Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1929_03_10 Лазаре, излѣз вънъ!

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 23 февруари 2017 - 03:47

От томчето "Учителю Благи"
Сила и животъ, XI серия, т.3,(1928),
Издание 1929 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

Лазаре, излѣзъ вънъ!

 

„Лазаре, излѣзъ вънъ“

 Иоана 11:43

 

„Лазаре, излѣзъ вънъ“! Това изречение има двоякъ смисълъ. Ако кажете на нѣкой вашъ познатъ, или на нѣкой вашъ приятель, които ви е дошълъ на гости, да излѣзе вънъ, той непременно ще се обиди. Кой се обижда? Обижда се само онзи, които разбира буквата на живота, т. е. само материалния животъ. Животътъ има троякъ смисълъ, или трояко проявление: материаленъ, духовенъ и Божественъ животъ. Подъ „материаленъ животъ разбирамъ външното изявление на живота, неговата външна форма, т. е. онзи животъ, който всички хора разбиратъ. Нѣма сѫщество на земята, което да не разбира материалната страна на живота. И най-малкитѣ животни разбиратъ тази страна на живота.

 

Другата страна на живота е духовниятъ животъ, който днесъ претърпява голѣма криза. Думата „духовенъ животъ“ губи вече своя смисълъ. Духовниятъ животъ представя капиталистъ, който е изгубилъ вече своето положение. Нѣма да мине много време, и тази дума въ български езикъ окончателно ще изгуби смисъла си. Тя вече е на фалиране. Тъй щото, когато се каже за нѣкой, че е духовенъ, всички се смѣятъ. Думата „духовенъ“ трѣбва да се замѣсти съ „съзнателенъ“. Казваме „съзнателенъ човѣкъ“ вмѣсто духовенъ“. Когато кажемъ, че нѣкой човѣкъ е съзнателенъ, това подразбира, че той има съзнание. Сѫщо така и думата „нравственъ“ или „мораленъ човѣкъ“ въ български езикъ е на фалиране. Следъ време тази дума напълно ще се замѣсти съ думата „економически условия“. И наистина, често слушате да се говори, че „економическитѣ условия“ на живота налагатъ това или онова. Тази дума замѣства думата „нравственъ, мораленъ“. Следователно, когато кажемъ, че моралътъ, нравственостьта налага нѣщо въ живота, ние имаме предъ видъ, че економическитѣ условия на живота го налагатъ. Това показва, че економията е стимулъ въ живота. Моралниятъ животъ подразбира економия въ постѫпкитѣ на хората. Кое е по-важно: економия въ живота, или економия въ постѫпкитѣ? По-важна и по-силна дума е економията въ живота.

 

Третата страна на живота е Божествениятъ животъ. Думата „Божественъ животъ“ днесъ е въ възходеща степень. Следъ сто години, тя ще стане обикновена дума, т. е. Божествениятъ животъ ще стане обикновенъ; повечето хора ще водятъ такъвъ животъ, именно. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ Божественъ животъ, защото той печели, а духовниятъ губи. Економията на живота печели, моралниятъ животъ губи. Съзнателниятъ човѣкъ печели, духовниятъ губи. Когато двама печелятъ, а единъ губи, тогава има култура въ свѣта.

 

Христосъ каза: „Лазаре, излѣзъ вънъ“? Какво е искалъ да каже Христосъ съ думитѣ „излѣзъ вънъ“? Само на съзнателния човѣкъ, който мисли и разбира, може да се каже „излѣзъ вънъ“! Безпредметно е да кажете на камъка да се махне отъ мѣстото си. Безпредметно е да кажете на дървото да се отстрани отъ пѫтя си. Само на съзнателния човѣкъ може да се каже: излѣзъ вънъ, махни се оттукъ, ела тукъ, иди тамъ и т. н. Всѣки другъ, който не разбира и не мисли, като чува тѣзи думи, ще се натъкне на редъ противоречия. Следователно, противоречията въ живота се дължатъ на неразбиране на нѣщата. Много отъ съвременнитѣ хора не познаватъ и не разбиратъ своитѣ интереси. Тѣ не разбиратъ економията на живота. Тѣ не разбиратъ и съзнателния животъ. Много хора гледатъ на нѣщата презъ пръсти, като онзи турски кадия, който могълъ да се подкупи съ нѣколко златни монети и съ гърне краве масло.

 

Единъ богатъ човѣкъ отишълъ при този турски кадия да разгледа дѣлото му. Преди да се разглежда дѣлото, богатиятъ извикалъ кадията настрана, далъ му десеть златни монети и казалъ: Ако решишъ дѣлото въ моя полза, ще ти донеса едно голѣмо гърне съ краве масло. Кадията не отговорилъ нищо, но като дошълъ редъ за дѣлото на богатия, той примрежилъ очи, направилъ се, че не чува обратната страна, и отсѫдилъ дѣлото въ негова полза. Обаче, богатиятъ билъ голѣмъ скѫперникъ. Когато трѣбвало да изпрати гърне съ масло на кадията, той се поскѫпилъ, досвидѣло му и затова напълнилъ гърнето съ старо, гранясало масло, а отгоре турилъ само единъ - два пръста прѣсно краве масло. Кадията срещналъ богатия клиентъ и го запиталъ: Защо унижи моето достоинство? За какъвъ ме мислишъ? — Ти самъ унижи своето достоинство, и то още като прие паритѣ. Сѫщо като кадията, много хора губятъ достоинството си, когато приематъ пари или гърне съ краве масло като подкупъ. Следъ това обвиняватъ другитѣ, че тѣ унижаватъ достоинството имъ. Кадията казалъ: Когато взехъ паритѣ, азъ повѣрвахъ и въ маслото. — Тамъ е погрѣшката ти. Ти повѣрва въ паритѣ, въ гърнето съ масло, а въ мене не повѣрва, затова и азъ те поставихъ на изпитъ, дадохъ ти добъръ урокъ. Ако не бѣхъ ти далъ паритѣ, ти нѣмаше да повѣрвашъ и въ маслото.

 

Питамъ: когато хората ви почитатъ за паритѣ, тази честь, тази почить на васъ ли се пада? На паритѣ е тази почить. Когато ви почитатъ за науката, за знанието, което имате, тази почить за васъ ли се отнася? Тя се отнася за знанието което имате. Когато ви почитатъ за високото обществено положение, което заемате, тази почить се отнася до службата ви, но не и до васъ. Когато изгуби паритѣ, знанието, високата си служба, съ тѣхъ заедно човѣкъ губи и почитьта на хората. И като изгуби всичко, той се сърди, обижда се, че хората не го почитатъ. Такова е било естеството на човѣка отъ памти-вѣка. Човѣкъ се е обиждалъ и въ рая даже. Докато не бѣха съгрѣшили, Адамъ и Ева живѣха въ рая. Щомъ съгрѣшиха, Богъ ги изпѫди отъ рая, като имъ каза: „Излѣзте вънъ“! Какво спечелиха като излѣзоха отъ рая? Тѣ се изложиха на голѣми страдания и смърть.

 

Христосъ каза на Лазаря: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Той каза на Лазаря сѫщитѣ думи, каквито Богъ каза на Адамъ и Ева. Думитѣ сѫ сѫщи, но смисълътъ имъ е противоположенъ. Думитѣ, които Богъ каза на първитѣ човѣци, означаватъ излизане отъ живота, а тия, които Христосъ каза на Лазаря, означаватъ влизане или въвеждане въ живота. Лазаръ бѣше съзнателенъ човѣкъ: той мислѣше, разбираше, чуваше всичко и само чакаше нѣкой да му каже да стане и да излѣзе вънъ. Той бѣше живъ, затова сполучи, придоби живота. Законътъ за сполукитѣ въ живота има две страни. Отъ човѣка зависи, коя отъ дветѣ страни ще хване. Мнозина изискватъ отъ живота или природата всичко. Тѣ очакватъ всичко на готово. Други пъкъ работятъ, правятъ усилия, и по този начинъ предразполагатъ природата да имъ даде това, което сѫ заслужили. Първитѣ седятъ на едно мѣсто, нищо не работятъ, никакви усилия не правятъ, а следъ това се чудятъ, защо нѣщата не ставатъ тъй, както ги желаятъ. Тѣ постѫпватъ споредъ разбиранията на турцитѣ, които казватъ: „Ако е късметъ, при краката ми да дойде!“ Правило е всѣки самъ да се стреми да постигне своитѣ копнежи и идеали. Христосъ каза на Лазаря: „Лазаре, излѣзъ вънъ“! Следъ това Той застана предъ гроба и следѣше, какво ще направи Лазаръ. Трѣбваше ли Лазаръ да чака да дойдатъ хора, да го дигнатъ за рѫцетѣ и краката и така да го изнесатъ вънъ? Ако очакваше на хората, Лазаръ и до днесъ щѣше да лежи въ гроба. Сега и вие се намирате при неблагоприятни условия въ живота, и Христосъ казва: „Излѣзте вънъ!“ Трѣбва ли, следъ като чуете тѣзи думи, да кажете: Господи, извади ме отъ гроба, извади ме отъ неблагоприятнитѣ условия на моя животъ. Кой извади Лазаря отъ гроба? Той самъ излѣзе. Други го туриха въ гроба, но той самъ излѣзе вънъ. Значи, други ще ви поставятъ въ мѫчнотиитѣ, а вие сами трѣбва да излѣзете отъ тѣхъ. Ако очаквате на онзи, който ви е поставилъ въ мѫчнотиитѣ, той самъ да дойде и ви извади отъ тѣхъ, дълго време ще чакате. Чуете ли гласа на Христа, Който ви казва да излѣзете вънъ, веднага излѣзте, моментъ не губете следъ Неговитѣ думи. Христосъ каза на Лазаря да излѣзе вънъ, и той самъ излѣзе.

 

И тъй, чуете ли гласа на Христа, който ви казва да излѣзете вънъ, веднага трѣбва да излѣзете. Вие не трѣбва да мязате на онѣзи деца, които се сърдятъ на майка си и на баща си и изискватъ отъ тѣхъ, тѣ да имъ се молятъ, да ги каратъ да ядатъ и т. н. Нѣкоя майка казва на детето си: Излѣзъ вънъ! То излиза вънъ, но се обижда, не иска вече да влѣзе, накърнило се неговото достоинство. И това дете седи вънъ, чака да дойдатъ майка му, баща му да го викатъ да влѣзе вѫтре да яде, да спи. Отде се яви това достоинство, това голѣмо величие въ малкото дете, че не иска само да влѣзе, докато не дойдатъ при него родителитѣ му, да го увещаватъ? И родителитѣ трѣбва да преговарятъ съ детето, да водятъ редъ дипломатически отношения, докато най-после го заставятъ да влѣзе вѫтре и да яде. Съ това, детето иска да имъ каже: Знаете ли, кой съмъ азъ? Може би това дете има право, може би то съзнава, че единъ день ще стане царь, или князъ, или друго нѣкакво величие. Възможно е и това, но възможно е туй дете единъ день да стане и простъ овчарь, или говедарь. Нѣма защо това дете да изисква почить отъ родителитѣ си, преди още да е станало нѣкакво величие. При това, ако детето е величие, и родителитѣ му, отъ които е дошло, не сѫ по-малки величия отъ него. Тогава, кой предъ кого трѣбва да отстѫпва? Все таки малкото величие днесъ се нуждае отъ грижитѣ и помощьта на по-голѣмитѣ величия.

 

„Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Кой и какъвъ бѣше Лазаръ? Защо Христосъ отиде, именно, при гроба на Лазаря, а не отиде на други гробове, да вика мъртвитѣ да излѣзатъ вънъ? По това време въ Израиль имаше само единъ човѣкъ, който, слѣдъ като умрѣ, още можеше да чува и да разбира, какво му се говори отвънъ. Този човѣкъ бѣше Лазаръ. Въ цѣлата еврейска история, отъ времето на Аврама до идването на Христа, само единъ евреинъ имаше способностьта и следъ смъртьта си да чува и да разбира, какво му се говори. Това състояние окултиститѣ наричатъ „четвърто посвѣщение“. Когато Христосъ дойде на земята, Той искаше да провѣри този законъ, затова отиде при гроба на Лазаря и извика: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ И действително, въ отговоръ на тѣзи думи, Лазаръ излѣзе отъ гроба. Които не разбиратъ този законъ, ще кажатъ, че тази работа била нагласена. Какъ я нагласили? Христосъ казалъ на Лазаря да се престори на умрѣлъ, да преседи въ гроба четири деня, и когато Той дойде и го извика, да излѣзе вънъ. Съ това тѣ ще убедятъ хората, че Христосъ може да възкръсява мъртви. По този начинъ, именно, съвременнитѣ хора обясняватъ чудесата. Ако разсъждавате така, тогава всички философски и научни твърдения могатъ да се поставятъ на подобна критика. Нѣкой астрономъ погледналъ презъ своя телескопъ и видѣлъ нѣщо на слънцето. Веднага всички вестници пишатъ, че еди-кой си ученъ, следъ редъ изчисления, доказалъ, че на слънцето ставали нѣкакви промѣни. Всички хора вѣрватъ въ твърденията на този ученъ. Обаче, не се минава много време, дохожда втори ученъ, който опровергава първия и дава нѣкакви нови изчисления. Хората и на него вѣрватъ. Следъ този ученъ идва трети, който опровергава втория. На кого да вѣрватъ хората? Не, това още не е истинска наука. Отъ хиляди години насамъ хората все за слънцето говорятъ, изнасятъ редъ научни теории, но нито една отъ тѣхъ не е дала още положителни данни, какво е слънцето, има ли животъ на него, или нѣма. Нѣкои учени казватъ, че на слънцето има огънь. Ако въ огнището на нѣкоя къща има огънь, какво показва това? Животъ има въ тази къща. Щомъ огъньтъ на огнището изгасне, и животътъ въ тази къща изчезва. Ученитѣ пъкъ казватъ точно обратното: понеже на слънцето има огънь, споредъ тѣхъ, животъ на слънцето отсѫтствува, т. е. тамъ нѣма животъ. Ученитѣ твърдятъ още, че Венера била обвита съ много гѫста материя, съ гѫста атмосфера. При това, всички виждатъ, че тази планета издава ярка свѣтлина. Питамъ: какъ е възможно, една планета, като Венера, да бѫде обвита съ такава гѫста атмосфера, а да издава толкова голѣма свѣтлина? Отде иде тази свѣтлина на Венера? Значи, твърдението на тия учени не може да се приеме за истинно.

 

Казвамъ: има известни проблеми, които тепърва трѣбва да се проучаватъ. Ако съвременнитѣ учени и досега още не знаятъ, въ какво състояние се намиратъ слънцето, планетитѣ, дори и самата земя, на която живѣятъ, каква е тази наука? Нѣкои учени твърдятъ, че въ земята има огънь, други отричатъ това. Каквото и да се говори, фактъ е, че въ земята има огънь. Тя има 54 кумини, презъ които излизатъ газоветѣ и течноститѣ, образувани отъ този огънь. Тѣзи кумини иматъ отвори, широки по нѣколко километра въ диаметъръ. Ученитѣ наричатъ тѣзи кумини вулкани. Въ това отношение, земята представя голѣмъ параходъ, съ 54 кумини. Този параходъ се движи въ пространството, отива нѣкѫде. Ученитѣ казватъ, че земята се върти около слънцето. Споредъ мене, земята не се върти около слънцето, но слънцето се върти около себе си. Земята се върти около себе си, но и слънцето сѫщо така я върти около себе си, играе си съ нея. Това сѫ научни въпроси, върху които нѣма да се спирамъ.

 

Колкото и да избѣгватъ противоречията, съвременнитѣ хора постоянно се натъкватъ на тѣхъ. Напримѣръ, въ обикновената математика се казва, че 2X2 е четири, обаче, въ живата математика 2X2 не е четири. Ето едно противоречие. Въ живата математика числото едно, единицата, се е явила при създаването на мѫжа, на мѫжкия принципъ въ свѣта, а числото две, двойката — при създаването на жената, на женския принципъ. Като казвамъ, че 2Х2 не е четири, имамъ предъ видъ следната идея: невъзможно е да умножите две жени на още две и да получите четири. Да умножите две жени на още две, значи, да ги умножите на тѣхнитѣ мѫже. Тъй щото, 2X2 не дава четири, защото подразбира два мѫжа и две жени, събрани на едно мѣсто. Въ обикновената математика 2Х2=4, т. е. два килограма оризъ по два килограма, правятъ четири килограма оризъ. Които не сѫ запознати съ философията на живата математика, казватъ: Ние не се интересуваме отъ такива дълбоки, отвлѣчени въпроси; ние се интересуваме отъ реални въпроси. — Кое е реалното въ живота? Реално е само това, което не се мѣни. Следователно, ако човѣкъ искрено търси реалното въ живота, това ни най-малко не подразбира онова реално, което обикновенитѣ хора разбиратъ. Положителнитѣ мисли и чувства, които човѣкъ търси, не трѣбва да се мѣнятъ, но трѣбва да оставятъ траенъ отпечатъкъ, сигуренъ капиталъ въ него. Ако една ваша мисъль, или едно ваше чувство ви напуснатъ следъ четири — петь хиляди години, могатъ ли тѣ да се нарекатъ реални? Ако днесъ вѣрвате въ Бога и сте готови всичко да жертвувате за Него, а утре се откажете отъ вѣруюто си, реално ли е това вѣрую? Истинско, положително вѣрую е онова, съ което, като съ добре устроенъ корабъ, можете да преплавате океана. Истинско вѣрую е това, на което, при всички условия въ живота, може да се разчита. Отъ памти-вѣка и до днесъ още, хората страдатъ отъ вѫтрешна илюзия, че тукъ или тамъ нѣкѫде, ще намѣрятъ реалното въ живота и продължаватъ да го търсятъ. По този начинъ тѣ се отдалечаватъ отъ правия смисълъ на живота и поставятъ всички нѣща въ него на абсолютно нереална основа. Съвременнитѣ хора иматъ много вѣрвания, но нѣма да мине много време, и тѣ ще се разочароватъ въ своитѣ вѣрвания. Това не показва, че въ тѣхнитѣ вѣрвания нѣма нищо реално, но често тази реалность се помрачава отъ привиднитѣ, отъ преходнитѣ нѣща въ живота.

 

Представете си, че предъ васъ седи отворена книгата на мѫдростьта, и цѣли десеть години вие я държите непречистена, потънала въ прахъ. Тя ще се покрие отгоре съ прахъ, и вие не ще можете да четете отъ нея. Следователно, необикновената книга на мѫдростьта ще стане отгоре обикновена. Сѫщо така и въ живота на хората е написано нѣщо необикновено, но понеже тѣ изнасятъ своитѣ мисли и чувства на открито, тѣ се покриватъ съ прахъ и ставатъ обикновени. Тази е причината, поради която красивото, възвишеното, което е написано въ съзнанието на човѣка, изгубва своя смисълъ. При това положение, човѣкъ постепенно губи своята паметь, своитѣ прави разбирания за живота, докато единъ день дойде до пълно отчаяние. Понѣкога хората мислятъ, че ще станатъ гениални, но като дойдатъ до 45—50 годишна възрасть и видятъ, че не сѫ постигнали това, тѣ се отчайватъ и казватъ: Отъ насъ нищо не може да излѣзе. Питамъ: кое отъ дветѣ вѣрвания е право? Едно е вѣрното: има нѣщо красиво написано въ човѣшкото съзнание, но то трѣбва да се разработва.

 

Следъ всичко това хората започватъ да мислятъ, че съ смъртьта на човѣка всичко се свършва. Кой отъ васъ е ходилъ на онзи свѣтъ, или кой е проникналъ въ вѣчностьта, да знае, че като умре човѣкъ, всичко съ него се свършва? Това е вѣрно физиологически, т. е. че следъ като умре човѣкъ, сърцето му престава да бие. Обаче, клеткитѣ на сѫщото това сърце, което е престанало да пулсира, и което се е разложило вече, свободно живѣятъ въ пространството. Сѫщо така и клеткитѣ на мозъка, на дробоветѣ, на всички удове продължаватъ своя животъ и следъ смъртьта на човѣка. Значи, следъ смъртьта си, човѣкъ не умира, но продължава още да живѣе, при което заема по-голѣмъ обемъ, и се храни съ съвсемъ други мисли и чувства отъ тия, които е ималъ по-рано. Той не живѣе вече съ куклички и съ кончета, съ които е игралъ като малко момиченце или момченце. Какво представятъ куклитѣ за голѣмата мома, която има вече възлюбенъ на своето сърце? Какво представятъ кончетата за голѣмия момъкъ, който има възлюбена на своето сърце? Кое е по-добро за младия момъкъ: да възседне живъ конь и да се разхожда съ него, дето пожелае, или да възседне едно мъртво конче, както е правилъ въ детинството си, и да не може съ него да мръдне крачка напредъ или назадъ? Кое дете е по-реално: живото дете, което плаче, сърди се, вика, иска това-онова, но има условия въ себе си да расте и да се развива, или онази кукла, която нито плаче, нито се сърди, нито яде, но не може да расте и да се развива? Кое малко момиченце е чуло гласа на своята кукла? Има кукли, които плачатъ, които отварятъ и затварятъ очитѣ си, но това става по принуждение, а не доброволно. Онѣзи, които не разбиратъ живота, природата ги залъгва съ кукли и съ кончета, като малкитѣ момченца и момиченца; а онѣзи, които разбиратъ живота, природата ги учи, праща ги на училище. Следователно, природата залъгва проститѣ, любознателнитѣ учи, а на даровититѣ, на мѫдритѣ повѣрява своитѣ тайни.

 

„Лазаре, излѣзъ вънъ“! Съ тия думи Христосъ възкръси Лазаря, защото той бѣше единствениятъ човѣкъ по това време въ Израиля, който бѣше миналъ четвъртото посвѣщение. Въ прочетената глава се казва, че Лазаръ ималъ две сестри, Марта и Мария. Казва се, че Христосъ обичалъ Марта и сестра ѝ Мария, и Лазаря. Умна била Марта, макаръ че подъ името „Марта“ се разбира човѣкъ, който се занимава съ физически, съ домашни работи. Христосъ обича умни, а не глупави хора. Когато чу Христовитѣ думи „Лазаре, излѣзъ вънъ“ — Лазаръ веднага излѣзе отъ гроба, т. е. върна се отъ онзи свѣтъ. Лазаръ бѣше тръгналъ по работа за другия свѣтъ, но когато Христосъ го извика, той веднага се върна и каза: Господи, какво искашъ? Каквото ми заповѣдашъ, ще направя. Ако трѣбва известно време още да остана на земята, ще изпълня волята Ти. — Кой човѣкъ, следъ като е тръгналъ за небето, чуе гласа на Бога, Който му повелява да остане на работа на земята, би останалъ? Докато бѣше въ гроба, очитѣ на Лазаря бѣха привързани съ кърпа. Тази кърпа на очитѣ на Лазаря напомня Темида, богиня на правосъдието, която нѣкои художници рисуватъ съ затворени очи; това тѣ тълкуватъ съ обстоятелството, че очитѣ ѝ непременно трѣбвало да бѫдатъ затворени, за да не вижда, какво се върши по свѣта. Питамъ: какво е това правосъдие, чиято богиня е съ затворени очи? Споредъ мене, богинята на съдбата, богинята на правосѫдието, не само че не трѣбва да бѫде съ затворени очи, но тя трѣбва да има четири очи. Какво означаватъ затворенитѣ очи? Когато покажатъ предъ сѫдията кесия съ златни монети, той превързва очитѣ си и съ затворени очи, да не вижда очи съ очи правдата, започва да разглежда дѣлото и казва: Този човѣкъ не е виновенъ и трѣбва да се освободи. Значи, когато въ рѫцетѣ на съдията турятъ златни монети, той разглежда дѣлото съ затворени очи; когато нищо не турятъ въ рѫцетѣ му, той разглежда дѣлото съ отворени очи. Това показва, че съдбата, която хората сами си опредѣлятъ, коренно се различава отъ Божествената съдба, отъ Божествената Правда. Когато човѣкъ направи нѣкаква погрѣшка, или нѣкакво престъпление споредъ Божията Правда, той самъ се сѫди, не чака други да го сѫдятъ. И при това положение, ако споредъ тази Висша Правда, му се наложи петгодишенъ затворъ наказание, той самъ ще го увеличи на десеть. Божията Правда смекчава наказанието, а човѣкъ самъ го увеличава. Такъвъ човѣкъ има будна съвесть. Ако този човѣкъ направи нѣкакво добро, споредъ Висшата Правда, той трѣбва да получи известно възнаграждение.

 

Съвременната сѫдба, или правосѫдието на съвременнитѣ хора се отнася само до престъпленията имъ. Напримѣръ, ако нѣкой човѣкъ направи едно престъпление, веднага идватъ стражари, хващатъ го, турятъ го въ затворъ и противъ него се завежда дѣло. Обаче, ако направи нѣкакво добро, никой не го търси да му даде известно възнаграждение. За да бѫде сѫдбата правилна, трѣбва да сѫществуватъ съдилища и за добритѣ, и за лошитѣ хора. Щомъ нѣкой праведенъ човѣкъ извърши едно добро дѣло, веднага трѣбва да го уловятъ, да го затворятъ, докато се заведе дѣло противъ него. Въ съда ще се явятъ адвокати да разискватъ, въ какво се заключава доброто, което е направилъ, и съ огледъ на него ще решатъ, какво възнаграждение да му се наложи: дали къща да му се направи, дали пенсия да му се отпусне и т. н. И въ сегашнитѣ държави се спазватъ тия закони. Ако нѣкой гражданинъ има голѣми заслуги къмъ държавата, последната му опредѣля пенсия въ известенъ размѣръ, или го възнаграждава по другъ начинъ. Това е единъ сериозенъ въпросъ, и ако хората не разбиратъ смисъла на тия нѣща, могатъ да извадятъ криви заключения. Едно е важно за човѣка: да се вслушва въ гласа на природата. Защо? Защото природата е първиятъ факторъ, който действува върху душитѣ на хората. Когато иска да въздействува върху нѣкоя душа, Богъ си служи съ природата. Другъ важенъ факторъ въ живота е човѣшката душа, която представя вѫтрешната негова природа. Природата и душата сѫ два живи, вѣчни принципи, които работятъ всѣкога заедно и помагатъ, както на човѣка, така и на всички около него. Когато човѣкъ пожелае да се разшири като природата, отъ една страна, и като Бога, отъ друга страна, ражда се грѣхътъ, създаватъ се погрѣшкитѣ. Защо става така? Защото човѣкъ не разполага съ такава разумность, съ такива знания, съ каквито природата оперира.

 

Ще приведа единъ примѣръ, да видите, защо хората грѣшатъ. Единъ гръцки попъ живѣлъ заедно съ единъ светия. Той обичалъ масло и често си купувалъ, но виждало му се, че маслото скоро се свършвало и мислилъ, че светията го яде скрито отъ него. Затова попътъ решилъ да избѣга отъ светията. Преди да се раздѣли съ попа, светията намислилъ да му даде единъ добъръ урокъ, и затова тръгналъ заедно съ него на пѫть. Като вървѣли известно време, тѣ замръкнали и трѣбвало да се отбиятъ въ нѣкой домъ да пренощуватъ. Домакинята посрещнала приветливо гоститѣ и се обърнала къмъ светията съ думитѣ: Детето ми е болно. Моля ви да му помогнете. — Добре, ще се опитамъ да го излѣкувамъ. Донесете едно корито съ чиста гореща вода, донесете и детето и излѣзте вънъ. Светията затворилъ вратата и започналъ своята работа. Свещеникътъ останалъ при него на работа и наблюдавалъ, какво ще прави. Светията взелъ ножъ и отрѣзалъ рѫцетѣ и краката на детето. После, разпралъ корема, извадилъ всички органи навънъ и ги измилъ, изчистилъ добре. Като изчистилъ цѣлата вѫтрешность на детето, той започналъ да събира всички части отъ тѣлото му, да ги поставя, всѣка на своето мѣсто. Като видѣлъ всичко това, свещеникътъ се уплашилъ и си помислилъ: Каква е тази работа? Докато искахъ да се освободя отъ една неприятность, нападнахъ на друга. Не зная, какъ да излѣза вънъ, да не ме държатъ отговоренъ за това, което светията върши. Той се озърталъ, поглеждалъ къмъ вратата, дано нѣкакъ се отвори, че да излѣзе вънъ. Въ това време светията поставилъ всички части отъ тѣлото на детето на мѣстото имъ, духналъ два пѫти, и детето се съживило, но вече здраво и весело. Като видѣлъ всичко това, свещеникътъ си казалъ: Доволенъ съмъ сега, че научихъ поне единъ занаятъ. Отсега нататъкъ нѣма вече беднотия, нѣма папазство, лесно ще печеля. За тази цель той се обърналъ къмъ светията и му казалъ: Имамъ писмо отъ домашнитѣ ми, викатъ ме въ село по една важна работа, трѣбва да си отида. Той излъгалъ светията, но лъжата му била явна: той искалъ да тръгне на печалба съ новия си занаятъ. Сбогувалъ се съ светията и поелъ самъ пѫтя. Като дошълъ до най-близкото село, отбилъ се и потропалъ на една отъ крайнитѣ кѫщи. Излѣзла домакинята на кѫщата, и той я запиталъ: Имате ли болно дете? — Имаме. — Дайте го, азъ мога да лѣкувамъ. Майката донесла детето и го оставила на разположение на свещеника. — Дайте сега коритото съ чиста гореща вода. Майката донесла всичко, каквото свещеникътъ искалъ и излѣзла вънъ. Като останалъ самъ въ стаята, той пристѫпилъ къмъ операцията по сѫщия начинъ, както постѫпилъ и светията: взелъ ножа и отрѣзълъ рѫцетѣ и краката на детето; после, разпорилъ корема, извадилъ чървата навънъ, и всички тия части измилъ внимателно съ гореща вода. Следъ това започналъ да поставя всѣка часть на своето мѣсто. Каква била изненадата му, когато видѣлъ, че частитѣ не прилепвали къмъ тѣлото. Въ ужаса, въ който изпадналъ, той си спомнилъ последнитѣ думи на светията: Синко, когато се намѣришъ въ нѣкакво затруднение, обърни се къмъ мене, азъ ще ти помогна. Той започналъ да вика на помощь светията, да го избави отъ това трудно положение.

 

И съвременнитѣ хора често изпадатъ въ положението на този гръцки свещеникъ. Като виждатъ, какво прави природата, тѣ искатъ да ѝ подражаватъ. Започватъ и тѣ да рѣжатъ рѫцетѣ и краката на болното дете, вадятъ чървата му, измиватъ ги съ гореща вода, но после тия удове не се залепватъ. Лепятъ рѫцетѣ, лепятъ краката, но нищо не постигатъ — детето остава нарѣзано на парчета. Тогава тѣ се обръщатъ къмъ този, къмъ онзи светия, да имъ дойде на помощь. Хората трѣбва да знаятъ, че това, което природата върши, тѣ, по никой начинъ, не могатъ да направятъ. Тѣ нѣматъ ония знания съ които природата разполага. Защо нѣматъ тѣзи знания? Защото сѫ се отдѣлили отъ Бога. Тѣхната вѣра не е абсолютна, не е положителна. Тѣ вѣрватъ въ себе си, но и тази вѣра не е положителна. Природата поставя всѣки човѣкъ на изпитъ, да види, доколко той може да издържа страданията въ живота.

 

Единъ французки офицеръ се подложилъ на единъ опитъ, да види, колко може да издържа на страдания. Кое му дало поводъ да направи този опитъ? По това време въ Франция билъ издаденъ нѣкакъвъ законъ, споредъ който, всѣки, нежелаещъ да се подчини на този законъ, щѣлъ да бѫде строго наказанъ. Този офицеръ не искалъ да се подчини на закона и предварително знаелъ, че ще бѫде строго наказанъ. За да се увѣри въ силитѣ си, той намислилъ да се подложи на такъвъ опитъ, отъ който да види, ще може ли да издържи на наказанието, което държавата щѣла да му наложи, или нѣма да може. За тази цель, той извикалъ единъ отъ своитѣ приятели и му казалъ: Вземи сабята си и съ тѫпия край ме удряй, но не приятелски, а като че биешъ голѣмъ престѫпникъ. Ще удряшъ, докато ти кажа да спрешъ. Приятельтъ му го погледналъ и си помислилъ: Да не е мръднала дъската на този човѣкъ? — Ти направи това, за което те моля, а после ще ти разкажа, кое ме кара да правя този опитъ. Приятельтъ му взелъ сабята и започналъ силно да удря. Като го ударилъ известно число пѫти, офицерътъ казалъ: Достатъчно! Следъ това станалъ отъ земята, изтърсилъ праха отъ дрехитѣ си, съвършено спокойно, като че нищо не е било, и започналъ да разправя, защо се подложилъ на този опитъ.

 

Питамъ: колко души такива познавате, които, следъ толкова много удари, могатъ сами да станатъ отъ земята, да изтърсятъ дрехитѣ си отъ праха и да започнатъ да се разговарятъ съ приятеля си, като че нищо не се е случило съ тѣхъ? Ако накажатъ нѣкого отъ васъ по този начинъ, той ще се обезсили, ще започне да се оплаква, че го осакатили, че го онеправдали и т. н. Геройство ли е това? Истински герой е онзи, който може да търкули на земята всѣки, който, безъ причина, се хвърля върху него да го бие.

 

Нѣколко души отишли единъ день при единъ светия да го биятъ. Първиятъ дошълъ при светията, ударилъ го единъ пѫть, но самъ той се обезсилилъ и падналъ на земята. Дошълъ вториятъ, ударилъ три пѫти светията, но скоро следъ това се повалилъ на земята. Дошълъ третиятъ, ударилъ нѣколко пѫти светията, но и той падналъ на земята. Така се изредили десетина души, но като дошълъ редъ на последния, той казалъ: Който иска, нека дойде да бие този човѣкъ. Азъ се отказвамъ отъ тази работа. Тогава светията ги запиталъ: Има ли още нѣкой да ме бие? Втори пѫть ще биете ли светия?

 

Какво правятъ съвременнитѣ хора при подобни случаи? Достатъчно е само да докоснатъ единъ човѣкъ, за да започне да вика, да плаче. Той се обръща къмъ Господа и пита: Де си, Господи, не виждашъ ли страданията ми? — Празна работа е тази, казва Богъ. Защо ме търсите вънъ нѣкѫде? Азъ съмъ вѫтре въ васъ. Потърпете още малко! Когато биятъ човѣка, заедно съ него биятъ и Господа, Който е въ него, но Той казва: „Имай търпение да понесешъ и това страдание!“ Хората не могатъ да носятъ страданията, защото мислятъ, че Богъ е далечъ нѣкѫде, на небето, въ другитѣ свѣтове. Обаче, едно трѣбва да знаете: Никой не може да бие човѣка, въ когото Богъ живѣе. Който вдигне рѫка върху този, въ когото Богъ живѣе, той ще се търкули на земята. Когато биха Апостолитѣ, тѣ излѣзоха радостни и весели. Сѫщо така и мѫченицитѣ носѣха страданията си съ радость. Тѣ не усѣщаха почти никакви болки и страдания, но който ги бие, отпосле той изпитва страдания. Не е лесно да се бие светия. Нѣма случай, когато нѣкой да е ударилъ светия и да не е пострадалъ. Да вдигнешъ рѫка върху светия, това значи да вдигнешъ рѫка върху Господа. Който е вдигналъ рѫка противъ Господа, той е останалъ съ суха рѫка. Който е риталъ съ кракъ Господа, той е останалъ съ сухъ кракъ. Който е казалъ лоша дума противъ Господа, той е останалъ съ сухъ езикъ. Законътъ е безпощаденъ. Не е позволено нито да се каже лоша дума противъ Господа, нито да се посегне върху Него. Да биете Господа, това е равносилно да влѣзете срѣдъ океана и да биете съ прѫчка водата. Ако сте на брѣга, оттамъ можете да биете водата съ прѫчка, но невъзможно е да влѣзете срѣдъ океана и да биете водата съ прѫчка.

 

„Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Вѣра се изисква отъ хората. Вѣрата се заключава въ вѣруюто, което хората иматъ. Напримѣръ, нѣкой казва, че Господъ му говорилъ. — Господъ му говорилъ, а той е последенъ сиромахъ, и се оплаква отъ положението си. Господъ му говорилъ, а боледува. Господъ му говорилъ, а работитѣ му не вървятъ добре. Каква е тази вѣра? Господъ му говорилъ, но той не слуша този гласъ. По-право той говори на Господа, но Господъ не му отговаря. Това, което хората наричатъ разговоръ съ Бога, не е нищо друго, освенъ отгласъ на тѣхното съзнание. Запитвамъ тѣзи, които казватъ, че Богъ имъ говорилъ, какъвъ е Божиятъ гласъ, и тѣ казватъ, че билъ като тѣхниятъ. Не, Божиятъ гласъ не е като човѣшкиятъ. Въ гласа на Бога има нѣщо особено. Той е гласъ на Вѣчностьта, гласъ на Абсолютното. Който веднъжъ само е чулъ Божия гласъ, той никога нѣма да го забрави. Нѣкой казва: Господъ ми говори всѣки день. — Възможно е; обаче, азъ зная, че Господъ говорѣше всѣки день само на Адама, когато бѣше въ рая. Тъй щото, всички ония, които казватъ, че Богъ всѣки день имъ говори, тѣ трѣбва да сѫ въ рая. Споредъ мене, тѣ сами си говорятъ. Нѣкой седи, мисли и се запитва: Слушай, отъ тебе човѣкъ ще стане ли? — Ще стане. — Ще ликвидирашъ ли нѣкога съ сиромашията? — Ще ликвидирамъ. Азъ съмъ слушалъ хора, които сами съ себе си се разговарятъ. Ако вѣрватъ въ духове, тѣ ще кажатъ, че духоветѣ имъ говорятъ. Ако сѫ религиозни, ще кажатъ, че Богъ имъ говори. Не, Богъ не говори на хората. При това, сегашнитѣ хора нѣматъ още онѣзи органи, чрезъ които да възприематъ Божия гласъ направо. За да се възприеме енергията отъ Божия гласъ, той трѣбва да мине презъ деветь сфери, т. е. презъ деветь превода. Не се разбира лесно този гласъ! Вземете, напримѣръ, стиха отъ Евангелието: „Любете враговетѣ си!“ Не е лесно да се разбере този стихъ. Въ какво седи мѫчнотията на разбирането? Какъ ще обичате човѣка, който ви е ограбилъ, който е изгорилъ кѫщата ви и направилъ редъ още пакости? Отъ Божествено гледище, този човѣкъ ви е направилъ голѣмо добро: той изгорилъ старата ви кѫща, за да направи нова. Той взелъ книжнитѣ ви пари, за да ги смѣни съ златни. Така трѣбва да гледате на враговетѣ си. Онѣзи врагове, за които Христосъ е казалъ, че трѣбва да ги любимъ, сѫ наши добри приятели. Кой може да повѣрва въ това? Едва ли ще се намѣри единъ човѣкъ, който може да повѣрва на думитѣ ми. Ако се намѣри такъвъ, той непременно ще бѫде Лазаръ. Това не значи, че нѣмате вѣра, но вие още не сте дошли до онази фаза, когато, както и да ви посрещне онзи, който ви обича, да не се съблазните.

 

Вѣрата на съвременнитѣ хора почива повече на материална почва. Ако единъ день мѫжътъ на нѣкоя жена не укаже къмъ нея това внимание, което всѣки день ѝ указва, тя веднага ще се усъмни, ще помисли, че той е харесалъ друга нѣкоя. Срѣща единъ човѣкъ свой приятель, който му дължи нѣкаква сума, но приятельтъ му се превива отъ болки въ стомаха, не иска да се спира съ никого, търси лѣкарь да му даде първа помощь. — Защо бѣгашъ отъ мене? Не се стѣснявай, паритѣ сега не ми трѣбватъ, азъ искамъ да те видя, да си поговоримъ малко. — Човѣкътъ се превива отъ болки, не може да се изправи, а той му говори за нѣкакви пари и задължения. Питамъ: при такива разбирания, може ли да сѫществува приятелство между хората? За да има приятелски отношения между хората, нуждитѣ имъ не трѣбва да зависятъ отъ окрѫжаващитѣ, но отъ природата. Човѣкъ има нужда отъ въздухъ. Трѣбва ли той да очаква на приятеля си да му вдъхне въздухъ въ устата? Какъвъ въздухъ ще бѫде този? Като казвамъ, че не трѣбва да очаквате на хората и да не се нуждаете отъ тѣхъ, имамъ предъ видъ, че сами трѣбва да приемате въздуха направо отъ природата. Какво ще спечелите отъ въздухъ, който веднъжъ е билъ въ дробоветѣ, или най-малко въ устата на нѣкой човѣкъ? Не, човѣкъ трѣбва да бѫде направо свързанъ съ природата! Обаче, природата спазва великия законъ на економията и, за да не хаби своята енергия, тя е създала човѣшката речь. Следователно, като говори човѣкъ, съ нечистия въздухъ заедно, излизатъ навънъ чисти думи, които го дезинфекциратъ. Ако устата на нѣкой човѣкъ мирише, той трѣбва да каже на събеседника си: Моля ти се, стой на известно разстояние отъ мене и слушай само думитѣ, които излизатъ отъ устата ми, но въздухътъ недей мириса.

 

И тъй, отношенията, които сѫществуватъ между хората, трѣбва да почиватъ на идейна база. Това, което тѣ хранятъ въ своитѣ чувства и мисли едни къмъ други, е реалното, а не хлѣбътъ, който си даватъ. Хлѣбътъ, който давате на човѣка, може да го ползува дотолкова, доколкото е проникнатъ отъ хубави и чисти мисли и чувства. Ако всичко, което хората вършатъ и говорятъ, е проникнато отъ Божествената Любовь, болнитѣ около тѣхъ лесно ще оздравяватъ, неразположенитѣ ще придобиватъ разположение. Това може да не стане изведнъжъ, но постепенно.

 

„Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Когато Лазаръ чу Христовитѣ думи, той веднага отговори: „Чувамъ, Господи“! Христосъ продължи по-нататъкъ: „Махнете превръзкитѣ му“! Това значи: освободете го отъ мѫчнотиитѣ на живота! И тъй, първо човѣкъ трѣбва да повѣрва въ себе си, въ гласа, който отвѫтре му говори. Нѣкой заболѣва и вика лѣкарь да му помогне. Лѣкарьтъ казва: Следъ 24 часа ти ще заминешъ за онзи свѣтъ. Ако повѣрва въ думитѣ на лѣкаря, той наистина ще замине. Но въ такъвъ случай, въ човѣка винаги заговаря вѫтрешниятъ гласъ, който казва: Ти ще оздравѣешъ. — Повѣрвайте на този гласъ! Казвате: Какво трѣбва да правя? — Стани отъ леглото си и излѣзъ вънъ! Преди години, въ Америка е станало такова чудо. Една жена, американка, боледувала цѣли 12 години. Лѣкаритѣ, които я гледали презъ това време, се произнесли, че тя нѣма да оздравѣе, и за винаги ще остане инвалидъ. Единъ день, въ рѫцетѣ на тази жена попаднала една книга, наскоро излѣзла отъ печатъ, за „силата на внушението и лѣкуване чрезъ внушение“, и тя внимателно я прочела. Скоро следъ това тя чула въ себе си тихъ гласъ да ѝ говори: Стани отъ леглото си! Тя веднага станала и се почувствувала здрава. Съ тази жена станало сѫщото, каквото и съ Лазаря. Съ всички хора може да се случи сѫщото, но тѣ трѣбва да се освободятъ отъ ония съмнения, подозрения, недовѣрия, които днесъ пълнятъ умоветѣ и сърцата имъ. Като чуятъ вѫтрешния гласъ да имъ говори, тѣ казватъ: Дали Господъ ни говори, или така ни се струва? Гласътъ на Господа не мяза на никой другъ гласъ: нито на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който чуе гласа на Бога въ себе си, той изпитва свещенъ трепетъ въ душата си; този трепетъ му дава потикъ, импулсъ да върви напредъ. Подчини се на този потикъ! Той е като пламъка на кибритената клечка, която е въ сила да разгори и най-дебелитѣ дърва. Отъ малката клечка кибритъ се произвежда цѣлъ пожаръ. Такова нѣщо е Божествениятъ гласъ. Отъ малка искра той създава цѣлъ пожаръ.

 

Всички велики, учени и идейни хора сѫ слушали въ себе си този гласъ и сѫ се подчинявали на него. Откритията на ученитѣ, на великитѣ хора не се дължатъ на тѣхъ. Всѣко откритие не е нищо друго, освенъ Божествена идея, която е проникнала въ ума на нѣкой ученъ, и той я е възприелъ и изнесълъ на свѣта. Заслугата на този ученъ се заключава само въ това, че той е насочилъ мисъльта си въ дадено направление, и оттамъ е получилъ нужната свѣтлина. И наистина, ние виждаме, че следъ дълги усилия, следъ упорита работа върху известни въпроси, учениятъ дохожда най-после до нѣкакво откритие. Този ученъ не казва на хората, че е получилъ откровение отгоре, защото ще го нарекатъ смахнатъ, побърканъ, но той казва: Следъ дълга и упорита работа върху еди-кой си въпросъ, най-после азъ дойдохъ до известни научни заключения. Следъ всичко това, хората наричатъ този човѣкъ ученъ.

 

Като четете разни теории въ науката, вие се произнасяте: Тази теория е материалистическа, този ученъ е материалистъ и т. н. Кой човѣкъ е материалистъ? Влизате въ една гостилница, и срещу васъ излиза гостилничарьтъ, човѣкъ пъленъ, съ благоутробие, съ лице крѫгло, като месечина, съ весели, засмѣни очи, и казва: Заповѣдайте, господине! Какво обичате? Вие туряте на масата златна монета и започвате да гледате въ листа, какво е приготвено за ядене. Като види златната монета, гостилничарьтъ още повече се вдъхновява и започва да обикаля около васъ, иска да ви услужи, както трѣбва. Защо? Златната монета го привлича. Това значи материалистъ човѣкъ. Трѣбва ли да говорите на този човѣкъ? Достатъчно е да му покажете монетата, за да ви разбере. Той разбира цената на златото и го различава отъ другитѣ метали. Ако вмѣсто златна монета, вие извадите една мѣдна или никелова монета и я сложите на масата, гостилничарьтъ веднага ще каже: Излѣзъ вънъ! — Защо? — Кесията ти е празна. — Влѣзъ вѫтре! — Защо? — Кесията ти е пълна.

 

„Лазаре, излѣзъ вънъ“! Когато влѣзе въ гроба, кесията на Лазаря бѣше пълна. Когато изпразни кесията си, Христосъ дойде предъ гроба му и каза: „Излѣзъ вънъ!“ Това значи: нѣма ядене и пиене, нѣма вече слава и почести отъ хората. Лазаръ трѣбваше да се освободи отъ всички връзки, отъ всички недѫзи и заблуждения и да излѣзе вънъ. Следователно, докато не се освободите отъ всички суевѣрия, отъ всички научни и религиозни заблуждения, вие не можете да излѣзете отъ гроба. Казвате: Виновни ли сме за своитѣ слабости и недѫзи, които по наследство носимъ отъ своитѣ майки и бащи? — Ако дѣдо ти и прадѣдо ти преди четири поколѣния сѫ пили, трѣбва ли ти днесъ да станешъ пияница и да се оправдавашъ съ наследственостьта? Човѣкъ може да изправи своитѣ лоши наследствени чърти, както може и да разработи добритѣ наследствени чърти. Той трѣбва да знае, по какъвъ начинъ да работи за изправяне на лошитѣ наследени чърти и по какъвъ начинъ да разработва добритѣ. Това, което окултизъмътъ нарича „четвърто посвѣщение“ не е нищо друго, освенъ задача на човѣка, да намѣри начинъ за изправяне на своитѣ лоши чърти, унаследени отъ неговитѣ родители и прародители. И на светиитѣ е дадена задачата, не да спасятъ хората, но да ги освободятъ отъ лошитѣ имъ наследствени чърти и да ги направятъ щастливи и безсмъртни. Сѫщиятъ принципъ подържаше и Христосъ, като казваше: „Който вѣрва въ мене, той ще придобие животъ вѣченъ“. За васъ е важно да се освободите отъ своитѣ лоши чърти и да чуете вѫтрешния гласъ, който ви казва: „Излѣзъ вънъ!“ Питамъ: докато едно дете не излѣзе отъ бащиния си домъ, може ли да стане ученъ човѣкъ? Докато не чуе гласа на баща си „излѣзъ вънъ!“ — синътъ не може да стане ученъ човѣкъ. Бащата казва на сина си: „Излѣзъ вънъ!“ — и се нагърбва съ години да го подържа въ странство, да стане ученъ човѣкъ. Вие сте на висока служба, но тя ви опорочава. Вѫтрешниятъ гласъ ви казва: „Излѣзъ вънъ!“ Това значи: напусни тази служба! Който послуша този гласъ и напусне службата си, той ще получи по-висока отъ първата. Който е получилъ безсмъртието, той седи по-високо отъ всички царе или князе на земята. Защо? Земниятъ царь утре ще умре и ще го детрониратъ, а безсмъртниятъ човѣкъ е царь на живота. Той е придобилъ това, за което царьтъ не може и да мисли. Ще кажете, че това сѫ празни работи, т. е. нѣща, които днесъ сѫ непостижими. — Ние не гледаме на нѣщата като обикновенитѣ хора. Ако гледахме на живота като тѣхъ, и ние щѣхме да бѫдемъ нещастни. Какво ще бѫде положението на вѣрващия, ако на края на живота си каже: Дали съмъ спасенъ, или не?

 

Следователно, вие трѣбва да различавате източницитѣ на знанието, да не изпадате въ заблуждения. Ще кажете, че и вие слушате гласа на Бога. — Тамъ е въпросътъ. Този гласъ коренно се различава отъ гласа на обикновенитѣ хора. Дойде заминалия ви дѣдо при васъ и започва да ви говори: Синко, едно време и азъ живѣхъ като тебе, но нищо не постигнахъ. Трѣбва да се измѣни този начинъ на живѣене! — Това е гласътъ на дѣдо ти. Следъ него ще се изредятъ баба ти, прабаба ти, и всички ще пѣятъ една и сѫща пѣсень, че нѣкога живѣли като тебе, но така не се живѣе. Какъ трѣбва да се живѣе, и тѣ не знаятъ. Следъ тѣхъ ще дойде чичо ти, братовчедъ ти, и като си отидатъ, ще кажешъ: Главата ме заболѣ отъ тѣзи приказки. — Това не е Божествениятъ гласъ. Богъ никога не говори на хората така. Човѣкъ трѣбва да дойде до вѫтрешна опитность, да различава тѣзи гласове отъ Божествения. Езикътъ на разумния човѣкъ коренно се различава отъ този на неразумния Дойде нѣкой неразуменъ при васъ и казва: Знаешъ ли, колко много те обичамъ? — Може ли разуменъ човѣкъ да говори така? Разумниятъ никога не говори за любовьта. Той знае, че Богъ е Любовь. Само онзи може да каже, че обича, който постѫпва спрѣмо хората така, както и спрѣмо себе си. Когато правите добро на себе си, говорите ли си предварително, какво ще направите? Пристѫпвате къмъ доброто и нищо повече. Слагате на господаря си да яде и му услужвате. Питате господаря си: Какво желаете, господарю? — Хлѣбъ, ядене. — После? — Тури яденето въ устата ми! — Доволни ли сте отъ яденето? — Не съмъ доволенъ. — Добре, почакайте малко, ще донеса второ ядене. И така изреждате едно ядене следъ друго, докато господарьтъ се задоволи. Господарьтъ заповѣдва, а азъ, който го обичамъ, изпълнявамъ съ любовь, съ разположение, безъ да говоря нѣщо. Значи, дойде ли нѣкой вашъ приятель на гости въ дома ви, вие го поканвате да седне и започвате да му услужвате. Тази е идеалната любовь. Такава бѣше любовьта на Христа къмъ Лазаря.

 

Христосъ каза: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Съ тѣзи думи Христосъ искаше да каже на Лазаря, че е готовъ да му услужи. Съ какво му услужи? Като му върна живота. Лазаръ пъкъ мина презъ четвъртото посвѣщение, следъ което бѣше абсолютно готовъ да се подчини на Божествения гласъ. Ако не бѣше се подчинилъ на този гласъ, Лазаръ и досега щѣше да лежи въ гроба. Днесъ Христосъ стои предъ вашитѣ гробове и казва: „Излѣзте вънъ!“ Този въпросъ стои предъ васъ, и вие сами трѣбва да го решите. Ако питате този онзи, какво трѣбва да правите, да излѣзете, или не, вие ще останете въ гроба, ще пропуснете благоприятнитѣ моменти въ живота. Когато чу гласа на Христа, Лазаръ не запита, защо трѣбва да излѣзе, какъ да излѣзе и т. н. Той разбра смисъла на тия думи, и веднага излѣзе отъ гроба. Този е човѣкътъ на четвъртото посвѣщение. Когато Павелъ, който бѣше въ първото си посвѣщение, чу гласа на Христа, запита: „Кой си ти, дето ме гонишъ?“ Христосъ го бутна отъ коня и му отговори: „Азъ съмъ Христосъ, Когото ти гонишъ“. И следъ като стана отъ земята, Павелъ разбра, какво трѣбва да прави. Лазаръ, обаче, не запита Христа, кой си Ти, но веднага каза: „Какво ще заповѣдашъ, Господи?“ — Излѣзъ вънъ! И той веднага излѣзе. Лазаръ слушаше, разбираше гласа и изпълняваше всичко, каквото му казваше. Гласътъ му казваше: Иди! — и той отиваше. — Ела! — и той дохождаше. Ще кажете, че това е военна дисциплина. Не, който обича, и когото обичатъ разбиратъ, какво нѣщо е любовь и сѫ готови всичко да изпълняватъ. Тѣ доброволно даватъ мѣсто на Бога да се прояви въ тѣхъ. Какво става днесъ въ свѣта? Двама млади се събиратъ на едно мѣсто и започватъ да си гугуцатъ. Тѣ чакатъ щастието да ги посети. Докато любовьта не дойде между тѣхъ, тѣ не могатъ да бѫдатъ щастливи. Любовьта. това е проява на Бога въ живота. Дойде ли любовьта въ човѣка, съ нея заедно дохождатъ богатство, слава, честь, способности, дарби и т. н. Който се домогне до този великъ законъ въ живота, той е придобилъ всичко. Любовьта е магическата тояжка, която разрешава всички въпроси. Днесъ хората разрешаватъ въпроситѣ си споредъ степеньта на своето развитие, кой дето е стигналъ. Това е правиятъ пѫть за тѣхъ. Това е пѫтьтъ на обикновенитѣ хора, който коренно се различава отъ този на съвършенитѣ. Сега, азъ говоря, какви трѣбва да бѫдатъ съвършенитѣ хора. Несъвършениятъ се стреми къмъ съвършения; ученикътъ се стреми къмъ професора си, или къмъ учения. И това е хубаво. Малкото знание е за предпочитане предъ невежеството; малкото богатство е за предпочитане предъ сиромашията.

 

Едно се иска отъ съвременнитѣ хора; тѣ трѣбва да изпѫдятъ страха вънъ отъ себе си, и да дадатъ мѣсто на любовьта. Само при това положение, тѣ ще бѫдатъ готови да се подчинятъ на Христовия гласъ, който ще имъ каже: „Излѣзъ вънъ!“ За нѣкои Христосъ е дошълъ вече и хлопа на вратата на тѣхния гробъ. За други още много време ще мине, докато дойде да хлопа на вратата на тѣхния гробъ. Това зависи отъ степеньта на тѣхното развитие. Който е чулъ гласа на Христа, той е вече вънъ отъ гроба. Развитието на човѣшкото съзнание е подобно на развитието на малкото дете, което започва отъ една годишна възрасть и свършва до 120 години. Всѣка година съзнанието на човѣка се разширява по малко. Тъй щото, растенето на човѣка се заключава въ разширяване на неговото съзнание. Това разширяване на съзнанието пъкъ създава условия за познаване и разбиране величието на Бога. Съ разбирането на Бога се разбира и цѣлата вселена. Но Богъ трѣбва да проговори на човѣка. Щомъ единъ пѫть му проговори, той ще срещне единъ човѣкъ, който ще го обикне; ако два пѫти му проговори, двама души ще го обикнатъ; ако три пѫти му проговори, трима души ще го обикнатъ; ако четвърти пѫть му проговори, той ще бѫде въ гроба; на петия пѫть вече той ще бѫде на небето, и оттамъ ще помага на хората. За такъвъ човѣкъ земниятъ животъ изгубва своя смисълъ.

 

Казвате: Какво ще бѫде тогава нашето положение? Какво ще стане съ насъ? Питамъ: вие били ли сте въ духовния, въ съзнателния животъ, да знаете, какво представя той? Да живѣете въ този свѣтъ, това подразбира да живѣете едновременно въ всички тѣла и да ги чувствувате като свои. Като излѣзете отъ едно тѣло, ще влѣзете въ второ, въ трето — всички тѣла на хората ще бѫдатъ на ваше разположение. Това състояние е подобно на положението на хора, които нѣматъ своя кѫща и се мѣстятъ отъ една въ друга, по свое желание. Това значи да живѣе човѣкъ въ съзнанието на другитѣ хора. Нѣкои ще кажатъ, че това е залъгване. Питамъ: когато четете философиитѣ на разни учени, не се ли залъгвате съ тѣхъ? Какво допринасятъ тия философии въ вашия животъ? Ще кажете, че тѣ разширяватъ съзнанието ви. Ако, наистина, разширяваха съзнанието ви, тѣ би трѣбвало да внесатъ въ него нѣкакъвъ новъ елементъ. Ако нѣкой ученъ или философъ е могълъ да внесе новъ елементъ въ съзнанието ви, това значи да разполагате съ магическата тояжка, съ помощьта на която можете да превръщате желѣзото въ злато. Този ученъ е могълъ да внесе този новъ елементъ, съ помощьта на който можете да подобрите живота си. Истинска наука е онази, която, като жизнениятъ елексиръ, продължава живота на хората. Ако науката може да превърне 120-годишния старецъ въ младъ момъкъ, това е истинска наука. Смисълътъ и силата на тази наука се крие въ думитѣ, които Христосъ е казалъ на Лазаря. Тѣзи думи сѫ въ състояние да превърнатъ стогодишния старецъ въ младъ момъкъ. И когато питатъ, де е стариятъ човѣкъ, младиятъ момъкъ ще каже: Стариятъ замина за странство, а вмѣсто него останахъ азъ да продължа неговата работа.

 

Една мисъль трѣбва да остане у васъ: не се съмнявайте въ Божественото, което работи въ душитѣ ви! Който не се съмнява въ Божественото начало въ себе си, той е напълно нормаленъ, здравъ човѣкъ. Божественото, именно, ще заговори на душитѣ ви съ гласъ, какъвто никога не сте слушали. За да разберете този гласъ, вие трѣбва да бѫдете вѫтрешно подготвени. Този гласъ нѣма да развива научни теории, но направо ще ви каже: „Излѣзъ вънъ!“ Науката е за ученитѣ хора, а за обикновенитѣ хора — обикновени работи. Умъ се иска отъ човѣка, за да разбере, напримѣръ, езика на математиката, на геометрията. Този езикъ е единъ отъ старитѣ езици, които сѫ сѫществували досега. Въ геометрията се говори за линии, за ѫгли, за фигури, за тѣла и т. н. Какво нѣщо е ѫгълътъ? Ѫгълътъ е едно отъ противоречията, които се създаватъ въ отношенията на двама души. Ѫгълътъ е противоречие, което сѫществува между мѫжа и жената. Колкото ѫгълътъ е по-голѣмъ, толкова и противоречието е по-голѣмо. Увеличаването на ѫгъла започва отъ единъ градусъ и постепенно расте, докато стигне до 90 градуса. Следъ това той продължава още да расте и достига до 180 градуса, при което дветѣ рамене на ѫгъла образуватъ права линия. При това положение, противоречието изчезва. Тогава, мѫжътъ и жената, които до това време не сѫ се разбирали, подаватъ рѫцетѣ си за примиряване и взаимно изправятъ погрѣшкитѣ си. Такова нѣщо е противоречието, споредъ езика на геометрията. Тъй щото, когато двама души се каратъ, за мене не е важно, кой отъ двамата е виновенъ, нито пъкъ коя е причината на недоразумението между тѣхъ, но тѣ трѣбва, като ученици, да измѣрятъ ѫгъла, образуванъ между тѣхъ, да видятъ, на колко градуса е равенъ. Голѣмината на този ѫгълъ показва, какви отношения сѫществуватъ между двама души. Щомъ двама души се каратъ, тѣ започватъ съ ѫгълъ отъ единъ градусъ, който постепенно се увеличава до 90 градуса, а после — до 180 градуса; като дойдатъ до 180 градуса, тѣ образуватъ права линия и подаватъ рѫцетѣ си за примиряване. Правата линия е пѫть на прощаване, на примиряване. Тя е магическата прѫчица въ рѫката на сѫдията, който казва: „Простени бѫдете!“

 

И тъй, геометрията разполага съ методи, начини, чрезъ които човѣкъ може да изправя своитѣ погрѣшки. По сѫщия начинъ ученитѣ геометрици изправятъ погрѣшкитѣ си. Ако статическата геометрия разполага съ методи за изправяне погрѣшкитѣ на човѣка, колко повече методи ще има на разположение живата, динамична геометрия! Живата геометрия е наука на бѫдещето, споредъ която, ако работи, човѣкъ ще намѣри начини за изправяне на своитѣ погрѣшки. Като изправи погрѣшкитѣ си, той ще чуе гласа на баба си и на дѣдо си, които ще му кажатъ: Сега постѫпи добре. — Обаче, това още не е Божиятъ гласъ. И днесъ, когато нѣкои казватъ, че сѫ чули този гласъ, въ сѫщность, не сѫ го чули. За онѣзи, които не казватъ, че сѫ чули този гласъ, вѣроятностьта, да сѫ го чули и да го чуятъ за въ бѫдеще, е по-голѣма. За предпочитане е вие да сте отъ вторитѣ, отколкото отъ първитѣ, които се самоизлъгватъ. Богъ казва: Ако всички пророци, които твърдятъ, че сѫ пратени отъ мене, говорятъ истината, даже ѝ да не сѫ пратени отъ мене, азъ ще имъ простя.

 

Сега азъ не искамъ да се обезсърдчавате, да губите куража си отъ това, което говоря. Това е наука, която постепенно ще разберете. Когато учительтъ по математика предава на ученицитѣ си, въ първо време нѣкои отъ тѣхъ не го разбиратъ, но впоследствие се ориентиратъ и започватъ добре да решаватъ задачитѣ си. Мѫчнитѣ, неразбранитѣ нѣща сѫ научни, а леснитѣ, разбранитѣ сѫ обикновени. Неразбранитѣ нѣща интересуватъ човѣка, защото тѣ представятъ почва, условия за неговото развитие. Неразбранитѣ области сѫ предметъ на науката. Дето хората не се разбиратъ, тамъ си мязатъ; дето се разбиратъ, тамъ не си мязатъ. Разумнитѣ хора, които не се разбиратъ, си мязатъ. Казватъ за нѣкого: Въ този човѣкъ има нѣщо тайнствено, нѣщо загадъчно — талантъ има той. Значи, вниманието на хората къмъ нѣкой човѣкъ се съсрѣдоточава, именно, къмъ това, което е неразбрано за тѣхъ. Кое е неразбраното въ човѣка? Божественото е неразбрано. Божественото всѣкога ще остане неразбрано за човѣка. Защо? За да има къмъ какво да се стреми. Единъ день, когато чуе гласа на Божественото въ себе си, човѣкъ ще излѣзе вънъ и ще придобие живота, както и Лазаръ го придоби. Ако при днешнитѣ трудни условия, ако при днешната криза, която хората минаватъ, чуятъ гласа на Бога и излѣзатъ вънъ, тѣ ще се освободятъ отъ всички терзания и смущения. Които разполагатъ съ пари, съ кѫщи, съ имоти, тѣ нѣматъ поне тѣзи материални терзания, но които и това нѣматъ, тѣ знаятъ, какви терзания и мѫки преживѣватъ.

 

Ще приведа единъ примѣръ за единъ светия и за единъ богатъ човѣкъ. Светията живѣлъ въ планината. Единъ день богаташътъ, облѣченъ въ топли, здрави дрехи, а отгоре и съ кожухъ, тръгналъ за планината и се отбилъ при светията. Богаташътъ цѣлъ треперѣлъ отъ студъ. Погледналъ къмъ светията, но какво било очудването му, когато го видѣлъ спокоенъ, стои изправенъ на едно мѣсто и държи прѫчка въ рѫка. — Какво правишъ? — Топля се. — Какъ се топлишъ? Богаташътъ се приближилъ до светията, хваналъ прѫчката, която била въ рѫката на светията, и веднага отскочилъ настрана, кожата му изгорѣла. Светията спокойно държалъ въ рѫката си горещата прѫчка, а богатиятъ едва се докосналъ до нея, и рѫката му изгорѣла.

 

Казвамъ: това е вѣруюто, което проповѣдваме. И вие можете, като светията, да хванете тази прѫчка въ едната си рѫка и да се топлите съ нея. Огънь има въ тази прѫчка! Силата на човѣка е въ това, въ което той вѣрва. Това, въ което човѣкъ вѣрва презъ цѣлия си животъ и не се разколебава, е Божественото въ него. Този е единствениятъ капиталъ, който човѣкъ има въ себе си, и съ който всѣкога може да разполага. Въ това се заключава неговото спасение. Казвамъ: на тази почва, именно, единъ день Богъ ще застане и ще каже: „Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Понеже на малкото си билъ доволенъ, влѣзъ съ него въ благоволението на своя господарь!“ Азъ съмъ за онова малко, за което се казва въ Писанието, че то било едно малко камъче подъ езика. Езикътъ представя Словото Божие. На това малко камъче било написано името на човѣка. Това малко камъче е Божественото, което е скрито въ човѣка, като малъкъ зародишъ, който очаква своето развитие. Отъ него ще излѣзе съзнанието на бѫдещия човѣкъ, който ще се нарече Синъ Божи, Синъ на Мѫдростьта.

 

„Лазаре, излѣзъ вънъ!“ Сега и на васъ казвамъ: като ви турятъ въ гроба, при голѣмитѣ мѫчнотии, при неразрешенитѣ задачи, кажете си: Ще дойде Христосъ и при мене и ще ми каже, като на Лазаря „излѣзъ вънъ“. Въ това седи силата на хората съ високо съзнание. Съвременнитѣ религии, съвременнитѣ вѣрвания на хората сѫ приготовления за вѣчното, което ще дойде като наследство, на което всички ще бѫдатъ Синове Божии. Ако нѣкой казва, че е Синъ Божи, а не чува гласа на Бога, какво показва това? Щастливъ е онзи, на когото Богъ е проговорилъ; нещастенъ е онзи, на когото не е проговорилъ. Достатъчно е Богъ да е проговорилъ веднъжъ на човѣка. Ако два пѫти му проговори, той губи. Изобщо, колкото повече пѫти Богъ е говорилъ на човѣка, толкова по-зле за него. Онзи, на когото Богъ само веднъжъ е проговорилъ, той представя добрата почва, на която семето е паднало и дало плодъ стократно. Онѣзи пъкъ, на които Богъ е говорилъ много пѫти, представятъ неблагоприятнитѣ условия, при които семето се посажда. Значи, достатъчно е веднъжъ само Богъ да запали свѣщьта на човѣка, за да продължава тя вѣчно да гори. Онзи, въ когото Божественото е събудено, представя запалена свѣщь отъ Бога, която постоянно гори и се разгорява. Първоначално Той е вложилъ въ човѣка дихание на животъ, т. е. Божественото начало, което, поради непослушание, е затрупалъ съ материя и, въ края на краищата, заровилъ въ гроба. Старитѣ идеи и вѣрвания умъртвяватъ Божественото въ човѣка и го заравятъ въ гроба. Най-после Божественото трѣбва да чуе гласа на Христа и да излѣзе отъ гроба. Значи, Богъ, въ своето динамическо проявление, иде днесъ да спаси човѣчеството, да реализира неговото възкресение. Божественото, вложено въ човѣка, трѣбва вѣчно да живѣе, защото свѣтътъ не е създаденъ за човѣка на материята, но за духовното въ него.

 

Сега мога да ви пожелая да не се смущавате. Като слушате да се говори за възкресението, казвате: Дали това е вѣрно, или не? — Ако вѣрвате, вѣрно е; ако не вѣрвате, не е вѣрно. — Ама можемъ ли да носимъ това нѣщо? — Ако сте силни, можете да го носите; ако не сте силни, не можете. Едно трѣбва да знаете: новото учение нѣма за цель да забавлява хората. Въ свѣта има много забавачници, нѣма защо и ние да отваряме такива. Който иска да постѫпи въ забавачница, азъ ще му кажа, де има такива; който иска да учи, ще му покажа, въ кое училище да постѫпи и при кои професори да се запише.

 

Давайте цена на Божественото и не казвайте, че Богъ говори само на този или на онзи. Въ сѫщность, Богъ говори само на себе си, т. е. само на Божественото. Като видѣ невежеството на хората, Богъ ги остави да ходятъ сами въ своитѣ пѫтища, но като поумнѣха, Той започна да имъ говори чрезъ своя Синъ, Когото изпрати на земята да ги спаси, да имъ покаже правия пѫть и правия начинъ на живѣене. Значи, Богъ първо е говорилъ на хората чрезъ духоветѣ, после — чрезъ ангелитѣ, следъ това — чрезъ Сина си, а най-после и Той самъ ще имъ проговори. Знаете ли, какво ще стане, когато Богъ проговори на хората? Казано е въ Писанието, че когато Богъ проговори на хората, цѣлата земя ще изгори, а тѣ ще се превърнатъ въ прахъ и димъ. Това значи: всичко непостоянно, всичко промѣнчиво ще изгори, а мислитѣ и чувствата на човѣка ще се видоизмѣнятъ. Подъ свършване или изгаряне на свѣта се разбира ликвидиране съ всички криви мисли, съ всички измами и заблуждения. Ще изгори всичко нереално, а ще остане само истинското, реалното. Тогава всички ще разбератъ, че сѫ братя, а Богъ — тѣхенъ Баща. Тогава всички ще разбератъ, че земята е създадена за благото на живитѣ сѫщества, а вселената — за научни изследвания. Онѣзи, въ които Божественото е събудено, още днесъ могатъ да живѣятъ по този начинъ.

 

„Лазаре, излѣзъ вънъ!“

 

*

6. Беседа отъ Учителя, държана на 10 мартъ, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt