Jump to content

1922_03_02 Тритѣ методи на природата


Ани

Recommended Posts

От томчето "Окултни лекции"
14 лекции на общия окултенъ класъ, 1-ва година (1922),
Пѫрво издание София, 1922 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Тритѣ методи на природата.

2 школна лекция на общия окултенъ класъ

2. III. 922. четвъртъкъ 7—81/2 ч. в. Ст. София.

7 — 7. 15 мълчание.

Т. м.

Ще направя нѣколко кратки бѣлѣжки върху природния методъ за работа. Всѣко начинание въ живота трѣбва да започва съ ония методи, които природата употрѣбява. И учепицитѣ на Божественото учение сѫ длъжни да изучаватъ тия методи. Нищо не може да ги извини. Всѣки, който е влѣзалъ въ това учение, и у когото се е пробудило туй съзнание, ако каже: „Азъ не зная, азъ не разбирамъ, менъ не сѫ ми обяснили това“, и т. н. тия нѣща не го оправдаватъ. Защото и дѣцата, въ сегашно врѣме, отъ 1 отдѣление знаятъ каква е тѣхната програма въ училището, а съврѣменнитѣ културни хора не знаятъ каква е тѣхната програма. Попитайте когото и да е отъ тѣхъ, каква е специалната му програма, защо е дошълъ на земята, той само ще си подигне рамѣнѣтѣ. Всѣки си има специална програма.

Природата е разпрѣдѣлила врѣмето на три категории: врѣме за почивка, въ което влиза съня, врѣме за ядене и врѣме за работа. Тѣ сѫ три естествени положения. Сега, съньтъ, самъ по себе си, и той има нѣколко категории: може съньтъ да е приятенъ, може да не е приятенъ; може да си отпочинешъ, може и да не си отпочинешъ въ съня. Въ яденето сѫщо; може добрѣ да си ялъ, може и злѣ да си ялъ; може въ яденето да придобиешъ сили, може и да не придобиешъ сили. И въ работата е сѫщото. Съньтъ спада къмъ една категория, той е физикоастралниятъ животъ на земята. Яденето е чисто физическиятъ животъ на човѣка на земята, а работата, това е умствениятъ животъ на човѣка. Спането е необходимо за тониране на човѣшкитѣ енергии. Само въ врѣме па сънь, въ сънно състояние, човѣкъ добива своитѣ енергии. Въ сънь добиваме енергии. Прѣчистване на тѣлото става въ съня. Яденето е процесъ, да се турятъ тия енергии въ дѣйствие. Работата е използуване на придобититѣ вече енергии. И слѣдователно, споредъ това разпрѣдѣление, (I правило за съня) когато човѣкъ отива да спи, той трѣбва да отива съ една приятна мисъль, да му е приятно, че отива въ другия свѣтъ. Съзнанието минава отъ едно състояние въ друго. И, ако бихте имали възпитания умъ на единъ адептъ или на единъ светия отъ I степень, съньтъ ви, това щѣше да бѫде едно отъ най-приятното ви развлѣчение, една отъ най-приятнитѣ почивки. Сега, често ние отиваме да спимъ, когато стомахътъ ни е пъленъ, възприета е нѣкоя мѫчносмилаема храна, и тогава въ стомаха навсѣкѫдѣ има борба, има излизане и влизане въ тѣяото, ние се обръщаме на гърба, мѫчимъ се, станемъ, пъшкаме, охкаме, и, едва нѣкой заспи къмъ 12 ч., а нѣкои къмъ два часа, и послѣ казватъ: „Не мога да спя“, а не се запитва, защо не може да спи. На другата вечерь, пакъ по сѫщия начинъ, той се е наялъ съ мѫчносмилателна храна, и пакъ цѣла нощь не може да спи. И казва: „Не ми върви, нѣкакви дяволи има въ тази кѫща“, или „еди-кой си дошълъ“, че затова не можалъ да спи. Не, не, причината не е тамъ. Нечистиятъ въздухъ може нѣкой пѫть да е причината, но главниятъ факторъ, това е храната въ стомаха. Сега, вие ще кажете: „Това сѫ маловажни работи.“ Не, не, всѣки единъ ученикъ трѣбва да започне отъ маловажнитѣ работи. Именно, защото тѣ сѫ маловажни, тѣ сѫ най-важни. И тъй, първото правило за единъ ученикъ на окултизъма е: да се нахрани вечерно врѣме прѣди да е залѣзло слънцето. Правилото е така. Може да се нахрани и когато слънцето залѣзе, но най-добриятъ методъ е, когато слънцето е на височина два метра прѣди да е залѣзло, ти да си приелъ своята вечеря. Тъй правятъ птичкитѣ, които живѣятъ най-разумния животъ. А другитѣ животни, бухалитѣ, прилѣпитѣ и тѣмъ подобнитѣ, които излизатъ вечерно врѣме, тѣ се хранятъ и въ 7, 8, 9, 10, 12 и въ 2 часа, докато изгрѣе слънцето. Щомъ изгрѣе слънцето, всички се скриватъ въ дупкитѣ си, и си почиватъ. Слѣдователно, (I правило за хранене) ще се хранишъ вечерно врѣме прѣди да е залѣзло слънцето, а сутринь никога нѣма да ядешъ прѣди да е изгрѣло слънцето. Значи, сутринь най-малко 1/2 часъ слѣдъ изгрѣва му, ще се нахранишъ. Това е правилото на единъ човѣкъ, който иска да живѣе единъ естественъ животъ, съобразно законитѣ на природата. Това сѫ правила за онѣзи, които искатъ да бѫдатъ ученици. Пъкъ има ученици, слушатели, които казватъ, че ние имаме условия, но еди-кой си авторъ тъй казалъ. Азъ казвамъ: авторътъ е великата природа! Тогава вие може да кажете: „Ама досега, като сме имали такъвъ методъ, да се върнемъ ли?“ Сега, когато полагаме единъ принципъ, ние нѣмаме прѣдъ видъ вашитѣ стари навици, ние просто поставяме единъ принципъ — като искаме да живѣемъ правилно, какъ трѣбва да се хранимъ? Сега ще мина къмъ храненето. Колко пѫти трѣбва да се храни човѣкъ на день? Цѣлиятъ културенъ свѣтъ е раздѣленъ въ възгледитѣ си по отношение на храната. Едни подържатъ: въ 24 часа човѣкъ да се храни единъ пѫть, и го прилагатъ; други подържатъ — само два пѫти: обѣдъ и вечерь; трета категория подържатъ три пѫти: сутринь, обѣдъ и вечерь; и четвърта категория подържатъ, че трѣбва да се яде на день четири пѫти. Сега, въ България въобще, три пѫти ядатъ на день: сутринь, на обѣдъ и вечерь. Правилото при яденето е: никога не яжъ, ако нѣмашъ разположение. Правилото ще го туришъ само при случая: като станешъ сутринь и усѣщашъ гладъ, нахрани се, ако не, не яж. На обѣдъ, ако усѣщашъ гладъ, нахрани се, ако не, не яжъ, и вечерь сѫщо. Ще ядешъ, ако имашъ разположение, не само разположение на апетита, а да усѣщашъ удоволствие при яденето. И ап. Павелъ казва: „Яжте, пийте и благодарете“. А азъ се изразявамъ: да ядешъ съ любовь, да обикнешъ храната, и тогава тази енергия се привлича въ организма, защото храната е жива, и тия частици, слѣдъ като влѣзатъ по закона на любовьта и ги здъвчеме, живата енергия отъ тѣхъ се влива въ нашия организъмъ и го обновява. Обаче, ако ние нѣмаме разположение, образуватъ се течения — крѫгообразни, конусовидни, елипсовидни, послѣ хиперболични, и тия течения почватъ да се вълнуватъ, и става изтичане на енергията. (II правило за хранене). Първото нѣщо: учеиикътъ нѣма право да се гнѣви на трапезата. Забранено е въ природата при ядене да се гнѣвимъ. На човѣка абсолютно е забранено при ядене да се гнѣви. Туй го запишете! За обикновенитѣ хора, може да се гнѣвятъ, колкото искатъ. Забѣлѣзва се у кокошкитѣ и у други животни, когато ядатъ има мушкане, но за разумнитѣ, на трапезата, да се гнѣвятъ, не е позволено. Защо не е позволено? Азъ ще ви кажа защо. Казва Христосъ: „Азъ съмъ живиятъ хяѣбъ, слѣзналъ отъ небето, и всѣки, който ме яде, ще бѫде живъ“. Е-е, ако този, който е слѣзналъ отъ небето на твоята трапеза да ти даде животъ, ти го дава, имашъ ли право да се сърдишъ? Абсолютно никакво право! И азъ турямъ туй, като правило за въ окултната школа. Това е едно отъ правилата, и всѣки, който го прѣстѫпи, отварятъ вратата и му казватъ: „Г-не, излѣзъ!“ Два пѫти като прѣстѫпи туй правило, изключватъ го изъ класа навънка. Та, сега вие искате да бѫдете ученици, но, ако прѣстѫпите това правило, ще ви изключатъ. Не само нѣкой да седне привидно. Не, не, по сѫщество ще седнешъ, абсолютно разположенъ, всичко да бѫде отворено у тебе, да бѫдатъ отворенп умътъ и сърцето ти, и ти, като ученикъ, да благодаришъ на Бога, че по благодать си дошълъ въ туй училище. То е разбиране! И, ако вие не започнете отъ тамъ, вие не може да се облагородите. Ако туй правило не го приложите въ дома си, за себе си, вие никога не може да дадете туй възпитание на дѣцата си. (III правило за хранене). Послѣ, на ученика на една окултна школа не му се позволява да яде бързо, абсолютно е забранено! Яденето е една велика благородна работа, ще я свършишъ по всичкитѣ правила. Никаква бързина! На двѣ — на три, не! Ти ще седнешъ, тя е една отъ най-великитѣ работи, и ще я свършишъ тъй, по правилата. Колко минутн ще ядешъ? 15—20 мин. ще ядешъ, но полека и абсолютно нѣма да бързашъ. Тя е сериозна работа. И туй правило турете. Достатъчно е два пѫти да ядете бързо, да ви покажатъ вратата навънка. И азъ ще ви кажа защо не успѣвате въ християнството. Тази е една отъ причинитѣ, но не и единствената. (Четвърто правило при хранене). Никога не е позволено на ученикъ отъ окултната школа да прѣяжда. Ако два пѫти прѣядете, пакъ ще ви покажатъ вратата навънка. Тъй, абсолютно никога не се позволява да прѣядешъ. Защото, яденето е математически опрѣдѣлено, ученикътъ трѣбва да знае, колко му трѣбва, толкова да яде, нито една хапка повече. Като дойде до една мѣрка, тя е слѣдующата: като усѣти, че му е най-приятно яденето, да спре тамъ. По-нагорѣ да не отива, тамъ да се спре. То е едно отъ правилата — да се спре при тази най-сладка хапка. Спрете ли се тамъ, въ васъ се набира една енергия, възходяща, разширяваща и казвате: „Много хубаво се нахранихъ“. Тази енергия гради въ васъ, твори, и тогава и на работата си, навсѣкѫдѣ, каквото пипнете, всичко ви върви, иде ви отрѫки.

Сега, третата категория. При работата има три отдѣла: работа физическа, духовна и умствена. Тѣ сѫ три категории, които сега засѣгатъ живота на ученицитѣ въ една окултна школа. I. Правило (за работа) Ученикътъ нѣма право да прави различие между физическата, умствената и духовната работа. Да каже: „Тази работа не струва“. За него физическата, умствената и духовната работа трѣбва да бѫдатъ еднакво важни. Направи ли той най-малкото различие, че едната работа седи по-високо отъ другата, двѣ такива погрѣшки, и му показватъ пѫтя навънка. За него физическиятъ, умствениятъ и духовниятъ трудъ трѣбва да бѫдатъ свещени. Ученикътъ трѣбва да знае, че физическиятъ трудъ е единъ методъ при работата, да възприемаме енергиитѣ отъ земята. Когато обработваме земята, едноврѣменно става обмѣна между нашето тѣло и силата на земята. Слѣдователно, чрѣзъ краката си възприемаме енергията. И ето защо, когато човѣкъ работи физически, поритѣ на неговитѣ крака духовно трѣбва да сѫ отворени, за да може тази енергия да циркулира правилно прѣзъ тѣлото. Когато работи духовна работа, понеже тогава се засѣга човѣшкото сърце, тогава неговото сърце трѣбва да бѫде отворено.

А при умствената работа, тамъ умътъ трѣбва да е отворенъ, т. е. мозъкътъ да е въ такова състояние, че да може да възприема.

Сега, тия правила азъ ги казвамъ само на онѣзи, които иматъ желание. Законътъ е такъвъ. Всѣки ученикъ, който влѣзе въ школата, трѣбва самъ да си наложи отъ обичь, отъ любовь да може да извърши туй. Веднъжъ дадешъ ли обѣщанне на себе си, изпълни го! Бѫди вѣренъ на себе си! Човѣкъ нѣма право да лъже себе сл. Имашъ ли едно обѣщание въ себе си — изпълни го! Никой да не те знае, но прѣдъ себе си бѫди вѣренъ, изпълни го! Защото, ако тия правила не ги приложите, отъ васъ никакви окултни ученици не може да стане.

Защото, не е въпросътъ човѣкъ само да яде, не е въпросьтъ и само да работи. Да кажемъ, че вие ядете нѣкоя кокошка. Азъ да ви приведа слѣдующето изяснение. Азъ съмъ рѣшилъ, изпитъ нѣма да държа вече прѣдъ васъ, и за въ бѫдеще нѣма да позволявамъ никой отъ васъ да ме изпитва. Нѣма да позволимъ. Който наруши правилото, съобразно окултното учение ще му покажемъ пѫтя навънка, безъ разлика. Въ недѣлнитѣ си бесѣди, тамъ е общо, азъ съмъ другъ, но дойде ли до учението, не може така. Въ недѣля може, ако искате да играете на моята проповѣдь, но дойде ли до окултното учение, работата е опасна. И азъ една вечерь ще ви дамъ единъ примѣръ, какво могатъ да направятъ окултнитѣ сили. Ще ви дамъ тукъ примѣръ на нѣкои отъ васъ, че послѣ, ако ви отърва, пакъ постѫпете тъй. Писанието казва тъй: „Богъ е огънь всепояждающъ“, Кога? Когато ти проповѣдватъ урокъ, и ти си въртишъ главата навсѣкѫдѣ. Той е огънь всепояждающъ, и когато казва нѣкому да изпълнява волята му, а той каже: „Азъ имамъ особено мнѣние“, Богъ се проявява такъвъ. Сега, ако искате да бѫдете ученици, вие сте свободни, да приемете или не, но ако приемете и не изпълните, никаква любовъ нѣмате. Любовъта е това, да знае човѣкъ отъ любовъ да учи, да слуша, да възприема Божественото учение, и да го прилага. Това наричамъ азъ Любовъ. То не е зарадя менъ, то е заради васъ: ако го приложите, вие ще се ползувате, и за въ бѫдеще вие ще имате нужда отъ него.

Сега, ако на васъ ви дадатъ хубаво опечена кокошка, добрѣ, но тази кокошка е прѣстояла малко и почнала да мирише. Хубаво опечена е, и вие ядете и казвате: „Вкусно ядене, хубаво се наядохъ“, но слѣдъ единъ часъ почне нѣщо да се прѣвръща, почнатъ да се образуватъ газове, да се прѣвивате, и току вижъ, всичкото ядене почне да излиза прѣзъ устата навънъ. Питамъ: Туй ядене на мѣсто ли е? Хубаво ли е? Сега, приведете по аналогия това къмъ духовната работа. Нѣкой пѫть казваме: „Да се обичаме“. Повикатъ те на трапезата, пъкъ те нахранятъ по духовенъ начинъ, казвашъ: „Този братъ е отличенъ, пъленъ е съ любовъ, ама мисли...“! Хубаво, но слѣдъ единъ часъ пакъ започне нѣщо да става у тебе, този обѣдъ на мѣсто ли е? Повика те нѣкой, че те нахрани умствено, отлично те нахрани, но слѣдъ единъ часъ пакт ти се повръща. Тия яденета на мѣсто ли сѫ? Не сѫ. Това е хабене на енергията. Когато човѣкъ яде, той трѣбва да усѣща една лекота въ стомаха си. Слѣдъ като се е наялъ, той трѣбва да усѣща една лекота, стомахътъ му трѣбва да работи, като една отлична машина: само така се е наялъ духовно. Сърцето да работи, да създава едно приятно разположение на неговия умъ. Сега, не взимайте ония състояния, които вие често имате, че сѫ отъ учението. То е вънка отъ училището. Човѣкъ трѣбва да се бори, а страданието - то е вънъ.

Слѣдъ като е училъ ученикътъ въ едно окултно училище, учителитѣ го пращатъ навънка въ свѣта. Ще му дадатъ едно прѣдметно учение, да видятъ какъ ще разрѣши закона, тогава ще дойдатъ мѫчнотнитѣ. Нѣкой, като слуша, казва: „Мѫчнотии нали ще има?“ Чакай, слѣдъ като учишъ. тогава ще дойдатъ мѫчнотии, инакъ нѣма да знаешъ какъ да се справишъ съ тѣхъ. Защо ни сѫ мѫчнотии? Нима има полза, ако нашарятъ нѣкому задннцата съ 25, и послѣ му даватъ лѣкъ да мине? Като ученикъ, каква полза да го шарятъ? Нѣма смисълъ. Ще каже нѣкой: „Той е страдалъ“. Страдалъ, но безидейно. Ако нѣкой човѣкъ е билъ боленъ, и искатъ да го биятъ, а зарадъ него биятъ тебе, и ти се въодушевлявашъ, че те биятъ и казвашъ: „Отървахъ единъ братъ“, това има смисълъ. Та, всичко въ нашия животъ трѣбва да се обуславя разумно.

При какви обстоятелства е говорилъ Христосъ? Вземете Неговата притча за сѣятеля. При притчата за сѣятеля, Той е говорилъ на земледѣлци, въ една мѣстность, дѣто сѫ живѣли земледѣлци. Тамъ е говорилъ Той за най-добрия методъ да се сѣе сѣмето — физически, умствено и духовно, и имъ е обяснявалъ условията. Еднитѣ условия обяснилъ така: едно сѣме паднало край пѫтя, друго между трънетѣ, третото на каменистата почва, и най-послѣдното на добрата почва, което дало 30, 60 и 100. Обясненията сѫ за тия земледѣлци. Послѣ, като билъ при онѣзи рибари, тѣмъ не е говорилъ за сѣмето, на рибаритѣ. Той е говорилъ за мрежи. А сега, тѣзи взели, каквото Христосъ е говорилъ на земледѣлцитѣ и на рибаритѣ и го размѣсватъ — риби и жито, и казватъ: „Тъй казалъ Христосъ“. Не, не, Христосъ е говорилъ много умно, и на мѣсто е говорилъ, а ние сега взимаме и размѣсваме думитѣ: туй казалъ, това — онова, и мислимъ, че сме обяснили нѣщо. Това не е обяснение! Този неводъ* какво означава? Послѣ, Христосъ казвалъ притчата за угощението. Нѣкѫдѣ Той засѣгалъ и търговцитѣ. Три категории хора се засѣгатъ, на които Христосъ е говорилъ. Първиятъ, който са купилъ нива, вториятъ, който купилъ 5 чифта волове и третиятъ, който се оженилъ. Всѣка притча е за особена категория хора. Ако вземете притчитѣ на Христа, Той опрѣдѣля коя притча, на кое съотвѣтствува, и какви принципи обяснява въ живота. Какво означава живота? Нивата означава човѣшкото тѣло. Ти си дошълъ на земята, купилъ си нивата, нали? Колко чпфта волове е купилъ той? Какъ пише тамъ? Петь чифта, нали? И послѣ, другиятъ, който се оженилъ. Значи, какво е състоянието му? Нивата съотвѣтствува на съня, воловетѣ съотвѣтствуватъ на яденето, женидбата съотвѣтствува на работата. Разбирате ли! Тъй седи тази притча, да се обясни принципално. Нивата — то е почивката, ти трѣбва да си ночиналъ хубаво, единъ добъръ сънь да си спалъ, много хубавъ, и като станешъ, ще нахранишъ 5 чифта волове — яденето е то: и слѣдъ туй, женидбата означава работата, вѫтрѣшната страна. Христосъ е говорилъ на единъ окултенъ езикъ на онѣзи ученици, какъ да разпрѣдѣлятъ работата сами на земята. Той внесе ново гледище, и засѣгна този окултенъ въпросъ. Та, ако дойде сега да проучимъ Евангелието, ще го проучимъ по единъ окултенъ начинъ. Азъ се отклонявамъ отъ главния въпросъ. Щомъ дойдемъ до притчитѣ, тамъ може да се яви споръ. Трѣбва да се намѣри въ какво съотношение седи тази притча съ други притчи. Тѣ сѫ все символи, наредете ги, и тогава ще се яви разгатването. Значи, работата — физическа, умственаи духовна, трѣбва да се извършва съ любовъ. Това е едно вѫтрѣшно упражнение за ученика. И тъй, имаме три подраздѣления, съ които трѣбва да се справяме: съньтъ, яденето и работата. И, ако вие внесете този новъ методъ за работа, много отъ сегашнитѣ болести, тази неврастения, която имате, тия неразположения, всички тия нѣща ще почнатъ постепенно да се чистятъ. Ние ще имаме една по-голѣма свѣжесть, по-голѣма радость на ума, по-голѣма бодрость, издържливость, животътъ ще бѫде по-продължителенъ и приятенъ, и много отъ сегашнитѣ мѫчнотии ще се прѣмахнатъ. И тогава, вие като излѣзете, зная, че пакъ ще дойдатъ вашитѣ приятели, старитѣ ви приятели, които сѫ ви учили, и ще ви кажатъ слѣдующето: „То може, ама още не му е дошло врѣмето, и понеже вие сте стари, това е за младитѣ“. А младитѣ ще кажатъ: „Ние сме още млади, по-нататъкъ, да си поживѣемъ малко, че като остарѣемъ, тогава“. Тогава ще дойдемъ до положение да почнатъ всички да се отричатъ. Може, не е на сила, но онзи, който иска да бѫде ученикъ, и иска да разбира, безъ тия правила по окултизъма, безъ тия елементарни правила, по-нататъкъ никакъвъ резултатъ не може да постигне. Ще имате резултати обикновени, малки. Ти онова правило знаешъ ли? Евангелието казва: „Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото, и невѣрниятъ въ малкото е невѣренъ и въ многото“. Като прѣстѫпите една отъ малкитѣ заповѣди, ще кажете: „Тази е много малка заповѣдь: ние имаме по-велики“. За любовъта, за вѣрата и за надеждата, да се реализиратъ отчасти тия работи, трѣбва изпълнение. Ако вие нѣмате сили да изпълните една малка заповѣдь, като яденето, спането, работата, всички други заповѣди ще изпълните все по сѫщия начинъ. Спането не го създадохме ние, яденето не го създадохме ние, работата не я създадохме ние. „Отецъ ми“, казва Христосъ, „още работи, и азъ работя“. И азъ казвамъ: и какъ работи Господь, знаете ли какъ работи! Тъй щото, това сѫ постановления чисто Божествени, и ако ние ги въздигнемъ, Господь ще ни благослови. Ако ние ги прѣнебрѣгнемъ, тогава и живата природа и тя си има наказания. Знаете ли какво правятъ майкитѣ? Пратите вашето дѣте да изпълни нѣкоя работа, то не я извършило, тогава на другитѣ дѣца давате по една ябълка, на него - не: може слѣдъ единъ часъ, два часа да му дадете, но най-първо нѣма да му дадете сѫщия приемъ. Това правятъ умнитѣ майки, а много мѫдритѣ майки ще кажатъ: „Хубаво, мама да му прости“. Много мѫдритѣ всѣкога прощаватъ, а умнитѣ понашарватъ по малко. Та, ние съврѣменитѣ хора, колкото грѣшимъ, искаме въ свѣта да нѣма наказания, а напротивъ, колкото по-малки наказания искаме, толкова по-голѣми идватъ. Казватъ: „А, страдания да нѣма“, и всички искаме да се прѣмахнатъ, но колкото по-вече го искаме, толкова тѣ идватъ повече. Защо? Казва майката: „Кѫдѣ се бави, азъ ти казахъ слѣдъ единъ часъ да се върнешъ?“ Ама азъ имахъ другарчета. „Кой е по-горѣ, тѣ или азъ?“ Та, и ние ще кажемъ: „Свѣтътъ е тъй.“ Господь ще каже: „Свѣтътъ ли седи по-горѣ или азъ?“ Не общественото мнѣние или авторитетътъ на нѣкой си, но какво е казалъ Господь вѫтрѣ въ природата, на първо мѣсто е то.

За всинца има едно правило: никаква критика, никакви такива: „азъ съмъ на особено мнѣние“. И за менъ и за васъ, нѣма двѣ мнѣния. Само по единъ начинъ може да се изпълни Волята Божия! И то разуменъ начинъ. (II правило за съня). Спането може да става само по единъ начинъ. Какъ? Като си лѣгнешъ на лѣвата или на дѣсната страна, до сутриньта да не се обърнешъ. Тъй, като си лѣгнешъ на едната страна, да нѣма никакво хъркане, дишането да бѫде плавно и тихо, да мислятъ, че си умрѣлъ, а като почнешъ да хъркашъ, то не е спане. Тихо и мирно ще спишъ. То е божествено. Казва нѣкой: „Азъ на гърбъ не мога да спя, а на корема си спя“. Не, не, най-хубавото спане е на дѣсната страна, срѣдно спане, срѣдна хубость е спане на лѣвата страна, лошото спане е на гърба, а който иска да оре — да спи на корема си. И тъй, ще туримъ мисъльта, та, като дойде да четемъ Божествения законъ, да туримъ тази мисъль въ ума си, и тогава да знаемъ, че сме спали хубаво. Вие може да прѣброите прѣзъ годината колко вечери сте спали хубаво, и ще имате понятие за вашия прогресъ нагорѣ. Туй е дресиране или възпитание на човѣшката воля. Отъ тамъ трѣбва да започнете. За ученицитѣ туй е много важно, не само за младитѣ, но и за старитѣ. Старитѣ ще кажатъ: „Ние, като дойдемъ втори пѫть“... Втори пѫть като дойдешъ... Не, не, сега е. По-добрѣ кажете си тъй: ,,Азъ не искамъ да го изпълня“, а не „втори пѫть“. Пъкъ, ако искате, и сега може да го изпълните, защото спане има и въ другия свѣтъ. Спане, почивка има и въ другия свѣтъ. Слѣдователно, ако тукъ си научилъ почивката и яденето, разбралъ си, че почивката може да бѫде съзнателна и несъзнателна. Ако тукъ знаемъ какъ да почиваме, и тамъ ще знаемъ, а ако тукъ не знаемъ какъ да почиваме и горѣ нѣма да знаемъ. Законътъ е все сѫщиятъ. Тѣзи нѣща сѫ само по аналогия. Ще кажете: „Спане?“. Тамъ, дѣто човѣкъ се е пробудилъ, нѣма сънь, а има почивка. И тьй, сега ще вземете тия три подраздѣления: спане, ядене и работа. Сега, който идва тукъ, ние не му налагаме, но който е дошълъ, който се ангажирва веднъжъ, трѣбва да изпълни! Онѣзи, които не сѫ готови да изпълнятъ, по-добрѣ да се откажатъ. За нѣкои, недѣлнитѣ бесѣди сѫ достатъчни. И ще ви кажа защо именно въ класа тѣ не трѣбва да присѫтствуватъ. Азъ да ви обясня. Защото, ако влѣзете въ единъ класъ, колкото души и да сѫ 5, 10, 15, 100, 200, ако тия ученици искатъ да изпълнятъ извѣстна работа, а вие останете на особено мнѣние, вие сте като единъ червей, който разяжда този органъ. Тогава, защо да ставате тоя червей, да разрушавате туй дѣло? Който не може да изпълнява, ще каже за другитѣ: „Той говори, но не може да изпълнява“. Който казва тъй, да не дохожда да слуша тия работи. Ама ще кажете: „Азъ да ги слушамъ“. Може да ги слушате, но нѣма да влизате вѫтрѣ. За туй всѣкога се раждатъ извѣстни дисхармонии. Дойде нѣкой, иска нарядъ, но този, който не може да изпълнява този нарядъ, да не иска, защото въ притчата се казва: ,,По-добрѣ е да не обѣщавашъ“. Щомъ обѣщаешъ, трѣбва да го изпълнишъ, пъкъ ако не искашъ да изпълнишъ, не обѣщавай. Обѣщаешъ ли веднъжъ прѣдъ себе си, постарай се да го изпълнишъ. Та, онѣзи отъ васъ, които оставатъ за ученици, азъ искамъ да бѫдете изправни, и ще се измѣнятъ малко характеритѣ ви. Само тогава може да се измѣнятъ и законитѣ. Ще кажете: „Духътъ ще ни измѣни“. Ама знаете ли вие методитѣ на Духа? Духътъ, когато иска да измѣни човѣка, туря го въ училище. Тия гимназии, университети сѫ направени все отъ Божия Духъ. Или ще кажете: „Тамъ сѫ дяволитѣ“. Не, не, то не е свѣтско, то и дяволи има, но и Божиятъ Духъ работи тамъ, Той рѫководи живота. И сега нѣкой казва: „То е свѣтско учение“. Не, ние трѣбва да го свършимъ. Нѣкои ученици влѣзатъ, напущатъ училището. Не, не, влѣзешъ ли въ уииверситета, ще го свършишъ. Послѣ може да захвърлишъ дипломата, но свърши, то е характеръ! Или кажешъ: „Азъ ще свърша 1-ви класъ“ — свърши го: послѣ, като влѣзешъ въ втори класъ, кажи: ,,Ще го свърша“ и свърши го. Послѣ, пакъ си помисли и кажи: „И трети ще свърша“ и свърши го. Другата година пакъ тъй кажи, и така ще свършишъ цѣлата гимназия. Не обѣщавай изведнъжъ всичко, но по малко. И сега дойдатъ нѣкои, дадатъ обѣщание: дадете ли обѣщание, свършете го за васъ самитѣ. Така щото единъ день, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще намѣрите вашия пѫть посланъ само съ неизпълнени обѣщания. Вие ще се намѣрите, като единъ човѣкъ, на когото му събуватъ обущата, и го поставятъ на такива остри камъчета, да ходи босъ. Всички ваши обѣщания ще бѫдатъ такива камъни, ще ходите и ще усѣщате бодежи на краката. Туй не е само форма, а de factum тъй ще го намѣрите. Та, сега, като ученици, ще се стараете да сте изправни, защото у Бога измѣна нѣма. А кой каквото прави, това и ще намѣри. Ако изпълнявате всичко, каквото Богъ изпълнява, то, като влѣзете въ другия свѣтъ, ще намѣрите единъ пѫть само съ рози посланъ. Защото всичко, което вие обѣщаете и изпълните, тамъ е величието на всѣки единъ човѣкъ — да изпълни обѣщанията, които е далъ на себе си: не каквото азъ ви казвамъ, а каквото вие сте обѣщали. Ако туй, за което азъ ви говоря, вие го започнете, и слѣдъ 1—2 мѣсеца кажете: „Тази работа не е заради мене“, това не е добрѣ. И тъй, тогава ние ще разграничимъ всинца ви, азъ ще ви разгранича на петь класа. Въ тази школа, сега, на 5 класа ще ви разгранича — мѫже и жени. Всѣки единъ ученикъ трѣбва да знае въ кой класъ влиза. Сега ще кажете: ,,Дали въ първи или въ втори ще съмъ“? Тия класове сѫ еднакви. Всѣки отъ васъ ще си избере единъ класъ, но като влѣзе ще го свърши! Разбирате ли! Влѣзете ли въ единъ класъ, всичкитѣ прѣдмети на класа ще проучмте хубаво, и теория, и опитъ. Та, като свършите първи класъ, ще ви питамъ: Втори класъ искашъ ли да свършишъ? Ще си помислите, дали да влѣзете въ втория класъ. Но като го приемете, пакъ ще го свършите. И тогава, като свършите 5-тѣ класа, ще ви дадемъ диплома, т. е. Братството ще ви даде диплома, че вие сте единъ отъ способнитѣ ученици. Тъй седи въпроса. Въ всѣка една окултна школа има и практически опити. Тамъ не е работа на хвалби. Тукъ казватъ: „А, азъ зная да свиря“. Хубаво, я му дайте цигулката. Всички ще се наредатъ и то, ще се наредатъ най-виднитѣ професори по музика, вторачатъ си очитѣ, и на ученика почне да му тупка сърцето. Ако е талантливъ, ще свири, но като дръпне единъ пѫть лѫка, учителитѣ ще разбератъ колко зпае да свири. Та, онѣзи, които ще ви изпитватъ, ще знаете, вѣщи сѫ всички. Послѣ, едно отъ правилата: нѣма да се интересувате кой въ кой класъ е. Правилото е да знаете само онѣзи, които сѫ въ вашия класъ, а такива въ други класове, абсолютно е забранено такова любопитство! Всѣки що знае само класа си, въ който той учи, нищо повече! Сега, не е необходимо да влѣзете въ класа. Вие може да мислите, че не трѣбва да влизате, че туй може да го придобиете и вънъ. И вънъ може да се придобие. Но, който рѣши, и млади и стари, да се стегне да учи. Тогава Богь на прилежнитѣ помага.

Азъ дадохъ едно мото на младитѣ, сега, ако младитѣ позволятъ, туй мото ще го дамь и на васъ, старитѣ. И азъ мисля, че тѣ ще позволятъ, то е слѣдующето: Безъ страхъ и безъ тъмнина! Безъ страхъ и безъ тъмнина. Тамъ, дѣто има страхъ, нищо не става, а тамъ, дѣто нѣма страхъ всичко става. Въ живота на ученика всичко, което става, трѣбва да стане безъ страхъ и безъ тъмнина, въ абсолютна видѣлина, това е то едно божествено правило за ученика. И тъй, туй сега е пропускътъ само на физическия свѣтъ. Който работи на физическия свѣтъ, трѣбва да бѫде безстрашенъ. Азъ ще обясня туй. Младитѣ казватъ: „Човѣкъ да бѫде смѣлъ“. Не, и смѣлиятъ човѣкъ е страхливъ. Затворете нѣкоя котка, най-първо тя е страхлива, почва да бѣга, но като я нашарите, тя става смѣла отъ страхъ, и се нахвърля. Тя е станала смѣла отъ страхъ. И сегашнитѣ хора всички сѫ смѣли, само отъ страхъ. Туй, дѣто хората искатъ да се осигурятъ, да си направятъ кжщи, това-онова, всички сѫ смѣли, но отъ страхъ. Туй не е „безъ страхъ“. Да. Само ученикътъ на окултизъма или християнинътъ въ пълната смисъль на думата, който казва че „въ Бога всичко е само добро“, може да бѫде безстрашенъ. Да знаешъ, че въ всички моменти на живота Богъ присѫствува на всѣко мѣсто: отъ нищо да на те е страхъ, понеже знаешъ, че Богъ царува навсѣкѫдѣ, не само знаешъ, но вѣрвашъ и опитвашъ. Въ момента, въ който се поколебаешъ —  страхътъ ще дойде въ душата ти. Слѣдователно, ако ученикътъ има страхъ, той е вънка отъ училнщето. У насъ нѣма „ако“. И Писанието казва: „Опитай и вижъ“. И пророкътъ казва: „Опитайте и вижте, че Господь е благъ“. Туй е едно изречение на окултната школа. Това е било учението на старитѣ пророци, които сѫ учили тия правила, и още по-високи правила изъ окултната наука.

Сега, достатъчно е.

Нека имаме пакъ една тайна молитва!

* * *

Сѫбота ще има зимна екскурзия. Всички да не идватъ. Правилото е: понеже сте ученици, ако нѣкои мислятъ, че може да се простудятъ, да не идватъ, само, които може да издържатъ. Пакъ ще вземете гюмчета, понеже тази екскурзия е много ранна, горѣ има снѣгъ, студеничко е. Има и прана, има и студеничко. Ако у васъ негативнитѣ мисли прѣодолѣятъ, не идвайте. Ако дойдете безъ страхъ — добрѣ дошли. Ако сте много смѣли, не ви искамъ. Ако идвате безъ страхъ и безъ тъмнина —  всички сте добрѣ дошли. Сега, опрѣдѣлете часа! 6.30 ч. с. при кладенчето. Съ тънки дрехи да не тръгнете, и съ тънки чорапи, но съ хубави, дебели чорапи, вълнени, послѣ и дебели дрешки. Да направимъ единъ опитъ. Кашлпцитѣ да оставимъ горѣ. До „малкия черни върхъ“ мислимъ да идемъ, на височияа до 1500 м., а може нѣкои да останатъ долу, ще има дежурни на 1200 м. Тамъ сега има снѣгъ най-малко до 1 м. дълбочина.

* * *

Сега, вториятъ пѫть положително ще се запишатъ онѣзи, които искатъ да бѫдатъ ученици на окултизъма, които искатъ да слѣдватъ въ класоветѣ. Тазп работа е сериозна, ще си обмислите. Ще слѣдимъ изпълнението, да видимъ резултатитѣ. Който рѣши, добрѣ: който не, нека си седи дома, да се занимава съ други работи. Но, който рѣши да слѣдва извѣстни правила, ще ги туримъ въ изпълнение, да видимъ има ли резултатъ. Споредъ тази теория ще опитаме резултатитѣ, другояче нѣма какъ. Ще си помислите сега, не отъ срамъ, ще помислите хубаво, и ако въ душата ви има безстрашие и нѣма тъмнина — елате, ако имате страхъ и тъмнина, не идвайте.

И още едно правило: да бѫдемъ откровени, чисти, да знаемъ, че като започнемъ една работа, за Бога я започваме, и като я започнемъ, да я свършимъ. Сега, тази работа за Бога я заночваме, и ще я свършимъ. Тази работа много малка ще бѫде, съ много нѣма да започнемъ.

Сега, ще спазвате свободата си. Първото правило на Любовъта е свободата: искамъ всички да бѫдете свободни. Всичко да рѣшите по закона на свободата, и каквото рѣшите, да го изпълните.

Мене ми се харесвате въ едно отношение, мога да ви похваля: азъ не обичамъ да хваля, но констатирвамъ факта, ще ви кажа, че единственото, което харесвамъ, то е дѣто стояхте на студено отвънка. Туй съмъ харесалъ въ васъ софиянци, и съмъ казалъ: отлична чърта е: които сѫ отвънка и които сѫ вѫтрѣ, отлично е, тази е единствената добра чърта, която имате. За друго не мога да ви похваля, но за туй не бихъ се срамувалъ да го кажа, може навсѣкѫдѣ да го кажа, не само на васъ, но и на другитѣ. Добра чърта е, отлична чърта е. Друго не мога да кажа.

Сега, ще използуваме магнетическитѣ сили на Витоша. Електричеството и магнетизмътъ, туй е най-хубавото за софиянци, и ние трѣбва да използуваме туй хубаво. Витоша е единъ богатъ магнитъ. И трѣбва да използуваме тия условия. Другитѣ ученици нѣматъ тая Витоша, и тя прѣдставя едно приятно развлѣчение за окултнитѣ ученици. Другитѣ ученици трѣбва да отидатъ много далечъ, пъкъ тукъ има хубави условия, дѣто могатъ ученицитѣ да се калятъ. Искамъ да направимъ тази екскурзия по всичкитѣ правила, да ги провѣримъ, и послѣ може да ги прѣдадете и на другитѣ.

Сега събранието е свършено.

_______________________

* Неводът представлява мрежена торба. С него се лови риба само в блатата. В Ев. на Матей, гл. 13, ст. 47, Христос сравнява Небесното царство с невод.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • Ани unlocked this тема

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...