Jump to content

1923_03_12 Влияние на планетитѣ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ВЛИЯНИЕТО НА ПЛАНЕТИТѢ

Т. м.

    Прочете се резюмето отъ миналата лекция.

    Прочетоха се нѣколко теми върху: „Влиянието на планетитѣ върху човѣка“.

    Астрологията, това е една стара наука Тя води своя произходъ още отъ първата култура, зачената е съ първата раса, която е сѫществувала на земята въ прѣдисторически врѣмена. Астрологията, това е физиология на човѣшката душа. Може да направимъ слѣдното сравнение: както анатомията е необходима за единъ лѣкарь, за единъ хирургъ, така съврѣменната астрономия прѣдставя анатомия, а пъкъ астрологията — физиология на небеснитѣ тѣла. Астрологията, това е една отвлѣчена наука. Мѫчно е да се докаже каква връзка има между планетата Марсъ и човѣка. Или, мѫчно е да се докаже прѣмо, фактически какво влияние иматъ Сатурнъ за човѣка. Когато кажемъ, че нѣкой индивидъ е слънчевъ типъ, това е символъ. Когато кажемъ, че нѣкой е марсиянецъ, или, че нѣкой принадлежи къмъ типоветѣ на мѣсечината. Сатурна или Венера, това сѫ пакъ символи.

    При хората отъ слънчевия типъ слънцето има връзка съ човѣшкия умъ. Ще ви дамъ общи, бегли мисли върху тия типове. Слънчевитѣ типове се отличаватъ по слѣднитѣ бѣлѣзи: тѣ сѫ любители на природата, затова сѫ хора поети, оптимисти, гледатъ свѣтло на бѫдещето, весели сѫ, и по натура сѫ добри. Можемъ да кажемъ, че тѣ сѫ почти най добритѣ хора. При добрия аспектъ на слънцето, тѣ сѫ философи на творчеството, разсѫждаватъ философски, иматъ една здрава философия, подложена на единъ здравъ опитъ. Слѣдователно, слънчевитѣ типове се занимаватъ повече съ музика. Туй е влиянието на слънцето — върху цѣлокупния мозъкъ на човѣка.

    Дойдемъ ли до влиянието на Венера, тя се занимава съ една по гѫста материя, съ сърцето, занимава се съ кръвообращението — сгѫстяването и разредяването на кръвьта. По нѣкой пѫть тя се занимава съ миризмитѣ на цвѣтята, и знае какъ да ги комбинира. Понеже е богиня на Любовьта, то за да увлѣче хората, тя е майсторъ на формитѣ. Сега астролозитѣ разправятъ, че тия хора, които сѫ подъ влиянието на Венера, всѣкога се отличаватъ, че сѫ горещи, у тѣхъ има отлично кръвообръщение. Тѣ на всѣка стѫпка все за любовь говорятъ. Ще ги видишъ въ разни афери, инциденти, навсѣкѫдѣ. Тѣ и прѣзъ прозореца излизатъ и прѣзъ вратата излизатъ, и прѣзъ най-малката дупка може да влѣзатъ и да излѣзатъ. Когато Венера заговори, за нея нѣма прѣпятствие. Разбира се, Венера си има и своитѣ добри влияния. Когато тя се влюбила въ слънцето, придоби отъ нето добри качества. Венера има за баща Юпитеръ и го почита. Тогава та упражнява отлично влияние върху човѣка. Но по нѣкой пѫть куртизанка е тя; когато е свързана съ Сатурна, пъкъ има приятелство съ Марса, че и съ Меркурий, тогава се дигатъ много скандали и все отъ любовь. Разбира се, за въ бѫдеще, науката трѣбва да анализира кръвьта на влюбенитѣ хора. Кръвьта въ венеринитѣ типове се различава отъ кръвьта на хората отъ слънчевия типъ. Устройството на организма въ венеринитѣ типове е различно отъ формитѣ на слънчевитѣ типове. Изобщо всичкитѣ типове се различаватъ по своитѣ геометрически форми. Венеринитѣ типове обрѫщатъ внимание на външната култура: красивитѣ шапки, напъстрени съ пера на птици и др. Като обича външното, и като се стреми къмъ красивото въ природата, тя създава модата, все тя се разпорежда. Венера като види нѣкое голо дѣте казва: „Ще облѣчете туй дѣте“.

    Сатурновитѣ типове сѫ подъ влиянието на Сатурна. Вие сте учили за него, въ старата митология се говори. Сатурнъ едно врѣме е билъ баща на боговетѣ. Той изгубилъ своя прѣстолъ и станалъ недоволенъ. Хората върху които тази планета има влияние сѫ много скептици. Едно окултно прѣдание, казва, че за да изгуби Сатурнъ туй си положение, причината била, че се влюбилъ въ една отъ дъщеритѣ на човѣчеството. Тя го излъгала, и затова го свалили отъ прѣстола му. Ето защо Сатурнъ спрѣмо хората е крайно подозрителенъ. Тъй е падналъ този Богъ отъ своето величие. Туй, което ние наричаме „сѫдба въ свѣта“, това сѫ всѣкога сатурновитѣ типове. Тѣ се отличаватъ съ крайно подозрителенъ характеръ. Всичкитѣ най-ужасни прѣстѫпления, които ставатъ въ свѣта, всички мѫчения, убийства се дължатъ все на Сатурнъ. Разбира се, нѣкой пѫть тия влияния идатъ въ свръзка съ Марса.

    Марсовиятъ типъ е героиченъ, войнственъ, доблестенъ. Песимизмътъ недоволството у хората се дължи все на тоя марсиянецъ. Прѣобладаваще влияние въ организма има венозната кръвь. У всички тия Сатурнови типове прѣобладава вѫглена. Азъ ги наричамъ хора на вѫглерода, направени сѫ все отъ вѫгленъ. Тѣ въ нищо не виждатъ доброто. Каквото хубаво нѣщо и да му кажешъ, той ще ти покаже обратната страна. У Сатурна повечето чърти сѫ лоши, но нѣкой пѫть се случава, че има и добри страни. Една часть отъ планетитѣ дѣйствуватъ злѣ върху човѣчеството, но благодарение, че другата часть дѣйствува благотворно, та се взаимно компенсиратъ. Сатурновитѣ типове хора изобщо сѫ сухи, храносмилателната имъ система е слабо развита, всѣкога иматъ разваленъ стомахъ. Много недѫзи има у тѣхъ. Тѣ иматъ силенъ духъ, критически умъ. Ако искашъ нѣкой да ти намѣри погрѣшкитѣ и да ти покаже правия пѫть, намѣри единъ Сатурновъ типъ. Това е френологическото имъ отличие. Центърътъ на разсѫдъка у тѣхъ е силно развитъ. Личнитѣ чувства сѫ чрѣзмѣрно развити. Страхътъ у тѣхъ е тъй сѫщо силно развитъ, защото тѣ гледатъ на лошата страна на живота. Всѣки човѣкъ, който е песимистъ, отъ чисто френологическо гледище, у него сѫ силно развити страха, прѣдпазливостьта, честолюбието, щестлавието. Съвѣстьта е слабо развита; вѣрата и надеждата — сѫщо. Такъвъ човѣкъ, като види, че не може нѣщо да реализира, той обръща другия листъ и почва да проповѣдва своитѣ възгледи. Тѣ гледатъ прѣзъ особено стъкло на живота.

    Мѣсечината, и тя упражнява извѣстно влияние върху хората. Какъ се казватъ тия типове, върху които луната указва влияние? — Лунни типове или лунатици. Тѣ сѫ хора на въображението. Единъ човѣкъ, върху когото мѣсечината указва влияние, ако започне нѣкѫдѣ търговия, на 100-тѣхъ, 150 вѣрва. И за туй такива хора никога не прокопсватъ. Тѣ все се чудятъ, защо нѣщата ставатъ тъй или иначе, все сѫ изненадани. Тѣ сѫ поети, не се обезсърчаватъ, иматъ много голѣма вѣра. Тѣ вѣрватъ на късметъ. Колкото гадателки има въ София или другадѣ, тѣ ще ги намѣрятъ, ще искатъ да имъ кажатъ нѣщо отъ късмета, като имъ гадаятъ било на кафе, било на бобъ, било на карти. Тия хора сѫ още и иманяри, вѣрватъ, че има скрити съкровища въ земята. Тѣ не обичатъ да работятъ, надѣватъ се на късмета си. Турцитѣ казватъ: „Ако ми е късметъ, на крака ще ми дойде“. У тѣзи хора челото имъ горѣ е широко Лицата имъ сѫ валчести, доста правилни. Тѣ вѣрватъ въ добрата страна на сѫдбата.

    Марсовитѣ типове сѫ отлични. Тѣ сѫ смѣли, рѣшителни, мускулести, по темпераментъ — холерици, войнствени хора. Щомъ го закачишъ, тегли ножа си, особено като пие ½ кгр. вино, готовъ е да се бие. Извади ножа си и казва: „Ти онзи день ме срѣщна на пѫтя, това ми каза, онова ми каза. Марсови типове сѫ англичанитѣ, германцитѣ, тѣ спадатъ подъ влиянието на Марса, а българитѣ, изобщо сѫ сатурнови типове. Тукъ, на Балканския полуостровъ владѣе този Богъ Сатурнъ, затова и ние не можемъ да се освободимъ отъ него, Кѫдѣто види култура, той казва: „Какво, култура ли!“ — и бърза да разваля. Американцитѣ сѫ още и подъ влиянието на Меркурий, търговци, смѣткаджии хора сѫ тѣ, затуй англичанитѣ ги е страхъ само отъ американцитѣ.

    Разбира се, това сѫ само наброски отъ астрологията. Тя е една наука, която трѣбва да се проучи добрѣ, защото има приложение навсѣкѫдѣ въ живота. Въ човѣшкия организъмъ, въ всѣко едно положение на тѣлото, въ устройството и формата на челото, на лицето, може да познаете единъ човѣкъ къмъ кои типове спада. Всички планети указватъ влияние, върху човѣка. Запримѣръ марсовитѣ типове иматъ широки глави при ушитѣ; задъ челото главата имъ е широка. Тѣ сѫ смѣли и рѣшителни. Послѣ, у венеринитѣ типове, и у всички други типове главата се отличава. Всѣка една планета си указва своето влияние, тя си създава особенъ типъ. Сега, разбира се, учениятъ човѣкъ трѣбва да мине прѣзъ влиянието на тия планети, да ги проучи, да ги съчетае, и отъ тамъ насетнѣ той ще почне да борави съ друга материя, да създаде новото си тѣло. Планетитѣ, това сѫ единъ ключъ. Писанието казва, че Богъ взелъ и направилъ човѣка отъ пръсть. Този пръсть, този прахъ бѣ разпръснатъ изъ пространството, въ всички планети, и Богъ взе тази пръсть, направи отъ нея каша и отъ тази каша създаде човѣка. Затуй всѣка една планета указва извѣстно влияние върху човѣка. Напримѣръ, Марсъ гледа колко желѣзо има въ човѣшкото тѣло. Той държи смѣтка за желѣзото, какъ се употрѣбява. Слънцето държи смѣтка за златото; мѣсечината държи смѣтка за среброто, Меркурий се занимава съ живака и т. н. Тия елементи, които сѫ вѫтрѣ въ човѣшкия организъмъ, тѣ упражняватъ влияние. Ако у нѣкой човѣкъ желѣзото има прѣобладаваще влияние, той е марсиянецъ. Ако прѣобладава златото, голѣмо влияние има слънцето. Обаче благородното, възвишеното у човѣка не зависи отъ количеството на златото, но отъ неговата активность. Ако златото у човѣка е чрѣзмѣрно активно, то е защото има такива сили, които сѫ свързани съ златото. Когато извѣстни магнетически и електрически течения минатъ прѣзъ атомитѣ на златото, тѣ сѫ, които правятъ човѣка единъ или другъ типъ. Тѣ сѫ, които прѣвръщатъ неорганическото желѣзо въ органическо, което упражнява влияние върху човѣка. Има още много други съставни елементи въ организъма на човѣка, които упражняватъ влияние върху него. Тъй щото за васъ, като ученици именно, за да бѫде тая наука достѫпна, трѣбва ви воля. Разбирате ли! Волеви типове трѣбва да бѫдете, но не въ обикновенъ смисъль. Простъ волевъ типъ. Азъ наричамъ волевъ човѣкъ този, който като си тури единъ идеалъ, да нѣма мѫчнотия въ свѣта, която може да му попрѣчи. Трѣбва да има воля, като тази на онѣзи мѫченици — макаръ 100 гвоздеи да му забиятъ, да каже: „Христосъ пострада така, и азъ мога да постѫпя по Неговия примѣръ“. Това е идеалъ! Единъ ученикъ, който е миналъ прѣзъ всичкитѣ тия изпитания, само той може да устои. Имайте прѣдъ видъ едно правило: докато единъ ученикъ не мине прѣзъ всичкитѣ изпитания, той не може да влѣзе въ царството Божие лесно. Това не е играчка. Да влѣзешъ въ България, въ Англия е лесно, но да станешъ гражданинъ на Англия, да заемешъ видно мѣсто въ нѣкое завѣдение, за това се изисква врѣме. Ако отидете въ Англия, можете ли за една година да постѫпите въ кембриджийския университетъ? Не трѣбва да минатъ 10 — 15 години. Казватъ нѣкои: като влѣзете въ царството Божие. Какъ се влиза тамъ, кѫдѣ е това царство? Че царството Божие си има свои научни завѣдения, свои институти, професори, философи, има си свое художество, своя музика, свое музикално училище. Ще каже нѣкой: „Кѫдѣ е онзи свѣтъ?“ — Въ млѣчния пѫть е царството Божие. Значи трѣбва да минете прѣзъ всичкитѣ изпити. И когато изпититѣ дойдатъ, най-първо ще бѫдатъ на физическото поле, послѣ ще дойдатъ изпити на вашето сърце и на вашия умъ. Азъ слѣдя сега, ученицитѣ като се поставятъ на тия изпити, не могатъ да издържатъ единъ елементаренъ изпитъ — учатъ, учатъ, не могатъ да го издържатъ. И азъ гледамъ, отъ нѣколко години насамъ, тия които сѫ чели окултни книги, говорятъ за онзи свѣтъ, но когато имъ се даде единъ малъкъ изпитъ, колата имъ се върти навсѣкѫдѣ. Не може така! Колата трѣбва да се върти само въ една посока!

    Сега астрономитѣ мислятъ, че навсѣкѫдѣ прѣзъ пространството могатъ да идатъ, къмъ слънцето, къмъ мѣсечината и пр: Може, но ако тръгнете къмъ слънцето, щомъ излѣзете отъ земята, ще се натъкнете на единъ тъменъ поясъ, на една такава твърда, непроходима стѣна. Какво ще кажете тогава? Сега нѣкои казватъ, че американцитѣ щѣли да хвърлятъ една граната къмъ мѣсечината. Но тѣ трѣбва да знаятъ, отъ гдѣ я хвърлятъ. Има извѣстни мѣста горѣ въ пространството, прѣзъ които като мине гранатата горѣ ще се разтопи. Пространството е пълно съ такава електрическа енергия, каквато никой човѣшки умъ не може да си прѣдстави. Сега съврѣменнитѣ хора мислятъ, че пространството е празно, и можемъ навсѣкѫдѣ да пѫтуваме. Не, не е така. Нѣкои казватъ: да иска Учительтъ да ни заведе нѣкѫдѣ. Какъ, вие, които сте толкова страхливи, треперятъ ви гащитѣ отъ единъ най-малъкъ изпитъ, какъ ще минете прѣзъ едно такова силно течение! Туй пространство е населено съ сѫщества, нѣкой отъ които сѫ неприязнено разположени къмъ хората. Тѣ като ви срѣщнатъ изъ пространството, питатъ: „Този невѣжа кѫдѣ го водите? Назадъ къмъ земята!“ Тѣ ще се изпрѣчатъ прѣдъ тебъ да те изпитатъ, смѣлъ ли си или не. Небето прѣзира страхливитѣ хора. Туй да го знаете! И въ Писанието се казва. „Страхливитѣ нѣма да наслѣдятъ царството Божие“. Смѣли хора се изискватъ! Грѣшнитѣ хора на 10 клм. се качватъ, но повече не смѣятъ, смѣлость се иска. Ами какъ ще ви извади човѣкъ изъ вашето тѣло? Щомъ рѣка да ви извадя изъ тѣлото, ще кажете: ами послѣ какъ ще се върна? И наистина, не може да ви извадимъ изъ тѣлата, понеже има извѣстно съотношение; кармически всинца вие сте затворници тъй щото и да искате, азъ нѣма да ви извадя отъ тѣлата ви. Вие сте обковани съ букаи за 10 — 15 години. Ами, ако азъ ви пусна изъ затвора, и вие не се върнете въ тѣлото си? Ще питатъ: „Кой имъ отвори вратата да излѣзатъ?“ Нима мислите, че вие сте отъ много благочестивитѣ?

    Първото нѣщо: когато на единъ окултенъ ученикъ покажатъ книгата на миналитѣ животи, когато му покажатъ една тъмна страница отъ неговия животъ, той трѣбва да знае Истината, трѣбва да е рѣшителенъ, смѣлъ и безстрашливъ. Ще ти покажатъ една тъмна страница и ще ти кажатъ: туй си направилъ, Да направихъ, ще го изправя. Ще ти покажатъ друга страница: ти това направи. Да, и него ще изправя. Ще бѫдешъ смелъ и решителенъ, окото ти да не трепне. Всичкитѣ прѣстѫпления отъ памти — вѣка ще ти покажатъ, и ти да кажешъ: ще ги изправя. Потреперишъ ли, или се помолишъ на когото и да е — свършено е. Не, смѣло, рѣшително ще признаешъ: да, азъ го направихъ, но сега азъ ще изправя всичко. Туй е задачата на окултния ученикъ! Затуй се казва, че който побѣди страха, той ще влѣзе въ царството Божие. Значи, смѣлость и воля се изисква отъ васъ, като ученици. Тогова ще бѫдете души. Сега, ако посѣщавате една школа, каквато и да е, кѫдѣто и да е, била тя въ Индия, въ Китай, въ Тибетъ, въ Америка или въ Германия, въ всички тия братства има едно и сѫщо правило: всички ще ви подложатъ на изпитъ. Въ всѣка една окултна школа правилото навсѣкѫдѣ е едно и сѫщо. И въ двѣтѣ школи, тази на Бѣлото Братство и тази на черното братство, правилото е едно и сѫщо. Най-първо, ученикътъ ще се изпита вѣренъ ли е или не. Вѣрность, смѣлость се изисква. Безъ страхъ и безъ съмнѣние въ този пѫть! Придобиете ли туй качество, тогава ще пристѫпимъ къмъ първитѣ уроци на онова истинско знание, за да се освободи духътъ ви отъ връзкитѣ на материята, ограниченията и прѣстѫпленията. Тогава ще се познаете и ще почнете съ Любовьта. Азъ зная тука единъ младежъ, който принадлежеше къмъ една баптиста секта. Като се обърна къмъ Христа, почувствува се тъй бодъръ, тъй смѣлъ, че си казваше: „Който пехливанъ да ми излѣзе на срѣща, ще мога да се боря съ него.“ Не се мина една година, яви се този пехливанъ, и го бутна на земята. Погледна той къмъ него, и почна да му се моли. Зарѣза тогава и баптизъмъ и християнство и се върна пакъ въ свѣта. Нѣма да го викашъ онзи, той е пехливанъ. И въ съврѣменнитѣ църкви има тази слабость, дѣто казватъ, че Христосъ всичко ще направи заради насъ. Азъ ще имъ възразя, ако Христосъ прави всичко, защо въ църквата има толкова страдания? Защо не е направилъ Христосъ всичко? Защото не вѣрватъ всички въ Христа. Христосъ е направилъ всичко, но и отъ насъ се изисква да направимъ нѣщо. И всичката заблуда а тамъ, че ние оставяме Христосъ всичко да върши, но затуй и работитѣ не вървятъ добрѣ. Ученикътъ трѣбва да бѫде смѣлъ и рѣшителенъ — нищо повече! Христосъ казва: „Азъ извършихъ моя дѣлъ, ти можешъ ли да вървишъ по моя пѫть?“ Ти искашъ да Го слѣдвашъ, но знаешъ ли колко камшика Му удариха? — Не зная. Тѣ му удариха 1, 2, 3,... азъ нѣма да ви кажа числото. Христосъ запитва: „Толкова камшика можешъ ли да издържишъ? Послѣ, знаешъ ли тяжестьта на този дървенъ кръстъ, който азъ носѣхъ? Ти такъвъ кръстъ можешъ ли да носишъ? Ап. Павелъ казва: „Това не е шега работа! Да, но трѣбва да се мине. Казва нѣкой: „Учителю, заради мен не може ли нѣкой да носи този кръстъ, пъкъ азъ да мина прѣзъ царскитѣ врата?“ Не, не може, всѣки самъ трѣбва да си носи кръста. Не само сега става това, но всѣкога е било и ще бѫде. Въ Египетъ, въ Индия, всѣки единъ ученикъ когото прѣкарватъ прѣзъ първото, второто, третото посвѣщение, турятъ го да носи единъ голѣмъ кръсть. Четири — петь дни ще пости и ако издържи, ще получи посвѣщение. Нѣкой пѫть има случаи, когато ученици умиратъ на кръста, и се свършва съ тѣхъ. Тъй щото има разни начини за посвѣщение на ученика. Не мислете, че е лесна работа истинското ученичество. Казвате: а, лесна работа е. Кръстъ има, туй не е лесна работа! За ученика е лесна тази работа, когато той е смѣлъ. Първото нѣщо, което трѣбва да знаете е че трѣбва да бѫдете смѣли. Положението, което заемате въ обществото не трѣбва да ви прѣпятствува да бѫдете смѣли въ живота, Ако при сегашнитѣ условия си търговецъ, а трѣбва да проповѣдвашъ Христовото учение, това именно ще ти бѫде слабата страна, но туй ти е изпитътъ. Туренъ си тамъ, като търговецъ, да те изпита Господь, дали ще лъжешъ хората. Търговията, това е мѣсто на лъжата. Ти ще си кажешъ: нѣма да лъжа! — Ама противъ твоя интересъ е. Нищо, честно ще продавашъ стокитѣ си. Ти си ученикъ, но си поставенъ търговецъ, за да придобиешъ честностьта, тя не ти достигала. Страхливъ си като ученикъ ще те направятъ хирургъ — лѣкарь, хубаво ще правишъ операциитѣ, не само отгорѣ-отгорѣ, за пари, но внимателно ще ги правишъ. Изпитватъ те. Та, всички професори, свещеници, сѫди, и това сѫ изпитни мѣста, прѣзъ които ще минете. Свещеникъ си, нѣкои мислятъ, че тази служба е една привилегия. Не, изпитъ е това. Ти ще заемешъ това мѣсто, и щомъ ти изпитатъ ума, ще те уволнятъ и ще кажатъ: сега ще ти дадемъ истинското мѣсто. Та, всѣки на своето мѣсто трѣбва да се изпита докрай.

    Гледамъ сега, нѣкои студенти, ученици ми казватъ: „Учителю, да напуснемъ университета“. Не! Ти ще свършишъ университета, че послѣ, ако искашъ, закачи дипломата на гвоздея. „Ама губене на врѣме е то, ще бѫда по полезенъ въ Новото учение“. Не, щомъ ти не свършишъ тукъ университета, ти и тамъ не ще може да бѫдешъ полезенъ. Нищо повече! Ще положишъ всичкия си трудъ, ще свършишъ и дипломъ ще вземешъ. Който се учи, ще свърши. Въ всѣко едно отношение, кѫдѣто те турятъ, трѣбва да гледашъ тъй реално! Ще бѫдешъ смѣлъ и рѣшителенъ! Нѣкой казва: менъ не ми трѣбва много знание, нѣмамъ пари. Не, ще работишъ и пакъ ще свършишъ училището. Азъ се чудя на американцитѣ, тѣ даватъ отличенъ примѣръ въ това отношение. Азъ съмъ видѣлъ американци, лукъ кълца и пакъ гледа латинската граматика. Послѣ, пакъ рѣже лукъ, бърка въ тенжерата и чете: „Homo, hominis, lupus est“. Послѣ се обърне къмъ картошкитѣ, поглежда ги и отъ врѣме на врѣме прочита нѣщо отъ гръцката граматика и т. н. Тъй работи по 4 — 5 години, докато свърши университетъ. И азъ бихъ желалъ нѣкой отъ васъ да ги пратимъ въ Америка. Колко отъ васъ сѫ смѣли? Тамъ има образувани голѣми братства, въ които влизатъ много студенти. Върнатъ се отъ университета, турятъ си прѣстилкитѣ, работятъ, изкарватъ си прѣхраната. Едни на други си помагатъ. Похвална чърта е тази. Въ туй отношение, тѣ сѫ незамѣними. Тамъ нѣма да срѣщнете човѣкъ, комуто да даватъ пари въ помощь, това е срамота. Тамъ всѣки си изкарва прѣхраната съ трудъ. Ако нѣкой е богатъ ще каже: имамъ малко работа, искашъ ли да ми помогнешъ, ще ти платя. Ще ти плати достатъчно, но ще работишъ. По три пѫти на день ще ходишъ въ дома му да чистишъ печката, да прѣнасяшъ вѫглища, но трѣбва да работишъ. Всѣки трѣбва да работи, а не, както тукъ — даромъ. Въ туй отношение, американцитѣ сѫ незамѣними. Тѣ сѫ меркурианци, смѣтка има у тѣхъ.

    И тъй, най-първо ще развивате тази чърта: смѣлость на сърцето, смѣлость на ума и смѣлость на волята. Тия три чърти ще развиятъ у васъ необходимитѣ ви способности. Въображение трѣбва да имате. То е майка на идеитѣ. И послѣ разсѫдъкътъ ви трѣбва да е развитъ. Чувство на музиката трѣбва да имате, за да бѫдете весели. Послѣ, трѣбва да е силно развита способностьта за сравнението, да съпоставяте нѣщата. Съвѣстни трѣбва да бѫдете; хора на природата трѣбва да бѫдете; Любовь къмъ Бога трѣбва да имате; милосърдие трѣбва да имате; самоуважение трѣбва да имате; смѣлость трѣбва да имате; дружелюбие трѣбва да имате. Много нѣща се изискватъ отъ васъ! Запримѣръ, понеже българитѣ сѫ сатурнови типове, тѣ не сѫ толкова учтиви. Българинътъ казва: „Не давамъ стола си“. Да, защото си сатурнъ, само за себе си гледашъ. Етикеция въ такъвъ човѣкъ нѣма, само за себе си гледа. Той счита, че всѣки човѣкъ е по-доленъ отъ него. „Нѣма по достоенъ човѣкъ отъ мене“, казва. Тъй мисли сатурнъ. За да даде стола си, той трѣбва да е нѣкой алтруистъ, да спада къмъ другъ типъ. Много е естествено такъвъ типъ да не отстѫпва.

    Когато се проповѣдва едно учение, лесно се говори, мѫчно се прилага. Сега забѣлѣзвамъ, редъ ученици, намѣсто азъ да ги изпитвамъ, тѣ ме изпитватъ. И да видите какви задачи ми задаватъ! Казватъ: „Хайде учителю, какъ ще рѣшишъ тази задача?“

    Ще ви направя една бѣлѣжка тази вечерь. Онзи, който ще дохожда на нашитѣ екскурзии, не трѣбва да пости. Разбирате ли! Онзи, който пости, на разходка да не излиза. Туй е едно отъ правилата. Ученикъ, който дойде на екскурзия трѣбва да си носи хлѣбецъ, да пие вода и да благодари на Бога. А пъкъ онзи, който иска безъ хлѣбъ да мине, нека остане въ София. На екскурзия всички ще бѫдете сити. Гладни хора ние не искаме, нито такива, които постятъ, защото ще се компрометиратъ разходкитѣ ни.

    Ще ви направя друга една бѣлѣжка.

    Постенето, това е начинъ за обновление на човѣшкия организъмъ. Въ васъ не трѣбва да влиза туй щестлавие, да се надминавате кой повече дни да пости. Не е това идеята. Главната идея въ поста е да събужда скритата енергия въ клѣткитѣ и да обнови организъма. Но, трѣбва да работимъ по-разумно. Въ поста се върви послѣдователно. Има извѣстни закони, които трѣбва да се спазватъ. Ако ти си опрѣдѣлишъ постъ, безъ да знаешъ защо ти е, той не е полезенъ. И послѣ, трѣбва да се спазва врѣмето, трѣбва да се спазватъ и днитѣ, когато ще се пости, а вие нищо не спазвате. Ако започнете вашия постъ въ понедѣлникъ, ще имате единъ резултатъ, ако го започнете въ вторникъ, ще имате другъ резултатъ, ако е въ срѣда, четвъртъкъ, петъкъ, сѫбота, недѣля — различни резултати. При това, ако започнете поста отъ сутриньта, отъ обѣдъ или вечерьта, пакъ ще имате различни резултати. Потънкости има въ поста. Ученикътъ, който учи една наука, трѣбва да бѫде внимателенъ. Има закони, които по възможность трѣбва абсолютно да се спазватъ, за да дадатъ добри резултати. Нали по тия резултати трѣбва да дадемъ на външния свѣтъ образъ, да видятъ въ какво седи нашето учение? Ако ние не спазимъ правилата, ще имаме криви опити, и външнитѣ хора ще кажатъ: „Ето до кѫдѣ стигнаха!“ Пъкъ ако искате да покажете геройство, най-силнитѣ които сѫ, може да ви подложимъ на 15 — 20 — 30 — 35 — 40 дневенъ постъ. Тогава ще изберемъ помежду васъ нѣкой ученикъ и ще му кажемъ: ти, еди-кѫдѣ си, еди-какъ си ще издържишъ поста си, 40 дни нѣма да те има между другитѣ. Изпитъ е това! Тия между васъ, които ще могатъ да издържатъ такъвъ изпитъ сѫ само двама, трима, четирма, петь, шесть, до седемь. Ако има такива седемь души герои въ България, много работа може да свършатъ. Въ Библията се говори за пророкъ Илия, който постилъ 40 дена, за да се магнетизира. Въ поста не трѣбва да се плашишъ. Постътъ, това е едно срѣдство да се махне страха, да се контролира стомашната система, да се контролира кръвообращението, и мозъка. Послѣ, при поста трѣбва всѣкога да сте много буденъ, да сте на щрекъ, защото тогава човѣкъ става много чувствителенъ, привлича извѣстни динамически сили отъ природата, и трѣбва да знае какъ да се справя съ тѣхъ. Друго-яче, ще си създадете неприятность. Съ тази забѣлѣжка азъ прѣдупрѣждавамъ ученицитѣ. Желанието ви да постите е добро, азъ го уважавамъ, но ще бѫдете много умни.

    Послѣ, азъ искамъ да се урегулирате по между си. Гледамъ, нѣкой отъ васъ почватъ да заспиватъ. Това не е упрѣкъ, но туй показва, че, тукъ въ събранието, не сте хармонирани. Тукъ има нѣкои сили, които трѣбва да изпѫдимъ. Едни черпятъ повече, а други даватъ повече. Правилна обмѣна нѣма. Ако обмѣната между васъ е правилна, всички ще бѫдете бодри. Сега, забѣлѣзано е въ Америка, дѣто се събиратъ въ нѣкои събрания около 2 — 3000 души и най-малко 100 души отъ тѣхъ спятъ, хъркатъ, чисто по американски, не могатъ да слушатъ. Това може да се случи не само съ слаби натури, но и съ най силнитѣ — заспиватъ. Единъ отъ виднитѣ, активни американски проповѣдници. Муди, разправя за едно подобно свое заспиване въ църквата. То е станало при слѣдния случай. Често въ Чикаго дохождатъ видни проповѣдници, които държатъ проповѣди върху важни въпроси отъ Евангелието. Извикватъ единъ проповедникъ, голѣма знаменитость. Дохожда той и говори нѣщо за дявола. Обаче, Муди закѫснѣлъ и не могълъ да чуе какво се говорило за дявола. Той извиква втори пѫть сѫщия проповѣдникъ, който на другия день щѣлъ да говори. Обаче, дяволътъ пакъ устроилъ мрѣжа на Муди. Събранието било опрѣдѣлено къмъ 7 ½ ч. в, а въ 6 ч. Муди ялъ хубавъ американски саламъ. Американскитѣ проповѣдници не сѫ вегетарианци. Отива Муди на събранието да слуша проповѣдьта за дявола, но отъ тяжесть въ стомаха заспалъ, и пакъ не могълъ да чуе. Питатъ го: Муди, какъ е работата? — Остави се, дяволътъ и саламътъ разбъркаха работата. Сега, ако нѣкой отъ васъ е прѣдразположенъ за спане, той трѣбва да знае, че връзкитѣ въ дадения случай по между ви не сѫ хармонични. И този, комуто се приспи, трѣбва да промѣни мѣстото си. Ти промѣняй мѣстото си въ салона, седни напрѣдъ, въ лѣво, въ дѣсно, сѣдай навсѣкѫдѣ, докато дойде онова състояние, при което да нѣма черпене. Сега, ние желаемъ да се обмѣнятъ енергиитѣ правилно. Онзи, който заспива, то е защото отъ него черпятъ повече, той дава повече. За това много естествено е туй заспиване! Ако азъ изтегля отъ нѣкого 4 — 5 кгр, кръвь, той ще заспи. Ако е постилъ 10 дена, пакъ ще заспи, слабъ е той въ тѣлото си.

    Та, казвамъ ви, като на ученици, най-първо ще се учите да контролирате мозъка си. Събирайте енергията отъ природата и я пращайте въ слънчевия вѫзелъ, въ сърцето, въ гортана, въ челото, въ задната часть на главата, въ горната часть на главата, и слѣдъ туй, прѣкарайте тази енергия около тѣлото си. Почнете да правитѣ тия магнетически тушове, докато се образува една свѣтла магнетическа аура, около тѣлото си и тогава ще се усѣтитѣ свободни.

    Сега, мнозина се оплакватъ, че сѫ станали толкова чувствителни, че като отиватъ въ нѣкое свѣтско събрание, почватъ да заспиватъ. Значи, свѣтътъ е по активенъ отъ васъ, черпи отъ васъ. Ето защо вие не трѣбва само да развивате чувствата си, да ставате чувствителни, но трѣбва да имате знания, да развивате волята и ума си. Не трѣбва да бѫдете слабохарактерни. У нѣкои отъ васъ, дължината на палеца, тази фаланга, която изразява волята, не е достатъчно дълга, но можете да развивате волята си постепенно. Разумно може да развиете волята си! И тогава, може нѣкой пѫть да ви дамъ едно упражнение, за привличане добритѣ влияния на планетитѣ. Нѣкога не смѣя да ви давамъ такива упражнения, понеже ще изпаднете въ суевѣрие, а то е много опасно. Да станешъ суевѣренъ, то е друго зло. Животътъ трѣбва да се гради разумно.

    Сега, у всинца ви има добри желания, но ще бѫдете смѣли и рѣшителни! Послѣ ще имате непрѣодолима Любовь, непрѣодолима вѣра, непрѣодолима надежда, милосърдие, разсѫдителность. Туй сѫ чувства и способности, които ще прѣдизвикате въ себе си. Сега, азъ виждамъ — по нѣкой пѫть, че вие можете единъ другъ да си напакостите. Ако вие имате единъ приятель, този вашъ приятель въ даденъ моментъ може да ви причини най-голѣма полза, и най голѣма врѣда. Какъ? Щомъ двама приятели се сближатъ, тѣхнитѣ астрални тѣла се свързватъ и енергиитѣ отъ единия почватъ да прѣминаватъ въ другия и обратно. Ако единиятъ заболѣе, заболѣва и другиятъ. Ако единиятъ умре, и другиятъ умира. Туй е фактъ. Ако нѣкоя жена обича мѫжа си и той умрѣ, то и жената отива слѣдъ него. Или пъкъ, ако мѫжътъ обича много жена си, щомъ тя умре и той умира. Това става, ако сѫ много привързани. Но, ако жената подига мисъльта си, тя подига и мѫжа си, защото никой самъ нито пада, нито става. Нѣкой пѫть, ние искаме да се вържемъ съ Христа. Какъ ще се свържемъ? Ако се свържемъ съ своя пороченъ животъ, ние ще Му причинимъ страдания. Христосъ не иска тъй да се свържемъ съ Него.

    Въ окултната школа ще развивате туй мѫжество, тази сила, да работите за своето подигане. Нѣкои отъ васъ иматъ по-добри условия, нѣкои иматъ по-слаби условия. По-силнитѣ, у които умътъ е развитъ, ще помагатъ на по-слабитѣ, на които умътъ не е тъй развитъ, не могатъ да разсѫждаватъ дълбоко. У едни практическиятъ умъ не е развитъ, други не могатъ да мислятъ философски, — трети иматъ воля, но сърцето имъ е сухо. Сега, тъй ще събирате, че ще гледате да дружите съ онзи, който има добъръ умъ, добро сърце. Като дойде до волята, пакъ тъй ще постѫпвате. Въ туй отношение хората могатъ да си помагатъ взаимно. И да не мислите, че всичко може да направимъ. Всичко може да направи човѣкъ, но кога? — Когато е свързанъ съ Христа, т. е. въ дадения моментъ той е свързанъ съ всички добри, съ всички съзнателни хора, които иматъ единъ и сѫщъ стремежъ. И като станете ученици, вие ще се свържете съ всички ученици по земята.

    Нѣкой пѫть азъ казвамъ, че не сте ученици. На физическото поле сте ученици, но въ астралния свѣтъ не сте, въ Божествения не сте. Туй подразбирамъ. У всинца ви трѣбва да има единъ съзнателенъ потикъ. Не искамъ само съзнанието ви да работи, да се самоосѫждате, но моето желание е да живѣете въ вашето подсъзнание и свръхсъзнание. По нѣкой пѫтъ трѣбва съзнанието и самосъзнанието да ги отдалечавате, тѣ ви спъватъ. Почне ли човѣкъ да се занимава съ своитѣ или съ погрѣшкитѣ на другитѣ, той се спъва. Не се стремете да си криете погрѣшкитѣ. Може ли единъ художникъ да скрие погрѣшката си въ картината? Единъ музикантъ може ли да скрие погрѣшката въ пѣенето или въ свиренето си? Единъ ораторъ може ли да скрие своя дефектъ въ рѣчьта си? Има извѣстни изкуства, дѣто може да се скрие една погрѣшка, но дойдемъ ли до художника, и дѣцата ще забѣлѣжатъ погрѣшкитѣ му. Музикантъ си, нѣма скрито — покрито; писатель си, ораторъ си — сѫщо. Като чете човѣкъ книгата, той ще види погрѣшката. Ще кажешъ: моя е погрешката, ще я поправя — нищо повече! Не се извинявай! Погрѣшката се дължи на това, че не си взелъ вѣрно тона. Не казвай „малко винце пихъ“, или пъкъ „въздухътъ бѣше студенъ.“ Не, не, причината не е нито въ винцето, нито въ въздуха. Причината е у мене, азъ трѣбва да пѣя правилно! Нищо повече! Или, не може да пишешъ. Азъ имамъ едно правило: „не можешъ“ — ще съзнаешъ. И колкото по добрѣ съзнаешъ, толкова по-добрѣ ще пишешъ. Трѣбва да се съзнаятъ фактитѣ. Има нѣща, които не можемъ да криемъ. Ще бѫдете смѣли и рѣшителни! Нѣма да кажете: „отъ менъ нищо нѣма да стане, ако съмъ неспособенъ“. Не, въ васъ има повече способности, отколкото прѣдполагате, но не знаете какъ трѣбва да разработитѣ тѣзи способности.

    Сега, азъ ви говоря отъ толкова години въ България, миналъ съмъ, прѣзъ най-лошитѣ условия, опиталъ съмъ ги, но човѣкъ трѣбва да бодърствува много и ако не бодърствува, може да бѫде пометенъ. Бодърствува ли, нѣма мѫчнотия, която човѣкъ да не може да побѣди, нѣкой пѫть нѣщата сами по себе си се разрѣшаватъ. Ще бѫдете смѣли и рѣшителни! Ще вѣрвате, нѣма да се съмнявате! Нѣкой ме пита: кѫдѣ е това Бѣло Братство? Най-послѣ може да се зададатъ и други въпроси: кѫдѣ е Господъ? Кѫдѣ е Христосъ? Ако питате единъ ясновидецъ, той ще ви каже, дали тази вечерь е тукъ Христосъ или не. Той ще Го види. Нѣма събрание, което ако духоветѣ на хората сѫ въодушевени, обладани съ възвишени мисли и да не ги посѣти Христосъ най-малко за 5 — 10 минути, или да нѣма другъ нѣкой прѣдставитель отъ Бѣлото Братство. Достатъчно е двама души да си подигнатъ мисъльта нагорѣ, и ще ги посѣти Христосъ. Ще кажете: ама може ли Христосъ да бѫде едноврѣменно на толкова мѣста? То е смѣшно схващане! Христосъ едноврѣменно може да присѫтствува на всички събрания въ свѣта. Врѣме и пространство въ духовния свѣтъ нѣма. Не че не сѫществува, но врѣмето и пространството не е едно прѣпятствие. Ако влѣзете въ духовния свѣтъ, врѣмето и пространството улеснява хората, сближава ги. Тукъ ги раздалечава, а въ духовния свѣтъ ги сближава. Слѣдователно, азъ мога да ви приведа слѣдующето сравнение: всичкитѣ окултни събрания, които ставатъ по лицето на земята, може да ги съберете въ една орѣхова черупка. Е, питамъ тогава: Христосъ не може ли да ги слуша изведнъжъ? Това не зависи отъ формата на нѣщата, то зависи отъ интенсивностьта, вѫтрѣ.

    Сега, азъ ще ви обясня какво означава тази черупка. Съзнанието на Христа, Неговото присѫтствие е толкова силно, че Той схваща умоветѣ на тия хора идейно. Този орѣхъ е толкова голѣмъ, че всичкитѣ събрания може да се събератъ. Но, ако вие го възприемете буквално, ще кажете: ако това е истина, голѣма лъжа е. Не, има такава възможность.

    Сега, понеже Сатурнъ господствува надъ българитѣ, вие ще бѫдете внимателни спрѣмо него. Въ какво отношение? — Нѣма да му разправяте вашитѣ идеи. Мълчете си, гледайте всѣкога да го изненадате. Когато реализирате нѣщо, тогава да разбере той. Щомъ кажешъ какво си намислилъ, той ще развали работата. И затова на българитѣ работата върви до тогава, докато никой не я узнае. Узнае ли я нѣкой, всичко се разваля. Вземете примѣра съ Балканския съюзъ. Създаде се, но чу Сатурнъ, дойде, намѣси се и развали работата. Той направи такава каша, че българитѣ и сърбитѣ и до днесъ не могатъ да се помирятъ. И въ религиозно отношение пакъ Сатурнъ е които прѣчи. И въ школата — сѫщо, навсѣкѫдѣ е той. Азъ гледамъ, дойдатъ съмнѣния, пакъ той — сѫщата чорба.

    Сега, трѣбва да имате критически умъ. За каквото и да е, разсѫждавайте здраво! Ние, отъ ученици, които разсѫждаватъ здраво, не се плашимъ. Онѣзи отъ васъ които иматъ най-противоположенъ възгледъ, даже и тѣзи, които мислятъ, че всичко може да развалятъ, и тѣ сѫ „добрѣ дошли“. Нека опитатъ. Въ школата има губерки, които сѫ толкова нажежени, че които много знаятъ, ще ги туримъ на губеркитѣ.

    Ще бѫдете умни! Тази школа е отъ памтивѣка. Прѣзъ нея сѫ минали хиляди, хиляди, сѫщества. Които сѫ минали и спазили правилата, тѣ сѫ приели дипломъ и благословение. Тѣ сѫ излѣзли отъ тази школа и сега се радватъ. И вие, гледайте да минете сѫщия пѫть, да приемете дипломъ и благословение. Не мислете че тази програма ще се измѣни. Тя е една божествена школа, ще минете по всичкитѣ правила, не я критикувайте. Имайте вѣра, опитайте, може да поставите всичко на най-голѣмъ опитъ. Но веднъжъ като опитате, не се съмнѣвайте. Може да ви дамъ микроскопически опитъ да направите — опитайте, но не се съмнѣвайте, за да не се спъвате въ пѫтя си, като ученици.

    Азъ бихъ желалъ, всички да минете прѣзъ тази школа и всѣки да счита за привилегия, че е ученикъ и да каже: азъ ще бѫда единъ отъ примѣрнитѣ окултни ученици. Въ себе си да каже това, ще бѫда единъ отъ примѣрнитѣ ученици! Съмнѣнията ще дойдатъ, може да ви приказватъ, но вие ще вѣрвате. Настоявайте: ще бѫде, ще бѫде, ще бѫде. Вѣрвамъ, че ще бѫде!

    Изпѣйте упражнението: Сила жива, изворна, течуща“.

Размишление.

22 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

12.III.1923 г.

Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...