Jump to content

1923_11_07 Божественото съвършенство


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Божественото съвършенство.

Размишление.

Прочете се резюмето върху темата: „Воля и безволие“.

Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ върху: „киселитѣ и сладкитѣ храни“.

Било е врѣме когато човѣкъ е сѫществувалъ извънъ врѣмето и пространството. Било е врѣме когато човѣшкото съзнание или човѣшката душа е била извънъ врѣмето и пространството. Сегашното състояние на душата е една опрѣдѣлена величина А1. Душата излиза изъ абсолютното битие, дѣто е била щастлива. Нали всичкитѣ хора търсятъ щастието? И вие го търсите. По-голѣмо щастие отъ това, да живѣе човѣкъ въ Бога има ли? Обаче, да излѣзе душата въ свѣта, това не е желание на душата, това е желание на Бога. Слѣдователно, Богъ е заставилъ своитѣ щастливи дѣца насила да излѣзатъ отъ дома Му. Неговото желание е тѣ да излѣзатъ, и да отидатъ въ свѣта да работятъ. Тия дѣца другояче никога не биха излѣзли. Туй е единъ фактъ въ природата, Изобщо всички организми се отличавагь съ една вѫтрѣшна лѣность, всѣко едно съзнателно сѫщество се отличава съ лѣность, не обича да работи. Всички сѫщества по възможность гледатъ да отбѣгнать работата. И тъй, още въ първитѣ епохи на човѣшкото битие, човѣкътъ е билъ заставенъ да напусне своето щастие по разни причини. Само Божествената Мѫдрость е могла да застави тия дѣца да излѣзатъ отъ Бога. Човѣкъ, по естественото си положение, като произлиза отъ Бога, има високо мнѣние за себе си. Сега, азъ ще се простря малко, да ви обясня отъ кѫдѣ произтичатъ противорѣчията въ живота, т. е. да ви обясня какъвъ е естествениятъ ходъ на противорѣчията, защо се раждатъ тѣ. Допуснеге, че точка А означава душата или съзнанието, което е излѣзло отъ Бога То прѣдставя една съвокупность отъ множество малки съзнания или отъ безброй количество малки души, които съставляватъ една обикновена човѣшка душа. Допуснете сега, че туй висше съзнание се движи въ врѣмето и пространството и разбира законитѣ, затова всичко върви хармонично, нѣма никакво прѣпятствие. Прѣдставете си, че всѣка една малка душа на туй висше съзнание чувствува силата, чрѣзъ която се движи, и затова у всички тия малки съзнания се заражда желание да се разединятъ, да станать самостоятелни и да излѣзатъ изъ тази обща точка А. Окрѫжностьта прѣдставя крайниятъ прѣдѣлъ на движението имъ. Всѣка точка, която се отдѣля отъ общото съзнание, носи идеята, че е всесилна, както цѣлото съзнание, и че има право да се движи, кѫдѣто иска. Туй желание на всичкитѣ съзнания да се движатъ кѫдѣто искатъ, може ли да се осѫществи? Питамъ; като се движатъ тия безброй точки, коя на кѫдѣто иска, нѣма ли да се срещнатъ и да се сблъснатъ?

Сега, всички вие искате да работите, да бѫдете силни, както Бога, т. е. да дѣйствувате, както си искате и да нѣмате никакви прѣпятствия. Но, понеже всички хора искатъ да бѫдатъ като Бога, то ставатъ прѣкръстосвания въ желанията имъ. Въ насъ трѣбва да се роди съзнанието, че ние сме излѣзли отъ Бога, и като така, трѣбва да разбираме законитѣ на своето движение, т. е. въ дадения моментъ разумниятъ човѣкъ трѣбва да знае какво може да извърши. Това което човѣкъ днесъ може да извърши, не може да го извърши слѣдъ 20 години. Тогава условията ще се измѣнятъ съвършенно за дадената работа.

Какъ бихме опрѣдѣлили тази обща точка А? Казваме: въ Бога всичко е хармонично, понеже у Него тия сѫщества сѫ малко ограничени, а у човѣвѣка тия милиарди сѫщества, които се движатъ въ единъ тѣсенъ крѫгъ, искатъ да излѣзатъ въ разни направления. Какво ще стане съ тѣхъ, ако излѣзатъ отъ тази обща точка А? Питамъ: като се движите съ тази свобода въ този свѣтъ, както си искате, нѣма ли да си пръсните главитѣ нѣкѫдѣ?  Вие често, като наблюдавате нѣкое дѣте, намирате, че то си играе съ вѣщитѣ и сте недоволни отъ него. Дайте на едно дѣте една книга, то почва да дращи по нея и казва, че всичко може да направи. Не, ти трѣбва дълго врѣме да го учишъ да пише, докато вземе да се разбира написаното отъ него. И медиумитѣ като започватъ да пишатъ, въ първо врѣме дращатъ, дращатъ и казватъ, че всичко могатъ да напразятъ. Човѣкъ може да се движи така свободно, широко въ дадено пространство, само ако е самъ, но ако сѫ двама или трима, не може. Ако сѫ двама, пакъ могатъ да се движатъ свободно, но ако се намиратъ въ едно пространство, каквото е разстоянието между слънцето и Алфа-Центориусъ. Тогава възможностьта да се срѣщнатъ и да се стълкновятъ е само едно на сто милиона. А въ тия малки пространства на движения, изключенията сѫ правила.

И тъй, всички съврѣменни моралисти искатъ да ни покажатъ, че ние не трѣбва да имаме чрѣзмѣрно желания, защото всѣко едно желание има безброй отклонения, движения, а тия движения всѣкога ще ни турятъ въ противорѣчие съ самия животъ,

Сега, може да си зададете въпроса: защо трѣбва да живѣемъ? На този въпросъ окултната наука отговаря така: ние още не изживѣваме нашия истински животъ, но когато го изживѣваме, ние ще живѣемъ, за да се изяви Божественото съвършенство. Слѣдователно, когаго всички сѫщества достигнатъ до своя краенъ прѣдѣлъ на развитие, всичката творческа енергия въ вселената се разкапва, всичко туй се повръща въ Бога, и тогава се заражда нова вселена, за да се прояви Божественото съвършенство въ нова форма. Слѣдователно, всички ние сме слѣпи, за да се прояви Божественото вѫтрѣ въ насъ, а не човѣшкото. И когато ние се отклоняваме отъ този законъ, всѣкога идватъ наказания, страдания. Туй великото Божественото чака, търпи да кажемъ хиляда, двѣхиляди години и слѣдъ двѣхиляди години, за всички сѫщества, които не сѫ изпълнили великия законъ на Божественото съвършенство идва тъй нареченото мъздевъздаяние. Туй е правилното схващане на въпроса, защо живѣемъ. Апостолъ Павелъ казва: „Азъ не живѣя, но Христосъ живѣе въ мене“. То значи: азъ не живѣя за себе си, но живѣя, за да се прояви въ мене Божественото. Слѣдователно, писатели, философи, музиканти, художници, всички работятъ, за да се прояви въ тѣхъ Божественото съвършенство. Обезсърчението произтича отъ факта, че ние искаме да станемъ нѣкой виденъ ученъ, писатель или нѣкой виденъ философъ. Хубаво, най-послѣ станете единъ виденъ философъ, като Лайбница, запримѣръ. Какво е създалъ Лайбницъ като философъ? Той е билъ сѫщеврѣменно и философъ, и математикъ, Той е създалъ теорията за монадитѣ. Може ли Лайбницъ да обясни съ своята теория всичкитѣ явления вътрѣ въ природата? „Монада“ значи едно. Какво значи едно? Точка А означава първата монада, въ нея е Божественото съдържание.

OOK_3_5_1.PNG

Тази монада А съзнава, че е всесилна, че всичко може да направи. Точка В е втората монада въ свѣта? Първото начало А е незнайното, неявеното, невидимсто, понеже свѣтлината, която иде отъ А не хвърля никаква сѣнка, нѣма никаква материя, въ свѣта, която може да я прѣчупи. Единственото реално, което виждаме, то е В. А е неизмѣнно, В е измѣнно. И сега, ако съврѣменнитѣ философи започнатъ да говорятъ отъ гледището на В, на туй, което е проявено, което е измѣнно за туй, което не се е проявило, тогава каква е истиностьта въ тѣхнитѣ разсѫждения?

Сега азъ ще направя една малка аналогия. Вземете сегашния човѣкъ, въ сегашното свое развитие. Да кажемъ, че той е индивидътъ А. Този индивидъ има три важни части. Главата му В1 е равна на 56 см., В2 — лицето му - 18 см., челото му В3 — 6 см., носътъ му — е равенъ на 5 см. и В5 — брадата му равна на 5 см. Туй съставлява първиятъ етапъ на проявяването на В2, а 56 см., това е нормата, туй число показва, че това сѫщество живѣе въ единъ въображаемъ свѣтъ, дѣто материята е рѣдка, и ставатъ бързи трептения, т. е. то живѣе въ мисловия и чувствения свѣтъ. Всичко това създава движение. Едното движение започва отгорѣ и послѣ се прѣсича. Макаръ и да става прѣсичане, въ каква посока върви другото движение? Има възможность туй движение да тръгне нагорѣ, да се съедини съ първото движение и да направи една осморка, т. е. да се образуватъ два крѫга. Но законътъ е такъвъ, че тъй, както ние правимъ крѫговетѣ, въ природата нѣма такива крѫгове. Тамъ всичкитѣ крѫгове сѫ отворени, нѣма крѫгове свързани.

OOK_3_5_2.PNG

За насъ тѣ изглѣждатъ като свързани крѫгове, но въ сѫщность, въ природята нѣма свързани крѫгове Туй движение отъ единия край до другия прѣдставя една линия, която се увива спираловидно, съ свободенъ край. Туй е първата монада, Божествената, който проектира тази права линия къмъ В и минава прѣзъ всичкитѣ движения Туй движение нагорѣ показва, че всѣка друга монада, произлѣзла отъ първичната, наново се връща въ Божественото, въ абсолютното. Ако вие проектирате единъ спиралъ, единъ винтъ въ единъ свѣтъ съ двѣ измѣрения, вие нѣма да го видите като винтъ, а той ще се проектира като крѫгъ. Значи, ако проектирате единъ конусъ, единъ спиралъ въ една плоскость, ще се образува единъ крѫгъ. Първо крѫгътъ ще бѫде много малъкъ, но послѣ, колкото повече се разширява конусътъ, толкова и крѫгътъ става все по-голѣмъ и по-голѣмъ, докато дойде до най-голѣмия си размѣръ.

По този законъ се развиватъ и нашитѣ мисли. Всѣка една мисъль, която сега се проявява въ насъ е Божествена. Тия мисли не могатъ да се проявятъ въ единъ день Има мисли у човѣка, за които се изискватъ 5, 10, 15, 20, 50, 100 години, докато узрѣятъ. Нѣкой пѫть вие искате едно ваше желание да се реализира въ единъ день, но туй не е въ реда на нѣщата.

Азъ бихъ привелъ много примѣри, за да ви изясня закона, но примѣритѣ биха ви съблазнили. Знаете ли какъ биха ви съблизнили? Прѣдставеге си, че вие обичате медъ, и азъ донеса прѣдъ васъ единъ бурканъ медъ, да ви правя опити. Веднага още половината отъ васъ ще се разсѣятъ. Умътъ имъ ще влѣзе въ меда, ще се роди въ тѣхъ желание да бръкнатъ, да вкусятъ отъ него. Слѣдователно, тѣ нѣма да бѫдать състрѣдоточени, ще мислятъ само за меда. Ето защо, когато азъ говоря върху нѣкой въпросъ, ще мислитѣ само за него. Сега запримѣръ, може да се приведе единъ свещенъ примѣръ за любовъта на майката, но и този примѣръ може да ви наведе на отрицателни мисли. Мога да ви приведа другъ нъкой хубавъ примѣръ, какъ нѣкой благодѣтель подържа нѣкого, но туй негово благодѣяние пакъ може да ви наведе на нѣкоя отрицателна мисъль. Нѣма добро въ свѣта, което да не роди една мисъль отрицателна. Вие може да възразите: човѣкъ не може ли да приеме една добра мисъль, безъ да допусне нѣкоя отрицателна? Всѣки день може да направите по единъ малъкъ опитъ и да се увѣрите въ този законъ. Съврѣменнитѣ хора не сѫ въ състояние още да разбератъ основния законъ на туй Божествено проявление. Допуснете, че вървите изъ пѫтя и виждате, че двѣ дѣца се биятъ. Веднага свивате вѣжди, мислите за причинитѣ, защо се биятъ, откѫдѣ се е зародила тази вражда между тѣхъ. Казватъ: биятъ се за двата орѣха. Не, причината е много по-дълбока. Вие сте ми приятель, срѣщате ме, но азъ съмъ сериозно замисленъ, погледна ви строго, вглъбенъ съмъ въ себе си. Вие казвате: защо така се е намръщилъ, защо не ме гледа весело, какво иска да каже? Ако сте философъ, ще разберете, ще знаете, че съмъ съ нѣщо сериозно ангажиранъ; ще знаете защо моитѣ вѣжди сѫ свити, защо лицето ми е намръщено, защо двѣтѣ дѣца се биятъ. Ще кажете: дѣца сѫ това, биятъ се за два орѣха. Хубаво, ами когато двама професори въ единъ университетъ спорятъ, мислите ли, че причинитѣ сѫ по-голѣми отъ двата орѣха? Мислите ли, че когато мѫжътъ и жената спорятъ за нѣщо, че причината е по-голѣма? — Не. Фактъ е, обаче, че всѣко едно сѫщество въ свѣта, не само хората, но и животнитѣ, иматъ особено мнѣние за себе си. Една оса има особено мнѣние за себе си, пчелата сѫщо има особено мнѣние за себе си. Тя, като колективна, като я бутнешъ, казва: какво ме буташъ азъ живѣя въ едно общество, имамъ си работа, ти не трѣбва да ми се бъркашъ. И току вижъ, забие жилото си и казва: махни се отъ тука! А сега съврѣменнитѣ философи казватъ, че въшката била много глупава. Да, азъ приемамъ това тѣхно твърдение, но на тази въшка й стига ума да влѣзе подъ мишцата на човѣка, на най-мекото мѣсто. Тя не отива на нѣкой по-твърдъ мускулъ, но избира най мекото мѣсто и тамъ започва да човърка. Тази въшка едва ли възприема тоетото измѣрение. Тя живѣе въ двѣ измѣрения, а за това, гдѣ да се настани, идва й на умъ. Послѣ, вземете охлюва, който живѣе сѫщо въ двѣ измѣрения. Единъ мой познатъ ми разправяше слѣдния олитъ, който направилъ съ охлюви. Турилъ въ една градина нѣколко хиляди охлюви, турилъ и единъ тель, но толкова близо до земята, че да не могатъ да прѣминаватъ охлювитѣ подъ него, и пустналъ по тела електрически токъ. Щомъ дойде охлювътъ до тела, електричеството го опари и веднага се връща назадъ. Той турялъ знакъ на всѣки охлювъ, който се качвалъ на тела и забѣлѣзалъ, че отъ бѣлѣзанитѣ охлюви нито единъ не се опиталъ да прѣмине тела втори пѫть. И слѣдъ всичко това ние казваме, че охлювътъ билъ много глупавъ. Туй заблуждение въ насъ произтича отъ факта, че ние, макаръ и да сме разумни, продължаваме да се изгаряме по нѣколко пѫти, та не вѣрваме, че охлювътъ отъ едно опарване само, вториятъ пѫть не попада въ сѫщата мрѣжа. Ние, слѣдъ като се опаримъ веднъжъ, дважъ, три, четири, петь и повече пѫти, въ насъ се заражда амбицията да се боримъ, да прѣмахнемъ тази прѣчка и казваме: ще прѣмахна тази тель. Охлювътъ казва: не мога да прѣмахна тази тель — и се отдръпва. Човѣкътъ казва: мога да я прѣмахна. Нѣкой пѫть я прѣмахва, нѣкой пѫть не може, и по-скоро самъ се прѣмахва. Ако тия телове сѫ турени отъ хора, можемъ да ги прѣмахнемъ, но ако сѫ турени отъ туй Великото сѫщество — отъ Бога — не можемъ. Богъ ни е турилъ въ тази Божествена ограда, пусналъ е токъ, та като дойдемъ до нея, ще се опаримъ, като охлюва, и ще ни кажатъ отъ тука нѣма да минавате, не трѣбда да минавате. Никакво желание не трѣбва да се явява у насъ за прѣминаване на тела. То е губене на нашата енергия. Туй е, което трѣбва за всѣки едного отъ васъ.

И тъй, ако искате да се развивате правилно, въ ума си всѣкога трѣбва да държите идеята, че вие изразявате Божественото съвършенство. На пръвъ планъ вие трѣбва да се стремите да изразите Божественото съвършенство, а на вторъ планъ — вашето. То е правилниятъ ходъ на еволюцията. Вие сте жива частица отъ Бога, една малка монада, въ която Божественото трѣбва да се прояви. Когато ние говоримъ, че не трѣбва да мислимъ зло единъ за другъ, всѣкога подразбираме Божественото въ насъ, за него не трѣбва да говоримъ лошо, а не за човѣшкото. За човѣшкото, нито Господъ, нито ангелитѣ искатъ да знаятъ нѣщо. Че мѫжътъ и жената се карали, че двѣ дѣца си търгали коситѣ, че нѣкой ударилъ нѣкого, то се констатира като фактъ, доколко има отношение спрѣмо Божествената еволюция, но човѣшкото никѫдѣ не се хроникира. Че ти си направилъ нѣкаква кѫща за 100,000 лева, за това и поменъ нѣма, но енергията, която си иждивилъ се отбѣлѣзва. Какъ и гдѣ си иждивилъ енергията на своя животъ, това иска да знае Божествения свѣтъ, а че си билъ министъръ, не иска да знае, това е човѣшко. Нѣкои питатъ какво сѫ били въ миналото. Какво си билъ въ миналото? Хубаво, азъ да ти кажа какво си билъ. Когато си минавалъ прѣзъ животинското царство като слонъ, ималъ си дълъгъ хоботъ, кѫса опашка, краката ти сѫ били дебели. Като си минавалъ прѣзъ трѣвопаснитѣ, прѣзъ млѣкопитающитѣ, ималъ си голѣми рога, ходилъ си съ издигнатъ вратъ и постоянно си махалъ опашката нагорѣ-надолу. Послѣ, като си дошълъ между маймунитѣ, станалъ си една отъ срѫчнитѣ маймуни съ опашката си се вързвалъ за дърветата, катерилъ си се по тѣхъ. И най-послѣ, като си дошълъ като човѣкъ, си на най-високото мѣсто, станалъ си царь, събралъ си една стохилядна войска за война, осѫдилъ си 10,000 души на затворъ, 15,000 души на обѣсване, 50,000 души на застрѣлван? Да, билъ си великъ царь, но си избилъ 100 000 души! Въ този случай животътъ нѣма смисьлъ. Животътъ има смисълъ само тогава, когато въ насъ се изразява Божественото съвършенство. Може да направите опитъ съ себе си. Всички хора, които живѣятъ съ Бога сѫ доволни, а всички хора, които сѫ недоволни сѫ сами, тѣ живѣятъ безъ Бога. Това е фактъ: Ония хора, въ който се събужда единъ идеалъ, то е събуждане на Божественото въ тѣхъ. Тѣ иматъ една възвишена идея, въ тѣхъ се събужда безкористието и веднага ставатъ доволни, радостни, весели. Ако този човѣкъ е поетъ, неговата поезия диша животъ, ако е художникъ, неговитѣ картини дишатъ животъ, ако е проповѣдникъ, професоръ или какъвто и да е другъ, всичко въ него диша животъ

И тъй, въ тази окултна школа, най-първо вие трѣбва да имате стремежъ, импулсъ, за да дадете възможность на Божественото да се прояви въ васъ, и да можете да правите въ себе си различие между двѣтѣ състояния А и В. Съ абсолютното, съ Бога човѣкъ не може да има никаква връзка. Ако човѣкъ при сегашното си състояние направи връзка съ Бога, той би се прѣвърналъ въ газообразно състояние и би изчезналъ. Човѣкъ, въ своето въображение трѣбва да има Бога като една мечта, Той да бѫде за него единъ стимулъ въ живота му. И къмъ всички ония сѫщества на които вибрациитѣ сѫ силни, човѣкъ трѣбва да прѣстѫпва внимателно, за да може да се повдигне. А сега, има много сериозни хора, които мислятъ, че иматъ съобщение направо съ Бога. Азъ много пѫти, въ недѣлнитѣ си бесѣди съмъ загатвалъ, че за да познаешъ дали имашъ прѣмо съобщение съ Бога, направи единъ опитъ, да видишъ права ли е твоята идея. Иди при нѣкой болѣнъ и вижъ, дали твоята енергия може да го излѣкува. Ако ти мислишъ, че имашъ връзка съ Бога, а не можешъ да излѣкувашъ болния, трѣбва да признаешъ факта, че това е само въображение въ тебе. Като казвамъ въображение, подразбирамъ, че мисъльта за връзката ти съ Бога не е една положителна идея, но е само едно настроение. Запримѣръ, житното зърно не трѣбва само да се посѣе — първата му стадия, не трѣбва само да изникне — втората стадия, да даде коренчета — третата стадия, да даде листа — четвъртата стадия, да цъвне — петата стадия, да завърже — шестьта стадия, да узрѣе — седмата стадия, но какво трѣбва още? Каква е осмата стадия? — Наново да започне живота.

Сега, всѣки единъ отъ васъ ще каже: азъ зная всичко това. Като знаете, кажете ми, къмъ коя стадия спада сегашния ви животъ? Нали казвате, че знаете? Нека всѣки единъ отъ васъ ми каже, въ коя фаза на живота си се намира. Никнете ли, израстнали ли сѫ ви листа, цъвнали ли сте, завързали ли сте, зрѣете ли, узрѣли ли сте, или наново ще се посаждате? Азъ нѣма да разрѣша този въпросъ заради васъ, той е тъй, както ви казвамъ. Ако си малко сѣменце, то е фактъ, но ако ти кажа, че си въ фазата на цъвтенето, то не е фактъ. Ако ти едва си подалъ главичката отгорѣ, казвамъ: ти току що си поникналъ. И ние констатираме факта. Тогава, ние, въ тази философия разсѫждаваме тъй: съврѣменното човѣчество, съврѣменната култура още нищо не знае за Истината. Това е фактъ, тъй знаемъ ние това нѣщо. фактитѣ пъкъ прѣдставляватъ едно микроскопическо проявление на Истината, но не сѫ самата Истина. Ами, когато обичашъ единъ човѣкъ, и като мине нѣкѫдѣ, стѫпи нѣкѫдѣ, и вземешъ калѫпа отъ крака му, дѣто е стѫпилъ, това човѣкътъ ли е? — Не е човѣкътъ. Този човѣкъ само е стѫпилъ, но между човѣка и неговата стѫпка има грамадна разлика.

Ние говоримъ за Истината, но какво нѣщо е Истината? — Истината не може да се опише. Съврѣменниятъ езикъ не е още въ такова състояние на развитие, за да можемъ чрѣзъ него да изучваме тази Истина. Единственото стѫпало, до което сме до стигнали въ сегашното си развитие, то е, че съзнаваме Бога въ Неговото първо проявление, като Любовь.

Това е монадата В, творческиятъ принципъ (фиг. 3). А знаете ли въ какво би се прѣвърнала тази монада, знаете ли какво е второто нейно проявление? Онази майка, слѣдъ като роди своето дѣте, какво прави за него?

OOK_3_5_3.PNG

Тукъ имаме третата монада Д. Тя прѣдставя Истина. Какво нѣщо е Истината, азъ мога научно да ви докажа. Сега, ще пристѫпя къмъ едно изясне ние. Нека вземемъ думата „Любовь“.

OOK_3_5_4.PNG

Имате двѣ сѫщества А и В, които се движатъ къмъ една цѣль — цѣльта В (фиг. 4). Тѣ се движатъ къмъ една и сѫща посока, съ единъ и сѫщъ стремежъ, но на тия сѫщества имъ липсва една равнодѣйствуваща линия, равнодѣйствуваща сила? Тия сѫщества се обръшатъ къмъ тази равнодѣйствуваща линия и казватъ: ела ни на помощь! Тази равнодѣйствуваща линия е линията mn. Сега азъ ще ви покажа, какъ придобивате любовьта. Любовьта казва на тия двѣ сѫщества така: вие, като дойдете въ този общъ центъръ, нѣма да влѣзете въ него да почивате, но ще се въртите около него. Казвате: какъ ще се въртимъ? Ами нали така вие пишете на български езикъ буквата Б? Тя е равнодѣйствуващата, която показва, че стремежътъ на тия двѣ сѫщества е чисто материалистически, а щомъ туримъ линията mn за основа, образува се триѫгълника, което показва, че ние имаме любовь, т. е. любовьта се е прѣвърнала въ единъ триѫгълникъ, въ единъ разуменъ стремежъ. Слѣдователно, тамъ дѣто има споръ въ любовьта, ѫгълътъ е отворенъ и нѣма равнодѣйствуваща линия. Казватъ за нѣкого: той има любовь Има ли споръ тамъ? —  Има. Тогава любовь нѣма. Дѣто има любовь, споръ нѣма, тамъ животътъ има смисъль. Първата стадия на любовьта е този ѫгълъ да се затвори, да се образува триѫгълника. Въ любовьта всичкитѣ противорѣчия трѣбва да се прѣмахнатъ. Щомъ се прѣмахнатъ тѣ, започва втората стадия на любовьта. Това се вижда по буквата Ю въ думата „любовь“, която е минала въ втората фаза на своето развитие. Любовьта ще мине прѣзъ еволюция. Напрѣчната чартичка въ буквата Ю е съединителна нишка, мостъ

Какво нѣщо е еволюция? Ако азъ посѣя едно сѣменце и вие го извадите, или ако вие посѣете едно сѣменце и азъ го извадя, какво ще поникне? Ако азъ насаждамъ една мисъль, втора, трета, четвърта, пета, и всичко се изкоренява, това не е еволюция, това е анархия. На всѣка една мисъль, на всѣко едно чувство у насъ трѣбва да се даде подходяща почва, условия, за да може да изникне. Вънъ отъ тази почва, всичко друго е само губене на врѣме.

Важно е за васъ да знаете, какъ сѫ образува ни буквитѣ. Въ всѣки езикъ азбуката прѣдставя сили, начини, които дѣйствуватъ въ самата природа. Азъ ще взема, запримѣръ, българскитѣ букви А, Б, В. Тѣзи букви прѣдставятъ съчетание отъ сили, които дѣйствуватъ. И когато вие създавате една дума; вие я създавате отъ група сили. Тия сили указватъ влияние върху васъ и затова, когато произнесете, запримѣръ, първата буква А, която е гласна, тя ще произведе извѣстни вибраци, и извѣстни трептения, които сѫ я образували. И тогава, какъ ще използувате тази буква когато поискате? Какво трѣбва да турите, за да я използувате? А означава първото сѫщество „азъ“. Ти като „азъ“ какво може да направишъ? Ти си незнаенъ като „азъ“. „Азъ“ може да живѣе само за себе си. И докато казвашъ: „азъ, азъ“, всички бѣгатъ отъ тебе. Като започнешъ да мислишъ за другитѣ, туй „азъ“ може да издържа, и тогава другитѣ казватъ: а, сега разбираме. Значи всѣкога „азъ“ въ първото проявление на битието ограничава всичкитѣ сѫщества. И който не разбира този законъ, може да влѣзе въ стълъкновение съ Бога и да бѫде унищоженъ — нищо повече. Не че Богъ ще го унищожи, но той, като влѣзе въ абсолютното, иска да вземе надмощие надъ него. Обаче, като се бори съ Бога, тои ще изчезне.

Сега, мнозина казватъ: защо Господъ ме е създалъ? Азъ ви отговарямъ: за да се прояви Божественото съвършенство у тебе, да бѫдешъ съвършенъ тъй, както е Богъ съвършенъ. Какъ мога да бѫда съвършенъ? — Като Го слушашъ и живѣешъ съобразно Неговата воля, Неговия умъ, Неговото сърце, Неговата душа и Неговия духъ. Ама азъ не искамъ. — Ще бѫдешъ изтритъ. Богъ ще те направи съвършенъ, но по-хубаво не прѣпятствувай, защото ще те смачка. Ако стане нужда, може и 10 пѫти да те тури въ Неговата фурня, но ще направишъ туй, което Той иска. Той ще те тури и 100 пѫти въ своята пещь, и никой не може да се застѫпи заради тебе. Погледне те Господъ, но ти не искашъ да се примиришъ, не искашъ да изпълнишъ волята Му. Тогава Той насила ще те застави, но отъ твоята личность нищо нѣма да остане. Въ нѣкоя друга еволюция, слѣдъ милиарди години Господъ пакъ ще си спомни за тебе, ще каже: я вижте туй упорито дѣте дали не е поумнѣло? Тѣ ще го извадятъ, и ако пакъ упорствува, Господъ пакъ го чукне и то пакъ изчезне. Слѣдъ милиарди години Господъ пакъ казва: онова упорито дѣте дали не е поумнѣло? И слѣдь като те е почукалъ Господъ най малко 100 пѫти. най-послѣ ще кажешъ: чакай да послушамъ баща си, да видимъ кактво ще стане И като кажешъ така, ще започнешъ една нова еволюция. Сѫщото нѣщо става и съ тия падналитѣ духове, ангелитѣ. Тѣ сѫ упорититѣ синове на Бога. И какво е станало съ тѣхъ? —  Вързали сѫ ги съ вериги, ограничили сѫ ги да работятъ въ гѫстата материя вѫтрѣ.

И тъй, основната мисъль въ тази лекция е да се прояви Богъ въ насъ, и ние да проявимъ Бога въ себе си. Това е необходимо за васъ въ сегашното ви състояние, за да работите, понеже се намирате въ една много гѫста материя Идеитѣ, които сега имате може да прѣтърпятъ редъ ограничения, редъ съпротивления. Ще казвате тъй; ние живѣемъ между този народъ, за да се прояви Богъ въ насъ, и ние да проявиме Бога въ себе си. Богъ като се прояви въ насъ, ние трѣбва да бѫдемъ носители на Неговата велика мисъль. Нѣма нищо по-велико отъ това, нѣма по-красивъ пѫть отъ този. Всѣки другъ пѫть е кривъ. Всички велики Учители въ свѣта, всички пророци, всички учени хора, всички адепти и на изтокъ, и на западъ, и въ миналитѣ култури, и въ сегашната, все туй проповѣдватъ, все туй е основната имъ идея. Когато ние дадемъ мѣсто на Божественото вѫтрѣ въ насъ, ще дойдемъ въ съобщение съ второто проявление на Бога, ще имаме сили да прѣодолѣемъ сегашнитѣ мѫчнотии, които ни измѫчватъ. А сега, ние за нищо и никакво се обезсърчаваме. Нѣкой дошелъ, запалилъ кѫщата ти, обезсърчишъ се. Ти си учитель нѣкѫдѣ, чиновникъ, уволнятъ те и ти се обезсърчишъ. Богатъ си, взематъ ти паритѣ; царь си, свалятъ те отъ прѣстола; министъръ си, паднешъ отъ власть. Всичко си билъ въ свѣта и за всичко загубено се обезсърчавашъ Умниятъ човѣкъ трѣбва да знае, обаче, че животътъ седи въ проявяване на Божественото съвършенство. Има нѣща по-велики отъ това, да си царь. Да слугувашъ на Бога, да се прояви Богъ въ тебе, да проявишъ

Неговото съвършенство, то е по-горѣ отъ да си земенъ царь. Казва Писанието: „Всичкитѣ ще бѫдатъ царе.“ Но кога? — Не сега. Не искамъ да си правите илюзии, че човѣкъ билъ образъ и подобие на Бога. За въ бѫдеще ще бѫде, но не сега. Планъ за въ бѫдеще има, побуждение има всѣки день.

Първото нѣщо на туй Божественото вѫтрѣ въ въ васъ е да обработвате постоянно почвата, докато Божествениятъ Духъ съ своето знание, съ своята Мѫдрость дойде, хвърли свѣтлина и направи нѣщата ясни. Безъ този Духъ може да ви се говори отъ катедрата дълго врѣме, може да свършите десеть университета, може да отидете въ Индия да слушате всичкитѣ адепти, може да слушате най-великитѣ Учители, нѣма да имате почва да закрѣпне въ васъ Божественото, и нищо нѣма да направите. Мойсей е свършилъ една отъ великитѣ школи на Бѣлото Братство въ Египетъ, но като не разбиралъ основния законъ на Любовьта, единъ день, като излѣзълъ и видѣлъ, че единъ египтянинъ бие единъ евреинъ, убилъ египтянина и го заровилъ въ пѣсъка. Послѣ, като се научилъ, че туй може да дойде до ухото на Фараона, избѣгалъ. Защо избѣгалъ? — Той не бѣше разбралъ още този великъ законъ. Слѣдъ като сгрѣши, той научи урока си, разбра великия законъ, намѣри пѫтя, по който Духътъ говори, и тогава започна да воюва съ Фараона не чрѣзъ убийство, а чрѣзъ знамения и чудеса. По този начинъ Богъ застави Фараона да отстѫпи. Едва слѣдъ 40 години прѣкарани отъ Мойсея въ пустинята, Господъ Му се яви при капината и му каза: „Изуй обущата си, защото земята, на която седишъ е свята“.

Сега, вие, ученицитѣ на окултната школа, влизате въ школата съ обуща. Азъ ви прѣдупрѣждавамъ всички да влизате боси. Разбирате ли какво значи боси? — Сърцето ви да бѫде абсолютно чисто, умътъ ви да бѫде свѣтълъ, волята ви да бѫде готова за една отъ великитѣ работи, които Мойсей е вършилъ. Когато Мойсей казва на Бога да го освободи отъ тази работа, че е гъгнивъ, Господъ му отговори: ,,Не, ти ще отидешъ? И проводи му Богъ брата му Арона като помощникъ въ работата, краснорѣчивъ бѣ той. И тъй, да не ви обезсърчава вашата гъгнивость, но 40 години ще прѣкарате въ пустинята въ мѫчнотии, и въ пасене на овце. Защо трѣбва да пасете овцетѣ? Трѣбва да пасете вашитѣ нисши чувства съ тояга. Казвате: овчарь ли ще стана? Овчарь ще станешъ на своитѣ чувства, ще ги пазишъ отъ вълцитѣ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, човѣкъ да пази своитѣ чувства да се не развратятъ Да се разврати едно чувство, значи единъ вълкъ да задигне овцата. Всѣко чувство, което се развращава, то е жива овца, и вълкътъ дошълъ, взелъ и я задигналъ Затуй казва Христосъ, че крадецътъ не иде, освѣнъ да заколи, открадне и погуби.

И тъй, въ окултната школа, всѣко нѣщо има свой смисълъ. Нашитѣ чувства трѣбва да ги пазимъ да бѫдатъ чисти, свещени. Съ своята тояга, значи съ силата на волята, която е Божествена, съ своя умъ, съ своето сърце трѣбва да пазимъ чувствата си. Сега вие отивате въ астралния свѣтъ, който е билъ нечистъ, но ще го намѣрите чистъ. Всичкить грѣшници вече сѫ завързани. Тамъ има редъ и порядъкъ, и като влѣзете да живѣете въ този свѣтъ, нѣма да има развращаване. Съ сегашното си влизане въ асгралния свѣтъ, вие ще научите една нова култура. На земята вече такива условия нѣма да се създаватъ. Нѣкои казватъ: ще се върнемъ на земята. Не, на тази земя повече нѣма да се върнете. Туй ви живѣние на земята е за послѣденъ пѫть Тия условия, при които живѣете, тази обстановка, която имате, всичко това е за послѣденъ пѫть. Тия връзки, които имате сега сѫ за послѣденъ пѫть. Всички ония души, които сѫ по-налрѣднали, ще ги оставятъ да живѣятъ въ астралния свѣтъ, въ по-рѣдка материя, по-чиста, необезпокоявани отъ никакви апаши, крадци, разбойници, убийци, лъжци — изобщо ще ги поставятъ въ по-благоприятни условия. Ония пъкъ, които спъватъ човѣчеството, ще останатъ на земята. Тъй щото, ученицитѣ на окултната школа трѣбва да знаятъ, че сега е послѣдното имъ прѣраждане. За тѣхъ ще започне единъ новъ етапъ, затова трѣбва да бѫдете сериозни съ живота си. Не е врѣме за игра и опити. Опити не трѣбва да правите. Вие сте правили много опити, ще прѣкратите съ тѣхъ. Сега, вие трѣбва добрѣ да ме разберете, да не се плашите. Ако дойдд съмнѣнието, то е единъ добъръ признакъ, ако дойде скръбьта, тя е единъ добъръ признакъ.

И тъй, всички вие сте призвани за една свещена работа, ще я пазите добрѣ въ себе си. Първото нѣщо: всички ще пазите сърцето си! Ще започнете едно вѫтрѣшно чистене. То е много лесно. Ще оставите сърцето си на Бога да бѫде изчистено. Какъ, по кой начинъ? Азъ ви казвамъ: прѣвръзката нѣма да снимате. Послѣ, прозореца, прѣзъ който влиза свѣтлината ще се изчисти, но нѣма да ходите да гледате, какъ и отъ гдѣ влиза свѣтлината. Ще ходите, безъ да гледате, безъ да надниквате. Не е позволено да надниквате, да гледате колко свѣтлина влиза. Ще използувате свѣтлината, ще четете на нея книгата на живота, но надникнешъ ли на прозореца на живота, непрѣменно ще паднешъ въ изкушение. И въ какво изкушение падате? Казвате: азъ искамъ да се запозная съ нѣкой ученъ човѣкъ, да видя какъ живѣе той. Щомъ се запознаешъ съ този човѣкъ, ще паднешъ въ изкушение. Ти ще прѣживѣешъ сѫщото чувство, каквото ще прѣживѣе онзи знаменитъ цигуларь, който слуша да свири нѣкой по-знаменитъ отъ него, отчайва се и се самоубива. У васъ се явява амбиция да бѫдете като този ученъ, но не може да бѫдете, условия нѣмате Тогава вие ще разберете кривия смисълъ на живота. Животътъ не седи въ това, да си ученъ. Казвамъ ви: свѣтлината, която имате струва повече, отколкото свѣтлината, която цѣлия свѣтъ може да ви даде, защото съврѣменниятъ свѣтъ ходи въ тъмнина.

И тъй, като ученици на тази окултна школа, азъ не искамъ на сила да бѫдете съвършени, но настоявамъ да работите за развитието на това, което е заложено въ васъ отъ хиляди години. У васъ има стремежъ. Дайте мѣсто на този стремежъ до толкова, доколкото е въ васъ, доколкото вашето съзнание е пробудено, ни повече, ни по малко.

Т. м.

*

5-а школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 7. XI. 1923 год. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...