Jump to content

1929_02_10 На този камъкъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "Учителю Благи"
Сила и животъ, XI серия, т.3,(1928),
Издание 1929 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


 


На този камъкъ.

 

„И който падне на този камъкъ, ще се строши; а на когото падне, ще го смаже

 Матея 21: 44.

 

„На този камъкъ“.
 
Въ свѣта сѫществуватъ два велики закона за развиването на всички живи сѫщества: единиятъ законъ разрушава и разхвърля, а другиятъ — съгражда и нарежда. Между тѣзи два закона сѫществува известно отношение, което само разумниятъ, учениятъ и мѫдрецътъ разбиратъ. Обаче, за непросветения тѣзи два закона оставатъ чужди, неразбрани. Въ втория законъ, който съгражда и нарежда, той вижда Божието благо, а въ първия — своето нещастие. Тъй щото, когато мислитѣ, чувствата и желанията му се разхвърлятъ, че не може двата края да събере на едно мѣсто, той казва: Работитѣ ми не вървятъ добре. Когато всичкитѣ му мисли, желания и чувства сѫ въ редъ и порядъкъ, т. е. когато вториятъ законъ работи, той казва: Работитѣ ми вървятъ добре. Разбира се, щомъ впрегнете въ колата си вашитѣ угоени, добре изхранени коне, работата върви; обаче, щомъ впрегнете вашитѣ изпосталѣли, слаби коне, колата не върви: тукъ спирате, тамъ спирате, докато най-после тръгвате пешъ. И тогава казвате: Работитѣ ми не вървятъ добре. Защо? Защото нѣма кой да тегли колата. Докато конетѣ ви сѫ здрави и теглятъ колата, вие мислите, че причината да вървятъ работитѣ ви добре е въ васъ. Щомъ конетѣ ви сѫ слаби, колата не върви, тогава мислите, че хората сѫ виновни за това. Въ първия случай конетѣ сѫ силни и могатъ да каратъ колата. Въ втория случай конетѣ сѫ слаби, не могатъ да каратъ колата и казватъ: Я по-добре ни освободете, та и вашата, и нашата работа да върви напредъ. Така поне ще знаете, че разчитате само на себе си. Когато нѣкой остане назадъ съ колата си, той се чуди, какво да прави. Ако се обърне къмъ конетѣ съ този въпросъ, тѣ много лесно ще му отговорятъ. Отговорътъ е единъ: Освободи ни и тръгни пешъ!
 
И тъй, всѣки човѣкъ има безброй желания, едни отъ които мязатъ на слабитѣ, изпосталѣли коне, а други — на угоенитѣ коне. Сѫщото може да се каже и за чувствата и мислитѣ въ човѣка. Обаче, хората трѣбва да разчитатъ на двата велики закона — на съграждане и на разрушаване. Тѣ нареждатъ нѣщата, поставятъ ги въ пъленъ редъ и порядъкъ, и по този начинъ указватъ възпитателно въздействие върху хората. И затова, когато разумниятъ човѣкъ поставя безпорядъка въ себе си въ пъленъ порядъкъ, казваме, че той се намира подъ влиянието на закона на съграждането. Когато неразумниятъ човѣкъ вижда около себе си пъленъ безпорядъкъ — колата счупена, конетѣ слаби, пѫтищата развалени, мостоветѣ задигнати отъ водитѣ, той се намира подъ закона на разрушението и казва: Тежъкъ е моятъ животъ! Когато мѫдрецътъ се намѣри подъ влиянието на този законъ, той не се обезсърдчава, той вижда настѫпващия редъ и порядъкъ и започва усилено да работи, да поставя всѣко нѣщо на своето мѣсто, и въ скоро време изпада подъ влиянието на закона на съграждането. Това значи мѫдрецъ — отъ безпорядъка създава редъ и порядъкъ. Следователно, порядъкътъ за мѫдреца е безпорядъкъ за глупеца; и безпорядъкътъ за глупеца е порядъкъ за мѫдреца. Глупецътъ представя закона, който разхвърля нѣщата, а мѫдрецътъ — закона, който нарежда нѣщата.
 
„На този камъкъ“. Като се говори за камъкъ, ние имаме предъ видъ твърдата материя. Но материята, въ която живѣемъ, има четири агрегатни състояния: твърда, течна, въздухообразна и лѫчиста. Днесъ ние живѣемъ и се ползуваме най-много отъ твърдата материя, отъ почвата. Докато кракътъ ни е стѫпилъ на земята, ние сме решителни, осигурени и се намираме въ свѣта на порядъка. Щомъ изгубимъ тази почва подъ себе си, ние вече сме въ свѣта на безпорядъка. Порядъкътъ въ нашия животъ е за рибата безпорядъкъ. Достатъчно е за моментъ само да извадите рибата отъ водата и да я турите на твърдата почва, за да започне тя съ ужасъ да се блъска въ тази почва, да търси своята срѣда — водата. На твърдата почва поставена, тя е въ свѣта на безпорядъка. Докато птицата е въ въздуха, тя е способна да живѣе, да се проявява. За птицата, въздухътъ е свѣтъ на порядъкъ. Обаче, има сѫщества, които коренно се различаватъ отъ рибитѣ, отъ птицитѣ и отъ човѣка. Тѣ живѣятъ въ свѣтлината, въ лѫчистата материя, дето иматъ условия да се проявяватъ. За тѣхъ тази материя е свѣтъ на порядъкъ. Значи, сѫществуватъ четири състояния на материята, които спъватъ едни сѫщества въ развитието имъ, а на други благоприятствуватъ. И тогава казваме: който се спъва въ твърдата почва, той е риба; който стѫпва сигурно на твърдата почва, той е човѣкъ. Който се спъва въ водата, той е птица; който нарежда работитѣ си добре въ водата, той е риба. Който се спъва въ въздуха, той е прашинка; който нарежда работитѣ си въ въздуха, той е птица. И най-после, който се спъва въ свѣтлината, той е сгурия; който нарежда работитѣ си въ свѣтлината, той е сѫщество на свѣтлината. Сега, на васъ оставямъ да преведете всички тия величини и да извадите отъ тѣхъ редъ заключения, редъ максими за живота. Мѫдрецътъ вижда и разбира всички тия нѣща въ тѣхния редъ и порядъкъ, съ тѣхнитѣ свѣтлини и сѣнки, а глупецътъ вижда само сѣнкитѣ имъ. Като влѣзете въ нѣкоя художествена галерия, и наблюдавате картинитѣ, по тѣхъ ще познаете, какъвъ е художникътъ. Ако пъкъ художникътъ наблюдава посетителитѣ, какъ разглеждатъ картинитѣ, ще познае, каква е тѣхната култура, ще познае разбиранията имъ по художеството. Ако нѣкой отъ посетителитѣ се спре само върху сѣнкитѣ, той не е мѫдрецъ. Ако нѣкой се спре върху главнитѣ чърти на картината, той има идея, има разбиране. Сѫщото нѣщо може да се каже и за музиката. Когато нѣкой отиде на концертъ и започне да критикува музиканта, че нѣкѫде не взелъ такта правилно, или че нѣкѫде се образувалъ малъкъ дисонансъ, той е човѣкъ на дреболиитѣ, на сѣнкитѣ въ живота. Музиката не се заключава само въ такта, нито само въ тоноветѣ. Музиката представя съвокупность отъ много нѣща; тя е нѣщо повече отъ такта, отъ тоноветѣ и т. н. Тактътъ е само спомагало на музиката; тоноветѣ сѫ изразъ на музиката, а самата музика е велико, неизразимо нѣщо. Тя създава тонове, тя създава тактъ, тя създава ритъмъ.
 
Съвременнитѣ хора се спиратъ повече върху сѣнкитѣ на живота, и затова, като имъ се случаватъ нещастия, казватъ: Защо трѣбваше да стане така? Защо животътъ е толкова тежъкъ? Защо хората сѫ толкова лоши и т. н.? Казвамъ: хората трѣбва да се спиратъ върху хубавото, красивото въ живота, а не върху сѣнкитѣ. Нѣкой баща има петь деца: четиритѣ сѫ добри, примѣрни по поведение, послушни, а петото е немирно, палаво, непослушно. Бащата, майката, братята, сестритѣ говорятъ все за непослушния; де ходилъ, какви пакости вършилъ, кои деца билъ и т. н. Защо трѣбва всички да се занимаватъ съ него? Като се прибератъ децата въ дома си, нека майката и бащата започнатъ да се разговарятъ съ четиритѣ деца, да ги питатъ, какво сѫ свършили презъ деня, какво иматъ предъ видъ за утрешния день, и да оставятъ непослушника настрана. Нека тѣ се занимаватъ съ добритѣ си деца, и привидно да забравятъ лошото дете. Ако мѫдрецътъ види това непослушно дете, ще разбере, че въ него се крие една особена чърта, която, като не знае, какъ да изяви, изразява я по съвсемъ особенъ, нежелателенъ начинъ. По този начинъ, именно, то иска да обърне внимание на хората. Нима онзи, който изгори ефеския храмъ, бѣше глупавъ човѣкъ? Съ изгарянето на този храмъ, той искаше да каже на хората да съградятъ нѣщо по-хубаво отъ него. Обаче, ефесянитѣ мислѣха, че като тѣхниятъ храмъ нѣма другъ. Хората трѣбва да измѣнятъ своя начинъ на мислене, да дойдатъ въ правата мисъль, въ която нѣма никакво насилие, никакви противоречия.
 
Днешнитѣ хора се нуждаятъ отъ здрава, положителна основа на живота, отъ разумни правила и максими. Такова правило е далъ единъ педагогъ на своитѣ ученици. Той взелъ това правило отъ единъ древенъ разказъ, въ който се говорило за единъ ученикъ, въ когото се явило силно желание, силенъ копнежъ да влѣзе въ нѣкоя окултна школа. За тази цель, той се явилъ при единъ отъ учителитѣ на тази школа да държи приеменъ изпитъ. Първиятъ му изпитъ билъ по математика, вториятъ — по пѣние, третиятъ — по формитѣ на красотата. И на тритѣ изпита учительтъ му турилъ нула. Четвъртиятъ му изпитъ билъ върху добродетельта. На този изпитъ той получилъ единица. Като видѣлъ успѣха си, ученикътъ изпадналъ въ голѣмо обезсърдчение и започналъ да плаче, да се чуди, какъ е възможно, да мисли, че е толкова способенъ, а да даде такива слаби резултати? Като видѣлъ обезсърдчението му, учительтъ казалъ: За да разберешъ, какъвъ е твоятъ успѣхъ, тури единицата отпредъ, а тритѣ нули следъ нея. Числото, което получишъ, показва успѣха ти. Така постѫпва мѫдрецътъ. Той туря нулитѣ следъ единицата, и по този начинъ осмисля нѣщата. Глупецътъ постѫпва точно обратно: той туря нулитѣ отпредъ, единицата следъ тѣхъ, и по този начинъ се обезсърдчава.
 
Следователно, когато срещна човѣкъ, който се е обезсърдчилъ, казвамъ: Твоитѣ работи не вървятъ добре, защото си турилъ нулитѣ отпредъ, единицата отзадъ. Ако искашъ всичко да ти тръгне добре, размѣни мѣстата на тия цифри: тури единицата напредъ, а нулитѣ — отзадъ. И наистина, работитѣ на съвременнитѣ хора сѫ много объркани, именно, по тази причина: тѣ сѫ размѣнили мѣстата на числата въ своя животъ. Живи сѫ тия числа, и затова, всѣка промѣна на мѣстата имъ създава известни отклонения въ мисъльта. Ето защо, окултната наука иде днесъ въ услуга на човѣчеството, да му покаже начинъ за право мислене. Напримѣръ, нѣкой казва, че свѣтътъ не е създаденъ, както трѣбва. — Отде знаешъ? Какво представяшъ ти, за да можешъ да се произнасяшъ по този въпросъ? За да казвашъ, че свѣтътъ не е създаденъ добре, това подразбира, че ти си най-великиятъ мѫдрецъ въ свѣта и можешъ да създадешъ нѣщо по-хубаво отъ това, което Богъ е направилъ. Въ сѫщность така ли е? Ако не си такъвъ мѫдрецъ, който можешъ да създавашъ свѣтове, тогава кажи, както мѫдрецътъ казва: Свѣтътъ е създаденъ добре. Тъй както Богъ го е създалъ, никой другъ не може да го създаде. Тури тази мисъль въ ума си и работи съ онова, което е вече създадено. Това не значи, че хората не сѫ свободни да мислятъ за свѣта, както искатъ. Свободни сѫ хората да иматъ, каквито искатъ мнения за създаването на свѣта, но въ своитѣ разисквания и твърдения, тѣ трѣбва да се пазятъ да не изопачатъ мисъльта си. Никой никого не може да ограничава: нито мѫдрецътъ може да ограничава другитѣ хора въ начина на мисленето имъ, нито пъкъ глупецътъ може да ги ограничава. Обаче, въ края на краищата, всѣки самъ ще носи последствията на своята права, или крива мисъль. Мѫдрецътъ поставя нѣщата въ редъ и порядъкъ и ги осмисля, а глупецътъ ги разхвърля и обезсмисля. Когато попаднете въ общество на глупави хора и слушате, какво говорятъ, какъ мислятъ, най-после и вие казвате: Откакъ влѣзохъ между тия хора, съвсемъ оглупѣхъ. Когато попаднете въ общество на мѫдри хора, вие ще поумнѣете. Какво показва това? Това показва, че човѣкъ самъ не мисли, но мислятъ другитѣ около него. И затова, когато умътъ, мисъльта ви работятъ добре, ще знаете, че се намирате въ общество на мѫдреци. Казвате: Какъ не съмъ знаелъ, че съмъ билъ такъвъ гений! — Ти не си гений, но се намирашъ въ общество на гениални хора. И обратно: когато кажешъ, че си глупавъ, ще знаешъ, че се намирашъ въ общество на глупави хора. Това сѫ две състояния, въ които човѣкъ често изпада. Понѣкога човѣкъ не е нито между мѫдритѣ, нито между глупавитѣ; той мисли, че нѣма нито наука, нито религия, отъ нищо не е доволенъ, на нищо не се радва и чака само да дойде нѣкой отвънъ, да го предизвика, да му докаже, че съ бой, съ насилие работитѣ могатъ да се наредятъ. — И това е състояние, въ което човѣкъ временно може да изпадне.
 
„На този камъкъ“. Идеята, която се съдържа въ този стихъ, трѣбва да се постави като основа на вашия животъ и върху нея да градите. По-нататъкъ е казано въ сѫщия стихъ, че този камъкъ, върху който човѣкъ падне, ще се строши; а върху когото падне, ще го смаже. Отъ този стихъ се вижда, че много хора иматъ криви схващания за нѣщата. Тѣ искатъ великитѣ идеи да дойдатъ при тѣхъ, но не знаятъ, че тѣзи идеи ще ги смажатъ. Тѣ искатъ великитѣ идеи да паднатъ върху тѣхъ, но самитѣ идеи ще ги унищожатъ. Великитѣ идеи иматъ своя свѣтлина, която дава отражение върху всички нѣща въ живота. Радвайте се на свѣтлината, която вашата велика идея носи и не се лакомете да я обсебите, да я задържите въ себе си. Радвайте се на слънцето, което грѣе. То представя велика Божествена идея, която носи въ себе си свѣтлина. Какво щѣше да бѫде положението на съвременния свѣтъ, ако слънцето ходѣше отъ кѫща въ кѫща, между хората, да яде и да пие съ тѣхъ?
 
„На този камъкъ“. Тази е основната идея, върху която говоря днесъ. Всѣка основна идея има своя орбита, затова е основна. Тя не може да измѣни пѫтя на своето движение, а това трѣбва да ви радва. Щомъ знаете това, не се стремете да измѣните нейния пѫть. Ако нѣкой пожелае да фотографира своята идея и да я покаже на хората, и това е невъзможно. Защо? Защото идеитѣ не могатъ да се фотографиратъ. Ако нѣкой фотографира слънцето и го представи, че е свѣтло, крѫгло тѣло, съ това идеята не е изразена. Никоя идея не може да се изрази, нито съ думи, нито съ образи. Идеята не може да се събере нито на земята, нито въ ума, нито въ сърцето на човѣка. Всѣка идея може временно само да присѫтствува въ човѣшката душа. Душата и природата сѫ две фази на Битието. Природата дава материалъ, а душата твори. Природата е кредиторътъ, който дава материалъ за обработване, а душата обработва, съгражда този материалъ. Човѣшкото естество пъкъ е това, отъ което вашата душа и вашата природа се ползуватъ. Казвате: Природата ми е такава. — Каква е вашата природа? Вие се занимавате съ дребни мисли и казвате, че естеството, или природата ви е такава. Не унижавайте естеството си! Естеството на човѣка не е дребнаво, но той се занимава съ дребни мисли, не знае, какъ да работи и отдава всичко това на своята природа. Вие разхвърляте вашитѣ нѣща, не знаете още, какъ да ги нареждате. Ако се намѣрите въ общество на десеть души лоши хора и успѣете да ги заставите да мислятъ право, вие ще минете за тѣхъ като ученъ човѣкъ, влѣзълъ между умни хора. Какво представятъ лошитѣ хора? Лошъ човѣкъ е онзи, който не е постигналъ своитѣ желания и иска да ги постигне по единъ неестественъ начинъ. Добъръ човѣкъ е онзи, който е постигналъ своитѣ основни желания и ги е впрегналъ да работятъ, не само за него, но и за своитѣ ближни.
 
Следователно, ако паднемъ върху своята основна идея и искаме да я изнесемъ предъ свѣта, ние ще се строшимъ. Който иска да изнесе своята идея предъ свѣта, той ще се строши. Който иска да изкаже своето вѣрую предъ свѣта, той ще се строши. Какво ще изказвате вѣруюто си предъ свѣта? Ако нѣкой ме пита, въ какво вѣрвамъ, ще кажа: вѣрвамъ въ хлѣба, въ водата, въ въздуха, въ свѣтлината и въ топлината. — Сѫществува ли нѣкакъвъ Богъ? — По този въпросъ азъ бихъ желалъ ти да ми говоришъ. Азъ говоря за нѣща, които положително зная, а оставямъ на тебе да ми говоришъ за нѣща, които не зная. И тогава, той започва да ми говори, че Господъ е всесиленъ, всемѫдъръ, всеблагъ. — Така е, виждамъ всичко това. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да знае, какво да говори. Той трѣбва да прояви своята интелигентность и чрезъ нея да разреши мѫчнотиитѣ си. Мѫчнотиитѣ сѫ задачи, дадени на човѣка да ги разреши. Това не значи, че той ще разреши всички задачи — часть отъ задачитѣ си ще разреши, а една часть ще останатъ неразрешени. Тѣхъ той ще разреши въ бѫдеще. Каквото днесъ разреши, ще остане за основа на бѫдещето. Всѣки опитъ, колкото малъкъ да е, никога не остава безъ последствие. Нѣкой казва: Какво печеля, ако мисля за доброто? — Ако само по единъ часъ на день мислишъ за доброто, за великото въ свѣта, този часъ ще създаде въ твоя бѫдещъ животъ условия за гениалность. Ако отдѣляшъ на день само половинъ часъ да мислишъ за Бога, Той непременно ще те възнагради. Колкото малко, колкото грѣшно да е едно сѫщество, достатъчно е да отдѣли за Бога най-малкото време, съ което разполага, Той ще го възнагради щедро. Богъ никога не забравя да отдаде всѣкиму нужното, но ние не трѣбва да се налагаме. Той не може да върви по нашия умъ и казва: Да мислите за мене, това е добре за васъ, но ще знаете, че азъ ще ви дамъ всичко, каквото ви е нужно, когато намѣря благоприятни условия. Кога ще бѫде това, то е моя работа. Питамъ: ако вие сте риба и живѣете въ водата, може ли Богъ да ви направи на земята хубавъ палатъ за живѣене? Ако вие сте птица и живѣете въ въздуха, може ли Той да ви постави предъ царска трапеза? Значи, царскитѣ трапези и хубавитѣ работи се даватъ на човѣка само при благоприятни съчетания въ живота, за да може той разумно да ги използува.
 
Сега, за изяснение на тази мисъль, ще приведа единъ разказъ. Като се предава нѣкой разказъ, мнозина бързатъ да кажатъ, че знаятъ този разказъ. Едно трѣбва да знаете: който и да е написалъ разказа, който и да го предава, той всѣкога остава новъ. Законътъ е такъвъ. Когато нѣкое дете предава единъ разказъ, той пакъ е новъ, защото това дете влага въ него своя идея, която авторътъ не е внесълъ. Разказътъ може да е старъ, но детето внася въ него нѣщо ново. Не мислете, че детето не може да внесе нѣщо ново. И като говори, и като предава нѣщо, детето всѣкога може да внесе нѣщо ново отъ себе си. Мѫдрецътъ едновременно е и младъ, и старъ: младъ е по приложение, старъ — по опитность. Когато прилага своето знание, мѫдрецътъ е дете. Когато събира плодоветѣ отъ това, което е приложилъ, мѫдрецътъ е старецъ и очаква на готово да му донесатъ това, което е далъ.
 
Ще пристѫпя къмъ разказа. Това, за което се говори въ разказа, се е случило въ времето на царь Абу—Бенъ—Фура. Ако искате да знаете нѣщо за този царь, четете книгитѣ по това време. Тамъ ще намѣрите цѣлата негова история. Той билъ отличенъ царь. Въ царството му сѫществувалъ голѣмъ редъ и порядъкъ. Той ималъ само една дъщеря, наречена Енъ-Суфи, която била най-умна отъ всички моми, живущи по това време въ царството. Въ този разказъ се говори и за нейния бѫдещъ избранникъ, който се наричалъ Елми-Баръ. Понеже Енъ-Суфи била най-красивата и най-умната мома отъ всички тогавашни моми по свѣта, до нея пристигали млади и красиви момци, княжески и царски синове, отъ цѣлия свѣтъ. Едни отъ тѣхъ я възпѣвали, други ѝ носили подаръци, цвѣтя, букети, трети ѝ обещавали щастие, но всички имали една цель — да се домогнатъ до рѫката ѝ. Тя не се подавала на никакви обещания, не се ласкала отъ никакви подаръци, защото знаела, че тия обещания никога не се сбѫдвали. Казано е, че цѣлиятъ адъ е циментиранъ само отъ любовни обещания, които никога не се сбѫдватъ. Улицитѣ на ада сѫ послани и украсени съ хубави, скѫпоценни камъни и надписи отъ несбѫднати надежди и мечти, отъ несбѫдната вѣра, надежда и любовь. Цѣлиятъ адъ е посланъ съ счупени сърца, които не сѫ постигнали своитѣ мечти и идеали. Обаче, нейниятъ избранникъ, Елми-Баръ, живѣлъ нѣкѫде на планината, дето пасѣлъ овце. Въ свободното си време правилъ научни изследвания на небето, изучавалъ звездитѣ, планетитѣ, за която цель си служилъ съ особена трѫба. Той билъ отличенъ овчарь, заради което билъ посещаванъ отъ много хора. Като дохождали при него, хората обичали да гледатъ презъ прозореца на стаичката му, да видятъ, какво прави, съ какво се занимава. Всѣка сутринь той отправялъ трѫбата си къмъ прозореца на своята любима, дано отдалечъ поне я види. Като я виждалъ, радвалъ се и презъ цѣлия день работилъ, занимавалъ се усърдно. Като виждалъ своята любима, започвалъ да наблюдава небето и да вади бележки отъ всичко, което му правило впечатление. Така той работилъ своитѣ любовни фотографии. Ако нѣкой астрономъ види, какво прави този младъ момъкъ, ще каже, че изследва слънцето, юпитеръ или други нѣкакви планети. Не, този младъ момъкъ се занимава съ любовни работи. Той гледа презъ прозореца своята любима, както астрономитѣ, като наблюдаватъ небето, дойдатъ до Венера, но казватъ: Съжаляваме, че се яви голѣма буря, която ни попрѣчи да видимъ Венера. Да, всички гледатъ Венера презъ прозорцитѣ си, но тя всѣкога се явява съ було на лицето си, да закрива своята красота.
 
Питамъ: вие, които искате да служите на Бога, на кого ще приличате? Дали ще приличате на онѣзи царски синове, които дохождали при царската дъщеря съ букети, подаръци и цвѣтя въ рѫце, или на онѣзи, които ѝ писали писма, пълни съ обещания за щастливъ животъ, или най-после на онзи младъ овчарь, който живѣлъ на планината и всѣка сутринь поглеждалъ отъ прозореца си, да зърне красивата царска дъщеря и следъ това правилъ научни наблюдения на небето? Най-добре е да приличате на младия овчарь, който написалъ едно хубаво стихотворение на чуждъ, старъ езикъ, който вие не познавате. Ако предамъ стихотворението на този старъ езикъ, вие нѣма да го разберете, затова ще го предамъ въ преводъ. Ето приблизително преводътъ на това стихотворение:
 
„Слънцето не бѣше още изгрѣло,
 Гнѣвенъ бѣ вѣтърътъ и фучеше.
Вълнуваше се планината, чуваше се по нея: гръмъ, трясъкъ,
пукотъ; страхъ всѣваше въ душитѣ на дребнитѣ бръмбарчета.
Порои води слизаха отъ върховетѣ и, като войници за бой
свличаха канари, камъни, пѣсъкъ и съ сила, гнѣвъ и ярость
ги пращаха въ подножието, въ дълбокитѣ долини: Идете
тамъ долу! Вамъ смирение е нужно. Доста сте седѣли на
високитѣ върхове. Скръбь и страдание що е, още не сте познали“.

 
Идете долу и кажете „Любовь навредъ цари; въ тишина
и буря мѫдрость владѣе, а въ окови и затвори, всегда свобода и истина говори“.

 
Както виждате, отъ всички великани на тогавашната епоха, нищо не е останало до насъ, а отъ този царски синъ-овчарь, който живѣлъ на планината, е останало нѣщо, което и досега още живѣе и на небето, и на земята, и въ водата, и въ въздуха, а най-после и въ свѣтлината. Неговитѣ думи и досега още сѫ живи. Следователно, ако живѣемъ като обикновени хора, като царския синъ Елми-Баръ, все ще оставимъ нѣщо, и името ни винаги ще се споменава, както и сега споменаваме името на Елми-Баръ. Сѫщо така споменавамъ името на Енъ-Суфи, неговата възлюбена. Сега, разбрахте ли, защо той всѣка сутринь, съ трѫбата си, поглеждалъ къмъ нейния прозорецъ? Ще кажете, че младиятъ овчарь наблюдавалъ двореца, царския палатъ, интересувалъ се да разбере, какъ живѣятъ хората въ този дворецъ. Споредъ мене, най-важна личность въ разказа е Абу-Бенъ-Фура, царьтъ. Ако той нѣмаше царство, този разказъ нѣмаше да се създаде. Царьтъ Абу-Бенъ-Фура представя свѣта, вселената. Царската дъщеря Енъ-Суфи представя душитѣ на всички хора по земята. Всѣка душа, слѣзла на земята, търси нѣщо; една по единъ начинъ, друга — по другъ начинъ. Защо царската дъщеря всѣка сутринь поглеждала презъ прозореца на своята стая? Тя поглеждала отъ прозореца да види своя избранникъ Елми-Баръ, който изгрѣвалъ на изтокъ, а залѣзвалъ на западъ. Когато младата мома се показвала на прозореца си, това е изтокъ; когато се скривала отъ прозореца си, това е западъ. Защо слънцето изгрѣва? И то търси нѣкого. Азъ бихъ желалъ слънцето никога да не намѣри този, когото търси, защото щомъ го намѣри, ще престане да изгрѣва и да залѣзва. Ако не го намѣри, дълго време ще изгрѣва и ще залѣзва.
 
Всички хора казватъ, че човѣкъ все трѣбва да се влюби въ нѣкого. — Опасна работа е влюбването. Когато нѣкоя мома се влюби, майката и бащата казватъ, че дъщеря имъ заминала за нѣкѫде, т. е. пристанала на нѣкого. Въ такъвъ случай, и смъртьта не е нищо друго, освенъ приставане на нѣкого. Азъ не вѣрвамъ въ смъртьта. Когато стариятъ дѣдо намѣри своята възлюбена, съблича старата си дреха, облича нова и отива при нея. Хората, близкитѣ му казватъ: Господъ да го прости! — Нѣма какво да го прощава Господъ. Той сега се разхожда съ своята възлюбена, подмладенъ, премѣненъ, неузнаваемъ. Които не разбиратъ дълбокия смисълъ на моитѣ думи, ще започнатъ да разискватъ, дали сѫ вѣрни тѣ, или не. Само глупавитѣ хора говорятъ за вѣрни, или за невѣрни нѣща, а умнитѣ хора всѣкога говорятъ за умни работи. Глупавитѣ работи сѫ за глупавитѣ хора; умнитѣ работи — за умнитѣ хора, а ученитѣ работи — за ученитѣ хора. Всички въпроси трѣбва рѣзко да се поставятъ. Който разбира свѣта, вселената, той щѣше да разбере смисъла и на самото име Абу-Бенъ-Фура. Ще кажете: Дали не може да се даде друго име за свѣта? — Изредете, колкото имена знаете, и вижте после, кое отъ тѣхъ ще изберете. За създаването на свѣта англичанитѣ иматъ едно изречение, българитѣ — друго, но общата идея, която е изразена съ даденитѣ окултни звукове, е една и сѫща. Навсѣкѫде и въ всичко прониква единъ общъ законъ. Запримѣръ, когато нѣкой човѣкъ, билъ той българинъ, французинъ, германецъ, или какъвъ и да е, се влюби, въ него настава една и сѫща промѣна. Ако измѣрите врата му преди и следъ влюбването, ще забележите едно увеличаване, едно разширяване, макаръ и съ милиметри само. Ако въ врата на човѣка има малко стѣснение, т. е. ако мѣрката се намалява, това показва, че той е изгубилъ любовьта си. Значи, дето любовьта действува, тамъ всѣкога става разширяване. Щомъ любовьта изчезва, става стѣсняване, свиване.
 
И тъй, когато човѣкъ изгуби любовьта си, въ душата му настава мракъ, тъмнина. Всичко въ живота му се обезсмисля и изгасва. Дойде ли отнѣкѫде най-малката свѣтлинка, най-малката надежда, животътъ отново придобива смисълъ. И въ първия, и въ втория случай, животътъ има смисълъ, но психичнитѣ състояния въ човѣка се измѣнятъ, вследствие на което той губи своето равновесие, губи смисъла на своя животъ. Причинитѣ за промѣнитѣ въ съзнанието на човѣка се дължатъ на материалнитѣ идеи, съ които той се занимава. Достатъчно е една любовна дума да ви каже нѣкой, за да се измѣни и вашето състояние. Това показва, че хората живѣятъ още въ свѣтъ на постоянни промѣни. Напримѣръ, срѣща ви единъ уменъ човѣкъ и казва, че вие имате добри заложби, и отъ васъ може да излѣзе нѣщо. Следъ това ви срѣща единъ глупавъ човѣкъ и казва, че отъ васъ нищо не може да се очаква. Въ първия случай се насърдчавате, въ втория случай се обезсърдчавате.
 
Тъй щото, когато сте радостни, ще знаете, че ви е срещналъ нѣкой мѫдрецъ; когато сте скръбни, ще знаете, че ви е срещналъ нѣкой глупавъ човѣкъ. Когато ставате радостенъ отъ леглото си, това показва, че ви е срещналъ нѣкой ангелъ. Ангелитѣ сѫ сѫщества на любовьта. Когато слизатъ на земята, ангелитѣ трѣбва да срещнатъ поне една душа, въ която да се влюбятъ. Докато не се влюбятъ, тѣ не могатъ да се върнатъ на небето. Защо е необходимо ангелитѣ да се влюбватъ? Влюбването подразбира нѣкаква придобивка, нѣкаква печалба, която трѣбва да се занесе въ Божествената каса. Какъвъ е моралътъ на съвременнитѣ хора по отношение на любовьта? Ако мома се влюби въ момъкъ, когото родителитѣ не харесватъ, това предизвиква цѣлъ скандалъ въ дома на момата. И обратно: ако момъкъ се влюби въ нѣкоя бедна мома, това създава редъ тревоги и неприятности въ дома на момъка. Кое е правилото за влюбването, че момитѣ и момцитѣ да знаятъ, въ кого да се влюбватъ и въ кого да не се влюбватъ? Какво лошо има въ това, ако всички души, излѣзли отъ Бога, се влюбятъ въ нѣкого? Момата, въ която нѣкой момъкъ се е влюбилъ, е негова сестра, излѣзла отъ Бога отъ хиляди години насамъ, и днесъ той я срѣща, хваща я за рѫка и я завежда при родителитѣ си, като имъ казва, че намѣрилъ своята сестра. И родителитѣ трѣбва да се радватъ, както синътъ се радва. Какво лошо има въ това? Оставете вашитѣ заблуждения, вашитѣ изопачени вѣрвания настрана и живѣйте, както Богъ е опредѣлилъ.
 
И религиознитѣ хора се намиратъ предъ сѫщата опасность, да изопачатъ своитѣ възгледи и вѣрвания. Виждате единъ човѣкъ върви въ правия пѫть, но изведнъжъ минава нѣкакво съмнение въ ума му, и той се запитва, дали е въ правия пѫть, или не. Всички хора вървятъ въ пѫтя, който Богъ имъ е начърталъ. Този пѫть е извънъ човѣшкото съзнание и самосъзнание. Докато живѣе само въ съзнанието и самосъзнанието си, човѣкъ има възможность да се отклони отъ правия, отъ Божествения пѫть. Това не значи още, че онзи, който се отклонява въ живота си, нѣма опредѣленъ пѫть отъ Бога, по който той трѣбва да върви. Синътъ на нѣкои родители се отклонява отъ правия пѫть и започва да посещава кръчми, вариетета, никого не слуша, отъ никого не се поучава. Дохождатъ при него проповѣдници, говорятъ му, че не е на правъ пѫть, че трѣбва да се опомни, но той не иска да чуе. Викатъ го родителитѣ му, и тѣ го съветватъ, но той пакъ не слуша, намира, че всичкото имъ говорене, сѫ празни думи. Обаче, единъ день той срѣща красивата мома Енъ-Суфи, и веднага въ него става промѣна: той започва да се прибира дома си, да ходи чисто облѣченъ, добре причесанъ, всѣкога и къмъ всички внимателенъ, учтивъ. Коя е причината за тази промѣна? Той е срещналъ Енъ-Суфи, която му проповѣдва, и той разбира смисъла на нейнитѣ думи. Сѫщата промѣна става и съ момата. Когато срещне младъ, красивъ момъкъ, и тя започва да се чисти, да се облича добре. Защо прави това? Защото красивиятъ момъкъ обича чистотата, и тя иска да бѫде чиста, за да се хареса. Който не разбира този законъ, той е готовъ да осѫди момата, че губи напразно времето си да чопли, да чисти ноктитѣ си. Не, като чисти ноктитѣ си, момата върши важна работа. Тя иска да изчисти и най-малката си погрѣшка, която се е скрила нѣкѫде подъ ноктитѣ ѝ. Като влѣзе въ човѣка, любовьта внася въ него възвишеното и благородното, и той казва: Азъ трѣбва да бѫда абсолютно чистъ въ мислитѣ, въ чувствата и въ действията си, за да задържа любовьта въ себе си. Иначе, изгубя ли чистотата, ще изгубя и любовьта си. Когато любовьта посети човѣка, той е спретнатъ, чисто облѣченъ и учтивъ. Той влиза вече въ правия пѫть. Нѣкой религиозенъ говори за Любовьта Христова, но външно се напуща, не се облича добре, не се мие, съ което иска да покаже, че нищо не го интересува. Този човѣкъ е на кривъ пѫть. Първиятъ е грѣшникъ, който има условия да стане праведенъ. Вториятъ е праведенъ, който има условия да стане грѣшникъ. Значи, и въ двата случая отношенията се измѣнятъ.
 
Казвамъ: всѣки поривъ, всѣки импулсъ на човѣшката душа трѣбва да се насърдчава. Когато се натъкнете на нѣкоя лоша чърта въ себе си, потърсете начинъ да я превърнете въ добра. Въ това, именно, се заключава живата математика. Въ тази математика, всѣко число представя отношения на идеи. Въ него сѫ вложени най-малко седемь идеи. Напримѣръ, единицата, като количество, не е достатъчно пълно понятие. Подъ понятието единица, освенъ количество, ние разбираме още и субстанция въ едно отъ четиритѣ състояния: или въ твърдо, или въ течно, или въ въздухообразно, или най-после въ лѫчисто състояние. Единицата е основа на всички останали числа. Който разбере единицата, той ще разбере и другитѣ числа. Двойката пъкъ, въ своята вѫтрешна сѫщина, подразбира познаване на законитѣ, чрезъ които човѣкъ може да измѣни положението си въ живота. Който иска да внесе равновесие въ своя животъ, той трѣбва да оперира съ числото три. Който иска да бѫде производителенъ, да твори, той трѣбва да разбира единицата и двойката. Ако нѣкой иска да съгради въ себе си твърдъ характеръ, като диамантъ, той трѣбва да разбира закона на числото четири. Ако иска да бѫде поетъ, да пише така, че да стане известенъ на цѣлия свѣтъ, той трѣбва да разбира закона на числото петь. Всѣко число, разбрано въ своята вѫтрешна сѫщина, представя живъ елементъ, жива сила въ природата. Ако си представите числото две въ видъ на два ангела, слѣзли отъ небето да ви придружаватъ, единиятъ отъ лѣвата ви страна, а другиятъ — отъ дѣсната ви страна, вие ще разберете, какво значи благоприятни условия. Обаче, ако не разберете тия условия и не ги използувате правилно, вие ще влѣзете въ кривия пѫть на живота. Това показва, че и въ хубавитѣ работи има пресищане. Ако човѣкъ яде много медъ, има опасность да се развали стомаха му. Ако никакъ не яде медъ, пакъ има опасность за неговия организъмъ.
 
Ще приведа единъ разказъ за опитностьта на една майка, която имала три деца. Въ кѫщата си тя имала три стаи, които всѣкога заключвала. Като излизала отъ дома си, тя скривала ключоветѣ, да не ги намѣрятъ децата. Въ едната стая имало медъ, въ втората — масло, а въ третата — празъ. Единъ день майката излѣзла изъ града, и пакъ заключила стаитѣ, но забравила да скрие ключоветѣ на мѣстото, което децата не знаели, а ги турила нѣкѫде на открито. Като останали сами, децата започнали да тършуватъ изъ кѫщи, да видятъ, какво има за ядене, да си хапнатъ. Тѣ намѣрили тритѣ ключа отъ стаитѣ, и всѣко отъ тѣхъ взело по единъ ключъ и отишло съ него да отключи една отъ стаитѣ, да види, какво крие майка му тамъ. Първото дете отворило едната стая и намѣрило вѫтре много медъ. То взело хлѣбъ отъ долапа и започнало да яде хлѣбъ съ медъ. Другото дете отворило втората стая и намѣрило въ нея хубаво, прѣсно масло. Взело хлѣбъ и започнало да маже върху него маслото. Третото дете отворило третата стая и видѣло вѫтре много празъ-лукъ. И то започнало да яде хлѣбъ съ празъ. Защо сѫ били тия ключове на децата? Чрезъ тѣзи ключове тѣ се домогнали до известни нѣща въ живота си. Какво криела майката въ тритѣ стаи? Тя криела меда, маслото и праза отъ децата си. Медътъ, маслото и празътъ представятъ три условия въ живота, които природата грижливо крие отъ човѣка. Тя ще му даде тия условия, когато намѣри, че той може да ги използува правилно. Празътъ представя беднитѣ условия, при които умътъ и сърцето на човѣка могатъ да се развиватъ. Маслото представя пластичнитѣ условия въ живота, подъ влиянието на които човѣкъ се огъва, безъ да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я отъ изсъхване и напукване. Медътъ представя добритѣ, благоприятнитѣ условия на живота, които правятъ човѣка веселъ, жизнерадостенъ. Следователно, когато срещна човѣкъ, недоволенъ отъ живота, казвамъ, че този човѣкъ е намѣрилъ ключа отъ стаята, въ която има празъ. Когато намѣря нѣкой любезенъ, учтивъ човѣкъ, казвамъ, че той е намѣрилъ ключа отъ стаята, въ която има масло. Когато срещна веселъ, жизнерадостенъ човѣкъ, считамъ, че той е намѣрилъ ключа отъ стаята, въ която има медъ.
 
Това сѫ новитѣ преводи на меда, маслото и праза, които разумно трѣбва да съпоставяте въ живота си. Нѣкой казва: Трѣбва ли да се яде празъ? — Ако имате на разположение медъ и масло, празъ не трѣбва да ядете; ако нѣмате медъ и масло, празъ ще ядете. Като готвятъ празъ, нѣкои правятъ насилие надъ неговата природа. За да го облагородятъ, за да смекчатъ естеството му, тѣ го готвятъ съ масло. Обаче, празътъ не заслужава масло. Празътъ е изправенъ нагоре, достига доста голѣма височина, затова казватъ, че е гордъ, честолюбивъ, съ голѣмо достойнство. Като знаятъ тази негова чърта, българитѣ го нарѣзватъ на ситно и го сипватъ въ зелена чорба. Тѣ казватъ: Масло на праза не трѣбва; достатъчна му е зелената чорба. Това сѫ идеи и понятия, чрезъ които човѣкъ трѣбва да разреши вѫтрешния смисълъ на живота, да разбере, защо е дошълъ на земята. Нѣкой е свършилъ университетъ, станалъ е професоръ, учитель или чиновникъ, но съ това още не е разрешилъ основния въпросъ на живота. Трети се е оженилъ, станалъ баща, майка, но пакъ не е разрешилъ задачата на своя животъ. Какъ ще разрешите въпроситѣ на живота? Всички тия професии, всички тия служби турете отзадъ, като нули, а предъ тѣхъ турете единицата. Само по този начинъ ще разрешите вѫтрешния смисълъ на живота. Значи, когато турите любовьта на мѣстото на единицата, а всички противоречия, неприятности, страдания турите следъ нея, на мѣстото на нулитѣ, вие ще разрешите задачата на вашия животъ, ще разберете вѫтрешния смисълъ на цѣлокупния животъ.
 
И тъй, всички хора трѣбва да нареждатъ живота си по новия начинъ: единицата — любовьта напредъ, а всичко останало — нулитѣ назадъ. Когато нѣкой казва, че е радостенъ днесъ, азъ намирамъ, че той не говори истината. Невъзможно е само днесъ да е радостенъ. Отъ памти-вѣка сѫ дохождали при мене сѫщества, които сѫ били радостни и весели и сѫ оставили своето благословение на човѣчеството. Затова всѣки трѣбва да съзнае въ себе си, че животътъ е добъръ и пъленъ съ любовь. Ако душата на нѣкого е натѫжена и скръбна, това не е всичкото. Животътъ е пъленъ съ любовь и добродетель, които ще влѣзатъ въ неговата душа и ще смѣнятъ състоянието му. Скръбьта не остава за винаги въ душата на човѣка. Скръбьта е нощь за човѣшката душа. Тъй щото, ако вечерь е тъмно, не мислете, че тази тъмнина постоянно ще прониква презъ вашата душа. Щомъ дойде свѣтлината, тъмнината веднага ще отстѫпи. Тъмнината не е въ душата на човѣка: тя е сѣнка, илюзия на живота. Илюзия е това, въ което човѣкъ вѣрва, че е реално, а излиза, че не е реално. Ти вѣрвашъ, че нѣкой те обича, а въ сѫщность, той не те обича; вѣрвашъ, че нѣкой не те обича, а той те обича. Въ първия случай вѣрвашъ въ това, което не е; въ втория случай не вѣрвашъ въ това, което е. Животътъ на съвременнитѣ хора седи въ постоянно възприемане на едни нѣща и отричане на други. Сегашната философия пъкъ се изразява въ отричане на нѣщата. И това е добре, но ако човѣкъ само отрича, безъ да възприеме нѣщо, какво ще придобие? Човѣкъ трѣбва едновременно да възприема и да отрича. Когато нѣкой младъ момъкъ се влюби, хората около него казватъ: Глупаво нѣщо е влюбването! Обаче, споредъ мене, влюбването е за предпочитане предъ безлюбието. Нѣкой се стреми къмъ велики работи, но хората веднага му противодействуватъ, съветватъ го да остави тия нѣща настрана. Той трѣбва да каже: Това, което не ми трѣбва, оставямъ за васъ. За мене задържамъ потрѣбното. — Умътъ ще ти хвръкне отъ тѣзи работи. — Това, отъ което умътъ ми ще хвръкне, оставямъ за васъ; другото азъ ще възприема. — Това сѫ празни работи; това не е правиятъ пѫть. — Празнитѣ работи сѫ за васъ, а пълнитѣ — за мене. Правиятъ пѫть е за мене. Нѣма защо да се разправяте съ хората. Всѣки смѣло трѣбва да застане въ правия пѫть, като праведенъ човѣкъ. — Ти си грѣшенъ човѣкъ. — Да, докато не мислѣхъ, бѣхъ и грѣшенъ, и глупавъ човѣкъ. Откакъ започнахъ да мисля право, азъ вече съмъ мѫдрецъ.
 
Следователно, когато се намѣрите въ нѣкакво затруднение, дръжте въ ума си мисъльта: „Богъ е Любовь“. Когато не можете да разрешите нѣкоя задача, започнете да говорите на числата на тая задача: „Богъ е Любовь“. Тѣзи числа сѫ въ вашия умъ. Тѣ сѫ разумни числа и ще разбератъ всичко, каквото имъ казвате. Числата сѫ разумни сили, съ които трѣбва да се нагласите. Щомъ се нагласите съ тѣхъ, ще разрешите задачата си. Всѣки може да направи този опитъ. Напримѣръ, ако седите около една плоскость и нѣколко деня наредъ усилено мислите, че тази плоскость може да се помѣсти, ще видите, че тя ще се помръдне отъ мѣстото си. Това правятъ свѣтскитѣ хора и сѫ постигнали резултати. Ако се намирате предъ трудна задача и цѣла година наредъ постоянствувате въ мисъльта си, че тази задача ще се разреши благополучно, ще видите, че наистина тя ще се реши. Нѣкой иска да свири на нѣкакъвъ инструментъ, но мисли, че не му се подава този инструментъ. Не, вземи инструмента въ рѫка и започни да свиришъ. Всѣки день повтаряй, че можешъ да свиришъ, ще видишъ, какъ този инструментъ най-после ще ти се подаде; сутринь десеть пѫти, на обѣдъ десеть пѫти и вечерь десеть пѫти повтаряй въ себе си мисъльта „азъ мога да свиря“, и ще видишъ, че въ продължение на една година ще имашъ резултатъ.
 
„На този камъкъ“. Този камъкъ е основата, върху която трѣбва да положите живота си съобразно Божиитѣ закони. Богъ не създаде свѣта като мѣсто за роби, за слуги, нито го създаде за затвори и за наслаждения. Хората сами създадоха затворитѣ и ограниченията. Той създаде свѣта за училище на своитѣ деца, като каза: Ако сте умни, вие ще видите, че въ свѣта владѣе пъленъ редъ и порядъкъ. Ако не сте умни, вие ще виждате навсѣкѫде пъленъ безпорядъкъ. Този камъкъ представя основата на живота — любовьта. Ако очаквате любовьта да дойде при васъ, тя ще ви смачка; ако искате да се качите върху нея, ще се строшите. Приемете свѣтлината на любовьта въ себе си и оставете сърцето си свободно. Когато Богъ работи въ васъ, отворете Му широко пѫтя и не се противопоставяйте. Защо? Защото, когато Богъ работи въ васъ, а вие противодействувате, Той ще ви смаже; ако пъкъ Му се налагате, ще се счупите. Следователно, нито се налагайте на Бога, нито очаквайте Той да дойде при васъ. Човѣкъ трѣбва съ готовность да приеме Божията свѣтлина. Затова и Писанието казва: „Изпраща ми Духа си... „Изпраща ми Духа си“, значи, изпраща ми своята свѣтлина. Следователно, всѣки трѣбва да възприеме любовьта въ себе си, защото следъ всѣка скръбь иде радость, и следъ всѣка радость иде скръбь. Следъ всѣко смущение иде миръ. Тъй щото, противоречията въ свѣта не сѫ нищо друго, освенъ условия за проява на Битието. Така е за мѫдреца, а глупавиятъ очаква особени условия за щастието. Мѫдрецътъ очаква щастието на всѣко време. Дойде ли ви нѣкакво щастие или нещастие, благодарете и за едното, и за другото. Всѣки день невидимиятъ свѣтъ изпраща на хората щастие, но зависи, какъ тѣ разбиратъ нѣщата, а оттамъ, кое наричатъ щастие и кое — нещастие. Нѣкой човѣкъ седи отчаянъ, обезсърдченъ отъ живота, нищо го не радва, всичко е обезсмислено за него. По това време получава едно писмо. Поглежда го отгоре, захвърля го, почеркътъ му се вижда кривъ, нечетливъ и казва: Нѣма да се оправи работата. — Отвори писмото, и работата ще се оправи. Най-после той отваря писмото и въ него вижда единъ чекъ, изпратенъ отъ неговъ приятель, който го обича. — Чудно нѣщо, работата, наистина, била оправена! Отвори зацапаното, съ изкривенъ почеркъ писмо, въ него ще намѣришъ единъ чекъ. Когато човѣшката душа преживява вѫтрешна криза, отъ невидимия свѣтъ му изпращатъ единъ чекъ, съ който да разреши мѫчнотиитѣ си само за единъ день. Въ 365 деня той ще получи 365 любовни писма съ по единъ чекъ въ тѣхъ, съ който да разреши мѫчнотиитѣ за съответния день. Докато не отвори това писмо, слънцето още не е изгрѣло за неговата душа. Щомъ отвори писмото, слънцето вече изгрѣва.
 
„На този камъкъ“. Този камъкъ представя любовьта която се взима за основа на проявения животъ. Животътъ пъкъ прониква цѣлата жива природа, а душата взима материята на природата и твори. Между душата и природата сѫществува вѣчно единство. Следователно, нѣма защо да се разисква върху въпроса, има ли душа, или нѣма. За мъдреца има и душа, и природа; за глупавия природата сѫществува, но безформена, а душата пъкъ съвсемъ не сѫществува. Когато човѣкъ отрича душата и живота, той заслужава нула. Когато върви по правия пѫть, той заслужава единица. Следъ това, като тури нулата задъ единицата, всички нѣща ще се осмислятъ. Когато получите любовното писмо съ чека, всички объркани работи ще се изправятъ. Вие можете да се занимавате съ редъ научни теории, но щомъ получите такова любовно писмо, скачате отъ радость. Защо? Реално е това писмо. Всички любовни писма не сѫ реални, но тия, които невидимиятъ свѣтъ изпраща, сѫ реални. Щомъ получи такова писмо, човѣкъ казва: Има смисълъ да се живѣе! да се работи! Тъй щото, когато човѣкъ е готовъ да жертвува всичко за Великото въ свѣта, това показва, те той е получилъ и прочелъ вече своето любовно писмо. Когато човѣкъ не е готовъ да жертвува, това показва, че той още не е получилъ своето любовно писмо, или, ако го е получилъ, още не го е челъ. — Не мога да свърша тази работа. — Прочети писмото си и ще я свършишъ.
 
Съвременнитѣ хора говорятъ за отворенитѣ, т. е. за прочетенитѣ вече писма въ миналото си, отъ които съ получили само разочарования. Отъ тия писма ние не се интересуваме; ние се интересуваме отъ току-що полученитѣ писма, които още не сѫ отворени. Само тѣзи писма могатъ да осмислятъ живота ви. Днесъ и азъ имамъ такова едно писмо и за него ви говоря. Какво сте писали вчера, и какво сѫ ви отговорили, това не е важно. Азъ говоря за реализирането на новото учение днесъ. Миналото е една опитность, бѫдещето е още нереализирано, но важно е настоящето. Благодарете за най-малкото, което днесъ се дава за душата ви. Щомъ се натъкнете на нѣкаква неприятность, на нѣкакво страдание, вдълбочете се въ себе си и вижте, какво е написано въ вашето любовно писмо, което сте получили този день. Всѣко страдание, всѣко изпитание е формула, останала отъ миналото ви, и днесъ вие трѣбва да я приведете на вашъ езикъ, да се ползувате отъ нея. Миналото представя стария езикъ, който нѣкога сте знаели, а сега сте забравили. Ако кажа нѣщо на този старъ езикъ, вие нѣма да го разберете, но ако го преведа на сегашния езикъ, даже и съ нѣкакъвъ дефектъ, вие ще разберете поне основната идея. Азъ не искамъ да превеждамъ на съвършенъ езикъ, защото щомъ нѣщата станатъ съвършени, тѣ веднага се разрушаватъ. Така е на земята само, а на небето има условия за пълно съвършенство. За да не ставатъ голѣми разрушения на земята, всѣкога и навсѣкѫде трѣбва да се оставя по една отворена врата. Презъ тази отворена врата минаватъ погрѣшкитѣ. Когато нѣкой каже, че е направилъ една работа съвършено, това показва, че той е затворилъ вратата следъ себе си. Не се стремете къмъ такова съвършенство, защото сами ще се разрушите. До сега не съмъ срещналъ нито единъ поетъ, музикантъ, философъ, или ученъ, който да е създалъ нѣщо съвършено. И затова, когато казвате, че нѣщо е съвършено, хубаво, красиво, добро, азъ казвамъ, че и отъ това нѣщо има по съвършено, по-хубаво, по-красиво, по-добро. Въ добродетельта има разширявания — безгранични сѫ нейнитѣ предѣли. И любовьта е безгранична. Ако въ съзнанието на човѣка има повече мѣсто, тогава и любовьта ще дава повече блага.
 
И тъй, за всички хора въ свѣта има поле за работа. Като ставате сутринь, насочете мисъльта си къмъ изгрѣващето слънце, както Елми-Баръ насочваше своя телескопъ къмъ прозореца на красивата царска дъщеря. Днесъ отъ всички се изисква приложение. Знания много има, но приложение нѣма. Днесъ всички хора се оплакватъ отъ студъ. Защо? Всички живѣятъ въ студена атмосфера. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ положително знание и отъ методи за приложение на това знание. Напримѣръ, сега, при студенитѣ нощи, когато температурата вънъ е 21—22° подъ нулата, азъ спя съ отворенъ прозорецъ, и въпрѣки това, въ стаята ми е топло. Защо? Азъ оставямъ прозорцитѣ си отворени, подъ специаленъ ѫгълъ, вследствие на което между въздушнитѣ частички става известно триене, и въ резултатъ на това се образува топлина. Измѣни ли се тоя ѫгълъ, студътъ нахлува отвънъ, и въ стаята става студено.
 
Казвамъ: вѣра, детска вѣра се изисква отъ съвременнитѣ хора! Какво е донесло, и какво може да донесе безвѣрието? Какво ще ви ползуватъ вѣрванията и „реченото-казаното“ на хората? Това ще оставимъ на Бога, Той да изправи тия работи, а отъ насъ се изисква да решимъ своитѣ задачи, за да бѫдемъ доволни и благодарни отъ живота.
 
„На този камъкъ“. На този камъкъ ще поставимъ живота си, и нито ние ще падаме върху него, нито ще искаме той да пада върху насъ. Затова трѣбва да бѫдемъ въ пълна хармония съ любовьта и да се ползуваме отъ нейната свѣтлина. Ставате ли сутринь, поне три пѫти презъ деня провѣрявайте, дали сте на този камъкъ, или не. Тази провѣрка е необходима, понеже земята се движи, условията се мѣнятъ, и човѣкъ може да се измѣсти отъ тази основа. Ние виждаме, какъ състоянията на хората всѣки моментъ се мѣнятъ. Нѣкой е богатъ, ученъ, но не е доволенъ. Защо? Измѣстилъ се е малко отъ своето първично положение. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да работи, да дойде въ първото си положение, да се намѣсти на този камъкъ. Любовьта е основата, на която всѣки трѣбва да застане, за да разреши своитѣ мѫчнотии, да превърне страданията си въ радость. Това значи да бѫде човѣкъ мѫдрецъ! И като мѫдрецъ, свѣтътъ за него ще бѫде въ пъленъ редъ и порядъкъ.
 


*

3. Беседа отъ Учителя, държана на 17 февруари, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...