Jump to content

1924_05_14 Четиритѣ проекции


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Четиритѣ проекции.

Т. м.

Прочете се резюмето и тема: „Азъ и Отецъ ми едно сме“.

Прочетоха се нѣкои отъ работитѣ върху темата: „Защо човѣкъ е недоволенъ?“

Защо човѣкъ е недоволенъ? Какво е най-краткото опрѣдѣление на недоволството? Кажете го въ три думи. Кои сѫ причинитѣ на недоволството? Лошо ли е човѣкъ да бѫде недоволенъ? Пишете за слѣдующия пѫть върху темата: „Лошо ли е човѣкъ да бѫде недоволенъ“? Вие трѣбва да разбирате този въпросъ малко по-обективно, а не материялно.

OOK_3_30_1.PNG

Този крѫгь (фиг. 1) е една опрѣдѣлена величина въ природата, образувана отъ безбройното число крѫгове, които сѫществуватъ. Животътъ на човѣка е единъ опрѣдѣленъ крѫгъ. Линиитѣ АВ и СД прѣдставляватъ сили, които подтикватъ този крѫгъ къмъ дѣйствие. Първата сила, АВ раздѣля крѫга, на човѣшкия животъ на двѣ части: втората сила, която означаваме съ СД, е въ противовѣсъ на първата. И тя раздѣля крѫга още на двѣ части. Крѫгътъ е раздѣленъ, значи, на четири равни части. Тия четири равни части на крѫга означаватъ четири велики фази, прѣзъ които минава човѣшката душа: физическиятъ свѣтъ астралниятъ свѣтъ, умствениятъ свѣтъ и причинниятъ свѣтъ. При сегашнитѣ условия човѣкъ използува само една четвъртъ отъ този крѫгъ. Тия четвъртини означавамъ съ числата 1, 2, 3, 4. Значи, вѫтрѣшностьта на човѣшкото съзнание се отнася както 1:4. За обяснение на това, азъ нѣма да се впущамъ въ математически подробности, но вие трѣбва да ги знаете. За да разбирате окултната наука, вие трѣбва да сте запознати добрѣ съ математиката. Всѣки отъ васъ трѣбва да разбира тия факти, които математицитѣ учатъ и слѣдъ туй да пристѫпимъ къмъ по-високо разбиране на живота, къмъ живата математика. Запримѣръ, въ геометрията има двѣ проекции, наречени синусъ и косинусъ. Математицитѣ наричатъ косинусъ тази линия, която съвпада съ радиуса, а отвѣсната линия наричатъ синусъ. Имайте прѣдь видъ, че крѫгътъ е една проекция на сили, проекция отъ четвъртото измѣре ние. Четвъртото измѣрение е силово движение въ всички посоки. Туй движение е въ всички посоки, затова тамъ ще срещнете най голѣмото противорѣчие. Нѣкои отъ васъ може да се заблудятъ, да мислятъ, че туй движение е навънъ. Не, туй движение е навънъ. То е вгънато навѫтрѣ къмъ центъра. Слѣдователно, този центъръ, който се внжда въ крѫга, това е единъ вѣченъ спиралъ, една проекция на сили. Крѫгътъ е проекция въ нашия триизмѣренъ свѣтъ. Слѣдователно, косинусътъ азъ наричамъ почва на живота, а синусътъ прѣдставлява растението, сѣмето. Щомъ едно сѣме се посади въ почвата, тя започва да обѣднява, а животътъ на сѣмето се уголѣмява. Когато почвата обѣднява, човѣкъ расте. Докато окрѫжающата срѣда не обѣднѣе, човѣкъ не може да израсне. Когато пъкъ окрѫжающата срѣда забогатява, това показва, че хората обѣдняватъ. Въ туй отношение, тѣлото може да го вземете катс почва, въ която душата расте. Тѣлото е косинусъ, а душата и умътъ, които растатъ въ него, сѫ синусъ. Да видимъ сега, дали законътъ е вѣренъ. Щомъ благоутробието на човѣка расте, неговиятъ умъ спира. Туй показва, че почвата забогатява. Този човѣкъ минава прѣзъ синуса и достига до n, до своя центьръ. Отъ тукъ почвата постепенно се смалява. Косинусътъ е изражение на силитѣ, които работятъ. Когато тия сили влѣзатъ въ индивидуалния животъ, почвата започва да обѣднява, докато синусътъ се съедини съ радиуса и даде плодъ. Aко животътъ даде наврѣме своя плодъ, той минава вече въ астралния свѣтъ. Въ физическия свѣтъ нѣма условия да расте животътъ. Въ астралния свѣтъ е обратното: синусътъ или животътъ се смалява и човѣкъ започва да остарява, а косинусътъ се увеличава. Тази почва не е на физическото поле. Слѣдъ като човѣкъ мине двѣтѣ четвърти отъ крѫга, този процесъ се смѣня. Той влиза въ умствения свѣтъ и най-послѣ идва въ причинния свѣтъ. Отъ тамъ, отново започва пакъ сѫщия процесъ но въ нова форма.

Сега, ако вие бихте разбрали живота въ неговата пълнота, тия два процеса, на материялния и духовния животъ, ще се съвпаднатъ, тѣ сѫ еднакви. Както човѣкъ расте въ физическия свѣтъ, така расте и въ умствения свѣтъ. Както човѣкъ се развива въ физическия свѣтъ, т. е. какъвто материялъ тамъ съгражда, такъвъ ще бѫде и неговиятъ умъ. Затуй, първо вие трѣбва да имате здраво тѣло. То е почва. Нѣкои отъ васъ казватъ: защо ми е тѣло? — Почва е. Това тѣло дава материялъ на вашия умъ да работи. Отъ тази почва ще излѣзе най-хубавия плодъ на умствения свѣтъ. Ако имате хилаво тѣло, значи имате хилава почва. Нѣкой казва: азъ съмъ нервенъ. Нервниятъ човѣкъ е безъ почва, въ него почти всичката почва се е прѣвърнала въ динамически сили. Той иска всичкиятъ свѣтъ да му се подчинява. Той иска да запали свѣта отъ единия край до другия и никого не може да търпи. Не, на физическия свѣтъ материя трѣбва да имашъ, почва трѣбва да имашъ. Ще търпишъ! Нѣкой казва: не мога да търпя. Има ли човѣкъ, който може да търпи? Не мисли, че само ти си нервенъ. Всички хора сѫ нервни. Кой нѣма тия динамически сили. Нервностьта е единъ малъкъ порокъ. Хубаво е, че имаме нерви, но тия нерви трѣбва да се контролиратъ. Всичкитѣ  високоорганизирани хора трѣбва да се радватъ, че иматъ нервна система. Какво трѣбва на нервния човъкъ? Забѣлѣжете, че животътъ започва съ магнитизма. Косинусътъ на тази окрѫжность означава едно магнетическо течение, а синусътъ — електрическо течение. Слѣдователно, когато животътъ завърши единъ цикълъ до точка n, всичката енергия става електрическа, човѣкъ е въ едно напрегнато състояние. Нѣкой пѫть, като не знаемъ този законъ, когато човѣкъ е складиралъ тази енергия, ние отидемъ при него, бутнемъ го, запалимъ тази енергия и прѣдизвикаме единъ взривъ. Ние ще направимъ сѫщата погрѣшка, ако вземемъ ябълчно сѣме и го насадимъ въ малко пръстъ. По този начинъ ти прѣдизвиквашъ единъ взривъ. Това зърно изисква почва, не го лъжи. Туй дърво послѣ ще ти създаде едно нещастие. Ти ще го уморишъ, но и ти ще умрешъ. Ти ще бѫдешъ отговоренъ за неговия животъ. Така и вие, събуждате извѣстно желание въ себе си, но трѣбва да разбирате този основенъ законъ за отглежеане на желанията. Всѣко желание въ човѣка е сѣме. Ако възбудите едно желание и го турите въ една паничка, вие сте отговорни прѣдъ Божествения законь. Нѣкои казва: азъ имамъ желанието на ябълката. Имашъ ли такова желание, направи си нѣкой голѣмъ джобуръ или нѣкоя голѣма кѫща и тамъ посѣй сѣмето Ако имашъ паничка, тя е добра само за нѣкое малко растение. Създадешъ ли желания, които не можешъ да отхранвашъ, природата ще те хване за ухото. Тя не обича лъжитѣ. Ти ще излъжешъ туй сѣменце, но то не може да расте въ тази паничка. Ако ти посадишъ нѣкой дѫбъ въ една паничка и му кажешъ: азъ ще ти дамъ условия за растене — ти вече си го излъгалъ. Дѣ ще го посадишъ въ тази паничка? Дѣ ще се развива той? Сега вие, па и цѣлиятъ свѣтъ минавате за голѣми философи. Отъ тази именно ваша глупава философия страдате. Защо? Защото най великитѣ ви желания сѫ посадени въ малки панички. Виждамъ нѣкога, нѣкой турилъ любовьта въ една малка паничка и казва: Учителю, моята любовь може ли да израстне? Казвамъ: не може да израстне. Любовьта не изисква паничка, но изисква много голѣмъ джобуръ. Въ тази чашка никаква любовь не може да израстне. Нѣкой казва: ами най-малката любовь не може ли да израстне въ тази паничка? Най-малката любовь вие не може да я съберете и въ най-голѣмия свѣтовенъ джобуръ. За израстването на най-малката Любовь се изисква едно всеобемтяще слънце. Нѣкой пѫть искате да турите любовьта въ вашето сърце. Колко сърца сѫ разпукани отъ тази любовь! Вие, при вашитѣ условия, не може да по садите Любовьта въ сърцето си. Ако я посадите, тя ще разруши сърцето ви. Нѣкой казва: азъ съ сърцето си любя. То е тъй, но вие сте чудни въ вашитѣ разсѫждения. Хората казватъ, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Вѣрно ли е? Ученитѣ хора ни убѣждаватъ, че то никога не изгрѣва и не залѣзва, но въпрѣки това, ние казваме, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Кое е вѣрно сега? Дѣйствително, слънцето изгрѣва и залѣзва и дѣйствително, слънцето не изгрѣва и не залѣзва. Кога изгрѣва! Кога залѣзва? Когато земята се е създала и започнала да се върти около осьта си, слънцето е започнало да изгрѣва и да залѣзва. Когато земята е била въ първообразно състояние, слънцето никога не е изгрѣвало и залѣзвало. Тамъ, дѣто има гжста материя, има изгрѣвъ и залѣзъ. Процесътъ на изгрѣване и залѣзване е процесъ само на нашия умъ. Онѣзи, които се занимаватъ съ концентриране на своята мисъль, сѫ минали прѣзъ слѣдующитѣ любопитни наблюдения. Човѣкъ посрѣдъ день може да концентрира своята мисъль, може да мине отъ единъ свѣтъ въ другъ, и слънцето въ него изчезва. Той се намира въ най-голѣмъ мракъ, той не вижда слънцето. Така могатъ да минатъ 5 10 минути, той усѣща въ себе си едно непрѣодолимо движение, стреми се къмъ единъ центъръ, нѣкѫдѣ къмъ слънцето. Слѣдъ 10 — 15 минути започва да вижда една свѣтлина въ видъ на зора и прѣдъ него се явява пакъ слънцето, но туй слънце не е това, което изгрѣва на нашата земя. Питамъ: какъ ще примирите този фактъ? Значи, туй което казваме, че слънцето изгрѣва и залѣзва, това е процесъ само на мозъка. Сега, аналогично на туй наблюдение, изваждаме въ физиката законътъ за отражението. Образитѣ отъ прѣдметитѣ се отразяватъ въ очитѣ въ обърнато положение, но ние не виждаме прѣдметитѣ въ обърнато положение, а ги виждаме прави. Физицитѣ казватъ, че споредъ туй впечатление, което приемаме въ очитѣ, трѣбваше да виждаме всичкитѣ хора все съ главата надолу, обаче не ги виждаме. Физицитѣ обясняватъ причината на това нѣщо. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да се занимаятъ съ този въпросъ, могатъ да го проучатъ. Въ сѫщностъ, когато образитѣ се получаватъ въ обърнато положение, съ главата надолу, въ реалностьта така ли е? Не, само отражението е такова. Слѣдователно, само по отражение намъ се вижда, че слънцето изгрѣва и залѣзва. Въ дѣйствителность, образитѣ и прѣдметитѣ се виждатъ прави.

И тъй, когато тѣлото се смалява, умътъ се увеличава: когато умътъ се смалява, тѣлото се увеличава — обратенъ процесъ. Когато сърцето се увеличава. причинния свѣтъ, душата се смалява, т. е. не се проявява. Когато сърцето се намалява, душата се увеличава. Когато тѣлото се увеличава, умътъ се смалява. Когато умътъ се смалява, тѣлото се увеличава. Когато чувствата се увеличаватъ, душата се намалява. Когато чувствата се смаляватъ, душата се увеличава. Това сѫ закони въ природата. Слѣдователно, когато усѣщате по нѣкрй пѫть, че вашето сърце се е стѣснило, вие трѣбва да знаете, че нищо не сте изгубили. Чудни сте! Нѣкой казва: азъ изгубихъ сърцето си. Не си го изгубилъ. Твоето сърце се е смалило въ микроскопическа сѣнка, но вашата душа се е разширила, тя се проявява. Ако чувствувате, че сте изгубили ума си, то значи, че енергията ви е  минала въ физическото ви тѣло. Слѣдователно, тази енергия само се е видоизмѣнила. Нищо не се губи въ природата. Ако вашето тѣло се развива нормално, умътъ ви ще се прояви. Когато единъ духъ се въплотява на земята, той най-първо изгубва ума си. Всичкитѣ малки дѣца сѫ изгубили ума си. Тѣ врѣкатъ, плачатъ не имъ стига ума, какъ да мърдатъ рѫцѣтѣ си. Тѣ не могатъ да се нахранятъ. Нѣкое отъ тия дѣца е било нѣкой философъ, нѣкой ученъ човѣкъ, училъ цѣлия свѣтъ, а сега при майка си, не му стига умътъ, какъ да си отвори устата. Туй е фактъ! Защо е така? Защото този ученъ е вложилъ всичкитѣ си умствени енергии въ тѣлото. Всичко туй е създаване. Той си гради кѫща. Нѣкой пѫть казваме: азъ не искамъ кѫща, не искамъ да бѫда материялистъ. Какъвъ искашъ да бѫдешъ? Ако не станешъ материалистъ, не може да станешъ умственъ гений. Материята е необходима като срѣдство, за да повдигне вашия умъ. Азъ искамъ да придобиете едно правилно схващане за материята. Тя прѣдставлява обмѣна, смѣна на енергии. Физическиятъ свѣтъ може да се смѣни съ умствения. Астралниятъ свѣтъ може да се смѣни съ духовния. И когато тази енергия се смѣня, не трѣбва да ви текатъ по четири реда сълзи. Вие тогава казвате: азъ не вѣрвамъ въ Господа. СмѢна става! Падатъ листата на дървото, за да се явятъ пакъ идущата година. Ако вие спазите сѫщитѣ условия, по сѫщото врѣме отново ще изгрѣе слънцето. Вие ще започнете да никнете, да растете отдолу й на края на лѣтото ще дадате плодъ Нѣма какво да сѣ плашите. Сърцето пъкъ е дѣте на душата, тя е почвата за него. Такъвъ е законътъ. Ние сме индивиди, растемъ въ косинуса. Слѣдователно, когато почвата се смалява, тия енергии влизатъ въ физическото тѣло на индивида. Синусътъ, като достигне радиуса m, започва да се намалява въ обратната посока, и тогава сърцето започва да расте, т. е. индивидуалностьта на човѣка започва да се проявява въ астралния свѣтъ. Това нѣщо става периодически въ живота. Въ новата раса, която ще дойде въ слѣдующата епоха, ние ще минемъ въ числото двѣ. До сега ние слизахме отгорѣ-надолу, а отъ сега нататъкъ, отиваме отъ лѣво кѣмѣ дѣсно. Съ това движение ще започне новата култура, културата на сърцето. И тогава нйе трѣбва да пожертвуваме всичко, Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва всичко да пожертвува вие не разбирате това нѣщо. Ти ще пожертвувашъ всичко за да израстне сърцето ти, понеже силитѣ на това сърце ще дойдатъ да работятъ за душата ти. Туй е единъ процесъ. Ти не трѣбва да плачешъ. Нѣкой казватъ: ти трѣбва да пожертвувашъ душата си за своитѣ ближни Азъ ще ви кажа единъ афоризъмъ. Когаго нахранишъ едного, ти нахранвашъ всички, и когато откажешъ прѣхраната на едного, ти отказвашъ нахранването на всички. Азъ ще ви докажа туй. Това е една непонятнг мисъль, нали? Ето въ какво седи тя, ето какво подразбира: Стомахътъ е единъ. Щомъ нахранишъ стомаха, ти нахранвашъ и милиярдитѣ клѣтки. Чрѣзъ единъ удъръ ти нахранвашъ дробоветѣ, мозъка, изобщо, на всички удове той дава храна. Въ морално отношение е сѫщиятъ законъ. Въ астралния свѣтъ сѫщо. Дойде единъ човѣкъ при васъ, и азъ ви казвамъ: ако ти нахранишъ този човѣкъ, ще нахранишъ цѣль свѣтъ. Въ астралния свѣтъ ти си по-голѣмь човѣкъ, отколкото въ физическия. Тамъ си грамаденъ, не си тъй дребнавъ, както си тукъ. Ако съберете всичкитѣ физически хора на земята въ едно, отъ тѣхъ ще направите единъ астраленъ човѣкъ. Всичкитѣ хора, колкото милиярда и да сѫществувать на земята, като ги съберете въ едно, ще дадатъ единъ астраленъ човѣкъ. А пъкъ като съберете всичкитѣ астраци въ едно, ще направиге единъ умственъ човѣкъ. Ако съберете всичкитѣ умствени хора въ едно, ще направите единъ причиненъ човѣкъ. Такъвъ е законътъ. Тогава казваме. ако нахранишъ единъ астралецъ, ти си нахранилъ всичкитѣ. Туй означава жертвата на душата. И всички тия афоризми и противорѣчия, които изглеждатъ невъзможни, при извѣстни условия сѫ възможни. При какви условия? — Които природата е създала. Всички нѣща сѫ възможни, но не на физическия свѣтъ. Тѣ сѫ възможни нѣкѫдѣ или въ числото 1, или въ числото 2, или въ числото 3, или въ числото 4. Въ цѣлия крѫгъ всичко е възможно, но не и въ едната четвъртъ. И тъй, ето защо тѣлата ви трѣбва да бѫдатъ чисти.

При сегашната еволюция, въ която се намира земята, има изоставена инертна материя на сѫщества минали прѣди насъ. Хората сѫ всмукали много отъ тази инертна материя. Тѣ трѣбва да се освободятъ отъ тази материя, да гледатъ да я изхвърлятъ. Тя е причината за сегашното падание на хората. Тя е, която създава страданията имъ. Вие сте чувствували въ себе си, като че нѣщо ви души, мѫчи ви, иде ви дори, ако ви е възможно да разрушите цѣлия свѣтъ. Това се прѣдизвиква отъ инертната материя въ васъ. Въ нея сѫ вложени мислитѣ, желанията на миналитѣ вѣкове. Тази материя трѣбва да се одухотвори. За това Божествената енергия трѣбва да дойде да работи въ насъ. Само Божествениятъ Духъ разбира законитѣ, по които може да прѣорганизира тази материя. Въ него се съдържатъ соковетѣ но трѣбва да се посадятъ въ нея редъ мисли, желания и пориви на душата, които да могатъ да се прѣработятъ тъй, както се прѣработва тора на земята. Сѫщиятъ законъ, сѫщото отнсшение сѫществува и тукъ. Ние имаме само една наука. Нѣкой пѫть вие искате да възпитате нѣкой човѣкъ. Туй възпитание, както азъ го зная, е дресировка, затова до сега то не е дало никакви сѫществени резултати. Обаче то ни е създало по-добри разбирания. И то е печалба. Опитностьта, която сме придобили, вече се наслѣдява. За въ бѫдеще, който нѣма тази опитность не може да се развива. Не мислете, че нищо не сте придобили. Всичко придобито е едно богатство на живота ви. Като влѣзете въ астралния свѣтъ, тогава ще се започне вашата истинска култура. До сега вие сте се занимавали само съ тѣлото, съ слѣдствтята на нѣщата. Не смѣсвайте процеситѣ на душата съ процеситѣ на сърцето. Душата трѣбва да обѣднѣе до извѣстна степень, за да се обърне въ почва, та да се организира сърцето, да се облагороди, защото плодоветѣ на сърцето трѣбва да влѣзатъ въ Божествената житница.

Азъ ви говоря за козмическия човѣкъ. Туй, което е вѣрно за цѣлия козмически човѣкъ, е вѣрно и за всѣки едного отъ васъ. Вие като проучвате този законъ, може да си послужите съ него въ вашето развитие.

И тъи, всѣка четвъртъ отъ крѫга е цѣль крѫгъ. Той е проекция. Втората четвъртъ е проекция отъ четвъртото измѣрение. Третата четвъртъ спада къмъ петого измѣрение, а четвъртата — къмъ шестото измѣрение. Това сѫ проекции отъ по-висши свѣтове на нашия. Като проекции тѣ ни се виждатъ друго-яче, не може да си ги прѣдставимъ просто. Ако мислите, че цѣлиятъ животъ се изразява само въ физическото тѣло, може да попаднете въ една погрѣшка. Първата четвъртъ прѣдставлява първитѣ седемь години отъ живота и се занимава съ физическото тѣло. Втората четвъртъ прѣдставлява вторитѣ седемь години и се занимава съ астралното тѣло. Третата четвъртъ прѣдставлява други седемь години и се занимава съ мозъка. Послѣдната четвъртъ прѣдсгавлява пакъ периодъ отъ седемь години и се занимава съ причинното тѣло. Слѣдъ гова пакъ се повтаря сѫщия процесъ. Тъй щото, на всѣки седемь години енергиитѣ въ човѣка се трансформиратъ. При това, тия седемь години пакъ иматъ подраздѣления по мѣсеци.

Общия процесь е развитие на тѣлото, но сѫщеврѣменно се развива обективния умъ, наблюдателностьта, както и другитѣ способности. За всичко това, обаче, се изисква цѣла вѣчность. Не се обезсърчавайте! Ако нѣкой пѫть ставатъ пертурбации въ сърцето ви, печели душата: ако има пертурбации въ душата ви печели сърцето. Душевнитѣ пертурбации ни даватъ идеи. Ако забѣлѣжите извѣстна дисхармония въ душата, сърцето печели. Ако има дисхармония въ тѣлото, умътъ печели. Не говоря за заболѣването, но за онази вѫтрѣшна дисхармония, която се явява. При тия пертурбации или тѣлото печели, или умътъ печели. Тъй щото, вие трѣбва да си разяснявате разумно ония естествени процеси, които ставатъ въ васъ. Нѣкой пѫть вие се уплашвате, когато стане въ васъ една малка пертурбация. Тогава нѣкой дойде и ми казва: изгубихъ вѣра, не вѣрвамъ вече въ Бога. Това е лъжливо схващане. Туй, което човѣкъ има, не може да се изгуби. Човѣкь може да се спъне, но да се изгуби — никога. Има окултисти, които казватъ, че ако човѣшката душа не се развива правилно, ще се върне въ 13 сфера долу ще дойде въ Божественитѣ корени и ще се разруши. Питамъ: тия адепти ходили ли сѫ въ Божественитѣ корени, та да видятъ какъ става това? Туй сѫ теории. Не искамъ да споря съ тѣхъ, но казвамъ, че това сѫ тѣхни заблуждения. Има такива процеси не истина, но не сѫ тъй, както тѣ ги прѣдставляватъ. И мѫчение има, но то не е таково, както се прѣдставлява. Има и рай, има и адъ, но и раятъ не е такъвъ, какъвто хората си прѣдставляватъ. Рай и адъ има и въ малъкъ размѣръ, и въ голѣмъ размѣръ, тѣ не сѫ такива, каквито хората си ги прѣдставляватъ. Адътъ и раятъ сѫ два противоположни полюса. Тѣ извършватъ една велика служба въ живота. На рая съотвѣтствува ада, на радостьта съотвѣтствува страданието, на свѣтлината съотвѣтствува тъмнината, на злото съответствува доброто. Питамъ тогаза онѣзи, които казватъ, какъ така, Богъ, Който е съвършенъ, допусналъ злото въ свѣта? Злото е излишекътъ на нашето развитие. Онази материя, която останала не дефиренцирана, която не може да се одухотвори въ насъ, тя е започнала да се разлага и да ферментира. Тя именно е образувала злото. Отъ нея започва да се формира единъ нисшъ животъ, безъ разумъ. Слѣдователно, тази инертна материя ни спъва. Нѣкой пѫть си неразположенъ, невѣрие имашъ, съмнѣние, готовъ си да отмъщавашъ — инертна материя има въ тебе. Защо? — Морковъ си ялъ. Турете единъ малъкъ морковъ въ стомаха на нѣкой, който не вѣрва, ще видите, какъ ще се почувствува. Единъ отъ ученицитѣ ялъ морковъ, пилъ чай, но цѣла нощь се въртѣлъ, не може дт спи, умира отъ болка. Излѣкивахме го, но тази материя трѣбваше да се изхвърли навънъ, иначе пискане, охкане щѣше да бѫде. И то, отъ такова малко парченце. Казвамъ: тази инертна материя не може да се възприеме, тя е морковътъ, който произвежда това нѣщо въ стомаха. Има и друга инертна материя, която не може да се изхвърли, по тия естествени начини. Нѣкой пѫть казвате. Запали ми се главата, ще се пръсне отъ болки — Рициново масло вземи! Всички тия срѣдства: студени бани, топли бани на краката, разтривки — нищо не минава. Я вижте онзи мѫжъ, който изгубилъ жена си, разправяйте му каквото искате, той е непримиримъ, казва: отиде тя! Той изгубилъ нѣщо, никой не може да го излѣкува. Прѣдлагатъ му да го водятъ на театъръ, на забавление, да яде, да пие, нищо не помага —  жена му я нѣма. Не иска да яде: въ театъръ да отиде, не, всичко му е тъмно, мрачно, защото му липсва нѣщо, изгубилъ е най-основното — разумната сила въ живота си. Вие нѣкой пѫть не оцѣнява те вашитѣ приятели, но слѣдъ врѣме ще оцьнитѣ каква стойность има и най-лошия приятель, които имате. Той ви е донесълъ несмѣтни богатства Сега вие казвате: какъ срѣщнахъ този несрѣтникъ? Не, единъ день ще познаете закона, Най-лошиятъ ви приятель ви е допринесълъ несмѣтно богатство. Такова богатство ви е долринесълъ той, че ако продадехте и цѣлата земя, не бихте могли да му се отплатите. Такива голѣми философи сте вие на земята, че винаги сте недоволни. Вие сте недовотни, понеже знаете много. Като можете да обясните всичко, вие сте недоволни, че нѣма други философски въпроси, които да разрѣшавате. Всѣки единъ отъ васъ мисли, че всичко е разрѣшилъ. Изпъчи се, казва, азъ зная това. Знае го, но като го заболи корема, не знае какъ да се лѣкува. Дай му малко страдание, не може да се справи. Отъ невидимия свѣтъ всѣки день трѣбва да ни пълнятъ главитѣ, но ние не искаме да ни убѣдять, не се подаваме. Не че не знаемъ, но не мис лимъ правилно. Имаме оптическа измама, не виждаме нѣщата въ тѣхната естествена величина, заблуждаваме се. Виждаме една малка мравя, прѣдставя ни се като цѣлъ волъ. Казвамъ: това не е волъ, мравя е. Какъ мравя, азъ виждамъ. че е много голѣмо нѣщо. Всеобщата война въ Европа се дължи на тази инертна материя на туй течение което обхвана човѣчеството. Сега пъкъ ще минемь въ друга вълна. Ще се потопимъ въ нея тъй, както въ Черното море. Ще се стегате да бѫдете готови. Земята ще нагази тази вълна и ще прѣстои въ нея, може би, день, два, три, четири, десеть, година, или най-много десеть години. Повече отъ десетъ години нѣма да мине. Ще зависи отъ това какво ще бѫде съчетанието на този поясъ, въ който ще влѣземъ. Максимумъ десеть години ще вземе на земята докато мине тази вълна. Хора, които сѫ по-високо организирани, я чувствуватъ тягостно.

Вие сега ще се изпоплашите, ще кажете: Вижъ какво казва Учительтъ! Никѫдѣ нѣма да влѣземъ. Това е въ реда на нѣщата. Земята минава въ този поясъ, ще мине прѣзъ тази вълна и ще замине. Ако вие спазите нужното равновѣсие, то ще ви причини полза, нищо нѣма да изгубите, затова трѣбва да бѫдете готови. Тази вълна съдържа много енергия. Ако сте готови, ще забогатѣете, ако не сте готови, ще ви причини извѣстни страдания. Вие ще мълчите, никому нищо не разправяйте. Ученитѣ хора ще ви опровергаятъ. Това сѫ окултни истини. Съврѣменната наука не може да говори за тѣхъ.

Сега малко музика. Ще направя нѣколко изяснения. Моето желание е да се повърнете къмъ чистотата на музиката, защото има тонове, които, ако се пѣятъ съчетано, означаватъ извѣстенъ чувственъ или. мисловенъ стремежъ и т. н. Тѣ още не носятъ добро за човѣка, то е прѣживѣване. Най-първо ние ще изучаваме природната музика, чиститѣ тонове, които не сѫ покварени. Нѣкой пѫть и между най приятнитѣ тонове има покварени. Отъ съчетанието на извѣстни тонове човѣкъ може да се развали. Обикновената музика е прѣдисловие на чистата музика. (Учительтъ изсвири на цигулката единъ чистъ тонъ послѣ единъ покваренъ). Въ тия покваренитѣ тонове често има трептения, образуватъ се голѣми вълни. Когато при пѣние гласътъ на нѣкой човѣкъ трепти, това показва, че той се афектира. Не, тонътъ трѣбва да бѫде прѣмъ, изразителенъ. Когато човѣкъ се афектира, той пѣе за другитѣ. Щомъ иска да печели съ пѣнието, да подкупува, това не е музика, Дѣто сѫществува под купъ, има огрѣшаване. Въ тия чувства не се изразява никаква чистота. Нѣкои отъ силнитѣ музикалнитѣ тонове изразяватъ страсть. Когато цигуларьтъ свири съ сила, той изразява ония страстни чувства, които сѫ на физическия свѣтъ. Мѫжетѣ изобщо сѫ носители на сила.

Изпѣйте упражнението: „Тѫги, скърби“. Въ упражнението често се допущатъ противоположности. Едно упражнение може да се прѣвърне на пѣсень За да стане пѣсень, трѣбва да се прѣработи. Цѣльта на упражнението е концентриране на ума. Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде концентриранъ.

Изпѣйте сега гамата! Знаете ли защо не можете да вземете тона ми? Тонътъ ми е магнетиченъ, затова, онѣзи, у които прѣобладава мѫжкия принципъ не могатъ да го взематъ. Какъвъ е тонътъ фа — мѫжки или женски? Тонътъ до е бащата, ре  е синътъ, ми е неговата въздюбена, а фа е вече роденото детенце. Синътъ е малко по-мекъ отъ баща си. Между бащата и снахата нѣма хармония. Образувать ли акордъ ре и ми? — Не могатъ. Най-първо ще се стремите да взимате чисти тонове. Всѣки единъ отъ вась нека си изпѣва гамата. Има пѣсни въ които съчетанието на чиститѣ тонове не е хубаво. Научете се да пѣете тия чиститѣ тонове. Пѣйте тия чисти тонови само за себе си. Пѣете ли ги, вие ще започнете да си подбирате тонноветѣ. Сегашната музика е виновна за характера на хората, защото музикантитѣ сѫ създали много малко класически парчета съ синъ цвѣтъ. Сегашнитѣ музикални парчета иматъ зеленъ, портокаленъ, жълтъ, рѣдко ще срещнете парче съ синъ цвѣтъ. Въ съчетание на тоноветѣ сега прѣобладава повече червения цвѣтъ. Червениятъ цвѣтъ дѣйствува повече на чувствата, на афекциитѣ. Има нъкои парчета сь синъ цвѣтъ.  И щомъ човѣкъ ги слуша, тѣ го отнасятъ отъ този свѣтъ, въ него се зараждатъ най-възвишени състояния. Щомъ излѣзе отъ концертъ, човѣкъ трѣбва да направи едно добро. Нѣкои говорятъ за класическа музика но за нея трѣбва много силенъ гръбнакъ. Много отъ съврѣменнитѣ музиканти сѫ почти инвалиди, понеже тази музика не мѣни тѣхнитѣ чувства, а развива честолюбие, щестлавие и редъ други лични чувства, резултатъ на червенъ цвѣтъ. Музиканти като се съберътъ, не могатъ да се търпятъ. Нѣкой като пѣе хубаво, поражда зависть въ другитѣ. Нека слушатъ и да се повдигнатъ. Този, който слуша хубаво пѣние или свирене, трѣбва да бѫде благодаренъ. Въ него обаче се заражда амбиция и той да пѣе. То е резултатътъ на червения цвѣтъ,

Азъ желая, като пѣемъ нашитѣ пѣсни, да внасяме синия цвѣтъ. Отъ васъ зависи това. По нѣкой пѫть, като ви слушамъ, виждамъ червенъ цвѣтъ, зеленъ, портокаленъ и се яви дисхармония. Тогава пѣнието ви изглежда като че цѣлите дърва. Щомъ дойдете на синия цвѣтъ, ще почусгвувате вдъхновение, ще дойде веселието. Окултната музика започва съ синия цвѣтъ. Затуй, ще се стараете, щото синиятъ и зелениятъ цвятъ да бѫдатъ двата прѣобладающи цвѣта въ музиката. Жълтиятъ цвѣтъ много мѫчно се възпроизвежда, но по-лесно синиятъ и бѣлиятъ, Синиятъ ще внесе подемъ, разширение, а бѣлиятъ цвѣтъ ще донесе миръ. Нѣкои казватъ „упокоение“. Не упокоение, то е за умрѣпитѣ хора, а мирътъ е за живитѣ хора. Бѣлиятъ цвѣтъ ще внесе спокойствие и миръ, а синиятъ цвѣтъ ще внесе разширение, енергия, чистота на ума и сърцето.

Т. м.

Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ.

*

3О-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година,

държана отъ Учителя на 14. X. 1924 г. — София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...