Jump to content

1922_03_30 Три разряда ученици


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Три разряда ученици.

5. Школна лекция на общия окултенъ клась

30.III — 1922, четвъртъкъ, Ст. София.

7.30 ч. в.

Т. м.

Въ школата, има три категории ученици: слушатели, вѣрующи и ученици. Съ какво се отличаватъ слушателитѣ? — Съ слушането. Съ какво се отличаватъ вѣрующитѣ? — Съ вѣрата. А ученицитѣ? — Съ учението си. Значи, тия три положения, това сѫ качества на ученика. Той започва съ слушане, това е първата стѫпка. Втората стѫпка е вѣрата, а учението е третата стѫпка. Но, той не свършва тамъ. Слѣдователно, трѣбва да се научите да слушате, то е едно отъ първитѣ качества. Слушането въ окултизма се нарича — концентриране на ума, или умътъ да бѫде съсрѣдоточенъ въ една посока, безъ да е разсѣянъ, Второто качество на ученика е: да има вѣра, да се не съмнѣва въ това, което учи и слуша. Усъмни ли се веднъжъ, този процесъ на учение се спира.

Въ каквото и да е направление, принципътъ е сѫщъ. Въ вѣрата съмнѣние не се допуща. Може да имате погрѣшни схващания, тѣ сѫ извънъ вѣрата. И послѣ, ученикътъ се отличава съ стремежъ къмъ учение, т. е. той иска да придобие знание, което произтича отъ мѫдростьта. Слѣдователно, той не може да се съмнѣва въ туй знание: то се отличава отъ обикновеното знание, което сега имате.

Сега, това сѫ встѫпителни бѣлѣжки, много пѫти сте ги слушали, но въ школата трѣбва вече да ги приложите. Когато нѣкому кажатъ, че е слушатель, той съ това може да се обиди, но туй, да знаешъ да слушашъ, то е едно отъ великитѣ качества на човѣка. Да се вслушашъ и да слушашъ, и да знаешъ какъ да слушашъ, то е най-приятното въ живота. То е изкуство на ухото. Щомъ дойдемъ до вѣрата, ще засѣгнете горната часть на мозъка. Съ тия три качества на ученика вие засѣгате мозъка въ три направления: центърътъ на вѣрата се намира отгорѣ, на повърхностьта на човѣшкия мозъкъ, учението се намира отпрѣдъ, а слушането отзадъ, и се образува единъ равяостраненъ тримгълникъ. Слушането е отзадъ, и всѣкога, всичкитѣ неприятностя въ живота идатъ все отзадъ,

Сега, ние зададохме първия въпросъ. Какво е прѣдназначението на ученика въ една окултна школа? Само окултната школа може да ви даде единъ правиленъ и положителенъ отговоръ. Какво е прѣдназначението на човѣка? Само тя ще ви даде такъвъ отговоръ, съ който може да бѫдете задоволени. И щомъ приемете туй задоволство, у васъ нѣма да се роди една индиферентность, нѣма да мислите, че знаете, а ще се яви единъ новъ импулсъ да работите за вашето повдигане. Много прѣпятствия се изпрѣчватъ въ живота ви, поради които не може да схванете великитѣ истинп, които сѫ вложени въ знанието, което може да ви даде една окултна школа. Запримѣръ, сега нѣкои отъ васъ не сѫ си доспали, Снощи не сѫ спалп добрѣ. На други, храната имъ не е била добра, не сѫ си дояли. Трети, иматъ нѣкакви сдѣлки въ свѣта, иматъ малко загуба: всички изобщо все имате малко спънки, и като не знаете още закона, какъ да се освободите отъ тия врѣменни безпокойствия, то и Истината не може да ви засѣгне тъй реално, както би трѣбвало. А цѣльта на окултяата школа е да приготви умоветѣ ви, сърцата ви, да разбирате и прилагате Истината. Сега, тази школа сѫщеврѣменно е и една опитна школа. Азъ говоря за окултната школа на Всемирното Бѣло Братство, която ще ви покаже пѫтя, да приложите Истината въ живота — не да я намѣрите, а да я приложите. Сега, тия сѫ общи твърдения. Въ една отъ миналитѣ си бесѣди азъ разпрѣдѣлихъ човѣшкия животъ на три категории: спане, ядене и работа. Първата задача на ученика е да ги разбере правилно. Спането засѣга астралния или чувствения животъ на човѣка, т. е. неговата духовна страна. Човѣкъ се учи духовно само въ съня си. Само когато спите, може да се учите духовно. Тъй е. И, ако вие не знаете какъ да спите, никога не може да се учите духовно. Учени хора не може да бѫдете, и ученици не може да бѫдете. И когато казвамъ, че трѣбва да се научите да спите, разбирамъ, че трѣбва да поставите тѣлото си въ такова положение, че като излѣзе вашата душа, вашиятъ двойникъ, да намѣрите вашия учитель, който ще ви прѣподава, защото знанието се прѣподава горѣ въ духовния свѣтъ, а не на земята. Тукъ е повторение на това, което тамъ се прѣподава. Затуй казвамъ: най-първо, да се научите да спите спокойно. Волята си да приложите: една вечерь не може да спите, друга, трета, но въ една година ще гледате да се научите да спите добрѣ. Ако вие не можете да приложите воля да спите, какви герои ще бѫдете? И първото нѣщо, ще възпитавате тѣлото си, да знаете какъ да си почивате. Ще ви дадемъ упражнення да знаете какъ да си почивате. Вие искате сега да ме слушате, но сте стегнати, краката ви сѫ стегнати, умътъ ви е стегнатъ, вие сте въ едно болезнено състояние. Тази стегнатость на мускулитѣ винаги ще прѣдизвиква вашитѣ низши центрове, ще привлѣче астралнитѣ сили въ долнитѣ слоеве на мозъка ви, и ще се родятъ отрицателни, най-низки мисли и чувства. Запримѣръ, на нѣкои лицата ви сѫ тъй сериозни, понеже така се възпитавате, но това е дресировка. Въ окултната школа ще се научите лицата ви да бѫдатъ тихи и спокойни, чисти, естествени, много естествени. Прѣдставете си, че отъ всичко сте задоволени, като че имате всичко, каквото желаете, какъвъ изгледъ ще има лицето ви? Такова трѣбва да бѫде лицето на окултния ученикъ. Прѣдставете си, че вие очаквате нѣкой вашъ приятель, когото отъ години обичате, сърцето ви трепти, очаквате го. Другото положение: прѣдставете си, че сѫ ви осѫдили на смъртно наказание, и утрѣ ще ви обѣсятъ. Тогава какво ще бѫде положението ви? Сега, туй смъртно наказание, вие го прилагате почти всѣка седмица по едииъ пѫть въ себе си. И така, по нѣкой пѫть вие се самоубивате. Е, какъвъ изгледъ ще има лицето ви? Ами че много отъ вашитѣ най-благородни чувства и мисли, които нѣкога проникватъ, вие ги убивате, обѣсвате ги за нищо и никакво, като че за нѣкое ваше лошо състояние е виновна тази ваша мисъль или това ваше чувство. Въ тая школа, абсолютно никаква ваша мисъль не се позволява да обѣсите. Абсолютно никакво ваше желание нѣмате право да го обѣсите! Не, не се позволява! Всичко ще си расте и ще се развива, както Господь иска, или както Неговитѣ закони налагатъ. Произнесете ли една смъртна присѫда непрѣмено зло ви очаква.

И тъй, ще седнете спокойно 5—10 минути при най-хубаво разположение, и ще почнете да си прѣдставяте най-хубавитѣ картини. Отпуснете си рѫката тъй, свободно, и послѣ ще я дигнете, и отново спуснете, свободно да пада. Всичкитѣ ви мускули трѣбва да се отпуснатъ. Вие трѣбва да почнете да владѣете вашитѣ муекули, всичкитѣ ваши нерви. И друго: ще трѣбва да се научите какъ да ходите. Въ окултната школа има начинъ за правилно ходене. Нѣкои отъ васъ, като вървятъ, удрятъ твърдо на петитѣ си, като военнитѣ. Токоветѣ ви отзадъ почти сѫ изядени, нали? Тия, които ходятъ така, са ученици, които трошатъ камъни. Тѣзи ваши пети по сѫщия начинъ ще разрушатъ и най-хубавитѣ мисли и желания, които имате въ мозъка си. Други отъ васъ стѫпватъ на прѣдната часть на обущата, и тамъ се изяждатъ, а това показва, че въ тѣхъ осторожностьта е чрѣзмѣрно развита. Тѣ сѫ хитри, като лисицитѣ. Нѣма какво да се боите отъ свѣта. Свѣтътъ е тъй устроенъ, че нѣма засада заради васъ. Ако вие вървите по Божествения законъ, може да вървите спокойно, и опасность нѣма. Всѣки единъ отъ васъ, щомъ влѣзете като ученици въ една окултна школа, Бѣлото Братство ви знае, и слѣдователно, взиматъ грижи за васъ. Навсѣкѫдѣ може да ходите безопасно. Нали псалмопѣвецътъ казва: „Подъ крилата на Бога ще бѫдатъ“, подъ Неговитѣ крила. Тѣ твърдятъ, че има Божия Промисълъ, но щомъ дойдемъ да го приложимъ, ние не вѣрваме въ никакъвъ Промисълъ. И азъ ще направя единъ опитъ да ви покажа, че вие не вѣрвате въ Божия Промисълъ, не че не искате да вѣрвате, но не сте готови за тази абсолютна вѣра. Прѣдставете си, че образуваме единъ изкуственъ пожарь въ тази стая. Ако вие не може да се концентрирате, ще има такъвъ бѣгъ, ще забравите, че сте ученици, и всѣки ще гледа да излѣзе по-скоро отъ стаята. Слѣдователно, ние ще гледаме да се освободимъ отъ ония най-инстинктивни чувства. Понѣкога ние трепваме, уплашваме се, безъ да има причина. Въ Варненската гимназия, единъ отъ учителитѣ обичалъ дълго врѣме да остава вѫтрѣ въ класа слѣдъ звънеца, не си излизалъ веднага. Единъ день, ученицитѣ намислили какъ да се избавятъ отъ него. Тѣ го проучили и разбрали, че той много се страхувалъ отъ жаби. Единъ день, тѣ взели 10-20 жаби, и ги турили вѫтрѣ въ катедрата. Учительтъ, когато отворилъ катедрата, за да извади отъ тамъ класната книга, да отбѣлѣжи отсѫствуващитѣ, жабитѣ изкачатъ. Той веднага напуща катедрата, и въ единъ мигъ се намира горѣ, въ стаята на директора, трепери. Защо? Казва: „Г-нъ директоре, жаби“. Какви жаби? „Жаби“. И сега, въ жабитѣ нѣма нищо опасно. Слѣдователно, много отъ нашитѣ нещастия въ живота се дължатъ на жабитѣ. Да е змия или нѣкой скорпионъ, разбирамъ, но отъ една жаба! Какво става? Тя ще подскочи. Но страхътъ е, който дѣйствува така. Слѣдователно, ще се стараете да бѫдете безстрашливи. Туй е единъ навикъ, който трѣбва да придобиемъ — да бѫдемъ безстрашливи. Не че въ живота нѣма опасности, има, но тия опасности идватъ само, ако нарушимъ законитѣ, които владѣятъ въ живата природа. Вървимъ ли въ съгласие съ тия закони, абсолютно никаква опасность нѣма.

И тъй, първото нѣщо — съньтъ, той е единъ важенъ факторъ за ученика на окултната школа.

Не можете ли да спите спокойно, вие не можете да бѫдете добъръ ученикъ, т. е. можете да бѫдете ученикъ, но не и добъръ ученикъ на окултната школа. Сега, за спането, вие ще правите по възможность мпого опити. Запримѣръ, ще направите слѣдния опитъ: като си легнете, въ 5 минути да заспите. Това вече не е дресировка, то е сила на волята. Въ 5, най-много въ 5—10—15 минути да може да заспите, а сега, нѣкой отъ васъ, слѣдъ като сѫ възбудени, легнатъ да спятъ, и почнатъ да си правятъ планове въ леглото, какво ще правятъ утрѣ. Така се изминава 1/2, 1 часъ врѣме. И съ това вие се оградите съ едиа нездравословна аура. Къмъ 2 ч. слѣдъ полунощь станете, разхождате се, казвате: „Не върви!“ Сутрипьта станете, неразположени сте. Онѣзи неприязнени чувства ви мѫчатъ, и вие търсите да се скарате съ нѣкого, за да ви мине. Пъкъ, ако съ силата на вашата воля може да заспите слѣдъ петь минути, или най-много сдѣдъ 10—15 минути, на другата сутринь ще станете бодъръ и веселъ, да почнете работата си. Най-трудното изкуство е да спишъ правилно. Азъ съмъ го изпитвалъ, то е едно отъ най-труднитѣ изкуства. Може да взимате нѣкои наркотически срѣдства за сънь, но цѣльта е, да се научишъ да спишъ правилно, безъ тѣхъ. Като си легнешъ на дѣената страна, на сутриньта пакъ да се намѣришъ на дѣсната страна, то е изкуство! Или, ако легнешъ на лѣвата страна, сутриньта пакъ да се намѣришъ на лѣвата страна. А сега, всички започватъ съ обширнитѣ страни на окултната наука, съ великитѣ сили на природата, туй да имаме, онуй да имаме, както въ „1001 нощь“ съ пръчицата. Онзи, който не се е научилъ да спи, не му даватъ магическата пръчица. Тази пръчица не е на физическото поле, тя е горѣ, въ другия свѣтъ. А тази пръчица е вашата воля. Това е волята, но не сегашната, обикновената воля, която имате. Азъ казвамъ: онзи, който може въ даденъ моментъ да задържи езика си, онзи, който въ всички моменти може да задържи своята рѫка, онзи, който може да задържи сърцето си или пъкъ да отправи ума си отъ едно положение въ друго, той е по-силенъ отъ онзи генералъ, който е спечелилъ най-голѣмото сражение на бойното поле. И като четете въ Писанието, и тамъ е сѫщиятъ законъ. Бѣлото Братство, Бѣлитѣ Братя винаги обръщатъ внимание на ония прояви на нашето въздържание. Не въздържание отъ страхъ, не, не, а въздържание отъ Любовъ. Въздържание отъ страхъ прѣдъ закона, това не е наука, Може да имате въздържание, да се въздържате отъ други съображения, но истинското въздържание и търпѣние е, когато вие може да се въздържате по закона на Любовъта.

Сега, разбира се, ние ще учимъ, имаме врѣме. Азъ нѣма да ви говоря за Любовъта. Тази Любовъ вие ще я проучите въ нови краски, въ нови форми. И може би тия Братя ще ви дадатъ възможность да направите нѣкои опити. Тази вечерь, вървя съ единъ приятель по пѫтя, и му казвамъ: азъ ще направя единъ опитъ. Азъ се качихъ на тротуара, насрѣща ми вървн единъ офицеръ, така смѣло, ще се срѣщнемъ. Два начина за разминаване има въ окултизма. Единиятъ начинъ: азъ мога да му заповѣдамъ да се отбие, и той се отбива. Другъ пѫть пъкъ рѣшавамъ въ себе си: азъ ще слѣза. И азъ слизамъ отъ тротуара, да му направя пѫть. Въ това врѣме и той слиза. Казвамъ: този е правиятъ пѫть. И тогава, за да му отворя пѫть, азъ се качвамъ, за да се разминемъ. Вие ще се учите да отстѫпвате по закона на Любовъта. Нѣкой идва насрѣща ви, ще отстѫпите. Жертвата ще бѫде отъ васъ. Ученикътъ ще отстѫпи, то е първото правило въ положителенъ смисълъ. Ученикътъ ще отстѫпи въ името на Любовъта, той ще отвори пѫтя. Отвори ли пѫть, и неговиятъ пѫть е отворенъ. „Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри“. Законъ е туй! Щомъ мѣрите съ закона на Любовъта, съ тази мѣрка отъ невидимия свѣтъ, то, онѣзи които наблюдаватъ, тѣ ще ви въздадатъ заслуженото. Но туй може да го придобиете само съ доброто спане. Азъ не зная колко отъ васъ спятъ добрѣ. Спането ще подобри положението на вашето сърце. Спането нѣма да подобри тѣлото ви. Най-първо, то ще се отрази въ сърцето ви, въ вашитѣ чувства. А храната, и тя е необходима. Правилното ядене, то е, което ще достави материала за съграждането на вашето тѣло. И тъй, ако спането ви е било нормално и правилно, непрѣмено и яденето ще бѫде такова: и то върви по сѫщия законъ!

Сега, съврѣменпата наука прави слѣдующитѣ изводи, които сѫ вѣрни. Тя прави слѣдующия опитъ. Хора, които иматъ чиста кръвъ, нѣматъ тия отлагания и утайки, каквито се намиратъ у хора съ нечиста кръвъ. И каквито микроби и да се турятъ въ организма имъ, той издържа. Тия хора не боледуватъ, не се простудяватъ. А хора, на които кръвъта не е чиста, много лесно се заразяватъ. Въ окултната школа законътъ е сѫщпятъ. За да бѫдете здрави, течението на вашето астрално тѣло трѣбва да бѫде правилпо или, както е казалъ Христосъ: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвъта ми, нѣмате животъ въ себе си“, а тази плъть и кръвъ подразбира разумното Слово. Ако разумното Слово не проникне вѫтрѣ въ вашия организъмъ, вие не може да бѫдете добри. Сега, азъ другъ пѫть съмъ ви прѣвеждалъ, и пакъ ще ви приведа примѣра, че силата на словото е мощна! На английски има писано, не зная отъ кой авторъ много работи, редъ отъ факти, за силата на волята. Извадени сѫ извѣстни пасажи отъ Евангелието, примѣри, кой човѣкъ какъ се е излѣкувалъ, съ силата на волята. Една госпожа, която 12 години е била болна, чела една отъ тѣзи книги, и срѣща единъ пасажъ, който и посочва какъ да се излѣкува съ силата на волята. Тя казва: „Отъ днесъ азъ съмъ здрава“. Казва, става отъ леглото си, и започва работа. Това значи да направишъ една вѫтрѣшна промѣна въ своето астрално тѣло или въ сърцето си. Тази воля трѣбва да бѫде толкова силиа, абсолютно безъ никакво мнѣние! Сега, въ положителная, въ външния свѣтъ, най-първо трѣбва да прѣдставите аргумепти и факти, които да обосновете логически, за да усилите тѣхпата вѣра. Въ окултната школа процесътъ е обратенъ. Ти най-първо трѣбва да повѣрвашъ, за да ти станатъ фактитѣ ясни. Слѣдователно, вие ще вложите вѣрата си, и чрѣзъ тази вѣра ще изпитвате, ще изяснявате фактитѣ, и тогава тѣ ще ви станатъ ясни. И тъй е. Ще се заемете да прѣработите всички ония ваши стари мисли, вѣрвания, схващания, всичко туй ще го прѣсѣете: нѣма да изхвърлите всичкитѣ стари мисли, а ще оставите въ себе сн само ония мисли, на които може да разчитате всѣкога, мисли, които сте добили чрѣзъ единъ живъ опитъ. Разказваше ми единъ мой приятель: „Азъ“, казва ми той „въ всичко мога да се усъмня, но, имамъ едно такова прѣживѣване, за което, на парчета може да ме нарѣжатъ, азъ не мога да се откажа отъ него.“ Вие трѣбва да имате една централна мисъль. И, ако не можете да намѣрите сега тази централна мисъль, вие не може да бѫдете ученпци. Ако сега искате да придобиете тази мисъль, и тогава да станете ученици, не ще можете. И азъ ви казвамъ: тази опитность всѣки единъ отъ васъ я има. Вие ще намѣрите тази мисъль нѣйдѣ закѫтана, и отъ този центъръ ще започнете да обяснявате какъ ставатъ всички прояви въ живота ви. И туй, което сега ще придобиете, то ще бѫде въ съгласие съ тази основна мисълъ, на която ще се съгражда вашето бѫдеще. А истинитѣ, които азъ ще ви кажа, сѫ толкова прости, че вие, ако направите този пазарлъкъ тамъ, както опрѣдѣлихме, ще мязате на онзи пѣтелъ, който, като ровилъ на купището, изровилъ единъ голѣмъ скѫпоцѣненъ камъкъ и казадъ: „Нѣмаше ли едно зрънце вмѣсто него?“ Ритналъ го. „Туй ли можахъ да изкопая, нѣщо за ядене нѣмаше ли?“ А този пѣтелъ не знае, че ако той продадеше този скжпоцѣненъ камъкъ, можеше да го прѣвърне въ една сила, съ която щѣше да прѣкара цѣлия си животъ въ щастие, и милиони пѣтли, като него, щѣха да се прѣхранятъ. Та, тия окултни истини, които ще ви се кажатъ, сѫ толкова прости, че вие ще кажете: „Нѣщо по-сѫществено нѣма ли?“ Е, питамъ, какво е по-сѫществено отъ Любовъта въ живота? По-сѫществено отъ Любовъта нѣма! По-устойчиво отъ Любовъта нѣма, и по-приятно и по-щастливо нѣщо отъ Любовъта нѣма! „Но ние не знаемъ законитѣ, по които Любовъта дѣйствува“. Тия приятни чувства, които вие имате, се явявать и изчезватъ. Свѣтлитѣ мисли, които се явяватъ въ мозъка ви, явяватъ се и изчезватъ. Защо? Вие мислите, че такъвъ е законътъ. Не е такъвъ законътъ. Но, има други сѫщества въ свѣта, които си играятъ съ вашия мозъкъ, бутатъ го тукъ-тамъ, играятъ си съ него, и, като го бутнатъ нѣкой пѫть, настане тъмнина. Вие имате приятно настроение, приближи се нѣкоя ваша приятелка, и ви пошепне на ухото: „Колко си грозна днесъ, колко си погрознѣла!“ Току вижъ, нѣщо като че те прободе. Тъй, вървишъ си, но си неразположепа. Какво има съ тебе? яДа нѣма нѣкой боленъ въ кѫщи?“ „Мѫжъ ти!“ — Не, не. Срамъ те е да кажешъ. „Погрознѣла си“, значн ти повѣрва. Трѣбва да имашъ поне едно огледало, да видишъ, дали туй е фактъ. Нѣкои мислятъ, че сѫ герои. Ето колко сѫ герои: тукъ, въ София, трима чиновници направятъ една подигравка съ единъ свой другарь, чиновникъ. Рѣшили да му дадатъ отпускъ. Казали си: яДнесъ ще го накараме да не работи“. Първиятъ го срѣща долу по стълбитѣ, и му казва: „Какво си пожълтѣлъ, да не си боленъ?“ „А-а, не“, но малко повѣрвалъ. Таманъ се качилъ на първия етажъ, вториятъ го срѣща: „Виждашъ ми се много боленъ, какво ти е?“ Като се изкачилъ, третиятъ му казва: „Ти, както вървишъ и ще припаднешъ“. Той отива при началника си, и му иска отпускъ. Началникътъ му далъ, но като узналъ какъ седи работата, наказалъ тримата души да работятъ заради него. Това сѫ факти. Запримѣръ, дойде ви нѣкоя мисъль, казвате тъй: „Отъ мене човѣкъ нѣма да стане“. Това е първиятъ, който те срѣща долу. „Човѣкъ отъ мене нѣма да стане, що съмъ тръгналъ тукъ, науката не е за мене“. И вториятъ, и третиятъ сѫ въ състояние да те накаратъ да напуснешъ училището. Тръгнешъ ли въ Божествения пѫть, сѫщо така може да те срѣщнатъ трима души и да ти кажатъ: „Ти да станешъ религиозенъ човѣкъ! То не е за тебе“. И ти пакъ ще напуснешъ. Не се подавайте на тия изкушения! Ученикътъ на окултната школа трѣбва да знае самата истина, великата Истина, тъй както си е: той трѣбва да знае фактитѣ, тъй, както сѫ въ природата: той трѣбва да знае какъ дѣйствуватъ законитѣ, принципитѣ. Ни повече, ни по-малко! Нито да ги увеличи, нито да ги намали. Азъ искамъ отъ всинца ви да бѫдете тъй доблестни, но не безпощадни. Вашитѣ погрѣшки нито да ги увеличавате, нито да ги намалявате. Всѣка една погрѣшка да я констатирате, като погрѣшка, и обратно, всѣка една добродѣтель, каквато и да е тя, тя е добродѣтель, и всички трѣбва да се радваме, като виждаме една добродѣтель, у когото и да е. Защото, доброто, то е Божествено, а тия погрѣшки, тѣ сѫ, които обезобразяватъ човѣшкитѣ мисли. Една погрѣшка, колкото и да е малка, трѣбва да я констатирате. И послѣ, правило въ окултната школа е, че никой нѣма право да напомни на единъ ученикъ за неговитѣ минали погрѣшки. Това е едно прѣстѫпление! Забѣлѣжете го! Туй, което веднъжъ природата го е заличила, обърнала е този листъ, никога не обръщайте този сѫщия листъ да му казвате: „Ти зиаешъ ли едно врѣме какво направи?“ Днесъ, като ученици, туй изисква Бѣлото Братство оть васъ! Туй, което Богъ казва: ,Ще залича грѣховетѣ, ще ги забравя“, ти нѣма да ги напомняшъ. Сега, ученицитѣ често си казватъ: „Ти знаешъ ли прѣди 5 години какъ ме обиди?“ „Ами ти прѣди 10 години, знаешъ ли какво ми каза?“

Азъ, сега, тази вечерь, ви говоря, като на ученици, какви трѣбва да бѫдатъ ученицитѣ въ тази школа. Какви сте отвънка, то е другъ въпросъ. Тамъ всичко се позволява. Въ външния свѣтъ всичко се позволява, но въ тази школа, въ тоя животъ не се позволява всичко. Та, прѣди да пристѫпимъ, трѣбва да знаете, че ако правите тия погрѣшки, не ще може да направите голѣми успѣхи. Ще можете, но въ тази школа на Бѣлото Братство не се позволява да давате обѣщания и да не ги изпълнявате. Обѣщания? Не! Кажешъ ли, свърши! Ще кажешъ: „Азъ ще живѣя по закона на Истината“, и ще живѣешъ. Въ даденъ моментъ ти казвашъ и направяшъ. Нищо повече! Но обѣщание въ бѫдеще нѣма. Обѣщание въ момента, кажешъ ли направи го! Нищо повече! И не се позволява на ученика да казва какво той ще направи. Кажи, и направи! Тъй! И Писанието казва: „Рече Богъ, и стана. Да бѫде свѣтлина, и стана свѣтлина.“ По сѫщия законъ всички ще вървятъ. Кажешъ ли, направи! Сега, ние не искаме никакви обѣщания. Ние искаме отъ васъ само едно нѣщо: да приложите великия законъ на Любовъта! Да приложите великня законъ на Истината! Тогава, всѣки день, споредъ врѣмето, кажете — направете, кажете — направете. Не давайте никакви обѣщания! Ние нѣма да ви държимъ за думата, не искаме да ви припомнимъ какво сте обѣщали, но, обѣщаете ли, направете. Отвънка може да давате обѣщания, а въ школата, абсолютно не искаме никакви обѣщания. Обѣщаватъ само ония хора, които нѣматъ Любовъ, обѣщаватъ само ония хора, които нѣматъ Истина. Нищо повече! Обѣщания нѣма. Съ туй се отличава школата на Бѣлото Братство. Тя има абсолютна вѣра въ своитѣ ученици! Разбирате ли? Не е било врѣме отъ какъ тя сѫществува, когато нѣкой ученикъ да е можалъ да излъже своя Учитель. Нѣма нито единъ случай въ тази школа, когато единъ ученикъ да е излъгалъ своитѣ Учители. Нито единъ не си е позволилъ да излъже своитѣ Учители. Но и Учителитѣ никога не сѫ допущалн ученика да ги излъже. Сега, вие може да ме запитате: Ако влѣза въ тази школа ... ? Нѣма нито единъ случай, въ аналитѣ на тази школа, дѣто единъ ученикъ да е влѣзълъ, и да се е повърналъ назадъ. Защо нѣма? Тамъ, дѣто любовъта дѣйствува като принципъ, не може да става връщане, изключение нѣма. Всичкн изключения се дължатъ на липсата на първия принципъ, на Любовъта, и на втория принцппъ — на Истината. А щомъ тия два принципа не се приложатъ, тогава Мѫдростьта се изопачава, човѣшкиятъ умъ се изопачава, човѣшкото сърце се изопачава, и това сѫ вече хора или индивиди, извънка школата. И тогава, когато Павелъ казва, тамъ, въ онази глава: „Които Богъ призва, тѣхъ и избра“ т. е. не може да има изключение. Шомъ Богъ те покани въ една работа, или щомъ Бѣлитѣ Братя те поканятъ, изключение не може да има. И азъ не виждамъ причината, защо именно човѣкъ ще се откаже отъ да ходи въ този великъ пѫть на живота, дѣто ще намѣрп своето щастие. Но, всичкитѣ ваши стари възгледи ще ги напуснете. Възгледа: „ще остарѣемъ“, възгледа — „ще умремъ“, „ще осиромашѣемъ“, възгледа, че „ние сме глупави хора“, че „човѣшкото естество е такова-онакова“, всичкитѣ тия възгледи ще ги турите въ торбитѣ си, ще ги затворите въ килеритѣ си нѣкѫдѣ, и ще турите единъ надписъ: „Тия нѣща да не се бутатъ“. Който иска да бѫде ученикъ, така ще постѫпва. Нѣкои ме питатъ: „Азъ съмъ старъ, ще мога ли?“ Е, отъ кога ти стана старъ? Нѣкой казва: „Азъ съмъ младъ“. Отъ кога стана младъ? Всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Любовъта е младъ: всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Истината е младъ. Всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Любовъта, е уменъ: всѣки, който е живѣлъ съобразно съ Истината, е уменъ. Тъй седи въпроса. Моментътъ, въ който напуснете Любовъта, вие сте старъ, ще почувствувате една вѫтрѣшна слабость, едно безмислие въ живота, нѣма да имате цѣль, и ще станете песимистъ, ще кажете: „То ще се мре, ала ...“ Тия сѫ прѣдварителни бѣлѣжки. Искамъ да ги изпитате, и тогава да ги възприемете. Ще вървимъ въ единъ положителенъ пѫть, безъ изключение. Ще кажете: „Безъ изключение не може!“ Да, може, тъй ще бѫде. Тази е една велика Божествена школа, въ която абсолютно нѣма никакво изключение. На сто милиона едно изключение нѣма. Разбирате ли? Единствената школа, въ която нѣма изключения въ свѣта, е тази. Никакво изключение! Влѣзешъ ли въ нея, всички тия Братя вѣрватъ въ тебе. Тѣхниятъ животъ е такъвъ, какъвто е животътъ на Бога, т. е., като казвамъ такъвъ, подразбирамъ, че въ всички прониква Божествения животъ, въ всичката му пълнота, и то безъ никакви закони, безъ никакви принуждения. Всѣки знае своята длъжность, и всѣки се нарежда споредъ нея. Тѣ нѣматъ абсолютно никакви написани закони, но всички знаятъ своитѣ длъжности тъй добрѣ, като че ли иматъ най-добрата организация, и най-добритѣ закони, прѣкарани прѣзъ тѣхната камара. И, ако вие влѣзете въ туй Бѣло Братство, никога нѣма да познаете, кой е първиятъ и послѣдниятъ тамъ. Не може да намѣрите кой е голѣмецъ и кой слуга, кой е първиятъ и кой послѣдниятъ. Ако влѣзете между тѣхъ, съ години може да живѣете заедно, и ще кажете: „Кой ви рѫководи, кой е първиятъ измежду васъ?“ А тъй, сега, като влѣзете въ едно училище въ свѣта, вие ще познаете кой е първиятъ. Та, имайте прѣдъ видъ: не мислете, че тамъ, въ тази школа, дѣто ще учите истинитѣ, има катедра, и учитель, като менъ, тъй, да седи на масата, и ученицитѣ да сѫ, като васъ наредени. Тукъ е тъй. Тамъ не сѫ наредени нѣщата тъй. Сега ще кажете: „Ами какъ?“ Като се научите да спите, ще разберете какъ е туй. Обаче, когато тия велики истиня се прѣнесатъ на земята, споредъ условията на сегашния нашъ животъ, ние трѣбва да търсимъ начинитѣ, методитѣ и формулитѣ да изразимъ тия велики истини, които сѫ тъй недостѫпни за сегашния умъ. Хубаво, недостѫпни сѫ при сегашнитѣусловия, но ще станатъ достѫпни. Вие ще трѣбва да изучавате свѣтлината въ нейното влияние върху вашия организъмъ, ще изучавате влиянието на цвѣтоветѣ, на живитѣ центрове. Вземете слънчевата свѣтлина, всѣки день, прѣзъ извѣстни часове на деня, къмъ обѣдъ, но повечето сутринь, идатъ периодически извѣстни вълни отъ слънцето, които носятъ въ себе си положителни мисли, интелигентни мисли отъ слънцето. Има и отрицателни движения отъ слънцето, които носятъ негативни мисли. Азъ онзи день ви направихъ една забѣлѣжка: ако заспите денемъ на слънцето, непрѣмено вашиятъ организъмъ ще привлече тия негативни вълни отъ него, тъй наречената черна свѣтлина, и като станете, ще се почувствувате неразположенъ. И затуй, на единъ окултенъ ученикъ никога не се позволява да спи денемъ. Никакво спане денемъ! Ще спите вечерно врѣме, безъ слънце. А може да се грѣете на слънцето, но всѣкога вашиятъ умъ ще присѫтствува, за да може да привличате положителнитѣ вълни на слънчевата енергия. И, като ученицп, ако почнете да упражнявате концентрирането, често ще идватъ тия духове, които си играятъ съ васъ, и ще ви приспиватъ. Ще се концентрирашъ, безъ да заспивашъ. И въ туй концентриране ще направите слѣдующето: като седишь, и нѣщо каже „фуу“, като нѣкаква вълна, ти ще се противопоставишъ, нѣма да задрѣмвашъ. Това „фуу“, то е една вълна, тази черна вълна минава отъ центъра на земята, обгръща те, и ти заспивашъ. Заспишъ ли, нищо нѣма да научишъ. Нѣма да допуснешъ тия вълни да обхващатъ мозъка ти. Ще се заемемъ да изучаваме свѣтлината, да изучаваме днитѣ прѣзъ годината, кои дни, кои часове може да използуваме за работа, начинитѣ, методитѣ за усилване на мозъчната ни енергия, за усилване на дихателната енергия, за поправяне на храносмилането и т. н. Защото, все трѣбва да почнемъ нѣщо. Тъй, както сте сега, доста сте обѣднѣли. Обѣднѣли сте. Всѣки човѣкъ, който е недоволенъ отъ живота, той е бѣденъ. Първото нѣщо: ученикътъ трѣбва да бѫде доволенъ. Сега, туй сѫ правила, които се прилагатъ къмъ темпераментитѣ. Ще ги вземете, и ще ги упражнявате. Нѣкои отъ тия правила ще упражнявате тукъ, защото по-голѣмата часть отъ работата ще извършимъ въ другия свѣтъ. Като спите ще вършите работата. Писанието казва: „Господь говори въ съня единъ, два и три пѫти“. Той все въ съня говори. На Йосифа на сънь му е говорилъ. На всички пророци и хора, които имаха откровение, все въ сънно състояние имъ е говорилъ. Иоанъ се е прѣнесълъ, и тогава му е говорилъ Господь. И, ако вие искате да поправите вашето положение, да знаете какъ да поправите живота си, вие трѣбва да прѣкарате такъвъ единъ сънь, и веднага ще имате най-добритѣ наставления, какъ да поправите живота си.

Сега, може да прочетемъ нѣкои отъ работитѣ (прочетоха се двѣ работи). Нѣма да имате достатъчно търпѣние да се дочетатъ всички тия работи.

Нѣкои отъ васъ сѫ се доста разгорещили да слѣдвате школата. Ще знаете едно: който отъ васъ не дойде три четвъртъка, за въ бѫдеще не може да посѣщава школага. Това е за всѣки, който отсѫтствува три пѫти. Сега, ще кажете: „Може да има изключителни случаи“. Който отсѫтствува три пѫти единъ подиръ другъ, той губи право. Сега, схващате ли вѫтрѣшния смисълъ? То значи: единъ ученикъ, който три пѫти е забравилъ, че има школа, три пѫти тази мисъль изчезне ли навънъ отъ него, забранява му се да посѣщава школата. Ще имате прѣдъ видъ, че въ тази школа изключение и благоволение не се прави. Никакво изключение нѣма. Това не е наложено, но веднъжъ рѣши ли всѣки единъ отъ васъ, той трѣбва да бѫде вѣренъ. Единъ важенъ законъ: туй, което вие сте рѣшили въ себе си, трѣбва да бѫдете въ състояние да го изпълпите. Не каквото ние ви налагаме, а вие, което сте рѣшили да изпълните, изпълнете го. Трѣбва да го изпълните, иначе всичката наука въ свѣта ще бѫде безъ полза за васъ. Човѣкъ, който обѣщава, а не изпълнява, той е пробитъ кюнецъ, наливай колкото искашъ, то е само въпросъ на врѣмето, всичкото ще изтече навънъ. Ние не искаме никакви задължения отъ васъ, но веднъжъ рѣшите ли да служите на Любовъта, вие ще бѫдете герои, ще кажете: „Да ме разпнатъ, отъ този пѫть нѣма връщане!“ Кажете ли веднъжъ тъй, вървите ли тъй въ този пѫть, Богъ е съ васъ. Най-малкото колебание, и вие сте изгубени. Тогава, да не се сърдите никому, да не казвате, защо ме е оставилъ Господь? Въ окултната школа въпросътъ седи тъй: не е Господь, който ви е оставилъ, а ние сме Го оставили. И Той казва: „Понеже вие ме оставихте, и азъ нѣма да се занимавамъ съ васъ“.

Сега, разбира се, азъ не считамъ присѫтствието ви въ четвъртъкъ, че само то е окултна школа. Не! Цѣлиятъ вашъ животъ е една окултна школа. Ако мислите, че само въ четвъртъкъ вие сте въ окултната школа, лъжете се. Не, не, цѣлиятъ вашъ животъ е една окултна школа. Слѣдователно, вие ще бѫдете въ съгласие съ тази окултна школа, на която служите. По този начинъ ще имате резултатъ. Отъ гледището на тия принципи ще разрѣшавате всичкитѣ други въпроси, каквито и да сѫ тѣ: индивидуални, сѣмейни, обществени, народни, всичкитѣ въпроси все отъ това гледище сами ще разрѣшавате.

Е, сега ще дамъ на гласоподаване: искате ли да прочетемъ всичкитѣ листове, ще имате ли достатъчно търпѣние да се изчетатъ всичкитѣ работи? (Отговарятъ: да; — не.) Понеже сѫ написани, трѣбва да ги прочетемъ. Тогава, слѣдующиятъ пѫть ще прочетемъ всичкитѣ. Ще се научите на търпѣние, ще се научите да слушате, ще се научите да имате благоволение. Тукъ има цѣнни, умни работи. Ами че какъ? Единъ човѣкъ, който е вложилъ ума и сърцето си, това нѣщо е красиво. Когато обичаме нѣкого, и глупави работи да каже, казваме: „Колко е хубаво!“ А когато не обичаме нѣкого, и умни работи да е написалъ, казваме: „Не искамъ да слушамъ“. А това сѫ все умни работи!

Сега, за слѣдующия пѫть искамъ: 10 души отъ васъ, които си дадатъ кандидатурата доброволно, да напишатъ нѣщо върху темата: „Прѣдназначението на човѣшкия езикъ“. Значи, 10 души ще пишатъ върху тази тема: 5 братя, и 5 сестри. Ще започнатъ съ този, видимиятъ езикъ, той е темата. Този езикъ се е родилъ, и е произлѣзълъ отъ нѣкаква идея. Които ще пишатъ, да си вдигнатъ рѫката. (Обадиха се 5 братя и 5 сестри). Ще пишете кратко, една страница. Вие не се бойте, щомъ почнете да пишете, ще влѣзете въ една окултна вълна, тъй щото ще ви дойде вдъхновение. Но никой да не се прѣсиля. Всѣки да пише толкова, колкото вдъхновението му позволява. Ако вдъхновението обема 10 реда, толкова да напишете. Имайте прѣдъ видъ, че Духътъ въ окултната школа говори само най-сѫщественитѣ нѣща. Тия Братя не обичатъ много да говорятъ.

Нека се ангажира нѣкой да бѫде секретарь или архиварь, да пази тия работи, листоветѣ.

Т. м.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...