Jump to content

1923_02_19 Двѣтѣ течения: Огнената вълна и вълната на Любовьта


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ДВѢТѢ ТЕЧЕНИЯ:

ОГНЕНАТА ВЪЛНА И ВЪЛНАТА НА ЛЮБОВЬТА.

Т. м.

    Прочете се резюмето върху темата: „смисъльтъ на раждането и прѣраждането“.

    Тема за идущия пѫть: „прѣдназначението на човѣшкия носъ“.

    Какво е потрѣбно на грънчаря? — Пръсть. Слѣдъ туй? — Вода. Послѣ? — Огънь. Ами колелото? — Да, и колело, и слѣдъ туй пещь му трѣбва. Сега, отъ какво зависи качеството на грънцитѣ? Отъ пръстьта, нали? И послѣ, не само пръстьта трѣбва да е хубава, но и майсторътъ да е добъръ, да може да изкара отъ нея нѣщо хубаво. Добрѣ, тогава, ако бихъ ви задалъ една тема: кое е онова, което различава хората — какъ ще ми отговорите? Защо хората се различаватъ?

    У човѣка има способности по отношение на ума, има чувства по отношение на сърцето и послѣ — Сили по отношение на неговата воля. У човѣка има центрове, които развиватъ само силитѣ. Всѣка една способность се опрѣдѣля отъ своята форма, а формата опрѣдѣля възможностьта на способноститѣ и на чувствата. Що показва степеньта на едно чувство? Какъ може да се опрѣдѣли то? А формата на волята пъкъ опрѣдѣля силитѣ, какъ може да се проявятъ тѣ. Вземете простия примѣръ — единъ волъ. Неговиятъ мозъкъ е затворенъ въ главата. Всичката му сила е съсрѣдоточена въ главата, съ тия рога, и въ краката му, както сѫ устроени. За да израстнатъ тия рога, воловетѣ сѫ мислили съ хиляди години, докато ги създадатъ, докато намѣрятъ едно орѫжие противъ своитѣ врагове. Тѣ сѫ намѣрили рогата си днесъ за самоотбрана. Конетѣ, тѣ сѫ измислили друго орѫжие — съ задницата да ритатъ. Послѣ, редъ други животни съ хиляди години сѫ мислили да намѣрятъ срѣдство за самоотбрана и сѫ упражнили зѫбитѣ си да хапятъ. Пчелитѣ сѫ мислили хиляди години, докато си направили своята картечница — жилото, която, като забиятъ, пуща отрова. Туй шило вѫтрѣ въ срѣдата е пробито, и като го забиятъ пуща тази отрова. Казвамъ: ако вие въведете единъ волъ при съврѣменната култура въ каквото и да е общество и се стараете да развиете неговия мозъкъ, до каква степенъ ще го развиете? Все-таки, до извѣстна степень, ще може да му повлияете, но въ тази форма, тъй както сѫ ограничени неговитѣ способности, той не ще може да прояви интелигентностьта на човѣка. Та, сѫщиятъ законъ е и по отношение къмъ насъ. Мозъкътъ на съврѣменнитѣ хора сега е дошълъ до такава една форма, до такъвъ прѣдѣлъ на развитие, че трѣбва да знаемъ, че ни прѣдстои да минемъ въ едно ново състояние. Тъй както сѫ устроени нашитѣ глави, по-културни днесъ не могатъ да бѫдатъ. Вземете единъ човѣкъ, съ глава, каквато днесъ има, и му проповѣдвайте, каквото и да е учение — християнство, мохамеданство, будизъмъ — той ще го възприеме, но ще си остане пакъ сѫщиятъ. Защо? — Защото трѣбва най-първо да се измѣни формата на неговата глава. Сега запримѣръ, всинца, вие, като ученици може да направите опитъ съ себе си. Щомъ ви се проповѣдва едно учение, казвате: това учение не е за менъ. Какво показва това? — Че формата, въ която сте включени сега, вашитѣ способности, вашитѣ чувства, вашитѣ сили не може да се проявятъ по този начинъ въ този ви животъ, Като дойдемъ на земята въ другъ нѣкой животъ, тогава ще бѫде друго.

    Слѣдователно, най-първото нѣщо за окултния ученикъ е, той трѣбва да се постарае постепенно да измѣни, споредъ законитѣ на окултната наука, формитѣ на своитѣ способности, формитѣ на своитѣ чувства и сили. Първото нѣщо: трѣбва да стане такова прѣраждане вѫтрѣ въ него. Вземете, запримѣръ, у всѣки единъ човѣкъ гнѣва, като сила. При всѣко едно спорене въ васъ, всѣкога несъзнателно, се заражда едно желание, да се биете съ лакета си или съ рѫката си. Това желание е сѫщото, каквото желанието у коня да рита. Тази рѫка, тя изразява желанието на коня. Коньтъ рита назадъ; слѣдователно, тази часть на рѫката съотвѣтствува на задната часть на коня. Значи, ние още носимъ конската цивилизация. И когото да бутнешъ, ти най-първо го бутнешъ съ лакета си, и послѣ свиешъ рѫката си на юмрукъ. Юмрукътъ, това е копитото у коня. Значи, тази енергия ще се прояви несъзнателно. Слѣдъ туй ти чувствувашъ, че си извършилъ нѣщо не хубаво и казвашъ: Извинете, азъ не знаяхъ. Значи, у човѣка има извѣстни движения, които не сѫ подъ контролъ на неговата воля. Слѣдователно, тази форма трѣбва да я измѣните. Дойде туй желание у васъ, да ударите нѣкого, трѣбва да знаете какъ да прѣвърнете тази енергия, да ѝ дадете друго направление. Запримѣръ, защо азъ трѣбва да извадя револвера си? Първото нѣщо: вие носите револверъ, и само чакате нѣкой да ви обиди, и да теглите куршумъ: Че какво е това? — Това е конската цивилизация и цивилизацията на вола — сѫщото нѣщо. Волътъ, като дойде нѣкой при него, набучи го на рогата си, убие го, коньтъ — ритне нѣкого, убие го; ти — теглишъ куршума, убиешъ го. То е все сѫщото.

    Добрѣ, сега новата култура прѣпорѫчва слѣдното. Ние имаме по-силно орѫжие. Дойде единъ апашъ при тебе, иска да те обере, но ти съ своята мисъль, може да измѣнишъ енергията вѫтрѣ въ неговия умъ. Слѣдователно, като измѣнишъ посоката на мисъльта му, той ще вземе друго направление. Що ти трѣбва тогава да вадишъ револверъ? Ти съ ума си ще вървишъ по пѫтя. Не е ли износно? Сега, ще те срѣщнатъ войници, ще кажатъ. имашъ ли орѫжие? Ама ще знаешъ, въ ума си ти ще носишъ едно орѫжие много по силно отколкото първото револвера.

    Другата слабость въ съврѣменнитѣ окултни ученици, поне азъ както наблюдавамъ е, че като се съберете, най-първото нѣщо, почвате, да се критикувате. Но критикуването не е наука. Защото, когато нѣкой дойде и ми каже, ама ти си изкълчилъ крака си, я да го видимъ, и вземе, че го помърда малко. И послѣ, като не може да го направи, каже: иди намѣри нѣкой майсторъ, които ще умѣе добрѣ да ти го направи. Дойде вторъ — братъ, и той сѫщо го помърда и каже; иди при онзи майсторъ братъ, той ще го поправи. Този братъ, онзи братъ, всѣки помърда крака и го остави, Е, каква полза? Туй не е ли критиката? Казвамъ: ако умѣешъ мърдай го, но ако не умѣешъ не го бутай по добрѣ! Ти знаешъ ли изкуството да лѣкувашъ крака, бутай го, ако не знаешъ, не го бутай, поне ще ми направишъ една услуга. Е, какво изкуство има въ това, когато критикувате нѣкого? Азъ казвамъ трѣбва да критикувате нѣкого, не казвамъ, че не трѣбва да го критикувате, но какъ? — Да намѣститѣ крака. Хвани го, кажи: ти, братко, имашъ единъ голѣмъ недостатъкъ, но азъ съмъ майсторъ, ще ти намѣстя крака. И втори пѫть пакъ ела! И тогава каква е цѣльта на ученицитѣ? Ако ние въ съврѣменния животъ не може да придобиемъ една голѣма сила, съ която да прѣодолѣемъ мѫчнотиитѣ, въ които се намираме, тогава защо ни е окултната наука? Сега да оставимъ какво Господъ може да направи, какво ние можемъ да направимъ. Другъ въпросъ е важенъ. Ще ми каже нѣкой, еди-кой си авторъ какво казалъ. Всичко туй е хубаво, но въ дадения моментъ има друга една по хубава философия какво ние можемъ да направимъ за Господа. Не че не мога да ви отговоря, но вашиятъ умъ трѣбва да бѫде подготвенъ за по висшето разбиране. Въ по висшето разбиране има по тънки сили. Казвате: Учителю, кажи нѣщо! За да ви говоря така, на всинца ви трѣбва да кажа да постите 15 деня, и нѣма да ви слугуватъ. „Е, какъ?“ — Нѣма да лягашъ тамъ въ леглото, и послѣ да ти засъхва гърлото, че да се жабуркашъ съ вода, та и цѣлата махала да знае, че си гостилъ. И слѣдъ туй, умътъ ти да бѫде свѣжъ. Тѣлото ти ще стане по ефирно, ти ще привлѣчешъ тия по-тънки сили, и тогава ще може да се разговаряме. Азъ нѣкой пѫть ще говоря върху поста. Сега, онѣзи отъ васъ, които сѫ постили по 10 деня, привличате отъ тия сили, и послѣ, като свършите поста, нѣкои започват да ядатъ кисела зелена чорба. Съ това вие ще направите едно подпушване на тия сили и ще развалите всичко. Постътъ се употрѣбява за обновяване на организма. То е единъ начинъ за подмладяване. И слѣдователно, слѣдъ поста, колкото се може по-дълго врѣме, употрѣбявайте храна еднообразна и храна, която изисква малко сила за храносмилането, да не се възбужда въ васъ апетита, за да може да се развиватъ дробоветѣ, та да може да приемате повече прана отъ въздуха и отъ водата и да изваждате повече сокове отъ храната отколкото сега. Постътъ е единъ отъ начинитѣ за постигане това нѣщо. Сега, у нѣкои отъ васъ, се явява желание, отъ амбиция и щестлавие, да съобщите на другитѣ, че сте постили. Ще тръгне той и започва: слушай, азъ постихъ 10 деня, не е единъ день, не сѫ и два деня, не сѫ три деня... това сѫ цѣли 10 деня, ехе.. е. И въ туй отношение, азъ мога да ви похваля, вие надминавахте православнитѣ. Православнитѣ постятъ три деня. Азъ не отивамъ въ другата крайность не казвамъ, че не е хубаво, човѣкъ все трѣбва да има малко амбиция, не трѣбва съвсѣмъ да изчезне амбицията му, но важното е съ поста човѣкъ да придобие извѣстна сила. Като се хваля, моята похвала трѣбва да съотвѣтствува на самата рѣалность. Азъ направихъ една картина, нѣщо идеално съмъ нарисувалъ. Е, хубаво, туря моята картина на изложението; дойдатъ и други, и тѣ турятъ картинитѣ си въ това изложение. Погледна моята картина заема послѣдно мѣсто. Казвамъ: тѣ не разбиратъ. Какъ не разбиратъ. Като я погледна, трѣбва да кажа: да, на послѣдно мѣсто е, но толкова е заслужила. Слѣдователно, ние трѣбва да схващаме нѣщата тъй, както сѫ. Ако нѣкой е нарисувалъ нѣщо по-хубаво отъ мене, ще призная факта. Та, казвамъ сега: постътъ е едно добро срѣдство. Азъ ви похвалявамъ. Най-първо се кали волята ви съ поста. Човѣкъ, който е постилъ 10 деня, той може да направи много работи, Човѣкъ, който е постилъ 10 деня, той не е овца, той е единъ герой! Човѣкъ, който е постилъ 10, 12, 15, 20 деня, вече не може да го буташъ и не може да налагашъ мнѣнието си върху него. Не, не. Единъ човѣкъ, слѣдъ като е постилъ 20 дни, ще се освободи, отъ много заблуждения. Много ваши заблуждения ще изчезнатъ.

    Та, въ сегашния вѣкъ, ние вече настѫпваме въ една вълна огнена. Разбирате ли, ние влизаме, наближаваме вече, на първитѣ редове сме. И скоро вече всинца ние ще навлѣземъ въ една силна магнетическа вълна. Това сѫ нѣколко милиона — 10, 15, 20 милиона волтажи въ тази вълна. Ето кѫдѣ е опасността: отъ тази вълна става събиране на енергията, затова отъ сега вече нѣкои усѣщате нѣщо като сърцебиене, нѣщо ви бутне въ нервната система. Тия вълни идватъ периодически, и като попаднешъ въ тѣхъ, въ нѣкое отношение тѣ разрѣдяватъ кръвьта, въ друго отношение я събиратъ; въ нѣкое отношение тѣ събиратъ нервната система, въ друго — разредяватъ тази енергия, и вслѣдствие на това, едни хора получаватъ нервенъ ударъ и умиратъ. Това сѫ все огнени вълни. Тия огнени вълни, прѣзъ които сега минаваме, ще ни направятъ много кибритлии. Мѫжътъ отъ малко настръхва, но не знае отъ гдѣ иде това. Огнена вълна е туй. Той се е нажежилъ. Богатъ е, нѣма никаква загуба, но нещо е настръхналъ. Търси причината, а причината е вѫтрѣ, попадналъ е въ тази вълна. Единственото нѣщо той трѣбва да се обърне нагорѣ, къмъ Бога, да подобри вибрациитѣ на своето тѣло. Друго спасение нѣма! И сега, като проповѣдваме въ окултната школа, това е единъ методъ да подигнемъ тѣлата си, да сѫ въ хармония съ тази вълна, другояче хората ще измиратъ, ще дойдатъ епидемии и ще ги завлѣкатъ. Природата въ туй отношение е много строга. Тя търпи, търпи, но когато тия сѫщества погрѣшатъ, дойде, помете всичко. Тя е като нѣкой грънчарь, които казва: отъ тия грънци нищо не става пометете ги, отнеме духа си — измиратъ хората. Слѣдъ туй отново праща духа си, създава нова раса. Богъ е постѫпвалъ така много пѫти, измете цѣла раса и послѣ отново я създаде.

    Сега, азъ загатнахъ въ недѣля, трѣбва да се стремите да прѣобразувате вашия черепъ, да дадете нова насока на мисъльта си, да има единъ оттенъкъ, че дѣйствително вие сте влѣзли въ шестата раса. Най-първо лицата ви трѣбва ди издаватъ една свѣтла краска. И тъй, слѣдъ като постите 10 — 15 деня, ще забѣлѣжите, че една свѣтяща краска почва да прониква отъ душата въ вашето лице. Сега, по-висшитѣ сѫщества, ангелитѣ, праведницитѣ, адептитѣ, Учителитѣ се интересуватъ отъ хората до толкова, до колкото е степеньта на тѣхния стремежъ къмъ Бога. Когато единъ адептъ или единъ Учитель види една душа, която туря всички усилия, прави всички разумни жертви, той е готовъ да му се притече на помощь, да му покаже начинъ какъ да прѣвърне всички тия нови форми на неговитѣ способности, мисли, чувства и сили и да му даде единъ новъ потикъ въ живота. Тъй щото, въ окултната наука мнозина отъ васъ, които сте на 45 — 50 години може да се подмладите и да живѣете единъ съзнателенъ животъ, да бѫдете полезни на вашитѣ близки. Може да обновите вашето тѣло, душата си, ума си. Умътъ може да се обнови чрѣзъ мислитѣ, а душата може да се облагороди чрѣзъ своитѣ чувства. Та, ще обърнете внимание върху своето саморазвитие, а не да се критикувате. Да се критикувате, то е естествено, това сѫ стари навици, такива, които ние трѣбва да ги прѣобразимъ. Като виждашъ погрѣшкитѣ на единъ човѣкъ ползувай се отъ тѣхъ, за да избѣгнешъ страданията. Това е единъ добъръ начинъ. Не критикувай погрѣшкитѣ, но да ти бѫдатъ за поука! Каквото той прави, ти не прави неговитѣ грѣхове, но да ти бѫдатъ една поука, да се избавишъ отъ тия страдания. Или, ти имашъ нѣкой лошъ навикъ, този навикъ да ти послужи като единъ учитель. Старай се погрѣшкитѣ на хората да ти бѫдатъ за полза. Този трѣбва да бѫде стремежътъ на всички окултни ученици.

    А послѣ, азъ бихъ желалъ, всички отъ васъ да си прѣпращате добри мисли. Вие сега седите и се молите Господъ да благослови цѣлия свѣтъ. Но това е много неопрѣдѣлена молитва — цѣлия свѣтъ. Е, хубаво, азъ минавамъ прѣзъ вашата градина и казвамъ: Господъ да благослови градината ви. Добрѣ, но да кажемъ, че е лѣтно врѣме, суша е, минавамъ и не казвамъ Господъ да благослови градината ви, но отивамъ съ кофитѣ за вода и поливамъ всичкитѣ дървета. Поливамъ ги 5 6 деня наредъ и казвамъ: кое е по-хубаво да кажа: „Господъ да благослови градината ви“, или да взема и да полѣя градината ви? Минавамъ покрай вашия пиперникъ, той е сухъ. Кое е по-хубаво, да взема една тенекия и да го полѣя, или да кажа Господъ да благослови? Азъ бихъ желалъ вие да поливате градинитѣ си. Минавашъ и видишъ, че градината на твоя съкласникъ не е полѣта. Вземи вода полѣй я! Не е прѣкопана, вземи мотиката. Утрѣ той ще ти направи сѫщата услуга. Туй е окултната школа. Ако това не се прави съзнателно, нѣма полза. Тогава, като дойдатъ по-висшитѣ сили, и тѣ си иматъ свое приложение. Сега, азъ не казвамъ, че у васъ нѣма прогресъ, има доста прогресъ. Нѣкой пѫть азъ се произнасямъ строго, знаете ли по какви съображения? Азъ гледамъ по отношение на онзи великъ идеалъ. Отъ гледището на този великъ идеалъ вие нищо не сте направили, но като взема човѣшкия животъ, хората отъ свѣта и васъ, казвамъ: между свѣта и васъ не може и въпросъ да става. Тъй щото, двѣтѣ крайности трѣбва да ги вземете прѣдъ видъ. Като говоря по отношение на Божествения животъ, тъй е, не се обиждайте. Но, като ви похваля нѣкой пѫть, то е по отношение на свѣта. И въ единия и въ другия случай пакъ съмъ правъ, туй сѫ двѣ различни мѣрки. Сега виждамъ, има у васъ движение, има и стремежъ. Азъ желая този стремежъ да се усили още повече, и разуменъ да стане, да не станете едностранчиви, защото всѣки ученикъ трѣбва да бѫде всестраненъ. Неговата дѣятелность трѣбва да бѫде всестранна. Той трѣбва да бѫде въ контактъ съ всичко въ природата, въ всичко да взема участие, да се интересува какво прави и ангела и червея

    Послѣ, нѣкои отъ васъ вземете да проучавате Евангелието, — извадете отъ Него най силнитѣ стихове и направете опитъ съ тѣхъ. Напримѣръ направете опитъ съ стиховетѣ.

    „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“.

    „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, ще бѫдешъ спасенъ ти и дома ти“.

    „Азъ и Отецъ ми едно сме“.

    Послѣ, направете опитъ съ онзи стихъ, дѣто се казва въ Писанието:

    „Въ началото бѣ словото'“...

    „Богъ е Духъ, и Които Му служатъ, трѣбва да Му служатъ съ Духъ и Истина“.

    „Ако те ударятъ отъ едната страна, обърни и другата“.

    „Ако те съблазнява дѣсното или лѣвото око, извади го и го хвърли“. Направете опитъ да разберете вѫтрѣшния смисъль, какво е искалъ да каже Христосъ. Има другъ единъ смисъль въ стиха, скритъ. Може нѣкои отъ васъ да не го приематъ, но все-таки тия размишления върху стиховетѣ ще ви доведатъ до много нови разбирания. Сега запримѣръ, ако азъ като говоря за Любовьта, като проповѣдвамъ Любовь, ето какво разбирамъ: Любовьта минава прѣзъ три степени. Понеже чрѣзъ кръвьта се носи живота, въ нея е съсредоточена тази жизнена енергия, то, като минава тя къмъ първитѣ центрове, които се намиратъ въ прѣдвѣрието на човѣшкия мозъкъ, събужда се тъй наречената индивидуална любовь — любовь, която мисли само за себе си! И слѣдователно, ние искаме да прѣкараме всичко за себе си. Дѣтето иска да събере всичко въ хамбара си пакъ за себе си. Това е първата любовь. Втората любовь има друга една врата. Кръвьта, като възлѣзе горѣ, събрана вече, ние сме готови да намѣримъ друго сѫщество и отъ излишъка на нашата любовь да му дадемъ. Казваме: хайде, вземи отъ половината на тази любовь. Туй го наричамъ дружба, приятелство. Това не сѫ още морални чувства. Слѣдъ туй, кръвьта като мине горѣ, въ прѣдната часть на главата, засѣга едно морално чувство, което наричамъ милосърдие. Тогава се проявява онази любовь, която жертвува всичко за близкия си. Човѣкъ е готовъ да даде залъка отъ устата си за благото на другитѣ. Слѣдователно, Любовьта трѣбва да мине прѣзъ таи фази, за да се яви милосърдието. Но за да се прояви милосърдието, трѣбва и човѣшкиятъ интелектъ да дойде, трѣбва да се прояви и човѣшкиятъ разумъ. Тия сѫ тритѣ степени, прѣзъ които човѣкъ ще мине. Слѣдователно, въ насъ трѣбва да се проявят едноврѣменно милосърдието и разума. Тия двѣ сили у ученика, съединени на едно, отъ тѣхъ той ще разбере въ каква насока именно трѣбва да се използува любовьта. Сега, въ първата и въ втората любовь всѣкога има едно натегнато състояние — поляризиране и раздвояване. За примѣръ, ти имашъ единъ приятель, най-първо ти го обичашъ, той седи день, два, три при тебе, най послѣ ти дотегне. Вие сте забѣлѣзали това. Майка сте, имате дѣте, обичате го галите го, но най послѣ дотегне ви и кажете хайде иди навънъ, играй съ другитѣ. Това не е една морална любовь. Туй дѣте, като е смукало, черпило, черпило отъ майка си, взима, а нищо не дава, майката го праща да играе навънъ. Защо го праща вънъ?

    Обаче, като дойдемъ до моралното чувство на любовьта и милосърдието, тамъ не е така. Ние не можемъ да проявимъ тази Любовь къмъ едно сѫщество, което нѣма морална любовь. Това чувство можемъ само къмъ единъ човѣкъ, които е мораленъ да проявимъ. Разумниятъ животъ може да се сподѣли само съ единъ човѣкъ, които е разуменъ. Само съ разумния човѣкъ ще говоришъ разумно. Ами че такъвъ е законътъ! Ти не можешъ да проявишъ морална и Божествена Любовь, къмъ едно сѫщество, което нѣма тази Любовь, нѣма тия чувства. Ти и да я проявишъ, той ще те разбере въ първа или въ втора степень. Слѣдователно, когато ние говоримъ за Божествената любовь, двама души трѣбва еднакво да се разбиратъ и еднакво да се жертвуватъ, и благата, които иматъ сѫ равни. Обмѣната между тѣхъ е правилна. Тъй щото нѣкой пѫтъ вие спорите, разбирате се споредъ степеньта на вашето развитие. Азъ съмъ направилъ свои изслѣдвания, свои изчисления, свои ѫгли и зная хората, зная степеньта на тѣхното развитие. Азъ нѣма да ви повѣря тия свои изслѣдвания. Азъ съмъ решилъ, нѣма да повѣря тази наука никому. Има ѫгли, има извѣстни форми и числа, които показватъ кой човѣкъ къмъ коя степень на развитие спада. Сега, за васъ има едно вие може да се трансформирате само по единъ простъ начинъ. Мога да ви го покажа, той е слѣдующиятъ. Вие не философствувайте за Бога! Запримѣръ, вие искате най първо да схванете какво нѣщо е Богъ въ своята необятность. До сега нито единъ адептъ, нито единъ великъ Учитель нито единъ ангелъ не е могълъ да ви опрѣдѣли какво нѣщо е Богъ. Ангелътъ може да ви опрѣдѣли какво е Богъ. Той е една необятна свѣтлина. Ти усѣщашъ една необикновена мека свѣтлина, която те изпълня, но каква форма ще Му дадешъ? И като влѣзешъ въ Него, ти си нѣщо особено И въ тази свѣтлина по нѣкой пѫть се явяватъ форми, които прѣдставятъ Бога, но формитѣ, това не сѫ Богъ. Богъ е скритъ вѫтрѣ въ туй безгранично, и всѣкога ще остане скритъ, никога нѣма да Го познаятъ. Прѣзъ хиляди вѣкове, прѣзъ цѣлата вѣчность, никога нѣма да Го узнаятъ. Този Великиятъ, Абсолютниятъ, Безграниченъ Богъ, Той ще остане една велика загадка за всѣкога! Туй ще го турите въ ума си! Да не мислите, че нѣкога ще разгадаете какво нѣщо е Господъ. Въ вѣки — вѣковъ Той ще си остане така абсолютенъ! Да се разгадае живота, значи да се заличи живота. Велико е само това, което остава необяснено! Съзнава се безъ да се ограничи! Изясненото всѣкога показва вѫтрѣшно ограничение на една велика Истина. По сѫщия законъ, не мислете, че нѣкой день ще опрѣдѣлите какво нѣщо е Любовьта. Любовьта ще остане като една проява. Вие ще опитате Любовьта въ една или друга степень, но речете ли да я ограничите, тя се загубва. Този, който ви люби, слѣдъ 4 — 5 деня, слѣдъ една година, той не може да ви люби. Защо? Много естествено! Развалила се лампата, и тази енергия — любовьта — не може да се прояви Мозъкътъ на този човѣкъ се развинтилъ. Въ френологията често има такива случаи. Има редъ причини, тѣ сѫ слѣдующитѣ. Въ Америка, единъ Господинъ се оженва; обича жена си, дѣцата си. Единъ день го ритва конь въ задната часть на главата, и тоз намразва жена си и дѣцата си, изпѫжда ги отъ кѫщи. Този конь като го ритналъ, измѣнилъ формитѣ на неговитѣ чувства. Нищо повече! И така миналъ живота си. Ти му говори, морализирай го, че не е правъ, той си остава така. Измѣнени сѫ тия чувства. Слѣдователно, нѣкога нѣкой ви разлюби. Казвамъ: ритникъ е получили въ дадения моментъ. Формитѣ на неговитѣ чувства сѫ измѣнени. Ти съ нищо не можешъ да го заставишъ да те обича. И тъй, имайте прѣдъ видъ едно нѣщо, да се пазите отъ слѣдния законъ: силнитѣ сътресения въ живота сѫ въ състояние да измѣнятъ способноститѣ ви, чувствата и силитѣ ви, или въ възходяща степень — да ги подобрятъ, или въ низходяща степень — да измѣнятъ цѣлия ви животъ. Запримѣръ, вие можете нѣкого така да го обидите или така да го озлобите, че този човѣкъ да ви намрази и да каже: „съ този човѣкъ отъ сега нататъкъ никога нѣма да се примиримъ“.

    Ученикътъ никога не трѣбва да си играе съ силитѣ въ природата. Единъ великъ Учитель може, но ученикътъ трѣбва да бѫде много внимателенъ. Той трѣбва да има цензъ на езика си. И въ Писанието се казва „Господи, тури стражъ на езика ми!“ Единъ ангелъ да има, че като речешъ да говоришъ нѣщо лошо, да каже: „Чакай!“ Защото, често, като се разгнѣвимъ, казваме: азъ това ще направя, онова ще направя, Нищо нѣма да направишъ, ще поврѣдишъ на себе си. Онова, което става, то не се казва. Само, нѣщата, които се не казватъ, тѣ ставатъ; а нѣщата, които се казватъ, никога не ставатъ. Правилото е такова. На 100 казани нѣща, едно става, а на 100 неказани нѣща, 99 ставатъ. Ами че много естествено! Ако посѣете 100 орехи, и никой да не ги знае, 99 ще израстнатъ, но ако 100 посѣете и кажете, колко ще израстнатъ? Дѣцата ще идатъ, ще ги човъркатъ едно по едно и ще ги изядатъ. Даже хубаво е нѣкой пѫть човѣкъ самъ, спрѣмо себе си, и той нищо да не знае. Трѣбва да е въ извѣстно отношение невѣжа. Нѣкой казва: кажи ми какво ще прѣмина за бѫдеще! Мога да ти кажа, но ти нѣма да придобиешъ опитность. Ти трѣбва да бѫдешъ невѣжа, докато придобиешъ опитностьта. Слѣдователно, не се плашете отъ невѣжеството. Не искайте да бѫдете учени, прѣди да платите данъка си! Че какъ ще станете учени хора? — Слѣдъ като сте минали опитностьта, слѣдъ като платите данъка си. Онзи ученикъ трѣбва да прѣмине 14, 15, 20 години въ учение, и тогава става ученъ. Ако вие не прѣминете прѣзъ редъ сътресения, прѣзъ редъ изпити въ живота, какви ученици ще станете? Вие казвате: азъ вече цѣла една година съмъ тукъ въ школата. Хмъ, една година! Не една година, не единъ животъ. Може би ви трѣбватъ още единъ, два, три живота, Може въ единъ животъ да направите много, но да не мислите, че е лесно да се добиятъ окултнитѣ познания, да се усвоятъ тия окултни сили и да се научимъ какъ да живѣемъ. То е едно отъ най-великитѣ изкуства. И азъ не познавамъ по-велико изкуство отъ изкуството да знаешъ какъ да живѣешъ. Запримѣръ, да минаватъ по пѫтя, този те обижда, онзи те обижда и ти да бѫдешъ тихъ и спокоенъ, да можешъ да трансформирашъ всичкитѣ тия енергии и като се върнешъ въ дома си да се усѣщашъ богатъ. Или, слѣдъ като учительтъ тури на ученика си единица въ училището, като се върне ученикътъ въ кѫщи, га каже: моятъ Учитель е правъ, но тази глава не разбира. Тъй трѣбва да каже той. Това е ученикъ! Сега, и ние нѣкой пѫть казваме, че Господъ спрѣмо насъ е несправедливъ. Не, Той е толкова справедливъ, толкова благъ, че ако Той би ни въздалъ за нашитѣ глупости, нищо не би останало отъ насъ. Ами, слѣдъ като направимъ 999 погрѣшки, на хилядата Той казва: турете му малко на гърба, че да усѣти. Послѣ, като направимъ други 999 погрѣшки, пакъ малко ти тури. Нѣма какво да се сърдимъ. Послѣ, друго нѣщо, отъ което искамъ да ви прѣдпазя. Като ви говоря за любовь, за милосърдие, азъ не искамъ у васъ да се роди овчедушие, азъ искамъ да мислите, да бѫдете самостоятелни, да бѫдете справедливи, смирени. Говори ви Учительтъ. Да знаете въ дадения моментъ дали Той е правъ или не. Ако Учительтъ е правъ, правъ е; ако не е правъ, да останете на особено мнѣние, но положително да знаете, правъ ли е или не е правъ. Да опитате себе си. Нѣкой пѫть Учительтъ може нарочно да ви изпита, дали туй чувство на справедливость е развито въ васъ. И хубавото е именно въ това, да знаете правъ ли е или не. Ама ще кажете нѣкой пѫть: Учительтъ не постѫпва справедливо. Увѣренъ ли сте?

    Сега, тия понятия трѣбва да ги имате прѣдъ видъ. Тѣ сѫ необходими за вашето бѫдеще развитие. И сега, като ви гледамъ, азъ желая да стане едно подобрѣние у васъ, защото гледамъ, на мнозина мозъцитѣ сѫ демагнетизирани, трѣбва ви енергия, мнозина не сте весели. Седите тъй хубаво, но въ душата ви азъ виждамъ, че сте страхливи. Нѣкои, ужъ куражъ иматъ, но виждамъ ви, страхливи се. Не, не, не се лъжете! Азъ наричамъ смѣлъ човѣкъ онзи, като дойде да го покачатъ на кръста прѣдъ обществото, да каже: Нѣма нищо! И той да устоява, да не му мърда окото. Този наричамъ азъ ученикъ. И другитѣ, като погледнатъ на него, да кажатъ: Това е ученикъ! А онзи, който каже: що ми трѣбваше туй учение, защо не си стояхъ въ кѫщи? Не започвай тогава тази работа, стой си въ кѫщи! Сега, трѣбва да бѫдете безстрашни, тръгнали сте въ пѫтя, не се лъжете! Пѫтьтъ, по който вървите е правъ. И въ този пѫть, всѣки, който е скроменъ, чистосърдеченъ, като човѣкъ, той се благославя.

    Та, казвамъ, ние правимъ едно общо усилие. Трѣбва да образуваме една ядка, да може да приемемъ тия сили отъ природата. Запримѣръ, тази година иде една много приятна вълна. Тя ще мине тукъ прѣзъ школата. Но азъ се опасявамъ, има единъ вѫзелъ: когато азъ искамъ да събера тази вълна, тогава забѣлѣзвамъ ученицитѣ се ритатъ, искатъ да си уредятъ смѣткитѣ. Казвамъ: елате, дайте си торбитѣ, оставете старитѣ смѣтки, дайте чувалитѣ си, напълнете ги съ туй богатство. Но и черната ложа тогава ще започне това-онова... Не, не, трѣбва да бѫдемъ тихи и спокойни. Имаме единъ моментъ, едно богатство, и трѣбва всѣки да е готовъ да го приеме. И вие имате право да приемете.

    Сега, моята задача бѣше въ миналата екскурзия, да направимъ единъ опитъ. Азъ искамъ да ви покажа една малка часть отъ тази вълна, която сега минава прѣзъ България, какъ ще я опитате. Кое число бѣше въ петъкъ? — Шестнадесети февруари. Нека кажатъ тѣзи, които бѣха на Витоша, какъ почувствуваха тия енергии, които идватъ отгорѣ. Бѣше толкова топло, като пролѣть, разбирате ли? Като седишъ на снѣга, като че на трѣва седишъ, като лѣтно врѣме. И туй е само една малка часть отъ тази съзнателна жизнена енергия, която настѫпва. А иде една вълна още по-голѣма. И бихъ желалъ, вие всички да сте готови, че като дойде тя, да засѣгне не само вашето тѣло, но да засѣгне и сърцето ви и вашитѣ, умове и душитѣ ви. Тя ще внесе една нова струя, и ще донесе едно обновление. Тази вълна ни чака. Туй. Божественото трѣбва да дойде. Тя е като слънцето. Ако ние не я използуваме какво ще даде? Та, затуй ние ще се приготовляваме добрѣ. Тъй седи въпросътъ. Въ природата трѣбва да знаемъ врѣмето на всички нѣща. У всинца ви, азъ искамъ да има една готовность. Да знаете, че Богъ е готовъ да благослови когото и да е, стига да спазватъ Неговитѣ закони.

И бихъ желалъ, всинца вие да се подигнете, да бѫдете по-умни, не да мислите само, но да станете по-умни. По-умни и по-мѫдри да станете! И сърцата ви да станатъ по-благородни! Само по този начинъ старитѣ ви дългове ще се платятъ. Вие не мислете сега за миналото. Вие мислите: азъ съмъ изгубилъ този случай, това-онова. Изгубеното е изгубено. Туй, което ще спечелимъ, то е важно. Туй, което ще спечелимъ сега, то струва 10 пѫти повече, отколкото изгубеното. И вижъ, въ другитѣ църкви, тѣ си иматъ методи, тѣ знаятъ това. Много пѫти баптиститѣ въ Америка ще се събератъ и ще се молятъ, безъ да разбиратъ туй благо. Тѣ се молятъ, молятъ и казватъ: ще дойде благословението. Туй благословение иде периодически. Запримѣръ, като слѣдимъ тия събуждания въ Америка, виждаме, че тѣ вървятъ по течението на тия жизнени вълни. И религиознитѣ хора, като обхванатъ тази вълна, тогава въ църквата настава една особена промѣна: настава едно съживяване, любовь между членоветѣ, самопожертвуване, законъ на самоотричане, въ всичко издържатъ. А окултниятъ ученикъ трѣбва да знае законитѣ, И всички трѣбва да бѫдете готови.

    Азъ ви казвамъ: една вълна иде прѣзъ тази година, нѣма да ви кажа кога. Ще си приготвите торбитѣ и тенджерите, защото и масълце ще има. Житце ще има, а послѣ и каситѣ ще приготвите, и злато ще има, органическо злато. Богатствата на човѣка се опрѣдѣлятъ отъ другъ единъ законъ. Всѣки единъ човѣкъ става богатъ, споредъ златото, което има въ себе си. Онѣзи, богатитѣ милионери, тѣ сѫ богати, защото иматъ повече злато въ себе си. Слѣдователно, златото отива при златото. Такъвъ е законътъ. По възможность ще се стараете, да се образува съзнателно една хармония между васъ, като съсрѣдоточите ума си. Иде тази вълна! Да образуваме хармония, че като дойде тя, да остави нѣщо въ умоветѣ ви. То е благословение.

    Сега, слѣдующата недѣля, азъ ще ви дамъ двѣ или три формули, съ които да си служите. Ще ми напомните.

    Но, азъ бихъ желалъ, вие да почнете да мислите върху себе си. Помислете си, запримѣръ, прѣди 2000 години кѫдѣ сте били? Прѣди 1000, прѣди 900, прѣди 500 години кѫдѣ сте били? Да видимъ, може ли да отбѣлѣжите въ коя часть на Европа сте били, или дали сте били въ Европа, въ Индия, въ Америка или въ Австралия. Може да не разкриете точно, но все-таки, като съсрѣдоточите мисъльта си, все ще ви дойде една малка свѣтлинка. И слѣдъ туй ще намѣрите извѣстна разгадка. Вие още не сте правили упражнения, а трѣбва да се правятъ много упражнения. Ние ще пристѫпимъ къмъ нѣкои практически опити. Отъ малкитѣ опити, отъ микроскопическитѣ опити ще започнемъ,

    I. Да направимъ единъ малъкъ опитъ сега. Поставете лѣвата рѫка на колѣното си, подигнете дѣсната рѫка напрѣдъ, свийте другитѣ пръсти, само показалеца да остане навънъ. Сега, не гледайте кой какъ си подига пръста. Мислете за своя пръстъ. Леко се поставя дѣсния показалецъ въ срѣдата на челото. Мислете сега за това мѣсто тукъ. Движете пръста надолу полекичка между вѣждитѣ, по носа, по дѣсната ноздра, по срѣдата на дѣсната буза, до горната часть на ухото. Послѣ, нагорѣ по въздуха надъ главата, напрѣдъ, надолу, и ще поставите пръста си върху палеца на лѣвата рѫка концентрирайте се, наблюдавайте промѣнитѣ, които ставатъ въ васъ. Себе си наблюдавайте. Теглете сега пръста си по лѣвата рѫка нагорѣ, до рамото, слѣдъ това подъ брадата, отъ дѣсната страна, задъ шията и отъ задната страна на главата нагорѣ, послѣ по горната часть на главата, дѣто сѫ моралнитѣ чувства, надъ вѣждитѣ, по дѣсната вѣжда, по бузата надолу, до брадата, слѣдъ това рѫката се поставя хоризонтално въ дѣсно. Умътъ ви да е концентриранъ въ вашата рѫка, не се подавайте на никакви чувствувания, защото тѣ сѫ лъжливи емоции, но гледайте на онова разумното въ васъ. Рѫката напрѣдъ, пръститѣ се изправятъ, рѫката се издига нагорѣ, слѣдъ това се снема долу при лѣвата.

    II Турете сега рѫцѣтѣ на гърдитѣ съ отворени пръсти. Слѣдъ това рѫцѣтѣ се отварятъ настрани Пръститѣ се свиватъ на юмруци и едноврѣменно рѫцѣтѣ се прибиратъ отъ прѣдъ на гѫрдитѣ. Пакъ рѫцѣтѣ се разтварятъ настрани, пръститѣ се разтварятъ, свиватъ се пръститѣ, прибиратъ се рѫцѣтѣ на гѫрдитѣ (това се прави три пѫти). Слѣдъ това рѫцѣтѣ се турятъ напрѣдъ, настрани, пакъ напрѣдъ, допиратъ се палцитѣ, послѣ прѣдъ гѫрдитѣ, но пръститѣ хоризонтално, слѣдъ това рѫцѣтѣ се спущатъ долу.

    Изпѣйте сега „Изгрѣва слънцето!“ (съ движения)

*

    Заб. Въ петъкъ на 23.II. ще има екскурзия до Витоша за тѣзи, които могатъ, които сѫ свободни, пъкъ които не могатъ, за тѣхъ ще жертвуваме една недѣля.

*

19 школна лекция

на общия окултенъ класъ

19.II.1925 г понѣдѣлникъ въ (II година)

Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...