Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1917_01_28 Все що е писано

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 30 октомври 2014 - 07:14

"Все що е писано". Неделни беседи (1917).

Издание 1942 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Все що е писано

 

„Защото тѣзи сѫ дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано“[*]).

[*] Лука 21 : 22.

 

Въ този стихъ думата „отмъщение“ звучи странно, което показва, че не е на мѣстото си. Засега по-сполучлива дума, която да изрази смисъла на Христовитѣ думи, нѣма, нито въ българския езикъ, нито въ чуждитѣ езици. Донѣкѫде тази дума може да се замѣсти съ думитѣ „отчетъ, равносмѣтка, ликвидиране, равновесие“. Христосъ, Когото и доднесъ още считатъ за идеалъ по чувства, мисли, постѫпки и стремежъ, е казалъ нѣкои горчиви думи. Колкото и да сѫ неприятни тѣзи думи, тѣ действуватъ здравословно върху човѣшката душа, както горчивитѣ хапове върху организма на болния. Какъ би могълъ човѣкъ да изправи своята изопачена мисъль, ако на пѫтя си не срещне противодействието на правата мисъль ? Много християни и доднесъ още мислятъ, че могатъ да живѣятъ, както разбиратъ, да правятъ погрѣшки, безъ да си даватъ отчетъ за тѣхъ, безъ да носятъ последствията имъ. Тѣ мислятъ, че, като се разкаятъ и обърнатъ къмъ Бога, веднага грѣховетѣ имъ ще се заличатъ. Погрѣшкитѣ се заличаватъ, само когато се изправятъ.

 

Истинскиятъ идеаленъ животъ изключва всички погрѣшки и престѫпления. Грѣхътъ, погрѣшкитѣ сѫ случайни, вметнати нѣща въ живота. Тѣ ставатъ понѣкога несъзнателно, а понѣкога — съзнателно, или, споредъ езика на съвременната юриспруденция — съ омисълъ, или безъ омисълъ. Следователно, задачата на хо­рата не се заключава въ правене на погрѣшки и престѫпления. Тѣ сѫ дошли на земята по една необходимость на своето развитие. Тѣ иматъ велика мисия и пред­назначение — да завладѣятъ земята, да бѫдатъ господари на всички животни. Какво значи, да владѣе човѣкъ ? Кой

 

може да владѣе и да бѫде господарь ? Да владѣешъ земята, това значи, да я обработвашъ, както трѣбва, да туришъ редъ и порядъкъ навсѣкѫде. Да бѫдешъ господарь на животнитѣ, това значи, да ги рѫководишъ, така да се грижишъ за тѣхъ, че и тѣ да бѫдатъ доволни отъ тебе. Само разумниятъ, добриятъ и свободниятъ човѣкъ може да владѣе земята и да бѫде господарь на по-слабитѣ сѫщества.

 

„Защото тѣзи сѫ дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано“. Този стихъ може да се раз­гледа въ широкъ смисълъ — по отношение на цѣлото човѣчество, и въ тѣсенъ смисълъ — по отношение на личния животъ на човѣка, както и по отношение на неговото тѣло. Човѣшкото тѣло представя неговата земя, съ всички растения и животни по нея — риби, птици, млѣкопитаещи. Всичко това човѣкъ трѣбва да завладѣе, но, тъй като принадлежи на другъ Господарь, той носи отговорности за сѫществата, които стоятъ подъ него и на които става временно господарь. Христосъ казва: „Господи, тѣзи овце, които ми даде, сѫ Твои, затова азъ полагамъ живота си за тѣхъ“. Ето защо, човѣкъ трѣбва да знае, че за всѣка властъ, която му е дадена, носи отговорности. Всѣки иска да бѫде силенъ, но придобиването на тази сила има смисълъ, само когато се употрѣбява за нѣщо добро и велико. Иначе, тя е безпредметна. Силата, както дарбитѣ и способноститѣ на човѣка, се придобиватъ по­степенно, съ развитието на човѣка, а не изведнъжъ. Знаете ли, колко хиляди години е работила гѫсеницата, докато придобие изкуството да преде, да се за­вива въ пашкулъ и да се превърне въ пеперуда. Които не сѫ запознати съ естествената история, ще кажатъ, че Богъ е създалъ всичко. Богъ е далъ условия на всички живи сѫщества да се развиватъ, но тѣ сами трѣбва да правятъ усилия, да подобрятъ живота си, т. е. да минаватъ отъ по-низко на по-високо стѫпало. Който иска да проследи пѫтя на развитието, което става съ нѣкои сѫщества, нека вземе едно бубено семе и го наблюдава, първо подъ микроскопъ, после съ лупа, да види, презъ какви процеси минава, какъ се диференциратъ клеткитѣ, докато се превърне въ малко червейче, следъ това въ буба, въ какавида и най-после въ пеперуда. Ще кажете, че развитието на бубеното семе е несъзнателенъ процесъ. На земята бубата живѣе несъзнателно, но въ другъ нѣкой свѣтъ, по-високъ отъ този на земята, бубата е съзнателно сѫщество. Затова е казано въ Писанието: „Кѫдето е сърдцето ти, тамъ ще бѫдешъ и ти“. Съ други думи казано: Кѫдето е съзнанието ти, тамъ живѣешъ. Ако съзнанието на бу­бата не присѫтствува на земята, тя минава за насъ като несъзнателно сѫщество.

 

Бубата живѣе несъзнателно на земята, но какво ще кажемъ за човѣка, който минава презъ опитностьта на блудния синъ ? Той се отдѣлилъ отъ Бога, скѫсалъ връзката си съ своето висше съзнание и тръгналъ по свѣта да странствува. Има ли право човѣкъ да се отдѣля отъ Бога ? Щомъ се прекѫсне връзката между Божественото и човѣшкото съзнание, човѣкъ има право да се отдѣли отъ Бога; има право да стран­ствува по свѣта; има право да изяде и изпие богат­ството на баща си съ леки, повръхностни приятели и приятелки; има право да стане свинарь, да ходи окѫсанъ и босъ; най-после, когато се пробуди съзнанието му, има право да се върне при баща си и да каже: „Приеми ме като единъ отъ твоитѣ слуги. Не съмъ достоенъ да се нарека твой синъ. Сгрѣшихъ предъ тебе и предъ Бога, прости ми". И бащата има право да посрещне сина си съ радостъ, да го пригърне и цѣлуне и да заповѣда въ негова честь да заколятъ най-угоеното теле. И по- голѣмиятъ братъ има право да се сърди, че баща му заклалъ най-угоеното теле за по-малкия си синъ, който изялъ и изпилъ всичко, и се върналъ при баща си голъ и босъ, като последенъ сиромахъ. Такава е сѫдбата на всѣки човѣкъ, на всѣко семейство, на всѣко общество и на всѣки народъ, които сѫ се отклонили отъ Бога. Това става днесъ по цѣлия свѣтъ.

 

Казано е въ Писанието, че Синъ Человѣчески ще дойде втори пѫть на земята. Съ какво ще се ознаменува идването на Христа? — Съ пробуждане на човѣшкото съзнание. Когато човѣкъ осиромашее, ко­гато изгуби всичкото си багатство и тръгне гладенъ, голъ и босъ по свѣта, тогава ще съзнае, че е сгрѣ- шилъ, че е взелъ кривъ пѫть и ще започне да очаква идването на Христа. Това означава пробуждане на човѣшкото съзнание. Това е процесъ, който се на­лага вече на хората. Всѣки трѣбва да се върне при своя Баща, да съзнае погрѣшката си и да се разкае. Само така човѣкъ ще види последствията на своя жи­вотъ, както въ миналото, така и въ настоящето. И блудниятъ синъ си даде смѣтка за своя миналъ животъ, разбра, какво е придобилъ и какво загубилъ и едва тогава реши да се върне при баща си. Той разбра, че съ свинарство нищо не се постига. Най-после гладътъ го застави да се върне при баща си, да стане неговъ слуга. Ще кажете, че е страшно положението на човѣка, когато тръгне по свѣта гладенъ, голъ и босъ. Ако сте дошли до това положение и сте се разкаяли и върнали при баща си, радвайте се, че вѫ- трешнитѣ ви дрипели, т. е. вѫтрешнитѣ ви недостатъци сѫ излѣзли навънъ, сами да ги видите и изправите. Радвайте се, че сте поумнѣли. Когато поумнѣе, човѣкъ е отвѫтре ситъ, облѣченъ и обутъ, а отвънъ — гла­денъ, окѫсанъ и босъ. Благодарете, че разумностьта е влѣзла въ васъ, и вие можете вече да се върнете при Баща си и да кажете: Отче, прости ме, сгрѣшихъ предъ Тебе, но научихъ великия законъ, че на всѣки се от­дава заслуженото.

 

„За да се изпълни все що е писано“. Тѣзи думи се отнасятъ и до всички съвременни общества, държави и народи. Европейскитѣ народи ще оголѣятъ, ще изгубятъ силата си, ще настане гладъ на земята: кокошки, пуйки, агнета, прасета ще намалѣятъ, почти ще изчезнатъ. Не само това, но и хлѣбътъ ще се намали, ще се дава дневно по 200—300 гр. на човѣкъ. Може да се случи и да гладувате по два-три деня. Всѣки ще се пита: Защо дойдоха тѣзи времена до главата ни ? Кой е виновенъ за бедствията по свѣта ? — Виновникътъ не е единъ; всѣки, самъ за себе си, е виновенъ за лошитѣ последствия. Когато ти яде и пи съ приятелитѣ си, тѣ ли сѫ виновни за твоето пропадане ? Тѣ бѣха твои гости. Ти ги покани да се повеселишъ съ тѣхъ; ти имъ даде срѣдства да ядатъ и пиятъ съ тебе, да прекарашъ по-весело. На кого се сърдишъ сега? Както си ялъ и пилъ, безъ да мислищъ за послед­ствията, сега ще бѫдешъ герой да понесешъ закона за възмездието върху себе си. Ще благодаришъ на този законъ, че ти дава възможность да се изправишъ.

 

Религиознитѣ хора се готвятъ, като заминатъ отъ гози свѣтъ, да отидатъ въ другъ, по-организиранъ и съвършенъ. Ако отъ плоднитѣ дървета падатъ незрѣли плодове, кѫде ще отидатъ ? Ще ги изнесатъ ли на па­зара ? Ще ги сложатъ ли на трапезата на нѣкой богатъ човѣкъ ? Ще ги видите ли въ джоба на нѣкое дете ? Незрѣлитѣ плодове ще останатъ при дънера на стъблото, докато изгниятъ. За тѣхъ другиятъ свѣтъ е затворенъ. Незрѣлитѣ плодове ще останатъ дълго време на дървото — тукашниятъ свѣтъ, докато узрѣятъ. Следователно, за неподготвенитѣ хора този и онзи свѣтъ е единъ и сѫщъ. Дълго време човѣкъ ще живѣе на зе­мята, дето ще се учи, ще расте и ще се развива, докато свърши развитието си. Тукъ той ще следва първоначално училище, после прогимназия, гимназия и университетъ. Следъ това ще влѣзе въ великата житейска школа да приложи наученото. И най-после, когато за­върши и последната, житейската школа, тогава ще влѣзе въ организирания свѣтъ, нареченъ „небе“. На небето приематъ само учени хора, които сѫ напълно узрѣли. Който отиде тамъ, веднага ще му се даде работа, която трѣбва да свърши добре. Тамъ не приематъ хора безъ работа. Който влѣзе неподготвенъ въ онзи свѣтъ, ще го оставятъ два-три деня, като гостъ, и следъ това ще му възложатъ нѣкаква работа. Не може ли да я свърши, ще го изпратятъ отново на земята.

 

Една баба сънувала, че отишла на онзи свѣтъ. Първото нѣщо, което видѣла тамъ, било една голѣма маса, покрита съ бѣло, и предъ нея седѣли нѣколко бѣлобради старци, съ книга въ рѫка. Тя разбрала, че четатъ нѣщо, занимаватъ се. Това я смутило, понеже не знаела, какво да говори и какъ да се обърне къмъ такива учени хора. Единъ отъ тѣхъ я запиталъ: Бабо, защо си дошла ? Знаешъ ли да четешъ и да пишещъ ? — Не зная, синко, не съмъ учила. — Щомъ не знаешъ да четешъ и да пишешъ, ще носишъ вода. — Е, синко, цѣлъ животъ носихъ вода на земята, дотегна ми вече, а вие и тукъ ме карате на сѫщата работа. — Ако не искашъ да но­сишъ вода, ще се върнешъ на земята да се научишъ да четешъ и да пишешъ.

 

Докато е на земята, човѣкъ минава презъ три области на живота. Първата область е стомахътъ. Живѣе ли още въ стомаха, човѣкъ се съобразява съ неговитѣ правила и закони. Стомахътъ дава угощения и кани гости. Всички се нареждатъ предъ трапезата и очакватъ да се сложи онова, което домакинята е приготвила. За- почватъ да слагатъ едно следъ друго — супа, печена кокошка или пуйка, пражоли и отвреме на време по една-две чаши шестгодишно винце, да се развеселятъ сърдцата на гоститѣ. Всички ядатъ и благославятъ Го­спода за благата, които имъ е далъ. Така се разбира животътъ отъ гледището на стомаха. Ако запитате чо­вѣка, защо яде кокошки, агънца, прасета, ще каже, че така е опредѣлено отъ Бога, да владѣе животнитѣ и да имъ бѫде господарь. Той вкарва всички животни въ стомаха си и се чувствува доволенъ. Като влѣзатъ вѫтре, тѣ започватъ да го питатъ: Господарю, какво да работимъ тукъ ? Всѣко животно започва да се проявява по своему: свинята започва да рови, волътъ — да боде, кокошката — да разхвърля, каквото намѣри, пуйката — да се надува. Не се минава много време, стомахътъ на господаря се разстройва, храносмилането му се затруд­нява. Той страда, пъшка, вика лѣкарь да му помогне и се чуди, какво е станало съ него. Много просто: живот­нитѣ, които сѫ влѣзли въ него, не могатъ да се помирятъ. Тѣ създаватъ разстройство въ организма. Лѣкарьтъ предписва очистително, господарьтъ повръща, пре­чиства стомаха си и се облекчава.

 

Какво означава думата „повръщане“? Споредъ мене, думитѣ „повръщане“ и „одумване“ сѫ синоними. Както преяждането разстройва стомаха, така лошитѣ и нечисти чувства разстройватъ сърдцето. Като знаете това, не допущайте нито да влизатъ въ сърдцето ви, нито да излизатъ отъ него отрицателни чувства. Защо трѣбва да се одумвате едни-други ? Влѣзе ли нѣкое от­рицателно чувство въ сърдцето ви, веднага го повърнете назадъ. Нѣкой ялъ развалена храна и тръгва отъ кѫща на кѫща да разправя, каква била храната, докато най-после я повърне и се освободи. Ако не раз­правя за себе си, ще говори за своитѣ близки, че яли лоша храна. Не яжте нечиста храна, да не става нужда да разправяте на другитѣ, какво сте яли. Не го­ворете нито за себе си, нито за близкитѣ си. Устата е създадена да приема чиста, здравословна храна, а не да изхвърля нечистата навънъ. Две врати има човѣкъ: отъ едната приема, отъ другата изхвърля. Ако отъ една и сѫща врата приема и изхвърля нѣщата, той е нару- шилъ хармонията въ своя организъмъ. Този законъ е общъ и за физическата, и за духовната храна. Отъ една врата ще приемашъ, отъ друга ще изхвърляшъ. Допус­нете ли нѣщо да излѣзе презъ устата, то трѣбва да бѫде най-хубаво. Не е позволено на човѣшкия езикъ да си служи съ отрицателни и горчиви думи. Затова е казано въ Писанието: „За всѣка праздна дума ще давате от­четъ“.

 

Сѫщото се отнася до мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Човѣкъ е свързанъ съ разумния свѣтъ, съ сѫщества отъ висока култура — светии, ан­гели, арахангели, които държатъ смѣтка за всѣка не­гова постѫпка, за всѣка мисъль и чувство, които из­лизатъ отъ ума и сърдцето му. Единъ день той ще от- говаря за всичко, което е допусналъ въ себе си. Чо­вѣкъ дохожда на земята, ражда се, яде, облича се, учи. Изразходва се грамадно количество слънчева енер­гия — свѣтлина и топлина, различни елементи — кислородъ, водородъ, азотъ, фосфоръ, желѣзо, сребро, злато и т. н. Всичко това струва милиони и мили­арди. Ние виждаме, че човѣкъ расте, развива се, но колко струва той на природата, не знаемъ. Колко енер­гия сѫ изразходвали разумнитѣ сѫщества, като сѫ ра­ботили и работятъ върху него, и това не знаемъ. Направете смѣтка, колко костува единъ човѣкъ, който е живѣлъ сто години на земята, за да разберете, има ли право той да злоупотрѣбява съ онова, което му е да­дено. Който злоупотрѣбява съ правата, които му сѫ да­дени, лишава се отъ благоприятнитѣ условия на жи­вота, да се ражда и преражда. Да не може човѣкъ да се преражда, това значи, да бѫде завинаги затворенъ.

 

Днесъ нѣма вече условия за злото. Синъ Человѣчески дойде на земята, именно, затова: да освободи човѣчеството отъ злото, отъ лошитѣ хора и животни. Съ други думи казано, всички обикновени човѣшки идеали ще изчезнатъ и ще се замѣстятъ съ вѣчни. Всѣка мисъль, всѣко желание, които не се основаватъ на нѣкакъвъ великъ идеалъ, сами по себе си ще изчезнатъ. Само една мисъль да остане въ главата ви и едно желание въ сърдцето ви, но да сѫ безсмъртни. Какъвъ смисълъ има, че сте ро­дили десеть деца, които не изпълняватъ Божията воля? Какво дете е това, което не обича баща си? Безъ любовъ не могатъ да се проявятъ нито вѣрата, нито надеждата. Любовьта е първиятъ и най-силенъ стимулъ за човѣка. Любовъта на Бога къмъ човѣчеството, къмъ всичко живо Го заставя да дойде въ свѣта, между хората. Обикновено Богъ посещава свѣта въ усилни и тежки времена, когато човѣчеството минава презъ голѣми кризи. Днесъ времената сѫ тежки, хората и народитѣ мина­ватъ презъ голѣми изпитания, поради което Богъ е най- близо до тѣхъ.

 

Като се говори за прераждането, мнозина не го признаватъ, но това не е важно. Какво отъ това, че нѣ­кой не признава известенъ фактъ ? Независимо това, фактътъ е на лице. Хората сѫ сѫществували и преди историческитѣ времена, сѫществуватъ и днесъ. Тѣ се раж­дали и прераждали, благодарение на което придобивали по нѣщо ново, усъвършенствували се. Човѣкъ се пре­ражда, но съ нови имена. Сѫщото става и съ народитѣ. Сегашнитѣ народи, наречени германци, англичани, рус­наци, французи, българи и др., сѫществували едно време подъ други имена. Колко време е живѣлъ чо­вѣкъ на земята, точно не се знае — различни мнения има по този въпросъ. Споредъ Библията, човѣкъ сѫществува отъ осемь хиляди години; споредъ окул- тиститѣ — отъ 18 милиона години. Богъ иде на зе­мята не да сѫди хората, но да пречисти свѣта. Какъ ще го пречисти ? — Чрезъ огънь. Затова е казано въ Писанието: „Всѣко дърво, което не дава плодъ, ще се изкорени и въ огънь ще се хвърли“. Дървото не може да живѣе на камениста почва, пръсть му трѣбва. Сле­дователно, всѣки човѣкъ, който не дава плодъ, ще се изкорени и ще се хвърли въ огъня. Кога човѣкъ дава плодъ ? — Когато живѣе споредъ законитѣ на любовьта. Вънъ отъ любовьта нѣма животъ, нѣма никакво постижение. Презъ дългия животъ, който е прекаралъ на земята, човѣкъ ималъ грижата да си създаде почва, която да разоре, обработи и посѣе, както прави земедѣлецътъ съ своитѣ ниви. Върху тази почва сѫ паднали голѣмъ брой нечисти мисли и желания, които сѫ я покварили. Тя трѣбва да се пречисти. Какъ ? — Като се преобърне нѣколко пѫти съ ралото и се остави изве­стно време на слънце да се пече, докато стане плодородна.

 

За да помогне на човѣка въ пречистване на неговата почва и освобождаване отъ грѣха, разум­ниятъ свѣтъ, т. е. Провидението му изпраща страдания. Въ този смисълъ, страданието е плугътъ, чрезъ който се разорава нашата почва. Тя трѣбва да се разоре нѣколко пѫти и да се изложи на слънце, докато се пречисти. Така, именно, тя става годна за посѣване на чисти мисли и чувства. Хиляди години наредъ Бо­жията Любовь трѣбва да действува върху човѣшката душа, за да върже най-после плодове. Докато узрѣятъ плодоветѣ, естествено е, човѣкъ да бѫде недоволенъ, киселъ. Първоначално плодътъ е киселъ и горчивъ. Колкото по-дълго време се излага на слънцето, той става все по-сладъкъ, докато узрѣе напълно и стане сладъкъ и ароматенъ. Процесътъ на узрѣването е свършенъ. Тъй щото, когато нѣкой човѣкъ е киселъ и недоволенъ, ще знаете, че той се намира въ началото на своя животъ — въ зародишно състояние, едва е завързалъ. Следъ нѣколко Божествени години той ще узрѣе и ще стане сладъкъ — недоволството му ще се превърне въ доволство. Не е лошо човѣкъ да се гнѣви и да е недоволенъ. Гнѣвътъ и недоволството сѫ на мѣсто, когато почиватъ на принципална основа. Всѣко нѣщо има смисълъ, когато е на мѣсто, т. е. когато има основание.

 

Въ турско време българитѣ сѫ имали голѣмъ страхъ отъ ошурджиитѣ, т. е. бирницитѣ, които сѫ събирали голѣми данъци. Докато ошурджията не е дошълъ, българинътъ билъ спокоенъ. Той излизалъ предъ пѫтната врата, взималъ прѫчка и ножъ въ рѫка и на едро дѣлалъ, като разисквалъ по различни въпроси. Обаче, ако дойдѣлъ нѣкой и кажелъ: Ошурджията иде! — веднага българинътъ се стрѣскалъ, обръщалъ прѫчката къмъ се­бе си и започвалъ да дѣла ситно и да мисли, какъ ще плати данъка си. Преди това той свободно си размишлявалъ и се произнасялъ, че Богъ не сѫществува. Щомъ дойде ошурджията, Богъ сѫществува — тоягата, т. е. правдата се налага. И той обръща тоягата къмъ себе си. Като имашъ пари, князъ си, бейденъ — бей си. Като нѣмашъ пари, и титлата губишъ.

 

Единъ младъ, красивъ момъкъ се радвалъ на сво­бодата, която ималъ. Дружелъ съ моми и момци и се чувствувалъ независимъ. Момитѣ го харесвали и за голѣмата свобода, съ която се ползувалъ, го наричали „князъ на князетѣ“. Единъ день той решилъ да се сгоди. Момитѣ го наричали вече само князъ. Следъ това се оженилъ. Сега го считали обикновенъ човѣкъ, като всички хора. Най-после той се развелъ съ жена си, и всички започнали да гледатъ на него като на посмѣшище, на човѣкъ, който стои по-долу отъ обикновенитѣ хора.

 

Богъ изпраща хората на земята свободни, да се чувствуватъ независими и да живѣятъ като князе. Какво правятъ тѣ ? Намѣрятъ нѣкой мѫжъ или нѣкоя жена и се обвързватъ. Тѣ изгубватъ свободата си и падатъ по- долу отъ князъ. После се оженватъ — ставатъ обикно­вени. Най-после се развеждатъ — ставатъ за посмѣши­ще на хората. Щомъ сѫ направили погрѣшка, ще я изправятъ. Мѫжътъ дѣла прѫчката на ситно, жената — сѫщо, мислятъ, какъ да платятъ данъцитѣ си на ошур­джията. Не се свързвайте съ хора, които иматъ да плащатъ на ошурджията.

 

„За да се изпълни все що е писано“. Съ други думи казано Сѫдъ Божи иде въ свѣта! — Кога ще дой­де Божиятъ сѫдъ? —Когато Божествената свѣтлина влѣзе въ умоветѣ на хората, и тѣ започнатъ да виждадъ ясно всичко, каквото сѫ направили въ сегашния и въ миналия си животъ. Тѣ се намиратъ вече предъ нова задача, да изправятъ живота си, да изправятъ всичкитѣ си погрѣшки. Благодарете за свѣтлината, която ви е дадена, и бѫдете готови, като блудния синъ, да се обърнете къмъ Бога съ разкаяние и смирение и кажете: Господи, бѫди милостивъ къмъ насъ! Не изпълнихме волята Ти, но сега сме готови да станемъ слуги, да Ти служимъ съ любовь. Помолете се на Бога да напише имената ви въ книгата на живота. Откажете се отъ лъ­жата, на която сте служили съ години, и приемете исти­ната. Ако не сте готови да служите на Бога отъ благодарность, вие ще се намѣрите въ положението на единъ гръцки царь, който отговорилъ на своя добъръ лѣкарь съ неблагодарность.

 

Гръцкиятъ царь, за когото се говори въ разказа, страдалъ отъ проказа. Въ царството му дошълъ единъ знатенъ лѣкарь, нѣкой си Дубанъ, който се заелъ съ лѣкуването на царя и въ скоро време го излѣкувалъ. Въ знакъ на благодарность, царьтъ назначилъ лѣкаря на една отъ първитѣ служби въ царството. Отъ зависть къмъ него, неприятелитѣ му започнали да правятъ различни интриги, които достигнали до ухото на царя. Той повѣр- валъ на интригитѣ и, за да се освободи отъ лѣкаря, заповѣдалъ да го екзекутиратъ. Преди да се изпълни заповѣдьта на царя, лѣкарьтъ се явилъ при него, разказалъ му истинското положение, въ което се намиралъ, и го помолилъ за милость. Царьтъ не се съгласилъ и потвърдилъ присѫдата. Тогава лѣкарьтъ казалъ: Ще ви оставя една книга, въ която ще намѣрите отговоръ на всички трудни въпроси, които ви вълнуватъ. Като прелиствате книгата, заедно съ отговоритѣ на въпроситѣ, ще чувате и моя гласъ — главата ми ще про­говаря. Царьтъ взелъ книгата и се зарадвалъ, че ще има възможность да прави интересни наблюдения. Следъ екзекутирането на лѣкаря, обещаната отъ него книга, била вече на царската маса. Царьтъ всѣки день обръ­щалъ по единъ листъ на книгата, да чете написаното въ нея. Обаче, колкото повече прелиствалъ книгата, толкова повече положението му се влошавало. Ли­стата били напоени съ нѣкаква отрова. Когато отворилъ последния листъ на книгата, царьтъ чулъ, че се говори: Това е възнаграждението на всѣки чо­вѣкъ, който, за направеното добро, отговаря съ не­благодарность. Така завършилъ живота си неблагодарниятъ царь.

 

Кой е лѣкарьтъ, който лѣкува човѣшката проказа ? — Христосъ. Вмѣсто да благодарите, вие ще отрѣжете главата Му, за да се освободите отъ Него. Тогава ще дойде при васъ дяволътъ, чиито интриги слушате, и ще ви даде книгата, която всѣки день ще прелиствате, да четете отъ нея мѫдритѣ му съвети. Листата на тази книга сѫ пропити съ отрова. Като четете мѫдритѣ дя­волски съвети, постепенно ще се отравяте, докато дой­дете до последния листъ. Тогава ще чуете гласа на дя­вола, който ще ви каже: Това е възнаграждението на всѣки грѣшникъ, който, за направеното му добро, отго­варя съ зло. Той не заслужава да живѣе.

 

Мнозина се оплакватъ отъ неправдитѣ въ живота и отдаватъ всичко на Бога. Щомъ мислятъ така, не­правдата е въ тѣхъ. Ако е даденъ само единъ жи­вотъ на човѣка, има право да се оплаква. Но какво ще кажете, като знаете, че много пѫти живѣете на земята ? Не мислите ли, че вие сами сте създали неправдата ? Вие живѣете по Божия благодать. Богъ е толкова снизходителенъ къмъ васъ и, въпрѣки това, вие пакъ роптаете. Нова епоха иде, нова култура, нови условия. Новата епоха се ознаменува съ това, че Богъ иде въ свѣта, да тури редъ и порядъкъ, да отдѣли смъртнитѣ отъ без- смъртнитѣ, грѣшнитѣ отъ праведнитѣ. Всѣки самъ си опредѣля категорията, въ която ще живѣе. Грѣшниятъ, съ своитѣ изопачени и нечисти мисли и желания, ще си създаде съответно тѣло, съ съответенъ мозъкъ, дро­бове и стомахъ. Мислитѣ и желанията на човѣка се въплътяватъ въ такава форма, която отговаря на тѣхъ. Тъй щото, не се чудете, защо сѫществуватъ различни форми: мечки, вълци, тигри, лъвове, змии и др. Формитѣ се създаватъ споредъ мислитѣ, чувствата и жела­нията. Не се чудете, защо сѫществуватъ добри и лоши хора, защо нѣкои сѫ здрави, бодри и енергични, а други — болни, хилави и неспособни за работа. Не се питайте, защо сѫществуватъ микробитѣ, които рушатъ човѣшкия организъмъ. Следъ всичко това лѣкаритѣ се събиратъ да обмислятъ този въпросъ, да на­мѣрятъ начинъ, какъ да се справятъ съ микробитѣ. Има микроби, които въ 24 часа могатъ да изпратятъ човѣка на онзи свѣтъ, въ свѣта на мѫчението. Микро­битѣ сѫ страшенъ бичъ за човѣка.

 

„Тѣзи сѫ дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано“. Питате: Отмъщава ли Богъ на хората? Чрезъ микробитѣ ли трѣбва да имъ отмъщава ? Не отговарямъ на въпроса ви, но питамъ: Какви ще бѫдатъ отношенията ви къмъ вашия съседъ, който съзнателно пуща свинетѣ си да ровятъ въ вашата добре наредена градина? Вашата градина не е за свинетѣ на съседа ви. Вие сте работили въ нея съ любовь и радость за своитѣ близки и приятели. Който ви обича, нека влѣзе въ градината ви да се разходи, да се порадва на хубавитѣ цвѣтя и плодове.

 

Представете си, че бащата на едно семейство билъ въ странство. Като се връща въ дома си, той купува хубави подаръци на четиритѣ си дъщери и на жена си. Едва пристигналъ, дветѣ му дъщери спиратъ вниманието си върху подаръцитѣ и накититѣ, които баща имъ носи, разглеждатъ ги, любуватъ имъ се, но на баща си не обръщатъ никакво внимание. Че той е уморенъ, че трѣбва да се измие, да си хапне и почине, това не се отнася до тѣхъ. Обаче, другитѣ две отправятъ всичкото си внимание къмъ него: едната му носи вода да се из­мие, дрехи — да се преоблѣче; другата приготвя ядене да си хапне и почине. Тѣ не мисдятъ още за подаръцитѣ. Бащата е внимателенъ и къмъ четиритѣ си дъ­щери, но къмъ първитѣ две има едно отношение, а къмъ вторитѣ — друго. Той нѣма да изрази отноше­нието си външно, но вѫтрешно вече има нѣкаква раз­лика. Оттукъ вадимъ закона: Любовьта любовь ражда. Омразата не може да роди любовь. Отъ страхъ, мо- жешъ да дадешъ видъ, че обичашъ нѣкого, но щомъ се махне причината, която произвежда страха, омразата се увеличава. Любовьта изключва страха, обаче, безлюбието, омразата раждатъ страха. Само лошитѣ, тъмнитѣ духове се страхуватъ, а не свѣтлитѣ и добритѣ. Следователно, щомъ влѣзе нѣкой лошъ, тъменъ духъ въ васъ, вие веднага започвате да се страхувате. Из- пѫдете лошия духъ отъ себе си. Нека той стане вашъ слуга, а не господарь. Щомъ го изпѫдите, вие ставате силни, смѣли, повдигате съзнанието си и влизате въ една свѣтла область, дето цари любовь и съгласие, свѣтлина и миръ. — Какво ще стане съ свѣта ? — Не мислете за това, мислете за себе си. Другъ е билъ до- сега господарьтъ на свѣта, но днесъ той е вързанъ. Той трепери сега, страхува се, съжалява, че е изгубилъ властьта си. Ще го изпратятъ долу, въ низшия свѣтъ, да се научи да работи. Той е ялъ и пилъ, но работа се иска отъ него — друго спасение нѣма. Щомъ е вързанъ главниятъ господарь, съ малкитѣ господарчета лесно ще се справите. Всѣки ще върже малкото господарче въ себе си и ще го тури на работа. Не се страхувайте отъ този господарь, неговото царство е свършено. Ту­рете Христа за глава на вашето царство и вървете по Неговия пѫть. Само така ангелитѣ ще ви бѫдатъ прия- тели, и вие ще ходите въ свѣтлина. Това иска Богъ отъ всички. Слушайте гласа Му и бѫдете готови да изпъл­ните Неговата воля. Дошло е време вече за скѫсване връзкитѣ съ стария господарь и да възстановите връзкитѣ си съ Онзи, Който ви е създалъ, Който ви обича и мисли за васъ.

 

Религиознитѣ хора се готвятъ, като отидатъ на онзи свѣтъ, да минатъ презъ всички планети и да се установятъ на слънцето. И това ще бѫде, но не сега. Вие още не сте готови за другитѣ планети. Има смисълъ да обиколи човѣкъ всички планети и звезди, но да при­добие нѣщо, да се измѣни, да стане новъ човѣкъ. А тъй, да мине и замине само, да види нови нѣща, безъ да разбере смисъла имъ, не заслужава да се изразходва толкова енергия. Ще дойде день, когато човѣкъ ще пѫтува свободно отъ една планета въ друга, но не съ се­гашното си тѣло. Ново тѣло трѣбва да си създадете, което да може да се разглобява и отново създава, за да го пренасяте отъ едно мѣсто на друго. Ще дойде день, когато човѣкъ ще пѫтува по земята безъ тренове, безъ автомобили и аероплани. Той ще има ново тѣло, устрое­но по новъ начинъ. Самъ той ще разполага съ нова свѣтлина и знания, ще познава законитѣ на Всемира и ще ги прилага. Тогава той нѣма да оре и копае зе­мята, както днесъ прави, но ще се храни по особенъ начинъ, който днесъ и най-ученитѣ не познаватъ.

 

Христосъ казва:: „Иди си сега и повече не грѣши“. Да не грѣши човѣкъ, това значи, да не престѫпва Божия законъ. Който реши да служи на Бога, той изпълнява Неговия законъ. Щомъ влѣзешъ въ обществото на ан­гелитѣ, ти се повдигашъ. Голѣмо благословение е за човѣка да има приятелството на ангелитѣ, на светиитѣ, на добритѣ хора въ свѣта. Всѣки ще се надпреварва да ти даде нѣщо. Страшно е, обаче, да попаднешъ между неприятели. Всѣки гледа да вземе нѣщо отъ тебе, да те ограби и погуби. Царството Божие не погубва човѣка. Тамъ живѣятъ хора въ пълно обединение, въ служене на любовьта. Тамъ всички живѣятъ единъ за другъ, а днесъ всѣки живѣе за себе си. Подъ думата „себе си* разбираме низшето въ човѣка: млѣкопитаещи,

 

птици, риби. Затова, именно, Христосъ казва: „Който не се отрече отъ себе си, не може да бѫде мой ученикъ“. Като се откаже отъ низшето, човѣкъ има въз­можность по-бързо да еволюира. Законътъ за ево­люцията е общъ за всички сѫщества — и за хората, и за животнитѣ. Колкото по-грѣшенъ е човѣкъ, толкова по-бавно еволюира. Той е изложенъ на голѣми стра­дания, за да се пробуди съзнанието му. Сѫщиятъ за­конъ се отнася и до животнитѣ. Тази е причината, дето едни животни страдатъ повече отъ други. Колкото по- тежки сѫ страданията на едно сѫщество, толкова по­вече има да плаща.

 

Като изучавате естествена история, виждате, какъ формитѣ постепенно минаватъ отъ една въ друга и се усъвършенствуватъ. Разбира се, това е дълъгъ процесъ който се извършва въ продължение на хиляди години. За насъ не важи времето, а резултатитѣ. Ето защо, като дойдете до животнитѣ, не гледайте на тѣхъ съ пренебрежение, но знайте, че единъ день и тѣ ще се из- мѣнятъ, ще се повдигнатъ. По съзнание, по материални условия животнитѣ сѫ по-долу отъ човѣка, но и тѣ единъ день ще се повдигнатъ. Ако знае, какъ да влѣзе въ връзка съ тѣхъ, човѣкъ може да се разговаря и съ коня, и съ вола, и съ кучето, даже и съ по-низкостоещитѣ животни. Овчарьтъ, който живѣе въ колиба, и царьтъ, който живѣе въ палатъ, се намиратъ при различни фи­зически и духовни условия, но вие можете да се раз­говаряте и съ двамата. Има хора, които, по съзнание, не стоятъ по-високо отъ животнитѣ. Има и животни, които, по съзнание, сѫ като хората. Ето защо, не трѣбва да се влияете отъ външната форма на нѣщата, но да обръщате внимание на съдържанието и на смисъла имъ. Истината разкрива произхода на човѣка. Единъ день, когато влѣзете въ духовния свѣтъ, вашитѣ мисли и чувства ще станатъ обективни и, като ги видите, ще се засрамите отъ себе си, ще разберете, че не сте готови за този свѣтъ и ще пожелаете по-скоро да слѣзете на земята, да работите за съграждане на своето свѣтло бѫдеще. Затова, именно, човѣкъ се преражда. Работа се иска отъ него. Въ каквото положение да ви поставятъ, трѣбва да знаете, че това е вашата сѫдба. Ра­ботете върху себе си, да подобрите сѫдбата си. Това се постига само по единъ начинъ: като служите на Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всич­ката си душа и съ всичката си сила. Съ други думи казано: Да служимъ на Господа съ всичкитѣ си мисли, чувства и действия. Да служимъ на ближния си като на себе си. Кой е твой ближенъ ? — Който ти помага и работи за тебе. Значи, волътъ, коньтъ, кравата сѫ твои ближни. Богъ знае езика на всички животни и се разговаря съ тѣхъ, както съ хората, а ти се срамувашъ да разговаряшъ съ твоя волъ, който по цѣли дни оре на нивата ти. Понѣкога Богъ предпочита да се раз­говаря съ единъ волъ, отколкото съ единъ надутъ грѣш­никъ, който самъ си причинява страдания и обвинява Бога, че му дава толкова страдания и мѫчнотии. Волътъ по цѣли дни тегли хомота на своя господарь, но ни­кога не го обвинява, че му причинява страдания. Богъ е далъ на човѣка хиляди блага и продължава да му дава. Кой е виновенъ за страданията му? — Той самъ. Като злоупотрѣбява съ благата и Божието благослове­ние, страданията неизбѣжно го следватъ. Какво трѣбва да направи, за да се освободи отъ тѣхъ ? — Да пре­гледа живота си и да го изправи.

 

Единствената сила, която може да изправи човѣш­кия живогъ, е любовьта. Приложете любовьта, и живо­тътъ ви самъ по себе си ще се изправи. — Коя лю­бовь ? — За която вие сте готови. Любовьта има 350 милиона форми. Задача на човѣка е да изучава формитѣ на любовьта и да ги различава. Тъй щото, когато нѣкой каже, че ви обича, вие трѣбва да знаете, каква е него­вата любовь: като на червея, на паяка, на комара, на кокошката, на кучето, на мечката, на вълка, на вола, на коня, или като на майката, на светията, на ан­гела и т н. Не е позволено на човѣка да си служи съ любовьта на паяка, да смучи кръвьта на своята възлю­бена или на своя възлюбенъ; не е позволено да си служи и съ любовьта на хищника, който разкѫсва своята жертва. Богъ слиза на земята, не да сѫди хората, но да ги поучава. Той разтваря книгата на живота предъ всѣ­ки човѣкъ и го заставя да чете, самъ да види своитѣ погрѣшки. Кѫде грѣши човѣкъ най-много ? — По отно­шение на любовьта. Като види и съзнае погрѣшкитѣ си, той ще каже като блудния синъ: Прости ме, Отче, ида

 

при Тебе окѫсанъ и босъ, гладенъ и сиромахъ. Всичко, което ми даде, изядохъ и изпихъ, съгрѣшихъ предъ Тебе и небето, но готовъ съмь да Ти стана слуга и да Ти служа. Това е сѫдбата на свѣта, която днесъ се прилага. Богъ ще приеме блудния синъ съ любовь, ще за­повѣда да го окѫпятъ и облѣкатъ въ нова премѣна, ще го пригърне и цѣлуне и въ негова честь ще заколи най-угоеното си теле, но дяволътъ, т. е. по-голѣмиятъ братъ ще бѫде недоволенъ. Той ще каже на Господа: Толкова години работихъ за тебе, но ти нищо не ми даде. Дяволътъ не говори истината. Всичкото богатство на свѣта е негово За дявола е казано: „Не дойде да помага на ангелитѣ, а на семето Аврамово“.

 

И тъй, съ слизането на Христа въ свѣта хората ще се повдигнатъ, ще чуятъ гласа Му и ще възприематъ новата мисъль. Отъ който край на свѣта да говори Хри­стосъ, навсѣкѫде ще чуватъ гласа Му. Праведнитѣ едно­временно ще Го чуватъ и виждатъ. Той ще бѫде навсѣкѫде. Това значи, да бѫде човѣкъ ясновидецъ, да е развилъ шестото чувство въ себе си. Ако Христосъ слѣзе втори пѫть на земята въ плъть, хората пакъ ще Го разпнатъ. Този пѫть Христосъ иде въ такава форма, която нито отъ храна се нуждае, нито кръстъ я хваща. Той се нуждае отъ плодоветѣ на вашето дърво. Като ви погледне, Той ще види, има ли плодове вашата душа и, като намѣри плодъ, ще каже: „Да бѫде благословена тази душа!“ Казвамъ: Блажена е онази душа, на чието дърво има поне единъ узрѣлъ плодъ! Като дойде Христосъ при васъ, ще Му предложите своя плодъ, да се нахрани. Така Той ще познае, че вие сте работили градината си съ любовь, добре сте разкопавали и поливали плоднитѣ си дръвчета. Много мѫже, жени и деца поливатъ своитѣ градини съ сълзи, които идатъ отъ дълбочината на тѣхнитѣ сърдца. Единъ день отъ тѣзи сълзи ще се родятъ сладки, вкусни плодове. Не се плашете отъ сълзитѣ си! Не казвайте, че плачете, но кажете, че поливате своята градина. Не казвайте, че сърдцето ви се разкѫсва отъ скръбь и страдание, но кажете, че разоравате нивата си. Разоравайте и поли­вайте Божествената нива, да даде изобилно плодъ. Това е смисълътъ на живота. Затова иде Христосъ въ свѣта.

 

Какво е състоянието на сегашното човѣчество? То се намира въ положението на движещия се параходъ. Преди да тръгне, параходътъ се разтърсва, полюлява се и, когато движението се предаде по всичкитѣ му части, той започва спокойно и плавно да се движи по Повръхностьта на водата. Христосъ иде на земята, да раздвижи спрѣлия въ пѫтя си параходъ. Той ще му даде голѣмъ тласъкъ, ще го разтърси, ще го залюлѣе, но ще го застави да тръгне, да поеме правата посока на своето движение. Следователно, идването на Христа ще се ознаменува съ движение на човѣчеството въ права посока. Всички хора ще започнатъ да мислятъ, да чувствуватъ и да действуватъ право, както параходътъ се движи въ права посока и върви къмъ строго опредѣлена цель. Мѫчно е да си представишъ, какъ ще стане това, но когато парата разтърси твоя параходъ; когато мислитѣ ти станатъ ясни, опредѣлени; когато съзнаешъ цельта на твоя животъ, ти ще видишъ Христа предъ себе си така ясно, както машинистътъ вижда и знае, че трѣбва да тури вѫглища въ огнището, за да тръгне параходътъ. Мнозина сѫ виждали и виждатъ Христа веселъ, засмѣнъ, съ ореолъ на главата, че отива къмъ Ерусалимъ, като символъ на свето мѣсто. Хри­стосъ е въ всички свѣтове, а не само на земята. Които сѫ по-чувствителни, съзнаватъ това, възприематъ го и съ ума, и съ сърдцето си. Нѣма човѣкъ, който да не чувствува поне най-малкото раздвижване въ себе си. Който чувствува това раздвижване по силно, той се страхува, безпокои се, да не стане нѣщо страшно съ него. — Нищо страшно нѣма да стане. Вашиятъ пара­ходъ се движи напредъ, върви въ опредѣлена посока, къмъ Божественото пристанище. Азъ не ви говоря за гроба. Напротивъ, щомъ параходътъ ви се подвижи, вие ще излѣзете вънъ отъ гроба и ще възкръснете. Това означава стихътъ, който Павелъ е казалъ: „Ние нѣма да умремъ, но ще се измѣнимъ“.

 

Какво ще стане съ насъ ? — Ще си легнете като буба и на сутриньта ще станете като какавида. Втората вечерь ще си легнете като какавида и на сутриньта ще бѫдете пеперуда, която свободно ще кацва отъ цвѣтъ на цвѣтъ да събира сладкия нектаръ на цвѣтята. Какво стана съ насъ ? — Преобразихте се. Богъ отне вашитѣ стари, корави сърдца и ви даде нови, меки, отъ фина материя, на които днесъ пище своя законъ. Той отне изопаченитѣ ви умове и ви даде нови, свѣтли, които да разбиратъ Неговитѣ мисли и да ги прилагатъ. Душата ви ще бѫде храмъ Божи, а сърдцето ви — Не­говъ олтаръ, на който ще принасяте жертвигѣ си. Духътъ ще бѫде Божиятъ служитель. Това значи, да слу- жишъ на Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и сила. Това значи сѫдбата на свѣта. Да сѫдишъ, това значи, да намѣришъ истинския пѫть, по който, като човѣкъ въ обществото, като народъ въ човѣчеството да научишъ задълженията си къмъ Бога и да ги изпълнишъ. — Тогава ще се познаваме ли? — Повече, отколкото днесъ се познавате.

 

— Ще се обичаме ли? — Повече, отколкото днесъ се обичате. Тогава ще бѫдете радостни и весели, съ засмѣни лица и отворени сърдца. Днесъ лицата на хората сѫ замрежени, облаци има върху тѣхъ. Кой е виновенъ за това?

 

Едно дете видѣло изгрѣва на слънцето, скрито подъ мъгли и облаци; неговиятъ червенъ обликъ едва се прозиралъ.—Защо ме гледашъ така навѫсено и гнѣвно?

 

— запитало детето ? Слънцето отговорило: Вината не е въ мене. Облаци ме засѣнчватъ, мъгли прѣчатъ на лѫчитѣ ми, но минатъ ли тѣ, азъ пакъ ще ти покажа моя веселъ и засмѣнъ образъ. Сега и на васъ казвамъ: Не питайте, защо образътъ на Христа е мраченъ и сърдитъ. Облаци и мъгли го засѣнчватъ. Когато тѣ се разсѣятъ, вие ще видите свѣтлия и засмѣнъ образъ на Христа, отъ Който лъха любовь и свѣглина, радость и веселие. Любовьта на Христа отчасти може да се уподоби на красивия и свѣтълъ сльнчевъ образъ. Когато почувствувате Неговата любовь, земниятъ ви животъ ще се осмисли. Тогава ще разберете, защо се раждате и умирате, защо сте жени и мѫже, защо раждате и отглеждате деца. Не само ще разберете тѣзи нѣща, но тѣ ще се осмислятъ за васъ.

 

„Тѣзи сѫ дни на отмъщение, за да се изпълни все що е писано“. Страшенъ е този стихъ. Който не раз­бира дълбокия му смисълъ, ще ви прати въ ада. Който го разбира и тълкува правилно, казва: Христосъ иде въ свѣта съ своята разумность и любовь. Той казва на всички хора по лицето на земята: „Миръ вамъ!!“Чрезъ разумностьта и любовьта на Христа всѣкиму ще се даде заслуженото. Кой за каквато работа е готовъ, такава ще му се даде. Има ли нѣщо страшно въ това ? Пригответе се, всѣки на своето време, да посрещнете Хри­ста. Облѣчете се въ нови дрехи. За едни Христосъ ще дойде още днесъ, за други — утре, а за трети — следъ години. Кой когато е готовъ, тогава ще Го посрещне.

 

Очаквайте всѣки день Христа, все ще Го видите — отъ васъ зависи това. Кога ще Го видите, не мога точно да опредѣля. Вие трѣбва да бѫдете на мѣстата си, как­то астрономътъ стои на мѣстото съ своята трѫба и на­блюдава. Астрономътъ може да наблюдава една пла­нета, която е много далечъ отъ земята, но той я вижда, когато обикновенитѣ хора не подозиратъ нищо за ней­ното сѫществуване. Когато планетата се приближи до слънцето, тогава всички хора могатъ да я видятъ. Защо да не бѫдете и вие такива астрономи, да виждате Христа отдалечъ, когато обикновенитѣ хора още не Го виждатъ. Значи, има хора, които и днесъ виждатъ Хри­ста, други ще Го видятъ по-късно, когато се приближи до тѣхъ; трети и тогава нѣма да Го видятъ, тѣ ще продължаватъ спокойно и блажено да спятъ.

 

Желая ви да бѫдете будни, да видите Христа от­далечъ. Ако не Го видите отдалечъ, поне отблизо, но непремѣнно да Го видите. Той ще ви говори и ще Го чувате така, както днесъ чувате мене.

 

*

Беседа отъ Учителя, държана на 28 януарий, 1917 г. София.


 







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt