Jump to content

1924_01_16 Приливи и отливи


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Приливи и отливи.

Т. м.

Прочете се резюмето върху: „Произходъ на лѣчебнитѣ растения“.

Прочетоха се нѣколко теми; върху; „Най-малката добродѣтель“.

Тема за слѣдующия пѫть: „Произходъ на усмивката“.

За да намѣри човѣкъ най-малката добродѣтель, иска се много ситна мрѣжа, за да я хване отъ морето, нѣкои отъ васъ сѫ взели много едра мрѣжа.

Priliviotlivi_1.PNG

Сега, какво разбирате отъ тази картина? Вие я считате за едно украшение. Тѣзи двѣ успоредни линии показватъ теченията, които ставатъ въ астралния свѣтъ, или въ всички онѣзи вещества, които сѫ жидки — можемъ да го наречемъ „течението на жидкитѣ вещества“. Тѣзи двѣ прави линии АВ и СД сѫ граници на астралния свѣтъ. Какво прѣдставляватъ тѣзи триѫгълници отгорѣ? Съ тѣхъ ние изразяваме духовния свѣтъ. Тѣзи граници АВ и СД прѣдставляватъ по-гѫста материя, въ която хората постоянно биятъ главитѣ си, чупять коститѣ си. Това сѫ нѣща, които не могатъ да се промѣнятъ. Нѣкой пѫть ученитѣ хора се заклещватъ, че нито назадъ, нито напрѣдъ. Триѫгълницитѣ пъкъ показватъ чисто Божествения свѣтъ. Въ тѣхъ енергиитѣ сѫ отъ другъ родъ. Защо линията mn е крива, защото не върви по правъ пѫть? Защо змията като върви прави тия зигзагообразни линии, криволичи? Защо не върви, както другатѣ животни, по права линия? Кои сѫ причинитѣ? Вие, физиолозитѣ, нали се досѣщате кои сѫ причинитѣ. — Понеже крака и рѫцѣ нѣма. Всички онѣзи сѫщества, всички онѣзи сили, които сѫ безотговорни, които сѫ невмѣняеми въ свѣта, вървятъ все по тѣзи криви линии. И ще забѣлѣжите, че това е фактъ. Вземете единъ човѣкъ, който върви много спретнатъ, дайте му вино да пие и той ще започне да върви като нѣкоя гемия. Той първо мисли, но пийне ли винце, върви по една крива линия.

Сега, да обяснимъ, какво означава изпъкването, изкривяването на тази линия. Сама по себе си, въ геометрията, тя нѣма никакъвъ смисъль. Казватъ: крива линия. Но отъ окултно гледище, за да изпѫкне тази линия нагорѣ, има извѣстно влияние. Тукъ, между втория и третия триѫгълници, при буквата Р се намира единъ разуменъ центъръ, който е прѣдизвикалъ единъ приливъ на тѣзи разумни енергии. Значи, тукъ има извѣстна култура. На противоположната страна на всѣка една крлтура има извѣстенъ отливъ. Този отливъ се дължи на друго разумно влияние Р1 за отличие отъ Р. Слѣдователно, въ движението на тази крива линия mn, еднитѣ сѫ приливи, другитѣ — отливи. Тия нѣща постоянно ставатъ у самитѣ васъ. Забѣлѣжете, че тукъ има другъ единъ законъ. Сега, коя е дѣсната страна на тия криви линии? Да кажемъ, че сърцето и умътъ въ дадения моментъ представляватъ граници на духовния свѣтъ. Въ ума и сърцето текатъ два рода енергии. Когато въ ума има приливъ, въ сърцето има отливъ. Когато въ ума има отливъ, въ сьрцето има приливъ. Туй не е само едно твърдение, то е единъ фактъ. Този фактъ ние обуславяме психологически на слѣдующето наблюдение. Вземете момчетата и момичетата на възрасть отъ 10—14 години, щомъ почне да се развива тѣхното астрално тѣло, щомъ почнатъ да се развиватъ чувствата у тѣхъ, колкото и да сѫ паметливи, почватъ да ставатъ разсѣяни, става приливъ въ тѣхъ и паметьта имъ почва да се губи. Къмъ 21-та си година, паметьта имъ пакъ почва да се възстановява.

Priliviotlivi_2.PNG

Слѣдователно, когато енергиитѣ слизатъ въ сърцето, всѣкога въ ума се явява една разсѣяность, а когато става приливъ въ ума, всѣкога човѣкъ усѣща, че въ сърцето настава една студенина и той казва: изгубихъ онѣзи благородни хубави чувства въ сърцето си! Това само привидно е така. Сърдечнитѣ енергии, които изразяватъ сѫщность на сърцето, и енергиитѣ, които минаватъ презъ сърцето сѫ двѣ различни нѣща. Когато нѣкой пѫть вие се чувствувате радостни, весели, това още не е вашето сърце. Вие само изпитвате извѣстенъ родъ енергии, които сѫ въ съгласие съ вашитѣ сърдечни енергии. Пияниятъ като се напие, или гладниятъ като се нахрани, изпитватъ едно приятно разположенне. Учениятъ човѣкъ, като прочете една книга, изпитва едно приятно настроение въ умствения свѣтъ горѣ. Промѣнитѣ на тия енергии не съставлява още сѫщественото въ живота. Тукъ се раждатъ всички противорѣчия. Нѣкой стане сутринь, въ ума си има отливъ, не може да мисли правилно, а въ сърцето си има накипяване на енергии, не може да работи Щомъ влѣзешъ въ сърцето, тамъ трѣбва да работишъ, въ него има по-груба материя, Дразнишъ се нѣщо, но никаква философия нѣма въ това, не можешъ да си дадешъ отчетъ. Ако си майка ще намѣришъ нѣкого, върху когото да излѣешъ този гнѣвъ. Ще ти дойде на ума, че малкото, или голѣмото ти дѣте е счупило нѣкоя паница. Ще го набиешъ и ще му кажешъ: другъ пѫть да не чупишъ! Слѣдъ като го набиешъ пакъ ти е нѣщо мѫчно. Доиде ти на ума, че гащитѣ му скѫсани. Още единъ пѫть ще го набиешъ. Но и слѣдъ това пакъ не ти минава мѫката. Послѣ, дойде ти на ума, че мѫжътъ ти не е донесълъ хубаво месо и ще се скарашъ съ него. Това е една вѫтрѣшна енергия въ тебе, която се е събрала и трѣбва да я изразишъ. Защото ако не стане отливъ на астралнитѣ енергии, ако не имъ дадешъ възможностъ да изтекатъ тогава ще се образува едно блато, около което ще има много миязми. Така ставатъ хората клюкари. Клюкаритѣ сѫ хора, въ които има блато съ миязми дѣто се събиратъ жаби. Тѣ обичатъ езерото и плашатъ жабитѣ. Такъвъ човѣкъ все мисли да изважда риби, това онова, все търси нѣщо, но тъй си отива животътъ. Тѣзи хора, у които сърцето се развива, азъ ги уподобявамъ на онзи циганинъ, на когото дали едно гърне съ млѣко да го продава. Тои го туря на главата си, тръгва и си мисли: ще продамъ туй млѣко, ще си купя една кокошка, която ще ми снася яйца, Каго продамъ яйцата, ще си купя една гѫска, която ще ми даде патенца. И тѣхъ ще продамъ. Отъ паритѣ ще си купя едно агънце, което ще се размножи. Ще продамъ агнетата и ще си купя една крава. И тъй забогатѣлъ въ мечтитѣ си, че рѣшилъ да се ожени. Ама каква ще избере? — Ще се прѣдстави на царската дъщеря, тя ще се съгласи и послѣ ще си иматъ едно хубаво дѣтенце. Като си помислилъ за дѣтенцето, подскочилъ отъ радость, млѣкото съ гърнето паднало на земята и се разлѣло. Сега, има много учени благородни хора, които мязатъ на този циганинъ. Нѣкой отъ тия учени казва: Туй ще чета, онуи ще чета, ще проучвамъ Библията, ще си правя извадки и т. н. Прави си той плана, подскача, но изгубва Библията. Учениятъ казва: това ново ще изобретя, онова ще изобретя. Подскача и изгубва мисъльта си. Не трѣбва да си правите илюзии.

Тѣзи граници които сѫществуватъ, това азъ ги наричамъ, граници на два свѣта. Дѣйствителниятъ, реалниятъ Божи свѣтъ, туй сѫ все разумни сѫщества. Всичкитѣ ваши постѫпки, всичкитѣ ваши мисли, всичкитѣ ваши желания нѣма да останатъ безъ послѣдствие. Да не мислить, че може да бѫдете по-умни отъ тѣхъ. Дотолкова, доколкото вашитѣ мисли, вашитѣ интереси сѫ въ съгласие съ тия разумни сѫщества, дотолкова тѣ ще ви съдѣйствуватъ, но въ монента, въ който се отклоните, ще ви турятъ прѣпятствие. Ще ви приведа единъ анекдотъ. Поканили едного на гости, и този, който го поканилъ, му показва една ябълка и веднага я скрива. Слѣдъ туй му показва друга една ябълка, донесълъ я до устата му, той я близналъ и веднага пакъ я скрива. Най-послѣ му донесълъ единъ много хубавъ бонбонъ, така направенъ, че отвънъ биль сладъкъ, а отвѫтрѢ — горчивъ. Близналъ го и си казалъ: А, хубавъ е! Но като го сдъвкалъ, изплюлъ го. Слѣдъ това му донесли ядене, хубаво сготвено, отъ хубаво месо, но като го изялъ, повърналъ — отъ развалено месо било сготвено. И слѣдъ това, като му донасяли нѣщо, питалъ: отъ кое е това? Отъ туй, което се вижда, или отъ туй, което се само близва, или отъ туй, което се вкусва и изплюва, или отъ туй, което се изяжда и послѣ повръща? И азъ ви питамъ: отъ кое е вашето знание? Отъ туй което се вижда само, или отъ туй което се близва, или отъ туй което се вкусва и повръща, или отъ туй, което се изяжда и послѣ повръща? Това не е знание. Това сѫ само опити, за да добиемъ онази истинска наука, И при сегашнитѣ условия, нашата наука е почти само виждане, близване, вкусване, изяждане и повръщане. И въ туй и вие, и всичкитѣ хора сѫ специалисти. Ако нѣкой човѣкъ каже, че е щастливъ, този човѣкъ принадлежи на другъ свѣтъ. И азъ ви казвамъ: човѣкъ, който живѣе въ материялния свѣтъ, абсолютно не може да бѫде щастливъ. Който мисли, че е щастливъ, той се самозаблуждава. Ще ви дадатъ сладкия бонбонъ, но ще го изплюете. Ще ви дадатъ хубаво ядене, но ще го повърнете. Тогава, нѣкой ще каже: какъвъ е смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота е извънъ тази материя, извънъ този свѣтъ, въ който живѣемъ. Всѣки отъ васъ научно ще изучава зокона на приливитѣ и отливитѣ. Нѣкой има едно неразположение. Ще хване това неразположение. Защо си неразположенъ? —  Тежко ми е. Е какъ, вчера бѣше готовъ за Христа всичко да направишъ? Казваше: азъ туй ще направя, онуй ще направя, а днесъ си се сгушилъ! Какъ тъй, отъ вчера до днесъ си другъ вече? — Ама такова е обществото! Не, ти ще намѣришъ сѫщинската причина. Ама Господъ тъй наредилъ. Какъ намѣри ти, че Господъ е наредилъ така? — Ама Господъ на едни е опрѣдѣлилъ да сѫ радостни, а на други да скърбятъ. Не, заблуждавашъ се, Господь не прави хората нито скръбни, нито радостни. Неговата задача, Неговата цѣль, ако мога така да се изразя, тукъ на земяти е да ни застави да мислимъ. Сега разберете, азъ ви прѣдставямъ нѣщата въ една фигуративна смисълъ. Нѣкои отъ васъ може да кажатъ: това е една подигравка съ нашитѣ чувства. Азъ, като на ученици, бихъ ви казалъ, че вие до сега хиляди пѫти сте се подигравали сами съ себе си. Ами, че ако единъ день вие мислите, че сте добъръ и уменъ човѣкъ, а на другия день мислите, че сте единъ идиотъ, или единъ голѣмъ грѣшникъ, питамъ: не се ли подигравате съ себе си? Слѣдъ като днесъ мислите, че сте единъ идиотъ, глупавъ човѣкъ, а утре мислите, че сте единъ гениаленъ човѣкъ, не се ли подигравате съ себе си? Може ли глупавиятъ човѣкъ да стане гений, и гениятъ да бѫде глупавъ? — Не може. Азъ говоря за сѫщностьта на нѣщата. Азъ говоря за интелигентностьта въ свѣта, за нейната колективность. Тя по сѫщество не може да се измѣни. Тази интелигетность, която ни рѫководи, произтича отъ единъ Божественъ центъръ и не може да се измѣни. И ако нѣкой пѫть ви се вижда, че тази енергия се е измѣнила, на това причината сте вие. Ако нѣкой пѫть енергията прави извѣстно отклонение, трѣбва да знаете, че нейното естество първоначално не е било такова. Всички хора казватъ, че свѣтлината се движи вълнообразно Защо върви така? — Тя срѣща извѣстна съпротивления, затова образува крива линия. Кривата линия е силата на живота, тя е живата енергия. Свѣтлината има два вида елементи. Единиятъ елементъ носи енергиитѣ на сърцето, а другиятъ елементъ е образуванъ отъ трептения, които носять интелигентностьта, но не само тѣзи вибрации на свѣтлината. Тия вълни показватъ, че етерътъ е правилъ такива малки трептения. Между двѣ височини има една малка трапчинка, която се обуславя отъ извѣстно отклонение въ закона.

Сега, вие може да отклоните вашата енергия, т. е можете да измѣняте вашето настроение. Запримѣръ, имате отливъ въ вашето сърце. Какво да правите? — Напуснете сърдечния свѣтъ и влезте въ умствения, не се занимавайте съ чувствени работи.

Нѣкѫдѣ се дава театъръ, кинематографъ, забавление, но вие нѣмате пари. Не отивайте на театъръ, защото, ако отидете, ще си създадете редъ неприятности. Или, искате да отидете на курортъ нѣкѫдѣ, обаче нѣматѣ петь пари. Ако отидете, какво ще стане съ вась? — Ще прѣкарате тамъ единъ два, три дни и най послѣ хотелджията ще каже. господине, платете си! Не ви трѣбва курортъ. Колкото и да е труденъ вашия животъ, впрегнете ума си въ умствена работа!

Сега, туй, което ви прѣчи е това, че много ученици живѣятъ съ своето минало. Мислите, че сте ученъ. Това е една самоизмама. Не че не знаете нищо, но мислите се повече нѣщо, отколкото сте. Ще ви приведа единъ примѣръ, който съмъ привеждалъ и другъ пѫть. Ако имате една справочна книга, денемъ на свѣтлината може да четете всичко на нея, но ако ви я дамъ на нѣкое тъмно мѣсто, какво може да четете отъ нея. Слѣдователно, нѣкой пѫть Божествената книга на живота е закрита и ние нѣмаме свѣтлина. И ако единъ день се усѣщате въодушевени, то е, че сте прочели единъ листъ отъ вашия животъ. Вие се радвайте, че можете да четете. Вториятъ день вие имате отливъ. Отваряте книгата и казвате: какво стана, че не мога да чета? — Нищо, ще легнешъ да спишъ. Какво означава спането? —  Спането е единъ вътрѣшенъ процесъ. Ще напуснешъ физическия свѣтъ и ще влѣзешъ въ астралния свѣтъ, тамъ е день. Ще отидешъ, дѣто има день. Когато въ астралния свѣтъ настане нощь, въ умствения свѣтъ е день. Когато и въ умствения свѣтъ настане нощь, ти ще отидешъ въ Божествения свѣтъ, тамъ е день. Онѣзи, които разбирать законитѣ, ще вървятъ напрѣдъ. По нѣкой пѫть и въ тѣзи висши свѣтове настава нощь, и въ тѣхъ има отливи. Тогава ще започнешъ обратното, ще започнешъ да слизашъ надолу. Когато единъ висшъ духъ слѣзе на замята, т. е. когато слѣзе долу въ ада, за него това съставлява една голѣма приятность. Запримѣръ, ако единъ ангелъ слѣзе на земята, той ще я намѣри като едно забавление и слѣдъ 500 — 600 години ще се върне на небето съ голѣми опитности. А вие, като не разбирате закона, казвате: животътъ е нещастенъ. Защо е нещастенъ? Защото вие искате да бѫдете рентиери. Най-първо вие искате да се учите и казвате: нѣма ли нѣкой да ни помогне? Може да ти съдѣйствува, но никой не може да учи заради тебъ. Моята мисъль може да съдѣйствува за вашата мисълъ, но вие за себе си трѣбва да мислите. Моята добродѣтель може да ви съдѣйствува, но тя не може да бѫде заради васъ. Тя нѣма да ви ползува. Такъвъ е законътъ при сегашнитѣ условия. Туй разберете ли веднъжъ. не си правете повече илюзии. Вие си казвате: за мене условията въ живота не сѫ благоприятни. Не, доколкото зная, условията за всѣки единъ човѣкъ сѫ такива, каквито сѫ необходими за дадения случай. Ако така разсѫждавате, вие не само че можете да си помогнете, но ще можете да прѣмахнете и всичкитѣ прѣпятствия, които сѫществуватъ у дома ви, между дѣцата ви.

Сега, този законъ, тази крива линия математически има своето приложение, но тази вечерь нѣма да се спирамъ. Мнозина отъ васъ започватъ съ ирационалнитѣ числа, а свършватъ съ рационалнитѣ. А то трѣбва да е обратното: да започнатъ съ рационалнитѣ, а да свършатъ съ ирационалнитѣ числа. Защо? Защото рационалнитѣ числа се дѣлятъ правилно, безъ никакъвъ остатькъ. Ирационалнитѣ числа пъкъ сѫ числа, които сѫществуватъ въ другъ свѣтъ, тѣ не се дѣлятъ. И всичкитѣ спорове сега между васъ, всичкитѣ ваши криви разсѫждения се дължатъ все на тѣзи ирационални числа. Законътъ е такъвъ. Вие дойдете при мене съ една торба отъ 10 кгр., а другъ — съ една торба отъ 50 кгр, които може да носи и ме питате: защо на този даде 50 кгр., а на мене 10 кгр.? Защото твоятъ чувалъ е толкова голямъ — толкова можешъ да носишъ. Ама ти трѣбваше да ми туришъ единь твой слуга да ми носи повече. А, такъвъ законъ нѣма! Ако азъ накарамъ моя слуга да носи заради тебе, това е едно насилие. Ти ще носишъ толкова, колкото можешъ. Единъ день, ако станешъ силенъ, и 100 кгр. може да ти дамъ. Слѣдователно, при сегашнитѣ условия, живата природа на всѣки единъ човѣкъ дава толкова, колкото може да носи.

Другото заблуждение е слѣдующето: вие не се познавате. По нѣкой пѫть мислите, че се познавате. Нѣкой казва: азъ позназамъ еди-кого си. Да познавашъ нѣщо, то значи да боравишъ съ него. Да познавашъ електричеството, то значи, като посоча пръста си, да светне. Ако азъ мога да заповѣдвамъ на тази електрическа енергия въ моя пръстъ да светне, значи азъ имамъ познания за електричеството. А, ще светне! Може да го накарамъ да светне, но знания трѣбва да имамъ! Туй знание не се добива отъ книги, съвсѣмъ други условия се изискватъ. Азъ мога да запаля своя пръстъ и да гори безь да изгаря. —  Ще свети само. Насъ не ни трѣбватъ електрически лампи. Ами че вие може да минавате много икономично. Послѣ, насъ не ни трѣбватъ тия соби. А сега, вие седите, имате голѣми претенции, мислите, че знаете много. Казвамъ: докато плащате за елекричество, докато си купувате дърва, ще вървите по този отѫпканъ пѫть, а докато вървите по него, ще имате страдания. Той е пѫть на страдания. Сега, вие казвате: защо ми сѫ тия страдания? Нѣкой отговаря: тъй ми е опрѣдѣлено въ свѣта. Сега, ще ви прѣдставя мисъльта си по ясно. Прѣдставете си, че на едно мѣсто природата е изкопала една дупка, около 1/2 до 1 м., дълбочина и широчина. Вие сте ученъ човѣкъ. Минавате покрай дупката, погледнете въ нея и си казвате: защо ли е изкопана тази дупка? — заминете си. Слѣдъ това мине вторъ, погледне въ дупката и пакъ си каже: защо ли е изкопана тази дупка? И, той си замине. Това сѫ все учени хора! Слѣдъ това минатъ още около стотина души, всички се спиратъ погледнатъ дупката и си казватъ: кой ли я изкопалъ и защо? Никой не я заравя. Срещнатъ се всички и си казватъ: забѣлѣзали ли сте тази дупка? Добрѣ, 100 такива дупки сѫ изкопани, всички минаватъ — заминаватъ и само хроникиратъ: 100 дупки има изкопани. Описватъ ги. Допуснете сега, че всички тия хора се връщатъ по сѫщия пѫть, но тъмно е  —  нощь. Тѣ не забѣлѣзватъ тия дупки и въ мрачината — хопъ, падне единъ въ дупката, изкълчи си крака.

Другъ слѣдъ него падне въ друга дупка, изкълчи си рѫката и най-послѣ казватъ: да те пази Господъ отъ тѣзи дупки! Да те пази Господъ отъ този пѫть! Какво искатъ да кажатъ съ това? Ако тѣзи хора се върнатъ, напълнятъ тѣзи дупки съ пръсть и посадятъ въ тѣхъ нѣкакви дръвчета, втори пѫть като минатъ, ще пострадатъ ли? Слѣдователно, вие като сте минавали тамъ, като ученъ човѣкъ, не сте посадили сѣмката на нѣкоя добродѣтель. Втори пѫть като минете, ще я посадите. Питате тогава: защо сѫ страданията? — Много дупки има. Туй показва, до колко сте били готови да изпълните волята Божия. Ти срѣщнешъ единъ твой другарь. Срамъ те е да си изкажешъ мнѣнието, своитѣ убѣждения и затова нищо не му говоришъ Мислиш си: ще се изложа! Не, ти минавашъ за ученъ човѣкъ — срещни приятеля си и му кажи: слушай, приятелю, едно нѣщо има въ свѣта реално, единъ пѫть има: човѣкъ трѣбва да обича Бога съ всичкото си сърце! Така, както вървишъ, ти не вървишъ въ правия пѫть. Речешъ ли му така, ти ще го стреснешъ. Този човѣкъ си отива дома си, и втори пѫть като го срещнешъ, ще видишъ, че туй сѣменце е поникнало.

Сега, мнозина казватъ: чакай, да си не казвамъ мнѣнието, да не се излагамъ. Я ми кажете, какъ се проповѣдва за Господа? — Ами да изучимъ Библията! Е, хубаво, пророкътъ какъ е проповѣдваль като нѣмаше Библия? Казвате: да изучишъ Евангелието! Ами апостолътъ какъ е проповѣдвалъ, като нѣмаше Евангелие? Казвате: е, на тѣхъ Господь е далъ. Отъ. гдѣ знаешъ, че Господъ е далъ на тѣхъ? Защо на васъ не даде? — Ама тѣ имаха особена привилегия. Е, въ какво седеше тази привилегия? Привилегията бѣше въ това, че тѣ имаха абсолютна вѣра, любовь, обичь, бѣха готови на всички жертви, за да изпълнятъ воляга Божия. Значи тѣ се учиха съобразно законитѣ на живота. Тѣ имаха друга книга. Сега за васъ е още по-добрѣ, понеже имате и тѣхната опитность. Това не е въ ущърбъ на васъ, азъ не искамъ да се върнете 2000 години назадъ, но казвамъ, че тѣ бѣха при много по-лоши условия. Тѣ сѫ направили много прѣводи отъ живата природа. Вие ще се ползувате отъ тѣхнитѣ прѣводи и опитности. И ние днесъ ще вложимъ нѣщо въ Евангелието на нашия животъ. Какъ? Всѣки отъ васъ ще внесе поне една дума, поне едно прѣдложение въ това ново Евангелие. То се пише тамъ горѣ. Каквато добрина направишъ на земята, тя се пише въ Божествената книга, отбѣлѣзва се. Помислилъ си нѣшо, казалъ си нѣкое прѣдложение, има разумни сѫщества, които веднага го внасятъ въ тази свещена книга, отбѣлѣзватъ името ти и кога се е родила тази мисъль. Вие мислите, че никой не се занимава съ тия работи, никой не се занимава съ васъ. Не, не, занимаватъ се. И всичкитѣ ваши упражнения, които имате тукъ единъ день ще ги разглеждате. Архиви има тамъ! Единъ день ще ви въведатъ въ тѣхъ и ще видите и много умни работи, и много глупави. Ще дойде нѣкое отъ разумнитѣ сѫщества да ви покаже вашите гарджета които сте рисували и ще ви каже: вижъ съ какво си се занимавалъ! Ще дойде учения човѣкъ ще му кажатъ вижъ съ какво си се занимавалъ. Смѣшно ще бѫде! Тамъ ще ви обяснятъ, кои сѫ били причинитѣ, че сте написали тѣзи гарджета. Тѣзи истини ще ви обяснятъ единъ великъ законъ въ свѣта. Туй изисква дълго изучаване. Има извѣстни математически изчисления, споредъ които можете да знаете влиянието на планетитѣ прѣзъ всѣки день, часъ и минута. И послѣ, нѣкой ще каже: какво влияние има мѣсечината, какво влияние иматъ всичкитѣ звѣзди, какво влияние иматъ планетитѣ върху насъ? Ако дойдете да боравите съ тѣзи философски въпроси, вие съвсѣмъ ще се изгубите. Знаете ли какъ ще се изгубите? Казвамъ: има извѣсни учени хора, които обясняватъ, какво нѣщо е топлината, казватъ, че топлината била движение, че светлината била движение. Азъ казвамъ: топлината не е движение. Свѣтлината била движение. Топлината образува движение, но самата тя не е движение. Свѣтлината образува движение, но самата тя не е движение. Сега, да оставимъ тѣзи твърдения и отричания, но казвамъ: ще трѣбва ли азъ да чакамъ този ученъ човѣкъ да ми казва, какво нѣщо е топлината и послѣ да я употрѣбявамъ? Прѣди да ми обясняватъ ученитѣ хора, колко трептения имала свѣтлината, топлината, тѣ си сѫществуватъ, азъ си служа съ тѣхъ. И сега, ще ми казва нѣкой, какво нѣщо е Богъ! Ще чакамь азъ еди-кой си богословъ да напише своя трактатъ за Бога, и тогава азъ да боравя съ Него. Че азъ съмъ усѣтилъ, какво нѣщо е Богъ, прѣди да сѫ ми обяснявали. Неговата мисъль, Неговитѣ трептения азъ съмъ усѣщалъ въ себе си! Ако вие ми дадете най-последнитѣ обяснения за свѣтлината, добрѣ, но ако азъ чакамъ да ми обяснявате, какво нѣщо е Богъ, нѣма да чакамъ. И сега, въ църквитѣ ще ми доказватъ, какво нѣщо е Богъ. Тамъ е заблуждението! Прѣди да ми доказва църквата, какво нѣщо е Богъ, азъ Го зная. И всичкитѣ велики Учители, които идватъ въ свѣта, ни даватъ само методи, чрѣзъ които можемъ да използуваме великото Божие благо.

Сега, първото нѣщо: не отивайте въ друга крайность! Вие искате да научите хората, какво нѣщо е Господъ, прѣди още вие да сте го разбрали. Не, ти не знаешъ какво нѣщо е Господъ. Когато Господъ дѣйствува въ сърцето ми, сърцето ми е меко. Азъ казвамъ: ела, приятелю, готовъ съмъ съ тебе да раздѣля хлѣба си. Седна съ него, приказвамъ си приятелски, дамъ му отъ хлѣба си и тогава и той, и азъ разберемъ какъ дѣйствува Богъ. Щомъ Го нѣма, затворя вратата си. Щомъ Господъ е въ моя умъ, като видя единъ ученъ човѣкъ, уча се отъ него. Може да ме изпъдятъ и 100 пѫти, но азъ ще ида, ще дамъ всички жертви, ще отстѫпя на всичко, само да науча нѣщо. Щомъ нѣма Господа горѣ въ моята мисъль, и цѣлата библиотека да ми дадатъ, азъ ще избѣгамъ отъ тамъ. Знанията и стремежътъ къмъ Божественитѣ идеи се дължатъ на Божественото, което отъ хиляди и милиони години дѣйствува вѫтрѣ въ насъ. Тамъ нѣма да имате тѣзи понятия, да казвате: чакай да видя, какво ще каже моятъ Учитель, че да имамъ едно по-право понятие за Бога. Не, моята задача не е тази, да ви дамъ едно по право понятие за Бога. Азъ искамъ да ви дамъ прави методи, какъ да служите на Бога. Казвамъ, че всичкитѣ методи, съ соито хората до сега сѫ служили на

Бога, не сѫ прави. Не че не сѫ добри, азъ не ги отричамъ, но не сѫ единъ идеаленъ начинъ за служене на Бога. Добри сѫ всички църкви, и държави, въ всичко работи Божественото, но не е този истинскиятъ методъ, по който можемъ да служимъ на Бога. Когато истинскиятъ методъ влѣзе, ще има разбирания ще има миръ, ще има благородство между хората. Смъртьта ще изчезне, страданията ще се прѣмахнатъ, затворитѣ ще се прѣмахнатъ, всичко туй ще изчезне.

Сега, нѣкои може да кажатъ, че това се отнася до далечното бѫдеще. Не, не, азъ твърдя едно нѣшо, което е вѣрно, а то е, че това е сега. То е извънъ врѣмето и пространствого. Вие може да имате туй нѣщо още сега, не слѣдъ единъ часъ, още сега може да го имате. Какъ? — Ако изхвърлите съмнѣнието отъ вашия умъ. Казвате: е, тогава още не му е дошло врѣмето. Ами че ти самъ си туряшъ тази мисъль въ ума, че не му е дошло врѣмето, Кога ще бѫде врѣмето? Онзи, ксйто казва, че не му е дошло врѣмето, знае ли философски, какво значи да ти е дошло врѣмето? Ами ако това врѣме е прѣминало? Ами ако ти си закъснѣлъ за станцията? Ще чакашъ вторъ тренъ. Не, не, ти ще идешъ точно на врѣме, защото природата обича точность, въ нея нѣма забавления, точно на врѣме ще тръгнешъ, най-малко двѣ секунди прѣди да тръгне трена. Закъснѣешъ ли една секунда, нейниятъ влакъ е на разтояние отъ тебе хиляди и милиони километри. Ти ще кажешъ: закъснѣхъ само една секунда, и не ме чакаха! А, ти се мислишъ една величина. Ама трѣбва да ме чакатъ! Не, ти ще чакашъ. Този е великиятъ законъ. Всички велики хора сѫ чакали. Азъ наричамъ велики хора добритѣ, онѣзи, които служатъ на Бога. Онѣзи хора, които служатъ на свѣта, отъ каквото произхождение и да сѫ, азъ не ги наричамъ велики. Онѣзи, които сѫ написали нѣкои велики книги, тѣхъ наричамъ велики. Вие ще кажете: ама пророкъ Исаия е написалъ една велика книга. Вие знаете ли кой бѣше пророкъ Исаия? — Тои бѣше само една фирма, а въ сѫщность туй сѫ онѣзи велики духове, които сѫ работили съ него. Исаия е като нѣкой редакторъ. Казвате: е, Викторъ Хюго е написалъ една книга. Какво е написалъ? — Клѣтницитѣ. Ние имаме криво понятие. Всѣки единъ трудъ прѣдставлява колективна работа на възвишени и велики сѫщества въ свѣта. Онѣзи велики оратори написали една хубава рѣчь, взиматъ я за своя. Азъ нали зная, нѣкои проповѣдници въ Америка, прочели нѣщо отъ тукъ-отъ тамъ, напълнили кошара си и ще говорятъ.

Е, приятели, това е единъ колективенъ трудъ. Не трѣбва да се самоизмамваме. Това е колективенъ трудъ, това е общата интелигентность, която е работила. Тѣзи висши сѫщества, които иматъ благоволението да те вдъхновятъ, иматъ и доблестьта, като ти прѣдадатъ своитѣ мисли, да не искатъ да си турятъ името. Ти напишешъ една хубава рѣчь, казвашъ: тя е отъ мене. Истинскиятъ авторъ седи на страна, ще те погледне, ще те потупа и ще каже: хайде, нѣма нищо, тури си твоето име! И нему е приятно. Когато дадете на едно малко дѣте една ябълка, какво прави? — Тури си я въ джоба. И послѣ ти казвашъ: ама на моята книжка обърнахте ли внимание, особено на онзи пасажъ? Той пакъ те погледне, потупа те и каже: нѣма нищо. И послѣ, кой какъ те срещне, казва: ама ти си билъ гениаленъ човѣкъ! —  Ами че и азъ не знаяхъ. Той пакъ те потупа и се поусмихне. Е, пакъ гениаленъ човѣкъ си, проводникъ на туй възвишеното. Ще се стремите да бѫдете проводници на туй възвншеното и благородното. Като държа нѣкоя бесѣда, нѣкой казва: учительтъ говори хубаво, но ние пакъ ще си вървимъ по нашия пѫть. Да, ще си вървите по вашия пѫть, но кракътъ ви втори пѫть ще бѫде изкълченъ. За мене е безразлично, но казвамъ: много отъ вашитѣ страдания може да се прѣмахнатъ още сега, не за въ бѫдеще, но трѣбва да вървите въ Божествения пѫть. Нѣкой отъ васъ казва: азъ имамъ доброто желание, правя тѣзи усилия. Други, обаче, търсятъ по лесния пѫть. За да се добере човѣкъ до една велика Божествена Истина при сегашнитѣ условия, изисква се усилена работа. При тази усилена работа ще срещнете хиляди мѫчнотии. И прѣдставете си сега, азъ като изнасямъ тѣзи Божествени Исгини, всички казватъ за мене: той изнася едно ново учение. Това не може да се нарече ново учение, това е Божественото учение, това сѫ законитѣ въ природата, това сѫ начинитѣ, по които живата природа дѣйствува. Азъ констатирамъ тия закони, които дѣйствуватъ въ живата природа, които дѣйствуватъ и въ живота. Казватъ, че тия нѣща разваляли живота и започватъ срѣщу менъ шпионирания, че той лъже, това онова и т. н. Казвамъ: когато говорятъ за мене, че лъжа, азъ зная, че говоря Истината. Ама той е лошъ човѣкъ! Азъ зная че съмъ най-добриятъ човѣкъ. Защо? — Всѣкога, когато започнатъ за нѣкой човѣкъ да говорятъ лошо, азъ зная, че той е добъръ. Това е едно отъ най-силнитѣ доказателства, че той е добъръ. Хвалятъ ли го, азъ снимамъ 50% и казвамъ: този човѣкъ е  единъ отъ посрѣдственитѣ. Говорягъ ли лошо за нѣкой човѣкъ, азъ го взимамъ за добъръ.

Сега, мнозина отъ васъ казватъ: азъ влѣзохъ въ бътствого съ доброто желание да работя, но братята не ме разбраха. А, трѣбваше да го посрещнатъ съ финикови вѣйки, гении билъ! Ами че тогава ще бѫдемъ самохвалци! Туй е едно криво разбиране. Туй не съставлява идея на едно братство. Вие сте чудни, като казвате, че сте отъ Бѣлото Братство. Вие още не сте братство, но туй, което сега става е едно побратимяване. Въ какво седи туй побратимяване? —  То седи въ това, че като срещнешъ нѣкого, когото много обичашъ, той ще ти направи единь абцесъ, и ти на него другъ, та ще смѣсите кръвьта си. Това е побратимяване, обмѣна. Еднитѣ ще взематъ отъ твоята кръвь и ти отъ тѣхната. Само по такъвъ начинъ у васъ ще се зароди желание за висшето, за Божественото. Само по такъвъ начинъ животътъ ви ще се осмисли. Ще се намѣришъ въ едно затруднено положение: бѣденъ си, сиромахъ си, писатель, си художникъ си или музикантъ, не ти върви. Не че не ти върви, много добрѣ ти върви, но трѣбва да намѣришъ вѫтрѣшната философия на нѣщата, да разберешъ, защо не ти върви. Разбирате ли нѣщата, вие ще намѣрите красивата страна на живота. Като изнасямъ тия нѣща, вие не се занимавате съ себе си, но казвате: чакай, този е хиксъ (х), турите го долу. Онзи тамъ е игрекъ (у), и него турите долу; трети нѣкой е зетъ (z), турите и него долу. Ами вие какво сте?  - A, ние сме горѣ. Азъ, азъ, чакай, азъ съмъ важниятъ. Ти казвашъ. азъ съмъ каквото съмъ, а oнѣзи тамъ не разбиратъ нѣщата. Ето философия, която ражда партиитѣ. Ти си като една гимия въ морето: когато морето ти е развълнувано, ти се клатушкашъ; щомъ морето ти е тихо, и ти си тихъ. Не че ти искашъ да играешъ, но морето те кара. Нѣкой казва: азъ съмъ тихъ, Тихъ си, защото морето е тихо.

Нѣкой отъ васъ казватъ: азъ работя. Не работишъ ти, но други нѣкои работятъ съ тебъ. Азъ съмъ тихъ. Не, морето ти е тихо. Азъ бихъ искалъ, когато морето е тихо, и вие да сте тихи; и когато моретс се развълнува, вие пакъ да сте тихи, да можете да устоите срѣщу вълнитѣ. Тия сѫ солидни мисли. Като ученици, тъй трѣбва да разсѫждавате. Тия мисли трѣбва да се вложатъ въ ума ви. Тѣ не сѫ отъ сега, тѣ се прѣдаватъ отъ хиляди години. Сега искамъ, като разбирате закона, да знаете, че туй, което става съ васъ, става и по цѣлия свѣтъ. И въ Америка да отидете и въ Англия, навсѣкѫдѣ въ сърцата и умоветѣ на хората има приливи и отлави. Това не сѫ недѫзи. Казвате „азъ“. Това „азъ“ е единъ приливъ горѣ, но послѣ ще дойде единъ отливъ. И тъй, „азъ“ можешъ да бѫдешъ и x, и y, и z — все ще бѫдешъ една величина. Тия величини може да се измѣнятъ.

И тъй, въ тази лекция ви показвамь единъ начинъ, съ който може да възстановите равновѣсието на вашитѣ сили, не отвънъ само, но и отвѫтрѣ. Азъ не искамъ да се примирявате така привидно само. Казвате: да се примиримъ! Най-първо трѣбва да при миримъ силитѣ на ума съ силитѣ на сърцето, да можемъ да прѣкараме енергиитѣ на ума въ сърцето, и енергиитѣ на сърцето въ ума. А затова трѣбва да знаете тия закони и да ги проучвате.

Т. м.

Миръ! — Мирътъ носи Божията радость.

*

14-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 16. I. 1924 год. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...