Jump to content

1922_10_22 Окултна музика


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ОКУЛТНА МУЗИКА.

Т. м.

    Ще ви дамъ едно малко разяснение върху окултната музика. Окултната музика се отличава отъ обикновената по слѣдующитѣ двѣ качества. Въ окултната музика се даватъ най-първо основнитѣ чърти. Тя е нѣщо като художеството: единъ художникъ ще тури най-първо носа, вѣждитѣ, очитѣ, устата, ушитѣ — главнитѣ линии, и постепенно картината ще се развива. Ние ще вървимъ по сѫщия начинъ, да видите какъ постепенно се развива музиката, защото въ природата нищо не е израснало наведнъжъ.

    Сега, тази вечерь, ще развиемъ друга една часть отъ пѣсеньта „сила, жива, изворна течуща“, едно прибавление, пѣсеньта не е още завършена. Това е едно окултно упражнение, ще го продължимъ, докато най-послѣ го завършимъ. Послѣ, въ окултната музика никога не се допущатъ думи или тонове съ двѣ значения. Тамъ, всѣка една дума трѣбва да има едно значение. Като пѣешъ една дума съ извѣстни вибрации, ти може да имашъ една добра идея, но като я произнасяшъ, въ подсъзнанието ти ще влѣзе идеята, която се съдържа въ тия звукове. Та, вие ще пристѫпите сега, да се учите, нѣма да критикувате, защото азъ нахвърлямъ най-първо такива основни чърти. Може да ви се видятъ думитѣ много смѣшни, но нѣма нищо смѣшно. Азъ избирамъ стари думи. Запримѣръ тази вечерь, избирамъ тия звучни думи:

„Вениръ Бениръ,

Бихаръ Бенумъ,

Илъ биютъ, илъ бизутъ“.

Тия думи, като на окултенъ езикъ, много мѫчно е да се прѣведатъ на български. Запримѣръ, азъ взимамъ на български езикъ слѣднитѣ думи.

„Изгрѣва слънцето,

Праща свѣтлина,

Носи радость за живота тя“.

Туй сѫ думи съ окултно значение. Сега, ако искате обикновена поезия, тукъ имаме такава. Азъ дадохъ на единъ нашъ приятель да прѣведе тѣзи думи на обикновенъ езикъ. (Прочете се пѣсеньта, разработена отъ дѣдо Благо). Туй е обикновена поезия. Сега, на този приятель азъ веднага му казахъ грѣшкитѣ, не граматическитѣ, но отъ окултно гледище: „сладка дума да обронимъ“, думата обронимъ е двузначуща. Послѣ, „трепетъ новъ да заиграе“. Като биятъ човѣка, пакъ играе. Думата „играе“ е двузначуща. А пъкъ подъ „играе“, разбирамъ друго. Гдѣ е причината на туй дѣйствие? Вѫтрѣ въ менъ. Азъ трѣбва да играя по собствена воля, а не по волята на другиго. Всѣка дума трѣбва да има едно значение. По този начинъ азъ искамъ да изкорените всички навици, които сѫществуватъ въ васъ. Когато тия думи почнатъ да вибриратъ въ насъ, всичкиятъ нашъ прахъ, всичкитѣ наши навици, добити съ вѣкове, ще отскочатъ, както отскача прахътъ отъ барабана, щомъ се удари съ чукчето върху него. А сега, ние не знаемъ какъ да се освободимъ. И затуй, окултната музика е начинъ за освобождение. Навсѣкѫдѣ, и въ най-далечната древность, сѫ употрѣбявали музиката, но религиознитѣ хора съ нея сѫ злоупотрѣбили. А ние искаме, отъ чисто окултно гледище, да я употрѣбимъ научно въ всичката нейна пълнота. Въ основата си тя е много проста, вънъ е много сложна. Послѣ, при изпълнението на тази музика, вие трѣбва да имате онова дѣтинско разположение. Ти излѣзешъ да пѣешъ, казвашъ: „Азъ съмъ старъ“. Що значи старъ човѣкъ? Ако ти съ думата „старъ“ означавашъ, че си отслабналъ, обезумѣлъ, нека всички да го знаятъ. Пъкъ, ако подъ „старъ“ разбирашъ, че си поумнѣлъ, нека да е така, но да нѣма двѣ значения. Ако подъ „младъ“ разбирашъ глупавъ, едно дѣте, което си позволява извѣстни слабости, тогава, нито стариятъ, нито младиятъ е на мѣстото си. Та, всѣкога ще избѣгваме всички отрицателни думи. Дойдете ли въ школата, не позволявайте на ума си никакви двузначущи думи; всички отрицателни мисли, по възможность, ще ги туримъ отвънка, нѣма да ги изпѫдимъ, ние имаме мѣсто за тѣхъ, но тѣ не сѫ за приемната, не сѫ за гостната стая. Ще имъ кажемъ: „Вие нѣмате тази цѣна, която се изисква.“

    Послѣ, въ окултната музика трѣбва да пѣемъ съ чувство. Тази музика не позволява таково е....е....е.., както нѣкои правятъ, треперене на гласа. Туй треперене душата ли го прави? Какво означава туй треперене? Ако туй треперене означава благородни чувства — трепери тогава, но, ако нищо не означава, защо ще треперишъ? То е лъжа! Така ще образувате извѣстни отклонения, които ще донесатъ катастрофални послѣдствия. А природата не търпи никакви отклонения! Не мислете, че ако тя нѣкой пѫть затвори очитѣ си, че тя не вижда, и вие сте я излъгали! Като ви хване, и ви тури въ лабораторията си, отъ другия ѝ край ще излѣзете чисти, но докато мините прѣзъ 10 тѣ реторти... Това е общъ законъ, неизмѣняемъ, за всички безъ разлика, за когото и да е. Като говоря за природата, азъ взимамъ природата, въ смисълъ на нейното проявление. Защото, за менъ, природата е проявление на Бога въ живота. И понеже Той е почналъ да се проявява, Той никога нѣма да дойде да се съгласи съ нашитѣ дѣтински възгледи, да измѣни реда на нѣщата. Нѣщата, които сега сѫществуватъ, тѣ сѫ опитани, опитани, опитани. Той всѣко нѣщо е провѣрилъ не единъ пѫть, а хиляди пѫти. И този свѣтъ, които е създаденъ, е по възможность единъ отъ най добритѣ свѣтове, които Богъ можеше да избере отъ опитностьта на миналитѣ вѣкове. Той е създалъ този свѣтъ, като единъ отъ най-добритѣ свѣтове. Не че сега нѣма другъ, има други по-хубави свѣтове, но за сега, този свѣтъ е единъ отъ най-хубавитѣ. При сегашнитѣ условия на цѣлото Битие, на безграничното Битие, този свѣтъ е единъ отъ най-добритѣ, т. е. като казвамъ, че е единъ отъ най-добритѣ, разбирамъ, че въ него сѫществуватъ всички възможности и условия, при които ние можемъ правилно да се развиваме. Нѣма сила, която може да ни извади изъ релситѣ навънъ. Нѣма никой, който да може да ни хване за ухото, и да ни накара да сгрѣшимъ. Ние грѣшимъ по собствена воля, по собствено желание. Азъ ви говоря, като на ученици, искамъ да бѫдете мѫжествени, да се не съблазнявате. Който се съблазнява, слабъ гръбнакъ има, и неговата воля е желѣзна и гранитна. Защо се съблазняватъ хората? Имашъ красива жена. Господь е създалъ тази красива жена, иска да ѝ се радватъ. Този иска да обсебе тази красива жена, само той да я има; онзи иска да я обсебе. Питамъ: Защо другитѣ да не ѝ се радватъ? Господь турилъ хубавъ паметникъ, та който мине да се радва. Турцитѣ казватъ. „Да гледашъ хубавото, красивото, добро е“ Тази статуя е турена да я гледатъ хората, и да се възпитаватъ. Нѣкому се поревнала, качва се, и задига статуята. Ако е голѣма статуята, не може да я вземе, но ако е нѣкоя малка, златна статуя — задига я. Питамъ. Статуята ли е виновна, или онзи, които я задигналъ? И, като го хванешъ, той ще каже „Нѣкой дяволъ е, който я задигналъ“. Гдѣ е този дяволъ? Дяволътъ е вѫтрѣ въ насъ. Туй желание да имаме статуята, да я продадемъ, да се удоволствуваме, туй желание е този дяволъ. Ние говоримъ само за факти, но има извѣстни подбудителни причини, Тази подбудителна причина може да е съзнателна, може да е несъзнателна, той може да е просто, като едно орѫдие. Защото, нѣколко души може да се надуматъ да крадятъ, но единъ да е сѫщинскиятъ факторъ, а другъ да е изразитель.

    Като изучавате окултната музика, вие ще пѣете; това е единъ начинъ за подмладяване. Подъ „музика“, подразбирамъ музика и въ мисли, и въ желания. Да внесемъ тази хармония вѫтрѣ въ себе си, и да чувствуваме, че въ насъ, и въ сърцето ни, и въ ума ни нѣщо тихо пѣе, като че нѣкѫдѣ дълбоко слушаме тази хармония, Туй е състояние, което ще успокои сърцето ни и ума ни, и ще даде ново направление на нашата мисъль. Вие казвате: „Господь ще изпрати своя Духъ, и Той ще направи това-онова“. Хубаво, но като започне Господь да го прави, ние казваме: „Господи не може ли това нѣщо по другъ начинъ?“ Ние имаме извѣстни, особени понятия за нѣщата, и по нѣкой пѫть сме въ състояние да дадемъ съвѣтъ на Господа, като какъ трѣбваше да направи свѣта.

    Сега, онѣзи, които сѫ създали музиката сѫ били много умни хора. Музиката е една дълбока сфера на Битието. Тѣзи хора сѫ разбирали Божественитѣ закони, и сѫ изразили туй велико творчество въ музика. Тия закони не може да се измѣнятъ. Ако се намалятъ вибрациитѣ на тоноветѣ въ музиката, ще имаме единъ видъ музика, ако се повишатъ вибрациитѣ на тоноветѣ въ музиката, ще имаме другъ видъ музика. Музиката се изразява споредъ чувствата. Религиознитѣ хора сѫ взели музиката за изразъ на тѣхнитѣ религиозни чувства. Онѣзи, които искатъ да изразятъ своитѣ свѣтовни чувства, тѣ сѫ приложили музиката за свѣтовна цѣль. Всѣки е използувалъ музиката за своята цѣль. Обаче, окултната музика има за цѣль облагородяване и възпитание на човѣка. Азъ не искамъ да влѣзатъ нѣкои въ класа, и да кажатъ: „Тѣзи хора съ какво се занимаватъ! Не взематъ да се молятъ, ами единъ седналъ да свири, а другитѣ пѣятъ. И това било окултни ученици!“ Ще се пазите отъ онѣзи, които идватъ съ такава цѣль — да критикуватъ. Ние ще използуваме часть отъ врѣмето на недѣлната вечерь за музика.

    Сега, запишете си думитѣ на новото окултно упражнение

„Изгрѣва слънцето,

Праща свѣтлина,

Носи радость за живота тя“ (Всички пѣемъ).

Ще направимъ единъ опитъ единъ ще изпѣе соло това упражнение, а слѣдъ туй другитѣ ще изпѣятъ, „сила жива, изворна, течуща“. Упражнението пакъ не е завършено. Не бързайте! Азъ ви уча какъ се строятъ окултнитѣ пѣсни. (Учительтъ изпѣ самъ „изгрѣва слънцето“, а послѣ всички изпѣхме „сила жива, изворна, течуща“ ) Слѣдъ като изучимъ тия упражнения, ще дадемъ единъ концертъ, и ще направимъ опитъ, като вмъкнемъ тия упражнения тукъ-тамѣ, да видимъ какви резултати ще има окултната музика.

    Запишете си тия думи сега:

„Вениръ Бениръ,

Бихаръ Бенумъ,

Илъ биютъ, илъ безутъ“.

Запишете си още и думата „си-му ту-си“, тя е за упражнение. Сега, ще пѣемъ си-му-ту-си, а това, „вениръ бениръ“, то е по-сложно упражнение, но, като пѣемъ си-му-ту-си, и първото ще стане по-лесно (Всички пѣхме си-му-ту-си съ постепенно отслабване и послѣ усилване на гласа. Слѣдъ това изпѣхме всички „изгрѣва слънцето“. Като гимназисти пѣете, нали? Я изпѣйте пакъ — изгрѣва слънцето — да видимъ какъ сте я запомнили! (изпѣхме — изгрѣва слънцето — заедно съ припѣва — сила жива, изворна, течуща.)

    Сега, нѣкои отъ васъ, които не могатъ да пѣятъ, нека слушатъ, докато тази пѣсень проникне въ тѣхъ. Тъй както сѫ нагласени думитѣ, въ тѣхъ има смисълъ, не може да има изключение. Какво носи свѣтлината? Тази свѣтлина носи сила жива, изворна, течуща. Всѣка една дума е на мѣстото си, каквото и да я правите, тя е една сила, сила на свѣтлината. Изпѣйте тихо „изгрѣва слънцето“. (Всички пѣемъ). Сега, въ думитѣ — зумъ ме зумъ — се съдържа скрития смисълъ. Въ тѣхъ е вѫтрѣшниятъ смисълъ на нѣщата. „Изгрѣва слънцето, носи свѣтлина“, тия нѣща сѫ далечъ отъ насъ. Въ думитѣ: — „сила жива, изворна, течуща“, силата ние може да я опитаме, вѫтрѣшно, а свѣтлината опитваме само чрѣзъ очитѣ си. Сега, първата часть на упражнението е приготовление, трѣбва да се приготви човѣкъ, то е дълъгъ периодъ. И затуй това упражнение още не е завършено. Азъ прѣвеждамъ окултната музика на нашъ езикъ. По обратенъ пѫть вървимъ. Най-първо, прѣди думитѣ: „сила жива, изворна, течуща“, ние трѣбва да туримъ други думи, както прави единъ художникъ, да се попълни цѣлото упражнение. Първата часть е приготовление, втората часть е активната, т. е. изразява този, който строи. „Зумъ-мезумъ“ това е смисълътъ вече. Като строишъ нѣщо, какъвъ е смисълътъ на нѣщата? — Да видишъ какъвъ резултатъ ще има този строежъ.

    Тази вечерь, като прѣвеждахъ тия думи, врѣмето бѣше хубаво, но сега е малко влажно. Влажното врѣме не е за окултна музика, то прави вибрациитѣ малко неблагоприятни. Сега, може да имате туй упражнение си-му-ту-си, може да вземете тия 4 слога, и да се упражнявате върху тѣхъ. Запомнихте ли ги? Тоноветѣ сѫ: sol, si, re, sol, — си-му-ту-си. Ако пѣете съ обикновенитѣ тонове  sol, si, re, sol, тѣ нѣматъ окултно значение. А съ звуковетѣ „си-му-ту-си“, тамъ има друго значение. Да изпѣемъ 3 пѫти „си-му-ту-си“ и 4-ия пѫть ще продължимъ послѣдната гласна. Музиката се изразява съ сѫщитѣ органи, съ каквито говора, т. е. сѫщата онази ципица на гърлото, която служи за говора, служи и за пѣене. Тъй щото музиката и говорътъ сѫ братъ и сестра, защото излизатъ отъ сѫщия центъръ. Слѣдователно, тази ципица постоянно трѣбва да се държи въ пѣене. И първото нѣщо, съ което започва черната ложа, когато попаднешъ въ нея, е огрубяването на гласа ти. Щомъ почне да загрубява гласътъ, измѣня се ципицата, измѣня се и характера, понеже тия вибрации сѫ много чувствителни. Ще туришъ въ ума си мисъльта, че си мобилизиранъ, и ще кажешъ: „Азъ съмъ мобилизиранъ въ Божествената музика, и не мога да пѣя другояче, освѣнъ по всичкитѣ правила на Божествената музика“. Ще туришъ тази мисъль вѫтрѣ въ ума си, то е най-цѣнното. И въ духовния свѣтъ, хванатъ ли те за гърлото, твоята работа е свършена. Ти нѣма да позволявашъ никому да хваща гърлото ти. Твоето гърло трѣбва да е свободно. Въ пѣенето ще бѫдете много свободни. Ама кой какво ще каже, вие не давайте внимание. Ти ще седнешъ, и ще си пѣешъ, дори и всрѣдъ София. Ама този ще каже: „смахнатъ“, онзи тъй може да каже, ти ще кажешъ: „Азъ 5 пари не давамъ, азъ пѣя по божественому. Ако вие сте толкова смѣли да пиете бира, когато седите въ кафенетата, азъ ще бѫда смѣлъ да пѣя по божественому. Защо азъ да съмъ смахнатъ, пъкъ вие да не сте смахнати?“ Свършена работа! Ама ние ще кажемъ сега: „Трѣбва извѣстно благоприличие“. Азъ приемамъ, че въ свѣта има извѣстно благоприличие, но ние сме излѣзли извънъ рамкитѣ на туй обикновено благоприличие. Ние правимъ нѣща, които сѫ много благоприлични. Поне въ себе си ще направите умствена маневра. Ще излѣзешъ на нѣкое многолюдно мѣсто, дѣто имашъ приятели, и почвашъ да пѣешъ. Сега въ ума си правишъ маневра, но може би, слѣдъ 10 години, ти ще излѣзешъ и ще направишъ туй въ дѣйствителность. Обаче, за да направишъ нѣщо, жертвитѣ, които ще положишъ, трѣбва да принесатъ нѣкакъвъ плодъ. Но туй е едно упражнение, за да станете смѣли. Вие сте страхливи, този страхъ трѣбва да изчезне. И азъ ви прѣпорѫчвамъ, като влѣзете въ гората, да се отворите, да пѣете, да викате, колкото можете. Дайте ходъ на чувствата си! Сега, като запѣемъ нѣкѫдѣ казвате „Този какво ще каже, онзи какво ще каже“ Но, нѣкой пѫть ние трѣбва да пѣемъ тихичко. И тихичко може да си пѣемъ. Та, азъ съмъ за тази вѫтрѣшна духовна свобода. Всѣки единъ отъ васъ трѣбва да има духовна свобода. Като пѣете, не вдигайте много гласа си, а се вслушвайте, давайте внимание какъ взимате тоноветѣ. Азъ имамъ още една цигулка, и нѣкоя вечерь ще я донеса, ще ви направя единъ опитъ, да видите какъ свири тя — двѣ цигулки сѫ. Азъ ще магнитизирамъ другата цигулка, и ще видите какъвъ хубавъ гласъ ще има. Давахъ я на мнозина цигулари, тѣ казватъ! „Не можемъ да свиримъ“. Тази цигулка, съ която цигуларитѣ не могатъ да свирятъ, азъ мога да свиря, но трѣбва да се внесе нѣщо въ нея. Но, когато внеса въ другата цигулка това нѣщо, тази не ще може да свири. Разбирате ли? Като извадя туй, което е тукъ, и го туря въ другата, тази цигулка не ще може да свири. Затуй и въ цигулката, и въ всѣко нѣщо ние може да внесемъ тази жизнена сила. Така и цигулката може да оживѣе. Може да внесемъ нашия двойникъ въ нея, и този двойникъ прониква всичкитѣ пори, прониква цигулката. И тогава, въ този гласъ ставатъ трептения. Великитѣ цигулари и пиянисти, тѣ внасятъ това нѣщо. Пѣвици, които пѣятъ хубаво, тѣ внасятъ това трептение въ гърлото си въ душата си. Ако туй нѣщо може да влѣзе въ гърлото ти, ти ще имашъ отличен гласъ, всички ще те слушатъ. Но, нашата душа трѣбва да влѣзе въ гърлото. Душата навсѣкѫдѣ трѣбва да ходи. Ами че тъй! Ще кажемъ на душата да дойде въ гърлото — ще пѣемъ отлично. Ако дойде въ главата — ще мислимъ отлично. Само че трѣбва да ѝ кажете кѫдѣ да се качи, и тя ще ви слуша. Кажи и „Искамъ въ гърлото!“ Хубаво. Какво искашъ сега? Да влѣзешъ въ мозъка, искамъ да мисля. А ти казвашъ „Ако обичашъ, качи се“. Не „ако обичашъ“, и „моля ти се“, опрѣдѣли и точно думитѣ кажи ѝ „Качи се въ гърлото, да ми изпѣешъ една хубава пѣсень, каквато ти знаешъ“ Тя ще ти изпѣе една такава пѣсень, и ти ще си я спомнишъ отъ миналото. Пѣе душата. А сега, когато тя, горката, иска да пѣе, вие я спъвате, казвате: „Слушай, тебе ти се пѣе много, но синъ ми е боленъ, ще го смущавашъ“. Не, ако тя запѣе, той ще оздравѣе. А ти казвашъ на душата си „Моля те, не пѣй, мѫжъ ми е неразположенъ, дѣцата ми сѫ неразположени“. Не спъвайте разумната душа въ нейнитѣ проявления! Всѣко едно желание, всѣки единъ стремежъ трѣбва да бѫдатъ свещени, както сѫ свещени мислитѣ и желанията на Бога. Нѣма изключение! Защото всичкитѣ стремежи на Божествената душа, която живѣе въ насъ, сѫ свещени и всѣки единъ поривъ, какъвто и да е той, той е свещенъ. Всичко у нея е благородно. Ти не можешъ да се съмнявашъ. Всичкитѣ нейни пориви сѫ благородни, свещени, чисти и святи. Спрѣмо всѣки свещенъ поривъ въ свѣта, непрѣменно има точно противоположенъ, обратенъ поривъ. Човѣкъ има двѣ души. Яви се едно благородно желание у човѣка, веднага дохожда тъй наречената лоша душа. Тя ще те накара да ходишъ по обратния пѫть. Това го показва опита. Тукъ, поне, всички сте имали, горѣ-долу, тази опитность.

    Та, въ окултната школа се изисква спазване на законитѣ. Ще спазвашъ Божественитѣ закони. Дойдешъ ли до тѣхъ, ще кажешъ: „Това е законъ!“ Слѣдъ като направишъ опитъ, и имашъ резултатъ, върху този резултатъ ти може да мислишъ, може да разсѫждавашъ. Имашъ нѣщо направено, може да го разгледвашъ отъ какво е направено. Но не е ли направено, не го бутай. Вземи твоя часовникъ, и вижъ отъ какви парчета е направенъ, но прѣди часовникътъ да е направенъ, не го бутай.

    И тъй, музиката е едно отъ великитѣ срѣдства въ свѣта, съ което можете да се тонирате, и ние ще я употрѣбимъ, като едно орѫжие, артилерия, картеченъ огънь; не само да пѣемъ за наслада, но ще я употрѣбимъ за защита на себе си. И псалмопѣвецътъ какво казва? „Хвалете Господа съ китара и съ кимвалъ.“ Пъкъ, ако азъ бихъ писалъ, щѣхъ да туря: и съ цигулки, и съ тромпети, и съ цитри, съ всички сегашни инструменти. И българитѣ, като видятъ цигулка, мислятъ, че само дяволътъ свири на цигулка. У българина гайдата е по-почтена, и гайдарджията има повече почитания, отколкото цигуларина. Не зная защо, но тъй е. И пословица има: „Цигуларь кѫща не гледа“. Ами че цигуларь, който кѫща не гледа, той е цигуларь! Той въ цигулката си е вдаденъ. Защото, ако неговиятъ умъ е съсрѣдоточенъ въ кѫщата, той нѣма да гледа цигулката. А който е вдаденъ въ цигулката си, той кѫщата не гледа, той казва: „Другъ да се грижи за кѫщата, а азъ ще радвамъ хората. Които сѫ скръбни, весели ще станатъ, които сѫ болни, ще оздравѣятъ“. Та, и ние сега се нуждаемъ отъ музиката. Това сѫ малки бѣлѣжки върху музиката.

    Ха да прочетемъ малко отъ това, което сте писали върху плача на малкитѣ дѣца. (Четоха се само нѣкои отъ темитѣ). Вие всинца не сте писали върху темата. Сѫщо не сте правили и резюмета на работитѣ отъ класа. Извадете ядката отъ работитѣ — върху плача — основнитѣ чърти само. Послѣ, пишете всички, поне двѣ думи, но ще пишете всички. Нѣкои казватъ: „Азъ не мога да пиша“. Напиши двѣ думи, макаръ че сѫ глупави. Нищо повече! Зададено упражнение, седни и напиши нѣщо, за себе си. А ти, като кажешъ, че азъ не мога да пиша, оставашъ въ негативно състояние. Напиши двѣ думи! Нѣкои идватъ тукъ, въ класа, и не сѫ писали нищо. Не, прѣзъ рѣшето ще минете. Тъй не бива. Тукъ, въ окултната школа, такива работи да ги нѣмаме. Напиши едно прѣдложение или двѣ-три думи, но напиши нѣщо. Плачътъ, това е първото упражнение въ музиката. Нищо повече! Но истинскиятъ плачъ, защото, азъ съмъ забѣлѣзалъ нѣкои дѣца не знаятъ да плачатъ. Дѣте, което истински плаче, този плачъ е първото упражнение въ музиката. Дѣтето, което не знае да плаче, то хленче и казва: „Какъ да започна тази пѣсень?“ И даде единъ тонъ, който не е музика. Истинскиятъ плачъ е първото музикално упражнение! Въ туй отношение сълзитѣ ни помагатъ. Пъкъ онзи плачъ, като зареве дѣтето, почервенѣе, въ него нѣма никакви сълзи; очитѣ му изпѫкнатъ, надува се, надува се дълго врѣме, и ако майката я нѣма тамъ, тогава туй надуване може да се прѣвърне въ плачъ, и като си поплаче туй дѣте, заспива. И дѣйствително, има, запримѣръ, пѣсни или упражнения, като „си-му-ту-си“, ако ги пѣешъ еднообразно, ще заспишъ. Трѣбва да има разнообразие. Трѣбва да се пѣе съ прѣкѫсване, и послѣ легато. (Учительтъ пѣе стакато). Почнатъ ли вибрациитѣ да ставатъ еднообразни, туй еднообразие произвежда сънно състояние. Всичкитѣ състояния трѣбва да се измѣнятъ. Тонътъ „си“ е мекъ тонъ. Когато Господь изпрати Мойсея при Фараона, какво му каза? —„Си, „симу“, Като кажешъ „му“, този тонъ е много силенъ накрая. Въ него има двѣ движения; у-то въ окултната наука има двойно движение, едното движение е надолу, а другото — нагорѣ. Сега, каква е разликата между „мо и му“? Слѣдѣли ли сте, като изпѣешъ „му“ кои органъ на гърлото се засѣга, и кой органъ засѣга „мо“? (Учительтъ пѣе упражнението „си-му-ту-си“ откѫснато, но много тихо). Трѣбва да пѣете отривисто. Наблюдавайте, имашъ нѣкое душевно неразположение, ще го разглобишъ. Извадете часовника си, и вземете да повтаряте туй упражнение „си-му-ту-си“, (Учительтъ пѣе съвсѣмъ тихо) и вижте, слѣдъ колко минути ще се измѣни туй ви настроение. Нѣкой пѫть трѣбва да се измѣни настроението ви, а нѣкога не трѣбва. Когато, обаче, тази енергия е достигнала до върха на експлозия, и се събере въ нѣкоя часть на тѣлото, ние трѣбва да спремъ тази експлозия, т. е. да дадемъ направление на тази енергия, да извърши нѣкаква работа. И съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ натрупване на енергията. Тази енергия нѣкой пѫть се струва на устата, нѣкой пѫть на ушитѣ, на носа ни. И такъвъ човѣкъ, само като го бутнешъ по носа, и тази енергия се проявява. Ти навсѣкѫдѣ може да го бутнешъ, но дойде ли до носа, не можешъ. На нѣкои хора пъкъ въ горната часть на рѫката е натрупана енергията имъ, тѣ не обичатъ тамъ да ги бутатъ. Значи, тази енергия може да е събрана въ горната или въ долната часть на рѫката имъ. И когато се събере тази енергия, може да произведе една експлозия, едно болезнено състояние. И често, болеститѣ днесъ произтичатъ отъ натрупване на тази енергия. Ако енергията е груба, тя произвежда всички тия отлагания. Тѣ се дължатъ на тия течения на електричеството. Когато вибрациитѣ сѫ по-груби, тази полуорганическа материя се натрупва около ставитѣ, и когато врѣмето се измѣни, мускулитѣ се съкратяватъ, и тогава почва да се образува едно налягане, търкане. Тия полуорганически вещества, които сѫ твърди, като минаватъ прѣзъ тъканитѣ, прѣдизвикватъ едно триене, послѣ едно запалване, става една химическа реакция, и въ резултатъ се явява едно подуване. Сега, азъ бихъ пристѫпилъ да ви обясня това, но вашитѣ умове сѫ такива критици! Запримѣръ, ако азъ ви дамъ една формула, ще кажете: „Друга формула не може ли?“ Не, не, трѣбва воля, за да направите едно упражнение. Мене ми разправяше единъ приятель, здравъ, младъ човѣкъ, дадоха му да напише едно упражнение, но, внезапно го заболѣва слѣпото чърво. „Ама такива болки, изпотихъ се. Задигамъ се вечерьта да търся лѣкарь, но, слушамъ, нѣщо ми казва: „Кажи на слѣпото чърво, че азъ съмъ мобилизиранъ, азъ служа на Бога, и ти трѣбва да ме оставишъ, не е мѣсто ти да се проявявашъ, азъ ще се проявя“. Половинъ часъ слѣдъ това болестьта изчезва. Кой е причината сега? Ако не бѣше казалъ това, ако не бѣше се наложилъ тъй на болестьта, щѣха да се минатъ 21 деня, че лѣкари, че компреси, че това-онова. Ще кажешъ на болестьта: „Слушай, приятелю, азъ съмъ мобилизиранъ. Нищо повече! Послѣ, азъ живѣя въ Божествения свѣтъ, дѣто всички сѫщества живѣятъ въ хармония, какво търсишъ въ менъ? Ще излѣзешъ навънка!“ Болестьта, това е едно сѫщество. Съврѣменнитѣ лѣкари сѫ много смѣшни! Явява се единъ туморъ, хайде ще го рѣжатъ. Сега, туй, което азъ ще ви обясня, вие ще излѣзете съ него прѣдъ свѣта, ще кажете: „Нашиятъ Учитель, тъй казва“. Туй не е научно, На съврѣменния свѣтъ трѣбва да обясня другояче тѣзи работи. Тази теория, трѣбва да имъ я обясня по другъ начинъ. На сегашния ученъ свѣтъ нѣма да говоримъ за тия разумни сили, за разумния свѣтъ, понеже, привидно, тѣ дѣйствуватъ механически, автоматически. Ти като имъ кажешъ, че ги разбирашъ, тѣ нѣма да те считатъ за разумно сѫщество. Тѣ казватъ: „Туй не е право“. Тѣ не ни вѣрватъ. Какъ се обяснява дѣйствието на тия сили? У човѣка, ако вникнете внимателно, има двѣ течения, повечето отдолу, прѣзъ пръститѣ на краката. Нѣкой пѫть, пръститѣ сѫ отворени, т. е. у етерниятъ двойникъ, който е свързанъ съ тѣлото, има извѣстни отвърстия отворени. Нѣкой пѫть има втичане, нѣкой пѫть изтичане. Нѣкои сѫщества могатъ да влѣзатъ прѣзъ краката, и да вървятъ по единъ начинъ. Има течения, които влизатъ прѣзъ носа. Да кажемъ, че едно сѫщество влѣзе у васъ да прѣгледа тѣлото, и слѣдъ това не може да излѣзе навънка. Като го разгледа, намѣри нѣкое хубаво мѣсто, и казва: „Азъ нѣма да си излѣза отъ тукъ, хубаво ми е, ще си направя, една малка кѫща“, и почва да събаря твоитѣ вещества, започва да си гради, като единъ майсторъ, който знае какъ да тури вода, циментъ, пѣсъкъ. Ти ще му кажешъ: „Слушай, приятелю, ти тукъ не може да градишъ. Взе ли позволение? Ти мобилизиралъ ли си се? Ще спрешъ този градежъ!“ Нищо повече! „Въ името на онзи великъ Божественъ законъ, който управлява свѣта, ти си дошълъ като гостенинъ, и ще излѣзешъ навънъ. Не излѣзешъ ли, другояче азъ ще постѫпя съ тебе, по всички правила, които зная“. И той ще излѣзе. А сега, ние се плашимъ отъ него. Какъ? Дойде лѣкарьтъ и като прѣгледа болния, прави движение съ главата, че положението е много сериозно. Съврѣменнитѣ хора сѫ хипнотизирани. Какъ сѫ хипнотизирани хората? Болниятъ седи, гледа лѣкаря. Лѣкарьтъ пипа пулса. „Пулсътъ не бие редовно“. — Не бие редовно? Какво има? „Порокъ на сърцето“, — Порокъ? Той се уплаши, и затупка сърцето му. И веднага рецепта, хайде на аптеката! То е смѣшно, порокъ на сърцето! Нѣма никакъвъ порокъ. Азъ мога да направя, когото и да е отъ васъ, да има порокъ на сърцето. Нѣма никакъвъ порокъ! Дѣйствително, може да се прѣвърне въ порокъ, но въ окултната медицина има симптоми, които показватъ дали сърцето има извѣстна органическа поврѣда или не. Който изучава окултната медицина, ще разбере това. И тѣзи симптоми сами се явяватъ, на нектитѣ. Напримѣръ, когато се яви охтика тия признаци се явяватъ на нектитѣ. И за 190 деня може да се даде диагноза, каква е болестьта. Сега, дойде лѣкарьтъ, прѣгледа езика, побѣлѣлъ. Туй показва, че стомахътъ не функционира редовно. Погледне очитѣ пожълтѣли. Това показва, че черниятъ дробъ не дѣйствува добрѣ, има разстройство. Езикътъ, очитѣ — ненормални. Третиятъ начинъ, попипа пулса — нередовенъ — значи въ сърцето има нѣщо. Е, хубаво, какво има въ сърцето? Онзи нервъ тамъ, който регулира биенето на сърцето, поврѣденъ. Тамъ има една спирачка. И нѣкой пѫть тази спирачка затихва, а нѣкой пѫть, като се отпусне, и сърцето бие силно, тупа, тупа, ти се уплашишъ. Ти ще кажешъ „Приятелю, законъ е сърцето да бие 72 пѫти въ минутата, туй е правилно, и ти ще се подчинявашъ“. Ще стегнешъ тамъ спирачката, и нагорѣ нѣма да я пущашъ, защото, за условията, при които живѣемъ, достатъчни сѫ 72 удари. Като видишъ нѣкой човѣкъ, които обича повече, ще му кажешъ „Извади тази спирачка, нека бие сърцето ти повече, 74 пѫти нека бие“. Дойде нѣкой въ кѫщи, когото ти обичашъ, ще си кажешъ 75 пѫти нека бие сърцето ми, и повече дори“. Ще му кажешъ, че като бие сърцето повече, на извѣстни мѣста ще трѣбва да се образува едно натрупване на енергия. Сега сърцето не пулсира правилно. Вие не сте правили опити, да наблюдавате, какъ пулсира сърцето, и колко видоизмѣнения има въ туй пулсиране. Цѣла наука е това! Ако вие слѣдѣхте това нѣщо, нѣкой пѫть сами щѣхте да забѣлѣжите видоизмѣненията, но като не разбирате тази наука, има опасность да не се уплашите. Като наблюдавате, ще видите какви течения има, какъ става биенето на цѣлия козмосъ, какъ ставатъ теченията вѫтрѣ въ природата. Сърцето показва биенето на цѣлия козмосъ. И по биенето на вашето сърце може да опрѣдѣлимъ какви сѫ теченията въ еди коя си часть на земята. Цѣла наука е това! Затуй се изисква нѣкой пѫть много голѣма чувствителность. На края на пръститѣ, има едни издадини, папили, тѣ трѣбва да се развиятъ много, да станатъ силно чувствителни, за да възприематъ тия токове. Когато почне чрѣзмѣрно да се развива чувствителностьта на нервната система, образуватъ се едни малки, нѣжни органически подувания. При тази изтънчена чувствителность, хората ставатъ много нѣжни, и при най малкото побутване могатъ да възприематъ тия токове.

    Сега, ще дойдемъ до музиката. Ще се заемете да пѣете, и ще се тонирате. Послѣ, ще дойдемъ до второто упражнение, „Вениръ Бениръ“

    Сега, азъ ще ви прѣдупрѣдя да държите отдѣлно всичкитѣ окултни пѣсни. Окултнитѣ упражнения нѣма да ги смѣсвате съ другата музика. Тѣзи упражнения се пѣятъ при особени врѣмена. Има врѣме, когато ще се пѣятъ тѣзи упражнения, за да имаме резултати. Не може да ги пѣете всѣкога. За окултното пѣене трѣбва да сте сериозни. То не е тъй, за развлѣчение. За обикновеното пѣене, може да пѣете, когато искате, но при окултното пѣене, въ васъ трѣбва да се пробуди съзнанието, да нѣма никакви пукнатини въ съзнанието ви, никакво раздвояване. И въ една година, чрѣзъ пѣенето, може да постигнемъ, много добри резултати. Ще пазите тия упражнения. Сега, азъ прѣдлагамъ тази теория на васъ, и ще я поставимъ на опитъ въ най-елементарнитѣ нѣща. Ще пѣете: „изгрѣва слънцето, праща свѣтлина“. Като пѣете тъй, вашето слънце ще изгрѣе. Като казвамъ, че вашето слънце ще изгрѣе, не разбирамъ, слънцето въ природата, друго едно слънце има, което изгрѣва, то праща свѣтлина. Ние не пѣемъ на това външно слънце. А когато туй наше слънце изгрѣе, то ни изпраща своята свѣтлина, която носи радость въ живота ни. Тогава ще дойде сила жива, изворна, течуща. Това сѫ все символи. Значи, влизаме въ съприкосновение съ този реаленъ свѣтъ.

    Та, ако е за критика, и азъ мога да критикувамъ, по-строгъ критикъ отъ мене нѣма. Запримѣръ, азъ съмъ забѣлѣзалъ, нѣкой пѫть, като говоря, критикуватъ моя езикъ. Ако е за критикуване на езика, ако азъ разкритикувамъ българския езикъ, едва ли ще останатъ 250 думи въ него. Ще останатъ само 250 думи, и тѣ ще бѫдатъ коренитѣ на езика, съ които ще можемъ да говоримъ нѣщо разумно. А сега, редъ думи ще употрѣбимъ, и никакви резултати не може да има, И проповѣдници, и свещеници говорятъ, говорятъ, нѣматъ резултати. И не могатъ да иматъ резултати. Затуй, когато се прави единъ прѣводъ на Свещената книга, човѣкъ трѣбва много добрѣ да разбира окултния езикъ, да разбира думитѣ въ тѣхното дълбоко значение. А сега, прѣвеждатъ точно споредъ оригинала. И въ Писанието, нѣкои идеи сѫ прѣведени толкова буквално, че ако се явѣше нѣкой пророкъ, или Христосъ, тѣ биха се чудили на гениалностьта на тѣзи хора, какъ е идвало това нѣщо на ума на хората, тъй да изопачатъ мислитѣ, че да прѣдадатъ туй, което тѣ не сѫ нито сънували, нито на умъ не имъ е идвало. И ние казваме: „Туй е прѣводъ, точно споредъ оригинала“. Той го прѣвелъ криво, дойде другъ, чете го, и казва: „Тъй е писано въ Свещената книга“. Ти провѣри ли? „Менъ Духътъ ми каза“. Духътъ му казалъ, пъкъ той прѣвежда сѫщия кривъ прѣводъ. Не е така! Даже по нѣкой пѫть азъ съмъ се спиралъ да мисля, каква дума да употрѣбя на български езикъ за думата любовь. Думата „обичь“ и тя не може да изрази любовьта. Единствената силна дума въ български езикъ, тя е благость, значи, сладко нѣщо. Тя има вече смисъль. Сладко е значи, не може да бѫде горчиво А любовьта какво нѣщо е? Нѣма символъ, нѣма коренъ. Какво значи любовь, не знаемъ; отъ гдѣ е произлѣзла тази дума — не знаемъ. „Обичь“ и тази дума коренъ нѣма. Отъ кѫдѣ е произлѣзла тя? Значи „благость“, сладко нѣщо, тя е много силна дума. И, като намѣримъ такива думи, за които ние имаме опитность, у насъ се зараждатъ ония истински мисли и идеи, които дѣйствуватъ съзнателно. И запримѣръ, съ музиката има нѣкои тонове, този тонъ (Учительтъ пѣе „изгрѣва слънцето“) е много хармониченъ, другитѣ тонове, които идватъ въ пѣсеньта, не сѫ толкова хармонични, то е въ естеството на езика. Другитѣ тонове идатъ по причина на самитѣ думи. И всѣкога една дума трѣбва да изразява единъ образъ. „Изгрѣва слънцето!“ — това е единъ тържественъ, идеаленъ моментъ. Въ окултнитѣ упражнения навсѣкѫдѣ има образи.

    Който европейски езикъ и да вземете, всички куцатъ въ прѣдаване на тия окултни упражнения. Сега, въ Франция, нѣкои музиканти правятъ опити да прѣведатъ обикновената музика въ окултна. Започватъ да пишатъ окултни пѣсни, но тѣ се нареждатъ по особенъ начинъ. Слѣдъ врѣме ще имаме окултна музика, и тя ще внесе нѣщо ново,

    Сега, бѫдете готови! Има такива музиканти, и у тѣхъ ще се роди окултната музика. Ще проучавате теорията на музиката.

Т. м.

4 школна лекция

на общия окултенъ класъ (II година)

22.Х.1922 г. неделя

Ст. София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...