Jump to content

1924_03_05 Двѣтѣ граници


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Двѣтѣ граници

Т. м.

Въ характера на ученика се забѣлѣзватъ два психологически дефекта: единиятъ произлиза отъ прѣувеличаване или надцѣняване на нѣщата, а другиятъ — отъ намаляване или подцѣняване на нѣщата. Въ първия случай ученикътъ мяза на онзи ученъ естественикъ, който наблюдава подъ микроскопъ извѣстни микроби или клѣтки отъ нѣкое растение и ги вижда силно увеличени. Въ втория случай ученикътъ мяза на онзи астрономъ наблюдатель, който съ своя телескопъ проучва грамаднитѣ звѣзди и планети, но ги вижда въ намаленъ видъ отъ естествената имъ голѣмина. Обаче, както естественикътъ, така и астрономътъ, за да разполагатъ съ вѣрни научни данни, трѣбва да знаятъ, колко пѫти микроскопътъ увели чава и колко пѫти извѣстна звѣзда, гледана прѣзъ телескопа е по-малка отъ нормалната си величина. По сѫщия начинъ ученикътъ трѣбва да има точна, правилна прѣцѣнка за нѣщата. Когато той се произнася върху извѣстно свое качество или дѣйствие, както и за извѣстни качества или дѣйствия у другитѣ, трѣбва да има правиленъ погледъ, нито да прѣувеличава нито да намалява, защото, колкото въ единия случай ще изпадне въ грѣшка, толкова и въ другия случай. Той трѣбва да прѣцѣнява нѣщата тъй, както сѫ. Трѣбва да бѫде тъй точенъ, както е точенъ математикътъ при рѣшаване на задачитѣ си. Всѣка прибавена или отнета единица или най-малка часть отъ единицата, не дава правилни изводи, и задачата на този математикъ не може да се счита че е вѣрно рѣшена.

За да дойде ученикътъ до едно правилно разглеждане на нѣщата и да прѣцѣнява всичко точно, той трѣбва да се вглежда въ отношенията на хората около себе си, да наблюдава, да проучава и най-малкитѣ прояви въ живота и по такъвъ начинъ постепенно да се приближава къмъ разрѣшението на малкитѣ и голѣмитѣ задачи, които ежеминутно изникватъ въ живота.

Може да ми възразите: какво ще ни ползувать тия нѣща — Тѣ ще ви дадатъ истински знания. Азъ наричамъ истински знания тия, които почиватъ на едно вѫтрѣшно разбиране и които иматъ приложение въ живота. Това сѫ знания, които почиватъ на една дълбока опитность. Животътъ е училище, въ което придобивашъ знания, прилагашъ тия знания и жънешъ тѣхнитѣ плодове. Той е опитното училище на живата, разумна природа. Нѣкои ще кажатъ: еди-кой си човѣкъ знае много нѣща, той е много образованъ, свършилъ е нѣколко факултета. Какво отъ това? Азъ не говоря за онова книжовно знание, което може да се изтрие отъ паметьта на учения, както морскитѣ вълни изтриватъ написаното на пѣсъка. Азъ говоря за онова вѫтрѣшно знание, което може да доведе ученика до самопознание. Познай себе си, познай възможноститѣ, които живата природа е вложила въ тебе — това е една отъ важнитѣ задачи въ развитието на ученика.

Да изучавашъ живота въ неговия вѫтрѣшенъ смисълъ, да придобивашъ знания и да дойдешъ до самопознанието, това трѣбва да бѫде стремежътъ на ученика. Ученикътъ ще намѣри всичко това скрито въ живата природа. Природата постоянно ни говори. Всѣки моментъ всѣки часъ, всѣки день тя смѣня своитѣ картини, промѣня гамитѣ въ своитѣ пѣсни, и въ туй велико разнообразие тя открива тайнитѣ на Битието за оня, който знае да чете отъ нейната книга. Вие трѣбва да изучавате езика на прйродйта, защото въ този езикъ ще намѣрите скрити онѣзи велики закони, които трѣбва да прилагате и въ своя животъ.

Мнозина запитватъ: какво прѣдставляватъ страданията? Защо съврѣменното човѣчество страда тъй много? Казвамъ: страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ ретортитѣ на живата природа, въ които се поставятъ хората, за да се очистятъ отъ извѣстни свои грѣшки, заблуждения и нечистотии на миналото. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички утайки, отъ всички излишеци въ своя организъмъ. Когато едно дѣте излѣзе на улицата да играе и падне въ нѣкоя локва и се окаля, какво прави майка му, слѣдъ като се върне дѣтето дома си? Нали взима едно корито съ топла вода, сапунъ и започва да кѫпе това дѣте? То плаче, недоволно е, сърди се, но майка му не обръща внимание на неговитѣ сълзи. Тя го измива добрѣ, прѣоблича и оставя го въ стаята на топло, не го пуща вънъ на улицата да играе — лишава го врѣменно отъ прѣдишната му свобода. Не прави ли сѫщото нѣщо и природата съ насъ? Сѫщото прави. Тя е нашата обща майка, която като види нѣкое отъ своитѣ дѣца изцапано, окаляно, нечисто, туря го въ една отъ своитѣ реторти, подлага го на огънь и слѣди, кога ще трѣбва да прѣкрати този процесъ. Ти плачешъ вѫтрѣ, викашъ, но тя си знае работата, Като те извади отъ ретортата и намѣри, че си чистъ, оставя те на спокойствие, но ако нѣмашъ необходимата чистота, ще те тури въ втора, трета и редъ още реторти, докато придобиете необходимата чистота, чрѣзъ която ще разбирате правилно Божиитѣ закони и повеления. Слѣдъ като човѣкъ прѣмине прѣзъ всички реторти нуждни за неговото очистване, той ще се освободи отъ онзи тежъкъ камъкъ, който натиска душата му, ще се подмлади и ще дойде до онова състояние, което Писанието нарича „новораждане или възкресение на човѣшката душа“.

Изобщо, природата съ своитѣ мѣстности — планини и долини — указва извѣстно влияние върху характера на хората. И наистина, забѣлѣзано е, че хора, които живѣятъ на по-високи мѣста, иматъ по-благородни и възвишени стремежи. У тѣхъ се забѣлѣзва единъ по-високъ полетъ на духа, по-голѣмъ стремежъ къмъ търсене на Истината — тѣ сѫ хора повече идеалисти. Тия пъкъ, които живѣятъ по долинитѣ сѫ хора повече материалисти, хора на живота, на удоволствията. Тѣ сѫ по-здраво свързани съ материята. Освѣнъ това дали нѣкои хора живѣятъ по южнитѣ, а други по сѣвернитѣ склонове на нѣкоя планина, това сѫщо тъй указва влияние върху характера на хората. Всичко това какво показва? — Че природата е жива, разумна. Затова, проучавайте нейния езикъ, проучавайте въздѣйствието, което указва тя върху характера на хората и използувайте нейнитѣ методи за вашето самовъзпитание за вашето развитие, като ученици. Вижте какь ученитѣ хора изучаватъ природата и попзувайте се отъ тѣхнитѣ методи, отъ тѣхнитѣ придобивки. Природата, въ своята необятность, въ своето голѣмо разнообразие и голѣмо множество на явления е неподатлива на едно щателно и дълбоко проучаване само отвънъ, затова ученитѣ хора я вмъкватъ постепенно и бавно, явление следъ явление, въ тѣхнитѣ малки скромни научни кабинети. Нѣкѫдѣ нѣкой химикъ въ своята малка лабаратория изучава извѣстно химическо явление, такова, което въ природата става. Нагажда условия, обстановка за това явление, каквито въ природата сжшествуватъ и го проучава. Другадѣ нѣкой физикъ въ своя малъкъ физически кабинетъ прави нѣкакви опити, изслѣдва нѣкое физическо явление, проучава го, мѫчи се да подражава на природата. На трето нѣкое мѣсто нѣкой техникъ — механикъ мѫчи се да съчетае отъ множество отдѣлни частици, нѣкаква голѣма машина —  иска да използува познатитѣ нему закони въ природата, да види тѣхното дѣйствие. И успѣватъ тия учени хора, постоянствуватъ въ своитѣ изслѣдвания. Така работете и вие, ще видите добритѣ резултати,

Въ стремежа си къмъ търсене Истината, никога не мислете, че сами можете да си помогнете въ пѫтя на възлизането нагорѣ. Не си ти самъ, който се подигашъ. Прѣди тебе е имало мгого работници, които сѫ прокопали, изчистили и подготвили пѫтя за твоето развитие, както и за развитието на твоитѣ братя. Вие пъкъ ще работите за бѫдащето поколѣние слѣдъ васъ Осѣяна е стълбата на, възлизането съ усилията труда и работата на нашитѣ предшедственици. Затова, помнете, че множеството е една несбходимость за развитието на човѣшката душа.

Съврѣменната наука въ своитѣ изслѣвания ни дава извѣстна свѣтлина върху силата на слънчевитѣ лѫчи, които тѣ упражнѣватъ върху растежа на растенията. Правени сѫ опити, напримѣръ, какво влияние има червениятъ лѫчъ, портокалениятъ, зелениятъ, жълтиятъ, синиятъ, бѣлиятъ и другитѣ цвѣтове върху растенията. Сѫщото нѣщо е и съ човѣшкитѣ желания. И тѣ сѫ отъ разни категории: Всичкитѣ желания на човѣка нѣматъ единъ и сѫщи цвѣтъ. Запримѣръ, когато човѣкъ се възбужда, явява се червениятъ цвѣтъ. Когато хората искатъ да отворятъ война, дигатъ червеното знаме. Когато нѣкоя мома иска да се жени, все червени рокли носи. Черниятъ цвѣтъ, напримѣръ, черната пръсть означава проявяване на най-малката степень на животъ. Когато действува портокалениятъ цвѣтъ, хората обичатъ да изпѫкватъ, индивидуализиратъ се. И у животнитѣ е сѫщото. Щомъ дойде портокалениятъ цвѣтъ, кучето си дигне опашката и те отминава. Сплашишъ ли го, то си свива опашката. Щомъ дойде зелениятъ цвѣтъ хората ставатъ материалисти. И у животнитѣ е сѫщото. Птичката, напримѣръ, си прави леговище, полочка, гнѣздо. Хората пъкъ мислять за кѫщи, за ниви, за пари, като че свѣтътъ се състои само отъ тѣзи нѣща. Злото не е въ това, че се пораждатъ такива желания, но щомъ материалниятъ животъ вземе надмощие надъ духовния, явява се злото въ свѣта. Изобщо всички цвѣтове трѣбва да си хармониратъ помежду си. Всѣки цвѣтъ си има опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлено въздѣйствие върху природата и човѣка. Напримѣръ, кога може да се даде прѣдимство на зеления цвѣтъ? До тогава, до като той подкрѣпя твоитѣ корени, до като дава стабилность на твоя животъ, до като те успокоява, той е на мѣстото си. Но щомъ се натрупа повече, отколкото трѣбва, заражда се злото. Щомъ дойде жълтиятъ цвѣтъ, той указва влияние върху развитието на човѣшкия умъ, и човѣкъ започва да разсъждава повече, да търси причинитѣ на явленията. До тогава този цвѣтъ е на мѣстото си. Но ако този цвѣтъ изпъди другитѣ цвѣтове съвсѣмъ и вземе надмощие надъ тѣхъ, той влияе злѣ. Щомъ дойдемъ до синия цвѣтъ, той събужда у човѣка по-благородни чувства, стремежъ къмъ Истината. Но ако този цвѣтъ се набере повече и изключи другитѣ цвѣтове, такъвъ човѣкъ става фанатикъ и умътъ му се спъва. Най-послѣ всички цвѣтове трѣбва да се съединятъ въ едно, за да образуватъ свѣтлината. Всички цвѣтове трѣбва да се слѣятъ въ свѣтлината. Така и човѣкъ трѣбва да стане свѣтълъ. Човѣкъ става свѣтълъ само тогава, когато се хармонизиратъ въ него всички цвѣтове. Свѣтлината е изразъ на всички стремежи на човѣшката душа, понеже въ свѣтлината ние виждаме степенитѣ на живота, който се проявява, или интелегентностьта на всички свѣтове. Всѣки човѣкъ споредъ своето естество, възприема и изпраща по единъ лѫчъ на живота. Напримѣръ, всички по-висши сѫщества знаятъ, какво изпращатъ чрѣзъ червения, чрѣзъ бѣлиятъ цвѣть и т. н. Бѣлиятъ цвѣтъ е повече пасивенъ, отколкото активенъ. Той действува умиротворяващо. Ти да гледашъ свѣтлината, колкото искашъ, но ако не можешъ да я възприемешъ отвѫтрѣ, а само отвънъ, ти ставашъ само буенъ и нищо повече. Но ако възприемешъ свѣтлината, отвѫтрѣ, ти можешъ да станешъ интелегентенъ, да живѣешъ разумно. Когато свѣтлината дѣйствува отвънъ, събужда само врѣмени, обикновени прояви, а когато дѣйствува отвѫтрѣ, човѣкъ става активенъ.

Та казвамъ: вие сте влѣзли въ тази школа и трѣбва да разбирате истинския животъ, трѣбва да разбирате злото и доброто. Злото и доброто, това сѫ двѣтѣ граници на живота. Като дойдешъ до скрѫбьта, ти си до границата на живота. Ти дойдешъ до скрѫбьта и казвашъ: въ моя животъ има само скърби. Не, ти си дошелъ само до единия брѣгъ на живота. Като дойдешъ до другия брѣгъ, ще намѣришъ радостьта. Но ти ще живѣешъ между радостьта и скръбьта. Трѣбва да прѣкопавашъ брѣговетѣ на радостьта, за да разберешъ, какво нѣщо е скръбьта. Ако прѣкопавашъ брѣговетѣ на скръбьта, ще разберешъ, какво нѣшо е радостьта. Ще живѣете между единия и другия брѣгъ. Ако живѣете между двата брѣга все ще изкъртите по малко отъ тѣхь. Тъй щото, ако искате да живѣете въ живота, трѣбва да бѫдете между брѣговетѣ му. Щомъ искате да знаете, какво нѣщо е скръбьта, ще знаете, че сте до единия брѣгъ на живота и трѣбва да се върнете назадъ. Дойдете ли до радостьта, и тамъ ще изгубите живота си. Еднакво е положението. За разяснение на мисъльта си, ще ви дамъ единъ примѣръ. Ако азъ ямъ и пия въ кръчмата и се радвамъ затова, не изгубвамъ ли живота си? Днесъ повечето хора умиратъ отъ прѣяждане и пиене, отколкото отъ гладъ.

Ще знаете, че радоститѣ и скърбитѣ сѫ двѣтѣ граници на живота. Значи, ние вървимъ между радостьта и скръбьта. Тѣ ни показватъ пѫтя къмъ Бога. Тѣ сѫ успоредни линии отъ които едната се движи отъ лѣво къмъ дѣсно, а другата отъ дѣсно къмъ лѣво. Въ този животъ вие трѣбва да контролирате вашигѣ желания Щомъ станешъ по материалистъ, искашъ да трупашъ повече, отколкото ти трѣбва, ще се спрѣшъ, ще помислишъ, че Божиятъ законъ е крайно взискателенъ. Въ живота си всѣки трѣбва да носи толкова, колкото е необходимо. Тури ли повече, скѫпо ще плати. Не че съзнателно ще го накажатъ, но понеже пѫтьтъ му е дълъгъ, затова ще плати скѫпо. Не е въ многото работене на земята — това трѣбва да знаете! Не е и въ многото тичане, не е и въ многото мислене. Защото не сме само ние, които мислимъ. Нѣкой казва: да си уредя живота. Не си ти, който го уреждашъ. Ти ще мислишъ толкова, колкото ти е дадено, Ти ще уреждашъ живота си толкова, колкото трѣбва. Нима като влѣзете въ единъ унивирситетъ, ще мислете да уреждате програмата на този унивирситетъ? Не, ни най-малко. Нима като влѣзете въ една школа, вие ще уреждате програмата й? Не, вие, ще мислите за врѣмето, кога ще посѣщавате, какъ ще учите и т. н. Туй, което ви е дадено на земята, него ще изпълните, както трѣбва. На всички ви е дадена по една програма. По нѣкой пѫть вие седнете и започвате да корегирате тази програма. Какво става обаче? Азъ казвамъ: всички тия, които корегиратъ тази програма, които искатъ нова програма сѫ отишли въ гробищата. На тия хора Господъ казва: „Ти ще слѣзешъ на земята, азъ ще ти дамъ ново тѣло да работишъ, но като се върнешъ, ще дадешъ отчетъ за всичко.“ Ти като слѣзешъ долу започвашъ да ядешъ, да пиешъ и казвашъ: тъй ще направя, иначе ще направя, но нищо не направяшъ и осиромашявашъ напълно. Тогава Господъ казва: „Я повикайте този!“ Като се разправятъ тѣзи работи, нѣкой българинъ казва: то не е башъ така: нека, азъ да се наямъ и напия на този свѣтъ, пъкъ какво отъ това, че като отида на онзи свѣтъ щѣло да има огънь? Нека има, менъ не ме е страхъ отъ огънь, поне толличко ще ми бѫде! Когото съмъ чувалъ да казва така, азъ съмъ му казвалъ: слушай, на онзи свѣтъ нѣма да те горятъ. Ами какво? — Ти като умрешъ, душата ти ще бѫде свързана за тѣлото до тогава, докато научишъ урока си. Ти ще чувашъ всичко, ще виждашъ, какъ месото ти се разкапва парче по парче, какъ го чоплятъ червеитѣ. Казва той: бе, не казвай това нѣщо! Значи, българинътъ не се бои отъ огънь, а се бои за месцето си. Наистина тѣлото ни е едно богатство. Богъ ни го е далъ, за да живѣемъ разумно. И ако живѣемъ по Бога, това тѣло ще се прѣобрази и ще стане духовно. Тогава силитѣ въ него естествена ще се развиватъ.

Смисълътъ на тази школа е този, всички да разбератъ вѫтрѣшния смисъль на живота: да разбератъ, че всички хора на земята трѣбва да живѣятъ съгласно Божия законъ. Всѣки трѣбва да прилага живота си разумно, споредъ както е опрѣдѣлено въ неговата програма. Нѣкой отъ васъ може да каже: ама азъ не зная, каква е моята програма, не зная какво да правя. Чудни сте вие! Я попитайте единъ ученикъ отъ първо отдѣление, каква програма има, той знае. Попитайте единъ ученикъ отъ първи класъ, какви прѣдмети изучава, кои учители му лреподаватъ, знае. Ако васъ запитатъ, въ кое училище сте, ще кажете: не знаемъ. Какви прѣдмети ви прѣподаватъ: Ще кажете: не знаемъ. Ще кажете: ние учимъ Божествени работи. Какви сѫ тия Божествени работи? Дѣцата като влѣзатъ въ първо отдѣление, нали най първо се учатъ да събиратъ, а послѣ да изваждатъ? Вие по стария начинъ знаете да събирате и да изваждате, но я ми кажете, знаете ли по новия начинъ да събирате и да изваждате? По Божествения начинъ знаете ли да сьбирате и да изваждате? Сега Господъ ви дава слѣдната задача: двама братя се скарали и се раздѣлили. Какъ ще постѫпите по новия начинъ, за да ги съберете? Нали при събирането всѣкога туряте знака плюсъ, т. е. една хоризонтална и една перпендикулярна черта? Какво показва хоризонталната, линия? — Тя показва почвата, върху която трѣбва да се сѣятъ нѣщата. Перпендикулярната линия показва това, което е израсло отгорѣ надъ почвата. Тѣзи двама братя не се разбиратъ, цѣла рѣка ги дѣли. Сега ти трѣбва да направишъ единъ мостъ, по който тѣ трѣбва да минатъ, защото единиятъ е на брѣга на скръбьта, а другиятъ е на брѣга на радостьта. Тѣзи двама братя сѫ двѣтѣ успоредни линии, и ти за да ги съберешъ, трѣбва да прѣкарашъ едииъ перпендикуляръ между тѣхъ, т. е. да дадешъ нѣщо отъ себе си. Ученикътъ взима тебешира и написва нѣщо на черната дъска. Ами ти какво ще напишешъ на дъската? Какъ ще съберешъ тия двама братя, които се скарали за имането на баща си? Единиятъ взелъ 20,000 лева, а другиятъ 50,000 лева, затова единиятъ е на брѣга на скръбьта, а другиятъ на брѣга на радостьта Какво ще направишъ? Ще отидешъ да убѣдишъ брата, който е взелъ повече, да върне 50,000 лева на мѣсто. Значи, за да се събератъ хората на едно мѣсто, всѣка неправда между тѣхъ трѣбва да се махне. Неправдата е едно прѣпятствие, което спъва хората да се споразумеятъ. Взимамъ неправдата въ всѣкакво отношение: всѣка лоша мисъль, или всѣко лошо желание, които се загнѣздили въ ума и въ сърцето, трѣбва да се прѣмахнатъ. Само така ще дойде събирането. Дойде ли събирането, ще дойде и изваждането. По другъ начинъ какъ ще можете да събирате или да вадите човѣка?

Та сега, на своитѣ ученици, давамъ дѣйствието събиране, първото дѣйствие на аритметиката — събиране по новия начинъ. Ще кажете: ние сме възрастни. А, възрастни сте! Вие сте още дѣца. Когото отъ васъ и да извадя, на черната дъска, все ще се намѣри въ затруднение. Отъ небето изпращатъ разумни ученици, да ви учатъ да събирате. Тѣ ви учатъ, казватъ ви: турете знака, турете черта отдолу и започвайте! Като ви учатъ дълго врѣме, едва започвате да проумѣвате, какво нѣщо е събирането, вие казвате: а, лесно е да се събира. Да, като се научишъ, лесно е. Положителни знания трѣбва за ученицитѣна новото учение. Щомъ се приложи тази нова Божествена наука, и резултатитѣ ще дойдатъ. Ние трѣбва да боравимъ съ нови съединения. Защото градимъ новъ животъ. Ако продължавате да живѣете по стария начинъ, ще имате такива послѣдствия, каквито и до сега Всѣки отъ васъ ще гради, ще гради и всичко най-послѣ ще рухне ще си замине. По новъ начинъ ще гради духовниятъ човѣкъ и само това богатство ще му остане. Казва се въ Писанието: „Събирайте съкровища!“ Кѫдѣ? — Тамъ, дѣто нито молецъ, нито крадецъ влиза“. Не е въпросътъ да бѫдемъ сиромаси, но да бѫдемъ богати по новия начинъ. И всичкото това богатство отъ земята ще се прѣнесе горѣ, ще бѫде заедно съ васъ Вие трѣбва да бѫдете като онзи американецъ, който фалирвалъ 7 пѫги, и като изгубилъ всичкото си богатство казалъ: слава Богу, и за мене остана нѣщо. Какво? — Само онова, което дадохъ на бѣднитѣ. Той ималъ една Библия за 10,000 долари, и нея му продали, но той си казалъ остана ми само това, което дадохъ на сиромаситѣ. Туй, което направимъ за Бога, само то ще ни слѣдва. Това трѣбва да бѫде идеалъ за насъ. Ще кажете: е, то е лесна работа! Всѣки день като станемъ и направимъ едно добро дѣло за Бога, то е оправдано. Не направимъ ли едно добро дѣло, този день е изгубенъ за насъ. Та като ученици, всѣки трѣбва да направи прѣзъ деня по едно добро дѣло за Бога, макаръ и микроскопическо. Като направишъ едно малко добро, да усѣщашъ, че си извършилъ волята Божия, макаръ и въ най-малка степень.

Тази е новата насока, въ която трѣбва да турите ума си. Тогава и Духътъ ще действува усилено върху васъ. У васъ трѣбва да стане едно прѣобразование! Като гледамъ лицата ви, виждамъ, че трѣбва да работите още много. Не че лицата ви сѫ лоши, но когато единъ скулпторъ извади единъ камъкъ и започне да го дѣла, той трѣбва много врѣме да го дѣла, докато изкара една хубава статуя. Той ще вземе Божествения чукъ и ще удря. Нѣма да ви изпотроши, но ще работи, докато изкара една хубава статуя. Той трѣбва да изхвърли всички непотрѣбни вещества. Духовния човѣкъ трѣбва да извая своята духовна красота, да остави само онова истинско тѣло, съ което може да живѣе, безъ да го засѣга смъртьта. Това е една отъ великитѣ задачи, която рѣшаватъ, както ученицитѣ на свѣта, така и тия, които слѣдватъ Божествената школа.

Тема: за слѣдния пѫть: „Най-кѫсиятъ пѫть между скръбьта и радостьта“. Вие трѣбва да знаете тия кѫси пѫтища, та кой какъ дойде, да имъ кажете: този е най-кѫсиятъ пѫть. Да не считашъ, че като скърбишъ, или като се радвашъ, това е привилегия. Еднаква привилегия е и когато скърбишъ, и когато се радвашъ.

Т. м.

Миръ!

Мирътъ носи Божията радость.

*

20-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), държана отъ учителя на

5.III.1924 г. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...