Jump to content

1923_10_18 Разумность въ природата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции на Общия окултен клас"
38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Пѫрво издание Русе, 1923-24 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

РАЗУMНОСТЬ ВЪ ПРИРОДАТА.

Т. м.

За слѣдующия пѫть ще имате темата: „воля и безволие“.

Ако ви се зададе една тема: сѫществува ли разумность въ природата, какво бихте писали? Това е една философска тема. Вѣрующитѣ ще кажатъ, че има разумность, но това трѣбва да се докаже. Въ математиката казваме, че А:В = В:С. Това сѫ величини, които трѣбва да се докажатъ. Какъ ще докажете, че А = В? Математицитѣ иматъ правила, иматъ извѣстни методи, съ които може да докажатъ това. Тия правила сѫ разумни.

Първото доказателство за това, че въ природата сѫществува разумность е движението. Разумностьта започва съ движение. Тамъ, дѣто нѣма движение, не може да има разумность. Ще каже нѣкой: защо именно? Онзи, който може да констатира най-малкото движение между двѣ точки, въ него има зачатъкъ на разумность, значи прави разлика, че единъ прѣдметъ се е прѣмѣстилъ отъ едно мѣсто на друго. Туй движение, което става въ външната природа, стана и въ мозъка на човѣка.

OOK_3_2_1.PNG

Фиг.1

Да кажемъ, че имате точката А (фиг.1). Тази точка е едно силово движение, единъ потикъ. Вие не го знаете. Имате линията АС. Тя прѣдставя едно движение, едно състояние въ човѣка. Човѣкъ, който е започналъ съ линията АС е започналъ съ радостьта. Като дойде горѣ до точката С, тази радость започва . да слиза надолу. Подъ думата „радость“ разбирамъ най-голѣмата интензивность на силата, съ която започва всѣко движение. Радостьта е потикъ отвѫтрѣ. Значи точката С е крайната, прицѣлната точка на движението. Тя е краятъ, до кѫдѣто може да се достигне. Отъ тукъ нагорѣ радостьта не може да отиде. Отъ точката С се започва обратно движение надолу, което се изразява съ линията СВ. Отъ тази точка С започвате вече съ най-малката скръбь, съ най-малкото страдание, защото трѣбва да слизате, но когато слѣзете въ точка В, имате най-голѣмото страдание. Значи тукъ процесътъ е обратенъ Отъ точка започва радостьта, С е точката на най-голѣмата радость, отдѣто надолу почва да се намалява, минава въ малка скръбь, която постепенно се увеличава и като достигне точка В, то е мѣстото на най-голѣмата скръбь. Отъ точка В надолу туй страдание не може да слѣзе.

И тъй въ природата има единъ законъ, които прѣвръща тия двѣ енергии. Тогава имате движение на радость АС и движение на скръбь СВ, т. е. А: С = С: В. Човъкъ накопява въ себе си тия природни сили, за да може да се прояви наново Този първиятъ потикъ АС ние го наричаме потикъ на живота — Ж. Отъ живота се ражда растенето — Р. Този процесъ, растенето, това сѫ коренитѣ надолу. Значи, животътъ ражда растенето, т. е. той произвежда едно движение надолу, въ низходяща степень. Но за да се произведе това растене, изисква се разумность, защото животътъ може да се проявява само при една разумность въ природата. Безъ разумность животътъ не може да се проявява. Този животъ се ражда отъ любовьта. Първото проявление на любовьта е животътъ. Първото проявление на живота е растенето, а понеже при проявлението на растението влиза движението, то тукъ се създава условие за свѣтлината. Тази свѣтлина е резултатъ на мѫдростьта. Щомъ има мѫдрость, ще има и знание. Само при свѣтлината може да има знание. Когато мислимъ за ангелитѣ, ние си прѣдставляваме, че тѣ живѣятъ въ една непрѣривна свѣтлина, а когато мислимъ за Бога, трѣбва да знаемъ, че той е свѣтлина безъ никакви сѣнки. Слѣдователно, тамъ, дѣто има свѣтлина има знание, а дѣто има знание има единъ другъ потикъ въ природата, а именно въ свѣтлината трѣбва да има просторъ, свобода. И тъй имаме едно друго движение. Отъ С. къмъ В. се ражда свободата, а свободата ражда свободната воля (фиг. 2).

OOK_3_2_2.PNG

Фиг. 2

Само при свободата се проявява свободната воля, а тамъ, дѣто се проявява свободната воля, се проявява Истината. Слѣдователно, вие не може да започнете съ живота по обратенъ пѫть. Растенията не растагъ отгорѣ надолу, а растатъ отдолу нагорѣ. Въ Божествения свѣтъ е така, всички нѣща растатъ отдолу нагорѣ. Основата на всички нѣща е любовьта. Не може да израстне нѣщо въ свѣта безъ любовь. Любовьта е основа за проявяването на какъвто и да е животъ на каквато и да е разумность, на каквато и да а свобода или свободна воля. Сега щомъ се говори за любовьта, вие разбирате едни вѫтрѣшни трептения, но това не е любовь. Любовьта е почва въ която се проявява живота. Нѣма друга основа въ свѣта, освѣнъ Любовьта. Туй може да го провѣрите: щомъ загасне любовьта, хората веднага умиратъ. И когато нѣкой умира отъ разривъ на сърцето, отъ що умира? — Отъ безлюбие. Нѣкой има апоплексически ударъ въ мозъка. Отъ какво става туй? — Отъ малко свѣтлина. Нѣкой се задушава. Отъ какво става това? — Отъ малко въздухъ. Значи, нѣма свобода на дишането. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че животътъ нѣма смисъль, този човѣкъ вече не разсѫждава правилно. Ние запитваме: отъ гдѣ е туй разсѫждение, че животътъ нѣма смисъль? Ако вие отричате живота, вие отричате и разумностьта. Съ какво сравнявате това разсѫждение? За да направите какво и да е сравнение въ математиката, или въ каква и да е друга наука, вие трѣбва да имате прѣдметъ, съ който да сравнявате. Слѣдователно, въ вашия умъ имате мѣрка, а тази мѣрка принадлежи на разумния животъ, и тогава вие разсѫждавате. Казвате: животътъ нѣма смисъль. Да, нѣма смисъль, но кой животъ? Когато ние казваме, че животътъ нѣма смисъль, подразбираме животъ, употрѣбенъ несъобразно законитѣ на разумностьта, но вънѣ отъ тази разумность. И тогава казваме: такъвъ единъ животъ, употрѣбенъ вънъ отъ разумностьта, нѣма смисъль.

И тъй, животътъ започва съ чувствуване Тамъ, дѣто има растение, има и едно малко чувствуване, а тамъ, дѣто може да се появи едно чувствуване, има и растежъ. Гдѣто има растежъ, тамъ се явява радость и скръбь. Това е неизмѣненъ законъ. Щомъ чувствувате, щомъ имате разуменъ животъ, неизбѣжно ще дойдатъ и радоститѣ, и скърбитѣ. И ако вие искате да имате живота, безъ да растете, безъ да чувствувате, такива нѣща въ природата не сѫществуватъ. Слѣдователно, когато единъ човѣкъ скърби или казва че скърби, това е доказателство, че въ негр сѫществува единъ разуменъ животъ. Той прави разлика между радость и между скръбь, значи той едноврѣменно мисли. Питамъ: вие до сега виждали ли сте, какво нѣщо е скръбьта, какво нѣщо е радостьта? Нѣкои казватъ: всѣко нѣщо, което човѣкъ знае, той го вижда. Не може да знаешъ нѣщо, прѣди да си го видѣлъ. Знанието произтича отъ виждането. Трѣбва да видишъ, за да знаешъ. И въ природата е така. Знанието се е появило отпослѣ. Най-първо се е появило чувствуването, и когато човѣкъ е придобилъ външни впечатления, на тази почва се появилъ органа за досегашното гледане Запримѣръ, въ глиститѣ нѣма очи, което потвърждава мисъльта, че очитѣ се явяватъ късно. Какво мислятъ съврѣменнитѣ учени хора по този въпросъ не зная. Глиститѣ иматъ само зачатъкъ отъ очи, но нѣматъ органъ за зрѣние.

И тъй, радостьта и скръбьта, това сѫ двѣ качества на всичкитѣ чувства, които се появятъ въ човѣка.

Сега азъ ви говоря върху този прѣдметъ, защото въ вашия умъ има забъркани работи. Вие казвате: защо свѣтътъ нѣ е така направенъ, не е иначе направенъ, че ние ли трѣбва да страдаме и т. н.? Оставете тия глупави разсѫждения! Вие сте родени да страдате, но вие сте родени и да се радвате; слѣдователно, вие сте родени и за радость и за скрѫбь. Родени сте да живѣете: да чувствувате, да скърбите и да се радвате. Защо имате толкова долно мнѣние за страданието? Защо сте тъй нелриязнени къмъ него? Едно отъ ний-великитѣ проявления на живата природа, това сѫ страданията, това сѫ скърбитѣ. И като отидете на небето, нѣма да те питатъ, колко си се радвалъ, но ще те питатъ, прѣзъ колко страдания, прѣзъ какви скърби си миналъ. Тамъ радоститѣ не ги турятъ въ смѣтка, както тукъ на земята не питатъ за бѣднитѣ. Като дойдете на земята, всѣки пита, богатъ ли си. И ако си богатъ, интересуватъ се за тебе; ако си бѣденъ, не се интересуватъ. А като отидешъ на небето, тамъ те питатъ, скърбѣлъ ли си, и по това те зачитатъ. Ако кажешъ, че си се радвалъ, казватъ: оставете този човѣкъ, той е харчилъ само. Въ радостьта човѣкъ нищо не придобива, той само харчи готовата енергия. Онзи, който скърби, придобива знание, придобива мѫдрость, облагородява се, повдига се. И менъ ми е чудно, че вие, които сте толкова умни, всички искате само радостьта. Обърнете Библията и ми кажете, гдѣ се казва „блажени, които се радватъ“? Напротивъ, за тѣхь се казва: „Горко вамъ, които ядете и пиете“. А Христосъ казва: „Блажени нищитѣ духомъ! Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за Правдата! Блажени, които страдатъ!“ И при все това, всички искате да бѫдете щастливи. Ами че двѣ Евангелия въ свѣта може ли да има? Ако искате другото евангелие, цѣлиятъ свѣтъ — това е сегашното евангелие.

Сега има друга една философия, която изопачава тия факти. Казватъ: когато нѣкой човѣкъ страда, това е карма. Кармата нѣма нищо общо съ страданията и съ скърбитѣ въ свѣта. Страданията и скърбитѣ, това е езикътъ на живата природа, това е езикътъ на Бога — първиятъ езикъ, съ който Богъ започва да ни говори, за да ни пробуди отъ дълбокия сънь, въ който духътъ пада Богъ го пораздрусва и казва: „Стани, синко, събуди се и започни да мислишъ!“ Тукъ нѣма никаква карма. Кармата е езикътъ, съ който ни се говори да не се отклоняваме отъ Божествения пѫть. Да не смѣсвате скръбьта и страданията съ вашитѣ грѣхове. Питамъ тогава: ако е вѣрно това, че страданията сѫ кармата на човѣка, тогава, какви грѣхове е направилъ Христосъ, че страда? Той, ако и синъ Божий, дойде на земята да научи нѣкои уроци, да се усъвършенствува, Той дойде главно да научи онзи великъ законъ на Любовьта, който Богъ Му прѣдаде, да научи какъ става жертвата, какъ Богъ повдига падналитѣ сѫщества. Този урокъ Христосъ трѣбваше да го прѣдаде на своитѣ по-малки братя. Това наричамъ изкупление. И до сега още този законъ не е изясненъ. Слѣдователно, страданията, това сѫ божественъ езикъ. И азъ ви казвамъ: когато започнете да страдате, вие сте въ границитѣ на разярения животъ. Страдате ли, Богъ ви обича, не страдате ли, вие нѣмате нищо общо съ Бога, съ Любовьта. Сега вие ще кажете: защо сѫ тия страдания? Не забравяйте, че вашитѣ страдания образуватъ радоститѣ на другитѣ, а вашитѣ радости сѫ скърби за другитѣ хора. Азъ ще ви приведа единъ примѣръ, за да уясна тази си мисъль. Нѣкой здравъ, тежъкъ старецъ, качилъ се на коня, язди и се радва. Коньть обаче радва ли се? — Не, не се радва. Дойдатъ въ гората и коньтъ по нѣкакъвъ начинъ се освободилъ отъ юларя си, и хайде въ гората. Сега коньтъ се радва, но старецътъ радва ли се? — Старецътъ скърби. Докато старецътъ бѣше на коня, той се радваше, коньтъ скърбеше, а когато коньть избѣга въ гората, той се радваше, а старецътъ скърбѣше. Питамъ: скръбьта на този старецъ, скръбь на коня ли е? — Не, коньтъ се радва. Слѣдователно, нашитѣ интереси въ дадения случай не се съвпадатъ. Когато вие страдате, това значи, че вашиятъ конь е отишълъ въ гората. Е, хубаво, какво зло има въ това, че вашиятъ конь е отишълъ въ гората, я ми кажете? Какъвъ грѣхъ има въ това? Ще гледате философски на тази работа и ще кажете: коньтъ ми отишълъ въ поразходи азъ ще го почакамъ. Ако дойде единъ день, азъ ще му се кача и тогава азъ ще се радвамъ, а той ще скърби. Тия разсѫждения ви сѫ необходими. Вие, като ученици, ако не разсѫждавате така, нѣма да имаге една правилна философия за живота. Божествениятъ свѣтъ не приема невѣжество. Той изключва всѣко невѣжество, изключва всѣко противорѣчие, изключва всѣко насилие. Въ школата всички вие трѣбва да мислите здраво, и слѣдъ като мислите здраво, ще започнете да прилагате тия принципи.

Сега, нѣкои казватъ: ама вие не живѣете добрѣ. Азъ ще ви задамъ другъ единъ въпросъ; ако вие кажете, че нашиятъ Учитель не живѣе добрѣ, я ми кажете, по кои правила не живѣе добрѣ? Или ще кажете: нашиятъ Учитель не мисли добрѣ. По кои привила не мисля добрѣ? Трѣбва да ми докажете това! Само въ Божествения свѣтъ сѫществуватъ правила. Дайте ми онази мѣрка, съ която се мѣри добрия животъ! Тази мѣрка не сѫществува на земята, тя сѫществува само въ Божествения свѣтъ.

И тъй, въ дадения случай, вие не може да знаете, дали другъ човѣкъ живѣе добрѣ или не. Въ дадения случай само азъ мога да кажа, дали живѣя добрѣ или не. Нито за васъ може да знае нѣкой, живѣете ли добрѣ или не. Вие разсѫждавате по другъ начинъ. Ето каква е мисьльта ми. Имате точката А. Да знаешъ, подразбира не продължителенъ периодъ въ даденъ моменть. Този периодъ може да е една стомилионна часть отъ секундата, и ти не може да го мѣришъ. Въ този даденъ моментъ трѣбва да знаешъ всичкитѣ възможности, които се съдържътъ, и да знаешъ какъ да постѫпишъ. Може да има сто милиона начини какъ да постѫпишъ, но отъ тия сто милиони начини на цѣлокупния животъ, има да избирашъ единъ начинъ, споредъ който да извършишъ едно добро дѣло. Ти отивашъ при една бѣдна вдовица, запримѣръ вдовицата А. Ще кажешъ: какво ще направя, като отида при нея? Ти като идешъ при тази вдовица, ще извършишъ своята длъжность, а именно съ това си посѣщение може да дадешъ потикъ на сто милиона други хора да налравятъ добро. Туй е законъ Ти може да имашъ само тази длъжность днесъ. Въ дадения моментъ ти не си пратенъ да идешъ при всичкитѣ бѣдни, а само до една бѣдна, но ти си едно звено въ природата, и когато туй звено се потегли отъ този Божественъ принципъ, всичкитѣ други звена отъ другитѣ верижки, отъ другитѣ върви ще се наредятъ едно слѣдъ друго. Въ тази Божествена верига може да влизатъ милиарди халки, е ако ти се откажешъ да вървишъ напрѣдъ, втората, третата, и всички халки не ще се мръднатъ, и тѣ ще се откажатъ; ако ти потеглишъ напрѣдъ, всичкитѣ халки на веригата ще се помѣстятъ една слѣдъ друга. Това е единъ математически законъ. Всѣка мисъль, която дойде у васъ, трѣбва да и дадете потикъ, т. е. не трѣбва да противодѣйствувате на Божественитѣ мисли вѫтрѣ въ себе си. Отъ туй гледище се опрѣдѣля закона за свободата.

Да кажемъ, че буквата А прѣдставя една Божествена мисълъ, а буквата В — една човѣшка мисълъ. Божествената мисълъ върви въ възходяща степень, а човѣшката — въ низходяща степень. Отъ тукъ слѣдва, че когато двама души дружатъ заедно, тѣ изведнъжъ, въ даденъ случай не могатъ да иматъ една и сѫща Божествена мисъль. Азъ ви казахъ, че една стрмилионна часть отъ секундата, това е единъ моментъ. Значи, тази мисъль, която е дошла въ тебъ, въ една секунда може да се прѣдаде на сто милиона души. Като мине прѣзъ сто милиона души въ нашия свѣтъ, дава една единица. И тъй, една мисъль като мине прѣзъ сто милиона души, за 1 секунда образува първата единица, първата мѣрка Слѣдователно, онзи, у когото има човѣшка мисъль, трѣбва да се подчини на онзи, у когото има Божествена мисъль. Такъвъ е законътъ Мѫжъ или жена, братъ или сестра, еднакво трѣбва да спазватъ закона. Братче и сестриче живѣятъ заедно. У братътъ има Божествена мисъль, у сестрата има човѣшка мисъль Тя цѣлия день трѣбва да се подчинява на братя. Втория день сестрата има Божествена мисъль, а братътъ — човѣшка. Тогава братътъ трѣбва да се подчинява на сестрата. Не се ли подчини, ще дойде пръчицата на майката. Всѣкога биятъ не онзи който има Божествена мисъль, а онзи, който има човѣшка мисъль. Страданията не сѫ нищо друго, освѣнъ доказателство за това, че вие не сте се подчинили на разумната, на Божествената мисъль. Всѣкога, когато не се подчинишъ, въ тебъ ще има една малка скръбь, едно малко страдание. Казватъ: на дѣсно въ пѫтя! Като ученици на тази велика Божествена школа вие ще имате тѣзи мѣрки, съ които да разграничавате правите отъ кривитѣ схващания. Щомъ станете сутринь, ще се попитате: имамъ ли днесъ Божествената мисъль? Ако като станешъ сутринь мислишъ най-първо какво да сготвишъ, у тебъ е дошла човѣшката мисъль. Станешъ ли сутринь, не мисли за човѣшкото, но започни да се молишъ Богу, помисли за бѣднитѣ вдовици и кажи: днесъ мѫжъ ми може и безъ готвено. Тогава и той ще каже: днесъ Божественото се проявява въ жена ми, нека отиде при беднитѣ. На другия день пъкъ може въ мѫжа да се прояви Божествената мисъль и той ще каже: днесъ нѣма да нося нищо за готвене, ще отида да посѣтя нѣкои бѣдни, Постѫпи ли така, и жената нѣма да се сърди, че не е донесълъ нищо въ кѫщи, Туй е законъ! Щомъ единъ чоуѣкъ има Божественъ потикъ за нѣщо, не му въздѣйствувайте по никой начинъ! Въздѣйствувате ли, непременно ще ви дойде едно голѣмо страдание. Дайте годъ на Божественитѣ мисли, на Божественитѣ желания, на Божественитѣ дѣйсшвия! Само по този начинъ може да растете правилно, да придобивате знание и мѫдрость. Всичко туй зависи отъ вашата свободна воля. Никой не може да каже какъ сте изпълнили волята Божия, само вие знаете. Щомъ вие почувствувате едно малко страдание, вие знаете какъ сте изпълнили волята Божия. Нѣкой пѫть човѣкъ може да се смѣе, да е радостенъ, безъ да подозирате въ него нѣкаква скръбь. Външно той е много радостенъ, но задъ тази външна радось се крие една голѣма скръбь. Нѣкой пѫть човѣкъ е скърбенъ, но задъ тази скръбь се крие радость. Ние не можемъ да знаемъ каква е сѫщностьта на нѣщата. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, у когото разумното е започнало да се проявява, той трѣбва да провѣрява тия свои състояния, защото само слѣдъ като ги провѣрява, той ще може да се домогне до тази вѫтрѣшна свѣтлина, която е необходима за живота. Така той ще нареди живота си по най-добрия начинъ. Кой е най-добриятъ начинъ. — Този, по който Богъ е създалъ свѣта. По нѣкой пѫть ние казваме: да се обичаме! Но какъ, по кой начинъ да се обичаме? — Като постѫпваме разумно. По кой начинъ? — Като се разбираме. Да, но какъ да става всичко това, трѣбва да знаемъ. Запримѣръ, правилото е: щомъ нѣкой братъ започне да ти говрри, спри се, наложи си всичкото спокойствие да го изслушашъ докрай. А пъкъ, ако братъ ти говори Божествено, той нѣма да говори дълго врѣме. Онѣзи хора, които иматъ Божествена мисъль, тѣ говорятъ кратко.

Сега, вие ще ми възразите: Христосъ е държалъ дълги бесѣди, по нѣколко часа. Туй се нуждае отъ доказателство. Една бесѣда може да е дълга, може и да е кратка. Дългитѣ бесѣди сѫ несъдържателнитѣ, а краткитѣ бесѣди сѫ съдържателнитѣ. Да ви докажа това. Говорительтъ е А. Започва да говори. Слушательтъ му е В, но е злѣ разположенъ къмъ А. И двамата сѫ отрицателни. Едва що А казалъ 10 думи, В го прѣкѫсва: много говоришъ, стига, азъ те разбрахъ. Въ този случай бесѣдата е дълга. Така е, когато нѣкой не те обича. Ако пъкъ А и В сѫ положителни, хато започне А да говори, В се страхува да не би скоро да свърши, току му казва: говори, говори, много малко е това. Слѣдъ като А говори два часа, В казва: говори още! Значи бесѣдата е кѫса. Всичкитѣ съдържателни бесѣди сѫ все кратки, понеже сѫ моменти, т. е всѣка една бесѣда е свързана съ единъ малъкъ моментъ. Нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ говори много работи. но ти отъ цѣлата му бесѣда схванешъ само една негова мисъль. То е бесѣдата. Другитѣ работи ти не слушашъ, а разсѫждавашъ само върху една мисъль: Богъ е Любовь! Другъ пъкъ взелъ другъ пасажъ отъ бесѣдата. Слѣдователно, кѫситѣ бесѣди сѫ по-съдържателни. Ако ти запомнишъ цѣлата бесѣда на проповѣдника, ти ще бѫдешъ нѣщо като фонографъ. А какво значи думата фонографъ, можете ли да я изтълкувате? „Фоно“ — на гръцки значи звукъ, гласъ.

Туй е философско разбиране на въпроса. Кѫситѣ бесѣди подразбиратъ опрѣдѣленъ моментъ. Всѣко прѣдложение въ кѫсата бесѣда е нѣщо отдѣлно, като житно зърно. Веднъжъ посѣто туй зърно вѫтрѣ въ тебе, то постепенно ще се размножава, и слѣдъ врѣме тази бесѣда ще стане дълга Вземете, запримѣръ, колко малко е записано въ Евангелието отъ това, което Христосъ е говорилъ, но върху туй малкото, колко много сѫ писали хората! И ако разгледате цѣлата литература, ще видите, че тя се гради върху туй малкото останало отъ Христа. И тъй, въ живота трѣбва растене! Растенето поражда чувствуване, а въ чувствуването има радость и страдание. Съ страданието се започва разумния животъ. Радость и скръбь, това сѫ двата елемента на разумния животъ. Щомъ дойдемъ до разумния животъ, ще се яви свѣтлината, а дѣто има свѣтлина, тамъ има и знание. Щомъ дойде знанието, ще има свобода, ще се прояви свободната воля. Тогава висшиятъ разуменъ животъ може да се прояви въ своята пълнота, а това е цѣльта, къмъ която всички ученици на окултнитѣ школи въ свѣта се стремятъ — да подготвятъ почва за разумния животъ на земята Подъ думата „земя“ се разбира разумния човѣкъ вѫтрѣ въ неговата душа. Тѣзи Божествени мисли трѣбва да се посѣятъ въ неговия умъ, че за въ бѫдеще да нѣма нужда да се занимаваме съ елементарни работи и да ги доказваме.

Упражнение: Съ малко свити пръсти рѫцѣтѣ по-ставяме на гѫрдитѣ Постепенно изправяме рѫцѣтѣ напрѣдъ, а пръститѣ държимъ допрѣни. Рѫцѣтѣ пакъ на гѫрдитѣ, и послѣ пакъ напрѣдъ, но пръститѣ държимъ отдалечени. Съединяваме пръститѣ и поставяме рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ.

Рѫцѣтѣ успоредно напрѣдъ, съ дланитѣ навънъ и успоредно на лицето.

Рѫцѣтѣ на страна, съ бавно движение на хвърчене, послѣ постепенно засилване

Рѫцѣтѣ напрѣдъ, на гѫрдитѣ, настрана, напрѣдъ, на гѫрдитѣ, напрѣдъ съ допрѣни пръсти, на гѫрдитѣ съ свити пръсти, напрѣдъ съ полукрѫгове. Рѫцѣтѣ нагорѣ успоредно, бавно спущане настрана, послѣ напрѣдъ и съ съединени пръсти ги поставете на гѫрдитѣ,

Т. м.

*

2 школна лекция на общия окултенъ класъ

(III година), 18. X. 1923 г. София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...