Jump to content

1923_07_12 Абсолютното малко и Абсолютното велико


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

АБСОЛЮТНО МАЛКОТО И АБСОЛЮТНО

ВЕЛИКОТО.

Т. М.

    Животътъ може да се прояви само между двѣ абсолютни величини: първата величина е крайно голѣмата, абсолютно безграничната величина, а втората е абсолютно малката, ограничената величина. Отъ тия двѣ величини се зараждатъ всичкитѣ благости, всичкитѣ противорѣчия на свѣта.

    Когато великото въ живота иска да се вмѣсти въ крайно малкото, се зараждатъ всичкитѣ страдания. То е много естествено. Ако вие искате да помѣстите най хубавитѣ си дрехи въ куфара, какво ще стане съ тѣхъ? Всичкитѣ имъ гънки и панделки ще се смачкатъ, и като ги извадите, ще ви се счупи кефа. Тъй казватъ турцитѣ.

    Благото въ живота седи въ това, когато малкото се вмѣсти въ великото, тогава настава и хармонията въ живота. И тъй, като ученици на Всемирната Бѣла Школа, по закона на Мѫдростьта, въ даденъ моментъ, трѣбва да знаете насоката на вашето движение. Животътъ може да се прояви въ двѣ величини, въ насоки, и то, споредъ това, въ каква насока живѣете: въ движение къмъ малкото или въ движение къмъ великото. Слѣдователно, ще имате два резултата. Когато се движите къмъ абсолютно малкото, всѣкога ще усѣщате нѣщо ужасно, едно безсилие въ живота, което не може да си обясните на какво се дължи. Веднъжъ подвижени отъ великото къмъ малкото, вие не може да вземете обратно движение назадъ. Обратно движение въ природата нѣма. По посоката, въ която вървите, вие трѣбва да минете до абсолютно малкото, трѣбва да изпитате безсмислието на живота, защото туй малкото ще ви даде една нова идея. Отъ друга страна, щомъ усѣщате веселие и радость, вие се движите къмъ великото.

    Сега, нѣма да се спирате да питате защо сѫ тия страдания, или, да питате, защо сѫ тия радости. Радоститѣ и страданията сѫ резултати отъ тия двѣ насоки. За да може да живѣете, за да има каквото и да е съзнание въ васъ непрѣменно трѣбва да имате или едната или другата насока. И всѣки философъ, който се е опиталъ да коригира тия два закона, всѣкога е полудѣвалъ. Споредъ тия два закона, ти ще приемешъ страданията тъй, както сѫ. Нищо повече! Защо и за какво, философия нѣма тамъ. Тамъ има само едно мнѣние. Когато седишъ при абсолютно малкото, ще страдашъ; когато дойдешъ крайния прѣдѣлъ, и минешъ отъ абсолютно малкото къмъ абсолютно голѣмото, веднага твоето състояние ще се измѣни. Отъ гледището на хората тукъ на земята, абсолютно малкото произвежда всичкитѣ нещастия въ живота. Въ небето законътъ е обратенъ: великото е, което произвежда страданията, а крайно малкото произвежда щастието. Слѣдователно, туй, което за насъ е най-голѣмото нещастие, на небето е най-голѣмо щастие, и туй, което за земята е най голѣмото щастие, за небето е най голѣмото нещастие. Е, какъ ще разберете това противорѣчие сега? Вие сте нещастни, понеже нѣмате нищо, а като направя паралелъ, единъ великъ духъ въ небето става нещастенъ, когато е богатъ. Тогава въ него се ражда желание, всичко, което има, да го раздаде, за да стане щастливъ. Вие ще кажете: ама защо да е така? Азъ ще ви задамъ другъ въпросъ: защо да не е така? Колкото единиятъ въпросъ е силенъ, толкова и другиятъ е силенъ. Това не е разрѣшение на въпроса. Защо е така, или защо не е така — тия въпроси не разрѣшаватъ сѫщностьта на живота. Ако обяснимъ едното, или другото положение, ни най-малко нѣма да изяснимъ самия животъ. Туй, че ние скърбимъ, това сѫ наши субективни схващания. Ако човѣкъ страда, то се дължи на частично състояние на индивида. Ако у единъ великъ духъ се зароди едно малко страдание, то е негово субективно, не е страдание на целокупното човѣчество, защото животътъ самъ по себе си нѣма тия съотношения. И тъй, тази философия е необходима за васъ. Щомъ идватъ страдания, значи, вие се движите къмъ абсолютно малкото, а то е необходимо, за да опрѣдѣлите сѫщностьта на вашия животъ. Тази абсолютна малка величина е Божествената величина, съ която трѣбва да се мѣрятъ всичкитѣ нѣща. Само като дойдете до абсолютно малкото, ще имате мѣрка да мѣрите всички величини и ще разбирате смисъла на живота. И когато разберете тази абсолютна малка величина, вие сте господари на всички положения.

    Привиднитѣ обяснения въ живота всѣкога ни водятъ къмъ една крива посока. Вземете всички ония съврѣменни духовни и религиозни твърдения, кой е на правата страна. Даватъ се само частични обяснения на ония съврѣменни философи, които сѫ създали почти всички нещастия въ живота, но тѣ сѫ само палеативни обяснения. Запримѣръ, кой отъ васъ не може да проповѣдва моралъ? Какъвъ ли не моралъ вие проповѣдвате на вашитѣ дѣца? Проповѣдвате имъ, какъ трѣбва да живѣятъ, за да бѫдатъ щастливи. Питамъ гдѣ има поне единъ отъ тия щастливитѣ хора, който да е написалъ своята биография и да покаже, че е билъ щастливъ, и въ раждането, и въ умирането си? Значи, тамъ не е смисълътъ на живота. Има другъ смисълъ въ живота: да влѣзешъ въ тѣлото си, и да излѣзешъ отъ тѣлото си, безъ да се мѫчишъ.

    И тъй, всѣко едно криво желание е една крива връзка, която свързва душата на материята, а всѣка връзка ограничава човѣка. Желанията, които имате, всѣкога трѣбва да бѫдатъ свободни, да не ви вързватъ. Имайте желания, но не се вързвайте! Никога не оставяйте да ви вързватъ други въ живота. Запримѣръ, имате едно дете, казвате: азъ безъ туй дѣте не мога. Дѣтето пъкъ казва азъ безъ майка си не мога. То е една крива насока. Дѣтето безъ майка си може. Чудни сте вие! Майката не може безъ дѣтето. Ами ти, прѣди да се оженишъ, когато нѣмаше дѣца, какъ живѣеше безъ тѣхъ? Защо се държишъ въ тази крива философия? Нѣкои казватъ: азъ безъ радости въ живота не мога да живѣя. — Можешъ. Всѣки иска да живѣе съ радости, а безъ скърби. Не, ако щастието е една необходимость, тогава и скръбьта е друга необходимость. Не е вѣрно, че щастието е една необходимость за душата. Душата може и безъ щастие. Ще кажете; какво ще бѫде състоянието на душата тогава? Да кажемъ, че ти имашъ единъ обектъ, който ти причинява извѣстно приятно настроение, но ти искашъ да го хванешъ съ рѫцѣтѣ си и да го стиснешъ до гѫрдитѣ си. Ти мислишъ, че само като го стискашъ, само тогава живѣешъ. Туй е най-глупавото състояние. Туй, което можешъ да стискашъ, и далечъ отъ тебе да е, пакъ можешъ да живѣешъ безъ него, обаче, въ дадения моментъ, туй е едно твое състояние, но тамъ е всичкото заблуждение. Този прѣдметъ може да бѫде недушевенъ, може да бѫде и одушевенъ, законътъ е все сѫщиятъ. Важното е, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ прѣдмета.

    Нѣкой пѫть казваме: какъ е възможно човѣкъ да живѣе безъ тѣло? — Може да живѣе безъ тѣло. Подъ думата „тѣло“, разбирамъ ограничение. Ако ние кажемъ, че безъ тѣло не може, значи тѣлото е една абсолютна реалность, на която душата е сѣнка. Не е така. То е все сѫщото, ако кажемъ: азъ безъ кѫща не мога да живѣя. Какъ не можешъ? Птицитѣ какъ могатъ да живѣятъ? Значи тѣ сѫ по-умни отъ тебъ? Може безъ кѫща да се живѣе. Не е кѫщата, която дава живота. Кѫщата е само единъ резултатъ. Ние създаваме кѫщитѣ, а може да създадемъ кѫщи, каквито искаме. Може да имъ туримъ два, три, четири, петь етажа ние сме господари на положението. Казвате: какво ще стане като загубя тѣлото си? — Ще почнешъ да мислишъ какъ да създадешъ една по добра кѫща Като изгори първата ти кѫща, ще направишъ втора, по хубава, по най модеренъ начинъ, и ще благодаришъ на Бога, че първата е изгорѣла.

    Сега необходимо е за всинца ви да схващате абсолютнитѣ величини. Богъ всѣкога се стреми къмъ насъ, а ние се стремимъ къмъ Бога. Значи, смисълътъ на нашия животъ е въ стремежа ни къмъ Бога, но имайте прѣдъ видъ, че вие не може да обхванете Бога. Абсолютно голѣмото не може да се побере въ абсолютно малкото, и абсолютно малкото не може да изпълни абсолютно голѣмото. Тѣ сѫ двѣ невъзможности, и между васъ и Бога всѣкога ще има слѣдната разлика: вие никога въ живота си нѣма да заемете туй, което Богъ заема, и Богъ, колкото и малъкъ да стане, Той нѣма да бѫде като васъ. Схващате ли каква е мисъльта? Цѣлото не може да се прѣвърне на една своя часть, нито частьта може да образува цѣлото. Въ висшата математика доказватъ, че частьта е равна на цѣлото. Това сѫ математически твърдения. Въ какво отношение частьта е равна на цѣлото? То  е слѣдующето положение, ако абсолютно малкото и абсолютно великото, иматъ единъ и сѫщъ стремежъ единъ къмъ другъ, то въ дадения моментъ, когато абсолютно великото се движи къмъ абсолютно малкото, и абсолютно малкото се движи къмъ абсолютно великото, ако силитѣ, съ които се движатъ единъ къмъ другъ сѫ равни, въ туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бѫде като абсолютно малкото. Въ даденъ моментъ, ако стремежътъ на човѣка къмъ Бога е толкова силенъ, колкото стремежа на Бога къмъ човѣка, въ туй отношение казваме, че тѣ сѫ равни, а не по своята есенция, не по своята сѫщина. Въ този стремежъ трѣбва да се зароди тази хармония между Бога и насъ, за да изпълнимъ Неговата воля. Като се зароди у насъ силно желание да изпълнимъ Неговата воля, и въ Бога се заражда желание да изпълни нашата воля.

    Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? — Не може. То може да я прояви. Въ абсолютно малкото може да се зароди силния стремежъ да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. Да кажемъ, ти желаешъ Богъ въ тебе да стане великъ, и въ туй величие ти се разширявашъ. Понеже Богъ е великъ, като Го повикашъ, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка, да я разширимъ!“ Ти отговаряшъ: „Малка е, но пари нѣмамъ“. Тогава Богъ влага срѣдства. Ти градишъ. Той влага; ти градишъ. Той влага и, така ти създаде работа. Ти трѣбва да Го повикашъ. Той ще ти даде планъ, начинъ за работа, а ти ще почнешъ да реализирашъ Неговия планъ. А сега, като дойде Господь, вие казвате: я ни съгради кѫщата! — искате Той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всѣкога гради, то слага камъче, по камъче, а Богъ, въ своята прѣмѫдрость наблюдава градежа, както това става и въ козмическия животъ. Много пѫти ви нападатъ противорѣчия, съмнѣния, като че нищо не сте постигнали. Това сѫ прѣходни състояния. Нѣкой пѫть мислите, че никой не ви обича, не мисли за васъ, считате се като едно микроскопическо сѫщество, а нѣкой пѫть мислите, че сте много голѣмъ, цѣлата земя може да разтърсите. Колкото е вѣрно едното състояние, толкова е вѣрно и другото. Вие се движите едноврѣменно между тия двѣ величини, за да създадете една нова мисъль. Щомъ мислите за Великото, вие сте въ връзка съ Бога. Когато не мислите нищо, тогава Богъ мисли за васъ. Господь се обърне, тури си микроскопа и започва съ своитѣ клѣщички. Ти дигашъ шумъ, Той те хване, пита те: „Какво ти е?“ Много ми е тѣсно тукъ. „Тя е лесна работа“. И ти тогава казвашъ: ето спасението. Значи, само Богъ съ Своята Мѫдрость е въ състояние да те извади отъ абсолютно малкото. То е едно отъ най опаснитѣ състояния въ живота, нѣма по-голѣмо страдание отъ туй, да се намѣришъ въ абсолютно малкото! Който се намѣри въ клѣщитѣ на абсолютно малкото, той знае какво нѣщо сѫ страданията. И когато Богъ иска да смири единъ духъ, който мисли, че е великъ, туря го въ абсолютно малкото. Той се спира тамъ и почва да се моли, и тогава Господъ дойде, хване го съ щипцитѣ си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи великиятъ?“ Само въ абсолютно малкото човѣкъ може да се смири. Затуй ние въ живота си минаваме отъ вѣчния животъ къмъ врѣменния, за да научимъ абсолютното смирение. Господъ иска, щото всичкитѣ сѫщества, колкото и да сѫ голѣми да разбиратъ тия два велики закони. И всѣки, който въ най-малкия смисълъ пристѫпи закона, само като помисли, че е безграниченъ, трѣбва да влѣзе въ абсолютно малкото, да се смири. Безграниченъ е само Единъ Богъ! Всички ние се стремимъ къмъ Него. Щомъ нѣкой помисли, че е безграниченъ, той влиза въ стълкновение съ закона, и трѣбва да вземе обратно движение, къмъ абсолютно малкото. Като стигне до дъното, отъ тукъ вече човѣкъ започва да се възражда наново. Като стигнешъ да абсолютно малкото, Богъ ще те посрещне, ще те спре и въ този моментъ на крайно отчаяние, когато ти искашъ да се самоунищожишъ, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?“ Ти ще кажешъ: разбрахъ. Тогава Той ще те вземе въ другата посока и ще ти покаже абсолютно великото. Той ще те понесе на своитѣ крила, ще те разведе изъ цѣлата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходишъ въ съгласие съ моитѣ закони, всичко туй ще бѫде твое, но деньтъ, въ който ти направишъ най малкото прѣстѫпление, ще се намѣришъ въ положението на послѣденъ слуга.

    Нѣкой пѫть вие искате да правите инатъ на Господа, не искате да Му говорите, искате да Го заставите Той да ви проговори. Това съ хората е лесна работа. Ако мълчишъ при единъ човѣкъ 10 години, той ще ти проговори. Но съ Бога не е така. Мълчишъ 10 години, 100 години, 1000 години и пакъ ти ще заговоришъ пръвъ, Господъ нѣма да ти заговори. И като заговоришъ, Господъ казва: „Добрѣ че заговори нашето гнѣвливо дѣте“. И всички тия хора на земята, както ги виждате, все сѫ такива гнѣвливи дѣца, паднали отъ небето. Тѣ се разгнѣвили за много малко нѣщо и съ хиляди години мълчатъ, отъ дома си бѣгатъ и казватъ: азъ за дома не искамъ да мисля, Ама сега се затѫжили вече, като сѫ дошли до дъното на абсолютно малкото и питатъ: какво ли правятъ горѣ? Тѣ сѫ дошли до едно умиление и разкаяние. Тогава почватъ ангелитѣ да слизатъ отгорѣ, да носятъ писма отъ кѫщи. Тѣ четатъ писмата, текатъ имъ сълзи и питатъ: „Какво прави моята сестра?“ — Мисли за тебъ. Ами ти? „Азъ мисля да се върна назадъ, познахъ погрешката си“. И Христосъ казва: „Голѣма е радостьта на ангелитѣ горѣ на небето, когато една душа се обръща къмъ Бога“. Човѣкъ минава прѣзъ абсолютно малкото и отива къмъ абсолютно великото, безграничното. Само въ този моментъ ще дойде Божествената Любовь.

    Сега вие ще кажете: тия работи ние ги знаемъ. Да, но тази философия има приложение. Нѣкой день сте разтревожени, може би случайно, гледайте въ една минута да измѣните състоянието си. Тази философия, споредъ която сега вървите, изискватъ се години, за да станете добри. Добрината на човѣка зависи отъ момента. Въ единъ моментъ човѣкъ може да стане добъръ, а хиляди години се изискватъ да се прояви добродѣтельта въ своята сѫщина. Това вече е за проявлението на-доброто, като Божествено начало, но измѣнението на човѣка става моментално. Има, тъй нареченитѣ Божествени минути. Често азъ ви говоря за думата „сега“, като ви казвамъ никога да не туряте въ ума си момѣнта „утрѣ“. Между „сега“ и „утрѣ“ има единъ промеждутъкъ, има тъмнина, земята се е завъртѣла веднъжъ, и въ тази тъмнина ти ще заспишъ, връзката между твоето сегашно и утрѣшно съзнание ще се измѣни. Ти, като започнешъ нѣкоя работа, кажи „сега“. Вечерьта, като си лягашъ, нѣма да кажешъ „утрѣ“, ще кажешъ пакъ „сега“. Станешъ, пакъ кажи „сега“; день, два, година, то е все „сега“. Туришъ ли въ мисъльта си думата „утрѣ“ веднага въ съзнанието ти ще се зароди една междина, ти ще загубишъ съзнание и трѣбва да си спомнишъ това нѣщо пакъ наново. Нѣкои казватъ: утрѣ ще направя тази работа. „Утрѣ“, това е човѣшко, „сега“ е Божествено. Ние трѣбва да започнемъ съ човѣшкото и да свършимъ съ Божественото въ живота. И тъй, животътъ трѣбва да се разбира отъ тази дълбока, философска страна. Въ живота трѣбва да има философия. Запримѣръ, често вие плачете, и всѣки ви вижда. Когато плачете, влѣзте въ стаята си, изплачете се и като излѣзете, никой да не знае, че сте плакали. Щомъ плачете прѣдъ хората, тѣ ви плащатъ вече. Пъкъ, ако вие имате тѫга, нека остане тази тѫга за васъ, да не я плащатъ хората. Изражение на тѫгата може да има отвънъ, но сълзитѣ да останатъ вѫтрѣ въ тебъ. Плачешъ ли отвънъ, тия сълзи ще направятъ тиня, каль, а колко е по-добрѣ тѣ да влѣзатъ въ почвата! Вие забѣлѣзвате ли, какви ставатъ тия дѣца, които много плачатъ? Идете въ училището и вижте, дали нѣкой ученикъ, който е започналъ съ плачъ е станалъ великъ човѣкъ въ живота! Не. Слѣдователно скръбьта трѣбва въ вашия животъ. И азъ бихъ желалъ, скръбьта ви да бѫде тъй дълбока, че който влѣзе вѫтрѣ въ васъ и погледне скръбьта ви, да му настръхнатъ коситѣ. Като съзре тази ви скръбь да не се отчайва, но да каже: въ този човѣкъ има воля. Какво геройство е, когато видишъ единъ човѣкъ, срѣщу когото всички се опълчватъ, носи голѣми незгоди, неприятности, бѣднотия, недоразумѣния, и всички тия, страдания прѣнася мълчаливо, съ радость въ живота си! Каква велика гледка прѣдставлява такъвъ човѣкъ! Това е животъ! А когато всички ви видятъ, че плачете, тѣ ви водятъ за рѫка. Този ви утѣши, онзи ви утѣши. Е, кой нѣма да ходи така? И дѣцата могатъ тъй да ходятъ.

    Днесъ, Петровъ-день, врѣмето е хубаво, ние сме на „изгрѣвъ“. Миналата година на Петровъ-день бѣхме на Мусала. Тази година сме при малкото, а миналата година бѣхме при великото. Учимъ единъ и сѫщъ законъ. Тамъ горѣ бѣше тихо и при малкото сега е пакъ тихо. И абсолютно малкото има добри страни и абсолютно великото има добри страни. Защо до днесъ валѣше, а днесъ не вали? Господъ казва: „Днесъ нѣма да вали, защото този дъждъ въ абсолютно малкото нѣма кѫдѣ да влѣзе, ще изподави всичкитѣ дѣца. Ако излѣешъ единъ котелъ съ вода върху единъ човѣкъ, то е цѣло благословение, но за мравкитѣ, то ще бѫде цѣлъ потопъ. Тия течения, които ставатъ отвънъ, въ природата, прѣдизвикватъ извѣстни промѣни на състоянията и въ насъ. Като вали дъждъ, нѣкой пѫть усѣщате нѣщо мрачно въ васъ. Тия течения създаватъ цѣло наводнение въ васъ, а нѣкой пѫть като вали дъждъ, вие усѣщате едно приятно настроение Тогава вашето движение е къмъ Бога. Всички ще гледате да се поляризирате да имате стремежъ къмъ Бога. Не сте ли добрѣ настроени, измѣнете настроението си, турете въ ума си мисъльта, че въ свѣта има само Едно Сѫщество, което ви разбира. Неговото съзнание е всѣкога будно. Когато дойде да се справяте съ Истината, никаква друга философия! Нѣкой пѫть може да ви изоставятъ и ангели, и богове, и вашитѣ рѫководители, вие ще се спрете върху великата Истина и ще расте само на Божието съзнание; то никога не спи, всѣкога е будно. Само така ще придобиете една вѫтрѣшна опитность. Слѣдователно, въ едно голѣмо страдание, при най-голѣмото безмислие на вашия животъ, има Едно съзнание, което ви разбира. То се интересува отъ васъ толкова, колкото и вие. То е Божието съзнание. Богъ мисли най-добриятъ начинъ за вашето избавление. Той върви и ви срѣща, Той е задъ васъ. Вие сте тѫжни, не виждате нищо и си казвате: свърши се съ тази работа. Когато всичко за васъ се е свършило, Той върви задъ васъ и мисли да употрѣби най-добрия начинъ, за да ви избави. Той мисли какъ може да ви зарадва, но трѣбва да идете до дъното. Той намира планъ, какъ да ви се обади. Както не се надѣвашъ, току ти подшушне нѣщо, почне да ти говори, ти чуешъ първия гласъ но мислишъ, че въ тази пустиня на живота около тебе нѣма никой, че си самъ, но изведнъжъ чуешъ този гласъ, казвашъ си: значи тукъ имало и другъ нѣкой. Гласътъ започне да ти говори, а ти се услушвашъ. Чуешъ единъ гласъ, втори, трети, четвърти, всичко туй оживѣва, и около тебе ще дойдатъ Бѣлитѣ Братя и ангелитѣ, ти ще се зарадвашъ и ще кажешъ; не съмъ самъ, другояче не би останало нищо отъ мене. Тѣ ще те взематъ, ще ти говорятъ, ще ти дадатъ единъ добъръ обѣдъ, послѣ ще легнешъ да поспишъ. Послѣ ще те заведатъ при баща ти, при майка ти. Ти ще си въздъхнешъ свободно и ще кажешъ: „Заслужва да се живѣе за Бога!“ Смисълътъ на живота е въ това. Вие сте минали много опасни мѣста въ живота. Нѣкои иматъ още да минаватъ а нѣкои сѫ ги минали. Всѣки трѣбва да мине прѣзъ това опасно мѣсто. Това е обръщане къмъ Бога, покаяние, спасение, и какви ли още имена не му турятъ. То е възстановяване на онази вѫтрѣшна хармония между Бога и насъ, а тя трѣбва да сѫществува всѣкога. Всѣко разединение между абсолютно малкото и абсолютно великото създава страдания, а образуването на тази хармония създава щастие. Тази връзка може да се образува мигновено. Ще се спрешъ и ще кажешъ: ще ида при Баща си да поправя погрѣшката си.

    Сега, да обясня моята идея. Богатъ господарь, съ прецизенъ характеръ, има 10 души слуги. Единъ день посажда орѣхъ въ градината си, обаче тамъ, кѫдѣто не би трѣбвало да го посади. Израства орѣхътъ. Той пита: кой го посади тукъ? Вика първия слуга. Пита го, хока го, кара му се — не е той. Тъй изрежда всичкитѣ 10 слуги — никой отъ тѣхъ не го е посадилъ. „Че кой го посадилъ, вие всички сте се сговорили да ме лъжете. Не знаете ли, че тукъ има планъ! Кой ви позволи да посаждате тукъ орѣха? Хока ги, бие ги, всички мълчатъ, никой не го посадилъ. Господарьтъ развълнуванъ, върви и си мисли, какъ тъй израстналъ този орѣхъ! Тъй както седи при орѣха, изведнъжъ си спомня, че този орѣхъ го посадилъ самъ той. А сега белята! Божествениятъ законъ какво изисква отъ господаря? Той може да заглади работата, като каже на слугитѣ си тъй: „Азъ ще ви простя, но още веднъжъ да не ме лъжете“. Това е по човѣшки, обаче Божествениятъ законъ казва другояче: ще съберешъ слугитѣ си и ще имъ кажешъ, че този орѣхъ ти си го посадилъ. Той ще се изповѣда предъ тѣхъ и ще имъ цѣлуне рѫка. Божествениятъ законъ така урежда нѣщата. Като направишъ единъ грѣхъ на брата си, ще се извинишъ прѣдъ него, ще му кажешъ: Братко, азъ съмъ забравилъ, азъ посадихъ този орѣхъ. Като направи господарьтъ тъй, той веднага ще се реабелитира прѣдъ очитѣ на слугитѣ си, но ако не си признае погрѣшката, тѣ ще кажатъ: „И той е като всички“. Иначе тѣ ще знаятъ, че тѣхниятъ господарь е справедливъ и честенъ. И кой ли нѣма такива орѣхи посадени въ градината си? Всѣки единъ отъ васъ има посѣтъ по единъ такъвъ орѣхъ. И тамъ е спорниятъ въпросъ, кой го е посадилъ. Не е лошо, че ти си го посадилъ, но кажи: азъ го посадихъ, и въпросътъ е уреденъ. Нали всинца искате да бѫдете господари?

    Сега азъ бихъ желалъ да си признаете прѣдъ слугитѣ, че вие сте посадили този орѣхъ, и въпросътъ между господари и слуги веднага ще се разрѣши. Слѣдъ като господарьтъ направи своето извинение, ще трѣбва да повика всичкитѣ слуги да имъ даде едно угощение, да си хапнатъ приятелски, всички заедно и да кажатъ: „Хайде да живѣе орѣхътъ!“ Този орѣхъ стана причина господарьтъ и слугитѣ да се разбератъ. Така и всичкитѣ противорѣчия вѫтрѣ въ живота ставатъ причина да се опознаемъ и разберемъ повече, и кажемъ: Да, животътъ; тъй, както се проявява, е добрѣ уреденъ.

Т. м.

*

34 школна лекция на

общия окултенъ класъ (II година)

12.VII.1923 г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...