Jump to content

1924_01_09 Мъртвитѣ и живитѣ линии


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Мъртвитѣ и живитѣ линии.

Размишление.

Прочете се разюмето отъ темитѣ „Единство на обичьта“.

Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Произходо на лѣчебнитѣ растения“.

Тема за слѣдующия пѫть: „Най-малката добродѣтель“. Ще си изкажете мнѣнието. То нѣма да бѫде мѣродавно, защото такава добродѣтель въ природата сѫществува.

Martwiteiviwilinii_1.PNG

Каква е разликата между една мъртва и една жива линия? Да кажемъ, че имате линията С, имате и лииията Д. Какво представляватъ едната и другата линия? Линията С може да прѣдставлява една плоскость, но прѣдставлява и единъ квадратъ, нали? Тогава, казвамъ: тази мъртва линия е граница на една мъртва плоскость. Да допуснемъ, че втората линия Д е жива линия. Тя е граница на една жива плоскосгь. Тогава, по какво се отличаватъ мъртвитѣ линии отъ живитѣ? Сега, азъ нѣма да ви оставя въ затруднение, защото, ако река да взема вашето мнѣние, единъ ще каже едно, друтъ ще каже, че то не е вѣрно, тогава ще се накърни вашето честолюбие. Вие ще мълчите, за да бѫдете умни, пъкъ азъ ще говоря, та ако направя погрѣшка, ще кажете: Учительтъ не знае. Живитѣ линии всѣкога сѫ по-дълги, тази е разликата. И за да направите тази линия жива, тя не трѣбва да е съвсѣмъ права. Линията Д е една жива линия. Всичкитѣ физически или мъртви сили въ природата, въ които нѣма съзнание вървятъ по права линия, а всичкитѣ живи сили вървятъ по една вълнообразна линия. Слѣдователно, кривитѣ линии, това сѫ изключение между правитѣ линии. Геометрицитѣ всѣкога искатъ да направятъ кривитѣ линии на прави, за да ги измѣрятъ. Едно мъртво тѣло може да го прѣтеглите, но едно живо тѣло не може да го прѣтеглите. По какво се отличаватъ мъртвитѣ тѣла отъ живитѣ? — Че тежестьта на мъртвитѣ тѣла е постоянна, а тежестьта на живитѣ постоянно се измѣня. Тогава, по сѫщия законъ, когато кажемъ, че човѣкъ се е измѣнилъ, ние трѣбва да означаваме, че той се е измѣнилъ чрѣзъ живота. Това е едно благо заради него. Ако е станала една промѣна или едно видоизмѣнение вѫтрѣ въ него, то е за негово добро. Този законъ е много вѣренъ. Всички ония хора, които по единъ прѣстѫпенъ начинъ забогатѣватъ, тѣ идатъ по права линия. Запримѣръ, крадецътъ по права линия бръква въ джоба ти. Той ще се приближи до джоба ти и по правата линия бръкне, извади кесията ти и си свършва работата. И неприятельтъ ти, когато иска да те убие, или да ти направи нѣкоя пакость, гледа да се доближи до тебе по права линия. Слѣдователно, изваждамъ единъ общъ законъ: туй, което скоро се придобива въ живота, скоро се и изгубва. Туй, което скоро се извървява не се прѣцѣнявя. Онзи, който търси кѫсия пѫть въ живота, търси безсмисления пѫть. Смислениятъ пѫть е дългиятъ пѫть. Сега, по нѣкой пѫть мене ме очудва, че вие, като влѣзете въ школата, търсите кѫсия пѫть, искате въ една двѣ години да свършите всичко, всичко да научите и да си излѣзете. Може, туй е пѫтьтъ на С то, туй е пѫтьтъ на правитѣ линии. Но така свършватъ мъртвитѣ линии. Всичкитѣ умрѣли хора така свършватъ, но живиятъ човѣкъ въ свѣта, въ прирсдата, въ козмоса, има единъ дълъгъ пѫть. И туй трѣбва да го поставите като задача, да знаете, че пѫтьтъ ви е безграниченъ. За този пѫть, въ който вървите, никога не туряйте една прѣграда, че ще стигнете на този край. Вие ще стигнете този край, но той е начало на другь единъ пѫть, който е идеенъ. Роди ли се въ васъ мисъльта, че ще дойдете до край, вие имате въ себе си една дребнава мисъль, вие искате да стигнете една височина, и отъ тамъ да се върнете къмъ хората и да покажете, колко знаете. Човѣкъ, който търси славата на хората или похвалата на хората, не знае абсолютно нищо.

Сега, въ васъ ще се зароди другъ въпросъ не трѣбва ли да обмѣняме мисли. Да обмѣняме разумни мисли, то е Божественото вѫтрѣ въ насъ. Да имашъ похвалата на Божественото вѫтрѣ въ себе си, да чуешъ гласа на вѣчното, на безконечното, че ти вървишъ по правия пѫть, по дългия пѫть, по тѣсния пѫть, а не по широкия пѫть, тази е моята идея? Често, нѣкои отъ васъ казватъ моитѣ страдания нѣма ли да се скѫсятъ вече? Мнозина отъ васъ се оплакватъ отъ страданията си. Не може безъ тѣхъ. Впрочемъ, има единъ пѫть, въ който хората не страдатъ, но той е пѫтьтъ на умрѣлитѣ. Два пѫтя има; пѫтьтъ на страданията и пѫтьтъ на живота. Пѫтьтъ на упокоението, въ този смисълъ, както хората го изискватъ, той е пѫть на умрѣлитѣ, на забравенитѣ въ природата.

Азъ искамъ, като ученици на тази велика школа, да имате една мѣрка. Не е въпросътъ да се съкратятъ вашитѣ страдания, но трѣбва да станете разумни. Кога изчезватъ мѫчнотиитъ? За единъ способенъ ученикъ, за единъ способенъ математикъ, мѫчнотиитѣ изчезватъ, когато изучи всичкитѣ правила и споредъ тѣхъ рѣшава задачитѣ си. Той пакъ ще срещне мѫчни задачи, но нему е приятно да се бори съ тѣзи трудности, понеже знае какъ, а когато не знае тѣзи правила, той е като гѫска въ мъгла, не знае накѫдѣ да върви.

Martwiteiviwilinii_2.PNG

И тъй, живитѣ линии сѫ дългитѣ линии въ живота. Слѣдователно, споредъ този принципъ, животътъ не е единъ крѫгъ. Всичкото движение, отъ положението, въ което сега живѣемъ се прѣдставя като множество отдѣлни крѫгове. Когато ние кажемъ, че трѣбва да любимъ ближния си, какво подразбираме? Кой е този ближенъ? Да кажемъ, че ти си единъ квадратъ. Цѣлъ квадратъ можешъ ли да бѫдешъ? Не, ти можешъ да бѫдешъ само линията АВ, твоятъ ближенъ ще бѫде АС, а твоятъ врагъ ще бѫде СД. Всичкитѣ линии отъ чисто геометрическо положенпе, които се намиратъ на западъ, сѫ все вражески линии, защото врагътъ ти никога нѣма да върви прѣдъ тебе, той всѣкога е отзадъ. И човѣкътъ го убиватъ по-лесно отзадъ, отколкото отпрѣдъ. Пъкъ въ доброто, законътъ е обратенъ. Всички линии въ геометрията, това сѫ сили въ природата, които играятъ, важна роль. Едни отъ тия сили въ природата, при сегашното ваше развитие сѫ въ разрѣзъ съ васъ, и затова вие трѣбва да разбирате този законъ.

Martwiteiviwilinii_3.PNG

Слѣдователно, вие може да прѣвърнете единъ врагъ на вашъ приятель. Какъ? — Като намѣрите равнодѣйствуващата линия. Коя е равнодѣйствуващата линия въ квадрата? Тя е линията АВ Сега, за обяснение на мисъльта си, ще ви приведа единъ примѣръ, който съмъ прѣвеждалъ и другъ пѫть. Той е изъ романа на единъ графъ, който се влюбва въ нѣкоя си графиня, красива, интелигентна. Но тя, по едни или други съображения, се отказва отъ него и се оженва за другъ. Обаче, въ този графъ се заражда такава умраза, че той търси начинъ, какъ да отмѫсти и на нея, и на мѫжа й, по такъвъ начинъ, че и двамата да го почувствуватъ, Той помислилъ да ги убие, но този начинъ на отмѫщение му се видѣлъ слабъ. Минава година, двѣ, три, не може да намѣри такъвъ начинъ, че като си отмѫсти, и двамата да почувствуватъ това отмѫщение силно. Графинята почувствувала, че въ неговия умъ се заражда една мисъль да погуби и нея, и мѫжа й, затова като й се родила дъщеря, извикала графа на частна ауденция и му казва: „Дѣйствително, ние се обичахме едно врѣме и сега ти ми се сърдишъ. Ти си младъ, ето дъщеря ми ще порасне, ако искашъ, почакай я малко, ожени се зарадъ нея и считай, че за мене се оженвашъ“. Той се съгласилъ, и всичката му умраза изчезнала. Радостьта дохожда у него и слѣдъ нѣколко години той се оженилъ за дъщерята. Слѣдователно, тази графиня е разбирала великия законъ, какъ да прѣвърне едно чувство на умраза въ едно чувство на любовь.

И тъй, всичкитѣ противорѣчия, отъ чисто окултно гледище, това сѫ сили. Това не сѫ индивиди, форми, това сѫ дѣйствуващи сили, на които вие трѣбва да проучавате законитѣ. Ако имате единъ приятель, или единъ врагъ, вие трѣбва да го проучавате като една сила, да проучавате законитѣ и силитѣ, по които той се движи. Защо тои те мрази? — Вие трѣбва да знаете положително причинитѣ за тази умраза. Казвате: ама той ме мрази! Това не е наука. Ама той не иска да ме гледа! — Това не е наука. Ама той не може да ме търпи! — Това не е наука. Всѣко нѣщо си има причина. Какъ можете да разберете тия причини? Може да кажете: той много ме обича. — И това не е наука. Защо те обича? Вие трѣбва да знаете. кое е онова, което той обича въ васъ. Вие имате единъ приятель и казвате: азъ много обичамъ моя приятель. Коя е онази чърта, която служи за основа на вашата обичь? Не знаете ли това — вашата обичь почива на пѣсъчлива почва. Знаете ли причинитѣ, тя почива на скала, или на диамантена основа.

Сега, въ всѣка една школа трѣбва да се създадатъ отношения между ученицитѣ. Нали вие сте ученици? Кое е онова у васъ, което трѣбва да ви свързва като ученици? Може да ви дамъ това за тема. Ще кажете, че Богъ ви свързва. Но Богъ свързва ли отвънъ хората? Кое е онова специалното, което свързва ученицитѣ, което въ другитѣ, въ външнитѣ хора го нѣма? Ако това нѣщо го има и въ външнитѣ хора, значи то е общо за всички. Има нѣщо специално, което свързва тѣзи които се учатъ. Азъ бихъ ви задалъ сега другъ единъ въпросъ, за да ви помогна. Кое е онова, което свързва човѣка съ хлѣба? (Гладътъ) Тази сила положителна ли е, или отрицателна? — Тя е положителна сила, въ низходяща степень. Гладътъ самъ пс себе си е едно жестоко чувство, и когато човѣкъ е гладенъ, той и човѣка може да изяде. Слѣдователно, гладътъ сѫществува въ насъ като една връзка да съедини човѣка съ хлѣба. Питамъ тогава: защо природата не тури нѣкоя друга връзка, а туря този голѣмъ врагъ, глада, да свързва хлѣба съ човѣка —  едно живо сѫщество съ друго живо сѫщество. Това азъ наричамъ каприции, игри на природата. Този законъ за васъ още не е доказанъ, и азъ не искамъ да го приемете само на вѣра. Вие ще разсѫждавате, ще направите опитъ и тогава ще го приемете.

И тъй, ако въ вашия животъ се вмъкне едно зло, това е една съединителна нишка. Злото всѣкога е съединителна нишка между двѣ точки на доброто. Всѣко зло съединява двѣ противоположни точки на доброто въ себе си. Значи, всѣко зло е ограничено отъ двѣ граници на доброто. Тогава казвамъ: тази сила, която дѣйствува между двѣтѣ точки на доброто е зло само между точкитѣ, а вънъ отъ точкитѣ не е зло. Когато вие изучавате ботаниката, когато изучавате лѣчебнитѣ елементи на растенията, ще видите, че дѣйствително соковетѣ на едно растение, ако ги присадите, може да се прѣвърнатъ въ друго. Съврѣменнитѣ ботаници прѣсаждатъ само клонищата. Тѣ незнаятъ да прѣсаждатъ коренитѣ, но присаждане има и въ коренитѣ. Ако единъ ученикъ на окултната школа се заеме да изучава ботаниката, той трѣбва да изучи и двата вида присаждания. Сега е смѣшно да се говори за присаждане на коренитѣ, защото, за да присадимъ единъ коренъ, трѣбва да има други условия. За сега, тъй както живѣемъ, това не може да стане. Днесъ има условия само за присаждане на клонитѣ. Но психологически, въ самия човѣкъ трѣбва да се присадятъ коренитѣ на неговитѣ чувства. Е, питамъ: тия нови твърдения, които ви дадохъ, хвърлятъ ли свѣтлина въ ума ви? Освѣнъ че нехвърлятъ свѣтлина върху вашия умъ въ дадения моментъ, но веднага произвеждатъ едно смущение въ васъ. И знаете ли какво смущение произвеждатъ? Сега азъ ще ви дамъ единъ малъкъ примѣръ. Прѣдставете си, че вие сте турили въ джоба си 20 лева и вървите съ мисъльта, че ще си купите билетъ за тренъ и ще направите една разходка. Тихъ и спокоенъ сте, вървите радостенъ, че тренътъ ще ви вози. Обаче, азъ се приближавамъ до вашия джобъ и по правилото на мъртвитѣ линии бръквамъ въ джоба ви и изваждамъ паритѣ. Вие сте още радостенъ, но дойдете до гишето за билетъ бръкнете въ джоба си, паритѣ ви нѣма. Уплашите се. Защо? Какво е станало? Вие си казвате въ дадения моментъ; азъ ли съмъ или не съмъ азъ? Въ джоба ми имаше пари! И първото нѣщо, което изпѫква въ вашия умъ е, че разходката съ трена нѣма да я бѫде, а пѣшъ ще се ходи. Вие казвате: азъ не обичамъ да ходя пѣшъ. Веднъжъ въ недѣлята рѣшихъ да ида на разходка съ съ тренъ, а то паритѣ ми нѣма! Пъкъ сега врѣмето е топло. Какъ ще вървя? Значи, мързелътъ ви безпокои. Другъ случай. Прѣдставете си слѣдующето. Вие сте едно дѣте. Майка ви дава 20 лева въ джоба и казва: иди, качи се на трена и направи една разходка до еди-кѫдѣ си! Обаче, ти не искашъ. Нѣколко твои другарчета сѫ тѣ повикали да отидете на разходка, но пѣшъ. Майката казва: не, ще вземешъ паритѣ, ще идешъ съ трена! Майката заповѣдва. Ти отивашъ, но си неразположенъ. Другаритѣ ти сѫ въ ума ти. Азъ дойда до гишето, бръкна въ джоба ти и ти взема паритѣ. Ти като отворишъ кесията си и видишъ, че паритѣ ги нѣма, развеселишъ се. Върнешъ се и отидешъ съ другарчетата си на разходка. Вечертьта майка ти те пита ходи ли кѫдѣто те пратихъ? — Не. Защо? Откраднаха ми паритѣ. Обаче, кражбата за тебе въ случая е една приятность, защото се постигна твоето желание. Обаче, възгледитѣ на единия, и на другия за откраднатитѣ пари сѫ различни. Питамъ: защо възрастниятъ човѣкъ и дѣтето не мислятъ еднакво? Единиятъ се радва, а другиятъ скърби? Нали старитѣ хора минаватъ за умни хора, а дѣцата за глупави? Кой въ дадения случай мисли здраво?

Сега, всичкитѣ учения сѫ приятни само до толкова, доколкото иматъ приложение въ живота, или пъкъ доколкото ни даватъ възможность да се явятъ нови мисли. При всичкитѣ тия твърдения, които ви давамъ, нѣкой ще каже: вижъ какво казва. Учительтъ днесъ, че ако любовьта не може да те снеме въ ада, тя не е любовь, и ако умразата не може да те заведе при Бога, тя не е умраза. Какъ е възможно това? Какъ може умразата да те заведе при Бога! Ще ви дамъ двѣ обяснения, за да направя мисъльта си по-конкретна. Тѣ сѫ слѣдующитѣ. Да допуснемъ, че азъ съмъ единъ богатъ овчарь, или единъ земледѣлецъ. Имамъ 2,000 овце. Вие сте скарани съ мене, и азъ съмъ ви единъ голѣмъ неприятель, врагъ. Вие казвате: въ дома му азъ никога нѣма да стѫпя, не искамъ да го срѣщамъ даже по пѫтя. Обаче, тамъ въ планината азъ си направя една колиба, приготвя за себе си и за овцетѣ храна за прѣзъ зимата, обзавеждамъ се добрѣ. Вие сте единъ търговецъ. отивате по търговия, но случва се една виялица, снѣгъ, запуши пѫтя ви. Вие сте близо до моята колиба. Да вървите по-нататъкъ не можете, Вие се намѣрите прѣдъ една дилема. Гледате насамъ, нататъкъ, какво ще направите? Ще влѣзете ли въ моята колиба, или не? - Ще влѣзете и оттатъкъ ще минете. Като влѣзете въ моята колиба, азъ ще ви нагостя. Казвамъ: умразата си е умраза, а ние като хора, може да се споразумѣемъ. Значи, този студъ, това зло е станало причина, за да влѣзете въ колибата. Друго положение и, ето умразата може да ви заведе при Бога. Вие мразите нѣкого кръвно, но сѫщевръменно сте много слабъ, малодушенъ човѣкъ. Пъкъ онзи, когото мразите е голѣмъ човѣкъ, силенъ, може да ви направи голѣмо зло. Вие, обаче не може да му направите никаква пакость. Какво да правите? Самъ сте слабъ, на Бога не сте уповавали до сега, но този човѣкъ е опасенъ за васъ. Тогава? Обръщате се най-послѣ къмъ Господа и казвате: Господи, не виждашъ ли какво ми прави този, той ме измѫчва. Умразата ви къмъ него въ този случай ви праща къмъ Бога. Вие се молите веднъжъ, дважъ. и най-послѣ казвате: що ми трѣбва да се занимавамъ съ него, азъ намѣрихъ правия пѫть. Ето, умразата къмъ този човѣкъ ви тика къмъ Бога. Ако тази умраза не е толкова силна, тя нѣма да ви накара да се молите. Но какъ се молите? Вие не се молите на Господа да му прости, но искате да ви помогне да си отмѫстите. Сегашнитѣ хора така разбиратъ. Затова казвамъ: ако умразата не е толкова силна, че да ви прати при Бога, тя не е умраза. Питамъ: умразата прати ли те при Бога? — Прати ме. — Колко пѫти азъ Го викахъ на помощь, колко пѫти се молихъ! — Е, твоята умраза има смисълъ.

Другиятъ въпросъ: ако любовьта ви не може да ви смъкне въ ада, тя не е любовь. Този въпросъ вие сами ще си изтълкувате. Ако не може да го изтълкувате, слѣдующиятъ пѫть азъ ще ви дамъ пакъ двѣ обяснения. Това сѫ нѣща, които сѫществуватъ въ живота. Когато ние говоримъ съ нѣкой символъ, този символъ трѣбва да се прѣвърне въ една права мисъль. Когато нѣкой човѣкъ каже, че е святъ, трѣбва да е святъ. Когато каже, че е ученъ, трѣбва да е ученъ. Когато каже, че е добъръ, трѣбва да е добъръ. Когато каже, че е търпеливъ, трѣбва да е търпеливъ. И когато каже, че е лошъ, трѣбва да е лошъ. Мнозина отъ васъ говорятъ съ единъ неопрѣдѣленъ езикъ. Казвате: азъ съмъ много лошъ човѣкъ. Ама съ туй вие се хвалите. Съ туй вие искате да си придадете една важность. Или, казвате: азъ съмъ много добъръ човѣкъ. Не сте добъръ, но ис кате да си придадете една важность. Нито сте добъръ, нито сте лошъ. Казвамъ: вашата умраза, вашата лошавина е толкова голѣма, че не ви е подвижила нито една педа отъ дома ви, тя и петь пари не струва. И добрината ви е толкова голѣма. Вие имате малки величини, които не сѫ ви помрѫднали нито на една педя. Тѣ сѫ такива величини, съ които даже и дѣцата не си играятъ. Запримѣръ, едно дѣте като има 5 ст., казва знаешъ ли колко имамъ! Питамъ: ако тия петь стотинки дадете на единъ търговецъ, какво ще направи съ тѣхъ? Тия петь стотинки, обаче въ ума на това дѣте стоятъ като една велика идея. То е право. Тия петь стотинки въ рѫцѣтѣ на дѣтето сѫ една голѣма величина. Ако то може да си купи едно ябълчно сѣме и да посѣе тази ябълка, слѣдъ десеть години то може да стане единъ отъ най-голѣмитѣ търговци; ако то разумно употрѣби 5-тѣ стотинки, въ продължение на 10 години, тѣ може да му донесатъ единъ голѣмъ приходъ. А 10 милиона лева злѣ употрѣбени, може да ти турятъ единъ такъвъ голѣмъ товаръ на гърба, че слѣдъ хиляда години може да слѣзешъ на дъното на океана. Това сѫ все сили, отношения, идеи, които може да ни отклонятъ отъ правия пѫть на живота, но разсѫждението е важно.

За нѣкои ученици отъ школата има опасность да се отклонятъ отъ правия пѫть на своето развитие. Какъ? Запримѣръ, нѣкои дойдатъ въ школата и казватъ: азъ ще посѣщавамъ школата. Послѣ поседи, поседи една — двѣ години и казватъ: и безъ школа може. И безъ школа може, нѣмамъ нищо противъ това, но знаете ли какъвъ е законътъ. Сега да опрѣдѣля, какъвъ е моралниятъ законъ. Имате банката С. Имате и клиента А. Този клиентъ А внася 10,000 лева въ банката С. Тия пари седятъ петь години въ банката С  съ лихва 7%. Единъ день дойде А, казва на С: Азъ искамъ да си изтегля паритѣ отъ банката ти. Пита ме: сега азъ правя ли зло, като изтеглямъ паритѣ си? Трѣбва да знаете, че С е приятель на А. Сега С казва: не правишъ злѣ, но нашиятъ интересъ страда. Паритѣ сѫ твои имашъ право да си ги изтеглишъ, но съ това нашиятъ капиталъ се намалява. Защо — Всичкитѣ банки се подържатъ все отъ вносове. Ако всички извлѣкатъ своитѣ вносове, банката ще трѣбва да уравновѣси своитѣ смѣтки — ще ликвидира. Добрѣ, но има друга една банка В. Този господинъ А изважда паритѣ си отъ банката С и ги дава въ банката В, дѣто му даватъ 12%. Банката С обаче му казва: тази банка В дѣйствително дава 12%, но слѣдъ една — двѣ години ще фалира и вашитѣ пари ще хвръкнатъ. Питамъ: какво ще придобие този клиентъ, ако извади паритѣ си отъ С и ги тури въ банката В? Най-послѣ, вие имате едно погрѣшно схващане за школата. Веднъжъ рѣшилъ въ себе си да слѣдвашъ Божествената школа, трѣбва да имашъ опрѣдѣлени, неизмѣнни отношения спрѣмо нейнитѣ закони и правила. Спрѣмо когото и да е, отношенията ви трѣбва да бѫдатъ коректни. Това сѫ математечески величини, безъ които вие не можете да функционирате.

Ще ви обясня другъ единъ законъ. Нѣкой пѫть и у светиитѣ се заражда едно чувство, едно желание за уединение. И вие казвате: азъ искамъ да се уединя отъ хората, да ги напусна. Какво значи да се уединишъ отъ хората, или да ги напуснешъ? Да се уединишъ, значи да дадешъ свобода на всички хора. Сега да обясня своята мисъль. Представете си, че азъ имамъ 50 голѣми кѫщи, които давамъ подъ наемъ, и въ тѣхъ имамъ квартиранти повече отъ 50 фамилии. Постоянно имаме разправии помежду си. Най послѣ дойде ми до гуша и казвамъ: не мога да ги търпя тия хора! И тѣ казватъ: и насъ ни дойде до гуша, и насъ ни дотегна този човѣкъ! Ще ида въ пустинята най-послѣ! То значи: ще ги оставя свободни една — двѣ години, безъ да имъ искамъ наемъ. Туй значи да се уединишъ — да ги не смущавашъ. И слѣдователно, светиитѣ сѫ учили въ пустинята туй изкуство, да не смущаватъ хората.

Сега, мнозина отъ васъ сте рентиери. Всѣка вечерь седите и казвате: този ученикъ тамъ има еди-какъвъ си недѫгъ. Значи има да ви дава. Вие сте сѫдия, сѫдите го. Хиляда лева глоба да се наложи на Драганъ Стояновъ. Налагате му глобата. Критикувате го. И тъй, нареждате този — онзи, на всички туряте глоба. Питамъ: кой ще изпълни вашитѣ присѫди? — Нѣма кой, затова отивате сами да си вземете паритѣ. Ти ще дадещъ 1000 лева. Защо? — Имашъ извѣстенъ недостатъкъ. На другия ти ще дадешъ 2000 лева. Е, кой ще те търпи? Ако тия хора всѣка вечерь изпѫкватъ въ твоя умъ съ своитѣ недостатъци, слѣдъ 10 години какво ще стане? — Разбира се, до гуша ще ти дойде живота. Не, ще седнешъ вечерь и ще мислишъ тъй, както Господъ е мислилъ, когато е създавалъ свѣта, че всичко е хубаво и красиво. Въ Бога всичко е хубаво и красиво, но вънъ отъ Него не е тъй. Слѣдователно, дойде ли вечерь — съ Бога. Дойде ли день — съ хората. Вие още не сте научили това изкуство. Вечерно врѣме, когато дойде да живѣете съ Бога, какво правите? — Всички се криете въ кѫщи. Ами знаете ли, колко е хубаво при Бога, тамъ на Витоша, горѣ! И запримѣръ, ако азъ бихъ ви задалъ една задача такава: въ тѣзи голѣми студове да идете на Витоша. Вие ще кажете: Учителю, извини, но другъ пѫть, защото не ще можемъ да се върнемъ. Пъкъ и азъ, като зная вашето разположение, никога нѣма да ви пратя по това врѣме. И азъ съмъ практиченъ, не ви давамъ такава задача, защото ще трѣбва да ви нося на рѫцѣ отъ Витоша надолу.

Положителната страна за ученика е слѣдната: онзи, който иска да се учи, трѣбва постоянно да е въ съприкосновение съ Бога на мѫдростьта. Съврѣменнитѣ, религиозни хора казватъ: не трѣбвало много знание на човѣка. И Соломонъ казва: че много знание на човѣка не е потрѣбно. Има едно знание само на любопитството. То не е знание, но има едно знание, което е необходимо, то е знанието за живота. Знанието за добродѣтелитѣ сѫщо е потрѣбно. Сегашното знание върви въ низходяща степенъ. До сега вие сте изучавали всички науки въ щета на вашитѣ мисли, въ щета на човѣчеството. Всичкитѣ науки хората ги използуватъ все за зло, не тъй прямо, открито, но вѫтрѣ въ тѣхъ се крие една користолюбива цѣль. Даже най-благороднитѣ хора, или най-възвишенитѣ философи използувать всичко за извѣстни облаги. Защо нѣкой се учи? — Да стане нѣкой виденъ проповѣдникъ. Все очаква нѣкакво благо отъ своето учение. Питамъ: знание, което очаква своята облага отвънъ, знание ли е? — Не. Това е знание на мъртвитѣ линии. Слѣдователно, знанието, за което азъ говоря, то е знание за съприкосновение съ Бога — знание за добродѣтелитѣ. Ние ще дойдемъ до другата фаза на еволюцията — да се учимъ да прѣвръщаме всички отрицателни сили на природата въ добри сили, т. е. не самитѣ сили да станатъ добри, но да дѣйствуватъ за добро.

Често, нѣкой казватъ: еди-кой си тъй разправя за насъ. Вие сте чудни! Ние нѣма какво да се занимаваме съ свѣта, нѣма какво да изправяме човѣшкия характеръ. Ами че, който и да е отъ васъ, когато е слѣзалъ на земята, той е подписалъ извѣстна програма за своя животъ. Колко сили, колко велики умове сѫ правили тази програма за работа, и сѫ му опрѣдѣлили начинъ за живѣене, които той трѣбва да изпълни. Нѣма какво азъ да му опръдѣлямъ, да му давамъ нова програма. Казвамъ му: разгърни кодекса на твоята книга, еди-коя си глава, еди-коя си страница, еди-кой си пасажъ и чети! Ако е уменъ, той ще разгърне и ще види. Отъ тамъ трѣбва да започнете. Сега всички ще се повърнете къмъ вашето минало Само така като разберете нѣщата, вие ще можете да използувате вашия живтъ и ще изучите, освѣнъ скрититѣ сили, които сега сѫ вложени въ васъ, но и всички главни точки, закони, съ които да работите.

Азъ тази вечерь имахъ единъ разговоръ съ двама учени отъ лѣвото течение Казвамъ имъ така: Мислите ли, че животътъ може да се оправи само тъй, както вие разбирате, и че този е единствениятъ начинъ. Казватъ: да, този е начинътъ. Казвамъ имъ: има и другъ начинъ, хиляди пѫти по-добръ отъ вашия. Е, какъвъ е той? Азъ ще ви го кажа. И започвамъ, давамъ имъ слѣдното обяснение. Питамъ ги: гдѣ седи силата на богатитѣ хора? — Разбира се, въ тѣхнитѣ пари! Хубаво, ами гдѣ седи слабостьта на бѣднитѣ хора? — Въ безпаричието. Но, прѣдставете си, имъ казвамъ, вие сега искате да дадете възможность на бѣднитѣ хора да станатъ силни, да заграбятъ паритѣ на богатитѣ и да ги употрѣбѣтъ разумно. Но вие още не знаете, дали тѣ ще ги употрѣбятъ разумно. Прѣдставате си, че тѣзи бѣднитѣ хора знаяха този законъ, безъ орѫжие да изтеглятъ богатството на богатитѣ, и го приложатъ. Гледа богатиятъ, касата му затворена. Отвори я, вѫтрѣ празно.

Я сиромахтъ стане, гледа касата си пълна. Казвамъ: гдѣ ще бѫде силата тогава? — У сиромаситѣ. Казвамъ: туй богатство отъ богатитѣ може да мине по единъ естественъ начинъ въ рѫцѣтѣ на сиромаситѣ. Да допуснемъ сега, че азъ мога да направя това, да прѣкарамъ златото на богатитѣ хора въ рѫцѣтѣ на сиромаситѣ. Но вие гарантирате ли, че тия сиромаси, като ги направите богати, ще употрѣбятъ туй богатство за благото на човѣчеството Казватъ: е и това сѫ хора. Да, хора сѫ и тѣ, като онѣзи богатитѣ. И тогава казвамъ: въ окултната наука се знае, че сегашнитѣ сиромаси сѫ едноврѣмешни богаташи, а едноврѣмешнитѣ богаташи сѫ сегашнитѣ сиромаси. Че какъ! Тъй е. Слѣдователно, друго, друго нѣщо трѣбва да се внесе въ живота. Вънъ има нѣщо по-важно. Но какво? — У всички ви трѣбва да има човѣщина. Но какви сме, богати или сиромаси, но човѣшки трѣбва да се отнасяме, да имаме еднакви права всички и да се зачитаме. Ама кога ще дойде това разбиране? Ами по вашия начинъ по-скоро ли ще дойде? Нѣма да дойде по-скоро.

Та, сега и за васъ, ученицитѣ, които казвате по нѣкой пѫть, че може и безъ школата, казвамъ: вие грѣшите противъ себе си. Не може безъ школата. Вие не считайте буквата на нѣщата. Ако мислите, както нѣкои сегашни хора мислятъ, че трѣбва да отиватъ въ църква, не сте прави. Ти не трѣбва само веднъжъ да идешъ въ църквата, всѣкога трѣбва да бѫдешъ тамъ. Школата, това е постоянно общение съ Бога, постоянно общение съ всички ония живи и благородни божествени души, съ всички будни и съзнателни умове, съ всички благородни сърца, които иматъ единъ и сѫщъ съзнателенъ стремежъ. Слѣдователно, споредъ менъ, или споредъ правилото, желанието ви за знание, желанието ви за наука трѣбва да бѫде толкова силно, че да нѣма мѫчнотия, да нѣма сила въ свѣта, която да ви спѫне. Тогава вие може да постигнете всичко, което искате. Нѣкой казва; азъ не искамъ сега да уча. Защо? Ако Драганъ или Петко те е обидилъ, какво отъ това? Нали ти търсишъ знание? — Знанието иде отъ Бога. Всичко добро, всичко красиво излиза отъ Бога. Така трѣбва да схващате вие. И въ всинца ви трѣбва да има туй непрѣодолимо желание да учите, а не любопитство, като това въ Ева. Въ Ева нѣмаше непрѣодолимо желание за знание, но имаше любопитство. По нѣкой пѫть трѣбва да се спра да обясня, какво разбирамъ подъ „непрѣодолимо желание за знание“.  Вие ще провѣрите много отъ тия качества, вѣрни ли сѫ, или не. Всѣка една жива идея трѣбва да се опрѣдели. Опитностьта, която имате сега е богата, но ако туй знание, което сте постигнали, не го прилагате и не му давате единъ новъ потикъ, въ васъ ще се образува едно ферментиране, ще се вкиселявате и ще се огорчавате. А тамъ, дѣто се образува вкиселяване и огорчаване, спира се и прогресътъ на човѣшката душа. Има много отъ васъ, които казватъ: е за въ бѫдаще, въ този животъ не мога да се уча, но въ другия животъ ще уча. Може но ученикътъ трѣбва сега да разрѣши въпроса. Това интенсивно желание за учене въ васъ никога не трѣбва да се прѣкъсва. Прѣкѫсне ли се туй желание, отъ гдѣ знаете че въ бѫдаще ще бѫде пакъ тъй? Кой ще ви свърже тогава? Азъ се чудя на вашата голѣма вѣра въ бѫдащето. Ако ти сега седишъ, — разговаряшъ се и не искашъ да подигнешъ една малка сламчица, какъ ще подигнешъ голѣмата греда въ бѫдещето?

И тъй, сега желая ви да се движите. Ако искате да бѫдете живи, не избирайте кѫситѣ, мъртвитѣ линии, но избирайте дългитѣ, живитѣ линии. Слѣдователно, страданията въ живота, въ този смисълъ, сѫ само едно отъ качествата на дългия пѫть. Много се се изморява този, който е ходилъ на дълъгъ пѫть, нали? А онзи, който е изминалъ само 10 метра пѫть изморява ли се? Онзи който е извървѣлъ 10-15 километра, казва; много се изморихъ. Краката много ме болятъ.

Не е грѣхъ, че се изморилъ. Той ще си измие краката, ще си почине и на другия день пакъ ще тръгне на дълъгъ пѫть и въ този дълъгъ пѫть той ще добие знание. Ще се срещне съ много хора, ще се запознае съ географическитѣ мѣста, съ живота, съ природата, съ дърветата, съ рѣкитѣ и т. н. Слѣдователно, ще разбере цѣлия козмосъ, който сега сѫществува. Азъ говоря сега за козмоса на човѣшкото съзнание, защото има единъ козмосъ, който е извънъ човѣшкото съзнание, той е съзнанието на ангелитѣ, или козмоса на ангелитѣ, който е различенъ отъ козмоса на човѣка. Нашиятъ козмосъ е много по-малъкъ отколкото козмоса на ангелитѣ. Когаго единъ ангелъ разсѫждава за козмоса, въ неговия умъ има такива нѣща, които единъ човѣкъ даже и на сънъ не е видѣлъ, и на умъ не сѫ му идвали.

И тъй, коя е основната мисълъ? — Дългиятъ пѫть. Защо? Защото е пѫть на живота. А другиятъ пѫть, кѫсиятъ пѫть, той е пѫть на смъртьта, той е гладъкъ пѫть. Въ него нѣма никакви прѣпятствия.

Сега, вие ще извадите извѣстно заключение. Азъ оставямъ безъ заключение. Знаете ли защо азъ не правя заключение? — Въ окултната наука никога, не затварятъ. Ако слѣдъ като излѣзете отъ школата азъ затворя вратата, какво означава? Или, слѣдъ като влѣзете, вратата се заключи, какво е това положение? Сегашнитѣ хора искатъ заключение. Никакви заключения! Разслждение и обсѫждане върху идеитѣ — да това може но ако вие искате да извадите едно общо заключение за цѣлия животъ, това не може. Заключение не може да се даде, не само за васъ, за никого, т. е. заключение може да ви дамъ, но това заключение нѣма да опрѣдѣли сѫщностьта или смисъла на нѣщата.

Често вие питате: какъвъ е смисълътъ на живота? Може ли да дадемъ отговоръ, какъвъ е смисълътъ на живота? Може да питаме, каква е крайната цѣль на любовьта, защо Господъ създаде свѣта, защо хората се мразятъ, защо се обичатъ и т. н. И на всички тия въпроси може да дадете едно, второ или трето обяснение, но да дадете едно общо заключение, да обясните нѣщата, това е една отъ най-труднитѣ философии. Затова ние се пазимъ отъ заключения. Ние разсѫждаваме, обогатяваме се съ знания, а другото оставяме на страна. Заключение въ свѣта може да даде само единъ и то онзи, който разбира тази дълга линия, да събере двата края въ едно. Тогава азъ ви пигамъ: мислите ли, че единъ день Господъ, за да ви убѣди въ това, ще съедини двата края въ едно? Това е пакъ прѣдположение.

Ние не можемъ да знаемъ, какво мисли Той. Догатваме, правимъ си прѣдположения, но нищо повече.

Нѣкои учени хора говорятъ за случайноститѣ. Но азъ мога математически да изчисля, какви сили седятъ задъ всѣка една случайностъ. Сили работятъ въ изключенията! Има закони, съ които опрѣдѣляме на какво се дължатъ случайноститѣ. Задъ всѣко едно изключение седи една разумна, интелигентна сила, на която съзнанието въ даденъ моментъ не е било будно, и така се е явила една случайность. Колкото тази случайность става по-често въ природата, толкова тия сѫщества сѫ по-малко интелигентни, Колкото случайноститѣ и изключенията сѫ по-рѣдки, толкова и тия сѫщества по-умни и по-висши. Тия заключения азъ правя за себе си, Мои заключения сѫ тѣ. Имамъ свои основания, и по този законъ, зная, слѣдъ първото изключение кога ще се яви второто изключение, защото тѣ ставатъ периодически. Нѣкои питатъ: какъ ставатъ случайноститѣ въ свѣта? Ето какъ: при единъ младъ български чорбаджия отива единъ български абаджия да му крои биръ бучуклия гащи. Изнася абаджията единъ топъ хубаво сукно, измѣрва го и взима ножицитѣ да крои. Но въ това врѣме дъщерята на чорбаджията влиза. Абаджията я поглежда, забравя се, помръдва ножицитѣ и рѣже, обаче платътъ вече за биръ бучуклия гащи не става. Криво изрѣзълъ плата. Кой е причината? — Момата. Не, той се захласналъ и отрѣзълъ на криво плата. Значи, всѣка една случайность се дължи на разумна причина, която е отвлѣкла съзнанието на едно разумно сѫщество въ друга посока. Това не е умишлено. Погледналъ той момата, а тѣ го отдаватъ на закона на случайноститѣ. Тъй щото, тъй погледнато, случайноститѣ сѫ едно изключение, въздѣйствуване на една сила, на едно сѫщество върху друго интелигентно сѫщество.

Да изпѣемъ новото упражнение: „Благость носи Свѣтлината“.

Т. м.

*

13-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 8. I. 1924 год. — София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...