Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1926_04_05 Чистъ и свѣтълъ!

Извънредни Беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 30 октомври 2014 - 06:53


 


 

От  "Чист и светъл" - единична беседа
5 април 1926 г., София - Изгрев
Второ издание - 1926, Пловдив
Информация за беседата
 

Чистъ и свѣтълъ*

 

На кого се слага трапеза — на сития или гладния?

 

На кого трѣбва да се говори?

 

На васъ, младитѣ, ще кажа: потрѣбна ви е чистота! Чистотата и святостьта не сѫ нѣщо външно, тѣ сѫ вѫтрешни качества на човѣка. Тѣ сѫ качества на душата. Ако искате да имате успѣхъ въ живота си, всѣкога трѣбва да бѫдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Тъй разбирамъ азъ чистота въ широкъ смисълъ на думата.

 

Вие, като млади, приложете следното правило въ живота си: пазете ума си чрезъ свѣтлината, сърцето и душата си — чрезъ топлината, а тѣлото си — чрезъ чистотата! Чистотата е изразъ на съвършения животъ. Това е законъ! Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Само съвършената Любовь дава топлина. Само Духътъ носи пълната свѣтлина.

 

И тъй, тамъ, дето се забѣлѣзва известна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Следователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. И тамъ, дето има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена. Това е диагноза, която опредѣля състоянията на ума, сърцето и тѣлото. Всичко това съставлява хигиена на душата.

 

Човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ своитѣ мисли, въ своитѣ чувства, въ своитѣ действия. Това подразбира, че човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ своето съзнание. Той трѣбва да има една свещена идея въ живота си! Човѣкъ, който мисли, че се е родилъ, за да умре, че ще отиде въ земята и отъ него нищо нѣма да остане, какъвто и да е този човѣкъ, ученъ или простъ, той е една стара баба, той е единъ пигмей. Онзи човѣкъ, който мисли, че ще живѣе вѣчно, той е разуменъ, гениаленъ човѣкъ. Казвамъ: всички вие сте се родили, за да живѣете, затова трѣбва да се стремитѣ къмъ онѣзи закони, които създаватъ Вѣчния Животъ, а Вѣчния Животъ е разуменъ, той е само за разумнитѣ хора. За примѣръ, допуснете, че вие гледате въ продължение на 4 ÷ 5 часа право въ слънцето. Знаете ли какво ще стане съ очитѣ ви? (—Ще заболѣятъ). Да, така е. Това значи да не знае човѣкъ, какъ да гледа слънцето. Сега допуснете другото противоречие. Ако се скриете отъ слънцето въ нѣкоя тъмна изба и прекарате тамъ дълго време, какво ще стане съ васъ? Какво ще стане съ вашитѣ очи? — Въ първия случай има опасность да ослепѣете, а въ втория случай — да се разболѣете.

 

Следователно, когато се засѣгатъ великитѣ идеи въ свѣта, когато ученитѣ хора говорятъ за смъртьта, или за Вѣчния Животъ, за новораждането, тѣ трѣбва винаги да подразбиратъ видоизменения въ човѣшкото съзнание. Въ този смисъль „смъртьта”, това е видоизменение на човѣшкото съзнание, но не и на неговата сѫщина. „Новораждането”, това е сѫщо тъй процесъ, който става въ човѣшкото съзнание.

 

Човѣкътъ, разгледанъ самъ по себе си, е свѣтлина. Всички велики хора, които сѫ живѣли и които живѣятъ въ свѣта, иматъ развито въ себе си едно шесто чувство, чрезъ което тѣ виждатъ човѣка не тъй, както го виждаме външно, но като свѣтѣща свѣщь, отъ което излиза една мека, приятна свѣтлина. Всички добри хора сѫ свѣтѣщи, а всички лоши хора, всички, които сѫ изгубили смисъла на живота, сѫ тъмни. Отъ тѣхъ излиза една едва мъжделѣеща свѣтлинка. Това не е само една алегория, но фактъ. Когато човѣкъ е добъръ, здравъ, отъ него излизатъ приятни краски. Той има свѣтли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щомъ човѣкъ се разболѣе, щомъ отпадне духомъ, съзнанието му потъмнява, свѣтлината му се изгубва.

 

И тъй, за васъ като млади, великото, идейното въ живота ви е да бѫдете чисти, да носитѣ свѣтли мисли. И Христосъ е казалъ: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога”. Да видите Бога, значи да живѣете въ Любовьта. Щомъ Любовьта дойде, животътъ се развива правилно. Щомъ Животътъ се прояви, x Свѣтлината ще дойде. И следъ като дойде свѣтлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата сѫществува само за идеалнитѣ, за гениалнитѣ хора. Всички хора въ свѣта трѣбва да бѫдатъ идеални, а не само единъ или двама. Следъ време тъй ще бѫде — всички хора ще бѫдатъ идеални, разумни и чисти.

 

Напримѣръ, сега хората идатъ тукъ съ извѣстно предубеждение и си казватъ: тѣзи хора не сѫ като насъ. Не, всички хора сѫ едни и сѫщи, понеже произходътъ имъ е отъ единъ и сѫщъ източникъ. Животътъ по сѫщина е единъ и сѫщъ. По какво се отличаваме единъ отъ другъ? По какво се различаватъ, напримеръ, единъ българинъ отъ единъ англичанинъ? По какво се различаватъ животнитѣ отъ хората? И у животнитѣ има до известна степень интелигентность и у тѣхъ има признателность. Разказваха ми единъ случай за една жена, която намѣрила нейде въ гората едно малко, самотно мече. Тя го прибрала дома си, приютила го къмъ себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала въ гората на свобода. Следъ 4 ÷ 5 години сѫщата жена среща въ гората една мечка, която веднага се приближава къмъ нея, лѣга предъ краката x и почва да ги ближе. Тази жена познала въ мечката онова малко мече, което тя преди 4 ÷ 5 години кърмила. Ако въ животнитѣ има интелигентность, признателность, какво остава до по-висшитѣ сѫщества? Какво остава до човѣка?

 

Ето защо, казвамъ: бѫдещето поколѣние, което иде въ свѣта, трѣбва да носи чистота и свѣтлина. Жената трѣбва да носи чистотата. Докато една жена е „дѣвица”, „дѣва”, докато е чиста, тя е силна, мощна. Въ чистотата седи и красотата. Въ чистотата се крие още и младостьта, постоянството, както и моралниятъ устой на човѣка. Изгуби ли човѣкъ чистотата и свѣтлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна отъ вѣтроветѣ по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана отъ вълнитѣ на морето. Човѣкъ безъ чистота въ живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте, обаче, въ чувства, въ мисли и действия, ще бѫдете силни, крѣпки и каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще провѣрите тия мои думи въ живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на свѣтлината.

 

Подъ „чистота” азъ не разбирамъ само външната, физическата чистота, но и всѣка клетка у васъ да бѫде чиста, външно и вѫтрешно. Тази обща чистота на клеткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Чистотата е резултатъ на едно вѫтрешно усилие на духа.

 

Всѣко нѣщо, което може да се опетни, да се оцапа, не е чистота. Всѣко нѣщо, което се оцапва е нечистота, а всѣко нѣщо, което не може да се оцапва, което не може да се опетни е чистота.

 

Подъ „свѣтлина” азъ не разбирамъ само външната, физическата свѣтлина, но и всѣка клетка у васъ да лѫчеизпуска навънъ свѣтлина. Всѣко нѣщо, което може да се изгаси не е свѣтлина. Всѣко нѣщо, което изгасва е тъмнина, а всѣко нѣщо, което не може да се изгаси е свѣтлина.

 

Вие, младитѣ, пазете идеала на вашата душа и къмъ него се стремете — чисти и свѣтли! Дойде ли чистотата, човѣкъ всѣкога ще бѫде здравъ.

 

Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина.

 

Знание безъ свѣтлина остава неразбрано.

 

Здраве безъ чистота е непостижимо.

 

Имате ли чистота, вие сте богати.

 

Имате ли свѣтлина, вие сте пакъ богати.

 

Беседа, държана отъ Учителя по желанието на ученичкитѣ отъ II соф. девическа гимназия на празника на „залѣсяването”. 5.IV понедѣлникъ, 1926 г. 2 ч. сл. обѣдъ.

 
____________________________
* Текста е преписан точно от печатното издание: ЧИСТЪ И СВѢТЪЛЪ! Второ издание, София - 1936 г.






Теми съдържащи: Извънредни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt