Jump to content

1923_11_28 Волята Божия!


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Волята Божия!

Т. м.

Ще имате единъ пропускъ до идущата срѣда. Азъ ще ви кажа: МИРЪ. Вие ще отговорите: „Мирътъ носи Божията радость“.

Произнесохме всички заедно три пѫти дадения пропускъ: Мирътъ носи Божията радость.

Прочете се резюмето върху темата. „Отличителнитѣ чърти на цѣломѫдрието и благоразумието“.

Прочетоха се нѣколко теми върху: „Отличителнитѣ чърти на гордостьта и щестлавието“.

Тема за идущия пѫть: „Отличителнитѣ качества на мѫжа и жената“. Вие ще разгледате отличителнитѣ качества не на сегашнитѣ мѫже и жени, и то обективно, като че не се отнася за васъ, а тъй както сѫ мѫжътъ и жената въ природата, идейно какви трѣбва да бѫдатъ.

Сега, да имаме едно малко музикално упражнение. Ще изпѣемъ думата „миръ“. Колко слога има тя?Единъ Понеже има само единъ слогъ затова е миръ. Тя е едносложна дума. Колко букви има? — Четири. Сега, ще пѣете думата „Миръ“, съ постепенно повишение на тона, и послѣ съ постепенно понижение. При повишението взимате тоноветѣ: do, mi, sol, do, а при понижението се пѣе отъ горно do, до долно do: do, si, la, sol, fa, mi, re, do.  Колко стѫпки има на слизане? — Осемь. На качване? —  четири. Отъ какво произлиза тази разлика? Сега, като съберете 8 и 4, колко правятъ? — 12. А като съберете 1 и 2 прави 3. Значи. имате числата 4, 8 и 3. Тѣ означаватъ хармония въ окултната музика. Числото 4 е бащата, който прави 4 стѫпки, за да възлѣзе нагорѣ. То е тона на Мѫдростьта. Осемь стѫпки надолу, това е майката. При слизането, стѫпкитѣ трѣбва да бѫдатъ всѣкога по-дребни; ако крачишъ повече, ще паднешъ. При качването стѫпкитѣ сѫ по-малко четири, защото сѫ по-голѣми, двойни сѫ тѣ. Който се качва горѣ, по-едри стѫпки прави, иначе ще падне.

Ще ви запитамъ: какво нѣщо е музиката, само кога можешъ да пѣешъ? Музиката е първото видимо изявление на Любовьта. Когато първи пѫть се събудили ангелитѣ въ небето, почнали да пѣятъ. И тѣ се събуждатъ. Като почнали да пѣятъ, свѣтътъ почналъ да се създава. Тѣ и до сега пѣятъ. Значи видимата, външната страна на съзнателния животъ всѣкога започва съ музика. Ако разглеждате това единъ день, когато станете ясновидци, ще видите, че пѣнието започва тогава, когато любювьта заговори въ сърцето на човѣка. Вие и сега сте ясновидци, само че на дребно. Не че не можете да виждате, това не е обида, но прѣдъ васъ има прѣпятствия, качвате се нагорѣ, та хоризонтътъ ви е тѣсенъ. Но единъ день, когато се качите на високо и просторътъ ви бѫде широкъ, тогава ще почнете да виждате добрѣ. При пѣнието съзнанието всѣкога прониква. Не можешъ да пѣешъ, докато не обикнешъ, докато не съзнавашъ. Даже и този, който никъкъ не знае да пѣе, щомъ се влюби, почва да пѣе. Това е вѣрно и въ природата. Щомъ обикнешъ, почвашъ да пѣешъ. Не само хората, но и животнитѣ пѣятъ. Пѣние има даже и въ дърветата, и въ изворитѣ, навсѣкѫдѣ. Сега, васъ може да ви се вижда чудно, какъ е възможно, изворъ да се влюби, да пѣе! Чудно ви е, но загадъчна е пѣсеньта на извора! За да разберете тази мисъль, идете малко по-далечъ, въ едно философско разсѫждение. Запримѣръ, вземете едно сѫщество, на което съзнанието е по-низко отъ вашето и проявете къмъ него своята любовь. Не би ли се очудило туй сѫщество, ако ти искашъ да му покажешъ, че го обичашъ и проявявашъ своята любовь чрѣзъ рѫката си? То ще каже: защо ме стискашъ? — Защото те обичамъ. Любовьта въ рѫката ли седи? Не, тя може да се прояви чрѣзъ рѫката, но не е въ рѫката, може да се прояви чрѣзъ сърцето, но не е въ сърцето. Колкото рѫката е изворъ на любовьта, толкова и сърцето. Казвашъ: сърцето ме боли. Не, сърцето не може да те боли, но понеже накоплението на енергията, която се набира въ сърцето е голѣма и не може да изтича правилно, влюбениятъ почва да усѣща едно стѣгане въ сърцето, едно голѣмо напрѣжение и тогава всички казватъ: по-малко любовь трѣбва, т, е. казано на нашъ езикъ, по-малко напрѣжение трѣбва. И тогава той затваря сърцето си, за да не се пукне крана. Послѣ нѣкои казватъ за нѣкого: отъ много любовь мозъкътъ му се напрѣгналъ. Не, любовьта не е нито въ мозъка, нито въ сърцето, нито въ тѣлото. Вие може да направите опитъ съ единъ изворъ, да видите, че той люби. Идете при единъ балкански изворъ и измѣрете най-низкото ниво на водата му. Слѣдъ това изчистете го хубаво, докато не остане никаква тиня въ него и прѣзъ това врѣме проектирайте своята любовь къмъ водата на този изворъ Като поседите тамъ 1/2 или 1 часъ, ще забѣлѣжите, че нивото на водата въ този изворъ се подигнало на 1/2 мм. Ще кажете: това е случайно. Не е случайность. Направи слѣдния опитъ: прѣмѣри широчината на рѫката и на врата на нѣкой човѣкъ прѣди да е влюбенъ, и послѣ, слѣдъ като се влюби, и ще видишъ дали има разлика. Разширение има въ този човѣкъ. По сѫщия законъ и водата се е разширила. Вие ще кажете, че и това е случайность. Въ такъвъ случай, азъ мога да кажа, че разширението изобщо е случайность. Да, но философията е тамъ, че любовьта се чувствува навсѣкѫдѣ. Любовтьта може да я намѣритѣ и въ растенията. И тукъ можете да направите сѫщия опитъ, какъвто направихте съ извора. Изобщо, за да видите, че въ природата има съзнание, че всичко чувствува любовьта, се искатъ тънки усѣти. Прѣмѣрете съ една точна мѣрка колко сѫ широки и дълги листата на нѣкое растение и послѣ проектирайте вашата любовна мисъль къмъ тѣхъ, не когатото има плодове, защото ще ви прати плодоветѣ си, но когато още не е завързало, и ще намѣрите, че листата му сѫ станали съ 1/4 отъ милиметъра по обемисти. Въ това растение става едно разширение, което показва, че то чувствува любовьта и иска да каже: азъ те обичамъ, и ако дойдешъ идущата година при мене, ще ти дамъ отъ най-хубавитѣ си плодове. Съзнанието на тия сѫщества, които сѫ на земята сѫ въ нисша степень на развитие, но духътъ имъ, който е въ по-висшитѣ свѣтове, чувствува тази любовь, и чрѣзъ органитѣ си се изразява, като казва; азъ ти благодаря за вниманието, благодаря ти че ми изпрати едно любовно чувство, благодаря ти, че ме поля съ вода. Питамъ ви: ако почнете да мислите така, ще считате ли, че туй дърво не чувствува? Свещено е туй дърво! Нали има свещени дървета? Какъ станаха тия дървета свещени? Свещени станаха не самитѣ дървета, а тѣхнитѣ духове.

И тъй, музиката е проявление на любовьта въ вашата душа. Музиката, пѣнието е събуждане. По нѣкой пѫть има механическо пѣние, но въ истинското пѣние има едно успокояване. Който пѣе истински, той трѣбва да пѣе само за себе си, защото щомъ мисли за окрѫжаващата срѣда, то е ограничение. Щомъ пѣе за себе си, той въ дадения моментъ е по-голѣмъ отъ всички хора наоколо. Физически той е по-малъкъ, но духовно е по-голѣмъ. Щомъ съзнавашъ, че всички хора сѫ като тебе, значи единишъ се съ тѣхъ. Всѣки човѣкъ е единица отъ едно велико цѣло. Слѣдователно, въ дадения моментъ може да схващамъ всички хора като материални единици, а сѫщеврѣменно може да ги съзнавамъ като души, като тѣла, като сърца и като умове. Значи, въ пѣнието има едно разширение, едно успокояване. Като пѣете, ще си избирате съотвѣтни думи на разположението си. Българитѣ започватъ: ,,Стоянъ си мами думаше“. Какво искатъ да кажатъ съ това? Или, друга нѣкоя пѣсень? „Отивала мома на извора“ и т. н. Туй сѫ пѣсни отъ народния битъ. Тѣзи пѣсни сѫ съвсѣмъ извратени, Първоначално тѣхното значение е било друго. Въ сегашнитѣ нови пѣсни почти нѣма поезия. Сегашното пѣние азъ го считамъ само упражнения, приготовления за бѫдещата музика. Въ класическитѣ парчета има идея, тѣ сѫ продиктувани отъ нѣщо по-високо, а останалитѣ сѫ повече упражнения. Упражненията не сѫ лошо нѣщо, но пѣснитѣ сѫ нѣщо велико. Нѣкой казва: е, какво нѣщо е пѣсеньта? Чудна работа! Азъ наричамъ моята любовь едно окултно упражнение, тя не е пѣсень, ще стане пѣсень, но докато стане пѣсень, трѣбва да има такива пѣснопойци. Защото, пѣсеньта става чрѣзъ пѣснопойцитѣ. Ще кажете: какъ тъй? Вземете едно парче и накарайте единъ първокласенъ цугуларь-виртуозъ да го изсвири. Накарайте слѣдъ това нѣкой обикновенъ цигуларь да го изсвири и ще видите грамадната разлика. Казвате; отлично парче! Отлично, но при великия цигуларь „Цвѣте мило, цвѣте красно“ при нѣкой великъ цигуларь е чудо, а при обикновенъ — е обнкновено. Слушате послѣдния и казвате: стига, разбрахъ го. Слѣдователно, хубавитѣ пѣсни, само хубавитѣ, красивитѣ души могатъ да ги пѣятъ. Само една красива душа може да пѣе упражнението „Богъ е Любовь''. Нѣкой пѫть, като ви слушамъ, че пѣете „Богъ е Любовь“, чудя ви се, каква е тази любовь. Защото, ако въ дѣйствителность бѣхте изпѣли само веднъжъ както трѣбва „Богъ е Любовь“, моментално щѣхте да се промѣните и като се върнете въ кѫщи, не бихте могли да се познаете. „Богъ е Любовь“ пѣемъ, значи приближаваме при Бога, при Неговата благость. Знаете ли какво е благостьта на Бога? Вчера ви говорихъ за едно отъ качествата на Бога. Ти, като отидешъ при Бога, никога не ще можешъ да кажешъ една лоша дума. Каквото си намислилъ да кажешъ всичко го забравяшъ, и като слѣзешъ на земята, казвашъ си: защо не Му казахъ това-онова? Ти като отидешъ при Бога, забравяшъ да искашъ книги, дрехи, знание, сила, всичко забравяшъ и като се върнешъ, казвашъ си: кѫдѣ ми бѣше ума? Азъ всичко забравихъ. — И знаете ли на какво мяза вашето положение? Въ Англия въ едно отъ подбудителнитѣ събрания се явява единъ великъ проповѣдникъ. Той билъ много краснорѣчивъ човѣкъ, и всѣки, който отивалъ да го слуша се захласвалъ.

Единъ отъ тѣзи джебчии-обирачи казва: а, азъ нѣма да се захласна. Азъ харесвамъ този проповѣдникъ, той върши за мене една велика работа, понеже всички, които отиватъ да го слушатъ се захласватъ. Ще отида при всѣки захласнатъ и ще го обера. Отива той въ църквата, сяда при единъ богатъ човѣкъ и го чака да се захласне. Седи и си казва: чакай, изведнъжъ нѣма да пристѫпя, ще гледамъ да се захласне, че тогава. Чака, чака, и не усѣща какъ се захласва и той самъ. Всички се събуждатъ, събужда се и той. Е, тозъ пѫть не успѣхъ, ще отида втори пѫть. Отива втори пѫть, проповѣдникътъ започва, но той си казва: ще почакамъ отначало малко, докато се позахласнатъ. Не усѣща, обаче, какъ се захласва и той. Като ходилъ десетина пѫти и все не успѣвалъ, казалъ си най послѣ: повече нѣма да ходя, рискувамъ да си загубя занаята. Такова нѣщо е великата Истина въ свѣта! Ще отидешъ веднъжъ, дважъ при нея, ще се захласнешъ и повече нѣма да буташъ въ никой джобъ. Защо хората не искатъ да отидатъ при великата Истина? — Ще си загубятъ занаята, нищо повече!

Да изпѣемъ още единъ пѫть ,,Миръ“.

Сега, азъ ще ви говоря върху едно качество, което всички абсолютно трѣбва да го имате — безъ никакво изключение, и безъ никакви разсѫждения. То е, че всички трѣбва да се научите да изпълнявате волята Божия! Нѣма какво да ви налагамъ, това е единъ общъ законъ Ще изпълните водята Божия безъ разсѫждения. Волята Божия, това е единъ всемиренъ законъ, изпълнението на който е единъ врѣмененъ актъ. И когато говоря за изпълнение волята Божия, разбирамъ всичкитѣ моменти на проявление на тази воля въ даденъ случай Защо? Защото този актъ въ дадения моментъ подразбира благото на всички сѫщества, безъ изключение. Да изпълнишъ, волята Божия въ даденъ моментъ, подразбира да направишъ едно благо, което се отнася до всички сѫщества безъ изключение: не на единъ човѣкъ, не на едно общество, не на единъ народъ, — на всички сѫщества. Този е великиятъ законъ! Нѣкой казва: азъ изпълнявамъ волята Божия. Не, не, ти изпълнявашъ твоята воля, волята на още много други сѫщества, но волята Божия не изпълнявашъ. Разбрахте какво значи да изпълнишъ волята Божия. Туй подразбиралъ и Христосъ. Въ туй схващане и изпьлнение волята Божия човѣкъ може да стане великъ. Вашата воля е тази, която ви разслабва. Ако единъ вашъ актъ не включва благото на всички въ себе си, това е слабость. Сега, туй не може да се доказва, но трѣбва да се опита. Ако вие се опитате да изпълните волята Божия правилно, ще забѣлѣжите голѣмата промѣна, която ще стане въ васъ. Нѣкога азъ слушамъ да казватъ за нѣкои: А, той се влияе. Да, щомъ не изпълнявашъ волята Божия, ти ще се влияешъ, и ще бѫдешъ подъ влиянието на единъ, на втори, на трети, на четвърти, и на много други, но не подъ Божието влияние. Изпълнишъ ли волята Божия, ти ще бѫдешъ подъ едно влияние само, подъ влиянието на абсолютното. Бѫдешъ ли подъ влиянието Му, ти отъ никого нѣма да се влияешъ. Кой ще ти влияе тогава? Мислите ли, че ако азъ бѫда едно голѣмо езеро, и въ мене се влива една малка вода, та азъ ще се повлияя отъ нея? Мислите ли, че ако азъ съмъ една рѣка, която се влива въ океана, та ще повлияя на океана? Не, нищо нѣма да му прѣдамъ. Онази вода на океана има една форма, а водата на рѣката има друга форма. Слѣдователно, споредъ туй схващане, ако не искате да се влияете, трѣбва да държите ума си свободенъ, и въ всѣки единъ моментъ, всѣки актъ да включва благото на всички сѫщества. „Ама той не го заслужава“. Не, ти ще служишъ на Бога, а за Петко, за Драгана нѣма да мислишъ. Стари дертове нѣма да има. Че този ималъ да плаща. Не, само единъ актъ у тебе ще има — да служишъ на Бота! Е, питамъ сега: има ли нѣкоя обида въ свѣта, която да е толкова дълбока, че да не може да се оправи? Да дапуснемъ, че азъ съмъ обидилъ нѣкого отъ васъ, макаръ, че не съмъ обидилъ никого. Тия, които мислятъ, че съмъ ги обидилъ, това е тѣхно схващане, азъ го оставямъ на тѣхна смѣтка. Питамъ: въ какво съмъ ви обидилъ? Да допуснемъ, че вие сте професоръ въ нѣкой университетъ, но азъ подѣйсгвувамъ да ви уволнятъ и заемамъ вашето мѣсто. Вие минавате покрай университета, казвате: той ми взе мѣстото, характеръ нѣма у него, това-онова. Азъ съмъ професоръ вече. Е, допуснете сега, че азъ като съмъ въ университета, безъ да знаете вие, подѣйствувамъ да ви направятъ ректоръ. Сега, каква ще бѫде вашата философия? Вие, като не знаете кой ви назначи, ще кажете: а, той ме изпѫди отъ университета, взе ми мѣстото, но провидѣнието ми помогна, направи ме ректоръ Чакай, азъ ще му отплатя! И първото нѣщо, като ректоръ, какво ще направите? Ще се поставите малко неприязнено къмъ него. Това е неразбиране на живота, и въ него нѣма никаква философия Всичкитѣ ваши постѫпки, като ученици на една окултна школа, трѣбва да поставитѣ на мѣсто. Трѣбва да знаете, че като ученици, всичко, каквото ви се случи, то е прѣдопрѣдѣлено, нищо не е случаино, и вие не можете да го избѣгнете. Програма има вѫтрѣ въ шчколата, която се спазва най строго.

Сега, разсѫждавайте добрѣ! Азъ задавамъ слѣднитѣ философски въпроси: каква нужда имаше да биятъ Христа? Небето не бѣше ли силно да го освободи отъ тѣзи римски тояги? Въ дадения случай, Христосъ бѣше ученикъ въ школата, Той напусна небето, забрави високото си мѣсто и дойде съ смирение на земята, дѣто биде подложенъ на изпитъ Той не казваше, че бѣше господарь Той казваше: „Тукъ азъ съмъ слуга“. Питамъ каква нужда имаше да Го биятъ? Невидимиятъ свѣтъ не бѣше ли силенъ да Го избави? — Може да Го избави. Казва се, че небето е всесилно. Е, питамъ тогава, какъ ще си обясните това противорѣчие, защо трѣбваше да биятъ Христа? Не само, че Го биха, но защо трѣбваше да Му се присмиватъ? Заковаха Го на кръста и му се присмиваха отдолу. Защо трѣбваше да бѫде тъй? Какъвъ смисълъ имаше това нѣщо? Въ лицето на Христа ние виждаме единъ великъ примѣръ на онова велико любовно чувство, на онази велика Божия Любовь! Характеръ имаше въ Христа! Той казваше: „Прости имъ Боже, прости! Ако тѣ знаяха нѣщата тъй, както азъ ги зная, ако тѣ разбираха нѣщата тъй, както азъ ги разбирамъ и ако тѣ сѫ готови да изпълнятъ волята Ти тъй, както азъ съмъ готовъ да я изпълня, не биха сторили туй. Единъ день тѣ ще научатъ това, прости имъ!“ Е, какво каза Господъ? — Ще имъ простя, но единъ день тояга ще има. Тояга ще има, разбира се. Чудни сѫ хората! Ако праведниятъ биятъ съ тояга, оплюватъ Го, заковаватъ Го, и Му се присмиватъ, грѣшниятъ трѣбва ли да му се простятъ грѣховетѣ, и да мине безъ бой? Ще му се простятъ грѣховетѣ, но и тоягата ще дойде. Отъ кой? Отъ твоитѣ подобни, отъ твоитѣ другари, съ които си ялъ и пилъ. Тѣ ще кажатъ: въ тебе характеръ нѣма, убѣждения нѣма.

Азъ гледамъ на философската страна — на въпроса. Отъ толкова врѣме говоря, а у васъ, у нѣкои отъ ученицитѣ, нѣма тѣзи елементарни разсѫждения. Нѣкои, които минаватъ за много умни, разсѫждавтъ дѣтински. Въ какво седи дѣтинското разсѫждение? Дѣтинското разсѫждение седи въ това, че ние мислимъ, какво нѣкои могатъ да ни повлияятъ. И за потвърждение на тази си мисъль, нѣкои ще ни цитирвагъ стихове отъ Писанието, отъ нѣкои философи, отъ кѫдѣ ли не. То е смѣшно! Човѣкъ не може да се повлияе. Ако хората можаха да се повлияватъ, то до сега добри щѣха да станатъ. Нѣкои казватъ: Учительтъ имъ повлиялъ. Ако азъ мога да ви повлияя, вие светии щѣхте да станете. Това е единъ фактъ, обаче, вие сте такива, каквито си искате, а не каквото ви говоря. Гдѣ съмъ ви повлиялъ? Не, не съмъ ви повлиялъ. Вие можете да бѫдете такива, каквито искате, а законътъ говори: Вие можете да измѣните вашия животъ, у васъ има сили. Вие сами можете да измѣните вашия животъ къмъ добро, къмъ Бога. Въ окултната школа има два велики закона, които сѫ неизмѣняеми: Причината слѣдствие не може да бѫде, и слѣдствието причина не може да бѫде. Сега, да го опрѣдѣлимъ. Майката дѣте не може да бѫде, и дѣтето майка не може да бѫде. Вие ще ми докажете обратното. Какъ? Че туй дѣте като израсне, може да стане майка. Но това не е философия. Философията не е въ врѣмето и пространство, ако вие изисквате нещата въ врѣме и пространство то е друго нѣщо. Имате точкитѣ А и В —  движатъ се:

А______________________________________В

Ако имате само една точка — А, на кѫдѣ ще се движи тази точка? Влиянието й може да бѫде къмъ В, т. е. А може да се движи къмъ В, а може и точката В да се движи къмъ А. Това сѫ два полюса. Въ дадения случай А може да бѫде по-силно отъ В, но може и обратното да бѫде, т. е. В да е по-силно отъ А. Сега, при даденитѣ условия, А — положителната страна е по-силна отъ отрицателната. Слѣдователно. електричеството се явява на по-слабата страна. И въ живота е така: само слабитѣ хора се проявяватъ, силнитѣ хора не се проявяватъ. Всички хора, които се проявяватъ като философи, писатели, това сѫ все слабитѣ хора. У васъ се явява една мисъль: какъ, това сѫ великитѣ хора! Ами че слънцето може ли да се прояви на земята? Слънцето у васъ, на гости, може ли да дойде? Не може. Вие сте чудни? Слънцето на гости не можемъ да го поканимъ. Не че не може, но нѣмаме мѣсго кѫдѣ да го туримъ. То е единъ милионъ и толкова пѫти по-голѣмо отъ земята. Гдѣ ще го туримъ? Ще му кажемъ: молимъ ти се, седи си на мѣстото. Ние, обаче, можемъ да отиваме на гости на слънцето, и тамъ има мѣсто заради насъ. Богъ при насъ не може да дойде. Вие ще кажете: Богъ живѣе въ насъ. То е другъ въпросъ, Това, дѣто казваме, че Богъ живѣе въ насъ, то е само проявление на Бога, проявление на Любовьта. Богъ като люби, и Любовьта живѣе въ насъ, но туй е едно ограничение на Бота. Животъть седи въ малкитѣ нѣща. Богъ като животъ, може да се прояви у насъ, но Богъ като Любовь, въ всичката своя пълнота, сега не може да се прояви у насъ, нѣма още условия за това. Единъ день, когато дойде Любовьта, ние ще отидемъ при Него. Той нѣма да дойде при насъ. И тъй, като животъ, Богъ идва при насъ, а когато трѣбва да Го познаемъ, като Любовь, ние ще идемъ при Него. Нѣкои отъ васъ казватъ: и ние можемъ да отидемъ при Бога. Хубаво, това трѣбва да докажете сами на себе си. Слѣдователно, А само не може да се движи къмъ никаква посока, значи то не може да се влияе. Обаче, отгдѣ произтича влиянието? Туй е моментъ на съзнанието. Сега, искамъ да имате едно философско, едно окултно схващане, Подъ „моментъ на съзнанието“, ето какво азъ разбирамъ. Този моментъ не включва никакво врѣме и пространство. Вие сте свободни въ себе си, имате прѣкрасно разположение, но у васъ се зароди едно малко желание. Щомъ имате най-малкото желание, вие вече се влияете. Обикнете ли нѣкого, вие вече се влияете. Не само вие се влияете, но и този, когото обикнете, сѫщо се влияе. Вие нѣкой пѫть казвате, че този, когото вие обичате, не ви обича. Да ви обича, значи да се влияе отъ васъ. Той казва: азъ не искамъ да се влияя отъ васъ. Защо? Ще го питате: ти обичашъ ли ме, любовьта ти истинска ли е? Ами докажи я! Ако ме обичашъ, направи ми една кѫща; ако ме обичашъ, качи ме на каруцата си; ако ме обичашъ, опечи ми едно прасенце, една кокошка, туй-онуй. И виждашъ, този, който те обича, станалъ цѣлъ слуга все за туй „обичашъ ли ме“. Е, питамъ: при туй разбиране на любовьта, каква свобода може да има? Любовьта не пита „обичашъ ли ме“. Туй е единъ моментъ. Ти ще съзнаешъ въ себе си въ даденъ моментъ, че ти обичашъ, и че те обичатъ, безъ никакви граници. Така трѣбва да бѫде!  А вашитѣ разсѫждения, ви довеждатъ до други схващания. Ако искате да се самовъзпитавате, то съ сегашнитѣ си разбирания, по стария начинъ не можете да се възпитавате, и не можете да си самовъз дѣйствувате. Ще бѫдешъ безъ желания! Е, какъ ще ме разберете сега, какво означава думата „безъ желание“? Азъ не я разбирамъ тъй, както теософитѣ я разбиратъ. Ще изясня мисъльта си. Прѣдставете си, че имамъ една много хубава ябълка, която обичамъ и я държа въ стаята си да я гледамъ. Дойде нѣкой у дома, види я, и той я обикне. Седнемъ и двамата около нея, и двамата я обичаме. Дойде трети, и той я обикне. Дойде четвърти, пети, шести, десети, всички я обичаме, всички седнемъ наоколо й. Въ обичьта нѣма нищо лошо, но лошото е, че въ дадения моментъ у Менъ се поражда желание да взема ябълката и да я изямъ. Въ този случай азъ вече се влияя. У всички се поражда желание, споръ, кой да изяде ябълката. Азъ казвамъ; азъ се отказвамъ. Вториятъ — сѫщо, третиятъ, четвъртиятъ, десетьтѣ — сѫщо, и ябълката остава. Сега ябълката сама ще разрѣши въпроса. Тя казва  “Азъ съмъ много благодарна за всички услуги сторени отъ васъ, но ще ми направите още една услуга“. Каква? — Ще ме посѣете, и слѣдъ като минатъ 10 години, ще ви отблагодаря. Ще имате търпѣние. Слѣдъ 10 години, като минете покрай мене. ще ви кажа: „Вземете си сега ябълки, колкото искате“. Туй сѫ великитѣ схващания въ Божествения свѣтъ. Желаешъ ли нѣщо само заради себе си, ти се влияешъ вече. У тебе ще се зароди и зависть, и гнѣвъ. Ще си кажешъ: азъ обикнахъ тази ябълка, но моята мисъль е безкористна. Сега ще положите този законъ на безкористие вѫтрѣ въ душата си, и ще работите. Не е лесна работа да се освободите отъ всичкитѣ остатъци на миналото, азъ ги наричамъ атавистически. Вие сте ги придобили отъ хилядитѣ сѫществувания, прѣзъ които сте минали. Колко отрицателни качества сѫ се наслоили вѫтрѣ въ ума ви, въ сърцето ви, въ волята ви! И тѣзи качества сега изпѫкватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ убива. Защо убива? Мислишъ ли, че той като човѣкъ е научилъ това? Не, той е научилъ туй изкуство нѣкога си, когато е живѣлъ като тигъръ. Нѣкой обича да души хората. Той когато е билъ като паякъ, обичалъ да души. Послѣ, всичкитѣ хитрости, лукавства ги е научилъ, когато е миналъ прѣзъ животинското царство, Той трѣбва да поправи всички тѣзи животински, атавистични навици, на своя характеръ, да ги облагороди „Този е благороденъ човѣкъ“, казватъ за нѣкого. Отворя книгата на неговото минало, гледамъ, нѣкога си билъ вълкъ. „Азъ съмъ благороденъ човѣкъ“. Да, изялъ си 100 овци, и не си платилъ за тѣхъ. Благороденъ си билъ! На друго мѣсто гледамъ, нѣкой билъ боа, одушилъ 10 души. И този дългъ не си платилъ. Но, яви ли се като човѣкъ, то е другъ въпросъ. Та, карамически, колко живота има да изплащате въ сегашния си животъ? Като казваме „въ грѣхъ ме зачна майка ми“, разбираме далечното минало. Човѣкъ е грѣшилъ, грѣшилъ, и сега има много недъзи. Единъ день ще плати това нѣщо. Какъ? — Чрѣзъ закона на Любовьта ще плати на всички тия сѫщества. Мислите ли, че единъ кюмурджия, който е изсѣкълъ толкова дървета, нѣма да плати? Не, като дойде кармическиятъ законъ той ще плати всичко туй до стотинка, той ще посади всички изсѣчени отъ него дървета и тогава ще се завърне на небето. Нѣма да остане нѣщо, което да не плати.

Сега, ние имаме въ живота си една велика задача: да научимъ хората да бѫдатъ милостиви не само къмъ хората, но и къмъ животнитѣ, и къмъ растенията. Туй е великиятъ Божи законъ! Тѣзи работи Богъ Ги е изправилъ, но недъзитѣ сѫ въ насъ. Той ги е изправилъ отдавна, нѣма наша погрѣшка, която Богъ да не е изплатилъ. Нѣкому си изкривилъ тѣлото. Богъ го е поправилъ, но го е турилъ на твоя смѣтка. Ти си избилъ толкова животни, Той имъ е възвърналъ живота, но всичко това е турилъ на твоя смѣтка, отбѣлѣзалъ е, че си билъ жестокъ човѣкъ. Тази чърта е отбѣлѣзана въ твоя характеръ. Единъ день ще идешъ при Бога и ще Му кажешъ: Господи, азъ съмъ готовъ да Ти служа, да изправя всичкитѣ си грѣхове“, и Той ще те постави на изпитъ. Ще кажешъ: „Едно врѣме въ грѣхъ ме зачна майка ми, и грѣхове правихъ, но сега искамъ да ме зачне въ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, и съ тѣхъ да Ти служа“. Ако въ грѣхъ ме зачна, значи може и другояче да ме зачне.

Слѣдователно, като ученици, всички трѣбва да желаете да бѫдете заченати по другъ начинъ. Туй е новораждането, за което Христосъ проповѣдваше: „Ако се не родите изново“. Той не говори за раждане въ грѣхъ. Роденото въ плъть — плъть е, а новораждането отъ Духъ — Духъ ще бѫде. Като сте родени въ Духъ, Духъ ще бѫдете. Това е великата задача! Тъй ще работите. А сега, вие седите и тъй, както сте родени, искате да бѫдете добри хора. Вашитѣ сегашни добрини знаете ли на какво мязатъ? Една капка вода, като падне на сухата земя, море може ли да направи? Толкова и вие сте добри. Ако една капка вода падне на сухата земя, рѣкичка може ли да направи? Толкова добри и вие ще бѫдете.

Казва Христосъ: „Безъ мене нищо не можете да бѫдете“, т. е. ако се не родите въ Любовьта, ако тя не влѣзе вѫтрѣ въ васъ, вие ще бѫдете въ стария животъ и само дългове ще трупате.

Та, сега не че не трѣбва да имате желания, но всѣко желание, което се проявява, трѣбва да бѫде отъ другъ родъ. И колко е трудно да дадешъ на единъ човѣкъ туй, което обичашъ. Имали ли сте такава опитность? — Имали сте. Запримѣръ, гладували сте 2—3 деня, и тъкмо седнете да се храните, дойде нѣкой да ви иска малко хлѣбъ. Какъ ще се почувствувате? — Ще ви мръдне сърцето и ще кажете: азъ съмъ гладувалъ толкова врѣме, а сега дошли хлѣбътъ да ми искатъ! Не, трѣбва да кажете: на драго сърце! — Заповѣдайте. И като дадете, да забравите това, като че нищо ие се е случило. Вие седите и си казвате: гледай му ума, това човѣщина ли е? Азъ да гладувамъ, а нему да дамъ хлѣба си! Така разсѫждавате всички. Азъ не ви осѫждамъ, но казвамъ, че по този начинъ на разсѫждение вие всѣкога ще имате А и В. Тогава А: В = В: А. Имате друга една величина АВ:Х = Х:АВ. Хиксътъ е единъ неизвѣстенъ резултатъ, но този резултатъ може да е равенъ на друга нѣкоя величина, съ която ще има извѣстни съотношения. И тъй, въ великата природа послѣдствията на нѣщата сѫ неизбѣжни. Не се плашете отъ това, но знайте, че всѣки единъ актъ, всѣка мисъль, всѣко чувство на съзнателния животъ си има своитѣ послѣдствия, и съ хиляди години тамъ тече. И въ Писанието се казва: „Доброто Богъ го въздава съ тисящи вѣкове“. Едно добро може да се прѣдава до 25,000 години, затуй трѣбва да бѫдете внимателни, но въ вашитѣ разсѫждения да нѣма страхъ. Влияете се, имате нѣкакво желание. Тогава, у васъ трѣбва да остане само едно свещено желание: да изпълните волята Божия! Що е волята Божия? — Вънъ отъ врѣмето и пространството, въ даденъ моментъ, вашитѣ постѫпки да включватъ благото на всички сѫщества въ вселената. Мислите ли тъй, вие ще бѫдете всесилни, и въ даденъ моментъ ще можете да направите всичко.

Този е великиятъ законъ, който трѣбва да спазвате, и да мислите върху волята Божия. Да вършите волята Божия, то не е нѣщо, което можете да направите механически. Важното: разкривамъ ви единъ великъ законъ. Ама да не дойдете при мене да ми кажете: не може ли по другъ начинъ? Никаква философия! Ние говоримъ извънъ врѣмето и пространството, безъ философия. „Ама туй ще ми отнеме врѣме“. Не, да изпълнишъ волята Божия никакво врѣме не се изисква, никакви разноски въ това нѣма. Волята Божия може да изпълни този, на когото умътъ не е ангажиранъ никѫдѣ. Този, който иска да изпълни волята Божия трѣбва да бѫде свободенъ, а свободниятъ умъ, свободното сърце, свободната воля всичко могатъ да направятъ. Вие можете да бѫдете свободни! Всѣки едйнъ човѣкъ се ограничава отъ своитѣ мисли, отъ своитѣ желания и отъ своитѣ дѣйствия. Така седи великиятъ законъ въ свѣта. Второто нѣщо: тия наши мисли, чувства и дѣйствия иматъ вторични резултати въ свѣта. Има влияния чрѣзъ отражение.

И тъй, ще изпълнявате волята Божия. ще приложите този законъ, за да изгладите сѫществуващата дисхармония, защото между васъ има една дисхармония. Мене това не ме безпокои, защото азъ съмъ дошълъ до друго едно разположение: дисхармонията която сѫществува между васъ, за мене е много приятна. Азъ като се върна дома си, свиря си, пѣя си, радвамъ се и си казвамъ: успѣватъ тѣзи ученици! Но въ свѣта сѫществува другъ единъ законъ: докато ядете и пиете е много добрѣ, но като се свърши гуляя, кръчмарьтъ иска пари, и като нѣмате, ще ви набие. Обратна реакция ще има. Азъ искамъ да минете съ по-малко страдания, по възможность съ по-малко страдания! Да се заблуди човѣкъ, азъ наричамъ страдание това. Една сестра дошла една вечерь при мене, казва: „Учителю, позволи ми да си замина, да се самоубия“. — Не ти позволявамъ. „Защо“? — Ами ти си яла и пила толкова врѣме, а сега трѣбва да плащашъ. Чакай, нѣма никакво самоубиване, азъ имамъ ниви, ще ги прѣкопаешъ, ще ги разорешъ. До тогава, ни поменъ нѣма да има отъ самоубиване, всичкитѣ вѫжета сѫ скрити. Азъ зная какво значи това. Този духъ, който е направилъ толкова пакости, сега иска да се провре незабѣлѣзано, че като отиде на друго мѣсто, и тамъ да прави пакости. До сега азъ плащахъ, а отъ сега — ти. Това е законъ! Лесно е да кажемъ: да си заминемъ! Нѣма да си заминемъ, да се провремъ, безъ да плащаме. Вие трѣбва да научите този законъ. Нѣкой назва: да умра! Ами знаете ли, че като излѣзете отъ тѣлото си, ще дойдете до една врата, дѣто вратаритѣ ще ви хванатъ, ще ви обератъ, ще ви взематъ всичко, до иглица, нищо нѣма да ви оставятъ. Вие още нѣмате тази опитность. Нѣкои като умратъ, все се криятъ, дълго врѣме ходятъ измежду хората. Нѣкой пѫть ще трѣбва да минете прѣзь една баджарница, прѣзъ втора, прѣзъ трета, 44 сѫ тѣ. Тамъ ще опиташъ много нѣща, и като излѣзешъ, знаешъ ли какво ще стане съ тебъ? Нѣма да остане никаква форма отъ тебъ, ще се изгубишъ. Нѣма да знаешъ какъвъ си, и кой си билъ, Стоянъ, Драганъ. Никаква форма нѣма да имашъ! Нѣма да остане нѣщо, на което да се опрешъ. Нѣма да мязашъ даже и на единъ листъ, който вѣтърътъ повѣва изъ пространството. Ще дойдешъ до положението на единъ пѫтникъ, който е изгубилъ пѫтя си, прѣдъ очитѣ на когото всичко е мракъ и тъмнина.

Сега, у васъ има една особена философия. Като дойдете до Писанието, мислите, че всичко знаете и казваге: този стихъ казва тъй, онзи — тъй, и т. н. Нѣкой казва: азъ съмъ чулъ гласа на Господа. Ако вие сте Го чули, и азъ съмъ Го чулъ. Нѣкой ще каже: на мене Господъ е говорилъ. Ако на васъ е говорилъ, и на мене е говорилъ. Сега ще сравнимъ казаното на васъ, и казаното на менъ, и ще видимъ плодоветѣ отъ казаното. Защото, въ Божиитѣ думи плодоветѣ иматъ еднаква цѣна. Може да сѫ кирливи, но като ги измиемъ, тѣ никога не губятъ своята цѣна. Тѣ никога не губятъ и своята сила. Божиитѣ плодове сѫ еднакви.

Та, като ви проговори Господъ, какво ще стане съ васъ? Много отъ ученицитѣ тукъ ми казватъ, че Господъ имъ проговорилъ. Азъ ги слушамъ, като ми казватъ, че Господъ имъ проговорилъ. Въ дадения моментъ имъ хващамъ вѣра, че Господъ имъ проговорилъ, но слѣдъ единъ день нѣкой отъ тѣхъ ми казва: тамъ, онази сестра, не искамъ да я срѣщамъ, не съмъ разположенъ къмъ нея. Азъ зная вече, до колко Господъ му е проговорилъ. „То вече не се търпи — веднъжъ, двашъ, трижъ, тя го прѣкали вече“. Ами че ти не си ли прѣкалилъ? Кой отъ васъ. не е прѣкалилъ, я ми кажете? И ангелитѣ, и всички сѫ прѣкалили. Единственото сѫщество въ свѣта, безъ измѣнение, което азъ зная, като съвършенство, това е Богъ. Отъ тамъ насетнѣ, като започнешъ отъ Него надолу, у всички ще има по нѣщо несъвършено. Значи, въ свѣта на проявленията има видоизмѣнения. Като дойдемъ до обикновения, човѣшкия свѣтъ, тия измѣнения ние наричаме гнѣвъ, умраза, злоба. Всички тѣзи отрицателни проявления трѣбва да прѣвърнемъ въ положителни. Всички тѣзи нѣща сѫ прѣпятствия, които Господъ турилъ за да опита нашата любовь. Той казва; „Туй прѣпятствие можешъ ли да го прѣминешъ? Богъ ще те тури въ положението на баща, мѫжъ, жена и като минешъ тѣзи изпитания, първото възнаграждение е, че ще те тури прѣдъ себе си, ще те наприви ангелъ, ще ти тури крила, отдолу ще ти тури подпись, и ще ти даде единъ свободенъ билетъ, колкото искашъ да ходишъ кѫдѣто искашъ да посѣщавашъ, и когато искашъ да се върнешъ. Като се върнешъ отъ разходката, ще те пита? „Видя ли всичко?“ - Видѣхъ. „Искашъ ли още разходка?“ — Не, Господи, сега искамъ да Ти служа. Тогава Той ще ти даде да управлявашъ едно слънце, за което ще отговаряшъ. Тамъ ще те считатъ за Богъ, и като направишъ нѣкоя погрѣшка, тѣ ще се оплачатъ на Господа. Като направишъ редъ погрѣшки, Господъ отново ще те върне като човѣкъ, пакъ ще минешъ тази процедура на трансмигриране, на странствуване, послѣ пакъ ще те прати въ свѣтоветѣ, слѣдъ туй въ друга нѣкоя слънчева система и т. н. Дълго врѣме ще се разхождашъ, докато се научишъ какъ да Му служишъ. И тогава, Той като те види, нѣма да ти се намръщи, но ще ти се поусмихне малко и ще ти каже; „Ще се научишъ да служишъ“, И като заминешъ отъ Него, паметна ще ти остане само усмивката Му. Богъ нѣма намръщено лице, Той всѣкога е усмихнатъ. Който Го е видѣлъ, той никога да Го забрави. Какъ виждаме ние тази усмивка на земята? Вие виждали ли сте усмивката на Бога? —  Виждали сте я. Първата усмивка на Бога е, когато сърцето ви за пръвъ пѫть трепне, първото трепване на сърцето ви, прѣди да сте любили, това е усмивката на Бога. Това е първата любовь. Отъ тамъ насетнѣ нищо не остава; другитѣ усмивки, това сѫ фотографии на първата. Първата е много ясна, тя е усмивката на Бога. Тази усмивка се извършва моментално. Тя е единъ моментъ. Нѣкой казва: не мога да я видя. Други казватъ: изгубихъ я Да, защото тя не може да трае дълго врѣме на земята. Тъй седи факта. Психологически този фактъ вие го знаете. Тази усмивка може и да се повтори.

И тъй, изпълнение волята Божия! Какво нѣщо бѣше волята Божия? — Волята Божия е този актъ, който въ даденъ моментъ включва благото на всички сѫщества.

Т. м.

*

8-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 28.ХI.1923 год. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...