Jump to content

1923_01_07 Значение на рѫцѣтѣ и пръститѣ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЗНАЧЕНИЕТО НА РѪЦѢТѢ И ПРЪСТИТѢ.

Т. м.

    Братъ Ст. Русевъ прочете резюмето върху „ползата отъ цвѣтята“.

    Прочетоха се нѣколко теми: „Разликата между човѣка и животното“.

    Защо човѣкъ има двѣ рѫцѣ и 5 пръста на всѣка една рѫка?

    Ще разискваме сега въ класа, защо човѣкъ има двѣ рѫцѣ и по петь пръсти на рѫката. Сега, нали рѫката и двѣтѣ рѫцѣ това сѫ проекции? Двѣ проекции, които излизатъ отъ центъра на човѣка т. е. отъ нѣкой органически животъ. Рѫцѣтѣ сѫ съзнателна проекция на душата. Тогава, ако сѫ проекции, кои сѫ причинитѣ за тия проекции? Какво прѣдставяха по-напрѣдъ рѫцѣтѣ у животнитѣ. Рѫцѣтѣ въ туй състояние сѫ заднитѣ крака на животнитѣ. Нашитѣ прѣдни рѫцѣ сѫ заднитѣ крака на животнитѣ. Защото, рѫката на човѣка се свива по сѫщия начинъ, както се свиватъ заднитѣ крака у животнитѣ. Е, сега да допуснемъ, че човѣшкото съзнание прѣдставя единъ крѫгъ или една топка една сфера. Отъ тази сфера се проектира една права линия навънъ, на извѣстна дължина. Нали трѣбва да опрѣдѣлимъ причинитѣ, които заставятъ тази права линия да се проектира отъ съзнанието навънъ. Съврѣменнитѣ астролози свързватъ това нѣщо съ влиянието на извѣстни сили. Значи, за да се проектира рѫката, много влияния сѫ работили, много сили сѫ работили, за да я образуватъ. Запримѣръ ония влияния, ония сили, които сѫ дѣйствували, сѫ имали различни направления. Първо, вземете рѫката отъ врата, отъ рамото, тя има едно направление — хоризонтална посока. Туй ѝ направление, съ направлението на главата образува единъ правъ ѫгълъ. При сѫщото ѝ направление като се тегли отъ рамото надолу права линия, тя образува другъ правъ ѫгълъ. При разтваряне рѫката при лакета се образува единъ тѫпъ ѫгълъ. Тия кости не сѫ образувани при едно и сѫщо влияние. Сега, астролозитѣ свързватъ показалеца съ Юпитера; тукъ е дѣйствувало едно влияние, което го е образувало. Голѣмиятъ (срѣдниятъ) пръстъ свързватъ съ влиянието на Сатурна. Безименниятъ пръстъ свързватъ съ влиянието на слънцето. Малкиятъ пръстъ, кутрето, свързватъ съ влиянието на Меркури. Тогава палецътъ свързватъ съ Божествения свѣтъ, на основата си е свързанъ съ Венера. Значи, подъ божествения свѣтъ е влиянието на Венера. И вѫтрѣ въ рѫката има други влияния, влиянието на марсъ и на мѣсечината. Всички тия влияния сѫ дѣйствували за проекция на рѫката. И сега, ако вие се върнете съ милиони години назадъ, ще разберете, че тия влияния не сѫ механически. Значи, колко милиони сѫщества сѫ работили за да образуватъ човѣшката рѫка! Или, отъ еволюционно гледище, казватъ: „Колко отъ нашитѣ прародители по закона на еволюцията сѫ правили извѣстни подобрения, подобрения, докато тази рѫка достигне до сегашното си състояние. За примѣръ, ако ти развивашъ личнитѣ чувства, ако почнешъ да се налагашъ, да се развивашъ, като индивидъ първиятъ пръстъ почва да расте, да се развива. И тогава, тия кости горѣ, съобразно голѣмия пръстъ прѣтърпяватъ едно видоизмѣнение. Ако ти почнешъ да развивашъ въ себе си съвѣстьта, или тъй нареченото Божественото право, почва да расте срѣдния пръстъ. Ако ти развивашъ науката, своитѣ знания, започвашъ да развивашъ своя интелектъ, разсѫждавашъ за причинитѣ и послѣдствията тази сила отъ мозъка се изразява въ третия пръстъ, и той добива оная специална форма „Запримѣръ, ако развивашъ музиката, този пръстъ става по дълъгъ.“ Човѣкъ, на когото третиятъ пръстъ не е дълъгъ, не е поне равенъ съ първия, показалеца не може да бѫде музикантъ. Даже, ако третиятъ пръстъ е равенъ съ показалеца, такъвъ човѣкъ не може да

 бѫде музикантъ. Обикновенъ музикантъ може да бѫде, но гениаленъ музикантъ или поетъ не може да бѫде. Безименниятъ пръстъ у поета и музиканта трѣбва да бѫде по-дълъгъ отъ показалеца. Фактътъ е такъвъ. Сега, дали въ вашитѣ пръсти е така, то е другъ въпросъ, но у истинския поетъ който е по душа поетъ, така трѣбва да бѫде. Вие сега нѣма да се спирате. Азъ ще ви моля едно нѣщо: когато ние разискваме, когато разглеждаме принципално въпроса за пръститѣ, внимавайте, това нѣма нищо общо съ вашия личенъ животъ. Вие се абстрахирайте отъ вашитѣ пръсти, отъ сегашния ви животъ, понеже, ако вие свързвате вашитѣ пръсти съ сегашното състояние, вие ставате смѣшни. Сегашното състояние, което вие имате, то не сѫставлява една милиардна часть отъ това, което сте въ сѫщность. Вие много малко сте проявени сега, Че какво сте се проявили вие като човѣци? Казвате: „Азъ съмъ“. Да кажешъ „азъ съмъ“, то е смѣшно. Да кажешъ „азъ съмъ“, то значи, да влѣзешъ въ съприкосновение съ цѣлата природа, да се чувствувашъ едно съ нея, да съзнавашъ движението на всички, и да вземешъ участие въ туй движение. Казвашъ: „Ти познавашъ ли ме кой съмъ азъ?“, Кой си ти? Съзнавашъ, че имашъ само една кѫща, и 100-200 милиона, че имашъ 4 дѣца, нѣколко души приятели, ниви, туй съзнавашъ. Колко пари струва туй съзнание? Философски, колко струва твоето съзнание на една кѫща и 4 души приятели? Ама такива хора ги има съ милиони. Вие сега се абстрахирайте отъ сегашното си положение. Сегашното положение, въ което вие се намирате е смѣшно. Смѣшно става, когато ние мѣримъ съ него нашия животъ. Когато мѣрите вашия животъ съ сегашното си положение, туй ваше положение, то е само една роль на сцената. Вие играете една много незавидна роль. Играете послѣдния слуга на сцената, най незавидната роль на единъ слуга, на който всѣки трѣбва да му заповѣдва да върши всичко. Ще кажете нѣкой пѫть: „Ама ние разсѫждаваме, ние разбираме живота“. Да си не правимъ илюзии, че ние разсѫждаваме. Колко философски въпроси сме разрешили до сега? Ама ще кажете; „Еди-кой си философъ написалъ таково и таково съчинение“. Разрѣшилъ ли е той въпроса? Не. Написалъ една книга. И азъ може да напиша една книга. Нѣкои написалъ едно стихотворение. И азъ мога да напиша едно стихотворение. По ние разрѣшили ли сме по сѫщество ония важни въпроси, които сѫ легнали въ основата на природата? Не сме ги разрѣшили. Ние трѣбва да разсѫждаваме конкретно и просто, да си не правимъ илюзии, нито трѣбва да се надцѣняваме, нито трѣбва да се подцѣняваме, да си туряме една цѣна по-низка, да се не обиждаме, а трѣбва да взимаме туй положение, въ което сме сега. Ние сме слуги, имаме единъ рабски образъ. Сега ние нѣкой пѫть се хвалимъ, и ще се намѣримъ въ положението на онзи български попъ, на който азъ ще ви уподобя. Нѣма да се сърдите, понеже не се отнася до васъ, а само до ония ваши външни форми на схващанията, защото, за въ бѫдеще ще имате други схващания Този свещеникъ минавалъ за много благочестивъ прѣдъ жена си, и тя го много почитала. Той ѝ казвалъ. „Азъ като ида въ рая, за менъ е отдѣлено най хубавото мѣсто“. Като отиде въ рая първото мѣсто ще му дадатъ, тъй си мислилъ. Жена му се радвала. Заминава той, за онзи свѣтъ, и тя се готви слѣдъ него иде. Слѣдъ врѣме и тя заминава. Търси го навсѣкѫдѣ изъ рая, нѣма го тамъ. Най послѣ го намира въ чистилището или въ ада, и му казва: „Какъ си влѣзалъ тукъ по погрѣшка, дали пѫтя не си намѣрилъ?“ „Не се безпокой, тукъ ме туриха, но азъ съмъ на раменѣтѣ на нашия владика“. Туй не е едно оправдание, че си на рамѣнѣтѣ на владиката. Въ тия му думи, пакъ човѣшкото изпѫква. „Да не мислишъ, че азъ съмъ на толкова долно мѣсто, отъ моето има по-долно. Сега, гдѣ е нашата погрѣшка? Насъ като ни кажатъ: „Ама вие трѣбва да бѫдете по-разумни вие сте създадени по образъ и подобие Божие!“ Казвате: „ама ние сме на рамѣнѣтѣ на животнитѣ“. Значи животното е владиката. Туй не едно оправдание заради насъ, то не е и философия. Защото, ако сѫдимъ по аналогия, че животното, като има тази козина, седи интелектуално или по душа по низко отъ насъ. Туй не показва, че това е така съ животното. Не. Може потенциално то да е равно на насъ, но въ своето кинетическо състояние не се е проявило. Да кажемъ, единъ цигуларь свири много хубаво, и едно дѣте го слуша, но не знае да свири. Туй дѣте, като се прояви, може да стане единъ виртуозъ 10 пѫти по знаменитъ отъ първия. Та, туй проявление, което имате, тия нѣща, трѣбва да ги изучавате чисто обективно. Въ окултната наука искатъ да събудятъ съзнанието на всѣки единъ ученикъ, да съзнае сѫщностьта на своето проявление. Той не трѣбва да съжелява за положението, което заема. Никога не трѣбва да съжалява за едно положение. Въ насъ трѣбва да има единъ стремежъ, и работата, която ни е дадена въ даденъ случай да я изпълнимъ, тя е вѫтрѣшна, външната форма ще ни даде случай да развиемъ ония способности, които сѫ заложени въ душата ни. Затова излизаме отъ небето да придобиемъ опитности. Тамъ има теория, а тукъ опитность; и послѣ пакъ ще се върнемъ въ небето, дѣто не е мѣсто за опитности.

    Сега запримѣръ, ние говоримъ за вѣрата, нали? И колцина отъ насъ иматъ онова истинско схващане, какво нѣщо е вѣра? Ние казваме: „Да уповаемъ на Бога“. Ами схващашъ ли какво значи да уповавашъ на Бога? — Да оставимъ на Бога Той да уреди всичко, туй право ли е? Има хора, които сѫ оставила всичко на Бога, Той да го уреди, и тѣхнитѣ работи се забатачили. Има хора, които всичко сѫ взели въ своитѣ рѫцѣ, и работитѣ имъ вървятъ. Това е фактъ въ свѣта. Тогава, какъ ще обяснимъ тази работа философски? То е наше твѫрдение. Ако азъ твърдя нѣщо, то не значи, че Господь го твърди. То е мое твърдение. Полага се всичко на опитъ. Онзи, които уповава всичко на Бога, работитѣ му не вървятъ. А който уповава на себе си, работитѣ му вървятъ. Има нѣкой ученикъ, който като стане сутринь, не се моли на Господа, но той чете 5 — 6 часа учи, иде на училище, каже си урока добрѣ. А другиятъ, цѣла нощь се моли Богу, ама не е училъ. Отиде на училище, учительтъ го вдигне, и го скѫса. Казва: Такава била волята Божия. Това не е философия. Ти си длъженъ да се молишъ, но си длъженъ и да учишъ. Молитвата ви къмъ Бога не замѣстя ученето на уроцитѣ. Ще се молишъ, защото си длъженъ. Тое дишане на душата, а учението е процесъ на мѫдростьта, на главата. Двата процеса вървятъ едноврѣменно. Азъ ще се моля съ душата си. Да се моля, то е потрѣбно за душата ми. А потрѣбно е за моята глава да мисля, понеже това ще внесе повече свѣтлина. Ние като забъркаме тѣзи процеси въ природата нѣкой пѫть казваме: „Само по вѣра трѣбва да се живѣе. По Бога да се живѣе“. Ама Господь е едноврѣменно най-мѫдрото сѫщество. Той е прѣдвидѣлъ въ творението всички детайли, и е работилъ математически и геометрически, съ милиони и милиони години е работилъ, и слѣдъ като е мислилъ дълго, най-послѣ е турилъ въ дѣйствие всичкия тоя планъ. Ние казваме: „Да бѫдемъ подобни на Бога“. Това значи, че ние трѣбва да мислимъ като Него дълго врѣме, и тогава по сѫщия законъ ще туримъ нашата вѣра и нашитѣ работи въ дѣйствие. Азъ съмъ забѣлѣзалъ между ученицитѣ, че всички бързате, и дълго врѣме ходите изъ тоя пѫть. Казвамъ: ти може да ходишъ дълго врѣме, но не си училъ. За единъ малъкъ опитъ въ цигулката, само да намѣря единъ ритмусъ, 10 год. съмъ работилъ. Само за да намѣря единъ ритмусъ, цѣли 10 години, всѣка сутринь съмъ работилъ, и слѣдъ 10 години се домогнахъ до този законъ. Разбирате ли? Ама трѣбва да стане извѣстенъ проблѣсъкъ. Ще работишъ, ще работишъ. Законъ има. Да кажемъ, вие искате съ вашитѣ молитви да достигнете добри резултати. Ще се молите день, два, три. Слѣдъ 10 години ще имате единъ много малѫкъ резултатъ. Единъ ритмусъ само. Разбирате ли? Едно погрѣшно число, едно живо число, само да го изправишъ, 10 години ти трѣбватъ. Та, първото качество, което трѣбва да имате, то е трѣбва да имате много голѣмо търпѣние, не на бездѣятелность, но на работа.

    Послѣ, ние, като дѣцата, имаме нѣкой пѫть едно качество да прѣувеличаваме нѣщата, и то не у всички. Туй прѣувеличаване произтича отъ мѣсечината. И когато се разглежда астрологически или херомантически, когато линията на ума у нѣкой човѣкъ отива къмъ възвишението на луната, тя упражнява туй прѣувеличаване, т. е тя туря лупа, та прѣувеличава нѣщата, и ни ги показва не въ естествена величина, не въ естественъ редъ. Нѣкои хора пъкъ иматъ обратенъ пѫть. Тѣ сѫ скептици, и тогава тѣхната линия на ума не отива къмъ мѣсечината, а отива къмъ Меркури, Той е като базиргянинъ, казва: „Азъ не вѣрвамъ, да го пипна, да го имамъ като вързана пара въ джоба“. Но тогава, щомъ имашъ паритѣ въ джоба нѣма защо да вѣрвашъ. То е единъ фактъ. Сега, тия сѫ състоянията. Нѣкои хора повече вѣрватъ — мѣсечината упражнява повече влияние върху тѣхъ, а на други Меркури упражнява повече влияние — вѣрата у тѣхъ е по-слаба. Не че вѣрата имъ изобщо е по слаба, но то е врѣменно влияние, което отклонява ума да разсѫждавашъ правилно. Запримѣръ, ако за една задача не ви дамъ всичкитѣ елементи за разрѣшението ѝ, вие ще имате едно криво разрѣшение. И ако ви дамъ всичкитѣ елементи, и работите споредъ законитѣ, ще имате едно пълно разрѣшение на задачата. Сега, ние сме окултни ученици, да допуснемъ слѣдующето: ако нѣкой би ви задалъ въпроса, каква е конкретно цѣльта на окултния ученикъ? Цѣльта на единъ ученикъ по инжинерство каква е? Да стане инжинеръ, да прави пѫтища и съобщения, и слѣдъ туй да придобие своята прѣхрана. Цѣльта на единъ ученикъ по музика каква е? Да изучи музиката, която ще може да употрѣби за себе си, за своитѣ ближни или за свѣта, да му служи за прѣхрана. Сега, каква е цѣльта на окултния ученикъ? Азъ ще ви дамъ туй за тема. Цѣльта и прѣдназначението на окултния ученикъ. Ще разискваме върху туй. Не се смущавайте. Както схващате, тъй опрѣдѣлете цѣльта и прѣдназначението на окултния ученикъ. И тъй, помнете, сегашното ви положение да ви не смущава, то не може безъ това, но вѫтрѣшно разсѫждавайте разумно. Туй положение ще се измѣни. Вие сте пратени на земята врѣменно, за 60 години, въ извѣстна форма, ограничени сте. Вашиятъ черепъ е направенъ по извѣстенъ моделъ. Вашиятъ носъ, вашитѣ рѫцѣ, в всички нѣща вие сте ограничени въ извѣстна степень. Но туй ограничение е врѣменно. В слѣдующия животъ ще има условия да се видоизмѣни вашата сѫдба. Сега, азъ въ своитѣ изслѣдвания имамъ факти, които показватъ, че човѣкъ въ нѣколко години може да измѣни своя животъ, може да измѣни своята сѫдба. Азъ имамъ факти и данни. На нѣкои хора, въ 4 — 5 години, носътъ имъ се продължава съ единъ сантиметъръ — при усилена умствена дѣятелность. Нѣкои хора, на които челото е полегато, с усилена умствена дѣятелность, челото имъ се изправя съ 2 см. Ставатъ тия нѣща. И въ тѣхния животъ е станалъ цѣль единъ органически прѣвратъ. Може да стане. Сега, нѣкой пѫть ние седимъ и само се тревожимъ. Господь да направи нѣщата за да ги направи, ние трѣбва да работимъ съобразно съ законитѣ на живота. И въ туй отношение свѣтскитѣ хора ни даватъ отличенъ примѣръ. У свѣтскитѣ хора има друга една крайность, че тѣ въ тази своя радость, въ своя трудъ отиватъ до самозабрава, А духовнитѣ хора въ своята лѣность, и тѣ отиватъ до самозабрава. Двѣ крайности имаме. Като оставятъ всичко на Бога, има опасность да станатъ лѣниви. То е много естествено: Тѣ като възлагатъ на Бога, прѣставатъ да работятъ. Докато не разчиташъ на никого, ти самъ си вършишъ работитѣ, а щомъ разчиташъ на нѣкого, има опасность да станешъ лѣнивъ. Но въ окултната наука, ония братя, които рѫководятъ вашитѣ сѫдбини сѫ много строги. Тѣ сѫ минали по вашия пѫть, и никога не може да ги заставите да извършатъ това, което тѣ знаятъ, че е криво. Вие може прѣдъ тѣхъ да напълните цѣль единъ джобуръ съ сълзи, тѣ ще минатъ философски покрай васъ. Той е тихъ и спокоенъ, той мълчи; нѣкой пѫть се усмихне. Ти ще плачешъ, той ще мълчи. Ти ще го заплашишъ, че азъ ще се самоубия, той пакъ се усмихне. Ти таманъ идешъ да се самоубиешъ, той като те шибне, ти кажешъ: „Нѣма да се самоубивамъ“. Послѣ пакъ казвашъ. „Ще се самоубия“. Той те шибне, измѣни се настроението ти, казвашъ: „Азъ ще се самоубия, ама днесъ нѣма да се самоубия, утрѣ“. Другия день шибаница има. Послѣ, нѣкой пѫть кажешъ: „Нѣма да плащамъ дълга си“. Той те шибне. Ще го платишъ. „Нѣма да уча“. Шибне те. Ще учишъ. И, слѣдователно, тѣ всички изпълняватъ този великия законъ, и те подтикватъ къмъ тоя благороденъ импулсъ. И трѣбва да благодарите, защото безъ тѣхно съдѣйствие бихте отишли много далечъ. И като не познавате законитѣ на природата, ще идете като нѣкое дѣте да пипа колелетата въ нѣкоя фабрика, които се въртятъ. Тѣ не даватъ да се пипатъ. Ти бутнешъ, тѣ казватъ „Недѣй, не бутай!“ Тамъ, дѣто нѣкой се захласналъ, всѣкога ставатъ пакости.

    И тъй, въ васъ ще има едно желание, да опрѣдѣлите своето положение. Запримѣръ, най-първото положение: да опрѣдѣлите какво е отношението между васъ и Бога. Сега, ако азъ бихъ ви попиталъ тъй: Каква е вашата дълбока опитность за Бога? Това е единъ свещенъ въпросъ, който рѣдко се задава. Но първото нѣщо, което ученикътъ трѣбва всѣкога да прави е: Ще седнешъ вечерь, ще помислишъ за Бога, и ще видишъ появява ли се свѣтлина нѣкѫдѣ въ твоето съзнание. Не може да се опрѣдѣли тази свѣтлина. Тя е отвънка. Нѣкой пѫть тази свѣтлина може да я чувствувашъ, може да видишъ въ сърцето си. Дълго врѣме ще виждашъ, че има такава свѣтлина въ сърцето ти. Нѣкой пѫть гледашъ, сърцето не свети, погледнешъ въ ума си, и тамъ нѣма свѣтлина. Свѣтлината е извънка ума. Вънка отъ себе си ще намѣришъ една много мека бѣла свѣтлина и като че долавяшъ нѣкакво внушение. Ти нѣма да схванешъ отчетливо думитѣ, но като помислишъ за тази свѣтлина, като че въ тебе иде единъ подемъ, нѣщо дълбоко въ душата ти израства, и ти почвашъ да мислишъ правилно. Когато тази свѣтлина изчезне отъ вашия животъ, вие имате най лошото разположение на духа. Тогава поясътъ ви е пуснатъ. Вие имате едно неразположение, недоволство, не знаете причинитѣ. Имашъ нѣкакво особено разположение, тъй, напрѣгнатъ си, рѫцѣтѣ ти сѫ малко изпѫкнали като въ военно положение, и чакашъ само да мине нѣкой, само единъ малъкъ поводъ чакашъ да му пуснешъ една искра. Сега, като ученици, вие трѣбва да разбирате туй външно състояние. Това е набиране на електрическа и магнитическа енергия, и като не знаете какъ се събира тази енергия, тя механически, безсъзнателно ще почне да минава отъ едно движение въ друго. И днесъ, повечето скарвания въ живота произтичатъ въ безсъзнанието, вънка отъ съзнанието.

    Желанието на всинца ни е, да имате стремежъ да се учите. Човѣкъ, който иска да се учи, всѣкога се подмладява. Въпросътъ за годинитѣ, че си на 50 — 60 годили, той не влиза никакъ въ смѣтката. Че сте жененъ, че имате дѣца, то е вашата длъжность. Ако азъ съмъ слуга и трѣбва да служа на 10 — 15 души нима това ме спъва да уча? Ще служа, и като съм свободенъ, ще взема книгата, и ще чета. Тия дѣца това сѫ абонати. Мѫжъ ти, това е единъ абонатъ ще му услужишъ, ще му наготвишъ, и слѣдъ като свършишъ работата слѣдъ това ще ти остане време. Ще вземешъ книгата да четешъ, ти за абонатитѣ нѣма да мислишъ. К то дойде врѣме за ядене ще затворишъ книгата, послѣ, пакъ ще четешъ. Така трѣбва да мислимъ. „Като ученици, туй положение е трудно“, може да ми възразите. Вие възразявате, понеже не сте се научили да бѫдете ученици. Нѣкои като ме слушатъ, казватъ: „Много лесно говори Учительтъ, ама Той билъ ли е на нашето положение? Азъ ще ви попитамъ тъй вие на моето мѣсто били ли сте? Азъ на вашето мѣсто съмъ билъ, но вие били ли сте на моето? Всичко туй, което сега изпитвате вие, азъ съмъ го миналъ, тия задачи съмъ ги рѣшилъ минавалъ съмъ прѣзъ тѣхъ, рѣшилъ съмъ ги, и мога да ви кажа какъ да ги рѣшите правилно. Но, като ученикъ, всѣка една задача си има начинъ за разрѣшаване. Елате съ менъ, ще ви покажа единъ примѣръ. Той е, слѣдующиятъ: Почнете да четете на нѣкой човѣкъ моралъ: Направи това! Карашъ му се. Ти съ това му придавашъ енергия. И колкото повече му се карашъ, той става повече тапигиозъ и нахаленъ, и тъй привиква на това, че най-послѣ му стане приятно, и всѣкога, когато дойде, иска по сѫщия начинъ да му говоришъ. За него е добрѣ, той е точило, но ти като го точишъ, ти се източвашъ. Ти му разправяшъ: Това не прави, онова не прави. Той се утѣши. Но ти като влѣзешъ въ кѫщи, забѣлѣзвашъ, че си изгубилъ нѣщо. Сега, азъ не искамъ да ви чета моралъ, понеже вие се нуждаете отъ извѣстна опитность. Азъ гледамъ, че нѣкой ще направи погрѣшка, но азъ не мога да го прѣдотвратя отъ тази погрѣшка. Казвате нѣкой пѫть: „Учительтъ не знае ли“? Тази погрѣшка е необходима заради него. Ако азъ ви спра отъ тази малка погрѣшка, ще направите много по-голѣма. Виждамъ, че вие ще се опарите. Дѣтето отива къмъ свѣщьта, туря единия си пръсть, въ пламъка виждамъ но го оставямъ. Защо? Азъ го оставямъ сега на свѣщьта, понеже другъ пѫть ще тикне пръста си въ огъня, въ нѣкоя жарава вѫтрѣ. Той като бутне пръста си, ще изгаси свѣщьта, но ще се и опари, Тъй че тия малки неприятности въ живота сѫ за прѣдпочитане, и никога не се старайте да избѣгнете опитноститѣ. Нѣкой човѣкъ иска да стане тѫрговецъ, той не знае никаква търговия, не разбира. Нека стане търговецъ. У него ще се роди едно желание да печели пари, и слѣдъ туй така ще се нареди, че той ще има такива сѫдружници които ще му взематъ паритѣ. Защо става така? Защото той до тогава никакъ не е мислилъ за Бога, но като се намѣри въ туй трудно положение, като изгуби всичкото си имане, ще си зададе въпроса: има ли Господь, или нѣма Господь, има ли нѣкаква причина вѫтрѣ или не. Затова ставатъ въ свѣта всички тия нещастия.

    Та, въ живота на ученика е потрѣбна опитность. Ще си кажете: „Туй е потрѣбно за нашето растене“. Сега, има нѣща, които не сѫ потрѣбни. Като казвамъ така, има и друга крайность. Не трѣбва да си създаваме изкуствени мѫчнотии, Запримѣръ, искамъ да видя какво нѣщо е болка, но нѣма кой да ме дупчи. Взема ножа, па го забия въ гърдитѣ си, въ рѫката си. Питамъ: има ли нужда отъ туй забиване? То е глупаво отъ моя страна. Ние сами не трѣбва да си забиваме ножа въ нашето тѣло по никой начинъ. Има хора, които постоянно се осѫждатъ и на такива хора азъ казвамъ; изглади погрѣшката си, но не забивай ножа въ себе си. Може да кажете нѣкой пѫть: „Отъ мене нищо нѣма да стане“. Защо? Ако влѣзе тази мисъль въ ума ви, тя е чужда, не е ваша мисъль. И сега, цѣлата наша литература е пълна съ отрицателни мисли. Има опасность, вие или дѣцата ви, да четете нѣкои отрицателни и песимистични книги. Вземете Библията, тамъ запримѣръ, ако четете за Иова, първата часть, до срѣдата е написана песимистически, но въ края, онзи, който е писалъ, извадилъ заключение, че отъ всичкитѣ тия нещастия, които сѫ сполетѣли праведния Иовъ, той е добилъ мѫдрость, познание, едно философско разрѣшение въ живота, и слѣдъ като е придобилъ туй, неговитѣ синове и дъщери се повръщатъ, и заживѣватъ единъ животъ много по добъръ, отколкото първия. Слѣдователно, ако ние можемъ да прѣживѣемъ единъ животъ по добъръ отколкото сегашния, заслужава да минемъ единъ малъкъ периодъ на страдания и да минемъ въ по-добъръ животъ!

    Сега, тия опѫтвания сѫ потрѣбни, да се създаде между васъ една хармония. Моето желание е да се създаде въ класа една вѫтрѣшна хармония. Азъ не искамъ едно общежитие. Тъй каквито сте, азъ ви харесвамъ, т. е. считамъ, че всичкитѣ ви дарби, които сега сѫ вложени, сѫ на мѣсто, но вашитѣ схващания вашитѣ философски мѫдрувания не сѫ прави, и се заражда една дисхармония, която вие трѣбва да отстраните. Азъ ги зная, има нѣколко души приятели, казватъ за едного: „Малко да го дресираме“ Е, какво се постига съ дресирането? Ако единъ дойде съ ножицитѣ, и отрѣже нѣщо отъ едната страна на клона ти, и всѣки единъ отъ приятелитѣ все те рѣжатъ, какво ще стане съ тебе? Тѣ ще те дресиратъ тъй, както искатъ, но това нѣма да бѫде въ полза на твоето растене.

    Първиятъ законъ на ученика е. Той трѣбва да има единъ широкъ просторъ, и неговитѣ приятели не трѣбва да влизат въ неговата аура. Вие трѣбва да си пазитѣ ауритѣ. Да дойдатъ въ съприкосновение, но да се не вплитатъ. Защото ако дойде вѣтъръ, ще стане движение. Не вплитайте вашитѣ аури една въ друга. Опасно е това. Щомъ се вплетатъ, тогава дойде умствено движение, и често става разкѫсване. Сега, нѣкои отъ васъ може много да се обикнатъ. При сегашното положение е опасно да се обичатъ много. И азъ ще ви обусловя това. Не си струва да ви обичатъ, нито да обичате. Защото, щомъ обикнешъ нѣкого, ти се свързвашъ, свързани сте. Ако единиятъ падне, и другиятъ ще падне, ако единиятъ се дави, и другиятъ ще се дави, ако единиятъ умре, и другиятъ ще умре. Двама души, които се обичатъ много, ако умре единиятъ, и другиятъ ще умре, той не може да остане на земята. Остане ли да живѣе, той не може да говори за любовь. Щомъ обичашъ нѣкого, и той умре, слѣдъ него и ти ще умрешъ. Той замине, и ти ще заминешъ. Не да заминете. Не трѣбва да заминавате, не трѣбва да правите връзки, които ще ви причинятъ ненужни страдания. Тѣ ви спѫватъ. Има едно несъзнателно спѫване. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да бѫде свободенъ, да може Божествениятъ Духъ въ него да расте и да се развива. Другояче, ако вие се свързвате съ нѣкое лице чрѣзмѣрно, той може да спѫне вашето развитие. Нѣкой може да спѫне ума ви, нѣкой сърцето ви, а другъ може да спѫне волята ви. Туй може да стане несъзнателно. Слѣдователно, окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ! Нито него да спѫватъ, нито той да спѫва. Има извѣстни правилни отношения. Свързвания не трѣбва да има, докосвание трѣбва да има, но щомъ дойде закона на мисъльта, всѣки единно трѣбва да бъде раздалеченъ, да има извѣстна дистанция, за да може нашето съзнание свободно да манипулира.

    Сега, туй ще влѣзе въ възпитанието, това е за майкитѣ. Тази наука трѣбва да влѣзе въ основата на възпитанието на малкитѣ дѣца. И тогава има единъ периодъ за развиване на човѣка. Този периодъ е периодъ, въ който туй развитие върви спирално, за почва отдолу, Най-първо развитието започва отпрѣдъ (слѣпитѣ очи), и тръгва назадъ, и прави спирални крѫгове: и послѣ, къмъ 50-тата година туй спирално движение дойде къмъ центъра на главата, и тогава казватъ, че човѣкъ е поумнѣлъ. Къмъ 28-та година човѣкъ е поумнѣлъ. Туй спирално движение върви нагорѣ. Ако не знаете туй правило, става обратното. Нѣкои хора до 45 годишната си възрасть, живѣятъ благочестивъ животъ, и послѣ изведнъжъ започва друго движение. Движението се образува надолу, и току вижъ, ударятъ го на ядене и пиене. Туй става съ старитѣ хора и съ хора, които умиратъ. Даже единъ нашъ братъ, доста напрѣдналъ единъ день ми разправя, че му се пие винце, че му се яде това —  онова. Слушай, казвамъ, макаръ, че си старъ, ти си въ едно учение, ако е за укрѣпване, имашъ право да пиешъ, но да ти опечатъ пиленце и да ти дадатъ ½ килце винце за удоволствие, казвамъ, че ти ще си въздѣйствувашъ, злѣ и най-послѣ ще умрешъ като простъ човѣкъ. Ама лѣкарьтъ ще каже: Ако не пиешъ, „ще умрешъ“. Ти и съ виното ще умрешъ. Защо ти трѣбва на стари години да си пийнешъ. По добрѣ да умрешъ като единъ честенъ човѣкъ, отколкото като безчестенъ. Ще ти дадатъ винце, кажи: „Не ми трѣбва винце“. Дадатъ ти кокошка. „Не ми трѣбва“. — Баница. „И безъ баница може“, Тѣ нѣма да те спасятъ. Всичкитѣ тия нѣща по обратенъ пѫть ще се явятъ. И този, стариятъ човѣкъ, като му дадатъ това, най-послѣ казва: „Слава Богу, наядохъ се, съ отворени очи нѣма да замина въ онзи свѣтъ“. Ялъ и пилъ, това е единъ кривъ пѫть. Ние трѣбва да започнемъ отъ ранната възрасть, и да благодаримъ на Бога. А това, че ядемъ много, това е атавизъмъ. Стариятъ човѣкъ може да замяза на едно малко дѣте. Какъ? Ще се въздържашъ! Ще упражнишъ волята си! Казва Христосъ: „Не само съ хлѣбъ, но съ всѣко разумно Слово ще живѣешъ“. Дойде ти една мисъль за вино, ще вземешъ Библията. Кои стихове съотвѣтствуватъ на виното. Дойде ти мисъль за печена кокошка. Ще видишъ кои стихове съотвѣтствуватъ на печена кокошка. Всичко туй ще го намѣрите въ Библията. Пѫтьтъ на съвършенството трѣбва да изпѫква въ душата ни.

    Сега, вие, окултнитѣ ученици трѣбва да имате едно много правилно схващане за живота, правилно, конкретно схващане, да се роди тази вѫтрѣшна хармония въ насъ, да дадемъ единъ моделъ, на съврѣменния свѣтъ, ний сме окултни ученици, ако не можемъ да дадемъ единъ моделъ, въ какво седи нашата окултна наука? Ако единъ художникъ може да даде по-хубава, по-изящна форма, въ какво седи неговото изкуство? И тъй, вие ще се повърнете къмъ страшното положение, ще бѫдете доволни отъ него. И слѣдъ туй ще се зароди едно желание взаимно да си помагате. Да кажемъ, нѣкои отъ васъ се намира въ трудно положение, ще изпратишъ дълбоко отъ душата си едно желание и отъ ума си една мисъль, да се разреши правилно неговия животъ. Прати му такива мисли, една, втора, трета, четвърта, и ще му помогнешъ. Въ умствено отношение, ние може да му помогнемъ тъй, както въ материално положение. Нѣкой има нужда отъ 2,000 лв. Единъ не може да ги даде, но 10-ина 20 души, всѣки като даде по 100 лв., ето какъ може да се помогне. И въ умствено отношение е пакъ сѫщото. При сегашното положение ще се стараемъ всѣкога да внесемъ туй нѣщо въ отношенията си за насърдчение. Трѣбва да се внесатъ тия добритѣ мисли въ свѣта. Трѣбва да ги внесемъ въ подсъзнанието и въ свърхсъзнанието, не въ съзнанието. Първото нѣщо: трѣбва хармония. Вижъ, за хармония азъ настоявамъ, за вътрѣшна хармония; тогава растението може да върви по-правилно. И ако се образува тази правилна хармония, ето какви ще бѫдатъ резултатитѣ: Щомъ влѣзешъ въ такова сѣмейство, всѣки един ще усѣща въ себе си едно разширение на сърцето си, на ума си. Сега, мнозина имате стѣгане на слѣпоочнитѣ части на главата, Гледашъ нѣкой си стисне челото, разтрива си главата. Хармония трѣбва! Нѣкой се почесва. Всички тия нѣща не сѫ движения на хармония. Щомъ влѣзешъ въ тази хармония ще имашъ едно вѫтрѣшно разположение, мислитѣ ти ще заработятъ. Щомъ влѣзешъ въ едно общество, дѣто има хармония на мислитѣ, въ тебе мисъльта почва да работи, сърцето ти да тупа. Сега, между насъ се изисква тази хармония. Като ви казвамъ тъй, това въ единъ день нѣма да се създаде, но то трѣбва да бѫде цѣльта ни. Изискватъ се нѣколко години, за да може да се създаде хармония. Не мислете, че е лесна работа, но, може да се създаде. Създаде ли се веднъжъ, ние вече стѫпваме на една здрава основа, окултна основа, Въ тази хармония всичко можемъ да вършимъ. Запримѣръ, окрѫжающата срѣда отъ черната ложа, която подига духовенството, то е отъ черната ложа, иска да внесе единъ клинъ, едно отравяне между васъ. Не му е врѣмето сега. Вие се занимавате съ важни въпроси, оставете духовенството за другъ пѫть. Отъ чисто окултно гледище тѣ постѫпватъ неразумно, но ние ще постѫпимъ споредъ закона на Бѣлото Братство, споредъ Божествения законъ. Ще дадемъ едно мощно движение напрѣдъ, тъй, както житеното зърно израства отдолу нагорѣ. Ще кажемъ тъй: „Ние имаме право въ този свѣтъ да растемъ, да се развиваме, да цъвтимъ, да вържемъ и да узрѣваме! И на този вѫтрѣшенъ процесъ, който ни е даденъ никой нѣма право да го спира. Никой нѣма право да спира Божественото въ насъ! Тъй, като ученици, това ще знаете. Никоя сила въ свѣта не е въ състояние да спъне моето растене! Никоя сила въ свѣта нѣма право да спъва моето Божествено растене! Туй ще го турите въ себе си. Нѣма да се колебаете. Кажите ли тъй, Богъ ще бѫде на вашата страна, защото туй е неговъ законъ. Неговъ законъ е вие да растете, да се развивате, да цъвтите, да вържете, да зрѣете. И когато вие започнете да растете, Богу е приятно, че вие растете. Когато вържете, и когато зрѣете, приятно Му е. Богъ се радва на своитѣ дѣла! Слѣдователно, отъ наше гледище, ние се радваме, защото всички хора безъ разлика на вѣроизповѣдание минаватъ по сѫщия законъ, понеже туй е Божествено. Та като ученици, ще имате туй правило. Като дойдатъ мѫчнотии, нѣкои казватъ: „Какъ да разрѣшимъ този въпросъ?“ Ще кажете тъй: „Въ Божествения планъ е, азъ да раста, въ добродѣтельта; въ Божествения планъ е, азъ да възраствамъ въ Божията правда; въ Божественият планъ е, азъ да живѣя въ Божията Истина; въ Божествения планъ е, азъ да цъвтя въ Божията Мѫдрость; въ Божествения планъ е, азъ да узрѣя въ Божията Любовь“, Слѣдователно, азъ съмъ на пѫтя на Истината и на Божествения животъ. Туй право, никой не може да ми го отнеме. То е мое собствено право. Дѣто е Господь, тамъ съмъ и азъ. Кажите ли така, вие вече сте оградени съ една мощна аура, и всичкитѣ Бѣли братя сѫ на ваша страна, и тѣ изтеглятъ ножоветѣ си. Като казвамъ, че изтеглятъ ножъ, то е като онзи слуга, за който се говори въ писанието, че казалъ: „Господарю, заграденъ си съ неприятели“, „Онѣзи, които сѫ съ насъ сѫ повече“. Като му се отворили очитѣ, видѣлъ, че цѣлата гора била пълна съ колесници и коне, Това сѫ ножоветѣ. Това сѫ тѣхнитѣ мисли, Щомъ изразимъ тази формула, заставаме прямо да изразимъ Божия Законъ. Всичкитѣ тия братя насочватъ своитѣ мисли къмъ земята, ние ставаме едно мощно динамо, и Божествениятъ законъ почва да работи въ насъ. Казвамъ: най-първо ще се поляризирате, ще бѫдете вѣрни на призванието си, нѣма да се страхувате, нѣма да се колебаете, ще опитате. Господь казва тъй: „Опитайте ме въ всички скърби, въ всички най-голѣми противорѣчия, и когато никой не може да ви помогне, азъ ще ви помогна“. Вие ще ме прославите, и ще познаете, че азъ направлявамъ. Но първото нѣщо е, ще учите, ще мислите, послѣ ще чувствувате, и слѣдъ туй ще дѣйствувате. Когато искашъ да възлюбишъ нѣщо вижъ го, това нѣщо заслужава ли твоята любовь. Да допуснемъ направя единъ красивъ мѣхуръ отъ сапунъ. Често дѣцата си правятъ мѣхурчета. Този мѣхуръ може да се вдигне въ въздуха, и ти казвашъ „Всичкият ми животъ зависи отъ него“. Не се влюбвай въ този мѣхуръ. Кажи: „Това е едно забавление, той ще се пукне скоро“. Оставете мѣхурчетата да се пукатъ! Когато искашъ да обикнешъ нѣщо нека бѫде реално, нѣщо което да не се мѣни. Най-първо ще обикнешъ Бога, които е Любовь, т.е. къмъ Него ще бѫдешъ чистъ. Послѣ ще обикнешъ своята душа, тя е реална, неизменна; ще обикнешъ своя Духъ, и на трето мѣсто ще обикнешъ своя ближенъ. Въпросътъ е разрѣшенъ за тебе, като ученикъ. Азъ взимамъ Бога въ смисълъ — Божествениятъ Духъ, Учительтъ, който може да те учи, да ти обясни нѣщата, да ти даде свѣтлина, по които и да е начинъ да омекчи живота ти на земята.

    Е, добрѣ, сега, слѣдъ като ме слушахте колко нѣща залегнаха у васъ? Кажете ми сега най-важнитѣ нѣща, които легнаха въ вашия умъ. Единъ братъ задава въпросъ: наближило ли е да влѣземъ въ царството Божие, и какъ да намѣримъ ключоветѣ.

    — Съ единия кракъ сте въ царството Божие сега ето, какъ ще ви отговоря на въпроса. Прѣдставете си слѣдното: често малкитѣ дѣца лежатъ въ стаята си, майката е затворила кепенците на прозорцитѣ, та свѣтлината не може да дойде. Дѣтето пита майка си, която го събужда: „Мамо, изгрѣло ли е слънцето? — Още не е. Нѣкой пѫть каже: „Изгря мама, отдавна изгрѣ“, — Още да си поспя. Сега, слънцето, царството Божие още не е изгрѣло, слѣдъ ½ часъ ще изгрѣе слънцето. Значи, добрѣ се е зазорило и слѣдъ ½ часъ ще изгрѣе. Които искатъ, може да станатъ, а които искатъ може да поспятъ още докато изгрѣе слънцето. Още ½ часъ остава докато изгрѣе слънцето, това подразбирамъ по отношение на съзнанието. Въ умоветѣ на хората да стане едно изгрѣване, да блѣсне една обща идея, която ще ангажира умоветѣ на всички хора. Като изгрѣе туй слънце, тогава всички умове на хората ще бѫдатъ съсрѣдоточени къмъ този идеалъ, хората ще мислятъ и ще чувствуватъ по единъ начинъ, т.е. този начинъ ще бъде такъвъ че всѣки ще гледа слънцето, ще каже: „Щомъ се понагрѣя малко, ще си обърна гърба“. Но ще, кажете: „Мечтателно положение!“ Всички хора ще се понапекатъ, и слѣдъ като се напекатъ, ще кажатъ. „Сега ще вървимъ на работа“.

    И тъй, този ключъ е много сложенъ. Да ви се даде ключа да си отворите, но трѣбва да знаете какъ да го въртите, нѣма да го въртите само на една страна. Ще идите тамъ, но много важи въртенето на ключа. Ами ако погрѣшите? Много сложенъ ключъ е той. Ще дойдемъ до тия ключове. Всички нѣма да умрѣмъ, но всички трѣбва да се измѣните.

    Да направимъ едно упражнение, да стигнемъ до слънцето за три минути. Когато казвамъ 3 минути, азъ не разбирамъ буквално, да гледаме часовника. Три минути, то е законъ на равновѣсието. Врѣмето може и да се увеличава и да се смалява. Една минута ще идемъ до слънцето, една минута тамъ ще седимъ, и една минута връщане назадъ. Отъ васъ се иска интенсивна мисъль. Ще кажешъ: „Съ своето съзнание искамъ да бѫда до слънцето“. Веднага ще помислишъ за слънцето, и тогава почти влизашъ вѫтрѣ въ него. Ще си прѣдставите, че влизате въ неговата свѣтлина, и каквато свѣтлина може да види вашето съзнание, достатъчно е, и слѣдъ туй, обратно, пакъ ще кажешъ „Искамъ да се върна на земята при своитѣ си“. И като се върнешъ всичко ще ти бѫде тъмно. Туй се изисква. Тия упражнения ние ги правимъ за концентриране на ума. Слушайте, азъ ще ви моля едно нѣщо да не разказвате, че ние пѫтуваме до слънцето, такива нѣща да ги нѣма. Това сѫ опити за концентриране на ума. За да идемъ до слънцето, може да идемъ съ своята мисъль, може да идемъ съ своето съзнание, пъкъ може да идемъ и съ своя двойникъ. Сега ще разберете за да идите съ своя двойникъ, вие всинца трѣбва да заспите, за да извадя двойника ви. Пулсътъ ви ще се намали, пулсъ почти нѣма да имате, ще се втвърдите. Ако идете съ своето съзнание, мисъльта ви ще се отвлѣче ще забѣлѣжите че сте вънка. Лесно се пътува съ съзнанието. Та, ще правите разлика, да не мислите, че ние пѫтуваме съ своята мисъль. Не, съ своето съзнание. Затуй, за три минути се отива до слънцето една минута отиване,  една прѣстояване тамъ и една за връщане. Но това не е съ нашитѣ двойници. Това е сложна работа. Тамъ се искатъ редъ други приготовления, взимане особени мѣрки. Защото ако ви взематъ двойницитѣ, разтривки се иска мъчно може да влѣзете въ тѣлото си. После, всинца не може да идете, най-малко половината трѣбва да останатъ, да се молятъ, и да пазятъ другитѣ. Та, сега съ своето съзнание лесно правимъ пѫтешествие до слънцето. Това ще служи за една сила  концентриране на мисъльта. Концентрирането, е потрѣбно като една сила. Като правимъ този опитъ, ние ще се домогнемъ до положителнитѣ сили на слънчевитѣ лѫчи — да станемъ по положителни. Всѣкога може да правите този опитъ. И тази вечерь, като се върнемъ, всѣки единъ ще се чувствува по разположенъ. На слънцето ще идете, за да тонирате.

    Добрѣ, сега готови ли сте вече? Ще вземете една свободна поза, нѣма да има стягане на стомаха. Ще усѣщате, че отивате на една приятна екскурзия, по вѫзможность, една отъ най приятнитѣ екскурзии, която сега сѫществува — на слънцето. Сега, всички ще си затворите очитѣ, ще утихнете, и ще насочите веднага съзнанието си къмъ слънцето.

Сега, да започнемъ упражнението!

Да изпѣемъ „Духътъ Божий“, но много тихо.

Т. м.

15 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

7.I.1923 г.

Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...