Jump to content

1924_03_12 Безъ съмнѣние, подозрѣние и докачение - съ надежда, вѣра и любовь


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Безъ съмнѣние, безъ подозрѣние,

безъ докачение.

Т. м.

(Мълчание и размишление 1/2 ч.)

Съмнѣние, подозрѣние и докачение, това сѫ три важни положения, които спъватъ ученика. Затова първиятъ законъ е: никакво съмнѣние, никакво подозрѣние и никакво докачение къмъ вѫтрѣшното начало, което те рѫководи. И каквито да бѫдатъ външнитѣ условия въ живота ти, знайте, че Богъ нито се измѣня, нито се промѣня. Да прѣдпочетешъ всичко: да те биятъ, да бѫдешъ гоненъ, но да останешъ вѣренъ на Бога — това е величието на човѣка! Човѣкъ, който не може да умре за Божията Любовь, за Божията Мѫдрость и за Божията Истина — не е характеренъ човѣкъ. Азъ едно зная: не само вие, но и цѣлиятъ свѣтъ да дойде, не може да ме накара да се съмнѣвамъ въ себе си. Всички хора да дойдатъ, не могатъ ме накара да подозра себе си. Никой не е въ състояние да ме застави да се докача. Въ менъ докачение нѣма, защото азъ зная, че Богъ нито се промѣня, нито се измѣня, Той е вѣченъ. Защо ще се съмнѣвашъ въ Бога? Ако не можешъ да глътнешъ единъ горчивъ хапъ въ живота, ти не си ученикъ. Вие имате невидими неприятели. Ако не внимавате, тѣ могатъ да изсмучатъ всички сокове на живота ви, и да останете мъртви кости. Ако внимавате, ще бѫдете насадени на лозата. Вѣчното начало е невидимо, безгранично, не може да Му турите никакъвъ образъ. Отъ Бога нѣма да се докачате. Отъ васъ се изисква една вѫтрѣшна просвѣта, която да ви служи като основа въ живота. За да може Божествениятъ Духъ да работи въ васъ, не трѣбва да се съмнѣвате, нито да се подозирате, нито да се докачате. При това положение, духовниятъ свѣтъ ще ви говори на единъ разбранъ езикъ.

Сега, като мълчахте, нѣкои се питаха: какво да мислимъ? — Ще прекарате въ ума си, доброто и лошото въ васъ. Ще разгледате, какъ сте приложили търпението, милосърдието, смирението, кротостьта, въздържанието. Любовьта и Истината. Ще се помолите на Бога, да дойде Божествениятъ Духъ въ вась като свѣтлина да ви помогне, да приложите всичко това постепенно. Безъ тази Божествена благодать, много трудно ще се борите въ свѣта. Вие мислите, че Истината може да я намѣрите на земята. Не, Истината е жителка на небето. Единственото нѣщо, което Богъ обича въ насъ, е Истината. Господъ ще постѫпи съ васъ тъй, както е постѫпилъ едно врѣме спрѣмо пророцитѣ — сѫщата опитность ще имате и вие, сѫщото благословение ще имате и вие. Духътъ, който работи, е сѫщиятъ и прѣди Христа, и слѣдъ Христа. За Божественото въ душата си трѣбва да имаме единъ свещенъ трепетъ. Всѣка дума, излѣзла отъ Божествената уста, който и да ни я донесе е цѣнна за насъ. Скѫпоцѣнниятъ камъкъ който и да го донесе, има своята цѣнностъ. Сѫщо е по отношение Божественитѣ думи. Само по този начинъ може да се установи между насъ хармония. Ние имаме да се боримъ още съ доста сериозни мѫчнотии, съ голѣмо неразбирателство. Въ даденъ моментъ се иска голѣма мѫдрость, за да знаемъ какъ да постѫпваме. За въ бѫдаще, вички трѣбва да да постъпваме по Бога, и ще бѫдемъ силни. Ако Богъ е съ насъ, ще бѫдемъ силни.

Втория пѫтъ ще гледаме да направимъ мълчанието по-пълно. Ще се молите да се изцѣрите отъ физическитѣ си недѫзи. Би трѣбвало всички ние да бѫдемъ здрави. Тѣзи болести не ни прѣпорѫчватъ много. Прѣдъ Бога скрито - покрито нѣма, лицеприятие нѣма. И тъй, никакво съмнѣние, никакво подозрѣние и никакво докачение! Сполучите ли въ това, ще дойде онази свѣтлина, която очаквате. Човѣкъ, който не е спокоенъ, който се дразни и е недоволенъ отъ себе си, не е силенъ. Силниятъ човѣкъ не се дразни, слабиятъ се дразни. Опитътъ показва, дали трѣбва да се съмнѣвамъ, или не. Докачението е единъ опасенъ недѫгъ. Дълго врѣме ще трѣбва да се борите съ него. Стремежитѣ на човѣка сѫ безконечни: човѣшкиятъ духъ може да го задоволи само вѣчностьта. Тукъ на земята човѣкъ не може да се задоволи. Щомъ кажешъ да направишъ нѣщо, не подозирай себе си, дали може да го направишъ, или не. Кажи и го направи! Послѣ, не се съмнѣвай, че нѣмашъ толкова сили! Безъ подозрѣние, безъ съмнѣние, безъ докачение! Работите ли така, Божието благословение ще дойде. Въ този законъ нѣма изключение. Всичкитѣ велики хора въ свѣта сѫ се отличавали съ това.

Въ характера на Христа имаше самообладание. Той имаше власть, но когато го биха, не се защищаваше. Той знаеше, че е отъ високо произхождение, но при все това, не се защити. Христосъ не се съмнѣваше въ работата, която имаше да върши. Той прѣнесе всичко съ търпѣние. Вие не може да бѫдете по-търпеливи отъ Христа. Когато дойде плѣсницата на вашата карма, на сѫдбата ви, ще трѣбва да издържите безъ колебание, безъ страхъ. Ще застанете срѣщу нея безъ страхъ, безъ съмнѣние и безъ отчаяние. Само хората безъ честолюбие, безъ гордость се отчайватъ. Когато човѣкъ изгуби своята гордость, се отчайва. Вие ще спазите вашата гордость. И като ви биятъ, пакъ ще стоите горди. Човѣкъ трѣбва да бѫде спокоенъ като вѣчната скала, о която морскитѣ вълни се разбиватъ. Гордъ, това значи да се не поколебаешъ, да се не подкупвашъ отъ никаква съблазънь: да останешъ вѣренъ на Бога въ любовьта си, вѣренъ къмъ Истината. Човѣкъ, който не може да умрѣ за Божията Любовь, за Божията Мѫдрость и за Божията Истина, не знамъ кѫдѣ седи неговото величие. Който издържи смѣло всички изпитания неговитѣ по-голѣми братя го поздравляватъ и му казватъ: „Не бой се, ние ще прѣвърнемъ тия плѣсници на благословение. Тѣ сѫ само по лицето ти, твоята душа не е засегната. Божественитѣ плѣсници сѫ хубави! Ако Господъ нѣкога ни прати своето благословение, да не Го подозираме. Най-мѫчното нѣщо въ свѣта е да изтърпимъ всички изпитания. безъ докачение. Тѣзи нѣща не сѫ за дѣца, а сѫ за възрастни хора, за хора които разсѫждаватъ. Азъ говоря лично за всѣкиго едного отъ васъ. Азъ ви виждамъ като горящи свѣщи. Виждамъ кой колко свѣти. Животътъ не е играчка, не трѣбва да се самозаблуждаваме. Ние сме прѣдъ лицѣто на Бога, Който е съвършенъ и желае и нашето усъвършенствуване, желае да разбираме Неговитѣ закони. Когато азъ говоря, имамъ прѣдъ видъ всички ви. Всѣка Истина може да я провѣрите, азъ не я измислямъ отъ себе си. Приложете я, вие ще се ползувате отъ нея. И който да ви донесе Истината, вие трѣбва да използувате. Истината, като фактъ, отъ когото и да е дошла, винаги има една и сѫща стойность. Когато дойдете въ съприкосновение съ самия източникъ на нѣщата, то е другъ въпросъ. Знайте, че изворътъ самъ нѣма да дойде при васъ, вие трѣбва да отидете при него. Господъ нѣма да дойде при васъ. Въ васъ трѣбва да има разположение вие да отидете при Него. Щомъ рѣшите вие да отидете при Бога, това показва, че Божественото изтича отъ васъ. Тогава и въ Бога ще се породи желание да дойде при васъ — ще изпрати Духа си.

Като ученици, въ всички ви трѣбва да има морална стабилность, устойчивость. Безъ тази морална стабилность, колкото познания и да имате, ще ги изгубите. Разбойникѫтъ въ свѣта, който иска да обира хората, е дяволътъ. Ако си силенъ, ще го разтърсишъ: ти ще имашъсила, само ако имашъ морална стабилность. Ще хванешъ дявола, ще го раздрусашъ хубаво и ще кажешъ: азъ съмъ, който побѣждавамъ. Това въ окултната, въ Божествената наука наричатъ самообладание, благородство на Духа. Азъ ви зная слабоститѣ и ако искахъ да ви привлека за себе си, щѣхъ да ви угаждамъ. Азъ, обаче, ви казвамъ недъзитѣ, за да ги изпразите. Ако учительтъ не покаже грѣшкитѣ недъзитѣ на ученика си, защо е учитель? Да се изправятъ погрѣшкитѣ, това е една задача на живота. Ще прѣмините прѣзъ редъ изпитания, ще дойдете най-послѣ до Божественото око ще ви се даде една задача, и ако я разрѣшите, ще влѣзете въ Царството Божие. Кога? — за ученика остаряване нѣма. Въ вѣчния животъ има вѣчно подмладяване. На земята може да работите, каквото ви се даде. Отъ никаква работа човѣкъ не трѣбва да се срамува. Всѣки день, каквото и да намѣрите, нѣкоя малка работа, направете я. Нѣкой търси специална работа, за светии само. Не, каквато работа и да ти се даде свърши я, не избирай работата. Каквато работа и да е, тя ще се облагороди отъ тебе. Не трѣбва да се срамуваме отъ работата, която Богъ ни е далъ. Щомъ една работа ни е опрѣдѣлена отъ невидимия свѣтъ, бѫди благодаренъ отъ нея. Започни, и ще я свършишъ. Кой каквато работа върши — да се радва. То е важно. Богъ има за васъ разни длъжности. Каквото ви попадне на рѫцѣтѣ, извършете го безъ роптание, безъ съмнѣние, безъ подозрѣние, безъ докачение. На мѣстото на съмнѣнието турете надеждата: на мѣстото на подозрѣнието турете вѣрата: на мѣстото на докачението турете любовьта. И кажете тогава на първитѣ трима приятели: по бюджетни съображения ние вече затваряме тия три служби, нѣмаме мѣсто за васъ, намѣрете си другадѣ мѣсто. Ще уволните подозрѣнието, докачението, съмнѣнието, но приятелски и ще насадите вмѣсто тѣхъ вѣрата, надеждата любовьта, които служатъ безъ пари. Първитѣ искатъ много пари. Съмнѣнието — 10,000 лева, подозрѣнието — 20,000 лева, докачението иска 1,000,000 годишно. Надеждата, вѣрата, любовьта работятъ безъ пари. Тѣ сѫ три закона които трѣбва да работятъ въ васъ

Мълчанието, което ви давамъ е само една промѣна, една малка почивка. Другъ пѫтъ ще искамъ отъ васъ едно събрание тихо, безъ никаква кашлица. Искамъ да се дисциплинирате. Да седишъ 1/2 или 1 часъ въ мълчание, това е благодатно срѣдство. Всички да забравятъ мъчнотиитѣ си поне за 1/2 ч., това е Божие благословение.

Т. м.

*

21-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 12. III. 1924 год. — София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...