Jump to content

1924_04_02 Разумното сърце


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Разумното сърце.

(10 минути мълчание).

Тема за слѣдния пѫть: „Качествата на новия човѣкъ.“

Всѣка работа, или всѣко прѣдприятие въ свѣта, не трѣбва да почива на една колеблива основа, но на една здрава основа. Подъ думитѣ „здрава основа“ разбирамъ основа, която не се мѣни, която остава една и сѫща при всичкитѣ условия. Тази основа е жива. Допуснете сега, че вие като живѣете на земята, основата ви е здрава. Значи, вие разчитате на вашата личность. Но слѣдъ вашата смърть, върху каква основа ще туритѣ живота си? И тъй, земята не е истинската основа, върху която човѣкъ може да стѫпи. Тогава, коя е истинската основа? Истинската основа ние наричаме ,,разумното човѣшко сърце.“ Не говоря за разумното сърце на настоящия човѣкъ, но за разумното сърце на Божеавения човѣкъ. Апостолъ Павелъ казва: Физическиятъ човѣкъ не може да разбере духовнитѣ работи, понеже тѣ духовно се разбиратъ. Вие трѣбва да поставите новата насока на живота си върху вашето разумно сърце. Въ това разумно сърце оперира или дѣйствува Божиятъ Духъ. И въ дѣйствията на това разумно сърце нѣма никакво изключение. Човѣкъ като дѣйствува споредъ него, не прави никакви погрѣшки, и ако пъкъ направи нѣкакви погрѣшки, всичкитѣ погрѣшки се разрѣшаватъ моментално. Погрѣшкитѣ въ свѣта произтичатъ отъ обективния умъ на човѣка. Той е сегашниятъ умъ, съ който човѣкъ разсѫждава. Дойде ти една добра мисъль и ти почвашъ да разсѫждавашъ, по кой начинъ да я приложишъ и изгубвашъ условията. Ние често казваме, че ако човѣкъ влѣзе въ водата може да се удави. Или трѣбва да знае да плава, или трѣбва да се учи да плава? Питамъ: въ кое училище е учило изкуството на плаване онова малкото патенце, което щомъ се измжти и знае да плава? Прѣди хиляди години то се научило това изкуство, тъй щото, вѫтрѣ въ човѣшкия умъ има единъ Божественъ елементъ, ние Го наричаме Божествения Духъ, Който дѣиствува разумно, безъ никакви изключения. И когато ние слушаме този вѫтрѣшенъ гласъ, азъ го наричамъ „разумното сърце“, моитѣ разсѫждения се отличаватъ отъ обикновенитѣ разсѫждения.

Може да направите единъ простъ опитъ. Ако вие мислите съ вашата глава, трѣбва да мислитѣ дълго врѣме, трѣбва да правите изслѣдвания година, двѣ, три, петь, десеть, и повече върху извѣстенъ въпросъ, докато дойдете до извѣстни заключения. Да кажемъ сега, че вие си зададете въпроса, какво ще бѫде врѣмето въ понеделникъ. Нашиятъ умъ започва да разсѫждава и казва: хубаво ще бѫде. Добрѣ, ще провѣрите. Послѣ ще се запитате: дали врѣмето ще бѫде абсолютно ясно, или наполовина ясно: дали ще бѫде само облачно, или дъждовно и т. н. Ще си зададете въпроса ясно въ ума. При тия опити ще забѣлѣжите, че каквото умътъ каже, едва ли излиза една на стотѣ вѣрно. Че врѣмето ще бѫде хубаво, това е прѣдположение. Но, ако вие запитате вашето разумно сърце, какво ще бѫде врѣмето въ понедѣлникъ, то ще ви каже съ абсолютна точность. Въ тия схващания нѣма разсѫждение. Щомъ започнете да разсѫждавате, Божественото вече почва да губи своята стойность. Разсѫждавате ли съ разумното си сърце, вие ще почувствувате едно приятно разположение долу подъ лъжичката си, и тогава всѣки единъ отъ васъ може да каже: врѣмето ще бѫде еди-какво си. Запитайте се, запримѣръ, какъ ще прѣкарате тази година живота си, добрѣ ли, или не? Ако отговорите съ ума си, той ще ви даде или най-хубавитѣ проекти, или нѣкой пѫть може да ви даде мрачни проекти, но запитате ли вашето разумно сърце, то ще ви даде единъ положителенъ отговоръ. Не само че ще ви даде единъ положителенъ отговоръ, но ще ви посочи, дали ще минете прѣзъ мѫчнотии, като сѫщеврѣменно ще ви даде права насока, за да може да прѣминете по-благополучно.

Сега, въ това разумно сърце влизатъ и добритѣ навици. Всѣки човѣкъ има добри навици. У нѣкои хора добритѣ навици се явяватъ по-рано, а у нѣкои — по-късно. Дойде ти едно побуждение, една добра мисъль да направишъ нѣкому добро. Минавашъ покрай пѫтя, гледашъ една бѣдна вдовица. Ти бръкнешъ въ джоба си, но веднага започвашъ да философствувашъ. Казвашъ си: имамъ пари, но тѣ ми трѣбватъ днесъ. Хайде другъ день ще направя това добро. Разсѫждавашъ ли така, ти вече си направилъ първата погрѣшка. Нѣма да се мине дълго врѣме, и ти ще платишъ десетократна глоба за неизпълнение на ония хубави Божествени чувства. Слѣдователно, ние всѣкога трѣбва да се подчиняваме на Божествения гласъ въ себе си. Щомъ това Божествено чувство заговорва въ насъ, то е изпитъ въ живота ни. Богъ ни изпитва. Трѣбва абсолютно да

Му се подчинимъ! Възприемешъ ли Божественото, изпълни го. За това добро, което ще направишъ, не се изисква да дадешъ цѣлото си имане: то е една малка услуга. Едно дѣте паднало на улицата, счупило си крака. Какво ще ти костува да го вземешъ, да го занесешъ дома си и да му помогнешъ? — Ще изгубишъ само половинъ часъ. Казвашъ: азъ имамъ важна работа Всичкото нещастие въ нашия животъ е тамъ, че ние не слушаме своитѣ добри побуждения и добри навици, които имаме вѫтрѣ въ сърцето си. Ние се спираме на редъ философски разсѫждения и умувания и казваме, че ние трѣбва да уредимъ живота си. Първото заблуждение е въ това, че ние мислимъ и искаме сами да уредимъ живота си. Животътъ ни, споредъ това разумно сърце, е уреденъ. Всичкитѣ условия, при които трѣбва да живѣемъ, всичкитѣ хора, съ които трѣбва да се срѣщаме и които трѣбва да иматъ влияние върху насъ — всичко това е опрѣдѣлено. И както е опрѣдѣлено, така ще бѫде. Цѣлото небе работи върху насъ въ тази насока. Въ свѣта ние не живѣемъ, но Богъ живѣе. И слѣдователно, всѣко добро дѣло е проявление на Бога въ насъ. И когато ние противодѣйствуваме на една добра Божествена мисъль, ние създаваме своето нещастие въ свѣта. Съ тия добри навици, които имате, не се изисква вие да вземете цѣлия товаръ на свѣта. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть, че всѣка една добра мисъль е свързана съ хиляди други добри мисли. Сега вие не мислете, че ако не изпълните добрата мисъль, Богъ не е прѣдвидѣлъ това. Той е прѣдвидѣль всичко, но вие губите условията. При всѣко неизпълнение на добрата мисъль вие се понижавате, вие потъвате, при което и животътъ ви става по-труденъ. Съ отказването да изпълните каква и да е добра мисъль, вие всѣкога се понижавате, срѣдата става все по-груба и по-груба, докато най сетнѣ вашата воля се парализира. Вие ставате играчка на сѫдбата. т. е. на външнитѣ условия. Тия условия идватъ по единствената причина, че ние не слушаме разумното сърце.

Какъ познаваме, че въ насъ дѣйствува разумното сърце? Когато това разумно сърце дѣйствува въ насъ, въ душата ни всѣкога настава едно разширение. Щомь направишъ най-малкото добро, ти усещашъ вѫтрѣшно доволство въ себе си, като че си придобилъ цѣлия свѣтъ. Всички трѣбва да се пазитѣ отъ слѣдното нѣщо: Когато направите най-малкото добро, не го изявявайте отвънъ. Изявите ли го отвънъ, вие спъвате себе си. Защото въ дадения случай, когато направишъ доброто, ти вече имашъ удобрѣнието на Бога и се радвашъ. Съ това ти не се прѣпорѫчвашъ, но Богь те прѣпорѫчва. Да кажемъ, че единъ човѣкъ се дави въ водата. Ти го спасишъ. Слѣдъ като го извадишъ отъ водата, не стой да ти се отплаща. Ти си замини, а нека той те търси. Ако ти, слѣдъ като направишъ доброто, пишешъ въ вѣстницитѣ, че си избавилъ отъ смърть еди кого си, това добро е наполовина изгубено. Моралната сила на ученика, който слѣдва Божественото учение е въ това, че той трѣбва да има абсолютна вѣра въ Бога. Ние може да не знаемъ, гдѣ е небето: може да не знаемъ, гдѣ живѣе Господъ, колко е далечъ отъ насъ, но трѣбва да чувствуваме Бога. Единъ английски проповѣдникъ казва: азъ не зная, гдѣ е небето, но щомъ започна да се моля Богу, тайно въ душата си чувствувамъ дѣйствието на Божествения Духъ. Значи, чува го Господъ моментално, а това е важното че въ момента, когато ние отправимъ своя Духъ къмъ Бога, Той ни чува. Право е казалъ пророкътъ, че Богъ не живѣе въ небето, а въ сърцата на смиренитѣ. Кои сѫ смиренитѣ? — Хората на разумното сърце, казвамъ азъ. Ако всички вие бихте се водили по вашето разумно сърце, всичкитѣ спорове, които по нѣкой пѫть се явяватъ между васъ, биха изчезнали. Запримѣръ, вие имате груби навици, по нѣкой пѫть нѣмате търпѣние — всичко туй се дължи на вашия философски умъ, че сѫ ви обидили. Въ какво седи достоинството на човѣка? — Достоинството на единъ човѣкъ седи въ изпъл нението волята Божия, въ приложението на най-малкитѣ добродѣтели. Ти може да си спечелилъ едно отъ най-голѣмитѣ сражения, може да си повдигналъ цѣлъ народъ, но, ако единъ день сърцето ти каже да завържешъ обувката на единъ старецъ и не направишъ това, всичко сторено пропада. Да завържешъ обувката на единъ старецъ струва повече, отколкото да спечелишъ едно сражение. Сега ще ви приведа примѣра за онѣзи двама отшелници, които живѣли цѣли 20 години въ пустинята, дѣто постоянно се молили на Бога. Единъ день единиятъ отъ отшелницитѣ вижда, че другарьтъ му, като минава покрай едно мѣсто, подскача и хуква да бѣга. Чуди се, какво вижда този човѣкъ, отъ какво се е уплашилъ, та хуква да бѣга. Отива на мѣстото и вижда единъ голѣмъ кюпъ съ злато. Казва си: колко глупавъ човѣкъ, бѣга отъ златото! Той изважда златото отъ кюпа, взима го и отииа въ Александрия: дѣто направя голѣма кѫща — староприемница: помага на бѣднитѣ, похарчва всичко и нищо не задържа за себе си. Връща се въ пустинята и се моли на Бога, да му каже, дали е доволенъ отъ него. Явява му се единъ ангелъ и му казва, че всичкитѣ негови добрини не струватъ колкото подскачането на неговия братъ. Слѣдователно ако съберемъ всичко онова, което сегашниягъ нашъ обектйвенъ умъ може да направи, отъ врѣмето на нашето дѣтинство, до врѣмето когато си заминемъ за другия свѣтъ, и го прѣтеглимъ, всичко това не може да тежи толкова, колкото една най-малка постѫпка на разумното сърце. И въ писанието нѣкѫдѣ се казва: „Размишляваше Давидъ въ сърцето си.“ — значи той размишляваше съ това разумно сърце.

Туй е, което сега се изисква отъ всички ви. Въ втората стадия на вашия животъ вече се изисква обхода, т. е. да знаете, какви трѣбва да бѫдатъ постѫпкитѣ ви единъ спрѣмо другъ, Запримѣръ, искашъ да направишъ бѣлѣжка нѣкому. Направи, но да я на-правишъ отъ любовь, както ще постѫпишъ спрѣмо себе си. Когато правишъ бѣлѣжка на себе си, какъ постѫпвашъ? Осѫждашъ ли се строго? Нали смекчавашъ условията? Защо да не постѫпваме спрѣмо другитѣ тъй, както и спрѣмо себе си? Слѣдователно, ние трѣбва да изнесемъ Истината съ любовь. Когато поправяме грѣшкитѣ на кой и да е братъ, трѣбва да ги поправяме съ любовь, та той да почувствува, че ние правимъ това нѣщо отъ любовь, а не че искаме да се радваме на нѣкоя негова погрѣшка. Първото нѣщо, което сега липсва на хората то е благородството. Запримѣръ, въ тази школа нѣкой пѫть се карате за столове. Нѣкои ме питатъ: ние нѣмаме ли право да седнемъ напрѣдъ да слушаме? Питамъ: кой е по-благороденъ — който сѣда отпрѣдъ, или който сѣда отзадъ? Ако си човѣкътъ, който можешъ да отворишъ устата си и да кажешъ една любовна дума, да изпълнишъ волята Божия, седни на първия столъ! Ако си човѣкътъ който можешъ да кажешъ най грубата дума, седни най-послѣденъ! И да те викатъ напрѣдъ, кажи: братя, азъ не съмъ за първото мѣсто. Азъ ще седя отзадъ и постепенно ще идвамъ къмъ първитѣ столове. Казвате: да седнемъ отпрѣдъ! Да седнете отпрѣдъ, азъ ще се радвамъ, но трѣбва да знаете, че азъ чета тия първи редове. Тѣ трѣбва да бѫдатъ редове на Божествената Любовь, че кой какъ ви срещне, отъ васъ да излиза онази благость, онази нѣжность, онази сила, да си помагате единъ другъ. Вие сега ще ми кажете: да, но това сѫ нашитѣ наслѣдствени чърти — Това е една лъжа. Наслѣдственитѣ чърти сѫ ваша измислица. Доброто, добритѣ навицн, благородното сърце у васъ, Богъ ви ги е вложилъ още когато ви е създавалъ вась, още когаго сте излѣзли отъ Бога. Слѣдователно, въ всѣки единъ случай, ние имаме толкова възможности да бѫдемъ добри, колкото и лоши. Азъ съмъ казвалъ и другъ пѫть, що е зло. Злото всѣкога произтича отъ отказването ни да вършимъ добро. Злото е ненаправено добро. Да допуснемъ сега, че двама ученици се скаратъ, обидятъ се нѣщо. Това е много естествено. Какъ ще изгладятъ тази обида? Ако единиятъ отъ тѣхъ си каже: чакай, азъ ще постѫпя споредъ моето разумно сърце. И другиятъ казва въ себе си: и азъ ще постѫпя споредъ моето разумно сърце. Постѫпятъ ли и двамата така, веднага спорътъ ще бѫде изгладенъ. Ами че какво има да дѣлитѣ? Какво има да дѣлитѣ въ този свѣтъ? Не е ли най-хубаво да имаме Божествената Любовь? Онова, което може да даде сила на ума ни; онова, което може да даде сила на сьрцето ни; онова, което може да даде сила на волята ни, Той е Богъ, Който се е ограничилъ, за да живѣе въ насъ. Има Единъ Богъ въ свѣта, Който се е ограничилъ заради насъ. Това е най-голѣмото величие на Бога. Ако ти прѣнебрегнешъ тази жертва, която Господъ е направилъ — да влѣзе въ човѣшкото сърце, създавашъ условия за смъртьта. Отьтамъ произтича смъртьта. Ние всѣки день и умираме, и възкръсваме. Ако още тази вечерь вие рѣшите да бѫдете вѣрни на този великъ законъ на Божественото проявление, знаете ли каква промѣна ще стане съ васъ? Ако вие се подчините на този Божественъ законъ, то който човѣкъ и да срѣщнете на пѫтя, и най-лошия да е, щомъ се спрете и го погледнете, Богъ ще ви се усмихне чрѣзъ него. Ще кажете: познахъ Го! У лошитѣ хора Богъ е скритъ на дълбоко. Тия хора сѫ лоши, защого не живѣятъ добрѣ. Когато се развалятъ пѫтищата въ една държава, кой е виновенъ — пѫтищата или хората? Хората не поправятъ пѫтищата. И тъй, при сегашнитѣ условия на живота, ние, съ своето непослушание на този вѫтрѣшень великъ законъ, сме дошли до такова положение, че цѣлиятъ съврѣмененъ християнски свѣтъ страда. И тьй, изисква се мекота въ нравитѣ! Единъ господинъ е казалъ, че отъ лицата на тукашнитѣ школници свѣти смъртьта. Не, азъ не зная, дали смъртьта може да свети, но това, което зная, то е, че нашитѣ лица не трѣбва да дишатъ смърть, но трѣбва да дишатъ животъ.

Сега, когато азъ говоря за разумното сърце, трѣбва да знаете, че за да се развие то, страданията трѣбва да ви засегнатъ издълбоко. Човѣкъ трѣбва да бѫде разклатенъ отъ дълбочинитѣ на душата си. Не сѫ нуждни само афекти, които да засѣгатъ повърхностьта ви, както нѣкои вълни засегатъ само десетина метра отъ морската повърхность: за васъ трѣбва коренна обнова. Ние трѣбва да имаме характера на Авраама. Авраамъ бѣше бездетенъ. Споредъ закона на евреитѣ, наслѣдството трѣбваше да остане на едного отъ неговитѣ слуги, или на едного отъ неговитѣ синове отъ робинитѣ му. Обаче Богъ му каза, че ще му даде наслѣдникъ. Кой бѣше наслѣдникътъ на Авраама? — Исакъ. Баща му и майка му имаха една свѣтла идея. Богъ каза на Авраама: „Ще принесешъ сина си въ жертва“. Ако вие бѣхте на мѣстото на Авраама, щѣхте да кажете: това не може да бѫде! Богъ ме изпитва. Такива работи не върша. Авраамъ, обаче, не направи така. Каза: да бѫде волята Божия! Той взе сина си, тури дърва на гърба си и отиде точно на мѣстото, дѣто му бѣ казано да го принесе въ жертва. До послѣдния моментъ бѣ на изпитание. Когато дигна ножа, Господъ му каза: „Познахъ, че ти си човѣкъ на послушанието, затова нѣма да принесешъ сина си въ жертва.“ Ето една похвална чърта на Авраама! Съ това той показа, че е готовъ да пожертвува и най-цѣнното, което имаше. Затова Авраамъ се нарича приятель Божи. Азъ го наричамъ отецъ на вѣрующитѣ, понеже бѣше човѣкъ на абсолютната вѣра, човѣкъ безъ никакво съмнѣние. Разбира се, вие ще приложите това учение, кой на което мѣсто се намира въ живота. Вие ще опитате Бога, и Той ще ви изпита. Да не мислите, че Той нѣма да ви изпита. Ще ви изпита като Авраама: ще ви изпита като апостолитѣ: ще ви изпита като пророцитѣ Всички ще минете прѣзъ огънь, седемь пѫти ще минете прѣзъ огънь. Като казвамъ, че всички ще минете прѣзъ огънь, васъ ви е страхъ. Трѣбва да се мине седемь пѫти прѣзъ Божествения огънь! Това е най-голѣмото благословение. Това е свещенниятъ огънь на Любовьта, който ще причисти умоветѣ и сърцата ви, да разбирате хубавото у Бога и какъ трѣбва да го изпълните. Никога нѣма да бързате. Каквото и да вършите, не бързайте. Нѣкой отъ васъ е търговецъ, заплете се въ смѣткитѣ си, нѣма пари: отиде си въ кѫщи, стисне си главата — отчая се. Не стискайте главата си! Като дойдете въ кѫщи седнете, отправете ума си къмъ Бога, къмъ своето разумно сърце, послушайте какво ще ви се каже да направитѣ въ дадениятъ случай. Все ще получите единъ отговоръ. Майка сте — имате една непослушна дъщеря. Не й се карайте, не я молете да направи това онова, но се обърнете къмъ своето разумно сърце и го попитайте, какво да правите. Може да се минатъ день, два, три, четири — ще дойде най-добриятъ отговоръ, какво трѣбва да направите. Учитель си, слуга си нѣкѫдѣ, ученикъ си, каквото и положение да заемашъ не бързай.

Ще ви приведа единъ примѣръ, отъ който ще видите, че онѣзи, които иматъ вѣра, всѣкога се спасяватъ — около 250 — 500 души офицери били осѫдени отъ болшевиците на смъртно наказание. Отиватъ при единъ отъ тѣхъ. Питатъ го: вѣрвашъ ли въ Бога? Не вѣрвамъ. Теглятъ му куршума, убиватъ го. Отиватъ при втори, при трети, при четвърти и все ги питатъ: вѣрвате ли въ Бога? — Не вѣрваме. Най-послѣ запитватъ единъ отъ тѣхъ. Ами ти вѣрвашъли въ Бога? — Да, вѣрвамъ! — И се прѣкръства. Най-послѣ намѣрилъ се единъ да вѣрва въ Бога. Хайде навънъ, не заслужавашъ да те убиемъ. Пущатъ го на свобода. Защо — Господъ пошепва на този, който убива: пусни този, той е мой човѣкъ! Този човѣкъ вѣрва въ своето разумно сърце, слуша своя вѫтрѣшенъ гласъ. Азъ мога да ви приведа още много примѣри за съвѣтитѣ на разумното сърце, но тия примѣри иматъ сила въ своето приложение. Азъ зная, колко е мѫчно човѣкъ да приложи едно правило! Когато човѣкъ се разгнѣви, веднага идва съмнѣнието, колебанието. Въ всичко въ свѣта може да се усъмните, но въ Бога — никога! Бѫдете готови да се жертвувате заради тази велика Любовь — заради Господа, което съизволява да се ограничи, да дойде да живѣе въ насъ! Бѫдете готови въ дадения случай всичко да пожертвувате заради Него! Съ това се е отличилъ Христосъ: „Доидохъ да изпълня волята на Онзи, Който Ме е изпратилъ“, казва Христосъ. Най-послѣ, когато Му казаха, че трѣбва да понесе кръста на страданията, каза: „Азъ ще направя всичко, което Отецъ ми е казалъ.“ Христосъ имаше знание, имаше и сила. Той казваше: „Не мога ли да поискамъ единъ — два легиона ангели да дойдатъ и ме освободятъ? — Мога, но нѣма да го направя. Азъ ще прѣдпочета позора, страданието, мѫчението, но всичко това да бѫде за благото на моитѣ братя“. Туй е Божествената воля! Въ какво седи Божията Любовь? — Въ послушанието. Ще дойде день, когато нѣма да има страдания. Христосъ вече нѣма да Го разпъватъ въ свѣта. Защо? Ами, че нѣма такова дърво, на което могагъ да разпънатъ Христа! Този Христосъ, който днесъ живѣе въ сърцата и душитѣ на 500 милиона хора, за Него нѣма такова голѣмо дърво, на което могатъ да го разпнатъ. Той е достатьчно силенъ, и Неговата сила ще се развие още повече. Съ тази сила можемъ да разполагаме и ние. Затова казва Христосъ: „Всичко, каквото попросите въ Мое име, ще ви бѫде“. Въ кое име? — Въ името на Божията Любовь, въ името на това разумно сърце, което е въ насъ. Ако имашъ разумно сърце, Христосъ може да дойде и да живѣе въ него.

Азъ ви говоря, но ние не можемъ да ви наложимъ правила. Желая едно нѣщо отъ васъ: да се надпрѣварвате въ отдаване почитъ единъ на другъ. То е първото нѣщо. Философия имате достатъчно, даже и за професори ставате: лекции може да държите: моралъ на хората може да дадете: можете да тълкувате и Евангелието, но приложение ви трѣбва. Най-мѫчното нѣщо е приложението, а това се изисква отъ всинца ви. Който приложи, той влиза въ втората фаза, Който слуша разумното сърце, на него може вече да се говори. Добритѣ навици сѫ, на които може да разчитате. Трѣбва да знаете, че всички имате добри навици. Че ги имате, ето какъ ще ви докажа. Ако ви обидя, вие ще ми покажете, какъ трѣбваше да постѫпя. Ще ми кажете: трѣбваше да бѫдешъ по-мекичъкъ. Ще ми четешъ моралъ — значи, имашъ добъръ навикъ, знаешъ какъ да постѫпвашъ. Щомъ можешъ да ми четешъ моралъ, значи разбирашъ отъ добритѣ навици. Защо да не можешъ да постѫпишъ така и ти? Всички знаемъ, какъ трѣбва да постѫпваме. Щомъ знаемъ, защо да не можемъ да приложимъ?  Можемъ да приложимъ! И тъй, всички, безъ изключение, можете да приложите. Ние имаме добритѣ навици, имаме разумно сърце. Богъ се е ограничилъ и живѣе въ насъ. Ако 2,000 години слѣдъ Христа кажемъ, че не можемъ да живѣемъ единъ чистъ християнски животъ, това е срамъ за насъ!

Азъ ви слушахъ прѣди лекцията, единъ братъ каза. „Братя, да се помолимъ“! Азъ бихъ желалъ само единъ отъ васъ да се помоли, а не всички. Единъ отъ васъ би свършилъ цѣлата работа. Единъ тренъ колко души машинисти изисква? — Единъ. Ако всички станатъ машинисти, ще има караница. Единъ машинистъ е нуженъ! Той ще се качи на машината, а всички останали ще насѣдатъ въ вагонитѣ, и работата ще тръгне. Това добро сърце ще потегли: този лостъ ще се съобрази съ великия Божественъ законъ, а всички други ще стоятъ въ вагонитѣ тихо и спокойно. Вие ще кажете: ама да не направи той нѣкаква погрѣшка. Историята, която ние знаемъ отъ хиляди години, казва, че всички онѣзи, които сѫ се рѫководили отъ своето разумно сърце, сѫ постѫпвали разумно. Тѣ никога не сѫ създапи нѣкаква катастрофа. И затова псалмопѣвецътъ казва „Младъ бѣхъ и остарѣхъ, но не видѣхъ праведния да проси. Не видѣхъ човѣкъ съ разумно сърце да проси, да е излѣзълъ на поругание“. Ако нѣкой пѫть праведнитѣ сѫ били излагани на поругание, то е било по простата причина, да помогнатъ на своитѣ братя.

И тъй, сега ще апелирате къмъ вашитѣ добри навици, които имате, къмъ вашето разумно сърце. И послѣ ще апелирате къмъ Христа, къмъ този живиятъ Христосъ, когото азъ наричамъ Синъ на Любовьта. Единствениятъ Учитель въ свѣта. Неговото име ние знаемъ, че е Христосъ, но Той има свещенно име, което не смѣемъ да произнесемъ. Когато се обръщамъ къмъ Него, азъ казвамъ Господи, съ Твоето име, съ което Ти си знаенъ само горѣ на небето, да бѫде Твоята воля.

Надпрѣварвайте се въ почить! Това нѣщо е необходимо за българина Между всичкитѣ славяни, българитѣ сѫ най-груби. Това ще си го признаете. Нѣма никаква обида въ това. Не е лошо да бѫдете груби, но оглаждане трѣбва. За да се огладите, ще се надпрѣварвате въ Божествената Любовь. Тази Любовь ще ви изглади. И тогава вие, като онази мида, ще направите отъ вашата грубость единъ бисеръ. Най-първо ще започнете съ добрата обхода. Азъ постоянно слушамъ да казватъ нѣкои отъ васъ: Учительтъ спрѣмо нѣкои е по-благосклоненъ, а спрѣмо други — не. Вие разсѫждавате плътски. Ние не можемъ да бѫдемъ благосклонни по лице. Божествената Любовь дѣйствува еднакво къмъ всички хора. Къмъ всички хора Богъ дѣйствува еднакво, но не всичк хора еднакво проявяватъ Божията Любовь, слѣдователно, вашитѣ души се различаватъ по това, че нѣкои сѫ по-готови и затова Господъ по-силно се проявява къмъ тѣхъ. Обаче всички трѣбва да знаете, че имате една и сѫща възможность. Както Богъ дѣйствува спрѣмо единъ ангелъ, тъй дѣйствува и спрѣмо единъ човѣкъ: тъй дѣйствува и спрѣмо растението: тъй дѣйствува и спрѣмо послѣдното камъче — безъ никаква разлика. Азъ не говоря за външния, за физическия свѣтъ. Азъ грворя за живитѣ камъни, за живитѣ растения, защото въ небето и растенията говорятъ, и камънитѣ говорятъ и сѫ живи.

Та, всички трѣбва да проявявате вашитѣ добри навици! И азъ бихъ желалъ да изчезнатъ грубостьта, хукането между васъ. Съ това се нарушава Божията любовь. Всички хора се оплакватъ, казватъ: Любовь ни трѣбва. Ами че Любовьта е между васъ!

Любовьта е вѫтрѣ въ васъ, проявете я само. Ами че кой е кривъ, ако вие имате единъ затворенъ кранъ и водата не може да тече прѣзъ него? Водата ли е крива, или вие? — Отворете крана, и вашето разумно сърце веднага ще проектира тия извори навънъ.

Първата чърта и за младитѣ, и за старитѣ е да се надпрѣварвате въ отдаване почить. Ученици, които не могатъ да се почитатъ единъ другъ, не могатъ да почитатъ и Учителя си. Ученици, които не живѣятъ помежду си добрѣ, не почитатъ и своя Учитель. Господъ казва, че не е доволенъ отъ онѣзи, които не Го слушатъ.

Сърцата на всички трѣбва да сѫ готови да изпълнятъ волята Божия. Всички трѣбва да изпълнятъ волята Божия отъ любовь, и Неговото царство ще дойде. Тогава всички ще се веселимъ. Това може да го направимъ още отъ тази вечерь. Не, тази вечерь е день. Ние можемъ да обърнемъ вечерьта на день.

Сега искамъ да остане въ главата ви слѣдната мисъль: всѣки единъ отъ васъ самъ за себе си да разреши въпроса, какъ да се обхожда съ другитѣ, а не какъ се обхождатъ другитѣ съ него. Този е главниятъ въпросъ. Вие започвате обратно, Не всѣки единъ отъ васъ, отъ свое гледище, да разреши, какъ се обхожда съ другитѣ, и дали Господъ е доволенъ отъ неговата обхода. Азъ не казвамъ, че Господъ е недоволенъ, защото ако кажа, че Той е недоволенъ, то е сѫдене. Вие можите да изправите всичкитѣ ваши погрѣшки. Тази вечерь Господъ ще вземе всичкитѣ наши грѣхове и ще ги хвърли задъ гърба си. Моментално ще стане това. Тогава ще се яви това ново състояние, новото раждане на човѣка, ще се зароди единъ новъ подемъ въ човѣшкия духъ. Новородениятъ човѣкъ ще бѫде свободенъ отъ своитѣ терзания, ще бѫде радостенъ и веселъ. Това може да стане още тази вечерь. Този въпросъ може да разрѣшите още тази вечерь. Онѣзи, които сѫ готови, да не отлагатъ. Пъкъ онѣзи, които не сѫ готови, когато имъ дойде врѣмето. Които сѫ готови, моментално могатъ да разрѣшатъ този въпросъ.

(Размишление).

Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ, но Богъ на живитѣ.

*

24-а школна лекция на общия окултенъ класъ, III година,

държана отъ Учителя на 2. IV .1924 г. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...