Jump to content

1923_10_31 Най-добриятъ начинъ за разсѫждение


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Най-добриятъ начинъ за разсѫждение.

Т. м.

Прочетоха се нѣколко теми върху „Разликата между лѣвия и дѣсния пѫть“.

Прочете се резюмето върху темата: „Отношението между въздуха и водата“.

Тема за слѣдующия пѫть: „Киселитѣ и сладкитѣ храни“ — кои хора употрѣбяватъ киселитѣ, и кои — сладкитѣ храни. Ще пишете за киселитѣ и сладкитѣ храни, които съврѣменнитѣ хора употрѣбяватъ.

Туи, което сега мислите и разсѫждавате, отъ памти-вѣка го знаятъ всички, не е нѣщо ново. Запримѣръ, въ дрѣзната философия нѣкой философъ казва: „Всички хора сѫ смъртни“. Това е наполовина вѣрно. Сократъ е човѣкъ, слѣдователно Сократъ е смъртенъ. То е единъ логически изводъ, но той не е вѣренъ въ своята цѣлокупность. Кѫдѣ е невѣрносьта? Всички хора, които прѣстѫпватъ Божия законъ сѫ смъртни. Сократъ, който е прѣстѫпилъ Божия законъ, и той е смъртенъ. Всички хора, които не сѫ прѣстѫпили Божия законъ, не сѫ смъртни. Сократъ не е прѣстѫпилъ Божия законъ, и той не е смъртенъ. Слѣдователно, една отъ прѣдсилкитѣ не е вѣрна. Ето кѫдѣ е лъжата на съврѣменната логика. Казватъ: мисъльта на нѣкого не е логична. Вѣрно е, но не всѣкога логиката подържа Истината. Нѣкой пѫть подържа, нѣкой пѫть — не. Значи вие трѣбва да се освободите отъ тия заблуждения. „Всички хора сѫ смъртни“, ние повтаряме. И азъ съмъ човѣкъ, и азъ съмъ смъртенъ. Смъртенъ си защо? — Защото грѣшишъ. И тъй, логическиятъ изводъ е: за да избѣгнемь смъртьта, трѣбва да бѫдемъ послѣдователни въ изпълнението на Божествения законъ. Божествениятъ законъ може да се изпълни обсолютно, въ това нѣма никаква спънка. Най-лесниятъ законъ за изпълнение е Божествениятъ. И дѣцата го изпълняватъ, и животнитѣ го изпълняватъ. Всичко живо въ свѣта изпълнява Божествения законъ, и голѣма гениалность се изисква, за да изопачишъ Божествения законъ. Само гениалнитѣ хора сѫ въ състояние да изопачатъ Божествения законъ и да създадатъ нѣщо ново. Само тѣ могатъ да отбиятъ хората отъ правия пѫть, да ги заблудятъ и да кажатъ: този е Божествениятъ пѫть.

„Всички хора сѫ смъртни“. Въ това изречение се крие извѣстна отрова. За силния човѣкъ, за светията, за праведния, за умния, за Божествения човѣкъ, като кажешъ, че всички хора сѫ смъртни, друга е идеята, която се крие въ тия думи. Трѣбва, обаче, да знаемъ начина да прѣвръщаме идеитѣ, да разлагаме думитѣ и да намѣримъ Истината, която се крие въ тѣхъ. Другото положение. Казватъ сега: „Всички ние се раждаме смъртни“, и това не е вѣрно, т. е. на половина само е вѣрно „Всички се раждатъ смъртни“. Не, всички се раждаме безсмъртни.

OOK_3_4_1.PNG

Казва Христосъ: „Роденото отъ плътьта, плъть е“, т. е. роденото при едно грѣховно състояние носи смърть съ себе си, а роденото отъ духа безъ грѣхъ, носи вѣченъ животъ. Сега, въ този новъ начинъ на разсѫждение, ние трѣбва да се ограничимъ, понеже сме на границата. Вие сте близо при тази Божествена граница:

n___________________________m

Вие сте вижаали онзи символъ, който теософитѣ иматъ, нали? Тѣ иматъ единъ знакъ, но азъ обръщамъ този знакъ въ обратна посока. Тѣ започватъ движението на кривата линия отъ дѣсно къмъ лѣво, а ние обръщаме това движение отъ лѣво къмъ дѣсно. Този символъ е една прѣдстава за разсѫжденията на нисшия умъ. Горната линия АВ — това сѫ условията на живота. Азъ ще нарека другата, напрѣчната линия основа, върху която се крѣпи този животъ. Тя прѣдставя Божественото начало, основата, на която се крѣпи човѣшкиятъ животъ.

Сега, азъ ще ви прѣдставя тази идея по слѣдния начинъ.

OOK_3_4_2.PNG

Тукъ имате лицето на една пирамида АВС, С — е остъръ върхъ, като на една игла. ДЛ е една плоскость, която се крѣпи на него, Д и Л сѫ живи, разумни точки. Едната прѣдставлява любовьта, т. е. човѣкътъ, който държи закона на любовьта, а другата на омразата. Единиятъ си служи съ убийство, отмъщение, другиятъ —  съ любовь. По нѣкой пѫть хората казватъ: защо трѣбва да любишъ ближния си, защо трѣбва да любишъ противника си, врага си? Прѣдставете си, че Провидението ви е турило на едната страна на тази плоскость, въ Д, а противникътъ ви — въ Л, и вие се държите въ равновѣсие на тази игла С. Какъ нѣма да обичашъ сега? Ако Л се махне, ти ще изгубишъ равновѣсието и ще отхвръкнешь нѣкѫдѣ далече. Слѣдователно, той съставлява противоположния полюсъ на твоя животъ. Това не е зло. Въ дадения моментъ ти ще говоришъ на този човѣкъ любовно, и той ще ти говори любовно, понеже вашитѣ интереси сѫ свързани.

Вие по нѣкой пѫть си мислите: защо ли има лоши и добри хора въ свѣта? Лоши и добри хора, това е обикновенсто ваше разбиране. Вие още не знаете, кой човѣкъ е лошъ. Не е зло това, което ние считаме зло. Ние не знаемъ кой човѣкъ е лошъ. Относително само знаемъ. Извѣстенъ човѣкъ при извѣстно отношение е лошъ заради насъ. Така и извѣстенъ човѣкъ, при извѣстни отношения е добъръ зараде насъ, но то е само едно отношение. Това не е абсолютна истина. Когато ние говоримъ, че трѣбва да любимъ врага си, подразбираме, какви трѣбва да бѫдатъ ризумнитѣ ти отношения спрѣмо всички хора. Тия отношения, въ които Богъ те е поставилъ, не трѣбва да ги промѣняшъ, но трѣбва разумно да изпълнишъ всичкитѣ свои задължения. Какъ се създаватъ тия врагове? Д е било свободно сѫщество —  ДС. И Л е било свободно — ЛС. Но ДС е жена а ЛС е мѫжъ. ЛС е човѣкъ славолюбивъ въ свѣта. Той иска да се повдигне, но нѣма пари ДС е богата. — ДСА. Слѣдователно, ЛСВ, за да постигне своята цѣль, влюбва се въ тази мома. За какво? — За да стане ученъ човѣкъ, да се прослави въ свѣта. И, слѣдъ като се влюби, Провидението понеже знае, че тѣхнитѣ отношения сѫ лъжливи, поставя ги на тази хосканица. Туй е една женитба. Казва имъ: „Ще се обичате и двамата“. И тѣ се обичатъ, но по необходимость. Тогава нѣкоя жена казва: не мога ли да напусна мѫжа си, азъ не го обичамъ? — Ако го напуснешъ, ще отхвръкнешъ надалече. Дойде мѫжътъ, и той иска да напусне жена си. Казвамъ; не може да я напуснешъ, на хосканица си. Ние можемъ да провѣримъ този законъ. Ако мѫжътъ напусне жената, той ще умре. И ако жената се опита да напусне мѫжа си, тя ще умре, т. е. толкова далече ще отхвръкнешъ, че ще излѣзешъ навънъ изъ орбитата на този свѣтъ. И затова Писанието казва; „Жененъ ли си, не търси да се отвързвашъ. Не си ли жененъ, не търси да се завързвашъ“. Тъй седи философията. Сега, вие не питате какво да правите прѣди да си създадете извѣстни условия въ свѣта, ами слѣдъ като ги създадете. Защото, имайте прѣдъ видъ, че азъ говоря на васъ, като на ученици, които разбиратъ. Ние не можемъ да си играемъ съ законитѣ, които Богъ е вложилъ въ този свѣтъ, въ тази велика школа, прѣдъ лицето на всички тия разумни сѫщества. Тѣ сѫ търпеливи и много снизходителни къмъ насъ, но нашата свобода е ограничена. Не може да прѣстѫпимъ границитѣ на тия закони! Щомъ създадемъ едно ново условие ДЛ, било на физическия свѣтъ, било на сърдечния свѣтъ, било на умствения свѣтъ, ние носимъ послѣдствията — законътъ е вѣренъ навсѣкѫдѣ. Щомъ създадешъ въ себе си двѣ противорѣчиви мисли, ти самъ ще трѣбва да ги примиришъ; щомъ създадешъ въ себе си двѣ противорѣчиви желания, ти самъ ще трѣбва да ги примиришъ и щомъ създадешъ въ себе двѣ противорѣчиви дѣйствия, ти самъ ще трѣбва да ги примиришъ. И, ако не ги примиришъ, тѣ ще станатъ една язва и ще спънатъ цѣлото твое развитие.

Сега, нѣкой казва: не може ли да поживѣемъ? — Свободни сте, нѣма нѣщо, което да не може да се позволи, но знайте, че въ природата за всичко се плаща. Единъ отъ еврейскитѣ царе, виденъ поетъ и сѫщеврѣменно пророкъ, си е позволилъ единъ произволъ, повидимому една проста постѫпка, позволена като на царь и казва: „Не съмъ ли царь, не мога ли да направя това, не сѫ ли тия мои поданици?“ Тъй и единъ овчарь казва: „Тия овци не сѫ ли мои? Азъ имамъ право да взема кое и да е агне, коя и да е овца, да я заколя и да я изямъ. Азъ съмъ господарь“. Обаче, тази философия, че овчарьтъ има право да яде овцетѣ, не е права. Въ Божествения кодексъ е туренъ слѣдния законъ: овчарьтъ има право да взема вълната и млѣкото, но никога не му е позволено нито да коли, нито да продава овцетѣ. Че ги продава, той е неговъ законь, но не и Божественъ Това не е философия. Казва: „Азъ не съмъ ли овчарь?“ Отъ това изваждамъ друто заключение. Нѣкой пастирь казва: „Азъ съмъ пастирь“. Има пастири въ свѣта, пастири на обществото. Нѣкой казва азъ имамъ право да направя това или онова. Не, нѣмашъ право. Какво можешъ да направишъ, ще се поучишъ отъ овчаря. Овчарьтъ нѣма право да заколи нито една овца, но има право да вземе млѣкото й, има право да вземе вълната й. Това е, което му е дадено въ дадения случай. Това е новъ начинъ за разсѫждение. Обаче не е важно само да разсѫждавате, но и да прилагате Ако разсхждавате и не прилагате, тогава въ васъ ще се яви обратния процесъ. Когато казвамъ, че искамъ да разсѫждавате, то не значи, че искамъ да измѣтете старото изведнъжъ. То е невъзможно.

350240546_759194232618795_11757464290077

Отъ васъ, при сегашнитѣ условия, се изисква слѣдующето. Вие имате една цѣла кармическа пирамида, нали? Азъ турямъ на единия върхъ — А2, то е законътъ на противорѣчието, В2 е пакъ законъ на противорѣчието и С2 сѫщо е законъ на противорѣчието. Тази пирамида се е образувала отъ редъ беззакония, отъ редъ беззаконни постѫпки. Вие сте я съградили, да кажемъ, прѣди 3 — 4000 години. Мислите ли, че когато нѣкой ви каже, че всичко това трѣбва да се изхвърли, че въ единъ день, въ една седмица, въ единъ мѣсецъ ще може да го изхвърлите? — Не. Казвате, обаче: азъ не мога да го направя. Питамъ тогава: ти, когато за пръвъ пѫть започна да туряшъ камънитѣ на тази пирамида, каза ли, че не може отъ да я направишъ, че не можешъ да я съградишъ? Тогава каза, че можешъ. Слѣдователно, като си казалъ, че можешъ да направишъ тази пирамида, ти можешъ по сѫщия начинъ и да я развалишъ. Ти си започналъ да я градншъ отъ долу-нагорѣ, сега ще започнешъ да я събаряшъ отъ горѣ-надолу. Това е така по отношение на физическия свѣтъ, но по отношение на Божествения свѣтъ нѣщата ставатъ моментално, Тази пирамида е създадена моментално. И затова казвамъ, че и въ Божествения свѣтъ може да изчезне моментално. И Писанието казва така: „Ще залича прѣгрѣшенията ви и нѣма да ги помена“. Изведнъжъ, моментално, подразбира, че ще ги заличи. Тогава вие се спирате на физическото поле и казвате: какъ ще изправя живота си? — Ще започнете да изправяте живота си отъ тамъ, отдѣто сте го нарушили. Най-първо вие скѫсахте своята връзка съ Бога, и слѣдъ това образувахте тази пирамида. Съ това скѫсване се започва грѣховенъ животъ, лъжливъ животъ. Философията е, че слѣдъ като направихте тази пирамида, вие искахте да живѣете добъръ животъ, безъ всѣкакви грѣхове, а слѣдъ 4—5000 години да направите връзка съ Бога. Ето гдѣ е лъжата! И сега по сѫщия начинъ, както скѫсахте връзката, така и ще се свържете съ Бога. Ще започнете обратното, ще започнете събарянето на тази пирамида. Тя ще се събори сама по себе си. Тя се е образувала безъ Бога, а ще се събори чрѣзъ Бога.

Сега, въ школата, както и въ всичкитѣ окултни школи, се проповѣдва единъ чисть и святъ животъ, който може да се постигне чрѣзъ усилие на човѣка. И какви ли не начини и методи се прѣпоржчватъ за това. Нѣкой отиде да се покланя прѣдъ Бога. Ще направи единъ, два, три, сто поклона. Другъ ще се изправи, ще се моли на Бога: Чете една, двѣ, три, четири молитви, ще прочете всичкитѣ псалми, ще се моли, моли, но нищо не излиза отъ тази молитва. Не е въ моленето, не е и въ работата. Божествениятъ законъ, казвалъ съмъ ви и другъ пѫть, изисква абсолютно да не нарушаваме Неговия законъ. То е първото правило за Неговитѣ дѣца. Богъ казва: „Абсолютно нѣма да нарушавате моя законъ!“ Е, какъ става нарушението? Азъ съмъ забѣлѣзвалъ, какъ се закачватъ двѣ братче и сестриче, които се обичатъ. Малкото братче дойде, хване нѣкое косъмче отъ главата на по-голѣмото си сестриче и казва: хванахъ една мушица, че искамъ да откѫсна единъ косъмъ отъ главата ти за да я завържа. Това дѣте не вземе единъ косъмъ отъ своята глава, ами отскубва отъ главата на сестричето си. Ето какъ се е родилъ грѣхътъ. Майката, като види това нѣщо, започва да се смѣе. Това малкото дѣте е извършило едно велико прѣстѫпление. То изтегля едно правило, единъ написанъ законъ отъ главата на своята сестра. Единъ косъмъ е единъ великъ листъ. Сестрата заплаква, а майката се смѣе, бащата се смѣе и казватъ: днесъ нашето момченце отскубна единъ косъмъ отъ главата на сестра си. Най-послѣ какво става съ този синъ? Като порасне: започва да отскубва космитѣ отъ главитѣ на баща си и майка си. Но законътъ, онзи Божественъ принципъ е слѣдующиятъ: ако на това дѣте бихме дали цѣлия свѣтъ, всичкото богатство, то не трѣбваше да отскуби този косъмъ. И ако бихте му казали, че ще му дадете всичкото богатство, дѣтето трѣбваше да каже: не азъ не продавамъ ни еднъ косъмъ отъ главата на сестра си. Онзи братъ, който е отскубналь единъ косъмъ отъ главата на сестра си, той е извършилъ прѣстѫпление, за такъвъ братъ вече се прѣдполага, че той може да направи всичкитѣ прѣстѫпления, да продаде баща си, майка си.

Това е новъ начинъ за разсѫждение, който вие сте забравили. Какво правите днесъ? — Седнете и се занимавате съ вашитѣ голѣми грѣхове. Но, ако речете вие сами да съборите тази пирамида, трѣбватъ ви 4-5-6-7-8,000 години, и то, знаете ли какви усилия? Затова Писанието казва: „Ние ще викаме Силния, Великия въ сила и мощь, и мѫдрия въ знание, Истина и Любовь, да дойде да ни помогне, за да може да се освободимъ отъ нея, и нашиятъ умъ нашето сьрце, нашата воля да могатъ да работятъ тъй, както бихме желали.“ Не че въ насъ нѣма желание да работимъ, но повечето отъ васъ сѫ свързани. Вие казвате: ще направя това. Речете да го направите, и виждате, че рѫцетѣ ви сѫ свързани. Искате да направите нѣщо, но усѣщате, че сте вързанъ, ограниченъ. Защо? Вие не се спирате сами да си дадете отчетъ, защо е това. Азъ зная, че вие ще турите причината тамъ, дѣто не е.

И тъй когато Христосъ е казалъ: „Любете враговетѣ си“, Той е подразбиралъ слѣдния великъ законъ: Любете враговетѣ си, защото това е волята Божия. Азъ имамъ едно правило, то е слѣдующето: ако мразишъ, ти правишъ единъ грѣхъ по отношение къмъ себе си, самъ се спъвашъ. А да любишъ значи да създавашъ красиви образи. Тия образи сѫ вѣчно красиви. Тѣ сѫ потикъ за твоето усъвършенствуване. Слѣдователно, образитѣ на любовьта сѫ великиятъ потикъ за растенето, за умственото развитие. Ние ще се спремъ върху закона: „Искамъ своето добро, растенето и благородството на моята душа. Азъ трѣбва да любя, понеже това е волята Божия.“

Въ окултната наука, съ която се занимавате, има двѣ противоположности. Въ нея има толкова възможность да станете добъръ, колкото има възможность да станете лошъ. Това не е само за васъ, но и за всичкитѣ религии има тази възможность, понеже всичкитѣ религии си служатъ съ окултната наука, съ окултни сили. И вие трѣбва да знаете, че всичкитѣ висши сѫщества, всичкитѣ разумни сѫщества не сѫ отъ тия, които може да окаляте или да оставите върху тѣхъ своитѣ нечистотии. Слѣдователно, тѣ сѫ много взискателни. Ако вие влѣзете въ една окултна школа, и не се учите на чистота и право мислене, ще ви изключатъ тамъ. Запримѣръ, нѣкой пѫть вие мислите тъй: какво ли мисли Учительтъ за мене? Самата ви мисъль вече е нечиста. Ако вие сте човѣкъ на любовьта, какво ще мисля заради васъ? Ще констатирамъ единъ фактъ, че сте човѣкъ на любовьта, и ако река да изопача този фактъ друго-яче, значи да проваля себе си. Ако вие сте човѣкъ на мѫдростьта какво ще мисля заради васъ? Не мога да изопача този факъ. Фактъ е това! Ако при всѣка постѫпка, която вие вършите, постѫпвате по закона на мѫдростьта — азъ взимамъ думата „мѫдрость“ въ много тѣсенъ, ограниченъ смисълъ — човѣшка мѫдрость, а не Божествена — какво ще мисля? — Ще можемъ много добрѣ да се разберемъ. И въ критиката си пакъ ще се разберемъ. Любовьта, за която азъ ви говоря, не е човѣшка любовь, и ако вие постѫпвате по тази любовь ще се разберемъ. Азъ искамъ да ви насоча не къмъ личностьта, защото личностьта ще ви ограничи. Въ какво седи тази личность? Тя е единъ крѫгъ, който има два центра.

OOK_3_4_3.PNG

Това е човѣшкото лице. Отдолу се образува единъ квадратъ. Въ този квадратъ има малки извивки. Въ това е красотата. Човѣкътъ може да се прѣдстави въ геометрическа форма. Онзи човѣкъ когото художницитѣ рисуватъ, той е човѣкътъ на желанията въ астралния свѣтъ. Тамъ има извѣстна пластичность, извѣстно движение. Въ малкитѣ извивки не се забѣлѣзватъ правитѣ линии. Когато гледаме човѣка въ лицето, красотата зависи отъ това, че въ него ставатъ промѣни. Тия промѣни именно ни радватъ. Ако се спратъ тия движения, човѣкъ е много отвратителенъ. Когато това лице се движи бързо, то е приятно. Живото лице е, което ни радва. Живо лице може да бѫде само умното лице. Въ личностьта се криятъ най-лошитѣ нѣща. Тя е изразъ на егоизмъ, на подлизурство, на страхъ, на измама, на лъжа. И човѣшката личность е създадена отъ всичкитѣ отрицателни качества въ свѣта. Това е личностьта. Азъ не говоря за „азъ — а“, за човѣка, за съзнателното, но — за личностьта. Нѣкой казва: обидиха ме. Обидили го въ какво? — Че му казали една истина. А, другъ е вече въпросътъ. Днесъ върху личностьта ни каква наука не може да се съгради. Какво е родила личностьта? Съврѣменната наука: съврѣменната философия,химия, физика, биология, вземете и богословието, и всичкитѣ други отрасли, по причина на човѣшката личность всички тия науки сѫ се опорочили, отклонили сѫ се отъ своя правъ пѫть. Да кажемъ, лѣкарь е нѣкой, но той не е истински лѣкарь, да служи на Бога. Единъ химикъ днесъ ни най-малко не му е цѣльта да служи на Бога. Съврѣменниятъ музикантъ сѫщо не е идеенъ. Всѣки музикантъ иска да спечели пари. Художникътъ иска да нарисува една картина за пари. Пари, навсѣкѫдѣ пари! Това е личностьта у човѣка. Сега нѣкой може да възрази че изкуството е принесло полза. Тъй е. Нѣкой може да каже, че науката е принесла полза. Тъй е, но въ свѣта не се проявява само личностьта, съ личностьта заедно се проявява и разумната човѣшка душа. Слѣдователно тя прѣвръща дѣйствията на егоизма въ добро. Това не се дължи на човѣшката личность. Това се дължи на човѣшката душа, която постоянно работи за доброто въ свъта. Ето защо, ние трѣбва въ себе си да се освободимъ отъ своята личность, не изведнъжъ, а послѣдователно и разумно. Така да се освободимъ, щото да не нарушимъ чувствата, мислитѣ и желанията на нашата душа. Нѣкой казва: Изведнъжъ да направимъ това! Вие не можете изведнъжъ да съборите това здание. То ще ви затрупа. Камъкъ по камъкъ, разумно ще снимате, разумно ще изправяте погрѣшкитѣ си, и никакъ нѣма да се обезсърчавате. Тогава ние ще дойдемъ до онази нова филоссфия, която ще ни открие, че ние сме въ границата на този новъ свѣтъ. Иде една велика вълна отъ мисли, чувства и дѣйствия на възвишени сѫщества. Тя ще дойде, ще проникне на всѣкѫдѣ. И ако вие не сте готови, тя ще постѫпи тъй: ще прѣмахне снѣга отъ свѣта, сѣменцата, които сѫ потиснати, ще ги извади отъ земята, болнитѣ ще оздрави и всички нечистотии ще очисти. Това сѫ твърдения. Ще каже нѣкой: докажи! Тия нѣща не се доказватъ, вие ще ги видите. Тия нѣща нѣма какво да ги виждате отвънъ, тѣ сѫ вѫтрѣ въ васъ. Най първо вие искате да бѫдете радостни, спокойни, да имате добро разположение на духа, искате да имате връзка съ Бога. Тогава, защо ще Го търсите горѣ на небето? Толкозъ години го търсите, а не сте мислили, че Богъ, който прониква въ всички сѫщества, прониква чрѣзъ Духа и въ вашето сърце.

Нѣкой пѫть вие сте недоволни. Дойде нѣкой приятель при васъ натѫженъ, скърбенъ, иска утѣха. Вие казвате: днесь не съмъ разлоложенъ, махни се отъ тука, другъ пѫть ела при менъ! Питамъ: съ тази ваша постѫпка вие не сте ли наскърбили Бога? Мислите ли, че Богъ е доволенъ отъ васъ? Не, вие сте Го наскърбили въ лицето на вашия приятель. Тогава туй разумно сѫщество ще ви погледне, ще помисли малко и ще ви тури името така: „За споменъ да мисли“ з. с. д. м. Господъ казва: „Азъ ще ви науча да мислите“. И знаете ли какво може да ви се случи? Ние имаме редъ наблюдения, не отъ миналого, но отъ сегашното. Тамъ, въ Габровско, нѣкое си малко дѣте се радвало на едно ластовиче гнѣздо. Изважда петь малки ластовичета и съ ножици отрѣзва езичетата имъ. Занася ги при майка си, а майката се радва и казва: „Моето дѣте днесъ извадило петь ластовичета отъ гнѣздото имъ и имъ отрѣзало езичетата. Колко пъргаво, колко умно дѣте!“ То израства и се оженва. Раждатъ му се петь дѣца, но всичкитѣ нѣми Слѣдователно, по този законъ вие трѣбва да знаете, че всичкитѣ дѣйствия, прѣгрѣшения въ свѣта, не сѫ много неразумни — за тѣхъ се държи смѣтка. Има много разумни сѫщества, които могатъ да пострадатъ отъ насъ. Ето защо, всички спънки, мѫчнотии, страдания, които ни сполетяватъ въ живота сѫ резултатъ на нашитѣ постѫпки.

Сега, въ школата, ние не искаме вие да се боите, да казвате: а, то е страшно! Не, ще имате новъ моралъ, нови разсѫждения. Ние казваме: безъ страхъ!“ Азъ съмъ далъ на младитѣ единъ поздравъ: „Само свѣтлиятъ пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината!“ На васъ казвамъ: ,,Само свѣтлиятъ пѫть на Божествената Мѫдрость води къмъ Божествената Истина!“ И тъй, ние ще употрѣбимъ науката не за нашата личность, не да пожертвуваме Истината за тази наука, ние искаме да употрѣбимъ съврѣменната наука като срѣдство за възтържествуване на Истината. Ние ще си послужимъ съ логиката, съ всички други науки съ които човѣчеството разполага. Азъ не съмъ противъ логиката. Онзи, който е измислилъ, добрѣ е направилъ. Но, тази логика трѣбва да бѫде свещена, Божествена. Истината не трѣбва да бѫде логика на лъжа. Сѫщеврѣменно и философията трѣбва да бѫде Божествена. Може да бѫде! Отъ насъ зависи. Не всички хора могатъ да бѫдать философи. Философитѣ сѫ родени, тѣ не се раждатъ сега. Човѣкъ не може като се роди и веднага да стане философъ, той трѣбва да е работилъ хиляди години, за да стане философъ.

И тъй, нѣкои отъ васъ трѣбва да турятъ нова основа, да се очистятъ по новия начинъ. Вие трѣбва съ помощьта на Божественото съзнание да внесете Истината. Трѣбва да си прѣдставите Бога, като едно разумно лице, което те наблюдава, винаги щедъръ, мѫдъръ и да кажешъ: заради Него, заради Този, който ми е далъ всичкитѣ блага въ свѣта, ще се постарая да изпълня всичко. То е воля, то е сила! Богъ е единствената сила, която може да стимулира. А сега, нѣкои вмѣсто да турятъ Бога като идеалъ въ душата си, турятъ нѣкой великъ, нѣкой идеаленъ човѣкъ и си го прѣдставятъ като Богъ. Нѣмамъ нищо противъ това, обаче, ще си признаете факта, ще кажете тъй: Господи, направихме една погрѣшка, прости ни! Ние ще се стремимъ да изпълнимъ Твоя законъ. Погрѣшката е извънъ врѣмето и пространството. Изправишъ ли погрѣшката, веднага въ душата си ще почувствувашъ една лекота.

Туй нѣщс сега е необходимо за васъ. Азъ ще влѣза въ необходимоститѣ, за да може тази наука да се реализира, вашиятъ животъ и условията да се подобрятъ. Сега, ако вие имате разединение помежду си, вие ще се срѣщате, но тъй както хората се срѣщатъ въ гостилницата; ядатъ, пиятъ и си приказватъ, но тѣзи връзки сѫ връзки на интересъ, не сѫ любовни връзки. Божественитѣ връзки сѫ връзки, които ще ни свържатъ съ вѣчностьта. Тѣ сѫ връзки на Добродѣльта, връзки на Божествената Мѫдрость и Любовь, връзки на свещенитѣ Божествени мисли. Когато обичашъ нѣкого, като напише нѣщо, ще го изслушашъ. Нека ти прочете единъ, два, три куплета, тогава си изкажи мнѣнието, тогава си изкажи одобрѣнието, но не за да го подмамвашъ, а само да го насърчишъ. Не казвай, че е много добрѣ. Кажи само, че е добрѣ. Ако е добро, като ти прочете тия два-три куплета, трѣбва да почувствувашъ хубостьта на неговата мисъль.

Когаго вие пишете темитѣ, каква е моята задача? Азъ ви задавамъ теми отъ разни области. Моята цѣль не е да станете писатели, но да се научите да любите Истината и да мислите правилно. Не съмъ азъ, който ще ви науча да мислите правилно, но искамъ Божествениятъ Духъ въ васъ да се прояви, да дойде туй Божествено съзнание. Вие трѣбва да мислите правилно. Сега нѣкои казва тъй: азъ да порастна веднъжъ, нѣма да имамъ нужда отъ баща си. Не, това е крива философия, крива мисъль. Нѣкои казва: не искамъ да имамъ ярема на баща си. Щомъ е имало яремъ, това не е баща. Тогава, по сѫщия пѫть на мисъльта като се върви, нѣкой ще каже: ние искаме да се освободимъ отъ Бога, защото по-тежъкъ яремъ отъ Божия нѣма. Всички искатъ да се освободятъ, да бѫдатъ свободни. Свободата въ свѣта седи въ изпълнението на тия велики заюни. Тамъ е нашето щастие. Отъ Бога имаме нужда тъй, както отъ свѣтлината, отъ водата, отъ хлѣба даже и по-голѣма нужда. И отъ баща си имаме нужда, и отъ майка си. Това сѫ отношения. Тия отношения за бѫдеще ще станатъ по тѣсни. Нѣкой казва не искамъ Учителя си, искамъ да бѫда самичъкъ. Майката може да каже: азъ отъ дѣцата си нѣмамъ нужда. Крива философия е тази, вие не разсѫждавате правилно. Ако мислите, че дѣцата ви сѫ брѣме, че майката е едно брѣме, въ това нѣма никаква философия. Сега, нѣкои хора казватъ: е майка! Какво нѣщо е майката? Майката е велико нѣщо въ свѣта! Дѣтето — това е изразъ на тази майка, на това велико. Туй разбиране, което сега имате за живота, не е истинското разбиране. Туй, което вие наричате дѣца, това не сѫ още дѣца. Онова разумното дѣте въ тебе може да бѫде отвънъ, може да бѫде отвѫтрѣ, а може да бѫде и горѣ при Бога. И тъй, Христосъ е казалъ: „Единъ е вашиятъ Отецъ гсрѣ, а всички вие сте братя“.

Сега, въ школата, трѣбва да се образуватъ тия интимни, а не фамилиарни отношения помежду ви. Досега азъ съмъ слѣдилъ и нѣкой пѫть ми е неприятно, като виждамъ че вие, като се събирате, не се събирате да видите добритѣ си черти, ами всички сте критици, ровите. Като срещнете нѣкой вашъ братъ, най-първо вие имате мнѣние, че той е добъръ. Като поседи 3 - 4 дни, вие почвате да се ровите въ него и изваждате всичкитѣ му недѫзи. „Азъ го мислихъ добъръ, а той билъ такъвъ“. Този човѣкъ, съ тия недѫзи не е вашиятъ приятелъ. Недѫзитѣ, които приятельтъ ви носи, сѫ нѣща случайни. Приятелството е съчетание на Любовь и Мѫдрость. Имате единъ приятель, това е една душа, която ви люби, обича, но вие не оцѣнявате тази любовь. Вие сте събрани тукъ като ученици, но единъ день казвате: не искамъ да се интересувамъ по вече отъ това учение. Не е така. Това събиране ще послужи за вашето бѫдещо самоусъвършенствуване. За да се съберете така не съмъ ви събралъ азъ. Това е единъ любовенъ актъ на Божествената Любовь, Мѫдрость и Истина, въ името на които Богъ ви е събралъ, за да даде познание; мѫдрость и истина, да ги научи какъ да бѫдете добри. И туй вие не трѣбва да го прѣнебрѣгвате. Нѣкой дойде, казва азъ излизамъ отъ школата. Ти не можешъ да напупнешъ тази школа. Щомъ я напустнешъ, ще умрешъ. И нѣма човѣкъ, който като е напусналъ школата да не е умрѣлъ. Деньтъ, въ който напуснете Божествената школа, съ васъ всичко е свършено. Като ученици, азъ ви прѣдупрѣждавамъ, никога не влагайте мисъльта: азъ ще напусна школата. Ако си въ едно мѣсто на прѣстѫтпление, разбирамъ, но въ една школа, дѣто сте събрани да научите пѫтя на Божествената Любовь, Мѫдрость и Истина, да кажете: азъ ще напустна школата, тази пирамида АСВ ще се увеличи, ще стане толкова тежка, че вие ще се намѣрите въ дъното на Великия океанъ, дѣто грѣшнитѣ души се измѫчватъ. Бѫдещата наука изисква отъ васъ едно ново условие, за да ви изложи тази велика Истина тъй, че тя да бѫде достѫпна за васъ, т. е, да я схванете, както трѣбва. Нѣкой може да каже: азъ разбирахъ какво иска да каже Учительтъ, но азъ съмъ човѣкъ, облѣченъ въ плъть и кръвь, не мога да не грѣша. Добрѣ, вижте какъ се прѣкѫсва логическата връзка. Въ вашия умъ влиза една нова мисъль. Казвате: най-послѣ, ние сме хора, облѣчени въ плъть и кръвь, какво отъ това? ние знаемъ че човѣкъ е облеченъ въ плъть и кръвь. Плътьта сама по себе си и кръвьта сама по себе си никакво зло не раждатъ. Плътьта и кръвьта, съединени съ човѣшкия духъ, съ човѣшката душа и съ човѣшкия умъ и сърце раждатъ, грѣха. Защо се ражда грѣхътъ? Понеже човѣкъ оставя своитѣ нечистотии въ тази плъть и кръвъ и тази материя не знае какъ да се чисти. Ако човѣшкиятъ умъ и човѣшкою сърце сѫ нечисти, непрѣменно ще се появятъ всичкитѣ нещастия Имашъ лоша мисъль, лошо чувство - ти ще го оставишъ на страна. То е една смѣть. Казвашъ: да дойде нѣкой да ги поправи. Не, ние сами ще поправимъ своитѣ мисли и чувства. И тогава староврѣменнитѣ учени хора ето какъ сѫ обяснявали това нѣщо.

OOK_3_4_4.PNG

Тукъ имате единъ ѫгълъ АСВ, който е въ движение, понеже тия точки А, С и В сѫ живи. Въ този ѫгълъ имате два процеса. Интереситѣ на А и на В сѫ къмъ С. Интереситѣ на В съвпадагъ едноврѣменно съ тия на С. Другь пѫть може да не се съзпадатъ. Въ други отношения пъкъ може да се изключвать. Значи има две положения, двѣ възможности: интереситѣ на В или да се съвпадатъ, или да се изключватъ. Прѣдставете си, че С е една жива ябълка, едно живо дърво. А и В се стремятъ къмъ собственость, да завладѣятъ туй дърво. Ще има ли любовни отношения между тѣхъ? Не, ще има споръ за дървото. Но прѣдставете си че А и В сѫ мѫжъ и жена, стремятъ се къмъ туй дърво. Тѣ живѣятъ по любовь. Дали ще има споръ? Тѣ ще кажатъ: ние ще завладѣемъ това дърво за нашитѣ дѣца. Значи, щомъ ѫгълътъ е отворенъ има споръ. Щомъ този ѫгълъ е затворенъ, въпросътъ е вече разрѣшенъ Тогава този външенъ дисонасъ, който сѫществува между хората изчезва, но може да се роди вѫтрѣшенъ дисонасъ.

OOK_3_4_5.PNG

Дисонаситѣ може да се родятъ въ тия ѫгли, които сѫ образували триѫгълника (фиг. 6) — въ ѫгъла А, въ ѫгъла В и въ ѫгъла С. И тъй, нѣкой пѫть може да се родятъ дисонанси, а нѣкой пѫть може да се роди хармония, зависи отъ разбирането на човѣка. Това разбиране може да се измѣни. Кога? — Когато страната С стане по-малка отъ страната D (фиг. 7). Изобщо всѣка една отъ странитѣ на триѫгълника може да се намалява или увеличава.

OOK_3_4_6.PNG

Всѣка една страна на триѫгълника прѣдставлява силови линии въ движение, т. е. сили, които дѣйствуватъ въ плоскость. Слѣдователно, силовитѣ линии на този триѫгълникъ може да се измѣнятъ. Щомъ се измѣнятъ тѣзи силови линии, измѣнятъ се и вѫтрѣшнитѣ съотношения, а щомъ се измѣнятъ вѫтрѣшнитѣ съотношения, може да се измѣнятъ и силовитѣ плоскости. Щомъ се измѣнятъ силовитѣ плоскости, тогава се зараждатъ много неприятности въ самия животъ: и въ ума, и въ сърцето, и въ волята. Сѫщеврѣменно се зараждатъ и разни болести въ ума, въ тѣлото и въ сърцето. Къмъ ума спадатъ всичкитѣ ония заболѣвания на подлудѣване, т. е. обезумяване на хората. Въ сърцето се раждатъ болести отъ чрѣзмѣрната алчность на хората. Неврастенията се дължи на дисхармония въ чувствата. И всичко туй произтича отъ факта, че ние мислимъ леко за живота. Ние, когато грѣшимъ, мислимъ, че всѣки единъ грѣхъ лесно може да се поправи. Прѣди да сме сгрѣшили мислимъ така, но щомъ сгрѣшимъ, имаме друга логика. Тогава намираме, че е много мѫчно да поправимъ грѣшкитѣ си. Нито едното е вѣрно, нито другото е вѣрно. Единъ невѣжа, когато направи единъ грѣхъ, много мѫчно може да го изправи. Единъ уменъ, когато направи единъ грѣхъ, много лесно може да го изправи, защото е уменъ. Когато нѣкой отъ васъ иска да грѣши съзнателно, да си каже тъй: достатъчно уменъ ли съмъ, за да мога въ скоро врѣме да поправя погрѣшката? Спрете се, помислете уменъ ли сте. Ако сте глупавъ и не знаете какъ да поправите погрѣшката, тогава не ви трѣбва да грѣшите. Ако си много уменъ, сгрѣши. Като грѣшишъ, ще трѣбва да мислишъ. Ще си кажешъ тъй: азъ рѣшихъ да направя този грѣхъ, но достатъчно ли съмъ уменъ да го изправя? Внесете този новъ факторъ въ живота си. Внесешъ ли го, ти вече 50% ще си помогнешъ въ тази окултна наука. Послѣ, внесете другъ факторъ. Искате да съгрѣшитѣ. Кажете си: азъ отъ любовь мога ли да сгрѣша? Трети факторъ: азъ заради истината мога ли да сгрѣша? Слѣдъ като започнете да мислите така, и слѣдъ като внесете тия елеменги въ ума си, тогава ще може да разсѫждавате. И знаете ли каква е тогава възможностьта за грѣха? Тя е: 1:100,000,000. Ако не разсѫждавате така, на сто милиона грѣхове, само единъ пѫть може да направите добро. И затова съврѣменнитѣ хора грѣшатъ. Тѣ не мислятъ. Всички мислятъ, слѣдъ като направятъ грѣха. Това не е мислене. Мисли прѣди да си сгрѣшилъ! Така ще се сполучи. Първитѣ хора слѣдъ като сгрѣшиха въ рая, започнаха да мислятъ. Сега се изисква да вървимъ по обратния пѫть: да мислимъ прѣди да грѣшимъ, а не да грѣшимъ и послѣ да мислимъ.

И тъй, правилата, които се криятъ въ съврѣменната наука, въ геометрията сѫ скрити. Въ всички математически формули, които сѫществуватъ въ съврѣменната математика, задъ всички тия образи, които сѫ турени въ геометрията, е описанъ пѫтя на слизането пѫтя на човѣшкитѣ прѣгрѣшения. Всички тия ѫгли, триѫгѫлници, петоѫгълници показвагъ пѫтищата, по които човѣкъ се е отдалечилъ отъ Бога. И слѣдователно, тия сѫщитѣ формули ще му покажатъ обратния пѫть, по който той може да се качи. И гдѣ е заблуждението, знаете ли? Съврѣменнитѣ философи казватъ, че крѫгътъ изразява пѫть на съвършенство. Но когато човѣкъ сгрѣши, той ще се намѣри въ единъ крѫгъ, отъ който нѣма излазъ. Заблуждението, обаче, е тамъ, че човѣкъ като е сгрѣшилъ, започналъ своето слизане отъ една много малка точка. Той се е движилъ полека, толкозъ полека, че не е забѣлѣзвалъ какъ пада, какъ отива въ дъното на конуса.

OOK_3_4_7.PNG

Като се гледа този конусъ отгорѣ, човѣкь вижда само крѫгъ, който се проектира въ това поле. Отъ падането, т. е. отъ слизането на човѣка въ материята се образувалъ цѣль конусъ, а ние виждаме само външната му форма крѫга на тази спирала и казваме: ние така се родихме, т. е. въ грѣха. Не, не сме се родили въ грѣха. Ето защо ние трѣбва да развиемъ тази спирала. По кой начинъ? — По обратния пѫть. Ще започнемъ отъ голѣмия крѫгъ. Смаляваме го, смаляваме, до като дойдемъ до точката, дѣто е направена погрѣшката. Отъ тамъ ще теглимъ една права линия, и въпросътъ е свършенъ.

Азъ бихъ желалъ слѣдъ тая бесѣда да помислите върху новия начинъ на мислене, понеже той ще бѫде свързанъ съ съграждението на вашия бѫдещъ животъ. И тогава, новиятъ животъ който сега се заражда въ васъ, може да се използува при други условия. Ако мислите по старому, въ васъ никакъвъ новъ животъ не може да се съгради. Разумното изисква разумни разсѫждения.

Това което ви казахъ е само въведение. Не мислете, че много съмъ ви казалъ. Не, много малко съмъ ви казалъ, има още редъ правила, редъ формули. Тия триѫгълници сѫ поставени въ извѣстни съотношения. Азъ пакъ ще се спра върху тѣхъ, когато имамъ благоприятни условия, защото Истината въ свѣта е Истина само тогава, когато се разбере и приложи.

Размишление.

*

4-а школна лекция на обшия окултенъ класъ

(III година), 31. X. 1923 год. — София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...