Jump to content

1923_01_02 Правилниятъ растежъ на ученика


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПРАВИЛНИЯТЪ РАЗТЕЖЪ НА УЧЕНИКА.

Размишление.

    Прочете се резюмето отъ темитѣ върху: „Пробуждане на Божественото съзнание въ човѣшката душа“. Тема за слѣдния пѫть: „Разлика между човѣка и животнитѣ“. Тази теми не е странна, понеже вие сте я минали, ще си я припомните само.

    И за втората недѣля тема: „Разликата между ума и сърцето“. И това ви е извѣстно, по какво се различаватъ.

    Ще говоря тази вечерь върху: „Правилниятъ разтежъ на ученика“.

    Вие може да вземете растенето въ обикновения смисълъ, тъй както става въ природата. Запримѣръ, въ растенията има стремежъ да израснатъ нагорѣ, понеже така растенията намиратъ ония условия, при които животътъ имъ може да се развива правилно. Значи, растенето е една необходимость, минаване отъ едно състояние на потенционалность къмъ едно кинетическо състояние, или състояние на активность. Или, може да кажемъ, минаване отъ тъмнина къмъ свѣтлина.

    Сега, ученикътъ трѣбва да има прѣдъ видъ всѣкога методитѣ на живота природата. Вие не трѣбва да си създавате илюзии въ ума, че природата ще създаде за васъ специаленъ методъ. Не, всинца ще спаднете къмъ тази категория на оня методъ, на който сѫ подложени всички сѫщества безъ разлика. Сега, въ туй отношение, много пѫти извѣстни религиозни системи, извѣстни философски системи може да ви спънатъ въ вашия разтежъ. Какъ? Ще кажатъ, „Богъ е Любовь“, слѣдователно, като Любовь, Той ще улесни вашата работа. Това е вѣрно 50%. Въ какво отношение? Че любовьта ще подобри само условията на живота ви, но отъ васъ пакъ ще зависи да използувате тия вѫтрѣшни условия. Отъ васъ зависи, тя е специална ваша работа прѣдоставена. И всѣки единъ отъ васъ има да разрѣши най-малко нѣколко задачи въ едно сѫществувание. И тия задачи трѣбва да се рѣшатъ правилно. Добрѣ, сега, ако нѣкой ни запита: „Защо ние се хранимъ? — За да израснемъ. А защо трѣбва да израснемъ? — За да могатъ тия набрани енергии въ насъ да се прѣвърнатъ, да минатъ отъ едно състояние въ друго. Защо трѣбва да се прѣвърнатъ енергиитѣ? — За да се появи съзнателния животъ у човѣка. Защо трѣбва да се появи съзнанието? — За да дойде самосъзнанието. Тѣ сѫ два полюса. Съзнанието и самосъзнанието, това включва само рамкитѣ на човѣшкия животъ. То е животъ на постояннитѣ, вѣчни промѣни, на скрѫбь и радость. Скръбь и радость, днесъ печелишъ, утрѣ губишъ. Усѣщашъ, че си ялъ, доволенъ си, слѣдъ нѣколко часа усѣщашъ новия гладъ. Слѣдователно, растенето подразбира да спуснешъ своитѣ корени въ подсъзнанието, то е Божествениятъ свѣтъ, и слѣдъ туй да прѣкарашъ клонищата на своя животъ въ свръхсъзнанието — то е пакъ Божествениятъ свѣтъ. Тѣ сѫ два полюса. Трѣбва да прѣкарашъ коренитѣ въ подсъзнанието, и клонищата въ свърхсъзнанието, въ Божествения свѣтъ, и ще започне „новиятъ животъ, животъ на хармония“, както го наричатъ или още „животъ на безсмъртие“, или животъ, дѣто нѣма гниене. Сега, като казвамъ тия думи, съзнание и самосъзнание, то е за да ги разберете. Въ съзнанието, при сегашнитѣ условия, ние съзнаваме, че ставатъ извѣстни промѣни. Въ нашето самосъзнание ние констатирваме нашитѣ погрѣшки или правитѣ си дѣла. Въ самосъзнанието нѣкой пѫть имаме осѫждане или възнаграждение за едно добро. Усѣщаме, че нѣкои постѫпки сѫ прави, а нѣкои не сѫ. Но, смисъльтъ на живота не седи въ самосъзнанието на човѣка, той седи въ неговото свърхсъзнание. Човѣкъ трѣбва да мине този периодъ, да влѣзе въ подсъзнанието, да забрави погрѣшкитѣ си. Защо? Добро е само това, което се помни. Добъръ човѣкъ или добъръ ученикъ е онзи, който помни доброто, а забравя злото. Ученикъ е онзи, който помни само любовьта, а забравя. Ученикъ е онзи, който помни само мѫдростьта, нея има всѣкога прѣдъ видъ, а забравя своитѣ глупости. Сега, глупостьта, и тя е една наука. Азъ ще ви докажа туй, защото въ дадения случай може да ви радва. Сегашното ви благо, слѣдъ нѣколко години ще бѫде вашето нещастие. Да, азъ ще ви го докажа. Ето моя аргументъ: Имате едно дѣте на 10 години, здраво стройно, умътъ му е отлично развитъ. Туй дѣте иска да има хубави дрѣхи, направени отъ новъ платъ. И то разбира. Вие му ушивате дрѣхи отъ новия вкусъ. То е доволно, И когато дойде нѣкой вашъ гостъ, чичо или леля, нѣкой вашъ далеченъ роднина или приятель, то ще каже: „Мамо, я ми дай хубавитѣ дрѣхи. Ще се облече, радостно е. Гоститѣ ще му разгледатъ плата, какъ сѫ направени дрѣхитѣ, ще кажатъ: „Много хубави сѫ дрехитѣ“. То сияе отъ радость, първия день, втория день, третия, слѣдъ 1 мѣсецъ... но слѣдъ 2 години, когато се окѫсатъ тия гащи, изтънѣятъ, то те срамува съ тѣхъ. То туря тия дрѣхи въ нѣкой гардеробъ. Какво ще бѫде положението му, ако слѣдъ 2 години, като дойде чичо му, ще трѣбва да туря тия гащи? Това ще бѫде позоръ зарадъ него. Тѣ ще бѫдатъ парцаливи. То ще каже: „Старитѣ гащи тамъ да седятъ, азъ не ги искамъ; други ще ми дадете. И азъ ви казвамъ, вашитѣ вѣрвания, които сега имате, слѣдъ 10 години може да ви е срамъ отъ тѣхъ. А сега въ дадения моментъ може да ви сѫ едно наслаждение. Гдѣ е злото? Не е въ старитѣ дрехи. Тия дрехи сѫ износени. Онова сѫщественото въ дрехите е изчезнало, и тѣ изгубватъ онази приятна красота въ себе си, тъй както извѣстна храна, ако вие я държите, тя почва да се разлага, и ония набрани енергии въ нея изчезватъ, и храната става безполезна. Нѣкои казватъ: „Старитѣ истини“. Тѣ мислятъ, че истинитѣ може да седятъ нѣкѫдѣ, и да бѫдатъ стари. Истина е само това, което въ даденъ моментъ ти самосъзнавашъ, туй, което се проявява въ твоето подсъзнание, което се проявява въ твоето свърхсъзнание въ даденъ моментъ. Ако една истина се прояви въ твоето съзнание или самосъзнание, това е едно прѣходно състояние на тази истина. Ако тя се яви въ твоето подсъзнание и свърхсъзнание, тя е истина, на която ти можешъ да разчиташъ. Може да направите опитъ, той е слѣдующиятъ. Този опитъ, е вѣренъ. Ако вие застанете вечерно врѣме, и кажете на вашето подсъзнание: „Азъ искамъ да стана утрѣ въ 4 часа“, и забравите, подсъзнанието ще ви събуди точно на врѣме. Но кажете ли два пѫти, то нѣма да изпълни. Значи вие сте се усъмнили въ него а то е Божествено. На Божественото веднъжъ се казва. Кажешъ ли на нѣкое дѣте веднъжъ: „Стоенчо, иди купи 1 кгр. захарь, то ще купи. Кажешъ ли му втори пѫть, то ще забрави. Да допуснемъ, че имате известна болесть. Кажете на вашето подсъзнание „Азъ искамъ да бѫда здравъ слѣдъ една седмица“, и забравите туй. Слѣдъ една седмица вие ще бѫдете здравъ. Уплѣли сѫ се вашитѣ работи нѣкѫдѣ. Не бързайте. Спрете се и кажете на вашето подсъзнание, на себе си тъй: „Слѣдъ една година искамъ моитѣ работи да се оправятъ“. Спрете пакъ. Нищо повече! Направете туй, и не мислете никакъ. Слѣдъ една година работитѣ ви ще се оправятъ Но ще вложите вѣра. Като кажете, вие ще вѣрвате. Вь Божествения законъ нѣма никакво изключение! Сега за примѣръ, азъ седя, и сѫдя дали ме разбраха тази вечерь ученицитѣ? То е работа на съзнанието и самосъзнанието на човѣшкия животъ. Когато азъ работя въ границитѣ на Божествения животъ, и ви казвамъ една истина, туй, което ви казвамъ тази вечерь, то ще принесе своята полза. Азъ нѣмамъ никакво съмнѣние, и въ моя умъ е опрѣдѣлено, слѣдъ колко врѣме тя ще пренесе своята полза. Ще принесе. Защо? Защото вие всинца се намирате въ извѣстна тревога, и не знаете какъ да оправите работитѣ си, съзнавате, самосъзнавате се, мѫчите се, и всѣки отъ васъ иска да излѣзе изъ туй безизходно положение, всѣки иска повече щастие. Всѣки иска да подобри материалното си положение, всѣки иска да подобри здравето си, сѣмейнитѣ си отношения, отношенията между приятелитѣ, всѣки иска да усили своя умъ, да облагороди своето сърце, да уякчи своята воля. Това сѫ все стремежи. Какъ ще ги постигне? Ето гдѣ е опасността у васъ. Вие ще кажете „Учительтъ ни каза едно правило, ние нѣмаме нужда вече отъ Учителя“. Ето гдѣ е погрѣшката. Вие не разбирате цѣлия законъ. Защото, ако азъ ви кажа да поставите гърба си на слънцето, непрѣменно туй слънце ще ви излѣкува, но ако ви покажа единъ начинъ да съберете пази слънчева енергия, та когато го нѣма слънцето, пакъ да се ползувате отъ него, какво ще кажете? Ще кажете: „Нѣма да може“. Лъжете се, ами че тази енергия е пакъ слънчева, макаръ, че я е акумулирана. Слънцето постоянно има връзка съ тази енергия, която сте акумулирали. Щомъ кажете, че нѣмате нужда отъ слънцето, вие скѫсвате вашитѣ връзки съ него. Сега, въ вашето подсъзнание работи Божествениятъ законъ. Всичкитѣ опитности на миналитѣ вѣкове сѫ вложени вѫтрѣ въ туй подсъзнание, тамъ сѫ събрани всичкитѣ Божествени закони. То е складъ на тази потенционална енергия. Тази енергия която е вложена въ подсъзнанието, може да се развива въ Божествения свѣтъ, и отъ тамъ ще мине прѣзъ човѣшкия животъ: съзнанието и самосъзнанието. Слѣдователно, съзнанието и самосъзнанието сѫ потрѣбни като едно условие да трансформирате енергията си. За да мине Божествената енергия отъ едно съзнание въ друго, потрѣбенъ е единъ прѣходенъ периодъ, а той е човѣшкото съзнание и самосъзнание.

    Сега, азъ като говоря за „Учитель“, подразбирамъ не много учители — единъ Учитель въ свѣта. Туй ще го  пазите. Единъ е Учительтъ въ свѣта. Този Божествениятъ Учитель, вие ще го научите. Той постоянно слиза и възлиза въ свѣта. Слиза и възлиза! Когато Го обичате, Той слиза при васъ, когато Му се наситите, Той възлиза. Христосъ прѣди 2000 год. дойде при евреитѣ, нали? Слѣзе, и послѣ, като не Го искаха, възлѣзе нагорѣ. Сегашнитѣ народи се намиратъ въ тежко положение, пакъ Го викатъ. И казватъ по кой начинъ щѣлъ да дойде. Ще дойде по особенъ начинъ. Е, по какъвъ начинъ ще дойде? Казватъ: „Отгорѣ, отъ небето ще дойде“. Какво нѣщо е идване отъ небето? Ако той дойде отъ небето, тъй както дъжда иде, или както снѣга, или тъй както слънчевитѣ лѫчи, какво ще добиете? Ако дойде като роснитѣ капки, той само ще измие праха на растенията, ще уталожи извѣстни нужди на хората, нивитѣ ще дадатъ повече плодъ. Може да дойде като слънчевитѣ лѫчи, ще подигне растенето, но въ човѣшкитѣ умове, въ човѣшкитѣ сърца Христосъ нищо нѣма да внесе. Слѣдователно, Христосъ ще дойде като роснитѣ капки, ще дойде като слѫнчевата свѣтлина, но ще дойде и като онази велика разумна мисъль вѫтрѣ въ човѣшкитѣ умове, и онова разумно желание въ човѣшкитѣ сърца. Той ще проникне въ васъ! Тогава се заражда мисъльта: ще има ли форма, ще Го видимъ ли? Ще Го видите. И туй виждане, този Христосъ, вѫтрѣ въ васъ, той ще бѫде единъ идеалъ, къмъ който вие се стремите. Той е идеалъ на вашия животъ. Всѣко растение си има идеалъ. То, като художникъ почва да работи, и да реализира своя планъ. Първо почва никнене, растене, цъвтене, слѣдъ туй вързване сѣмката, и най-послѣ дойде зрѣенето. Значи растението съзнава, че е добило извѣстна енергия, и започва втория опитъ. И самото растение си има идеалъ, който трѣбва да достигне. То се усъвършенствува тъй, както и хората. И животнитѣ се усъвършенствуватъ, както хората. Всѣко едно животно, и то си има единъ идеалъ, къмъ който се стреми. И то се усъвършенствува въ ума. Идеалътъ на растенията, не е идеалъ и на животнитѣ. Но всѣки единъ животъ отъ растителното царство, отъ животинското царство, и човѣка си има свой идеалъ. И всѣки се стреми да го реализира. Какъвъ е идеалътъ на ученика? — Да бѫде като Учителя си. Слѣдователно, Учительтъ е идеалъ на ученика, който той трѣбва да реализира, т. е. да има туй знание, което Учительтъ има, да има тия чувства, които Учительтъ има, да има тая воля, която Учительтъ има, и да работи въ свѣта, тъй, както Учительтъ работи. Въ туй растене, окултниятъ ученикъ трѣбва да има едно много правилно схващане за окрѫжаващата го срѣда. Той трѣбва да знае, че Истината не може да дойде отвънка. Отвънка ще дойдатъ всичкитѣ спомагателни срѣдства. Но истината ще дойде отвѫтрѣ А, отвѫтрѣ, то е законъ на подсъзнанието и свърхсъзнанието. И този вѫтрѣшниятъ свѣтъ обхваща, съставя едно условие за нашето съзнание, и за нашето самосъзнание. По нѣкой пѫть ние мислимъ, че подсъзнанието и свърхсъзнанието сѫ вънъ. Тамъ е нашата погрѣшка. Вѫтрѣшниятъ свѣтъ въ този окултенъ смисълъ е широкиятъ свѣтъ. Туй Божествено съзнание прониква нашето съзнание и самосъзнание. Вие, като ученици ще си зададете слѣдующия въпросъ. Допуснете, че вие растете, имате извѣстенъ идеалъ, най послѣ остарявате, слѣдъ туй дойде смъртьта, и вие умирате. Прѣдставете си, че туй състояние трѣбва да прѣживѣете най малко веднъжъ прѣди да сте умрѣли. Прѣдставете си, че напущате тѣлото си. Какво ще стане съ васъ? Трѣбва да имате една ясна прѣдстава за себе си извънка тѣлото. Е, каква ще бѫде вашата прѣдстава извънка тѣлото? Тази прѣдстава ще бѫде слѣдующата. Да допуснемъ, че имате прѣдъ себе си извѣстенъ богатъ човѣкъ, нали? Той има ниви, послѣ има крави, има коне, овци, има кѫщи, борове, и т. н. Вие го считате богатъ за всичкитѣ тия нѣща, които има, но, ако той се запита „Какво съмъ азъ самъ вънка отъ тия кѫщи?“ За да се разбере, той трѣбва да се изолира, да остане самъ. И слѣдователно, туй тѣло, което ние имаме, тия клѣтки, които сега имаме, това сѫ нѣща посторонни. Човѣкъ е скритъ вѫтрѣ. Сегашното ни тѣло, това е едно богатство, което ни помага да се развиваме. Ето защо ние трѣбва да се освободимъ отъ постороннитѣ нѣща, да разбираме вѫтрѣшния животъ. Хубаво. Ако азъ прѣзъ цѣлия животъ се занимавамъ съ своитѣ волове, коне, овци, градини, какво ще ми допринесе това? Мислите ли, че единъ волъ ще ми даде извѣстна интелигентность? Азъ мога да го науча какъ да оре, мога да го храня, но той за небето нищо нѣма да ми разправи. Нивитѣ, които обработвамъ, и тѣ нѣма да ми дадатъ смисъла. Всичкитѣ нѣща, които имамъ ще ми дадатъ понятие само за обикновенитѣ работи, а дълбокиятъ смисъль кѫдѣ е? Нѣма да го търсимъ въ тѣлото, а извънка тѣлото. Туй тѣло е образувано по закона на съзнанието и самосъзнанието, а за въ бѫдеще ние ще образуваме своето тѣло по закона на подсъзнанието и свърхсъзнанието. И слѣдователно, въ всѣка една школа, ние ще започнемъ да градимъ своето тѣло. То е изкуство. И ако питате единъ франкмасонъ какъ ще съградимъ туй тѣло, какво ще ви каже? Тамъ има чукове. По новия начинъ, а то, по старому всѣки може да гради. По новия начинъ трѣбва да знаешъ да градишъ, а този новиятъ начинъ ще го научишъ отъ кого? Само отъ своя Учитель! А казахъ: този Учитель като дойде, Той ще ви каже първата дума. И по образа на тази първа дума ще почнете вие да градите новото си тѣло, и тогава ще имате друго сърце. Въ туй новото тѣло не само сърцето ви ще се промѣни, но и умътъ. И ап. Павелъ казва на едно мѣсо че ние имаме ума Христовъ, не обикновения умъ. Като казвамъ, че ще имаме едно ново сърце разбирамъ, че туй сърце нѣма да бѫде като сегашното, т. е. не съ тия прѣходнитѣ чувства. Сегашното и сърце е много неустойчиво. Че е неустойчиво, сами може да направите опитъ. При сегашното състояние човѣкъ е непризнателно сѫщество. Даже ако Господь направи единъ опитъ съ насъ, само като барне човѣка нѣкѫдѣ, веднага неговото състояние се измѣня. Вземете обикновеното плачене. Човѣкътъ плаче. Защо плаче? Защо плаче онази майка? Умрѣло ѝ дѣтето, плаче за дѣтето си. Казвамъ: онази женената жена плаче. Защо? Умрѣлъ нейниятъ мѫжъ. Богатиятъ плаче. Защо: Изгубилъ всичкото си състояние. И той плаче. Всички, които плачемъ, вcé плачемъ за нѣщо, което сме изгубили. Защо плаче човѣкъ? Понеже е изгубилъ нѣщо. Казвамъ: плачътъ не спасява. Ако сме изгубили нѣщо, съ плачъ нѣма да го намѣримъ. Плачътъ само показва, че сме изгубили нѣщо. Е какъ ще го придобиемъ туй изгубеното? Плачътъ е само едно състояние да смекчи човѣшкото сърце, за да може Божествениятъ Духъ да работи вѫтрѣ. Туй е смекчаване. Защото, ако човѣкъ не може да плаче, значи, условията сѫ тежки. Като се смекчи сърцето, тогава ще дойде Духътъ Божий. И за онѣзи, които плачатъ, Духътъ дѣйствува по единъ начинъ, а за онѣзи, които не плачатъ — дѣйствува по другъ начинъ.

    Сега, ученикътъ трѣбва да има прѣдъ видъ съграждането на своето ново тѣло. Никаква друга задача не трѣбва да ангажирва неговото висше съзнание! Въ своето съзнание и самосъзнание, той може да се ангажира съ обикновения животъ, но никога да не си позволи тия обикновенитѣ нѣща на съзнанието и самосъзнанието да ги внесе въ подсъзнанието или свърхсъзнанието! Той прави едно прѣгрѣшение, и е осѫденъ на редъ страдания. Ти, въ съзнанието си, като търговецъ, като уменъ човѣкъ, може да живѣешъ, както искашъ, но опиташъ ли се въ Божествения свѣтъ да внесешъ една отъ тия човѣшки мисли отъ своето съзнание, ти ще се спънешъ въ своето развитие. И когато ние казваме, че по Бога трѣбва да живѣемъ, ние не разбираме самосъзнанието, не, но ти ще се подигнешъ въ своето свърхсъзнание, и ще живѣешъ като човѣкъ. Но ти може да пуснешъ своитѣ клонища въ Божествения свѣтъ, и тамъ да живѣешъ. Какъ ще живѣешъ? Като ученикъ. Азъ взимамъ думата „ученикъ“ въ висшъ смисълъ. И затова, казва Христосъ, че когато дойде подсѫзнанието и свърхсъзнанието, ще се отречешъ и отъ баща си, и отъ майка си. За подсъзнанието и свърхсъзнанието ще се отречешъ. Защото, въ Божествения свѣтъ други сѫ прѣдметитѣ, други сѫ нѣщата, които ще ви занимаватъ. Ти казвашъ: „Азъ имахъ единъ приятель, като отида въ другия свѣтъ, дали ще мисли заради мене?“ Мнозина отъ васъ може да мислятъ така. Вашиятъ приятель може да мисли заради васъ, само ако сте го обичали, и той ви е обичалъ, ако сте хранили едно възвишено чувство къмъ него, не обикновената любовь, но Любовь, на която нишкитѣ не се кѫсатъ. Той, щомъ влѣзе тамъ, постоянно ще мисли за васъ, постоянно ще бѫде въ връзка съ васъ. Тъй че връзкитѣ на подсъзнанието и свърхсъзнанието сѫ постоянни, а връзкитѣ на съзнанието и самосѫзнанието постоянно се кѫсатъ, и вслѣдствие на това виждаме всичката дисхармония, която сега сѫществува. Сега всички хора, даже и тия отъ окултнитѣ школи, страдатъ отъ смѣсването на тия два въпроса: тѣ искатъ да внесатъ Божественото въ човѣшкото. То е немислимо. Божественото не може да се вмѣсти въ човѣшкото съзнание или самосъзнание. Когато Соломонъ искалъ да съгради храмъ на Господа, казали му: „Ти ли ще Му съградишъ храмъ? Небето не може да побере Бога, че ти, въ тоя малъкъ храмъ!“ Туй наше съзнание и самосъзнание не може да вмѣсти великото Божествено подсъзнание и свърхсъзнание. Слѣдователно, едноврѣменно ние ще имаме два живота. Павелъ казва: „Едноврѣменно ще познавате два живота, и като човѣкъ ще живѣете и като Духъ въ съзнанието и въ самосъзнанието“. Като спазвате двоякото съзнание, ще знаете какъ да изправите вашия животъ. Казвамъ: боли ви главата, имате главоболие. Ако го лѣкувамъ по закона на самосъзнанието или съзнанието, слѣдъ единъ мѣсецъ пакъ ще имашъ главоболие. Ще печелишъ, ще губишъ. Ще се раждашъ, ще умирашъ. При такъвъ единъ моралъ, които се върти, не може да си оправишъ работитѣ. Ще го лѣкувашъ по божественому, въ подсъзнанието и свърхсъзнанието. Дойдешъ ли до този законъ, всичко може да оправишъ. Да, пѫтьтъ, който ще научите, той е лесенъ, само ще направите едно разграничение между човѣшкия животъ и Божествения животъ. Човѣшкиятъ животъ е животъ на постоянно разрушение, а Божествениятъ животъ е животъ на постоянно съграждане. Човѣшкиятъ животъ е единъ процесъ на разрушение, разрушение, разрушение... И като погледнете отъ единия край до другия, това е все разрушение нищо повече! А Божествениятъ животъ това е животъ на постоянно съграждане, съграждане, съграждане. И слѣдователно, туй, което ние искаме въ свѣта, всичкитѣ условия се намиратъ само въ този животъ. Туй трѣбва га го знаете. И ако вие искате да бѫдете щастливи въ вашето съзнание или самосъзнание, не можете да бѫдете щастливи, защото самиятъ процесъ е обратенъ. Тъй е за сега. Той е процесъ на разрушение. И ние виждаме, че туй е така. Четете историята, разгледайте живота, какъ ще го обясните. Всичко въ свѣта, туй, което съдържа живота всичко се разрушава, едно друго се разрушава, а въ Божествения свѣтъ едно има, което разрушава, а другото сѫгражда. Човѣшкото разрушава, а Божественото съгражда. Значи, тия два живота паралелно вървятъ, докато единъ день Божественото включи човѣшкото вѫтрѣ, тогава ще дойде вѫтрѣшна хармония, и ще минемъ отъ едно състояние въ друго, ще минемъ отъ смърть въ животъ. Туй може да стане тази вечерь, то че е въпросъ на врѣмето, то е въпросъ на вашата бързина. Вие още тази вечерь може да го рѣшите, но може да го отложите за единъ часъ, два, три, петь часа и т. н, а може да го рѣшите веднага. Васъ, като ученици, нѣма какво да ви спъва. Свѣтътъ може да има нѣщо да го спъва? Вие сте дошли въ окултната школа, какво ще ви спъва? Ще кажете „Чакай да си помисля“. Какво има да си мислишъ? Съ хиляди години сте мислили, нѣкой отъ васъ сте на 20, 40, 60 години, и сериозно сте мислили. Съ образование сте, мислите.

    Тази Истина нѣма да я намѣрите никѫдѣ, тя не е написана въ никоя книга. Всѣка една книга е написана по закона на самосъзнанието и на съзнанието, а при онази великата Истина, която се крие въ подсъзнанието и свърхсъзнанието, тамъ всички учени хора мълчатъ, всички окултисти мълчатъ, и всички учители мълчатъ. Когато ученицитѣ на Хермеса сѫ го попитали за една дума отъ великата книга на живота, да имъ я изясни той само си стисналъ устата, и нищо не казалъ. А ние веднага ще си отворимъ устата два пѫти. И когато Иоанъ видѣлъ тия работи отгорѣ, казали му „Туй го запечатай“. Той е писалъ нѣщо, но туй, което е писалъ Иоанъ то е за съзнанието и самосъзнанието, а ония нѣща, които се отнасятъ до чисто Божественото, за тѣхъ му казватъ: „Това го запечатай, то е тайна!“

    Сега, на васъ, като ученици, ви трѣбва едно основно правило. Безъ туй правило, вие не може да направите никакъвъ успѣхъ. То е слѣдующето: вие трѣбва да се познавате, добрѣ да се познавате! Но туй познаване не може да стане чрѣзъ научно изучаване. Вие трѣбва да употрѣбите Любовьта, като едно срѣдство, вие трѣбва да залюбите единъ човѣкъ, за да го познаете. Бога ние чрѣзъ Любовь трѣбва да Го познаемъ, за да добиемъ вѣчния животъ. И сѫщиятъ законъ трѣбва да се приложи въ школата. Вие трѣбва да вложите Любовьта единъ къмъ другъ като единъ великъ законъ, за да се познавате. Само ако се познаваме, може да работимъ. Е, какъ ще работимъ? „Да се обичаме“. Ама какъ? Ти познавашъ ли го? „Азъ го познавамъ“. Но утрѣ се случатъ нѣкои особености въ неговия характеръ, казвашъ: „Азъ не мислѣхъ тъй, не го обичамъ“. Защо? Не го познавашъ. Въ любовьта ти познавашъ човѣка въ неговата основа, не може да има лъжа. Ти познавашъ човѣка такъвъ, какъвто си е. И като го познавашъ, ще постѫпишъ съобразно неговото естество. Защото, туй естество, което се съдържа въ подсъзнанието и свърхсъзнанието, то е Божествено естество, и съ този човѣкъ ще постѫпишъ тъй, както съ Бога. Ти ще го обичашъ. И ако въ една школа, каквото и да е тя, не се тури Любовьта като основенъ законъ за опознаване, никакви резултати не може да се постигнатъ. Слѣдователно, когато азъ говоря за Любовьта, подразбирамъ този великия принципъ, който сега трѣбва да вложите за да познавате окрѫжаващитѣ ви хора. Чрѣзъ закона на Любовьта вие трѣбва да познавате хората. Така ще се избѣгнатъ много от сегашнитѣ неприятности и нещастия. Щомъ познавамъ единъ човѣкъ, и щомъ той ни познава, ние се намираме вече въ закона на Божествената хармония. Защото, онзи цигуларь, който познава своето изкуство, той свири добрѣ. Двама музиканти, които познаватъ еднакво своето изкуство свирятъ правилно. Но ако единиятъ е училъ по една система, другиятъ по друга, единиятъ употрѣбява единъ ключъ, другиятъ другъ ключъ, тѣ не могатъ да свирятъ. Слѣдователно, всички трѣбва да се нагласятъ по закона на Любовьта, а туй нагласяване става чрѣзъ познание. Казвате: „Какво ще видимъ, ако познаемъ единъ човѣкъ? — Велико нѣщо е да познаете единъ човѣкъ! Даже най обикновения човѣкъ, ако вие го познаете съ Любовьта, вие ще се очудите на голѣмото невѣжество, което хората иматъ. Такова велико богатство се крие въ всѣка една душа! За творена е тази душа! Вие мислите, че е нищо. Не, такова едно грамадно богатство се крие въ нея вѫтрѣ. Единъ великъ свѣтъ се крие въ всѣка една душа! И да я познаешъ съ закона на Любовьта, то значи, да познавашъ Бога. Да познаемъ Бога, значи, да Го познаемъ въ Неговото единство. И да познаваме Бога въ Любовьта, то е да Го познаваме въ Неговото множество. Всѣки единъ човѣкъ е проявление на Бога. А Бога въ своята цѣлокупность и въ своето проявление, трѣбва да Го познаваме еднакво, понеже Той не се измѣня. Азъ къмъ Бога трѣбва да бѫда еднакво внимателенъ, и къмъ неговия пръстъ. Да допуснемъ, че Той има пръсти. Когато пипаме Неговия пръстъ, трѣбва да бѫдемъ толкова внимателни, както и къмъ цѣлата му рѫка. Ако допуснемъ, че Той има косми, къмъ единъ косъмъ трѣбва да бѫдемъ толкова внимателни, както бихме отдали важность на Неговитѣ очи, рѫка и пр. За менъ всичко има еднаква цѣна, защото у Бога всичко има една и сѫща цѣна. Слѣдователно, отъ туй гледище на Любовьта, душитѣ, като лѫчи, които изтичатъ отъ туй Божествено свърхсъзнание или подсъзнание, иматъ еднаква важность. Богъ на всички гледа еднакво безъ разлика! Той не се заблуждава отъ външнитѣ форми, които сега сте образували. Той не се заблуждава отъ вашето знание, нито отъ вашето неразположение, което сега имате, нѣкой взелъ повече, нѣкой взелъ по-малко. Той съ тия нѣща не се заблуждава. И казва Писанието тамъ, че трѣбва да обръщаме внимание на човѣшкитѣ сърца. На вашето сърце най-първо и послѣ на вашия умъ, но не какъ чувствувате и какъ мислите чрѣзъ закона на съзнанието и самосъзнанието, но чрѣзъ закона на подсъзнанието и свърхсъзнанието.

    Сега ние ще имаме единъ малъкъ опитъ, едно упражнение, го наричамъ азъ психическо упражнение. Туй упражнение е слѣдующето: тази вечерь ще идемъ отъ мѣсечината въ слънцето. Ще тръгнемъ отъ земята къмъ мѣсечината, и отъ мѣсечината до слънцето, и обратно — отъ мѣсечината къмъ земята. Сега, вие ще си прѣдставите, че излизате изъ вашето тѣло, ще отправите вашата мисъль първо къмъ мѣсечината. Всѣки отъ васъ ще си опрѣдѣли една скорость, съ която ще пѫтува. Съ 100 клм. или съ 200, 300, 500, 1 милионъ клм. или съ 10 мил. кил., и ще полетите съ тази бързина. Но да се не уплашите, вие ще турите тази бързина, която е поносима за васъ. Най-първо ще си опрѣдѣлите съ каква бързина ще се движите къмъ мѣсечината, и като достигнете до мѣсечината, въ съзнанието си, гледайте какви картини ще видите. Дали краката ви ще докоснатъ нѣкоя твърда почва, и каква ще бѫде тя, дали нѣкоя равнина или нѣкой високъ връхъ. Ще седите нѣколко минути, и слѣдъ туй ще се устремите къмъ слънцето. Около слънцето има единъ огненъ поясъ, ще се гмурнете, ще минете прѣзъ него, и ще влѣзете въ слънцето. Този поясъ е много горещъ, но вѫтрѣ не е тъй горещо. Като влѣзете вѫтрѣ, ще видите единъ много красивъ свѣтъ. Той е толкова красивъ, но дали ща го видите или не, важното е само какви прѣдставления ще имате. Нѣкои отъ васъ може само да припарятъ. Но има и друга опасность тукъ: между земята и мѣсечината има единъ студенъ поясъ, може нѣкой тамъ да се спре. Този леденъ поясъ, това сѫ извѣстни сили, електрически сили, които нѣкой пѫть засѣгатъ земята и я изстудяватъ. И вслѣдствие на тия засѣгания, земята е прѣтърпѣла катастрофи. Тамъ като минавате, нѣма да ви е страхъ. Нѣма да замръзнете, азъ ще ви придружавамъ. Нѣма да ви е страхъ, разбирате ли? Ние ще тръгнемъ сега. Опитътъ ще трае 15 минути; 5 минути до мѣсечината. Туй ще турите въ вашето подсъзнание. Разбирате ли? Законътъ е такъвъ, Вие ще ме питате: „Може ли да направимъ туй нѣщо?“ Можемъ, разбира се! Казано-свършено, тръгваме! Тази вечерь тръгваме! Вие ще кажете: „какъ ще бѫде това?“ То не е наша работа. Какъ? Искамъ и тръгвамъ до мѣсечината, Ще идемъ до мѣсечината — 5 минути, отъ тамъ до слънцето пакъ 5 минути, и 5 минути ще ни вземе обратния пѫть, да се върнемъ на земята. Сега ще се успокоите хубаво. Онѣзи, които нѣма да взематъ участие въ пѫтешествието, тѣ само ще ни изпращатъ, нѣма да дигатъ шумъ. Тѣ ще наблюдаватъ, ние ще се движимъ, и ще чакатъ като се връщаме назадъ. Но нѣма да кажете: „Дали ще се върнемъ?“ Ще идемъ, и ще се върнемъ назадъ. Сега ще започнемъ, тръгваме вече. Достатъчно сега, Е, какъ мислите, пѫтува ли се лесно до слънцето?

    Сега, тихо да изпѣемъ една пѣсень.

    пѣемъ: „Богъ е Любовь съ припѣва ѝ:

„Ний ще ходимъ въ тоя пѫть на свѣтлината,

На свѣтлината на свѣтлината!

Въ която царува Божията Любовь,

Божията Любовь (3)

    Въ окултното пѣние ще пѣешъ за себе си. Умътъ ти ще бѫде концентриранъ въ думитѣ и въ гласа. Само за себе си ще пѣешъ. Нищо да не ти отвлича вниманието навънъ.

Т. м.

14 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

2.I.1923.г

Ст. София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...