Jump to content

1922_12_03 Окултна музика


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ОКУЛТНА МУЗИКА

МУСАЛА! ВЪ ЗАРИТѢ НА ЖИВОТА

МАХАРЪ БЕНУ АБА.

Т. м.

    Сега, отъ ученицитѣ въ школата се изисква сериозна работа. Сериозна въ туй отношение: вие не трѣбва да идвате само като слушатели, да прѣминете врѣмето си. Пѣние трѣбва! Когото и да е отъ васъ стари и млади, ще ви изправя тукъ да пѣете. Искамъ всички упражнения по музика да ги запомните, понеже тѣ сѫ музикални правила, и ние ще ги приложимъ. За музиката има разни мнения. Сега, вие ще заучите тѣзи музикални правила тъй, както сѫ, като образци. Отъ васъ се изискватъ прости тонове — ясно, чисто и идейно пѣние, и като пѣете, да чувствувате това. Сега, ние минаваме набързо тия упражнения.

    Както виждамъ, нѣкои отъ васъ, и върху зададенитѣ въпроси не пишатъ. Всѣки отъ васъ, който три пѫти не напише зададената си тема, трѣбва да напусне школата! Или ученици, или не! Щомъ сте ученици, трѣбва да бѫдете вѣрни на себе си. Два реда, но напиши нѣщо, глупаво да е но напиши нѣкоя гарга, но напиши ! Послѣ, ще се учите да пѣете. „Ама не мога да пѣя“. Не можешъ? Ако не можешъ да пѣешъ, ще се научишъ. Все съ туй „не може“, отлагате, отлагате и сте дошли до това положение.

    Сега, азъ не искамъ отъ васъ да дадете цѣлото си врѣме. Може да посветите 1 ч. или ½ ч. врѣме отъ седмицата, и то е достатъчно, това е една приятна работа. И послѣ, въпроситѣ, темитѣ, които се задаватъ тукъ, вървятъ по единъ особенъ законъ. Вие може да не кажете нѣщо много умно, и азъ не искамъ да кажете нѣщо но да размишлявате умно. Вие, като разсѫждавате върху тази тема, самиятъ прѣдметъ ще внесе една малка свѣтлинка, а тя гради нѣщата. Нашиятъ свѣтъ е създаденъ отъ малки величини. Господь съ милиони години е изпращалъ своитѣ мисли, чувства, желания, дѣйствия, и колко е чакалъ, чакалъ, докато ги възприемемъ, и сега ние трѣбва да бѫдемъ вѣрни, понеже разбираме какъ бавно се гради човѣшкия характеръ. Ще ми кажете: „Ние имаме нѣкои по-важни работи. По важни работи отъ тия нѣмате ! Азъ считамъ най-важнитѣ работи въ този свѣтъ ядене, пиене, спане, мислене, чувствуване и дѣйствуване, а другитѣ работи — търговскитѣ, обличането, журфикситѣ, туй-онуй, не сѫ толкова важни работи. Ние ще раздѣлимъ нѣщата, като важни, сѫществени и като несѫществени. Ученикътъ каже ли веднъжъ — ще учи, на думата си! Ще учишъ ! Вие имате мнѣние заради васъ, че сте възрастни. Е, на колко години сте, каква е вашата възрасть? Ако тукъ сте на 40 години, то ако се прѣнесете на Юпитеръ, тамъ наши 12 години сѫ една тѣхна година. Тогава, нашитѣ 40 години прѣнесени на Юпитера, на колко техни години се равняватъ? Ако се прѣнесешъ на Сатурна, на колко години ще си? — Тамъ наши 30 години сѫ една сатурнова година. Тогава, на колко години ще да бѫдемъ ние? Даже на 1½ год. нѣма да бѫдемъ. Ами, ако се прѣнесемъ на Нептунъ, по-далечъ? Тъй че туй, дѣто се мислите стари, не важи. Мога да ви прѣнеса на една слънчева система, дѣто ще имате едва ли една минута отъ живота си, споредъ дѣлението на живота тамъ. Тъй че, не си създавайте мнѣние, че сте старъ човѣкъ. Старъ човѣкъ е този, който много знае, а вие, че не знаете, азъ мога да ви докажа на всинца ви, не само на васъ, но и на най-голѣмитѣ философи въ България мога да докажа въ три минути, че не сѫ учени. Мога да докажа, че не сѫ учени, Какъ? Ще имъ задамъ една задача за разрѣшение. Нали сѫ учени! Хубаво, какво правятъ, като заболѣятъ отъ апандеситъ? Като имъ дойде апандеситъ, не могатъ да го изцѣрятъ — хайде, отрѣжатъ чървото; заболи ги стомаха — отрѣжатъ дебелото чърво. Чудни операции правятъ! Заболи го бъбрека — отрѣжатъ го, казватъ: „И съ единъ бъбрекъ се живѣе“. То ако можеше тъй, Господь щеше да направи човѣка съ единъ бъбрекъ. Не, стомахътъ е необходимъ, слѣпото черво е необходимо, апандеситътъ е необходимъ. „Може и безъ него“. Не, Господъ съ милиони години е работилъ върху тѣхъ, а ние казваме: „Може да ги извадимъ“. Заболи те окото — извадятъ го, опериратъ те, турятъ ти изкуствено, стъклено око. Това не е изкуство! Изкуство е, като туришъ ново око, да може до виждашъ съ него. Сега, азъ имъ признавамъ едно изкуство, че могатъ да присаждатъ кожата, обаче отъ гърба ти ще взематъ кожа, носътъ ти да направятъ. Гърбътъ ти ще помни това, ще каже: „Носа поправиха, но менъ развалиха, отъ менъ взеха, носа туриха“. Пъкъ азъ искамъ сега да знаятъ, какъ трансформиратъ тия клѣтки, да поправятъ и гърбове и носове, безъ да пострада единия за смѣтка на другия.

    Сега, въ музиката, вие слушате тия класически музиканти — композитори, Моцартъ, Бетховенъ. Ако нѣкой ви попита: Въ какво седи класицизма на Бетховена? Казвате: „Чудно нѣщо! Той е дивенъ!“ Но какво е? Казвашъ: „Еди-кой си, чувствувамъ азъ силата му“. Какво чувствувашъ ? Тамъ, като видишъ нотитѣ, може да покажешъ, коя нота, кой пасажъ ти харесва, защо и за какво. Той може да означава нѣкаква идея. Запримѣръ, може ли нѣкой човѣкъ да се кара, и да ти говори тихо? Той като ти говори любовно, може да ти каже. „Ти си благъ човѣкъ“. А като иска да се кара, ще натърти гласа си. Съобразно тоноветѣ въ природата дали сѫ силни или тихи, се изразява извѣстна идея. Така и на нѣкой концертъ, ще вдигнатъ една олелия. Казватъ: „Отлично свири!“ Казвамъ все cé караха тѣ. Има оркестранти, които свирятъ бурно. То е хубаво, като караница, но трѣбва да изразятъ извѣстна идея. Въ музиката трѣбва да изразяваме образно всичкитѣ чувства. Трѣбва да знаемъ и начина, какъ се изразява едно чувство. И въ пѣнието е сѫщото. Ние, като започнемъ, че и любовь, и всичко, караме ей тъй, по шопски. Не, не, окултната музика не търпи тия работи. Тя има образи, изрази има, идея има въ нея. Поезията е скрита вѫтрѣ въ самата музика. И азъ искамъ да помислите върху туй. Тя е една широка область.

    Сега, тази вечерь ние ще ви изпѣемъ „Въ заритѣ на живота“, послѣ ще ви изпѣемъ нѣщо за „Мусала“.

    Една отъ сестритѣ изпѣ първия мотивъ :

Въ заритѣ на живота (2 пѫти)

Слънце изгрѣваше (2)

На природа граници очертаваше (2)

Въ душа ми мощенъ духъ пробуди (2)

И въ сърце ми Любовь събуди (2)

Събуди, събуди

И въ сърце ми Любовь събуди.

    Сега за Мусала

       II мотивъ.

1. Единъ си ти мой Мусала,

Свещено мѣсто, Божий върхъ!

Мой Мусала, Мусала Мусала,

Мой Мусала.

2. Прѣзъ ясенъ день на пролетьта,

Видѣли ли сте изгрѣва отъ Мусала?

Мусала, Мусала, Мусала,

Отъ Мусала.

3. При първи лѫчъ на Слънцето

Вдъхнали ли сте леки дъхъ на Мусала?

Мусала, Мусала, Мусала,

На Мусала.

    Тия сѫ двата мотива. Сега имаме и трети единъ мотивъ, но ще заучимъ сега само за Мусала, по лесенъ мотивъ е той.

    Сега, азъ ще изпѣя третия, той е източенъ мотивъ, (Учительтъ свири и пѣе).

    III мотивъ

Махаръ Бену Аба,

Веютъ, Биладеръ, Адеръ Бену шела,

Бену шела, Бену шела,

Шела, шела, шела,

Биладеръ, Адеръ Бену шела

    „Молитва на ученика, тъй крѫщавамъ азъ този мотивъ. Разбирате ли ? И вижте разликата, това е единъ окултенъ мотивъ. (Учительтъ пѣе пакъ безъ да свири). Мекота се изисква тукъ. (Пакъ я повтаря) Тъй! Ще изпълнявате вече. Сега азъ ви казвамъ какъ да пѣете, давамъ ви образъ. Като дойде нѣкой пѣвецъ, тъй трѣбва да пѣе той. (Изпѣхме я всички). Не е мъченъ този мотивъ, но въ пѣнието ще пазите едно правило: когато пѣете, ще концентрирате ума си! Щомъ изгубите концентрирането на ума си, не може да пѣете. Послѣ, не само за мелодията ще мислите, но и за гърлото си ще мислите. Пѣвцитѣ не мислятъ за гърлото. Гласътъ ви и умътъ ви ще присѫтствуватъ вътрѣ въ гърлото, и никога нѣма да се простудите. Само така ще се създадътъ хубави гласове. Изразъ на мекота трѣбва! Това сѫ упражнения, които трѣбва да минете. Сега като пѣете „Махаръ Бену“, внимавайте на израза на пѣсеньта. Това сѫ едни отъ най-великитѣ звукове.

    Махаръ, значи, великиятъ,

    Бену — онзи, който благославя

    Аба — Баща на всичко

    Нѣма да се плашите, нѣма да се страхувате, ще давате изразъ на душата си. Въ окултната музика нѣма да се страхувате. Може да има страхъ, но не тукъ (Изпѣхме всички „Махаръ“) Това е специаленъ мотивъ, може да го пѣете само при особено състояние. Туй прѣкѫсване, което се вижда въ упражнението, то е въ свръзка съ други музикални гами.

    Прѣкѫсването, значи, че има друг и гами, други упражнения, които не може да ги туримъ, ние изваждаме само проститѣ. Има мелодии, азъ ви казахъ, които мѫчно могатъ да се прѣведатъ въ една окултна пѣсень, даже и въ едно окултно упражнение, има голѣми потънкости въ тѣхъ. Ако не можемъ да извадимъ тѣзи потънкости чрѣзъ обикновената музика, то е, защото обикновената музика произвежда — обикновени работи.

    Сега, да пѣемъ Мусала ! Този е единъ настоящъ мотивъ, създаденъ на тази гама, на която ние живѣемъ. Изисква се отъ васъ чисто пѣние. На мнозина гърлата сѫ малко прѣсипнали.

    Сега, да изпѣемъ слога „ХА“. Вие се смѣете, но направете нѣкой пѫть опитъ, да видите какъ дѣйствува това „ХА“. (Учительтъ пѣе самъ). Окултенъ тонъ е той. Всѣки, който се смѣе ха-ха-ха, той е добъръ човѣкъ. Азъ бихъ желалъ всинца, като се смѣятъ да казватъ ха-ха-ха, а не хи-хи-хи или хо-хо-хо При слога „Ха“, отваря се душата. Тъй ! Природата си има изразъ, и ние изкуствено трѣбва да го прѣвърнемъ. Трѣбва да се упражнявате! Послѣ правете упражнение съ буквитѣ „а“ и, е“. Вие трѣбва да избѣгвате туй пѣние съ звуковете „иее, иее“, то е гръцко пѣние. Ти едноврѣменно трѣбва да прокарашъ три тона отдолу прѣзъ гортана си. (Учительтъ свири съвсѣмъ тихо, слѣдъ това пѣе ха-ха-ха). Човѣкъ може да прокара гласа си чрѣзъ лѫка на цигулката си, и да накара цигулката да пѣе, каквото той иска. Сега, онѣзи отъ васъ, които не сѫ толкова пѣвци, като ученици на окултната наука, азъ поставямъ за тѣхъ музиката, като срѣдство за усилване на волята. Ако вие не може да прѣодолѣете малкото мѫчнотии на гласа си, тогава гдѣ седи волята ви? Именно, въ прѣодоляване на мѫчнотиитѣ ще калите волята си. Онзи, който не е способенъ въ пѣнието, той чрѣзъ думитѣ на упражненията ще трѣбва да упражнява и своята воля. И музикантитѣ се развалятъ по нѣмане на воля. Тѣ си създаватъ идеята, че знаятъ много да свирятъ, че сѫ добри цигулари, но въ сѫщность хората днесъ едва сѫ засѣгнали изкуството да свирятъ на цигулка. Тѣ мислятъ, че иматъ изпълнение! Може ли единъ музикантъ тъй да прѣдаде едно любовно настроение на цигулката, че като свири околнитѣ да познаятъ, че за любовь свири — да изрази гласа на любовьта. По нѣкой пѫть, слѣдъ като ти разправя дълго врѣме, едва ще разберешъ за какво ти свири, и ще почнешъ да чувствувашъ това. Не, не, вие безъ да знаете всичко това, само като ви засвири нѣкой, да почнете да чувствувате. Хубаво свирене е, и онзи който не знае какво се свири, да го чувствува. (Учительтъ свири селския диалогъ много живо и образно). И мислите ли, че извѣстни наши чувства ние не можемъ да ги изразимъ чрезъ музиката ? — Можемъ. Не само това ще знаемъ чрѣзъ музиката, но ще знаешъ и какъ човѣкъ играе.

    Сега, имайте прѣдъ видъ, че всичкитѣ движения на рѫцѣтѣ сѫ музикални. Всички движения въ насъ трѣбва да бѫдатъ музикални. Движенията вървятъ по извѣстни закони, както и тоноветѣ вървятъ по извѣстни закони. И често, гдѣто ние парализираме волята си, то е, защото ние не правимъ правилни движения. Всѣко движение на очитѣ, на рѫцѣтѣ ни, въ всичкитѣ наши пози трѣбва да бѫде съвършено естествено. И къмъ туй трѣбва да се стрѣмимъ. Може ли да постигнемъ тия естествени движения, гласътъ ни ще бѫде естественъ, и отъ невидимия свѣтъ ще почнатъ да ни прѣподаватъ. Само тогава отъ невидимия, отъ божествения свѣтъ, ще може да разберете онази висша наука, за която всички мечтаете, която искате да научите. Запримѣръ, ако единъ бѫлгаринъ играе, какъ ще си движи рѫцѣтѣ? (Учительтъ си движи рѫцѣтѣ. Ще кажете: „Туй е кълчене“. Не е кълчене. Кълчене е за този, който не знае да играе. Това сѫ геометрически движения. Въ всѣко едно движение се проектиратъ извѣстни струи отъ човѣка навънка, и той взима и дава едноврѣменно. И ако ти развалишъ нѣкои отъ тия струи, ти самъ ще пожънешъ послѣдствията. Запримѣръ ти може да си изкривишъ устата, и послѣ съ години не можешъ да се освободишъ отъ това, да се поправишъ. Не, не има извѣстни движения, които сѫ дисхармонични. Нѣма термини, съ които да се изразятъ. Ще бѫдешъ искренъ въ движенията си. Нашитѣ движения трѣбва да бѫдатъ музикални. И говорътъ ни — сѫщо. Азъ когато говоря музикално, думитѣ ми произвеждатъ единъ ефектъ, но нѣкой пѫть правя извѣстни нарушения, да видя какви резултати ще произведатъ думитѣ ми. И често, гдѣто съмъ употрѣбявалъ нѣкоя дисхармоничность, нѣкой дисонансъ, виждалъ съмъ какви резултати произвеждатъ. Трѣбва да говоримъ музикално! И човѣкъ не може да говори музикално, ако не говори Истината. Само музикалниятъ човѣкъ, може да изрази Истината. Само любящиятъ човѣкъ може да изрази Любовьта! Любовьта, това е най висшата музика, най-висшата поезия, най-висшата молитва. Тя е единение съ Бога. И слѣдователно, когато ние любимъ нѣкого, всичкитѣ негови дѣйствия сѫ за насъ красиви. А щомъ не го обичаме, колкото и да е съвършенъ, не ни харесва. Питамъ: Коя е онази сила, която прави хората прѣдъ насъ красиви, добри? — Любовьта, Любовьта изглажда нѣщата! Ако вие дружите съ човѣкъ, който ви обича, любовьта му ще прѣобрази вашиятъ характеръ, вашият погледъ ще стане по-мекъ. Любовьта ще я туримъ въ дѣйствие — въ гърлото, въ очитѣ, навсѣкѫдѣ. Ако азъ те срѣщна и ти се пооблѣща, какво ще произлѣзе отъ това? (Учительтъ прави едно гордо движение). Това не сѫ естествени маниери, движения. Това сѫ карикатури. Ти изведнъжъ искашъ да прѣдставишъ извѣстна идея. Тази идея има само едно правило, само единъ начинъ за изразяване, нѣщо сериозно има въ нея. Може да се усмихнешъ естествено, този твой смѣхъ да бѫде тъй естественъ, тъй искренъ, че всѣкиму да е приятно, а не да се изкривишъ. (Учительтъ прави извѣстни гримаси). Не, не, хората всичко слѣдятъ.

    Та, въ школата, азъ ще ви обърна внимание на правилнитѣ движения. Внимавайте на вашитѣ движения! Неправилнитѣ движения развращаватъ свѣта. Всѣко движение да е на мѣсто. Туришъ очитѣ си въ едно направление — да изразяватъ нѣщо, въ друго направление — сѫщо. Запримѣръ, вие погледнете едного, и изведнъжъ погледнете надолу. Туй не е красиво. Издръжъ погледа си. Послѣ, нѣкой се рѫкува бързо и си отдръпне рѫката. Като се рѫкувашъ, не задържай рѫката дълго врѣме, не стискай рѫката много, като хванешъ рѫката, хвани я добрѣ. Тъй, и рѫкуването, и то е ритъмъ вѫтрѣ въ природата. И слѣдователно, движенията ни трѣбва да сѫ музикални. Сега, азъ не искамъ да започнете само да пѣете, но казвамъ, че музиката има свои вѫтрѣшни изрази въ движенията. Когато музиката се съедини съ движенията, то е красивото, а като се съедини съ рѣчьта, става още по-красива. Азъ съмъ слушалъ човѣкъ да говори музикално, всѣка една дума се нарежда правилно, всички слогове сѫ музикални. Хора, които не сѫ живѣли редовенъ животъ, не могатъ да говорятъ краснорѣчиво. А всинца трѣбва да говоримъ краснорѣчиво! „Краснорѣчиво“, разбирамъ тъй естествено, че да обичатъ хората да ни слушатъ. Затова ни е създалъ Господь, и затова сме въ тази школа на земята.

    Сега бѣлѣжкитѣ, които ви правя, не ги взимайте върху си. Азъ не ги правя лично, искамъ само да ви накарамъ да мислите. Азъ искамъ само да ви цитирамъ какви сѫ законитѣ. Божиитѣ закони сѫ неумолими въ развитието ни. Тѣ не може въ нищо да се измѣнятъ. Ние трѣбва да се подчинимъ абсолютно на тѣзи закони. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. Тъй както Богъ дѣйствува, и ние ще дѣйствуваме. Нищо повече! И нѣма защо да ходимъ да си губимъ врѣмето. Ще пѣемъ хубаво, ще говоримъ хубаво, краснорѣчиво. Ще движимъ очитѣ си правилно, всичко правилно ще вършимъ. Ако имаме нѣкѫдѣ дефектъ, ще го оправимъ. Ще имаме своя воля. Туй е цѣльта на окултната школа. Вие може да придобиете знание, но защо ви е, това знание, ако не го използувате? Ако този капиталъ, ако туй знание ще го туримъ въ дѣйствие въ сегашния ни животъ, да ни ползува всинца, тогава, то има смисълъ. Запримѣръ, ако една домакиня пѣе хубаво, то като си идва мѫжа ѝ, още отъ далечъ да вземе да пѣе, и той ще бѫде разположенъ. Но пѣсень да е! Азъ съмъ виждалъ много мѫже, връща се отъ работа, а нѣкоя жена негдѣ си пѣе, и той се спира, слуша. Има защо, окултно пѣе. Спрѣлъ се, слуша я, и се облагородява, хубаво пѣе тя. Питамъ: Ако въ всѣка една кѫща имаше хубаво пѣние, ако дъщерята, жената пѣятъ хубаво, бащата като влѣзе дома си, не ще ли му бѫде приятно? Пѣйте, не бойте се, ще има миръ въ кѫщи! А сега, хората, като сѫ прѣстанали да пѣятъ, т. е, пакъ пѣятъ, но по другъ начинъ, на друга гама сѫ започнали, и не се разбиратъ. И това е музика, но много груба. А азъ бихъ желалъ отъ всинца ви да излѣзатъ добри музиканти, не специалисти, но, като изпѣете, себе си да задоволите. Азъ да ви кажа какъ да пѣете. Пѣйте си вие тъй, като, че нѣма никой да ви слуша. (Учительтъ свири и пѣе — „Мусала“.) Сега хубостьта, значението на тия пѣсни какво е, защо ги пѣемъ? Били сте на Мусала. Тамъ има двѣ противоположни течения —електрическо и магнетическо. Щомъ запѣешъ за Мусала, ти се свързвашъ съ всички тия течения, образи, които изпѫкватъ картинно прѣдъ тебе, и тѣ ти дѣйствуватъ. Затуй, отъ всички мѣста дѣто сме били по екскурзии, ще направимъ и музика и поезия отъ тѣхъ. А на външнитѣ хора ще кажемъ. Направете нѣщо по-хубаво отъ насъ. Идущата недѣля ще имаме и третия куплетъ отъ Мусала. Ние може да пѣемъ и тритѣ куплета на единъ и сѫщъ гласъ, но въ окултната музика една пѣсень отъ три куплета ще има три различни гласа. Тъй щото на всѣки куплетъ, отдѣленъ гласъ. Окултната музика не позволява да пѣешъ два куплета на единъ и сѫщъ гласъ. Петь куплета — петь гласа ще иматъ, а туй, които не знаятъ тази музика, каратъ по нѣколко куплета на единъ и сѫщъ гласъ. Казвамъ: хайде и ние ще съчинимъ единъ гласъ. И този братъ, ученикъ който написа пѣсеньта на Мусала, и той бѣше съчинилъ единъ гласъ. Направихме два гласа остава и за третия куплетъ единъ гласъ, и него ще направимъ. Коректура направихме. И казвамъ: ето вижъ какъ се учатъ ученицитѣ да пѣятъ, всички се учатъ да пѣятъ. Музиката е потрѣбна, като едно срѣдство за лѣкуване. Въ сегашния животъ, голѣмите тревоги и тия бързи промѣни, които минавате, като ученици, отъ едно радостно настроение въ едно скръбно, оставатъ извѣстни утайки отъ отрови. Затова музиката се употрѣбява като срѣдство противъ тия отрови. Има извѣстни чувства, които, слѣдъ като ги минете, ако не знаете какъ да ги лѣкувате, ще отровятъ цѣлия ви организъмъ, ще повлияятъ на вашитѣ черенъ дробь, на вашата жлъчка. Затуй е потрѣбно ученикътъ да знае какъ да пѣе. Въ такъвъ моментъ, въ такова състояние ще туришъ волята си, ще пѣешъ „Ама не ми се пѣе“. Ще пѣешъ, защото, ако не пѣешъ, ти си турилъ отровата, а трѣбва да излѣзе тази отрова. Затуй налагамъ музиката, като срѣдство за лѣкуване азъ наричамъ тази отрова психическа, органическа отрова, и подъ нейното влияние ние ставаме толкова жлъчни, че не може да виждаме добро у хората, а виждаме само злото. Като видимъ едного, казваме: „Той е такъвъ, такъвъ, такъвъ“. Има извѣстни сѫщества, които като ги туримъ въ човѣшкия мозъкъ, отразяватъ се врѣдно. Подъ тѣхното влияние, и художницитѣ не могатъ да различаватъ боитѣ, а почватъ да се мотохаратъ въ тия бои — измѣнятъ боитѣ, слѣдователно, отъ тия отрови които внасяме въ ума си, ние загубваме понятие за право. Кое е онова право, съ което ние можемъ да критикуваме нѣщата? Има едно Божествено право! Ако азъ съмъ единъ художникъ, и вие направите една картина, азъ ще ви покажа какъ по хубаво да се поправи картината. Казвамъ: приятелю, този носъ не е така. Кривъ е носътъ. — Не зная. Но трѣбва да знаешъ, въ природата не може да бѫде така. Обущарь си, не си направилъ хубаво обущата, ще ги поправишъ. Всѣки единъ отъ насъ трѣбва да знае кѫдѣ и какъ да поправя. Да кажемъ, че нѣщо е криво на едно мѣсто е криво, поправи го. Ама не говоришъ право, не пишешъ право, граматически поправи го. И природата си има своя граматика, и тя си има свои глаголи, свой първоначаленъ езикъ. Ами знаете ли какъвъ е билъ първоначалниятъ езикъ, какви сѫ били първоначалнитѣ глаголи? Ако ударите нѣкого по главата, и произведете единъ силенъ ударъ, едно силно сътрѣсение, най-първо се загубватъ сѫществителнитѣ имена отъ рѣчьта. Туй показва, че тѣ сѫ най-скоро образувани. Слѣдъ туй се изгубватъ прилагателнитѣ, послѣ глаголитѣ, и най послѣ оставатъ само съюзитѣ. Значи, най-старо произхождение иматъ съюзитѣ. И когато човѣкъ почне да се подобрява, думитѣ се възстановяватъ, възвръщатъ пакъ по сѫщия редъ. Значи, при образуването на рѣчьта у човѣка въ сегашното му състояние, въ нашия мозъкъ има извѣстни пластове, които сѫ покварени, та много думи отъ езика ни сѫ изчезнали, а ние мислимъ, че имаме единъ езикъ. Е, колко други думи ние сме изгубили! И когато дойдемъ въ нормално състояние, езикътъ ни ще се възстанови. Единъ човѣкъ, у когото мозъка е повреденъ, говори само съ глаголи. Той казва „туй, което сече“, вмѣсто да каже брадва. А за коня, не казва конь, а казва „туй, което бега“. Но и кравата бѣга, и коня бѣга, и много други животни бѣгатъ. Той нѣма да каже желѣзница, а ще каже „туй, което се движи“, — съ глаголи говори. Защо? — Защото сѫществителнитѣ имена ги нѣма. Слѣдователно, рѣчьта става по-сложна. И въ нашия езикъ ние сме изгубили много думи. Ако влѣзете въ окултния свѣтъ и ви кажатъ една дума, тя съставлява почти цѣла една тукашна рѣчь. Въ окултния свѣтъ една цѣла наша рѣчь съ една дума я изразяватъ. Какъ? Съ всѣка една буква изразяватъ една дума. Да кажемъ, че една дума има 10 букви, тѣ означаватъ 10 думи. Ако отъ тия 10 думи всѣка една има по 5 букви, то колко наши думи правятъ? — Десеть думи по 5 букви, правятъ 50 думи. Такъвъ е тѣхниятъ езикъ. Сега, ние ще оставимъ това настрана, но казвамъ, че въ школата ще се учите да разбирате думитѣ. Думитѣ ви да бѫдатъ разбрани. Вѫтрѣ въ школата, думитѣ ви трѣбва да бѫдатъ разбрани, да знаете какво искате да кажете. Сега, искамъ да мислите единъ за другъ добро. Азъ правя изслѣдвание, и намирамъ като една отъ най-голѣмитѣ спѫнки у васъ и тази, че вие не може да мислите добро единъ за другъ. Вие не знаете закона, че ако мислите добро или зло за другитѣ хора, то е все едно да мислите сѫщото за васъ. Ако искате да се изправите, да се облагородите, непрѣменно трѣбва да мислите много добро за другитѣ хора. Туй, което мислите за тѣхъ, то е заради васъ. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Вие съ това врѣдите на себе си. Че тогава защо ви е окултната школа? Ако дойдете тукъ да се научите да познавате само погрѣшкитѣ на хората, а не знаете какъ да ги изправите, каква е тази наука, какво сте научили? И музиката е единъ начинъ за управяне. И нѣкой пѫть тия течения сѫ толкова отровни, че на нѣкой съмъ свирилъ по часъ, за да ги разруша. И на всичкитѣ ви отровни течения, като тегля лѫка на моята цигулка, не остава едно отровно течение, което да не се разруши. Да употрѣбя ½  часъ, то е много работа, за да се разруши едно отровно течение. И човѣкъ, омотанъ въ едно таково течение веднъжъ, ще се намѣри, като въ единъ задушливъ, отровенъ газъ, ще плати съ живота си. Всички тия течения ще ви отровятъ, ще парализиратъ мисъльта ви, волята, чувствата ви, ще останете кости, мъртви кости. Въ туй отношение сега, музиката, каквато и да е тя, не само религиозната, която е едностранчива, не само свѣтската музика, която сѫщо е едностранчива, изобщо музиката може да лѣкува. Музика, азъ наричамъ появяването на първитѣ лѫчи, тази дрезгава свѣтлина на слънцето. То е музика, да изразишъ какъ се усилва слънчевата свѣтлина, какъ идва до зенита, и послѣ се намалява. То е музика, минаване отъ една гама въ друга. Напримѣръ, единъ окултенъ цигуларь може да ви прѣдстави зазоряването, и вие може да видите на цигулката му, като свири, какъ иде свѣтлината, какъ се увеличава, увеличава, какъ слънцето изгрѣва. Послѣ, той ще ви прѣдстави какъ пѣятъ птичкитѣ, и вие като излѣзете, ще ви олекне на душата. А сега слѣдъ като ви свирятъ дълго врѣме, казвате: Е, той е класически авторъ, този Бетховенъ. Но какво искалъ да каже Бетховенъ? Той ималъ сюжетъ! Та, ние сега благодаримъ на тия стари автори, ние признаваме тѣхното значение, но за въ бѫдеще идатъ други музиканти, много по-велики отъ Бетховена! Тѣ ще създадатъ една музика, за която свѣтътъ даже не може да подозира. И ап. Павелъ, който видѣлъ какво се приготвя за въ бѫдаще, казалъ: „И видѣхъ, и чухъ нѣща, които не може да се изкажатъ на човѣшки езикъ“. Той чулъ музика. Духовниятъ свѣтъ е свѣтъ на музика. И който веднъжъ е ходѣлъ тамъ, и чулъ тази музика, като се върне, ще се завземе да прѣведе това на хората. Музикаленъ е тамъ свѣтътъ. Ако това хората го знаятъ, свѣтътъ ще се оправи. Слѣдователно, ние ще се стремимъ да направимъ българския народъ музикаленъ. И той е музикаленъ. Англичанитѣ, които сѫ толкова материалисти, много малко музика има въ тѣхъ. Сѫщо и у американцитѣ, но американцитѣ съзнаватъ това, чувствуватъ тази нужда, и викатъ най виднитѣ музиканти да работятъ между тѣхъ, плащатъ имъ скѫпо, защото тѣ знаятъ, че ако не е развита музиката, ще пострадатъ. И ние за васъ ще повикаме такива велики музиканти, и ще имъ платимъ.

    Сега, азъ ви гледамъ, вие оставате на хора, само той да пѣе. Не, недѣля сутринь всички ще пѣете, и ще се вслушвате въ хора, ще се водите по него, но непрѣменно ще взимате участие. Всички ще пѣете, безъ пари ще пѣете. Нека всички взематъ участие въ туй пѣние, въ недѣля сутриньта. Нѣкои отъ го старитѣ казватъ: „Чакай да видимъ какъ ще пѣе хора“, и взематъ едно критическо положение. Не, не, всички ще пѣете. Вие се вслушвайте въ хора, той изразява музиката.

    Тия бѣлѣжки които сега нахвърлихъ, тѣ сѫ важни, важни сѫ заради бѫдащитѣ ваши схващания, които ще имате. Защото, ако нѣмате музика въ душата си, този океанъ — животътъ, знаете ли на какво ще мяза? Виждали ли сте дѣцата, какъ пишатъ на пѣсъка по морето? Пишатъ, пишатъ, дойде нѣкоя вълна, заличи написаното, пакъ наново пишатъ. Това е животътъ безъ музика. Пишешъ, той заличава, ти пишешъ, той заличава, и най-послѣ казвашъ. „Животътъ нѣма смисъль“. Защо? — Защото нѣма музика. Не се молятъ, казватъ: „Молитвата е глупаво нѣщо не е изкуство“. Не! Молитвата е още по-велико изкуство въ живота. Да се моли човѣкъ, това е още по-велико пѣние.

    Хайде сега да изпѣемъ упражнението съ слога „ХА“. Ще бѫдете искрени!

    Сега, имайте прѣдъ видъ, че азъ не ви говоря като на богомолци, говоря ви като на разбрани ученици. А ученикъ е онзи, който се учи. Тукъ богомолци нѣма, ученици има. И правя ви бѣлѣжка като на разбрани ученици. (Всички пѣхме ха, ха, ха, ха do, mi, sol. Сега, нѣкой ще каже; „Защо да не вземемъ do, re, mi, fa и т. н?“ Ако вземемъ тия тонове, нѣма да има никакво значение, не е то do, re, mi. ... то е „ха“. Да изпѣемъ пакъ съ „ха“ цѣлата гама, но съ постепенно усилване. Сега, пакъ ще се изпѣе, но съ едно малко спиране на „ха“, тъй ха, ха, ха. Буквата „X“ е пълна буква, а буквата „а“ е празна. Като произнесешъ буквата „х“ — ще се напълнишъ, казвашъ ха, ха. Сега, ще изпѣемъ по другъ начинъ гамата do, re, mi, fa, s0I, la, si, do. Забѣлѣзахте ли каква е разликата? Тъй се внесе една малка дисхармония. Когато вие пѣхте ха, ха ... имаше утихване, утихване (Учительтъ пѣе самъ гамата съ „ха“). Тихо ще пѣете, въ себе си. Туй, силното пѣние послѣ ще дойде. Седнете, и си направете едно упражнение въ стаята съ това „ха“. Неразположени сте, пѣйте „ха, ха, ха“ ... (Учительтъ пѣе.) Вземете основнитѣ тонове do, mi, sol, do. Сега, ще продължимъ съ „ха“, да видимъ, до колко може да продължимъ отъ силно къмъ тихо (всички пѣемъ хааааа къмъ отслабване). Да кажемъ, нѣкой пѫть сте набрали повече енергия въ себе се, усѣщате се неразположенъ духомъ, седнете произнесете съ пѣние слога „ха“, пѣйте така, съ постепенно отслабване (Учительтъ пѣе, показва какъ, послѣ пѣе друга мелодия). Сега ще кажете. „Е, азъ ще направя това?“ Не само да изпѣете, но какво ще излѣзе. Послѣ, това упражнение съ слога „ха“ не позволява да се пѣе какъ и да е, учительтъ пѣе ха, ха, ха... съ повишение, и послѣ съ понижение на гласа). Може да ви дамъ едно упражнение: сутринь, като станете, ще изпѣете изведнъжъ ха, ха ха, съ повишение и послѣ ха, ха, ха (съ понижение), нотното пѫти може да го вземете съ гласа си. Съ усилване на тона може да се вземе 10 пѫти. Туй упражнение е сѫщеврѣменно и за дишането, но тихо пѣйте. Защото, ако пѣете много силно, ще развалите гласа си, вашиятъ гортанъ ще се развали — тия грубитѣ движения ще го развалятъ. Ще имате най доброто настроение на духа, и тогава ще пѣете тихичко, тихичко. Така ще дойдатъ тия прѣкрасни магнетически движения. Щомъ дойдатъ тия движения, вие ще ги прѣдадете на вашия мозъкъ, на вашето тѣло, на вашия гласъ. Чрѣзъ гласа си вие може да дадете едно добро настроение. Затуй, като се дадатъ тия упражнения нѣкои отъ васъ казватъ: „То и безъ тѣхъ може“. Безъ всичко може, но безъ тѣхъ не може. Безъ ядене, безъ пиене, безъ дишане, безъ пѣние, безъ мислене, безъ чувствуване, без дѣйствие не може. Тѣ сѫ нѣща необходими и основни. Не може безъ тѣхъ! Ако вие мислите да прѣкарате единъ щастливъ животъ без мнѣние, лъжете се. И небето, онзи Божественъ свѣтъ е свѣтъ само на пѣние, на музика. На нашъ езикъ казано: ако всѣка работа, която правимъ, бихме я вършили съ пѣсень, щѣше да има успѣхъ. Не е въ многото учение, а да се стремим къмъ туй сѫщественото, което трѣбва да стане у насъ. Въ туй отношение, искамъ окултната музика да ви даде единъ потикъ. Пръвъ опитъ е този, искамъ да приложимъ музиката, като едно срѣдство за лѣкуване на самитѣ васъ, като срѣдство за подемъ. То не е тъй лесно, но може да се приложи.

    Скоро ние ще завършимъ своитѣ упражнения а послѣ, въ продължение на 3 — 4 седмици по двама по трима ще излизате да пѣете, ще видимъ какъ ще пѣете упражненията. Нѣкои отъ васъ, съ голѣма радость, на радо сърце ще излѣзатъ да пѣятъ, но нѣкои отъ васъ ще кажатъ: „Туй е голѣмо нещастие, азъ да излѣза да пѣя“. Но туй нещастие ще дойде. Нѣкои биха дали 2000 лв. да пѣе другъ нѣкой за тѣхъ, а тѣ се освободят. Сега, азъ искамъ отъ любовь, да се пѣе. Музиката не е на сила, никой не ви е вързалъ. Но понеже ние слѣдваме окултната школа, то всичко, което се научава въ нея, ще се изучава отъ любовь. Ако законътъ на любовьта работи, всичко може да се постигне. Ако е безъ любовь, нищо не може да се постигне. Музиката е външенъ изразъ на любовьта! Слѣдователно, ако ние вложимъ любовьта, като едно силно побуждение, ще възприемемъ музиката. Щомъ нѣма любовь, ще гледаме тъй да мине, а съ любовь ще се придобие едно Божествено изкуство, и вѣрвамъ, че тогава у васъ ще се създаде единъ характеръ по устойчивъ. А сега, не че вие не искате да бѫдете устойчиви, но външниятъ свѣтъ е много неустойчивъ, не циментиранъ, и тогава, разбира се, неустойчивъ ще бѫде и вашиятъ. Мене ми разправяха единъ примѣръ, ще го разкажа и на васъ. Той е слѣдниятъ: Двама души, благородници, се влюбватъ въ една много богата и красива мома, искатъ и двамата да се оженятъ за нея. Тя казва: „Хубаво, азъ ще избера едного отъ васъ. Ще дойдете при мене съ вашитѣ велосипеди. Идватъ тѣ съ велосипедитѣ си. Завежда ги тя при една стѣна, и казва на единия: „Ти ще идешъ на 500 метра разстояние, ще засилишъ велосипеда си, и ще прѣскочишъ прѣзъ тази стѣна“. И той се качва на велосипеда си и казва „навѣрно тя нѣма да ме остави да се убия, като дойда тамъ, до стѣната, тя ще каже да спра“. Той засилва велосипеда си, дохожда до стѣната, и тя го оставя да прѣскочи. Той, обаче, спира велосипеда. Тя казва „Твоятъ изпитъ се свърши“. Казва на вториятъ си кандидатъ: „Ще прѣскочишъ тази стѣна и отъ другата страна на стѣната, тамъ ще ме намѣришъ“. Той засилва велосипеда си, бухва стѣната, тя била книжна, и миналъ оттатъкъ. И вие, съ вашитѣ велосипеди може да минете тази стѣна като първия. Тукъ се изисква смѣлость. Сега навсѣкѫдѣ ние имаме все книжни стѣни, и съ велосипедитѣ си трѣбва да пробиемъ тия стѣни. Тамъ ще намѣрите вашия идеалъ — задъ стѣната. На първо мѣсто ще турите диамантна воля, а на второ мѣсто — музиката, като едно срѣдство за облагородяване, и послѣ ще говоримъ за други работи.

    Имате ли нѣкаква тема зададена? — Не. За слѣдующия пѫть напишете нѣщо върху: „Прѣдназначението на космитѣ.“

    По 10 реда, по 1 редъ, по 2 — 3 думи, но напишете нѣщо. Турете си за правило: поне една дума. Най-послѣ, едно прѣдложение може да напишете. Едно прѣдложение седи отъ 5 думи, а три думи всѣки може да напише. Щомъ ви се даде една задача, може да кажете кака : „три думи, но ще пиша“. Запримѣръ, азъ казвамъ тъй:

Свѣтло — топло,

Истина — свѣтлина,

Истина — топлина, и

Топлина — свѣтлина.

    Какво разбирате? Истина — свѣтлина, истина — топлина, топлина — свѣтлина. На васъ опрѣдѣлямъ това. Мисля, че опрѣдѣлихъ какво нѣщо е истината? Туй, което посадишъ, и туй, на което опиташъ плода, то е истина. Истина — свѣтлина, значи, туй което си посѣлъ, и туй, което си ялъ. Свѣтлина е служене. Свѣтлината служи на Истината да я изяви. Защото, ако свѣтлината не бѣше тамъ, не щѣше да израсте сѣмето. Истина — свѣтлина е тази, въ която плодоветѣ узрѣватъ. Истина — топлина е тази, която кара слънцето да се движи, туй, което те кара да чувствувашъ, или, което кара растението да расте. Истина — свѣтлина, истина — топлина, тѣ сѫ първитѣ основни дѣйствия. Свѣтлина — топлина значи: въ тази свѣтлина моите мисли може ли да зрѣятъ? Въ тази топлина моитѣ чувства може ли да се прѣчистятъ ? Въ тази свѣтлина моята воля може ли да стане диамантна? И тогава ще прѣведемъ, ще кажемъ: Топлината — това е Любовьта. Свѣтлината е свързана съ Истината. Топлината всѣкога придружава Любовьта. Ако имате единъ чувствителенъ термометъръ, може да опитате, че всѣки човѣкъ, който люби, неговата температура се отличава отъ температурата на онзи, който не люби. И всѣки човѣкъ, който мисли, който се занимава съ сериозни мисли, въ мозъка му има повече свѣтлина, отколкото у този, който не мисли. Туй може да го докажемъ научно — повече светлина има. Слѣдователно, свѣтлината е свързана съ Истината, а Истината е подбудителенъ мотивъ въ мѫдростьта. Съ мѫдрость ние търсимъ истината на нѣщата. Слѣдователно, свѣтлината е единъ резултатъ, който се произвежда отъ тия движения, които ставатъ въ човѣшкия мозъкъ. Който търси истината, има повече свѣтлина, а който не я търси, нѣма свѣтлина ! Който търси Любовьта, има топлина. На нѣкои хора истиватъ краката. Внесете Любовьта въ себе си, ще имате топлина и на края на пръстите. Щомъ Ви изстинатъ пръститѣ, вашата любовь е банкрутирала. Щомъ палцитѣ ви сѫ студени, какво показва това? Сърцето ти е топло, но волята ти е парализирана. Щомъ пръститѣ ви сѫ студени, това показва — волята е слабо развита. Че нѣма защо да се заблуждаваме, ще туришъ волята си, ще кажешъ: „Тази Любовь искамъ да проникне въ крайнитѣ частици на моитѣ пръсти“. Най-голѣмата сила на волята е въ краищата на пръститѣ. Нека дойде неговата топлина и въ пръститѣ. И сега разни професори, лѣкари ще ни казватъ това и онова. Онзи професоръ, който и да е, той трѣбва да изпълнява нѣщата правилно. Бѫдещата наука, ще бѫде наука положителна, осмислена. Имашъ ли Любовь, нека Любовьта дойде въ пръститѣ ти. Като сѫ вкоченясали, ще проектирашъ Любовьта си тамъ, въ пръститѣ си, и въ 5 — 10 — 15 минути ще имашъ топлина. Ще кажешъ: „Слабъ съмъ“. Това не е извинение, това показва, че ти нѣмашъ знание. Ако азъ влѣза въ кѫщата ви, и ви запаля собата, сгрѣя вода, и ви туря въ една баня, нѣма ли да ви стопля? Ще ви стопля, и оттатъкъ ще минете. Ще каже нѣкой : „Може и съ студена вода, по Кнайпа“. Опасно е, студената вода е само за ония хора, които иматъ много топлина, а онѣзи, на които организмътъ е изтощенъ, той въ топла вода трѣбва да се мие. Пъкъ онзи, който има много топлина и се нуждае отъ хладно, може въ студена вана, но то не е правало. И тогава, ние съ своитѣ разсѫждения ще мязаме на единъ боленъ отъ турско врѣме, посѣтилъ го доктора и той му казва: „Д-нъ докторе, позволи ми да ямъ зеле. И тъй, тъй ще умра, зеле искамъ да ямъ“. Лѣкарьтъ казалъ: „И тъй, тъй умира, дайте му зеле, то се вижда работата“. Наяжда се болниятъ съ зеле и оздравява. Лѣкарьтъ изважда книжката си и пише: за еди-каква си болесть, зеле съ масло и пиперецъ отгорѣ. Ама като прилага тази рецепта на другиго едного, той умира. Тази рецепта само за едного е вѣрна. Той трѣбва да опита тази рецепта и ако 99 случая сѫ сполучливи, тогава може да я приложи. Сега, положителнитѣ случаи ние ще оставимъ на страна. Нѣкой може да оздравѣе отъ зеле, а нѣкой може да умрѣ. Зависи какъ е възпитанъ човѣкъ.

Т. м.

10 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

3.ХII.1922.г. недѣля

Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...