Jump to content

1923_06_28 Божественото и човешкото. Днес, а не утре


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

БОЖЕСТВЕНОТО

И ЧОВЕШКОТО

ДНЕСЪ, А НЕ УТРѢ.

Т. м.

    Прочете се резюмето върху темата: „Ползата отъ прѣдметното обучение“.

    Да се изпѣе „Духътъ Божий“.

    Прочетоха се нѣколко работи върху темата: „Разликата между добро и правда“.

    За слѣдующия пѫть ще имате темата: „Прѣдназначението на братя и сестри“.

    Ако бихъ ви задалъ единъ въпросъ: Защо човѣкъ не се ражда наученъ, защо природата е изключила това, какъ бихте отговорили? Може ли човѣкъ да се роди ученъ?

    Ще ви задамъ другъ въпросъ. Когато се създаде нѣкой инструментъ, като пияно или органъ, този инструментъ създава ли се съвършенъ? Не, трѣбва да има нѣкой, който да умѣе да свири, и той ще види, какво му липсва. Следователно, човѣкъ се ражда не ученъ не само въ потенциално отношение, като органа, а и кинетически — значи трѣбва да се прояви, както музиката въ органа. Като дойде онзи артистъ и се съединятъ двамата — артистътъ и органътъ, тогава излиза нѣщо. Ние наричаме, ученъ човѣкъ този, който се проявява.

    Сега, въ окултната школа има едно твърдение, че всѣка душа вѣчно носи всичкитѣ свои способности и качества, но ги проявява само тогава, когато дойде въ съприкосновение съ Божествения Духъ Тъй щото, ако въ нѣкои отношения вие сами себе си не познавате, то е по простата причина, че човѣкъ може да се познае само когато до него се докосне Божественото. Но, да слѣземъ малко по близо до живота. Какво е прѣдназначението на една школа? Може да ни запитатъ, какво е прѣдназначението на писането? Защото, има изкуства като писането или като рисуването или орането, копането, шиенето, готвенето и т.н. Това сѫ все изкуства, отъ които човѣкъ се ползува. Говорътъ, това е едно изкуство. Да мисли човѣкъ, и това е едно изкуство, само че не принадлежи на физическия свѣтъ, а на единъ по-висшъ свѣтъ.

    Често нѣкои отъ васъ се спиратъ и казватъ: защо не съмъ добъръ? Азъ ще ви запитамъ: отгдѣ знаете, че не сте добри? За да познаешъ, че си лошъ, трѣбва да си позналъ по-рано, че си добъръ. Не можемъ да отречемъ нѣщо прѣди то да е сѫществувало. Слѣдователно, били сте добри, а сега сте лоши. Добрѣ, ако пъкъ твърдимъ, че сме добри, значи били сме лоши, та сме станали добри. Тази вечерь ще имаме малко контрасти. Има ли нѣщо лошо въ това, ако кажа нѣкому, че е лошъ? Ако кажа нѣкому, че той е едно празно шише или едно пълно шише, какво обидно има въ това? Ами, ако азъ нося на гърба си едно празно, чисто шише и дойда до единъ чистъ изворъ, доближа се и го напълня, какво лошо има въ това? Ако този човѣкъ е празенъ, виновенъ ли е? Но, ето да ви покажа гдѣ седи погрѣшката на вашата философия, особено на васъ ученицитѣ. Прѣдставете си, че вашиятъ господарь ви праща на работа, но трѣбва да минете прѣзъ една пустиня, дълга 50 — 60 клм., и въ нея нѣма никакъвъ изворъ. Той ви дава едно шише съ 5 кгр. вода, но по едно врѣме то почва да ви тежи и вие казвате: „Дали нѣма никаква възможность да се освободя отъ този товаръ?“ Дохожда ви на ума да отворите запушалката, изливате водата и оставяте въ шишето само ½ кгр. вода и казвате: „А, сега намѣрихъ една философия, освободихъ се отъ този товаръ“. Но прѣзъ деня слънцето ви напече, дойде жаждата, и гърлото ви засъхне. Тъй че вие като искахте да се освободите отъ този малъкъ товаръ, отъ туй зло, освободихте се, но то дохожда отвѫтрѣ. Сега, ние умнитѣ хора, които искаме да се освободимъ отъ този малъкъ товаръ отвънъ, налитаме на по-голѣмъ — отвѫтрѣ. По-добрѣ да носишъ туй шише съ 5 кгр. вода на гърба си, отколкото да усѣтишъ тази вѫтрѣшна жажда. Слѣдователно, вие не можете да избѣгнете туй вѫтрѣшно противорѣчие. Щомъ вашиятъ господарь ви е далъ туй шише, ще го носишъ и ще пиешъ. Ще дигнешъ шишето на едно мѣсто, ще пиешъ една глътка и ще се ободришъ. На друго мѣсто друга глътка, послѣ трета, четвърта и т.н. Слѣдователно пълнитѣ шишета, които ви сѫ дадени, не изпразвайте! Сега, да ви прѣведа този примѣръ. На какво да уподобя туй шише? Вие сте дошли въ този свѣтъ, и Господъ ви е далъ 10 души приятели, обаче вие обидите едного, и веднага изгубите всичкитѣ други ваши приятели. Тѣ за васъ сѫ вече празнитѣ шишета, и като минавате прѣзъ пустинята, тѣ не могатъ да ви помогнатъ. Питамъ: Какво сте спечелили? И тъй, въ живота си не обиждайте, не изпразвайте вашитѣ приятели! Приятельтъ ти може да е единъ съдружникъ. Не изпразвай съдружника си, имашъ нужда отъ него. Добрѣ, да допуснемъ сега, че твоятъ господарь ти е далъ 10 празни шишета, всѣко отъ които тежи по единъ килограмъ, а ти трѣбва да ги носишъ прѣзъ пустинята. При това, той ти дава единъ ключъ и ти казва: „Иди на еди-кое си мѣсто въ пустинята, тамъ ще намѣришъ една плоча, ще я отключишъ, ще я дигнешъ, вѫтрѣ има единъ изворъ и ще напълнишъ всички тия 10 шишета отъ тази вода. Всѣко едно отъ тия шишета събира по 10 кгр. вода. Можешъ ли да носишъ тия 100 кгр. вода? Не можешъ да я носишъ. И тъй, отворите вие тази плоча на извора, седите и мислите, какво да правите Ето, 10 души ваши приятели идватъ. Тѣ сѫ изгубени изъ пустинята, иматъ голѣма жажда, а не знаятъ гдѣ има вода. Едно врѣме тѣ сѫ били ваши неприятели, и сѫ били толкова гнѣвни спрѣмо васъ, че въ друго врѣме биха ви изтрепали, но сега гърлата имъ тъй сѫ засъхнали за вода, че всичко това сѫ забравили и ви питатъ: нѣмате ли малко вода. Дадете имъ шишетата, обърнатъ ги, задоволятъ се и казватъ: „Много благороденъ човѣкъ сте“. Тъй се ликвидира вашата стара карма“. Слѣдъ това си тръгнете въ пѫтя, и се върнете въ мѣстожителството си примиренъ вѫтрѣ въ себе си. Слѣдователно, навсѣкѫдѣ въ живота, и въ едно, и въ друго отношение, и въ училището, и вънка отъ училището, и въ пустинята, и вънка отъ пустинята, и въ смъртьта, и вънка отъ смъртьта трѣбва да прилагаме единъ и сѫщъ законъ, защото, не мислете, че слѣдъ като умрете, нѣма задачи. И въ смъртьта има задачи, и въ страданията, и въ радоститѣ, навсѣкѫдѣ има задачи, които трѣбва да разрѣшавате. Онази философия, която ви казва, че слѣдъ смъртьта нѣма животъ, нѣма задачи, не е вѣрна. Това е вашата крива философия. И слѣдъ смъртьта, и въ тъмнината нѣма освобождение. И въ свѣта нѣма никакво освобождение. Освобождение има само когато изпълнишъ волята Божия. Не я ли изпълнишъ — нѣма освобождение. И въ ада, кѫдѣто и да отидешъ, нѣма освобождение. Слѣдователно, ще кажешъ: „(Азъ съмъ изпратенъ и въ тъмнината, и въ ада, навсѣкѫдѣ да изпълня волята Божия“. Това е философията, това е учението на Бѣлото Братство да изпълнимъ волята Божия. А всѣко друго учение, което не изпълнява волята Божия, не е вѣрно учение. Туй е правата философия. Казвате: ще умра, и всичко се свършва. Не, и тамъ не се свършва, и тамъ има мѫчения. Слѣдъ смъртьта именно започва мѫчението. Знаете ли какви добри учители, какви лаборатории има тамъ. Като те турятъ ония учители тамъ въ този огънь вѫтрѣ! Слѣдователно, ние сме изпратени на земята да изпълнимъ волята Божия.

    Сега, другото заблуждение между ученицитѣ е това, че тѣ всѣкога търсятъ една школа, гдѣто могатъ лесно да минатъ. Че то лесното минаване въ едно отношение е мѫчно минаване въ друго отношение. Нали знаете онзи разказъ за щуреца и мравкитѣ. Щурецътъ цѣло лѣто пѣлъ, ялъ и скачалъ, не мислилъ за зимовище. Идва студена, люта зима, отива при мравкитѣ, казва имъ: „Малко житце ми се ще“. „Какво прави цѣло лѣто?“ — го запитватъ тѣ — Играхъ, пѣхъ и скачахъ. „Иди пакъ поскачай, и не яжъ“ — Но гладенъ не се скача. Лѣтно врѣме може да се скача, да се играе, но зимно врѣме не може. Слѣдователно лесниятъ пѫть не е правиятъ пѫть.

    Въ тази школа вие трѣбва да прибѣгнете до всички методи за прилагане. Да кажемъ, тази вечерь всинца не сте еднакво разположени духомъ. Туй не е грѣхъ, че не сте еднакво разположени. Това е естествено, понеже заемате разни положения въ живота. На едного мозъкътъ е възбуденъ отзадъ, на другиго — при ушитѣ, на трети — отгорѣ, на четвърти — отдолу, отстрани, навсѣкѫдѣ е възбуденъ. И всѣки, кѫдѣто е възбуденъ мозъка му, такива проявления има. Важното е да намѣрите методъ да се хармонизирате. Онзи, у когото мозъкътъ е възбуденъ при ушитѣ, той седи като курдисанъ пищовъ. Нали има такива малки момчета работници при сарачитѣ, които шиятъ настрана, а майсторътъ имъ слѣди и който отъ тѣхъ не знае да шие, щомъ е близо до него, той току изведнъжъ го бодне съ иглата. Това е състояние, което произтича отъ напрѣжение на енергията задъ ушитѣ, но заблуждението е тамъ, че нѣкои, като мислятъ да те ударятъ, искатъ да ти внушатъ, че ще те убиятъ. И ти вземешъ пушката и чакашъ. Излѣзешъ навънъ — нѣма никой. Цѣлъ часъ седишъ тъй съ пушката, мислишъ, че нѣкой ще те убие. Слѣдъ такова едночасово очакване ти цѣлъ день си възбуденъ, подпушенъ си, и прѣзъ него день, вижъ, че си се скаралъ съ нѣкого. Тази лъжа, че щѣлъ нѣкой да те убие, е поработила вѫтрѣ въ тебе. Ние, съврѣменнитѣ хора, 95% страдаме все отъ такива лъжи. Вие имате 25,000 лв. въ Народната Банка, и дойде нѣкой да ви каже, че Народната Банка е понижила шконтото, нѣма да изплаща, че вече е на фалирване. Веднага сърцето ви се обръща, става цѣла една пертурбация. Върнете се у дома си, пакъ не вѣрвате. Дѣйствително, тази банка е спасителната банка, но нѣкой пѫть така спасява хората, че за винаги сѫ спасени. Какъ? Фалирва тази банка. Изяде паритѣ и нищо не ви плаща, а вие започвате отново. Та, всинца ние на земята идваме все съ прѣвзети идеи, които ние сами сме създали, и отъ това страдаме. Правото учение е това, че ние трѣбва да се повърнемъ къмъ живота съ онѣзи идеи, които Богъ е вложилъ вѫтрѣ въ насъ, и да започнемъ съ тия Божествени идеи.

    Сега, азъ ще ви приведа този примѣръ за Шлятера, който се явилъ въ 1895 год. въ Америка. Той билъ обущарь, човѣкъ тихъ и спокоенъ. Тръгва за западна Америка, и тамъ се прочува като лѣкарь на разни болести. При него се стичатъ около 50 — 60,000 американци отъ цѣла Америка да ги лѣкува. Всѣки день той стоялъ на вратата си и по 15,000 души минавали прѣзъ рѫцѣтѣ му. Той само ги хващалъ и пущалъ, и така ги лѣкувалъ. Започвалъ работата си сутринь отъ 4 часа. Слѣдъ като седѣлъ така нѣколко мѣсеца, Шлятеръ пише въ своя дневникъ: „Понеже мисията ми се свърши, азъ се връщамъ при Отца си“. И досега не знаятъ, гдѣ е изчезналъ Шлятеръ, питамъ: „защо Шлятеръ се яви и защо изчезна? Какво придоби той съ лѣкуването на тия американци? Никаква религия, никакво учение не остави. Прѣзъ цѣлото врѣме той е мълчалъ. Той казвалъ: „Втори пѫть като дойда, ще говоря. Сега съмъ пратенъ само да лѣкувамъ. Нищо повече! Шлятеръ е разбиралъ своето прѣдназначение, Казва му се: „Ще лѣкувашъ“. Хваща болнитѣ за рѫцѣтѣ и ги излѣкува. Той не билъ ученъ човѣкъ, не е свършилъ три факултета нѣкѫдѣ, простъ обущарь билъ, но дава единъ отличенъ примѣръ на послушание.

    И сега, на всинца въ школата казвамъ, че ви липсва послушание. Когато ви дамъ една задача, вие така ще я изопачите, такива качулки ще ѝ турите, ча какво съмъ искалъ да кажа, не се познава. Вие ще я обърнете съ главата надолу, и слѣдъ туй, като не я направите, казвате: „Нищо не излѣзе отъ тази работа, учительтъ е простъ, не разбира отъ това“. Да, простъ е учительтъ, а този ученикъ е отъ ученитѣ. Само ученитѣ хора могатъ да критикуватъ, но тия учени хора, като отидатъ въ Бѣлото Братство, връщатъ ги назадъ. Пращатъ ги на земята да станатъ отъ тия животни за впрѣгане, да оратъ нивитѣ. Тия животни тамъ сѫ все учени хора, които критикуватъ своитѣ Учители. Всички сѫ критикували своитѣ Учители, и Богъ ги е пратилъ на земята да оратъ, като имъ казва: „Нали сте учени хора, задавамъ ви слѣдната задача: повикайте вашитѣ господари и ги научете на това, което вие намирате за право. Не мислите, че не е възможно това. Васъ ви се вижда чудно, че тия учени хора днесъ работятъ по нивитѣ. Ако краката на ангелитѣ се обърнаха на копита, и на задницитѣ имъ израстнаха опашки, а на главитѣ имъ израснаха рогове, мислите ли, че на синоветѣ Божии тукъ на земята, сѫдбата имъ ще бѫде по-добра? Защото, рогата е изопачение на човѣшката воля. Опашката у животнитѣ е изопачение на човѣшкия умъ, а копитото е извращане на човѣшката сила. Слѣдователно, когато тия сили се отнематъ, отъ туй идватъ страданията. Промѣнете духовния стремежъ въ себе си, веднага ще се измѣни и формата ви.

    Сега ние казваме, че Господъ ще оправи свѣта. Ами какъ ще се оправи? Ние разваляме свѣта, а Господъ да го оправя. Не, развалениятъ свѣтъ ние ще го оправимъ. Нѣма защо Господъ да оправя този свѣтъ. За Бога е по-лесно да създаде единъ новъ свѣтъ, отколкото да оправя стария. И когато човѣшкото тѣло стане много грѣшно, на Господа е по лесно да направи ново тѣло, отколкото да поправя това грѣшно човѣшко тѣло. И не мислете че Господъ ще поправи това тѣло или ще поправи този свѣтъ. Не, Той ще създаде новъ свѣтъ. Да се поправимъ! Нѣма какво да се поправяте, не мислете за поправяне. Ама ще ме схващате добрѣ, на васъ говоря така, Тази дума „поправяне“ употрѣбете я не въ обикновения ѝ смисълъ. Вземете да разбирате Божествено нѣщата. Думата поправяне е малко нѣщо, то е обикновена работа, а животътъ никога не се поправя, той се обновява. Не мислете за поправяне въ живота, а търсете обновление въ живота. Вие не знаете какво да искате. Искайте великото отъ Бога — да се обновите! Богъ, който е толкова великъ, не искайте отъ Него малки, дребни работи. Отивате при Господа, казвате: „Моля Ти се, дай ми 10 лева!“ Че 10 лв, да искашъ отъ мене, лесно мога да ти ги дамъ, отъ Драгана сѫщо, но като отидешъ при Бога, отъ Него ще искашъ нѣщо, което никой човѣкъ на земята не може да ти го даде. И тогава, като поискашъ отъ Бога туй великото, Той ще ти обърне внимание, и ще ти го даде. Туй е учението на Бѣлото Братство. А сега, вие седите и очаквате дребни работи, съ тѣхъ се занимавате. Двама души се скарали, речено-казано. Е, сестра ти казала, че ти си била едно празно шише. И започвашъ: „Ти, Господи, не чу ли, че сестра ми ме нарича празно шише?“ И сега Господъ ще се занимава съ това, че ти си била едно празно шише. На друга нѣкоя казали, че била пълно шише. Друга нѣкоя казала на сестра си, че била черна. Тя ѝ казала, че ти си бѣла и т. н. Сега Господъ ще се занимава съ тия нѣща. Не, Господъ се занимава съ велики съ сѫществени работи. Че то ще бѫде смѣшно, ти си въ единъ театъръ, дали ти да играешъ на сцената една роль на графиня, и ти казвашъ: „Защо Господъ не ме вдъхнови да изиграя добрѣ тази си роль?“ Хубаво, като те вдъхнови, и ти изиграешъ добрѣ ролята си, съ това ще оправишъ ли свѣта. Единъ карагосчия иска да си изиграе добрѣ ролята, и Господъ му помогне. Какво отъ това? Това не сѫ прави сѫждения. И тъй, вие ще вложите една велика идея, и ще желаете онова възвишеното, благородното, мощното. Ще отправите вашия умъ къмъ Бога, да ви благослови, и да ви даде това, което никой другъ не може да ви го даде: Щомъ разберете този великъ законъ, като ученици, това ще желаете, да искате отъ Бога невъзможното — невъзможното за хората, а възможното за Бога. Сега всички казватъ: защо да не живѣемъ братски? Не, вие искате малкото. Идете въ свѣта, тамъ всички живѣятъ братски. Това изкуство азъ го знамъ, да ви дамъ на всички правила. Това е най лесното изкуство — да живѣете братски. Не, искайте отъ Бога Той да се всели въ васъ, Неговата любовь да дойде у васъ, да опитате каква е тази любовь. Всички други въпроси се разрѣшаватъ лесно. Искайте да имате тази Любовь още сега, въ този си животъ. И послѣ, като ученици, има само едно „сега“, „днесъ“. Не казвайте „утрѣ“! Въ Божествения свѣтъ кажешъ ли „утрѣ“, ти влагашъ човѣшкото въ Божественото. Кажешъ ли: Азъ туй ще го направя, но послѣ добавишъ „утрѣ“, тави идея е напълно парализирана. И съ вашето незнание, какъ да говорите, вие парализирате онѣзи благородни начинания въ себе си. „Утрѣ“, това е човѣшкото. „Днесъ“, това е божественото. Писането не казва „утрѣ“, но, „днесъ“. „Ако чуете гласа ми, не ожесточавайте сърцето си“! То значи: не губете онѣзи хубави условия, посѣйте доброто въ себе си, и то ще се благослови. Туй правило може да се приложи. Запримѣръ, вие сте художникъ, имате дарбата на скулпторъ, или сте поетъ, писатель, земледѣлецъ или желѣзарь, или какво и да е друго изкуство имате, колкото и да е малко то, използувайте го! Условията, които ви се даватъ, колкото и малки да сѫ тѣ, използувайте ги. Сѣдали ли сте въ най голѣмото си отчаяние, когато мислите, че всичко съ васъ е свършено, да опитате, че има единъ законъ, който слѣди всичко туй? Този законъ е нареченъ законъ на Ополенсъ. Ще ви обясня какво нѣщо е закона на Ополенса. Законътъ на Ополенса казва, че условията или най хубавитѣ елементи или най-хубавитѣ срѣдства за вашия животъ сѫ вложени нѣкѫдѣ въ България, или въ Франция, или въ Германия, или най-послѣ нѣкѫдѣ въ Америка, и вие трѣбва да отидете точно на врѣме на това мѣсто да си ги вземете. Не трѣбва да отидете прѣждеврѣменно, защото ще чакате, но не трѣбва и да закъснѣете. Точно на врѣме трѣбва да отидете, тия нѣща ви очакватъ тамъ и ще си ги вземете. Единъ американецъ отъ Ню-Иоркъ, търговецъ, който като изучавалъ окултнитѣ науки, изучавалъ и този законъ на Ополенса, случва му се, че по едно врѣме пропада въ търговията си. Най послѣ той иска да опита този законъ. Туря въ ума си една доста крупна сума, и настоявалъ, търси тия пари, иска да му дойдатъ отнѣкѫдѣ. Той си казвалъ, азъ искамъ, въ силата на този законъ, въ продължение на два мѣсеца тия пари да ми се донесатъ тукъ. Но тия пари слѣдъ опрѣделенитѣ два мѣсеца не дошли. Тогава той казва. „Ритамъ този законъ!“ и тръгва за единъ малъкъ градецъ. Качва се на трена и стига въ града. Щомъ влиза въ града, явява се една буря една такава голѣма хала, че почти половината отъ този градъ билъ унищоженъ. Едно голѣмо здание се съборило, и както минавалъ покрай него, единъ камъкъ удря крака му, счупва го, и цѣли 4 5 часа той билъ въ несвесть. Събужда се послѣ, и до крака си вижда единъ чекъ отъ 10,000 долари на негово име. Паритѣ дойдоха, но и кракътъ отиде. Та сега този законъ дѣйствува навсѣкѫдѣ. Нѣкой министъръ отъ нѣкое министерство ще му се дадатъ по закона на Ополенса тия 10,000 долари, но и кракътъ му ще отиде.

    Не, по законенъ начинъ ще използувашъ тия блага. Не чакашъ ли по законенъ начинъ, или вземешъ ли по-вече отъ туй, което ти се пада, или искашъ ли го не наврѣме, ще ти дойде нѣкое нещастие. И сега отъ 20 години насамъ, ученицитѣ искатъ незаконни нѣща. Тѣ казватъ: „Учителю, дай ни сила да лѣкуваме, дай ни тази Любовь, че като излѣземъ прѣдъ българския народъ всички да потреперятъ, да познаятъ, че туй учение е Божествено. Знаете ли тогава на какво ще мяза българскиятъ народъ? Ако азъ бихъ ви далъ тази сила, положението на българския народъ ще се влоши 10 пѫти повече отколкото е сега. Не е позволено да се лѣкува който и да е. Има прѣстѫпници, убийци, които по никой начинъ единъ духовенъ лѣкарь не може да ги лѣкува. Ако единъ духовенъ лѣкарь освободи единъ прѣстѫпникъ, той ще носи неговата карма. Не трѣбва само да го освободишъ, но ще трѣбва да извършишъ цѣлъ единъ прѣвратъ вѫтрѣ въ него, и да му кажешъ: „Слушай, ти си единъ прѣстѫпникъ — убийца, ще идешъ да се молишъ, и когато се разкаешъ, ела при менъ!“ А сега тѣзи ученици, ако иматъ сила да лѣкуватъ, ще отидатъ на дѣсно — на лѣво, и най-послѣ ще кажатъ: „Да отворимъ очитѣ на този“. На кого? На онзи прѣстѫпникъ. Знаете ли на какво мяза това? Единъ учитель праща дѣцата отъ своето училище при другъ свой учитель, който живѣе при единъ модеренъ пчелникъ и имъ казва да наблюдаватъ и изучаватъ тамъ живота на пчелитѣ. Тръгватъ тѣ, но си взематъ по едни тънки пръчици. Били около 10-ина дѣца. Стигатъ на пчелника, и веднага започватъ да бъркатъ вѫтрѣ въ кошеритѣ съ своитѣ тънки пръчици, пчелитѣ, обаче хубаво ги нажилватъ. Слѣдъ единъ часъ дѣцата се връщатъ при учителя си, но на нѣкои отъ тѣхъ очитѣ подпухнали. Защо? Учительтъ ги пита: Наблюдавахте ли пчелитѣ? Мълчатъ всичкитѣ. Да, нѣкои, като влѣзатъ вѫтрѣ въ Божествения свѣтъ, като тия малкитѣ дѣца, не отиватъ да да наблюдаватъ работата на пчелитѣ, ами ги бъркатъ съ пръчицата си. Пчелитѣ иматъ такива малки жила, съ които учатъ непослушнитѣ дѣца, какво трѣбва да правятъ.

    Сега, въ школата вие трѣбва да знаете едно нѣщо: споредъ вашитѣ мисли, споредъ вашитѣ желания, нѣкой пѫть вие привличате сѫщества отъ по висока иерархия, а нѣкой пѫть привличате сѫщества отъ по-нисша иерархия. Туй трѣбва да го знаете! Нито единъ отъ васъ не е свободенъ. Щомъ дойдатъ при васъ сѫщества отъ по-нисша иерархия, тѣ непрѣменно ще донесатъ по-лоши послѣдствия, ще донесатъ нещастия. А щомъ дойдатъ другитѣ сѫщества, отъ по-висшата иерархия, тѣ ще донесатъ блага. Слѣдователно, щомъ дойдете въ школата, непрѣменно трѣбва да бѫдете чисти! Като дойдатъ по-висшитѣ сѫщества, тѣ ще донесатъ по висши нѣща, вие ще почнете да се подигате, и вашиятъ животъ ще се урежда по единъ естественъ начинъ. Слѣдователно, има милиони работници, които работятъ за човѣка. И вие като работите, ще провѣрите този законъ.

    Разправятъ за онзи, който дошълъ сега въ Бургазко да лѣкува болни, че като дойде нѣкой боленъ при него, въ първо врѣме той седи и чака. Питатъ го: какво чакашъ? Той казва: „Не сѫ дошли още моитѣ помощници, не мога да лѣкувамъ“. Щомъ дойдатъ тѣ, и той започва да лѣкува. Слѣдователно, щомъ си отидатъ тѣ, ще спрешъ. Има помощници на човѣшката мисъль. Туй всички поети, всички писатели го знаятъ. Той седне и чака. Като ги нѣма помощницитѣ, той драще, драще, нищо не излиза. Когато дойдатъ тѣ, всичко е гладко, тъй като по масло върви, всичко се нарежда. Всички вие сте изпитали това. Имате работа въ кѫщи. Когато тия работници сѫ съ васъ, работа за 10 часа се свършва въ единъ часъ, всичко бързо върви. И тъй, запомнете този законъ: всички трѣбва да имате прѣдъ видъ Божественото, да не го прѣнебрѣгвате, а да знаете, че у всинца ви има хубави зачатки. Азъ не искамъ вие да бѫдете фонографи като курдисатъ единъ фонографъ, като него, да дадете отгласъ. Не, азъ искамъ вие да мязате на една насадена градина и туй хубавото, красивото у всички ви да се прояви — у всѣкиго едного отъ васъ да се съградятъ Божествени мисли. Всѣка една Божествена мисъль, която идва сега въ свѣта, може да стане като единъ подбудителенъ принципъ въ ума ви. Вие прѣнебрѣгвате този законъ и вслѣдствие на това у васъ се ражда единъ песимистиченъ духъ и казвате: тази работа нѣма да излѣзе. Коя работа? Работата на школата отлично ще се свърши Работата на Бога въ свѣта отлично ще се свърши. Новиятъ свѣтъ, който идва сега, тия свѣтли духове, ще съградятъ единъ отличенъ животъ, и вие като дойдете, ще намѣрите единъ отличенъ свѣтъ, редъ и порядъкъ ще има въ него и школа ще има. Вие пакъ ще влѣзете въ тази школа. Та, казвамъ: сега това е само едно начинание, но вие не се съмнявайте въ Бога! Трѣбва да имате една непрѣодолима вѣра, вѣра безъ съмнѣния. И като дойде нѣкой да ви говори за каквато и да е религия, вие, като учѣници на Всемирното Бѣло Братство, казвайте: Този въпросъ ние го изключваме, ние за религия не говоримъ. Заговорятъ ви за нѣкои обществени въпроси, за нѣкоя партия: „Не, ние и за това не говоримъ. Това сѫ стари нѣща, а ние съ вехтории не се занимаваме“. Туй да го знаете! На всинца ви казвамъ: съ стари работи не се занимавайте! Тъй трѣбва да бѫде съ всинца ви. Нѣкой казва: какво трѣбва да направимъ, че да бѫдемъ по-благоприятни на българитѣ? Ако речемъ да бѫдемъ по благоприятни на българитѣ, нашата работа е свършена. Азъ искамъ всинца да бѫдемъ благоприятни на Господа — нищо повече! Да имате благоговението на този живиятъ Господъ, който е създалъ всичко, да имате Неговото съдѣйствие, Неговата Любовь, Неговата Мѫдрость, да изпълнявате Неговата воля — има ли нѣщо по-хубаво отъ това? — Нѣма.

    Сега, вашата минала карма да не ви плаши, да не ви смущава? Казвате какво да се прави съ кармата? Да имате да плащате, това е най-приятното нѣщо. Азъ съмъ се посветилъ, искамъ да служа на Бога, но имамъ да давамъ нѣкому. Какво трѣбва да направя? — Ще отида при него и ще искамъ да му се отплатя, но той ми казва: „Братко, срѣщна ме Господъ, Той поговори съ мене, и азъ искамъ да ти простя. Дай полицата тукъ!“ — вземе я и я скѫса. Въ тебе има желание, искашъ да си платишъ, но, другиятъ ти прощава. Тогава, ще намѣримъ мѣсто на тия пари. Слѣдъ това ще отидешъ на второ, трето, четвърто мѣсто, събирашъ полицитѣ. На всички тия, на които дължишъ, паритѣ сѫ готови, но тѣ се отказватъ.

    Записватъ: какъвъ ще бѫде новиятъ порядъкъ въ свѣта? — При новия порядъкъ ще има каси. Ти се нуждаешъ отъ хиляда лева. Ще вземешъ ключа, ще отворишъ и ще си извадишъ 1000 лв. Ще оставишъ една бѣлѣжка, че си взелъ 1000 лв. Слѣдъ като си услужилъ, ще туришъ паритѣ на мѣсто. Въ Бургазъ нашитѣ приятели правятъ единъ опитъ. До колко е вѣрно това, не зная но тъй, както ми разказватъ работата, тѣ направили единъ шкафъ и турили въ него всички окултни книги. Поставили шкафа вънъ нейдѣ, близо до дюкяна на единъ познатъ. На шкафа писали тъй: кой каквато книга иска да си вземе, нека отвори шкафа и си я вземе. Да обърне книгата и да види цѣната на гърба ѝ. Да тури паритѣ въ шкафа и да го затвори. Отъ три мѣсеца е този шкафъ, и паритѣ не сѫ взети, никакъвъ дефицитъ нѣма въ касата. Минава единъ анархистъ и като вижда това, казва: „Е, имало още хора, които вѣрватъ“, купува си книги за 27 лв., туря паритѣ на мѣсто, и си отминава. Ние мислимъ, че само сегашниятъ порядъкъ на нѣщата е вѣренъ. Не, има и по добъръ редъ на нѣщата отъ него. Трѣбва да съберемъ всичко положително. Въ туй хубавото, красивото има нѣщо идеално. Някои казватъ да подържаме стария редъ на нѣщата! Не, отъ стария редъ на нѣщата нѣма нито поменъ да остане. Знаете ли какъ сѫ живѣли вашитѣ прадѣди споредъ древната история? Ако хората сѫ произлѣзли отъ маймунитѣ, знае те ли какъ сѫ живѣли маймунитѣ въ горитѣ? Какво казва Мойсей? Адамъ първоначално е билъ голъ въ рая. Каква е била неговата култура тогава? Ние казваме голи били, но прѣстѫпления нѣмало. Ние сега сме облѣчени, но прѣстѫпления има. Питамъ: кой порядъкъ е по-добъръ. Порядъкътъ на голия, но безъ прѣстѫпления или порядъкътъ на облѣчения, но съ прѣстѫпления? Разбира се порядъкътъ на голия, но безъ прѣстѫпления е за прѣдпочитане, отколкото порядъка на облѣчения, но съ прѣстѫпления. Не мислете, че тия здания, които сега имате сѫ изразъ на нѣкаква особена култура. Всички тия здания, които сега имаме сѫ само разсадници на болести. Нима вашитѣ кухни не сѫ разсадници на болести? Нима вашитѣ хали за месо не сѫ разсадници на болести? Гдѣ сѫ хигиеничнитѣ ви кѫщи? Има ли прѣдъ всѣка една кѫща градинка? Прѣдъ всѣка една кѫща трѣбва да има градина. За въ бѫдеще, като дойде шестата раса, прѣдъ всѣка една кѫща трѣбва да има една градина най малко отъ 1000 м., и въ тази градина да има нѣщо посадено. Та, казвамъ, споредъ вашитѣ идеи, вие седите и казвате свѣтътъ е тъй. И по нѣкой пѫть седите и ме критикувате. Ако е за знания, азъ зная много но щастието въ живота не седи въ многото знание. Ако азъ проява своето знание, ако азъ прѣкарамъ прѣзъ себе си, прѣзъ своя та нервна система 2,000,000 вота електричество, питамъ гдѣ ще бѫдете вие, ще може ли да седи нѣкой при мене? Я ми кажете, кой отъ васъ, като мине покрай него, ще може да се приближи при мене да ми цѣлуне рѫката? Ще седите най-малко 10 метри разстояние отъ мене. Азъ свободно ще заобикалямъ, и прѣзъ кѫдѣто мина, пѫть ще ми се отвори. Кѫдѣто ходя изъ града, пѫть ще ми се отваря, и когото бутна, ще се стопи. Като бутна вашата дъщеря тя ще се стопи. Ще кажете много добъръ човѣкъ е този, но за небето тамъ нека си седи, да се не доближава до дъщеря ми. Затуй всичкитѣ висши духове, които идватъ отъ висшиятъ свѣтъ, взиматъ енергия отъ земята, за да се приравнятъ съ васъ, а Божественото носятъ въ себе си.

    И тъй, безъ критика въ живота! Разбирате ли какво значи безъ критика? Ако е за величието, не търсете величието другадѣ, погледнете въ природата. Ако искате да знаете колко е великъ Богъ, погледнете на всички сѫщества! Ако искате да знаете колко е великъ Богъ, вижте хората! Хората, това сѫ проявление на онова величие, което е Богъ. Тѣ сѫ проявление на туй великото, мощното. А всичко това е само единъ моментъ на проявление на Божията Любовь. Това е само единъ мигъ отъ Божието величие. Тогава, какво мога да ви говоря? За да ви говоря тъй съзнателно, да разберете Божието величие, всинца трѣбва да ви дигна отъ тука, да ви заведа на слънцето. Да ви казвамъ, че азъ имамъ тази сила — всичко е напразно, това сѫ само думи, азъ не искамъ да се занимавамъ съ това. За да ви покажа самата дѣйствителность, трѣбва да ви дигна всинца и въ продължение на ½ часъ да бѫдете на слънцето, и като се върнете назадъ нѣма какво да ви говоря повече. Дѣла! Единъ фактъ струва повече, отколкото цѣли томове съ философски разсѫждения. Величието на Бога не е въ прославянето на хората въ свѣта. При сегашнитѣ условия на живота, името Божие трѣбва да се изяви и Богъ трѣбва да се прослави въ свѣта. Това е задачата на всички видни Учители. Всѣки Учитель, колкото и да е великъ, Неговата задача е да прослави името на Бога, и тогава Той да се прослави чрѣзъ Бога. Христосъ казва „Отче, азъ прославихъ името Ти, отъ нинѣ Ти ме прослави съ Своята слава“. Славата, която носи Христосъ, въ нея е идеята. И ако има нѣщо въ живота, съ което Христосъ се отличава, то е тази велика Любовь, която и вие трѣбва да имате, като ученици. Христовата Любовь трѣбва да имате! Знаете ли каква непрѣодолима Любовь имаше въ сърцето на Христа?

    Та, сега на всинца ви трѣбва едно, най сѫществено нѣщо: то е характерътъ, Любовьта която Христосъ имаше къмъ Бога, къмъ Своя Отецъ. Отъ тази Любовь всички имате нужда. И тази Любовь всинца трѣбва да я имате. Още сега може да я имате, а не утрѣ. И туй „сега“ не го прѣкъсвайте, казвайте „сега“, утрѣ е сега. Като си лѣгате, не казвайте „утрѣ“, защото ти ще прѣкъснешъ Божественото. Лѣгайте си съ тази мисъль въ ума „сега“. Азъ бихъ желалъ да държите тази мисъль въ ума си за 2 — 3 седмици, да видите какъвъ ефектъ ще има. Та по този начинъ именно у васъ ще се яви една нова интелигентность, която носи свѣтлина. При тази интелигентность нѣма да бѫдемъ така раздразнителни. Азъ като ви говоря ще поизмѣня моя езикъ, нѣма защо да ви нападамъ, да ви обиждамъ. Азъ съмъ рѣшилъ да залича отъ своя умъ погрѣшкитѣ на всички хора, да не мисля за тѣхъ. Мене не ме интересува туй ни най малко. Туй което ме интересува за васъ, туй което ви желая, то е само онова, което е добро, възвишено, благородно — то ме интересува, а за другитѣ нѣща за вашитѣ погрѣшки, азъ съмъ съвършено слѣпъ. И, ако нѣкой пѫть вие видите моята рѫка оцапана, що отъ това? Това е вашиятъ свѣтъ. Свѣтътъ, въ които живѣете може ли да бѫде чистъ? Може ли нѣкой отъ васъ да маже и дрехата му да остане чиста? Може ли нѣкой отъ васъ да готви, и тази дреха за готвенето да не се промѣни? Може ли нѣкой да пуши тютюнъ или да пие винце и да не остане този дъхъ у него? Слѣдователно, ние живѣемъ въ единъ свѣтъ, които не е чистъ. Не искайте да бѫдете светии въ свѣта, не е възможно това. Слѣдъ като умрете, можете да бѫдете светии, но приживѣ — никога! За Христа се казва че Той носилъ грѣховетѣ на свѣта. Е човѣкъ, който носи грѣховетѣ на свѣта, светия ли е? „И съ неговитѣ болки“, казватъ, „ние се изцѣрихме“.

    Вие сте ученици на тази Всемирна Бѣла школа, затова ще имате трѣзви, философски мисли. Ще бѫдете безпощадни къмъ Истината и къмъ себе си, и къмъ другитѣ. Азъ нѣкога ще ви държа една бесѣда, ще ви изтъкна, че най голѣмитѣ врагове на себе си, това сте вие единственитѣ. Вие дадете едно обѣщание и послѣ казвате много обѣщахъ 10,000 лв. ще дамъ. И почнешъ да хитрувашъ, да си служишъ съ бѣли лъжи, за да се оправдаешъ. Казвашъ: азъ съмъ честенъ човѣкъ. Послѣ се усъмнишъ и правишъ извѣстни измѣнения щомъ се усъмнишъ, ще се опорочишъ. И тогава казвашъ азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ оглупѣлъ съмъ. Не, казвамъ, ти си благородна душа. А, благородна душа. Най-послѣ, казвамъ, Господъ ще те направи честенъ човѣкъ. „А, отгорѣ и честенъ човѣкъ“. Ти не вѣрвашъ въ себе си, въ Бога не вѣрвашъ, и изпадашъ въ противоположности. Бѫдете изпълнителни! Прѣди да дадете обѣщание, мислете, но дадете ли едно обѣщание, една дума, стойте на тази дума, изпълнете я, и ще видите, какво благословие ще дойде. Послѣ, вѣрвайте въ вашата интелигентность, вѣрвайте въ благородството на вашата душа, въ вашето добро, понеже туй добро, туй благородство и тази интелигентность не сѫ ваши тѣ сѫ Божествени. Слѣдователно ако вѣрваме въ туй добро у насъ, ние вѣрваме въ Бога, въ великото, благородното, което движи свѣта. Като ученици, вие само по този начинъ може да изпълните тази задача. Да кажемъ, че сега се даде нѣкаква заповѣдь отъ Бѣлото Братство, или отъ Господа, колко отъ васъ ще изпълните заповѣдьта? Знаете ли, че вие ще се намѣрите въ едно голѣмо противорѣчие? Въ 905 г, въ Англия, въ врѣме на Галското движение, една англичанка се молила цѣли 10 години да я благослови Господъ, да и даде сили и възможность да бѫде полезна на своитѣ ближни и най-послѣ ѝ се явява Христосъ и ѝ казва: „Туй, което ти искашъ, не е опрѣдѣлено за тебе, но отъ еди-кога си е опрѣдѣлено за друга, която се е молила по-отдавна за сѫщото. Затова, стани рано сутриньта, и иди да ѝ кажешъ това нѣщо“. Тя става рано сутриньта и омѫчнена въ душата си, отива при тази жена и ѝ казва, че Христосъ я праща да ѝ каже това и това. Тя се уплашила и казва: „Не съмъ готова“. Първата казва: е тогава азъ ще взема дѣлото азъ съмъ готова. И цѣли чудеса се започватъ въ Англия. Слѣдователно, ако дойде сега Христосъ и ви каже да започнете работа, вие ще кажете; „Е, още не сме готови“, и изгубвате случая. Като дойде тази заповѣдъ, вие трѣбва тъй, като войници, да кажете: „Мобилизация, мобилизация, пушкитѣ, раници, патрони, една-двѣ ризи и хайде на бойното поле“! Ето единъ примѣръ нищо по вече.

    И вие, като ученици на тази Всемирната Бѣла школа трѣбва да постѫпвате така, а не да се занимавате съ извѣстни философски системи. Ако е за философски системи, ние имаме отлични системи, но всичко седи въ изпълнението. Азъ може да имамъ много мѫчни пиеси, но трѣбва свирене. По добрѣ е да имашъ само едно хубаво парче, което да можешъ да свиришъ, отколкото да имашъ 100 парчета, и нищо да не можешъ да свиришъ. Малко, по хубаво, отколкото много, но развалено.

    И тъй, вѣрвайте въ думитѣ си, вѣрвайте въ своята доброта, вѣрвайте въ своята интелигентность, вѣрвайте въ благородството на душитѣ си, вѣрвайте въ вашето смирение! Само по този начинъ ще минете, понеже сега наново ви записватъ. Вие свършихте вече първия курсъ на отдѣленията, сега ще ви приематъ въ 1 класъ на прогимназията на окултната Бѣла школа. Тамъ е малко по-строго, затова нѣма да влѣзете тъй лесно, както по-рано. Макаръ и малко по строго, но и тамъ ще влѣзете. Като ви дадемъ смирение, честность, доброта, крайна интелигентность, благородство на душата, това сѫ необходимитѣ качества, за да влѣзете, като ученици въ 1 класъ на тази Божествена Окултна Школа. Тия качества не трѣбва само да ги познавате въ тѣхната пълнота, но отгдѣто минете, да ги носите да сѫ написани и въ сърцата, и въ умоветѣ, и въ душитѣ ви. И тогава ще пристѫпите при новитѣ условия, въ новата наука, да изучавате окултнитѣ, природнитѣ закони въ тѣхното приложение.

    Мнозина отъ васъ боледуватъ: нѣкои иматъ ревматизъмъ, нѣкои — сърцебиене, на нѣкои очитѣ сѫ отслабнали, и какво ли не още, но тия нѣща между васъ не трѣбва да ги има. Глухи хора не трѣбва да има между насъ, слѣпи не трѣбва да има. Между ученицитѣ, които ще постѫпватъ въ 1 класъ на окултната школа, тамъ не се позволяватъ никакви дефекти. Безъ дефекти! Казватъ нѣкои: безъ дефекти не може. Всичко може. Който вѣрва, всичко може, който не вѣрва, нищо не може. Това е законъ. Вѣрвате ли, ще може. И единъ день азъ ще направя единъ опитъ. Той ще бѫде слѣдующиятъ: ще ви пратя да съберете изъ София всичкитѣ хилави хора — не само невръстеници, но паралитици, и отъ други болести, тѣ ще изпълнятъ тогава салона, а не вие, отъ васъ ще има само около десетина души, и на тия хора ще държа една кратка бесѣда, ще ги питам: вѣрвате ли сега? — Вѣрваме. Добрѣ, ще бѫде споредъ вѣрата ви. Ти вѣрвашъ ли?— Вѣрвамъ. „Хайде, стани и си върви, да бѫде споредъ вѣрата ти“. Нѣкой ще каже: „Е, възможно ли е?“ Тогава ти ще си останешъ тъй. Всички, които повѣрватъ, ще оставятъ патерицитѣ си, и ще излѣзатъ навънка. Тъй ще се прояви Господъ, и ще провѣримъ, че въ свѣта има единъ великъ законъ. Ще убѣдимъ всичкитѣ хора, че вънъ отъ свѣта има нѣщо по-велико, отколкото всичко друго. На новитѣ, които идватъ тукъ отъ 6 — 7 мѣсеца, ще имъ поставимъ сѫщата диагноза: ти вѣрвашъ ли? Вѣрвамъ „Стани и си върви!“.

    Въ живота на всѣки човѣкъ трѣбва да стане едно прѣобразование, да посвѣти живота си на Бога, да отиде дома си и да не грѣши вече. А стариятъ животъ ще го заличи. Като се върне дома си, ще обърне единъ новъ листь, и ще каже: „Азъ и дома ми ще служимъ вече на Бога. Нищо повече!“

    Туй ще бѫде новото учение, което ние ще носимъ на този свѣтъ. Туй е учението, което вие ще носите навсѣкѫдѣ. За това учение се пригответе! Ако нѣмате тази идея въ себе си, тогава ще бѫдете оглашени ученици.

    Сега, нѣма какво да се обезсърчавате. Разбирате ли? Безъ обезсърчение? За всинца ви има възможности, а не само за васъ. И за васъ, и за всички ваши приятели има всички възможности.

Т. м.

*

31 лекция на

общия окултенъ класъ (II година)

28.VI.1923.г.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...