Jump to content

1924_01_23 Законъ за кѫситѣ и дългитѣ линии


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Законъ за кѫситѣ и дългитѣ линии.

Миръ!

Мирътъ носи Божията радостъ!

Т. м.

Прочете се резюмето върху темата: най-малката добродѣтель“.

Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „произхода на усмивката“.

Тема за слѣдующия пѫть: разлика между духъ и материя. Това е една философска тема.

Zakonzakasite_1.PNG

Тукъ имате точката А. Да кажемъ, че линията А - А1 е 5 см. дълга. Тази линия реална ли е? Свойството на живитѣ линии въ свѣта е, че тѣ се мѣнятъ постояно. Да допуснемъ че бихъ ви далъ такъвъ единъ ребусъ, какъвто имате на чъртежа. Какъ бихте изтъл кували този ребусъ? Той не е скроенъ току тъй. Туй е, което сѫществува и въ природата. Това е езикътъ на природата, Тия линии не сѫ измислени, те сѫществуватъ. Цѣлото човѣш ко тѣло е направено все отъ такива линии. Запримѣръ, точка D прѣдставлява вашия носъ горѣ, N - е окото ви. Тия малкитѣ линии - A, A1, A2,A3 — това сѫ вашитѣ вѣжди. Послѣ, имате единъ триѫгълникъ С, обърнатъ надолу.

Сега, въ природата това сѫ приливи и отливи, и трѣбва да знаете, че когато имате прѣдъ себе си една реалность, за да се убедите, че реалностьта е дѣйствителна, тя трѣбва да даде едно отражение. Всѣка реалность, която не дава отражение, не е дѣйствителна. Слѣдователно, вториятъ триѫгълникъ С е едно отражение на първия — D. Правитѣ линии сѫщо иматъ отражение. Това е законъ на противоположноститѣ. Този законъ е необходимъ за разбиране на сегашния ви животъ, а не на бѫдещия. И цѣлата съврѣменна философия, и всички философски системи на миналото сѫ образувани все отъ тия знаци (фиг.1). Запримѣръ, говори се за абсолютното. Какво подразбирате подъ думата, абсолютно? Никой не може да опрѣдѣли какво значи абсолютно. Казватъ: Богъ е безконеченъ. Може ли да бѫде така? Кой е безконеченъ? Значи, идеята е безкоиечна, Може ли нѣщо, което има начало, да бѫде безконечно? И безконечното може ли да има начало? Може, т. е. начало само по отношение на нашето сѫществувание. Като говоримъ, че вселената е безконечна, подразбираме себе си. Азъ приемамъ едно начало за мене. Когато говоря, че вселената е безконечна, подразбирамъ, че за моето съзнание, за мене, това е начало А. Всѣко начало се подразбира по отношение на васъ. Които отъ васъ говорятъ за начало, подразбиратъ себе си, проявленията на извѣстенъ животъ въ даденъ моментъ извънъ врѣмето и пространсгвото.

Да допуснемъ, азъ ви давамъ слѣдното изяснение: вие се движите съ бързината на свѣтлината, съ 300,000 клм. въ секунда. Прѣдставете си, че азъ ви казвамъ: вие, които се движите така бързо, съ тази бързина ще се намѣрите на другата страна на земното кълбо. Тамъ ще намѣрите и мене. Ще кажете: не си правете този трудъ. Може ли да има зарадъ. мене трудъ? Ако вие сте на другата страна на земята, а азъ се движа съ бързината на свѣтлината, колко врѣме ще ми вземе да ви намѣря на това мѣсто, кѫдѣто сте. — Не повече отъ около отъ секундата Значи, 1/20 отъ секундата ще иждивя, за да ви намѣря. Вие казвате: не си правете трудъ. Никакъвъ трудъ. Моето идвание е извънъ врѣмето и пространството. Не, освѣнъ че нѣма да си направя трудъ, но за менъ ще бѫде една приятность да се подвижа къмъ васъ. Нѣкой казва: много дълъгъ пѫть сте минали.

Сега, да кажемъ, че ти си извървѣлъ 50 километра заради мене, да ме видишъ, и въ твоя умъ седи една грандиозна идея, че си направилъ много нѣщо. Хубаво, но, ако нѣкой иде отъ слънцето да те види и заради тебе е изминалъ 300,000 клм. въ секундата, какво е отношението между тебе и този послѣдниятъ? Ако сравнявамъ отношението между изминалия пѫть отъ тебе и отъ другото лице, което иде отъ слънцето, какво показва това? Туй е резултатъ на любовьта единъ къмъ другъ. Съзнанието В е извървѣло 300,000 клм. пѫть въ секундата, за да изрази своята любовь къмъ васъ Питамъ: кое отъ тия сѫщества има по-голѣма любовь? Което е извървѣло 50 клм. или което е извървѣло 300,000 клм.? Послѣ, на съзнанието А, което е изминало 50 клм. пѫть му трѣбватъ 10 часа врѣме, а на съзнанието В е нужно само една секнуда. Какъ ще примирите едното и другото положение? Едното сѫщество е извървѣло 50 клм. за 10 часа, а другото сѫщество е извървѣло 300,000 клм. за една секунда. При това, съзнанието А казва: азъ имамъ повече любовь. Азъ извървѣхъ 50 клм. пѫть, цѣлъ день изгубихъ. Съзнанието В казва: не, азъ имамъ повече любовь, понеже по-дълъгъ пѫть изминахъ. Да, но то е изгубило отъ врѣмето си само една секунда. Сега, кое отъ тия сѫщества обича повече? Дѣ е мѣрката за любовьта? Философски ще разсѫждавате. Трѣбва да намѣрите онѣзи елементи, за да не изпаднете на една отрицателна почва.

Сега, азъ ще обърна тия величини. Да кажемъ, че съзнанието А ви дава 50 лева, а съзнанието В ви дава 300,000 лева, кое ви дава повече? Щомъ е за пари, разрѣшението е лесно. Второто съзнание В ви е услужило повече, разбира се. Добрѣ, да направимъ тия величини разнородни. Съзнанието В ви дава 300,000 лева, а съзнанието А ви дава 50 житни зрънца подаръкъ. Питамъ: коя величина е по-голѣма въ този случай? — 50-тѣ житни зрънца. Слѣдователно, когато вие прѣвръщате силитѣ, които сѫществуватъ въ васъ, вие трѣбва да знаете какви сѫ тия сили. Тия сили иматъ ли движение, живи ли сѫ, иматъ ли съзнание въ себе си? Вие ученицитѣ на тая школа, трѣбва да правите разлика въ вашитѣ мисли, въ вашитѣ философски схващания, да знаете къмъ коя категория спадатъ. Вие може да правите различни опити, да познаете, дали една ваша идея е реална или не. Вие ще опитате нейната сила по бързината й. Тя трѣбва да се движи бързо. Ако искамъ да отида на слънцето, азъ бихъ прѣдпочелъ бързината на съзнанието В. Обаче, ако искамъ да се заселя на земята и да се развивамъ при нейнитѣ условия, ще прѣдпочета бързината на съзнанието А, или туй А, което ми дава 50 житни зрънца. Въ този случай, между А и В има извѣстно съотношение. Тия величини вие може да ги прѣвърнете.

Zakonzakasite_2.PNG

Прѣдставете си, че А прѣдставлява почвата, а В прѣдставлява условията, или силитѣ, които работятъ за развиването на ония сѣмена, които сѫ вложени въ почвата. Тогава, като разсѫждаваме философски, различие между А иВ има само по отношение на тѣхнитѣ служби въ свѣта. Да допуснемъ, че едно живо тѣло се движи отъ точка А къмъ насъ, които сме въ точка В. То изминава правата линия АА2 . Колкото тази права се удължава къмъ В, толкова живото тѣло се прибдижава къмъ насъ; колкото тази права се скѫсява къмъ А, толкова живото тѣло се отдалечава отъ насъ. Слѣдователно, когато правитѣ линии се удължаватъ, живитѣ прѣдмети се приближаватъ къмъ насъ, когато правитѣ линии се скѫсяватъ, живитѣ прѣдмети се отдалечаватъ отъ насъ. Разбира се, този законъ има и изключения. Когато човѣшкиятъ носъ се разширява, животътъ се увеличава. Когато човѣшкйятъ носъ се стѣснява, животътъ се намалява. Туй намаление не става изведнъжъ. Тия линии изведнъжъ не се намаляватъ, а постепенно. Туй тѣло, което се отдалечава, се движи въ извѣстна посока. Туй е вѣрно и въ спектроскопа, съ който ученитѣ хора си служатъ. Когато едно тѣло се отдалечава отъ насъ, линиитѣ, които образуватъ правитѣ ѫгли се стѣсняватъ. Когато едно тѣло се приближава къмъ насъ, тия ѫгли се увеличаватъ. И затова, всички хора твърдятъ, че извѣстно небесно тѣло се приближава къмъ земята, а друго се отдалечава, по отношение на нашия животъ. Слѣдователно, когато окрѫжающата срѣда, (ние разбираме живата срѣда) или душитѣ които ви заобикалятъ, сѫ въ хармония, тѣхното съзнание е будно, всички сѫ въ добро настроение къмъ васъ, и линиитѣ ви се увеличаватъ. Щомъ погледнатъ на хората въ едно общество, по тия линии се познава, какво е това общество. Тия линии сѫ езикъ. Като срещнемъ единъ човѣкъ, по тия линии ние познаваме, дали съзнанието на този човѣкъ се приближава, или отдалечава отъ нѣкое дадено лице. Подъ думата „отдалечаване“, ние подразбираме всички ония условия, които носятъ въ себе си сила за развиване на този човѣкъ. По сѫщото ние сѫдимъ, дали Богъ се приближава къмъ насъ, или се отдалечава.

Сега, когато азъ говоря, че Богъ се приближава или отдалечава, азъ употрѣбявамъ този езикъ, както когато астрономитѣ казватъ, че слънцето изгрѣва или залѣзва: въ сѫщность слънцето никога не залѣзва. То изгрѣва и залѣзва само по отношение на насъ. Сѫщиятъ законъ е и тукъ. Ако тия прави линии се скясяватъ, ние се отдалечаваме отъ Бога: ако тия линии се удължаватъ, това не става изведнъжъ, а върви по единъ математически законъ, и тогава ние сѫдимъ за правилния развой, има извѣстна пропорция, значи ние се приближаваме къмъ Бога. Щомъ се намалява разстоянието, ние се отдалечаваме. Това е законъ на човѣшкото съзнанне.

Често вие казвате, че извѣстенъ човѣкъ е добъръ. Азъ ще ви попитамъ: по какво познавате вие добритѣ хора? Вие казвате, че еди кой си човѣкъ е добъръ. Кои сѫ качествата на добрия човѣкъ? Фактически, кое е, което ви дава право да кажете, че този човѣкъ е добъръ, а другъ е лошъ? Кои сѫ качествата, които въ даденъ моментъ отличаватъ единъ човѣкъ отъ другъ? Ние ги изчисляваме матемагически. Въ добритѣ хора тия линии винаги сѫ широки, дълги, а у лошитѣ хора тия линии сѫ кѫси, неравни Затова казваме: добритѣ хора се приближаватъ къмѣ Бога, а лошитѣ хора се отдалечаватъ отъ Бога. Това е мѣрката, съ която мѣримъ нѣщата. Вие казвате, че извѣстенъ човѣкъ е лошъ, но това е само относително. Окултната наука казва тъй: Този човѣкъ се приближава къмъ Бога по своитѣ стремежи, значи въ стремежитѣ на своето съзнание той се приближава къмъ Бога. Тукъ не става въпросъ за зло. Злото е само единъ резултатъ. Кога се ражда злото? Ти вземи паритѣ на богатия, той отпослѣ се научава да краде, да лъже, защото кражбата, лъжата и насилието се раждатъ само при неблагоприятни условия. А тия богатитѣ хора, които обичатъ да крадатъ, тѣ не съзнаватъ, че сѫ богати. Тѣ винаги мислятъ, че сѫ бѣдни хора. Единъ английски милионеръ въ врѣмето на ко ронацията на английския кралъ Едуардъ се връщалъ отъ Африка. Той ималъ 350 милиона златни английски стерлинги, но се удавилъ въ морето, като мислилъ, че тия пари нѣма да му стигнатъ да прѣкара останалата часть отъ живота си. Значи въ съзнанието си този човѣкъ минавалъ за бѣднякъ. Той казвалъ: „При тази скѫпотия на живота, тѣзи пари нѣма да ми стигнатъ даже за единъ день“. Слѣдователно, богати хора сѫ само ония, които оцѣняватъ условията, при които живѣятъ. Богатството седи въ съзнанието. Нѣкой казва, че той може да има 100 милиона лева, да разбогатѣе. Това още нищо не значи. Човѣкъ може да е милиардеръ, и пакъ да е бѣднякъ, а може да нѣма нито петь пари въ джоба си, и пакъ да е най-богатиятъ. Може въ джоба си да не носимъ нищо, но въ банката на живота да имаме много нѣщо. Ние не знаемъ още, кои хора сѫ богати. Сега, когато правимъ сравнение, може да се употрѣби една аналогия. Думата „богатство“ ние я изключваме. Тя е за обикновения езикъ. Въ окултизма тази дума се изключва. Другъ е езикътъ тамъ. Ние не казваме: този е богатъ, онзи е бѣденъ. Това сѫ само отношения. Това сѫ сѣнки на живота. Ние казваме: човѣкъ, у когото съзнанието се разширява въ пълнота и свѣтлина е богатъ. Когато въ едно съзнание се намалява свѣтлината, става здрачъ; когато слънцето на нѣкой човѣкъ залѣзе, разбираме, че този човѣкъ е бѣденъ, Бѣдность подразбира условия. Много хора, които казватъ, че сѫ бѣдни, не сѫ бѣдни. Това е само една илюзия на тѣхния умъ. И много хора, които казватъ, че сѫ богати, не сѫ богати. Законътъ е обратенъ. Богатъ е само онзи човѣкъ, който въ даденъ моментъ може да използува разумно богатството, което има.

Сега, да допуснемъ, че вие имате 50 милиона лева. Или да кажемъ, че съзнанието А има 50 милиона лева. Имате 5 дъщери и 5 сина. На всѣки единъ отъ вашитѣ синове и дъщери се падатъ по 5 милиона лева наслѣдство. Слѣдъ като имъ дадете това наслѣдство, питамъ: какво печелятъ тѣ, и какво печелитѣ вие? Да дойдемъ до реалнитѣ нѣща. Ако единъ баща остави 5 милиона лева наслѣдство на своя синъ, какво печели той, и какво синътъ му? Съ този законъ азъ обяснявамъ, защо нѣкой пѫть идватъ страданията въ свѣта. Думитѣ „страдание“ и „радость“ въ дадения случай иматъ сѫщото отношение. Въ нѣкои случаи е необходимо бащата да остави 5 милиона лева на сина си, а въ другъ случай нѣма нужда да оставя нито петь пари. Защо? Изчислете, 5 милиона лева злато въ тяжесть колко килограма правятъ. Мисля, че около двѣ хиляди лева правятъ 200 наполеона, а единъ наполеонъ тежи 5 грама Тъй щото, единъ килограмъ злато колко лева сѫ? ( — Единъ милионъ злато тежи 1500 кгр.) Сега, прѣдставете си, че вашиятъ синъ трѣбва да прѣмине океана съ една лодка, която само него може да побере. Ще има ли той възможность да тури при себе си и тия 5 милиона лева, които вие ще му оставите и съ тѣхъ заедно да прѣмине океана? Слѣдователно когато сѫществата тръгватъ отъ небето за земята, нито 5 пари не имъ даватъ отгорѣ. Тѣ тръгватъ така голи, като туристи. На вашия синъ въ дадения случай най-доброто наслѣдство ще бѫде, ако му дадете само 50 житни зърна. Той като влѣзе въ тази лодка съ тѣзи зърна и прѣмине на другия брѣгъ, ще посади зърната тамъ. Нѣкой казва: трѣбва да осигуря сина си. Казвамъ: вашиягъ синъ ще мине прѣзъ морето, какъ ще го осигурите? Ама азъ искамъ да му оставя 5 милиона лева. Нищо не му оставяйте, дайте му само 50 житни зърна. И Господъ нѣкой пѫть ви дава само 50 такива зърна и ви казва: „Ще ги сѣете“. И всички мислите, че Господъ ви е направилъ щастливи. Но вие още не разбирате, дали Господъ ви е направилъ щастливи.

Сега, нѣкои отъ васъ астрологически минавате прѣзъ море. Вие мислите, че имате нужда отъ голѣмо богатство. Ами че вие не разбирате законитѣ! Азъ виждамъ, мнозина отъ васъ искатъ съ малка лодка да минатъ прѣзъ това бурно море. Трѣбватъ ви само 50 зърна въ това море, защото всичкитѣ ви страда ния произтичатъ отъ голѣмото богатство. Тъй че ние сега сме въ морето. Тия страдания показватъ, че материята прѣзъ която минава човѣшкото съзнание е жидка, течна. И въ тази жидка материя ставатъ грамадни пертурбации. Въ тази материя ние сме на повърхностьта на живота, и вслѣдствие на това ние се намираме въ бури, въ помрачения, въ мѫчнотии. Нѣкой казва: азъ се забьркахъ. За довечера нѣмаме хлѣбъ, ще умремъ гладни. Но може ли човѣкь да не яде 24 ч. нищо и да умре? Казвамъ: не, 24 часа, 5 — 4 дни, пъкъ и повече да не яде човѣкъ, не умира. Тъй е наредено, че човѣкъ отъ гладъ не умира. Никой до сега не е умрѣлъ гладенъ. Никой не е умрьлъ отъ гладъ. Отъ прѣсищане много хора сѫ умрѣли. Сега всички хора умиратъ все отъ прѣсищане. Въ окултната история нѣма случай нѣкои да е умрѣлъ отъ гладъ, но отъ прѣсищане сѫ умрѣли много хора. Сегашнитѣ сиромаси, които умиратъ отъ гладъ и тѣ сѫ прѣситени — разбирамъ прѣсищане на съзнанието. Съврѣменнитѣ хора азъ наричамъ хора задънени. Казватъ: прѣплели му се червата. Значи, този човѣкъ като се наялъ хубаво, умрѣлъ. Е, отъ гладъ ли умира той? Не, отъ пресищане. Той е ялъ повече, отколкото стомахътъ му може да смѣли и червата му не могли да изхвърлятъ излишъцитѣ. Казвате: бѣдниятъ човѣкъ! Не, не, вие трѣбва да го очистите. И Писанието казва: „покайте се, очищение ви трѣбва!“ - Не само по отношение на стомаха има излишъци, но и по отношение на човѣшкото сърце, на човѣшкия умъ и на човѣшката воля има много излишни работи. Всички тия излишъци трѣбва да се изхвърлятъ, за да може новата храна, която възприемаме, да ни ползува.

И тъй, законътъ е вѣренъ. Когато очитѣ въ своята орбита се намаляватъ, човѣкъ се отдалечава отъ Бога. Вие, понеже разсѫждавате по буквата, ще мислите, че се говори за външната орбита. Не, азъ не говоря за тази малка линия, която изразява външната орбита на окото. Тя, прѣди всичко, е проекция тукъ на земята на онази линия въ пространството, която има дължина съ милиони километри. Всѣка една отъ тия линии тукъ служатъ като мащабъ, като мѣрка, съ която мѣрятъ другитѣ линии, другитѣ ѫгли.

Zakonzakasite_3.PNG

Колко елемента сѫ нужни, за да измѣримъ колко сѫ дълги странитѣ на единъ ѫгълъ? (Три). Значи въ дадения случай трѣбва да имате единъ ѫгѫлъ. Да допуснемъ, че имате ѫгълъ АВС (фиг. 2). Да допуснемъ послѣ, че АВ е 200 милиона километра, ВС е 200 милиона километра, а между А и С разстоянието е само 10 см. Какво отношение има третата линия АС къмъ другитѣ двѣ линии, които сѫ по 200 милиона клм. дълги? Въ дадения случай, тия 200 милиона клм. трѣбва да се превърнатъ три пѫти, за да намѣрите тѣхната стойностъ. Защо трѣбва да направите на тия три линии три прѣвръщения? — Понеже едното изображение, което имате е въ менталното поле, трѣбва да го снемете въ астралното. Това изображение отъ астралния свѣтъ трѣбва да го снемете на физическия свѣтъ и едва тогава да си съставите една ясна прѣдстава, какво означава този символъ. Двѣтѣ страни АВ и ВС показватъ, че даденъ прѣдметъ се приближава къмъ реалностьта на нѣщата, а линията АС, която прѣдставлява физическия свѣтъ, показва, че физическиятъ свѣтъ е далечъ отъ реалностьта на нѣщата. Значи, 200 милиона километра е по-близо до реалностьта, отколкото 10 см. Слѣдователно, единъ човѣкъ, който е потъналъ въ материята се намира на линията АС, той е далечъ отъ Бога, И каквито усилия и да прави, той не може да се приближи. Вземете най-способното, най-гениялното дѣте и го оставете само въ природата. Какво ще направи? То само нѣма условия, нѣма срѣда и затова, каквито усилия и да направи, нѣма да се развие. Но, ако турите това дѣте при извѣстна благоприятна срѣда, двѣтѣ страни на този триѫгълникъ АВ и ВС показватъ, именно, условията, при които това дѣте може да се развие. Ако това дѣте има условия. то ще се развие. Вие трѣбва да вземете тия линии по отношение на вашето съзнание. Азъ ще ви дамъ слѣдующия мащабъ. Запримѣръ, трѣбви да простите нѣкому, който ви е обидилъ кръвно. Да оставимъ причинитѣ, поради които ви е обидилъ. Фактъ е, че има известна обида. Може да не си е одържалъ думата, или може да ви е изгорилъ кѫщата. Вие може да опитате, дълга ли е или кѫса правата линия на вашето милосърдие. Ако вие не можете да извините този човѣкъ въ себе си, ако не можете да му простите, вие се отдалечавате — нищо повече! Каквото и да философствувате: ама нѣма условия, туй онуй... Не, не, азъ зная, че вие се отдалечавате отъ Бога. Не ви е възможно да му простите, защото се отдалечавате отъ Бога. Нѣкой казва: азъ не съмъ готовъ, не мога да му простя, Другъ казва: азъ ще му простя. Защо вториятъ прощава? — Защото той се приближава къмъ Бога. Слѣдователно, ние можемъ да употрѣбимъ доброто само когато се движимъ къмъ Бога. Щомъ се отдалечаваме отъ Бога, невъзможно ни е да направимъ добро. Тъй че, когато азъ казвамъ, че трѣбва да бѫдемъ добри, подразбирамъ. че въ дадения случай нашето съзнание се приближава къмъ Бога, Ще схващате въпроса философски. Споредъ окултната наука, правенето добро не прѣдставлява нищо, никакво врѣме не ви отнима, нищо нѣма да иждивите. Казвате: ще ми вземи всичкото врѣме, азъ имамъ дѣца, трѣбва да работя. Не, не, доброто нѣма да ви вземе даже една хилядна часть отъ секундата. Туй добро, което може да направишъ, е извънъ врѣмето и пространството. Ти ще имашъ врѣме да работишъ и за жена си, и за дѣцата си, и при това да правишъ добро, колкото искашъ. Казвате: азъ трѣбва да отдѣля врѣме. Не, Господъ не иска врѣме. Врѣмето е дадено за физическия свѣтъ. Врѣмето е само за хора, които трѣбва да се мѫчатъ. Врѣмего е за хората на мѫчението, а за хората на блаженството нѣма врѣме. Врѣмето е само да се съзнавашъ, когато се мѫчишъ. Запримѣръ, обичашъ нѣкого, нѣкой свой приятель и той ти обѣщава да дойде. Чакашъ го, казвашъ: много закъснѣ той. Струва ти се, че е минало много врѣме, като че една цѣла година се е минала. Пъкъ то, само двѣ минути сѫ се изминали. Извадишъ часовника, погледнешъ, пакъ го приберешъ и мислишъ, че много врѣме се е минало. Че коя е нормата на врѣмето? Нѣкога врѣмето ви се вижда много кѫсо. Казвате: тази година си отиде като единъ часъ. Значи, въ нашето съзнание има друга мѣрка, съ която ние мѣримъ реалнитѣ нѣща. Сегашното врѣме въ живота не е дѣйствителна мѣрка. То е относителна мѣрка, затова не се спъвайте съ нея. Казватъ някому: ти трѣбва да работишъ за Бога. Ама нѣмамъ врѣме. Ти се отдалечавашъ отъ Бога, нищо повече. Да служишъ на Бога, това нѣма да ти вземе никакво врѣме. Ами че какво ми струва да отправя ума си къмъ Бога? Мислите ли, че Господъ е отъ тия сѫщества, които сѫ не искрени? Нѣкои като отиватъ при Бога, турятъ си було. Други пъкъ си държатъ затулени очитѣ. Не, нѣма да затваряшъ нито очитѣ си, нито ушитѣ си. Нѣкои затварятъ носа, устата си и така отиватъ при Господа, и Господъ като ги види съ затворени уста, знае защо са ги затворили. Защо си затварятъ устата? Защото миришатъ. Такъвъ човѣкъ ще ти каже: извинете, малко съмъ неразположенъ, не мога да говоря. Пъкъ нѣкой си туря памукъ въ ушитѣ, не иска да те слуша. Има богати хора( които си турятъ памукъ въ ушитѣ, когато не искатъ да изпълнятъ волята Божия. Говори му нѣкой бѣденъ, а той казва: не ви разбрахъ, болятъ ме малко ушитѣ, не чувамъ. Елате другъ пѫть. Казвамъ: щомъ намѣришъ единъ човѣкъ съ запушени уши, той се отдалечава отъ Бога, не си губете врѣмето при него. Тия нѣща не сѫ външни, това е процесъ на съзнанието. Азъ ви говоря само за правата линия. Щомъ можете да простите, вашата права линия показва, че вие се приближавате къмъ Бога. Имате голѣма неприятностъ, не се обесърчавайте! Живѣйте съ иззѣстна надежда, вашата права ляния е дълга. Обезсърчишъ ли се, отдалечавашъ се отъ Бога. Ако нищо не може да те разколебае, ако нищо не може да разклати вашето убѣждение, вашата права линия е дълга. Нѣкой пѫть вие се съблазнявате, мислите, че вашата вѣра се намалява. — Вашата линия е кѫса. Ако нищо не може да ви отдалечи отъ убѣжденията ви, вашата линия е дълга. Когато човѣкъ се съблазнява, той се отдалечава. Е, какво ще ме съблазнятъ хората? Нѣкой казватъ: ама неговата жена ме съблазнява. Неговата жена! Тя ли тебъ съблазнява, или ти нея съблазнявашъ? Чудни сѫ хората! Колкото тя може да те съблазни, толкова и ти можешъ да я съблазнишъ. Това не е разрѣшение на въпроса. Не е въпросьтъ въ съблазъньта. Това сѫ играчки, а окултниятъ езикъ изключва такива залъгалки. Въ дадения случай азъ казвамъ тъй: или се приближавашъ къмъ Бога, или се отдалечавашъ отъ Него —  двѣ положения има. Азъ зная, ако се приближавамъ къмъ Бога, всичкитѣ ми отношения сѫ прави. Тѣ може да не сѫ идеални, но всѣко користолюбие е изключено. Може да правя погрѣшки, то е по отношение на свѣтлината, но щомъ съмъ въ тази посока, азъ ще ги изправя, въ края на краищата. Отдалечавамъ ли се отъ Бога, може да съмъ идеаленъ човѣкъ, слѣдъ врѣме ще почна да правя погрѣшки. Има хора, които сѫ грѣшници, обаче сѫ въ посока да се приближатъ къмъ Бога. Казвамъ: този човѣкъ слѣдъ една година ще те замине. Защо? Защото той се стреми съ голѣма бързина къмъ Бога и скоро ще измѣни живота си, а ти, понеже вървишъ въ обратна посока, слѣдъ една година ще се отдалечишъ отъ Бога. Слѣдователно. щомъ се приближаваме къмъ Бога, имаме условия, а щомъ се отдалечаваме отъ Бога, ние губимъ условията.

И тъй, правата линия въ нашия животъ може да се удължи, може и да се скѫси. Математицитѣ казватъ: най-кѫсото растояние между двѣ точки е правата линия. Но най-кѫсото разстояние за едно прѣстѫпление се намира между двѣ точки, а най-дългото разстояние между двѣ точки е мѣстото на добродѣтельта. И когато казвате, че между двѣ точки може да прѣкарате една права линия, или че правата линия е най-кѫсото разстояние между двѣ точки, тъй е, но това е едно отношение. Най-кѫсото разстояние между двѣ точки сѫщеврѣменно е и другъ единъ символъ. То показва и най-голѣмата скорость.

Тукъ имате линията n1____________________________n2.

Когато кажемъ „най-кѫсото разстояние мѣжду двѣ точки“, това показва, че тия съзнания се движатъ едно къмъ друго съ голѣма бързина. Слѣдователно, разстоянието мѣжду тия двѣ съзнания показва бързината на движението имъ. Това разстояние може да се скѫсява. Но, ако при това движение се образува единъ врѣмененъ застой, тогава върху този застой се зараждатъ най-голѣмитѣ катастрофи. Запримѣръ, ако човѣкъ се движи съ голѣма бързина най-послѣ той ще дойде до земята и ще поиска да се осигури, да живѣе единъ щастливъ животъ. Тогава се създава най-голѣмата катастрофа. Каква е тази катастрофа? Той ще има този тежакъ испитъ на Йова, който, като забогате, синоветѣ и дъщеритѣ му поискаха да се осигурятъ и казаха: „Нашиятъ баща е много богатъ, нека умре! Тия камили, овци, всичкото това за насъ трѣбва, ние ще живѣемъ, както си искаме“. И Господъ каза на Йова, „Понеже ти имашъ такива синове, ще те поставя на най-тежкия изпитъ, ще те науча другъ пѫть да раждашъ други синове, които да се приближатъ къмъ мене, а не да се отдалечаватъ“. И какво стана? Камилитѣ му, говедата, кѫщата, нивитѣ, всичкиятъ му имотъ се загуби. И, слѣдъ като Йовъ мина най-тежкото изпитание, разбра великия законъ на движението, въ него се зароди една нова идея, не само спрѣмо своето съзнание, но и спрѣмо това на своитѣ дѣца. Тогава тои направи едно ново обѣщание прѣдъ Бога. Слѣдъ това обѣщание всичко му се върна въ двоенъ размѣръ И други синове му се родиха. Кои синове се върнаха? Колко дъщери, и колко синове имаше Йовъ? Прочетете въ Писанието, колко синове, и колко дъщери ималъ Йовъ. Вие трѣбва да знаете, че Господъ е отъ онѣзи, които не извиняватъ погрѣшкитѣ, т. е. когато единъ човѣкъ не се движи къмъ Бога, Господъ не го извинява. Ето какво подразбира това: Богъ, на такъвъ човѣкъ не може да даде ония условия, които би далъ на човѣка, който се приближава къмъ него. Туй е всичкото, а не че у Бога нѣма желание да ти даде благоприятни условия. Ти който имашъ противоположенъ стремежъ, не отивашъ къмъ Бога, а се отдалечавашъ.

Тогава, и 300,000,000 лв да ти дадатъ, съ какво ще прѣнесешътова богатство, какъ ще го използувашъ? Отъ васъ се изисква да имате опрѣдѣлени идеи въ сърцето, въ ума си, и да не сте колебливи. Вие мислите, че знаете много. Вие знаете много, но още не знаете, че хора, които се приближаватъ при Бога, линията имъ се удължава. Тия символи не ги знаете още. Това може да наблюдавате въ вашия животъ и да видите, че е така. Щомъ се приближавате къмъ Бога, вашето съзнание се разширява и придобивате свѣтлина. Тогава лесно може да си изясните явленията, които ставатъ около васъ. Щомъ се отдалечавате отъ Бога, нѣщата ставатъ смътни и нѣкой пѫть и себе си не разбирате даже.

И тъй, азъ желая сега вашитѣ прави линии на съзнанието да се увеличатъ. За това увеличение на линиитѣ не се изисква никакво врѣме. То е само единъ вѫтрѣшенъ поривъ. Ще турите въ душата си онзи стремежъ — всѣкога да се приближавате къмъ Бога! Дръжте едно положение: като ученици, въ съзнанието си ще се движите къмъ Бога! Оставете вашитѣ форми за Христа, за свегиитѣ. Тѣ сѫ много хубави, но това сѫ само методи. Въ дадения случай ще имате само една свѣтла идея, че вие се движите къмъ Бога, въ когото седи всичкото благо на свѣта. Той е изразъ на всичкото съвършенство. Той е, който носи благата на всички сѫщества, отъ Него излиза този Духъ. И когато вие се движите къмъ Бога, ще бѫдете въ съгласие съ всички сѫщества, които отиватъ и се движатъ въ сѫщата посока. Какво може да ни прѣпятствува, когато всички се движимъ къмъ Бога? Въ моя джобъ нѣма нито петь пари, и въ вашия нѣма нито петь пари — нищо не мога да ви взема, и вие нищо не можете да ми вземете.

Сега, всѣки единъ отъ васъ кѫдѣто ходи, ще носи съ себе си само 50 зърна, да сѣе.?Ако вие вземете само едно зърно повече, вашата лодка въ живота ще потъне. Ако вземете едно зърно повече, то значи: ако въ васъ се зароди най-малката мисъль за зло, тя може да ви свали долу. Помнете този великъ законъ на малкитѣ и дългитѣ линии! Нѣкой пѫть казвате: Господъ съ насъ не се занимава. Това е една дяволска мисълъ. Това е мисъль вънъ отъ съзнанието ви. Кажете ли така, въ дадения случай вие сте изгубили нѣщо, вие се опетнявате, вие се опорочавате, Ако вие мислите по този начинъ, ще видите единъ день дрехитѣ си опетнени, всички нѣща около васъ почернѣли, а вие ще се прѣвивате, ще се прѣгъвате отъ мѫка за това нѣщо. Не, ще пазите въ ума си слѣдната свещена идея: Богъ съ никого не си играе! Пазите ли тази линия, вие ще бѫдете силни. Туй е гръбнакъ за всѣки единъ ученикъ.

Сега, вие нѣма да мислите, добъръ ли съмъ азъ, или не. Тази мисъль е спънка. Ама азъ не съмъ добъръ! Ти може да не си добъръ, и може да се движишъ къмъ Бога, а може да си добъръ и да се отдалечавашъ отъ Бога. Движението е важно въ този случай. Приближавашъ ли се къмъ Бога, ти ще се усъвършенствувашъ. Слѣдователно, правата идея е тази: да се движимъ къмъ Бога, отъ когото можемъ да почерпимъ знание и Мѫдрость, може да почерпимъ и сила за живота си. Тя ни е необходима при сегашното развитие.

Упражнение: Ще теглите рѫцѣтѣ си отъ гѫрдитѣ до подъ лъжичката и ще произнесете думата „сърце“. Като я произнесете, ще мислите за всички херувими, понеже сърцето е свързано съ тѣхъ.

Послѣ ще движите рѫцѣтѣ си нагорѣ къмъ главата, и ще произнесете думата „умъ“.

Слѣдъ това ще разтворите рѫцѣтѣ си на страна: и ще произнесете думата „душа“.

И най-послѣ ще приберете рѫцѣтѣ си прѣдъ челото и ще произнесете думата „духъ“. Значи, духътъ включва въ себе си всички движения.

Т. м.

Миръ!

— Мирътъ носи Божията радость!

*

15-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 23. I. 1924 год. — София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...