Jump to content

1923_03_08 Произходъ на правитѣ мисли


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРОИЗХОДЪ НА ПРАВИТѢ МИСЛИ.

Т. м.

    Прочете се резюмето върху: „Прѣдназначението на човѣшкия носъ“.

    Тема за идущия пѫть е: „Влиянието на планетитѣ върху човѣка“. Втора тема: Произходътъ на музиката“.

    Вие считате първата тема за мѫчна, но и втората е мѫчна. Не че вие ще разрѣшите въпроса за влиянието на планетитѣ, но като мислите върху този прѣдметъ, ще ви дойдатъ нѣкои мисли. За да може да напишете една мисъль, прѣзъ колко процеси трѣбва да мине тя! Първо трѣбва да създадете нейната форма, дълго врѣме ще мислите; слѣдъ като създадете тази форма, трѣбва да я обикнете. Слѣдъ като я обикнете, ще се роди у васъ желание да я изразите, т. е. волята ще дойде: ще седнете и ще почнете да пишете. Прѣзъ три процеса трѣбва да мине една мисъль, за да се изрази: мислене, чувствуване и писане.

    Тази вечерь ще ви говоря върху: „Произходъ на правитѣ мисли“.

    Въ природата сѫществуватъ първични типове или първични форми, по които съврѣменната мисъль се гради, т. е. тази мисъль която е нова за насъ, тя иде отъ едно по-високо поле, тя е прѣдшествувана отъ друга. Първиятъ въ свѣта, който е почналъ да мисли, е Богъ. Или, тъй да кажемъ, въ началото на Битието, Той е проектиралъ една своя мисъль, и тази мисъль е възприета отъ всички окрѫжаващи Го сѫщества, които влизатъ вѫтрѣ въ Божествения свѣтъ. Тѣ възприематъ тази мисъль и почватъ да я пращатъ въ по-долнитѣ свѣтове. Слѣдователно, мислитѣ, които имаме, отъ какъвто характеръ и да сѫ, тия мисли сѫ дошли отъ другадѣ. Сега, ако у васъ дойде мисъльта за Любовьта, какъ ще се изяви тази любовна мисъль? Сега, ако ние употрѣбяваме думата „Любовь“ тъй, както е въ български или английски езикъ, първото нѣщо, което ще влѣзе въ ума ви, то е ще имате едно изопачаване на Любовьта, нѣма да помислите за онази сѫщинска Любовь, но ще помислите за извѣстна нейна форма. Като кажете „Любовь“, вие ще си прѣдставите двѣ величини или двѣ числа 1 + 2, и ще кажете 1+ 2 = 3, тъй е аритметически. Или, ще кажете а + в = с, тъй, въ алгебрата се турятъ тия форми. Старитѣ хора пъкъ, които чуятъ думата „Любовь“ ще кажатъ: дъщеря ми и онзи младиятъ момъкъ отъ другата фамилия, тя и той, и двамата сѫ равни на нѣкаква величина, сватовщина ще стане. Но това не е Любовь. Събирането на двама млади на едно мѣсто, това любовь ли е? — Не е Любовь. Ако събирането на двама млади заедно означава любовь, тогава, ако съберете два камъка на едно мѣсто, може ли да се залюбятъ? Или, ако съберете два цвѣта, или двѣ зелки, или два картофа единъ до другъ, може ли да се залюбятъ? Това любовь ли е? Сега, хората мислятъ че като се докоснатъ единъ до другъ, любовь имало помежду имъ. Не, не, това не е любовь. Ние схващаме нѣщо, като любовь, но то не може да се изрази.

    Сега, интересно е, коя е първата мисъль, която се появила въ човѣшкия животъ? Азъ ще ви задамъ и трета тема: „първата съзнателна мисъль, която се явила въ човѣшкия животъ“.

    Правитѣ мисли сѫ Божии мисли. Слѣдователно, всички мисли, които произтичатъ отъ Бога, отъ първия изворъ сѫ прави мисли, въ които абсолютно нѣма никакъвъ дефектъ. Ако ние схващаме тия мисли прямо; наричаме ги прави мисли. Тѣ не сѫ опетнени. Въ тѣхъ се съдържа първия прѣводъ на Битието, на сѫщностьта на нѣщата. Значи, тия мисли, които произтичатъ отъ Духътъ Божий, отъ първия източникъ, тѣ се наричатъ прави мисли. За да може да разберете една права мисъль, непременно Богъ трѣбва да ви е очукалъ — трѣбва да имате тази Божествена свѣтлина. Мисъльта, това е великъ принципъ, който се съдържа у Бога. Той мисли, а всички ние мислимъ по отражение на тази Божествена мисъль. Богъ съпоставя двѣ живи същества въ съотношение да възприематъ тия Божествени мисли. По сѫщия законъ и ние съпоставяме нѣщата въ нашия животъ. Само че Богъ ги съпоставя тъй, че въ тѣхъ има хармония, пъкъ ние ги съпоставяме тъй, че въ тѣхъ нѣма хармония. Запримѣръ, вземете сега образуването на сегашнитѣ сѣмейства. Вие не вниквате въ единъ младъ момъкъ да видите, каква е неговата мисъль, какво е неговото сърце и неговата воля, но вие се влияете отъ неговата външность, колко е високъ, снаженъ ли е, здравъ ли е, богатъ ли е, има ли доходъ, може ли да говори много да се хвали и тѣмъ подобни. Туй ще вземете подъ внимание, и въпросътъ ще се уреди. Казвате: отгдѣ да знаемъ, дали е уменъ или не? Че първото нѣщо, ако той е уменъ, мисъльта е взела участие въ строежа на човѣшкото тѣло. Височината е създадена отъ мисълта, широчината е създадена отъ сърцето, а дебелината е създадена отъ волята. Нищо повече! Слѣдователно, у единъ човѣкъ математически ще изчислишъ височината, широчината, дебелината. Да кажемъ, че той е високъ 175 см, значи умътъ му е равенъ на 175 см, Сърцето му е равно на широчината — вие може да вземете широчина на гѫрдитѣ. А дебелината иде отъ волята. Тъй, между височината, широчината и дебелината и между ума, сърцето и волята има извѣстно съотношение. Математически, вие може да извадите една формула, какъвъ е умътъ, какво е сърцето и каква е волята на единъ човѣкъ, И турцитѣ иматъ една специална поговорка, но ако вие не може да ѝ дадете правиленъ прѣводъ, ще извадите едно криво заключение. Тѣ казватъ тъй: „Туй което у хората е кѫсо, у Бога е беля“. Кѫситѣ хора сѫ беля на Бога. Туй, беля на Бога, това е единъ прѣводъ, то е една форма, взета отъ нѣкѫдѣ, но изопачена, изкривена. Разбира се, сега може да се зададе въпроса, коя е причината, че нѣкои хора сѫ високи, а други — кѫси? Кѫсото, то е законъ на израждане, но само тогава, когато всичкитѣ части въ човѣшкото тѣло сѫ несъразмѣрни. Това показва, че въ мислитѣ, желанията и волята е настѫпила една дисхармония, и отъ тогава човѣкъ е почналъ да се деформира. Въ израждането си човѣкъ е почналъ да става дребенъ, а пъкъ когато идеитѣ царуватъ, човѣкъ почва да расте. Статистическитѣ данни показватъ, че въ Англия, отъ какъ женитѣ започнали да работятъ за добиване граждански права, както мѫжетѣ, тѣ сѫ израстнали на височина, съ 5 см. сѫ станали по-високи. Слѣдователно, правитѣ мисли, Божественитѣ мисли, даватъ разтежъ на човѣка. Височината, това е първиятъ потикъ на растежъ. Правитѣ мисли на духоветѣ даватъ широчина на човѣшкия организъмъ, тѣ засѣгатъ сърцето. А правитѣ мисли на човѣшкитѣ духове, тѣ създаватъ неговата дебелина, неговата плътность. По туй ще познаете една Божествена мисъль, тя трѣбва да има дължина, т. е. Божественитѣ мисли сѫ безконечни въ своето движение. Мислитѣ на духоветѣ се познаватъ по широчината си, а човѣшкитѣ мисли — по своята плътность, т. е. солидни мисли сѫ тѣ. Казваме: здрава мисъль има този човѣкъ, т. е. той е идеенъ човѣкъ, здраво, плътно мисли. Правитѣ мисли сѫ необходими. И всички трѣбва да се занимавате съ онзи законъ за правилното съпоставяне на нѣщата, да знаете какъ да ги съпоставите въ даденъ случай. Прѣдставете си, запримѣръ, срѣщнете нѣкой вашъ приятель, този, съ когото си симпатизирате, ще го попаднешъ, ще му се усмихнешъ. А като срѣщнешъ другъ, съ когото вашето познанство не сте така интимни ще се поклонишъ малко сериозно. Тогава питамъ: защо на едного ще си отворитѣ очитѣ, ще си вдигнете устнитѣ нагорѣ, ще се поусмихнете, а съ другиго ще сте сериозенъ? Какви сѫ подбудителнитѣ причини? Може ли да заключите, че всѣки, който ви срещне и ви се ухили на срѣща, ви обича, а който не ви се ухили, не ви обича? Има нѣщо вѣрно, но има и нѣщо невѣрно. Турцитѣ сѫ толкова лѣковѣрни, че ако единъ турчинъ го срещне нѣкоя жена и му се усмихне, ще каже: „Любовь има тя къмъ мене, въ очитѣ ми се засмѣ“. И тази турска глава не можешъ да я убѣдишъ въ противното. Слѣдователно, за да не се съблазняватъ тѣ отъ това, Мохамедъ е издалъ законъ — женитѣ да се покриватъ съ покривала, да се не лъжатъ мѫжетѣ отъ усмивката имъ. Отъ тия криви съпоставяния на нѣщата въ съврѣменното общество, па и въ всички религиозни общества произлизатъ всичкитѣ спорове. Нѣкой пѫть, отъ кривото съпоставяне на двѣ думи тукъ на земята, излиза цѣлъ споръ. Въ Божествения свѣтъ, въ окултния свѣтъ думитѣ тамъ сѫ точни величини. Всѣка една дума си има опрѣдѣлени вибрации. Тя се опрѣдѣля споредъ своя размѣръ, споредъ своята интензивность, споредъ своето въздѣйствие. Тѣ се опрѣдѣлятъ тъй, както се опрѣдѣля до какъвъ размѣръ може да достигне едно дърво. Запримѣръ, ако вие произнесете извѣстна дума, въ даденъ случай, съ нея може да запалите цѣлия свѣтъ. Вземете, ако единъ царь каже думата „война“, подпише указъ за война, ето, цѣлата държава се разтичва, хиляди, милиони хора, войници, кола задрънкватъ, свещеницитѣ излѣзатъ съ кръстоветѣ — война! Всички подематъ тази дума — война! Приготовляватъ топове, пушки, коне, всичко това само отъ една дума. Ама туй е едно съчетание на нѣщата. Значи, ако извѣстни хора сѫ извѣстно уравнение, единъ сборъ, иматъ извѣстни интереси, разбиратъ се, ако тѣ сѫ скачени, думата „война“ ще произведе този общъ ефектъ. Ще ви приведа една аналогия за ефекта, който произвежда произнасянето на една дума между хора, които иматъ нѣщо общо помежду си. Въ Ню-Йорскитѣ пристанища има една канара, отъ която стотина кораби сѫ загивали, и американското правителство, за да се избави отъ тия нещастия, трѣбвало да направи около 3,000 дупки, напълнили ги съ динамитъ и ги свързали съ жици. Когато всичко било готово, турили едно 6 годишно дѣте да натисне бутончето. Като натиснало дѣтето бутончето, цѣлата тази адска канара изчезнала. Значи, думитѣ сѫ такива едни бутончета, свързани съ такъва една сила. Туй става, когато хората иматъ единъ общъ интересъ. Бутването на такова едно бутонче има такова влияние. Нѣкой пѫть може да бутнешъ нѣкой бутонъ, но не става нищо.

    Често, у българитѣ има единъ много лошъ навикъ. Българскитѣ майки, особено въ селата, вие може да ги забѣлѣжите, кажатъ нѣщо много лошо на сина, на дъщерята, че не изпълнили нѣщо. „Това или онова да стане“. Нѣкой пѫть каже майката нѣщо подобно, и нѣма да се мине много врѣме и това, което е казала, стане. Този навикъ сѫществува даже и у хора, които влизатъ въ духовни или религиозни общества. Кажатъ нѣщо, което, като че неволно е излѣзло отъ устата имъ, а то, веднъжъ, дважъ и на третия пѫть се сбѫдва.

    Слѣдователно, правата божествена мисъль изисква човѣшкиятъ умъ да бѫде буденъ. Не бързай да произнесешъ неразумна дума. Не бързай да възприемешъ една мисъль, която не си обсѫдилъ, която не знаешъ отъ кѫдѣ иде. Всѣка една мисъль, каквато и да е, търси нейния произходъ, и ако е Божествена мисъль, тя винаги носи свѣтлина. По това се отличаватъ Божественитѣ мисли. Ако произтича отъ ангелитѣ, тази мисъль всѣкога носи съ себе си топлина; пъкъ, ако произтича отъ хората, отъ човѣка, като колективно сѫщество — носи добрина. Всѣка мисъль, която е добра е човѣшка мисъль; всѣка, мисъль, която е топла е ангелска мисъль, и всѣка мисъль, която е свѣтла е Божествена. Добритѣ мисли сѫ човѣшки; топлитѣ мисли сѫ ангелски, а свѣтлитѣ мисли сѫ Божествени. Произходътъ имъ е такъвъ. Обаче, произходътъ имъ е единъ и сѫщъ, защото топлината произтича отъ свѣтлината, а плодътъ произтича отъ топлината, Плодоветѣ при какво зрѣятъ. Всичкитѣ плодове сѫ образувани само отъ дѣйствието и въздѣйствието на свѣтлината и топлината. Разгледанъ човѣкътъ, тъй както е построенъ въ своя сегашенъ организъмъ, той е създаденъ отъ свѣтлина и топлина. Прѣмахнете топлината и свѣтлината, отъ него нѣма да остане нищо.

    И тъй, всѣка мисъль, за да бѫде права, трѣбва да има три качества. По своя първиченъ произходъ тя първо трѣбва да произтича отъ Бога — да бѫде свѣтла. Второ: да има Любовь, да бѫде топла и най послѣ да е минала прѣзъ хората — да има добрина. Има ли тия три качества, тя е права мисъль. Тя е минала единъ цѣлъ крѫгъ въ своето развитие и може да се приложи въ практическия животъ. Една свѣтла мисъль, която нѣма топлина, тя не може да се прояви. Три качества има мисъльта, която може да се приложи: топлина, свѣтлина и добрина. Има ли ги, навсѣкѫдѣ може да се приложи. И ако има извѣстни идеи, които не може да се прилагатъ, причината е тази — липсва единъ отъ тѣзи три елемента. Мисъль, която има само свѣтлина, тя още не се е изявила. И вие когато създадете една нова мисъль, не мислете, че вие сте я създали. Вие само сте я възприели. Нѣкой казва хрумна ми една нова мисъль. Въ едно американско дружество, дадоха 25 хиляди долари на онзи, който каже една нова мисъль. И още не се е явилъ човѣкътъ, който е казалъ една нова мисъль, която да не е казана отъ никого до сега. Американцитѣ даватъ голѣми премии за една нова мисъль. И право е казалъ Соломонъ: „Нѣма нищо ново подъ небето“. Всичко това сѫ само съчетания, само пермутации, което правятъ нѣкои музиканти иматъ си тевтерчета, правила, споредъ които се съчиняватъ пѣснитѣ. Най-важнитѣ мотиви тѣ си ги иматъ въ тевтерчето. Този виденъ музикантъ казва: азъ съчинихъ това. Но какъ? Извади тевтерчето си, отъ тукъ, тамъ, направи една комбинация. А-а, гениаленъ е той! Взелъ отъ Бетховена малко, отъ Моцарта, отъ тукъ отъ тамъ, написалъ нѣщо подобно на хъмбъкъ. И като гледамъ съврѣменната музика, отъ която се възхищаватъ, тоноветѣ сѫ тъй неестествено съпоставени, че не прилича на музика. Ако дойде единъ ангелъ, които разбира окултната музика, и слуша нѣкой вашъ концертъ, той ще се чуди, какъ е могло хората да бѫдатъ тъй гениални, да изопачатъ туй хубаво изкуство! Най-първо, музикантътъ, за да създаде каква да е пѣсень, трѣбва да има една свѣтла, топла и добра мисъль и тогава да почне да мисли право. Той трѣбва да има тия три качества на мисъльта си и тогава може да бѫде музикантъ: иначе, не може да бѫде музикантъ. Та, и въ музиката има извѣстно съпоставяне на тоноветѣ.

    Сега, и вие, които живѣете на земята, искате да подобрите живота си. Може да го подобрите, но трѣбва да знаете какъ да съпоставите вашитѣ мисли. Вие се съмнѣвате, запримѣръ. Азъ ще ви прѣдставя тази вечерь една картина на съмнѣнието, картина, която не сте виждали, нито слушали. Явява се съмнѣнието въ камарата на човѣшкитѣ мисли и способности и казва: „Г-да, въ тази държава право нѣма“. Какъ, казва съвѣстьта, отъ толкова години азъ само съ право се занимавамъ! Съвѣстьта доказва, че тя само правото носи. „Хубаво, ама милосърдие нѣма“, казва съмнѣнието, Явява се милосърдието и казва; Какъ тъй? Отъ памти — вѣка, азъ само съ милосърдие се занимавамъ. „Ама Любовь къмъ Бога нѣма“. Току-вижъ, благоговѣнието дойде. „Ама вѣра нѣма“, говори ораторътъ — съмнѣнието. Вѣрата изскочи: какъ? Отъ памти — вѣка все съ вѣра се занимавамъ, има вѣра! „Ама хората не сѫ умни, глупавъ е човѣкътъ“. Дойде разсѫдъка. какъ? Не, Г-да, тази работа азъ я нареждамъ, съ тази работа азъ се занимавамъ. И слѣдъ като се изредятъ всички членове въ Камарата, съмнѣнието каже: „Признавамъ ви, Г-да, правата, но азъ оставамъ при особено мнѣние“. Тогава питамъ туй съмнѣние, което оспорва дали има право или не. Право има въ свѣта, милосърдие има, любовь къмъ Бога има, вѣра има, всичко има въ свѣта. Отъ кѫдѣ произтича съмнѣнието? Когато вие съпоставите двѣ несъвмѣстими идеи, при туй съотношение може да се зароди съмнѣнието. Когато двѣ идеи не сѫ турени на тѣхното мѣсто, ражда се съмнѣнието. Запримѣръ, може ли вие да създадете условия за приятелство между единъ охлювъ и една птица? Можете ли да ги съпоставите? Послѣ, може ли да съпоставите една риба вѫтрѣ въ океана и една пчела? Да кажемъ запримѣръ, че съчинявате слѣдното: залюбили се рибата и пчелата, но така се залюбили, че сърцето на рибата почнало тъй да трепти, че рибата подскачала въ водата. Но скачането на рибата не е произлѣзло отъ любовь за пчелата, други сѫ причинитѣ. И всичкитѣ сегашни наши размишления, спорове, дали въ свѣта сѫществува право или криво, мязатъ взе на този родъ философски размишления — пчелата и рибата се залюбили, и любовьта на рибата къмъ пчелата била толкова голѣма, че отъ Любовь тя скачала въ водата. Не, съвсѣмъ друга е причината за скачането на рибата.

    Съмнѣнието ще се яви, но ще донесе нови мисли, нови аргументи. Съмнѣнието ще се яви въ този смисъль, че работитѣ не сѫ добрѣ съпоставени. Съмнѣвамъ се, дали тази работа е направена добрѣ. Ще погледна, и ако намѣря, че всичкитѣ части сѫ така на мѣсто, и работата е добрѣ направена, съмнѣнието изчезва. Психологически, съмнѣнието произлиза отъ факта, че виждаме, какво работата ни не е завършена. Нѣкой пѫть се съмнѣвате въ чувствата си. Казвашъ: обичамъ този човѣкъ, но като се върнешъ вечерьта вземешъ да се съмнѣвашъ. Кажешъ си: дали го обичамъ? Ама защо се съмнѣвашъ? Пипналъ си се на слабото мѣсто, казвашъ си: ако този, когото обичамъ, ми поиска 10,000 лв., мога ли да му дамъ? Отговаряшъ си: не съмъ готовъ. Значи, любовьта ти не е още силна. Тогава този, когото обичашъ, той ще те постави на изпитъ. Казва: нали ме обичашъ, продай ми, този конь, или дай ми това цвѣте отъ градината си! Нѣкой пѫть, онѣзи, който обичатъ, искатъ всичко, и ако не имъ дадете веднага, сърдятъ се. Отъ сръднята на влюбенъ човѣкъ да те е страхъ. Въ това отношение особено се сърдятъ влюбенитѣ. Да те е страхъ отъ сръднята на невѣжия човѣкъ и отъ сръднята на добрия човѣкъ. Тѣ сѫ най-опаснитѣ сръдни въ свѣта.

    Сега, тия мисли сѫ необходими за самитѣ васъ, защото вие не може да измѣните външната форма на Божествения свѣтъ. Ние можемъ да измѣнимъ само своя животъ. Какво ще стане щомъ се разгнѣвишъ? Имашъ едно весело разположение, свѣжъ си, дойде нѣкой разгневи те, веднага лицето ти се измѣни, потъмнѣе. И ти дълго врѣме мислишъ, какво да му направишъ. Прѣдставете си, този човѣкъ, който ви е разгнѣвилъ, утрѣ вземе експреса и излѣзе отъ България, отиде въ Америка. Е, какво ще му направишъ сега? И най-послѣ, заблуждението седи въ туй, ние мислимъ, че нѣкой човѣкъ може да ни обиди. Въ сѫщность, философски казано, никой не може да ни обиди, Ако ние сме умни, никой не може да ни обиди. Азъ мога да бѫда толкова внимателенъ, че никой да не ме обиди. Пъкъ, ако не съмъ внимателенъ, мнозина отъ васъ може да ме обидятъ. Запримѣръ, онзи лѣкарь хирургъ, който прави операция на нѣкой боленъ, когото не е наркотиралъ хубаво, та болниятъ не е добрѣ заспалъ и усѣща болка, какво ще получи отъ този боленъ? Има много болни, които даватъ такъвъ ритникъ на хирурга, че тъй пада на гърба си и казва: тази цѣдилка не бѣше хубаво турена. Болниятъ трѣбва хубаво да заспи и тогава да направишъ операцията. Така трѣбва да се постѫпва и по отношение вѫтрѣшното човѣшко естество. Въ васъ има нисши чувства и мисли, които, трѣбва да приспивате, за да може да разсѫждавате и чувствувате правилно. Всѣко едно чувство, всѣка една мисъль въ васъ трѣбва да бѫдатъ чисти. Когато разрѣшавате нѣкой великъ въпросъ, всички странични мисли трѣбва да ги пратите, като дѣцата, въ леглото. Майкитѣ, когато искатъ да точатъ нѣщо, или да свършатъ нѣкоя важна работа, казватъ на дѣцата: „Ха, мама, всички въ леглото“. Ако тѣзи дѣца останатъ около майка си, ще ѝ прѣчатъ. Тя крие тази своя мисъль, иска тѣ да не знаятъ. Иска да ги изненада. „Ха, мама, въ леглото, утрѣ ще ви кажа. Сутриньта, като станатъ, ще намѣрятъ готова баница. Туй правило, като го приложите въ себе си, ще видите, че работи отлично. И тъй, първо ще приспишъ всички ония мисли, които сѫ отъ дѣтински произходъ и тогава ще седнешъ да точишъ баницата. Приготовлението на баницата, това сѫ великитѣ мисли, идеи, които човѣкъ има. Но остане ли една твоя дѣтинска мисъль не заспала, тя ще бута тукъ, тамъ и ще развали всичката твоя работа. Сега всички вие може да провѣритѣ това.

    И тъй, всички ония прави мисли сѫ мисли които творятъ. Сега, вие нали се готвите да бѫдете ученици на окултната школа. Вие мислите, че сте ученици на окултната школа, но не сте още. Не се обезсърчавайте. Какви сѫ качествата на единъ окултенъ ученикъ? Окултниятъ ученикъ се отличава по това, че въ ума му съмнѣнието всѣкога седи отвънка. Той нѣма абсолютно никакво съмнѣние. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да е прѣживѣлъ съмнѣнието. Който се съмнѣва, той е въ приготовителната стадия на своето ученичество, защото вѣщиятъ човѣкъ, не се съмнѣва. Който знае, той не се съмнѣва, а който не знае, той всѣкога се съмнѣва. Съмнѣнието е единъ признакъ на невѣжество. Тъй го опрѣдѣлямъ. Страхътъ е едно качество на слабитѣ хора. Страхува се само слабиятъ човѣкъ, а силниятъ не се страхува. Туй, което, е страхътъ за слабия, туй е съмнѣнието за умния човѣкъ. Онзи човѣкъ на когото умътъ е малко слабъ, той се съмнѣва. Не че страхътъ не е полезенъ, той е полезенъ въ природата. Страхътъ произтича отъ едно чувство на осторожность. Такъвъ човѣкъ, у когото е развито туй чувство, погледне положението, каже: Г-да, еди-коя си греда на моста, 15-та или 16-та не е добрѣ скачена. Това е прѣдпазливость. Отидешъ тамъ и видишъ, че дѣйствително тази греда не е добрѣ скачена. Но когато туй чувство се изопачи, то не е добрѣ. Има дѣца, които отидатъ на нѣкоя чужда врата, натиснатъ звънеца и послѣ бѣгатъ. Ти отидешъ, нѣма никой. А то, тия дѣца сѫ натиснали бутона и бѣгатъ. Ти пъкъ толкова си се изплашилъ, че отъ страхъ все звънеца чувашъ. Излѣзешъ, нѣма никой. Влѣзешъ, пакъ чувашъ звънеца! еди-коя си врата, ще я поправишъ и нѣма да чувашъ звънеца. Вратата ви не е затворена, а трѣбва да се тури на мѣстото. Прѣдпазливость е туй. А тази прѣдпазливость може да се прѣвърне на съмнѣние. Слѣдъ като направишъ нѣщо, може да се съмнѣвашъ дали си го направилъ. И тъй, като живѣете тукъ на земята, едноврѣменно вие се приготовлявате за ученици на Божествената школа. Това е най-красивиятъ животъ. Слѣдъ като напуснете земята, като отидете за другия свѣтъ, най-красивото, което ще носите то е името — ученикъ на Божествената школа! Въ онзи свѣтъ нѣма да отидешъ като нѣкой си г-нъ, графъ, нѣма да минешъ за г-жа, или за г-ца. Тамъ не искатъ за г-жи и г-ци и да знаятъ нито мислятъ. Въ онзи свѣтъ ще носишъ само торбичката си съ книжчицитѣ си. Какъвъ си? — Ученикъ! Който тукъ на земята е свършилъ всички науки и е станалъ професоръ, въ духовния свѣтъ, между ангелитѣ го приематъ за кандидатъ на прогимназията. Най-учениятъ професоръ тукъ на земята, въ Божествения свѣтъ е ученикъ въ прогимназията, значи, или въ I или въ II, или въ III класъ. Слѣдъ като свърши прогимназия въ духовния свѣтъ, ученикътъ влиза въ Божествения свѣтъ, и тамъ става кандидатъ за забавачницата. Прѣдставете си сега, какви трѣбва да бѫдатъ ученитѣ хора на Божествения свѣтъ! Ако тукъ, въ човѣшкия свѣтъ, най-гениалниятъ умъ, нѣма вече какво да учи изучилъ е всичкитѣ науки, ангелитѣ го приематъ, даватъ му почетно мѣсто, като ученикъ на прогимназията. А въ Божествения свѣтъ го приематъ като кандидатъ на забавачницата. И това доста голѣма привилегия. Туй е съпоставяне на идеитѣ. Ще кажете: азъ да бѫда въ Божествения свѣтъ въ забавачницата! Прѣдставете си какви сѫ мѣркитѣ за знание! Не че туй знание, което имате е нищо, но даваме ви само съотношение. Всичко това не значи, че въ Божествения свѣтъ има такива забавачници, но като влѣзнешъ въ Божествения свѣтъ, ще кажешъ: азъ не зная нищо, т. е. казано въ положителенъ смисълъ, отъ сега нататъкъ има какво да се учи! Значи, всичкото знание, което имаме сега, може да го приложимъ, да го разучимъ. Азъ привеждамъ тия мисли за едно вѫтрѣшно смирение, да знаете, че животътъ е единъ вѣченъ процесъ за самоусъвършенствуване — процесъ вѣченъ, безконеченъ. Тамъ именно е и благото на човѣка, че вѣчно ще се развивате, нѣма да има врѣме, когато да кажете, че нѣма какво да учитѣ. Всѣкога ще има да учите. Туй е безъ край. То е хубавото, че има какво да учите. Все ще има нѣщо ново да научите. Онѣзи отъ васъ, които сѫ готови, трѣбва да почнете да работите.

    И азъ бихъ желалъ сега, всички онѣзи отъ васъ които се готвите за ученици, може да бѫдете вече ученици. Говорилъ съмъ и другъ пѫть, и сега пакъ ще кажа. Ученичество по благодатъ не се дава. По благодатъ може да те приематъ въ училището, но ученичеството е по достойнство. Достойниятъ може да бѫде ученикъ. Ученикътъ се отличава съ едно качество: у него, въ характера му трѣбва да има благородство. Той трѣбва да има съзнанието, че е ученикъ, и като влезе въ училището, да знае, че си е научилъ хубаво уроцитѣ по всичкитѣ прѣдмети, които има. Всичкитѣ прѣдмети, които му се даватъ трѣбва да се учатъ, и никога ученикътъ не трѣбва да каже: този прѣдметъ е мѫченъ заради менъ. Всичко може да учите. Нѣма нищо мѫчно. Мѫчни сѫ само тия нѣща, които не искате да учите.

    И тъй, първото нѣщо сега заради васъ, ученицитѣ, е да имате благородство. Туй нѣма какво да ви прѣпятствува въ вашия животъ. Животътъ на земята е една врѣменна служба. Вие сте наемници на една стая, взели сте я за 10, 20, 50, 60 години и казвате: какво ще стане съ насъ слѣдъ 10 или 20 години? Като изтече срокътъ ви, ще си излѣзете. И азъ ви казвамъ: слѣдъ 120 години, вие ще напуснете тази стая. За всѣко едно тѣло, на когото и да е отъ невидимия свѣтъ даватъ материалъ за 120 години, то е крайниятъ периодъ за сега. Нѣкои ще бѫдатъ въ тази стая до 60, 70, 80 години. Въ тази кѫща може да бѫдете най много до 120 г. и слѣдъ това ще я напуснете и ще си излѣзете. Като живѣете въ тази кѫща какви реформи ще правите? Едно нѣщо трѣбва да научитѣ. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да знае слѣдното: Мисъльта му трѣбва да бѫде свѣтла, трѣбва да бѫде топла, трѣбва да бѫде добра. Има ли той една свѣтла мисъль, топла мисъль, добра мисъль, той е ученикъ. По това се отличава мисъльта на единъ ученикъ. Има ли той една такава мисъль, всичкитѣ му мисли ще бѫдатъ такива.

    Сега, вие може да ми зададете този въпросъ: еди-кого си може ли да го обичаме? Оставете този въпросъ на страна! Доброто въ свѣта може ли да не се обича? Любовьта може ли да не се люби? Истината може ли да не се възприема? Истината всички я възприематъ, и отъ едната ложа, и отъ другата ложа. Само че еднитѣ си служатъ съ Истината по единъ начинъ, а другитѣ — по другъ начинъ. Истината е стремежъ на човешкия духъ. Защото, какъвъ е стремежътъ на единъ човѣкъ? Ние всинца се стремимъ къмъ Истината. Истината е смисълътъ на живота. Всѣки човѣкъ се стреми къмъ Истината. Но въ този стремежъ, цѣлитѣ на реализиране сѫ различни. Единъ може да иска да стане силенъ, друг може да иска да стане ученъ, трети може да иска да стане богатъ, и т н. Но това не сѫ сѫществени стремежи. Богатството не е едно качество, знанието не е едно качество. Ап. Павелъ казва „Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме“. Значи, има нѣщо по-сѫществено въ свѣта отъ знанието.

    У всинца ви трѣбва да има една благородна мисъль. Имате ли тави благородна мисъль, ще имате разположение да мислите правилно. Ето какво се крие въ човѣшката мисъль. Азъ намирамъ въ проявлението на човѣшката мисъль три фази, и ги опрѣдѣлямъ по слѣдующия начинъ. Да кажемъ, вие сте художникъ, знаете изкуството за рисуване. Азъ го турямъ къмъ материалнитѣ науки. Четката платното, боитѣ, всичко туй го виждашъ и пипашъ. Работишъ день, два, три, десеть и най послѣ, тѣзи бои, като ти въздѣйствуватъ, гледашъ, станалъ си, разбъркашъ ги, хвърляшъ четкитѣ, излѣзешъ вънка, не ти се работи, не искашъ да рисувашъ. Всѣки рисувачъ е ималъ тази опитность. Слѣдъ като е работилъ дълго врѣме на физическото поле съ своята четка, не иска да работи повече. Какво прави послѣ? (Ако обича музиката, ще го видишъ този художникъ, отворилъ си цигулката и почва да свири — день, два, три, седмица, двѣ, и послѣ, гледашъ затворилъ цигулката — не иска да рисува, не иска и да свири. Казва усѣщамъ едно желание за уединение. Иска да се моли, иска да мисли. Слѣдъ като се помоли единъ день, два, седмица, двѣ, у него се зароди желание пакъ да рисува. Пакъ вземе четката, музиката, молитвата. Послѣ, пакъ четката, музиката, молитвата. Това е единъ крѫгъ, който постояно се върти. Сега, къмъ коя категория спада яденето? Яденето е рисуване, азъ го считамъ размиване, разпрѣдѣляне на боитѣ. Онзи художникъ взема своята четка, размие разтвори боитѣ. Вземашъ яденето, разтворишъ го и го пратишъ навѫтрѣ въ организма си. Материално изкуство е то. Слѣдъ като се наядешъ вече, казвашъ: не ми се яде. Тогава искашъ да вземешъ нѣкое цвѣте да го помиришешъ отъ тукъ отъ тамъ, то е музиката, слушането. Като се уморишъ казвашъ: и туй го не искамъ, чакай да се помоля. Но молитвата нито я похващашъ, нито може да я помиришешъ, нея може само да я мислишъ. Божественитѣ нѣща ги мислимъ, ангелскитѣ — миришемъ, а човѣшкитѣ — пипаме. Всѣко нѣщо, което попипате е човѣшко; всѣко нѣщо, което миришете е ангелско, а всѣко нѣщо, за което си мислите, то е Божествено. Това сѫ три процеса. Всѣки процесъ е на мѣстото си. Ще рисувашъ хубаво, ще свиришъ хубаво и ще се молишъ хубаво. Защото, онзи, който не рисува добрѣ, той не свири добрѣ и не може да се моли добрѣ, Нѣкой ще каже: може и безъ рисуване, може и безъ мирисане. Е, какво? — Да мисли право. Но има съотношение. Мисъльта трѣбва да бѫде свѣтла, топла и добра. Нищо повече! Добрата мисъль е искуството, топлата мисъль, това е музиката, а свѣтлата мисъль, това е молитвата. Такава трѣбва да бѫде мисъльта къмъ Бога, къмъ възвишеното. Тия сѫ тритѣ процеса, които ученикътъ трѣбва да има. И тогава ще дойдете до онова дълбоко разбиране на окултната наука. За тия сили се иска музикалность. За да дойде една мисъль и да я приложишъ въ живота, трѣбва да имашъ свѣтлина, трѣбва да бѫдешъ уменъ, при това трѣбва да имашъ едно топло чувство, огънь, да разтапяшъ всичко. И при това твоята добродѣтель трѣбва да бѫде силна, като диамантъ. Никакъвъ гранитъ да не може до разпръсне тази сила Добри, топли и свѣтли трѣбва да бѫдете. Такива трѣбва да бѫдатъ окултнитѣ ученици, Тогава, азъ лесно мога да ви позная добри ли сте или не. Когото и да е отъ васъ, въ единъ мѣсецъ мога да го позная, дали е добъръ или не. Има опити, чрѣзъ които може да се познае. Имате едно дѣтенце. Дайте на вашето дѣтенце една саксия съ едно много хубаво много деликатно цвѣте. Дайте му наставления, какъ да го полива, и ще гледате какво ще стане съ саксията за единъ мѣсецъ. Отъ това ще знаете какво е вашето дѣтенце — дъщеря или синъ. Въ единъ мѣсецъ отгорѣ наблюдавайте го, това ще опрѣдѣли неговия характеръ. Гледайте какъ ще постѫпи съ цвѣтето. Най-първо ще слѣдитѣ, дали туй дѣте ще изчисти саксията, дали ще я полива на врѣме, дали ще ходи да кѫса листата му или ще бѫде внимателно. Наблюдавайте всичкитѣ негови прояви, и по това ще знаете какво се крие въ душата му. Ще кажете: Моето ангелче. Ангелче е понеже вие сте го родили. Ангелче! Може да е ангелче, може и да не е ангелче. Възможно е едното, но възможно е и другото. Не мислете, че всѣко нѣщо, което ние сме създали е хубаво. Нѣкой пѫть е недоносче. Има много наши творения, които трѣбва да ги прѣобразимъ. Не трѣбва да мислимъ, че като е излѣзло отъ насъ е добро. Ще го коригираме веднъжъ, два пѫти, три пѫти. Има писатели, които по 3 — 4 пѫти сѫ прѣписвали своитѣ съчинения. Вие си казвате: понеже азъ мисля, азъ съмъ ученикъ, вие мислите, че всѣко нѣщо, което мине прѣзъ вашия умъ трѣбва да е вѣрно. Не е тъй. Всѣка една мисъль, за да бѫде вѣрна, трѣбва да има, както ви казахъ, три необходими качества. Три качества трѣбва да има мисъльта ви, ако искате да бѫдете ученици, и невидимиятъ свѣтъ да ви съдѣйствува. Трѣбва да имате уважение прѣдъ тия три качества. Когато единъ човѣкъ дѣйствува справедливо, то като се обърне къмъ Бога, Той знае, че тази саксия се е промѣнила и отвънка. Като я погледне Господъ, подигне си очитѣ и казва: „Дайте му и друга“. Но, като види, че саксията е оцапана, листата окѫсани, казва: „Нищо не давайте на това дѣте“. Мислите ли, че Господъ, като дойде и погледне въ твоето сърце, нѣма да види всичко? Какво ще каже тогава? — Азъ ще се опретна да чистя сърцето ти. Ти трѣбва да кажешъ: „Дай ми, Господи, чисто сърце! Ами като развалимъ сърцето си, тогава ли трѣбва да го дадемъ на Господа? Не, сърцето, което ни е дадено, трѣбва да го пазимъ. Нашиятъ умъ, нашата воля, това сѫ сили дадени ни, и ние трѣбва да ги пазимъ. Умътъ, сърцето, волята, това не е самиятъ човѣкъ. Волята не е негова. Силниятъ човѣкъ може да стане слабъ. И човѣкътъ, който има сърце, може да му се вземе сърцето. Умътъ ти може да се вземе и ще станешъ безуменъ. И сърцето, и умътъ, и волята се взиматъ. Слѣдователно, волята ти е дадена, нѣма да злоупотрѣбишъ съ нея; сърцето ти е дадено, нѣма да злоупотрѣбишъ съ него, умътъ ти е даденъ, нѣма да злоупотрѣбишъ съ него.

    И тогава, когато Богъ види, че вие дѣйствувате правилно, Той ще каже: „Давамъ ти сега да владѣешъ на 10 града, този умъ е твой, туй сърце е твое, и тази воля е твоя, и ти ще станешъ господарь на положението“. И вие, като ученици, главната цѣль, която сега имате въ живота е да станете господари на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля, но знаете ли въ каква смисъль господари?

    Втори пѫть ще продължимъ темата. За сега ще мислите. Азъ ви дадохъ нѣколко сѫществени мисли, върху които ще се спирате. Когато нѣмате какво да мислите или какво да правите, спирайте се върху общитѣ работи. Спирайте се върху тия характеристики, които хвърлихъ, каква трѣбва да бѫде мисъльта.

    Имате ли нѣкое упражнение? — Не. За единъ мѣсецъ имахте едно упражнение, да намѣрите тази черна точка. Намѣрихте ли я?

    Ще ви дамъ сега слѣдующето упражнение:

    Двѣ минути въ размишление. Азъ ще опрѣдѣля, кои отъ васъ ще може да изпълнятъ туй упражнение. Азъ ще направя сега още единъ опитъ, безъ да знаете упражнението. Колцина отъ васъ сте готови, абсолютно, да кажете въ себе си, че сте готови да го изпълните, ако ще земята да се обърне съ главата надолу. Сега, не знаете това упражнение, нали? Едно упражнение ще ви дамъ, и ще го правите, безъ никакво съмнение. Нѣма да философствувате да кажете: по другъ начинъ не може ли? Не, туй упражнение може само по единъ начинъ, защото азъ съмъ го правилъ само по единъ начинъ, и само така има резултати. Които сѫ правили тия упражнения по другъ начинъ, никакъвъ резултатъ не сѫ имали.

    Сега, една минута тишина. Отправете мисъльта си нагорѣ за една минута.

    Понеже вие повечето сте хора горѣщи, съ горѣщи темпераменти, затова васъ ви трѣбва успокояване, тишина.

    Упражнението е слѣдующето:

    Лѣвата рѫка ще поставите отзадъ, въ срѣдата на гърба, съ вѫтрѣшната страна на вънъ, а дѣсната рѫка отпрѣдъ, на слънчевия възелъ, съ вѫтрѣшната страна къмъ възела, Тъй, да се чувствувате въ спокойно състояние, и мислено ще кажете:

„Богъ е Свѣтлина“ —

ако го изговорите съ думи всичко ще развалите, Ще дойдемъ и до говорение, но туй упражнение ще бѫде мислено. Двѣ минути ще мислите върху „Богъ е свѣтлина“.

    Слѣдъ туй пакъ мислено ще кажете:

„Ангелитѣ сѫ топлина“ —

И най-послѣ, кажете мислено:

„Всичкитѣ човѣци сѫ добрина“ —Нѣма да говоритѣ, никаква дума нѣма да произнасяте, а само ще си мислите: свѣтлина, топлина и добрина,

    Слѣдъ туй ще кажете единично

Богъ въ менъ е свѣтлина,

Духътъ ми е топлина,

Азъ съмъ добрина.

    Като кажете „азъ“, нѣма да се спирате да кажете: а-а, да се подгордѣешъ. Въ този случай — азъ съмъ добрина, то значи — Моята душа е добрина. Ако искате да избѣгнете думата „азъ“, кажете „Моята душа е добрина“ — има сѫщиятъ резултатъ. Но въ думата „азъ“ има една опасность, може да роди гордость. Въ думата „азъ“, буквата „з“ е опасна, а въ „моята“ — „м“-то е опасно. Но, кажете: „Моята душа е добрина“, или „азъ съмъ добрина“. Мисъльта ви ще бѫде свързана, че моята добрина е произлѣзла отъ свѣтлината на Бога, отъ топлината на Духа. Вие ще почувствувате едно укрѣпително състояние на вашия умъ.

Туй упражнение ще правите вечерно врѣме, когато си лѣгате. Ще ви вземе 5 минути, ще имате единъ приятенъ сънь, и сутриньта, като станете ще имате резултатъ отъ вашата мисъль. Прѣзъ нощьта може да дойдатъ сънища да ви плашатъ не се смущавайте.

    Сега разбрахте ли упражнението? Да.

    Изпѣйте: Богъ е Любовь!

Т. м.

21 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

8.III.1923 г.

Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...