Jump to content

1922_10_06 Положителни и отрицателни сили въ Природата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Положителни и отрицателни сили"
35 лекции на общия окултен клас, 2-ра година (1922-1923 г.),
Пѫрво издание София, 1923 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

ПОЛОЖИТЕЛНИ И ОТРИЦАТЕЛНИ СИЛИ В ПРИРОДАТА

ЗЛО И ДОБРО ВЪ ЖИВОТА.

СВѢТЛИНА И ТЪМНИНА ВЪ СВѢТА

Т. м.

    Тема за идущия пѫть: Защо плачатъ малкитѣ дѣца? Ще напишете нѣщо за плача. Плачътъ не е противорѣчие. Когато почнатъ нѣкого да ограничаватъ, той плаче. Когато хората ни ограничаватъ, ние плачемъ.

    Сега, ще пристѫпя къмъ прѣдмета си. Не искамъ вие да плачете, „Плачъ и роптание", това е едно и сѫщо нѣщо. Който плаче, той роптае, това сѫ отрицателни чърти, които сѫ отживѣли своя вѣкъ. Всичко, което сега сѫществува въ вашия умъ е отживѣло своя вѣкъ. Това сѫ прѣживѣлици на една далечна култура. И вие трѣбва да кажете „сбогомъ" на вашето минало. Да допуснемъ сега, че вие отивате на небето, и сте се вкиснали отъ всички стари системи. Като идете на небето, какво ще разправяте? Мислите ли, че тамъ ще ви слушатъ, като разправяте за всѣка отрицателна чърта на земята? Като влѣзете въ невидимия свѣтъ, въ тѣхната школа, тамъ ще ви кажатъ: „Братко, забрави всичко туй". И всичко трѣбва да се забрави. Писанието казва; „Всичко трѣбва да се заличи, и да дойде новата епоха, въ която ще започне истинското знание, което сега иде въ свѣта.

    Положителни и отрицателни сили въ природата: електричеството, това е една положителна сила Положителнитѣ сили разрушаватъ, отрицателнитѣ сили градятъ. Вие ще кажете: „Защо? Какъ тъй?" Онѣзи на бойното поле, когато сѫ слаби, нали се укрѣпяватъ, направятъ си здрава крѣпость? Кой гради? — Страхливиятъ Слабиятъ трѣбва да се укрѣпи, кѫщи да гради. Казватъ: „Гениаленъ човѣкъ е той". Този е единъ страхливецъ, той е отрицателенъ, въ него прѣодоляватъ отрицателнитѣ сили; тѣзи сили се укрѣпяватъ, за да може да издържатъ напора на положителнитѣ сили, които дѣйствуватъ въ свѣта Слѣдователно по този начинъ сѫ създадени нашитѣ тѣла, нашитѣ мозъци, нашиятъ носъ, краката, рѫцѣтѣ, дробоветѣ, сърцето, стомаха, всичко туй е създадено въ свѣта, по причина на тѣзи отрицателни сили, които градятъ. И понеже тѣ не сѫ имали достатъчно врѣме да обмислятъ нѣщата, много отъ този градежъ не е хубаво изграденъ. Нѣкои искатъ да ни убѣдятъ, че туй, което имаме ние, е Божествено. Не е Божествено! Има нѣщо Божествено въ насъ, но ние трѣбва да различимъ онзи Божественъ градежъ. Има Божественъ градежъ, но трѣбва да различимъ Божествения градежъ отъ обикновения нашъ градежъ.

    Слѣдователно, отъ положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата, еднитѣ рушатъ, доставятъ материали, а другитѣ съграждатъ материалитѣ. Тъй е въ природата, И когато единъ човѣкъ се намѣри въ тия два полюса, понеже вибрациитѣ сѫ различни, то, ако въ даденъ случай той минава отъ единия полюсъ къмъ другия полюсъ на тия дѣйствуващи сили, и ако той не знае какъ да мине, да кажемъ отъ положителния полюсъ къмъ отрицателнитѣ вибрации, непрѣменно ще мине въ едно голѣмо мѫчение; ще прѣтърпи едно голѣмо страдание, докато намѣри закона, за да влѣзе въ сѫщитѣ вибрации, сѫщитѣ трептения, както и тѣ се движатъ. И обратното: единъ човѣкъ, който е въ отрицателния полюсъ ще мине въ положителната страна. Всички ще минатъ, по необходимость ще минатъ отъ единия полюсъ въ другия. Не мислете, че като сте въ положителния полюсъ, винаги тамъ ще бѫдете. Не мислете, че една сила е само въ единия полюсъ, Азъ ще обясня мисъльта си. Ще минете отъ положителния полюсъ въ отрицателния полюсъ, отъ процеса на разрушение къмъ процеса на разширение, а процесътъ на градежъ е процесъ на сгѫстяване и ограничаване, Слѣдователно, когато се минава отъ единия полюсъ въ другия, ние трѣбва да знаемъ онѣзи закони, по които да нагодяваме своитѣ вибрации съ силитѣ, които дѣйствуватъ. Ние казваме, по нѣмане на думи „положителни и отрицателни сили" въ природата, но тѣ иматъ една цѣна въ природата. По качество тѣ сѫ еднакви, тѣ сѫ полезни за самата природа. Нѣкой пѫть положителнитѣ сили дѣйствуватъ въ наша полза, а отрицателнитѣ въ наша врѣда, отрицателнитѣ сили сѫ противъ насъ; нѣкой пѫть отрицателнитѣ сили дѣйствуватъ въ наша полза, а положителнитѣ сили сѫ въ наша врѣда. Но туй е само тогава, когато ние се намираме въ разрѣзъ съ нашитѣ вибрации.

    Сега, има единъ моралъ, моралъ на добро и зло. Доброто въ свѣта, то е една отрицателна сила — то гради. И ще забѣлѣжите, че всички добри хора сѫ все слаби хора въ свѣта; тѣ не сѫ силнитѣ хора въ свѣта, които управляватъ. Ама гдѣ има добъръ човѣкъ, какъ ще кажете? „Както е на небето, така е и на земята“. Не е така. На земята добритѣ хора сѫ най-слабитѣ. И когато кажете, че нѣкой е добъръ, всички казватъ: „Знаемъ го каква е овца, той е едно говедо“. Тъй му турятъ прозвище. Добритѣ хора сѫ най-слабитѣ хора. И туй трѣбва да признаемъ, че е така. Като кажемъ, че нѣкой човѣкъ е лошъ, то значи, че той е силенъ, и такъвъ човѣкъ само може да е държавникъ, или философъ, или да заема нѣкое видно положение. Сега, въ вашия умъ може да се роди нѣкое противорѣчие: Защо сѫществува доброто и злото въ свѣта? Нѣма да се впущамъ дълбоко въ философията, понеже нѣкои отъ васъ не сте готови, и ако река философски и научно да ви обясня това, мнозина отъ васъ, на които стомаситѣ сѫ слаби, ще ги хване деария. Но, ще обясня причината, защо сѫществува доброто и злото въ свѣта, за да може да се ползувате.

    Злото въ свѣта е една потрѣба, то е толкова потрѣбно, колкото и доброто. Туй го запомнете! Въ онова дърво, дѣто се прѣдставя — дървото на познание добро и зло, въ него се крие философията. Въ всѣко едно дърво сѫществуватъ два принципа, отъ плода, на което, като вкуси човѣкъ, ще може да познава и доброто и злото, Значи, човѣкъ ще се поляризира, ще има двѣ различни разбирания за доброто и злото. Добриятъ човѣкъ мисли, че трѣбва да е честенъ, справедливъ — има единъ методъ на разбиране. А лошиятъ човѣкъ казва: „Трѣбва да се обере, да се пооткрадне, да се убие човѣка“, И той си има свой методъ. И единиятъ казва: „Моятъ методъ е правъ“, и другиятъ тъй казва. Двамата, обаче, иматъ двѣ различни разбирания.

    Сега, вие ще кажете: „Не може ли безъ зло въ свѣта?“ Не може! Ако вашитѣ кѫщи могатъ безъ канализация, ако вие можете безъ нужници, тогава и безъ зло може. Но, най-първото нѣщо: като съградите една кѫща, съграждате и единъ нужникъ. Е, вие ще се сърдите ли на онази дупка, прѣзъ която излизатъ тия нечистотии? Ще благодарите, тя ви освобождава отъ едно голѣмо зло, защото, ако тия вещества не могатъ да се трансформиратъ, и да приематъ физически вибрации, тѣ биха образували отровни газове, и щѣха да спратъ еволюцията на вашия животъ. И вие често си задавате такъвъ единъ въпросъ, казвате си: „Нашиятъ Учитель не знае ли, че тукъ има толкова лоши хора, неспособни ученици, защо не ги изключи?“ А а, ... не разбирате вие философията на живота, не я разбирате. Вашиятъ Учитель не е глупавъ, като васъ. Вашиятъ Учитель върви съобразно великитѣ закони на природата. Той не иска да измѣни въ нищо на онова, което Богъ е направилъ. Ние не искаме да оправимъ свѣта, Азъ не искамъ да изкореня злото. Злото трѣбва само да се ограничава. На 100 души добри хора сѫ потрѣбни 10 лоши. И ако ги нѣмате, трѣбва да имъ платите, за да дойдатъ въ вашето общество. Трѣбва да ги търсите, защото, ако ги нѣмате, вие ще се спънете. А когато имате 10 лоши сестри между 100 добри, вие трѣбва да ги пазите, като писани яйца. И знаете ли защо сѫ лоши? Тѣ казватъ: „Ние се вкиснахме заради васъ, всичкитѣ ваши нечистотии все прѣзъ насъ минаватъ; вие ядете и пиете, а ние се вмирисахме заради васъ, заради васъ ние страдаме“. Иматъ ли право тѣ да ви се сърдятъ? Иматъ право, разбира се. И затова тѣ ви мразятъ, гонятъ, хулятъ. Вие ще кажете: „Аманъ!“ Не, не, аманъ отъ васъ. И азъ ви казвамъ: като писани яйца ще ги пазите. Сега, и обратниятъ процесъ е вѣренъ. Въ всѣко едно общество отъ 100 лоши хора, трѣбватъ 10 добри. На васъ ви трѣбва една канализация. Вие давате нѣщо, но трѣбва да има нѣкой да го вземе. Вие сте търговецъ. Образували сте такава материя, необработена, рохка материя. Тия лошитѣ хора сѫ търговци, които трѣбва да купятъ тази материя, и да я пратятъ въ природата. И слѣдъ туй, отъ тѣзи нечистоти, природата ще образува най-хубавитѣ плодове. Мимоходомъ ще ви разправя единъ примѣръ. Явява се единъ американски професоръ, тукъ, прѣди 20 години, бактериологъ, сядатъ прѣдъ него около 3 — 4 хиляди души. На масата му има 4 — 5 шишета съ чиста вода. И той казва: „Това шише съ чистата вода е отъ нужницитѣ на Ню-Йоркъ, а това — отъ нужницитѣ на Бостонъ. Може да пиете отъ нея“. И той взима и пие, Той е намѣрилъ единъ процесъ за прѣчистване на такава вода. И, дѣйствително, ако вие пиете отъ нея, нѣма да намѣрите никакъвъ лошъ оттенъкъ въ мириса ѝ. Но, отъ чисто окултно гледище, азъ казвамъ той е дестилиралъ тази вода, обаче има извѣстни вещества, които професорътъ не е знаялъ какъ да ги прѣчисти Слѣдователно, природата има единъ по добъръ начинъ тя ще разложи водата на своитѣ съставни части И, като ги разложи тя, какво прави? Чрѣзъ своитѣ токове тя изпраща тия вещества 10,000 километра надъ земята, въ туй пространство дѣто всички тия елементи се прѣчистватъ, и, чрѣзъ електрическия процесъ на сгѫстяване, тия елементи отново се съединяватъ, и се връщатъ на земята, като вода. Това е процесъ, методъ на природата за дестилиране

    Сега, тия 100 души лоши хора трѣбва да намѣрятъ 10 добри, да имъ платятъ на тѣхъ, и да ги пазятъ, като писани яйца. На тѣхъ имъ трѣбва храна. Доброто въ свѣта иде чрѣзъ добритѣ хора, пъкъ злото въ свѣта си отива чрѣзъ злитѣ хора. Слѣдователно, ако вие искате да се освободите отъ вашето зло, трѣбва да имате врата. И въ обществото, ако вие нѣмате отворени врати, прѣзъ които да изтича това зло, вие ще се задушите. Тъй е Този лошъ човѣкъ, той ви спасява. Ако злиятъ пита: Защо е този добъръ човѣкъ? Казвамъ той ти дава животъ. Всичкитѣ блага, храната, идатъ отъ доброто. Устата, това е доброто на човѣка, а задниятъ му каналъ, това е злото. Сега, това е малко цинично, но вие сте ученици. Тогава, доброто въ свѣта седи въ главата а злото — въ стомаха. Въ главата е ложата на Бѣлото Братство, а въ стомаха е ложата на черното братство, тамъ, всичкитѣ братя, като стоятъ, казватъ: „Кокошчици, агънца, гѫсчици дайте, това-онова“. Тъй вие слугувате на чернитѣ братя. Пъкъ тѣ, понеже трѣбва да живѣятъ, отъ соковетѣ на тази храна даватъ на Бѣлитѣ Братя, и казватъ „Хайде да дадемъ на Бѣлитѣ Братя, за да имаме пакъ кредитъ“. И затуй тѣ имъ пращатъ сокове нагорѣ. Пъкъ Бѣлитѣ Братя казватъ: „Понеже тѣ ни пратиха данъка, сега ние ще имъ пратимъ храна“. Трѣбва да има една правилна обмѣна, и ние не може да измѣнимъ този законъ. А вие щомъ се запитате, защо е злото, не може ли безъ него, веднага умътъ ви потъмнява. Сега, злото въ свѣта, азъ го опрѣдѣлямъ така: Злото, това е по възможность най-малкото добро, начало на доброто, въ своитѣ най-малки проявления. Слѣдователно, тамъ дѣто започва доброто, въ най низкитѣ си вибрации, това е зло, И затова, едно сѫщество, което е достигнало до своята най висока стадия на развитие въ еволюцията си, като забрави какъ да измѣни вибрациитѣ, и влѣзе въ по-низкитѣ вибрации на живота, то умира, понеже влиза въ разрѣзъ съ противоположнитѣ движения въ живота. И тъй, злото въ свѣта е начало на доброто. Значи, ако си станалъ лошъ, турилъ си начало на живота си.

    Сега, онзи, който не разбира окултнитѣ закони, ще каже тъй: „Виждашъ ли каква философия е тази? Значи, ние трѣбва да използуваме другитѣ“. Но не знаете ли колко милиона сѫщества измиратъ, за да живѣете вие? Какъ ще оправдаете това? То се оправдава съ туй, че тия сѫщества ще живѣятъ въ васъ. Вие ще имъ дадете животъ Ако злото се умъртви въ физическия свѣтъ, то ще се прояви въ васъ. Това е вѣрно. Направете слѣдующия опитъ. Имате единъ неприятель, който постоянно ви напада, пише въ вѣстницитѣ за васъ, прави ви зло, казвате: „Да ме освободи Господь отъ него, да се освободя отъ този вагабонтъ, ще ми светне“. Единъ день той умира, вие казвате: „Слава Богу, азъ се освободихъ“ И, дѣйствително, всички хора наоколо ви сѫ добри, но веднага вие станете недоволенъ въ себе си, почвате да ставате киселъ, гнѣвливъ, хукате жена си, дѣцата си — неприятельтъ е влѣзалъ вѫтрѣ въ васъ. И когато нашитѣ врагове измратъ на физическото поле, тѣ влизатъ въ насъ. Ще ги търпите или отвънка или отвѫтрѣ. Това е фактъ. Нѣкой казва: „Азъ се разгнѣвихъ“. Враговетѣ сѫ умрѣли отвънъ, но сѫ дошли отвѫтрѣ. „Много нервенъ съмъ“. Защо? Ще разбирашъ този законъ. Ще кажешъ така: „Туй зло е необходимо заради мене“. Ще се поляризирашъ. Жената, която разбира законитѣ, като се разгнѣви мѫжътъ ѝ, трѣбва да пѣе; мѫжътъ ѝ ще се развесели, и тя ще каже: „Слава на Бога, че днесъ мѫжъ ми се разгнѣви, ние сме спасени“. Да поиграе на срѣща му, и той ще почне да се киска, да се смѣе. Учительтъ като се разгнѣви, ученицитѣ да почнатъ да играятъ, да пѣятъ, учительтъ ще кисне да се смѣе. Тѣзи нѣща, за васъ, като ученици на окултната школа, иматъ смисълъ. Не тъжете за злото въ свѣта. На ученика не е позволено да критикува ония постановления на природата. Той нѣма право да се произнася върху нѣщата. Той трѣбва само да констатирва фактитѣ. Само единъ Учитель, който е завършилъ своята еволюция, миналъ по този пѫть, той има право, той може да се произнася.

    Сега вие, като ученици, нѣкои отъ васъ си позволявате да ме критикувате. А азъ ви казвамъ: вие сте прости, като фасулъ. Кога ме критикувате, азъ се радвамъ, но азъ съмъ толкова благороденъ, че не искамъ да ви направя единъ каналъ. И казвамъ: нѣма да ме критикувашъ, за да не станешъ каналъ, защото всички нечистотии ще минатъ прѣзъ тебе, и ти ще се вкиснешъ. Мисли добро за менъ, ще се подигнешъ, азъ ще изпратя всичкото добро върху тебъ. Пъкъ, който ме е критикувалъ, азъ си отплащамъ много добрѣ. Азъ му натоварвамъ каруцата много добрѣ, казвамъ: „Хайде, братко, върви напрѣдъ“. Като мисли добро, пакъ му напълня каруцата. И като мисли зло, пакъ я напълвамъ. Нали това искашъ? Нѣма да критикувате нищо въ природата! Нѣма да критикувате ония постановления, които Богъ е турилъ! Ще мислите философски, като ученици. Злото е една потрѣбность вѫтрѣ въ свѣта. Дойде ли една лоша мисъль, не я отблъсквай (У-тъ движи рѫката си настрана), не прави движение, че я пѫдишъ. Кажешъ ли така на мисъльта, съ туй движение на рѫката, ти си се хваналъ за нея. Ти правишъ това движение съ рѫката, за да се махне тази мисъль, но съ туй ти давашъ иширетъ на духоветѣ. Седи 20 годишна мома прѣдъ прозореца, прѣзъ врѣмето, когато се пишатъ любовни писма. Майката казва: „Ти кѫдѣ ходи снощи, баща ти се кара?“ Тя маха съ рѫка, плаче, поглежда прѣзъ прозореца, казва: „Майка ми вдига шумъ, ама нѣма нищо“. Това се казва иширетъ. Ти когато си направилъ движение съ рѫката си къмъ тази мисъль, за да се махне, ти вече се свързвашъ съ тия отрицателни сили въ природата. Не имъ обръщай никакво внимание! Всѣка една лоша мисъль, която минава, ти я остави да си минава, като че нищо нѣма. Ти си стой тихо и спокойно, и привличай доброто, привличай всички ония добри и благородни сили въ себе си. Ще упражнявашъ волята си. Ако разбирате закона, волята може да се упражнява само при тия двѣ противоположности, които сѫществуватъ. Сега, вие се оплаквате, питате: Защо азъ страдамъ? Страданието е единъ признакъ, че липсва нѣщо въ човѣка. Ако ти липсва животъ, ще имашъ анемия, малокръвие; ако си недоволенъ, въ сърцето ти липсва любовь. Казвашъ: „Азъ скърбя“ Щомъ скърбишъ, повикай любовьта. Какъ да любя? Какъ да любишъ? Не мисли, че хората сѫ лоши, а ти си добъръ. Обикни лошитѣ хора! Най-първо трѣбва да обичаме лошитѣ хора, защото прѣзъ тѣхъ трѣбва да излизатъ нечистотиитѣ навънка, за да дойдатъ добритѣ работи. И когато е казвалъ Христосъ: „Любете враговетѣ“. Той е подразбиралъ този великъ вѫтрѣшенъ законъ. Тия лошитѣ хора сѫ най-потрѣбни въ нашето развитие. „Любете враговете си!“ Вие казвате: „Какъ да ги любимъ, възможно ли е този лошъ човѣкъ да го любимъ? А този лошъ човѣкъ е потрѣбенъ заради тебе.

    Сега, трѣбва да пазите пропорцията. Има три степени: на 100 души — 10, 50 и 75, На 100 души добри хора може да се допуснатъ най-много 75 лоши хора между тѣхъ, а най-малко може да се намалятъ до 10 души. Намалятъ ли ги повече отъ 10, тѣ унищожаватъ коренитѣ на своя животъ, и обратното — като увеличишъ злото отъ 75% нагорѣ, ще причинишъ смърть. Ако слизашъ въ обратното движение на хората, въ обществото на лошитѣ хора, и тамъ на 100 лоши, трѣбва да има 10 добри. Слѣдователно, когато минавашъ отъ една школа въ друга, т.е. отъ единъ видъ вибрации въ другъ, ако не може да спазишъ тази пропорция, непрѣменно ще влѣзешъ въ областьта на смъртьта, защото не си спазилъ този законъ. Разберете, тамъ, казва Господь: „Отъ всички дървета на рая ще ядешъ, но отъ това дърво, дѣто се изисква единъ отличенъ умъ, учитель се иска тамъ, да не ядете отъ това дърво. И дойде онзи първиятъ, змията, тя бѣше учитель на черното братство, който прѣдаде първитѣ уроци на Адама и Ева, и казва имъ: „Азъ съмъ този учитель, който може да ви научи какъ да живѣете“. И тѣ го послушаха, започнаха съ първото учение, и въ свѣта се образува първата лъжа. А въ Бѣлото Братство, всички грѣхове се прощаватъ, и то моментално или не, но лъжата никога не се прощава! Туй да го знаете — съзнателната лъжа никога не се прощава! И когато дойде Божествениятъ гласъ, извика: „Адаме“. Адамъ слушаше, но се прѣстори, че не чува, а то е лъжа, И втори пѫть той пакъ мълча — пакъ лъжа, и на третия пѫть, той каза; „Тукъ съмъ Господи, но не смѣя да излѣза“. И слѣдъ това Адамъ нѣмаше доблестьта да каже истината.

    Истината може да се каже по два начина. Когато направишъ едно добро, питатъ те: Ти ли направи това добро?“ „Азъ го направихъ“, И когато направишъ нѣкое зло, пакъ да си доблестенъ да кажешъ: „Да, азъ го направихъ“. Да излѣзешъ характеренъ. А ние, когато дойдемъ до доброто признаваме го. Питатъ ни: „Ти ли съгради това жилище?“ „Да, азъ го съградихъ“. Ти ли подигна този народъ“? „Да, азъ го подигнахъ“. А когато дойде до сторени прѣстѫпления, нѣма ни, отказваме ги. А, не, сега всички съврѣменни хора минаватъ все за праведници. Ами, ако азъ, като свещеникъ, отида нѣкѫдѣ, и ми заколятъ една кокошка, мислите ли, че азъ съмъ праведникъ? Да, прѣдъ хората, но кокошкитѣ ще кажатъ: „Заради този праведникъ отиде една отъ нашитѣ сестри“. Заколятъ едно агне, казвате; „Овцитѣ тъй се жертвуватъ“. Но горѣ овцата казва: „Този праведникъ е много добъръ, но една отъ нашитѣ сестри отиде жертва заради него, изядоха я“, Е, гдѣ сѫ праведнитѣ хора въ свѣта? Сега, злото не е тамъ, че ние ядемъ овцитѣ. Но, когато азъ изямъ една кокошка, ще ѝ кажа: „Слушай, сестро, сега ти ставашъ жертва заради мене, но бѫди увѣрена, давамъ ти честна дума, че единъ день, като дойдешъ въ положението, на което съмъ азъ, тогава азъ ще стана кокошка, и ти ще ме изядешъ, тъй както азъ те изядохъ. Запиши това добрѣ, и дѣто и да съмъ, викай ме, азъ ще дойда, и ще спася живота ти отъ явна смърть“, Като заколя едно агне, пакъ тъй ще кажа, то е законъ.

    Сега, въ туй общество, ние казваме: „Защо между насъ да сѫществуватъ лоши хора?“ Питамъ: Защо въ Божествения свѣтъ да сѫществуватъ тия лоши хора? Защо Богъ, който е толкова всемѫдъръ, силенъ, изпълненъ съ Любовь и знания, защо е допусналъ Той злото? Не е ли Той всесиленъ? Ако Той го е допусналъ, Той го е допусналъ по такива съображения, за които ние нѣмаме понятие, ние не знаемъ защо, но Господь, като е разгледалъ всички възможни начини, по които животътъ може да се постави, намѣрилъ е, че този е единствениятъ начинъ, най-добриятъ, при сегашнитѣ условия, при които ние живѣемъ. Щомъ го е допусналъ, ние ще го приемемъ този фактъ тъй, както си е, и ще спазимъ закона. И нѣма да прѣувеличаваме нито за добритѣ, нито за лошитѣ хора, Но между лошитѣ и добритѣ трѣбва да има едно съотношение, да се спогаждатъ. Не мислете, че нѣкои сте добри, други — лоши; всички трѣбва да живѣемъ разумно помежду си. Сега, ще седнете, ще кажете, че еди-кой си е лошъ, но щомъ почнете така да мислите, вие веднага се свързвате съ тѣхнитѣ вибрации, и ще почувствувате едно неразположение, неразположението на всички лоши хора, и ще се свържете съ тѣхъ. Мислите ли за дявола, всички дяволи ще дойдатъ около васъ. Мислите ли за лъжеца, мислитѣ на всички лъжци ще дойдатъ около васъ. Мислите ли за крадеца, за умразата, за завистьта, всичко туй ще го привлечете около себе си. „Ама какво да правимъ“? Ще почнешъ да мислишъ за доброто, ще привлечешъ вибрациитѣ на доброто, на истината, на мѫдростьта, на милосърдието, на самопожертвуването. Ако тъй мислите, вие ще си помагате. Нѣма другъ начинъ. Казватъ: „Е, кръвьта на Господа Исуса Христа ще ни очисти отъ всѣки грѣхъ“. Кога ще ни очисти кръвьта? Когато ние почнемъ да жертвуваме живота си тъй, както Той го е жертвувалъ. Слѣдователно, Той казва: „Люби враговетѣ си“, „Ако ти взематъ горната дреха, дай и долната“. Защо? Има чисто окултни причини. другъ пѫть ще се спра да обясня, защо трѣбва да дадешъ, и какъ да я дадешъ. И, като ученици на тази окултна школа, ще имате едно широко понятие за злото, че то е една потрѣба на живота. И, ако нѣкое зло ви е нападнало, да знаете, че то е най-доброто, не се оплаквайте за нищо. Не да бѫдете индиферентни, но постоянно прѣвръщайте отрицателнитѣ сили въ положителни!

    Сега, свѣтлина и тъмнина, това сѫ пакъ двѣ сили, които сѫ необходими въ свѣта. Свѣтлината стимулира човѣка къмъ дѣятелность, знание и мѫдрость. Тъмнината го ограничава, и сѫщеврѣменно му дава единъ процесъ да си почине, да навакса изгубенитѣ сили. Човѣкъ вечерно врѣме може да си почине. Дневното спане и вечерното се отличаватъ. Денемъ като спишъ, онова брожение е толкова голѣмо, струва ти се, като че ли се намирашъ въ една кола въ която постоянно те тръскатъ, и като се събудишъ, виждашъ, че тази почивка не е, както почивката вечерно врѣме. Като си легнешъ въ тъмнина, ти може да си починешъ, и като станешъ, ти усѣщашъ, че всички сили сѫ наваксани. Слѣдователно, тъмнината е толкова потрѣбна за наваксване на тѣзи сили, колкото и свѣтлината е потрѣбна за подобрение на живота. Сѫщиятъ процесъ е и за доброто и за злото, сѫщиятъ процесъ е и за положителнитѣ и отрицателнитѣ сили въ природата.

    И тъй, като ученици на тази школа, само така ще може да се ориентирате въ новия животъ, само така ще се ориентирате въ единъ добъръ животъ. Умрѣлъ нѣкой, то е потрѣбно да умре, за да се роди другъ. Движение е това. Единиятъ отива нагорѣ, другиятъ слиза надолу. Защо той умира? Не питайте защо умиратъ хората. Смъртьта, това е най-малкото проявление, начало на живота, защото, който умира, той тогава почва да живѣе. И казва апостолътъ: „Минаваме отъ смърть въ животъ“, И сега, за да влѣземъ отъ този животъ въ духовния животъ, непрѣменно ние трѣбва да умремъ — да влѣземъ въ най-малкитѣ вибрации на живота, за да може този животъ да ни поеме въ своитѣ условия. И тъй, Божествениятъ Духъ е, Който работи въ свѣта. И онѣзи окултни ученици, които искате да развиете живота си, вие трѣбва да разбирате тия закони. И, ако вие се залъгвате само съ сѣнкитѣ, и мислите, че имате знания, вие се лъжете съ тия знания. Ако вие мислите, че имате любовъ, вие се залъгвате съ любовьта. Запримѣръ, ако двама души се обичатъ, какъ се обичатъ? Най-първо, у васъ любовьта не е съзнателна. Онзи мѫжъ, който обича жена си, която е свършила училището, която е красива, баща ѝ има кѫщи, ако този мѫжъ я обича, за да вземе паритѣ ѝ, красотата ѝ, той нѣма да я обича винаги. Той не обича душата ѝ, а тия нѣща, отъ които има нужда. Това е економическа любовь. И сега, седятъ да се убѣждаватъ, казватъ „Идеална любовь! Умира зарадъ него!“ И дѣйствително, умира зарадъ него. Но тамъ, дѣто има умиране, нѣма любовь. Какъ така, ти като го любишъ, той да умира. То е смѣшно, отъ любовь да умира човѣкъ. Отъ вашата любовъ умиратъ хората, то е много вѣрно, но тамъ нѣма никаква любовь. И послѣ, влиза той въ едно религиозно общество, отъ свѣта бѣ а, и мисли, че между братята, тамъ ще може да му помогнатъ, да му дадатъ пари, и да му тръгне работата. И, като не намѣри тия условия казва „И тѣ такива“. Ние не искаме такива между насъ Ако той е единъ отъ тия потрѣбнитѣ 10, ние ще го приемемъ, и ще му дадемъ пари, защото ние между насъ имаме чиновници. И отъ добритѣ хора има 10, 50, 75 на 100, или пъкъ, на 1000 души отговарятъ 100, 500 и 750. Тъй че имаме чиновници, които каратъ боклука. Ако искашъ да станешъ единъ отъ тѣзи чиновници, ще се впрѣгнешъ въ колата съ боклука, ще ти плашатъ 2000 лв. на мѣсеца. „Ама азъ съ боклукчийска кола не искамъ“. Имаме и други служби, но тамъ не плащаме нищо. И, като влѣзешъ при насъ, нищо нѣма да ти плащаме, но ще дадешъ всичкия си животъ, всичкия си имотъ, и отъ тебе нищо нѣма да остане. И той казва: „Такива хора, като васъ, не съмъ виждалъ. Сбогомъ“ — Е, сбогомъ! Който влѣзе между насъ, като ученикъ той трѣбва да има единъ съзнателенъ животъ! Той трѣбва да живѣе най първо за Бога, тъй, абсолютно, безгранично. Второ, той трѣбва да живѣе за своята душа — ограничено. И послѣ, да живѣе за своитѣ ближни. Тъй седи законътъ. Ние започваме отъ тамъ, и слѣдъ туй, като погледнемъ на своитѣ ближни, ние знаемъ, че между ближнитѣ злото сѫществува. Слѣдователно, ближенъ може да бѫде всѣки и който прави зло, и който прави добро И единиятъ и другиятъ може да бѫде ближенъ.

    Сега, вашитѣ понятия за доброто и за злото сѫ лъжливи. Ще ви дамъ единъ примѣръ, и той е слѣдующиятъ. Седите вие въ нѣкоя долина, но не знаете какво става въ природата. Запѣли сте си една свѣтла пѣсень, кънти цѣлата мѣстность. Минава едно дѣте и казва „Какво си се разпѣлъ тука“. Хвърля единъ камъкъ пуква ги главата. Ти почвашъ да го гонишъ „Какъ, ти да ми нарушавашъ мира?“ Овчарчето минава нагорѣ, и ти минавашъ нагорѣ. Не се минава много врѣме, излиза буря, става наводнение, цѣлата тази мѣстность, на която си пѣлъ, е покрита съ вода, а ти си горѣ. Невидимиятъ свѣтъ е казалъ на туй овчарче: „Тукъ не е мѣсто за пѣене, пукни му главата“. И ти казвашъ: Пукнаха ми главата, но си спасихъ живота“. Туй момче може съзнателно да го е направило, може и несъзнателно да го е направило, обаче, въ дадения случай, туй е добрѣ. Вториятъ случай: ти седишъ на сѫщото мѣсто, взелъ си ножа, мислишъ да се самоубиешъ, казвашъ: „Не си струва да се живѣе“. Минава пакъ сѫщото момче, казва: „Какво си се замислилъ?“ Пакъ ти пуква главата съ единъ камъкъ. Ти се забравишъ, хуквашъ да го гонишъ, но като го гонишъ, изгрѣва слънцето, ти дойдешъ на себе си, и казвашъ: „Много добрѣ, че ми пукна главата, но ми спаси живота“. Питамъ: Туй дѣте, което е пукнало главата и на добрия и на лошия човѣкъ, зло ли е направило? И въ двата случая то е направило добро. Въ единия случай то спасява единъ добъръ човѣкъ, отъ да умре, въ другия случай спасява единъ лошъ човѣкъ, който иска да се самоубие. Гдѣ е вашата философия сега? Вториятъ начинъ на разсѫждение. Ще ви дамъ новъ начинъ да мислите: прѣдставете си, че двама души седятъ прѣдъ една пещеря. Единиятъ си запалва свѣщьта, другиятъ я загасва. Вие питате: Защо този си запалва свѣщьта, а другиятъ я изгасна? Нали, казваме ние, да ходимъ съ запалена свѣщь? Казвамъ; този, който си запалва свѣщьта, влиза въ пещерята вѫтрѣ, а който изгасва свѣщьта, той излива изъ пещерята. Който си запалва свѣщьта, той влиза въ ограничението на пещерята, и му трѣбва свѣтлина. Казватъ: „Защо тѣзи хора сѫ загасили свѣщитѣ си?“ Защото сѫ излѣзли изъ пещеритѣ. Пещерята, това е съврѣменното общество, съврѣменниятъ свѣтъ, съврѣменниятъ животъ. Щомъ като влѣзешъ, трѣбва да носишъ свѣщь, тамъ има опасни мѣста. Но, като излѣзешъ изъ тази пещеря навънъ, изъ този животъ, защо ти е тази свѣщь? — Ще я изгасишъ, и ще влѣзешъ въ новия животъ. Въ него има нови условия. И, слѣдователно, едни отъ васъ може да ходятъ съ запалени свѣщи, а други съ изгасени. Не си хвърляйте упрѣци, защо този не влиза. Казвате, „Нему не му стига пипката“. Казвамъ: този човѣкъ е влѣзалъ, а онзи не мисли, той е вънка, захласналъ се е, и трѣбва да дойде нѣкое дѣте да му пукне главата. Какво трѣбва на добрия човѣкъ, за да мисли? Той казва; „Всички хора сѫ добри, азъ се примирихъ, всичкиятъ свѣтъ е добъръ“. Но, слѣдъ като го упрѣкнатъ, казва: „Азъ мислихъ, че е добро, пъкъ то не било тъй“. Ти си се излъгалъ. Не, не си се излъгалъ. Туй дѣте е казало на този момъкъ, че всѣкога не може да се пѣе, защото има приливи и отливи, и послѣ може да плачешъ за живота си.

    Сега, нѣкои отъ васъ може да се спратъ на мисъльта, ще ме попитатъ: Дали за насъ се отнася това? За всинца ви се отнася, безъ разлика, безъ изключение. Всѣки единъ отъ васъ, който мисли, че злото е непотрѣбно въ свѣта, той е простъ, като фасулъ, който и да е той. И на такъвъ човѣкъ казвамъ, че той не може да очаква никакво добро. А онзи, които мисли, че всичко е на мѣстото си, и доброто и злото е на мѣстото си, него го очаква едно велико бѫдеще. Онзи, който мисли съ единъ ножъ да изреже главитѣ на всички хора, него не го очаква нищо, а онзи отъ васъ, който казва, че има спасение за всички, той е на правия пѫть. Въ края на краищата, когато се завърши тази еволюция, ще има и другъ начинъ, въ който животътъ може да се прояви. Единъ день, и добро и лошо ще се срѣщнатъ, всичко ще забравите, Богъ ще ви разложи на своитѣ първоначални елементи, и ще влѣзешъ въ новия животъ. И ап. Павелъ казва: „Едно врѣме бѣхъ въ тъмнина, а сега съмъ въ свѣтлина“. Другъ животъ има. Тѣзи, които сѫ сега въ тъмнина, ще минатъ, други ще ги замѣстятъ. Тъй щото, за всички въ свѣта има условия, отъ чисто окултно гледище, да изправятъ живота си. И всѣки единъ отъ васъ, който се бори съ злото, той ще слѣзе въ стомаха, ще стане каналъ за злото. Тъй е и съ всѣки, който иска да подържа доброто. Той пъкъ ще стане една врата за движение на доброто И тогава, всѣки ще заеме своето мѣсто. Ако си лошъ — подъ пъпа, въ корема, въ червата, въ стомаха долу, тамъ, тия благовонни нѣща ще ги миришешъ. Туй ще ти бѫде възнаграждение. Ако станешъ добъръ — въ сърцето, въ дробоветѣ, въ мозъка, тамъ ще чувствувашъ живота. И всѣки единъ споредъ стремежитѣ си, споредъ разбиранията си, споредъ както прилага волята Божия. Господь има мѣсто за всички хора. Той ще ви намѣри мѣсто. Ти си недоволенъ. Богъ ще каже: „Хубаво, турете го въ стомаха!“ Другиятъ е доволенъ: „Турете го въ сърцето, въ дробоветѣ, въ главата“. Този е благороденъ, учи се, доволенъ е, стреми се — „турете го горѣ“. Не иска ли да се учи — „турете го долу“. Така върви живота. И, ако вие искате да еволюирате, да се развивате, вие не се спирайте върху настоящето положение на живота. Не взимайте участие въ ония площадни философски разсѫждения на вѣстницитѣ и на съврѣменнитѣ философи и учени, но вземете едно положение здраво и кажете тъй: „Злото е една потрѣба вѫтрѣ въ еволюцията. Ние ще живѣемъ така, като законитѣ на великата любовь изискватъ“. Този законъ включва всичко въ себе си, и изключва всички противоположности, Любовьта казва: „Мисли любовно за всички, и чрѣзъ закона на Любовьта ти може да се поляризирашъ, и отъ най-низкото стѫпало на живота можешъ да се издигнешъ до най-високото. Не мисли за злото, за нещастията, макаръ и да се сипятъ отгорѣ ти хули, като дъждъ отъ гранати. Бѫди увѣренъ, че като мислишъ само за Любовьта, тия гранати ще падатъ отъ лѣво и отъ дѣсно, и нѣма да те засѣгнатъ, и ти ще влѣзешъ въ новитѣ условия“.

    Сега, способнитѣ отъ васъ, ще напишете своята тема: Защо плачатъ дѣцата, и ползата и врѣдата отъ плача. Като ученици, пазете се всѣкога отъ подиграване и подбиване, Ще кажете: „Учительтъ тъй каза“. Пакъ по старому започвате.

    Тази бѣседа е първа. Ако искате да се ползувате отъ ония принципи, които прокарваме, турете си за задача туй новото начало. Всичко, каквото имате, добрѣ свършете, приложете първото начало, и прѣвръщайте всичко все за ваша полза.

    Сега, трѣбва да се работи! Работа и учение на всинца ви трѣбва! Нѣма да капне знанието отъ небето. То нѣма да дойде отъ никѫдѣ. Послѣ, на васъ отъ класа, ние ще създадемъ методъ за четене на книги. Върху какво трѣбва да се мисли и учи? Изучаване на живата природа, изучаване на свѣтлината и тъмнината, изучаване на изворитѣ, на растенията, на плоднитѣ и безплодни растения, на ония, които иматъ сладчина и горчивина, изучаване на планинитѣ и магнетическитѣ и електрически течения, влиянието на праната, какъ и кога идва. Ще правимъ опити съ васъ. Кога? Само когато приложите тази лекция на опитъ. Но, като тръгнете, абсолютно никаква критика! Азъ ви позволявамъ само една критика. Слѣдъ като направимъ своитѣ опити, и като имаме резултати, ще дойде врѣме, азъ ще ви кажа — критикувайте сега, но искамъ майстори да критикуватъ. Сега, хирурзи има много, всѣки може да вземе единъ трионъ и да реже. И азъ мога да отрежа крака на човѣка. Това не е хирургия. Но да отрѣжешъ тъй майсторски, че да не поврѣдишъ нищо, то е хирургия. Да знаешъ да отрѣжешъ непотрѣбното, а потрѣбното да запазишъ. Хирургия има и въ мислитѣ. Различни видове хирургия има. Запримѣръ, азъ имамъ единъ методъ, много хубавъ е той, прѣмо говоря, но даде много лошъ резултатъ, и нѣкои ми казватъ: „Г-нъ Учителю, ти не трѣбваше тъй да кажешъ, този се обиди“. Казвамъ: върви си, това не е твоя работа. Азъ прилагамъ една Божествена мисъль, а послѣдствията да бѫдатъ каквито искатъ. Азъ не искамъ хората да мислятъ добрѣ за менъ. Ако азъ искамъ хората да иматъ отлично мнѣние за мене, ще кажа; да, това е добрѣ. Но азъ казвамъ: Слушай, тази постѫпка не ти прилича! Нищо повече! Защото, ако направишъ грѣхъ, Господь нѣма да ти каже: „Чакайте, туй наше дѣте е благородно, да не го поправяме прѣдъ хората, да не му казваме грѣховетѣ“. Не, Господь ще каже на такъвъ любимецъ: „Ти направи своя грѣхъ въ тайно, азъ ще извадя всичкитѣ твои грѣхове навънъ, прѣдъ всичкитѣ хора, да ги знаятъ“. Давидъ билъ добъръ по сърце, но Господь какво направи съ него? Четете историята! Въ Бога нѣма нищо скрито, въ Него има само една мисъль. И, когато Господь ви обича, и вие направите единъ грѣхъ, Той ще дойде и ще каже: „Виждате ли този мой светия, този възлюбенъ синъ, виждате ли го? Отъ 2 000 години виждате ли моя приятель Давидъ, виждате ли го какъвъ е?“ А сега, вие мислите, Господь е Любовь, Той ще скрие прѣгрѣшенията ви. Не, не, никога не ги скрива Той. И знаете ли защо? Азъ сега нѣма да разправямъ, но нѣкой пѫть ще се спра да ви обясня, защо Богъ не крие. И туй е най-голѣмото благословение, когато Господь те поразтърси малко. Азъ бихъ желалъ Господь да извади моитѣ постѫпки, тъй, да ги поразтърси. То е едно благословение. И вие ще кажете: „Отлично, много хубаво е това“. И въ васъ ще се яви смѣлость и рѣшителность, да кажете тъй: „трѣбва да говоря истината, не трѣбва да лъжа“. Трѣбва да бѫдете смѣли, всички лъжи да изчезнатъ.

    Сега, вие всички сте много страхливи. Азъ ви казахъ първоначално, въ една отъ миналогодишният бесѣди, нека всѣки си каже грѣха. И започнаха всички да ме лъжатъ. И слѣдъ туй, второто, всички искатъ благословение. Какво благословение може да ви дамъ слѣдъ тия лъжи? Ти ще кажешъ тъй. „Азъ вчера отидохъ при единъ мой приятель, и съзнателно му отворихъ касата, и му откраднахъ паритѣ. Вие ме мислите, че съмъ честенъ, добъръ човѣкъ, моля се по три пѫти на день, между васъ съмъ сега. Идете, обадете ме, обрахъ единъ човѣкъ, азъ не трѣбва да живѣя, а трѣбва да бѫда въ дрангутника вѫтрѣ, теглете ми единъ куршумъ“. Тъй, да се говори истината! Но когато казвамъ да говорите истината, и когато дойде нѣкой да каже истината по съвѣсть, той трѣбва да бѫде смѣлъ заради истината. Той трѣбва да каже: „Азъ направихъ това нѣщо“. И когато каже това — азъ, въ Бѣлата ложа, тия Бѣли Братя, като видятъ, че той е смѣлъ да изкаже грѣховетѣ си, тѣ казватъ. „Заради това ние ще му дадемъ всичкитѣ условия да се поправи“, и заличаватъ всичкитѣ грѣхове, А когато се опита да каже лъжа, когато скрива истината, тѣ казватъ: „Хайде навънка!“ — и втори пѫть не го поглеждатъ. Не да се колебаете. Ще дойде нѣкои да ти каже; „Не казвай“, Не, веднага ще кажешъ: „Направихъ го това. И въ себе си всѣки единъ отъ васъ трѣбва да бѫде крайно искренъ, никакви лъжи, никакви измами, нѣма да бѫдете раздвоени. Нѣма да се оправдавате. Направихъ го! И ще търсишъ начини да излѣзе тази истина, за да може да ти се простятъ грѣховетѣ. Дотогава, докато грѣховетѣ ти седятъ непростени, ти не можешъ да напрѣдвашъ. И въ деня, въ които му се простятъ грѣховетѣ, той тръгва напрѣдъ. Той трѣбва да се освободи отъ този товаръ, за да може да расте, И знаете ли колко пѫти вие се спъвате? Какъ нѣма да се спъвате? Вие направите едно малко прѣстѫпление, но не искате да го признаете, и то ви спъва мѣсецъ, два, три, година, нѣмате онова вдъхновение, онзи духъ, вие ходите, молите се на Духа, но Господь се не лъже. Една сестра ми пишеше, че се докачила отъ мене, но азъ съмъ наумилъ да ѝ напиша едно писмо. И знаете ли какво писмо? Като го прочете, 4 реда сълзи ще ѝ протекатъ. Тя минава за ясновидка, борави съ висшитѣ свѣтове, съ причинния свѣтъ, има общение съ Христа, тъй си мисли тя. И ми пише: какъ така, ти си изнесълъ моето писмо, и си го челъ прѣдъ другитѣ, да ме компрометирашъ? Ето колко е ясновидка тя. Нейното писмо прѣдъ никого не съмъ челъ. Е, хубаво, ти като си ясновидка, защо не провѣри първо факта? Ти казвашъ първата лъжа. Значи, тя никакъ не борави съ онзи свѣтъ. Послѣ, казва: „Тамъ, около тебе, сѫ все простаци, лъжци“. Казвамъ: втората лъжа. Ти си една отъ най-голѣмитѣ такива. Ако ти си една отъ добритѣ, Господь не би ти турилъ единъ знакъ, и ще ѝ кажа какъвъ е знакътъ. Не, такива ясновидци, ние не ги искаме. Послѣ, на друга една сестра казахъ прѣзъ тази година нѣщо, направо, прѣмо ѝ говорихъ. Тя не се обиди. Тя казва: „Учителю, като тебе нѣма другъ, ти си великъ, ти всичко знаешъ ... “, Откровено ѝ казвамъ: знаешъ ли, че азъ съмъ недоволенъ отъ тебе, ти това си направила, онова. „Кой ти го каза това?“ Значи, щомъ ми го казватъ хората, азъ не съмъ най великъ. Такива не минаватъ. Ти искашъ да ме излъжешъ. Не се лъжа азъ. Ще бѫдете искрени и откровени. Азъ не искамъ да ми казвате великъ. Моето желание е въ сърцата ви да гори онази истинска Божествена Любовь. Любовь! Въ всѣки единъ моментъ въ васъ да има самопожертвуване. Ще се отличавате по това. Азъ казвамъ, и правя. Искамъ и вие да казвате, и да правите. Мога да кажа: азъ заради васъ мога всичко да направя, но утрѣ, като ме поставите на изпитъ, и не го направя, нѣма ли да влѣза въ противорѣчие съ съвѣстьта си? Защото, въ Бѣлата ложа законътъ е такъвъ: кажешъ ли нѣщо, и не го направишъ, ти ще се изложишъ на едно голѣмо изкушение. Кажи и направи, кажи и направи. За въ бѫдеще, ние не позволяваме да има само обѣщания. Не, сега кажи и направи. Нищо повече! Искамъ това отъ всички ви. Сега, ще започнете така, още тази година: кажете, и свършете! Пакъ ще има противорѣчия, пакъ ще има падане. Не изисквамъ да не правите погрѣшки, ни най малко нѣма да ви държа кусуръ, ако направите даже и 100 погрѣшки, но, като кажете една малка лъжа, ще държа всинца ви отговорни. Азъ съмъ готовъ всички грѣшки да залича, но за лъжата въ братството, строгъ съмъ, абсолютно никаква лъжа! Безъ изключение! Туй да го знаете! Ни бѣла, ни черна лъжа. Никаква лъжа, ако искате да се разберемъ! Туй ще бѫде основа — никаква лъжа! Другитѣ грѣшки извинявамъ. Ако нѣкой е открадналъ, азъ съмъ готовъ да извадя и да платя, каквото е открадналъ. Но, ако излъже — не! Освѣнъ, че нѣма да платя, каквото е открадналъ, но ще го изпѫдя на вънка. Нищо повече! Никаква лъжа, абсолютно безъ лъжа ще бѫде, туй да го знаете! Ще имаме едно общество безъ лъжа. Тази година искамъ отъ васъ едно нѣщо. То е отрицателната страна на въпроса. Безъ лъжа! Прѣзъ тази година всѣкога ще говоримъ Истината! Това е положителната страна. Всѣкога Истината! А безъ лъжа, въ отрицателенъ смисълъ. И азъ съмъ увѣренъ въ едно нѣщо, като ви гледамъ, увѣренъ съмъ, че вие ще изпълните това правило. И който отъ васъ не го изпълни, ще му дадемъ почетното мѣсто — 2000 лв. заплата на мѣсецъ. Ще го туримъ на онова почетно мѣсто. Всѣкиго, когото хванемъ въ лъжа, ще го туряме на онова почетно мѣсто съ 2000 и 3000 лв. мѣсечна заплата, и съ колата.

    Сега, ще имате прѣдъ видъ тия думи. Ще се дешифрира тази лекция, ще вземете, и ще си я прѣпишете. Ще разсѫждавате върху нея, и което може да се приложи, цѣлата година ще го прилагате, и като свършимъ годината, идущата година ще видимъ какви сѫ резултатитѣ. Пъкъ въ другитѣ лекции ще има други въпроси. Тѣ ще иматъ по-наученъ характеръ: методи за развиване на съзнанието, за концентриране, за изучаване природнитѣ сили, начини за лѣкуване на болести, какъ се лѣкува коремоболие, главоболие, запичане, трѣска, хрема, и тѣмъ подобнитѣ, изобщо, какъ да давате първа помощь. Сега, на ученицитѣ азъ ще дамъ методи, но нѣма да злоупотрѣбявате. И комуто отъ васъ се случи да давате първа помощь, нѣма да обяснявате какъ става това, вѫтрѣшнитѣ методи нѣма да ги изнасяте. Нѣма да учите другитѣ. Който е отъ братството, който е отъ насъ, ще му повѣримъ, а които е отвънъ, ще му помогнемъ, ще го облекчимъ. Тъй щото, ще имаме една своя медицина. Тази година трѣбва да се приготовлявате. Съ софиянци ще започнемъ. Ще имаме нѣкои молекулярни опити, до сега бѣха микроскопически, а сега ще има по-голѣмички, съ нѣкой отъ по-напрѣдналитѣ ученици, да видимъ, дали ще може да реализираме туй, което сме казали. Ще отидемъ на Мусала въ ясно врѣме и въ бурно врѣме, въ дъждовно врѣме и въ снѣжно врѣме. Ще направимъ една екскурзия до Мусала въ януари, въ най-голѣмитѣ снѣгове. Послѣ, ще идемъ на Мусала вечерно врѣме, при ясна нощь, безъ мѣсечина и съ мѣсечина. Ще отидемъ въ бурно и въ дъждовно врѣме. Сега, ако може. Това сѫ възможности, тѣ влизатъ въ програмата прѣзъ тази година. Дали ще може да реализираме програмата, зависи, тя не е лека, тя е доста трудничка. Прѣзъ януари, горѣ на Мусала, въ нѣкоя бурна и дъждовна вечерь. Посрѣдъ нощь да се мине на Мусала не е лесно. То е една доста трудна задача, въ която ще се развиятъ вашитѣ ясновидски способности, ще се отворятъ очитѣ ви, ще виждате съ астрална свѣтлина. Ако може да прокараме тѣзи опити, азъ съмъ увѣренъ, че температурата ви ще се подигне на 100°, и тогава ще кажа: съ тия ученици всичко може да се направи. Ако може да изпълнимъ тази програма, азъ съмъ увѣренъ, че нѣма да има други мѫчнотии. Разбира се, ще има други опити. Тѣ седятъ въ слѣдующето: двама отъ васъ ще ги пратимъ да хванатъ нѣкоя мечка за ушитѣ. (недоумѣние между ученицитѣ). Вие ще кажете: „3ащо трѣбваше да говоря за тази мечка?“ Забѣлѣжете слѣдующето нѣщо. Вие бѣхте всички сериозни, и азъ бѣхъ сериозенъ, но като казахъ за мечката, всички киснаха да се смѣятъ. Защото влѣзе нѣщо ново, изпѫкна великия контрастъ — да хванемъ мечката за ушитѣ. То е опитъ. Знаете ли, че въ мечката има любовь? А, ужасна любовь има, измежду всички животни, почти единствена мечката има най-много чувства, и за туй обидишъ ли мечката, тя не прощава. Та, затуй, като се свържемъ съ нейнитѣ чувства, веднага ще почувствуваме, че въ нея има животъ, затуй може да лѣкува. И човѣкъ, който е боленъ, ако язди на мечка, или мечка да го тъпче, той оздравѣва. Боленъ, който има трѣска, като се качи на мечка, взима я отъ нѣкой мечкарь, трѣската минава. Защо? Защото мечката има много магнетизъмъ. Тогава, двама отъ васъ, които сѫ готови, да дойдатъ да кажатъ: „Учителю, азъ съмъ готовъ да изпълня всѣка твоя заповѣдь“. Е, добрѣ, азъ казвамъ: вие, двамата, които сте готови да изпълните моята заповѣдь — ще хванете мечката за ушитѣ. Колцина отъ васъ ще хванете мечката за ушитѣ? Ще кажете: „Учителю, дайте ни друго, но не туй“. Ако се осмѣлите да хванете тази мечка за ушитѣ, вие ще провѣрите единъ вѫтрѣшенъ законъ. Това сѫ символи. Но онази смѣлость, която ученикътъ има, съ нея той ще провѣри другъ единъ вѫтрѣшенъ законъ. Казано нѣщо въ Бѣлото Братство — да се изпълни, и вие ще влѣзете въ едно ново течение — да хванете мечката за ушитѣ. Ако първиятъ опитъ — качването на Мусала излѣзе сполучливъ, тогава ще дойде вториятъ опитъ мечката за ушитѣ Ако не излѣзе сполучливъ, мечката ще си седи тамъ.

Т. м.

1-ва школна лекция на Общия окултен клас (II година),

6 октомври 1922 г., петък, 7:30–9:00 ч. вечер, София.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...