Jump to content

1923_07_12 Ученикътъ трѣбва да разбира


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

УЧЕНИКЪТЪ ТРѢБВА ДА РАЗБИРА.

Т. м.

    Едно отъ сѫщественитѣ качества на ученика, това е разбирането. Въ разбирането има три степени три фази. Първо: чрѣзъ обхващане прѣдметитѣ. То значи, че нѣщата, които сѫществуватъ въ живата природа, ученикътъ трѣбва да ги обхване въ тѣхното външно проявление съ своя физически погледъ, или, ако сѫ нѣкаква вѣщь, той може да обхване вещьта съ рѫката си.

    Слѣдъ хващането иде втората фаза: чувствуването. Ученикътъ ще почувствува какъвъ е този прѣдметъ, какви сѫ неговитѣ отношения, какви сѫ качествата му, топълъ ли е или студенъ.

    И слѣдъ туй идва третата фаза на разбиране: да се схване съдържимото. То значи, да се разбере, дадено нѣщо, дали има животъ въ себе си или не.

    Ученикътъ трѣбва да знае, че може да изучава само живата природа. Единственото достѫпно нѣщо за нашитѣ чувства, за нашия умъ е само живата природа. Мъртвитѣ нѣща ние не можемъ да изучаваме, тѣ нѣматъ абсолютно никакъвъ изгледъ. Туй, което е мъртво, то е безобразно, a туй, което е красиво, то съдържа животъ. Слѣдователно, като говоримъ да изучаваме природата, значи, да разбираме живота въ неговото първично отношение, а животътъ въ неговото първично проявление подразбира, обхваща всички ония сѫщества, които сѫ излѣзли отъ Бога. Тѣ не сѫ се отдалечили отъ аурата на Бога, тѣ сѫ останали да работятъ съ Бога. Ние ги наричаме свѣтлитѣ, чисти духове, духоветѣ на свѣтлината. Едни отъ тия сѫщества сѫ отишли малко по далече, отколкото свѣтлината е отишла, понеже тѣ сѫ духоветѣ на материалния свѣтъ. Тѣ сѫ излѣзли извънъ свѣтлината и сѫ се прѣвърнали на тъмнина. Като казвамъ, че сѫ се прѣвърнали на тъмнина, разбирамъ, че свѣтлината е останала отвънъ, а тъмнината — отвѫтрѣ, и за това сѫ останали недоволни отъ живота. Нѣкой богатъ човѣкъ, дѣца има, жена има, власть има, всичко има, но той е недоволенъ отъ туй положение, има нѣщо, което му липсва. Всичко има, но сѫщественото нѣма. И обратно: другъ човѣкъ нѣма нищо, но неговата душа е радостна — той има сѫщественото.

    Сега, има два вида ученици: едни сѫ богати, талантливи, гениални, силни, способни ученици. Тѣхъ постоянно ги хвалятъ, тѣ обѣщаватъ много и свършватъ съ отличие. Другитѣ ученици сѫ бѣдни, посрѣдствени, съ тройки минаватъ, по някой пъть иматъ и двойки, и в края на годината едва поправятъ двойката в тройка, и казватъ: „Слава Богу, намѣрихме смисъла на живота“. За тѣхъ тройката е смисълътъ въ живота. Подъ „животъ“, разбирамъ стремежа на човѣка.

    Въ живота има двѣ крайности, отъ които трѣбва да се пазите едната крайность, е крайното щестлавие. Такъвъ човѣкъ иска да придобие всичко и като го придобие, въ него става едно прѣсищане — най лошата болѣсть, която сѫществува. И като го хване това прѣсищане, тогава идва духовната диария. Такъвъ човѣкъ не може да седи въ кѫщи, излиза, влиза, иска да се освободи отъ прѣсищането. Тъй че прѣсищането е най лошото състояние за човѣка. Отъ прѣсищането се ражда жестокостьта. Хора които се прѣсищатъ ставатъ много жестоки.

    Другата крайность е лишението. Ученикътъ може да е толкова индиферентенъ, че да се лиши отъ единственото благо, което му се пада. Слѣдователно, въ него тогава идва отчаянието. Щомъ дойде отчаянието, въ него се заражда желанието да се самоунищожи, да се самоубие, да напусне живота, но и това е невъзможно. Това сѫ за сега двѣтѣ крайности въ живота на окултния ученикъ. Тия двѣ крайности се явяватъ и в живота и на обикновенитѣ ученици, и на окултнитѣ ученици. Окултниятъ ученикъ. който не е готовъ, ако въ него чувството на гордость не е възпитано, черното братство непременно ще присади въ него една малка присадка и ще му създаде най лошото състояние. Ако у него липсва вѣра въ живота, тогава пъкъ ще му присадятъ чувство на разрушение и у него ще се роди лъжата. И тъй, човѣкъ като отслабне, въ него се ражда лъжата,

    И тъй, баща на лъжата, това е най-слабиятъ, а баща на Истината, това е най-силниятъ. Тогава, ако турите лъжата въ живота си, тя навсѣкѫдѣ не може да ви помaга. Тя е като леда, има врѣменна устойчивость, но всичко това скоро изчезва. Ученицитѣ често си служатъ съ лъжата, особено тѣзи, които нищо не знаятъ. Тѣ се преструватъ, че много знаятъ, а тѣзи, които знаятъ, нѣкой пѫть се преструватъ че нищо не знаятъ. Но и учителитѣ хитруватъ. Често тѣ вдигатъ тъкмо този ученикъ, който нищо не знае, но се преструва, че много знае. Ученицитѣ като излъжатъ учителя си, радватъ се и казватъ: „Излъгахме го“. Когато пъкъ учительтъ хване нѣкой отъ тѣзи „смѣлитѣ“ ученици, тогава той излиза съ едно удоволствие, а ученикътъ е сърдитъ.

    Сега и живата природа ни хваща тъй. Тя постоянно ни слѣди. Въ нея има отлична педагогия. Тя понѣкога остава да я излъжемъ, но знаете ли какво става послѣ? Ти отивашъ при Бога, тя поставя прѣдъ тебе едно сито съ голѣми дупки. Ти ще минешъ прѣзъ него, но когато стигнешъ до Царството Божие, ще видишъ друго едно сито, много ситно. Ти се върнешъ назадъ, обаче, природата поставя прѣдъ тебе едно сито два пѫти по-ситно отъ прѣдишното и пита ученика: защо влѣзе тукъ, въ този пѫть? Най-хубавото е, всѣка една душа да се стреми къмъ Бога съ ония чувства, които сѫ събудени въ нея при даденъ моментъ. Тя никога не трѣбва да се приближава съ чувствата на другитѣ хора. Едно дѣте храни по други чувства отъ единъ възрастенъ човѣкъ. Всичкитѣ хора, отъ разнитѣ степени на развитие, иматъ различни чувства. Не мислете, че ние като се приближаваме при Бога, се рѫководимъ отъ едно и сѫщо побуждение. Не, разни реалности ни движатъ. Нѣма два момента, които да сѫ еднакви. Тази опитность, която сега имате въ живота си, слѣдующиятъ пѫть нѣма да я имате. Тя сега образува само единъ родъ връзка, но слѣдующиятъ пѫть ще образува друга връзка. И вие трѣбва да направите единъ изборъ, той е слѣдующиятъ: Ето на какво ще го уподобя, и какво трѣбва да правите. Допуснете че вие пѫтувате, имате да извървите извѣстна мѣстность. Мѣстото, което трѣбва да извървите е пустиня. Вие сте въ една страна съ много плодове и разни продукти. Тѣзи продукти трѣбва да вземете съ себе си, за да може да минете пустинята. Значи, вие трѣбва да вземете отъ изобилието на тази опитность при днешното ваше разбиране, при други условия ще учите друга опитность въ пустинята. Само въ пустинята вие може да научите, да добиете добродѣтелитѣ. Пустинята е мѣсто ма чистота. Тамъ, дѣто има растежъ, има и нечистота, а пустинята, дѣто има само пѣсъкъ, тамъ всичко е чисто. Ученикъ, който минава прѣзъ пустинята, трѣбва да научи, какво нѣщо е добродѣтельта.

    И тъй, щомъ се намѣрите безъ храна, вие ще кажете: животътъ ни е пустъ. Азъ ще ви попитамъ: ако бихте се намѣрили на земята прѣди 300 милиона години, мислите ли, че бихте намѣрили такива растения, каквито има сега? Тогава земята имаше съвсѣмъ друга форма. Туй, което сега виждате по земята, бѣше ли първоначално въ самата природа или от послѣ дойде? На земята най първо сѫществуваха кристалитѣ, слѣдъ тѣхъ растенията, послѣ се развиха малкитѣ животинки, голѣмитѣ животни и най-послѣ се яви човѣкътъ. Кристалитѣ слѣзоха отъ свѣта на Мѫдростьта, растенията слѣзоха отъ свѣта на ангелитѣ. Слѣдъ тѣхъ дойдоха синоветѣ на арахангелитѣ — животнитѣ и най-послѣ дойде човѣкътъ, по образъ и подобие на Бога, но за него нѣмаше условия да се развива, и затова се направи сегашниятъ човѣкъ, който е една друга фаза. Човѣкътъ по образъ и подобие Божие сега ще дойде. И човѣчеството, което сега се връща къмъ Бога, ще подеме човѣшката еволюция. Тия души сѫ сега на пѫть и ние ще се срѣщнемъ съ тѣхъ. Всичкитѣ религии ги очаква прѣобразование на съзнанието. Сега всички вие се приближавате къмъ свѣта на синоветѣ Божии. Когато вие влѣзете въ тѣхния свѣтъ, въ васъ ще стане сѫщото, каквото съ животнитѣ. Когато човѣкъ е миналъ прѣзъ свѣта на животнитѣ, той е взелъ толкова животни, колкото му трѣбваха, а другитѣ остави въ горитѣ. Туй, което сега се проповѣдва на хората: любовь, религия, възпитание и т.н., то е все приготовление за това врѣме. Като дойдатъ тия свѣтли души, тѣ ще се вселятъ въ васъ. И вие, и тѣ заедно ще живѣете. Тѣ ще внесатъ въ васъ туй новото, което всички очаквате. Ако нѣкой ученикъ седи дълго врѣме при нѣкой знаменитъ учитель, нали той ще добие това изкуство, което и учительтъ му има? То е сѫщиятъ законъ.

    Вие търсите щастието въ живота. Но кой може да бѫде щастливъ? — Само ученикътъ може да бѫде щастливъ. Щастието е качество само на ученика. И на земята, най-щастливи сѫ ученицитѣ. Въ кѫщи дѣцата сѫ най-щастливи, тѣ сѫ ученицитѣ. Щомъ порастнатъ, нѣма вече туй щастие. Ученикъ, у когото се е вселилъ единъ отъ Божественитѣ духове, забравя лошия животъ и злото се заличава отъ него. То остава само като една привидность, а туй, което остава за вѣчни врѣмена, то е доброто и истинското знание. Ще каже нѣкой: не трѣбва ли да си живѣя на широко? — Умрѣлиятъ живѣе на широко, но тамъ, въ смъртьта има такова разпъване, каквото човѣкъ не може да си прѣдстави. Само съвършениятъ човѣкъ се отдѣля отъ смъртьта, а ученикътъ, който не е научилъ този урокъ, докато се освободи отъ смъртьта, ще види какъ се живѣе на широко.

    Вие не трѣбва да се молите, че щастието е въ свѣта. Може да минете и вънъ отъ ученичеството, но никакво щастие нѣма да намѣрите. Затуй, въ окултната наука, отъ ученицитѣ се изисква единъ пъленъ и съвършенъ животъ, за да може да използуватъ знанията и силитѣ си.

    Да бѫде човѣкъ съвършенъ, то е най-лесното нѣщо, защото ние сме създадени съвършени, но не се развиваме правилно и оставаме недоразвити. Сега вие, съ всичкитѣ знания и дарби, които Богъ е вложилъ въ васъ, започвате това-онова, но не го довършвате. Послѣ, като сте научили закона на присаждането, присаждате това-онова, но си служите съ недоброкачествени присадки и послѣ казвате: тъй ни е създала природата. Не, природата ни е създала съвършени, но ние сме измѣнили своето естество.

    Ученикътъ трѣбва да има едно правилно разбиране върху живота и законитѣ на живата природа. Той трѣбва да има качествата на добродѣтелитѣ. Вие сега не правите грѣхове, отдавна сте грѣшили, сега нѣмате възможность да грѣшите, а се изправяте. Азъ ще ви кажа, отъ гдѣ идатъ грѣховетѣ. Ти взимашъ отъ 100 души пари на заемъ. Дойде врѣме да ги връщашъ — нѣмашъ пари, но никои не ти вѣрва, че нѣмашъ пари. Дойде първиятъ заемодавецъ, казва ти: „Дай паритѣ!“ Ти нѣмашъ пари, и почвашъ да лъжешъ. Послѣ казвашъ: огрѣшилъ съмъ се. Не, то е миналото, което те лъже. Грѣхътъ излиза отъ момента, когато си направилъ всичкитѣ тия погрѣшки. Ти още тогава не си се спрѣлъ да изправишъ погрѣшкитѣ си, както Божествениятъ законъ изисква, но прибѣгвашъ до лъжата. Едно магаре често носѣло на гърба си соль. Единъ пѫть, като прѣгазвало една рѣка, ударило се въ единъ камъкъ и клѣкнало въ водата. Като станало, забѣлѣзало, че товарътъ му олекналъ малко, часть отъ сольта се стопила. То си казало „А, лесна работа било, ще зная за другъ пѫть какъ да си облекчавамъ товара“. Слугитѣ разказали за случилото се на господаря си. Другъ пѫть господарьтъ натоварва магарето съ вълна. То, като минавало и тозъ пѫть прѣзъ рѣката, казало си: „Пакъ ще клѣкна“. Та, нѣкой пѫть лъжата, като сольта, може да ни помогне, но нѣкой пѫть, като вълната, ще затрудни доста много положението ни.

    Ученикътъ, щомъ влѣзе въ школата, трѣбва правилно да различава нѣщата, не по форма а по духъ, по смисълъ. Въ съзнанието на ученика не трѣбва да има ни поменъ отъ лъжа. Лъжата се отличава по слѣдното качество: Да кажемъ, че ти имашъ 10 свѣтилника Щомъ кажешъ каква и да е лъжа, единиятъ свѣтилникъ ще изгасне. Ако кажешъ двѣ лъжи, два свѣтилника ще  загаснатъ, три лъжи — три свѣтилника ще изгаснатъ и т.н. Остава ти само единъ свѣтилникъ, питашъ какво трѣбва да правя! — Тръгни по обратния процесъ назадъ изхвърли 9 та лъжа веднага свѣтилника ти ще се запали. Изхвърли 8 та, 7 та лъжа и т. н., докато всичкитѣ ти свѣтилници пламнатъ. Тогава ще кажешъ азъ говоря истината. Отъ гдѣ знаешъ? — Всичкитѣ ми свѣтилници свѣтятъ. Цѣлиятъ свѣтъ може да ме обвинява, че лъжа, но азъ зная че говоря Истината, защото свѣтилницитѣ ми свѣтятъ.

    У човѣка има 10 първични способности, които сѫ вложени въ душата му за работа на земята. Отъ тия способности сѫ произлѣзли още 10. И когато човѣкъ сгрѣши, всѣки единъ грѣхъ врѣменно неутрализира проявлението на тия способности. Ето какво показватъ съврѣменнитѣ наблюдения ако вие въ волевия или въ разумния свѣтъ почнете да грѣшите, волята ви въ ангелския свѣтъ почва да се деформира вашата брада губи красивата си форма. Ако грѣхътъ ви се увеличава, брадата ви полѣгва малко назадъ и става по-малка. Тогава устата излиза навънъ, и тяжестьта отъ прѣдната часть на мозъка се прѣнася назадъ, за да пази равновѣсие. Понеже между разумния свѣтъ и волята има съотвѣтствие, то и челото се измѣня — горната часть отива назадъ, а долната часть се издува напрѣдъ. Ако продължавашъ да грѣшишъ, носътъ ти се спитява и се сраства съ челюстьта. Ако вървишъ по този пѫть на грѣха, ще се образува една муцуна, ще ти израстнатъ косми, които ще покриятъ цѣлото ти лице Това вече е тъмниятъ животъ. Тамъ се намиратъ животнитѣ. Това е едно отъ най-ужаснитѣ положения. И които попаднатъ въ това положение, нѣма спасение за тѣхъ. Тѣ има да чакатъ много, докато дойде една вълна да ги подигне, И животнитѣ, съ това голѣмо пожертвуване постепенно се приготовляватъ за този моментъ. Това, дѣто ги колятъ, е едно щастие за тѣхъ, но човѣкътъ отъ това се спъва

    Живата природа, съ която ние се занимаваме, е една безподобна, неподражаема за насъ учителка. И тъй, ще помните, че само ученикътъ може да бѫде щастливъ. Щастието не е нѣщо, което трѣбва да придобивате съ вѣкове. Ти можешъ да го придобиешъ моментално, и пакъ моментално можешъ да го изгубишъ.

    Сега, туй, което ви говоря, то се отнася до външната страна на живота. Искашъ да си поправишъ носа, ще трѣбва да поправишъ погрѣшката си. Тъй както е създадена човѣшката рѫка, тя има едно отлично устройство. Колкото човѣкъ е морално по-развитъ, толкова и палецътъ му слиза по-надолу. Китката прѣдставлява интелектуалната страна на човѣка! Тази часть отъ китката до лакета — чувствената страна, а отъ лакета до рамото — материалната страна у човѣка. Колкото повече палецътъ слиза надолу, толкова човѣкътъ е по духовенъ, той слиза надолу, за да обхване материята, да я влада. Като изправите тритѣ си пръста, слѣдъ палеца образува се една дѫга, която показва степеньта на вашето развитие. Пръститѣ, това сѫ извѣстни величини, за измѣрването на които сѫ правени редъ математически изчисления. Показалецътъ е една величина, отъ която изтичатъ разумнитѣ сили. Въ палеца е проявениятъ Богъ. Голѣмиятъ пръстъ е родилъ първия пръстъ. Той е първиятъ синъ. Слѣдователно, съ явяването на този пръсть, у човѣка се явили личнитѣ чувства. Тогава Провидението създало втория братъ, за да изправи погрѣшката на брата си, понеже той станалъ егоистъ. Този братъ е най скоро роденъ, затова е и най високъ. Ако искате да знаете, пръвъ е роденъ най малкиятъ пръстъ, но понеже билъ много непослушенъ, баща му го изпъдилъ. Той напусналъ баща си, и отишълъ да яде и да пие съ женитѣ. Той е секретарь на боговетѣ. Слѣдъ туй баща му ражда показалеца, послѣ третия — Аполонъ и послѣденъ ражда четвъртия пръсть. Това сѫ пръститѣ на дѣсната рѫка. Слѣдъ туй се родили сестритѣ на лѣвата рѫка. Тѣзи нѣща, които ви говоря, сѫ символи, вие ще мислите върху тѣхъ. Пръститѣ изразяватъ извѣстни сили. Никога не дръжте голѣмия пръстъ самъ отворенъ. Това е лошъ признакъ. Ако искате, хванете палеца и показалеца си леко, нѣжно, тъй ще може да получите отговоръ на нѣкой въпросъ. Възбуденъ си, искашъ да узнаешъ, дали нѣщо е право, хвани нѣжно срѣдния си пръстъ и палеца! Най-чувствителното мѣсто слѣдъ окото и устнитѣ, това е краятъ на пръститѣ. Срѣдниятъ пръстъ прѣдставлява ония водители, които се занимаватъ съ Божествената Правда. Искашъ ли знание, хвани безимения и палеца и съсрѣдоточи ума си. Природата по този начинъ ще ви научи много нѣща. Това сѫ начини за самовъзпитание, сами да си въздѣйствувате. Онѣзи, които не сѫ готови, ще кажатъ: азъ съ такива работи ли ще се занимавамъ? Нѣкои, като не могатъ да разрѣшатъ нѣкой въпросъ, кършатъ си рѫцѣтѣ, стискатъ си главата, като цѣдилка. Тия дѣйствия не сѫ разумни. Хвани двата си пръста, съсрѣдоточи ума си, и въпросътъ ще се рѣши много лесно.

    Ако искашъ да бѫдешъ мѫжественъ, гледай горната часть на рѫката си, а ако искашъ да разрѣшавашъ нѣщо разумно, гледай вѫтрѣшната часть на рѫката си, тя е по разработената часть.

    Първото нѣщо: ученикътъ трѣбва да разбира! Прѣдставете си, че вие сте одърпанъ, окѫсанъ и гладенъ човѣкъ. Отивате при единъ богатъ човѣкъ, той казва на слугитѣ си да ви измиятъ и облѣкатъ хубаво. Вие седите чистъ, облѣченъ, но не ви питатъ, гладенъ ли сте. Казватъ ви: поогледай се на огледалото. Вие се оглеждате „Е, какъ се усѣщате?“ — Отвънъ съмъ много добрѣ, но отвѫтрѣ... срамъ те е да кажешъ, че си гладенъ. Заведатъ ни на прѣдставление, и слѣдъ това ви питатъ: „какъ намирате прѣдставлението?“ — Много хубаво, обаче не можахъ нищо да науча. „Защо“ — Има нѣщо, което ми липсва. Богаташътъ все още не пита за глада. Казва: „Я му дайте една хубава книга!“ Послѣ: „Заведете го въ училището да се учи! Какъ сте сега?“ — Много хубаво е всичко и театърътъ, и училището, но липсва ми нѣщо. Тѣзи нѣща сѫ важни, но въ дадения моментъ трѣбваше най първо този човѣкъ да се нахрани. Тъй и ние, всичко имаме, но едно нѣщо нѣмаме. Понеже богатиятъ не е гладувалъ, чуди се, какво ли липсва на този човѣкъ? Слугата казва: да го нахранимъ! Даватъ му да яде, и слѣдъ това го питатъ: какъ сте сега? — Всичко у васъ е прѣкрасно, азъ съмъ много доволенъ. Това сѫ символи. Прѣведете ги и ще разберете мисъльта. Това сѫ начини на разсѫждения.

    Ученикътъ трѣбва да разбира! Той трѣбва да бѫде още честенъ, добъръ, крайно интелигентенъ великодушенъ и благороденъ.

    У човѣка има едно чувство на скритность, и отъ тамъ се зародила лъжата.

    Важно нѣщо за васъ: не искайте да бѫдете еднообразни! Еднообразието не носи нито интелигентность, нито доброта. То носи всѣкога слабость. Ако единъ човѣкъ почне да се проявява точно като тебе, ти ще изпиташъ отвращение къмъ него. Ти сега го харесвашъ, защото има нѣщо което не е като твоето, различава се отъ тебе.

    Кое е най сѫщественото нѣщо за ученика? — На ученика трѣбва разбиране. Какво означаватъ буквитѣ въ думата „разбиране“? Буквата Р — значи да обхванешъ нѣщата! А умътъ трѣбва да вземе участие; З — то е законъ на физическото поле. Трѣбва да разбиратѣ законитѣ на физическия свѣтъ. И — какъ се движатъ силитѣ въ природата, ѫглитѣ, които образуватъ тѣ и тѣхнитѣ отношения. Н — мѣстото, дѣто противорѣчията може да се прѣмахнатъ.

    Тия сѫ елементитѣ необходими за разбирането.

Т. м.

*

35 школна лекция на

общия окултенъ класъ (II година)

12.VII.1923 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...