Jump to content

1923_04_29 Работа на окултнитѣ сили


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Работа на окултнитѣ сили

Размишление

    Изпѣйте нѣколко отъ окултнитѣ упражнения!

    Всички пѣемъ! „Сила жива изворна течуща“, „изгрѣва слънцето“, „venir benir“, „сладко медено“, „блага дума на устата“. Още единъ пѫть изпѣйте, но много тихо, „блага дума на устата“.

    Прочете се резюмето върху темата: „Произходътъ на мисъльта“.

    За слѣдния пѫть ще имате темата: „Отношенията на свѣтлината и тъмнината“, и втората тема: „Старость и младость“, т. е. отличителнитѣ черти на старостьта и на младостьта.

    Азъ ще ви попитамъ: желаете ли идущата седмица да направимъ една екскурзия, или да останемъ тукъ въ София? Знаете ли какво ще бѫде правилото за тази екскурзия? Ще бѫдете наредени на триѫгълници, и то така: двама ще вървятъ отъ задъ, единъ — отпрѣдъ. Значи, трима по трима, триѫгълници ще образувате. Ще вървите въ права линия, но въ видъ на такива скачени триѫгълници. Двамата ще вървятъ на една права линия, тѣ ще образуватъ основата на триѫгълника, а единиятъ ще върви напрѣдъ, той ще образува върха на триѫгълника. Отъ единъ триѫгълникъ до другъ ще има едно малко разстояние, около 3 — 4 метра. Понеже ще искате да се разговаряте, то двамата, които сѫ на една линия, на основата, само тѣ ще се разговарятъ, а този на върха нѣма да говори. Този, които е на върха после ще отстѫпи своето мѣсто на единъ отъ другитѣ двама. Тъй, послѣдователно ще се смѣняватъ, ще се въртятъ тия триѫгълници, и въ сѫщото врѣме ще се движатъ напрѣдъ.

    За единъ окултенъ ученикъ думата „не може“, „не е възможно“, не сѫществува. Ще прѣодолѣете всички спѫнки, мѫчнотии, нищо повече. (Отъ кѫдѣ ще тръгнемъ тъй на триѫгълници, по трима?)

    Ще тръгнете така на триѫгълници, отъ кладенчето, още отъ сутриньта. Ако нѣкои сѫ съ автомобилъ, то е другъ въпросъ, но ние говоримъ за тѣзи за които не е необходимъ автомобилъ. Тъй, естествено ще се наредите, двама отзадъ, единъ напрѣдъ. Ще тръгнете отъ кѫщи въ 4½ ч. с. та около 5½ ч. да бѫдете всички събрани. Тия, които носятъ самоваритѣ, ще вървятъ напрѣдъ.

    Сега, ще спазвате единъ законъ: въ екскурзиитѣ важи концентрирането на мисъльта. Ние отиваме въ природата, на Витоша. Като влеземъ въ природата, ако нашата мисъль е концентрирана, ние можемъ да използуваме енергиитѣ на природата, тѣ всѣкога може да се привличатъ. Тия енергии сѫ въ възходяща степень. Разбира се, може да има извѣстни дисонанси, но съ тѣхъ ще се борите, тѣ сѫ потрѣбни, обаче вие сами не си създавайте изкуствени мѫчнотии. Ако природата създаде дисонанси, то е другъ въпросъ, отъ тия мѫчнотии не се плашете, но вие сами не създавайте дисонанси. Христосъ казва на едно мѣсто: „Достатъчно е на деня неговото зло“. Всѣки день си има своитѣ злини, своитѣ дисонанси, но ние да не ги притуряме, достатъчно е да се справимъ съ тѣхъ.

    Послѣ, всички онѣзи отъ васъ, които сѫ слаби, нервни, могатъ да си носятъ по една риза за прѣобличане, та ако е хубаво врѣмето, да се прѣоблече. Защото, ако се остави тази поть да изсъхне на тѣлото ви, тя се повръща назадъ прѣзъ поритѣ, и не само, че не ще имате полза, но дори врѣда ще имате. Които сѫ изпотени, здравословно е да се прѣоблѣкатъ. Това се отнася до ходенето. На тази разходка ще има нѣкои задачи, които ще трѣбва да рѣшимъ. И висшитѣ духове правятъ по нѣкой пѫть екскурзии. Когато ги пращатъ на земята да минаватъ прѣзъ гѫститѣ ѝ пластове, тѣ трѣбва да прѣодоляватъ извѣстни мѫчнотии. Какви мѫчнотии? — Когато минаватъ прѣзъ земята, тази гѫста материя е образувана отъ нисшитѣ човѣшки мисли, и тия духове трѣбва да ги прѣодоляватъ. Тия спънки служатъ за развитието на ума. Сега, нѣкой казватъ: защо да не прѣмахнемъ тази мѫчнотия? Има мѫчнотии, които колективно трѣбва да се прѣмахнатъ; има мѫчнотии, които индивидуално трѣбва да се прѣмахнатъ. Има плѣменни мѫчнотии, които вие сами не можете да прѣмахнете, плѣмето може да ги прѣмахне, има мѫчнотии, които цѣлиятъ народъ трѣбва да ги прѣмахне, но затова той, трѣбва да дойде въ съзнание. И тъй, мѫчнотиитѣ, това сѫ една спирачка. Знаете ли какво е да се прѣмахнатъ мѫчнотиитѣ на единъ народъ? Вие още не сте влѣзли въ дълбочината на тази Божествена Мѫдрость. Азъ искамъ съ тия въпроси да се занимавате; изучвайте ги, проучвайте ги, не бързайте да се произнасяте, защото грѣшно е за всѣка една дума, която е напразно казана. Запримѣръ, често казвате: защо Господъ е създалъ така свѣта? „Проучвайте го, не е ваша работа, не казвайте, защото Господъ е създалъ така свѣта. Вие ставате единъ критикъ. Ето, азъ сега ви давамъ правото, като казвамъ: Нека единъ отъ васъ, който е недоволенъ отъ живота си, да ми даде единъ проектъ, какъ иска да бѫде нареденъ живота му, и азъ ще го изпълня точь въ точь. Но послѣ, нѣма да искате да се отмѣни. Каквото ви се даде, ще го понесете да видите какъвъ е вашиятъ проектъ. Да не мислите, че този проектъ, който дадете вие, ще бѫде по-хубавъ. Не, той ще бѫде хиляди пѫти по-калпавъ, отколкото този, сегашниятъ проектъ. Той е избралъ най-хубавиятъ, най-добриятъ отъ всички други възможности, които могатъ да бѫдатъ. Всички други проекти въ свѣта, за които можете да мислите, това сѫ проекти съ много по голѣми мѫчнотии, отколкото сегашнитѣ.

    Сега, у васъ е създадена мисъльта, защо не може безъ мѫчнотии. Мѫчнотиитѣ сѫ толкова, колкото можете да издържате. Изпититѣ ще бѫдатъ толкова, колкото могатъ да издържатъ вашия умъ, сърце и воля. Така е. И като ученици, тази мисъль трѣбва да залегне коренно у васъ, да не мислите, че може безъ мѫчнотии, та тази мисъль да ви спъне като у нѣкой противоположенъ лагеръ. Не, свѣтътъ е умно направенъ. Има причини, защо нѣкои нѣща спъватъ живота ви, защо страдате. Запримѣръ, вие сте възрастенъ, окултенъ ученикъ сте, и дойде единъ вашъ приятель, изважда единъ хубавъ пръстенъ съ диамантъ, и го дава прѣдъ васъ на единъ вашъ познатъ, а послѣ, на васъ дава другъ. Ако онзи пръстенъ е по-хубавъ, ще ви се скоси сърцето, защо на васъ да не даде по хубавия. Ако пъкъ вашиятъ е по-хубавъ, на другиятъ ще се скоси сърцето. Човѣшкото естество е такова. Добрѣ, този въпросъ може да се разрѣши по слѣдующия начинъ. Да допуснемъ, че единиятъ пръстенъ е направенъ отъ злато, и на този златенъ пръстенъ е туренъ единъ малъкъ диамантъ, а другиятъ пръстенъ е сребъренъ, и на него е туренъ единъ диамантъ по-голѣмъ и 10 пѫти по хубавъ отъ този на златния. Сега, ако ви дадатъ да избирате, кой пръстенъ ще си изберете? Ето вашето сѫждение сега. Въ дадениятъ случай има съвсѣмъ други причини, които ви каратъ да вземете сребърния пръстенъ. Ами ако този по-малкиятъ диамантъ е по-хубавъ? Възможно е, нѣкой пѫть този процесъ е обратенъ. Ами ако онзи, по-малкиятъ диамантъ има нѣкаква по-голѣма цѣлебна сила, макаръ че е по-малъкъ? Качествата на този диамантъ може да сѫ по-цѣнни, може да се съсрѣдоточаватъ въ него извѣстни цѣлебни сили и да е по-цѣненъ. Интелигентностьта на слона зависи ли отъ голѣмината му? Колко пѫти тѣлото на слона е по-голѣмо отъ нашето тѣло? Отъ материята на единъ слонъ колко хора могатъ да се направятъ? Но, голѣмината на слона ни най малко не показва, че той сѣди по-горѣ отъ човѣка. Трѣбва да се научите да разсѫждавате. Отъ всинца ви се изисква една строга, една чиста мисъль. Ние ще ви дадемъ задачи, и тия задачи трѣбва да ги разрѣшите. Вие трѣбва да разрѣшите закона на поляризирането. При извѣстни изпити може да се раздвои ума ви — раздвоявашъ се, и изгубвашъ мѣрката на живота. Слѣдователно, тѣзи задачи ви се даватъ отъ невидимия свѣтъ. Отъ невидимия свѣтъ всѣкога ще ви създаватъ задачи, и то тъй правилно тъй послѣдователно, неочаквано ще дойдатъ. И да не мислите нѣкой пѫть, че сѫ ви забравили. Ни най малко, ще дойдете на редъ. За всинца ви има задачи които ще трѣбва да разрѣшите. Ако ги разрѣшите правилно, въ аналиитѣ на тѣхната книга ще запишатъ това, и ще ви дадатъ други, по голѣми задачи.

    Запримѣръ, сега у васъ минава мисъльта: защо учительтъ е допусналъ толкова ученици, защо не тури единъ цензъ? Азъ нарочно ги допуснахъ, за да ви опитамъ. Ако всинца сте свѣтии, нѣма какво да се опитвате, да се учите, да се урегулирате. Мѫчнотията е тамъ. Но въ сѫщность нѣма никаква мѫчнотия, нѣма никакво противорѣчие. Азъ запримѣръ, ще взѣма нѣкои отъ васъ тука, които не могатъ да се спогаждатъ, и единъ день, когато съмъ по-свободенъ, ще ви създамъ една задача, ще ви поставя въ извѣстно положение на неразбиране, и веднага всички дисонанси, които сѫществуватъ помежду ви, ще изчезнатъ. Тия дисонанси, това е прѣплитане на енергиитѣ. Тъй щото, отъ васъ се изисква да разрѣшитѣ една задача. Вие сте се измѣстили, и всѣки трѣбва да си знае номера и да си отиде на своето мѣсто. Нали, като отивате на нѣкой концертъ, всѣки си, има номеръ, всѣки трѣбва да е на мѣстото си? „Моля, кой номеръ е вашиятъ?“. „Ако не си седналъ на своя номеръ, ще те измѣстятъ. Ще седнешъ на другъ столъ, дѣто не ти е мѣстото, ще те прѣмѣстятъ, ще трѣбва да станешъ. Въ природата всѣки единъ човѣкъ е туренъ на своето мѣсто. Сега запримѣръ, вие, като дохождате тукъ, всѣки гледа да седне на първитѣ редове. Ами кое ви дава право да седнете на първитѣ редове, имате ли билети? Една отъ главнитѣ мѫчнотии, е че вие се стараете да поправяте нѣща, които не се нуждаятъ отъ поправяне. Вие искате да турите редъ и порядъкъ на туй общество когато не се нуждае отъ редъ и порядъкъ. Това общество си има свой редъ и порядъкъ, то си има рѫководство отъ друго мѣсто. Сега, вземете запримѣръ, защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажатъ хората, какъвъ е уставътъ на това общество? Я вижте, какъ е нагласенъ свѣтътъ! Ами че какво се нуждае туй общество отъ устави? Като иматъ другитѣ общества устави, защо не седите при тѣхъ? Всичката ви грѣшка седи въ това, че вие искате, като дойдете тукъ, да се проявитѣ, като въ свѣта. Не, тукъ ще се проявите най естествено, по Божествено. Ти искашъ да кажешъ нѣщо, кажи го, но тъй че да се почувствува, че дълбоко си го прѣживѣлъ. Запримѣръ, ти излизашъ въ свѣта, като нѣкой авторъ който иска да очуди хората, и започва тъй, бомбастически. Така и вие сега, искате да кажете нѣщо, както свѣтътъ казва Не, вие ще кажете една мисъль, която дълбоко сте изживѣли. Изпитайте една радость, кажете я, и бѫдете увѣрени, че туй което вие сте дълбоко почувствали, и другитѣ ще го почувстватъ. Ако не сте почувствали дълбоко тази мисъль, и я изкажете, никой не ще може да я почувствува. Да бѫдемъ естествени! Запримѣръ, искашъ да прокарашъ рѫката си прѣзъ челото, такова движение да направишъ. Не, най-напрѣдъ помисли, защо искашъ да прокарашъ рѫката си прѣзъ челото, какво искашъ да изразишъ съ това, туй Божествено ли е или човѣшко? Защото нѣкой пѫть, ние, като не можемъ да разрѣшимъ единъ въпросъ, искаме да замаскираме положението, и правимъ туй движение съ рѫката. Нѣкой авторъ не може да разрѣши задачата, той взима чаша пълна съ вода. Защо да не говори безъ чаша съ вода? Тази чаша вода замаскирва положението. И всички автори, които стоятъ съ чаша вода, то е защото нѣма какво да кажатъ, нѣматъ идеи. Изсъхва гърлото му, природата казва: замълчи, прѣстани, не говори! Казватъ: дайте му водица! Въ Америка е така. Проповѣдницитѣ иматъ чаша съ вода на амвона. И тукъ сѫщо. Всички хора безъ идеи винаги иматъ чаша съ вода. Може, не е грѣхъ това, но когато ние влѣземъ въ една школа, азъ искамъ да бѫдемъ естествени. Въ писанието се казва не естествени; но свободни да бѫдете. Свободни да бѫдете въ своитѣ вѫтрѣшни проявления. Подъ проявления разбирамъ проявление на вашето сърце, проявление на вашата душа, тъй както въ природата може да се проявятъ. Та, тази свобода, е потрѣбна за всинца ни. Не говоря за свобода, която да прѣчи на другитѣ, но въ свободата си да мога да изразя своята мисъль. Сега, тия състояния сѫ необходими, тѣ ще внесатъ едно здраве, една приятна мисъль, едно приятно състояние. Всѣкога когато чувствата се ограничаватъ, това носи болѣсти. Ограничаването на чувствата носи едно болезнено състояние. Това ограничение има лоши послѣдствия. Е, разбира се, онѣзи които ще говорятъ на нѣкое общество, трѣбва да бѫдатъ много внимателни, та, ако то не иска да ги слуша, да намѣрятъ друго общество, което иска да ги слуша, та нему да се изкажатъ. Да бѫдемъ свободни! И послѣ, когато почнешъ да говоришъ, трѣбва да знаешъ колко врѣме да говоришъ. Ученикътъ всѣкога трѣбва да знае колко врѣме да говори, защото всѣка ваша мисъль се проектира въ пространството, тя се прѣдава, и ще бѫде или за ваша полза или за ваша врѣда. Та не е все едно да се говори или да не се говори, да се пише или да не се пише, Ние, съврѣменнитѣ хора, много говоримъ или много пишемъ, но за всѣка празна дума, за всѣко празно написване, ни държатъ отговорни, не можемъ да си играемъ съ нѣщата тъй, както искаме.

    Та, всички ще знаемъ, че трѣбва да имаме свобода, да знаемъ, че между насъ дѣйствува единъ великъ законъ. И този законъ можемъ да го провѣримъ. Мие ще направимъ единъ опитъ да докажемъ този законъ. Запримѣръ между ученицитѣ има по естество съ разни темпераменти, и изглежда, че тъй както сѫ различни като че всички не вървятъ въ правия пѫть. На едни отъ тѣхъ ще казваме: тъй неправи, иначе не прави, ще ги морализираме. А на другитѣ нищо нѣма да имъ говоримъ, само ще се молимъ за тѣхъ, и да видимъ слѣдъ единъ мѣсецъ какви ще бѫдатъ резултатитѣ. Трѣбва да направимъ този опитъ за една цѣла година, и ще видимъ резултатитѣ. Ако на единъ ученикъ направишъ единъ силенъ упрекъ, ще се минатъ 1, 2 или 3 години докато разбере твоитѣ думи. Най-първо за една цѣла година той ще ти се разгневи, послѣ ще ти прости, и най послѣ ще те разбере. Ще каже този човѣкъ има право. Не мислете, че е лесно за онзи, който се наема съ задачата да корегира хората. Той си създава голѣми мѫчнотии вътрѣ въ себе си. Знаете ли какво сѫ теглили еврейскитѣ пророци? Нѣма между тѣхъ такъвъ, който да е умрѣлъ отъ естествена смърть. Най първо той ще изобличи еврейскитѣ свещеници, и тѣ ще му кажатъ: „Ти на насъ не можешъ да говоришъ, нѣма да ни учишъ ти, ще си вървишъ“. Сега разбира се хората иматъ по-голѣмо съзнание. Когато искашъ да направишъ една бѣлѣжка, комуто и да е, трѣбва да я направишъ отъ съзнание и отъ любовь, както къмъ себе си, за да даде добри резултати. Е, прѣдставете си сега, че единъ отъ ученицитѣ каже: азъ научихъ вече единъ отъ окултнитѣ закони. Тогава ние ще ви създадемъ единъ изпитъ върху този законъ. Да кажемъ, вие сте пратили сина си въ странство да са учи, а ние изпратимъ нѣкой да ви каже, че синътъ ви вчера се помина, ще ви трепне сърцето. Ако сте научили и разбрали добрѣ закона, вие ще кажете тъй, ако не е опрѣдѣлено за сина ми да умре, той не може да умре прѣждеврѣменно. Когато азъ самъ провѣря тогава ще повѣрвамъ, иначе това е само слухъ. Спорѣдъ насъ, никой не може да умре прѣждеврѣменно. Азъ зная, че синътъ ми е живъ. Добрѣ, другъ случай. Имате 100,000 лв., капиталъ турени въ банката. Кажатъ ви знаете ли, че паритѣ ви сѫ пропаднали, загубени сѫ тамъ? При всички тия случаи трѣбва да спазите едно състояние на пълно хладнокръвие, тихо и спокойно, окото ви да не мръдне. И отъ тамъ насѣтне може да ви се прѣподаватъ нѣкои малко по-сериозни уроци. Тия работи сѫ трудни да издържите на всичко това не е лесно. Да ви кажатъ че баща ви умря, майка ви умря, синътъ ви си счупи крака, или падна отъ нѣкое здание, или се удави, тия случаи произвеждатъ цѣлъ прѣвратъ въ васъ. Единъ отъ нашитѣ братя, който е сега въ другия свѣтъ прави сеанси въ Горна-Орѣховица, и дохожда единъ духъ, че му казва: „Какво си играешъ тукъ правишъ си сеанси, не знаешъ ли, че синътъ ти и жена ти умрѣха?“ Затупка сърцето му, и веднага отива да телеграфира, да разбере какъ сѫ всички у дома. Запитва и тѣ му отговарятъ, че всички сѫ здрави. Знайте, че на всички ви духоветѣ ще говорятъ. Сега, много отъ васъ сѫ подъ влиянието на духоветѣ. Говорятъ имъ тѣ. Даже и най-голѣмитѣ материалисти сѫ подъ влиянието на духоветѣ. Тѣ се скриватъ и имъ казватъ? „Духове не сѫществуватъ, всичко е материя“. Това сѫ пакъ духове, които ви нашепватъ. И тъй, тѣ те заблуждаватъ, ти имъ изпълнявашъ волята и `ти вѣрвашъ, че ти си господарь. Не, той е господарьтъ, той е прѣхвърлилъ ремъцитѣ върху тебе и ти казва: тази книга нѣма да я четешъ, онази нѣма да я четешъ. Тѣ ти казватъ, че нѣма никакъвъ Господъ. Едни духове проповѣдватъ, че нѣма Господъ, други — че има Господъ. Послѣ, ще ти кажатъ туй направи, онуй направи, редъ такива мисли ще ти внушаватъ, докато най послѣ дойде врѣме да се разберемъ, да се пробудимъ, да разберемъ кѫдѣ сме, на кое мѣсто. И азъ ще ви кажа правата мисъль, гдѣ си ти. Може да направимъ единъ опитъ, той е слѣдующиятъ: рѣшилъ си да станешъ сутриньта въ 4 ½ часа. Станешъ, но нѣщо ти казва: можешъ да си поспишъ още 5 — 10 минути. Тази мисъль не е на мѣсто, не я слушай. Щомъ ти каже така, стани, не отлагай! Искашъ да направишъ някому добро, нѣщо ти казва: отложи го! Не, направи доброто! Направишъ ли точно противоположното, на права посока си, тия сѫ твоитѣ мисли. Ти казвашъ тъй: не искамъ да го срѣщна, нѣма да му говоря. Нѣщо ти казва; напротивъ, говори му. Тогава ти си на правата посока. Ами че ти си носитель на чужди мисли! Безъ да ти е казалъ нѣщо лошо може ли да не му говоришъ. Нѣкой ти казва: това говорятъ за тебе, онова говорятъ за тебе. Чакай провѣри тази работа, защо се произнасяшъ толкова бързо? Ти самъ нищо още не си чулъ, не си провѣрилъ фактитѣ и бързашъ. Сега, дойде нѣкоя сестра при мене и ми казва, еди-коя си сестра говорила по мой адресъ. Питамъ я азъ: ти сама провѣри ли това? Не, но еди-коя си сестра ми каза, а азъ ѝ вѣрвамъ. Не ти сама провѣри. Азъ те ублажавамъ, че имашъ толкова вѣра, да приемашъ противоположното. Дойде друга и казва: еди-коя си сестра казала така за мене. И туй минало прѣзъ три сестри, прѣдава се отъ една на друга, тъй казала едната, иначе казала другата. А като се провѣри, тази работа не съществува. И тогава дойдатъ тия лѫжливитѣ съвпадения. Има такива лѫжливи съвпадения. Въ Америка, единъ проповѣдникъ ималъ навика да мига съ очитѣ си. Това тамъ не считатъ за хубавъ навикъ. Отива въ едно общество, срѣщу една госпожа, и тъй, както говори съ нея, мига съ очитѣ си. Най-послѣ мѫжътъ ѝ се възмущава и казва: „Господине, ти правишъ такова безобразие, най послѣ не е прилично за единъ проповѣдникъ да мига така съ очитѣ си. „Че какъ?“ “Ами азъ нали те видѣхъ?“ — Това е единъ навикъ, съ този навикъ азъ отъ толкова врѣме се боря Ще кажете, проповѣдникътъ но трѣбва да намигва. Това е единъ недѫгъ, отъ който трѣбва да се освободи. Послѣ, други недѫзи има между васъ. Седне нѣкой да се разговаря съ тебе, извади клечката за зѫбитѣ си и почва да си чисти зѫбитѣ. Не, не си чисти зѫбитѣ прѣдъ хората, дръжъ клечката въ джоба си, и послѣ, като си излѣзешъ тогава си чисти зѫбитѣ.

    Послѣ, въ нашата природа има редъ дисхармонични състояния, които сѫ въ свръзка съ извѣстни течения, и които ви заблуждаватъ. Всички тия нѣща, като ученици, трѣбва да ги знаете. Вие седнете да са разговаряте съ нѣкого, дигнете си единия кракъ върху другия, послѣ ги промѣняте, не седите спокойно. Не, седнете така, че ½ часъ или единъ часъ като седите, да запазите една поза. Това е самовладане, поне за единъ часъ самовладане. Ако тия малкитѣ нѣща не можемъ да ги направимъ въ класъ, какъ ще можемъ да направимъ въ свѣта тия нѣща, които изискватъ много повече воля? Тамъ има много по-сериозни нѣща. Не че тия нѣща трѣбва да ни направятъ да застанемъ неподвижни като едно дърво, но всѣко нѣщо трѣбва да става доброволно, по закона на свободата.

    Тия малкитѣ нѣща сѫ които спъватъ окултнитѣ сили вѫтрѣ въ насъ да можемъ да работимъ. Често най-добритѣ намѣрения, най добритѣ желания, чувства се парализиратъ и плодоветѣ на тия чувства се поврѣждатъ отъ такива дисхармонични мисли, чувства, желания, дѣйствия или постѫпки, които изпѫкватъ въ единъ даденъ случай. Това сѫ правила вѫтрѣ въ природата, които трѣбва да знаете, понеже когато и да е, вие ще се натъкнете на тѣхъ. Пѫтьтъ, по който вървите е толкова строгъ, не механически, но разумно строгъ.

    Първото нѣщо: отъ ученика се изисква точность съобразителность, подчинение на Божественитѣ закони да ги изпълнява, да прави опити, и слѣдъ като придобие знания, тогава да се произнася за тия работи.

    Гледамъ между ученицитѣ се раждатъ нѣкои дисхармонични нѣща. Не мислете, че това е правилно. Окултниятъ животъ е хармониченъ животъ, разуменъ животъ. Всички нѣща, които сѫ опрѣдѣлени, трѣбва да станатъ, и всички нѣща, които не сѫ опрѣдѣлени, не трѣбва да ставатъ. Въ всѣки животъ има нѣща, които сѫ опрѣдѣлени да станатъ и сѫ неизмѣняеми, а има нѣща, които сѫ опрѣдѣлени, но може и да не станатъ. Тѣ зависятъ отъ насъ, ние можемъ да ги измѣнимъ. Има запримѣръ такива херомантически знакове по рѫцѣтѣ, които ние можемъ да измѣнимъ. Ако линията на живота на едната рѫка на нѣкого е скѫсана, а на другата е цѣла, значи, че около 40 — 50 годишната си възрасть той ще умре. Но, ако рѣша да живѣе единъ добъръ, хармониченъ животъ и взема мѣрки за това, тогава ще мога да измѣня тази скѫсана линия на рѫката си и ще мога да продължа живота си до 60 години. Слѣдователно има нѣща, които могатъ да се избѣгнатъ. Слѣдователно, сегашната карма, която имате, може да я измѣните, да я прѣодолѣете, да я смекчите. Мога да ви кажа че 9/10 отъ мѫчнотиитѣ, които имате, можете да се справите съ тѣхъ, оставатъ само 1/10 съ които мѫчно може да се справите. Но, за да се справимъ съ извѣстни мѫчнотии, непрѣменно трѣбва да имаме едно хармонично разположение на духа. Безъ туй хармонично разположение на духа, не може да се постигне нищо. За да може една окултна сила да работи, за да може да добиемъ нѣщо, трѣбва да имаме единъ дълбокъ миръ вѫтрѣ въ душата си. Но размѫти ли се нѣщо въ душата ни, окултната сила не работи. Най-първо, ще възстановимъ вѫтрешния си миръ. Възстановимъ ли го окултната сила работи. Не го ли възстановимъ, тя не работи.

    Послѣ, между ученицитѣ има другъ единъ недѫгъ. Той е следующиятъ: вие подържате онова старото учение, че ранитѣ се прѣвързватъ съ бандажъ така, че да не ги вижда свѣтлината, и да не стоятъ дълго врѣме на слънцето. Сѣга, нѣкои отъ васъ иматъ грѣшка и казватъ: азъ моята погрѣшка нѣма да я изложа вънка прѣдъ другитѣ, не искамъ да я знаятъ. Не, сегашното ново лѣкуване е такова, че раната трѣбва да се извади на слънце. Ти ще извадишъ тази погрешка прѣдъ Божественото съзнание прѣдъ своето съзнание, ще я изложишъ на свѣтлината, ще я погледнешъ трѣзво, и тя ще оздравѣе. Може да мине день, два, три, мѣсецъ, година, но най-послѣ ще оздравѣе. Ако държите тази погрѣшка затворена като рана тя ще се прѣвърне на една живеница и ще се яви проказа.

    Сега, мнозина отъ васъ сѫ много любопитни, искатъ да знаятъ погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Много отъ васъ си иматъ тевтери, съ тѣхъ ходятъ и казватъ: колко дългъ, колко борчъ има този? — записватъ всичко. — Е, около 25,000 лв. И той пише: Иванъ Стояновъ или Драганъ Стояновъ има толкова и толкова и толкова дългъ. Е питамъ, слѣдъ като обиколи толкова души и знаешъ тѣхнитѣ дългове, какво те ползува всичко това? Това наука ли е? — Не е наука. Послѣ, нѣкои обичатъ обратното, да знаятъ, т. е, искатъ да знаятъ колко е богатството на този, на онзи. Добрѣ, знаешъ това, какво те ползува? Хубаво, ако ти искашъ да знаешъ еди-кой си колко дългъ има, какво богатство има, колко дѣца има, значи ти постѫпвашъ, както постѫпватъ въ свѣта. Ако искашъ да знаешъ колко пари има, то е за да разберешъ колко сдѣлки да направишъ съ него. Не, единъ окултенъ ученикъ трѣбва да се занимава съ себе си. Най-опасното за единъ окултенъ ученикъ е да се занимава съ погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Ти, като окултенъ ученикъ, вѫтрѣ въ една школа, ако се занимавашъ съ погрѣшкитѣ на другитѣ, ти ще привлечешъ обратнитѣ сили къмъ себе си. Щомъ мислишъ за погрѣшкитѣ на другитѣ, ти ще си напакостишъ. Щомъ искашъ да се занимавашъ съ чуждитѣ погрѣшки, ще излѣзешъ вънъ отъ школата, но вѫтрѣ въ школата това не се позволява. Може да мислишъ за тѣхнитѣ погрѣшки, но въ дадения случай, когато ние се занимаваме съ Божествената Любовь, съ погрѣшкитѣ на хората не можемъ да се занимаваме. За ученика това е врѣдно.

    Сега, често между ученицитѣ се нарушава хармонията. И то какъ? — Започватъ да разправятъ една чужда погрѣшка на този, на онзи. Тия погрѣшки се разправятъ все въ тайна. Вънъ може да се разправятъ, но вътрѣ въ школата, ако искате да се развивате правилно избѣгвайте това по закона на Любовьта. Тия погрѣшки ще почнемъ да изправяме по слѣдующия начинъ. Азъ ще избера десеть сестри и десеть братя за образецъ и то най-напрѣдналитѣ, най интелигентнитѣ, най добритѣ да покажатъ примѣръ. Слѣдъ тази група отъ 20 души, ще избера друга такава група, слѣдъ тѣхъ трета група и т. н. По този начинъ въ продължение на една година ще поправимъ цѣлия класъ. Тогава ще се породи споръ, кой е влѣзълъ пръвъ въ групата. Пръвъ ще влѣзе онзи, който има най малко погрѣшки, и който най лесно изправя погрѣшкитѣ си. Но онзи, който има най много погрѣшки; той ще влѣзе послѣденъ. И много отъ тия неприятности, които имаме, само по този начинъ ще можемъ да ги изправимъ, само по този начинъ ще можемъ да ги отстранимъ и да създадемъ една благоприятна атмосфера. Тя ни трѣбва и за физическа работа, и за умствена работа, и за духовна, и за културна работа, Само тъй можемъ да се оправимъ. Ами че какъ? Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде уменъ въ всѣко отношение.

    Вие сега имате едно желание: всички искате да се приравните, да замязате единъ на другъ. Ако всички се приравнимъ, ще замязаме на една гладка топка. Ние ще оставимъ всѣки да се проявява такъвъ, какъвто си е. Ще работимъ тъй, както Духътъ работи въ насъ. Когато Божествения Духъ работи у нервния човѣкъ, той си остава пакъ нервенъ само, че се явява у него по голѣмъ потикъ за работа. Онзи, които е флегматикъ, като дойде Духътъ у него, пакъ си е флегматикъ, само че и у него се заражда по голѣмо желание за работа. Божиятъ Духъ не измѣня хората, но създава потикъ у тѣхъ. Даровития човѣкъ си е даровитъ и вънъ отъ Духа, но като дойде Духътъ, той само усилва способноститѣ и силитѣ. Тия пъкъ които иматъ малки способности, като дойде Духътъ у тѣхъ ще имъ създаде по голѣмъ потикъ за работа. Духътъ е като учитель, който засилва способноститѣ. Вие сте на крива посока, ако мислитѣ, че като дойде Духътъ всичко ще знаете, и че като васъ втори нѣма да има. Вие ще се учите, ще четете, а Духътъ, като дойде, ще ви научи какво трѣбва да правитѣ. За колко врѣме ще ви научи? Азъ бихъ желалъ да дойде нѣкой да ми каже, като е дошълъ Духътъ въ него за колко врѣме го е научилъ. Дали изведнъжъ е научилъ всичко? Духътъ като дойде, ще ви създаде такива мѫчнотии, ще ви прѣкара прѣзъ толкова страдания, че главата ви ще побѣлѣе. Ако не забравишъ това, много добрѣ ще живѣешъ, но, като дойдешъ отново на земята, и забравишъ всичко, главата ти отново ще побѣлѣе. Ако не забравишъ, нѣма да остарѣешъ. Духътъ работи въ свѣта. Азъ виждамъ, че Духътъ вече работи у нѣкои, но като заработи Духътъ, тази енергия идва въ друго направление.

    Сега, азъ искамъ вашиятъ животъ да не бѫде натегнатъ, защото ще изпаднете въ друга една крайность, ще идвате съ страхъ въ класъ. Не, искамъ, всички, които идвате тукъ, да идвате отъ любовъ. Ако отъ любовь изпълнявате всичко, ако отъ любовь можете да учите, чудеса може да направите, но ако учите съ принуждение, нищо нѣма да стане отъ васъ. Искамъ да идвате тукъ и да се учите съ съзнателна и висока любовь и мѫдрость. Послѣ ще направимъ разлика между тѣзи, които работятъ съ любовь и тѣзи, които работятъ безъ любовь. Запримѣръ, ще дойде единъ младъ и ще направи една бѣлѣжка за нѣщо на нѣкой отъ по старитѣ. Той ще се докачи и ще каже: азъ съмъ по старъ отъ тебе. Не, той трѣбва да каже: и това дѣте даже, като ми прави бѣлѣжка, азъ трѣбва да го слушамъ. Туй дѣте, макаръ и малко, казва ти нѣщо, слушай го. Ти ще му бѫдешъ признателенъ и ще кажешъ едно дѣте ми казва Истината, азъ ще го слушамъ. Отдѣ знаешъ, ти вървишъ по единъ мѫченъ, опасенъ пѫть, по който има разбойници, мечки, вълци, и туй дѣте ти казва нѣщо. Послушай го! Смирение трѣбва да имате всички! И азъ забѣлѣзвамъ, между ученицитѣ, между възрастнитѣ и младитѣ, има такива отношения че веднага може да избухнете. Смирение се изисква, голѣмо смирение стъ всички. Ще обмисляте, и тогава ще дѣйствувате. Сега, има друга опасность, която може да се яви у младитѣ. Ето гдѣ е опасностьта. Запримѣръ, когато нѣкой отъ младитѣ направи една бѣлѣжка на нѣкой отъ старитѣ, и послѣдниятъ се поправи, младиятъ се окуражава и казва и на другиго ще направя бѣлѣжка. И ще почне безъ сапунъ да бръсне. Не, ако дойде отъ любовъ, любовно да говори, всички ще го слушатъ. И стариятъ, като дойде да каже една истина на младия, да има едно почитане помежду къмъ него. Ние трѣбва да сме готови да приемемъ Истината отъ когото и да е казана тя. Младъ или старъ, който и да е, като дойде да говори истината, на когото и да е, трѣбва да Го почита. Вънъ отъ Божествената Любовъ, вънъ отъ Божествената Мѫдрость, вънъ отъ Божествената Истина всичко друго ще избѣгваме. Това сѫ правила, които всички трѣбва да спазвате. Колко мѫчнотии биха се избѣгнали, ако ние дѣйствувахме по този начинъ! Все ще останатъ около 25%, но тѣ сѫ въ реда на нѣщата, съ тѣхъ лесно ще се справимъ.

    Послѣ, азъ виждамъ че нѣкои отъ ученицитѣ сѫ обѣднели органически. Азъ мога да ви помогна, искамъ естествено да ви прѣдамъ единъ начинъ да черпите енергия отъ тази жива природа, да се въодушевлявате. За сега, съ нашитѣ разходки ние засѣгаме само физическитѣ влияния на природата, послѣ ще засѣгнемъ чувствителнитѣ влияния на природата и най-послѣ ще трѣбва да направимъ разходки, съ които да засѣгнемъ сърцето, ума и волята на природата. За това трѣбва да сме готови, да приемемъ всичкитѣ нейни благословения. Достигнемъ ли това нѣщо, да черпимъ енергиитѣ на нейнитѣ сърце, умъ и воля, ние ще бѫдемъ хора на друга култура. И тогава природата ще ни даде много нѣщо. Когато ще искаме да се тонираме, ще можемъ да придадемъ на сърцето, ума и волята си, какъвто характеръ искаме.

    Сега, нѣкои казватъ дали ние ще можемъ да владѣемъ природнитѣ сили? Да допуснемъ, че вървимъ по пѫтеки по които има много камъни. Ние можемъ да прѣмѣстимъ тия камъни съ своята мисъль. Ще съсрѣдоточимъ мисъльта си по пѫтеката и тия камъни, тия прѣпятствия ще се прѣмахнатъ. Единъ пѫть, два пѫти, три пѫти ще съсрѣдоточимъ мисъльта си и на четвъртия, на петия пѫть камънитѣ ще изчезнатъ. Тия голѣмитѣ камъни на египетскитѣ пирамиди сѫ дигани по този начинъ. Туй е най-голѣмата техника, която е сѫществувала въ свѣта.

    И тъй, въ морално отношение трѣбва да се коригиратъ всички недостатъци, които сѫществуватъ. Всички трѣбва да станатъ силни, да работятъ, да бѫдатъ полезни за своето си врѣме, полезни на царството Божие, полезни на новата култура.

    Много отъ авторитѣ, които четете, загатватъ за тия сили, но нито въ една книга, нито въ единъ учебникъ не се даватъ методи за работа. Едно пробуждане се иска отъ всички! Всички казватъ: не може безъ Учительтъ! Какво се разбира подъ Учитель? Подъ думата „Учитель“ въ окултната наука се крие съвсѣмъ друго нѣщо.

Размишление.

27 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

29.IV.1923 г.

Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...