Jump to content

1922_12_24 Окултна медицина


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ОКУЛТНA МЕДИЦИНА.

Т. м.

    Прочете се резюмето отъ темитѣ: „значението на рѫцѣтѣ и пръститѣ“.

    Каква е темата за тази вечерь? Пробуждане на Божественото съзнание въ човѣшката душа. Тогава, да прочетемъ нѣколко.

    Едно правило: когато пишете, тѣзи листчета ще бѫдатъ много хубаво написани. Нѣма да пишете на каквито и да е книжки. Нека формата имъ да е хубаво изрѣзана. Ето, вижте, тази книжка като халваджийска книга. Вие сте въ една окултна школа! Може да пишешъ на ¼ отъ листа, но трѣбва чистота. Три-четири реда ще напишешъ, но чисто, хубаво. Нѣмамъ нищо противъ малкитѣ листчета, но всичко да има една по-хубава формичка. Това се казва ученикъ! Ще бѫдете внимателни въ малкитѣ работи. Всѣки ще гледа да пише по-хубаво, да не бърза. Да напише 4 реда, но да ги напише внимателно Когато пишешъ темата си, нѣкой Бѣлъ братъ те наблюдава, гледа те, пиши внимателно, съ ума си мисли. Четири реда да напишешъ, ти ще се ползувашъ. А ти, гледашъ, криво лѣво, само да изкарашъ нѣщо. Послѣ, нѣкой отъ васъ като пише, зацапа го, слѣдъ туй го изтрие, казва: „Минава и тъй“. Не минава. Всѣка една книжка трѣбва да бѫде чиста, безъ петно. Може да ги дадете съ петно, но като ученици на окултната школа, това сѫ правила, ще ги пазите. По възможность хубаво ще пишете, ясно и отчетливо. Може да пишете съ моливъ, съ каквото искате, но по възможность турете най-доброто писане. Нали отъ Любовь ще работимъ? Има много ученици, които остаряватъ прѣждеврѣменно. Прѣждеврѣменното остаряване е отъ това, че ученикътъ бърза да изучава нѣщата. Гледайте добрѣ да ги изучите да се ползувате отъ тѣхъ, а не да бързате. Защото, всѣко нѣщо, което изучавате трѣбва да го приложите. Вие знаете много работи, а всичкото окултно учение, което ще изучавате, вие трѣбва да го прилагате въ себе си. Сега имайте прѣдъ видъ, че окултнитѣ познания вървятъ по съвсѣмъ другъ пѫть, по съвсѣмъ други закони отъ обикновенитѣ. Не че то се различава, но всѣка една окултна наука, истинска наука, почва отъ най-малкитѣ методи, начини, резултати. Микроскопически резултати ще има. Онзи който бърза, не може да има никакви резултати, понеже природата никога не бърза. Когато приготви всички условия, тогава тя бърза съ свѣткавична бързина. Но при сегашнитѣ условия вие не трѣбва да се учите бързо. Въ вашето съзнание всички прѣдмети трѣбва да минаватъ полека. Всѣко нѣщо, което вие видите въ свѣта, то има съотношение къмъ васъ. Вие си прѣдставяте, че като влѣзете въ небето ще се успокоите. Какъ си прѣдставяте небето за успокояване? Небето е мѣсто на блага. Тамъ ще ви дадатъ блага, и ако вие не знаете да използувате тия блага, какъ ще се ползувате? Да кажемъ тукъ не си пазите паничкитѣ, но, ако въ небето ви дадатъ една чаша, и вие я счупите, знаете ли, че за една счупена чаша вие трѣбва да напуснете небето? Нищо повече! За първата чаша, която счупите, ще напуснете небето. Ще кажете: „Нищо не е, че счупилъ една паница“. Да, на земята, че счупилъ сто паници, нищо не е, но въ небето, да счупишъ една чаша, много означава. И ако вие знаехте послѣдствията отъ счупването въ свѣта! „Да счупимъ това, да хвърлимъ онова“. Ако вие познавахте послѣдствията! Но, ако ви говоря за послѣдствията, ще се роди страхъ, ще се плашите отъ сѣнката си, и тогава нѣма да знаете кѫдѣ да идете. Първото нѣщо на окултния ученикъ: той трѣбва да бѫде внимателенъ. И всѣка дума, която азъ ви кажа, обмислете тази дума, не бързайте, обхванете нейния дълбокъ смисълъ. Нѣкой ви говори нѣкоя обидна дума, ще се спрешъ, ще си кажешъ въ себе си така: „Като ученикъ, азъ съмъ сега прѣдъ лицето на онѣзи братя, които знаятъ повече отъ менъ. Искамъ да разбера защо той ми говори така обидно. Искамъ да зная отъ кѫдѣ идатъ причинитѣ, че той ме обижда“. Той ще говори, азъ ще мисля. Той говори, азъ разсѫждавамъ, и ще се подигна нагорѣ, и слѣдъ като се подигна нагорѣ, този братъ, като ми говори часъ, ще каже: „Извини ме, братко, азъ направихъ една погрѣшка“. Ако ти тъй не мислишъ, не се подигнешъ нагорѣ, той ще ти каже: „Втори пѫть като те срѣщна, ще ти кажа по-горчиви думи“. Трѣбва да се самовладаме. Нѣма да губите своята енергия въ свѣта. Този свѣтъ е само на прѣпъване. Всѣкѫдѣ ще ни спънатъ, понеже ще ни изпитватъ. Ще се спремъ. Свѣтътъ е само за учение. Ще знаемъ, че ще ни изпитватъ. Вие сте ученикъ. Ще кажете: „Азъ ученикъ на 45 години? Минало ми е врѣмето за ученичество“. Ама въ небето има духове, които сѫ стари нѣколко милиона години, и учатъ тамъ. Какво ще кажете? Има ученици, които иматъ по 10 милиона лазарника. И знаете ли съ какво усърдие се учатъ? Отлични ученици сѫ! А вие, на 45 години, мислите, че сте стари. Тѣ се радватъ, тѣ никога не казватъ: „Ние сме на 45 години. Врѣме е, азъ трѣбва да се уча“. Туй остаряване, което вие чувствувате, то се дължи на съвсѣмъ други причини. Ученичеството е законъ на подмладяване. Ако не станешъ дѣте, нѣма да се учишъ. И Христосъ е казалъ; „Ако не станете като малкитѣ дѣца... “ Малкото дѣте нѣма какво да става, а възрастниятъ трѣбва да стане като малкото дѣте, и да започне да учи; неговиятъ умъ и неговото сърце трѣбва да започнатъ наново. Затуй хората се раждатъ. А ние нѣма да идваме пакъ, да се прѣвъплотяваме отъ ново. То е единъ тежъкъ законъ! Кармически законъ! Ще те приспятъ, послѣ ще те пробудятъ наново. То е дълъгъ процесъ! А тъй, въ единъ животъ ти да си събуденъ, съзнанието ти да е будно. И сега, окултната школа има за цѣль да научи ученика да има будно съзнание. Нѣкои отъ васъ ще опитате смъртьта, и като дойде тя, да може да минете отъ този животъ въ другия съ будно съзнание. А сега, тъй се уплашите, викате лѣкари, ще се обърка съзнанието ви. Тѣ ще ви приспятъ, и като минавате отъ този свѣтъ въ другия, нѣма да съзнаете това. Може да усѣщате страдание въ себе си, но онзи, който умира, ще каже: „Азъ заповѣдвамъ на смъртьта!“ Може да си туришъ инжекция, като лѣкаря, и спокойно ще чакашъ часа, ще минешъ съзнателно отъ единия свѣтъ въ другия. И като влѣзнешъ въ другия свѣтъ, ще се усѣтишъ повече свободенъ отколкото въ този свѣтъ. Ако се уплашишъ, ще те приспятъ; ако не се уплашишъ, ще имашъ съзнание, и като дойдешъ отъ другия свѣтъ, ще помнишъ, ще знаешъ отъ где идешъ. Та, първото нѣщо: ученицитѣ, които напрѣдватъ, трѣбва да знаятъ, че съзнанието имъ е будно. И всичкитѣ погрѣшки почиватъ на туй, че нашето съзнание не е будно. Азъ съмъ наблюдавалъ, правилъ съмъ опити, и съмъ видѣлъ, че погрѣшкитѣ идатъ, когато човѣкъ е въ едно спяще състояние. Захласналъ се той нѣкѫдѣ, и тогава ще дойде по улицата нѣкоя кола, ще го прѣгази. Ако съзнанието е будно, ти вървишъ по пѫтя, мислишъ, съзнавашъ, и никаква кола нѣма да те прѣгази, защото виждашъ и отъ задъ и отъ прѣдъ. Сега казвашъ: „Господь да ме пази“. Ама защо Господь ти е далъ очитѣ? Послѣ, мнозина отъ васъ иматъ друго мнѣние, казватъ: „Азъ не настивамъ“. Нѣкой стане сутринь, не се обува, излѣзе босъ — настине. Казва: „Менъ не ме хваща настинка“. Но, като излѣзе, хване го кашлицата, настине. Това показва, че ти не си научилъ закона. Ако твоятъ умъ бѣше на мѣсто, ти нѣмаше да се простудишъ. Твоето съзнание не е на мѣсто. Щомъ се простудишъ, туй показва, че има пропукване на съзнанието. Какъвъ е законътъ? Като станешъ, тури си дебели чорапи, не излизай голъ тури си едно дебело палто, и тогава нѣма да се простудишъ. Ще вѣрвашъ на палтото. Нѣкой казва: „Не ме е страхъ отъ студъ“, но като излѣзе, простуди се. Направете единъ опитъ. Вие казвате: „Насъ студъ не ни хваща“. Туй говори вашето честолюбие. Щомъ почнешъ да кашляшъ, ще кажешъ: „Не съмъ си научилъ още урока“. Щомъ ти изстинатъ рѫцѣтѣ и краката — „не съмъ научилъ урока“. Не е срамота. Ще се учишъ! Проектирайте волята си къмъ студенитѣ пръсти, кажете: „Азъ заповѣдвамъ на моята кръвь да иде въ пръститѣ ми, и да ги стопли въ 5 минути отгорѣ“! Извади си часовника, и вижъ, слѣдъ колко, слѣдъ 10, 15, 20, 30 минути ще се стоплят ли. Ще видишъ силата на волята си. Пъкъ, ако кажешъ, и изведнъжъ се стоплятъ рѫцѣтѣ ти, ти имашъ воля. Но тази воля трѣбва да бѫде разумна.

    Първото нѣщо: ние трѣбва да зачитаме Божиитѣ закони. Туй мъгливото врѣме, вие знаете ли на какво се дължи? Защо има мъгла въ София? Нѣма да се спирамъ дълбоко, но ще ви кажа слѣдующето. Когато електричеството е положително, и горѣ и долу навсѣкѫдѣ отъ влагата се образува мъгла. И небесното, и земното електричество сѫ положителни. Туй електричество се държи по лицето на земята, но понеже и нашиятъ организъмъ е положителенъ, често въ мъгливо врѣме хората се простудяватъ най-много. Цѣлата атмосфера е пълна съ електричество. Пъкъ електричеството въобще изстудява. То е проводникъ на студа. При туй нашиятъ организъмъ не е магнетически, за да може да прѣвърне тази влага. И той е положителенъ, та се започва една борба, и тогава ние се простудяваме. И щомъ излѣзешъ вънка, какво трѣбва да направишъ? Умътъ ти трѣбва да бѫде буденъ. Направете опитъ. Излѣзъ отъ кѫщи, и прѣзъ цѣлото врѣме умътъ ти да е съсрѣдоточенъ, да обгърне тѣлото ти, и вижъ дали ще се простудишъ. Нѣма да се простудишъ, ще бѫдешъ и положителенъ и отрицателенъ. Ще прѣвръщашъ туй електричество. А може да го прѣвръщашъ само като присѫтствува съзнанието ти. Сега, за тази кашлица, която имате, всички ще викате лѣкари. Излѣкувайте я сега безъ лѣкари! Една задача съмъ далъ за тази кашлица — безъ лѣкари! И първото правило: дишайте дълбоко! Дълбоко дишайте, и слѣдъ туй прѣдставете си въ ума, не всичката ваша артериална кръвь върви хармонично по цѣлото тѣло, и венозната, и тя хармонично се връща. Прѣдставете си въ ума, че всичко върви хармонично, образувайте вѫтрѣшна хармония, и постепенно ще забѣлѣжите, че кашлицата ще започне да утихва, утихва. А пъкъ нѣкои отъ васъ, ако не могатъ да си помогнатъ тъй, вземете си малко равнецъ, попийте малко, и ще ви мине кашлицата. Лѣтно врѣме събирайте всинца равнецъ; всѣки въ кѫщи да си има набранъ равнецъ, бѣлъ и жълтъ, та който не може да се лѣкува съ волята си, да пие тия трѣви. Послѣ да имате отъ синята тинтява. Наберете си, тѣ сѫ магнетически растения, които помагатъ. Наберете си още мащерка, зелени листа отъ ягоди, и тѣ сѫ лечебни Може да ги употребявате. Наберете си и отъ дребната лай-лай-кучка. Ще си имате цѣла аптека стъкленички. И тия листа и цвѣтове, като ги затворите въ шишета съ похлюпалки, турете ги на слънце да се пекатъ, да приематъ още енергия отъ слънцето. Не ги туряйте на влажни мѣста! Като дойде едно такова състояние да кашлите, извадете си малко, сварете си малко сварете си ½ кафейна чашка цѣрь. Какъ да го пиете? Вземете една глътка въ устата си, и си прѣдставете този равнецъ, че той сега расте, че той е живъ, и този равнецъ поглъща кашлицата ви. Той привлича кашлицата къмъ себе си. Нищо повече! Пъкъ, ако искате да знаете какво нѣщо е привличането, тукъ има химици, нека ви отговорятъ какъ елементитѣ се застѫпватъ. Когато лѣкаритѣ искатъ да извадятъ единъ врѣденъ, ненуженъ елементъ отъ организма, правятъ извѣстни съединения, и така освобождаватъ организма отъ него. Хубаво е да може да упражнявате вашата воля съ кашлицата си, съ гърлото. Споредъ теорията на Куне, чиято теория е стара, взета отъ индуситѣ, той я е прѣработилъ и казва: „Всичкитѣ тия отлагания въ организма, това сѫ сѫщества, у тѣхъ има единъ стремежъ да отиватъ нагорѣ, тѣ искатъ да обсебятъ главата. Куне казва, че лѣкува, затова иска да привлѣче тия същества къмъ стомаха, и послѣ чрѣзъ жлѣзитѣ, чрѣзъ изпотяване да ги изхвърли навънка, и така да се освободи организма отъ нечистотиитѣ. Нѣкой отъ васъ тукъ ще почне да кашли. Имайте само вѣра! Тресе ви, или сте се простудили, единъ начинъ за лѣкуване — само вѣра. Едно правило: ще извадите първата чаша, ще я изпиете. Може чай да пиете, може гореща вода — 1, 2, 3, 4, 5, 6 чаши, докато у васъ се образува една реакция на изпотяване. Хубаво снемете си ризата, изтъркайте се. Седнете пакъ наново, една чаша, двѣ чаши... вземете и малко дървено масло, намажете си краката и рѫцѣтѣ, и си легнете. Опитайте този начинъ, нѣма да ви боли главата. Вие сега казвате „Менъ отъ настинка не ме е страхъ“. Но тази настинка мине въ по остра форма, и вие се уплашите, търсите лѣкарь. Друго правило: щомъ се простудишъ, първата мѣрка е да вземешъ нѣщо очистително, да се очистятъ стомаха и червата ви отъ всички ненужни вещества. Всичко туй трѣбва да се изчисти навънка. Единъ два дена въздържание отъ ядене, 3 — 4 чаши гореща вода, двѣ чаши спаначенъ сокъ съ солчица, двѣ паници супа направена отъ картошки съ малко солчица. По малко ще сърбате, нѣма да прѣядете, и всичко ще мине много лесно. Защото тия кризи ще дойдатъ. Болестите сѫ нужни, въ тѣхъ има извѣстна криза. Необходимо е даже и най-здравитѣ хора да боледуватъ. Боледуването, то е тониране. Болеститѣ, това сѫ музикални тонирания. Когато Господь иска да направи хората по чувствителни, по-меки, тѣ трѣбва да боледуватъ. Най великитѣ хора сѫ боледували. Толстой нѣколко пѫти е боледувалъ, и слѣдъ всѣко боледуване е ималъ най хубаво просвѣтление, въ него сѫ идвали нови мисли. Когато боледувате, не мислете, че е нещастие. Това не е нещастие, вие се тонирате. За да може да върви болестьта естествено, всички трѣбва за да вземете тѣзи мѣрки — очистително и топла вода, да може да не изгубите въ тази болесть своето равновѣсие, да може болестьта да принесе своитѣ полезни послѣдствия прѣзъ цѣлия ви животъ. Ние лѣкарства не употрѣбяваме. Не казвайте че ние не искаме лѣкари въ дома си, но ние искаме само умни лѣкари. Нищо повече! Не че не искаме лѣкари, но лѣкарь, който е роденъ такъвъ, лѣкарь, пратенъ отгорѣ. Ние не искаме лѣкари занаятчии, платени лѣкари. И всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде лѣкарь на себе си, а нѣкой пѫть, дѣто не помогне, може да прибѣгнешъ до лѣкарь, но пратенъ отгорѣ.

    Сега, имайте прѣдъ видъ, азъ ви говоря за музиката, не искамъ да паднете въ една крайность. У човѣка, въ сегашното му състояние има приблизително повече отъ 100 способности, но 40 способности има констатирани у него. Музиката е ¼0 отъ него, т. е. една отъ 40 тѣ способности у човѣка. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да развие въ себе си своитѣ способности Отъ тия способности зависи здравословностьта на човѣка. Сега, въ нѣкои отъ васъ, отъ тия способности разсъдъкътъ е развитъ, а музиката е слабо застѫпена, у нѣкои паметьта е силно развита, а наблюдателностьта е слаба, у нѣкои милосърдието е слабо застѫпено, у нѣкои Божествената Любовь е слаба, вѣрата, у нѣкои съвѣстьта е слаба, застѫпена. Окултниятъ ученикъ трѣбва да развива правилно всичкитѣ си способности, и тѣ да дѣйствуватъ въ своето нормално състояние. Слѣдъ като развие той всичкитѣ тия способности, ще влѣзе въ Божествения свѣтъ. Всички тия Божествени сили ще могатъ да ви говорятъ. Ще влѣзете въ свѣта на духоветѣ по музика. Тѣ ще почнатъ да ви говорятъ по музика нѣщо, но ако вие нѣмате туй чувство да ги разбирате, какво ще разберете? Да кажемъ, влѣзете въ свѣта на разума, ако у васъ не е развита тази способность, тия духове тамъ нѣма да обърнатъ внимание на васъ. Сега да не паднете въ крайность, да кажете: „Само музика ни трѣбва!“ Не, подъ думата „музика“ азъ разбирамъ, че всичкитѣ способности трѣбва да взематъ правилно направление. Музиката трѣбва да бѫде идейна. Човѣкъ трѣбва да мисли, когато пѣе. Ако вие пѣете безъ мисъль, то не е пѣние. Окултно пѣние азъ разбирамъ: ще мислишъ, и ще пѣешъ. И то е единъ начинъ, окултенъ начинъ да прѣкараме своитѣ чувства, защото у човѣка има чувства, страсти, желания. Ако не знаемъ да ги прокараме чрѣзъ музиката, ще взематъ направление къмъ центъра на земята. Какъвто и да бѫдешъ, туй движение нѣкой пѫть е нагорѣ нѣкой пѫть е надолу. Ако не разбирашъ този законъ, у тебе ще се родятъ най-лошитѣ неразположения, като, че те пекатъ на скара. И ти ще търсишъ нѣкой да се скарашъ. Ако разбирашъ музиката, ще прѣкарашъ тия чувства прѣзъ ума си, ще добиешъ едно приятно разположение, и сили ще добиешъ, и работитѣ ти отвънка ще тръгнатъ. Та, казвамъ, музиката въ окултната наука се употрѣбява като единъ методъ за проектиране на нашитѣ мисли, чувства и страсти отъ низшия свѣтъ къмъ висшия, за да дадемъ храна на причинното тѣло да се развие. Ние чрѣзъ музиката приготовляваме храна. Тази е причината, че всички религии почватъ съ едно тананикане. На изтокъ така започватъ, тихо-хъмъ-хммъ. Като пѣе така, той прѣкарва тази енергия нагорѣ прѣзъ мозъка, послѣ я проектирва въ своитѣ чувства. Най-първо, погледнешъ този човѣкъ, цѣлиятъ е блѣденъ, послѣ ще видишъ че отъ музиката неговото лице оживѣва, не се минава ½ часъ отъ лицето му излиза голѣма свѣтлина. Той разбира закона. Пъкъ гледашъ нѣкой другъ пѣе, свири, неговитѣ рѫцѣ треперятъ, той гледа отъ нѣкѫдѣ да капне нѣкой левъ. То не е пѣние. Тия упражнения вие ще ги пѣете окултно. Ще седнете 5 — 10 минути тихо, ще си изберете нѣкои отъ тѣхъ. Най първо ще ги пѣете тихо, на единъ гласъ, но много вѣрно. Тъй че, като ги пѣете на себе си, васъ да ви стане приятно. Туй е пѣние. На всичкитѣ ученици налагамъ едно правило: ще пѣете по закона на любовьта. Седнете, тихо, на себе си ще пѣешъ, никой да не те смущава. Какъ? Тъй ще си пѣя самичъкъ. Излѣзте нѣкой день прѣзъ седмицата нѣкѫдѣ, вcé ще намѣрите 5 — 10 минути да изпѣете едно упражнение. Ако първиятъ опитъ не излѣзе сполучливъ, вториятъ, третиятъ, четвъртиятъ, петиятъ, шестиятъ и т н. Това е единъ отъ методитѣ единъ отъ силнитѣ методи. И слѣдъ него, ние ще пристѫпимъ къмъ втори единъ методъ. Ние пристѫпихме къмъ единъ методъ — яденето, взехме екскурзиитѣ, тѣ сѫ другъ методъ, а сега взимаме музиката, тя спада къмъ умствения свѣтъ. То е единъ прѣходенъ периодъ отъ чувствата къмъ ума. Музиката спада къмъ изящнитѣ изкуства. Минаваме отъ едно състояние въ друго. Слѣдователно, ще произведемъ въ себе си едно мисловно настроение — мислене, мислене. И ще се стараемъ въ ума си да схванемъ, че всичко въ свѣта е разумно. Нѣкои сѫ чували ангелитѣ да пѣятъ. Единъ ангелъ, едно такова сѫщество, съ такава интелигентность, като почне да пѣе, въ неговото пѣние име дълбокъ смисъль. Днесъ ние не може да го чуемъ, но единъ день като се развиятъ у насъ тия чувства, ако чуемъ едно такова ангелско пѣние, ще кажемъ: „Такъвъ единъ концертъ чухъ!“ Сто години човѣкъ да живѣе, и да слуша какъ единъ ангелъ пѣе, нѣма да се счита нещастенъ, че животътъ му отишълъ напразно, но ще каже: „Азъ се чувствувамъ щастливъ, че живѣхъ 100 години, и дочакахъ да чуя такъвъ великъ музикантъ!“ То е велико нѣщо! Запримѣръ, да чуешъ да пѣе въ небето такъвъ единъ артистъ, да го видишъ като излѣзе да пѣе, въ неговитѣ очи, въ неговото лице не само ще се чете тази музика, но той ще прѣдаде единъ смисъль на знание. За всичката хармония въ природата. И всичко туй ще оживѣе, ще забравишъ всичкитѣ тревоги на свѣта, и въ душата ти ще се всели миръ и радость. Слѣдователно, небето е мѣсто на музика, каквато човѣкъ никога не е почувствувалъ. Въ ангелския свѣтъ като идешъ, тамъ всички пѣятъ. Сутринь, като станатъ, знаешъ ли какъ започватъ въ ангелския свѣтъ? И ангелитѣ, и тѣ нѣкой пѫть спятъ, само че тѣхниятъ сънь не е като нашия. Но, като се събудятъ, всички се изправятъ по особенъ начинъ, и запѣватъ. Всички изведнъжъ започватъ тихо. Азъ съмъ гледалъ тия сѫщества: започватъ една мелодия, постепенно тя се усилва, усилва, и така, като дойдатъ на върха, тукъ на земята изгрѣва слънцето, и тѣ почнатъ своята пѣсень. Да кажемъ, че ти си въ най-голѣмата скрѫбь на свѣта, отщѣло ти се да живѣешъ, но като чуешъ единъ милионъ ангели да пѣятъ ти ще забравишъ всичко, ще кажешъ: „Има смисъль да се живѣе“. И ти ще подемешъ. То е изкуство! Първото нѣщо: всички пѣятъ, пѣятъ. И какъ може да прѣведемъ тѣхната окултна музика? Трѣбва да чакаме още хиляди години, докато единъ день ще дойде тѣхното изкуство. Трѣбва да пратимъ ученици да се учатъ, и да се върнатъ на земята. Трѣбва да търсимъ специални начини, за да се прѣведе тази музика. Има начини, по които може да прѣведемъ музиката. И дѣйствително, тя ще помогне за подигането и облагородяването на съврѣменното човѣчество. Сутринь, като чувствувате неприятно разположение, пѣйте. Ангелскиятъ свѣтъ не е тъй далечъ отъ земята. Има сутрини, когато небето е тъй лазурно, има единъ цвѣтъ съ една мека астрална свѣтлина, която прониква, като че нѣщо вълшебно се носи върху слънцето. Това сѫ ония тънки отзвуци отъ тѣхъ, които се прѣдаватъ. И нѣкой пѫть нашата душа схваща туй като че иде нѣщо велико, прониква нѣщо хубаво, нѣщо Божествено, и въ нашата душа се заражда нѣщо свѣтло, едно желание да пѣемъ. Туй става въ мѣсецъ май. Тогава нѣкакъ има прѣкръстосване, понеже прѣзъ мѣсецъ май земята минава прѣзъ орбитата. Има единъ възелъ, прѣзъ който земята минава. Тогава сме най-близко до ангелския свѣтъ. Всички цвѣтенца почватъ да оживѣватъ. Затуй въ този мѣсецъ всички чувствуватъ нѣщо вълшебно. А като мине този мѣсецъ, ние се отдалечаваме. Сега сме много далече, а слѣдъ нѣколко мѣсеца пакъ ще бѫдемъ близо. Първото нѣщо: ние ще схванемъ музиката, като нѣщо идейно, възвишено, дѣто не само нашиятъ умъ, а и цѣлата ни душа трѣбва да вземе участие. Да се качимъ нѣкѫдѣ, и да пѣемъ тъй, както ангелитѣ пѣятъ. Това ще бѫде за въ бѫдеще. И, като чуете някой пѣвецъ, не казвайте, че е свѣтски. Нѣкой пѫть свѣтскитѣ пѣвци пѣятъ много хубаво, тѣ туй изкуство учатъ, у тѣхъ има единъ стремежъ, и може да се каже, тѣ повече цѣнятъ музиката. Идете на единъ концертъ, ще видите съ какво благоговение сяда публиката, какво затишие има! Тѣ тамъ седатъ много по-благоговѣйно, отколкото вие тукъ. И когато нѣкой артистъ свири на пияно, такова затишие има, всички го слѣдятъ, каква идея иска да изрази, всѣки иска да разбере. Азъ бихъ желалъ окултнитѣ ученици да взематъ единъ примѣръ; то е съсрѣдоточение на мисъльта, слѣдятъ го, каква е идеята. А ние, нашитѣ пѣсни се отличаватъ. Запримеръ: „Богъ е Любовь“ — пѣемъ, ама не мислимъ въ туй. И тѣзи думи „Богъ е Любовь“, може да се разработятъ. Азъ ако имамъ врѣме, може да я разработя, и ще ви дамъ едно разработено упражнение. Трѣбва да търся специално врѣме, да направя една специална разработка на песеньта. „Богъ е Любовь“ не е още пѣсень, но едно разширено окултно упражнение. На туй упражнение ще дамъ едно разширение, да видите какво нѣщо е едно разширено окултно упражнение. Туй не ви обѣщавамъ, не зная скоро ли ще бѫде, но мисля да го направя, да видите какво ще бѫде. Ще имате прѣдъ видъ, че ние взимаме музиката като едно срѣдство да прѣкараме тия течения прѣзъ ума си, да ползуваме нашия разумъ висшето, Божественото у насъ да създаде най възвишеното. Умътъ ни да има храна. А музиката може да даде тази храна, другояче, тия чувства ще увѣхнатъ безъ да се използуватъ, и у васъ ще се зародятъ отрицателни желания. И заради туй, заради благото на вашата душа, заради благото на тия цвѣтове, които трѣбва да цъвнатъ, ние ще се учимъ да употрѣбяваме туй изкуство. И може да го употрѣбимъ.

    Сега, нека изпѣемъ „Духътъ Божи“. Азъ ви казвамъ, ако биха ми дали 2000 лв. за единъ концертъ, не бихъ излѣзалъ да свиря. Разбирате ли туй? Не бихъ имъ свирилъ. Тази музика е за мене. Азъ правя едно изключение. Понеже се занимавамъ съ едно Божествено изкуство, искамъ да ви дамъ примѣръ, че уважавамъ музиката; заради самата музика го правя това. (Всички пѣемъ „Духътъ Божий“). Да изпѣемъ сега „Мусала“! Гласътъ ви малко спада, но зависи отъ влагата. Сега да изпѣемъ „Сила жива“, „Скръбьта си ти кажи“. Да изпѣемъ „Богъ е Любовь“. Азъ бихъ прѣпорѫчалъ на всички сестри и братя, които иматъ пияна, на пияното свирете тѣзи упражнения. Само на единъ гласъ ще ги учите, но вѣрно да сѫ. Сега, като пѣете, има едно малко отклонение, губите 1/16 отъ тона. (Изпѣхме нѣколко пѫти do, mi, sol, do; do, sol mi, do) Всѣка една пѣсень трѣбва да се схване правилно. Да кажемъ, има да вземете нѣколко окултни тона, нали? Между единъ обикновенъ тонъ, единъ окултенъ тонъ има една малка разлика. Въ окултния тонъ има едно трептение, забѣлѣзва се една вѫтрѣшна мекота, мисъльта взима участие, а щомъ мисъльта вземе участие въ тона има едно меко трептение. Да кажемъ, захласнешъ се нѣкѫдѣ пѣешъ „do“ — съвсѣмъ гърлено, а сега, като мислишъ, пѣешъ „do“ — ясно. Колкото повече мислишъ, по-ясно излиза; щомъ не мислишъ, не излиза. Трѣбва да бѫдете всинца господари на своя ларинксъ. Вие ще почнете да желаете доброто на вашето гърло. Всѣка сутринь всички правете молитва на вашето гърло, да се повърне гласа ви. Че въ тази музика, като говоримъ, рѣчьта ни да бѫде тиха, мека, приятна. Тихо и спокойно вземете 3 — 4 тона, но всѣкога имайте желание да ги вземете вѣрно. Сега, да допуснемъ въ тона „do“ има едно прѣходно състояние, нали? Нека музикантитѣ кажатъ. Въ църквата, запримѣръ, има нѣкои извивки „do.. о.. о“. Каква друга дума може да турите? Искате, да кажемъ, да направите една завивка, запримѣръ да турите думата „истина“. На кой слогъ ще турите тази завивка? Искате да дадете тяжесть на думата истина. Може да кажете: Истина, и истина, или може да има едно срѣдно ударение, нито въ края, нито въ началото. Да вземемъ думата „благость“. Всѣки единъ отъ васъ изберете си по една дума. Ще си изберете една възлюблена дума, която вие обичате, и ще си направите едно музикално упражнение. Вземете два слога, и въ музикално отношение, на музикаленъ езикъ кажете я на себе си. Нали нѣкой пѫть искате да кажете нѣкому, че ви обича. Изпѣйте тази дума, напримѣръ, „бла-гость“ на себе си, да изразите че нѣкой ви обича. Изпѣйте тази ваша възлюблена дума, че той да я разбере, и като я разбере, той ще усѣти една радость. Най-първо вие си я кажете на себе си. Какъ? Може ли? Разбира се, може. Само на себе си! Въ тебе другъ живѣе, и те слуша. Тукъ (горѣ на главата) живѣе единъ, въ гърлото живѣе другъ, въ гѫрдитѣ трети, подъ лъжичката, въ стомаха и т. н. Но този (подъ лъжичката) той е мълчаливъ, живѣе тихо, и той ще ти каже: „Тонътъ не е вѣренъ, малко изправи“. И послѣ, пакъ слуша, ще каже: „Слушай, не, не, още, още изправи“. Ти ще внимавашъ. Не е човѣкъ самъ. Не мислете, че вие сте сами. Най-голѣмото заблуждение е да мислите, че сте сами. Никога човѣкъ не е самъ. Най-малко трима има. Единъ горѣ (при темето), другъ въ центъра между очитѣ, и трети въ цѣлото тѣло. Тѣ отстрани сѫ само слушатели, ние на тѣхъ пѣемъ, а тѣ ще удобрятъ или не. Тѣ взиматъ участие въ нашата мисъль. Ще кажатъ вѣрно ли е или не. И едното и другото казватъ. Ще кажатъ: „Твоята мисъль не е права, понеже тя не изразява една сѫществена идея. Послѣ, не е чиста тази мисъль, не е идейна. Другиятъ казва, че ти не си произнесълъ думата хубаво, меко. И ти почнешъ да си мислишъ какво нѣщо е мекота. Ти ще ги слушашъ, тѣ ще те учатъ. Запримѣръ, нѣкой пѫть ти искашъ да говоришъ, да ораторствувашъ, и тѣ ще ти продиктуватъ едно стихотворение, и казватъ: „Заучи това стихотворение“, и ти го заучишъ. „Я ни го декларирай!“ И ти почнешъ, тѣ казватъ: „Не е тъй! Чакай, не е тъй, сега ще намѣришъ единъ учитель отъ вънка да ти каже какъ“. А ти казвашъ; „Азъ съмъ възрастенъ, срамота е да ида при учитель“. „Не, ти ще намѣришъ учитель, и ще слушашъ“. Азъ веднъжъ слушахъ единъ американски учитель по ораторство, нарича се Силвъръ Нейлъ — сребърната игла, критикъ ужасенъ. Той критикувалъ ученици, които сѫ свършили университетско образование, богословска академия, съ особени свидетелства, готвятъ се за проповѣдници. Ще се явяватъ въ особени аудитории прѣдъ него. Седи професорътъ, излиза студентътъ, качва се, ще държи своята бесѣда. Таманъ започва да говори, професорътъ го спира, казва: „Не ви разбирамъ какво искате да кажете“. Той слѣзе да се обясни. „А, сега разбирамъ“. Послѣ, пакъ почне да говори, казва му: „Не ви разбирамъ“. Че тези студентъ, Професорътъ като мачка, мачка този студентъ, той слиза като нѣкоя окѫпана патка. И го питатъ: „Какво ти каза!“ — Остави се, ти билъ ли си при Силвъръ Нейлъ? И професоритѣ, и тѣ се поусмихнатъ малко. Той казва: „Азъ ще ви критикувамъ, послѣ и други ще ви критикуватъ“. Заговори студентътъ, той ще го спре: „Не се говори така, слѣзъ отъ това мѣсто!“ И той безцеремонно отиде си на мѣстото. Послѣ, пакъ ще го извика. Три-четири пѫти ще го изкарва. Той е знаменитъ проповѣдникъ и не само, че ще го критикува, но самъ ще излѣзе, ще вземе неговата рѣчь, ще започне, и послѣ казва: „Вие сега ме критикувайте, да видите, гдѣ ще намѣрите погрѣшка“. Никой не може да го критикува. Тъй говори той! Говори, като че чете. Всѣка дума е турена из мѣсто, нищо излишно! Думитѣ тъй естествена наредени идеално. Като го слушатъ студентитѣ, казватъ: „Има право, не е таково нашето изкуство“. Тѣ, нѣкой пѫть вие се намирате при такива учители, които ще кажатъ: „Седни тамъ!“ Послѣ пъкъ ще те вдигне; ще се качишъ не веднъжъ, и дважъ, и три пѫти, но заслужава човѣкъ да се научи да говори, и да разсѫждава,

    Да пѣемъ, защото то е животъ. Животътъ е музика, животътъ е поезия. Тѣ сѫ реални нѣща. Съ тѣхъ ще влѣземъ въ този висшъ Божественъ пѫть и като слѣземъ, пакъ ще го носимъ съ себе си.

    За слѣдующия пѫть ще имате за тема: Ползата отъ Цвѣтята.

Т. м.

13 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

24.XII.1922 г.

Ст. София,

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...