Jump to content

1924_04_09 Тъчете мислитѣ си!


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Тъчете мислитѣ си!

Т. м.

Прочетоха се нѣколко теми върху „Качествата на новия човѣкъ“.

Всѣка мисъль има свое приложение. Думата „приложение“ е ясна. Мислитѣ могатъ да бѫдатъ отдѣлни, разхвърляни, тъй както сѫ отдѣлни и разхвърляни нишкитѣ, прѣди да се е изтъкалъ отъ тѣхъ какъвто и да е платъ. Може да имате най-хубавитѣ нишки: копринени, ленени, вълнени или памучни, но все-таки тѣ ще бѫдатъ разхвърляни тукъ-тамѣ изъ материята. Питамъ: тия нишки ще ви ползуватъ ли? — Не. Ако дойде една разумна сила и така вплете тия нишки, че образува отъ тѣхъ единъ платъ, този платъ ще може вече да се използува за вашето тѣло, за вашата кѫща. На сѫщия законъ се подчиняватъ и човѣшкитѣ мисли. Докато сѫ разхвърляни, не ви ползуватъ нищо, изплетатъ ли се така, че да образуватъ едно цѣло, тѣ сѫ вече една материя, която може да се използува въ живота.

Сега нѣкои казватъ: трѣбва да мислимъ! Да мислимъ, значи да предемъ. Добрѣ, но ако прѣзъ цѣлия си животъ правимъ само конци, какво сме научили? Казватъ: жената преде. Какво отъ това? Каква полза имате отъ тѣзи нишки? Тѣзи нишки трѣбва да се изтъчатъ.

Мнозина отъ младитѣ и старитѣ се страхуватъ да влѣзатъ въ нѣкоя окултна школа, зашото щѣлида се приравнятъ съ другитѣ и не ще могатъ да мислятъ. Кой е кривъ за това, че човѣкъ не може да мисли? Ако вие сложите медъ прѣдъ една муха, тя ще отиде ли при меда? — Ще отиде. Като види още отдалечъ меда, мисли ли да отиде при него, или нѣщо я привлича. Никаква мисъль не я рѫководи къмъ меда, освѣнъ желанието й да си вкуси отъ него. Тя може да се удави въ този медъ, може крилцата й да залѣпнатъ и да умре, но въпрѣки всичко това ще отиде къмъ меда. Така е и съ всѣка разхвърляна мисъль, затова мислитѣ трѣбва да се изтъчатъ. Какъ ще се изтъчатъ? — Има закони за това. Тия закони трѣбва да се разбиратъ, а при разбирането има и методи за приложение.

Да кажемъ, че имате една величина А. Тази величина може да е една неподвижна точка, която чака потикъ отвънъ, за да се движи, а може да е и една жива топка, която има потикъ за движение отвѫтрѣ. Да кажемъ, че тази величина може да се движи въ извѣстна посока, напримѣръ къмъ посоката В. Какво може да направи тази величина въ движението си къмъ В? Кѫдѣ ще бѫде слѣдното положение на тази точка А? — Щомъ тази величина дойде до В, тя ще се обърне назадъ.

Сега нѣма да се впущамъ въ обяснение на механическитѣ закони, понеже живитѣ закони на природата се отличаватъ отъ механическитѣ, а съзнателнитѣ закони на живата природа се различаватъ отъ живитѣ закони. Въ тия закони има градация. Допуснете, че А е единъ волъ, който живѣе въ София, а В представлява пашата му нѣкѫдѣ горѣ по Витоша. Този волъ прѣкарва цѣло лѣто на паша и не мисли за София. Значи, той се намира въ движение къмъ В. Но, дохожда зимата, цѣлата мѣстность се покрива съ снѣгъ. Едва тогава му дохожда на умъ, че трѣбва да се върне въ София. Слѣдователно отъ В той трѣбва да се върне назадъ. Значи величината А се движи отъ величината В назадъ къмъ София. Можете ли математически да опрѣдѣлитѣ, запримѣръ, слѣдъ , колко врѣме величината А ще се върне обратно въ София? 3а рѣшението на тъзи задача иматъ значение условията, врѣмето, прѣзъ което ще се върне този волъ. Този волъ ще се върне въ София когато падне снѣга и покрие цѣлата мѣстность. И наистина, тъкмо така става. Сѫщото нѣщо прилагаме и по отношение на човѣка. Той е сѫщата величина, която слиза отъ невидимия свѣтъ (А) въ видимия, физическия свѣтъ (В), дѣто остава на паша. Той прѣкарва на земята 40 — 50 години — яде, пие, забравя за онзи свѣтъ. Обаче снѣгътъ падне, дохожда смъртьта. Тази величина отъ В се врьща пакъ въ А, въ първоначалното си състояние. Тъй че човѣкъ най-напредъ се движи отгорѣ — надолу, и послѣ отдолу — нагорѣ. Тамъ, отдѣто започва движението, положението на тази точка наричаме „горѣ“. Силата, която движи извѣстна величина е отгорѣ. Слѣдователно, силата, която заставила човѣка да се движи е отгорѣ. Изминатиятъ пѫть АВ може да е пѫть на единъ волъ, може да е пѫть и на единъ човѣкъ, но резултатитѣ ще се различаватъ. Ако величината А е единъ воль, който дошълъ до В, той прѣзъ цѣлото лѣто само ще пасе и за нищо нѣма да мисли. Ако пъкъ е единъ човѣкъ, който слиза на земята, процесътъ на движението за него ще е по-сложенъ. Туй движение по посока АВ прѣставлява задачи за рѣшение отъ висшата математика на живота. Можете ли вие, запримѣръ, математически да опрѣдѣлитѣ коя посока ще вземе единъ воль, като тръгне отъ София за паша на Витоша? Той все ще вземе една посока, но отгдѣ ще тръгне, дали отъ южната, източната, западната или сѣверната страна? Освѣнъ това, можете ли да опрѣдѣлите математически. гдѣ ще спре? — Може. Онѣзи, които разбиратъ законитѣ и правилата за решението на тия задачи, ще могатъ да ги рѣшатъ. Сѫщо така математически може да се опрѣдѣли, кога ще се роди нѣкой човѣкъ на земята, какво е способенъ да извърши и какво ще извърши.

Слѣдователно, главната мисъль въ нашия животъ е да се разбератъ вѫтрѣшнитѣ закони, по които се гради и развива разумниятъ животъ. Азъ наричамъ „разуменъ животъ“ онзи, когато човѣкъ е въ състояние самъ да прѣмахне нѣкоя своя болесть. Такъвъ човѣкъ споредъ мене е разуменъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ, който не може да прѣмахне нѣкоя своя болесть, не е разуменъ, и слѣдователно разумниятъ животъ не е въ него. Великата сила, която лѣкува хората, иде отвѫтрѣ. Великата сила, която прави хората разумни сѫщо иде отвѫтрѣ. Любовьта, която може да подигне човѣка, и тя иде отвѫтрѣ. Отвънъ сѫществуватъ само условия, поводи за Любовьта отвънъ сѫществуватъ само поводи за знанието. Извѣстенъ предметъ може да ви причини извѣстно впечатление. може да ви подбуди къмъ нѣщо, но сѫщинската причина, която ви подбужда, иде всѣкога отвѫтрѣ. А вѫтрѣшниятъ свѣтъ е реалниятъ, истинскиятъ, дѣйствителниятъ свѣтъ.

Питамъ ви: въ какво седи една права мисъль, споредъ васъ? Допуснете, че изкарамъ единъ отъ ученицитѣ да напише на дъската единъ триѫгълникъ и да опише, колко положения може да заеме този живъ триѫгълникъ, т. е. какви възможности се криятъ въ него. Колко положения може да заема този триѫгълникъ? Какъ се явява въ живата природа той?

OOK_3_25_1.PNG

Да вземемъ, запримѣръ единъ равнобедренъ триѫгълникъ А1В1С1 (фиг. 1). Правата А1В1 е движението на величината А1 къмъ В1. Обяснете,  какви сѫ качествата на този равнобедренъ триѫгълникъ!  Той е остроѫгъленъ триѫгълникъ и въ него страната А1В1 = В1С1 , а страната А1С1 е по-малка. Добрѣ, но сега ви питамъ: кои сѫ били условията, които сѫ направили този триѫгълникъ остроѫгъленъ? Ако въ човѣшкото сърце и въ човѣшкия умъ е имало повече сили, триѫгълника се развива повече на височина и става равнобедренъ, т. е. триѫгълникъ съ слабо тѣлосложение.

OOK_3_25_2.PNG

Ако пъкъ имате по-низкия триѫгълникъ А2В2С2 (фиг. 2), той показва, че условията, при които се е родилъ, сѫ били по-неблагоприятни. Материята въ която се развивалъ, била по-гѫста. Давленията сѫ били по-силни, значи този триѫгълникъ изразява по-силно тѣлосложение. Въ този случай тѣлото се развива за смѣтка на всичко, а умътъ и сърцето сѫ като условия за развиване на тѣлото. Тѣлото е господарьтъ, то заповѣдва на ума и на сърцето, а въ първия, равнобедрения триѫгълникъ сърцето и умътъ заповѣдватъ на тѣлото. Слѣдователно, въ сърцето и въ ума на човѣка има въ еднаква степень егоизмъ, затова двѣтѣ бедра въ равнобедрения триѫгълникъ сѫ равни. Това показва, че за да бѫде човѣкъ нормаленъ, между ума и сърцето му трѣбва да има хармония. Нормаленъ човѣкъ е само онзи, въ който умътъ сърцето и тѣлото сѫ въ хармония, т. е. тѣлото се подчинява на ума, а умътъ се подчинява на сърцето. Ще кажете: сърцето трѣбва да се подчини на ума. Не, на земята сърцето е по силно отъ ума. Най-първо човѣкъ е чувствувалъ и послѣ се появила мисъльта. Значи първо се явило сърцето, а отпослѣ ума. Вие може да мислите, че вече разбирате тия триѫълници. Не, въ тѣхъ има движения. Прѣдставете си, че единъ отъ тия триѫгълници се движи около своята ось съ извѣстна бързина. Това движение може да има извѣстна посока, но може да има и второ движение, точно противоположно на първото. Посоката и дължината на тия движения може да се опрѣдѣлятъ.

OOK_3_25_3.PNG

Да допуснемъ, че силата на вашитѣ чувства е два пѫти по-голѣма отъ силата на вашитѣ мисли (фиг. 3). Тогава ще имаме отношението 2:1. Ако пъкъ вашитѣ чувства сѫ два пѫти по-слаби отъ вашите мисли, какво ще бѫде отношението въ този случай? — Отношението ще бѫде 1:2. Какъ мислите, ако вашитѣ чувства сѫ два пѫти по-силни отъ вашитѣ мисли, колко отъ вашитѣ мисли ще могатъ да бѫдатъ реализирани? Всѣкога слѣдъ реализирането на двѣ желания ще дойде една мисъль. Слѣдъ като се реализиратъ двѣ желания, човѣкъ се изтощава и чувствата му отслабватъ. Тогава законътъ се смѣня: умътъ става два пѫти по-силенъ отъ сърцето. Щомъ се реализира мисъльта, умътъ отслабва, т е. енергията му се изразходва и той се нуждае отъ набавяне нова енергия. Много пѫти човѣкъ не може да мисли, понеже нѣма енергия. Нѣкой пѫть човѣкъ иска да чувствува, но нѣма енергия. Той знае какво е Любовьта, но енергия нѣма. Запримѣръ, дойдатъ ти гости, искашъ да ги нагостишъ, но нѣмашъ брашно, сиренце, масло и започвашъ да се извинявашъ — усѣщашъ едно стѣснително състояние. Имашъ ли брашно, масло, направишъ баница на гоститѣ, радостенъ си. Сега, какво е приложението на закона? Да кажемъ, че азъ зная много добрѣ, какъ се прави баница. Баницата е единъ символъ. Това значи, че азъ зная символа, но нѣмамъ сирене, масло, брашно, т. е. нѣмамъ условия, за да приложа символа. Законътъ за приложението на тия геометрически формули е слѣдниятъ: всѣкога, когато имашъ условия да проявишъ една мисъль или едно желание, но не ги проявишъ, ти се спъвашъ, ти влизашъ въ дисхармония съ Битието. Дойде ти нѣкой приятель и ти имашъ желание да му направишъ една баница, ти трѣбва да му направишъ тази баница, та колкото врѣме и да ти костува. Изпълнишъ ли това си желание, въ тебе ще се развие едно благородно качество. Нѣкой ти поиска нѣкаква малка услуга — направи я. Ама може да се явятъ въ васъ противорѣчия: нѣмамъ условия, нѣмамъ врѣме и т. н. Не, ние говоримъ само за възможноститѣ. Когато нѣма абсолютно никаква възможность, това вече е изключение. Законътъ за невъзможноститѣ е другъ. Мъртвиятъ човѣкъ живѣе въ невъзможности и затова той отива въ гроба. Умрѣлиятъ човѣкъ мълчи, не се проявява, казва: „не мога“. Но когато отидемъ при живия човѣкъ, той говори. Живиятъ човѣкъ трѣбва да говори, а мъртвиятъ — да мълчи. Сега има хора умрѣли поради нѣмане любовь. Казва нѣкой: азъ не мога да любя. Казвамъ: мъртавъ си, затова ще мълчишъ, ще изучавашъ философията на мълчанието. Мълчанието е законътъ на мъртвитѣ. Трѣбва да научишъ закона на мълчанието! Мъртвитѣ само ще мълчатъ въ почвата, докато събератъ енергии да израснатъ отново. Сега, разбира се, азъ не говоря за естествената смърть, но азъ говоря за онова вътрѣшно бездѣйствие, когато човѣкъ не се интересува абсолютно отъ нищо.

Допуснете, че азъ ви дамъ една задача въ школата. Какво ще правите? Трѣбва да сте готови! Вие още не сте имали задачи. Едва сега ще пристѫпимь къмъ задачитѣ. Запримѣръ, ще раздразнимъ едного отъ васъ. Ще пратимъ 10 души да го набиятъ, тъй да го масажиратъ, че да го прѣдизвикатъ да се раздразни. Слѣдъ туй ще искаме отъ него, точно математически, слѣдъ петь минути да бѫде веселъ, всичко да забрави, като че нищо не било. Но да не бѫде веселъ само привидно, а и вѫтрѣшно. Така ще направимъ съ единъ, съ двама, съ трима и повече. Други пъкъ ще изпитаме по другъ начинъ. Послѣ ще направимъ и другъ опитъ. Ще ви свикаме на събрание и безъ да знаете, изведнъжъ ще запалимъ салона. Тъй ще видимъ до колко сте смѣли. Сега говоримъ: че трѣбва да сме смѣли, рѣшителни, че въ случай на нѣкое нещастие не трѣбва да се бѣга и т. н. Ще направимъ опита безъ да знаете. Тогава какво мислите ще бѫде? Вие всинца може да бѫдете герои, да седите спокойно, безъ всѣкакъвъ страхъ, но може и всинца да избѣгате навънъ — не се знае. То е само прѣдположение. Прѣдположението не е знание. Докато нѣщата не се опитатъ, не се знаятъ. Запримѣръ, азъ може да мисля, че съмъ герой, но на геройство на думи само, азъ не разчитамъ. На такова геройство нищо не градя. Често, когато си задавамъ нѣкоя задача, азъ прѣдварително си правя единъ малъкъ опитъ. Сега запримѣръ, наблюдавахъ, какъ се проявиха нѣкои отъ васъ въ послѣдната екскурзия. Врѣмето е облачно, вали дъждъ, но ние вървимъ. У мнозина минава мисъльта: ужъ пролѣтна екскурзия, врѣмето трѣбваше да баде хубаво, а то вали, ще се простудимъ: не струва да се излагаме така на дъжда, да отидемъ по-добре на хи жата, да се изсушимъ. Това е много право, но то сѫ човѣшки разсѫждения. Казвамъ: добрѣ, като дойдатъ всички, ако искатъ, ще отидемъ на хижата, но ако не се съгласятъ, ще отидемъ на нашето мѣсто, ще накладемъ огънь и ще се изсушимъ тамъ. Ако отидемъ на хижата, какво ще спечелимъ? Ние постоянно сме прѣдъ очитѣ на хората, всички ни слѣдятъ, затова като отидемъ тамъ, ще дойдатъ и други екскурзиянти и нѣма да бѫдемъ свободни. Казватъ: вали дъждъ, може да се простудимъ, духа вѣтъръ. Значи, дъждътъ и вѣтърътъ ви плашатъ. Ако единъ малъкъ дъждъ и вѣтъръ могатъ да ни плашатъ и не можемъ да ги издържимъ, какви екскурзиянти можемъ да бѫдемъ, какъвъ характеръ имаме? Не, спокойни ще бѫдете. Гледамъ, нѣкой потреперва, студено му е. Казвамъ: нѣма нищо, ще се стоплите. И природата въ туй отношение е много умна! Азъ я познавамъ. Азъ запознатъ съмъ съ нея. Много умна и много досѣтлива е природата! Тя има всичкитѣ методи, за да изпита човѣка. И какво бѣше врѣмето прѣзъ цѣлия день? Току изведнъжъ се поправи врѣмето, небето се отвори. Всички казватъ оправи се врѣмето! Мине се половинъ часъ, отново завали дъждъ. Всички казватъ: сега вече ще ни накваси. Мине се половинъ часъ, врѣмето пакъ се оправя.

Така цѣлиятъ день врѣмето си игра съ насъ — ту дъждъ, ту слънце. Ние, като виждахме че завалѣва дъждъ, мислѣхме че нѣма повече да се поправи врѣмето. Обаче, не минава половинъ часъ, пакъ се промѣня. Та, въ свѣта има единъ разуменъ законъ, който рѫководи нѣщата. Отъ опитъ трѣбва да го научимъ. Щомъ го научимъ, ще добиемъ тази вѣра. Азъ наричамъ тази вѣра, вѣра въ законитѣ на живата природа, вѣра въ законитѣ на разумния човѣшки животъ и най-послѣ вѣра въ законитѣ на Божествената Любовь. Придобиемъ ли тази вѣра, тогава ще разберемъ дълбокия смисълъ на Божествения животъ. Това сѫ три области, които трѣбва да се изслѣдватъ, Вие най-първо трѣбва да изучавате законитѣ на живата природа. Имате да изучавате една отлична область, богата съ разнообразие. Всичкитѣ възможности има човѣкъ да изучава живата природа, безъ да се умори. Послѣ ще изучаваме разумния човѣшки животъ. И когато най-послѣ дойдемъ до Божествената Любовь, това е финалътъ на всичкитѣ науки, който ние можемъ отчасти да изучаваме.

Сега всички вие учите, но трѣбва да тъчете вашитѣ мисли. Ако вашитѣ мисли сѫ разхвърляни, ще ги тъчете. Всѣки день ще мислишъ. Ако станешъ материалистъ, ще кажешъ: азъ съмъ единъ отъ по-низкитѣ триѫгълници. Станешъ ли много чувствитепенъ и започнешъ да философствувашъ, ще кажешъ: азъ станахъ сега по-заостренъ, по-високъ триѫгълникъ. Тогава идеалътъ ти ще бѫде да станешъ единъ равностраненъ триѫгълникъ. Чувствата ти трѣбва да бѫдатъ хармонични, изобщо, волята, умътъ и сърцето ти трѣбва да бѫдатъ хармонични. Всичко това е лесно за говорене, но мѫчно за изпълнение, обаче може да се постигне. Желанието ни да постигнемъ туй състояние, трѣбва да ни движи въ живота. Казвамъ: на всинца ви трѣбва благородство въ обходитѣ ви. Азъ ви наблюдавамъ, вие не вѣрвате въ погледа на човѣка. Казвате той не ме погледна хубаво. Защо не вѣрвате? — Има нѣщо лошо въ погледа ви. Погледътъ трѣбва да бѫде точно опредѣлѣнъ. Обходата ви къмъ всички хора трѣбва да бѫде такава, каквато е обходата ви къмъ самитѣ васъ — нищо повече! Тъй, ученикътъ трѣбва да си създаде истински отношения. Ако не можете прѣзъ цѣлия день да имате добра обхода, то поне единъ часъ отъ деня да бѫдете примѣрни въ обхода си. Ще си кажете: единъ часъ отъ деня азъ ще се обхождамъ съ другитѣ тъй, както съ себе си. Като се мине този часъ, слѣзъ отъ сцената, върни се къмъ стария начинъ на обхода. Утрѣ, пакъ единъ часъ. Всѣки день увеличавай по петъ минути. Туй сѫ много приятни опити. Условията, при които сега живѣемъ постоянно ни изваждатъ изъ релситѣ и ние се спираме, изгубваме този вѫтрешенъ импулсъ и стремежъ да се учимъ, да се облагородѣваме и ставаме индиферентни, като казваме: остарахме вече, нашето се свърши, за друго прѣраждане ще остане. „Трай коню за зелена трѣва!“ Ти не знаешъ, какво ще бѫде другото ти прѣраждане. Това е прѣдположение. Знаешъ ли точно, математически, каква ще бѫде идущата ти възможность? Сегашното положение е най-важното. Отъ сегашното положение по-важно нѣма. Слѣдующето ти положение като дойде тогава то ще бѫде най-важно. Трѣбва да знаете, че слѣдующето ви положение зависи отъ сегашното. Сѫщиятъ законъ ще имате и тогава. Прѣдставете си, че величината А, волътъ нѣма храна въ София. Какво трѣбва да прави. —  Той трѣбва да се прѣроди въ В, т. е. на Витоша и тамъ да живѣе. Той живѣе въ София, но слама нѣма: сѣно нѣма, трѣбва да излѣзе вънъ отъ София. Ако този волъ каже: Азъ не мога да напусна София, ще остана да живѣя въ нея, София е отличенъ градъ, какво ще стане съ него? — Краката му ще, почнатъ да се прѣплитатъ. Той непрѣменно ще трѣбва да излѣзе на паша по Витоша (В), за да си събере отъ тамъ енергия, та като се върне въ София, да бѫде оправенъ и да може да използува живота. Ако вие, които сте дошли при условията В, както вола, не пасете, нѣма да можете да се развивате правилно,

Сега, да прѣведа смисъла на този символъ. Да пасете, значи да мислите правилно. Ако не мислишъ, ако не туряшъ тия нишки въ едно, ако не събирашъ тази енергия въ себе си, какво друго ще работишъ? Всѣки моментъ, всѣки часъ, всѣки день отъ вашия животъ е пъленъ съ енергия. Тази енергия трѣбва да се складира и за въ бѫдеще да я обработвате. Тия сѫ задачитѣ. съ които вие трѣбва да се занимавате, и да ги рѣшавате, не по единъ начинъ, но всѣки въ крѫга на възможноститѣ, при които сѫществува. Азъ мога да ви дамъ единъ методъ, по който да се обхождате помежду си, но знаете ли на какво ще мязате? — Всички ще бѫдете еднообразни Еднообразието е много смѣшно нѣщо. Всички вие трѣбва да бѫдете разнообразни. Какъвто поздравъ дадешъ ти, да нѣма подобенъ на твоя. Ти да се отличавашъ отъ другитѣ. Всички да бѫдете тъй различни помежду си, както сѫ различни листата на едно и сѫщо дърво. Нека има нѣщо еднакво, но то да се състои въ това, че действува единъ и сѫщъ принципъ, обаче въ отдѣлнитѣ ви прояви да има разнообразие. Между всички ни трѣбва да има една обща нишка, която да ни свързва въ дѣйствията. Нѣкой отъ васъ, като поздравлява, може да направи единъ реверансъ, другъ — едва да се поклони, трети —  да се усмихне, четвърти — да даде едно цвѣтенце, или една смокиня, или единъ портокалъ, или една картичка, или една кърпичка — хиляди начини има, по който може човѣкъ да изяви учтивостьта си къмъ своя братъ. Може да занесешъ на своя братъ нѣщо много малко, една теменужка. Какво отъ това? Ти съ тази теменужка изразявашъ извѣстно чувство. Азъ ви говоря това нѣщо, като на ученици. Подъ ученици на една окултна школа подразбирамъ хора, които се стремятъ къмъ Божественъ животъ. Тия хора трѣбва да развивать чувствата на деликатность и благородство по отношение своитѣ близки, а послѣ сѫщитѣ качества ще приложатъ и къмъ външния свѣтъ. Нѣма по-опасно нѣщо въ духовната наука отъ еднообразието, което азъ считамъ начало на грѣха. Еднообразието азъ наричамъ духовенъ мързелъ. Допуснете, че имате едно стихотворение отъ Петко Славейковъ. Излѣзатъ на сцената сто души, единъ слѣдъ другъ, да декламиратъ това стихотворение. Какво ще научите отъ тази декламация? Достатъчно е единъ, двама, трима до десетина души най-много да го декламиратъ, но да слушате 100 души наредъ да го декламиратъ, нито ще можете да издържите, нито има смисълъ. То е губене врѣме. Опасностьта е въ повторението. Запримѣръ, често казваме: да бѫдемъ добри! Не се мине много врѣме, пакъ повтаряме: да бѫдемъ добри! Хубаво, да бѫдемъ добри, но какъ? Въ какво седи добротата? — Е, добри трѣбва да бѫдемъ! Споредъ менъ, за доброто човѣкъ трѣбва да мисли най-малко. Не трѣбва да си индиферентенъ, но да се проявявашъ, като добъръ човѣкъ, безъ да мислишъ, че трѣбва да си добъръ. Започнешъ ли да мислишъ, че ще направишъ нѣкое добро, ти нѣма да го направишъ. Не мисли, а прави доброто. Започнешъ ли да мислишъ за любовьта, ти нѣма да я прбявишъ. Не мислете, че умнитѣ хора много обичатъ. Поне моята опитность е такава: умнитѣ хора много малко обичатъ. Умниятъ човѣкъ е много уменъ, но за себе си.

Азъ ви говорихъ за разумното сърце. То се проявява при съвсѣмъ особени условия. Азъ съмъ наблюдавалъ хора, които отричатъ Бога, казватъ, че нѣма Господъ, че трѣбва да отмъщавашъ на и т. н. Но сѫщиятъ този човѣкъ, като минава покрай рѣката, вижда, че нѣкой се дави и веднага се хвърля въ водата и го изважда. Казвамъ му: ти казваше, че нѣма Господъ, защо извади този човѣкъ отъ водата? — Е, будала съмъ билъ. Значи, ако би се спрѣлъ да разсѫждава, дали да го спаси, или не, би казалъ: нека се удави! Той го спасява защото въ този моментъ въ него заговаря нѣщо възвишено и благородно отъ миналото. Неговиятъ миналъ животъ му казва: тази философия не струва не е права. Ето защо той влиза въ водата, спасява човѣка и съ това изпълнява волята Божия. Ние дължимъ нашето величие не на сегашнитѣ наши мисли, но на онова, което е вложено въ насъ отъ миналото ни. Има нѣщо хубаво, благородно въ насъ. Вие и не подозирате даже, какво велико нѣщо има заложено въ извѣстни души. Дайте на човѣка благоприятни условия да се прояви и тогава ще го познаете. Хората, за да се проявятъ въ доброто, трѣбва да минатъ прѣзъ много тежки изпитания. Само така ще може да излѣзе онази хубава почва, дълбоко скрита въ тѣхното естество.

Приложение ви трѣбва сега! Трѣбва да се научите всички да мислите правилно, да знаете, какъ да прѣплитате нишкитѣ на вашата мисъль.

Сега, какъ бихте постѫпили единъ спрѣмо другъ? Азъ бихъ ви казалъ, какъ постѫпвате вие, като се съберете двама души. Като не можете да се разберете, хванете се и двамата за коситѣ, набиете се и слѣдъ това настѫпва примирение. Примирявате се, но и двамата се връщате дома си съ пръснати глави. Нѣкога пъкъ само единиятъ пострадва. Азъ съмъ наблюдавалъ такива случаи. Какъ идва примирението? Върнатъ се дома си, но не се мине много врѣме, единиятъ се размисли върху станалото, па си каже: пръснахъ му главата, но не направихъ добрѣ. Не се мине много врѣме, и вториятъ казва сѫщото. И двамата съжеляватъ — подадатъ сѫ рѫка и си простятъ взаимно. Това нѣщо постоянно става съ хората. Този начинъ е старъ методъ, и вие сега трѣбва да се освободите отъ него. И ще се освободите. Новиятъ животъ е безъ вързани глави — то е най-хубавото нѣщо. Като срещнете единъ човѣкъ, старайте се да носите въ ума си една свѣтла мисъль за него: старайте се да виждате неговото минало, а не настоящето му и, ако видите нѣщо лошо, да кажете: той бѣше добъръ човѣкъ, има нѣщо добро заложено въ него.

Ако бихъ ви далъ една задача, какъ бихте я разрѣшили? Да кажемъ, че се раздаватъ три премии: една премия за ума, друга за сърцето и трета за волята. Коя отъ тритѣ ще си изберете? Ако сте инженеръ и градите кѫща, какво ще ви трѣбва? — Умъ. Ако сте работникъ и копаете на лозето, или орете на нивата, какво ще ви трѣбва? — Воля, сила. Тъй че, ако сте инженеръ, ще изберете премията за ума. Ако сте работникъ, ще изберете премията за волята. Ами кога ще изберете премията за сърцето? Дайте единъ примѣръ!

Мнозина отъ васъ трѣбва да проучавате живота на актьоритѣ. Тѣ сѫ много интересни. Запримѣръ, въ Англия, въ Америка има актьори, които играятъ само любовни роли. Нѣкой такъвъ актьоръ, за да изнесе по-сполучливо своята роль, обикаля свѣта, на блюдава хората, проучава ги въ тѣхнитѣ любовни роли на житейската сцена. Слѣдъ това, изправя се прѣдъ огледалото, имитира всички гримаси, изрази въ тия имъ отношения и тогава излиза предъ публиката да прѣдставлява, да играе своята роль. Другъ актьоръ иска да прѣдстави на сцената нѣкой умирающъ. Затова, той търси такива случаи въ живота, наблюдава ги какъ се мѫчатъ, проучва отдѣлнитѣ моменти въ изживѣванията имъ и тогава излиза на сцената. Тренировка трѣбва, не може друго-яче! Когато човѣкъ иска да развие каква и да е сила въ себе си, било умствена, било душевна, било волева, непрѣменно трѣбва да се тренира. Той трѣбва да проучи външната форма, външния изразъ на тази сила: Трѣбва да знае, какъ се проявява тя. Запримѣръ, вие искате да се учите на търпѣние. Седнете прѣдъ огледалото, вземете една игла и я забийте въ рѫката си. Наблюдавайте, до колко врѣме нѣма да мръдне нито единъ мускулъ на вашето лице. Слѣдете, нѣма ли да ви потекатъ сълзи! Трѣбва да знаете, че физическитѣ страдания сѫ прѣдговоръ, приготовления, за да издържите на душевнитѣ. моралнитѣ страдания, които сѫ по-тежки. Запримѣръ, тия отъ васъ, които не могатъ да търпятъ, ще ги накарамъ да направятъ нѣколко екскурзии. Азъ ще избера за тази цѣль дъждовни, вѣтровити дни и тогава ще ви накарамъ да направите тия екскурзии. Ще отидете на екскурзия и ще видите, че като се върнете, ще бѫдете отлично разположени. Най-малко за една седмица нѣма да мислите да се карате съ никого. Природата е майсторъ да трансформира енергиитѣ въ човѣка. Нѣкой пѫть запримѣръ, вѣтърътъ вѣе или отъ изтокъ, или отъ западъ, или отъ сѣверъ, или отъ югъ и донася дъждовнитѣ капки, които като падатъ върху човѣка, внасятъ извѣстни топлинни енергии въ човѣка, и по такъвъ начинъ обновяватъ организъма му. Ние, съврѣменитѣ хора, страдаме отъ недоимъкъ. Извѣстна часть на нашето тѣло гладува, и вслѣдствие на това се явява извѣстно неразположение. Ние страдаме отъ душевенъ гладъ. Материални блага имаме, но душевно всинца страдаме. Казваме: нѣма нито единъ човѣкъ, който да ме разбира. Не съмъ намѣрилъ до сега нито единъ истински братъ. Самотенъ съмъ въ свѣта. Значи, все липсва нѣщо на човѣка. Гдѣ ще намѣри това, което му липсва? — Той може да го намѣри само въ живата природа. Тя има всичко. Дѣйствително, тия мисли не сѫ нищо друго, освѣнъ шишове, които азъ познавамъ. Много добрѣ съмъ запознатъ съ тѣхь Нѣкога, при случай, азъ мога да ви покажа образи и форми на тия шишове. Тѣ прѣдставляватъ цѣла култура. Ще кажете: такъвъ е животътъ, сѫдба е това! Ще се примиримъ съ необходимостьта на нѣщата. Не, тази философия не разрѣшава въпроситѣ. Всичко, което намираме, че е лошо, че е неправилно, можемъ да го изправимъ. Ние трѣбва да знаемъ, че въ настоящето се проявява Божията Промисъль, а въ бѫдещето имаме свобода да живѣемъ споредъ Божитѣ закони. За да подобримъ сегашното си положение, ние трѣбва да съединимъ въ едно тритѣ нѣща: необходимость, свобода и Божествена Промисъль. Човѣкъ, който не разбира необходимостьта, който не разбира свободата и който не разбира Божествената Промисъль, всѣкога ще се намѣри въ едно противорѣчие. Освѣнъ тази, никаква друга философия въ живота ви не може да работи.

Да имаме едно малко упражнение!

Ще ви дамъ прѣдварително едно обяснение: Ако поставите дланьта на лѣвата си рѫка върху дѣсната или обратно какво ще почувствувате? — Една топлина. Защо? Защото се срѣщатъ двѣ противоположни енергии. На горната страна на човѣшката рѫка се набира положително електричество, затова тя е космата. Долната страна на рѫката, дланьта е пасивна, на нея се набира отрицателно електричество. Сега, допрете двѣтѣ длани на рѫцѣтѣ си и наблюдавайте, какво ще почувствувате въ себе си?

Всичката опасность въ съврѣменнитѣ ученици седи въ това, че колкото правила съмъ ви далъ, вие не сте приложили даже една десета отъ тѣхъ. Казвате: тъй казва Учительтъ. Да, но никой отъ васъ не е направилъ ни най-малкия опитъ. Като ви дамъ нѣкое правило, вие започвате да го разправяте тукъ тамъ, но за себе си не го прилагате. Запримѣръ, турете двата си палца върху брадата. Турете слѣдъ това ноктитѣ на двата си палца подъ брадата си, и ще забѣлѣжите, че имате въ двата случая два противоположни резултата върху вашата воля. Туй, което можешъ да направишъ въ дадения случай не седи въ самитѣ палци, а зависи отъ силата, отъ енергията, коята можешъ да прѣкарашъ прѣзъ твоитѣ палци. Рѫката е проводникъ на сили. Доколкото можешъ да прѣкарашъ, да проектирашъ прѣзъ твоитѣ палци извѣстна сила къмъ извѣстна часть на тѣлото си, дотолкова ще можешъ да направишъ едно упражнение. Съ туй упражнение може да не постигнешъ цѣльта, която гонишъ — нищо отъ това. Все пакъ, обаче, то ще е една придобивка за каляване на волята. Защо нѣкога нѣма да постигнете резултатъ? Защото много отъ васъ сѫ нервни и тази нервность се проявява несъзнателно и прѣчи при упражнението. Запримѣръ, започвате да си мърдате единия кракъ, да се чешете, да се движите насамъ-нататъкъ, Искате ли да направите нѣкое упражнение, най-първо ще концентрирате ума си къмъ всичкитѣ си органи, тъй че за 5-10 минути тѣ да бѫдатъ подъ контролата на вашето съзнание, на вашата воля. Около 5-10 минути нѣма да се шавнете, ще мислите само за себе си, ще бѫдете силно съсрѣдоточени. Ще дойде нѣкой прѣзъ това врѣме, ще иска да ви изкара отъ това съсрѣдоточаване, ще се опита да ви нервира, но вие ще си останете тихъ и спокоенъ, като че този човѣкъ не сѫществува. Ще кажете: възможно ли е това? — Възможно е, има хора, които не се подаватъ на слабости. Вие ще се подигнете по-горѣ отъ причинитѣ, които искататъ да ви извадятъ отъ нормалното ви състояние.

Да допуснемъ, че азъ съмъ турилъ главата си въ водата, правя нѣкакво наблюдение, а нѣкой въ това врѣме ме пита какво има въ водата, какво виждашъ тамъ. Питамъ: ако азъ река да му отговоря, какво ще стане съ мене? Нали тази вода ще нахлуе веднага въ устата ми? Азъ ще мълча и ще наблюдавамъ, нѣма да му се обаждамъ. Като си извадя главата извънъ водата, тогава ще му разправямъ. Докато си въ водата, ще мълчишъ, ще правишъ наблюденията си, но щомъ излѣзешъ, тогава ще отговаряшъ. Отговаряшъ ли докато си въ водата, това не е философия. Въ дадения случай не трѣбва да знаешъ да говоришъ, но да мълчишъ. Има случаи, когато може да говоришъ, но има случаи, когато трѣбва да мълчишъ. Казвашъ: всѣкога мога да говоря. Не, приятелю, има моменти, когато не трѣбва да кажешъ нито дума. Ще мълчишъ, ще правишъ наблюдения само. Излѣзешъ ли отгорѣ надъ водата тогава можешъ да говоришъ. Ще ми възразите: ами ако този човѣкъ се разсърди, че не му отговаряме? Споредъ мене, въ свѣта съществува само единъ човѣкъ. Всичко друго е илюзия. Слѣдователно, щомъ е тъй, азъ ще кажа: въ свѣта сѫществува само единъ човѣкъ, и зная, че отъ този човѣкъ зависи всичко Тогава, кой може да ви се сърди? Въ Бога има ли сръдня, я ми кажете? Казватъ, че Господъ се сърди. Тъй сѫ писали пророцитѣ, но азъ питамъ: Богъ сърди ли се? — Не, Богъ никога не се сърди. Само ние, хората на земята, се сърдимъ за нищо и никакво. Дойде нѣкой твой приятель, каже ти: знаешъ ли, какво говори еди кой си за тебе? Казвашъ: не зная. Еди кой си казва, че си говорилъ нѣкои лоши работи по неговъ адресъ. — Не, не е вѣрно това. Тъй ли, чакай азъ ще му каже! Разсърдятъ се двамата. Дойде другъ и ти кажа: знаешъ ли, че кѫщата ти изгорѣ! Не, не е изгорѣла. Всѣки день хората ни лъжатъ, а ние ги вѣрваме. Ти ще кажешъ тъй: моята кѫща никога не изгаря. Моятъ братъ никога не може да каже нѣщо лошо за мене. Приятель за приятель никога не може да каже лоша дума. Азъ не зная нито едно изключение отъ това правило. Ако има само едно изключение, този човѣкъ не ти е приятель. Слѣдователно, въ това отношение ти ще бѫдешъ спокоенъ.

Свѣтътъ, въ който живѣемъ, е създаденъ заради насъ. Ние живѣемъ въ най-добри усдовия. При сегашното си развитие, при по-добри условия отъ тия, не можемъ да бѫдемъ: толкова сме могли да подобримъ пѫтищата. Трѣбва да знаете, че при тѣзи условия, този животъ, който прѣкарвате, е най-добриятъ. Сега, нѣкой отъ васъ казва: еди-кой си не трѣбваше да ми казва така. Ами какъ? — Трѣбваше друго-яче да ми каже. Не, това сѫ наши умувания, наши разсѫждения. Той ти каза точно това, което трѣбваше. Вие се спъвате отъ тия нѣща, но за ученикъ, който разбира нѣщата, това е една положителна философия. Казвате: не трѣбвало тъй да ви говори! Ами какъ? Ами азъ какъ, по кой начинъ трѣбваше да ви говоря тази вечерь? Вие казвате, запримѣръ: този човѣкъ трѣбваше да ни говори по-малко, колкото да ни обясни нѣкои нѣща. Какво значи по-малко говорене? Може да говоримъ повече, може да говоримъ и по-малко.

Да допуснемъ, че имаме едно сѣме, попаднало на камениста почва. Колко ще израсте това сѣме нагорѣ? — Малко ще израсте. Защо? — Нѣма условия. Слѣдователно, това сѣме говори малко. Допуснете сега другата възможность: това сѣменце е паднало на богата почва. Какво ще стане съ него? — То ще стане дълго, ще има дълга и щирока рѣчь. Значи, многото говорене подразбира богата почва, благоприятни условия. Малкото говорене подразбира нѣмане на условия. Тъй, че да говоримъ много или малко, това не зависи отъ насъ. Нѣкой пѫть говоримъ много, защото има условия: другъ пѫтъ говоримъ малко защото нѣма условия. Нѣкой пѫть чувствата се проявяватъ повече, защото има условия, нѣкой пѫть не се проявяватъ, защото нѣма условия. Извѣстни външи условия ограничаватъ чувствата ни, ограничаватъ волята ни, ограничаватъ ума ни. Ние не можемъ да мислимъ каквото искаме, и да чувствуваме, каквото искаме. Ще кажете: тогава гдѣ е свободата? Абсолютна свобода въ свѣта нѣма. Туй, което казватъ философитѣ, че можемъ да мислимъ, както искаме: че можемъ да дѣйствуваме, както искаме: че можемъ да чувствуваме, както искаме, не е така. Ние се намираме въ единъ свѣтъ, въ който всичкитѣ нѣща сѫ относителни. Мисъльта е относителна: чувствата сѫ относителни и волята е относителна. Запримѣръ, дѣтето мисли тъй както мисли баща му и майка му, съ малко видоизмѣнение. Като кого мисли малкото вълче? — То мисли като майка си, като баща си. Баща му може да е билъ по-голѣмъ герой отъ него: може да е ялъ, да е давилъ повече овци отъ него, но и то постѫпва като баща си, макаръ и по-малко да се проявява въ герейството си. Като кого мисли малкото агънце? — И то мисли като баща си и майка си. Като кого мисли малкото сѣменце? — Ако е ябълчно, ще мисли тъй, както е мислила и ябълката. Слѣдователно, ние мислимъ това, което сѫ мислили другитѣ хора прѣди насъ. Нѣкой казва: азъ мисля идея имамъ! Я ми кажете една нова мисъль, една нова идея, каквато никой другъ до сега не е помислялъ! — Нѣма такива мисли. Това, което наричате нова мисъль, нова идея, ще видите, че и други сѫ я мислили, само че у васъ се явява съ едно малко видоизменение. Сегашнитѣ условия, при които се намираме, всичко е относително. Нашитѣ мисли, нашитѣ чувства и нашата воля е относителна. Обаче, ние се приготовляваме за единъ по-висшъ животъ — отиваме къмъ реалното. И това приготовление именно е хубавото. Защо? Защото всички сега се приготовлявате за единъ класъ, дѣто темпераментитѣ, умоветѣ, сърцата и волята на всички ученици ще бѫдатъ тъй хармонизирани, както сѫ музикантитѣ въ единъ великъ оркестъръ, всѣки музикантъ изпълнява вѣщо своята часть. Капелмайстора като даде тактъ, всички започватъ да свирятъ и се сливатъ въ една обща хармония. А сега, единъ свири по единъ начинъ, другъ — по втори, трети — съвсѣмъ иначе, цѣла неразбория се създава. Този капелмайсторъ трѣбва да чака нѣколко години, докато музикантитѣ му се научатъ да свирятъ хубаво. Не е лесно да се научатъ хората да мислятъ и постѫпватъ идейно.

Когато дойде врѣме да се образува единъ класъ, въ който да се учатъ хората, всѣкога ще има мѫчнотии. Затуй, азъ зная, че всинца вие мислите умно, но ви казвамъ: за даденъ случай не изисквайте повече отъ това, което е възможно. Ще ви обясня, какво нѣщо е възможность. Срещна единъ овчарь, който има половинъ пита хлѣбъ. Най-голѣмата възможность въ дадения случай е, този овчарь да ми даде половината отъ своята пита на мое разположение. Ако сме двама приятели, имаме единъ хлѣбъ, тогава на всѣки едного ще се падне по половина: Ако сме четирма — по четвъртъ: ако сме осемь души —  ще ни се падне по една осминка. Следователно, туй е, което ни се пада въ дадения случай. Толкова ти се пада, за толкова ще претендирашъ. Условията, обаче може всѣкога да се мѣнятъ, нѣма да бѫдатъ все едни и сѫщи. Но въ дадения случай, въ дадения моментъ използувайте условията, каквито сѫ, не роптайте противъ тѣхъ. Слѣдъ това моментътъ може да бѫде по богатъ. Въ природата всѣкога има приливи и отливи. Ако въ единъ моментъ има отливъ, въ другъ моментъ ще има приливъ, т. е. ако въ единъ моменгъ условияга сѫ неблагоприятни, въ другъ моментъ ще бѫдатъ благоприятни. Два еднакво благоприятни момента не слѣдвать единь слѣдъ другъ. Това е законъ. Два щастливи момента не може да слѣдватъ единъ слѣдъ другъ. Това е пакь законъ. Слѣдователно, ако имате едно хубаво разположение, трѣбва да знаете, че второто расположение което дойде слѣдъ него, ще бѫде обратно на това, което сте имали. Това сѫ закони. Вие не изисквайте да дойдатъ условоята прѣждеврѣменно. Вие казвате: азъ искамъ да живѣя щастливъ животъ. Много искашъ! Не, дойде ли благотриятниятъ моментъ, кажи: въ този моменгъ азъ ще живѣя щастливо Щастието е една секунда, кратковрѣменно е. Слѣдъ него иде една секунда скръбь Мине скръбьта, дойде щастието. Скръбьта и щастието се редувать. Бѫди доволенъ отъ туй, което иде!

Азъ ще направя сега единъ опитъ. Ще ви прѣдамъ мислено една мисъль, да видимъ колцина отъ васъ може да я хванатъ. Слѣдующата срѣда ще видимъ, колцина отъ васъ сѫ я възприели. Тази мисъль, която ще ви прѣдамъ, ще произведе въ васъ едно движение. Вие нѣма да знаете, какво е това движение, но наблюдбвайте идущата срѣда, дали това движение, което ще направите, съотвѣтствува на мисъльта. Вие може да направите много движения, но ще гледате, дали ще направите туй движение, което да съотвѣтствува на тази мисъль. Туй е само единъ опитъ. Нѣма да се вмѣнява за грѣхъ на този, който не е доловилъ мисъльта. Ако доловите мисъльта, ще бѫдете по-близо до Божия законъ. Туй е всичкото. Сега вие си мислите, коя ли е мисъльта. Тя е проектирана вече. Послѣ, ако ви намѣря изправни, бихъ ви обяснилъ, какво означава туй движение: ако не ви намѣря изправни, нѣма да ви обяснявамъ това движение. Азъ наричамъ туй движение едно отъ свещенитѣ движения. У човѣка има много движения, които сѫ свещени. Тѣзи движения човѣкъ проявява при особени случаи. Нѣкой пѫть човѣкъ направи нѣкакво движение, съ което причинява благоговение въ другитѣ хора. Тѣзи движения сѫ особени и се случватъ много рѣдко. Затова азъ ги наричамъ „свещени движения“ у човѣка. Нѣкой казва за нѣкого: този човѣкъ ми изпрати веднъжъ единъ ангелски погледъ. Но единъ пѫть бѣше то! Нѣкой пѫкъ си помръдне само рѫката. Но свещено движение е то! Грациозни движения има въ човѣка, но много рѣдко се случавать. Тѣ сѫ най-хубавитѣ, най-красивитѣ нѣща, които оставатъ въ насъ дълбоки впечпления

За слѣдния пѫть ще напишете на черната дъска едно мото, единъ лозунгъ, едно изречение, за ко ето всички да сте съгласни. Ще си изберете единъ отъ ученицитѣ, който да напише хубаво, красиво, това мото на дъската.

Размишление

„Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ“.

*

25-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година,

държана отъ Учителя на 9. IV. 1924 г. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...