Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1940_10_09 Една седмица в рая

София Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 31 октомври 2014 - 04:00

От книгата, "Всекий дѣнь по една добра мисъль". Общ окултен клас. Година XX (1940–1941). Том I.
Първо издание. София, Издателство „Урания“, 1997
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


 


Една седмица въ рая

 
Добрата молитва.

Всичко въ живота е постижимо.

Вие всички се считате доста възрастни. Мислите за себе си, че сте доста умни. Право е. Количката за малкото дете е на мѣсто, но не за възрастния. Въ какво седи противоречието? Възрастниятъ има повече материя, като дойде въ тази количка – не може да носи тази материя. Вие живѣете съ вашитѣ стари възгледи, които сѫ количка. Станали сте възрастни. Спорите (в)се тогава – кой е направилъ тази количка така, че не е предвидилъ да я направи малко по-голѣма. Защо вие не си направите по-голѣма количка?


OOK_20_3_1.GIF

Сега всички казвате, че трѣбва да се живѣе. Като пишете буквата Ж – това е желание да се живѣе. Линиитѣ, които образуватъ буквата Ж , сѫ желанията да се живѣе. Малкитѣ линии, които правятъ Ж-то колкото да се движи – това е желанието да се проявишъ. Въ Ж-то имате рѫцетѣ и краката въ движение. Въ пречупения кръстъ човѣкъ иска да живѣе, пречупва краката, рѫцетѣ. Това е единъ знакъ. То не е знакъ, но то е едно движение, което става въ природата. Ако вие сега не знаете да се държите, тогава де ви е самообладанието? Ако не може да държите главата си правилно, перпендикулярно, де е вашата воля? Защото имате една голѣма тежесть на главата, която всѣки моментъ, ако се изгуби равновесието, може да паднете. Човѣкъ е една величина неустойчива. Основата, върху която сте построени, е много неустойчива. Трѣбва да седишъ, да пазишъ равновесие. При навеждането какво искате да кажете? Запримѣръ: ти се навеждашъ напредъ, или коремътъ ти излѣзе напредъ, или навеждашъ главата си напредъ, или назадъ. Кои сѫ причинитѣ, че навежда(те) главата (си) на едната или на другата страна? Отъ мозъка зависи. На нѣкои хора главата е наведена налѣво, понеже дѣсната страна на мозъка е по-тежка (и, за) да пази равновесие, навежда главата на другата страна. На нѣкои мозъкътъ (отъ) лѣвата страна е по-тежъкъ – тогава главата се навежда надѣсно. На нѣкои задната часть на мозъка е по-развита – тогава човѣкъ се навежда напредъ. На нѣкои мозъкътъ е по-тежъкъ отпредъ. На нѣкои главитѣ сѫ изправени нагоре, празни сѫ. Празнитѣ класове на нивата се нагоре стърчатъ. Нѣкой си вдигналъ очитѣ нагоре, къмъ Бога гледа. Той не знае какво е нагоре. Това е нѣкаква човѣшка мисъль, изразена на физическото поле. Тогава ще помислишъ, ще разгледашъ вселената, която Богъ е създалъ. Туй, което гледашъ, не мисли, че е оня свѣтъ. То е само проявление на Бога.

Вие досега мислите, че Господь досега никога не е слизалъ въ нѣкое човѣшко сърдце. Казвате, че духътъ е слизалъ, но то е другъ въпросъ. На кого досега слънцето е идвало на гости? Нито на боговетѣ, нито на светиитѣ е идвало. (В)се нѣкой лѫчъ отгоре, отъ пространството, ще дойде до нѣкой светия, или ще влѣзе въ тебе. Единъ лѫчъ на свѣтлината, той се пречупилъ нѣкѫде, че този лѫчъ, като влѣзе въ тебе – ще върви напредъ. Той не може да влѣзе въ другиго. Вие се спирате върху живота (му). Този лѫчъ, като влѣзе, той ще внесе животъ въ себе си, но той ще бѫде животъ на единъ лѫчъ. А пъкъ животътъ не се проявява само въ единъ лѫчъ. Безбройни лѫчи има, които излизатъ отъ слънцето на живота. И вие ще усѣтите само една малка часть (отъ тѣхъ).

Сега вие искате да ви говоря на единъ езикъ, (и той) да бѫде въ съгласие съ вашитѣ колички, съ вашитѣ разбирания. Казвате: „Да разберемъ“. Хубаво, съгласенъ съм съ васъ, че трѣбва да ви говоря на единъ понятенъ езикъ. Наскоро ми донесоха петь праскови, много едри. Гледамъ – едната много голѣма. Искамъ да зная колко тежи. Пращамъ една сестра да я претегли на бакалницата. Тя се връща и казва, че тежи 260 грама. Повече отъ четвърть кило. Четири праскови тежатъ едно кило и 40 грама. Азъ предполагахъ 100–150 грама (за една). То сѫ предположения, пъкъ искамъ да сравня съ една мѣрка (точно) колко тежи. Ще ме попита нѣкой, защо я тегля. (За да) зная вече колко тежи. (Щомъ) зная каква е формата, колко е тежестьта ѝ, ако се изгуби – ще я намѣря. Тя тежи 260 грама, но тя не е „претеглѣна“ точно. Плодоветѣ отъ едно дърво никога не тежатъ еднакво. Малко различие има въ всичкитѣ. Ако имате точна мѣрка, теглилка, (ще откриете, че) всичкитѣ плодове се различаватъ по тежесть. (И така) ще намѣрите плода, (който) се е загубилъ. Формата не е една и сѫща, и цвѣтътъ не е единъ и сѫщъ. Има едно широко различие, въ което ние можемъ да разпознаваме нѣщата. Вие сега мислите, че каквато и да е мисъль и другъ може да (я) мисли, но има едно голѣмо различие между вашитѣ мисли и вашитѣ схващания и схващанията на нѣкои други. И старитѣ мислятъ за любовьта, и младитѣ мислятъ за любовьта, и възрастниятъ мисли за любовьта. Но каква грамадна разлика има въ понятията (за) любовьта.

Вие може да живѣете, както искате – това е ваше право. Но никога не налагайте онова ваше право на другитѣ хора като ваше лично право. Когато азъ говоря, правото, което азъ имамъ – никой не може да го има. Щомъ вие ми налагате вашето право и азъ ви налагамъ моето право – то е вече насилие. Всички искате да налагате вашето право. На себе си може да го налагате, (а) на другитѣ може да го представите. Ако харесватъ вашето право – доброволно може да го вземате. Ще имъ представите вашата кѫща. (И) ако видятъ (какъ) е наредена, може да (я) взематъ (за) единъ образецъ. Но вие да идете и да имъ налагате вашитѣ разбирания – то нито е (и) за вашето добро. И Божественото, като слѣзе въ васъ, ни най-малко не измѣня човѣшкото естество. Духътъ, като слѣзе въ нервния човѣкъ, той ще се покаже нервенъ. Въ разположения – ще бѫде разположенъ. Въ онзи, който обича да си похапва, остава пакъ такъвъ. (Въ) който е сприхавъ, сприхавъ си остава. Като дойде духътъ – учи го, внася нѣщо ново, учи го самъ да се справи съ тази сприхавость, казва (му) защо е сприхавъ. (Защото) той много бърза. Нѣма една права преценка (за) времето. Въ малко време иска скоро да свърши работа за цѣлъ день. Той иска за 5–10 минути да я свърши. Духътъ казва: „Не може тази работа да стане за половинъ часъ. Цѣлъ день се изисква“. Като оперешъ една риза, че я туришъ на вѫжето, ще (ти) вземе 4–5 часа, докато се изсуши. Той вдига шумъ, защо да не грѣе слънцето, да (я) нагорещи, да се оглади съ топло желѣзо отгоре. Виждамъ, като ги гладятъ съ топлото желѣзо – нѣкѫде (е) пресилена работа, изгорено (е). После казватъ: „Извинете“. Нѣма извинение. Какво ще извинявамъ? Изгорили ризата ми – ще извинявамъ. Казва: „Прости ми“. Какво ще ти простя? Нѣма какво да ти прощавамъ.

Сега вие казвате: „Той е много сприхавъ“. Той е много сприхавъ, пъкъ ти си толкозъ разложенъ, че работата, която се свършва за петь минути, ти трѣбва цѣлъ день да я свършишъ. (И) казва: „Азъ съмъ разложенъ човѣкъ“. Сприхавиятъ иска работата отъ цѣлъ день за петь минути да я свърши, пъкъ разложениятъ – работата, която се свършва за петь минути, иска да я свърши за цѣлъ день. Размѣнили сѫ си ролитѣ. Ти, който си сприхавъ, трѣбва да влѣзешъ за работата, (за) която се изисква цѣлъ день. (А) пъкъ разложениятъ – да иде на неговото мѣсто. Разложениятъ да иде на мѣстото на сприхавия, и сприхавиятъ да иде на мѣстото на разложения. Търпеливитѣ хора знаешъ колко сѫ сприхави. Той не се показва, той търпи, но е сприхавъ. Набрала се много вода. Вие още нѣмате философия. Видишъ една погрѣшка – да се радвашъ на човѣка. Падналъ нѣкой на земята – какво лошо има въ това? Азъ какъ гледамъ на нѣщата? Ние на дребно гледаме сега, не на широко, много на дребно гледаме. Паднала нѣкоя ябълка – детето се радва. Клонищата сѫ високи (и) малкото дете не може да си откѫсне. Ябълката паднала за детето – да я вземе. Услужва му. (А ти) казвашъ: „Да бѣше седѣла“. Но ти ще я вземешъ. Тази ябълка паднала, детето минава, детето я взема. (Ако) ябълката не пада – пакъ е за добре. На туй (дете) стомахътъ е разстроенъ, (а) ябълкитѣ не сѫ узрѣли. Ако падне тази ябълка, то ще я вземе, ще я изяде (и) ще го боли корема. Затуй ябълката останала горе, да не му причини болка. Когато узрѣе, самата ябълка иска да му услужи, (а) въ другия случай – не иска да му причини болка. Вие така не гледате. Казвате: „Защо да нѣмамъ пари, защо да нѣмамъ дрехи, защо да нѣмамъ обуща?“ За да не те боли корема, за да не те боли главата, за да може да спишъ добре, за да може да се учишъ добре. Затова нѣмашъ пари. Защото паритѣ сѫ единъ товаръ – непотрѣбенъ за ума. Ти ще се карашъ съ хората за тѣхъ. Вие ще кажете: „Безъ пари не може“. То е другъ въпросъ. Безъ пари не може – съгласенъ съмъ. Не може, разбира се. Отивамъ на трамвая, безъ пари не ме пущатъ. Пари ми трѣбватъ, за да ме пуснатъ на трамвая. Трѣбватъ ми 5 лева. Защо ще искамъ 5 хиляди лева? Искамъ да си направя една кѫща за 25 хиляди лева, или за 50 хиляди лева, или за 100 хиляди лева. Защо ще искамъ 100 милиона? 25 хиляди ще поискамъ – ни стотинка повече, ни стотинка по-малко. Вие, като искате, винаги туряте единъ левъ повече. То е вашата погрѣшка. Нѣкой пѫть туряте единъ левъ по-малко. Пакъ е вашата погрѣшка. Точно ще туришъ 25 хиляди лева. Една кѫща ми трѣбва – за 25 хиляди лева. За 50 (хиляди) не искамъ, за 100 хиляди не искамъ. За 25 хиляди една кѫща е много по-благословение, отколкото за 50 хиляди, която не обичамъ. Нѣкой момъкъ, високъ два метра, обикне една кѫсичка мома. Не иска да бѫде като него такава мотовила. Гледамъ го – единъ контрастъ. (Тя) като дете върви съ него. Нему му е приятно. Дойде нѣкѫде, вземе я на рѫце, пренесе я презъ реката като негово дете. Ти намирашъ едно несъответствие, че не си приличатъ. Въ механическо отношение – не си приличатъ, но въ органическия свѣтъ – си приличатъ. Тя е по-далечъ отъ него, затова низка се вижда. И тя е като него висока. Дългиятъ момъкъ и кѫсата мома са отдалечени, тѣ не може да живѣятъ добре. И поколѣнието ще бѫде като тѣхъ: които мязатъ на бащата – ще бѫдатъ високи, които мязатъ на майката – ще бѫдатъ низки. Кои сѫ причинитѣ за низкитѣ хора? Тѣзи хора, които сѫ високи, голѣмо притѣснение сѫ имали, затова сѫ станали много високи нагоре. Тѣзи, които сѫ низки, сѫ били нашироко, нѣмало никой. (Тѣ) на високо не растатъ, но на дебело растатъ. Следователно: високитѣ – тънки ставатъ, кѫситѣ – дебели ставатъ. Сега това азъ ви превеждамъ само за изяснение, за да мислите.

Имате единица житено зърно, единица царевица, единица риба, една птица, единъ конь, имате и единъ човѣкъ. Всичко имате шесть единици. Едни и сѫщи ли сѫ качествата на тия единици? Казвате: „Едно, едно“. Или казвате: „Азъ, азъ“. Ако житеното зърно каже „азъ“ – човѣкъ ли е? Ако царевицата каже „азъ“ – човѣкъ ли е? Ако и другитѣ кажатъ „азъ“ – не сѫ „азъ“. Човѣкъ само като каже – разбираме. Всички тия единици се събиратъ въ него. Всичкитѣ единици сѫ 6. На какво е равно? Равно е на 6 единици. Сега, да се направи вѫтрешна връзка. Като събирате нѣщата, какъ може да ги съберете на едно мѣсто? Житенитѣ зърна може ли да ги съберете на едно мѣсто? Въ една торба може ли да ги съберете? Какъ ще ги съберете? Може ли да живѣятъ заедно? Житеното зърно и царевицата не може да живѣятъ въ вашата кѫща. Нѣматъ условия. Освенъ, ако ги посѣете въ една саксия – може да растатъ, (но) трѣбва да вземете грижа. Ако живѣятъ въ вашата кѫща – ще бѫдатъ хилави. Тѣ трѣбва да живѣятъ далечъ от кѫщи, на нивата. Рибата може ли да живѣе у васъ? – Не. Вода трѣбва, за да живѣе. Ами птицата? – Въ въздуха, горе, трѣбва да живѣе. И човѣкъ трѣбва да живѣе при своитѣ си. Сега казвате: „Защо житото да не може да живѣе при мене?“ – Не може да живѣе.

Сега казваме: „Да живѣемъ заедно“. Чрезъ Духа Божи можемъ да живѣемъ. Ние може ли да живѣемъ единъ въ другъ? То е най-мѫчното схващане, да живѣемъ единъ въ другъ. То (се) подразбира – да работимъ за доброто на нѣкого. Ти мислишъ заради него. Ако ти мислишъ, ако ти чувствувашъ нѣщо заради него, той може да живѣе надалече отъ тебе, може да живѣешъ заради него. Вие казвате, че за да обичате нѣкого, той трѣбва да бѫде въ вашата количка. Той, щомъ дойде въ вашата количка, ще се намѣри въ притѣснение. Никога не викайте хората въ вашата малка количка тѣ да се качатъ. Нѣма мѣсто, заради него. Тя е само заради васъ. Той да си дойде съ своята количка. После, между него и васъ, да има разстояние. Казвамъ: Въ какво именно трѣбва да се приложи това? Тогава ние говоримъ за любовьта, или говоримъ за живота, или говоримъ за истината, или говоримъ за знанието. Какво трѣбва ние да разбираме въ сѫщность? Въ сегашния животъ въ какво отношение трѣбва да разбираме живота? Станешъ, искашъ да живѣешъ. Какво разбирате подъ думитѣ „искашъ да живѣешъ“? Ти, на главата си, имашъ седемь отвърстия. Очитѣ ти искатъ свѣтлина. Ушитѣ ти искатъ звукъ, говоръ, да чуятъ нѣщо. Носътъ ти изисква ухание. Устата ти изисква ядене. Вие имате очи, уши, носъ, уста – всичко четири отвърстия. На какво съответствуватъ тия отвърстия? Ако възприемешъ свѣтлината – ще се научишъ хубаво да рисувашъ, да пишешъ. Ако слушашъ хубаво – ще се научишъ хубаво да говоришъ. Ако възприемешъ уханието – ще се научишъ да преценявашъ, преценка да давашъ на нѣщата. Като видишъ уханието на единъ цвѣтъ – ще видишъ и неговото съдържание. Та казвамъ: Когато дойде единъ човѣкъ при васъ, съ очитѣ си трѣбва да го прецените. Да гледашъ единъ човѣкъ съ очитѣ си, мозъкътъ ви трѣбва да образува свѣтлина. Ако вашиятъ мозъкъ не изпраща свѣтлина, васъ хората нѣма да ви виждатъ. Ако вие сте едно тъмно тѣло – не препращате никаква свѣтлина. Васъ хората не може да ви обичатъ, нито вие може да обичате сами себе си. За да обичашъ самия себе си, трѣбва да има кое да обичашъ въ себе си. Вие, въ сегашното състояние, кое обичате въ себе си? – Като се погледнешъ въ огледалото – приятно ти е. Кое обичашъ? Нѣкой пѫть се харесвашъ. Кое харесвашъ въ себе си? Другъ пѫть не харесвашъ. Кое не харесвашъ? Вие се намирате на изпитъ сега. (И) казвате: „Не го знамъ“. Че не го знаете – не го знаете. Колко безбройни нѣща има, които не знаете.

Вие пѣете тукъ. Но отъ пѣене до пѣене има разлика. Може ли, като затворимъ лампитѣ и вие като запѣете, да дойде свѣтлина? – Не можете. И азъ, ако пѣя, пакъ нѣма да дойде свѣтлината. Понеже вече е направена една инсталация, защо ще ходимъ да харчимъ излишни енергии за нова инсталация? Може да направимъ да свѣтне и безъ лампи. Но защо ще харчимъ тази енергия, когато има свѣтлина? Какъвъ ще бѫде поводътъ? Ако азъ направя тия лампи да свѣтятъ, вие ще станете ли по-добри? – Нѣма да станете. Ще се учудвате. Вие ще искате като мене и вие да го направите. И вие може да го направите, пъкъ светътъ нѣма да стане по-добъръ. Мислите ли, че като влѣзе електричеството въ света, хората станаха по-добри? Удобства иматъ повече, но не сѫ станали по-добри. Сега, съ лампичката, лесно може да станешъ добъръ. Много практично е. Като натиснешъ копчето – може да го видишъ.

Въ съвременния животъ (трѣбва) на мѣсто да се приложатъ окултнитѣ науки за възпитанието на хората. Сега съ тѣхъ си служатъ да търсятъ престѫпницитѣ. Съ тия науки представятъ единъ престѫпникъ какъвъ е. Това не е наука. Това е медицина. (За) да се възпита човѣкъ, трѣбва да се търсятъ ония, нормалнитѣ, белези на човѣшкия животъ. Ако вашитѣ очи бѣха голѣми колкото моята лупа, какви щѣхте да бѫдете? Каква трѣбваше да бѫде главата ви? Ако устата бѣше широка половинъ метъръ, или ако ушитѣ ви бѣха дълги 75 сантиметра, какво трѣбваше да бѫде ухото? Хубави сѫ ония уши, които схващатъ най-тънкитѣ приятни гласове. Хубави очи сѫ (онѣзи), които виждатъ най-хубавитѣ цвѣтове. Носъ, който различава най-хубавитѣ ухания на цвѣтята. Уста, която вкусва различнитѣ храни и разпознава хранитѣ – тази уста е добра. Тази уста трѣбва да знае и добре да говори. Ако устата не знае да говори хубаво и не знае да различава хранитѣ, ако носътъ не може да различава уханията, (ако) ухото не може да различава звуковетѣ и, (ако) очитѣ не могатъ да различаватъ свѣтлината, казваме: „Слаби сѫ очитѣ, слаби сѫ ушитѣ, слабъ е носътъ, слаба е устата“.

Азъ имахъ наскоро единъ примѣръ. Единъ день ще ходимъ на екскурзия и (сме) хванали единъ малъкъ автомобилъ за 5 души, а 9 души влѣзохме вѫтре. Казвамъ: „Не става тъй. Други се сърдятъ, че нѣмало мѣсто заради тѣхъ“. Хванахме втория пѫть единъ автомобилъ, който побира 35–37 души. На двама души, които влѣзоха, направихъ имъ услуга, (а тѣ) пощурѣха. Едната бѣше една сестра възрастна, другата – млада сестра. И дветѣ пощурѣха. Едната ми писа такова безобразно писмо – по-безобразно писмо никой не ми е писалъ. Защо? Азъ зная защо. Глупава работа. Тя пише така, но погрѣшката е моя. Тя искаше пешъ да си ходи, (а) азъ искахъ да ѝ услужа. Понеже не я турихме въ автомобила дето искаше тя, на първото мѣсто, (на)прави цѣлъ единъ въпросъ за почетното мѣсто. После – автомобилътъ не е мой, азъ никакво разпореждане не съмъ далъ кого кѫде да турятъ. Турили ги, които не си съответствуватъ. Нѣкой пѫть (така) се събирате вие, че не се разбирате. Когото не обичате – не трѣбва да сѣдате до него. Които се обичатъ – да сѣдатъ единъ до другъ. Които не се обичатъ – между тѣхъ ще турите да седнатъ други, които се обичатъ, за да се поляризиратъ. Въпросътъ не е само за тази сестра. Тази сестра се прояви, другитѣ още не сѫ се проявили.

Тая сутринь изпращамъ си цигулката. Една млада и една стара сестра се спрѣчкаха за цигулката. Споръ е, кой да я носи – младата или старата. Ако младата я носи – ще придаде едни качества, ако старата я носи – ще приложи други качества. Цигулката се противеше, не искаше старата да я носи. Това е желанието на цигулката. Тя иска да се подмлади, младъ да я носи. Азъ вземахъ страната на цигулката. Отварямъ прозореца (и) казвамъ: „Оставете младата да я носи, това е желанието на цигулката. Въ реда на нѣщата е да се подмладява. Тя е доста стара, 300 години има, остарѣла (е). Иска да се подмлади, модерна да стане, бръчки не иска“.

Азъ не искамъ да правя критика върху нѣщата. Не искамъ да критикувамъ, защото ще критикувамъ себе си. Всичката погрѣшка е, че съмъ ви събралъ толкозъ разнообразни и сега ви занимавамъ (така), че отъ васъ да излѣзе нѣщо. Азъ ви казвамъ: Отъ васъ ще стане това, което е вложено въ васъ. Който е царевица – царевица ще стане. Който е жито – жито ще стане. Който е ябълка – ябълка ще стане. Който е круша, който е риба, който е комаръ – това и ще стане. Учено сѫщество е комарътъ, понеже хоботътъ му показва интелигентность. Неговиятъ носъ е тамъ. Слонътъ и комарътъ си приличатъ. И пеперудитѣ съ дългитѣ си хоботи си приличатъ. Слонътъ, комарътъ и пеперудитѣ си приличатъ. Комарътъ мисли, че е ученъ човѣкъ и, че като него ученъ човѣкъ нѣма. Пеперудата мисли, че като нея такава красива нѣма. И слонътъ си мисли, че като него нѣма. Паякътъ хване пеперудата – опапа я. Дойде нѣкоя птичка, глътне комара и учениятъ влѣзе вѫтре. Слонътъ и него го впрѣгнатъ да носи трѫби. Питамъ: По какво се отличава този, голѣмиятъ, слонъ, по какво се отличава комарътъ? Много харесвамъ комаритѣ, понеже сѫ много музикални. И доста умни сѫ. Преди години, когато азъ бѣхъ въ Варна, бѣхъ въ единъ хотелъ (и) имахъ въ стаята единъ музикаленъ комаръ. Бѣше се скрилъ нѣкѫде и вечерно време дебне, като река да задрѣмя – дойде и запѣе. Доста музикаленъ тонъ имаше. Нѣкой пѫть вземе високи тонове (и) казва: „Кръвчица“. Щомъ се пробудя – никакъвъ го нѣма. Като река да задрѣмя – усѣща кога задрѣмвамъ. Сутринь гледамъ – кацналъ, изтеглилъ малко кръвь. Казва: „Да взема малко отъ кръвьта на този светия, да опитамъ, че и азъ да стана като него. Най-после го намѣрихъ“. Казвамъ му: „Я да си вървишъ при комаритѣ“. Три–четири пѫти му казахъ: „Нѣкоя вечерь ще те ударя, ще те претрепамъ, ще ме накарашъ престѫпление да направя. Досега никакво престѫпление не съмъ правилъ. Ще ме държатъ отговоренъ, ще ме теглятъ подъ сѫдъ за единъ комаръ, че съмъ извършилъ престѫпление“.

Таманъ се освободихъ отъ този комаръ, ето иде една госпожица мишка. Седи тя въ стаята и гледамъ – бута хлѣба. Увия го въ кърпа, вдигна го нависоко, тя пакъ се качи. Намирамъ – яла отъ хлѣба, пъкъ (и) стаята се умириса. На езика ми пришки излѣзоха. Казахъ ѝ нѣколко пѫти – тя не си отива. Една вечерь азъ се ухитрихъ. Намѣрихъ единъ голѣмъ пликъ, турихъ хлѣба вѫтре. Притаихъ се като светия – чакамъ да влѣзе въ плика. Като влѣзе – натиснахъ я. Седи насреща и си мърда муцуната. Казвамъ ѝ: „Защо ти не ме питашъ, защо ходишъ да ядешъ хлѣба и стаята ми умириса?“ Пуснахъ я сутриньта отгоре, дадохъ ѝ единъ урокъ. Отъ третия етажъ я пуснахъ. Щомъ я пуснахъ, веднага взе къмъ югъ по улицата. Освободихъ се отъ нея. Какво ще каже тази мишка? Че ме обича? Тя обичаше хлѣба. Ако нѣмахъ хлѣбъ, (тя) не щѣше да дойде при мене. Ако кръвьта ми не бѣше добра, комарътъ нѣмаше да дойде при мене. Не се заблуждавайте. Ние се заблуждаваме и казваме, (че) много (ме) обича – колкото комаръ. Мишката и тя толкозъ ме обича. Азъ бихъ я търпѣлъ, но цѣлата стая се вмириса. Мирише. Да я пратя на баня да се окѫпе – не иска да иде. Трѣбваше азъ да я окѫпя, (но) тя не се съгласява. Мишка кѫпе ли се?

Казвамъ сега: Другото е моралъ. (Вие) казвате: „Да бѫдемъ добри“. Вие градите върху единъ животъ, дето и доброто и злото сѫ заедно. Вие искате да бѫдете добри, безъ да бѫдете лоши. Вие живѣете въ единъ животъ, дето и доброто и злото сѫ две сестри. Обичатъ се доброто и злото. Вие сега искате да турите единъ клинъ между доброто и злото – да ги раздѣлите. Казвате: „Ние сме добри“. Ти си въ познание на доброто и злото. Богъ казва: „Да не ядешъ отъ дървото, дето живѣе доброто и злото“. Следователно: вие искате да бѫдете добри, безъ да правите зло. То е невъзможно. Вие искате да бѫдете лоши, безъ да правите добро. Невъзможно е. Ако си лошъ – ще правишъ добро. Ако си добъръ – ще правишъ зло. Ами ти, като изядешъ житото, не правишъ ли зло, кажете ми? Когато изядешъ една кокошка, не правишъ ли зло? Ние сега мислимъ, че сме много добри хора. Нѣкой пѫть гледамъ нѣкоя муха. Като кацне – философствува. Нѣкой пѫть безпокои ме. Ударя я, (тя) падне на земята. Не че искамъ да я убия. Гледамъ – мухата паднала. Казвамъ: „Нека седи, какво има“. Гледамъ я дали ще стане или не. Като стане – стане ми приятно. Отворя вратата, изпѫдя я навънъ. Казвамъ (ѝ): „Навънъ стой, не влизай въ стаята, може да стане инцидентъ, може да се блъснемъ“. Съ моята рѫка може да я ударя (и) повече. Има такива мисли въ живота, подобни на мухитѣ. Тѣ безпокоятъ. Първото нѣщо е вредението (имъ).

(Та) който и да е да носи цигулката ми – има право. Ако искате да носите моята цигулка, въ година(та) има 365 дни (и), ако тукъ сте 700 (души) – въ две години (може) всѣки да дойде по единъ пѫть да носи цигулката ми. Нѣкой пѫть нѣкои искатъ да ме видятъ повече. Отъ тѣхъ зависи. Слънцето изгрѣва (и) слънцето нѣма да дойде при мене, (а) азъ трѣбва да излѣза да го видя. То ще прати на всичкитѣ отъ своята енергия. То ще ми прати единъ малъкъ подаръкъ. Нѣкой день ще ми прати червенитѣ лѫчи, нѣкой день – портокаловитѣ, нѣкой день – жълтитѣ, зеленитѣ, синитѣ, ясносинитѣ, виолетовитѣ. Ако ми прати отъ червенитѣ лѫчи – въ мене животътъ ще се увеличи. Ако ви прати отъ портокаловитѣ лѫчи подаръкъ – ще се индивидуализираме, ще се усѣтя като човѣкъ. Ако ми прати зеленитѣ лѫчи – ще усѣтя, че организмътъ ми се развива правилно: стомахътъ (ми) функционира намѣсто, мозъкътъ функционира, дробоветѣ функциониратъ. Ако прати жълтитѣ лѫчи – започвамъ да се чувствувамъ добре. Ако прати синитѣ лѫчи – имамъ разположение да се моля, хубаво да размишлявамъ. Ако ми прати виолетовитѣ лѫчи – ще стане силна волята ми, ще започна малко да заповѣдвамъ.

Та казвамъ: Желанието ви да ме видите и да ви видя е нормално. Когато азъ видя нѣкого – приятно ми е. Защо? – Понеже за мене всичкитѣ хора сѫ проявление на Бога. Като срещна единъ човѣкъ гледамъ какво да ми даде и какво азъ ще му дамъ. То е първото нѣщо, каквото то може да ви даде. Всѣки, когото обичате, той (ви) дава повече. Който ви дава и комуто вие давате, той ви обича повече. Който ви дава повече на васъ, вие го обичате повече. И комуто вие давате повече, той ви обича повече. Има едно отношение (въ) любовьта: пропорционално (е) на онова, което ти давашъ. Божията Любовь е безгранична, понеже Богъ безгранично дава. Той е създалъ свѣта. Нему Му е приятно да дава отъ Себе си. Ние не можемъ да бѫдемъ като Него, понеже нѣмаме туй, безграничното богатство. Въ Него е всичкото богатство. По нѣкой пѫть и Той ни дава, за да можемъ и ние да даваме. Ние по-малко ще раздаваме сега. На едно цвѣте колко вода трѣбва да му дадешъ? 50–100 грама. Много интересно е да обичашъ единъ човѣкъ и да знаешъ отъ какво той се нуждае, да знаешъ отъ какво той има нужда. Това е обичь.

Бихъ желалъ да направите единъ опитъ за една седмица. Между васъ тукъ, на Изгрѣва, да стане рай. За една седмица го направете, после пакъ ще го туримъ по-обикновено. За една седмица да направимъ единъ рай. Сега вие съгласни ли сте за една седмица да направимъ рай? Ще си вземете една тетрадка, (за) да видите всѣко отклонение. Като се зароди – ще го запишете. Ще си отбележите времето, (напримѣръ) има едно облаче на изтокъ. На изтокъ е справедливостьта. Ако на северъ се зароди – тамъ е истината. Ако на югъ се зароди – тамъ е доброто. Ако на западъ се зароди – тамъ е доволството. Като ти дадатъ правдата – ти си доволенъ. Срещу правдата седи доволството. Срещу истината седи доброто. Защото доброто е нѣщо материално. Една седмица тукъ да живѣете като въ рая. Като излѣзете изъ района на Изгрѣва, може да правите каквото искате. Щомъ като влѣзете тукъ – да се измѣните. Като че сте въ рая. Да забравите свѣта – вземане, даване, обиди. Да мислите, че всичко е наредено. Да мислите, че сте милиардери (и) имате всичко на разположение. Съгласни ли сте за една седмица? Не само единъ, но всички да се съгласите. Ако туримъ това, ще кажете: „Днесъ какво(то) казва Учительтъ, мълкомъ ще го приложимъ“. Като влѣзете (въ) него день – ще размишлявате, цѣла седмица ще размишлявате за невидимия свѣтъ. (Трѣбва) да виждате въ природата навсѣкѫде доброто. (Като) погледнешъ слънцето – да ти е приятно. Като видишъ дима – да видишъ красота въ дима. Като се биятъ въ единъ домъ – да видишъ (сякашъ), че си изтърсватъ праха. Да оставимъ другото.

Трѣбва да си (по)говоримъ малко музикално. Ние сме дошли до едно мѣсто, (кѫдето), като се пѣе една пѣсень, не се пѣе ясно. Всѣкога пѣсеньта трѣбва да се пѣе различно. Вие имате единъ възгледъ: Богъ е вложилъ нѣщо въ вашата душа, което въ този животъ трѣбва да се развива. Доброто, което е въ васъ, да се развива въ съгласие съ злото. И злото, което е въ васъ, да се развива въ съгласие съ доброто. Започва една пѣсень от до. До е освобождение. Искашъ да пѣешъ „освобождение“. Нѣкой пѫть искашъ да се освободишъ, усѣщашъ се ограниченъ – пѣй до. /Учительтъ, съ цигулката въ рѫка, пѣе до, после пѣе „животъ“. Учительтъ изпѣ „животъ“ въ различни вариации/. Каква е разликата (между) началото на освобождението и края на освобождението? Ти си неразположенъ, (разположенъ). /Учительтъ пѣе „животъ“ много пѫти (и) „Въ живота азъ обичамъ истината, въ живота азъ обичамъ труда, въ живота азъ обичамъ истината, въ живота азъ обичамъ труда, труда, труда, обичамъ труда“/. Какво означава „трудъ“? Като се трудишъ – да (си) превеждашъ. Вие живѣете въ единъ свѣтъ на препятствие. Какво трѣбва да го правишъ (него – свѣта на препятствието), ако това Ж не се пречупи, ако човѣкъ не превива краката си? (Защото) при свиването на краката, става скѫсяване – то е пречупване на кръста. Знакътъ на Хитлера – то е животътъ въ движение. Я изпѣйте съ мене „животъ“. /Всички пѣятъ. (Учительтъ) пѣе „Колко азъ те обичамъ тебе“/. Какво ви коствува да изпѣете това? /(Учительтъ) пѣе „Обичамъ те, защото ти не ме обичашъ“/. Не че не ме обичашъ. „Не ме обича“ ето за мене какво значи: че „не ме обича“, разбирамъ, че не дава възможность азъ да се проявя, (т.е.) ти въздържашъ своята любовь азъ да се проявя. Ти не може да обичашъ, безъ той да ти дава възможность. Той, като показва, че не те обича, той замълчава. Какъ ти ще се проявишъ (тогава)? Той не те обича, остава ти да го обичашъ, остава ти да се проявишъ (и) ще ти даде всичкитѣ блага – той (ще) ти (даде) хиляди плодове. Азъ те обичамъ, защото ти не ме обичашъ. Азъ те обичамъ, защото ти си ми далъ възможность азъ да се проявя вече. То(ва) е мисъльта. Когато ви кажатъ, че нѣкой не ви обича, и вие по нѣкой пѫть мислите, че Господь не ви обича. Значи той ви дава възможность вие да се проявите. Вие се самозаблуждавате. Проявете се – тогава да видите. Научете се да се проявите, да вѣрвате, че Богъ ви обича.

Сега нѣкои искатъ да предадемъ нѣщо музикално. Въ времето ще се загуби този смисълъ. Животътъ се развива въ съвсемъ друга гама. Вие никога не може да седнете и на вашите заблуждения да имъ пѣете. На живота може да пѣете „колко много те обичамъ“. На заблужденията не може да пѣете „колко много ви обичамъ“. Ако пѣете на живота, нему му е приятно. Ако нѣкой ви каже на ухото „Колко много те обичамъ“ – вие ще се стѣгнете. Казвате: „Има нѣщо“. Когато кажете, че много обичате кокошката, тя казва: „Малко по-надалече отъ вашата обичь“. Като пѣя, кокошката казва: „Какво добро може да ми направишъ? Ти може да ми пѣешъ, че ме обичашъ“. Онѣзи, които не обичате, попѣйте имъ „Колко азъ те обичамъ“. Поне тъй направете. Сега въ вашия умъ седи мисъльта: „Азъ може да взема нѣкоя класическа пѣсень отъ Бетовенъ“. Но то е голѣма работа. Тази музика, отъ Бетовенъ, е за бѫдещия вѣкъ, не е засега. Сега се мѫчатъ, мѫчатъ, какво искалъ да каже Бетовенъ, какво казалъ Бетовенъ. Тази класическа музика е взета отъ свѣтилищата. Нѣкои цигулари, като свирятъ, правятъ движения. Но той, (цигуларятъ), дига си главата. Но, ако не мисли, главата му е празна. Натѣгне, наведе се надолу. Много цигулари свирятъ съ наведена глава повече, отколкото трѣбва. Единъ малъкъ наклонъ на главата напредъ може да има.

Често нѣкой казва: „Моитѣ почитания“, и прави единъ лекъ поклонъ. Другъ прави много голѣмъ поклонъ. Нѣкой леко се прекланя, прави малъкъ реверансъ, другъ прави голѣмъ реверансъ. Като направишъ голѣмъ реверансъ, харчишъ енергия за сто души. Въ (другъ) единъ свѣтъ ще те държатъ отговоренъ, защо ти такъвъ реверансъ му направи. Казвамъ: Учете се. Защото въ оня свѣтъ, като идете, само за единъ реверансъ ще ви върнатъ. Сега азъ тукъ нѣмамъ предвидъ никого. Когато говоря, азъ казвамъ на себе си: Причината си ти, тия хора си бѣха въ свѣта, що ги събра?

Казвамъ на васъ: Развивайте онова, което Богъ е турилъ въ вашия умъ. Развивайте онова, което Богъ е турилъ въ вашето сърдце. Развивайте онова, което Богъ е вложилъ въ васъ. Нѣкои отъ васъ има да развивате (чувството за) времето. Нѣкои има да развивате чувството на красотата. Нѣкои има да развивате чувството на милосърдието, на справедливостьта, на реда, порядъка, на чистотата. Нѣкои отъ васъ има да развивате чувството на достойнство, да имашъ достойнство. Какъ се проявява достойнството? – Ти (да) се изправишъ, (да) вървишъ наперенъ, а не да тръгнешъ като баба. Другъ, като върви, да има осанка, че като го видите да ви е приятно. Гледамъ, нѣкои хора се движатъ много хубаво. Спирамъ се да ги гледамъ – като художникъ, който рисува. Има нѣщо хубаво. Когато умътъ е заетъ съ хубави работи, човѣкъ се движи добре. Щомъ имате разположение на ума, на сърдцето и на волята – винаги ще ходите хубаво. Да мислишъ, да чувствувашъ – то е здравето на човѣка. То е благословение. Виждате, (че) въ всички, въ васъ, има много хубави работи.

Снощи, тукъ, (бѣше) една сестра, въ която влѣзли духоветѣ (и) искатъ да бѫдатъ свободни. Влизамъ въ положението ѝ. Но човѣкъ, което дава на хората, тѣ трѣбва да иматъ нужда отъ него. Ако двама хлѣбари дойдатъ на Изгрѣва да си продаватъ хлѣба, ще има конкуренция. „Отъ мене купете, отъ мене купете“. Вие дойдете до любовьта и всѣки иска повече. Всѣки иска да образува крѫжокъ. То е бакалница, то е хлѣбарница. Оставете свободни другитѣ. Ако сте бакалинъ, оставете свободно който иска да дойде при васъ. Свободна търговия. Ако е по любовь – оставете хората да (ви) обичатъ, както тѣ могатъ да обичатъ, както (тѣ) разбиратъ. И другитѣ да ви оставятъ свободни да ги обичате, както вие разбирате. Азъ не искамъ за любовьта да ви давамъ едно правило. Ако искамъ да ви дамъ правило, ще ви кажа: Елате съ мене да вървите и, каквото азъ правя, ако ви отърва – правете го. Не се спирамъ да давамъ наставления. Или спра се при нѣкой, на когото кракътъ е изкълченъ. То е анормално състояние, (когато) азъ ще му причиня болка на крака. Трѣбва да му обяснявамъ, защо така постѫпвамъ. (Той) казва: „Не знаешъ ли, че ме боли кракътъ? Защо го мърдашъ?“ – Защото, ако азъ не му мърдамъ крака, нѣма да го намѣстя. (Той) казва: „Човѣщина трѣбва да имашъ“. – Човѣщината е въ това, че като му мърдамъ крака – да го намѣстя, и следъ единъ день да бѫде здравъ. Ако му мърдамъ крака, и следъ десеть деня не е здравъ – нѣмамъ човѣщина. Азъ ще (му) намѣстя крака и следъ единъ день ще оздравѣе. Тогава съмъ постѫпилъ по човѣшки. Ако не оздравѣе следъ единъ день – не съмъ постѫпилъ по човѣшки. Казвамъ: И вие, когато намѣствате крака, и следъ единъ день (той) оздравѣе – на мѣсто е. Но, ако следъ десеть деня не може да оздравѣе – не е на мѣсто.

Вие имате абсолютно право. Всѣки може да постѫпи, както иска. Тогава и хората ще постѫпватъ спрямо васъ, както тѣ искатъ. Ако всинца постѫпваме, както Богъ изисква, Той ни говори. /Учительтъ пѣе „животъ“/. Азъ ето какъ гледамъ на живота. Мѫчно е да имате този възгледъ. Нѣкой се отнася съ васъ малко по-зле, отколкото трѣбва. То е вѣтъръ. И то си има добрата страна. Ако бурята е по-силна – разклаща дърветата, подобрява кръвообращението. Ако нѣкой ви е крѣсналъ повече – буря е то. Не че е неразположенъ, но вѣтърътъ духналъ нѣкакъ си, нѣкои наклонилъ по-силно, отколкото трѣбва.

Дръжте онова правило, което отъ памти-вѣка имате въ себе си. Както Господь ви говори на васъ, така и вие говорете. Слушайте Го. Както Той ви говори отвѫтре, така и вие говорете. Вие, като слушате едно нѣщо – приятно ви е. После, като излѣзете отвънъ – мѫчно се прави. При Господа, като говорите – лесно говорите. Но вънъ отъ Него – мѫчно се говори.

Та за тази сестра, която ми писа писмото, казвамъ си: Погрѣшката е въ тебе. Ти, ако бѣше на нейното мѣсто, щѣше да направишъ сѫщото. Така разбира тя. Права е. Кривъ съмъ азъ, че наехъ автомобилъ. Кривъ е автомобилътъ, че дойде. Криво е времето, че бѣше хубаво. Криво бѣше слънцето, че грѣ много добре. Криви бѣхме ние, че имахме пари да идемъ. Ако нѣмахме пари – пешъ щѣхме да идемъ. Сега даже азъ, както ви говоря, бихъ ви говорилъ по-обективно. Обективно се говори, когато този животъ, който сега носимъ, той е единъ чуждъ товаръ. Това не е лошо. Ние сме като затворници, които носимъ затворнически халати. Турятъ ти халата, препашатъ те, ти не го обичашъ, (но) трѣбва да го носишъ. Хамалинъ си, хамалъкътъ не ти е приятенъ, но трѣбва да носишъ. Учитель си, ти какъ ще постѫпишъ? Деца имашъ, съ всички не постѫпвашъ еднакво. Къмъ нѣкои си разположенъ, къмъ други не си разположенъ. Азъ съмъ гледалъ бащи, (когато) нѣкой пѫть дойде детето, бащата не е разположенъ – блъсне го. Другъ пѫть е разположенъ – гали го. Поправя погрѣшката. Нѣкой пѫть – нежно го гали. Ще донесе ябълка, ще купи нѣщо – по този начинъ ще поправи работата. Заглажда, (но) само отгоре.

Казвате: „Да сме ясновидци, да предвиждаме нѣщата“. Вие искате всички да бѫдете ясновидци. Предвиждашъ нѣщо, не може да го избѣгнешъ. Изкуството е, като ги предвиждашъ, да може да ги избѣгнешъ. Всички вие попадате все въ заблуждения въ живота. Има нѣкои сѫщества извънъ земята, които само скандали правятъ. Запримѣръ: нѣкой отвори шишето съ масло, остави го отворено (и) казва: „После ще туря тапата“. (И) така се заглавика, (че) бутне шишето и разлѣе маслото. Най-първо, като оставишъ шишето, запуши го и го тури надалече. Не слушай тия, които ти говорятъ. Казватъ ти нѣкой пѫть: „Кажи му да не мисли, че си будала“. (Ти) имашъ достойнство. Покажи, че имашъ (и) човѣщина. Не го слушай. Кажи на себе си: „Азъ нѣма да го правя“. На себе си, като дойде – ти не прави това. Погрѣшкитѣ не се повтарятъ. Една погрѣшка ти два пѫти не можешъ да я направишъ. Тази сестра, която ми писа това писмо, тя втори пѫть не може да направи тази погрѣшка. Това ме радва. Азъ държа писмото. Казахъ, че е безобразно. Като махна „безъ“ – става „образно“. Това, което е написала, е много „образно“. Турямъ това, което е направила (и) е много „безобразно“. Като отдѣля „безъ“ – то значи „планъ“. Той не е скроенъ така, както трѣбва. Погрѣшката е, като влѣзете въ невидимия свѣтъ, ще видите вашата бѣла дреха съ малки точици нашарена. Господь, като не иска да ви гледа съ нацапана дреха, толкозъ мѫдъръ е, че отъ всичкитѣ наши погрѣшки прави хубави цвѣтя. На мѣстото на погрѣшкитѣ, туря цвѣтя. Всичкитѣ цвѣтя, които сѫществуватъ на земята, се дължатъ на нашитѣ погрѣшки, на безобразното говорене. Богъ го е обърналъ и е направилъ цвѣтя, листа. Рѣкитѣ направилъ отъ нашето говорене. Каквото направиме ние, Той го обръща и ние се радваме. Благодарение на нашитѣ погрѣшки, Той е направилъ всичкитѣ тия хубави работи, за да се изправятъ. Като видите хубавитѣ нѣща, ще кажете: „Това сѫ нашитѣ погрѣшки. Благодаримъ на Бога, че отъ нашитѣ погрѣшки е направилъ най-добритѣ нѣща“. Като стане празенъ, Богъ поправя нашитѣ погрѣшки. Като дойдатъ облацитѣ, пакъ е хубаво. Нашитѣ погрѣшки донесоха облацитѣ, дъждътъ ще дойде, вѣтърътъ духа. Всичко въ природата е на свое мѣсто, само ние не го оценяваме. Казвамъ: Да благодаримъ за живота, който ни е далъ, за тѣлото, което ни е далъ, за очитѣ, за ушитѣ, за носа, за устата, за рѫцетѣ, за пръститѣ, пъкъ да благодаримъ и за всѣки косъмъ. Колко косми имамъ мои, които сѫ изгубени. Съжалявамъ, (че) нѣкой косъмъ е падналъ нѣкѫде, на нѣкое нечисто мѣсто, страда. Дреха имашъ, тя е пропита съ твоя магнетизъмъ. Не е хубаво да си давате дрехитѣ. Ако давашъ дрехата (си) – трѣбва да я дадешъ на нѣкой добъръ човѣкъ, не на лошъ. На лошъ, ако я дадешъ – ще страдашъ. Давайте на онѣзи, които ви любятъ. Служете на Бога, който ви люби. Законътъ е такъвъ. Служете на онѣзи, които ви обичатъ. Служете на Бога, Който ни обича. Като ни остане време, ще служимъ и на онѣзи, които не ни обичатъ.

Единъ день моята речь, която ви говорихъ днесъ, ще я намѣрите въ природата. Всичкитѣ погрѣшки ще ги намѣрите като хубави цвѣтя. Може би идната година да ги намѣрите.

Отче нашъ.

ХХ година
3. Лекция отъ Общия Окултенъ класъ
9 октомврий 1940 год., Срѣда, 5 ч.с.
Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt