Jump to content

1923_11_14 Излишекъ и недоимъкъ въ живота


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Излишъкъ и недоимъкъ въ живота.

Размишление.

Прочете се резюмето отъ темитѣ: „Разлика между лѣвия и дѣсния пѫть“.

Сега, нека имаме едно мислено упражнение!

Прѣдстаѣете си въ ума, че този моментъ въ слънцето има едно голѣмо събрание на интелигентни сѫщества, които разрѣшаватъ единъ отъ важнитѣ въпроси, и се постарайте, да видимъ можете ли мислено да се свържете съ тѣхъ. Сега азъ не казвамъ да вѣрвате, но само да си прѣдставите това. Ако речете да вѣрвате, вие ще се намѣриге въ едно раздвоено състояние. Ще си прѣдставите това нѣщо въ ума, като една картина. Ще си прѣдставите слънцето не на това мѣсто, кѫдѣто е сега, но ще си го мислите подъ ѫгълъ 80° къмъ изтокъ, т. е. 10° до земята.

Размишлението ще трае 5 минути.

Тема за слѣдующия пѫть; „Отличителнитѣ черти на цѣломѫдрието и благоразумието“.

Упражнение: Дѣсната рѫка малко нагорѣ и напрѣдъ. Китката се изправя по възможностъ нагорѣ. Малкиятъ пръсть се отдѣля, послѣ приближава. Палецътъ се отдѣля, послѣ приближава. Показалецътъ се отдѣля, послѣ приближава. Палецътъ се отдѣля, послѣ съединява съ върха на малкия пръсть, плъзга се надолу по пръста и пакъ нагорѣ, надолу, послѣ се изкачва по безимения нагорѣ, пакъ надолу. Слѣдъ това палецътъ минава по срѣдния пръстъ нагорѣ, надолу; послѣ по показалеца нагорѣ, надолу. Палецътъ и показалецътъ се допиратъ и заедно съ цѣлата рѫка се навежда напрѣдъ, като палецътъ и показалецътъ сѫ надолу. Въ сѫщото положение на пръститѣ рѫката се издига и пакъ сваля. Рѫката настрани и се прибира надолу.

Тази вечерь ще говоря върху темата: „ОТЪ КАКВО ПРОИЗТИЧА ЗЛОТО ВЪ СВѢТА“. За абсолютното зло нѣма да говоря сега.

Злото е излишекъ въ природата. Ако извѣстна енергия, която възприемате не може да се асимилира отъ вашия организмъ, тя ще създаде едно дисхармонично състояние въ организма ви. Значи, накоплението на извѣстни сили, които не може да асимилирате, да употрѣбите, образуватъ едно състояние въ васъ, което наричаме зло. Тия сили сѫ живи. Казватъ за нѣкой човѣкъ, че е зълъ. Този човѣкъ прѣди единъ, прѣди два часа е билъ въ едно прѣкрасно състояние на духа, мислилъ е трѣзво, а слѣдъ единъ, слѣдъ два часа виждате, че неговиятъ умъ, неговото сърце, неговиятъ организмъ съвсѣмъ сѫ се измѣнили. Защо е зълъ този човѣкъ? Въ природата има тъй нареченитѣ, тъмни сили, отъ които произтича тъмната, черната свѣтлина. Сега, физиологически, ако вие приеметѣ извѣстна храна, която не може да се асимилира отъ вашия стомахъ, набиратъ се такива енергии, които раждатъ болести, и природата трѣбва да ги лѣкува. Болеститѣ въ свѣта сѫ единъ методъ на природата за лѣкуване на тия излишни енергии. Природата не търпи абсолютно никакъвъ излишекъ. Тамъ, дѣто има излишекъ, всѣкога се заражда едно лошо състояние. Сега, запримѣръ, съврѣменнитѣ хора, като ядатъ много страдатъ. Само една микрископическа часть отъ храната се асимилира, а другата е излишекъ. Този излишекъ трѣбва да се изхвърли навънъ. И всички болести днесъ се дължатъ на този изпишекъ, а въпрѣки това всички проповѣдватъ, че трѣбва повече храна. Не, по-малко храна е нужна за човѣка, и тя трѣбва да се приеме и асимилира така, че отъ нея да остане по възможность най-малъкъ излишекъ. Щомъ имате извѣстенъ излишекъ, вие ще си съградите отъ него единъ хамбаръ. Този излишекъ въ тѣлото се изразява въ извѣстни натрупвания, като мазнини, мускули и човѣкъ започва да надебелява. Казвате: този човѣкъ се поправилъ. Да, лицето му подпухва, странитѣ му ставатъ по-дебелички, и той върви и се радва, че има единъ излишекъ.

Излишекътъ вѫтрѣ въ природата се изразява по два начина: въ тлъстина, и въ сухота. И тлъстината, и сухотата сѫ излишекъ, само че затлъстѣването е излишекъ въ материални нѣща. Този, който е забогатѣлъ, има много ниви, хамбари, кѫщи, говеда и други подобни, а този който е изтънѣлъ е продалъ всичко, всичко е хора иматъ излишекъ.

Сега природата на първо мѣсто иска да ни лѣкува. Отъ какво? — Човѣкъ не трѣбва да има никакъвъ излишекъ, а въ всѣко отношение да има толкова, колкото е потрѣбно за неговия животъ. Природата абсолютно не търпи излишекъ! Природата е приготвила за всѣки единъ потрѣбното. Излишекъ въ природата нѣма, и недоимъкъ нѣма. Излишекътъ ние го създаваме. Затова нѣкой пѫть вие се разболѣете, и не може да оздравѣете. Защо? Понеже въ природата нѣма излишекъ, и нѣма отъ гдѣ да ви даде тази енергия за живртъ. Нѣкой казватъ: не може ли Господъ да ни даде повече? — Не. Излишекъ нѣма въ природата. Лѣкуването тогава става само по благодатъ. Нѣкой трѣбва да отдѣли не отъ излишека си, ами да направи една жертва, да отдѣли малко отъ живота си, за да се възстанови здравето на болния. Ще ви приведа единъ примѣръ: една стара баба се оплаквала, че много остарѣла, че Господъ я забравилъ, та искала да я вземе. Десеть години наредъ се молила тя, Господъ да изпрати нѣкой ангелъ да й вземе живота. Сѫщеврѣменно, другадѣ нѣкѫдѣ, единъ богатъ търговецъ, като изпадналъ, взелъ да се моли на Господа да умрѣ. Единъ ученъ човѣкъ, философъ ослѣпѣлъ, и той се молилъ на Господа да го вземе, понеже, като не вижда да се занимава, животътъ му станалъ безсмисленъ. Единъ свѣщеникъ, като остарѣлъ, и той сѫщо се молилъ на Господа да го вземе, понеже билъ непотрѣбенъ на хората, и на църквата. Обаче, имало единъ младъ, много красивъ човѣкъ. Той се разболѣлъ и билъ на умиране, но билъ сгоденъ за царската дъщеря, много красива мома. Слѣдъ като го прѣгледали всички лѣкари, казали: не може да го спасимъ. Астрологически зодията му е такава, че той трѣбва да замине. Тогава бащата казалъ на лѣкаритѣ: „Не може ли да му дадете вие малко енергия, та да се продължи живота му поне за единъ часъ, да види годеницата си?“ Е, може, но ще видимъ дали има нѣкой човѣкъ, който може да отдѣли отъ живота си единъ малъкъ излишекъ. Това може да направи само този, който иска прѣждеврѣменно да умрѣ. Отиватъ, намиратъ тази старата баба, казватъ й; „Ти по рано искаше да умрешъ. Можешъ ли сега поне единъ часъ отъ своя животъ да дадешъ?“ — Не може, единъ животъ е. Едно врѣме се молихъ да умра, но сега искамъ да си изживѣя врѣмето. Отиватъ при търтовеца, казватъ му; „Ти се молеше да умрешъ, можешъ ли да дадешъ единъ часъ отъ своя животъ“. — Да, едно врѣме искахъ да умра, тогава работитѣ ми бѣха забъркани, но сега работата ми тръгна добрѣ, не давамъ“. Отиватъ при философа. „Ти, казаатъ му, се молеше едно врѣме да умрѣшъ. Сега единъ часъ не давашъ ли отъ своя животъ?“ — Да, тогава желаяхъ смъртьта заради очитѣ, но единъ лѣкарь ме лѣкува и сега малко прозъртамъ, та не искамъ да дамъ нито часъ отъ живота си, имамъ надежда да се отворятъ очитѣ ми. Отиватъ при свѣшеника „Дѣдо, ти си вече старъ, не давашъ ли едйнъ часъ отъ живота си за единъ болѣнъ?“ — Макаръ че съмъ старъ, но сега ще ми дадатъ служба, не давамъ.

Тъй обиколили цѣлия свѣтъ, връщатъ се при царя и и му казватъ: „Не намѣрихме нито единъ часъ излишна енергия за царския синъ“.

И тъй, ще знаете закона: въ природата излишекъ нѣма, и недоимъкъ нѣма, затова енергията, която ви е дадена, ще я употрѣбите разумно. Нѣкои тълкуватъ, че трѣбва да пожертвуваме живота си. Човѣкъ, който иска да се пожертвува най-първо трѣбва да проучи великия законъ на Любовьта. Не го ли проучи, той ще разпилѣе живота си. А разпилѣването на живота, разпилѣването на енергията не е жертва. Много хора разпилявать живота си. И казватъ: ние го пожертвувахме. Жертва може да направи само онзи, който е проучилъ великия законъ на Любовьта. Безъ любовь жертва не може да има въ свѣта. И, единствената сила въ свѣта, въ която има единъ малъкъ плюсъ, това е Любовьта. Не въ природата, но въ Любовьта има единъ плюсъ. То не е излишекъ, а изобилие. Тъй че, въ Любовьта има изобилие. И туй изобилие, което има тя е безопасно, понеже то спада не въ границитѣ на ограниченото битие, но въ безграничното. Слѣдователно, отъ този излишекъ малцина могатъ да се ползуватъ, И затуй, за да може човѣкъ да се ползува отъ това изобилие, трѣбва да възприме Любовьта.

Казватъ, че Христосъ въ Палестиня е излѣкувалъ този-онзи че възкресилъ сина на еди-коя си вдовица. Да, тѣ не разбиратъ този великъ законъ на Любовьта. Че и въ Израилъ имаше много болни. Защо не възкреси той всички, а само дъщерята на наинската вдовица? Човѣкъ, който дълго врѣме, съ години се моли той събира енергия да му се помогне. Имаме примѣръ отъ онзи боленъ при кѫпалнята. Този човѣкъ се молилъ 38 години!  Но при все това, всѣкога, когата се приближавалъ при тази кѫпалня, нѣкой другъ го изпрѣварвалъ, и той се връщалъ съ една дълбока въздишка, но съ вѣра, че идущата година ще може да влѣзе. Обаче и на слѣдната година пакъ го прѣварвали. Цѣли 38 години той се молилъ, докато най-послѣ Христосъ дошълъ при него и го запиталь: „Ти 38 години се молишъ, нѣма ли нѣкой да те тури въ кѫпалнята?“ — Нѣма. Искашъ ли да бѫдешъ здравъ? — Искамъ Господи. „Тогава стани, вземи си одъра и ходи!“ Цѣли 38 години е трѣбвало той да се моли, за да дойде Любовьта, да дойде Христосъ и да му даде отъ своето изобилие.

И тъй, излишекъ въ природата нѣма, и недоимъкъ нѣма, но пълнота има. Слѣдователно, излишекътъ, който ние искаме да натрупаме, всѣкога ще ни създаде нѣкакво нѣщастие. Сега, като ви говоря за излишекъ, вие ще кажете; тогава какъ трѣбва да живѣемъ? Нали трѣбва да имаме нѣщо складирано за нашия животъ? Да кажемъ, че въ вашия хамбаръ имате 100,000,000 житни зрънца. Мислите ли, че тѣ сѫ ваши? Мислите ли, че тѣ сѫ вашъ излишекъ? Не, вие се самоизмамвате. Тѣ иматъ единъ самостоятеленъ животъ, и вие не може да вземете живота на тѣзи сто милиона зрънца, Вие нѣмате право да ги обсебите. Такава мисъль даже не трѣбва да влиза въ вашия умъ. И забѣлѣжете факта, че всѣки, който като съгради една кѫща, мисли, че тази кѫща е негова, непрѣменно нѣкой отъ тази кѫща трѣбва да умрѣ. Защо? — Понеже камънитѣ сѫ отъ единъ по-нисшъ животъ, то като помисли човѣкъ, че тѣ сѫ негови, тѣ казватъ: „Понеже сме твои, дай ни животъ да живѣемъ въ тебъ“. И не е имало случай на изключение. Въ Търново, единъ отъ нашитѣ приятели поиска да си строи кѫща. Азъ му казахъ да не си гради кѫща. Ама защо? Той си съгради кѫща, не ме послуша, но боледува много врѣме. Най-послѣ оздравѣ, и каза: минахъ трапа. Слѣдъ туй му идва на гости единъ неговъ, много близъкъ роднина и умрѣ въ тази кѫща. Не само той умрѣ, но и втори, и трети. Като градиха църквата Алексадъръ Невски, казахъ, че нѣма да мине безъ жертви. И наистина, падна една камбана, и завлѣче нѣколко души работници. Въобще, всички голѣми здания, който се правятъ, все ще дадатъ нѣкоя жертва. Това произтича отъ факта, дѣто казваме, че ние сме господари. Не, въ свѣта може да използуваме нѣщата врѣменно, но на камънитѣ не сме господари, на житнитѣ зърна не сме господари, а можемъ само да се ползуваме отъ тѣхъ. Щомъ внесешъ въ ума си една мисъль, която е въ разрѣзъ съ Божественитѣ закони, ще пострадашъ Ти може да имашъ сто милиона зрънца, но ще кажешъ: тия зрънца не сѫ мои, азъ съмъ просто единъ тѣхенъ настойникъ Какво ще стане, ако вземешъ тия сто милиона зрънца и ги смелишь? Знаете ли отъ какво страда съврѣменната култура? — Съврѣменната култура страда отъ излишекъ. Тя има консерви, има брашна, риби въ тенекии. Всичко това е единъ излишекъ, за който съврѣменната култура, бѣлата раса днесъ скѫпо плаща, и още по-скѫпо ще плати. Въ природата не се позволяватъ абсолютно никакви консерви! По нѣкой пѫть казватъ: да опражимъ домати, това-онова. Не бива. Малко може да извадишъ сѣмената на тия домати, но тѣхъ нѣма да варишъ. Сокъ можешъ да вземешъ сѫщо. Това до нѣкѫдѣ ви се позволява.

Сега, като се проповѣдва тази велика Истина, казвате: колко е строго! Нѣмаме ли право да ядемъ както си искаме? — Нѣмаме право. Слѣдователно, тия излишеци по нѣкога се натрупватъ и въ желанията ни. Съврѣменнитѣ хора иматъ чрѣзмѣрно желания, но не всички желания трѣбва да живѣятъ. Тия, обаче, които трѣбва да живѣятъ, на коитс дадемъ животъ, се нуждаятъ отъ извѣстна хран. Да кажемъ, имашъ десеть души приятели. Обичашъ ги, но ако тѣ се нагласятъ нѣкой день да ти дойдатъ единъ подиръ другъ на гости, ти непрѣменно трѣбва да имъ сложишъ трапеза. Ако не имъ сложишъ, ще кажатъ: толкова врѣме мина, и той нищо не ни гости. Затуй, умниятъ ще извика всичкитѣ  10 души приятели заедно и ще имъ сложи една обща трапеза, а не по отдѣлно — 10 трапези нѣма да имъ сложи. И природата не търпи много угощения, защото нашитѣ угощения често служатъ за спънка въ еволюцията на други сѫщества. Ето защо въ всичкитѣ религии, въ окултната наука всѣкога се прѣпорѫчва въздържание. Подъ въздържание не се разбира абсолютенъ постъ, но да нѣма никакъвъ излишекъ. Колкото малко и да ядешъ, въ душата си трѣбва да благодаришъ на Бога, че си можалъ да използувашъ, туй което Богъ ти е далъ сега. Нещастието на всинца ви седи въ това, че нѣмате излишекъ. Казвате: нѣмаме си парици, спестени за черни дни. Брашенце нѣмаме, това нѣмаме, онова нѣмаме. Е, мислите ли, че онѣзи, които иматъ сѫ осигурени? Азъ говоря за излишека въ природата, но има друго нѣщо. Ти си гладувалъ 10 дена, нѣмалъ си какво да ядешъ. Дойде единъ приятель, иска да ти услужи, носи една торба съ брашно, дава ти я. Ти си честенъ човѣкъ, казвашъ: не искамъ, какъ ще го взема? Не, ти ще го вземешъ, ти си се молилъ заради него. То не е излишекъ. То е необходимо за твоя животъ. И тъй, вие трѣбва да изпѫдите отъ вашия умъ всѣка мисъль на недоволство, всѣка мисъль, която внася дисхармония въ живота ви и да бѫдете въ хармония съ великата Любовь. Вие трѣбва да знаете, че ако живѣете по Бога, Той ще ви помогне чрѣзъ хората. Като казвамъ да живѣемъ по Бога, нѣкои ме разбиратъ криво. При сегашнитѣ ваши разбирания, вие не можете да живѣете по Бога тъй, както трѣбва. Да живѣемъ по Бога, значи да разбираме законитѣ Му, да ходимъ въ Неговата воля, и въ основата на живота ни да легне Любовьта. Казвате: по Любовь не се живѣе. Ако азъ живѣя по Любовь, всѣки ще ме използува. При сегашнитѣ условия така е, но ние говоримъ за единъ разуменъ животъ.

Вие искате да влѣзете въ новия животъ, нали? Едно отъ качествата на новия животъ е, че той не търпи никакъвъ излишекъ, и никакъвъ недоимъкъ Излишекътъ ще ви създаде, тъй да кажа, ненужни грижи да го пазите, а недоимъкътъ ще породи въ вашата душа недоволство, неблагодарность, роптание, зависть, че другитѣ иматъ, Значи, трѣбва да имашъ толкова, колкото ти е потрѣбно. Тия излишни енергии въ природата създаватъ злото. Никога не дружете съ човѣкъ, който има излишекъ — нищо повече! Азъ не разбирамъ само физически, но и духовно. Никога не дружете съ такъвъ човѣкъ. Като го срѣщнете, не го поздравлявайте въ душата си. Абсолютно нѣма да го поздравлявате, нѣма да му снемате шапка. Казвате: идеаленъ човѣкъ е този. Щомъ има излишекъ, той не може да бѫде идеаленъ. Идеалнитѣ хора сѫ безъ излишекъ и безъ недоимъкъ. А този човѣкъ съ излишека не го поздравлявайте, и никакъвъ разговоръ съ него — отъ кѫдѣ си, какъвъ си — мини и замини. Той е послѣдниятъ човѣкъ въ свѣта. Ако ти заведешъ разговоръ съ него, отъ тамъ насетнѣ въ живота си бѣлъ день нѣма да видишъ. Вие ще кажете: е, това търсимъ ние, я! Да, но ако ти носишъ чувала на гърба си, ако ти имашъ излишекъ, какво ще говоришъ за другитѣ? Най-първо ти ще погледнешъ себе си, да не би ти да имашъ нѣкой излишекъ. И като се убѣдишъ въ факта, че нѣмашъ нито излишекъ, нито недоимъкъ, тогава ще гледашъ за другитѣ. Ти, като тръгнешъ на пѫть въ живота си, ще прѣгледашъ кесията си. Говоря за необходимата кесия въ природата. Ще прочетешъ смѣтката си добрѣ, и ще гледашъ да имашъ толкова, колкото ти е необходимо, — нито недоимъкъ, нито излишекъ да има. Най-сигурната почва е това. Като срѣщнете единъ човѣкъ, който е недоволенъ въ живота, какъ мислите, отъ кои е той? Той е отъ хората, които иматъ единъ недоимъкъ. Всички недоволни хора иматъ недоимъкъ, а всички хора, които сѫ радостни, които скачатъ насамъ-натамъ, иматъ излишъкъ сега, уловихъ ви на тѣсно! Нѣкой казва: зарадвахъ се въ Господа. Зарадвалъ се въ Господа, но слѣдъ като изялъ кокошката и слѣдъ като пийналъ. Не, не, тази не е радостьта въ Господа. Или, спечелилъ си 10,000 лева отъ нѣкоя лотария, казвашъ: благодаря на Господа. Не, това не е радость въ Господа, това.е излишекъ. Божествената радрсть отъ обикновената радость се различава. И тъй, недоволни сте, ще знаете, че имате недоимъкъ, и ще наваксате този недоимъкъ. Ще намѣрите нѣкой доволенъ човѣкъ, който и да е, и ще допълните вашиятъ недоимъкъ. Много доволниятъ човѣкъ има излишъкъ, затова и той трѣбва да има толкова, колкото му е потрѣбно. Послѣ много сте радостенъ, имате излишекъ. Ще намѣрите нѣкого въ свѣта, който е недоволенъ и ще му дадете. Умнитѣ хора търсятъ нѣкой недоволенъ човѣкъ да вземе отъ тѣхния излишекъ. Защо умнитѣ хора не искатъ да иматъ излишекъ? Окултниятъ ученикъ нѣма нужда отъ излишекъ. И всичкитѣ велики Учители, като идватъ въ свѣта, иматъ свои ученици все по закона на самоотричането.

Въ окултната наука плюсъ и минусъ нѣма, т. е. подразбирамъ, че въ истинския животъ плюсъ и минусъ нѣма. Какво има тогава? — Само една математическа точка. И тя е толкова малка, щото нѣма никакво измѣренйе. Минусъ — това е недоимъкъ, плюсъ —  това е излишекъ. Въ какво седи минусътъ? —  Минусътъ показва само човѣшкото. Тази черта — прѣдставлява само една плоскостъ,  една хоризонтална повърхность, върху която нѣма никаква растителность, никаква мисълъ. Плюсътъ, това е човѣшкото и Божественото, съединени заедно. Тѣ сѫ въ постоянна борба. И слѣдователно, когато на съврѣменнитѣ хора се проповѣдва една Божествена идея, най-първо тѣ казватъ: туй е неприложимо въ нашия животъ, условията сѫ такива. Това е плюсътъ, поражда се борба. Защо е неприложимо? Казвате: такива сѣменца не растатъ. Не, ние сме правили опити и сме видѣли, че само при минуса не растатъ. И съврѣменнитѣ писатели и проповѣдници проповѣдватъ недоволство. Тѣ казватъ: човѣкъ трѣбва да бѫде недоволенъ, за да прогресира. Тѣ подържатъ че доволнитѣ не прогресирали, а недоволнитѣ прогресирали. Не, и еднитѣ, и другитѣ не прогресиратъ. Тази идея, че въ доволството или въ недоволството човѣкъ прогресира е само измама. Единственото нѣщо, чрѣзъ което човѣкъ може да прогресира е неговото съзнание,

Азъ ще опрѣдѣля какво нѣщо е съзнанието. Съзнанието не е единъ атрибутъ на човѣшкия умъ, нито пъкъ има нѣщо общо съ ума. Съзнанието е само единъ принципъ на сърцето. То носи свѣтлина въ себе си. Съзнанието се отнася само до човѣшкото сърце. И когато кажемъ, че човѣкъ носи единъ съзнателенъ животъ, ни най-малко не подразбираме единъ интелегентенъ, ученъ животъ. Всичко, което съзнанието носи е прѣживено. Въ съзнанието нѣма нищо непрѣживено. Слѣдователно, съзнанието е една база, една основа, върху която човѣшкиятъ умъ може да се развива и расте. Тъй както за ученика е потрѣбна свѣтлина, за да може да чете, така за ума е необходимо съзнание. Затова, съзнателниятъ животъ трѣбва да прѣдшествува умствения животъ. Умътъ е външната страна на нѣщата, а съзнанието се занимава съ вѫтрѣшната страна н а живота. Нѣкои казватъ: човѣкъ може да е уменъ, а да нѣма съзнание. Не, обратното е вѣрно Човѣкъ може да не е толкова интелигентенъ, а да е съзнателенъ Слѣдователно, туй, което подтиква живота къмъ развиване, това е съзнанието, а съзнанието е едно отъ великитѣ качества на душата. Азъ казвамъ: Съзнанието е първиятъ лѫчъ, който душата проектира въ сърцето. Не говоря за обикновената душа, но за Божествената душа. Първиятъ лѫчъ е съзнанието, а отъ тож лѫчъ, вторично вече се явява човѣшкия умъ. Силитѣ на съзнанието пъкъ събуждатъ центроветѣ и способноститѣ на ума. Тъй щото, изчезне ли съзнанието, умътъ се губи. И дѣйствително, въ живота това е вѣрно. Вземете единъ младъ момъкъ, въ когото има съзнание. Той казва: азъ искамъ да помогна на баща си, на майка си, на сестритѣ си, да се отрека отъ своето. Защо се жертвува този момъкъ? — Съзнанието у него е пробудено, и интелигентностьта се развива. Онѣзи синове и дъщери, които искатъ да се пожертвуватъ за своитѣ близки, умствено се развиватъ. Нѣкой момъкъ казва: азъ искамъ да живѣя за себе си. Тъй казватъ и старитѣ, и оглупѣватъ. Тѣ казватъ: ние трѣбва да живѣемъ за себе си. Кажатъ ли така, у тѣхъ съзнанието изгасва, и тогава тѣ започватъ да отѫпѣватъ, да оглупѣватъ. И за туй въ Божествената наука съзнанието на старитѣ хора не трѣбва да загасва. Че стариятъ човѣкъ е десеть пѫти по-юнакъ, по силенъ отъ младия. Старитѣ?хора трѣбва да се жертвуватъ, а не младитѣ, а сега е обратното. Старитѣ хора казватъ: до сега ние се жертвувахме, сега вие, младитѣ трѣбва да се жертвувате. И тъй, прогресътъ зависи отъ съзнанието, затова трѣбва да култивираме съзнанието въ себе си. И въ Писанието има единъ стихъ, който казва така: „Не огорчавайте Духа, съ който сте запечатени“. Духътъ, въ този смисълъ, се разбира, този Божественъ лѫчъ, който иде отъ душата. Отъ тази душа излиза нѣщо, то е Духътъ, движение, което слиза, за да помогне за въздигането на човѣка.

Слѣдователно, ще знаете едно правило: щомъ имате единъ излишекъ, веднага ще се зароди изкушението.

OOK_3_6_1.PNG

Да кажемъ, че първиятъ човѣкъ изразимъ съ точка А (фиг. 1). Той ималъ всичко въ себе си. Той е първата монада. И когато Богъ опиталъ тази монада или този първиятъ човѣкъ, какво станало? Богъ прѣкаралъ всички животни да минатъ покрай човѣка, да имъ тури имена, да имъ бѫде господарь и да ги учи. Всички животни минали двѣ по двѣ покрай човѣка. Тогава у него се явило едно чувство на недоволство, понеже нѣмалъ другарка, подобна на себе си. И тукъ именно той сгрѣшилъ. И знаете ли въ какво седи сгрѣшаването? Неговиятъ другарь билъ Богъ, но той, като не видѣлъ Бога, у него се явило желание да си има другарь, и вслѣдствие на това си желание той сгрѣшилъ. И Богъ, за да го избави отъ едно зло, веднага се проектира въ монадата В. Слѣдователно, жената е първиятъ коренъ, който човѣкъ е спусналъ въ земята и човѣкътъ, като я видѣлъ подобна на себе си, казалъ; „Тази е плъть отъ плътьта ми и кость отъ костьта ми“. Но на тази монада В свѣтлината е била тъмна, и тя се привлича отъ онова дърво на „Познанието на добро и зло“. Сега ще употрѣбя една поговорка, да уподобя защо свѣтлината на монадата В била тъмна, но да не се обидите. Хайде по-добрѣ ще замълча. Какъ казвате, да кажа ли, или да не кажа? (Кажете). Хубаво, но нѣма да ми се сърдите. „Краставитѣ магарета прѣзъ деветь баира се намиратъ“. Човѣкъ, като има единъ недѫгъ въ себе си, нѣма да намѣри нѣкой човѣкъ, който има една добродѣтель, но ще намѣри нѣкой, като себе си — съ сѫщия недѫгъ, та да го види хубаво. Тѣзи двамата търсятъ трети сѫщо като тѣхъ. Като влѣзете въ нѣкоя болница, ще провѣрите сѫщия законъ. Лежатъ трима-четирма болни. Единиятъ разправя какъ заболѣлъ. Започва вториятъ: чакайте азъ да ви разправя какъ заболѣхъ. На слѣдния день, като станатъ, пакъ почнатъ да разправятъ сѫщото. Дойде четвърти боленъ, казва: вашего нищо не е, ами чакайте азъ да ви разправя моето. И той ще разправя какъ заболѣлъ. Дойде пети, шести, все сѫщото разправятъ. Тѣ се привличатъ и намиратъ удоволствие като си приказватъ за болеститѣ. Туй сѫществува като единъ недѫгъ и въ всичкитѣ нови течения. И въ новото учение азъ забѣлѣзвамъ по нѣкой пѫть сѫщитѣ тия недѫзи. Нѣкой има единъ недѫгъ, Той не го счита за недѫгъ, ами ще почне да ви изнася нѣкоя извинителна причина, защо постѫпва тъй.

OOK_3_6_2.PNG

Не, помнете едно нѣщо. Ако нѣщата сѫ Божествени, тѣ си оставатъ Божествени, идейни.Ако сѫ човѣшки, тѣ си оставатъ човѣшки. Нѣщата могатъ да бѫдатъ или животински, или човѣшки или Божествени. При по-нататъшното си състояние монадата В се привлича отъ лошитѣ условия и съ това тя влѣче и монадата А, понеже тѣ сѫ свързани (фиг. 2). Какво става тогава? — Монадата В се повръща нагорѣ, но не по сѫщия пѫть. АВ прѣдставлява едно движение, слизане надолу. То е инволюция, а ВС е еволюция. Обаче, това движение АВ прѣдставвява едно растение, което нѣма да има сладъкъ плодъ. Плодътъ ще бѫде горчивъ, отровенъ, но туй отровното растение единъ день като се прѣвърне на човѣкъ, какво ще прави? Най-първо ще се учи да рѣже главитѣ на хората. Всички лютиви растения, като лука, чесъна и др., ние знаемъ каква култура носятъ въ себе си. И нѣкой ме пита какъвъ е билъ въ миналото. Ще ти кажа. Едно врѣме, като растение, си билъ лукъ, чесънъ. А като си миналъ прѣзъ животнитѣ, прѣзъ млѣкопитающитѣ, ималъ си формата на лъва, на тигъра, на котката, на змията, и до сега още твоятъ характеръ не е облагороденъ. Въ тебе нѣма самопожертвуване, нѣма самоотричане, нѣма туй съзнание, което се изисква. Ами какво трѣбва да направя? - Ще се повърнешъ назадъ. И затова египтянитѣ, въ своята теория за трансмигрирането на душитѣ, казватъ: „Ако една душа не е минала прѣзъ нѣкоя стадия, тя ще се повърне назадъ, ще мине прѣзъ туй положение, за да добие всичкитѣ качества, които сѫ необходими за нейното развитие, и послѣ ще продължи нагорѣ“. Та, за да се изправи извѣстна погрѣшка въ васъ, не е тъй лесна работа. За да може коренно да изправите нѣкоя погрѣшка, непрѣменно трѣбва да настане едно слизане на душата. При това слизане на душата, човѣкъ за 2 — 3 години като че изгубва своето знание — никаква дѣятелность не проявява. Душата тамъ се повръща, като че въ нѣколко форми назадъ. Слѣдъ това дохожда едно подобрѣние, човѣкъ се съвзема и тръгва напрѣдъ. Ако на нѣкой човѣкъ липсва нѣщо, той трѣбва да се върне назадъ, къмъ природата и отъ тамъ да си достави този недоимъкъ.

Тази монада В се проектира въ С. С — това сѫ дѣцата. Сега може да изпаднете въ една погрѣшка, да мислите, че всѣкога А проектира една тъмна монада В. Вземете, да кажемъ първиятъ човѣкъ, който е направенъ по образъ и подобие Божие А1. (фиг. 3). Проектираната монада отъ него е В1, Тя е била свѣтла. Сега за тази монада казватъ, че тя е църквата, това-онова. Тази монада В1 е майката на бѫдещето човѣчеството, отъ която всички трѣбва да се родятъ. И тогава, всѣки единъ отъ васъ може да провѣри какви сѫ мотивитѣ, причинитѣ които васъ ви подтикватъ къмъ дѣйствия. При сегашното състояние на вашето съзнание всѣки може да провѣри това. Нѣма скрито-покрито въ вашето съзнание. Викате ме, угощавате ме. Въ дадения моментъ вие знаете защо ме угощавате. Или, учитель сте, отивате да учите дѣцата. Въ дадения случай вие знаете подбудителнитѣ причини, които ви заставятъ да станете учигель. Свѣщеникъ сте, запримѣръ. Вие пакъ знаете подбудителнитѣ причини, защо сте такъвъ. Всѣки единъ знае подбудителнитѣ причини за всѣка една своя постѫпка. Нѣма скрито-покрито прѣдъ нашето съзнание, прѣдъ нашата, душа. Тази душа е огледало, въ което Господъ вижда всичко. Единственото нѣщо, което не ни лъжи е съзнанието. Въ съзнателния човѣкъ лъжа нѣма. Като говоримъ за съзнателния човѣкъ, ние подразбираме това въ абсолютната смисъль на думата. Такъвъ човѣкъ е съ чистота, той е добъръ, той е интелигентенъ, той е благороденъ. Тия качеста той абсолютно ги притежава. Никаква лъжа нѣма у него, нито помисъль да прѣиначи Истината. Той е много прѣмъ.

OOK_3_6_3.PNG

Тия двѣтѣ сѫщества, двѣтѣ монади А и А1, както и В и В1 сѫ свързани; Едното положение въ Писанието се нарича „стариятъ човѣкъ“ — А, а другото положение, което сега се заражда се нарича ,,новиятъ човѣкъ“. Значи, тия двѣ монади, които едноврѣменно се борятъ да взематъ върхъ на съзнанието ви: А1 дѣйствува върху В1 . То е нашата Божествена душа. Отъ В1 излиза С1. Това е нашето съзнание, първиятъ плодъ на Божественото съзнание. Сега въ А, В, С има желание да се домогнатъ до тази вѫтрѣшна свѣтлина. И, ако вие наблюдавате вашия животъ, ще забѣлѣжите въ него една постоянна борба. Нѣкой пѫть вие се страхувате, дали сте на правия пѫть, или не сте. Питамъ ви азъ: може ли човѣкъ да се съмнѣва дали е на правия пѫть или не? Или, казвамъ тъй: може ли свѣтлината да пита, дали съмъ свѣтлина или не съмъ? — Никога! Може ли доброто да пита, дали съмъ добро или не съмъ? — Не може. Само злото пита: азъ добро ли съмъ? Слѣдователно, щомъ дойде такова раздвояване въ васъ, вие трѣбва да знаете, че тукъ дѣйствува принципътъ на монадата В. Тогава вие сте въ противорѣчие съ общия Божественъ законъ и се съмнѣвате въ установенитѣ закони, които сѫществуватъ въ природата. Тогава вие имате нѣкакъвъ другъ авторитетъ. И като направите нѣкоя погрѣшка, казвате: еди-кой си казалъ тъй .... Не, никаква философия нѣма въ това. Нѣма Учители въ свѣта, нѣма адепти въ свѣта, които могатъ да измѣнятъ волята Божия. Благодарение на това, че Богъ е неизмѣняемъ, нашиятъ животъ е осигуренъ. Всички трѣбва да се радватъ на това именно качество въ Бога, че Той е неизмѣняемъ. Това трѣбва да ви радва! Всичко въ свѣта, което се заражда, ако е добро, щомъ дойде до Бога, благославя се, но ако е зло, то се разтопява и изчезва. И тъй, ако вие се държите за лошитѣ хора, за лошитѣ си постѫпки, за лошитѣ си мисли, желания и дойдете въ съприкосновение съ Бога, какво ще стане? Ако вие не искате да ги оставите, ще отидете съ тѣхъ наедно. Ако ги държите, и тѣ, и вие ще се изпарите и отъ поменъ нѣма да остане. Само една милость ще ви спаси. Какъ? — Щомъ идете при Бога, ако се откажете отъ вашитѣ лоши желания, като главня ще бѫдете изтегленъ отъ този огънь. Иначе не може, не си правеге илюзии. Казвате: „Господъ е милостивъ“. То е другъ въпросъ. За Милостьта Божия ние не споримъ, но и Правдата Божия ние подържаме и казваме какво прави Господъ въ своята Правда. Въ Него нѣма двѣ мѣрки. Той, изисква абсолютна чистота. Той изисква, щото Неговитѣ дѣца да нѣматъ абсолютно никакъвъ излишекъ. Излишекътъ, това е нечистота Недоимъкътъ сѫщо е нечистота, защото единиятъ има ниви и кѫщи, а другиятъ нѣма ниви, но има пари. И единиятъ, и другиятъ иматъ излишекъ. Слѣдователно, когато Христосъ казва да се отрече човѣкъ отъ себе си, азъ подразбирамъ да се отрече човѣкъ отъ всичкитѣ свои излишъци — нищо повече!

Сега, често възставате и казвлте: еди-кой си не ме обича. Казвате: братята тукъ не ме обичатъ. Отъ гдѣ знаете, че не ви обичатъ? Кои ви сѫ аргументитѣ? Фактически какъ ще докажете това? Ама той не ме погледна хубаво. Добрата обхода отъ поглеждането ли зависи? Добриятъ погледъ е резултатъ на нѣщо друго. Не е погледътъ, който ражда доброто, но доброто ражда погледа. Добриятъ погледъ е резултатъ на добра постѫпка. И отъ гдѣ знаешъ, че не те е погледналъ хубаво? Казватъ нѣкои: той съ мене не бѣше учтивъ. А въ какво седи учтивостьта? Ами, ако азъ кажа за васъ, че вие не сте се отнесли учтиво съ нѣкого? Първото нѣщо за единъ окултенъ ученикъ: той трѣбва да е слѣпъ за обръщенията на другитѣ хора. Азъ съмъ ви казвалъ, че като ученици, вие трѣбва да бѫдете мъртви и когато ви хвалятъ, и когато ви укоряватъ, и да бѫдете слѣпи и глухи за погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Сега, като прѣвеждамъ това, казвате: тъй, тъй е. Не споредъ тоя принципъ, въ дадения моментъ, зарадъ менъ е важно, какви сѫ отношенията ми къмъ Бога най-първо. А тъй, критикувамъ ли другитѣ хора, връзкитѣ ми съ Бога сѫ слаби, и тогава всѣки растежъ у мене спира. Искате ли доказателства? Скарате ли се съ нѣкого, вие не можете да се молите. Въ Америка, единъ христианинъ, слѣдъ като живѣлъ единъ бѣденъ животъ, задлъжнѣль много. Молилъ се тукъ, молилъ се тамъ, отъ никѫдѣ нѣма помощь, а кредиторътъ си иска паритѣ. Една вечерь, като се връща отъ молитвено събрание, дѣто пакъ се молилъ за подобрѣние на материалното си положение, вижда единъ прозорецъ отворенъ и тамъ близо — торба съ злато. Вѫтрѣ свѣтло, обаче никой нѣма. Дръпва той торбата и си казва: Господъ чу молбата ми. Това била кѫщата на единъ банкеръ. Касата му била близо до прозореца, и той, като броилъ паритѣ си. забравилъ да я затвори. Този бѣденъ взима паритѣ, и радостенъ отива дома си, но рече да се моли, касата изпѫква прѣдъ очитѣ му. Молилъ се часъ, два, обаче молитвата му стига до торбата, и по-нагорѣ не отива. Може би, трѣбва да направя нѣщо, казва си той. На другия день сутриньта пакъ започва да се моли. Десеть деня наредъ се молилъ, но молитвата му не могла да се качи нагорѣ, все торбата изпѫквала отпрѣдѣ му. Взима той торбата, отива при банкера и му казва: „Азъ взехъ тази торба отъ тебе и не бихъ я донесълъ, но не мога да се моля Богу. Знаешъ ли защо взехъ торбата ти? Имамъ много дългове да плащамъ“. Тогава банкерътъ му казалъ: „Хайде, ще ти дамъ половината отъ тѣзи пари, плати си дълговетѣ“. Туй желание на христианина, да има тази торба и да плати дълговетѣ си е добро, но начинътъ, чрѣзъ който той се домогва до паритѣ, е лошъ. Дългътъ е зло, но има и друго зло. Ти може да платишъ дълговетѣ си на хората, но дойдешъ ли до Господа, Господъ не те приема. И на Него имашъ да давашъ нѣщо. Кое е по-добрѣ, да уредишъ смѣткитѣ си хората, или да уредишъ смѣткитѣ си съ Бога? — По добрѣ е смѣткитѣ ни съ Бога да сѫ уредени. По-добрѣ е да дължимъ на хората, отколкото на Бога. Въ какъвъ смисълъ да бѫдемъ изправени? — Каквото Господъ ни каже, да го направимъ. Всѣка вечерь да знаемъ, че сме извършили Неговата воля, каквато и да е тя.

И тъй, първото нѣщо въ живота ви, което трѣбва да спазвате като ученици, то е да избѣгвате всѣкакъвъ излишекъ. Този прѣдметъ не е напълно още изчерпанъ. Върху него има много да се говори. Не мислете, че вие сте набутали една истина. Азъ зная, че мнозина се намирате на опасния пѫть и ще изтълкувате криво това нѣщо. Нѣкой ще каже: азъ нѣма да работя, да не би да спечеля много. Другъ ще каже: азъ нѣма да уча. Не, не, на кривъ пѫть сте. Но и другото положение не е вѣрно. Запримѣръ, нѣкой свършилъ единъ факултетъ, слѣдвалъ четири години и послѣ казва: да свърша и втори факултетъ. На кривъ пѫть е. Свършишъ по математика, свършишъ по астрономия, най-послѣ свършишъ и по химия. Е, хубаво, слѣдъ като свършишъ, въ какво ще приложишъ своето знание, какво ще спечелишъ? Ти си изразходвалъ всичко. Въ какво ще бѫдешъ полезенъ на човѣчеството? Познанието е Божествено, само когато внася онова пълно задоволство, че можешъ да го използувашъ. Всѣка сутринь, като станешъ, да си благодаренъ, че на всѣкѫдѣ може да използувашъ туй знание. А сега, хората учатъ отъ щеславие. Казватъ: той свършилъ два факултета. И въ Америка ги има такива. Титуловатъ се DD —  значи докторъ по богословието. Има и LDD —  то е една почетна титла — свършилъ не само по богословие, но и по правнитѣ науки, Такъвъ човѣкъ е съ двѣ титли. Азъ казвамъ: въ България всички сѫ DD.

Значи, знанието е резултатъ на човѣшкото съзнание, а не на ума. Казва нѣкой, че знанието произвеждало гордость. Кое знание? Истинското знание, или знанието, което е произлѣзло отъ съзнанието, никога не произвежда гордость, понеже е прѣживѣно, опитано. Има друго едно знание, то е само външната страна на истинското знание и произтича отъ ума. Азъ го наричамъ механическата страна на живота. Въ това знание се заражда всичкото зло. То не произтича отъ Бога. То е единъ излишекъ въ живота. Когато казвамъ „знание“, подразбирамъ да имате съзнание, защото щомъ имате съзнание, непрѣменно знанието ще дойде, а щомъ изгубите съзнанието си и знанието ще изчезне.

И тъй, при сегашнитѣ условия всички трѣбва да развивате съзнанието си, бѫдете увѣрени, че вашиятъ умъ и вашето сърце ще се развиятъ правилно. Мислитѣ ви, волята ви и желанията ви ще растатъ правилно. Затова казвамъ: въ съзнателния животъ едно отъ необходимитѣ условия е цѣломѫдрието и благоразумието. Тѣ сѫ плодове на какво? —  Цѣломѫдриетои благоразумието не сѫ плодове на ума, а сѫ плодове на съзнанието. Чистотата пъкъ е само едно състояние на съзнанието. Само така ние ще рззберемъ всички ония качества, за които се говори въ Писанието. Запримѣръ, казва се: „Мисля съ сърцето си“. Това се отнася само за съзнателния животъ. Не се казва: „Мисля съ главата си, а — размислихъ съ сърцето си.“ Значи съ лѫчътъ, човѣкъ е размишлявалъ съ този лѫчъ, който е излѣзалъ отъ неговата душа и слѣдъ туй се проявилъ. Нѣкой казва: да бѫдемъ учени! Но вземете факта, че навсѣкѫдѣ, дѣто има богословски училища и въ Америка, и въ България, и въ Германия религиозностьта на хорага е понижена, защото тамъ се учатъ физически, външни работи. Тия богослови нѣматъ съзнание, не водятъ съзнателенъ животъ. Казватъ: да свършимъ едно богословско училище, да бѫдемъ учени! И слѣдъ като изучатъ нѣщо по богословие, третиратъ въпроса: какъ дошълъ Христосъ, какъ живѣлъ и т. н. Не, силата не е тамъ. Богословътъ трѣбва да е прѣживѣлъ тия нѣща. Той трѣбва да е почувствувалъ Любовьта въ душата си и тя е разтърсила отъ дъно сърцето му. Тази Любовь не трѣбва само да го разтърси, но да тури въ движение и сърцето, и ума, и волята му, та тогава да иде да слѣдва по богословие. И като излѣзе отъ тамъ, да нѣма никакъвъ товаръ на гърба си и да не мисли нищо за осигуряване: че трѣбвало да стане чиновникъ за да се прѣхранва, или каквото и да е друго. Ето защо отпадатъ богословскитѣ училища. И въ Америка сѫщо, много малко съзнателни студенти има по богословие.

Сега, въ съврѣменната окултна наука има една опасность. Тя прѣдставлява школа на сърцето, прѣди всичко, школа на съзнанието, а не школа на ума. А вторично отъ туй съзнание се заражда, вече опитната наука, която лежи върху една морална база. Тогава природата разкрива недрата на своитѣ тайни. Нѣмашъ ли, обаче свѣтлината на съзнанието, природата държи всичкитѣ свои врати затворени. И сега, мнозина сѫ ме питали, какво трѣбва да правятъ. —  Ще слушате душата си. Първиятъ лѫчъ, който душата е пратила до сърцето ви е съзнанието. Нѣма

да чакате Христосъ да дойде, но отворете вашитѣ прозорци широко!  Христось ще дойде кога? Казвате: Той ще похлопа на вратата. Да, хлопа Христосъ, но тамъ, дѣто има запалени свѣщи, а тамъ, дѣто сърцата сѫ мъртви, Христосъ никога не хлопа. Дѣто има съзнание, само тамъ ще похлопа Христосъ. Който е мъртавъ, Христосъ при него не отива. Какво значи, да отворите душата си? — Тази душа трѣбва да се разтвори като нѣкоя пѫпка, за да може да влѣзе Божествената свѣтлина и да се разцъвти. Туй значи „отваряме вратата на сърцето“. То не е едно механическо отваряне на вратата. То е процесъ на съзнанието. То не е и единъ умственъ процесъ. И онзи, който не разбира закона, като влѣзе Христосъ въ него, ще се раздруса и ще каже: Господи, иди си отъ мене, азъ не съмъ готовъ. А който е готовъ, ще Го приеме, ще се зарадва, ще яде и пие съ Христа. Това е единъ вѫтрѣшенъ процесъ, една вѫтрѣшна опитность. Всички ще се стремите къмъ този процесъ. На всички ви липсва тази опитность. Сега, всички турете въ ума си мисъльта: Съзнателенъ животъ трѣбва да имаме. Азъ взимамъ думата „съзнание“ въ Божественъ смисълъ. Подъ „съзнателенъ животъ“ подразбирамъ животъ, въ който има свѣтлина, защото свѣтлината е едно отъ качествата на съзнанието.

Т. м.

*

6-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 14. ХI. 1923 год. — София.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...