Jump to content

1922_03_09 Четиритѣ правила


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Четиритѣ правила

3. Школна лекция на общия окултенъ класъ

9.III — 1922. Четвъртъкъ, Ст. София.

7.10 ч. в.

Благославяй, душе моя, Господа. (съвършено тихо).

Т. м.

Отъ всинца ви се иска редъ, порядъкъ, дисциплина, но не азъ да ви я налагамъ. Азъ искамъ всѣки отъ васъ самъ да си наложи дисциплина на своитѣ мисли и чувства. А който не може самъ да си я наложи, да не идва. Ако вие не може да си налагатв такава дисциплина, не идвайте. И ако нѣкой си позволи да дойде безъ тази дисциплина, тогава азъ не отговарямъ, Азъ искамъ абсолютна хармония! Отвънъ може да ме критикувате, но тукъ, който ме критикува, не отговарямъ за послѣдствията. Когато единъ човѣкъ влѣзе въ храма Божий, трѣбва да знае, че туй е храмъ. Когато идва въ училището, трѣбва да знае, че туй е училище. Ако вие идвате тукъ да сравнявате вашето знание, да видите колко знаете, нѣма защо да идвате. Нали искате да бѫдемъ приятели? А приятели може да бѫдемъ, само когато изпълняваме закона на абсолютната Любовъ, когато изпълпяваме закона на Мѫдростьта, закона на Правдата. Тѣ сѫ еднакви за всички — нѣма изключение за никого. Законътъ тамъ е абсолютенъ. Любовъта бива абсолютна и относителна. Има абсолютна Мѫдрость и относителна мѫдрость: абсолютна Истина и относителна истина: абсолютна Правда и относителна правда: абсолютно добро и относително добро. Ние вървимъ по абсолютното, а не по относителното. Относителното е вънка въ свѣта. Да се разберемъ! Тъй щото въ абсолютното има едно мнѣние, а въ относителното има много мнѣния. И трѣбва да знаете, само по този начинъ може да имате съдѣйствието на небето. Небето е мѣсто на редъ и порядъкъ, мѣсто на дисциплина! Въ небето нѣма такива заповѣди, и такива стражари, както на земята: тамъ написани закони нѣма, но всѣки носи закони написани вѫтрѣ или въ ума си, или въ сърцето си, или въ Духа си, споредъ степеньта на развитието, което притежава сѫществото.

Сега, моето желание е, да ви освободя отъ ненужнитѣ страдания и мѫчнотии. Ако единъ ученикъ, който отива въ училището, има мазолъ, има живеница въ крака си или болки въ корема си, може ли да учи? Той трѣбва да бѫде свободенъ. Ако този ученикъ е гладенъ, ако 3—4 дена не е ялъ, може ли да учи? Значи, храна трѣбва да има, дрешки трѣбва да има, трѣбва да има всичко, което му е необходимо. Та, ако вие идвате съ вашитѣ грижи тукъ, нѣмаме нужда отъ васъ. Това не е сиротопиталище, не е спасителенъ домъ. Идването ви недѣленъ день тукъ, може да се счита за спасителенъ домъ, но сега тукъ е училище — здрави хора трѣбватъ. Който е боленъ, отвънка да стои, а който е здравъ, да дойде. Та, всинца може да бѫдете здрави. Ако сте болни, има извинение, но болнитѣ да стоятъ отвънъ. Въ една окултна школа хората сами ставатъ болни, и сами ставатъ здрави. Сега, на този въпросъ азъ ще ви отговоря направо. Когато излѣзохте отъ Бога, болни ли излѣзохте? — Здрави. Слѣдователно, кой е причината, че сте болни? — Вие самитѣ. Когато излѣзохте отъ Бога, невѣжи ли излѣзохте или учени? — Учени, а не невѣжи. Сегашното ви невѣжество се дължи на това, че сте изяли и изпили всичко. А като сте изяли и изпили всичко, осиромашѣли сте на физическото поле,

Сега ще пристѫпимъ къмъ положителния животъ. Да оставимъ далечното минало и далечното бѫдеще, а да се позанимаемъ съ настоящето. Когато нѣкой съврѣмененъ авторъ рѣши да напише нѣкоя книга въ видъ на разказъ или въ видъ на нѣкой романъ, той има два обекта: единъ герой и една героиня. Героятъ е мѫжъ, а героинята е жена, и около тия двамата герои авторътъ разпрѣдѣля всички други лица и направя разказа си интересенъ. Сега, азъ задавамъ въпроса: Защо му сѫ тия двама герои? Героятъ мѫжъ подразбира героинята жена, и героинята жена подразбира героя мѫжъ. Унищожите ли вие единия герой, другиятъ самъ по себе си изчезва. И човѣкъ има два героя въ себе си. Кои сѫ тѣ? Азъ ще ви ги кажа. Първиятъ герой е умътъ, а вториятъ герой е сърцето. Около тия двамата герои, авторътъ, значи, Духътъ, разпрѣдѣля другитѣ лица. Духътъ, авторътъ е, който си избира двамата герои — умътъ и сърцето — и върху тѣхъ той съзижда своя разказъ, около тѣхъ се нареждатъ всичкитѣ други лица. Сега, този авторъ подбира своитѣ герои. Той опрѣдѣля точно въ какво седи геройството на героя и на героинята, и имъ придава извѣстни морални качества. Запримѣръ, на героя ще даде сила, смѣлость, рѣшителность, за да побѣждава. А на героинята ще даде най-голѣми страдания, за да издържи. Нея ще я поставн въ най-голѣмитѣ изкушения, и тя ще ги издържи. Дава й отрицателната роля. Добрѣ, какви трѣбва да бѫдатъ тогава качествата на вашия умъ? Какъвъ трѣбва да бѫде героятъ? Вашиятъ умъ трѣбва да бѫде силенъ, смѣлъ, рѣшителенъ! Ако умътъ си каже: „Това не е за мене“, той се лишава отъ геройството си. Търси ли умътъ ви лесното въ свѣта, отъ васъ може да излѣзе само една морска звѣзда или една морска гѫба, нищо повече! И когато нѣкой ангелъ слѣзе на земята да разглежда хората, той познава по ума, кой какво иска. Ако единъ ученикъ, който влиза въ школата, търси най-лесния пѫть, отъ този ученикъ нищо нѣма да излѣзе. Ако той дойде при мѫчнитѣ задачи, и ги заобиколи, или дава други да му ги разрѣшатъ, и съ чужда задача влиза, ние знаемъ какво може да излѣзе отъ него. И всичкитѣ сега управляващи свѣта, които седятъ на чело, сѫ излѣзли отъ такива школи, кѫдѣто сѫ рѣшавали все лесни задачи.

И тогава, какви трѣбва да бѫдатъ качествата на сърцето? Тѣ пъкъ съотвѣтствуватъ на героинята. Умътъ трѣбва да бѫде силенъ, смѣлъ, рѣшителенъ, а въ сърцето трѣбва да има пластичность, издържливость, търпѣние. Тия сѫ качествата, които ученикътъ трѣбва да придобие. Никой не се ражда съ тѣхъ. Той ги придобива. Има условия за това, и трѣбва да ги придобиете, за да може да разберете великата природа. Сега, какъ мислите: ако този герой се е поколебалъ 5—6 пѫти, и е отстѫпилъ отъ своето призвание, какво ще го очаква? Той е изгубилъ веднъжъ за всѣкога благоволението на героинята, и съ него въпросътъ е свършенъ. И обратното е вѣрно: когато героинята е отстѫпила отъ своя принципъ, отъ своето призвание, и тя е изгубила геройството си. Нѣма да се заблуждавате, да казвате: „Нѣма ли благодать?“ Това е другъ въпросъ. Въ математиката задачитѣ се рѣшаватъ само по единъ начинъ: тамъ не се допуща никакво изключение. Ама една единица, една погрѣшка! Тази едипица, тази погрѣшка, при едно голѣмо число, което се повтаря много пѫти въ изчисленията, причинява голѣма врѣда. И тъй, вие ще се занимавате съ вашия герой, т. е. съ вашия умъ, и съ вашата героиня — сърцето. И тогава, вие ще ме запитате: Гдѣ остава човѣшката воля? Човѣшката воля, по моето схващане, това е дѣте на ума и сърцето. Слѣдователно, ако човѣкъ има воля, подразбпрамъ, че умътъ и сърцето сѫ продуктивни, че тѣ сѫ работили съобразно съ Божия законъ. Има ли воля, това показва, че умътъ и сърцето сѫ вървѣли по новия пѫть. Нѣма ли воля, това показва, че тѣ сѫ бездѣтни, тѣзи хора сѫ живѣли единъ грѣшенъ животъ. Това е разрѣшението. Човѣкъ безъ воля, значи това въ духовния животъ е едно израждане. Това е опрѣдѣление на волята, но не е както опрѣдѣлението на съврѣменнитѣ философи.

Сега, за да можете да разберете вашия умъ, за да можете да разберете вашето сърце и вашата воля, необходими ви сѫ други четири елемента. Това сѫ тъй нареченитѣ темпераменти. Има нервенъ или умственъ темпераментъ, който принадлежи на мозъка: има сангвиниченъ темпераментъ, който принадлежи на бѣлитѣ дробове, на дихателната система: холериченъ темнераментъ, който принадлежи на мускулната и костна системи и флегматиченъ темпераментъ, който принадлежи на стомаха.

Когато нервниятъ или умствениятъ темпераментъ е първокачественъ въ проявлението на силитѣ, които го образуватъ, мисъльта тече пластично, плавно, умътъ е продуктивенъ, никаква тъмнина не се забѣлѣзва въ него, той всѣкога ще работи, ще бѫдете бързи и дълбоки въ своята мисъль. Това е само тогава, когато умствениятъ темпераментъ е първокачественъ. Всички темпераменти биватъ: първокачествени, срѣднокачествени и долнокачествени. Щомъ темпераментътъ на ума е долнокачественъ, вие ще трѣбва дълго врѣме да работите. Понеже въ този темпераментъ главна роля играятъ мозъкътъ и нервитѣ, слѣдователно ще трѣбва да се учите да регулирате електричеството си. Мозъкътъ е мѣсто на електричеството. Нѣкой пѫть може да направмъ опитъ. Тази е една широка область. Разнитѣ области на мозъка акумулиратъ (събиратъ) разни родове енергии. Даже ще може да се направи опитъ, за да се покаже, че ако се отнематъ или прѣдадатъ извѣстни енергии, веднага ще се измѣни и вашето умствено настроение. Да допуснемъ, че ви е страхъ нѣщо, не можете да живѣете въ кѫщи, искате да бѣгате. Ако нѣкой по-смѣлъ отъ васъ си тури рѫката на извѣсгна часть на главата ви, тамъ, дѣто е центърътъ на страха, веднага ще отнеме съотвѣтната енергия, и страхътъ ви ще изчезне. И обратно: ако нѣкой страхливецъ си тури рѫката на това мѣсто на главата на нѣкого, той ще стане страхливъ. Тъй че, страхътъ може да се предаде, може и да ви се отнеме. Това сѫ течения вѫтрѣ въ мозъка. Когато дойдемъ до тия течения, тѣ могатъ да произведатъ въ съотвѣтствуващитѣ центрове извѣстни движения, и тогава въ съзнанието ще се яви едно раздвижване, съпроводено съ опасность. Послѣ, да кажемъ, нѣкой човѣкъ е милостивъ или състрадателенъ — тази енергия пакъ е локализирана въ извѣстна часть на мозъка. Ако вие сте рѣшили да направите нѣкое благодѣяние, и дойде единъ човѣкъ при васъ съ отрицателни качества, човѣкъ, който не е милостивъ, и положи рѫцѣтѣ си тамъ, на центъра на милосърдието, и у васъ ще се роди сѫщото желание, да не давате нищо. Обратно: ако нѣкой не иска да даде милостиня, а другъ, който е много милостивъ, си положи рѫката на този центъръ, у този човѣкъ веднага ще се роди желание да даде милостиня. Та, нѣкой казва: „Азъ нѣмамъ разположение да правя това нѣщо“. Питамъ: Туй отъ вашия умъ ли е проазлѣзло? Ваше ли е туй нѣщо? Вие трѣбва да знаете, дали една мисъль е ваша или е чужда. „Азъ“, казва, „нѣмамъ разположение“. Да, но това не е философия. Туй неразположение може да е чуждо, и ако всѣки день вие прѣживѣвате чуждитѣ разположения, каква опитность може да имате? — Никаква! Българитѣ казватъ: „Чуждото е всѣкога чуждо, то и на великъдень се взима“. Не, вие ще оставите само това, което е вѫтрѣ въ васъ, само вашето, само туй, което е минало прѣзъ вашия умъ, провѣрено отъ вашето сърце и приложено отъ вашата воля, върху него може да се работи. Азъ желая, това, което ще изучавате въ школата, да мине прѣзъ вашия умъ, прѣзъ вашето сърце и прѣзъ вашата воля. Азъ нѣмамъ за цѣль да ви убѣждавамъ въ туй. Не, далечъ е отъ мене тази мисъль. Въ тази велика окултна школа опитътъ играе всичката роля. Храната сама себе си прѣпорѫчва! Нали? Нѣма да я прѣпорѫчвамъ азъ. Казвамъ: опитайте тази храна! Отъ резултатитѣ вие ще сѫдите за храната. Отъ това, което ви се прѣподава, искамъ вие сами да си съставите мнѣние, дали е полезно или не.

Първиятъ темпераментъ, умствениятъ, азъ го наричамъ динамически. Слѣдователно, главата, тя е опасна, динамо е тя. Тя е като боздуганъ, и този, който има силна глава, ако не е добъръ, върху когото сложи този боздуганъ, може да му направи голѣма пакость.

Вториятъ темпераментъ — сангвиническиятъ, азъ го наричамъ въздухообразенъ, той има свойство да се разширява. И слѣдователно, той е необходимъ, понеже, когато човѣкъ има този сангвинически темпераментъ, той дава експансивность на своята динамическа сила — главата — формата й да става по-голѣма. И този темпераментъ се развива, за туй трѣбва да употрѣбимъ дишането, като срѣдство за развиването му. Онѣзи, които иматъ слабо дишане, които сѫ тѣсногрѫди, на които дробоветѣ не сѫ развити, кръвоноснитѣ сѫдове сѫ слаби, у тѣхъ този темпераментъ е долнокачественъ, и, вслѣдствие на това и умствената имъ система нѣма да функционира правилно. Има отношение на темпераментитѣ. И тъй, първото нѣщо, ще гледате да развивате дробоветѣ си въ съотвѣтствие съ вашата нервна система. Въ сангвиническия темпераментъ влизатъ дробоветѣ и кръвоносната система, тѣ го образуватъ.

Слѣдъ първитѣ два, идва флегматическиятъ темпераментъ, или нѣкои го наричатъ витивния или жизнения темпераментъ. Азъ го наричамъ събирателенъ темпераментъ — който сгѫстява. Той е темпераментътъ на стомаха. Когато човѣкъ има нормално развитъ стомахъ, храненето става правилно: ни много гладуване, ни много прѣяждане. Слѣдователно, този темпераментъ е необходимъ, за да събира енергията. И онѣзи, които сѫ лишени отъ витивния темпераментъ, често изсъхватъ, както цвѣтята, тѣ сѫ безъ пръстчица наоколо, и почватъ да ставатъ сухички. Казватъ: „Не си струва човѣкъ да е дебелъ“, но и коремътъ когато е съвсѣмъ малъкъ, и то не си струва. При този темпераментъ не е важна голѣмината, но строежа на стомаха, и той има качеството — добро ядене. На врѣме ще ядешъ, и нѣма да прѣяждашъ, ако искашъ да прѣустроишъ стомаха си.

И най-послѣ, идва холерическиятъ темпераментъ, темпераментътъ на мускулната и костна системи, или темпераментътъ на физическия човѣкъ. Азъ го наричамъ екзекутивенъ. Той носи изпълнителната страна на човѣшкия животъ. Всичко, каквото трѣбва да се извършва въ свѣта, се извършва все чрѣзъ този темпераментъ. Онѣзи, у които този темпераментъ прѣобладава, иматъ жилави мускули, коститѣ имъ сѫ здрави, малко грубички, езикътъ имъ е малко невъздържанъ, не се разправятъ съ думи, а съ рѫцѣ и крака. Сега, всѣки темпераментъ си има своята область на дѣйствие. Когато холерическиятъ темпераментъ прѣобладава, тогава сѫ развити съотвѣтствуващитѣ центрове въ мозъка — около ушитѣ. Защото, всѣки единъ външенъ центъръ си има прѣдставитель горѣ, въ мозъка, тамъ тия части сѫ силно развити. При сангвиническия темпераментъ силно е развита горната часть — въображението. При флегматичния темпераментъ сѫ развити слѣпоочнитѣ части, а това показва, че когато на такъвъ човѣкъ му замирише на ядепе, у него се заражда приятпото желание да си похапне. Когато умствената система прѣобладава, тогава цѣлиятъ строежъ на прѣдната часть на челото има красива форма.

Вие трѣбва да изучавате темпераментитѣ, и да почвате да ги развивате. Ако не може да съградите извѣстенъ темпераментъ, да внесете присѫщитѣ нему качества, въ васъ ще остане една липса. Търпѣливъ човѣкъ може да бѫде оня, кой то има витивенъ или флегматиченъ темпераментъ. Даже и добрѣ развитиятъ човѣкъ, ако изгуби качеетвата на витивния темпераментъ, не може да бѫде търпѣливъ. Той не може да бѫде бързъ, ако сангвиническиятъ темпераментъ не е развитъ у него. Послѣ, мисъльта му не може да бѫде будна, да схваща бързо, ако нервниятъ темпераментъ не е развитъ. Най-първо ще се заемете да обработвате вашитѣ темпераменти.

Сега, по отношение темпераментитѣ, има извѣстно измѣрване. Но, ако азъ ви дамъ измѣрванията, вие, като не сте запознати съ тия закони, може да си объркате понятията. Запримѣръ, широчината на носа отдолу, и слѣпоочнитѣ области ще покажатъ до колко е развитъ вашия витивенъ темпераментъ, защото между всичкитѣ части има една съразмѣрность. Широчината на ноздритѣ има съотношение къмъ широчината на рѫката, а сѫщо и къмъ лицето. Послѣ, споредъ, както е устроенъ стомахътъ ви, така ще бѫдатъ устроени пръститѣ ви: както сѫ устроени дробоветѣ ви, така ще бѫде устроена и цѣлата ви рѫка, и мекитѣ части на пръститѣ, които съотвѣтствуватъ на дробоветѣ. Който разбира това, като погледне частитѣ на пръститѣ, ще знае въ какво положение се намира стомаха ви, всичко ще знае. Въ туй отношение, нѣма нищо скрито-покрито. И на васъ, като ученици, ви прѣдстои много сериозна работа.

Сега, азъ искамъ да опрѣдѣля слѣдното: въ това уьилище, за работа, ще употрѣбите само извишното си врѣме, туй, което не знаете кѫдѣ да го употрѣбите, не искамъ да напуснете домоветѣ си. Колко часа може да опрѣдѣлите? Часъ, половинъ часъ ли, повече ли? Най-малко единъ часъ ви трѣбва, а, ако можете часъ и половина, до два часа прѣзъ деня — още по-добрѣ, но да не си оставяте работата, че да ставатъ скандали. Не, скандали не искамъ. На способния ученикъ малко врѣме му трѣбва, и на трудолюбивия ученикъ малко врѣме му трѣбва. Нали знаете онази поговорка, дѣто се надбѣгвали жабата и заякътъ? Заякътъ бѣгалъ много бързо, но спалъ на много мѣста, а жабата ходѣла бавно, но не почивала, и надминала заякал Та, бързитѣ хора понѣкога закъсняватъ повече, отколкото муднитѣ. И туй е вѣрно: най-способнитѣ ученици въ училището, които много обѣщаватъ, въ живота нищо не даватъ, не че не могатъ да дадатъ, но тѣ се развалятъ отъ похвалитѣ. Сега, мнозина казватъ. „Да ни похвалятъ“. . . Не, похвалата е много опасна. Веднъжъ въ годината да похвалишъ нѣкого, и то само на великъдень, но всѣки день да го хвалишъ, е много опасно. На земята особено е много опаспо да се хвали човѣкъ. Опасно е и да коримъ. Нѣма защо да коришъ. Колкото е опасно едното, толкова опасно е и другото. И корене и хвалене, и двѣтѣ иматъ егоистична подкладка. Ние хвалимъ нѣкой човѣкъ, защо. За да го подкупимъ. Мисъльта ни не е, че той е благороденъ, но искаме да го подкупимъ, Нѣкой пѫть казваме: „Ти си много лошъ“, съ това ние искаме да му въздѣйствуваме. А той казва: „Не съмъ толкова лошъ“. Въ окултната школа, и единиятъ и другиятъ начинъ не се употрѣбяватъ. Не се позволява нито да ви хвалятъ, нито да ви корятъ.

Сега, ние имаме способности вложени въ насъ, и всѣки ги има прѣизобилно. Тия способности трѣбва да се развиятъ, у едни има повече условия за това, а у други — по-малко. При сегашнитѣ условия всички не може да бѫдете еднакви, и еднакви резултати не може да постигнете. Даже между 10 души, единъ или двама отъ тѣхъ сѫ талантливи, могатъ много нѣщо да постигнатъ, само тѣ сѫ герои, а другитѣ сѫ второстепенни. Ако въ тоя животъ не можемъ много да постигнемъ, то въ другия животъ, но туй не трѣбва да ни обезсърчава. Когато дойде твоятъ редъ, тогава ще бѫдешъ готовъ. Тъй трѣбва да гледа ученикътъ. Той трѣбва да използува настоящето заради ония далечни цѣли на своето битие. Единъ день насъ ще ни повикатъ, ще ни кажатъ: „Изпълнете своята роль!“ Ако сме готовп, ще я изпълнимъ. Тогава ще дойде твоятъ редъ.

И тъй, за да може да развиете вашия умственъ или нервенъ темпераментъ, непрѣменно трѣбва да се научите да владѣете вашитѣ мисли. За самообладанието е говорено много пѫти. Самообладанието е едно изкуство за ученика. Ще дойдатъ тревоги, ще дойдатъ изпитания — и тѣ сѫ естествени — ще дойдатъ, но когато всичкитѣ тия смущения се явятъ, и ти изкарашъ отъ тѣхъ едпо благо за себе си, ти си съумѣлъ да завладѣешъ своитѣ мисли. Всѣки отъ васъ да си има една тетрадка или едно тевтерче, обезателно! Изпаднете въ едно изкушепие нѣкой пѫть, или се разтревожите, забѣлѣжете си, колко минути ви е трѣбвало, за да се успокоите. Гнѣвътъ започне, кажи си: „Въ 101/2 ч. въ менъ настана едиа голѣма буря, и слѣдъ 5, 10, 15 мин., половинъ, единъ часъ“, ще си отбѣлѣжите точно кога, „тази буря прѣстана“. Нѣкой казва: „Този гнѣвъ ще мине самъ по себе си“. Да, гнѣвътъ, самъ по себе си ще мине, но може всичко да отвлѣче, и тогава той е опасенъ, а ако вие го впрѣгнете на работа, всичко ще се задържи. Не е лошо да дойде гнѣва, но когато задигие всичко, тогава е опасенъ. Тази енергия ще я впрѣгнете на работа. Или, дойде ви нѣкоя добра мисъль, отбѣлѣжете, колко врѣме ви е трѣбвало, за да я постигнете. Не отбѣлѣзвайте всички мисли, а на день по една мисъль — стига. Ако е отрицателна, вижте, колко врѣме ви трѣбва, за да прѣвърнете това състояние, да получите едно приятно разположение вѫтрѣ, и да кажете: „Благодаря, азъ си научихъ урока добрѣ“. То значи, сами да си рѣшавате задачата. Нали? И забѣлѣжително е, щомъ човѣкъ влѣзе въ духовния пѫть, веднага му се създаватъ неприятности. И тъй е. Вземете вашето дѣте, което е било спокойно, играе си, пратите го на училище, веднага учителитѣ му създаватъ беля. То, като се върне, не може да играе, почва да мисля, че по този и този прѣдметъ има да учи, а вие казвате: „Туй мое дѣте, много учи“. И майката се безпокои, че дѣтето й много учи. Нѣма опасность отъ многото учене.

Сега, въ васъ може да се сложи мисъльта, че туй е една проста работа. Не, основна работа е! Толстой привежда единъ разказъ, Азъ нѣма да ви приведа цѣлия разказъ, но само една часть, която изяснява моята мисъль. Той е слѣдующиятъ: нѣкой си искалъ да стане ясновидецъ, и мислилъ, че като стане такъвъ, ще може да използува ясновидството. И дѣйствително, дало му се единъ такъвъ моментъ. Видѣлъ, че нѣкой си крадецъ влиза въ нѣкоя кѫща, при единъ богаташъ, и иска да го обере. И намислилъ да направи добро. Отишълъ при богатия, смушкалъ го да стане, да види крадеца. Богатиятъ станалъ, и убилъ разбойника. Другъ случай: ясновидецътъ видѣлъ, че двама млади се обичали. По едно врѣме, при момата се приближава другъ момъкъ. Той отива да каже на нейния възлюбенъ да я спаси. Момъкътъ набързо отива, но двамата се скарватъ, и се убиватъ. Ясновндецътъ искалъ да уреди живота имъ. Трети случай: видѣлъ на една нива, че нѣкой отива да краде кръстцитѣ, а този, комуто принадлежала нивата, билъ бѣденъ. Отива и му казва: „Знаешъ ли, че твоитѣ снопи се крадятъ?“ Този отива, залавя крадеца, скарватъ се, и се убиватъ. Това не е наука. Затуй Писанието казва :“Отива ли нѣкой да краде, нека да открадне. Отива ли нѣкой да извърши нѣкое прѣстѫпление, нека го извърши, а ученикътъ да си върви въ пѫтя“. Азъ харесвамъ онзи примѣръ съ Жанъ Вължана, въ романа на Викторъ Хюго „Клѣтницитѣ“, когото залавятъ съ свѣтилника въ рѫка, и го завеждатъ при епископа.

Този послѣдниятъ казва: „Той не го открадна, азъ му го дадохъ“. Това е единъ благороденъ примѣръ! Грѣшката на всички окултни ученици е тамъ, дѣто се ровите въ една малка погрѣшка на другитѣ, и казвате: „Защо да я направи?“ Съ погрѣшки ние не се занимаваме! Въ една окултна школа никога не се позволява да се занимаваме съ отрицателнитѣ качества на другитѣ! И, ако дойде нѣкой да ти се оплаква, че сѫ го обрали, извади отъ джоба си, и му плати. Кажи: „Колко ти взеха?“ — 500 лв. „Азъ плащамъ“. И въпросътъ се свършва. Отъ ученицитѣ въ тази школа искамъ: всички да изправите по този начинъ погрѣшкитѣ на другитѣ. „Да изправя погрѣшкитѣ на другитѣ! Че какъ да ги изправя?“ Какъ? Да не допущате тия отрицателни качества въ себе си. Никога не мисли за грѣшкитѣ на другитѣ, ако искашъ да се облагородишъ. Никога, абсолютно никога не мисли за хората! Сега, туй е за ученицитѣ въ школата, то не е за външния свѣтъ, За свѣта правилото е друго. Не прилагайте туй правило въ свѣта. Законътъ тамъ е другъ. Но онзи, който иска да бѫде ученикъ въ Христовата школа, абсолютно никога не трѣбва да се спира на грѣшкитѣ на хората. Тѣ ще дойдатъ, но никога не се спирайте на тѣхъ. Тъй и Богъ не се спира върху нашитѣ грѣхове. Той всѣки день твори нови нѣща. Ново твори. Сега, има миого хора, които се спиратъ на погрѣшкитѣ на другитѣ, и казватъ: „Това дали е право или не?“ Въ абсолютното право има само едно правило. И азъ желая всички вие да турите туй правило: да внасяте въ себе си всѣкога нѣщо ново, нѣщо добро. Изведнъжъ нѣма да станете съвършени ученици, азъ не искамъ туй отъ васъ, но да знаете да рѣшавате задачитѣ си, да бѫдете акуратни. По туй правило, колкото ви се даде, толкова, никога не отлагайте, никога не изоставяйте. Нѣмайте лошо мнѣние за себе си. Имай такова мнѣние за себе си, каквото Господь има за тебе. Ако кажешъ: „Азъ съмъ много лошъ“, и подразбирашъ, че Богъ те е направилъ такъвъ, много грѣшишъ. Пъкъ, ако разбирашъ, че си много мързеливъ, то е другъ въпросъ. Кажи: „Способенъ съмъ азъ да направя това, способенъ съмъ“.

И тъй, ще работите върху вашитѣ темпераменти: върху темперамента на главата си — нервния, върху сангвиническия темпераментъ, върху флегматическия и върху мотивния (холерическия) темпераментъ. И всѣкога ще разпрѣдѣляте енергиитѣ си равномѣрно. По този начинъ лицето ви ще почне да придобива правилна форма. Ония, у които темпераментитѣ се изопачаватъ, ще се появи асиметрия: пръститѣ се изкривяватъ, рѫцѣтѣ и краката почватъ да се изкривяватъ, става дисхармония въ проявяването на енергиитѣ.

И тъй, умътъ, сърцето и волята иматъ четири елемента, и съ тѣхъ ще трѣбва да работите. Ще вложите въ всѣка мисъль динамизъмъ (електричество), слѣдъ туй на тази мисъль ще дадете разширение, послѣ гѫстота (тяжесть) и най-послѣ сила на движение, или както азъ го наричамъ, растене. Функциониратъ ли по този начинъ вашитѣ темпераменти, всичко ще можете да извършвате. Не трѣбва само да посадимъ тия нѣща, но тѣ ще трѣбва да израснатъ, и да дадатъ своя плодъ. Нѣкои писатели пишатъ добрѣ, понеже тѣ сѫ вложили въ своята мисъль всички тия качества.

Умътъ е героятъ, сърцето е героинята, а дѣтето, родено отъ тия герои, е подобно на бащата и майката. Когато азъ говоря за волята, подразбирамъ дѣтето на ума и сърцето. Азъ съмъ забѣлѣзалъ, често, слѣдъ своитѣ недѣлни бесѣди, слѣдъ като съмъ проповѣдвалъ нѣкоя хубава бесѣда, двама души спорятъ, каратъ се за нѣщо и казвамъ: ето какъ сѫ разбрали бесѣдата. Единиятъ се докачилъ, и другиятъ се докачилъ. А, като кажатъ: „Отлична бесѣда“, и не се каратъ, тѣ тогава сѫ я разбрали добрѣ. Но, щомъ се скаратъ двамата, тя не е отлична. Ако двама души се скарватъ, тази бесѣда не е първостепенна.

Та, пѫтьтъ, по който ще вървите, е пѫть на трудъ и постоянство!

Ще бѫда точенъ, имамъ само още 5 минути врѣме. Тогава, ще свържите двѣтѣ бесѣди: прѣдишната бѣше за спане, ядене и работа, а тази бесѣда е за вашия умъ, за вашето сърце, за вашата воля, и за темпераментитѣ.

Сега, ще ви задамъ една задаяа: всѣки отъ васъ да напише по 10 реда, върху темата. „Кой е най-добриятъ умъ?“ Всѣки да напише туй, което разбира, споредъ него. И послѣ ще ви оставя, васъ ученицитѣ, сами да си го разкритикувате. Ще има едно или двѣ събрания, ученицитѣ да си разкритикуватъ туй, което сѫ написали. И, тъй, темата е: Кой е най-добриятъ умъ, или кои сѫ качествата на най-добрия умъ? То е много ясно. Умътъ нали го уподобихме на героя? Ще опишете ума тъй, както единъ авторъ описва главнитѣ качества на героя. Умътъ и героятъ — сѫ подобни. Сега, онѣзи отъ васъ, които могатъ да напишатъ това, слѣдующиятъ пѫть ще донесатъ листчетата си, и отъ всичко туй, което сте написали, ще извадимъ есенцията — какво мислите вие за ума, и ще дойдемъ до нѣкакви правила — какъ трѣбва да се възпитава ума. Всѣки ще напише, безъ да чете на другъ написаното. Ще напишете 1/2 листъ, 10 реда, безъ да си туряте името. Ще прочетемъ, кой какво мисли за „най-добрия умъ“. Ще имаме едно упражнение, и тогава ще задължимъ едного отъ васъ, който е най-способенъ, да извади есенцията отъ всички тия мисли, и да наирави едно общо описание, резюме, за най-добрия умъ.

Т. м.

(Любовъта е изворъ).

8 ч. в.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...