Jump to content
Ани

1940_10_23 По пѫтя на любовьта

Recommended Posts

От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 


По пѫтя на любовьта


 
Добрата молитва.

Фиръ-фюръ-фенъ.

Ще прочета само нѣколко стиха отъ 5-та глава отъ Евангелието на Йоанъ, 22–24 стихъ.

/Прочете се темата/. Тема, върху която никой не е писалъ досега.

Качествата на истинскиятъ ученикъ. Ученикъ е онзи, който никога не остарява. Всѣки, който остарява, не е ученикъ. (Това) е едно правило. Всѣки, който всѣкога се учи, е ученикъ. Онзи, който не се учи, не е ученикъ. Ако започна да ви говоря, всинца нѣма да се интересувате по единствената причина, понеже занаятията ви сѫ различни. Занаятътъ е мода. Занаятътъ, то сѫ упражнения, които трѣбва да се разрешатъ. Вземете готвачътъ – отъ какво се интересува? – Той се интересува отъ кухнята. Художникътъ отъ какво се интересува? – Отъ боитѣ, отъ платното, отъ четкитѣ. Музикантътъ се интересува отъ инструментитѣ си – отъ пианото, отъ цигулката, отъ китарата. Поетътъ се интересува отъ своето перо, отъ поезията, отъ стиховетѣ. Историкътъ се интересува отъ своята история и т.н. Но животътъ не е само история. Животътъ не е само кухня. Животътъ не е само поезия. Сега ще кажете: „Какво нѣщо е животътъ?“ – Туй, което преживявате, това е животътъ. Сега вие искате нѣкакъвъ животъ, въображаемъ животъ, и вие не го знаете. Въ свещенитѣ книги е опредѣлено, че този животъ, къмъ който се стремите, е онзи, истинскиятъ животъ – да познаемъ Единнаго, Истиннаго Бога. Този Истиненъ Богъ вие не разбирате. Какво значи Истина? Какво значи Богъ? Елементитѣ не знаете. Вие не знаете думата Богъ колко качества има. Какво разбирате подъ думата Богъ? Какво разбирате подъ думата Истина? Не само да се каже, че нищо не разбирате. Думата Истина разно опредѣлятъ хората. Само две нѣща въ свѣта може да говорятъ за Истината. Само Любовьта може да говори за Истината. Само Мѫдростьта може да говори за Истината. Всички други трѣбва да мълчатъ. Когато вие искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Любовьта. Тогава имате право да говорите. Когато искате да говорите за Истината, трѣбва да ви посети Мѫдростьта. Тогава имате право да говорите. Вънъ отъ това, вие трѣбва да мълчите. Ще кажете: „Че какво ще научимъ въ мълчанието?“ – Нѣма по-красиво нѣщо отъ мълчанието. Да мълчи човѣкъ, красота има (въ това). Красивиятъ човѣкъ е мълчаливъ. Въ говора красота не се изявява. Въ говора друго нѣщо се изявява. За да бѫдешъ красивъ, трѣбва да бѫдешъ мълчаливъ. Не мълчаливъ като статуя. Кой човѣкъ е мълчаливъ? – Здравиятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ, добриятъ човѣкъ. Тѣ сѫ мълчаливи. Ще кажете: „Много се е говорило“. Има още много да се говори. То е началото на говоренето.

Вие, запримѣръ, научили ли сте първата буква А? Не знаете произхода на тази буква какъвъ е. Имате буквата Б, вие знаете буквата Б, но не знаете нейния произходъ. Какъвъ е произходътъ на буквата Б? Вие пишете буквата В, знаете тази буква, употрѣбявате я, но какъвъ е произходътъ ѝ – не знаете. Ако нѣкой пѫть проучвате най-хубавитѣ ябълки, какъ ще ги проучвате? Ако ги проучвате теоретически, вие не ще имате едно пълно понятие за тѣхъ. Ако, като ги проучвате и ги вкусвате, ще имате друго понятие. По какво се отличава една ябълка? Който иска да бѫде красивъ – ябълки трѣбва да яде. Онзи, който яде ябълки, ще се натовари съ най-голѣмитѣ страдания. Яденето (на) ябълки е най-скѫпото ядене. Като ядешъ, ще ти трѣбва такава голѣма сума, че като ядешъ три–четири пѫти, ще кажешъ: „Нѣма да ямъ“. Не че не искашъ да ядешъ, но трѣбва да се плаща скѫпо. Тогава ще кажете: „Да ядемъ проста храна“. (Но) има опасность. Тия, скѫпитѣ храни, съдържатъ здрави храни за човѣка. Тогава, каква е цельта на яденето? Въ годината ще си позволишъ само едно ядене отъ ябълки. То ще ти държи за цѣла година, ще те топли. Пъкъ, ако ядете обикновена храна: по нѣкой пѫть ще ядете, но нищо не се добива отъ обикновената храна. Отъ обикновената храна се добиватъ болести. Ту кракъ ще те заболи, ту хълбокъ ще те заболи, гръбнакъ ще те заболи, рамо ще те заболи, рѫка ще те заболи, око, уста, стомахъ, та дробоветѣ, та нервность – всичко това иде отъ проститѣ храни, които сѫ много евтини – по за единъ, два лева. По нѣкой пѫть имате евтини сладкиши, по нѣкой пѫть – съ яйца направени. Въ тия сладкиши, колкото здрави яйца сѫ турени, толкозъ и развалени. Какъ ще бѫдешъ здравъ, като ядешъ нѣща, направени отъ развалени яйца? Щомъ се разболѣешъ, (това) показва, че храната, която си ялъ (е) била нечиста.

Сега искамъ да разсѫждавате. Казвате: „Говорете ни, какъ старитѣ хора да се подмладяватъ?“ Старитѣ хора ще идатъ въ небето. Тамъ има мѣсто за стари. Сега, въ цѣлата епоха, има мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Приготовлява се мѣсто само за единъ старъ човѣкъ. Въ небето имало 24 старци. Сега се приготовлява мѣсто още за единъ. Всички вие сте станали кандидати за този, стария човѣкъ. Вѣроятностьта е много малка. Два милиарда хора има на земята и едва само единъ шансъ. Тогава вие искате нѣщо, което не е постижимо. Следъ колко милиона години вие, ако се стремите, ако сте взели билетъ отъ една лотария, която има два милиарда номѣра, следъ колко милиона години ще ви се падне най-голѣмата премия? Сега не говоря за обезсърдчаване, но за изяснение на нѣщата. Казвате: „Остарѣхъ“. – Да сте остарѣли, азъ (ще) се радвамъ, но не сте остарѣли. Казва нѣкой: „Ние се подмладихме“. – Но не сте се подмладили. Процесътъ на подмладяването е съвсемъ другъ. Процесътъ на остаряването е съвсемъ другъ. Всички хора, които възприематъ Любовьта, се подмладяватъ. Всички, които приематъ Мѫдростьта, остаряватъ. Тогава вие считате, че онзи, който (е) приелъ Любовьта, трѣбва да му се служи. Вие казвате: „Немощно дете, глупаво“. Право е туй, тъй разбирате Любовьта. Казвате: „Всички глупости се вършатъ въ Любовьта“. Когато ималъ Любовьта, глупости вършилъ. Когато приелъ Мѫдростьта, станалъ слабъ, хилавъ, изкуфѣла глава. Казвате: „Той е старъ вече“. Тогава питамъ: Ако Любовьта е слаба и Мѫдростьта изкуфяла, кое е съдържанието въ живота? Понятието, което имате за старостьта е такова. Който (е) остарѣлъ, казва: „Остарѣхъ вече, краката не държатъ, храносмилането не е добро, не е вкусно, зѫбитѣ изпопадали“. Че какъвъ човѣкъ е това? Той има неправилна мисъль. Той мисли после, какъ ще свърши живота си. Вие не мислете за свършването на живота. Тя е погрѣшна идея. Казвате: „Какъ ще свършимъ живота?“ Ако животътъ се свършваше, той тогава не заслужаваше да го имаме. Животътъ не се свършва. Любовьта не се дѣли, Мѫдростьта не се притежава. Животътъ не се завлада. Вие искате да завладате живота. Вие искате Мѫдростьта да ви стане стежание, Любовьта да ви стане слугиня. Тѣ сѫ нѣща невъзможни въ свѣта. Любовьта се спира едва триста хилядна часть отъ секундата покрай човѣка, като минава при всѣкого, споредъ дефиницията на свѣтлината. Щомъ мине, оставя всичкото благо, което има, и замине. Вие мислите, че Любовьта е при васъ. Вие мислите, колко ви обича, пъкъ нея я нѣма, обикаля свѣта.

Вие всички се разочаровате и казвате, че нѣма обичь. Какво нѣщо е обичьта и любовьта? Да любишъ единъ човѣкъ, значи да му донесешъ Божието благо. То значи Любовь. Да обичашъ единъ човѣкъ, то значи да му донесешъ условията, при които той може да развива тѣзи блага. То е донѣкѫде правилното разбиране.

Като ученици, вие трѣбва да разбирате А. Всѣкога, когато изучавате А, ти ще се товаришъ. Когато се натоваришъ съ единъ наученъ материалъ, то е А. Правилно когато се натоваришъ, ще се радвашъ. Когато правилно не се натоваришъ съ знание, то е скръбъ и страдание. Неразбраното А е страдание, а разбраното А е добродетель. Следователно: страдате, понеже не сте разбрали А. Ставате добъръ, понеже сте разбрали А. Следователно: всичко зависи отъ А-то. Господь казва за себе си: „Азъ съмъ, който съмъ“. На английски е (така): („I am what I am“). Ти казвашъ: „Азъ съмъ“. Щомъ ти си азъ, позналъ ли си Любовьта? Ако ти си позналъ Любовьта, въ тебе ще се зароди единъ стремежъ да учишъ, ще се подмладишъ. Щомъ се подмладишъ, учението иде като една необходимость. Вие сега имате една кѫща, мислите за кѫщата (какъ) да я изплатите. Че то не заслужава да мислишъ. После имашъ единъ волъ, мислишъ да го хранишъ. Че този волъ ти ли ще го хранишъ? Той самъ се храни. Казвашъ: „Азъ храня вола“. Ти имашъ едно дете (и) казвашъ: „Какво ще стане съ детето ми?“ Какво ще стане съ детето ти? Че туй дете ти ли си го създалъ? Да мислишъ, какво ще стане съ детето ти, то е все едно, както ученитѣ хора сега мислятъ, какво ще стане съ земята следъ милиони години; какво ще стане съ слънцето следъ милиони години. Че щѣло да загасне. Откѫде изваждатъ своитѣ заключения? Понеже човѣшкитѣ огньове загасватъ, (тѣ) мислятъ, че и Божественитѣ ще загаснатъ. „Олла белиръ“ – казватъ турцитѣ. Възможно е. Предположение. Защо загасватъ огньоветѣ на земята? Отъ икономични съображения. Досега астрономитѣ, които сѫ наблюдавали месечината, виждатъ, че има свѣтли точки и ги обясняватъ по разни начини. Единъ день единъ мой приятель, (на) който му казахъ да наблюдава тия свѣтли мѣста, казва: „Това сѫ запалени свѣщи на месечината“. Тия хора тамъ сѫ разбрали вечния огънь и сѫ запалили отъ бѣла свѣтлина така голѣми свѣщи, че отъ хиляди години свѣтятъ тамъ. Като запали тия, голѣмитѣ свѣтила хвърлятъ и сѣнки, и свѣтли лѫчи излизатъ отъ тамъ, грѣятъ се тамъ. Даже, когато месечината е освѣтена отъ слънцето, тогава тѣхната свѣтлина е по-ярка отъ свѣтлината на луната – свѣтлината, която се отразява отъ слънцето. Свѣтлината, която тѣзи точки издаватъ отъ себе си, е по-ярка, отколкото свѣтлината, която приематъ отъ слънцето. Сега вие ще кажете: „Че какво ни интересува, че на месечината имало такива свѣтли точки?“ А какво ви интересува? Защото, ако на месечината нѣмаше тия свѣтлини, (а) месечината е главата ви, тогава ще изгасне свѣтлината въ васъ, въ васъ мисъльта ще изгасне. Ако изгасне слънцето, животътъ въ васъ ще изгасне, нищо повече. Единъ день, ако започнете да мислите, че слънцето ще изгасне, бѫдете уверени, че вие ще изгубите живота. Ако мислите, че месечината е мъртва, че въ нея всичко е мъртво, нѣма никаква разумность, вие ще оглупѣете. Така не се мисли. Богъ създалъ месечината за ума. Той създалъ слънцето за сърдцето. Защото сърдцето има по-голѣма нужда отъ помощь. Умътъ има по-малка нужда отъ помощь. То сѫ редъ разсѫждения. Азъ не искамъ вие да вѣрвате въ тия работи. Това сѫ факти, то не е въпросъ за вѣра. Това сѫ факти, които сѫществуватъ въ природата. Ние сме тѣсно свързани. Вие започнете да мислите. Азъ не искамъ да ви доказвамъ това. Всѣко нѣщо, което се доказва, то не е истинско. Ако азъ ви опредѣлямъ, че човѣкъ е сѫщество съ два крака, съ две рѫце, доказвамъ, че и кокошката е съ два крака, следователно: кокошката е човѣкъ. Но кокошката има ли човѣшка глава? Пъкъ и краката ѝ не сѫ като човѣшкитѣ. Краката ѝ нѣматъ по петь пръста. По колко пръста иматъ? По четири пръста: три отпредъ и единъ отзадъ. Вие сега мислите по старому. Кокошката – това сѫ старитѣ хора, едновремешнитѣ стари хора, които сѫ мислили, и споредъ мисъльта сѫ я направили. Старитѣ хора едно време направиха кокошката. Азъ и това не искамъ да ви доказвамъ. То нѣма нужда отъ доказателство. Що представя птицата? Тя представя човѣшката мисъль въ всички свои разнообразни форми. Птицитѣ сѫ емблема на човѣшкия умъ. Че тѣ опериратъ въ едно пространство, по-широко, отколкото млѣкопитаещитѣ. Млѣкопитаещитѣ се движатъ върху твърдата почва. Птицитѣ, като се движатъ по твърдата почва, движатъ се и въ въздуха. Птицитѣ отдавна се движатъ въ третото измѣрение. Човѣкътъ едва сега, въ този вѣкъ, започва да се движи въ третото измѣрение. Сега се качва по-горе, отколкото птицитѣ. Хората едно време имаха едно повърхностно познание за пространството. Мислѣха, че пространството е празно горе. Ни най-малко не се оказа, че е празно горе. Сега се оказа, че въ въздуха има горе и планини, и долини, и празно пространство.

Азъ искамъ да оставя всичкитѣ онѣзи работи, които могатъ да ви смущаватъ. Нѣкой пѫть, нѣкой ще каже, че нѣкоя мисъль е много висока. Когато яденето е скѫпо, не яжъ много отъ него. Малко вкуси, само си близни. Не е забранено да го близнешъ. Близни го, само да имашъ едно понятие. Колко ще ти взематъ за една бучка, която струва сто лева, една захарна бучка? Колко ще ти вземе да я близнешъ? Може да направимъ единъ опитъ: ще донеса една бучка захарь и всички вие да я близнете само съ върха на езика си. Мислите ли, че тази бучка ще се свърши? Какъ мислите? Може една бучка да не стигне. Азъ мисля, че една бучка ще ви стигне. Сега азъ правя сравнение. Животътъ е една бучка захарь. Той никога нѣма да се свърши. Ти искашъ да докоснешъ само съ върха на езика си. Достатъчно е да близнешъ, измѣня се състоянието ви. Понеже ние не близваме тази захарь постоянно.

Въ медицината има две теории: еднитѣ се наричатъ алопатисти, другитѣ – хомеопатисти. Алопатиститѣ сѫ (тѣзи), които употрѣбяватъ силнитѣ, горчиви дози. Хомеопатиститѣ употрѣбяватъ минимални (дози). Цѣла аптека на хомеопатиститѣ може да изпиешъ и да не ти стане нищо. Сега нѣма да ви говоря потънкости. Но, ако изпиете само едно шишенце на алопатиститѣ, не зная дали ще останете живи. Единъ алопатистъ-лѣкарь ходилъ въ Азия и лѣкувалъ единъ разболѣлъ се манафинъ. Далъ му едно шишенце съ лѣкарство и му казалъ да пие по петь капки сутринь, на обѣдъ и вечерь. Щѣло да му вземе 10–20 дена. Манафинътъ си казалъ: „20 дена азъ трѣбва да работя. Я да изпия цѣлото шише, че изведнажъ да оздравѣя“. Изпилъ цѣлото шише и заминалъ на онзи свѣтъ. Сега по нѣкой пѫть всички правите погрѣшката на манафина. Вие искате всичкитѣ блага на живота, като манафина. Ще умрете. Тамъ е всичката ви погрѣшка. Вие искате изведнажъ да станете щастливи. Знаете ли, какво нѣщо е щастието? Веднага ще умрешъ. Вие мислите да станете щастливи. Вашата нервна система, вашата мозъчна система и всичко, което е въ васъ, не е въ състояние да издържи на ония трептения на щастието. Вие ще се разложите, ще изчезнете. Та ви трѣбватъ още милиони години, за да се приспособите, едва да близнете малко отъ щастието. Въ годината по десетина пѫти ще ви дадатъ да близнете. Щастието е цѣлъ, къмъ която човѣкъ се стреми. Следната култура, която иде, ние я наричаме култура на щастието. Ще се учите на законитѣ на щастието. Вие не мислете, че щастието може да ви дойде наготово. Азъ съмъ ви далъ пѫтя. Това сѫ го показали и други. За щастието Любовьта е пѫть за сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ сърдцето. Ако искате да добиете щастието чрезъ ума – Мѫдростьта е пѫть за него. Следователно: по два пѫтя ще дойде щастието въ свѣта. Мекиятъ принципъ е въплътенъ въ женитѣ. Женитѣ ги наричамъ слугинитѣ въ свѣта. Девитѣ въ свѣта, младитѣ моми, приготовляватъ пѫтя за щастието. Тамъ ще дойде чрезъ Любовьта. Младитѣ момци приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Мѫдростьта. Децата приготовляватъ пѫтя, по който ще дойде Истината въ свѣта. Значи, ако вие сте млади моми, приготовлявате пѫтя за човѣшкото сърдце. Ако вие сте млади момци, приготовлявате пѫтя за Божествената Мъдрость. Пъкъ, ако сте дете, приготовлявате пѫтя за Истината. Казватъ, че децата ще наследятъ Царството Божие. Но, за да наследите Царството Божие, не само трѣбва да бѫдете дете. Най-първо трѣбва да бѫдете млада мома, после трѣбва да бѫдете младъ момъкъ и тогава да бѫдете дете. Ако вие не сте били млада мома, ако вие не сте били младъ момъкъ, ако вие не сте били млада мома, по който пѫть Любовьта да е дошла и, ако не сте били младъ момъкъ, по който пѫть Мѫдростьта (да) е дошла, вие не може да бѫдете пѫть на детето, по който Истината може да дойде сега. Това сѫ мои разбирания.

Цитиратъ сега, че ако не станете като малкитѣ деца, не може да влѣзете въ Царството Божие. Какъ да станешъ малко дете? Религиознитѣ хора остаряватъ и децата остаряватъ. На религиознитѣ хора главитѣ побѣляватъ и на децата побѣляватъ. Питамъ: Каква е разликата? – Има разлика. Има хора, на които главитѣ сѫ побѣлѣли, но космитѣ сѫ остри. Има хора, на които космитѣ сѫ побѣлѣли, но косата е мека. Какъвъ е бѣлиятъ дебелъ косъмъ, какъвъ е тънкиятъ бѣлъ косъмъ? – Голѣма разлика има. Този, съ дебелия косъмъ, макаръ да е остарѣлъ, много на дебело преде. Съ тънкия косъмъ – на тънко преде. Питамъ: Тогава, кога се носятъ дебели дрехи? ѣТова сѫ редъ разсѫждения. Дебелитѣ дрехи се носятъ зимно време, тънкитѣ – пролѣтно и лѣтно време. Ако животътъ се е усложнилъ, ако въ насъ се явява нѣкакво недоволство, неразположение – де сме ние? На тънко ли предемъ или дебело? Дебели ли дрехи носимъ или тънки? Щомъ страдашъ, ти си съ дебели дрехи, тежи тази дреха.

Казва(те) сега: „Трѣбва да се мисли хубаво“. Ти не можешъ да мислишъ хубаво, докато не си страдалъ. Ти не може да мислишъ хубаво, докато не си чувствувалъ хубаво. Въ сегашния животъ всички говорятъ противъ сърдцето. На онѣзи, красивитѣ моми, кое (е) развалило тѣхната красота? Кое (е) развалило красотата на младитѣ момци? – Робството. Младата мома, като стане робиня, изгубва своята красота. Като се ангажира цѣлия день въ кухнята да реже лукъ, пиперъ, домати, съ онази грубата работа… Какво ще стане? Каква красота ще остане? Отъ този, лучения парфюмъ, като седнешъ да режешъ лукъ – плачешъ. Нали сте рѣзали лукъ? Който не вѣрва, нека, като се върне, да вземе отъ лютия лукъ и да го накълца – да види какво ще стане. Ще започнатъ да му текатъ сълзитѣ. Че всичкитѣ нещастия въ свѣта, отъ какво произтичатъ? Ние постоянно кълцаме лукъ. Необходимо е лукътъ, който е лютъ, да го туришъ въ топла вода, да изгуби отъ своята лютевина. Като го туришъ въ гореща вода, тогава го кълцай, нѣма да ти текатъ сълзитѣ. Нѣкои отъ васъ искате да знаете произхода на лука. Отъ голѣмъ произходъ е той, понеже е лукъ. Чесновиятъ лукъ е лѣкарь. И лукътъ-арпаджикъ е лѣкарь. Ученъ е той, алопатистъ. И чесънътъ е алопатистъ. Тѣ тогава се раздѣлили: въ лука има алопатисти и хомеопатисти. Въ пипера има сладъкъ и лютъ пиперъ.

Въ Америка има едни млади краставици – много люти, като нашитѣ шопски чушки. Единъ американски проповѣдникъ обичалъ тия краставички и, като българитѣ, носилъ си едно шишенце съ такива малки краставички и си отрѣзвалъ за аперативъ. Пѫтувалъ той веднажъ и така вади шишето, отреже си, пакъ затвори шишенцето. Пѫтувалъ отъ западна Америка за източна, къмъ Ню-Йоркъ. Вижда го единъ другъ господинъ, който никога не е опитвалъ тия краставички, и му казалъ: „Може ли, господине, да ми услужите съ вашето шишенце и азъ да си отрежа“. – „На драго сърдце“. Той никога не е ялъ такива люти краставички, отрѣзалъ си и по американски започналъ да се задъхва. Казва: „Ти, господине, какъвъ си?“ – „Проповѣдникъ“. – „Много пѫти азъ съмъ слушалъ проповѣдницитѣ да говорятъ за огнени камъни. Вие сте първиятъ, който ги носи съ себе си“. Всѣки единъ отъ васъ има такива краставички. По нѣкой пѫть предупредете по малко да взематъ отъ тѣзи краставички.

Та казвамъ: Трѣбва да измѣните начина на мисленето си. Азъ гледамъ нѣкой пѫть, като ви говоря, вие мислите друго. Вие мислите за вашитѣ деца, за вашия мѫжъ, за кухнята, за дрехитѣ, за дърва, за кюмюръ. Казвате: „Пари, пари трѣбватъ“. Казвате: „Тѣзи работи сега не ни интересуватъ“. Ако вие сте хора на Любовьта и на Мѫдростьта, кюмюрътъ ще дойде самъ при васъ. Щомъ не иде, не сте. Щомъ дойде Любовьта при васъ, щомъ дойде Мѫдростьта при васъ, и кюмюрътъ ще дойде. Щомъ Любовьта не иде, и кюмюрътъ го нѣма. Той, кюмюрътъ, върви подиръ Любовьта. И дървата вървятъ подиръ Любовьта. Дето има Любовь и Мѫдрость, подиръ тѣхъ върви и хлѣбътъ, и той влиза тамъ. Дето не е Любовьта, хлѣбътъ и да влѣзе, той гледа скоро да излѣзе, иска да се освободи.

Нѣкой пѫть нѣкой ме пита: „Учителю, успѣлъ ли съмъ?“ Сега на всинца ви давамъ отговоръ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Любовьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Мѫдростьта, не е успѣлъ. Всѣки единъ отъ васъ, който не работи съ Истината, не е успѣлъ. Защо ще ви говоря за празни работи? Подъ думата Любовь азъ разбирамъ онова, вѣчното обновление на човѣшката душа, онова красивото, което Богъ влага. Подмладяването е единъ Божественъ процесъ на Любовьта. Въ Бога има желание ние да се подмладимъ. Подмладяването разбира онова щастие, което Богъ постоянно приготовлява за насъ и всѣки день Той се изявява. За да преценимъ туй благо е необходима Божествената Мѫдрость. Чрезъ Божествената Мѫдрость вие трѣбва да се учите. Вие сега се учите, докато сте млади. Свършите гимназия, университетъ (и) вие (вече) мислите, че не се нуждаете (отъ повече) учене. Едва тогава вие сте способни да бѫдете добри ученици. Отдѣленията, прогимназията, гимназията, университетътъ – то сѫ забавачници. Отдѣленията е забавачница, прогимназията е забавачница, гимназията е забавачница, университетътъ е забавачница. Едва като сте минали презъ тия категории на забавачницата, ще влѣзете въ Училището на Любовьта. И вие ще станете ученикъ въ първо отдѣление, кѫдето започватъ да се разкриватъ буквитѣ. Нали въ отдѣленията се откриватъ буквитѣ?

Питамъ: Вие, които сте натоварени съ голѣми скърби, разбрали ли сте свѣта? – Не сте го разбрали. Като се разтоварите отъ скърбитѣ, вие сте въ състояние да разбирате буквата А. А-то е законъ, самъ да се разтоваришъ и самъ да се натоваришъ, колко да носишъ, ни една десета отъ милиграма повече. Голѣма погрѣшка правятъ всички хора, че се товарятъ съ ненужни страдания. Мислите, какво ще бѫде въ небето. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Любовьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Мѫдростьта. Въ небето ще бѫдешъ, както си възприелъ Истината. Азъ не мога да говоря тия нѣща на публиката. Това азъ ви говоря, като на ученици. Вие казвате: „Какви сѫ тия нѣща?“ Като дойдешъ до Любовьта, ти ще отворишъ и сърдцето си, и ума, и душата, и духа си – всичко ще отворишъ, за да възприемешъ Любовьта. Ще имашъ всичкитѣ добродетели. Ще бѫдешъ готовъ да я възприемешъ. Отъ гледището на Любовьта нѣма да мислишъ, че това е лошо, онова е лошо. Отъ името на Любовьта – всичко е добро. Като разбирашъ нѣщата – всичко става разумно. Като дойде Любовьта, тогава по каль нѣма да ходишъ. Крила имашъ (и), като дойде кальта – ще хвръкнешъ, и дето е сухо – ще слѣзешъ. Мостове не ти трѣбватъ. Хлѣбъ не ти трѣбва. Крила като имашъ, ще кацнешъ на нѣкоя череша, хлѣбътъ е готовъ. Ще кацнешъ на нѣкоя круша, слива (и) какво ще мислишъ, откѫде ще дойде хлѣбътъ? Като дойде Любовьта, зима нѣма да има. Снѣгъ ще има, колкото за забавление. Снѣгътъ ще бѫде топълъ, не както сега. Вие, като ходите по бѣлия килимъ, ще усѣтите една приятна топлина, която излиза изъ този, студения снѣгъ. Сега този снѣгъ е студенъ по единствената причина, че Любовьта не е тамъ. Въ насъ не е Любовьта. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Мѫдростьта не е въ насъ. Сега снѣгътъ е студенъ по единствената причина, че Истината не е въ насъ. Азъ не ви говоря, че сте направили погрѣшка. Казвамъ: Ние още не сме готови. Нашиятъ организъмъ не е още готовъ за встѫпителната Любовь. Ние опитваме една любовь, която е приготовление на Божествената Любовь. Когато се яви Любовьта, (а) Любовьта сега се явява, децата се раждатъ млади. По Бога са млади, по хората ставатъ стари. После дойде Божествената Мѫдрость, направи хората млади. Богъ ги подмладява, хората ги остаряватъ. Ние сега ще престанемъ да остаряваме. Дръжте въ ума си идеята: Не мислете за старостьта. И да ви побѣлѣе главата, не мисли заради нея. Вие, като видите нѣкой старъ човѣкъ, казвате: „И азъ ще остарѣя“. По този начинъ не остарявайте вече. Попитайте стария човѣкъ, кажете му: „Ти защо остаря?“ Той ще ви каже ето какво: „Младъ бѣхъ, влюбихъ се въ една мома и тя ми стана другарка. (Тя) ме измѫчи. Роди три–четири деца, и тѣ ме измѫчиха. После тя ме напусна, и децата ме напуснаха. И, както виждашъ, никого нѣмамъ и главата ми побѣля“. Тогава той, стариятъ човѣкъ, ще ви попита: „Какво да правя сега?“ Азъ ще му кажа така: Втори пѫть, като дойдешъ на земята, не взимай за другарка мома, въ сърдцето на която любовьта не е минала. Не взимай за другарка мома, въ ума на която Мѫдростьта не е минала. И не взимай за другарка (мома), презъ тѣлото на която Истината не е минала. Казвамъ ви какво трѣбва да се прави. Презъ сърдцето трѣбва да мине Любовьта, презъ ума трѣбва да мине Мѫдростьта и презъ душата трѣбва да мине Истината на една мома и тогава момата е за женитба. Ако искашъ да бѫдешъ щастливъ – жени се за такава мома. Пъкъ, ако искашъ да ти побѣлѣе главата, жени се за друга мома. Вие ще кажете: „Ние, които сме сега, да се женимъ ли?“ Вие сте чудни. Че вие не по добра воля се оженихте, васъ ви натрапиха женитбата. Като хванатъ нѣкого, че му турятъ шинелъ, шапка и стане войникъ, (а) той не иска да стане войникъ. Когато те турятъ въ затвора, ти не по добра воля отивашъ. Отивашъ, защото ти налагатъ хората. Отивашъ въ затвора (и) казвашъ: „Нѣма какво да се прави“. Ние претърпяваме нѣща на миналото. Има едно неразбиране, което ни се налага. Че сроднитѣ души трѣбва да общуватъ – то е законъ. Но, понеже Любовьта въ свѣта не царува, понеже Мѫдростьта не царува и понеже Истината не царува, въ следствие на това се зараждатъ всичкитѣ тия нещастия, които въ цѣлия свѣтъ ги има. Какъ ще възпитавашъ човѣка безъ Любовь, безъ Мѫдрость и безъ Истина? Споредъ новото схващане, когато се обличашъ, въ дрехата да има ухание на Любовьта. Когато се обличашъ въ външната форма, въ красотата, въ цвѣта на дрехата да има Мѫдрость. Когато се обличашъ, хубавата страна е дрехитѣ да бѫдатъ топли. Какъ ще стане? Ако ти си овчарь, ето какъ ще стане тази работа: като пасешъ овцетѣ, за да се добие тази вълна, ти никога не трѣбва да помислишъ за никоя овца нищо лошо, нито да си нахокалъ нѣкоя овца, нито да си (я) ударилъ. Ние обичаме да биемъ. Не че въ свѣта не трѣбва да се бие. Вие съ бухалка биете дрехитѣ. Не е лошо – дрехата ще се изчисти. Туряте една дреха въ коритото – измѫчвате (я), биете я. Право ли е (това)? – Не е право. Казвате: „Трѣбва да се пере“. Какъ? Какъ се пере, да кажемъ, една риза? Каква топлина вие туряте на водата, когато перете? На една дреха, когато я перете, не туряйте повече отъ 41 градуса. Сега много жени си осакащатъ рѫцетѣ отъ пране, осакащатъ си пръститѣ. Вие, като перете, туряте първо гореща вода, която е 45–50 и повече градуса. Нѣкога едва можете да издържате горещината. Следъ туй, веднага перете въ студена вода. Първо се разширяватъ рѫцетѣ, после се свиватъ. Въ туй свиване на организма, рѫцетѣ започватъ да се втвърдяватъ. Азъ съмъ наблюдавалъ, (когато) ператъ съ топла вода и после веднага въ студена вода ператъ. Никаква студена вода не туряйте. Перешъ съ топла вода, изпери ги съ топла. И после, като ги изперете, не ги простирайте веднага, но нека да поседятъ, да ви изсъхнатъ рѫцетѣ. Турете рѫкавици и тогава прострете дрехитѣ на вѫжето. Това е, ако искате да бѫдете здрави.

После, друго нѣщо помнете: Никога не вършете една работа, която не обичате. Може нѣкой пѫть да ви заставятъ насила. Като ученици винаги трѣбва да вършите една работа по обичь. Да не е насила, да кажете: „Нѣма какво да се прави“. Сега говоримъ какъвъ трѣбва да бѫде ученикътъ. Ученикътъ трѣбва да върши работа по любовь. Любовьта трѣбва да е основа. Туй, което не обичате като свободни, не го вършете. Вършете само онова, което обичате. Имате едно лѣкарство. Ако не го обичате, не го вземайте. Ако го обичате, вземете го, ще ви помогне. Имате една дреха. Не я обичате, не я носете. Имате една дреха. Обичате я, обличайте я. Не правете опитъ съ нѣща, които не обичате. После, шиятъ ви една дреха. Ако не я обичате, не я носете. Идете при нѣкой шивачъ. Ако го обичате, той ще ви ушие една хубава дреха. Идете при шивачъ, когото обичате, че като го погледнете, да го харесате. Ако не го харесате, нѣма да ви скрои дрехата, както трѣбва.

Сега не искамъ да се изпоплашите. Ако се плашите, не сте ученици. Не че вие не сте ученици, ами вие нѣма да може да се ползувате. Сега нѣкои отъ васъ ще кажете: „Влѣзъ въ положението ни“. Азъ влизамъ въ положението ви.

Азъ бѣхъ малко бѣло цвѣте въ планината. Тамъ растѣхъ. Всички, които минаваха покрай мене, се усмихваха. Азъ пълнехъ планината съ моето ухание. Единъ день мина красиво ангелче, взе ме отъ планината и ме посади въ своята градина. Първиятъ день, когато се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече кокиче. Вториятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече бѣла роза. Третиятъ день, като се облѣкохъ съ бѣла дрешка, то ме нарече карамфилче. Четвъртиятъ день, като се облѣкохъ съ своята бѣла дрешка, то ме нарече зюмбюлче. Кое било туй ангелче? – Туй цвѣте разправя, какъ това ангелче идвало всѣка сутринь, че го поливало съ водица и се усмихвало. Но единъ день бѣлото кокиче забелязало, че сълзи текатъ отъ очитѣ на ангелчето. Питамъ: Защо сѫ текли сълзи отъ очитѣ на ангелчето?

Едно време едно ангелче, като чуло, че Богъ създалъ свѣта, заинтересувало се отъ новия свѣтъ, отишло при единъ голѣмъ ангелъ и му се помолилъ: „Моля ти се, да ме заведешъ въ новия свѣтъ, при хората – при тия, хубавитѣ сѫщества, които Богъ създалъ“. Треперило сърдцето на ангелчето да види хората. Голѣмиятъ ангелъ го турилъ на крилата си, донесълъ го на земята. То казало: „Казахъ ти да ме заведешъ при хората, ти ме заведе въ ада“. – „Това сѫ още хората“. При сегашнитѣ условия мѫчно е човѣкъ да се прояви такъвъ, какъвто е. Всѣки го е страхъ и трепери. Ние нѣмаме още онази свобода на душата, че както Бога да бѫдемъ въ Божието изобилие. Нѣкои (се) уповаватъ въ Господа безъ да работятъ, безъ да учатъ. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Любовьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Мѫдростьта. Искатъ да бѫдатъ богати, безъ да иматъ Истината. Богатството е законно, когато е минала Любовьта. Богатството е законно, когато е минала Мѫдростьта, Истината. Знанието е законно, ако е минала Любовьта и Мѫдростьта. Здравето е законно, ако е минала Любовьта. По този начинъ, ако вървите, ще имате ново разбиране. Всѣки единъ отъ васъ, споредъ това, което разбира, (това) върши. Любовьта, както вие я разбирате, я проявявате. Азъ ви говоря за една Любовь, както вашето сърдце я разбира. Че нѣма какво да ми казвате, дали азъ съмъ разбралъ. Щомъ мине Любовьта презъ сърдцето, ще я разберете. Ако ви дамъ едно ядене да ядете, нѣма ли да разберете яденето? Питате ме: „Дали е сладка тази ябълка?“ Ако ме питате, дали е сладка ябълката, разбирамъ, че има дефектъ въ вашия вкусь. Щомъ вкусътъ ви е на мѣсто, вие, като ядете ябълката, ще знаете дали е сладка. Азъ виждамъ, като ядете ябълката, образува се една усмивка. Ти вкусишъ ябълката (и) започнешъ да се чумеришъ. (Тогава) виждамъ, че вкусътъ ти е повреденъ.

Ако нашето сърдце е здраво, ако нашиятъ умъ е здравъ, ако нашата душа е здрава, по човѣшки говоря – нѣщата сѫ разбрани. Ако сърдцето ни не е здраво, ако умътъ ни не е здравъ – нѣщата всѣкога оставатъ неразбрани.

Сега нѣкои отъ насъ ще кажете: „Да бѣхме започнали отрано“. Първитѣ хора, Адамъ и Ева, нали започнаха рано. Вие мислите, ако започнете първи, ще направите нѣщо. Най-първо, Адамъ и Ева започнаха въ райската градина, при най-хубавитѣ условия. Тогава поставиха тя да се занимава съ растителното царство. Адамъ да се занимава съ животинското царство, да го изучава. Единъ день, по едно невнимание, ученицитѣ не разбраха и ядоха отъ едно отровно растение. Защото има известни отрови въ природата, като ги ядешъ, най-първо нѣма да чувствувашъ отровата, но следъ 6–7 месеца ще усѣтишъ въздействието на отровата въ себе си. Има и отровни мисли. Една мисъль можешъ да внесешъ въ човѣка и да го отровишъ. Ако се тури човѣкъ въ единъ магнетиченъ сънь, (а) всички хора не се поддаватъ, но нѣкой човѣкъ съ слаба воля, ако се тури въ магнетичния сънь и му кажете следъ 6 месеца да иде и да открадне отнѣкѫде, като се събуди, той нищо не помни. Но следъ 6 месеца, като дойде въ този опредѣленъ день, той ще иде и ще открадне. Та всички вие вършите нѣкои престѫпления по внушение. Като дойде 6-я месецъ, ще го направите. Кажете: Днесъ направихъ една глупость. Но глупостьта седи, че преди 6 месеца ви турили въ магнетичния сънь и сѫ ви внушили. И да ви кажа кой ви е внушилъ: или баща ви, или майка ви, или дѣдо ви, или прадѣдо ви. Ако вие вървите по линията на баща си, когато вие сте заченати въ утробата на майката, баща ви намислилъ да направи престѫпление и не го е направилъ, вие ще го направите. Ако бащата е намислилъ да направи нѣщо добро, ако вие вървите по негова линия, той не го е направилъ, като се родишъ – ти ще направишъ доброто. Тъй щото, като дойдешъ въ живота, каквото е намислилъ баща ти, майка ти, като направишъ това, което тѣ сѫ мислили, тогава ще вършишъ онова, което ти мислишъ. Виждате, какъ сме въ зависимость. Затова се говори да имаме добри майки и бащи, за да (ни) улеснятъ. И Любовьта трѣбва да дойде въ свѣта, за да улесни възпитанието на хората. Та ви казвамъ: Единствената сила въ свѣта, която може да избави ученицитѣ въ свѣта и цѣлия свѣтъ може да избави отъ лошия пѫть, то е Любовьта. То е като методъ за самовъзпитание, методъ за подмладяване, методъ за здраве, методъ за щастие, за всичко. Любовьта, като дойде, Любовьта има начини да дойде Мѫдростьта, да дойде и Истината. Вземете сега като ученици и приложете въ най-малъкъ размѣръ, хомеопатически, съ малки дози. Представете се единъ цѣрь отъ 30-то дѣление. Въ първото дѣление имате единъ резултатъ, (като) отъ 10 грама захаръ. За второто шише ще вземемъ една капка отъ този разтворъ и ще го туримъ въ второто шише, което има пакъ 100 грама. Отъ второто шише ще вземемъ една капка и ще туримъ въ третото. И така ще разредяваме, докато се получи 30-то дѣление. То е една микроскопическа часть. Тая малка часть, тия хомеопатически лѣкове, въздействуватъ на човѣка. Та казвамъ: Най-малкото усилие въ свѣта, което може да употрѣбите отъ 30-то дѣление, като го вземете, следъ време ще произведе голѣмъ резултатъ. Не действувайте сега съ голѣми дози. То е скѫпо, то не е заради васъ. Вие досега сте били все алопатични. Сега ви препорѫчвамъ метода на хомеопатията. Следъ туй има други методи. Хората, като дойдатъ да употрѣбятъ този методъ, той ще освободи човѣка. Единъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ, ако той не е миналъ по пѫтя на Мѫдростьта и Истината. Казвамъ: Въ всинца трѣбва да се създаде желание да учите. И то е хубавото – да учите. Да предпочитате една любовна постѫпка отъ една постѫпка на безлюбието. Сега минавате нѣщо (и) казвате: „Този пѫть, защо ли е?“ Виждате единъ червей (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?“ Видите магарешки тръни (и) казвате: „Защо ли Господь ги е създалъ?“ Виждате цигански трънъ (и) казвате: „Защо ли Господь го е създалъ?“ Какво седи въ циганския трънъ? – Той е войникъ, въорѫженъ съ своето орѫжие, война има, циганскиятъ трънъ е въорѫженъ. (Той) казва: „Който минава отъ тукъ безъ позволение, не може (да мине)“. Сега остава другото въ васъ: „Ами, което досега сме мислили, какво да правимъ съ него?“ Ако ме питате, ето какво бихъ ви отговорилъ: Ако азъ имамъ една развалена захарь, пъкъ ми дадатъ една бучка отъ хубавата захарь, ще ида, ще хвърля въ нѣкое езеро и въ морето развалената, да се разтопи. Идете въ морето и всичко онова развалено, хвърлете го тамъ, пъкъ дръжте хубавата бучка. Не мислете за другото. Новото така ще дойде въ свѣта. Вие искате да облѣчете Божественитѣ нѣща въ човѣшка форма. Трѣбва да бѫдете майсторъ. Какъ ще си представите, като дойде Любовьта? Каква ще (си) я представимъ, като дойде Любовьта? Азъ тъй си я представямъ: Представямъ си една млада мома, която минава презъ всичкитѣ изкушения и мѫчнотии, безъ да се огрѣши. Азъ си представямъ Любовьта като младъ момъкъ, който минава презъ всичкитѣ изпитания въ живота, безъ да се огрѣши. Азъ считамъ, (че е) една мома, която се е занимавала съ Мѫдростьта, минала всичкитѣ изпитания, безъ да се огрѣши. И момъкътъ сѫщо. Считамъ, че една мома е минала Истината, която (мома) е минала презъ всичкитѣ изпитания, безъ да изгуби своята свобода. (Нѣкой) казва: „Изгубихъ си свободата“. Щомъ си изгубилъ свободата, показва, че не си уменъ. Ако човѣкъ си изгубилъ паритѣ, какво показва това? Може да сѫ скѫсани джобоветѣ. Човѣкъ, на който се кѫсатъ джобоветѣ, уменъ ли е? Човѣкъ, който забравя нѣщо, уменъ ли е? Човѣкъ, който губи паритѣ си, уменъ ли е? (Нѣкой) казва: „Забравямъ“. – Щомъ забравяшъ , коя е причината за забравянето?

Вие сега се зарадвайте, че сте натоварени въ този пѫть. Не съжалявайте, че дотукъ сте дошли. Ако не бѣхте така натоварени, не щѣхъ да ви говоря. Азъ говоря на натоваренитѣ. Нѣкой ще каже: „Той е по-натоваренъ отъ мене“. Всѣки е натоваренъ толкозъ, колкото може да носи. Всѣки отъ васъ се е натоварилъ повече, отколкото може да носи. Има ли нѣкой, който да не е нервенъ? Натоварениятъ повече – не може да търпи. Разтовари се, ще станешъ уменъ. Разтовари се, ще станешъ свободенъ. Разтовари се, ще възприемешъ Любовьта. Разтоварете се, освободете сърдцето си. Разтоварете сърдцето си отъ голѣмия товаръ. Разтоварете ума си отъ голѣмия товаръ. Да не е натоваренъ умътъ. Нѣкои казватъ: „Тѣ сѫ толкозъ леки мислитѣ“. Нѣкой пѫть казватъ: „Тежатъ мислитѣ“. – Не туряйте тежки мисли. Ако ви дамъ единъ левъ, какво ще направите? Ако ви дамъ единъ книженъ левъ, единъ сребъренъ левъ и единъ златенъ левъ, какво ще направите? Ако азъ съмъ на вашето мѣсто, като взема книжния левъ, ще напиша едно писмо. Като взема сребърния левъ, ще ида да лѣкувамъ хората. А пъкъ, като получа единъ златенъ левъ, съ него ще ходя да разпространявамъ щастието на хората, да оправямъ пѫтя му. Съ единъ левъ ще оправямъ пѫтя. Иде нѣкой, не е щастливъ. Ще туря златния левъ въ вода да седи 10 секунди и ще кажа: „Пий тази вода и ще ти мине“. Вие, като погледнете, ще кажете: „Единъ книженъ левъ, какво може да направи?“ Човѣкътъ на Любовьта е мощенъ. Човѣкътъ на знанието е мощенъ. Човѣкътъ на свободата е мощенъ, всичко може да направи. Имате една велика задача въ свѣта. Казвате: „Свърши се“. Свърши се онзи безпорядъкъ. Ние вече излизаме отъ 13-тата сфера, изъ Кали Юга излизаме вече. Половината отъ човѣчеството вече е излѣзло и още половината седятъ презъ Червеното море. Половината отъ човѣчеството сѫ го минали и още нѣколко години и всички ще излѣзатъ изъ Кали Юга. Като излѣзете презъ този периодъ, ще дойдатъ добритѣ условия. Сега тукъ-тамъ ставатъ малки работи. И нѣкои отъ васъ се дразните. Иде една хубава епоха, за която трѣбва да бѫдете готови. Вие казвате: „Какъ ще дойде Царството Божие?“ – Иде Царството Божие. Всѣки единъ отъ васъ, който отвори за пръвъ пѫть своитѣ кепенци, Божието ухание ще нахлуе въ стаята и вие ще се стопите. Всичкитѣ само да излѣзете отвънъ, кепенцитѣ си отворете. Затворенитѣ кепенци отворете. Сърдцето е затворено, отворете го. Умътъ е затворенъ, отворете го. (Духътъ) е затворенъ, отворете го. Душата е затворена, отворете я. Туй значи, да излѣзете изъ затвора, изъ този дълъгъ затворъ, въ който всички хора сѫ затворени. Като четете апостолъ Павелъ, (той) казва въ посланията, че всички били турени въ затвора. Сега иде общото освобождение на всички ученици. Тия ученици ги наричатъ вѣрващи. Хора на Любовьта. Каквито и да сѫ, всички ония, които търсятъ Бога на Любовьта, за тѣхъ иде новата епоха. И така, въ Писанието казва Богъ: „Ще се заселя между тѣхъ, тѣ ще ми бѫдатъ синове и азъ ще имъ бѫда баща, между тѣхъ ще живѣя. Всички ще бѫдатъ научени отъ Господа“. Ако Любовьта дойде, всички ще бѫдатъ научени. Но сега, при сегашнитѣ условия, не можете да бѫдете научени.

Сега, като излѣзете отвънъ, ще кажете: „Какво искаше Учительтъ да каже?“ Сега, каквото ви казвамъ, нали го разбрахте? Азъ зная, кое не разбирате. Но, като го близнете малко, нали поразбрахте? Че не знаете, какво нѣщо е щастието, но нали усѣтихте една малка сладчина. Това онадеждване, малката надежда, която прониква въ сърдцето, малката надежда, която прониква въ ума, малката надежда, която прониква въ волята – то сѫ Божии благословения. Другото е въпросъ на време. Тия, малкитѣ нѣща, които сега може да придобиете, следъ време може да ви донесатъ най-голѣмитѣ блага, които вие очаквате. И ви казвамъ думитѣ Христови: „Които чуятъ гласа ми, ще станатъ, ще оживѣятъ, ще възкръснатъ“. Които чуятъ гласа на Любовьта, които чуятъ гласа на Мѫдростьта, които чуятъ гласа на Истината, тѣ ще станатъ. Казвамъ: Като сте чули, не туряйте юргана (и) да кажете: „Още какво може да стане?“ Станете отъ леглото, направете го, облѣчете се хубаво, направете си една благодарствена молитва, че сте се събудили. Благодарете на Господа, зарадвайте се. Кажете: „Колко е хубавъ свѣтътъ“.

Днесъ ви говорихъ по пѫтя на Любовьта.

Отче нашъ.

ХХ година
5. Лекция на Общия Окултенъ класъ
23 октомврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×