Jump to content

1923_02_11 Съмнѣние и воля!


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

СЪМНѢНИЕ И ВОЛЯ!

РАЗМИШЛЕНИЕ

    Прочетоха се нѣколко теми върху „Смисъла на раждането и прѣраждането.

    Колко важни въпроси се развиха въ миналата лекция? — Разгледа се главно въпроса за силната воля и използуване на малкитѣ случаи.

    Нѣкой пѫть вие се запитвате, защо не можете да успѣвате въ живота? Азъ ще ви отговоря. Тукъ имате единъ инструментъ, една цигулка. Който знае какъ да свири съ тази цигулка, той ще си изкара прѣхраната, и ще спести нѣщо за джоба си, а който не знае да свири, всѣка вечерь ще очаква отъ другитѣ нѣщо. Защо? Въ какво седи туй изкуство? Въ пръститѣ, да знае тия математически съотношения, какъ се съкратяватъ струнитѣ, та да знае какъ да измѣня тоноветѣ. Вие сега се наричате окултни ученици, но ако не знаете какъ да боравите съ вашето тѣло, мислите ли, че ще ви върви успѣшно? Не. Вие по сѫщия законъ ще бѫдете въ положението на този, който знае да свири на цигулка. Нѣкои отъ васъ може само да дрънкате, за туй ви бива, но тукъ липсва нѣщо. Ще кажете „Може, може тъй да се свири, то върви“. Не, не върви. Послѣ, цигуларьтъ като тегли тъй струнитѣ, защо скърца така? Не сте ли вие такива цигулари, току хванете цигулката и дрънкате. Ами че всѣка една дисхармонична мисъль не произвежда ли такива сътресения? И послѣ казватъ за нѣкого: „Той е отличенъ мислитель, окултенъ ученикъ е той“. Нѣкой пѫть ние трѣбва да дойдемъ до положението на дѣцата. У всинца ви трѣбва да се роди простота въ разбирането, да се вдѣтините, като дѣца трѣбва да станете; ако вие не се върнете въ положението на дѣца, да се учите, вие нѣма да бѫдете въ състояние да възприемете Великата Божествена наука. Знаете ли защо? Въ този пѫть вие трѣбва да знаете условията, при които материята може да се прѣвръща отъ едно състояние въ друго. Да кажемъ, дадено ви е сребро, а вамъ ви трѣбва злато. Трѣбва да знаете алхимически какъ да го прѣвърнете. Послѣ, трѣбва ви нѣкой скѫпоцѣненъ камъкъ. Важното е да знаете отъ този вѫглероденъ двуокисъ, който се образува въ вашитѣ дробове, да направите единъ скѫпоцененъ камъкъ. Или пъкъ, отъ излишното желѣзо, което е въ организма ви, да си направите единъ отъ най-хубавитѣ ножове, органически, съ който да си служите. Сега, това сѫ знания въ окултната наука. Всѣки единъ ученикъ иска да има тия познания, за да ги използува, но има закони на Провидѣнието, Господъ ги е турилъ. И тия закони не сѫ желѣзни, а сѫ диамантни. Желѣзнитѣ нищо не струватъ, но и гранитни не сѫ. Азъ казвамъ: Въ Божествения свѣтъ сѫществуватъ диамантни закони. — Закони, на които най-възвишенитѣ умове, най-възвишенитѣ сърца, най-възвишенитѣ Духове доброволно се подчиняватъ. И тѣ сѫ живи закони! Учительтъ много леко тегли струнитѣ sol, rе, la, mi, la, rе, sol...) Разбирате ли това? То е единъ музикаленъ езикъ. Ето, чрѣзъ него азъ ви изказахъ една велика истина. Ще кажете. „Вижъ, какъ учительтъ си тегли струнитѣ“. Запримѣръ така може да прѣдамъ и едно грубо движение. (Учительтъ тегли струнитѣ по извѣстенъ редъ, че се образува нѣщо гърмежъ). Това е сърдитиятъ човѣкъ — бууу. Ама тъй е! Изучавайте живота въ неговитѣ проявления! Това сѫ течения, които ги има въ всѣки единъ организъмъ. Има музикални течения, има мислови течения. Трѣбва да знаете тѣхнитѣ закони. Като знаете тия закони, ще можете да изкарвате прѣхраната си. Сега, всинца вие трѣбва да имате единъ опрѣдѣленъ идеалъ. Ако ви попитамъ, кой е вашиятъ идеалъ? нѣкои ще кажатъ: „Да познаемъ Бога“. Други ще кажатъ: „Усъвършенствуването на нашата душа, на нашия умъ и нашето сърце“. Но въ сѫщность, при сегашнитѣ условия, кой трѣбва да бѫде идеалътъ, къмъ който да се стремимъ? Това е една задача, за която трѣбва да помислитѣ. И тази задача не е еднаква за всинца ви. Вие всинца нѣмате единъ и сѫщъ идеалъ, и не може да го разберете по единъ и сѫщъ начинъ. Ако дори само 10 души цигулари дадемъ по една цигулка, тия цигулари ще използуватъ цигулкитѣ по разни начини. Нѣкои хора сѫ внимателни, у тѣхъ има редъ и порядъкъ. Всѣко нѣщо тѣ ще поставятъ на мѣстото си. Тѣ обичатъ реда, системата. Други пъкъ казватъ: „Не ми трѣбва система“ — разхвърляни сѫ всичкитѣ имъ работи. У трети въображението е развито, иматъ широкъ полѣтъ, не сѫ консервативни, съ широки, най-възвишени идеи. Други наопаки, казватъ: „Въ този свѣтъ много идеи не сѫ потрѣбни — една идея. Англичанитѣ казватъ: „Съ една идея, и съ единъ другарь“. Съ една идея животътъ не се съгражда.

    Като ви говоря сега, вие искате да разгадаете, запримѣръ, какво може да бѫде заключението ми. Азъ нѣма да ви давамъ никакво заключение, и нѣма да правя никакво заключение, но ще ви кажа, защо посаждамъ нѣщата. Туй мога да ви уча, да посаждате нѣщата и да растатъ, а заключението е, когато узрѣе плода и го хапнете. Какво заключение? Нѣкои искатъ въ нѣкоя моя бесѣда заключение. За да дамъ едно заключение на една моя бесѣда, трѣбватъ най малко 10 години. Опитъ трѣбва да имате. Ако тя не даде своя плодъ, тя е бесѣда безъ заключение. Тъй седи въпросътъ. При сегашното ви ученичество не може да има заключение. Като окултни ученици, ако спазвате законитѣ най-малко слѣдъ десеть годишенъ постояненъ трудъ, не извънреденъ, вие ще имате едно заключение опрѣдѣлено, ще придобиете нѣщо. Вие ще знаете какъ да се справяте правилно съ живота, да използувате всички условия и да имате единъ почтенъ и приятенъ животъ. Това е най-малкото, което може да имаш. Защото, сега ние минаваме прѣзъ такива ужасни фази. Запримѣръ, ти си посвѣтилъ цѣлия си животъ да придобиешъ малко богатство, да се осигуришъ, но случи се, кѫщата ти изгори, изгубишъ всичкото си богатство, останешъ бѣденъ, нѣма кой да те гледа, почватъ да те ядатъ въшкитѣ, а на всичко туй ти не разбирашъ вѫтрѣшния смисълъ. Питамъ: Този животъ има ли смисълъ? Защо човѣкъ да не знае ония условия, при които може да запази своето богатство? Да има книги, съ които да се занимава на стари години, да си има хубава библиотека, или да вземе малко земя да я обработва, или да се занимава съ пчеларство, да придобие единъ малъкъ капиталъ, които да тури въ дѣйствие. Окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде много уменъ. Ние не трѣбва да ходимъ въ крайности, въ които сѫ попадали всички ония хора, които сѫ били въ разни религиозни течения. Двѣ крайности има: крайната нищета, а другата — стремежъ за първенство вѫтрѣ въ църквата. Еднитѣ сѫ ставали калугери, постници, а другитѣ сѫ заемали най-голѣмитѣ постове въ църквата, най-високото положение въ свѣта. Това сѫ двѣтѣ страни, двѣтѣ положения. Ние не може да ги осѫждаме, така сѫ мислили тѣ. А когато дойде да проучаваме Божествената наука, ние трѣбва да се освободимъ отъ всички вѫтрѣшни прѣдубѣждения. Запримѣръ, нѣкой пѫть, азъ си позволявамъ въ бесѣдитѣ да разкритикувамъ владици и попове въ цѣлия свѣтъ. Ако азъ сравнявамъ владицитѣ и поповетѣ съ тия заведения, които сега сѫществуватъ, тѣхното положение е идеално. Но ако сравня една църква съ една кръчма и казвамъ, че църквата не седи по-горѣ отъ кръчмата, то е безобразие. Ако кажа, че единъ попъ е по-долу отъ единъ кръчмарь, не е вѣрно. Когато говоря за духовность, азъ подразбирамъ възвишеното, идеалното най-благородното, онзи великъ идеалъ, къмъ който се стремимъ. А сега, ние сме като кръчмаритѣ. Тѣ взиматъ туй хубавото въ обратенъ смисълъ. Не, съ възвишеното и благородното другояче ще се постѫпва. По другъ начинъ ако ви се говори, за самия говоритель е злѣ. Слѣдователно, ако говоримъ за истината, ние не може да правимъ никакъвъ компромисъ съ нея. Истината трѣбва да се каже! Когато ще говоришъ една истина, кажи я тъй, както си е. Ако не можешъ да кажешъ истината, никой не те заставлява да я говоришъ. Ако трѣбва да кажа истината, ще я кажа тъй, както е въ сравнение съ онзи великъ идеалъ, който Богъ е поставилъ въ далечнитѣ врѣмена. Ама че тъй е! Ако духовенството, ако вѣрванията въ свѣта седятъ по-високо отколкото живота, то е друго. Но тогава, ако сегашното духовенство го считаме за най-добро, то да са спремъ тамъ и да го реализираме. — Нищо повече! И затуй, вие, като ученици, имате право. Нѣкой пѫть, като казвамъ, че поповетѣ сѫ такива — онакива, то е само като гледамъ идеалното, Божественото, отъ негово гледище разглеждамъ въпроса. Казвате вие: Туй не е бѣло. Има една бѣлина по-бѣла отъ тази, която вие познавате. Има една чистота по-голѣма отъ тази, която вие познавате. Та, въ своитѣ вѫтрѣшни схващания трѣбва да бѫдете съвършенно искрени, за себе си трѣбва да бѫдете искрени! 3апримѣръ, сега като ви гледамъ, какви сѫ побужденията ви? Като сте дошли въ този класъ, на всинца ви побужденията еднакви ли сѫ? Идеалътъ, къмъ който се стремите еднакъвъ ли е? Не е. Азъ както го виждамъ, отъ Божествено гледище, идеалътъ ви не е еднакъвъ. Нѣкои отъ васъ сѫ влѣзли въ класа отъ съвсѣмъ други съображения. И слѣдователно, всѣки ще получи споредъ своитѣ съображения. Този законъ; природата, е тъй. Когато нѣкой човѣкъ те обича, той ще ти даде най хубавото. Той ще ти напълни джобоветѣ; пъкъ когато не те обича, пакъ може да ти напълни джобоветѣ, но той ще избира нѣщо, което е червиво. И природата и тя прави така. Тя е много внимателна. Както мислишъ тъй ще бѫде. Ако ние се приближимъ при Бога като къмъ едно разумно сѫщество, като най великъ и най-разуменъ, и зачитаме Неговитѣ велики закони, зачитаме тази ерархия на тия разумни сѫщества между насъ, които сѫ завършили пѫтя на еволюцията си, и сѫ въ други планове на битието, ние ще постигнемъ своя идеалъ. Ако ние не зачитаме тѣхнитѣ велики мисли, тѣхнитѣ внушения, които всѣки день ни изпращатъ, ние не ще постигнемъ нищо. Нѣкой пѫть, нѣкой ангелъ, като остане една минута свободенъ отъ своята велика мисия въ свѣта, той се обръща къмъ нѣкой човѣкъ, каже му: слушай, ти си се отклонилъ отъ пѫтя, попадналъ си въ една погрѣшка. Той му отговори: Не е твоя работа, азъ зная какъ да разрѣша този въпросъ, азъ съмъ челъ еди-кой си авторъ. Ангелътъ замълчава. Е, хубаво, слѣдъ години ти намѣришъ автора си, и други нѣкои автори, но погрѣшката пакъ не си изправилъ, Нѣкой ангелъ ти каже: слушай ти си влѣзалъ въ еди-коя си църква, но пѫтьтъ въ който вървишъ не е този. „Не е твоя работа да се разправяшъ съ моитѣ религиозни вѣрвания, азъ съмъ свободенъ да вѣрвамъ въ каквото искамъ“. Ще се вслушвате въ тази велика мисъль! Ако не се вслушвате, вие не може да бѫдете ученици, т. е. не сте ученици. Азъ подразбирамъ, че не може да използувате условията. Какво подразбирамъ, като казвамъ, че може да използувате условията? — Разбирамъ слѣдующата идея: прѣдставете си, че е сутринь, тихо пролѣтно врѣме, деньтъ е хубавъ, слънце, отлично е врѣмето, но вие сте затворени въ вашата стая, не сте я отваряли нѣколко деня, задушливо е, казвате: отвънка е много хубаво врѣмето. — Отвори прозореца! Казвате: Чакай да мине още малко врѣме, ще се простудя. И цѣлиятъ день не отваряте прозореца си. Питамъ какво се ползувате отъ това, че вънъ врѣмето е хубаво? — Нищо. Вие трѣбва или да излѣзете изъ стаята навънъ, или да отворите прозорцитѣ си, да може тази свѣтлина да проникне направо. Защото, когато свѣтлината минава прѣзъ стъклото има едно влияние, а тази, която минава направо има друго влияние. Не мислете, че свѣтлината, която минава прѣзъ стъклата е толкова приятна. Не, тя не е най-хубавата свѣтлина. Когато свѣтлината минава прѣзъ въздуха, тя е хубава. Освенъ това ще избирате дни, когато въ въздуха има по възможность най-малко влага, не сухота, но малка влага. Слѣдователно, такива дни ще търсите прѣзъ годината; тия дни ще ги броите на пръсти, тѣ не сѫ много дни. И въ окултната наука вие ще изучавате голѣми работи. Разпрѣделено е врѣмето кога да се изучаватъ, въ всѣко едно врѣме не става. Когато гази свѣтлина минава прѣзъ атмосферата, прѣзъ влагата, прѣзъ тия течения, тя внася вѫтрѣ въ нашия организъмъ желания и мисли, нѣкой пѫть чужди. Сега, запримѣръ, вие седите и казвате: какво трѣбва да направимъ? Онѣзи отъ класа, които сѫ най-свободни, азъ бихъ имъ прѣпорѫчалъ една разходка до Витоша, да използуватъ тамъ добритѣ влияния. Има нѣкои дни, които сѫ много полезни, и ако се качите прѣзъ тия дни, ще имате добри резултати. Полезни сѫ за васъ, понеже сега приижда екваторната прана на слънцето, която носи животъ въ себе си, обнова за организма. Нѣкои отъ васъ тамъ ще си обновятъ нервната система или ума, ще се прѣмахнатъ нѣкои болезнени състояния, нѣкои лоши настроения. Всичко това трѣбва да се прѣмахне, за да може човѣкъ да мисли правилно. Сега, да кажемъ ние ще се събираме тукъ, но като дишате всички, образува се една атмосфера отъ вѫглена киселина, която не е толкова благоприятна за една окултна школа. При такъвъ единъ въздухъ при такава атмосфера отъ вѫглена киселина, не може да се говори за велики работи. Ако излѣземъ на Витоша, тази прана тамъ е толкова силна, че тя ще ви тури въ друга посока. Тамъ като се качимъ, нѣма да бѫдемъ разположени за знания. Защо? Знанието трѣбва да дойде само тогава, когато човѣкъ е здравъ. Има два вида знания: Знание на болнитѣ хора и знание на здравитѣ хора. Лѣкаритѣ, запримѣръ, знаятъ всичкитѣ симптоми на болнитѣ. По побѣляването на езика, по пожълтяването на очитѣ, по почървеняването на носа, той вижда все лошо, все симптоми на болни. Нѣкой психологъ изучава науката на отрицателнитѣ чърти у човѣка. Съврѣменнитѣ хора още не сѫ почнали да проучаватъ хората въ добритѣ имъ прояви. Всички изучаватъ само отрицателнитѣ чърти на човѣшкото развитие. И дѣйствително, ние само разрушаваме, разрушаваме — само това учимъ. А окултниятъ ученикъ трѣбва да започне да учи науката за здравитѣ хора. Запримѣръ, може ли вие да прѣвърнете едно ваше състояние? Нѣкой казва, че има знания. Щомъ има знания, може ли да прѣвръща състоянията? Единъ приятель отъ Америка, ми пише така: „Уча се“. Много нѣща сега е разбралъ. Пише какви сѫ условията на американския животъ, и мѫчнотиитѣ, при които се намира, че трѣбва да се справи съ тия мѫчнотии, съ обстановката, съ умоветѣ на хората. Е, какъ ще се справишъ? Сега запримѣръ, вие чувате „Бѣло Братство“, говорите че сте ученици на Бѣлото Братство. Но кой отъ васъ е срѣщалъ нѣкого отъ Бѣлитѣ Братя? Я ми кажете, има ли нѣкой отъ васъ, който да се е запозналъ съ Бѣлитѣ Братя? Казвате: ние сме членове на Бѣлото Братство. Срѣщали ли сте нѣкой членъ на Бѣлото Братство? Ако вие сте Бѣлото Братство....? Влѣзли ли сте вие въ контактъ съ съзнанието на тия сѫщества на Бѣлото Братство, които сѫ завършили своята еволюция, и които рѫководятъ сѫдбинитѣ на, човѣчеството? Или, вие мислите, че като присѫтствувате въ окултния класъ, че нѣкой отъ тия Братя ще обърне внимание на васъ. Не, законътъ е такъвъ: Учительтъ обръща внимание само на способния ученикъ. Тъй е! Нему е приятно да прѣдаде нѣщо на такъвъ ученикъ. Той казва: ето единъ ученикъ, способенъ по музика, или по каквото и да е. Учительтъ, като вижда, че ученикътъ е способенъ, неговата душа се отваря и може да му прѣдаде повече знания. Питамъ сега: имате ли вие тази готовность да се учите? За васъ вече, имамъ свое мнѣние. Азъ ви поставихъ всинца на единъ изпитъ и зная на какъвъ уровенъ седите и какво мислите заради менъ. Азъ зная, съ нищо не може да се излъжите, фактически зная, имамъ всички доказателства и данни, нищо повече! Повече, нѣма какво да правя опитъ. И отъ своето правило азъ нѣма да се отстраня. Защо? Божественото се дава само на ония хора, у които абсолютно нѣма никакво съмнѣние! Азъ не се съмнявамъ въ васъ, но вие се съмнявате. Казвамъ: азъ нѣма какво да се боря съ вашето съмнѣние. Вие трѣбва да се борите и да побѣдите това съмнѣние. Вие сте гладенъ, давамъ ви хлѣбъ. Допуснете сега, че васъ ви болятъ зѫбитѣ, майка ви тъй ви е родила. Хлѣбътъ ти се вижда твърдъ. Казвашъ: нѣмашъ ли нѣкой хаванъ да счукашъ тази твърда храна, да я направишъ малко рѣдка? Казвамъ: обстановката е такава, пустиня е, нѣма вода, само сухъ хлѣбъ има. „Ами ти малко слюнки нѣмашъ ли?“ — Е, добрѣ, за едното може да имамъ слюнки, ама за другитѣ нѣмамъ, за 100 души нѣмамъ, не съмъ въ положение. Казвамъ: самъ трѣбва да имашъ слюнки за своята храна. Туй се изисква за ученика. Ученикъ, който нѣма слюнки за своята храна, да седи вънка отъ школата, да добие слюнки. Сега, не взимайте туй въ неговата обратна сила. Законитѣ въ свѣта, съ които трѣбва да се борите сѫ такива. Защото, тъй както сега сте поставени, като ученици, Провидѣнието кармически ви поставя на единъ изпитъ. Вънъ отъ изпита, на който азъ съмъ ви поставилъ, има другъ единъ изпитъ, на който сте поставени, и азъ не искамъ тамъ да пропаднеш. Азъ искамъ, при вашето сегашно съзнание благополучно да го минете. Вие минавате единъ великъ изпитъ, и втори пѫть туй нѣма да го минете. Не по отношение на мене, по отношение на вашето съзнание. Туй сѫчетание втори пѫть нѣма да го намѣрите. Туй което сега изучавате, втори пѫть нѣма да го минете. Въ сегашната култура влизатъ не хиляди или единъ милионъ сѫщества, тукъ влизатъ милиони сѫщества, които взиматъ участие да реализиратъ тази Божествена мисъль. И вие взимате едно малко участие, тукъ въ България. Слѣдователно, вашето усилие, колкото и да е малко, турено въ туй общото течение, въ този общия резултатъ, има вече смисъль, голѣмъ смисъль. Вънка отъ туй общо течение нѣма никакъвъ смисъль. Онази малката стрѣлка турена въ часовника, колкото и да е малка, тя е важна. Сега азъ ви говоря, за да може да уякчите волята си. Съмнѣнието е потрѣбно въ извѣстенъ случай, но ако азъ настоявамъ да нѣма съмнѣние въ васъ, то е, защото съмнѣнието е една голѣма спънка за правилното развиване на вашата воля. Защото, волята ви безъ съмнѣние ще се развие по единъ начинъ, съ съмнѣнието — по другъ начинъ. Волята ви по закона на Любовьта, Мѫдростьта и Истината ще се развие по единъ начинъ, а въ обратенъ смисълъ, ще се развие по другъ начинъ. Основниятъ законъ трѣбва да разберете въ дадения случай. Какъвъ е вашиятъ стремежъ? Стремежътъ, който имате въ душата си какъвъ е? Сега трѣбва да имате импулсъ. Вие имате този импулсъ, и не се съмнявайте въ себе си. Туй, което отъ младини имате, туй, което отъ дѣтинство имате, него трѣбва да прилагате. Върху туй което имате отъ вашето дѣтинство ще излѣзе Божественото. То ще остане като основа за проява на Божественото. Защото, само въ една добра почва може да се тури една Божествена сѣмка да расте. Единъ окултенъ ученикъ трѣбва да има разположението на духа, за да бѫде тихъ и спокоенъ, непоколебимъ въ всичкитѣ мѫчнотии, които може да срѣщне. Може да ви дойдатъ мѫчнотии, да ви се вземе главата, но да бѫдете тихъ и спокоенъ; даже ако и смърть ви сполети, пакъ да се не уплашите, да минете безъ страхъ отъ единъ животъ въ другъ. Всѣки страхъ е врѣденъ. Даже умиралка да е, ако се страхувате, това ще ви спъне. Като влѣзете въ другия животъ, ще влѣзете съ туй чувство на страхъ, и то ще ви спъне. Влѣзете ли смѣло и рѣшително, безъ страхъ, вашето съзнание ще се проясни. Сега, Христосъ е единствениятъ факторъ, на когото вие може да разчитате. Като говоримъ за Бѣлото Братство, за Христа, ние го знаемъ — Единъ е Той, който е дошълъ на земята, пострадалъ и възкръсналъ. Единъ отъ членоветѣ на това Братство е слѣзалъ на земята. Сега, ще оставимъ кой какъвъ е. Въпросъ е, че туй Бѣло Братство или този Божествениятъ свѣтъ се е проявилъ въ лицето на Христа, но не тъй, както църквата Го разбира. И ако въ васъ се зароди сѫщия стремежъ, който Христосъ е ималъ, ще вършите това, което и той вършилъ. Защото, ако нѣмате Неговиятъ стремежъ, не може да извикате Духа на Христа. Той казва така: „Ако думитѣ ми не прѣбѫдатъ въ васъ.. “ едното условие, моитѣ думи — разумното Слово. Туй учение, което той е училъ, не е само това, което е въ Евангелието. Думитѣ: „Ако прѣбѫдвамъ въ васъ, и ако вие прѣбѫдете въ мене, азъ и Отецъ ми ще направимъ жилище въ васъ“, подразбиратъ единъ великъ законъ. „Тогава азъ ще ви се изявя на всѣки едного“. Тази е една опитность, която може да имате.

    Сега, гледамъ по нѣкой пѫть, нѣкои отъ ученицитѣ мислятъ, че съ насилие може да заставятъ нѣщата да имъ се изявятъ. Не, не може съ насилие. Прѣдъ слънцето може да излѣзете и да напълнитѣ цѣлъ единъ джобуръ съ сълзи и да му кажете: Ти не знаешъ ли, азъ цѣлъ единъ джобуръ съ сълзи напълнихъ, прати ми моля отъ твоитѣ лѫчи. Но, ако прозорцитѣ ти не сѫ отворени, ако ти не излѣзешъ отъ тази кѫща, то нѣма даже да ти обърне внимание, нѣма да се помръдне. Слънцето не обича да ходи на гости. И Христосъ не обича да ходи на гости, и не обича да Го карашъ да ти прати туй-онуй. Ще ми цитира нѣкой стиха: „Ето хлопамъ на вратата на сърцето ви“. Но сърцето, това е цѣлъ единъ свѣтъ. И той може да влѣзе въ свѣта на сърцата; не въ едно сърце, а въ свѣта на сърцата той хлопа и тамъ праща своитѣ лѫчи. Ако ти излѣзешъ и Го видишъ, ще приемешъ всичката Му благодать. И той казва. „Тамъ, въ свѣта на сърцата, ще направя едно угощение“. Тамъ, както въ природата, ще видишъ всичкитѣ цвѣтя и дървета цъвнали, вързали, и всѣко ще ти каже: вкуси отъ моитѣ плодове, и ще ти благодари за доброто, което си имъ направилъ. Сега, да допуснемъ обратното, че вие бихте придобили едно знание, че рѫцѣтѣ ви сѫ съ магическа сила. Нѣкой ви оскърби, ти кажешъ: да ослѣпѣешъ — и той ослѣпѣе. Другъ те ритне, и ти кажешъ: краката да ти изсъхнатъ — и то стане. Ти ще уплашишъ всички хора. Навсѣкѫдѣ хората ще бѣгатъ отъ тебе, и въ която кѫща влѣзешъ единъ пѫть, не ще те приематъ вече. И като кажатъ хората: ето онзи силниятъ, знаменитиятъ иде, всички ще бѣгатъ. Ще бѫде като онѣзи българи, които бѣгаха отъ кърджалиитѣ. Казваха: идатъ даалиитѣ! — и хайде всички по горитѣ. Защо? Като дойде този даалия, всичко само огънь стане. Като отиде този даалия въ дома на нѣкой българинъ, той, слѣдъ като му заколи кокошка, баница ще му приготви, жена му, дѫщеря му ще играятъ кючекъ и послѣ, отгорѣ на всичко ще му плати 30 и толкова гроша за зѫбитѣ, за всѣки зѫбъ по единъ грошъ. И най-послѣ, ще го изнесе 2 — 3 километра пѫть, и така ще го остави. Питамъ: втори пѫть като чуешъ че иде този даалия, ще го чакашъ ли? Нѣкои казватъ: да научимъ окултната наука. Ако съврѣменнитѣ хора биха владали силитѣ на окултната наука такива даалии щѣха да бѫдатъ. А, ужасно нѣщо щѣха да бѫдатъ. Обаче, въ великия Божественъ законъ, за да може да се използува една сила правилно, непрѣменно тя трѣбва да мине прѣзъ срѣдата на Любовьта. Защото, Любовьта е сѫщеврѣменно и срѣда, т. е. срѣда е, когато е въ едно по-гѫсто състояние, когато се проявява и трѣбва да мине прѣзъ една по-рѣдка срѣда — Мѫдростьта. Мѫдростьта пакъ е срѣда. Истината пъкъ, тя е най-рѣдката срѣда. Всѣка сила трѣбва да прѣмине прѣзъ всички тия срѣди.

    Сега, не говоримъ за Любовьта и за Мѫдростьта като принципи, но говоримъ за тѣхъ, като срѣди и условия, при които Божествениятъ животъ може да се прояви при даденъ случай въ нашето съзнание. Та, казвамъ, ако придобиемъ туй знание по този начинъ, ще може да го използуваме за благото на човѣчеството. Тогава, ако азъ влѣза въ дома ви, нѣма да си отмѫстя, но ще прѣвърна вашия умъ, да имате правилно разбиране, да видите погрѣшкитѣ си, да се изправите. Ще се изправите, и ще ви благодаря. Така трѣбва да се постѫпва. Правото въ свѣта — да наказва и да прави добро — има само Богъ. Само единъ въ свѣта има право и да накаже и да прави добро едноврѣменно. Той е само Богъ, никой другъ! И всѣки другъ, който си позволи туй право, той е на кривия пѫть. Той е едно изключение. Само Богъ има право едноврѣменно да наказва и да благославя! Той може веднага да те умъртви и слѣдъ туй да те възкреси. Но, когато Богъ умъртвява, Той ще те прѣкара прѣзъ ужасни страдания, и слѣдъ врѣме, като те изкара изъ тия страдания, ще ти даде знания и други възвишени блага, тъй щото ще се уравновѣси. Всѣки другъ, който не разбира този законъ, ще ти причини само страдания. Сега, нѣкой пѫть, ние си позволяваме да наказваме. Доколкото азъ зная, то е една прерогатива само на Бога. А по отношение на насъ, ние трѣбва да се стремимъ да бѫдемъ благи, не и критици. Да не мислите, че като се стремимъ, ще бѫдемъ благи. И пакъ има нѣщо горчиво въ човѣка. Окултната наука казва, че основата въ човѣшкия животъ е горчива. Коренитѣ на човѣшкия животъ сѫ горчиви, а плодовете на човѣшкия животъ сѫ сладки. Това сѫ два принципа, които дѣйствуватъ. Единиятъ принципъ постоянно ражда отрицателни качества, той привлича отрицателнитѣ сили, и ние не можемъ да се справимъ съ тѣхъ. Казва Павелъ: „Виждамъ въ себе си единъ законъ, който дѣйствува — искамъ да служа на Бога. Този законъ дѣйствува въ удоветѣ ми, но когато правя това, което е много хубаво, правя и това което не искамъ“. Оплаква се той. И слѣдъ като училъ дълго врѣме въ школата, онѣзи Братя му показали изходния пѫть. Има единъ изходенъ пѫть! И тамъ, въ 8 гл. вече пише: „Има единъ пѫть, прѣзъ който човѣкъ може да излѣзе. Слѣдователно, вие, като ученици, ще се намѣрите като ап. Павелъ въ едно голѣмо противорѣчие. То е въ реда на нѣщата. Азъ виждамъ, нѣкои отъ ученицитѣ, ще се намѣрятъ въ едно голѣмо противорѣчие. И много по-голѣми противорѣчия ще дойдатъ. То е много естествено. Че, ако вие не може да издържате тия противорѣчия и да придобиете тази свѣтлина, тогава вие нѣма да може да се ползувате. Та, ще имате прѣдъ видъ, нѣкои казватъ: и тукъ хатъръ, и тамъ се прави хатъръ, тъй върви работата. А, не, не, въ Божествената школа нѣма никакъвъ хатъръ! Въ Божествената школа да имашъ привилегия, значи да станешъ най-послѣденъ въ свѣта, и нищо да не се ползувашъ. Нищо повече! Когато дойдемъ до Божественото, ние не щадимъ никого! Азъ виждамъ, когато нѣкой пѫть ви направя една забѣлѣжка, веднага се обиждате. Нѣкои се обиждатъ много скоро. Азъ нѣмамъ за цѣль да ви обидя. Казвамъ: пѫтьтъ, по които вървишъ къмъ своя идеалъ не е правиленъ. Нѣкой пѫть нѣкой ми каже: не можа ли да ми кажешъ това на самѣ, ами ме компрометирвашъ прѣдъ тия братя? Ами те знаятъ какъвъ си! Всички ученици знаятъ че той е страхливъ, но понеже Учительтъ казалъ, той се засрамилъ. Ами че ти отдавна си засраменъ! Нима въ класа не знаятъ, че ти се карашъ съ всички? Нѣкой пѫть хората като не ни казватъ погрѣшката, ние ни най малко не трѣбва да си правимъ илюзия, че тѣ не я знаятъ. Туй не значи, че тѣ сѫ слѣпи. Ама тѣ виждатъ, всичко виждатъ. Запримѣръ, азъ съмъ виждалъ, като влѣзе нѣкой въ стаята ми, ще вдигне единия чаршавъ, ще каже; горниятъ чаршавъ на Учителя е чистъ, но долниятъ не е чистъ. Защо се интересува? Този, който дига единия чаршавъ, той и въ живота си ще бѫде сѫщиятъ. Любопитство е това! Послѣ, подъ кревата ще погледне, да види какво има отдолу, обущата на Учителя сѫ тамъ. И тѣ знаятъ, кое кѫдѣ е — цигулката кѫдѣ е, куфарътъ кѫдѣ е. То е хубаво, но казвамъ, туй е любопитство у хората. Сега, мислите ли, че при тая чърта, която имаш, като дойде нѣкой у васъ нѣма да бръкне да види кое кѫдѣ е? И васъ ще ви изпитатъ. Ще питатъ за васъ какъ се обхождате съ другитѣ, щедъръ ли си, като ти поискатъ пари. И онзи ще каже: не е толкова щедъръ, той е стиснатъ, малко обича... цигания има, цигания тъй. Ималъ цигания! Но туй ще ти го каже съвсѣмъ тихо. И двамата сега вървятъ: слушай, азъ ти казвамъ, като приятель, цигания имашъ малко. А той се прѣпорѫчва. Послѣ дойде при него другъ какъ си, приятелю, ти си отъ школата, нали? Много се радвамъ. Кѫдѣ е тази чърта, искреностьта, у хората? Туй спъва вѫтрѣшния ни прогресъ. Невидимиятъ свѣтъ е крайно недоволенъ. Туй ви спъва, отдалечава ума ви отъ цѣльта. Ами че тази цигания въ кого я нѣма? Кой я нѣма? Запримѣръ, нѣкой пѫть ти пазаришъ единъ файтонджия, човѣка ти иска 30 лева. Казвашъ: дѣца имамъ... не може ли 28 лв.? — Не може. Е, хайде де, азъ ти давамъ 29 лв. Защо сега искашъ да отбиешъ единъ левъ? Не че си бѣденъ. Макаръ и бѣденъ, нѣкѫдѣ може да пожертвувашъ 200 — 300 лв. а на този бѣдния файтонджия, сега ще отбиешъ единъ левъ. Нѣкой пѫть искашъ да отбиешъ единъ грошъ! Защо? Цигания е това! Жестъ трѣбва! Иди тамъ, и вижъ колко струва. Ако разполагашъ, питай: колко струва? — толкова. Дѣйствително, толкова ли е? — Толкова. Дай, и нищо повече! На западъ нѣма такива пазарлъци. Тамъ сѫ турили вече надписа: съ циганията ние приключваме! У англичанитѣ нѣма цигания и пазарлъкъ — прификсъ. Нищо повече! Влѣзешъ въ нѣкой магазинъ, ще ти кажатъ: това е отъ вълна, това отъ памукъ — точно опрѣдѣлятъ. Или: „туй не е за тебъ“, „ако не излѣзе така, върнете, ние си взимаме стоката назадъ“.

    Сега, най-първо, всички вие, като ученици, пакъ ви казвамъ: трѣбва да се научите да бѫдете точни. Точно на врѣме за класъ! Всички ще идвате точно. Знаете ли колко точно? Азъ по нѣкой пѫть правя едно изключение, за нѣкои закъснѣли, влизамъ 5 — 10 минути слѣдъ 7:30 ч. Не, точно! Часовникътъ ви трѣбва да е точенъ. Най-послѣ, да си 2 минути порано. Първото нѣщо, което искамъ отъ всинца ви въ школата е: точностъ. То е едно отъ правилата! Послѣ, ще ви поставя на изпитъ, ще държите изпитъ за точность. Така трѣбва, точно на врѣме, другояче не може. Точно трѣбва да постѫпвате!

    Сега, често, като стоя въ стаята си, ето какви мисли приемамъ отъ васъ за наряда, който ви дадохъ въ събора, и съмъ рѣшилъ да ви не давамъ вече такъвъ дълъгъ нарядъ. Единъ ми казва: Що ми трѣбваше всѣка сутринь да ставамъ бѫрѫ-бѫрѫ-бѫрѫ... то е попщина, то нарядъ ли е? Веднъжъ, дважъ, не искамъ вече. Другъ казва: много дълъгъ. Третъ: ти остави наряда, то да е само да се чете, ама трѣбва и да го пѣешъ. Четвърти: освѣнъ наряда, пъкъ и тия упражнения, безъ тѣхъ не може ли? Ами че нали трѣбва да бѫда свободенъ азъ, какво, ще си турямъ юларъ, че да ме водятъ? Единъ день мѫр-мѫр-мѫр — разгнѣви се, погледна нѣкой, каже; не искамъ да правя това, азъ мога да мисля самъ за себе си. Казвамъ: още какво ще кажешъ? — Въ една такава глупава работа не влизамъ. Азъ съ нея не се занимавамъ. — А-а тия работи не минаватъ, не минаватъ, не, на кривъ пѫть сте. Дадете едно обѣщание доброволно, азъ ви казахъ: изпълните ли вашето обѣщание, вие се подигате. Не го правите заради менъ. Защото, азъ си казахъ на себе си: нѣмала баба работа, купила си прасенце. Казвамъ: идущата година ще го направя толкова кѫсъ, щото въ една минута ще го свършишъ. Това сѫ изкушения, които идатъ отъ тъй наречената зона на изостаналитѣ души, или черната зона, която опасва земята. Има хиляди и милиони души, които сѫ изостанали, и тѣ сѫ първокласни клюкари. И тѣ не искатъ никакъвъ прогресъ, никаква свѣтлина, никакви знания. Тѣхниятъ стремежъ е да спънатъ цѣлото човѣчество. И каквото сте спечелили тѣ да го спратъ. Тѣ казватъ: не ви трѣбва нагорѣ, защо ще ходите при Господа, дайте тукъ насамъ ние да ядемъ и пиемъ, ние сме нѣщо реално. Тукъ е всичко на земята. А „тукъ“, това значи, да може съвсѣмъ да те използуватъ.

    Та, първото нѣщо, искамъ отъ васъ, да развиете вашата воля, защото въ окултната наука има опасность, чрѣзъ слабата воля да привличате противоположни влияния и да си объркате сами пѫтя. Смѣлъ трѣбва да бѫде окултниятъ ученикъ! Защото, всѣки страхъ, всѣко съмнѣние, всѣка слаба воля ще привлече отъ тия неканени гости, и тѣ като дойдатъ въ кѫщи, ще бѫдете много злѣ. Азъ съмъ билъ много внимателенъ къмъ васъ. За бѫдаще ще взема по строги мѣрки да не пропадатъ нѣкои отъ ученицитѣ. Нѣкой пѫть, човѣкъ се ожесточи, потъмнѣе умътъ му, нѣма разположение. Трѣбва воля, воля! Не се подавайте! Нѣмашъ настроение да се молишъ сутринь. Застани, обърни погледа си нагорѣ, ще ти дойде нѣкой бѣлъ братъ на помощь. Понеже си обѣщалъ, трѣбва да изпълнишъ. Боленъ си, втрѣсло те е. Стани! Казалъ си да излѣзешъ на ½ клм. вънъ, — Излѣзъ! Боленъ, неболенъ — излѣзъ. Ще упражнявашъ волята. Ще гледашъ да прѣодолѣешъ, една малка мѫчнотия е това. Далъ си обѣщание. Сега, вие мислите, че като тръгнете въ Божествения пѫть, той ще бѫде посланъ само съ рози, ще ви посрѣщнатъ съ финикови вѣйки и ще кажатъ: като васъ ученици нѣма! Не е тъй. Тъй е, но като минемъ отъ другата страна на тази зона. А докато я минемъ, трѣбва да имате тази диамантна воля. Борба трѣбва съ тия неканени гости, да се избавимъ отъ една голѣма напасть. Вслѣдствие на това се раждатъ много болести. Та, ще развивате волята — диамантна воля трѣбва! Сега, запримѣръ, азъ ви дадохъ музика, и гледамъ пакъ докарахте тия окултни пѣсни, до обикновенитѣ. Първото правило за окултнитѣ пѣсни: ако не си разположенъ, ако умътъ ти не е разположенъ, не пѣй. Пѣйте отъ обикновенитѣ пѣсни. За окултнитѣ пѣсни трѣбва да имашъ разположение, волево разположение, и умътъ ти трѣбва да присѫтствува. Разправяше ми единъ ученикъ слѣдующето. Давамъ едно упражнение на ученицитѣ и казвамъ: ще извадите рѫцѣтѣ си напрѣдъ, и около 10 минути ще мислите все около тѣлото, съ отворени очи. Външниятъ свѣтъ ще го забравите, само за тѣлото ще мислите. Този ученикъ, като седи казва: чакай да си затворя очитѣ. Затваря си очитѣ, и слѣдъ 10 минути заспива. Не, съ отворени очи става концентрирането. Нѣкой казва: чакай да зажумимъ. Не, съ отворени очи ще се лѣкувашъ, ще мислишъ за рѫцѣтѣ си, за краката си, ще прокарашъ ума си прѣзъ нервната система, прѣзъ стомаха, въ червата, по цѣлото тѣло, като единъ господарь, който трѣбва да се разходи навсѣкѫдѣ изъ своето имѣние, да види, въ какво положение се намира всичко, Това значи концентриране.

    Когато вие пѣете тия окултни пѣсни умътъ ви трѣбва да е концентриранъ въ пѣсеньта, тогава ще видите резултата.

    Вземете, запримѣръ упражнението „изгрѣва слънцето“. Най-първо, вие като кажете „изгрѣва слънцето, трѣбва да видите туй слънце, че изгрѣва. Трѣбва да вземете участие съ рѫцѣтѣ си. „Изгрѣва слънцето“ (Учительтъ плавно изтегля рѫцѣтѣ напрѣдъ). Какво прави слънцето като изгрѣва? „Праща свѣтлина“. (Учительтъ разтваря рѫцѣтѣ настрана). Какво донася тя? — Благословение. „Носи радость за“.... (Учительтъ прибира рѫцѣтѣ къмъ гѫрдитѣ).

    Втората часть: живата сила, какво носи въ себе си? Какво е дѣйствието на тази жива сила? — Тя всѣкога извира. Значи, ще дадешъ на цѣлия си организъмъ единъ потикъ — на сърцето си, на ума си, на волята си. Туй е едно усилие на волята.

    Щомъ не си разположенъ, не пѣй. Дойде ли до упражнение — изпѣй го по всичкитѣ правила!

    Нека единъ отъ ученицитѣ, който е най-способенъ, единъ доброволецъ, да изпѣе „изгрѣва слънцето“. (мълчание). Дѣйствително, имате право, притѣснение е. (Единъ отъ братята пѣе. Слѣдъ него нѣколко сестри изпѣха сѫщото упражнение). Азъ ви казвамъ: не съмъ добъръ пѣвецъ, но правилно пѣя. Искамъ да се научите отъ мене правилно да взимате тоноветѣ. (Учительтъ пѣе и свири на цигулка „изгрѣва слънцето“.) Нѣкой пѫть се боите и не изказвате туй, което е въ душата ви. Ще се научишъ да бѫдешъ смѣлъ. Мисли за сърцето си и не се бой! Може би, нѣкой отъ васъ, като пѣе веднъжъ, втори пѫть нѣма да се опита да пѣе, ще изгуби всѣкаква охота, защото нѣма да получи насърчение. Като го слушатъ, ще кажатъ: ще бѫдешъ тъй добъръ, втори пѫть да не ни заставяшъ да те слушаме. То е, защото хората обичатъ хубавото. (Всички пѣемъ „изгрѣва слънцето“). Трѣбва ви непрѣменно вдъхновение, ще се стараете двойникътъ ви да влѣзе въ гърлото. Може да имате техника, но нашата цѣль не е само до техниката, трѣбва изразъ въ пѣнието. Човѣкъ може да направи всичко, но трѣбва воля и разположение. Имашъ ли разположение — можешъ; нѣмашъ разположение — не можешъ. И когато дойде до разположение, Трѣбва да знаете, че въ свѣта Господъ не обича да си играемъ. Сега, когато пѣешъ, ще пѣешъ по всичкитѣ правила, щомъ мислишъ, ще мислишъ по всичкитѣ правила, които мисъльта изисква. Не можешъ ли, ще стоишъ настрана. Имайте идеалъ! Турете мисъльта, че можете да пѣете хубаво. Изведнъжъ може да не достигнете това, но ще знаете, че може да пѣете хубаво. Музиката не е за външната страна на вашия животъ, но е едно спомагало да може да уякчи волята.

    Имате ли зададено нѣкакво упражнение? — Да упражнението върху съзнанието, да намѣримъ черното петно. Тогава, ще ви дамъ друго едно упражнение. До колкото виждамъ, никаква точка нѣма да намѣрите, то е едно отъ труднитѣ упражнения, за което може би слѣдъ една година ще имате резултати, не сега. Но ще го слѣдвате. Туй упражнение, което ще ви дамъ е вашето здраве. Упражнението е слѣдното. Вие ще поставите двѣтѣ си рѫцѣ една до друга, палцитѣ допрѣни на една маса, краката ви и тѣ да бѫдатъ единъ до другъ. Ще седнете и ще почнете да мислите за вашето тѣло, както ви казахъ. Сега, всички ще направимъ туй упражнение да 10 минути, съ отворени очи. Ще мислите за рѫцѣтѣ, за краката, за дробоветѣ, само за васъ си ще мислите. За нищо друго нѣма да мислите; ще се концентрирате, и съ ума си ще извървите по цѣлото тѣло. (Всички направихме упражнението).

    Сега, азъ ще ви обърна внимание на слѣдното. Туй положение, до гдѣто сте стигнали, като ученици, азъ не искамъ да останете на този пѫть, той е единъ отъ най-опаснитѣ пѫтища. Не струва да доведешъ човѣка до срѣдата на пустинята и да го оставишъ тамъ. Да не мислите, че тамъ може да спрете. Нѣкои казватъ: Толкова стига вече. Не, трѣбва да стигнете на една опрѣдѣлена станция. Нали още не сте достигнали до една станция? Затуй трѣбва да направите по-голѣмо усилие, да стигнете на станцията. Тамъ, който иска може да продължи, който иска може да остане, но туй положение, въ което се намирате е опасно. Сега, не може да ви оставя тъй. Прѣзъ пустинята минаваме. Туй, което имаме, ще използуваме, може вода да нѣма въ изобилие, съ лишение, съ малко ще минемъ. Тъй, трѣбва да се примирите съ условията на живота. Пустиня минаваме, съ камили пѫтуваме, не съ нѣкой модеренъ тренъ, ще се примиримъ и нѣма да философствуваме. Тамъ, въ пустинята, ставатъ такива бури, всичко може да стане. Трѣбва да знаемъ, че и въ окултния свѣтъ, и тамъ, ставатъ бури. Трѣбва да бѫдемъ умни, защото може живота ни да съвпада съ Божествения развой на нѣщата, да знаемъ кога може да тръгнемъ и кога да свършимъ. Менъ ми разправятъ, че прѣзъ балкана минаватъ нѣкои пѫтници, прѣзъ планината, снѣгъ, студъ, буря, та просто имъ окапватъ пръститѣ на рѫцѣтѣ отъ студъ. Защо ти е да минавашъ планината прѣзъ туй врѣме, та да ти окапятъ пръститѣ? Стой си дома една седмица, почакай! Но веднъжъ замислишъ ли пѫтя, не закѫснявай, защото буря ще дойде. Ти казвашъ: до два деня мога да мина оттатъкъ, но, като дойде бурята, изненада те. Трѣбва да разбира човѣкъ. Затуй ще бѫдете всички внимателни, защото окултниятъ свѣтъ е единъ свѣтъ на редъ и порядъкъ, и нѣщата трѣбва точно да се изпълняватъ, тъй безъ изключение за всички.

Т. м.

18 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II годим)

11.II.1923 г.

Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...