1923_11_21 Силовитѣ линии въ Природата

[Ани]

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание
 

Силовитѣ линии въ природата.

Т. м.

Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: „Отличителнитѣ черти на цѣломѫдрието и благоразумието“.

Прочете се резюмето отъ темитѣ: „Киселитѣ и сладки храни“.

За идущия пѫть ще имате темата: „Разлика между гордость и щестлавие“.

На десеть теми една трѣбва да бѫде отрицателна. Ще разгледате щестлавието и гордостьта като двѣ положителни прояви на човѣка въ низходяща степень, или като двѣ отрицателни качества на неговия характеръ. Когато въ човѣшкия организъмъ се появи нѣкой цирей, въ какво съотношение е този цирей къмъ човѣка?

Сега, запримѣръ, англичанитѣ казватъ: ,“The proud flesh.“ То значи: човѣшката плъть е такова нѣщо, че съ какъвто мехлемъ и да я мажешъ, не се лѣкува. Такова нѣщо е и човѣшката гордость: на никакъвъ моралъ, на никакъвъ съвѣтъ, на никакво разсѫждение не се подава. Тя казва: азъ сама за себе си живѣя. Въ български езикъ думитѣ „гордъ“ и „щестлавенъ“, започватъ съ буквитѣ Г и Щ. Щестловниятъ човѣкъ обича рекламитѣ. Буквата Щ е знакъ за размножение. Щестлавниятъ обича много работи, обича разнообразието. Въ щестлавието влиза единъ важенъ елементъ, едно отъ добритѣ качества, една положителна черта — общителностьта. Щестлавниятъ човѣкъ е общителенъ, много разговорчивъ, отдѣто мине, всички го знаятъ.

Думата „гордъ“ въ български има двѣ значения. Гордъ човѣкъ е този, който пази своето достойнство. Думата „гордъ“ започва да се развива въ възходяща степень. Тя еволюира и добива добро значение. Въ гордостьта, като основа влиза личното чувство, самоуважението, то е главниятъ елементъ, а въ щеславието — общителностьта. Горделивиятъ мисли само за себе си, а щестлавниятъ мисли за окрѫжаващитѣ. Той, като мисли за окрѫжаващитѣ, интересува се отъ това, какво тѣ мислятъ за него, какво е тѣхното мнѣние. За тѣхъ общественото мнѣние е мѣродавно. Всички хора, които искатъ да знаятъ какво е общественото мнѣние за тѣхъ, сѫ щестлавни. Онѣзи, които казватъ „азъ петь пари не давамъ за общественото мнѣние“, сѫ горделиви.

Сега, да кажемъ, че А е главната монада, т. е. висшето съзнание. В е малкото съзнание, казва: азъ не искамъ да зная какво мисли А. Какъ мислите, право ли е разрѣшението на въпроса. Въ всѣко едно общество има отдѣлни разсѫждения на индивида, има и общи разсѫждения. Запримѣръ, единъ народъ трѣбва да има общо съзнание, колективна душа. Такава една душа, която прониква единъ народъ, минава като индивидъ. Туй, което е колективно, което е множество на земята, въ небето минава за единица. Българския народъ въ Божествения свѣтъ се прѣдставлява отъ единъ човѣкъ. А нѣкои народи въ Божествения свѣтъ нѣматъ още свой прѣдставитель. Значи, не е въ множеството. Сега, каквито качества има А, има ги и В, само че въ по-малъкъ размѣръ.

Всѣка една монада, изобщо има три проявления. Монадата А се проявява като единъ съзнатетеленъ, мислящъ животъ въ своето висше произхождение. Тя е първото произхождение на този висшъ животъ. Слѣдъ туй имате АВ. То изразява живота на тази монада въ единъ астраленъ свѣтъ. Тукъ се развиватъ чувствата на тази монада. Най-послѣ имате третото проявление на тази висша монада. То е ВС. Това проявление прѣдставлява единъ чисто материаленъ, физически животъ. Съврѣменното общество днесъ прѣживява своя материаленъ животъ. Българитѣ, запримѣръ, сега прѣживѣватъ послѣднитѣ дни на своя материаленъ животъ. Германиитѣ, англичанитѣ, американцитѣ, сѫщо така прѣживѣватъ своя материаленъ животъ, но слѣдъ като го прѣживѣятъ, иматъ умствена култура. Българитѣ ще прѣживѣятъ своя материапенъ животъ, безъ да иматъ толкова интелектуална култура. Въ тѣхния животъ чувствата взематъ участие. Тѣ се намиратъ въ послѣднитѣ дни на своя астраленъ животъ. Всѣки единъ отъ васъ минава прѣзъ тия три категории животъ. Ако прѣживѣвате вашия Божественъ животъ, умътъ ви всѣкога ще се съсрѣдоточи къмъ посоката на сърцето. Ако прѣживѣвате вашия чувственъ животъ, ще бѫдете съсрѣдоточени повече къмъ главата си, ще мислите повече; защото, само онѣзи хора, които мислятъ много сѫ чувствени. Тѣхната мисъль е насочена къмъ начинитѣ, по които биха могли да удовлетворятъ своитѣ чувства. Ако прѣживѣвате вашия физически животъ, постоянно ще мислите за тѣлото си. Запримѣръ, при най-малкото заболѣване, всѣка една часть отъ тѣлото ви ще ви интересува много. Идете на единъ балъ, на единъ концертъ, тамъ ще видите всичкитѣ тия типове на прѣживѣване. Слѣдователно, тия три типа иматъ три различни понятия, три различни схващания за живота. Защо е така? — Защото всѣки типъ разглѣжда нѣщата прѣзъ особена призма. Запримѣръ, единъ човѣкъ, у когото чувствителностьта е развита, той си има своя особена призма. Не мислете че когато вие мислите за духовния свѣтъ, та можете прѣмо да гледате на нѣщата. Вашиятъ умъ все ще гледа прѣзъ нѣкаква призма. Тази призма може да прѣдставлява знанието на друго нѣкое сѫщество, по-високо отъ васъ. Умътъ на единъ човѣкъ може да бѫде като призма за другъ човѣкъ Вие можете да глѣдате нѣщата прѣзъ ума на нѣкой човѣкъ. Имаме единъ такъвъ примѣръ, той е слѣдниятъ: единъ отъ американскитѣ професори, музикантъ и учитель по музика, прѣдава на една своя ученичка, и забѣлѣзва, че когато ученичката е на прозореца къмъ пѫтя, а той свири на пианото, вижда кой минава. Щомъ тя се отдалечи отъ прозореца, нищо не вижда. Това значи, че неговиятъ умъ и умътъ на тази млада мома иматъ единъ и сѫщъ фокусъ. Затова и при ясновидството казватъ, че трѣбва да се създаде извѣстна срѣда, за да се вижда, Трѣбва да се намѣри човѣкъ, чрѣзъ ума на когото да виждаме. Какво може да ни ползува такова виждане? Да допуснемь, че прѣзъ ума на нѣкого може да видите какво става въ духовния свѣтъ. Ако вие надникнете въ духовния свѣтъ, ще видите, че и той има три проявления. Запримѣръ, вие може да надникнете само въ физическата страна на духовния свѣтъ, въ външнитѣ му прояви. Тия три проявления сѫ проявления на единъ и сѫщъ животъ.

Съврѣменнитѣ учени хора написватъ една линия която въ началото е крива, а къмъ края се изправя, и казватъ: това е крива линия, а това е права линия. Добрѣ, кои сѫ причинитѣ за изкривяването на линиитѣ, и кои сѫ причинитѣ за изправянето на линиитѣ? Ние казваме: правата линия е най-кѫсото растояние между двѣ точки, а кривата линия показва, че е срещнала редъ прѣпятствия по пѫтя си Когато имаме редъ прѣпятствия, тогава обичаме кривата линия. Слѣдъ това тия учени хора написватъ и втора, и трета такива линии. Тия линии сѫ три типа хора, три пѫтя, по които тѣ се движатъ. Тия линии сѫ една въ друга. Горната прѣдставя пѫтьтъ на единъ човѣкъ, който разсѫждава дълбоко, умно, умѣрено, разсѫдливо, благоразумно и не бърза. Неговиятъ темпераменть е донѣкѫдѣ холериченъ. Втората линия  изразява втория типъ, човѣкъ сангвиникъ, бързъ, еластиченъ експансавенъ, обѣщава всичко, но и половина отъ обѣщанията не извършва. На обѣщания е пръвъ, но като дойде до изпълнение казва: обѣщахъ, но не мога да изпълня. А третата линия, третиятъ типъ е човѣкъ смѣткаджия. На всички хора природага е турила на тѣхния организъмъ по единъ знакъ. Ако вие изучаватс организмитѣ подъ микроскопъ, ще видите, че силовитѣ линии въ тѣхъ иматъ опрѣдѣлени пѫтища. Както ние мислимъ и чувствуваме по сѫщия начинъ се двияжатъ и силовитѣ линии въ живота ни. Познанието на тази наука може да ни ползува, ако искаме да изправимъ своя организъмъ. Запримѣръ, срѣщаме много млади и стари хора, които се прѣгърбватъ. Защо се прѣгърбва човѣкъ? Когато се крие човѣкъ, какво прави? — Прѣгърбва се. Въ прѣгърбването има нѣкакъвъ замисълъ, крие се чсвѣкъ нѣкѫдѣ. Щомъ започнемъ да се криемъ въ нашата мисъгь или въ нашия чувственъ животъ, ние започваме да се прѣгърбваме, докато най послѣ съвсѣмъ се изкривимъ. Нѣкои ще отдадатъ туй изкривяване на съвсѣмъ други причини. Всѣки трѣбва да гледа гърбътъ му да е правъ Има изкривяване и на краката. Често, гледате токоветѣ на нѣкого изкривени, кракътъ му сѫщо изкривенъ. Защо става това? Има една свещена область, която азъ не искамъ да разкривамъ. Кракътъ нѣкой пѫть може да се изкриви въ ходилото, като започва да се изкривява навънъ, или навѫтрѣ, и то не само мускула, но цѣлата кость. Това показва, че въ движението на силовитѣ линии въ мисъльта има дефекти, не вървятъ хармонично. Щомъ започнатъ обущата ви да се разкривяватъ, трѣбва да знаете, че имате нѣкакъвъ дефектъ. Оть обущага си може да констатирате какви болести ще имате слѣдъ единъ мѣсецъ, слѣдъ два мѣсеца, дали ще имате неврастения, тифозна треска, коремоболие, главоболие, или какво и да е друго.

Други случай: допуснете, че нѣкой мѫжъ туря шапката си малко накриво, или я хваща оггорѣ, и тъй я туря на главата си. Какво означава всичко това? Това сѫ все признаци. Азъ забѣлѣзахъ, прѣди да дойде всеобщата война, имаше една мода да сплѣскватъ щапкитѣ отпрѣдъ, а отзадъ оставаше вдигната. Какво означаваше това? Понеже отпрѣдъ на челото е милосърдието, хората казваха: милосърдието на хората трѣбва да се сплѣска, да се спити. На този свѣтъ не трѣбва милосърдие. И хората опитаха тази своя философия. Милосърдието се сплѣска, но се намѣриха въ трудно положение. По сѫщия законъ, когато милосърдието се развива, развива се и горната часть на челото. Истинската база на умствения животъ е милосърдието. Нѣкой хора искатъ да възпитаватъ, да развиватъ ума. Тѣ сѫ приложили хиляди системи до сега, но въпрѣки това умствениять животъ не върви по правиленъ пѫть. Събудете въ единъ човѣкъ милосърдието, ще събудите въ него и правата посока къмъ умственъ животь. Милосърдието се намира въ центъра на челото. Милосьрдието е центъръ, къмъ който хората трѣбва да се стремятъ. Въ умствения животь милосърдието има най-силно влияние. Нѣма друго чувсгво, друга способность, която да има такова силно влияние върху ума, каквото милосърдието, затова челото трѣбва да расте съразмѣрно. Горната му часть трѣбва да се издига нагорѣ. Отъ чисто идеално гледище, вие трѣбва да оставяте милосърдието да прояви резултатитѣ си въ ума. Тъй както днесъ нѣкои схващатъ милосърдието, то е безидейно Запримѣръ, гледашъ, че нѣкой страда, но твоето сърце не се трогва ни най-малко. Когато дойде истинското милосърдие въ свѣта, когато човѣкъ схваща правилно нѣщата, той има еднакво разположение къмъ всички живи сѫщества. Затова, първото нѣщо въ умствения животъ е милосърдието.

Човѣкъ на главата си има три центъра, които играятъ важна роль: милосърдие, любовь къмъ Бога и твърдость. Милосърдието е качество, което свързва човѣка съ висшитѣ сѫщества, у които нѣма страсти. Вториятъ центъръ е висшето чувство у човѣка — любовь къмъ Бсга. То го свързва съ сѫщества, които произлизатъ отъ първичната свѣтлина. Третото чувство прѣдставлява твърдостьта у човѣка, единъ отъ главнитѣ стълбове на неговата воля. То го съединява съ сѫществата, които разполагать съ силитѣ въ природата. Твърдиятъ чсвѣкъ, издържа всичко което му дойде въ живота. Имало е случай, когато нѣкой го бие, пукне му главата, но той издържа, нищо не казва. Въ него търпѣнието е силно развито. Не всички хора сѫ еднакво търпеливи. Твърдъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да бѫде търпеливъ. Когато разумнитѣ сѫщества ви разглеждатъ, тѣ разглеждатъ само движението, пѫтищата на силовитѣ линии въ васъ, а не се занимаватъ съ вашата външна страна. Когато влѣза въ една кѫща, азъ не изучавамъ хората, кой какъвъ е на гледъ, но разглеждамъ какъ е направенъ прозореца му. Гледамъ каква е голѣмината на прозореца му, какво съотношение има между височината и широчината му. Послѣ, гледамъ какъ е направилъ вратата си, какви сѫ стълбитѣ, по които се качва, гледамъ още какво е разпрѣдѣлението на стаитѣ. Туй характеризира човѣка! Кѫщата му е една книга, и по тази книга ти ще го познаешъ какъвъ е. Когато едно висше сѫщество иска да изучи характера на нѣкое човѣшко сѫщество, като влѣзе въ тѣлото му, поглежда какви сѫ прозорцитѣ му, т. е. какви сѫ очитѣ му, какъвъ размѣръ иматъ и т. н.

Да кажем, че това (фиг. 2) изразява окото и лѫчитѣ, които излизатъ отъ него Това око е живо, То има хоризонтално движение. Единъ французинъ изучавалъ тъй наречения „боваризъмъ“, наука, която опрѣдѣля хората по очитѣ, главно по този лѫчъ, който излиза отъ очитѣ по неговото направление. Човѣкъ, у когото свѣтлината, която излиза отъ окото има направление въ двѣ страни е материалистъ. Нѣкой пѫть лѫчътъ, който излиза отъ окото има движение нагорѣ къмъ слънцето, отъ двѣтѣ страни на окото. Нѣкой пѫть човѣкъ погледне, погледътъ му е надолу. Отъ това нѣщо вие трѣбва да се пазите. Всѣки день трѣбва да се оглеждате, да наблюдавате движението на силовитѣ линии на очитѣ си, понеже очитѣ изразяватъ най-висшето нѣщо въ човѣка. Въ видимия човѣкъ нѣма по-изразително нѣщо отъ човѣшкото око. Единственото нѣщо, което не се мѣни е човѣшкото око. По очитѣ може да познаешъ какво мисли човѣкъ, той не може да те излъже нѣма скрито-покрито. И дѣцата знаятъ този законъ. Като направятъ една погрѣшка, тѣ си затварятъ очитѣ, да ги невижда майка имъ, защото знаятъ, че тя ще ги познае. Тѣ правятъ и друго нѣщо: турятъ рѫката на очитѣ си, не че ги е срамъ, но тъй привидно, си турятъ маска. Вие съзнавате този фактъ. Когато направите нѣкаква погрѣшка въ духовния свѣтъ, въ васъ има желание да си закриете духовнитѣ очи, затова сьрцето ви се свива. Божествената свѣтлина, или свѣтлината на по-висшитѣ сѫщества тогава не реагира върху васъ, и вие усѣщате въ себе си единъ недоимъкъ. Въ такъвъ случай, най-главното за васъ е да изправите погрѣшката си. Всѣка погрѣшка ще ви застави да си затворите очитѣ. Щомъ си затворишъ очитѣ, ти се лишавашъ отъ Божественото благо. Погрѣшкитѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ спънка, за да се лишишъ отъ Божественитѣ блага. Нѣкой казва: защо трѣбва да изправя погрѣшката си? —  Защото една погрѣшка може да съкрати твоя животъ. Една погрѣшка може да поврѣди твоя умъ, твоето сърце, твоята воля. Ако имашъ музикални способности, ще ги изгубишъ, ако имашъ художествени способности, ще ги изгубишъ. Какъвто и да е недостатъкъ, каквато и да е грѣшка, трѣбва да ги махнешъ Туй е научната, вѫтрѣшна страна на въпроса, защо трѣбва да изправяме живота вѫтрѣ въ себе си.

Всѣка една погрѣшка трѣбва да се констатира точно, защото небето не обича прѣувеличаване. Онѣзи които прѣувеличаватъ и намаляватъ, тѣ лъжатъ. Духовниятъ свѣтъ обича да константира нѣщата тъй, както сѫ си, точно, съ мѣрка. Така и ти нѣма да прѣувеличавашъ, нѣма и да намалявашъ. Ще кажешъ истината. Благородството въ характера седи въ това, да си признаешъ погрѣшката както е безъ никакво пристрастие. Не се плашете отъ вашитѣ погрѣшки. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не е грѣшило. Като изключимъ Бога, всички други сѫщества сѫ грѣшили. Единственото сѫщество, което не е грѣшило е Богъ. Той е абсолютенъ.  Всички, които сѫ излѣзли отъ Него, сѫ минали прѣзъ погрѣшкитѣ. Тѣ знаятъ какво е погрѣшка. Погрѣшката не е мораленъ недѫгъ. Грѣхътъ е друго. Погрѣшката и грѣхътъ сѫ двѣ различни идеи. Грѣхътъ е нѣщо умишлено, той е прѣстѣпване на извѣстенъ законъ, който Богъ е турилъ, а погрѣшкитѣ произтичатъ отъ невнимание. Затова ще се стараете да поправяте  погрѣшкитѣ си. Единъ отъ недѫзитѣ у хората, както и у ученицитѣ е този, че тѣ виждатъ погрѣшкитѣ на другитѣ. Ако започнете да виждате много погрѣшкитѣ на хората, да знаете, че сте на опасенъ пѫтъ. И ако не ги виждате, пакъ сте на опасенъ пѫть, защото погрѣшкитѣ на другитѣ хора сѫ училище заради насъ. Една погрѣшка, която си видѣлъ у другитѣ, можешъ да я използувашъ, за да изправишъ себе си. Ако не я видишъ, ще минешъ прѣзъ сѫщия пѫть. Запримѣръ, въ единъ голѣмъ класъ, като вашия, трѣбва да се балансиратъ силитѣ, които дѣйствуватъ. Най-първо трѣбва да се балансиратъ вашитѣ мозъчни сили. На второ положение трѣбва да се балансиратъ вашитѣ сърдечни сили. И на трето положение трѣбва да се балансиратъ вашитѣ физически сили, силитѣ на тѣлото. Двама души може да се отблъснатъ. Какъ? — Ако вие сте положителенъ и се приближите къмъ менъ, но и моята рѫка е пълна съ положителна енергия, какво ще стане? — Щомъ се приближите веднага ще усѣтите едно стѣсняване. Между двѣтѣ рѫцѣ има една борба. Може да сте имали такава опитность. Приближишъ се до нѣкого, рѫката ти започва да те сърби. Ти усѣщашъ сърбежъ, и той усѣща сърбежъ. Едва търпите и гледате да се прѣмѣстите отъ тамъ. Вие искате да си дадете отчетъ за тия нѣща, искате да си ги обясните. Разбира се, тази е много важна область за проучване, но вие мязате още на онѣзи любопитнитѣ дѣца. Знаете ли какви дѣца сте? Има единъ разказъ изъ древностьта, може да го знаете, гдѣто женитѣ протестирали, искали и тѣ да управляватъ свѣта.

Явила се депутация прѣдъ царя и казала: „Голѣма неправда е само мѫжетѣ да управляватъ. Искаме и ние да вземемъ участие въ управлението“. „На драго сърце“ казалъ царьтъ, „но ще ви дамъ едно малко изпитание“. Далъ имъ една затворена сфера и казалъ: „Дръжте я една седмица и слѣдъ туй ми я донесете“. Показалъ имъ какъ се отваря, но имъ порѫчалъ да не я отварятъ. Слѣдъ като я взели, още на другия день се питатъ: Какво ли има вѫтрѣ! Да я отворимъ, или да не я отворимъ? Най-послѣ рѣшаватъ да я отворятъ. Отворили я, но каквото било скрито въ сферата, изкочило навънъ. Такива сме и ние, като дѣцата. Всѣкога искаме да влѣземъ вѫтрѣ. Природата има много такива сфери, и като ни даде нѣкоя, отворимъ я, и пилето изхвръкне. Като изхвръкне пилето, яйцето вече нищо не струва.

Сега и вие, като ученици на окултната наука, като ви дадатъ нѣщо, не го държите затворено. Като огидешъ при царя и върнешъ сферата, той ще ти каже: „Отвори сферата“. Но прѣди той да ти е казалъ, не е отваряй. Значи, въ природата има закони, които трѣбва да се изпълняватъ. Когато природата каже: нѣма да отваряшъ! — Ще слушашъ, ще чакашъ, ще търпишъ, нѣма да бързашъ. Казва: Сега отвори! — Ще отворишъ. Ние всѣкога отваряме нѣщата безъ врѣме. И отъ това се раждатъ всичкитѣ страдания и заблуждения. Казватъ за нѣкого: той е отличенъ човѣкъ, като него нѣма вторъ въ цѣлия свѣтъ. Не се минава единъ мѣсецъ, казватъ: ние се излъгахме, той билъ лошъ човѣкъ Слѣдъ единъ мѣсецъ пакъ казватъ: не той билъ добъръ, азъ съмъ се излъгалъ“. Не правете бързи заключения! Азъ мога да бѫда и добъръ и лошъ. Ако съмъ бирникъ, пратенъ при васъ да събирамъ държавнитѣ пари, нали като приближа закона, ще бѫда лошъ човѣкъ? Длъжность изпълнявамъ! Ако съмъ чиновникъ на държавата, изпратенъ при васъ да давамъ пари на бѣднитѣ, нали ще бѫда добъръ човѣкъ? Хубаво, въ този случай добрината моя ли е? Тогава, вашитѣ зѫби сѫ най-виновни. Кажете ми, кого сте посрещнали добрѣ? Казвате: ние сме отлични хораI Да, вие минавате за много добри хора, но я питайте ябълчнитѣ сѣмки и всичко живо въ свѣта, какво могатъ да кажатъ за вашитѣ зѫби! По нѣкой пѫть мѫжътъ може да каже какво нѣщо сѫ зѫбитѣ на жената. И жената може да каже, какво нѣщо сѫ зѫбитѣ на мѫжа. Питамъ сега: кой е виновенъ? Зѫбитѣ ли сѫ виновни, или ние сме виновни? Ние можемъ да извадимъ зѫбитѣ на единъ човѣкъ, но злото пакъ не се поправя. Злото не е въ зѫбитѣ. Друго прѣдназначение иматъ зѫбитѣ. Злото въ зѫбитѣ е дошло вторично, когато човѣкъ ги е употрѣбилъ въ това направлелие, за зло. На много отъ нашитѣ органи ние сме изопачили службата. Това сме направили съ очитѣ, съ езика, съ носа, съ ушитѣ. Ухото не е направено да подслушва. Ухото не е направено за шпионство. То е създадено да придобивашъ съ него Мѫдрость. Езикътъ не е за злословене, но да благославяшъ, да говоришъ разумно, а ти съ него можешъ да изкажешъ и най-лошитѣ работи, езикътъ не е виновенъ.

Като ученици, никога не отлагайте! Вие всѣкога трѣбва да имате единъ силенъ стремежъ. Пазете се отъ слѣдното: Не казвайте, че знаете, но кажете: Ние се учимъ! Знанието е нѣщо прѣходно. Туй, което сега знаешъ, ще видишъ, че слѣдъ врѣме не го знаешъ. Туй, което сега не знаешъ, ще видишъ, че слѣдъ врѣме го знаешъ. Тия хора, които много знаятъ, многс грѣшатъ. Истинскиятъ човѣкъ или ученикътъ, трѣбва да казва: Азъ ще се уча! Това е правото положение. Това е мисъльта, въ която нѣма никакво раздвояване — уча се! И да е погрѣшка, и да не е погрѣшка, уча се, отъ всичко се уча. Ако добрѣ свиря, и ако лошо свиря, всичкото е една наука, изпитвамъ и едното, и другото положение.

Размишление.

*

7-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 21.ХI.1923 год. — София.