Jump to content

1923_01_21 Тъмното петно въ съзнанието


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ТЪМНОТО ПЕТНО ВЪ СЪЗНАНИЕТО

РАЗМИШЛЕНИЕ.

    Прочете се резюмето върху темата: „Разликата между ума и сърцето“.

    Прочетоха се нѣколко отъ темитѣ: „Цѣльта и прѣдназначението на окултния ученикъ“.

    Ще ви попитамъ сега за какво мислите, и какво чувствувате.

    Азъ ще направя едно въведение, нѣма да го пишете, то е прѣдговоръ. Сега да допуснемъ, отъ окултно гледище, че човѣкъ иде на земята, прѣражда се. Запримѣръ, единъ старъ дѣдо, който е умрѣлъ на 120 години влѣзналъ е въ духовния свѣтъ и да кажемъ че слѣдъ 100 години пакъ се прѣражда наново. Допуснете, че този старецъ е билъ философъ, писалъ е редъ съчинения. Името му е турено въ нѣкоя енциклопедия. Тамъ е написанъ и цѣлиятъ му животъ. Редъ автори сѫ записани тамъ. Запримѣръ, този старецъ е писалъ за произхода на свѣтлината, върху създаването или произхода на човѣка. Този философъ като се роди изново, като едно дѣте, ще почне да плаче, забравя всички философии. Питамъ ви: какъ е възможно единъ философъ да се прѣвърне на едно дѣте, и да плаче пакъ наново? Докосвамъ единъ важенъ въпросъ. Нѣкои твърдятъ, че сърдцето е това, умътъ е онова... Азъ казвамъ; нѣкой си е много ученъ философъ, но слѣдъ като се роди наново, плаче; и туй дѣте, като порастне, дойде на 21 или 33 години, пакъ почва да проявява своитѣ таланти. Слѣдъ туй, пакъ се връща въ духовния свѣтъ, послѣ пакъ дойде на земята, като малко дѣте. Питамъ, има ли връзка между проявяването на първия дѣтински животъ, и проявяването на втория животъ?

    Сега, да допуснемъ, че има единъ по-висшъ свѣтъ отъ нашия. Знаете ли, че най глупавото въ нашия свѣтъ, — плаченето на едно дѣте, прѣдставя прѣдметъ за изучване въ другия свѣтъ. Туй, което за насъ е много глупаво, за тия висши сѫщества, това е една философия тамъ, а всичкитѣ най умни книги тукъ, тамъ сѫ най глупавитѣ нѣща. Допуснете сега именно такова противорѣчие. Ние го допущаме, но може да има нѣкой за и противъ тази мисъль. И дѣйствително, въ Писанието се казва, че най-голѣмата човѣшка мѫдрость, прѣдъ Бога е безумие. Тогава, иде слѣдующия въпросъ: коя е нормата, върху която окултниятъ ученикъ трѣбва да обуславя своя животъ? Отдѣ трѣбва той да започне за кое знание той трѣбва да положи усилие, и кое трѣбва да тури за основа? Той нѣма право да се отрича отъ живота. Само умния човѣкъ може да се отрича. Отъ какво? Прѣдъ менъ сѫ прѣдставени двѣ паници: едната паница съ отрова, другата съ ушавъ. Казвамъ: отричамъ се отъ първата. Защо се отричашъ? — Тази паница не е заради менъ. Взимамъ другата паница, въ която седи сладкия ушавъ. Глупавият веднага ще вземе двѣтѣ паници. Сега отъ окултно гледище се казва: Ученикътъ трѣбва да се отрече“. Отъ какво трѣбва да се самоотрече окултниятъ ученикъ. Какво нѣщо е да се самоотричашъ? Кой отъ васъ е правилъ опити? Знаете ли произхода на самоотричането? Опитвали ли сте го вие? Има нѣколко души, които сѫ опитвали стойностьта на водата. Има и отъ младитѣ и отъ старитѣ, които знаятъ какво нѣщо е водата, какъвъ е нейния произходъ, каква е нейната сила. Тѣ иматъ цѣлъ редъ доказателства, и такива прѣживявания, че никой не може да ги убѣди въ противното. Сега напримѣръ, все трѣбва да се правятъ твърдения. Днесъ всички говоримъ отрицателната философия. Казватъ: „Това да не правимъ, онова да не правимъ“. И при това, при все, че се казва да го не правимъ, ние го правимъ. Послѣ се казва: „Това да правимъ, онова да правимъ, а ние пакъ го не правимъ. Туй, за което се казва да го не правимъ, ние го правимъ. Напримѣръ, казва се да не крадемъ, а ние крадемъ. Да не лъжемъ, а ние лъжемъ. Да не сме страхливи, а ние сме страхливи. Туй, което ни се заповѣдва да не правимъ, ние го правимъ. Послѣ казва ни се тъй: „Ще бѫдете благородни, ще обичате ближнитѣ си“, но ние не го правимъ. Защо? Кажете на когото и да е: „Ти трѣбва да раздадешъ имуществото си“. Той ще каже: „Не му е дошло още врѣмето“. Но, дайте му единъ методъ какъ да отвори касата на богатия човѣкъ, той ще го направи това. Защо? Туй е политически животъ. Като кажешъ само една дума, той тъй ще нагласи ключоветѣ си, че всичкото злато ще го извади. Американцитѣ въ тази война по единъ изкуственъ начинъ, законно, изтеглиха всичкото богатство на Европа, И едва сега слѣдъ войната, европейцитѣ усѣтиха, че златото отиде, и мислятъ по кой начинъ да върнатъ назадъ туй злато.

    Сега изобщо, туй, което става въ общия животъ, става и въ личния животъ. И тогава ние ще се спремъ на слѣдующето твърдение: Вие на гѫсеницата не може да дадете морала на пеперудата? На вълка не може да дадете морала на овцата. Ма паяка не може да дадете морала на мухата. Паякътъ си има особенъ моралъ, вълкътъ си има особенъ моралъ, гѫсеницата си има особенъ моралъ. И като дойдемъ до хората, вие трѣбва да разберете, че не всички хора произтичатъ отъ единъ и сѫщъ родъ. Сега ще се натѫкнете на едно противорѣчие. Казва ви се, че всички произтичате отъ едни прародители. Нали тъй? Окултната наука оспорва това. Всичкитѣ хора не сѫ родени отъ единъ баща. Не сѫ! Туй сега между стѣнитѣ да остане. Разбирате ли? То не е за вънка. Изнесете ли го, ще се компрометирате всички. Сега, ние ще дойдемъ до разсѫжденията въ това, като ученици. Възможно ли е единъ прѣдметъ направенъ отъ злато, да не е злато? Възможно ли е единъ прѣдметъ отъ злато да стане желѣзо? И възможно ли е единъ прѣдметъ от желѣзо да стане злато? Алхимицитѣ казватъ: „Желѣзото може да стане сребро и злато, да, но за този, който разбира. То е другъ въпросъ. Затова, като кажемъ, че всички хора не произтичатъ отъ единъ баща, подразбирамъ, че има нѣколко рода материя, отъ която хората сѫ създадени. Нѣколко вида материя има, и слѣдователно, тѣлата на всички хора не сѫ образувани отъ една и сѫща материя. Вслѣдствие на това се явява туй съврѣменно противорѣчие. И дълго врѣме ще сѫществува, докато дойдатъ ония по-висшитѣ свѣтове, които сега алхимически работятъ, т.е. прѣвръщатъ нисшитѣ елементи, които сега функциониратъ въ човѣшкитѣ тѣла. Докато тѣ работятъ, тѣ разрѣшаватъ една висша задача въ своитѣ лаборатории. И когато разрѣшатъ своитѣ задачи, тѣ ще почнатъ да правятъ тѣла, въ които хората ще функциониратъ въ една нова обстановка. Тогава хората нѣма да грѣшатъ, а ще възкръсватъ. Но, докато човѣкъ добие това ново тѣло, той трѣбва да работи дълго врѣме, трѣбва да си достави материя, а тази материя се добива много мѫчно. Тя сѫществува разхвърлена, т.е. материята, отъ която трѣбва да се направятъ нашитѣ тѣла е разхвърлена въ пространството, и трѣбватъ хиляди години за да се достави. Има твърдения, че за да се достави единъ грамъ отъ такава една организирана материя, отъ която може да се създаде нашето бѫдеще тѣло, всички фабрики въ свѣта трѣбва да работятъ 3000 години. Е, питамъ колко ще струва този грамъ? Може ли да направитѣ едно изчисление? И тъй, ние се намираме при създаването на своя организъмъ, при създаването на своя умъ и своето сърце. Ние се намираме прѣдъ една отъ най мѫчнитѣ задачи. Като ученици, туй трѣбва да го знаете. Не си правете илюзии. Да се създадатъ органитѣ на бѫдещето сърце, и на бѫдещия умъ, да мисли тъй, както Богъ, мисли, то е много сериозна работа. Сега, онѣзи, слабодушнитѣ ученици, казватъ: „Тази работа като е толкова трудна, тя не е заради насъ“. Така може да мисли само единъ, който не е ученикъ, но който е ученикъ, неговата задача е да трансформира своето сърце. То е приготовление за третата култура, която сега иде. Азъ я наричамъ трета култура, малко въ разрѣзъ съ това дѣление на теософитѣ. Не е въ разрѣзъ, защото ние я взимаме отъ чисто кабалистическо гледище, а не отъ теософско. Третата култура, тя е култура на сърцето. Значи, човешкото сърце трѣбва да се трансформира, да се прѣобрази. И въ писанието се казва: „Каменното сърце ще се прѣвърне въ плъть“. Не въ плъть, не е прѣведено добрѣ. Ще се прѣвърне въ една материя възвишена и благородна, въ която човѣшкия духъ ще може да работи тъй пластично, въ което човѣшкиятъ умъ ще работи тъй възвишено, че да подържа този благороденъ стремежъ. Казва се „Ще имъ дамъ сърце направено отъ плъть, въ него ще напиша законитѣ си, и всички, отъ малъкъ до голѣмъ ще ме познаятъ.

    Сега, окултнитѣ ученици, вие, за да може да работите, непременно трѣбва да имате абсолютна вѣра! Знаете ли какво значи абсолютна вѣра?

    Вие сте влѣзли въ школата много лесно, всички сте влезли безъ никакви изпити, и мислите, че сте въ окултната школа. Не! Вие сте въ прѣдвѣрието на окултната школа, и сега, който ще влѣзе въ окултната школа, ще мине прѣзъ единъ изпитъ, прѣзъ 9 огъня ще ви прѣкаратъ. Не мислете, че то е лесно. Азъ още не съмъ ви взелъ на разходка въ другия свѣтъ. Тукъ въ школата, много лесно влизате, но единъ день ще ви взема въ школата горѣ, да видите какъ седи въ сѫщность работата. Сега изведнъжъ ще кажете: „Ха да видимъ тази работа!“ Нѣма какво да видите. Най-първо трѣбва да имате абсолютна вѣра и безстрашие. Знаете ли какво е безстрашие? Нѣкои свѣтски хора иматъ туй безстрашие. Ще ви приведа единъ примѣръ, азъ съмъ го прѣвеждалъ и другъ пѫть. Надъ Ниагарския водопадъ, широкъ близо 1½ клм. прѣкарватъ едно вѫже отъ единия му брѣгъ до другия. При падането на тая вода, съ милиони кубически тонове, се образува страшно бучение. И единъ господинъ, съ върлина въ рѫка, минава отъ единия край до другия край по това вѫже. Ще кажете: „Това е смѣлость“. Тъй. Вториятъ пѫть той се връща и взима другъ единъ на гърба си, и пакъ минава по вѫжето съ върлината. Третият пѫть го взима пакъ на гърба си и минава вече безъ върлината. И двамата минаватъ по вѫжето. Прѣдставете си какво концентриране трѣбва да има този човѣкъ на ума си, за да мине по туй вѫже, и колко внимателно трѣбва да върви, стѫпка по стѫпка! Никакво подхлъзване не трѣбва да има. Защото, при най-малкото подхлъзване ще платятъ съ живота си. Та, ние въ този свѣтъ сме на едно татова вѫже отгорѣ, и трѣбва да го минемъ. Отдолу има такъвъ ревъ, такова бучение! И всѣки единъ трѣбва да има такова концентриране на мисъльта! И азъ бихъ прѣпорѫчалъ всѣки единъ отъ васъ да има такова концентриране, каквото у този американецъ, който е миналъ по това вѫже. Питамъ ви: ако вие имахте това концентриране, нѣмаше ли да минете? Щѣше ли да ви смущава рева? Не. Ревъ има въ свѣта. Горѣ на вѫжето си. Каква цѣль имашъ? Една велика задача имашъ — да минешъ водопада отъ единия край до другия по това вѫже. Сега, при този законъ ние ще дойдемъ да контролираме своитѣ чувства. Не се стремете да контролирате вашитѣ силни чувства. Стремете се да контролирате най-малкия си недѫгъ. Постарайте се този най нищожния недѫгъ да го контролирате. Допуснете, че вие имате по закона на наслѣдственостьта слѣдующия недѫгъ: обичате да се почесвате отзадъ по главата. Това, да се почешешъ не е грѣхъ, то е въ реда на нѣщата. Но постарай се този недѫгъ да го прѣмахнешъ. Знаете ли въ какво противорѣчие ще се намѣрите? Или, запримѣръ, имате другъ недѫгъ: седите на стола си, туряте си единия кракъ надъ другия, а послѣ правите обратното. Слѣдъ туй мѣстите си и рѫцѣтѣ. Това не е грѣхъ, но като седнете на единъ столъ, тихо и спокойно трѣбва да седите да си турите краката така, че да запазите своето равновѣсие. Послѣ, напримѣръ, ако азъ седна нѣкоя вечерь, тъй да се вдамъ на размишление, вие се нервирате, Вие ще кажете: „Защо учительтъ мълчи?“ Какво нѣщо ни липсва? Азъ си мисля, a вие казвате „Кажи нѣщо де? Да каже нѣщо учительтъ. Ами, че азъ казвамъ. Азъ мълча и ви казвамъ, въ себе си, на ума си вие разрѣшихте ли великата задача на живота? „Е, кажи де, кажи нѣщо, Учителю“. Този малкиятъ недѫгъ трѣбва да му намѣримъ произхождението. Отъ какво е произлѣзълъ този малкиятъ недѫгъ? Послѣ, вземете слѣдующето, което се заражда често между хората. Хора, които се много обичатъ, между тѣхъ се роди единъ недѫгъ, че послѣ най-малкиятъ оттенъкъ на думитѣ се тълкува злѣ. Единиятъ каже нѣщо, другиятъ изтълкува думитѣ точно въ обратна смисъль. Какъ ще си обясните това изопачаване на думитѣ? И казвашъ, че ти го обичашъ, а когато той говори казвашъ: „Тази дума е заради мене“. Тогава имате два живота. Е, какъ е възможно, единъ човѣкъ да ви обича, и да ви каже една обидна дума? Отъ кѫдѣ е произлѣзло това противорѣчие? Ще кажете „Нѣкой духъ му казалъ, той му е внушилъ тѣзи мисли“. Но туй не става единъ пѫть. Той ти каже веднъжъ, и втори пѫть, и трети пѫть, и наруши цѣлото равновѣсие. И между тия хора става едно разединение. Да кажемъ, нѣкой ученикъ е влѣзълъ въ школата, ревностенъ е, единъ отъ първитѣ, но, по едно врѣме, почва да се явява у него едно охлаждане, охлаждане, и той си излѣзе изъ школата. Другитѣ обясняватъ той е зеленъ, тон не е готовъ още. Не! Въпросътъ не е тамъ. Той не е излѣзълъ изъ школата. Той е чулъ тука нѣкои работи, и отива да ги провѣри въ свѣта. Може слѣдъ 4 5 години да се върне, и да каже: „Азъ разрѣшихъ нѣщата“. Той е отишълъ надалечъ и работи. Онѣзи, които не разбиратъ закона, ще кажатъ: „Той излѣзълъ изъ школата“ Не, той рѣшава задачата.

    Сега въ тия малки погрѣшки контролъ трѣбва. Има погрѣшки, които само ние знаемъ. Туй, което хората знаятъ, това не е погрѣшка, това, което само ние знаемъ, това е погрѣшка. Бѫдете увѣрени, че всѣки самъ знае своитѣ погрѣшки. Погрѣшкитѣ не сѫ видими. Тѣ иматъ отвънка резултати, но погрѣшката не седи въ тия резултати. Погрѣшката другадѣ се крие. Само ние знаемъ причината на тази погрѣшка. Тази погрѣшка, която вие съзнавате, за нея говоря азъ, за погрѣшката, която седи въ вашето съзнание. Като влѣземъ въ новия салонъ, трѣбва да имаме една голѣма дъска, да ви обяснявамъ нѣщата. Сега нѣкои работи може да разбирате, нѣкои не разбирате. Туй, което въ даденъ моментъ ти съзнавашъ като една нищожна погрѣшка въ съзнанието си, то хвърля едно малко петно въ съзнанието ти, една точица. Ти ще го опиташъ, една точица е то. Затуй ще употрѣбишъ всичкитѣ срѣдства, и ще се постараешъ да прѣмахнешъ туй черното петно отъ съзнанието, ти вече имашъ знание.

    Туй черното петно, това е една гѫста материя, прѣзъ която Божествената свѣтлина не може да минава, и слѣдователно, въ съзнанието ти се показва като една черна точка. И въ физическия животъ, и въ сърдечния има редъ проявления, т. е. всички мисли и желания, които сѫ дошли подъ сѣнката на тази черна точка, сѫ осакатени. Слѣдователно, туй малкото черно петно е зачатъкъ на една малка проказа. И тази проказа е вѫтрѣ въ човѣшкия животъ. Тя нѣкой пѫть се увеличава, нѣкой пѫть се намалява. Почнете тогава да се молите, и вижте, дали вашата молитва има сила да прѣмахне това петно. Туй малко черно петно вѫтрѣ въ съзнанието си вие го съзнавате. Никой го не вижда, само вие го съзнавате, то е толкова малко, че съ най-силни микроскопи трѣбва да го търсимъ. Само вие го виждате, никой не го вижда. И такива петна ги имаме. Светиитѣ сѫ идвали въ школата, тѣ сѫ виждали тия петна. Нѣкой светия прави чудеса, лекува другитѣ, а при това той има такова едно петно, постоянно се бори съ него, и търси начинъ, какъ да се освободи отъ такова едно малко петно. Единъ светия седи 20 години въ гората, чака и не може да се освободи, търси начини. Седи въ гората и чака. Защо? Щомъ разрѣши въпроса, какъ да прѣмахне това петно, той не седи вече въ гората, а се върне въ обществото. Сега ви прѣпорѫчвамъ. Азъ виждамъ всѣки единъ отъ васъ има такова едно малко петно, и азъ ви прѣпоръчвамъ, като ученици, ще насочите вашата дѣятелность да прѣмахнете туй микроскопическо петно отъ съзнанието ви. Да бѫде съзнанието ви чисто, или, най-малко, да може да го мѣстите отъ едно мѣсто на друго. Туй показва, че имате сила да може да го мѣститѣ, както въ часовникъ. Това е първиятъ опитъ, който трѣбва да правите въ вашето съзнание. И всичкитѣ изобрѣтатели въ съврѣменната цивилизация, които сѫ се домогнали до нѣкои окултни сили, въ каквото и да е направление тия изобрѣтатели, споредъ резултатитѣ, които сѫ произвели, за въ бѫдеще ги очаква голѣмо нещастие, едно такова петно ще се образува у тѣхъ. Тия изобрѣтатели сѫ забогатели, милиони сѫ спечелили отъ изобретенията си. Да допуснемъ сега, че единъ алхимикъ е намѣрилъ закона за подмладяване живота на хората. Дойде единъ, който е живѣлъ развратенъ животъ, той му даде 2 — 3 пѫти отъ това срѣдство, и поднови организъма му. Знаете ли каква ще бѫде неговата отговорность?

    Сега, първото нѣщо: въ школата се изисква онѣзи отъ васъ, които искатъ да добиятъ истинското познание, да се добератъ до единъ положителенъ моралъ, не този обикновения моралъ, и тогава, това черното петно на съзнанието, сами вие ще си го намѣрите. Направете опитъ. Азъ бихъ желалъ за цѣлъ единъ мѣсецъ, всѣка вечерь между 10 и 4 ч., когато се пробудите, проектирайте ума си къмъ вашето съзнание. Вие ще видите въ себе си една бѣла, мека, много приятна свѣтлина, то е вашето съзнание, което прави отражение. Насочете погледа си къмъ съзнанието, направете едно изчистване въ ума си, и вижте тази бѣлина еднаква ли е. Гдѣ е по-бѣла? Нѣкой пъть къмъ периферията е много свѣтла, а къмъ центъра потъмнява, както единъ художникъ, който хвърля своитѣ сѣнки. Центърътъ е свѣтълъ, а периферията потъмняла. Нѣкой пѫть ще забѣлѣжите туй петно вѫтрѣ въ центъра на тази светлина, нѣкой пѫть нѣма да го забѣлѣжите. Щомъ намѣрите тази свѣтлина, вие ще се концентрирате 5 —10 — 15 минути. То сѫ наблюдения, ще гледате дали можете да намѣрите туй малко черно петно Ще раздѣлите съзнанието, за да видите отъ гдѣ се пада петното, отъ лѣвата страна на вашето лице, или отъ дѣсната, отгорѣ къмъ челото, или надолу къмъ брадата. Тази свѣтлина ще бѫде подъ ѫгълъ около 45° и нѣкой пѫть, ако я гледате дълго врѣме въ съзнанието си, ще вдигнете главата си нагорѣ, тя ще дойде надъ главата ви перпендикулярно, и ще почне да се движи бързо надъ главата ви, и послѣ се отдалечава, отдалечава нагорѣ. Като гледате така дълго врѣме въ пространството, образува се нѣщо като дупка, която се намалява, намалява, докато изчезне. И слѣдъ туй всичко наоколо потъмнѣе, съзнанието е изчезнало, нѣма го. Докато тази свѣтлина сѫществува, вие усѣщате едно приятно настроение на духа си, щомъ се вдигне нагоре и изчезне, почвате да усѣщате една тѫга, една скърбь. Въпросътъ е, защо тази свѣтлина се дига нагорѣ? Сега, като изучавате псалмитѣ, Давидъ казва, че той наблюдава своето сърце, своето съзнание. Направете го и вие, но само онѣзи отъ васъ, които искатъ, не всички обезателно. Онѣзи, които искатъ да дадатъ единъ нормаленъ ходъ на своето учение, нека направятъ този опитъ, той не е задължителенъ. Но онѣзи отъ васъ, които го направятъ, да постѫпятъ споредъ закона на мѫдростьта. Тукъ трѣбва Мѫдрость. Разбирате ли? Тукъ трѣбва мѫдрость и постоянство. Мѫдрость и Истина може да разрѣшатъ този въпросъ. Любовьта послѣ ще дойде само онѣзи отъ васъ, които иматъ тази интелигентность на ума си, тѣ може да направятъ опита. За единъ цѣлъ мѣсецъ, отъ 5 — 30 минути, най-много може да правятъ своитѣ опити. Да не мислите, че е въ многото наблюдение. Нѣкой пѫть човѣкъ въ 5 минути може да разрѣши повече, отколкото въ 30 минути. Концентрирането не зависи отъ врѣмето. Слѣдъ единъ мѣсецъ, азъ ще питамъ нѣкои отъ васъ, намѣрили ли сѫ туй петно вѫтрѣ въ съзнанието си. Само така ще се домогнемъ до единъ окултенъ законъ за живота. Ние не искаме сега да реформираме свѣта, както до сега сѫ го реформирали. По тия закони, по тия правила, както сега се реформира свѣтътъ, то е „двѣ затъкава, три разтъкава“, „двѣ затъкава, три разтъкава“. То е едно забавление. Туй поправяне на свѣта не е поправяне. И човѣкъ съ сегашния моралъ никога не може да се поправи. Невъзможно е! Защо? Причинитѣ, които произвеждатъ тия недѫзи сѫ незасегнати, а ние чистимъ врѣменно само тия резултати. Запримѣръ, болеститѣ сега въ свѣта се много увеличиха. Какви ли хигиенически мѣрки не сѫ взети? Въ едно отношение взиматъ мѣрки, въ друго отношение болеститѣ се увеличаватъ. Забѣлѣжете, слѣдъ като влѣзохме въ школата, започнахме съ музиката, но когато започнахме да пѣемъ тѣзи пѣсни, изведнъжъ у васъ дойде тази кашлица, всички почнахте да кашлите. Ама тази кашлица азъ нарочно я допуснахъ. Азъ ви поставихъ на единъ изпитъ, зная гдѣ седи този ви недѫгъ. Всичкото седи тукъ въ гърлото, и работи надолу въ корема. Казахъ ви много пѫти да кажете на кашлицата: „Слушай азъ съмъ мобилизиранъ“. Сега, не е лошо, че кашлите, то е въ реда на нѣщата, но причината е въ гърлото. Въ вашия животъ, между Бога и васъ, между ангелитѣ и васъ, има извѣстна дисхармония. Дисхармонията между Бога е, че вие Любовьта Му не я възприемате както трѣбва. А че съ ангелитѣ сте въ контрастъ, то е, защото не възприемате тѣхната Мѫдрость както трѣбва. И вие се намирате въ едно несъзнателно противорѣчие. Запримѣръ, казвате: „А, нашето сърце е топло“. Любовь имате, нали? Но ако Богъ е Любовь, какъ е възможно, азъ, който имамъ Божествената Любовь, да се роди въ сърцето ми умраза? Умразата е отъ друго естество. Невъзможно е! Или е вѣрно, че азъ съмъ ималъ любовь, или че любовьта не е у мене, или отношенията между менъ и Бога не сѫ правилни. Туй е по законъ, това е принципътъ. Второто положение е, че не сме увѣрени въ нашето знание въ туй, което знаемъ и не можемъ да го приложимъ. Вие, съврѣменнитѣ окултни ученици, ако дойде при васъ единъ адептъ, какъ ще го посрѣщнете? Ако ви дамъ единъ изпитъ, най малко ¾ отъ васъ бихте се увлѣкли. Защо ще се увлѣчете? Какъ? Азъ зная. Тукъ прѣди години, въ София, дойде единъ младъ момъкъ, дойде и една млада мома, тѣ бѣха отъ Хасково. И двамата отиватъ въодушевени отъ новото учение, да проповѣдватъ въ Македония, Момъкътъ говори съ духоветѣ чрѣзъ момата, и духоветѣ имъ казватъ да отидатъ въ Македония. И двамата ме питатъ: „Ти какво ще кажешъ? Азъ имъ казвамъ: Може да отидете, ако искате, но ако питате менъ, не отивайте, не е врѣмето да отидете сега въ Македония, може да останете да работите тукъ. И тѣ останаха да работятъ въ София. Почнаха да се стичатъ около тѣхъ нашитѣ приятели, даже нѣкои отъ най-виднитѣ отиваха. И тогава медиумътъ казва на една сестра, която си замина: „Ти скоро ще умрешъ, но да осигоришъ нашето дружество, да му завѣщаешъ нѣщо“. Е, хубаво. Слѣдъ това тия двамата отидоха въ Пловдивъ. Тамъ друга една сестра съ цѣлото си сѣмейство отидоха при тѣхъ, и се опропостиха. Сега този, който бѣше повелъ тази мома да иде въ Македония, той не е тъй силно духовно развитъ. Той живѣе само за себе си, нищо Божествено нѣма въ него. И като погледнешъ въ духовния свѣтъ главата му, тя тамъ е черна, но неговиятъ личенъ егоизъмъ свети горѣ на главата. Ама другитѣ благородни, Божествени качества, всичко туй спи. Казвамъ му единъ день: слушай, ти трѣбва да се върнешъ, да подготвишъ себе си, да се освободишъ отъ всичкитѣ свои недѫзи, и тогава може да идешъ да проповѣдвашъ, а тъй, ти ще създадешъ на себе си едно зло. Сега, този младиятъ момъкъ бѣше подъ влиянието на други адепти, защото въ свѣта дѣйствуватъ и други адепти. Нѣкой пѫть тѣ идватъ и тукъ въ България. Не мислете, че не я посѣщаватъ. Адепти посѣщаватъ и школата въ София. Нѣкой пѫть съ физическитѣ си тѣла идватъ, а нѣкой пѫть идватъ съ своитѣ астрални тѣла. Мислите ли, че туй, което сега свещеницитѣ правятъ, азъ не зная на какво се дължи? Знаемъ ние произхода. Произходѫтъ не е тукъ отъ България, той е отъ друго мѣсто. По нѣкой пѫть вие ще кажете: „Господь нали е силенъ?“ Да, Господь е силенъ, тъй, но и ние трѣбва да бѫдемъ силни. Разсъждавайте по сѫщия начинъ. Окултниятъ ученикъ не му е позволено да разсъждава дѣтински. Той трѣбва да разсѫждава като мѫжъ. Житното зърно не трѣбва да пита: „Слънцето нали ме грѣе?“ То трѣбва да пита така: „Способно ли съмъ азъ да използувамъ свѣтлината, която ми се изпраща, мога ли да използувамъ слънчевата енергия?“ А туй, колко е силенъ Господь, не е важно. Важно е, въ състояние ли сме да използуваме тази свѣтлина, която иде отъ Бога за благото на нашата душа, и за нейното растене? Това трѣбва да ни интересува, като ученици. Тази свѣтлина, малката свѣтлина, която имашъ за растене, тя е важна, Сега, като ви говоря така, вие пакъ нѣма да разсѫждавате дѣтински. Ще кажете, че се обезсърчавате. Не, въ окултната наука нѣма обезсърчение! Тамъ има знания! Това е мѫдрость? Ще разсъждавате. Нѣма да мислишъ, че ти си праведенъ, но ще знаешъ, че пѫтьтъ ти е отворенъ. Тамъ е способниятъ ученикъ, въ това се вижда, дали той е добъръ или лошъ. Способенъ ли е той, пѫтьтъ му е отворенъ навсѣкѫдѣ. За резултатитѣ на неговата способность, той послѣ си дава отговоръ, но пѫтьтъ му е всѣкога отворенъ. Та сега, първото нѣщо, вие трѣбва да развивате тази способность въ себе си. Способностьта седи въ това безстрашие на вашата мисъль. Тази мисъль да я развиете тъй, както е въ първоначалното свое произхождение, т. е. да схванете една Божествена мисъль тъй чиста и ясна, както си е, безъ да се опасяваме отъ нейнитѣ последствия. Ние нѣкой пѫть говоримъ за любовьта, и послѣ ще кажемъ: „Е, има философия, за да се разбере тя“. Не, не, Любовьта може да се разбере само по единъ начинъ. Ако азъ бихъ пусналъ тази вечерь тока на Любовьта, вие щѣхте да я почувствувате... Може нѣкой пѫть за ½ ч. да пуснемъ тока на Божествената Любовь, тогава вие ще почувствувате какво нѣщо е Любовьта. Ако ½ ч. тече този токъ въ всинца ви вие ще научите много повече отколкото всичката философия, която сега сѫществува въ свѣта. Вие ще кажете: „Ха, пусни го!“ Прави сте, и азъ да съмъ на вашето мѣсто, и азъ ще кажа тъй: „ха пусни го!“ Питамъ, ако азъ го пусна, този токъ ще произведе ли тия резултати, които невидимиятъ свѣтъ очаква? Разберете, че живата природа държи строга смѣтка за всичкитѣ нейни живи сили. Тя тъй щателно слѣди заради тѣхъ. Много щателна е тя. Ако слѣдъ като тече ½ ч. този токъ, единъ день иде ни прѣдставятъ смѣтка. Тя държи смѣтка, и не може току-тъй да пуснешъ този токъ, ще го пуснешъ на врѣме. Може да се пусне, но на врѣме, ако вие сте приготвени. Ако намѣрите тия черни точки, и може да ги контролирате, тогава токътъ може да го пуснемъ. Не искамъ да се шегуваме. Сега, ще дойдемъ до сериозна работа. Като пуснемъ този токъ, старитѣ ще ги подмладимъ, а младитѣ ще ги остаримъ. Има млади, които сѫ позлатени отвънъ, и като пуснемъ тона, ще изчезне златото, и тѣ оставатъ така, като че сѫ стари, има стари, които отвѫтрѣ сѫ злато, а отвънка сѫ обвити съ единъ пласть отъ обикновенъ металъ, и като пуснемъ тока, този пласть ще се стопи, а златото ще остане. Тъй че всѣки ще се яви въ своята вѫтрѣшна сѫщина. И цѣлата обстановка на нѣщата ще се измѣни. Тогава ще видите кой е праведенъ и кой е грѣшникъ. Кой е праведенъ, то е на обикновенъ езикъ. Ще се видите, всѣки ще се разбере ученъ ли е или не, а не кой е праведенъ. Този токъ ще покаже, кои отъ васъ е работилъ въ миналото, доколко се е занимавалъ, какъ се е училъ, когато е билъ въ школата, каква е била способността му. Само така ще се разкрие доколко той се е училъ, и какъ е използувалъ това знание въ редъ сѫществувания на миналото. И слѣдователно, въ васъ ще се прѣдставятъ всичкитѣ тия картини на вашия миналъ животъ, и вие ще се спрете, и ще кажете: „Разбирамъ, тази погрѣшка се дължи на тия причини“. И при туй съзнание вие ще поправите тия погрѣшки много лесно. Та, главното нѣщо, което се изисква да съсрѣдоточите ума си въ вашитѣ способности, да използувате Божията свѣтлина. Сега, туй, което става въ окрѫжающата срѣда, искатъ да отвлѣкатъ вашето внимание въ друга посока. То е едно налѣгане, и онзи ученикъ, който разбира закона, ще знае, че туй налѣгане отвънка е тъй необходимо, както въ една реторта трѣбва да има налѣгане, за да може законътъ да работи. Въ школата трѣва да има извѣстно съпротивление. Та, нѣма да се плашите отъ външната обстановка на нѣщата. Тия свещеници, които днесъ пречатъ, тѣ сѫ били ученици нѣкога въ окултната школа; нѣкои отъ тѣхъ сѫ изпѫдени отъ школата, и като нѣма какво да правятъ, станали сѫ свещеници. Но школата на Бѣлото братство, тя е безпощадна. Единъ ученикъ веднъжъ изпѫденъ отъ училището за непослушание, неговата сѫдба е рѣшена: той се деградира постепенно. Постепенно изгубва ония условия, при които той може да се учи, и слѣдователно, при всѣко едно прѣраждане условията почватъ да оставатъ по-тежки и по тежки, докато той дойде въ положението на единъ посрѣдственъ индивидъ. И тъй сѫ се родили въ Индустанъ тия парии, най бѣднитѣ, идиотитѣ, най-тѫпитѣ. И умнитѣ, всѣки единъ човѣкъ ще дойде до това положение, щомъ веднъжъ постѫпилъ въ една школа, и се върне назадъ. Въ каквато и да е школа, дали си отъ школата на Бѣлото Братство, или отъ школата на черното братство и въ двѣтѣ школи законътъ е единъ и сѫщъ, всѣкога резултатътъ е смърть, нѣма друго! Трѣбва да знаете, излѣзете ли веднъжъ изъ школата, очаква ви смърть!

    Тамъ законътъ е смърть. Казва се: „Който прѣтърпи до край спасенъ ще бѫде“. Не трѣбва да се страхувашъ въ нищо! Трѣбва да бѫдете безстрашливи! Връщане назадъ е смърть. Дали си въ едната школа или въ другата, сѫщото е. Затуй и въ черното братство, и въ бѣлото братство, всички се отличаватъ съ постоянство. Какво постоянство има въ всичкитѣ братства! Защото тѣ знаятъ, че ако не издържатъ — смърть ги очаква! Въ черното братство — всѣки, който не устои, очаква го смърть, въ бѣлото братство — всѣки, който не устои, очаква го смърть! Обратно, въ черното братство ако устои, очаква го животъ, и въ бѣлото братство, ако устои, очаква го животъ.

    И тъй, ще се стрѣмите да се не обезсърчавате. Ще ви дойдатъ голѣми обезсърчения, ще кажете: „То тази работа не е заради насъ. Ние сме стари, външнитѣ условия сѫ такива, при по благоприятни условия“. Не се лѫжете! По благоприятни условия отъ тѣзи нѣма да намѣрите. По-неблагоприятни ще намѣрите, по лоши ще намѣрите, но по-благоприятни отъ сега нѣма да намѣрите. И послѣ, ще кажете: „Има малко врѣме, да отложимъ, да си помислимъ“. Никакво отлагане! Никакво мислене! Не да прогласите свѣта, да кажете: „Ние сме окултни ученици“. Но въ себе си, въ вашето съзнание, ще кажете: „Сега е врѣме, този въпросъ азъ трѣбва да го рѣша. Сега или никога!“ И когато рѣшишъ, хората нѣма да знаятъ, нѣма да казвашъ никому, на себе си ще кажешъ, на ума си ще кажешъ. Има единъ умъ, които вие само го знаете. Нѣма да кажешъ „азъ“. Не, ти ще се обърнешъ къмъ своята душа. Какво трѣбва да кажешъ на тази душа? „Съ тебъ е Богъ!“ На душата си ще кажешъ: „Съ тебъ е Богъ! Ти ще побѣдишъ! Твоята побѣда е моя побѣда!“ Всѣкога ученикътъ трѣбва да признава, че Богъ е въ душата му. То е законъ. Не признава ли великия законъ.. Кой е този законъ? Азъ онзи день казахъ правилото. Азъ вѣрвамъ само въ единъ Богъ на Любовьта, въ единъ Учитель на Мѫдростьта и въ единъ Духъ на Истината. Тъй трѣба да бѫде. Въ единъ Богъ на Любовьта и въ единъ Учитель на Мѫдростьта и въ единъ Духъ на Истината. Туй трѣбва да бѫде правило на всѣки единъ окултенъ ученикъ! Ще се спре, и ще го каже. Това правило трѣбва да го разрѣшаваме. Сега, не мислете, че васъ въ окултния свѣтъ ще ви посрѣщнатъ съ такива цвѣтя. Не, много нѣщо ще минете, но мѫжество се изисква отъ васъ. Ще минете вътрѣшни борби; външнитѣ борби сѫ нищо, тѣ сѫ цвѣте! Ще влѣзете въ едно противорѣчие съ себе си, ще дойдатъ духовни борби. Дойде ли тази борба, нѣма да си извадите ножа, като Донъ-Кихота, ще се спрете и ще кажете на душата си:

„Съ тебъ е Богъ!

Ти ще побѣдишъ!

Твоята побѣда е и моя побѣда!

Азъ вѣрвамъ въ единъ Богъ на Любовьта,

Въ единъ учитель на Мѫдростьта, и

Въ единъ Духъ на Истината“.

    Сега, вие ученицитѣ, които ме слушате, имате този обикновенъ моралъ да се критикувате. Ако азъ дойда да засѣгна морала... Този моралъ е за свѣта, трѣбва да го напуснете. Съ този моралъ никога нѣма да се оправите. Школата нѣма да се оправи. Прѣди всичко трѣбва да имате дълбоко въ съзнанието си желание, като седнете вечерно врѣме въ своята си стая, мислено да обгърнете всички ония ваши приятели, ученици, изпратете имъ една Божествена мисъль на Великия Учитель, изпратете имъ едно добро пожелание на Великия Господь на Любовьта, изпратете имъ едно благо, на Великия Духъ на Истината. Дълбоко отъ душата си пожелайте на всички поименно и тѣ да иматъ туй благо, което вие имате. Пожелайте въ васъ да ги подигнете. Постарайте се нѣкой пѫть да видите, че тѣ светятъ въ васъ. Не се спирайте върху тѣхнитѣ погрѣшки, не оставяйте да проникватъ тѣ въ вашето съзнание, а да сѫ прѣдъ васъ като свѣщи. По-дълбоко идете. Всѣка една душа има наслоения отъ миналото, такива пластове! Туй наслоение трѣбва да се пробие. Тѣ сѫ като въ нѣкоя рудница затворени, и вие трѣбва да влѣзете като първиятъ спаситель между тѣхъ. Може би нѣкой отъ ученицитѣ да е обезсърченъ, да каже: „Тази работа нѣма да я бѫде, азъ ще напусна школата“. Ти съ своята мисъль ще се притечешъ, ще кажешъ: „Братко, азъ съмъ съ тебъ, моята душа е съ тебе“, ще го насърчишъ. Това е Любовь. Ако тъй казвате всѣка вечерь... А вие сега какво правите? Седнете, започнете, вашето медитиране: „Онзи тамъ на първитѣ столове седналъ той да ми говори! Само той знае, 10 години какъ е въ школата, нищо не знае, пъкъ сега дошълъ да ми се показва, че е нѣщо“. Медитация е това. „Че какъ до сега този Учитель не е могълъ да го поправи? Ако бѣше той отъ Бога пратенъ, той трѣбваше да пусне този токъ да стане светия. Тази работа нѣма да я бѫде“. За нѣкоя си сестра, хайде да не ѝ казвамъ името: „Ха, тази, младата, сега влѣзла въ школата, а ние отъ толкова години сме, стари, а тя едва влѣзла знаемъ я ние“. Това сѫ спънки за единъ окултенъ ученикъ. Млади, стари — нѣма! Грѣшкитѣ на хората, това сѫ благоприятни условия за васъ да се развивате. Това трѣбва да го знаете. И въ този свѣтъ ако вие искате да знаете, праведнитѣ хора сѫ грѣшки, а грѣшнитѣ сѫ праведни. Защото, единъ грѣшникъ, който се е оцапалъ, той казва: „Господи въ мене вече нищо не остана азъ толкова много съмъ се оцапалъ“. Азъ зная, азъ опитахъ всичкитѣ хора, и отъ сега нататъкъ отъ хората не очаквамъ нищо. Отъ Тебе очаквамъ, Ти нѣма да ми изневѣришъ, всички хора ми изневѣриха. Азъ опитахъ всички хора, и сега, каквото ми кажешъ, ще го правя“. И почне да се повдига. А праведниятъ каже: „Азъ съмъ способенъ, това ще направя, онова ще направя“. Той седи и въ края на краищата нищо не излѣзе. А онзи, падналиятъ, нѣма да се минатъ 5 — 6 години, той ще се повдигне, Богъ ще му помогне. И ако нѣкой отъ васъ оспорва това нека прочете въ стария завѣтъ какво каза Господь на Соломона. Яви се Господь на Соломона, и му каза, че ще има голѣма Мѫдрость. И какво стана съ Соломона? Всички му се смѣха. Колко жени имаше той? Около 900 наложници. Това е едно морално падение. Казва се че въ първо врѣме той се отдалъ на ядене и пиене. Каквото пожелавалъ, всичко направялъ. Разбирате ли? Нати всичко бѣше той, нали той бѣше най-умниятъ? Казваха му. „Като тебъ въ Израилъ другъ царь нѣма да бѫде“. Най-първо Соломонъ имаше тази претенция обѣщаваше храмъ да направи. Имаше голѣми окултни познания, но послѣ трѣбваше да прѣмине прѣзъ закона на смирението. Като четете 12 гл. отъ Евклисиаста, казва се: „Помни, че Господь ще докара всичко на сѫдъ“. И като четете притчитѣ на Соломона, много отъ неговитѣ мисли сѫ нахвърляни въ края на живота му, когато той вече признава, че философията не седи въ тази свѣтовна Мѫдрость. И затова казва: „Суета на суетитѣ, всичко е суета“. И, който пише много книги, Мѫдростьта не е тамъ. Има нѣщо по-дълбоко. Азъ го опитахъ. Ако човѣкъ не го научи, всичко е на празно. Не е тамъ спасението. Той е намѣрилъ нѣщо, за което е казалъ, че не му е врѣме сега да се говори. Другъ ще дойде да говори. Сега, ако азъ ви кажа, че единъ отъ ученицитѣ на Христа бѣше и Соломонъ, може ли да намѣрите кой бѣше Соломонъ? Кой отъ 12-тѣ ученици? (Обаждатъ се Иоанъ, Павелъ). Който и да е, намѣрете го въ себе си. Азъ ви казвамъ само толкова. И тази сутринь ви казахъ, че нѣма да ви разправямъ защо е дошълъ Христосъ. И защо е страдалъ, пакъ нѣма да ви кажа, но ще ви кажа защо трѣбва да се обичаме и любимъ. Туй ще ви кажа. Азъ ви казвамъ, че Соломонъ е билъ единъ отъ неговитѣ ученици. Той е ималъ тази опитность и казва: „Всичко въ свѣта е само Единъ. Само Единъ остава въ свѣта“. Значи, единъ отъ ученицитѣ на Христа бѣше Соломонъ. И той се сподоби да влѣзе въ школата на Христа съ голѣми страдания и смирение. И му казва: „Ти ще влѣзешъ въ школата на Христа, за да научишъ това, което сега не знаешъ“. Вие нали казвате: „Ние сме въ школата на Христа“. А, за да влѣзете въ школата на Христа, вие трѣбва да прѣтърпите едно такова морално падение, т. е. единъ такъвъ тежъкъ изпитъ, какъвто не сте виждали. И самъ Христосъ, като слѣзе на земята, Той минаваше единъ великъ изпитъ. Какъвъ бѣше този изпитъ? Че върху Неговитѣ плещи трѣбваше да се сложатъ грѣховетѣ и пороцитѣ на цѣлото паднало човѣчество, и Той почувствува, като че самъ Той ги е извършилъ. И трѣбваше да намѣри единъ модусъ. Като освободи всичкитѣ тия души, да имъ даде единъ новъ потикъ, новъ тласъкъ да дойдатъ пакъ на земята, да се очистятъ, да се подигнатъ. Слѣдователно, самъ трѣбваше да дойде на земята да разрѣши задачата си, и да я опита. И Той я опита, и каза, че по този начинъ трѣбваше да се рѣши задачата. По кой начинъ?

    Сега, ако вие сте готови, има и другъ начинъ за изучаване на Евангелието. Казвамъ: вие едва влизате въ школата, въ прѣдвѣрието на школата сте, но вѫтрѣ ще влѣзете. И сега, ако вие вървите назадъ, смърть ви очаква. Напрѣдъ — животъ има. Тъй е разрѣшенъ въпросътъ. Да не мислите, че е лесно да кажете: „Азъ ще се откажа“. Ще се откажешъ ли? Въпросътъ е тъй за васъ: смърть или животъ! Напрѣдъ е животъ, назадъ е смърть. Нищо повече! Най-малкото поколебаване — смърть. Назадъ е смърть. Каквото и да ви кажатъ: младость, знание, мѫдрость, истина, свобода, правда, любовь, милосердие всичкитѣ тия работи сѫ нѣща на бѫдещето. Позоръ, грѣхопадане, нещастие, всичкитѣ тия озверявание, това е връщане назадъ. Едно отъ двѣтѣ ще рѣшите! Напрѣдъ! Нѣкои от васъ да не бѫдете страхливи! Безстрашливи да бѫдете, и тогава Бѣлото Братство ще помогне по единъ особенъ начинъ. Не. Нѣма да ви помогне както вие искате, както вие очаквате. Великото Бѣло Братство има особени начини за помагане на ученицитѣ, които сѫ искрени и честни. То е много внимателно. Но и вие ще бѫдете искрени. Не искрени, азъ ще взема думата чистосърдечни. Първото нѣщо не е искреность, а чистосѫрдечность. Знаете ли какво нѣщо е чистосърдечность? Чистосърдечни не за свѣта, но като седнешъ, вѫтрѣ въ душата си да отпратишъ мислитѣ си къмъ Бога, този Богъ на Мѫдростьта, Любовьта и Истината. Ти ще бѫдешъ тъй чистосърдеченъ, за да може всичкитѣ Божествени лѫчи да се приближатъ, да проникнатъ въ душата ти. За себе си такъвъ ще бѫдешъ. Нѣма да разправяшъ, че азъ съмъ чистосърдеченъ, защото ще се опетнишъ. Когато хората разправятъ грѣховетѣ ти, въ душата си да останешъ спокоенъ, да кажешъ: „Азъ познавамъ себе си, чистосърдеченъ съмъ въ най-малкитѣ нѣща“. При най-голѣми обиди, бури нещастия, да се не размѫти дълбочината на твоето сърце, да бѫдешъ тихъ и спокоенъ въ душата си. Може да има голѣма тъмнина, противорѣчие, но като застанешъ на този центъръ, да нѣма никаква външна сила, която да може да те поклати отъ твоитѣ основи, или да те разколебае, и да кажешъ: „Тукъ, и никѫдѣ другадѣ!“ Сега, това сѫ принципи, които трѣбва да приложите. Нѣкои отъ васъ сте свързани, женени сте. Но що е женидбата? Мѫжъ и жена единъ договоръ имате. Нѣкои отъ васъ сте приятели, и то е договоръ, нѣкои слуги и господари, учители и ученици, това сѫ все отношения, вземания — давания. Ние имаме кармически връзки. Какъ ще се разрѣшатъ тия кармически въпроси? Тия въпроси може да се разрѣшатъ само чрѣзъ Божията Мѫдрость, Любовьта при сегашното условие не може да разрѣши въпроса. Чрѣзъ любовьта галенитѣ дѣца ставатъ развалени дѣца. Ако вие, при сегашния животъ, дадете на единъ човѣкъ любовь, нѣма да го ползувате, вие ще го развалите. Вие ще засѣгнете неговата душа съ Божията Мѫдрость, а послѣ чрѣзъ Божията Истина. Любовьта тя ще дѣйствува, но по пѫтя на Божията Мѫдрость и Божията Истина. Сега, азъ говоря за Любовьта, нали? Но онази Любовь, за която азъ говоря, и тази любовь, която вие познавате, тѣ сѫ двѣ сили, които се различаватъ. Азъ говоря за Любовьта, споредъ която всички трѣбва да вѣрваме въ Бога еднакво. Всички еднакво трѣбва да вѣрваме! Всички трѣбва да излизаме да се печемъ на слънцето. Единъ човѣкъ ще използува свѣтлината по единъ начинъ, кравата по другъ начинъ, птицата, паяка по трети начинъ. Не може всички сѫщества еднакво да използуватъ свѣтлината. Азъ при свѣтлината ще взема една книга ще чета, а паякътъ при тази свѣтлина ще направи своята мрѣжа. Та, при сегашнитѣ условия какъ бихте използували любовьта? Ако Божията любовь би дошла въ вашитѣ сърца, и ако вие не се прѣчистите, тя ще произведе обратенъ резултатъ, ще увеличи вашитѣ страдания. Вие ще станете извънредно чувствителни, ще се обиждате отъ най-малкитѣ нѣща, ще кажете: „Защо Господь не ми даде това нѣщо?“ Не така ще бѫдете къмъ Бога положителенъ, а спрѣмо хората ще бѫдете негативенъ, и ще привличате недѫзитѣ имъ, тѣхнитѣ отрицателни чърти. А въ окултната школа всички ученици трѣбва да бѫдете положителни къмъ свѣта, диамантна стѣна трѣбва да имате, а спрѣмо Бога трѣбва да бѫдатъ въ негативно състояние. Отворенъ да бѫде вашия хоризонтъ, и всички сили, които идатъ, да ги възприемете, да бѫдете въ едно пасивно състояние да приемате. А сега, вие отгорѣ сте затворени, а отстрани сте отворени, и вслѣдствие на това страдате, вслѣдствие на това идва и вашето нещастие. Нѣкой има единъ недъгъ, тури стѣна, затвори се. Този недѫгъ е минавалъ отъ единъ човѣкъ въ втори, трети, четвърти; грѣхътъ, като зараза, минава у всичкитѣ хора, той има дълбоко произхождение. И грѣхътъ, въ своето козмическо произхождение, нѣма да го прѣмахнемъ ние. Грѣхътъ въ сегашното състояние, прѣдставя една велика задача за окултната школа, за великото Бѣло Братство което работи съ хиляди години въ своитѣ лаборатории, за да намѣри единъ цярь противъ него. И Христосъ, като е дошълъ на земята, Той е давалъ на своитѣ ученици този цѣръ, начини за лѣкуване. И въ Евангелието, ако четете внимателно, ще намѣрите какъ да се лѣкувате. Всички проповѣдватъ този цѣрь. Но, прѣди всичко ни трѣбва една Божествена Мѫдрость, да владѣемъ най малкитѣ недостатъци въ себе си. И въ какво седи недостатъка? Да допуснемъ сега, двама приятели сте, скарате се, нали? Той ви каже нѣкои горчиви думи, и вие му кажете, и се раздѣлите и двамата. И почнете тогава „Той не е правъ“. Другиятъ: „Ти не си правъ“. Какъ ще се примирите? Ти може да отидешъ при приятеля си, и да кажешъ: „Извини, азъ те обидихъ“. Но той не прощава. И въ твоята душа ще остане нѣщо, но и въ неговата душа остава нѣщо. Не може да се примирите по този начинъ. Истинското примирение е слѣдующето: ти ще се спрешъ въ себе си, дълбоко въ съзнанието си, и ще кажешъ: „Господи, азъ огорчихъ Твоя Духъ, огорчихъ Тебъ, този Великиятъ, Азъ не можахъ да устоя на добродѣтельта Ти, азъ Те огорчихъ, не можахъ да устоя на висотата. Огорчихъ Те много“. И ще се обърнешъ, ще се молишъ, ще чакашъ докато дойде туй обновление. Ти ще го почувствувашъ. Нѣма да се мине день, два, три, единъ мѣсецъ, и твоятъ приятель ще дойде. И въ неговата душа ще се яви обновление. Нашитѣ грѣхове сѫ противъ Бога! Като направите грѣхъ въ школата, вие огорчавате Бога. Нѣма да огорчавате Бога. Тогава ще приемемъ този вѫтрѣшенъ миръ, ще дойде примирението, радостни ще бѫдемъ. Този е пѫтьтъ за повдигане на ученика. И всѣки окултенъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ отъ всички недѫзи, да може да учи правилно. То е необходимо да дойде Божествената Мѫдрость. За да може да се развие тази диамантна воля при сегашнитѣ условия, непрѣменно трѣбва да имате тия задачи, тия разсѫждения. Тѣ сѫ трудни, но може да правите малки опити. По този начинъ вие ще се подмладите. Знаете ли какво нѣщо е човѣкъ като се обърне къмъ Бога? Леко ти е, приятно ти е, усѣщашъ една приятность, нѣщо нѣжно, което се усмихва. Хората може да говорятъ всичко, каквото искатъ, но ти усѣщашъ, въ себе си нѣщо хубаво, възвишено, благородно, единъ поривъ имашъ, и слѣдъ врѣме ти ще израстнешъ както едно мощно дърво.

    Та казвамъ, сега вие ученицитѣ ще се подготвите, за да мога този токъ да го пуска за ½ часъ, защото и на менъ ми трѣбва. Защото, азъ като го пусна ще го употрѣбя за друга работа. Та, ще помогнете да пуснемъ този токъ, ако спомогнете да пуснемъ този токъ добрѣ, ако не може, пакъ добрѣ.

    И тъй, ще бѫдете безстрашливи, и ще се научите да контролирате тѣзи малки петна въ вашето съзнание. А другитѣ въпроси, тѣ сѫ въпроси само на врѣмето. Слѣдъ тѣхъ, въ школата ще научите всичкитѣ методи, по които може да изправите вашитѣ недѫзи. Единъ малъкъ недѫгъ извършенъ вече, той може да се поправи.

    Сега, азъ не говоря да се обичате. Защото, когато говоря да се обичаме, всѣкога се явява противното. Ще бѫде смѣшно, слѣдъ като съмъ извѣлъ всички на слънцето, да кажа: печете се. Туй е положението: извѣлъ съмъ ви на слънцето, да кажа — печете се! Това е когато казвате, че трѣбва да се обичаме. Азъ тъй разбирамъ. Излѣзли сме на слънцето, азъ ще седна ще говоря за други работи, и безъ да ви казвамъ да се печете, вие ще се печете, и благодатьта ще дойде. Нѣкой ще каже: „Ще си загубимъ врѣмето“. Другъ пита: дали правилно се пека? Печи се както обичашъ — на едната страна, на гърба си легни стани, печи се колкото искашъ, имашъ всичкитѣ условия, нѣма какво да говоришъ. Затуй казвамъ, нѣма какво да ви съвѣтвамъ да се обичате. Азъ съмъ ви извелъ въ живата природа, и ако вие не се печете, азъ нѣма да ви говоря да се печете. Азъ съмъ ви извелъ, и Божието слънце ви грѣе, нѣма какво да ви казвамъ: печете се! Не, друго нѣщо има, което можемъ да научимъ. Слѣдъ като се понапечемъ, ще отворимъ една книжка, ще кажа: елате сега, седнете тъй, че да не си правите сѣнка единъ на другъ, и хемъ ще се печемъ, хемъ ще учимъ. Човѣкъ като се пече, е разположенъ да учи. Сега е врѣме не за Любовь, а за учение, за Божествено учение, понеже имаме условия за туй учение. Нѣма да ви кажа „азъ вѣрвамъ“, вие ще се учите, ще учимъ, помнете, че сте отвънка на слънцето, и всѣки единъ отъ васъ да се пече, както намѣри за добрѣ, но всички ще учите по опрѣдѣленъ начинъ. Нѣма да учите както е било до сега. Система има, начини има за учение. Тия изкуства сега ще учите: какъ трѣбва да учите, какъ трѣбва да четете книгата, какъ да държите книгата, и каква поза трѣбва да имате при четенето на книгата. Въ окултната школа има особени начини и методи, какъ трѣбва да четете, и тия методи трѣбватъ. И то е най-трудното. Както единъ цигуларь, младъ ученикъ, трѣбва да го учите какъ да държи цигулката си, то е най трудното, този лѫкъ, послѣ има позиции и пр., тъй и въ окултната школа има тия позиции, този лѫкъ. Послѣ, какъ се нарича движението на лѫка, отгорѣ, има особено движение на лѫка, туй го изпълняватъ най виднитѣ виртоузи — игра на лѫка върху струнитѣ. И всѣки единъ окултенъ ученикъ трѣбва да има единъ гъвкавъ умъ. Умоветѣ на всинца ви сѫ приготвени отъ толкова врѣме, вие може да учите.

    Сега, другъ опитъ ще направимъ за три минути, на слънцето нѣма да ходимъ. За три минути ще съсрѣдоточите ума си, да видимъ може ли да намѣрите вашето съзнание, тази свѣтлина. Да видимъ, безъ никакво прѣпятствие дали ще го намѣрите или не. Положително ще насочите ума си нагорѣ, въ тази посока, въ която е слънцето, Божественото слънце, то е винаги надъ нашата глава, дѣто вървятъ теченията. Ще има малко отклонение въ тази посока, но ще гледате да се абстрахирате врѣменно отъ всички тия влиялия, които отстраняватъ вниманието ви, ще насочите мисъльта, дали ще може да видите малка свѣтлинка. Който види добрѣ, който не види, пакъ добрѣ.

Сега, да започнемъ своето упражнение!

Т. м.

16 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

21.I.1923 г

Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...