Jump to content

1922_11_19 Музика и пѣние


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

МУЗИКА И ПѢНИЕ.

    Ние сме още въ областьта на окултната музика. Тя е музика на образи и картини. Сега, като разглеждаме окултната музика, азъ ще ви дамъ и образци. Може би, ще имаме редъ лекции за изучаване на музиката. Ние ще минемъ прѣзъ разнитѣ народи, въ източнитѣ, въ западнитѣ, както и у българитѣ, за да прослѣдимъ какъ се е образувала музиката още отъ далечнитѣ врѣмена. Ще ви покажемъ образци, от гдѣ е взета, какъ е произлѣзла тя, тъй щото, да ви не шокира нѣкой пѫть нѣщо, и да кажете: „Ние знаемъ от гдѣ е туй парче“. Не, не го знаете, всѣко нѣщо си има свой произходъ. И когато пѣемъ, у насъ всѣкога трѣбва да се произведе картина. Когато пишемъ, когато изказваме поезия, у насъ всѣкога трѣбва да изпѫкнатъ не обикновени, мъртви картини, а живи картини. Живи картини дава само живата свѣтлина, и тѣ сѫ незабравими. Сега, разбира се, у васъ трѣбва да се създадатъ тия чувства. Ако нѣкой религиозенъ човѣкъ би дошълъ тази вечерь, малко ще се поозадачи отъ тия двѣ упражнения, които ще изпълнимъ сега, и ще каже; „Такива работи да се свирятъ! И това било набожни работи . . !“ Е, кои работи сѫ набожни ? Споредъ моето схващане, набожни работи въ свѣта нѣма. Защото, хората сѫ набожни, но какъ? Нѣкой човѣкъ въ ума си е набоженъ, а въ сърцето — никакъ не е набоженъ. Има други хора, у които сърцето е набожно, а умътъ не е набоженъ. Послѣ, имайте прѣдъ видъ, че ние се занимаваме само съ упражнения, а не съ окултна музика, изпълнение още нѣма, тоноветѣ се взиматъ невѣрно, тактоветѣ не се спазватъ, въ образитѣ сѫщо има една забърканость. Всички тия нѣща ще се изправятъ. Ще имате търпѣние да видите, какъ може музиката да ви помогне, защото, моето желание е да ви се помогне. Онова, което е заложено у васъ, ще може чрѣзъ музиката да се развие, за да може да ви се създадатъ новитѣ образи. Запримѣръ, езикътъ е картиненъ, и нашата бѫдеща поезия и музика трѣбва да бѫде картинна, да има много живи образи.

    Азъ започвамъ слѣдното упражнение:

Сила жива, сила жива,

Кажи ми, кажи ми:

„Гдѣ вода извира,

Извира, извира,

Гдѣ вода извира?“

    Сега, имате окултенъ образецъ. Това е единиятъ мотивъ. Вториятъ мотивъ е:

„Скрѫбьта си ти кажи,

Сърце си ти отвори,

На слънчеви лѫчи (4)“.

    Този е другиятъ окултенъ мотивъ. Сега ще кажете: „Е, какво има въ туй скръбьта си ти кажи, сърце си ти отвори?“

    Слѣдъ това идва:

Лѫчи отъ Бога благость ще ти донесатъ,

И въ душа ти радость ще внесатъ ...

    Туй послѣдното нѣма сега да го пѣемъ, но ще изпълнимъ първитѣ два мотива. Азъ искамъ да схванете идеитѣ на окултната музика, понеже сега сме се заели, другъ пѫть може би нѣма да се занимаваме. Веднажъ като свърша курса, втори пѫть нѣма да се връщамъ. Онова, което сега научите отъ музиката, туй ще ви остане. Пъкъ, което остане ненаучено, другъ ще ви учи. Туй, което научите отъ окултната музика, ще го приложите въ сегашната музика. Сегашната музика никакъ не я засѣгамъ. Най-добрата пѣсень отъ сегашната музика става едно окултно упражнение, но никога не може да стане една окултна пѣсень. Едно окултно упражнение може да стане една най-добра пѣсень, но една окултна пѣсень ти не може да я прѣведешъ по никой начинъ на една обикновена пѣсень. Това е немислимо! Въ туй е разликата между окултната и обикновената музика.

    Сега, както и да ви се прѣдстави окултната музика, трѣбва образецъ, не само да ви се говори за нея.

    (Учительтъ свири съ цигулката, а 8-тѣ братя пѣятъ първия мотивъ):

Сила жива, сила жива,

Кажи ми, кажи ми,

Гдѣ вода извира ...

    Сега, ще кажете: „Какъвъ е този мотивъ?“ Въ този мотивъ: „Гдѣ вода извира“, ние търсимъ кѫдѣ е изворътъ. И този, високиятъ изворъ, като слиза какво прави? Нали играе, скача между камънитѣ? Отъ тамъ, отъ тия звукове, ония овчари сѫ създали своята музика. Туй тропане у българитѣ е отъ звуковетѣ на водата, която скача. Въ окултната музика ние ще прѣдставимъ на едно мѣсто, какъ тази вода скача отъ нѣкой планински изворъ, какъ слиза; послѣ, като дойде на равно, ще се измѣни темпа. Ще изобразимъ всичкитѣ промѣни. Като влиза водата въ морето ако морето е било много бурно, пакъ ще дадемъ единъ изразъ, ще знаемъ, че морето е бурно. Ако морето е съвършено тихо, ще знаемъ, че е тихо. Тъй че по музиката, отъ единия край до другия, вие ще знаете отгдѣ слиза водата, прѣзъ кѫдѣ минава, и кѫдѣ отива.

    Сега, вториятъ мотивъ, (Учительтъ свири, братята пѣятъ).

„Скрѫбьта си ти кажи,

Сърце си ти отвори,

На слънчеви лѫчи....

    Въ втория мотивъ имаме една негативна дума, въ отрицателенъ смисъль „скръбьта“. Какъ да я прѣвърнемъ тази скръбь? Сега, прѣвръщане:

Скръбьта си ти кажи,

Сърцето си ти отвори,

На слънчеви лѫчи.

    Слънцето е което лѣкува. Скръбьта всѣкога се ражда отъ нѣмане на свѣтлина. И всѣкога, когато нѣкой скърби, въ ума му, въ сърцето му има тъмнина, нѣма свѣтлина. Дойде ли свѣтлината, скръбьта изчезва. Дойде ли скръбьта въ сърцето ти, ще попѣешъ, ще кажешъ: „Скръбьта си ти кажи ..“ Пѣй — веднъжъ, дважъ, три, четири, петь пѫти, много пѫти, и ще прѣвърнешъ туй състояние въ друго, ще прѣвърнешъ тази енергия. И сега, онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ поети, не трѣбва само да перифразиратъ, да турятъ рими, но езикътъ имъ да бѫде картиненъ, идеенъ трѣбва да бѫде той, образи да има. „Скръбьта си ти кажи“ — думи силни. „Сърце си ти отвори, на слънчеви лѫчи“. При това, вие може да го украсите още по-хубаво, но нѣма да туряте нищо излишно. Туй парче може да се разработи. Широкъ замахъ има въ него. То има двѣ октави, отъ тѣхъ може да се създаде една отлична музика. То не е завършено още, а е тъй, както е въ природата, окултно е дадено, Пѣйте го още веднъжъ! (Всички пѣятъ). Сега, пѣйте първото упражнение! Пѣятъ: „Сила жива, кажи ми ...“

    Това е народенъ мотивъ. Сега засѣгамъ българската музика. Този мотивъ е взетъ отъ течението на високъ планински изворъ, който постепенно скача надолу по камънитѣ, приблизително изразява идеята. Имате една много приятна картина. Върху този мотивъ послѣ може да се създадатъ и други пѣсни.

    Сега, пѣйте второто упражнение. „Скръбьта си ти кажи“. Тихо. (Всички заедно съ Учителя пѣятъ).

    Българската народна пѣсень, тия игривитѣ, хороводни пѣсни сѫ произлѣзли все отъ изворните мѣста. Природата е жива. А миньорнитѣ пѣсни, тъжовнитѣ пѣсни сѫ произлѣзли при дневната свѣтлина. Два силни контраста на свѣтлината даватъ минйорна краска на пѣсеньта — минйорна гама. Запримѣръ, когато нѣкой бѣденъ човѣкъ излѣзе вънъ, при красивъ слънчевъ день, и вижда всички хора облѣчени, а той скѫсанъ, всички хора сѫ на разходка, а неговитѣ обуща сѫ скѫсани и, не може да излѣзе, той ще запѣе тѫжна мелодия минйорна пѣсень. Като види хората, той не може да се радва. А онзи овчаринъ, като вижда какъ слиза водата въ природата, какъ скача, въ неговия умъ се ражда мажорната гама, заскача, запѣе и казва. „Каквото прави природата, и азъ ще правя същото. Както скача водата, така и азъ ще скачамъ“. Тъй действува човѣшкия духъ. Ти ще си изкажешъ тъгата, и само слънцето може да те научи, защо трѣбва да изказвашъ тъгата си. Само слънцето може да ти помогне, да те излѣкува. И въ пѣсеньта ще се изкажешъ. Ако си много скърбенъ, изкажи си тъгата на нѣкой приятель, но не вечерно врѣме. Ако искате да се лѣкувате, не отивайте при вашитѣ приятели вечерно врѣме де си казвате тѫгитѣ. Изберете единъ свѣтълъ, ясенъ, слънчевъ день, повикай приятеля си, идете въ гората, разкажи му своята скръбь, и ще се излѣкувашъ. Ето единъ методъ, по който, ако искате, може да се лѣкувате. Ако имате скръбь, която мѫчно може да се лѣкува, изберете най хубавия день, свѣтълъ, ясенъ, идете на полето или въ нѣкоя ливада, изпѣйте тази пѣсень „скръбьта си ти кажи“, и ще падне отъ сърцето ти единъ голѣмъ камъкъ, ще ти олекне, и ще кажешъ: „Слава Богу зарадвахъ се и обновихъ се“. Ако отивате вечерно врѣме да се лѣкувате, може да посѣтите 100 фамилии, да имъ изкажете тъгата си, но не само, че нѣма да ви олекне, а ще ви стане по-тежко. И поетитѣ сѫ прави, като търсятъ природата. Тѣ, като съчиняватъ своитѣ стихотворения, отиватъ всрѣдъ природата. И поетитѣ иматъ скърби и тѫги затова ходятъ по горитѣ, и тамъ ги изказватъ. Най-много скърби иматъ поетитѣ, защото чувствата у тѣхъ сѫ разбити. Много чувствуватъ, а условия нѣматъ, бѣдни сѫ: отъ търговия не разбиратъ, пари нѣматъ, дрѣхи нѣматъ, хората не ги оцѣняватъ. Азъ говоря на поетически езикъ. И, като се върне поета отъ гората, ще каже: „Живѣя въ единъ свѣтъ, дѣто хората не ме разбиратъ“. Но ще дойде врѣме, когато тѣхнитѣ пѣсни ще се пѣятъ.

    Послѣ, ние ще засѣгнемъ и духовната музика, ще видимъ какъ се е родила тя, при какви условия — ще ви дамъ образецъ на духовна музика. Въ църквата, туй гръцкото пѣене, както днесъ пѣятъ, това не е духовна музика. Трѣбва да мине врѣме, ще ви дамъ образецъ, да знаете какво нѣщо е духовна музика. Трѣбва да създадете нѣщо духовно та, като пѣете небето трѣбва да се отвори. А така, както е сега, това не е никаква окултна музика, небето не се отваря. То не е и упражнение. Като започне нѣкой въ църквата да пѣе (Учительтъ подражава попското пѣене) иье, иьеее, иьеее Казватъ: „Отличенъ псалтъ!“ Гръцката глава какво ще създаде? Въ изкуството, да признавамъ, тѣ родиха нѣщо, но не сѫ гърцитѣ които можаха да родятъ музика. Въ красотата — да, но пѣнието трѣбва да го търсимъ у арабитѣ, у индуситѣ, и египтянитѣ, до нѣкѫдѣ и у евреитѣ. Но да търсишъ ти пѣние у англичанитѣ, да търсишъ пѣние у французитѣ! Qu'est-pu’est vous? Кес-кес-кес, е Qu’est-pu’est vous? Турчинътъ казва: „Кесъ е ки хаба“. То не е тъй, азъ малко го ... Но казвамъ, самото произношение нѣма дълбочина, гласътъ е горѣ, носово произношение, когато при окултното пѣние гласътъ най-малко трѣбва да слѣзе въ гортана. Въ окултната музика трѣбва да бѫдешъ спокоенъ, трѣбва да имашъ нѣкой живъ образъ, нѣщо живо, което да възпѣвашъ: нѣкоя рѣка или планина, или слънцето, или човѣка, или нѣкоя хубава мома, или нѣкой хубавъ момъкъ, или нѣкой домъ. Хубавото, грандиозното само тогава ще може да го възпѣвашъ; то зависи отъ гениалностьта и таланта на онзи, който ще работи.

    За сега насъ ни спъватъ, ние имаме толкова спънки. Много голѣми спънки имаме и тия спънки трѣбва да ги прѣмахнемъ по единъ разуменъ начинъ. Днесъ, ако пѣешъ много набожни пѣсни — лошо, ако пѣешъ много свѣтски пѣсни — пакъ лошо. Ще пѣемъ пѣсни, които сѫ близо до природата. Ще възпѣвашъ нѣкой изворъ, нѣкоя планина, слънцето, което изгрѣва, звѣздитѣ, рѣката, ще възпѣвашъ добродѣтелитѣ на нѣкой човѣкъ, който е живъ, реаленъ. Ние говоримъ просто, но вѣрно. Ще кажете: „Ще ви изсвиря единъ мотивъ много простъ, но вѣренъ“. Има хора, които говорятъ много научно, високо, но туй, което говорятъ не е вѣрно. Лъжливитѣ нѣща сѫ такива. Ние ще започнемъ съ проститѣ, микроскопическитѣ нѣща, но да бѫдатъ вѣрни. Отъ гдѣ си взелъ този сюжетъ? „Виждалъ ли си тази рѣка? Ела да видишъ отгдѣ е взетъ моя сюжетъ. — Отъ тази рѣка. Виждашъ ли я? Почини си при нея, и ще станешъ като нея. Слушай сега! Ще станешъ веселъ, като нея. Послѣ, сѫщитѣ трептения, сѫщитѣ движения има и свѣтлината, както скача този изворъ, сѫщо тъй и свѣтлината слиза по наклонна площь. И тя прави такива бързи движения. И който е готовъ, като дойте свѣтлината ще забѣлѣжи тия движения. (Учительтъ свири) „скръбьта си ги кажи....“. Самото движение на свѣтлината е приблизително, както движението на поточето. Сега, забѣлѣзвате ли разликата между тия упражнения? Ще забѣлѣжите една микроскопическа разлика въ строежа и вѣрностьта имъ. Защо сѫ вѣрни? Защото изразяватъ ония звукове, които сѫ въ природата.

    Сега, какво може да се роди отъ българитѣ? Вие ще се спрете да кажемъ, и ще кажете: „Туй е българско, ние сме го чували“. Я, нека този отъ васъ, който го е чулъ, да ми го изпѣе, щомъ е бѫлгарско! Този мотивъ слушали сте го нѣкѫдѣ? (Учительтъ свири „сила жива, кажи ми, гдѣ вода извира)? Ако изпѣете този мотивъ силно, и веднага слѣдъ това го изпѣете тихо, ще имате двѣ различни влияния. Като го изпѣете най-първо силно и веднага слѣдъ това тихо, минавате отдолу, образувате една висока вълна, а другата вълна е тиха. Ако мине нѣкой, покрай васъ когато пѣете високо, ще каже: „Тѣ пѣятъ силно.“ Но туй не е право. Азъ ще ви го изсвиря сега тихо (Учителятъ свири тихо, а послѣ силно „сила жива, кажи ми, гдѣ вода извира?“ Тъй сѫ дошли прѣплитанията. Ето гдѣ е заблуждението въ музиката, (Учителятъ свири „Изгрѣва слънцето.“) Тия прѣплитания на тоновете не сѫ вѣрни, и затова мелодията се измѣня. Отъ тия изкривявания въ тоновете тя взима друго направление. Основнитѣ тонове тукъ сѫ: а гдѣ вода извира.... (Учителятъ свири само чисти тонове безъ извивания.) Сега минаваме въ окултната музика. (Учителятъ свири съ извивания.) Схванете разликата между едното и другото свирене. Въ малкитѣ пропущения иде заблуждението, и се раждатъ образи, които не сѫ вѣрни.

    Сега иде втория мотивъ на тази пѣсень. Може ли да изпѣете втория мотивъ? Тихо да изпѣемъ „Скръбьта си ти кажи... “ (Пѣемъ всички, и слѣдъ това (Учителятъ пѣе самъ).

    Сега отдѣ се е взело въ гръцкото пѣене туй иье, иье? (Учителятъ пѣе много прогонено Блааагооость много пѫти, съ разни извивки) Като сѫ пра вили отклонения въ тия тонове като сѫ изключили съгласнитѣ, тогава останало това иье, иье. Въ окултната музика трѣбва да се прѣдаде смисълъ на тия слогове. (Учителятъ пѣе самъ блааа-гость, благооость (много пѫти) ао ао ау оу...). Трѣбва да коригираме цѣлата имъ духовна музика. Тѣ трѣбва да разбератъ, че всичкитѣ тия молитви трѣбва да се коригиратъ. Тамъ думитѣ сѫ безразборно разхвърлени. Тѣ казватъ, че евреите сѫ прѣвели псалмитѣ. Ходили ли сѫ да видятъ оригинала, да видятъ какъвъ е еврейскиятъ текстъ? Еврейскиятъ езикъ е аналитиченъ, двѣ врѣмена има въ него; или минало или бѫдеще, настояще нѣма. А тѣ, прѣвѣждатъ една еврейска дума кога съ опрѣдѣленъ, кога съ неопрѣдѣленъ членъ, а по нѣкога не само съ минало и бѫдеще врѣме, но и съ нѣкое друго врѣме, не свойствено на езика имъ. И съ това даватъ на думата съвсѣмъ другъ смисълъ, а вибрациите, които тя образува въ ума ти, вече иматъ друго произхождение, като създава вѫтрѣ въ душата ти друго течение. Запримѣръ, I псаломъ както е прѣведенъ не е право прѣведенъ. Азъ гледамъ по нѣкой пѫть и Евангелието какъ е прѣведено. Не е правъ прѣвода му. За да прѣведешъ нѣщо, ти трѣбва да го прѣживѣешъ, да се прѣхвърлишъ въ тия врѣмена, въ които Христосъ е живѣлъ, да разберешъ Духа, които е проникналъ въ Павла, въ Петра, въ Христа. Тогава можешъ да прѣвеждашъ. А днесъ като прѣвеждатъ даватъ единъ букваленъ прѣводъ, и вслѣдствие на това, хората като четатъ Евангелието, не вѣрватъ въ него. Не вѣрватъ, защото прѣводътъ не е вѣренъ. Духътъ го нѣма тамъ. Туй не е за критика, но вие, като окултни ученици, нѣма да се лъжете. Всѣкога вашата прѣцѣнка за всѣко нѣщо трѣбва да бѫде вѣрна ни повече, ни по малко. Правилна оцѣнка за нѣщата! Да не бѫдемъ строги въ прѣцѣнката на нѣщата, но да казваме истината тъй, както си е. И послѣ, нѣкои казватъ, че тази е свѣтска музика, а другата е духовна. Сега, азъ ще ви задамъ на васъ една тема: Разликата между свѣтската музика и духовната, между духовното пѣние и свѣтското пѣние. Малко напишете, но съ образци. Вземете нѣкои духовни пѣсни, и нѣкои свѣтски пѣсни, да видите каква е разликата между тѣхъ. Имате картини у българитѣ: Либе ле, либе ле, либе Стояне. Като слушате това, въ единъ религиозенъ човѣкъ то веднага ще произведе едно настроение, ще каже; „Затова ли намѣри сега да ни говори“. Е хубаво, ти като се приближишъ при Бога, какво положение ще вземешъ, като какъвъ ще Го приемешъ? Може да Го вземешъ, като единъ сѫдия, който ще те сѫди, може да Го вземешъ, като единъ благодѣтель, който ще ти помага, и най-послѣ може да го вземешъ, като единъ възлюбленъ, които може да те люби. И много други положения може да вземешъ.

    „Либе ле, либе Стояне“, какво лошо има въ туй „либе“? Дали е либе или не е либе? Щомъ се изкаже туй прѣдложение, веднага забѣлѣзвате, че въ него се съдържа една мисъль, която вече не е поетическа, а е станала еротическа. Образътъ „либе ле, либе Стояне, не прѣдставя Любовьта, а единъ банкеринъ, който дава пари на заемъ и казвашъ: „Банкерино, ще ме оскубишъ ли или ще те оскубя? Пари отъ тебе ще взема ли, ще те оскубя ли, или ти ще ме оскубишъ?“ Хубаво, дойде единъ поетъ, какъ ще те възпѣя? Той ще те възпѣе; „красавице моя..“ Въ какво седи красотата? Задъ тази красота трѣбва да седи една добродѣтель. Красота безъ добродѣтель, то е нищо. Казватъ: „Тази мома е красива“. Какво има? „Очитѣ ѝ сѫ черни.“ Черните очи сѫ изразъ на дълбочина въ чувствата. Чернитѣ вѣжди — избликъ на сили и енергия. Тънкитѣ вѣжди — мекота на чувства — нѣжность. „Нашата Мара е красива, съ тънки вѣжди писана“. Като описва поетътъ тѣзи тънкитѣ вѣжди на Мара, значи Мара има едно меко, нѣжно сърце. Тънкитѣ вѣжди трѣбва да възпроизведатъ тази картина. А щомъ като произнесешъ думитѣ „тънки вѣжди“ и тѣ прѣдставятъ нѣщо слабо, безхарактерно, тѣзи вѣжди нищо не означаватъ. Ако въ чернитѣ очи не виждашъ дълбочина на чувствата, тѣ нищо не струватъ. Какво означаватъ синитѣ очи? Нѣщо идейно, възвишено, каквото го има горѣ на небето. Ако тѣ нѣматъ тази идейность, тия синитѣ очи нищо не струватъ. Всѣки единъ символъ, „черни“ или „сини“, трѣбва да има смисълъ въ себе си. То е музика! Слѣдователно, въ поезията, когато поетитѣ пишатъ, тѣ сами се опровергаватъ. Тѣ трѣбва тъй да направятъ съчетанието, че идеята да изпѫква. Сегашнитѣ поети, като описватъ нѣщо, трѣбва да опишатъ най-напрѣдъ каква е идеята. На тънки вѣжди не може да отговаря низко чело. Тази Мара съ тънкитѣ вѣжди не може да има два пръста чело. Послѣ, той нѣма а направи главата ѝ много широка, като на нѣкое английско куче bulldog, но, малко продълговата, горѣ закрѫглена. На цѣлата фигура трѣбва да ѝ даде единъ такъвъ колфитъ, който да изразява, че въ нея има единъ духовенъ потикъ, ще опише, че носътъ ѝ е правиленъ, въ очитѣ да не е разногледа. Картини трѣбва да изпъкватъ! Остави ли това на страна, другото е фразиология. Не намери ли той работи, които да съставятъ една разнообразна картина, езикътъ ще стане еротически. Защото, красивиятъ човѣкъ и добриятъ човѣкъ си иматъ образи. Така е въ природата. Вълкътъ си има образъ, овцата и тя си има образъ, всички животни, споредъ характера, чувствителностьта и интелигентностьта си иматъ форма, която съотвѣтствува на туй, което е скрито въ тѣхъ. Ново нѣщо не може да сѫздадемъ. Ще опишемъ нѣщата тъй, както сѫ. И всѣки може да измѣни външната си форма. Затова вие сте окултни ученици, да може да се измѣните. Азъ желая на първо мѣсто да обикнете музиката, защото за благородството ви трѣбва музика и поезия заедно. Слѣдъ туй, ние трѣбва да влѣземъ въ живота, нали? Не да се трудимъ, трудътъ показва, че вие сте извънка рая. Работата е въ рая, а мѫчението въ ада. Всички казватъ „Да се трудимъ!“ Не употребявайте думата трудъ, а кажете да работимъ. Духътъ се труди и работи, започва съ трудъ и послѣ свършва съ работа. Нѣкои казватъ: „Ще работимъ и ще се трудимъ“, то значи, че сте въ рая, и послѣ ще ви изпѫдятъ отвънка, и тамъ ще се трудите. Трудимъ ли се, не сме въ рая, ще работимъ, за да влѣземъ въ рая. „Трудъ“ значи, че си между два принципа — ти се трудишъ. А работата е въпросъ на свобода. Работата става по свободен изборъ. Затуй, музиката е работа поезията е работа, пѣнието, четенето, ученето, тѣ сѫ работа, а не трудъ. Казватъ „Този ученикъ се труди“. Ако той се труди, да излѣзе навънка. Трудътъ е на нивата, а въ училището ще работишъ. Сега, защо казвамъ, че въ училището трѣбва да идвашъ съ разположение? Ако не идвашъ съ разположение, тукъ не ти е мѣстото. Вие сте въ рая, ще забравите за вашия трудъ, че какъ ще се уреди въпроса съ референдума и т. н. Този въпросъ ще остане вънъ. Референдумътъ ще стане точно тъй, както кармата е опрѣдѣлила. Нищо повече! И ще излѣзе много хубаво. Съ тия референдуми втори пѫть ще си научатъ много хубаво урока. Господь ги вика сега, казва: „Вие ще се учите ли или не?“ И тамъ има училище — училище по Мойсеевия законъ, а тукъ — по Христовия законъ. Тукъ има музика, всичко има, всичко се позволява ще пѣете, ще пишите поезия има, ще учите изкуства за лѣкуване, за разходки, за най хубавитѣ работи. Нѣкой отъ васъ ще каже: „Ама животътъ не е такъвъ“. Ще го направимъ такъвъ. До сега не е билъ такъвъ, понеже нашитѣ принципи съ които работимъ не сѫ такива, но ще ги направимъ. Отъ насъ зависи. И както ви казахъ тази сутринь, азъ обичамъ не другъ нѣкой да яде заради васъ, но вашата паница вие да си я изядете. Защо? Защото отъ тази паница, отъ това ядене зависи вашето бѫдаще. Вие ще се учите, ще пѣете. Вие казвате: „Този много хубаво пѣе“. — И ти ще пѣешъ. „Азъ не съмъ роденъ за тази работа“. Не, не, роденъ си, но отъ послѣ ти си прѣнебрегналъ твоята дарба. Ще се учишъ, роденъ си за тази работа. Всичкото изгубено ние ще го възвърнемъ. Отъ 8,000 години вие сте хипнотизирани: това нѣмашъ, онова нѣмашъ, нищо нѣмашъ, грѣшенъ си. Тъй! — докато най-послѣ ние сме дошли до положението на идиоти. Сега, по обратенъ пѫть ще вървимъ. Ние нѣмаме дарби, и отново ще ги придобиемъ. Както и да е, но слѣдъ 8 или 10,000 години тази дарба азъ ще си я възвърна. Може да ми вземе едно дълго врѣме — ще работя. Нека ми вземе 10,000 години, но отъ сега започвамъ, и слѣдъ 10,000 години азъ ще я придобия. Ама то е дълго врѣме, 10,000 години! Въ окултното училище 10-тѣхъ хиляди години може да ги съберемъ въ единъ часъ. Въ единъ часъ може да извършимъ работа колкото за 10,000 год. И работа за единъ часъ може да я извършимъ за 10,000 години. Тъй седи въпросътъ. Това е една велика истина. Та, врѣме и пространство, то зависи отъ начина, отъ методите, които ние употрѣбяваме. Азъ сега ви казвамъ това, за да ви дамъ единъ импулсъ, да не мислите, че сте стари. Казвате: „Азъ съмъ човѣкъ на 45 години, че отъ менъ какво ще излѣзе?“ Старецътъ като запѣе, да го видишъ ти! Казватъ: „Когато старото бунище се запали, че тогава да видишъ!“ Но въ прѣносна смисъль е това. Когато голѣмото, старото здание се запали е опасно, Малкитѣ колиби — малко горятъ, малкитѣ здания лесно се гасятъ. Голѣмото здание като се запали, опасно е, голѣмъ пожаръ става, не може лесно да го изгасишъ. Но азъ като говоря това, не разбирамъ запалване. Защото, ако запалимъ ние единъ човѣкъ съ човѣшки огънь, той ще изгори, но ако го запалите съ Божествения огънь нѣма да изгори. И казвамъ: разликата между човѣшкия огънь и Божествения огънь е слѣдната: на човѣшкия огънь агне може да опечешъ, и плодове може да опечешъ, но плода не може да го накарашъ да узрѣе. На Божествения огънь едно агне не може да опечешъ, но всички плодове узрѣватъ, а агнетата растатъ. По това се отличава Божествениятъ огънь — кара плодоветѣ да узрѣятъ, агнетата да растатъ; човѣшкиятъ огънь изгаря и опича. Слѣдователно, ако вие сте запалени съ човѣшки огънь, ще изгорите и ще се опечете; ако ви запалимъ съ Божественъ огънь, вие ще израстете, ще узрѣете, ще заскачате и ще запѣете. Та, азъ искамъ сега, всинца вие, ученицитѣ на тази школа, да се запалите съ този Божественъ огънь, и да имате желание да пѣете, и да свирите, да се поощрявате единъ другъ. Въ всинца ви виждамъ има доста дарби, музикални, и други, и може да ги разработите, да ги развиете. У нѣкои сѫ повече, у нѣкои сѫ по-малко.

    Изпѣйте втория мотивъ „скръбьта си ти кажи“. (Учительтъ свири — всички пѣятъ). Сега да изпѣемъ „Духа Божий“. (Учительтъ свири — всички пѣятъ). „Блага дума на устата“. Пакъ изпѣйте: „Блага дума“ — най първо силно, послѣ тихо. „Вениръ Бениръ“ (всички пѣятъ). Нѣйде, на мѣста невѣрно се пѣе, но ще го изправимъ. Изпѣйте „Сладко медено“, „сила жива, кажи ми“. Тия двѣ пѣсни се спогаждатъ, понеже водата и медътъ се спогаждатъ. Слѣдователно и двѣтѣ пѣсни може да се пѣятъ заедно.

    Сега, да се изпѣе по тихо „Сила жива, кажи ми дѣ вода извира“. (Всички пѣятъ, Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ, като че извира нѣщо).

    Сега, починете си малко, тъй, облѣгнете се, разширете се. (Почивка 7 минути).

    „Сила жива, кажи ми“ всички пѣятъ 3 пѫти. Прѣдставете си, че нѣкой ви запита, по какво се отличава окултната музика отъ обикновената? — Съ своята крайна мекота, яснота, картинность и природни образи. Къмъ туй всички трѣбва да се стремите — въ пѣнието ви да има яснота и мекота. И упражненията трѣбва да бѫдатъ меки. Никога не може да пѣете едно окултно упражнение безъ мекота. Едно окултно упражнение се отличава съ една крайна мекота, а мекотата прѣдава крайна пластичность, гъвкавость. Ако искате, като окултни ученици да се упражнявате, има такива мотиви — духовни — за съзерцание. Започнете да си тананикате една дума, да я повтаряте постоянно, да я измѣняте. Има закони, по които ще измѣняте, измѣняте, и тъй ще нагласявате вашето настроение. Запримѣръ, започнете съ думата „благость“. Ще я пѣешъ, ще я измѣнятъ, докато добиешъ въ себе си извѣстно настроение. Тогава, ние ще правимъ разни упражнения. Сутринь, като станете, да кажемъ фамилия сте, съберете се дѣца, баща и майка, започнете окултнитѣ си упражнения. Започнете „сила жива, кажи ми, дѣ вода извира, извира, извира“, всичките ще пѣятъ. Послѣ ще дойдатъ другитѣ окултни упражнения — дѣцата, всички въ кѫщи, колкото сте, ще ги изпълнявате. Послѣ, „скръбьта си ти кажи“. Ще видите тогава, може ли да се възпитаватъ по този начинъ — съ музика — дѣцата, или не. Може. Дадемъ ли нѣщо окултно, ще има резултатъ. Дѣцата се възпитаватъ чрѣзъ картини, образи. Този езикъ трѣбва да бѫде картиненъ. Той е езикътъ на природата. Дѣтето е крайно впечатлително къмъ образитѣ. Затуй трѣбва да се създадатъ такива мотиви. А да прѣдадешъ това на обикновена музика е много трудно. Не е лесна работа да създадешъ единъ окултенъ мотивъ.

    Сега, вие не знаете какви ще бѫдатъ следващитѣ два мотива, които ще дойдатъ. До сега ние се качвахме, дойдохме до върха; сега ние слизаме, послѣ пакъ ще се повърнемъ къмъ другъ единъ върхъ. Сега, туй пѣние ще се отрази различно на характера ви; нѣкои ще станатъ по-спокойни, по-сдържани, други по-активни, нѣкои които сѫ музикални, които сѫ по-поетични ще почнатъ да мислятъ по-сериозно, по дълбоко, различно ще се отрази тази окултна музика, различно направление ще ви даде; нѣма да създаде у васъ еднообразие, но разнообразие, и въ туй разнообразие ще има една вѫтрѣшна хармония. Сега, азъ не искамъ да мислите, че съ музиката всичко може да постигнете. Не, тя е едно отъ срѣдствата. Музиката е изкуство на ангелитѣ. И слѣдователно, за насъ тази музика е неразбрана, но за ангелитѣ всѣки единъ музикаленъ тонъ, това е звукъ опрѣдѣленъ. И тия звукове сѫ неразбрани за насъ, но за ангелитѣ, тѣ сѫ цѣлъ единъ езикъ, красивъ ангелски езикъ. Музиката е ангелски езикъ. Този тонъ, да кажемъ do, той означава нѣщо, той не е само мъртавъ звукъ, той е живъ звукъ! Сега, ние чуваме отдалечъ само звука. Звукътъ е достигналъ, но съдържанието на този звукъ го нѣма. Обаче, ако въ васъ се развие вѫтрѣшната, окултната музика, то ако, азъ кажа запримѣръ тъй хм, х, (Учительтъ пѣе „сила жива“ ... безъ думи), веднага, като ви я изпѣя, всички вие ще знаете какви сѫ думитѣ. Всичкитѣ тия звукове си иматъ опрѣдѣлени думи. Изкуство е това! Музиката е изкуство въ възходяща степень, а поезията — внизходяща степень. Поезията принадлежи на единъ по-високъ свѣтъ, но понеже слиза надолу, тия думи сѫ тъй разбъркани, че никаква поезия не е останала отъ тѣхъ. Разбъркани сѫ думитѣ. Ние казваме, запримѣръ, мѣсто и пространство! По звукове, по своята първа причина пространство и мѣсто се различаватъ. По какво? Що е мѣсто? (Учительтъ мѣсти лѫка си отъ едно мѣсто на друго). Ето, мѣстя го. Причината е отвънъ. Азъ бутамъ лѫка, той се мѣсти, нали? Причината е отвънка. При пространството причината е вѫтрѣ Запримѣръ, азъ мѣстя рѫката си. Вие сте едно живо сѫщество, докосвамъ ви, но отъ моя пръсть излиза една жива течность, вие не я виждате, и като я оттегля, азъ продължавамъ въ моето съзнание да действувамъ върху васъ, т. е. силата, която дѣйствува не е отъ вънка, а отвѫтрѣ. Сега, смѣсватъ мѣсто и пространство, но причината при пространството е вѫтрѣ, Затуй, ние живѣемъ сега въ мѣстенето на нѣщата, а не въ пространството. Запримѣръ, човѣкъ, който се мъсти, върви само въ една посока. Азъ едноврѣменно мѣстя лѫка и простирамъ рѫката си, взимамъ нѣщо. Значи, когато се простирамъ, имамъ воля да взема нѣщо, и да дамъ нѣщо, а въ мѣстенето ти нѣмашъ воля. Слѣдователно, казвате: „Мѣстимъ се въ този святъ“. Не, мѣстятъ се само умрѣлитѣ хора, а живитѣ се простиратъ. И тогава, отъ простирането казватъ англичанитѣ, става проекция — проектира се нѣщо въ пространството. Значи само съзнанието вѫтрѣ може да се проектира. Българинътъ казва: пробива, проектира — еко. — Еко е коренъ, значи, отгласъ на едно движение, което става. Хвърляшъ, но туй хвърляне има отражение. И тъй, всѣка една дума въ нашето съзнание взима своята опрѣдѣлена идея или своето опрѣдѣлено съдържание, което тя има по естество, споредъ това, какъ се е образувала първоначално тази форма въ Божествения свѣтъ. Тогава за всѣка една дума щѣхме да имаме единъ опрѣдѣленъ звукъ, пъкъ сега тия звукове сѫ прѣведени и всѣка една дума се е видоизмѣнила. Запримѣръ, имаме думата milch — млѣко. Каква е била думата, на първоначаленъ езикъ, която е значела млѣко? — Мама или майка. Този звукъ –ма го има почти у всички дѣца, той е най лесниятъ звукъ за изговаряне „ма ма ма“, казва малачето F, и ние казваме ма ма. Какъвъ съдържателенъ звукъ е той! „Ма“ ... звукътъ на дѣтето. Уменъ човѣкъ е само онзи, който може да слѣзе и да се качи горѣ. Който не може да слѣзе, той не е уменъ Който седи само на върха на планината, той е глупавъ човѣкъ, а който може да слиза и да се качва, той е уменъ човѣкъ. Мама, значи, сѫщество, което може да се качва горѣ, и може да слиза. Значи, само тя може да се жертвува, понеже знае да се качва и да слиза, богата е съ долни и съ горни прѣживявания, владѣе всичкитѣ условия на природата, на живота. Послѣ, запримѣръ вземете звука „б“. За да произнесешъ този звукъ, това значи, че извѣстна сила е затворена, и тя търси пѫть, по който да се прояви. Ти свивашъ джунитѣ си, горната и долната, и се напъвашъ — „б-б-б“, значи, активниятъ принципъ на мѫдростьта и активниятъ принципъ на любовьта се съединяватъ, за да родятъ б-то. И тогава иде а-то. Звукътъ „а“ е емблема на човѣшкия умъ, и като съедините звуковетѣ „б“ и „а“, казвате ба, ба, ба. Послѣ, интересно е когато ние се смѣемъ, какъвъ звукъ произнасяме? Ха-ха-ха. Пъкъ когато кажешъ ох то значи срѣщналъ си нѣкаква мѫчнотия. Звуковетѣ „о“ и „а“ означаватъ радость. Звукътъ „х“ е звукъ на мѫчение. Който се смѣе, казва „ха, х-а, х а“, а онзи, който срѣща мѫчнотии, плаче и казва „охъ — о-х. Два елемента тукъ си мѣнятъ мѣстата — „а“ и „о“ — ту прѣдъ „х“, ту слѣдъ „х“. Като кажемъ „охъ“, радостьта, буквата „о“, е отпрѣдъ, прѣдъ мѫчението, а като кажемъ „ха“, значи прѣдъ радостьта има една мѫчнотия. Значи за да бѫдешъ радостенъ, мѫчнотията ще я туришъ прѣдъ очитѣ си, нѣма да я туришъ задъ гърба си. Неприятельтъ си ще го държишъ винаги прѣдъ очитѣ си. Тогава е безопасно. Туришъ ли го задъ гърба си, тамъ друго — ще охкашъ. Кажешъ ли „ха, ха“, значи, казвашъ , познавамъ те“. Кажешъ ли ох, х-то отзадъ, тогава идва философията. „Охъ“, казваме, „Охъ“, това е едно уравнение, измѣни туй уравнение. „Х“-то е неизвестна величина, ще намеришъ на какво е равна. Тури „х“-то отъ прѣдъ ще можешъ да надделѣешъ тази мѫчнотия. Да кажемъ, че имашъ единъ слуга, нервирашъ се отъ него, лошъ е. Ще намѣришъ причинитѣ, защо е лошъ слугата. Има си причини. Слугата ти въ 5 минути отгорѣ може да стане отличенъ слуга, и въ 5 минути може да стане такъвъ, че да го не познавашъ, защото нашето тѣло е поляризиране въ нашия умъ. Въ нашето тѣло се намиратъ енергии, които не сѫ подъ контролата на нашата воля, и трѣбва да знаемъ какъ да ги управляваме. И всѣки трѣбва да знае тия закони, иначе, ако не разбира тия закони, може да произведе извѣстна експлозия. Нѣкой се гнѣви. Ще се гнѣвишъ и оттатъкъ ще минешъ. Гнѣвътъ, то е изгубване на своето минало равновѣсие. Ами че кой отъ насъ, като върви, нѣма да се спъне да падне? Туй устройство на нашето тѣло, което сега имаме, не е много сигурно. Животнитѣ сѫ много по-умни отъ насъ. Растенията, като знаятъ, че се намиратъ въ единъ свѣтъ на противорѣчия, забили си главитѣ въ земята, та да стоятъ прави. А ние сме се качили на двѣ кокили, главата се върти горѣ, а кокилитѣ се движатъ, обикалятъ земята. Ще изгубишъ равновѣсие, и ще паднешъ. Растенията сѫ още по-умни. Добрѣ, значи човѣкъ пада. Кога пада човѣкъ? Трѣбва да дойде едно сѫщество отвънка, и малко като те бутне, ти загубвашъ равновѣсие. Човѣкъ пада, като се уплаши. Ако ти мислишъ въ себе си, никога нѣма да паднешъ. Значи, човѣкъ, който се е разгнѣвилъ, излѣзалъ е отъ себе си, загубилъ е равновѣсието си и пада. Що е гнѣвъ? Ще се пазишъ, дѣто има много хора да не ходишъ, да не би да те бутне нѣкой, защото ще загубишъ равновѣсие, и ще паднешъ. Много естествено е, не е срамно, Разгнѣвишъ се — падане е това. Ще станешъ, ще се изтърсишъ, и ще кажешъ: “Втори пѫть ще минавамъ прѣзъ мѣста, гдѣто нѣма хора“. Ще минешъ тъй, за да не те бутнатъ. Та, ние като дойдемъ въ стълкновение съ хората падаме. Но като не разбирате закона, тозъ те бутне, онзи те бутне. И ако ме бутнатъ 20 души, и азъ все падамъ, какво ще стане съ мене, на какво ще замязамъ, като се върна дома си? — Ще се оплаквамъ на този, на онзи, главата ми прѣвързана, рѫката прѣвързана, краката прѣвързани. Та, сѫщото е и въ морално отношение. Дѣто има много хора не ходете! Сега азъ като ви събирамъ тукъ, трѣбва да се пазите. Не искамъ вие да се бутате, но между васъ да има най-малко 2 — 3 метра разстояние. Може да го има туй разстояние. Въ окултенъ смисълъ ние може да увеличимъ пространството, и може да го смалимъ да го сгѫстимъ. Това можемъ да го направимъ. Сега, какво нѣщо е гнѣвътъ? Ще считате, че въ всички тия морални недостатѫци, морални слабости, които имате, нѣма нищо лошо, нищо срамно. Ама падналъ си, сгрѣшилъ си. Казватъ: „Съгрѣшилъ, падналъ, ама той морално падналъ!“ Какво е физическото падане, и какво е моралното падане? Каква е разликата? Този въ физическо отношение, той е знаелъ, виждалъ е, че ще падне, а въ морално отношение — той не е виждалъ, че ще падне. Дойде до нѣкое мѣсто, и може да падне. Сега, ние ще тълкуваме нѣщата по единъ естественъ начинъ, и ще се съобразяваме съ всичко. Аз искамъ да ви дамъ извѣстни правила, да ги приложите, за да може животътъ ви да стане по-смисленъ. Защото, ако ние не поумнѣемъ повече, ако нашето сърце не се развие, не забогатѣе повече, ако умътъ ми не се развие повече, ако волята ни не укрѣпне повече, тогава защо ни е туй знание? Искамъ да позабогатѣете, и да имате прави сѫждения за нѣщата. Ще дойдемъ до опита. Всички нѣща трѣбва да ги констатираме много вѣрно. Запримѣръ, ти казвашъ: „Азъ мислихъ тъй“. Като ученикъ на окултната школа, ще докажешъ защо мислишъ тъй, кои сѫ причинитѣ. Ще обяснишъ защо тази картина не е естествена. Пъкъ има още много работи, които ще оставимъ за сега. Има извѣстни области, ще ги оставимъ, нѣма да ги бутаме. Защото, ако речемъ сега да ги бутаме, ако речете сегашниятъ общественъ строй, да го нищите, отиде та се не виде. Нѣма да го буташъ. Има нѣкои нѣща, които сега съвършено не трѣбва да ги буташъ. Иска се едно малко бутане, за да рухнатъ. Тия нѣща врѣменно ще ги оставимъ, докато съградимъ новото. И послѣ, вие казвате: „Господь знае“. Че Господь знае, азъ нѣмамъ никакво съмнѣние, но и ние трѣбва да знаемъ, какво Той знае, и какво ни е заповѣдалъ. Трѣбва да го знаемъ! Ние сме дошли, като нѣкои готовановци. Вие казвате: „Господи, ти знаешъ“. Не, ти си ученикъ, имашъ задължения, опрѣдѣлена работа — и трудъ, и мѫчения ще имашъ. Нѣкой пѫть ще те пратятъ въ ада, нѣма да се откажешъ. Послѣ ще се трудишъ и ще работишъ. Тия състояния — мѫчения, трудъ и работа — трѣбва да ги минешъ. Когато минешъ прѣзъ едно състояние, прѣзъ второ, трето, и четвърто, не се обезсърдчавай. Такава е волята Божия. Онзи, който ще ти даде радость, той ще ти даде и сѣнката на радостьта, защото безъ сѣнки животътъ не е животъ. Самиятъ животъ, който сега прѣживѣваме, той носи злото съ себе си. Животъ безъ сѣнки носи злото съ себе си. Красотата носи злото съ себе си. Красивата жена иска да се облѣче хубаво. Послѣ, силниятъ човѣкъ иска да има пари. Който има голѣмъ гръбнакъ, той може да краде. Силнитѣ крадатъ. Онѣзи болнитѣ, хилавитѣ хора може ли да крадатъ? Силниятъ, той ще направи прѣстѫпление. Е, питамъ сега: Тази сила на здравето, която имаме, зло ли е? Не е, То е едно заблуждение, което е влѣзло въ свѣта и сѫществува отъ памти вѣка. Черната ложа е дала насока на живота по този начинъ. Хубаво, ти обичашъ нѣкого. Ти увѣренъ ли си, че отъ този, когото обичашъ, отъ него зависи твоето щастие, че той ще внесе нѣщо хубаво въ живота ти? Ами ако слѣдъ като го залюбишъ, той ти донесе нещастие? Въ какво? И на васъ тази вечерь ще ви приведа едно разяснение. Азъ трѣбва да ви говоря съ разяснения, конкретно, за да разбирате философията на нѣщата. Представете си, че азъ и още нѣкой другарь сме затворени въ единъ замъкъ, но тъй херметически сме затворени, че нѣма отдѣ да влѣзе въздухъ. Той се отчайва, казва: „Нашата работа е свършена. Тукъ ще умремъ“. Обаче, азъ работя, чета, и откривамъ, че въ тази стая има единъ заденъ входъ. Той като легне да спи, азъ излизамъ навънъ. Вънъ има слънце, чистъ въздухъ, ходя по планината, по горитѣ, върна се, той ме вижда бодъръ, веселъ, радостенъ. Той казва: „Лошъ е този свѣтъ, какъ ще се живѣе?“ Пита ме: Защо ти си тъй радостенъ ? Азъ му казвамъ: „Азъ вземамъ нещата отвънка. „Кѫдѣ отвънка, не виждамъ ли какъ живѣешъ?“ Казвамъ: „Има другъ единъ свѣтъ отвънъ“. „А ти виждалъ ли си го ? — Видяхъ го, „Кому разправяшъ тѣзи работи!“ Той пакъ заспи боленъ, хилавъ, азъ пакъ излѣза на слънцето, радвамъ се, а той се чуди отдѣ това разположение? И най-послѣ единъ день го убѣдя, изведа го и излѣземъ и двама на отворено мѣсто. — Е, кажи сега! „А ! Сега вашето положение е такова. Азъ искамъ да ви кажа, че този свѣтъ, въ който вие живѣете е замъкътъ, въ който сте затворени, и въ него има една задна врата, прѣзъ която вие може да излѣзете и да идете въ Божествения свѣтъ. Не ви казвамъ да излѣзете и да не се връщате. Не, ще излизате и ще се връщате, ще излизате и ще се връщате. И тогава ще кажешъ на другаря си: „Тукъ издържамъ, това е мѣсто за работа, мога да работя цѣль день въ този замъкъ“. Това не е илюзия, това е една велика реалность! И сега, защо ви свиря, знаете ли защо ви свиря? Тъй ви показвамъ вратата, какъ да излѣзете. Да излѣзете, нищо повече! Има нѣкои хора, които само съ музика може да ги накарашъ да излѣзатъ. Азъ съмъ отвънка, свиря ви, вие давате ухо, послѣ казвате, нѣкой отвънъ свири, чакай да го видимъ, отдѣ можемъ да го чуемъ?“ Като излѣзете прѣзъ тази врата навънъ, ще видите свиреца. А като видите свиреца ще видите и слънцето. Туй е една жива философия. Това не е само единъ примеръ на картиненъ езикъ, но е реаленъ примеръ. Не се съмнявайте! Имате една душа, въ която да вѣрвате. А сега единъ день вѣрвате, че има Господъ, а другъ день не вѣрвате. Най-послѣ на какво базирате живота си? Че Богъ е Любовь. И тази Любовь е всепроникваща. Тя е вѫтрѣ въ насъ, и прониква не въ туй ни тѣло, а вѫтрѣ въ нашето съзнание, въ нашата душа. Прониква навсѣкѫдѣ, постоянно прониква. Въ най-голѣмата скърбь, вѣрвайте въ Любовьта, не избухвайте, дръжте си ума! Всичкитѣ външни прѣдмети, външни условия искатъ да те държатъ въ затвора. Не, не, ти за затвора не мисли, не стой вѫтрѣ! Тѣ като заспятъ, ти прѣзъ тази вратичка на задния входъ излѣзъ навънъ. Туй е картина. Нѣма какво да ни плаши сегашния свѣтъ, сегашния животъ. Мѫчения може да има и ще има, но има и една задна врата, ние прѣзъ нея трѣбва да излизаме и влизаме. Тя е реална. Вие влизате и излизате прѣзъ нея, но нѣкой пѫть излизате съ вързани очи. Не, азъ искамъ да ви се отвържатъ очитѣ. Азъ искамъ вие съ отвързани очи да излизате. Не искамъ да казвате като излизате: „Почувствувахъ, че има една топлина, но не видѣхъ нищо“. — Свързанъ си, Казвамъ: ще снемемъ тия прѣвръзки ! „Ама менъ ми казаха, че не може да се снематъ“. — Може, може. „Ама опасно било“. — Никакъ не е опасно. „Ама еди-кои си окултистъ тъй ми каза. Нѣкой адептъ, еди-кой си учитель тъй казва“. — Остави този учитель. „Еди кой си професоръ....“ — Остави този професоръ. Този учитель вие слушали ли сте го? „А не, неговитѣ ученици тъй казватъ“. Не е хубаво. Пийте вода отъ мѣстото, отъ извора направо ! Тъй, отъ мѣстото пийте, отъ самия изворъ. Азъ не ви казвамъ да слушате учениците, а да провѣрявате нѣщата, и да бѫдете съгласни съ този великъ принципъ. Азъ искамъ да ви напомня нѣща, които вие сте забравили, не нови нѣща, а стари нѣща говоря на свѣта, които знаятъ отъ онова далечно минало. Азъ ви казвамъ: слушайте, свѣтътъ се е измѣнилъ, то не е онова врѣме. Въ какво се е измѣнилъ? Тогава слизаше надолу, а сега прави единъ подемъ къмъ Бога. Сега започваме съ закона на еволюцията, започваме да се качваме, и тогава ще търсимъ своето щастие въ Любовьта. За Любовьта ще ви говоря още, колко има да ви говоря още за тази Любовь.

    Сега, изисква се вѣра, абсолютна вѣра — вѣра, вѣра, вѣра! И ще я опитаме мие. Азъ ви давамъ примѣръ. Азъ искамъ, нѣкои отъ васъ, като пѣятъ, да не се смущаватъ. Азъ имамъ ухо, азъ ви слушамъ, казвамъ: ще се оправи тази работа. Направи са една погрѣшка, нищо отъ това. Веднъжъ, като бѣхъ на единъ концертъ, диригента (Учительтъ прави движения съ рѫцѣтѣ си, като че се кара) тъй строго дирижираше, че всички се сгушиха! Направи ли погрешка, нищо отъ това. Ще се оправи тази работа. На правилъ съмъ една погрѣшка, що отъ това? Съ една, съ двѣ, съ три и съ 10 погрѣшки, нищо не е. Много погрѣшки ще направимъ. Ще чакаме. Всѣка една погрѣшка има и обратенъ резултатъ. Погрѣшкитѣ носятъ и добрини въ свѣта. Нѣкой взелъ фалшивъ тонъ. По отношение на тази гама, която азъ давамъ, този тонъ е фалшивъ, но по отношение на друга гама, той е въ хармония, въ свръзка съ нея. И този, който е взелъ фалшивъ тонъ, и той не е кривъ. Казвамъ гамата не е тази, измѣни гамата! „Какъ, туй е погрѣшка“. Не, измѣни гамата. Трѣбва да гледаме конкретно, реално, на нѣщата, тъй, както сѫ. Слѣдователно, нѣма погрѣшки въ свѣта. Погрѣшки има по отношение на едно вѣрване на едно разбиране. Казвамъ нѣкой пѫть: туй не е погрѣшка, „Какъ, нали го знаемъ!“ Да, но туй, което е погрѣшка за васъ, туй, което е погрѣшка въ едно отношение, то е велика истина въ друго отношение. Слѣдователно, погрѣшкитѣ, които ще намѣрите, въ нашия животъ, тѣ сѫ погрѣшки по отношение на едно положение, по отношение на едно разбиране, но не сѫ погрѣшки за всички случаи. Туй, което е за васъ погрѣшка, въ друго отношение то е една велика истина! Сега, бихъ си привѣлъ извѣстни изяснения. Не трѣбва да се смущавате, вие имате единъ опрѣдѣленъ моралъ. Въ свѣта въ който сега живѣете нѣма опрѣдѣленъ моралъ. Азъ бихъ желалъ да ми каже нѣкой отъ васъ, кой е опрѣдѣлениятъ моралъ. Има, не че нѣма такъвъ, но ние още нѣмаме опрѣдѣленъ моралъ, който да го прилагаме. Азъ съмъ челъ толкова моралисти, кое е моралното въ тѣхъ? Христосъ е казалъ: „Да не правишъ на другитѣ туй, което не искашъ да ти правятъ“. Е, какво не искашъ да ти правятъ? Принципътъ е вѣренъ, но този принципъ трѣбва да се разложи. То е една сложна задача, която трѣбва да се разложи на своитѣ съставни части. „Е, да обичаме“. Какъ? То е една задача. Да обичашъ, да любишъ Господа, то е една велика задача. Четири неизвѣстни има тамъ. Да го обичашъ съ ума си, да Го обичашъ съ сърцето си, да Го обичашъ съ душата си, да Го обичашъ съ силата си. Ами че ти още въ душата си не вѣрвашъ, а ще обичашъ Господа съ душата си. Ти въ ума си имашъ съмнѣние, казвашъ: „Дали е Той въ ума ми?“ Кой е този умъ? Ти и въ сърцето си не Го чувствувашъ. Тогава ти имашъ неизвѣстни величини. Послѣ се казва: Да любишъ ближния си, като себе си. Кой е този „себе си“. Два „себе си“ има. Едното е висшето азъ, а другото е низшето азъ. Кое е висшето, и кое е низшето? Не само да говоримъ съ неразбрани думи, но да знаемъ кое е висшето и кое е низшето? Това сѫ все задачи. Тѣ не че не сѫ вѣрни, вѣрни сѫ, но сѫ нѣща, които не сѫ провѣрени отъ насъ, други сѫ ги провѣрили. Туй, което вие провѣрите, то е вѣрно зарадъ васъ. Вие може да го провѣрите въ другъ единъ смисълъ. да го приложите съобразно вашето развитие. Затуй казвамъ, че искамъ нѣщата да бѫдатъ вѣрни. При менъ бѣше една вечерь единъ приятель и му казвамъ: онзи центъръ, които образува една окрѫжность, е по-голѣмъ отъ цѣлата окрѫжность. „Какъ може да бѫде това?“ Вие имате една такава малка дупчица, прѣзъ която тече вода, и да допуснемъ, че вие пущате водата отъ тази малка дупчица въ една щерна отъ 100,000 тона вмѣстимость, и прѣзъ тази малка дупчица, като тече постоянно вода, ще напълни най-послѣ тази щерна. Питамъ: Тази сила, която е дошла, по-голѣма ли е отъ тази щерна? По-голѣма е, разбира се. Този центъръ е само една съединителна точка на единъ по голѣмъ свѣтъ. Сегашниятъ свѣтъ е създаденъ отъ такъвъ единъ центъръ на този свѣтъ и съединенъ съ другъ единъ по-великъ свѣтъ, на които енергията е 100 милиона пѫти по голѣма отъ енергията на нашия центъръ. Прѣзъ този центъръ текатъ силитѣ на Божествения козмосъ. Ние това не го схващаме, и казваме, че тази точка не завзема никакво пространство въ нашия свѣтъ, тя е извънка нашия свѣтъ. Допуснете сега, да кажемъ, че този центъръ не завзема никакво пространство, но прѣдставлява една отворена дупка, и прѣзъ нея тече вода въ щерната. Питамъ; тази дупка завзема ли пространство? Не, но безъ да заема пространство, тя напълва цѣлата щерня. Казвате: „Е, нѣма врѣме и пространство“. Тя може да не заема врѣме и пространство въ този свѣтъ, но има и мѣсто има и пространство за другия свѣтъ, за извънъ вашия свѣтъ. Па има и други състояния. Туй сѫ философски въпроси. Това да ви не смущава. Има ли Господь. Нѣма ли Господь? Въ свѣта всичко едноврѣменно сѫществува и не сѫществува. Вие ще кажете: „Какъ тъй, и сѫществува и не сѫществува?“ Азъ за васъ сѫществувамъ, за мравитѣ не сѫществувамъ. Тѣ не мислятъ за менъ, азъ съмъ извънка тѣхното съзнание. Това показва, че нѣщата сѫществуватъ, когато ние ги съзнаваме въ себе си. Ти обичашъ нѣкой, той сѫществува за тебъ. И ако те питатъ, дали нѣкой ангелъ сѫществува, ще кажешъ: „Може да сѫществува, може не, не зная, не съмъ виждалъ ангелъ“. Но за човѣкъ, когото обичашъ, казвашъ, че сѫществува. „Познавамъ го, пипалъ съмъ му рѫцѣтѣ“. Всичкитѣ нѣща, съ които сме свързани, сѫществуватъ, проявяватъ се зарадъ насъ, и тѣ сѫ реални не по отношение на цѣлокупното Битие, а само зарадъ насъ. Слѣдователно, когато нѣкой каже, че нѣщата сѫществуватъ или не, то е по отношение само на нашето разбиране. Тъй ще си мислите вие, и да ви не смущава идеята: Отъ мене човѣкъ може ли да излѣзе? — Може отъ всѣкиго да излѣзе човѣкъ. Всѣки единъ отъ васъ може да мисли, всѣки може да чувствува, и всѣки може да дѣйствува. Туй абсолютно може да бѫде! И всѣки единъ отъ васъ е господарь на своя животъ. Всички тия крѫгове въ геометрията показватъ все човѣшкия животъ. И тия сѣчения всички плоскости въ единъ крѫгъ, показватъ възможноститѣ, които сѫществуватъ въ единъ човѣшки свѣтъ. Туй сѫ отношения заради насъ, затуй трѣбва да изучаваме геометрията. Този въпросъ ще го оставимъ за по-далечно бѫдеще . Ако имаме по благоприятни условия, ще направимъ опити, защото всѣка една теория се подкрѣпва отъ опити. Ще ви обясня съ опити, че човѣкъ е единъ крѫгъ и съзнанието му излиза отъ този центъръ. Ще туримъ нѣкого отъ васъ въ магнетически сънь. Вие ще кажете: „Азъ съмъ първиятъ, менъ турете!“ Но ето кѫдѣ седи погрѣшката. Прѣдставете си, че българското правителство дава 10,000 лв. за научни цѣли, да идатъ нѣкои въ Африка, да направятъ наблюдения. Всѣки ще каже: „Азъ ще отида“. Но той най-първо не знае да наблюдава, той нѣма познания, защо ще го пратите въ Африка? Като се върне, ще ви разправя такива небивалици! Ще пратите ученъ човѣкъ, на когото умътъ е събуденъ. Казвате: „Менъ, Учителю, прати“. Хубаво. Какво видѣ? „Е, видѣхъ ангели“. Какви сѫ? „По-високи отъ човѣка и послѣ кѫщитѣ имъ сѫ по голѣми, дланитѣ имъ сѫ голѣми“. И мислите, че сте казали нѣщо научно. Ами че билъ по-високъ, това не е ангелъ. Че кѫщитѣ били по-голѣми, това не е важно за единъ ангелъ. Ангелътъ трѣбва да има друго нѣщо отличително. Вие искате опити. Азъ не мога да прибѣгна до опити, когато вашето съзнание не е готово. Ако прибѣгна до единъ опитъ, вие ще кажете: „Чакай да видимъ сега, дали опитътъ ще излѣзе сполучливо, ще го хванемъ“. Ами че азъ ви виждамъ, какво ще ме хванете. Ако искамъ да ви излъжа, значи искамъ да взема нѣщо отъ васъ, лесно ще ви омотая. Добрѣ, значи 50% е вѣрно, а ако искамъ да ви кажа истината, ще ви я кажа. Е, кое е по добрѣ? Какъ мислите вие? Ще ви кажа истината, нищо повече! То е положително. Дръжте вие върховетѣ, а всѣки върхъ има своята долина. Онзи човѣкъ, който говори истината, говори и лъжата. Това е единъ афоризъмъ. Значи, онзи, който говори истината, хвърля сѣнка. Хората ще го разбератъ криво, и отъ тази истина безъ да иска, той самъ хората ще изкаратъ лъжливи по учения. Та, онзи, който говори истината, ще каже и лъжата, но и онзи, които говори лъжата, ще каже и истината. Тъй трѣбва да разбирате, дълбока философия е то. Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде гъвкавъ, да схваща добрѣ. Ще кажете „Онзи, който говори истината, говори и лъжата“. Ама това е двусмислена дума Вие не сте научили още езика. Онзи, който говори истината, говори и лъжата. Значи, гдѣто се говори истината тамъ се говори и лъжата, дѣто има богатство, има и крадци, дѣто има жито въ хамбара, има и мишки. Това значи, че само при истината може да се каже лъжата. Щомъ говоришъ истината, ще се намѣри нѣкой лъжецъ, който ще се прѣкомандирова при тебъ. Тамъ, дѣто се говори истината, ще се говори и лъжата. Онзи, който говори истината, ще говори и лѫжата, защото у човѣка има двама, единиятъ говори истината другиятъ говори лъжата. Единиятъ ти казва, „Защо си толкова будала, я гледай да си оправишъ работитѣ, да си направишъ нѣкоя кѫща, вземи тия пари!“ Другиятъ казва, „не остави, ти трѣбва да бѫдешъ човѣкъ идеаленъ, безкористенъ“. И ти седишъ, не знаешъ, казвашъ: „кого да слушамъ?“ И ти не можешъ да рѣшишъ. Ще вземешъ страната или на едина или на другия. Значи, ти се солидаризирашъ съ единия съ онзи долния, казвашъ: Хайде да взема паритѣ“. Станете ортаци, и започнете да лѫжите, и да крадете. Хванатъ ви, набиятъ ви, затворятъ ви. Дойде онзи другиятъ, казва: „Слушай, азъ нали ти казвахъ ортаклъкъ да не правишъ съ този“. — Отказвамъ се, ще слушамъ. Пускатъ те отъ затвора, започнешъ по Бога. Но пакъ те биятъ. Дойде първиятъ казва: „Слушай, ти съ мене много добрѣ бѣше започналъ“. Не, не е въпросътъ тамъ. Значи ние сме раздвоени вѫтрѣ въ себе си. Ако тебе те биятъ, причината е, че ти си говорилъ истината безъ любовь.. А всѣка истина говорена безъ любовь е наполовина лѫжа. Когато азъ казвамъ, че онзи, който говори истината, говори и лѫжата, разбирамъ, които говори истината безъ любовь говори и наполовина лѫжа, онзи които говори истината съ любовь, той говори цѣлата истина. Това е фактъ. И ако вие говорите истината безъ Любовь, то е наполовина лѫжа. Ако я говорите съ любовь, то е цяла истина. И тогава философията, че който говори истината, говори и лѫжата — е вѣрна. За да се избавимъ отъ тази възможность, трѣбва да внесемъ любовьта. Дойде ли Любовьта, ще дойде и Мѫдростьта. Има ли тия два принципа въ насъ, всѣка лѫжа е изключена. Ние сме въ единъ свѣтъ на хармония, ще имаме много приятели, които ще ни прѣдпазятъ отъ противорѣчията, които сега сѫществуватъ въ свѣта.

Т. м.

8 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

19.XI.1922 г. недѣля

Ст. София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...