Jump to content

1922_12_10 Значение на гласнитѣ при окултното пѣние


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ЗНАЧЕНИЕ НА ГЛАСНИТЕ ПРИ

ОКУЛТНОТО ПѢНИЕ.

Т. м.

    Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ върху: „прѣдназначението на космитѣ“.

    Всичко нѣма да четемъ, но всички ще пишите.

    Като ученици на окултната школа, за всѣки единъ прѣдметъ ще се спирате върху главнитѣ отличителни чърти. Напримѣръ, даде ви се да опишите човѣшкото лице. По какво се отличава човѣшкото лице? — Отличава се по своя носъ, отличава се по своята уста, отличава се по очитѣ си, отличава се по ушитѣ си. Слѣдъ туй, лицето се раздѣля на части. Отличава се още съ своето чело, съ своитѣ скули, съ своята брада. Послѣ идватъ второстепенните наблюдения, лицето може да е вдлъбнато или изпъкнало нѣкѫдѣ, но навсѣкѫдѣ трѣбва да намѣрите основнитѣ чърти, които даватъ характеристика на лицето, и слѣдъ туй, какво носи сама по себе си всѣка една характеристика.

    Сега за косата. Кои сѫ отличителнитѣ чърти на косата? — Може да бѫде дълга и тънка, може да бѫде дълга и дебела, може да бѫде кѫдрава. Послѣ по цвѣтъ може да се отличава може да бѫде черна кестенява, руса и т.н. Има си причини защо е руса защо е черна или кестенява. Всѣко нѣщо си има своитѣ причини. Сега, ако вие поставите единъ човѣкъ въ една стая да го не вижда слънцето, той става бѣлъ, избѣлѣва, ако го туриш вънка на атмосферни влияния, на слънчевитѣ лѫчи, той почернява. Послѣ, защо сѫ черни коситѣ? Дали именно, природата има нѣкаква специална цѣль и въ нея има нѣкой произволенъ пѫть, дали просто туй е първичната причина, или е мода? Може чернотата на нашата коса да не зависи, отъ сѫщинската природа. Какво бихте казали, ако една сѫврѣменна бомба на нѣкой океански параходъ, която тежи хиляди килограма, се запази и ако слѣдъ хиляда години нѣкой, като я човърка тукъ-тамъ, даде експлозия, какво ще речете? Ще кажете: „Природата тъй е наредила !“ Природата ли е тъй наредила? Не, не е природата, човѣкъ тъй е наредилъ. Тъй че, туй което, избухва въ свѣта тъй силно, по нѣкой пѫть принадлежи на сѫщества, които сѫ живѣли прѣди насъ. Тѣ сѫ оставили тѣхнитѣ творчески сили. И ние за да дойдемъ до самата природа, до първичнитѣ причини, трѣбва да очистимъ нашия умъ, нашето сѫзнание отъ много идеи, мисли, които сѫ натрапени. Много отъ тѣзи мисли въ темитѣ ви сѫ вѣрни. Косата служи като едно покривало.

    Сега, да вземемъ да разгледаме езика. Езикътъ има три функции. Едната, първична функция, е проста: да движи, да улеснява храната за стомаха, да регулира. Вторичната функция е чрѣзъ вкуса да различава всички ония врѣдни елементи, които принасятъ пакость на организъма. Третата функция е да говори. Едноврѣменно той изпълнява три длъжности.

    Сега, всѣки прѣдметъ, който разглеждате, ще се стараете да го оставите въ ума си, умътъ ви да бѫде спокоенъ. Вземете за космитѣ. Турете въ ума си косата, не бързайте да пишите, оставете тъй, мислете часъ-два. Като имате малко празно врѣме, мислете защо, какво прѣдназначение иматъ космитѣ. Може да не намѣрите сѫщинската причина, но все таки за бѫдеще вие ще се домогнете до извѣстни прави сѫждения за прѣдмета, който разглеждате. По коситѣ може да се познае човѣшкия характеръ. Като разглеждашъ косъма отъ единия край до другия подъ микроскопъ, подъ една леща, ще може по него напълно да опишешъ характернитѣ чърти на човѣка. Не само туй, но ако единъ ясновидецъ разглежда единъ отъ вашитѣ косми, той ще опише по косъма не само сегашния ви характеръ, но и вашето минало и вашето бѫдеще. То е написано на космитѣ вѫтрѣ, и може да се чете. Не само по вашитѣ косми може да се чете всичко туй, но и по вашитѣ некти. Природата навсѣкѫдѣ е описала човѣка. Сега първично какво е прѣдназначението на косата, защо е създадена тя? Какво ни показватъ наблюденията? Всички онѣзи животни, които сѫ паднали, у които културата е слаба, въ които умственото развитие не е до тамъ проявено, които живѣятъ въ неблагоприятни условия, всички сѫ космати. И постепенно, колкото повече се събужда съзнанието въ тѣхъ, колкото повече идва интелектуална сила, тия косми се разреждатъ, не опадатъ. Щомъ опадатъ космитѣ, то е аномалия. Тѣ не опадатъ, но почватъ да ставатъ тънки, и се появява челото, тия скули, които показватъ, че туй мѣсто се разработва. Ако пъкъ съвършено оголѣе главата на човѣка, ние можемъ да извадимъ съвсѣмъ друго заключение. Значи космитѣ може да опадатъ само на извѣстно мѣсто, не навсѣкѫдѣ. Коситѣ сѫ само единъ регулаторъ, тѣ урегулирватъ извѣстни процеси въ организъма. Регулиратъ влагата въ организъма. Сега, при сегашното състояние, ако у човѣка изпадатъ всичкитѣ косми по тѣлото, очаква го явна смърть. Всички тия косми по тѣлото регулирватъ влагата, която е необходима за да може да се разпрѣдѣли правилно, и така да се улесняватъ тия вѫтрѣшни процеси. Туй е първото прѣдназначение. Слѣдъ туй, космитѣ даватъ изразъ на умствения характеръ у човѣка. Колкото умътъ почва да се развива, коситѣ почватъ да отстѫпватъ назадъ. Колкото любовьта почва да се развива, космитѣ на лицето въ извѣстни области почватъ да намаляватъ, да отстѫпватъ назадъ. На рѫката, напримѣръ, съвсѣмъ сѫ изчезнали. На лицето, все има малки коси.

    Сега, вториятъ пѫть ще пишете върху: „прѣдназначението на рѫцѣтѣ и десетѣхъ пръста“.

    Азъ ще ви дамъ едно упражнение за една седмица. То е слѣдното: съ лѣвия палецъ подпирате дѣсния, съ дѣсния показалецъ подпирате лѣвия, съ лѣвия срѣденъ пръсть — дѣсния, съ дѣсния безимененъ — лѣвия, съ малкия лѣвъ пръсть — дѣсния малъкъ пръсть. Слѣдъ това обратно: съ дѣсния палецъ подпирате лѣвия, съ лѣвия показалецъ дѣсния и т. н. Съ туй упражнение ще прѣдизвикате извѣстна енергия въ себе си. Вие ще правите упражнението сутринь и вечерь. По шесть упражнения сутринь и вечерь. Три отъ едната страна и три отъ другата. Туй е първата часть на упражнението. Втората часть на упражнението: лѣвата рѫка ще отворите свободно. Дѣсната, свити всички пръсти, само показалецътъ свободенъ, и съ него ще минете отъ върха на малкия лѣвъ пръстъ къмъ дланьта, послѣ по посока на безимения — до върха, отъ безимения къмъ дланьта, послѣ до върха на срѣдния, пакъ назадъ по дланьта, до върха на показалеца, пакъ назадъ къмъ дланьта и най послѣ по дланьта до върха на палеца. Слѣдъ това обратно съ лѣвия показалецъ ще минавате по дѣсната рѫка. Туй ще го правите два пѫти. Когато правите туй упражнение въ ума си ще гледате да имате една приятна мисъль, едно благородно и положително настроение. Ще кажете тъй: „Всичко каквото този пръстъ съдържа за моето сърце, тази сила желая да влѣзе въ моя характеръ“. Туй е сърцето, което подпира и казва: „Всичко, каквото се съдържа въ този пръстъ, съмъ готовъ да реализирамъ“. Той е благородството на човека. (Показва дѣсния палецъ). По нататъкъ: „Всичката справедливость, която се крие въ моето сърце... “ Справедливъ трѣбва да бѫде човѣкъ! „Всичкото знание, ония благородни чърти, азъ съмъ готовъ да развия въ ума и въ сърцето си напълно, тъй, както самиятъ животъ го изисква, готовъ съмъ да изпълня“. (Показва дѣсния показалецъ). Тогава ще кажешъ съ голѣмия си пръстъ тъй: „Както е писалъ Господь, тъй да стане“. Туй е половината отъ формулата. Другъ пѫть, като правимъ упражнението, ще ви дамъ втората половина. Забѣлѣжете сега астрологически. Първиятъ пръстъ е свързанъ съ юпитеръ, вториятъ пръстъ е свързанъ съ силата на Сатурна, третиятъ пръстъ е свързанъ съ слънцето, четвъртиятъ е свързанъ съ меркури, а петиятъ, палецътъ е свързанъ съ венера, богиня на любовьта, въ гръцката митология. Тази издутина отдолу, то е основата. Този палецъ, волята, има за основа любовьта. Човѣшката воля има за основа любовьта. Тази издутина, тази могила, този планински върхъ подкрѣпя палеца. Но понеже пръститѣ не съдържатъ всичкитѣ влияния, затуй ние упражняваме и другитѣ пръсти, за да може да се засѣгнатъ и другитѣ влияния, марсъ запримѣръ, да може да се засѣгне вѫтрѣшната страна на венера. Сега, разбира се, не може да се каже, че човѣкъ влиза въ съобщение съ планетата марсъ, но въ себе си той има извѣстни течения, и тѣ могатъ да се регулиратъ. Може да направите единъ опитъ. Да кажемъ разтревоженъ си, обиденъ си, честолюбието е засѣгнато, тури този пръстъ, дѣсния показалецъ на лѣвия показалецъ, поседи така петь минути, ще видишъ какво влияние ще дойде у тебе. Или нѣкой пѫть искашъ да рѣшишъ нѣщо дали с право или не, не знаешъ, тогава, съ срѣдния дѣсенъ пръстъ подпри лѣвия. Ще правите опити нали? Послѣ, искашъ да разрѣшишъ нѣкой наученъ въпросъ, безименниятъ пръсть ще подпрешъ. Постойте така, нѣма да изгубите нищо, седете и размишлявайте. Послѣ, съ малкия пръстъ ще подпрешъ и т н. Слѣдъ туй, нѣкой пѫть искате да уякчите волята, слабохарактеренъ сте, ще подпрете палеца. Волята ви изведнъжъ нѣма да стане силна, но все-таки ще укаже извѣстно влияние. Колкото и да е малко туй влияние, упражнението пъкъ е приятно.

    Сега, да изпѣемъ едно упражнение за Мусала. Може ли нѣкой да продиктува думитѣ? Прѣдставете си, че отиваме на Мусала, възпѣваме го. Слѣдъ туй, качваме се на върха, възхищаваме се отъ тази гледка — вториятъ стихъ. Най-послѣ идва резултатътъ, който сме добили. Съ третия стихъ се приготовляваме да слѣземъ долу. Сега, да изпѣемъ тихо упражнението. То не е довършено. (Изпѣхме го).

    (Братъ Иванчо изсвири на цигулка ново упражнение: Богъ е любовь).

    Можете ли да го изпѣете? ( — Можемъ). Всички изпѣхме упражнението.

Богъ е любовь (3 пѫти)

Любовь, Любовь

Вѣчна, безгранична

Пълна съ животъ.

Животъ на благия Божи Духъ.

Духъ на благостьта,

Духъ на святостьта

Духъ на пъленъ миръ и радость

За всѣка душа (2)

    Нѣма да го пѣете като обикновена пѣсень. То е упражнение. Туй ще остане за слѣдущия пѫть. Сега ще пѣемъ: „Духътъ Божий“, (Учительтъ свири и всички пѣятъ). Вие ще прѣпишете туй. Всѣки отъ васъ да изучи упражнението хубаво да го пѣе, за себе си. Нѣма да прѣскачате. Вие го пѣете като обикновена пѣсень. Ще вземете методитѣ на природата. Ние вървимъ по пѫтекитѣ на природата. Тя не започва изведнъжъ, а постепенно, плавно. Тя не започва въ единъ тонъ, тъй (Учительтъ засвири изведнъжъ много силно). Нищо не става тъй, изведнъжъ, но започва постепенно (Учительтъ свири тихо, леко постепенно усилва, и пакъ затихва). Може да вземете единъ тонъ ясно. Може ли да го вземете така? (Учительтъ свири). Ще забѣлѣжите, че когато вашиятъ характеръ е разгласенъ, не можете да пѣете. Защо? — Защото тогава вибрациитѣ сѫ малко по-кѫси, не се посрѣщатъ. За да може човѣкъ да пѣе вѣрно, той трѣбва да бѫде разположенъ. Много хубаво ще пѣете, когато сте духовно разположенъ. Сѫщото нѣщо е и за мисленето. Щомъ си разтревоженъ, не можешъ да мислишъ. Човѣкъ, който е разстроенъ, не може да мисли. Нѣкои считатъ, че мислятъ въ най голѣмата тревога. Не, това не е мислене. Най-първо, на себе си ще кажете: „Хмъ“.. Ще се стремите да хванете вашия гласъ (Учительтъ взе единъ тонъ много тихо). Едно съсрѣдоточаване навѫтрѣ. Нѣкои започватъ навънка. Не, навѫтрѣ трѣбва, контролиране на ума.

    Сега, при какви условия ние употрѣбяваме „а-то“? Казваме: „а-а“, очудваме се. „О-о“, значи много на високо си се качилъ! Или когато една болѣсть се усилва въ корема много, казваме: „о о“.. Дори и на болѣстьта се казва: „о о“, почакай малко. Послѣ, казваме: „И-и“.., сега ли му намѣри врѣмето? „И-и“, значи по-мекичко, не бързай много нагорѣ, надолу, много на високо недѣй. „Е-е“, значи прѣкали го вече. Сега, въ музиката „е“ регулира. „Е“-то слиза отгорѣ. „Е“-то има три проекции: проекция къмъ изтокъ, проекция къмъ западъ и друга една проекция отгорѣ надолу. Българитѣ обикновено го пишатъ отворено надолу, съ опашката надолу, а съ главата нагорѣ. Туй показва, че „е“-то се държи въ умствения свѣтъ, и послѣ слиза долу. Гърцитѣ го пишатъ обратно. Съ тия букви ще регулирате. Нѣкои пѫть казвате на себе си: Ии... ии... — ще регулирашъ нѣщо. Или пъкъ неразположенъ си, нѣкаква болка имашъ въ ума или въ сърцето, казвашъ: „о-о,.. о-о“... У човѣка има двама души: Онзи, който се сърди и бърза. Той е обективниятъ човѣкъ, той бърза да си свърши тамъ работата. Той е базиргянинъ. Ще му кажешъ: „о-о“.. Той ще разбере закона, ти ще го укротишъ, ще му кажешъ: „Слушай, азъ те управлявамъ. Ти си слуга, азъ съмъ господарь“. Работитѣ се обръщатъ съ главата надолу. Въ думитѣ се срѣщатъ гласни букви, които иматъ смисъль въ окултната наука. Ако се спрете и кажете: „Азъ имамъ съ по важно нѣщо да се занимавамъ отъ това, да пѣя сега буквата „а“. Имамъ да се занимавамъ съ единъ философски въпросъ. По-философски въпросъ отъ буквата „а“ нѣма. Ами че ако ти се научишъ да произнасяшъ буквата „а“ правилно, тъй както е била първоначално, да се възстанови нейния първиченъ тонъ, ти ще знаешъ много. Та, въ пѣнието, въ музиката ще възстановявате по една буква. Всѣка една буква си има вѫтрѣшна страна, не само външенъ характеръ. Тази сутринь въ бесѣдата си азъ ви прѣдставихъ едно обикновено житно зърно, едно восъчно зърно, едно златно и едно диамантно, тѣ се различаватъ. Онзи естествениятъ тонъ въ природата е като житното зърно, съдържа въ себе си сила постепенно се развива, и ще принесе своитѣ блага. Сега, разбира се, ние трѣбва да създадемъ въ себе си нова музикална вълна. Хората на обикновената музика, въ музикалнитѣ школи знаятъ да пѣятъ повече, тамъ иматъ извѣстни методи, похвати, тѣ сѫ сполучили доста. Тѣ нѣкой пѫть много хубаво пѣятъ, но въ тѣхнитѣ пѣсни отъ окултно гледище липсва нѣщо. Но за въ бѫдеще, когато тѣ научатъ окултната наука, ще приложатъ много лесно правилата.

    Нека сега да изпѣемъ гласнитѣ букви, колкото ги има на български. (Пѣхме гамата съ буквата („а“ и „о“). Ако взимате тоноветѣ вѣрно, ще се образува такова нѣщо: аоа, аоа. Ще взимате вѣрно. Ще считате тази буква, този звукъ, като интелигентно сѫщество. Ще се стараете да схванете неговия езикъ, ще се приспособите, тъй мекичко ще му говорите. Ще дойде звука „о“ и ще ти каже: „Не ме разбирашъ, ще влѣза въ стомаха ти“. Ще ти тури една болесть. Ти ще кажешъ: „оо“. Изобщо всичкитѣ дѣца започватъ съ буквата „о“. „Олеле, мале“. Туй „о“ означава нѣщо много силно. Но ще заемете да упражнявате гласнитѣ букви. Мнозина, дѣто не можете да пѣете, се дължи на това, че у нѣкои отъ васъ „о“-то е по-силно, и затуй има дисхармония, въ гласа ви, не е равенъ. У нѣкои, „а“-то има прѣдимство, тия вълни сѫ по-силни. У нѣкои „и“-то, нѣкѫдѣ я, ю. Всички тия гласни като ги изречемъ, тѣхнитѣ трептения сѫ толкозъ силни, че когато дойдемъ до музиката, не могатъ да се пѣятъ. При говоренето въ български езикъ се много повтаря, напримѣръ частицата „кай, кай“. „Азъ кай и т. н.

    Сега, вие имате по-важни работи отъ тѣзи. Ще си кажете: „Ние, възрастни хора, до какъвъ халъ дойдохме“. Не, не, трѣбва да се върнемъ да изправимъ погрѣшката, не е срамота. Когато нѣма какво да правишъ, останалъ си безъ работа, не можешъ ни да пишешъ, ни да четешъ, седни да упражнявашъ буквитѣ, защото, ако не се упражнявашъ, непрѣменно ще се карашъ съ нѣкого. Като си възбуденъ, започни да се занимавашъ съ гласнитѣ букви, като свършишъ упражнението, ще имъ кажешъ: „Благодаря ви, че ми дойдохте на гости, и ме избавихте отъ неприятность. Ще се упражнявате не когато имате работа, но като нѣма какво да правите. Послѣ, ще се научите да пѣете смислено. Тъй, ще седнешъ, ще концентрирашъ ума си, ще затворишъ устата си, мислено ще изкарашъ една пѣсень въ мисъльта си, докато започнешъ да слушашъ тоноветѣ. Онзи, който иска да бѫде добъръ окултенъ пѣвецъ, въ ума си ще пѣе, ще повтаря, докато почне да чува гласнитѣ, като далечно ехо, следъ туй тѣ ще слѣзатъ на физическия свѣтъ; той ще ги изрази, и ще има единъ пластиченъ гласъ. Сега, вие не схващате вѫтрѣшния смисѫлъ на всичкитѣ пѣсни, които имаме. Запримѣръ, българинътъ като пѣе тамъ „Стоянъ Мари думаше“ той е разбиралъ нѣщо идейно. Какво думаше на тази Мара? Изразява се идея. Отъ гдѣ си води първоначално смисъла? „Стоянъ Мари думаше. Какво е останало? „Либе-ле, либе-ле“. Първоначално съвсѣмъ нѣщо е изразявало, другъ окултенъ характеръ е имало, но сега всички тия пѣсни у българитѣ сѫ остатъци. Останали сѫ само такива малки остатъци на физическото поле. Изобщо, когато българинътъ пѣе тия остатъци, той се въодушевлява, въ неговата душа има възраждане на нѣщо по-дълбоко. Сега, съврѣменнитѣ хора, евангелиститѣ, запримѣръ, като пѣятъ една религиозна пѣсень: „Господи помилуй“, „Господи помилуй“, мислите ли, че туй „Господи помилуй“, като го казватъ, го разбиратъ? Ако би разбралъ тази пѣсень „Господи помилуй“, той, като излѣзе отъ църква, другъ човѣкъ щѣше да бѫде. Като произнесе гази дума „Господи помилуй“ тя трѣбва да се разцъвти като единъ цвѣтъ, и той ще бѫде съвсѣмъ другъ, Ако нѣкой отъ васъ излѣзе да изпѣе упражнението „Богъ е любовь“, както трѣбва, другъ ще бѫде той. Ще кажете: „Обикновена работа, Богъ е любовь, разбрахме“. Не, тази пѣсень като я изпѣете веднъжъ, каквито болки имате, ще изчезнатъ; и като излѣземъ отъ туй здание, да бѫдемъ всички радостни, весели, да се подмладимъ, като да сме на двадесеть години, да кажемъ: „Може да се живѣе“. Туй е пѣние! А сега, питатъ ви:, Какво пѣхте“? Е, Богъ е любовь. И тя, като другитѣ пѣсни. А казвате: „Моцартъ е това“! Като изпѣешъ или изсвиришъ тѣхнитѣ произведения единъ два пѫти, стига ти. Ние съврѣменитѣ музиканти сме като онѣзи, които ходятъ отъ кръчма въ кръчма, кѫдѣ има по хубаво вино. Сега, като минавахъ покрай театъра, гледамъ свѣтскитѣ хора. Тия хора иматъ убѣждения, този човѣкъ ще плати двадесеть и петь лева за столъ, плаща си отива рано влиза вѫтрѣ да слуша. Убѣждение има! Нѣкой пѫть ще плати 50 — 100 лева, за да слуша. А ние сега, като дойдемъ до духовнитѣ работи, казваме: „Даромъ се дава, безъ пари“, и сме нехайни. Онѣзи хора иматъ повече убѣждение. И азъ съмъ дошълъ до туй убѣждение, че всѣко нѣщо, което се дава даромъ, не се оцѣнява. Не мислете че даромъ се дава. Даромъ се дава само на възлюбления, на онзи, когото обичашъ, но когото не обичашъ, даромъ не му давашъ. Чудни сѫ хората! Казватъ: „Даромъ сте взели, даромъ давайте. Даромъ съмъ взелъ отъ кого? — Отъ този който ме обича. Затуй даромъ съмъ взелъ. Нѣма даромъ. Даромъ като вземешъ, даромъ всичко ще платишъ. Любовьта колкото дава, толкозъ и взима. Обмѣната е много правилна. „Христосъ дошълъ да пострада“. Христосъ даде любовь за любовь, колкото даде, толкозъ и ще вземе. Христосъ не е отъ тѣзи страхливци, и нѣма нужда отъ такива. Казвашъ: „Е, азъ за Христа давамъ“. Не не, или всичко ще дадешъ или нищо. Сега, нѣкой ще ми опрѣдѣлятъ: Христосъ даромъ дава Любовьта даромъ дава, но и всичко даромъ взима. Сега, ние седимъ и пѣемъ упражнението: „Богъ е любовь“. Казвамъ: Богъ въ нашитѣ сърца люби ли? Че Богъ люби, тъй е, туй е една велика истина, но Богъ въ вашето сърце люби ли? На тази любовь азъ отговарямъ. И ако азъ дѣйствително отговарямъ на Божествената Любовь, понеже Богъ е съвършенъ, непрѣменно азъ ще имамъ тази Любовь, и понеже Богъ обича всички, слѣдователно моето сърце ще отговаря на всички сърца, както Неговото. По естество Богъ еднакво обича всички, не сѫди никого, отговаря на всички, но понеже всички хора, като не се ползуватъ отъ тази Любовь, понеже сърцата имъ не сѫ готови да я възприематъ, тѣ оставатъ всѣкога бѣдни. Казвате какво е Любовьта“? Въ сегашното ваше положение, като ученици, бѫдещата ви карма ще се опрѣдѣли отъ вашата любовь. Вашата сегашна любовь ще опрѣдѣли бѫдещето положение въ другитѣ сѫществувания. Ако въ тия хора, около които живѣете сте вложили вашата любовь, тази Божествена любовь, тѣ ще ви бѫдатъ приятели въ слѣдующето сѫществувание; ако не сте вложили любовьта, ще ви бѫдатъ неприятели. Този когото не си обичалъ може да ви бѫде мѫжъ, жена и като такъвъ ще ви малтретира, може да ви бѫде синъ, дъщеря, може да ви бѫде слуга, господарь; въ каквото положение и да бѫде, ще ви малтретира. Но ако сме дали тази любовь всички ще дойдатъ да ни помагатъ. Тази любовь ще се повърне, и ще каже: „Вие ни дадохте, и ние ще дадемъ: Вие не дадохте и ние нѣма да дадемъ“. Тогава, нѣма какво да се сърдите. Сега, като дойдемъ до този въпросъ, ние оставаме за слѣдующето сѫществуване, на него очакваме. Всичко въ свѣта е потрѣбно, но трѣбватъ зѫби да се дъвчи. Та, тъй, значи ние трѣбва да мислимъ. Но какъ? Ние съврѣменнитѣ хора не мислимъ още, ученицитѣ не мислятъ. Да мислишъ, значи да провѣрявашъ нѣщата. Да чувствувашъ значи да прѣживявашъ нѣщата, поне отчасти, не всичко, малки прѣживявания да имашъ. Но другитѣ, разбира се, нѣма да ги оставяте. Като казвамъ туй, не казвамъ, че сегашнитѣ ваши прѣживявания не сѫ вѣрни. Вѣрни сѫ, но туй сте прѣживели хиляди пѫти, то е старо, много обикновено. Жабата която седи съ вѣкове въ блатото и крѣка, и нейниятъ баща е крѣкалъ, дѣдо ѝ баба ѝ все крѣкали, започватъ, но цѣли 4 мѣсеца все по единъ начинъ се надуватъ, крѣкатъ, крѣкатъ, и най-послѣ отъ туй крѣкане какво ще излѣзе? Веднъжъ крѣкатъ, два пѫти, три, четири пѫти крѣкатъ какво ще излѣзе? Ще кажа на жабата: „Слушай, ще напуснатъ блатото, и нѣма да крѣкатъ“, Защо? — Този занаятъ научи, нѣма да го забравишъ никога. До сега вие много работи сте научили, нови трѣбва да учите. Слѣдующето врѣме активъ ще бѫде, ако напустнете туй еднообразие. Туй еднообразие внася страдание. Вие всинца сте недоволни като ученици. Сега, седите тука, като ученици, но ума на нѣкои е занаятъ нѣкѫдѣ. Азъ виждамъ това. Нѣкой седи тука, но има дѣте въ кѫщи, и казва: „Учительтъ малко закъснѣ, дѣтето какво ли става? Другъ казва: „Слугата оставихъ, касата не затворихъ, има опасность“. Трети казва: „За утрѣ имамъ работа. „Трѣбва да ида да поспя“. Ако е ученикъ, уроци си има. И слѣдъ всичко това казва: „На окултно упражнение бѣхъ“. Това не е окултно упражнение. Окултно упражнение е, като дойдешъ по единъ часъ и половина да бѫдешъ свободенъ, и да туришъ воля да смъкнешъ всичко, да свалишъ старитѣ дрѣхи. Като излѣзешъ навънка, свали новитѣ дрѣхи, и пакъ въ стария костюмъ се облечи. Тази пѣсень, която изпѣхме, тя е опасна. Опасно упражнение е то, тринадесето по реда си. Това упражнение изисква самопожертвуване. Ще го изпѣемъ съ чувство, що прѣдизвикаме мислитѣ си, да мислимъ само за Бога. Сега, въ този салонъ има неудобства, стѣснени сме, салонътъ трѣбва да бѫде два пѫти по широкъ, за да може всички да насѣдате, да не се допирате, да сте най-малко по двадесеть сантиметра на разстояние, да сте свободни. Тогава и въздухътъ ще бѫде по-чистъ. Тази въглена киселина, която се образува, е една неприятность. Тогава упражненията ще бѫдатъ по-приятни отъ сега. И послѣ, трѣбва да се разпрѣдѣлите. Вие, тъй както сте насѣдали сега, обмѣната на магнетическитѣ течения, не е правилна, затуй седите като на тръне. Споредъ окултния законъ трѣбва съвсѣмъ другояче да ви наредя, а не тъй както сте разхвърлени. Нѣкои отъ васъ искатъ да сѣдатъ на първо мѣсто но по окултния законъ тѣ трѣбва най-назадъ да седнатъ, а нѣкои отзадъ да дойдатъ напрѣдъ. Трѣбва ви единъ-голѣмъ салонъ. Като отидемъ въ новия салонъ непрѣменно ще направимъ единъ опитъ. Тия музикални упражнения все-таки най-малко 50% ще пренесатъ своята полза.

    И тъй, съ още нѣколко урока ще свършимъ съ музиката врѣменно. Може би още единъ два урока, и ще минемъ къмъ други области. Тогазъ ще се върнемъ къмъ музиката. Ще имаме малка почивка.

    Сега, вториятъ пѫть искамъ трима души отъ класа да изпѣятъ „Духътъ Божий“ единъ по единъ, да видимъ какъ ще я изпѣятъ. Искамъ двѣ сестри и единъ братъ, поотдѣлно ще излѣзатъ и ще пѣятъ. Доброволци нѣма ли? Който има желание, импулсъ, не се стѣснявайте. (Обаждатъ се: двѣ сестри и единъ братъ).

    Когато пѣемъ или свиримъ, нѣкой пѫть може да изпъкне техниката. Който пѣе, който свири, той има техника. Слѣдъ туй идва съдържанието на това, което се пѣе, и най послѣ — смисъла. А когато пѣемъ, ще изпъкне още и нашия гласъ. А онзи който ни слуша, да каже: „Отличенъ гласъ има, азъ бихъ желалъ да имамъ такъвъ гласъ“. Трѣбва да пѣете. Даже най-слабитѣ ученици по пѣние, и тѣ почнаха да пѣятъ. Ние най първо ще изкараме онѣзи, които сѫ останали най-назадъ въ музиката. Единъ квартетъ ще направимъ отъ тѣхъ. Голѣма смѣлость ще проявятъ тѣ. Нѣма да имъ се смѣете, де.

    (Учительтъ пѣе думата „истина“) Да кажемъ, вие искате да кажете нѣкому музикално думата „истина“, много меко. Какъ бихте изпѣли това? (Учительтъ пѣе: „Истина азъ ти говоря, истина ти говоря, истина азъ ти говоря, истина ти говоря. Истина, истина азъ ти говоря, говоря, истина азъ ти говоря“. Опера нали? То не е много мѫчно изкуство. Ще си прѣдставишъ какъ ще кажешъ, то е най естествено. Послѣ, всѣки единъ човѣкъ има мѣрило въ себе си. Когато човѣкъ не говори хубаво, и не пѣе хубаво, той самъ не е доволенъ отъ себе си. Недоволенъ ти си, ще си попѣешъ. Не се залъгвайте! Ти ще си признаешъ факта не пѣя, но азъ ще се науча да пѣя. Не говоря хубаво, но азъ ще се науча да говоря. Не мисля хубаво, но азъ ще се науча да мисля. Признайте факта, но не се спирайте. Смисълътъ, цѣльта на пѣнието е да улесни работата. Пѣемъ ли, работата върви, не пѣемъ ли не върви. До като въ една кѫща има пѣение работата върви, прѣстане ли пѣнието, опасна е работата. Тъй е и въ природата. Ако единъ день вие излѣзете отвънка и славеятъ, птичкитѣ сѫ прѣстанали да пѣятъ, нѣма чуруликаме, работата е опасна, вие трѣбва да напуснете този градъ, въ София не трѣбва да ви има. Ако птичкитѣ, врабчетата прѣстанатъ да чуруликатъ въ София, вие сте свършили, опасна е работата ви. Но чуруликатъ ли птичкитѣ, вие да сте напълно спокойни. Ще кажете: „Какво общо има? Важно, много важно е. Докато се пѣе, всичко е наредъ. Прѣстане ли пѣнието, всичко потъмнѣва. Щомъ станешъ сутринь, запѣй си. Най-първо не започвай съ търговия, изпѣй една малка пѣсень, не бързай. Изпѣй пѣсеньта въ себе си, и работата ще ти върви, не излѣзешъ ли съ пѣсень, работата не върви. Слѣдователно, пѣнието е единъ законъ. Докато ние пѣемъ добрѣ сме, прѣстанемъ ли да пѣемъ, ние се демагнитизираме. Пѣнието уталожва. Станешъ сутринь, неразположенъ си, не се спирай, попей си, не бързай да идешъ на дюкяна. Попѣй най-малко 5 — 10 минути, ще поразведришъ душата си, а послѣ вземи книгата си, и чети. То е едно практическо упражнение, което трѣбва да се прилага въ окултната школа.

Т. м.

11 окултна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

10.XII.1922 г

Ст. София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...