Jump to content

1923_10_24 Стремежитѣ на ума и сърцето


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СТРЕМЕЖИТѢ НА УМА и СЪРЦЕТО.

Т. м.

Прочетоха се резюметата на темитѣ: „Прѣдназначението на братя и сестри“, и „Задачата на ученика въ великата Бѣла школа“.

Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: „Воля и безволие“.

За слѣдующия пѫть ще имате темата: „Разликата между лѣвия и дѣсния пѫть“.

Сега ще говоря за стремежитѣ на ума и сърцето.

На първо мѣсто вие трѣбва да се абстрахирате отъ вашитѣ врѣменни състояния, а врѣменнитѣ състояния азъ ги наричамъ прѣходни състояния, вълнения, на които вие не знаете причината. Запримѣръ: вие седите до прозореца, отдѣто иде постоянно течение и се вълнувате, че може да се простудите, но при все това пакъ седите на прозореца. Вие не можете да се занимавате съ нѣкой философски въпросъ, да разсѫждавате, понеже умътъ ви е занятъ съ мисъльта за простудяване. Вие не можете да разрѣшите никакъвъ философски въпросъ, докато не се махнете отъ прозореца, да седнете тамъ, дѣто нѣма никакво течение, т. е. или трѣбва да се затворите въ себе си, или трѣбва съвършено да излѣзете вънъ въ природата. Едно отъ двѣтѣ нѣща трѣбва да изберете.

Друго нѣщо: вие, като ученици, трѣбва да се освободитѣ отъ една слабость, която се срѣща въ васъ. Вие мислите, че окрѫжавашата ви срѣда, че небето, че хората, всички ви дължатъ нѣщо и трѣбва да го направятъ заради васъ. Вие считате това нѣщо като аксиома, като нѣщо, което не търпи доказателства. И често се тревожите въ себе си, защо тѣ да не го направятъ. Вие не разсѫждавате философски. Въ дадения моментъ вие се нуждаете само отъ себе си.

OOK_3_3_1.PNG

Да кажемъ, че А е вашето съзнание (фиг. 1). За да имате съзнание, значи имате нѣщо дадено. Като кажемъ „дадено“, вие може да мислите, като че дадено нѣщо отвънъ. Не е така. Въ самото естество на човѣшката душа има вложено туй, което човѣкъ търси. То е вложено вѫтрѣ въ душата, но се изискватъ външни условия, запримѣръ условията — В. Имате тогава А:В. Туй вие наричате съзнателния животъ, казвате: азъ съмъ. Това В считате извънъ васъ, т. е. това, което не е „азъ“. Едното наричаме „азъ“, а другото „не-азъ“. Но въ това ние можемъ да опровергнемъ съврѣменнитѣ философи по слѣдующия начинъ: да допуснемъ, че въ пръститѣ на дѣсната ми рѫка има съзнание, което съзнава, че е „азъ“, а въ лѣвата рѫка съзнанието не се е пробудило. Като се срѣщнатъ двѣтѣ, дѣсната рѫка ще каже: азъ съмъ „азъ“, а ти не си „азъ“. Обаче, туй А и В иматъ отношение къмъ С. С:А:В.

Сега, разбира се, съврѣменнитѣ математици разсѫждаватъ малко по-другояче. Туй външното, което дава, отъ което ние имаме нужда, всѣкога е по-силно. Всѣкога природата е по-силна отъ насъ. Азъ взимамъ думата природа въ своята цѣлокупность, тогава тя е по-силна. Слѣдователно, всичкитѣ наши желания, всичкитѣ наши мисли могатъ да растатъ само подъ нейното влияние. Природата сама по себе си не иска да ни обсебе. Обсебването въ свѣта зависи само отъ сѫщества подобни намъ. Само едно низко културно сѫщество има нужда да те обсеби. Въ висшитѣ сѫщества нѣма ни сѣнка отъ такова желание. Въ тѣхъ има желание да влияятъ за добро, да контролиратъ, да направляватъ другитѣ, но да обсебватъ, туй желание го нѣматъ. Въ по-нисшитѣ сѫщества, обаче, го има. Азъ забѣлѣзвамъ, че въ васъ има два вида желания и два вида мисли: АВ — нагорѣ, възходяще направление и АВ — надолу, низходяще направление.

Сега ще ви изнеса едно малко разсѫждение за ония противорѣчия, които се явяватъ въ човѣшкия животъ.

Имате да кажемъ линията АВ (в първото издание чертежът липсва). Тя прѣдставлява условията, почвата, при която извѣстно растение може да расте. Сѣмето С се посажда подъ почвата. Това сѣменце най първо се проектира надолу въ земята, но при това си движение въ земята то достига единъ крѫгъ, единъ прѣдѣлъ, който не може да прѣмине. Щомъ коренитѣ на това малко растение достигнатъ крайния прѣдѣлъ на този крѫгъ, движениего спира надолу и се отправя нагорѣ. Значи, туй сѫщото растение най-първо се проектира надолу, това сѫ АВ — низходящитѣ желания и мисли на човѣка. Той иска да спусне корени въ материалния свѣтъ, мисли, че, като слѣзе въ материята и вземе нѣщо отъ нея, ще бѫде щастливъ. Щомъ слѣзе това сѣменце до крайния прѣдѣлъ, вижда, че нищо не е намѣрило, и тогава въ него се заражда жела ние да върви нагорѣ: имате втората проекция АВ. Този законъ е вѣренъ и за човѣка. Затуй, онѣзи натури, които ние наричаме грѣшници, могатъ да станатъ голѣми праведници, но трѣбва да знаете и обратния законъ, че праведникътъ може да стане грѣшникъ.

OOK_3_3_2.PNG

Прѣдставете си, че вие сте едно разумно сѫщество, триѫгълникътъ и се държите само на една точка по почвата АВ. Трѣбва да знаете какъ да пазите вашето равновѣсие. Туй е едно низходящо съзнание, надолу. Ако този грѣшникъ, слѣдъ като слѣзе на дъното, изгуби своето равновѣсие, той става праведникъ. Такъвъ случай имаме въ литературата съ Сократа. Сократъ е билъ единъ грѣшникъ, който се е отличавалъ съ много лоши чърти, но когато стигналъ дъното на този крѫгъ, въ него се заражда желание да се издигне нагорѣ. Той се обръща и става виденъ философъ въ Атина. Когато срещне нѣкои физиономисти, които описватъ неговия животъ на миналото, той имъ казва: „Така бѣше, но азъ чрѣзъ силата на своята воля се промѣнихъ“. Падението е законъ за събуждане. Човѣкъ трѣбва да падне за да се събуди. Сега вие ще кажете: защо трѣбва да падне човѣкъ? Падането има своитѣ добри страни.

OOK_3_3_3.PNG

Имате растението А, имате и клонитѣ c, d, m. Тукъ на клона „m“ отъ това дърво се е родилъ само единъ плодъ. Ако този плодъ, слѣдъ като узрѣе не падне, ще може ли да поникне? — не може. Като падне, той ще се разбие, понеже е узрѣлъ, и сѣменцата му ще паднатъ въ почвата и ще поникнатъ Слѣдователно, и вие трѣбва да паднете отъ дървото на живота, но не сами по себе си, а другъ нѣкой да ви катурне. Господъ ще ви бутне да паднете Вѣтърътъ е, който събаря тия плодове отъ дървото отгорѣ, а вѣтърътъ е символъ на разумния животъ. Значи, щомъ плодътъ узрѣе, той трѣбва да падне. И ако ти си падналъ повидимому, мислишъ, че си направилъ погрѣшка, не съжелявай. Щомъ паднешъ, не казвай: азъ сьжелявамъ, че паднахъ отъ своето високо положение. Щомъ паднешъ, трѣбва да потънешъ долу на четири пръста, и послѣ да се молишъ, да дойде отгорѣ малко пръсть, да поникнешъ. Ти пакъ ще излѣзешъ отгорѣ, ще пораснешъ на сѫщата височина, но въ друга една форма.

Така трѣбва да разсѫждава единъ ученикъ, така трѣбва да разсѫждава единъ човѣкъ, който има философски умъ. Ако ние съжаляваме за нашитѣ високи положения, тия високи положения сѫ нѣща относителни. Знаете ли тогава, защо доброто и злото сѫ допуснати въ свѣта? Доброто и злото сѫществуватъ вѫтрѣ въ разумния свѣтъ. Злото е зло само заради насъ въ дадения случай. Доброто е добро само за насъ въ дадения случай.

Сега, да обясня тази си мисъль. Има добро, което не произтича отъ любовьта; има зло; което произтича отъ любовьта. Не се изисква голѣма философия да се докаже това. Когато нѣкой ви прави извѣстно добро, съ извѣстна омисъль да вземе повече отколкото ви дава, мислите ли, че той ви прави добро? Само по видимому това нѣщо е добро. То е добро, което не произтича отъ любовьта. Пъкъ има зло, което произтича отъ любовьта. Единъ лѣкарь, който иска да спаси болния, ще вземе ножа, ще разрѣже червата, стомаха и пакъ ще ги зашие. Той ще му причини голѣми болки, но стремежътъ на лѣкаря произтича отъ любовьта, тои иска да спаси неговия животъ, затова прѣкарва ножа. Ние не считаме това дѣйствие за неморално. Ако нѣмаше такъвъ законъ въ една държава, лѣкарьтъ да си позволява да отваря стомаха на болния, биха го турили въ затвора най-малко за десеть години. Но сега считатъ, че тази операция, която лѣкарьтъ прави е на мѣсто. Казвамъ: природата често прави такива операции въ живота. Сега, азъ не говоря за онѣзи случайности; но говоря за онази разумность, която рѫководи живота ни въ всичкитѣ наши постѫпки. Има една вѫтрѣшна разумность. Колкото и дълбоки да сѫ нашитѣ побуждения, каквито и да сѫ, има една разумность, която постоянно влияе върху нашитѣ постѫпки за зло или за добро. Всѣки единъ отъ васъ може да провѣри това

Да кажемъ, че вие сте точката А (в първото издание чертежът липсва). Имате точката С и В. Въ васъ се заражда дълбоко желание да направите нѣщо, и искате да го реализирате. Точката С ви казва: не трѣбва да го правите! Точката В ви казва: направете го! Вие сега имате двѣ противоположни влияния, не знаете кое е право, кое ще успѣе. Едното казва: направи го — не знаешъ дали ще успѣешъ. Другото казва: не го прави! Ти казвашъ: ако изгубя този благоприятенъ случай, тогава? Не знаешъ кой говори истината. Ти седишъ, колебаешъ се между двѣтѣ влияния. Въ природата има едно трето влияние, азъ го означавамъ съ буквата „n“. Тогава „n“ вземе, че те катурне. Ти седишъ на плета отгорѣ, единъ отъ лѣво, другъ отъ дѣсно ти седятъ, и ти не знаешъ какво да рѣшишъ. Единиятъ ти казва:  хвърли се! Другиятъ ти казва: стой на плета! Третиятъ дойде и безъ да ти каже нѣщо, бутне те. Слѣдъ като те бутне, ти взимашъ първото положение, първото внушение, което ти е дошло на ума. Да кажемъ, че като те бутне въ морето първата мисъль е да влѣзешъ да се окѫпешъ, да плавашъ. Щомъ човѣкъ се намѣри въ такова положение, той вече има желание да излѣзе благополучно отъ зададената му задача. И тогава много отъ вашитѣ желания, вашитѣ философски разсѫждения се опрестотворяватъ. Вие мислите, философствувате, философствувате, дойде точката „n“, туй трето влияние, бутне ви и вие паднете. Ако сега схванете, че това е за ваше добро; вие ще тръгнете по пѫтя, но ако се спрете и за него разсѫждавате, защо става, вие ще изгубите пакъ благоприятнитѣ условия въ живота си. Запримѣръ, седите при онзи лѣкарь, който може да ви направи операция, но вие казвате; той разваля корема ми, това може да стане, онова може да стане — започвате да се безпокоите, и съ това спирате онзи процесъ на лѣкуване, който може да стане, спирате процеса на заздравяването. Дойдатъ ли тия мисли на болния, че това ще стане, онова ще стане, той изгубва всичкитѣ благоприятни условия. Затова всички свещени книги сѫ казали: „Всичко съдѣйствува за добро на онѣзи, които любятъ Господа“.

Прѣдишната лекция взехъ триѫгълника АВС. Животътъ се проявява отъ А, отъ любовьта, а животътъ е въ състояние да направи всичкитѣ погрѣшки. Нѣма погрѣшка, нѣма страдание, нѣма болка, нѣма скръбь, въ каквато степень и да сѫ тѣ, които животътъ, който слиза отъ любовьта, да не е въ състояние да ги поправи. Сегашнитѣ ви страдания единъ день ще ви се видятъ играчка, като единъ сънь. Вие ще се смѣете на себе си, какъ сте могли да се безпокоите за такива малки работи. Тогава вашето сѫзнание ще се развие повече. Азъ ви навеждамъ на туй разсѫждение, понеже вие живѣете въ края на вѣка, ще дойдатъ вѫтрѣшни изпитания, а не външни Васъ може да не ви турятъ на кладата, но ще дойдатъ вѫтрѣшни терзания, терзания на вашето сърце, терзания на вашия умъ. Ако вие живѣехте прѣди 2 хиляди години, азъ другояче щѣхъ да ви говоря.

OOK_3_3_4.PNG

Азъ ще ви дамъ сега едно изяснение, което не трѣбва да взимате въ буквалния смисълъ. Ще си служа съ живитѣ точки. Тукъ, при точка А имате млада мома, толкова красива, че всички искатъ да я иматъ на страната си, да иматъ нейното обѣщание.

В е първиять кандндидатъ, с — вториятъ кандидатъ, d — третияtъ, p — четвъртиятъ, и т н. до n, плеада кандидати. Да допуснемъ сега, че ти си първиятъ кандидатъ В — искашъ да я завладашъ. Противъ тебе се намира n, въ права линия, той е по-силенъ. При това ти си бѣднякъ, той е богатъ. Тази мома обича да има кѫщи, да има хубави дрехи. Ти може да я обичашъ съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, да й пишешъ поезии, но тя казва: „кѫщата е по-сѫществено, твойта любовь за другъ пѫть, на земята кѫщата е по-реално нѣщо отъ любовьта“. Ти цѣлъ день оплаквашъ живота си, че си нещастенъ. Ще кажешъ: „Този „n“ да го нѣма, да се махне отъ тука!“ Добрѣ махне се той, но като се махне „n“ тогава p, другъ изпъква отъ навидено. Друга бѣля, ти се чудишъ, откѫдѣ изпъкна той, пакъ плачешъ — да се махне и p. И той се махне, но изпѫква на мѣстото му d. Казвашъ: „То не е една бѣля, да се махне и той! Хубаво, и той се махне, остава С. Махне се и той. Знаете ли какво става най-послѣ? — Този човѣкъ се прѣкатурва понеже, като е билъ на противоположна посока съ „n“ и двамата сѫ се опъвали, пазили сѫ равновѣсие, но сега, като нѣма „n“ и другитѣ, вѫжето се скѫсва, той се прѣкатурва съ главата надолу, охлузва си главата и казва: „Не му искамъ нито момата, нито бѣлята“. Това сѫ нѣща, които ставатъ въ дѣйствителния животъ.

Слѣдователно, за да се реализира едно ваше желание, всичкитѣ тия точки, всичкитѣ тия живи сѫщества, може да сѫ една, двѣ, три, десеть, двайсеть, трѣбва да ви съдѣйствуватъ, да кажатъ: „Той е най-достойниятъ, ние му отстѫпваме тази мома, тя се пада нему. Ние ще му станемъ шафери“. Само тогава той заслужава тази мома. Тѣ му я даватъ, и той бива щастливъ Туй наричамъ щастливитѣ моменти въ живота. Този примѣръ може да вземете като такъвъ, съ който да си обяснявате донѣкѫдѣ тия желания, които искате да постигнете. Този, който иска да завлада тази мома, затова има дълбоки причини. Хората не разбиратъ причинитѣ, затова се и разочароватъ. Човѣкъ трѣбва да знае, защо се стреми. Като иде въ училище, трѣбва да знае, защо е отишълъ, а не, като иде тамъ, да каже: не зная защо съмъ дошълъ. Слѣдователно, връзка трѣбва да има между умственитѣ образи и сърдечнитѣ стремежи. Умътъ всѣкога се стреми надолу А, сърцето винаги се стреми нагорѣ В. Слѣдователно, не е умътъ, който влияе на сърцето, а сърцето влияе на ума. Умътъ е, който дава направление на сърцето, но за влияние, сърцето е по-силно. И силни натури не сѫ онѣзи, които иматъ силенъ умъ, но силни натури сѫ онѣзи, които иматъ силно сърце.

И въ самото сърце има разумность. Въ него има два живота, двѣ области, Оть точка А, тази енергия възлиза отъ физическия свѣтъ къмъ духовния, т. е. енергията, която минава прѣзъ сърцето възлиза къмъ духовната страна на Божия свѣтъ Тъй щото всичкитѣ чувствувания на човѣшкото сърце, каквито и да сѫ тѣ, сѫ добри. Нѣма лоши чувствувания въ човѣка. Азъ говоря за самитѣ зародиши, не за проявитѣ. Всичкитѣ зародиши, които сѫ заложени вѫтрѣ въ човѣшкото сърце, иматъ благородно произхожденне. Любовьта е, въ която се зараждатъ най-благороднитѣ чувства. Отмѫщение, отвращение, тѣ сѫ вторични чувства. Вие нѣкой пѫть се заблуждавате, казвате: яви се въ менъ умраза. Умразата има съвсѣмъ друго произхождение. Да ви обясня произхода й. Имате живата точка „n“ и живата точка A.

OOK_3_3_5.PNG

Тази жива точка А има стремежъ къмъ n. Този стремежъ първо е чисто божественъ Аn, но се заражда извѣстно прѣпятствие на пѫтя, и туй желание на А не се постига. Тогава се образува nВ, заражда се образътъ и човѣкъ се разочарова. Ако А искаше да вземе n и не може да успѣе, а В го взима, тогава въ сърцето на А ще се зароди едно неразположение къмъ В. Слѣдователно, всичкитѣ тия прояви, които имаме въ единъ отрицателенъ характеръ, като умраза, отмъщение, злоба, ненависть, всички тия чувства сѫ вторични. Тѣ сѫ сѣнка на нѣщо изгубено. Ако мразишъ, азъ зная какво си изгубилъ, ако се съмнявашъ, азъ зная какво си изгубилъ, ако се отвръщавашъ, азъ зная какво си изгубилъ. Каквито отрицателни качества и да има единъ човѣкъ, въ окултната наука математически може да намѣримъ сѫщинскитѣ причини, които сѫ образували тия отрицателни качества въ човѣка. И тъй, въ човѣка реално е само доброто, а злото е само едно отражение на непостигнатитѣ негови желания.

Сега, може би, въ друга лекция азъ ще се спра да говоря върху живото колело въ природата, чрѣзъ което се проектиратъ всичкитѣ благородни желания и мисли отъ Божественъ произходъ. Каквото и да е вашето състояние, трѣбва да знаете, че вторичнитѣ състояния у васъ сѫ ваши, тѣ не сѫ отъ Божественъ произходъ. Имашъ умраза, ще се обърнешъ къмъ Бога, ще кажешъ: въ Бога всичко е добро. Богъ е Любовь, слѣдователно туй, което сега съмъ загубилъ, за въ бѫдеще ще го постигна. Туй, казано на философски езикъ, не е въпросъ на врѣме и пространство, защото въ духовния свѣтъ нѣма врѣме и пространство. Може ли да мислишъ, че само ти желаешъ доброто? Единъ день, когато ще се обедините съ цѣлото човѣчество, вие ще чувствувате всички заедно нѣщата. Васъ ще ви бѫде радостно за реализирането мислитѣ или желанията на когото и да е. Сега ние се радваме за реализиране само на нашитѣ желания, на нашитѣ мисли. Ние не се радваме на Божиитѣ мисли. Защо да не се радвашъ, като погледнешъ звѣздитѣ? Всѣка звѣзда е Божествена мисъль. Защо да не й се радвашъ? Може да й се радвашъ. Ако ти дѣйствително възлюбишъ една звѣзда, най-малко ще получишъ една дума отъ нея. Да кажемъ, че вие се обърнете къмъ Сириусъ и я възлюбите, като Божествена мисъль, тя ще ви каже: „Богъ е любовь!“. И ако я питате, защо Богъ е Любовь, ще каже: „Защото азъ живѣя“. Нѣкои звѣзди изпращатъ свѣтлина: Мѣсечината изпраща свѣтлина, Сириусъ изпраща свѣтлина. Щомъ Сириусъ изпраща свѣтлина, въ него има интелигентность. Които не изпращатъ свѣтлина, въ тѣхъ нѣма интелигентность, въ тѣхъ Любовьта дѣйствува, но не се е проявила Божествената Мѫдрость. Всички звѣзди казватъ: „свѣтлина има въ Бога, просторъ има!“ Като погледнемъ нагорѣ, ние почувствуваме едно облекчение. Ако пакъ попитате звѣздитѣ, защо Богъ е Любовь, тѣ ще ви отговорятъ: „Ние живѣемъ, защото обичаме Бога, защото Богъ е Любовь!“ Тъй ще ви каже една звѣзда. И ако вие искате да живѣете, обичайте Го, и вие ще почувствувате сѫщото. Не мислете, че това сѫ илюзии. Не, като излѣзете вечерно врѣме, най-малко съ една звѣзда, която е на вашето развитие, може да се разговаряте. Тя ще ви говори, ще ви прѣдаде тия мисли. Това, че тѣ живѣятъ, че обичатъ Бога, това не сѫ илюзии, това е разумность въ тѣхь, тѣ иматъ свѣтлина

И тъй, вие живѣете въ единъ свѣтъ, въ който едва сте си показали главичкитѣ надъ тази гѫста материя. Надъ тази почва, тукъ тамъ се показватъ малки дупчици, прѣзъ които надчинате нагорѣ. Единъ день, като излѣзете надъ туй ясно небе, всичкитѣ звѣзди като ви заговорятъ, слънцето като затрепти, знаете ли какво ще бѫде? Тогава ще видите, че Сириусъ е много по-красивъ най-хубавата мома въ този свѣтъ. Въ него има по-велико сърце, отколкото сърцето на коя да е най-красива мома на земята Въ него има едно сърце, което трепти отъ хиляди години и казва: „Богъ е Любовь, и ние живѣемъ защото го обичаме“. Слѣдователно, когато нашиятъ умъ отива надолу, не трѣбва да се смущаваме, и когато нашето сърце отива нагорѣ, пакъ не трѣбва да се смущаваме. По нѣкой пѫть ние се смущаваме и при едното състояние, и при другото. Вие знаете какъ се създаватъ нещастията. Нѣкой пѫть проявите вашата любовь, но слѣдъ туй казвате много надолу отидохъ. Вие правите пакость на себе си. Пратете само веднъжь тази Божествена вълна и оставете сама да се спре. Вие изпратите подаръци на този, когото обичате но послѣ казвате: нека се върнатъ, той нѣма да ги оцѣни. Не въздѣйствувайте злѣ на сърцето си, не се съмнѣвайте въ себе си, т. е. не се съмнѣвайте въ Бога, който живѣе въ васъ. Вие казвате: дали моята любовь е на мѣстото? Всѣка проявена любовь е на мѣсто. Ако този, когото любишъ не оцѣни, задъ него седятъ хиляди сѫщества, които ще я оцѣнятъ. Да ви обясня тази мисъль. Запримѣръ, тукъ имате вадичка, която тече на дължина 10 клм. Покрай нея посадишъ 10,000 дръвчета. Първото дърво изсъхне, ти отидешъ при него и му кажешъ: ти не оцѣни моята любовь. Не, има още 9999 дръвчета, покрай които като мине твоята любовь, тѣ ще я почувствуватъ и ще ти пратятъ своята радость. Туй, че едно не я оцѣнило, нищо не значи. Най-малко едно отъ тѣхъ ще я оцѣни. Едно отъ тѣхъ да я оцѣни, достатъчно е. Казвате: моята любовь никой не я оцѣнява, Какъ никой не я оцѣнява? Най-първо Богъ я оцѣнява, Когато ти проявишъ любовьта, Господъ казва: „Синко, много добрѣ стори, азъ се радвамъ, че ти прояви своята любовь.“ Ти казвашъ: ама той не я оцѣни. Не, любовьта всѣкога се оцѣнява. Нѣма сѫщество, което да не я оцѣнява. защото тя носи животъ. Туй е истинската философия, която осмисля живота — философия, която за въ бѫдеще ще изучавате. Тя ще ви облагороди, ще ви направи смѣли, рѣшителни, съ благородни сърца и съ благородни умове. Любовьта е, която ще развие туй, за което копнѣете отъ хиляди години, отъ хиляди вѣкове. Вашата душа до сега е седѣла вѫтрѣ въ земята, въ тази гѫста материя. Сега вие сте на пробуждане. Не се спирайте на пѫтя, защото Господъ нѣма да спре своята кола заради васъ. Ако вие искате Богъ да спре каруцата си заради васъ. Той нѣма да направи това. Стойте на мѣстото, кѫдѣто Богъ ви е поставилъ.

Всички вие трѣбва да научите великия законъ на търпѣнието. Има растения, които съ хиляди години стоятъ на едно мѣсто и чакатъ Господъ да ги освободи отъ това състояние. Търпѣнието учатъ тѣ. А вие колко сте чакали? Вие сте отъ много взискателнитѣ синове на Господа, искате всичко да ви тръгне по медъ и масло. Не, вие сте въ едно училище и нѣма да се явите съ парадни дрехи, но съ прости дрехи, малко окѫсани. Ще отидете на това училище не съ първокласни обуща, а съ малко окѫсани. Рѫцѣтѣ ви нѣма да бѫдатъ много гладки. Господъ не иска гладки рѫцѣ, Господъ иска гладки сърца, гладки умове. Когато сърцата ви и умовете ви станатъ гладки, тогава и рѫцѣтѣ ви ще станатъ гладки. Който попипа рѫцѣтѣ ви и види, че сѫ гладки, тогава ще познае, че и умътъ, и сърцето ви сѫ меки и гладки.

Т. м.

*

3 школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 24. X. 1923 г. София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...