Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1929_02_03 Учителю благи

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 23 февруари 2017 - 03:42

От томчето "Учителю Благи"
Сила и животъ, XI серия, т.3,(1928),
Издание 1929 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание


 

Учителю благи!

 

 „Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?“

 Лука 18:18.

 

Сега ще прочета 15. глава отъ Евангелието на Йоана. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да иматъ по-голѣма свѣтлина, нека прочетатъ 18 гл. отъ Матея и 18 гл. отъ Лука, за да намѣрятъ вѫтрешната, мистичната връзка въ прочетената глава. Мнозина ще кажатъ, че сѫ чели Евангелието и знаятъ всички глави. Така е, но трѣбва да се знае, че колкото пѫти и да чете една глава, човѣкъ все ще намира въ нея нѣщо ново, все ще открива по-дълбокия ѝ смисълъ. Много естествено! Причината за това е, че психическитѣ условия, при които човѣкъ се намира, когато чете Евангелието, или учи нѣщо, не сѫ едни и сѫщи. За всѣки даденъ моментъ идеитѣ, чувствата на човѣка сѫ различни. Всѣки моментъ въ съзнанието на човѣка става известно измѣнение, известно разширяване. Следователно, тъй както днесъ четете и разбирате тѣзи глави, никога другъ пѫть така не сте ги чели и разбирали.

 

„Вие сега сте чисти заради Словото, което ви говорихъ“. (Иоана 15:3). — Значи, Словото Божие прави хората чисти.

 

„Въ това се прославя Отецъ ми, да принасяте много плодъ; и така ще бѫдете мои ученици“. (— 8 ст.). — Значи, следъ като принесете много плодъ, тогава ще бѫдете Христови ученици. Безъ плодове не можете да бѫдете ученици на Христа.

 

„Както Отецъ възлюби мене, и азъ възлюбихъ васъ; пребѫдете въ моята любовь!“ (—9 ст.). Съ други думи казано: „Щомъ станете ученици, Отецъ ми ще ви възлюби така, както и мене възлюби“.

 

„Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?“ (—Лука 18:18).

 

Ще взема отъ този стихъ само две думи — „Учителю благи“, които ще послужатъ като ключъ за обяснение на прочетената 15 гл. отъ Иоана. Всѣки човѣкъ е произнасялъ въ живота си думитѣ „Учителю благи!“ Въ български езикъ нѣма по-съдържателни думи по хармония и по мелодия отъ тия две. Думата „учитель“ е издържана въ всѣко отношение: и въ математическо, и въ кабалистическо, и по съчетание на буквитѣ си. Само върху думата „учитель“ може да се държи цѣла лекция но тази дума представя твърда храна, която не е достѫпна за всички.

 

„Думитѣ „Учителю благи“, които взимамъ за тема на беседата, сѫ много силни. Тѣзи силни думи, именно, произнася единъ голѣмецъ за Христа, обаче, въ неговия умъ, тѣ сѫ обезсмислени. Той пита Христа: „Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?“ Който произнася думитѣ „Учителю благи“, той не може и не трѣбва да пита, какво да направи, за да наследи животъ вѣченъ. Христосъ му отговаря: „Ти знаешъ законитѣ. Защо ме наричашъ „Учителю благи“, щомъ не вѣрвашъ въ това, което казвашъ?“ Той каза на Христа: „Азъ изпълнявамъ Мойсеевия законъ още отъ младостьта си, но искамъ да зная, какво трѣбва сега да направя, за да наследвамъ животъ вѣченъ.“ Христосъ му каза: „Още едно ти не достига. Все що имашъ продай и раздай на сиромаситѣ, и ще имашъ съкровище на небето; и дойди, та ме последвай!“ А той, като чу това, наскърби се, защото бѣше много богатъ. Наведе си главата и си замина. Той нарече Христа „Учителю благи“, но не бѣше въ състояние да изпълни това, което Христосъ му каза. Ето единъ непоследователенъ човѣкъ въ своитѣ думи, въ своето вѣрую.

 

Следователно, когато нѣкой казва, че вѣрва въ Бога, това не е достатъчно само, за да наследи животъ вѣченъ. Този човѣкъ вѣрва въ Бога толкова, колкото богатиятъ повѣрва въ думитѣ на Христа, макаръ че Го нарече „Учителю благи!“ Не е достатъчно човѣкъ само да вѣрва, но той трѣбва и да изпълнява. „Продай всичко и раздай го на сиромаситѣ!“ Нѣкой казва, че е готовъ да продаде всичко, каквото има, и да го раздаде на сиромаситѣ, но следъ това той ще отиде да разправя на хората, че всичко е далъ заради Бога. — Това не е никакво раздаване. Между думитѣ и дѣлата на хората трѣбва да има единство. Христосъ искаше да му каже, че следъ като раздаде всичкото си богатство, трѣбва да Го последва. Това значи: „Ела въ Божественото училище да се учишъ!“ Силни сѫ думитѣ „Учителю благи“ не само въ български езикъ, но и въ всички останали езици. Тъй щото, много се изисква отъ ученика, докато разбере тѣхния дълбокъ смисълъ. Буквитѣ въ тия думи сѫ наредени по известни закони, при специално съчетание между тѣхъ. Богатиятъ дохожда при Христа и Го запитва, какво да направи, за да наследи животъ вѣченъ. Въ тѣзи думи той криелъ нѣщо материално. Той искалъ да разбере отъ Христа, какво трѣбва да направи, за да стане, напримѣръ, виденъ търговецъ, или виденъ ученъ, или виденъ поетъ, писатель, музикантъ, или художникъ. Това показва, че хората разбиратъ нѣщата физически, т. е. материално. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да постигне нѣщо? Цигуларьтъ се ражда цигуларь; поетътъ се ражда поетъ; добриятъ човѣкъ се ражда добъръ, той отпосле не може да стане добъръ. Нѣкои казватъ, че съ време всичко това може да се придобие, че следъ време човѣкъ може да стане и цигуларь, и поетъ, и художникъ и т. н. Не, така говорятъ и мислятъ само проститѣ хора. На хора, прости и невежи, като децата, може да се говори, че бабитѣ носятъ малкитѣ деца отъ рѣкитѣ; на проститѣ хора може да се говори, че камилата е излѣзла отъ кокоше яйце; на проститѣ хора може да се говори, че мостътъ на Дунава, напримѣръ, е направенъ отъ косъма на нѣкой ученъ. И детето вѣрва на думитѣ на баща си, че мостътъ на Дунава е направенъ отъ косъма на нѣкой ученъ. Опитайте се следъ това да разубедите детето, че не е възможно да се направи мостъ отъ косъмъ, макаръ този косъмъ да е отъ нѣкой ученъ. Не е лесно да разубедите човѣка въ това, въ което вѣрва.

 

Ето защо, когато се разисква върху известни истини, хората се натъкватъ на голѣми противоречия. Когато нѣкой чува да се говори по известни въпроси, той казва: Азъ зная тия нѣща. Наистина, днесъ и децата знаятъ, какво нѣщо е триѫгълникътъ. Ако имате нѣколко триѫгълници, направени отъ различни метали — злато, сребро, желѣзо, ще имате ли едно и сѫщо понятие и за тритѣ триѫгълника? Преди всичко, по цена тѣзи триѫгълници ще бѫдатъ различни. Освенъ това, физикътъ и простиятъ човѣкъ по единъ и сѫщъ начинъ ли ще изучаватъ триѫгълника? Простиятъ човѣкъ ще направи единъ триѫгълникъ отъ дърво или отъ картонъ и ще го изучава като геометрическа фигура. Учениятъ, обаче, ще изучава триѫгълника като жива фигура, съ три страни, т. е. съ три съзнания, които действуватъ едновременно. Щомъ тритѣ съзнания въ живия триѫгълникъ действуватъ едновременно, ние имаме съвършено особено понятие за триѫгълника. Не мислете, че триѫгълникътъ за винаги ще остане такъвъ, какъвто е днесъ. Единъ день и той ще се превърне въ нѣщо друго. Засега триѫгълникътъ е проекция на нѣщо, което хората още не знаятъ. Триѫгълникътъ е една отъ великитѣ идеи, които сѫществуватъ въ нашия свѣтъ. Тази идея има много обяснения. Съвременната геометрия разглежда триѫгълника отъ много страни: по ѫгли, по страни, по взаимни положения и т. н. Известно е, напримѣръ, че сумата отъ тритѣ ѫгла въ кой да е триѫгълникъ е равна на два прави ѫгла или на 180°. За да се разбере това, трѣбва да се знае, какво нѣщо е правиятъ ѫгълъ. Подъ правъ ѫгълъ се разбира отношение между две разумни сѫщества, които, за допирна точка, иматъ обща, еднаква разумность. Значи, две разумни сѫщества могатъ да иматъ една допирна точка само при правия ѫгълъ. Следователно, ако ѫгълътъ не е правъ, тѣзи сѫщества нѣма да иматъ разумни отношения. Това показва, че между две сѫщества може да има всевъзможни отношения, но тѣзи отношения могатъ да бѫдатъ нормални, т. е. разумни само при правия ѫгълъ, равенъ на 90°. И тогава, като казваме, че правиятъ ѫгълъ се образува отъ две взаимноперпендикулярни линии, които се пресичатъ въ една обща точка, имаме едно разбиране; и като казваме, че истински отношения сѫществуватъ само между две души, съ обща разумность, имаме друго разбиране. При първото разбиране действуватъ прости сили, а при второто — разумни сили.

 

Нѣкой казва: лошъ е моятъ животъ. Мѫжътъ се чуди, защо не може да живѣе добре съ другарката си; жената се чуди, защо не може да живѣе добре съ другаря си. И на мѫжа, и на жената отговарямъ на геометрически езикъ: образувайте помежду си правъ ѫгълъ! За да живѣете добре и да се разбирате помежду си, всѣки день, въ продължение на една година, чъртайте прави ѫгли. Това е една геометрическа задача, която всѣки трѣбва правилно да реши. Като чъртаете правия ѫгълъ по сто пѫти на день, ще видите, че отношенията въ семействата ви ще се подобрятъ. Иначе, безъ тѣзи опити, отношенията ви ще се измѣнятъ толкова, колкото ще се измѣнятъ отношенията на богатия човѣкъ къмъ Христа. Той каза на Христа: „Учителю благи!“ Думитѣ, които сега ви говоря, ще иматъ влияние върху мѫжа или жената дотолкова, доколкото и Христовитѣ думи имаха влияние върху богатия, на когото казваше: „Иди, продай все що имашъ, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме последвай!“ Богатиятъ се замисли върху тѣзи думи и каза: „Тази работа ще отиде много далечъ. Какъ тъй ще раздамъ имането си! После, или ще го намѣря на небето, или нѣма да го намѣря“. Въ това отношение, българинътъ е практиченъ. Той казва: „Единъ заекъ въ кошарата струва повече, отколкото два въ гората“. Той казва сѫщото и за паритѣ. Който не разбира дълбокия смисълъ на нѣщата, той разсѫждава, именно, по този начинъ. Обаче, който е придобилъ любовьта, той е готовъ да раздаде имането си на беднитѣ. Който обича науката, той е готовъ да раздаде всичкото си материално богатство, за да добие знания. Който се стреми къмъ добродетельта, който иска да разбере смисъла на живота и да се научи да живѣе добре, той е готовъ да раздаде всичкото си богатство, само да постигне тия нѣща. Велико изкуство е да живѣе човѣкъ добре! Подъ думата „животъ“ нѣкой разбира да се роди, да расте, да достигне известна възрасть и следъ това да замине за другия свѣтъ, дето ще живѣе като ангелъ. Това е неразбрана идея. Добриятъ животъ подразбира изкуство, което може да се изпита само при мѫчнотиитѣ. Новопостроениятъ параходъ не се изпитва на сушата, но въ водата, и то не въ нѣкое езеро, като Девненското, близо до Варна, нито въ Женевското, въ Швейцария, но въ нѣкой голѣмъ океанъ, като Великия, Атлантическия и Индийския океани. Силата на парахода се изпитва при голѣмитѣ бури.

 

Следователно, както параходътъ се изпитва въ морето и въ океана, така и ние сме изпратени на земята за изпитание. Ще дойдатъ вълнитѣ на океана отлѣво и отдѣсно и ще ни блъскатъ. Нѣкой казва: Защо ме блъскатъ? — Блъскатъ те, за да изпитатъ устойчивостьта на твоя параходъ, за да изпитатъ силата и опитностьта на твоя капитанъ и неговитѣ моряци. Отъ всичко това ще се види, докѫде твоятъ параходъ ще изведе пѫтницитѣ си. Ако ги изкара благополучно на опредѣленото пристанище, параходътъ, капитанътъ, както и цѣлиятъ му екипажъ сѫ на мѣстото си. И пѫтницитѣ въ този параходъ сѫ добри и благородни хора. Обаче, ако параходътъ не издържи, ако капитанътъ, моряцитѣ, огняритѣ не сѫ на мѣстото си, страшно е положението на пѫтницитѣ. Тѣ, или се връщатъ като разбити и ранени войници отъ бойното поле, или съвсемъ не се връщатъ. Разбититѣ войници се връщатъ безъ орѫжия, безъ коне, безъ фуражки, съ разкѫсани дрехи и казватъ: Страшно нѣщо преживяхме! Кавалерия, артилерия, пѣхота — нищо не остана отъ тѣхъ. Да, страшни сѫ резултатитѣ на всички непостигнати и разбити идеи! Срѣщате единъ виденъ ученъ или философъ, който създава редъ теории, или нѣкой знаменитъ проповѣдникъ, който по нѣколко пѫти на день се моли, но и единиятъ, и другиятъ се страхуватъ, какъ ще прекаратъ живота си. Тѣ казватъ: Страшенъ е животътъ! Питамъ: каква идея има въ умоветѣ на тия хора, които се боятъ отъ живота? Тѣ все иматъ предъ видъ нѣщо, което ги плаши, но едно трѣбва да се знае: когато изкаже думитѣ „Учителю благи“, ученикътъ трѣбва да разбира тѣхния дълбокъ смисълъ и значение. Когато говоримъ за Великото Начало въ живота, ние трѣбва да Го познаваме. Да Го познаваме, това значи да Го обичаме. Ти не можешъ да познавашъ нѣкого, докато не знаешъ името му, а оттамъ и докато не Го обичашъ. Всѣко нѣщо, което нѣма име, не може да се обича. Човѣка, когото обичашъ, първо назовавашъ съ нѣкакво име. Значи, следъ името иде любовьта. Да обичашъ човѣка, подразбира да му дадешъ форма, съдържание и смисълъ. Детето обича майка си и баща си. Защо? Има нѣщо, което то обича въ тѣхъ. Давали ли сте си отчетъ, кое е онова основно качество, или онази чърта, заради която вие обичате майка си и баща си? Давали ли сте си отчетъ, защо обичате Бога? Ще кажете, че обичате Бога, че вѣрвате въ Него и Го наричате „Благи Господи.“ Щомъ Го наричате благъ, Той веднага ще ви запита, защо Го наричате така. Какво искате отъ Него? — Искаме да ни помогне. — Щомъ искате да ви помогне, Той ще ви накара да продадете имането си, да го раздадете на беднитѣ и да Го последвате. Какво прави богатиятъ човѣкъ? Кѫщата му е пълна, но въпрѣки това той отива да събира и отъ беднитѣ, и пакъ не му достига. Христосъ казва: „Иди, продай имането си, раздай го на сиромаситѣ и ела, та ме последвай!“ На тѣзи думи отгоре вие ще кажете: Това е много вече! Да раздадемъ всичкото си имане? Ако разбератъ смисъла и разумностьта на тия Христови думи, съвременнитѣ хора ще разрешатъ много въпроси правилно. Разумнитѣ постѫпки разрешаватъ въпроситѣ правилно.

 

Вървятъ двама пѫтника по едно шосе, единъ следъ другъ. Срещу тѣхъ излизатъ двама разбойника. Тѣ спиратъ първия пѫтникъ и му казватъ: Дай скоро паритѣ си! — Какъ, паритѣ си да дамъ! Не ви ли е срамъ, нехранимайковци, такива! Азъ съмъ работилъ и така спечелихъ тия пари. Вие искате на готово да се ползувате отъ чуждия трудъ. — Скоро паритѣ, или на мѣсто ще те оставимъ! Той се противопоставя, не дава паритѣ си. Единъ отъ разбойницитѣ насочва револвера си срещу него, поваля го на мѣстото му, и така го обира. Разбойницитѣ продължаватъ пѫтя си и срѣщатъ втория пѫтникъ. Като ги вижда, отдалечъ още той изважда кесията си и имъ казва: Азъ виждамъ, че вие сте добри, благородни хора, но се нуждаете отъ пари. Азъ пъкъ съмъ богатъ човѣкъ. Ето, заповѣдайте! Вземете, колкото пари ви трѣбватъ. Разбойницитѣ го гледатъ очудено и не знаятъ, какъ да постѫпятъ. Единиятъ отъ тѣхъ му казва: Ние виждаме, че ти си добъръ човѣкъ. Прибери кесията си, нищо не искаме отъ тебе. — Не, вземете, колкото ви трѣбватъ. Ако не ви стигнатъ, още мога да ви изпратя. Тѣ се поглеждатъ помежду си още по-очудени. Тогава двамата разбойника взиматъ по една златна монета, и оставятъ пѫтника свободно да продължи пѫтя си.

 

Казвате Сѫдба е това! Да, първиятъ случай представя сѫдбата на глупавия човѣкъ. Вториятъ случай представя сѫдбата на разумния човѣкъ. Разумниятъ човѣкъ отива при Бога съ пълна кесия. Отъ тѣзи два случая се вижда, че човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постѫпва съ хората, а сѫщо така, той трѣбва да знае, какъ да постѫпва и съ себе си. Като давамъ тия два примѣра, разрешаването на този въпросъ се вижда много лесно. Лесно е да се говори, но като дойде до приложението, тогава човѣкъ вижда, колко мѫчно може да разреши този въпросъ. За всѣко нѣщо въ живота има правила, които човѣкъ трѣбва да знае, за да може правилно да реши дадени въпроси. Когато оперирате съ аритметиката, и тамъ има правила, които ученицитѣ непременно трѣбва да знаятъ. Безъ тѣзи правила задачитѣ не могатъ правилно да се решаватъ. Влиза учительтъ въ класъ и запитва единъ отъ ученицитѣ: Иванчо, колко е едно и едно? Ученикътъ веднага разбира, че тукъ става въпросъ за действието събиране. Той веднага написва числата, туря между тѣхъ знака плюсъ и казва 1+1=2 — Тъй, Иванчо, иди сега на мѣстото си. Сегашнитѣ учители се обръщатъ къмъ ученицитѣ си по-нѣжно, отколкото едновремешнитѣ. Тѣ се обръщатъ къмъ тѣхъ по-внимателно, казватъ имъ: Иванчо, Драганчо, Стоянчо. Това е добра чърта. Гърцитѣ пъкъ се обръщатъ единъ къмъ другъ по свой специфиченъ начинъ. Тѣ си казватъ, напримѣръ, Стефанаки, Иванаки и т. н. Ще кажете, че това е гръцка работа. Не, има нѣщо разумно и въ тѣхнитѣ обръщения.

 

Питамъ: кои сѫ били дълбокитѣ причини, които заставили този голѣмецъ, този богатъ човѣкъ, да отиде при Христа? Този богатъ човѣкъ разбиралъ, какви блага носи вѣчния животъ, затова се стремѣлъ къмъ него. Споредъ мене, причината, да търси той вѣчния животъ, е била чисто материална. Този човѣкъ билъ много богатъ, разполагалъ съ пари, съ много имоти, и като виждалъ, че земниятъ животъ е кратъкъ, търсилъ начинъ, какъ да продължи живота си, да може по-дълго време да се радва на своитѣ материални придобивки, да може повечко да поживѣе. Иначе, следъ смъртьта си, ще не ще, всичко трѣбва да остави на ближнитѣ си. Затова, именно, той се обърналъ къмъ Христа съ думитѣ: „Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?“ Следователно, подъ думитѣ „вѣченъ животъ“, той съвсемъ не разбиралъ онази възвишена идея, да живѣе вѣчно, за да служи на Бога и на човѣчеството. Обаче, Христосъ разбралъ скрития смисълъ на неговитѣ думи, и затова му отговорилъ: „Иди продай всичкото си имане и го раздай на сиромаситѣ, и ела, та ме последвай!“ И съвременнитѣ хора търсятъ Бога. Защо? — Да живѣятъ по-дълго време, да ядатъ и пиятъ. Не, хората трѣбва да поставятъ въ ума си идеята да служатъ първо на Бога, а после на ближния си. Тогава, здравето само по себе си ще дойде, като благословение отъ Бога. Яденето е едно отъ най-голѣмитѣ привилегии, едно угощение, дадено ни като заслуга на онова, което сме свършили. По-голѣма привилегия за човѣка отъ яденето нѣма. То е най-хубавото нѣщо въ живота, но сѫщевременно и най-лошото. За онзи, който може правилно да яде, яденето е благословение; за онзи, който не може правилно да яде, яденето е нещастие. Тъй щото, не само на земята човѣкъ яде, но и въ другия свѣтъ пакъ ще яде. И като съвършенъ, човѣкъ пакъ ще яде, само че той ще осмисли този процесъ и ще може правилно да го използува. Човѣкъ трѣбва да разбира дълбокия смисълъ на яденето. Днесъ подъ „ядене“ хората разбиратъ главно дъвкане, да дъвчешъ храната си. Хората още не ядатъ, както трѣбва. Тѣ ядатъ, но въ ума си държатъ две мисли: по-скоро да се нахранятъ, да отидатъ на работа, да спечелятъ нѣщо, да се осигурятъ. По-важна работа отъ яденето нѣма. Защо? Ако човѣкъ правилно яде, всичкитѣ му работи ще вървятъ добре. Правилното хранене носи щастието на човѣка. Чрезъ храната човѣкъ приема истинския животъ въ себе си. Хлѣбътъ, който приема човѣкъ съ благодарность, съ съзнание, като нѣкакво благо, ще го направи щастливъ. Хлѣбътъ ще научи човѣка, какъ да живѣе, какъ да обича. Който не яде този хлѣбъ, той нищо не може да свърши.

 

И тъй. ако съвременнитѣ хора страдатъ, причината затова сѫ тѣ самитѣ. Въ цѣлия имъ животъ сѫществува едно физиологическо и механическо прекѫсване на процеситѣ, вследствие на което тѣ страдатъ, мѫчатъ се и нещастни ставатъ. Въпрѣки това, всички хора се борятъ и казватъ: Ние трѣбва да ядемъ! Така е, всички живи сѫщества трѣбва да ядатъ, но ако хората разбиратъ яденето, както богатиятъ човѣкъ разбиралъ думитѣ „Учителю благи“, тѣ по никой начинъ нѣма да разрешатъ правилно въпроситѣ на живота. Като четете 15 гл. отъ Иоана, виждате, какъ сѫ наредени нѣщата въ нея, последователно, т. е. едно следъ друго. Ако нѣмате любовь, нищо не можете да направите. Като придобиете любовьта, тогава ще се домогнете до разрешаването на въпроситѣ. Казвате: Да се обичаме тогава! — Това сѫ думи, механически изказани. Само онзи може да обича, който разбира проявитѣ на живота. Любовьта е основниятъ принципъ, съ който може да се работи въ живота. Безъ любовьта човѣкъ представя голо съзнание, лишено отъ всѣкакви органи. Представете си, че едно голо съзнание, лишено отъ очи, носъ, рѫце, крака, иска да работи. Какъ ще работи? Значи, когато Богъ създаде човѣка, Той го постави при условия да работи. Тѣзи условия пъкъ изискваха специални органи. Благодарение на това се създадоха очитѣ, ушитѣ, като условия за развиване на човѣка и като срѣдства за работа. Обаче, ушитѣ и очитѣ не се създадоха изведнъжъ, но постепенно, тъй както, когато мома се жени, постепенно я приготвятъ, докато облѣче булската си рокля. Първо я измиватъ, решатъ, а после ѝ турятъ бѣлата рокля. И отъ това, какви сѫ нейнитѣ дрехи, сѫдимъ за условията, при които тя живѣе. Ако чорапитѣ на булката сѫ вълнени, това показва, че условията на нейния животъ сѫ неблагоприятни. Ако чорапитѣ на булката сѫ копринени, тя се намира при най-благоприятни условия на живота. Обаче, и вълненитѣ, и памучнитѣ, и коприненитѣ чорапи сѫ на мѣстото си. Когато лошитѣ условия се махнатъ, вълненитѣ чорапи се замѣстватъ съ памучни; когато срѣднитѣ условия се премахнатъ, памучнитѣ чорапи се замѣстватъ съ копринени. Когато и най-добритѣ условия се премахнатъ, и коприненитѣ чорапи трѣбва да се замѣстятъ. Съ какво? Тогава младата булка трѣбва да ходи боса. Не мислете, че е лошо човѣкъ да ходи босъ. По-добро положение отъ това нѣма. За това се изисква идеаленъ свѣтъ, а не като нашиятъ. Това значи да живѣешъ въ свѣтъ безъ никакви препятствия, да стѫпвашъ като на памукъ. Дето стѫпишъ, да изпитвашъ радость. Въ сегашния свѣтъ безъ чорапи не може. И животнитѣ даже иматъ чорапчета. И тѣ даже сѫ си създали нѣкакви чорапи, та като стѫпватъ на земята, да не се нараняватъ.

 

„Учителю благи!“ Когато произнасяме тѣзи думи, ние трѣбва да имаме въ себе си готовность да служимъ на Бога, да вършимъ Неговата воля, а не своята воля, нито тази на хората. Да служимъ първо на Бога, а после на ближнитѣ си! Нашитѣ ближни сѫ срѣда за насъ, въ която добродетелитѣ ни могатъ да се проявяватъ и развиватъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да има ближни, за да прояви между тѣхъ своята любовь. Нашитѣ ближни представятъ Божествения, обективния свѣтъ, въ който ние трѣбва да проявимъ своитѣ добродетели. Само по този начинъ ще видимъ, доколко сме добри, разумни и любещи. Значи, външниятъ свѣтъ представя специални условия за развитието на човѣка; той трѣбва разумно да използува тия условия. Възъ основа на това, всѣки човѣкъ може да каже, че слънцето, звездитѣ, както и всички останали свѣтила на небето, сѫ създадени заради него, но не да ги владѣе, а да се учи отъ тѣхъ.

 

И тъй, когато започне да изучава небето и неговото съдържание, както и земята и нейното съдържание, човѣкъ дохожда до вѫтрешния смисълъ на живота, до вѣчния животъ и става господарь на положението. Обаче, има нѣщо въ човѣка, което му препятствува да добие тия знания. Това е въпросътъ за доброто и злото, които сѫществуватъ на земята, и които той иска да разреши. Злото и доброто сѫ неразривно свързани помежду си, и никой не може да ги отдѣли. При това, тѣ иматъ далеченъ произходъ. За сѫществуването на злото и доброто могатъ да се дадатъ привиднитѣ, но не и сѫщинскитѣ причини.

 

Едно време, когато се взело решение за създаване на вселената, всички разумни сѫщества се събрали да обмислятъ въпроса, по какъвъ начинъ да се създаде. Тѣ имали предъ видъ специално нашата слънчева система. Като се замислили на дълбоко върху всички положения, презъ които нашата слънчева система трѣбвало да мине, за противоречията, които ще се създадатъ, едни отъ тѣхъ се изказали за създаването на вселената, други — противъ създаването ѝ, докато най-после всички се толкова изморили, че половината отъ комисията почнали да кихатъ, а другата половина — да се прозяватъ. Въ края на краищата, отъ тѣхното кихане и прозяване, се създали злото и доброто въ свѣта. Кажете ми сега, отъ кое отъ дветѣ е произлѣзло злото и отъ кое — доброто? Кихането и прозяването сѫ символи, които трѣбва да се приведатъ. Който се прозява, той взима; който киха, той дава. Между българитѣ сѫществува обичай, когато кихне нѣкой, да му пожелаятъ здраве.

 

И тъй, следъ дълги разисквания и спорове, най-после разумнитѣ сѫщества се отказали да решаватъ този въпросъ и казали помежду си; Достатъчно вече сме се занимавали съ тази работа. Нека я оставимъ настрана и да се занимаемъ малко съ яденето. По този начинъ тѣ оставили работата недовършена. Обаче, въ рая въпросътъ за яденето е поставенъ така, че тамъ може да яде онзи, който е свършилъ работата си. Половината отъ разумнитѣ сѫщества, които се прозявали, се нахранили, преди да свършатъ работата си, вследствие на което се родило злото въ свѣта. Другата половина, които кихали, сѫщо тъй пожелали да ядатъ. И еднитѣ, и другитѣ започнали да ядатъ, и работата останала недовършена. Прозявката и кихането сѫ причина, заради която работата на съвременнитѣ хора и до днесъ не е довършена. Следъ като човѣкъ дълго време мисли, какъ да служи на Бога, най-после той започва да се прозява и да киха, съ което спира своята благородна работа. Това се дължи на известна дисхармония, която сѫществува между чувствата и мислитѣ на човѣка. Изобщо, между сѫществата, които работили за създаване на вселената, непременно трѣбвало да има вѫтрешна хармония. Като видѣлъ, какъ седи работата, Господъ казалъ: „Каквито противоречия да сѫществуватъ, свѣтътъ трѣбва да се създаде!“ При все, че Богъ знаелъ, какви ще бѫдатъ последствията отъ създаването на свѣта, Той оставилъ тия сѫщества свободни, до край да свършатъ работата си. Следъ това Той ги изпратилъ на земята, сами да опитатъ свѣта, който сѫ създали. Затова, именно, хората често казватъ: Липсва нѣщо на този свѣтъ. Тази липса се дължи на онѣзи сѫщества, които, като разискватъ върху важни въпроси, прозяватъ се и кихатъ. Тъй щото, когато хората се оплакватъ отъ живота, питамъ: Защо, като се създаваше свѣта, едни отъ васъ се прозяваха, а други кихаха? Онѣзи, които се прозявали, казватъ, че се прозявали, за да имъ дадатъ ядене. Другитѣ пъкъ, които кихали, казватъ, че направили това, за да имъ дадатъ работа. Сега, обаче, на мѣсто да се прозявате и кихате, трѣбва да работите. Като работите, тогава ще ви дадатъ да ядете. Следователно, който киха, той може да работи; който се прозява, той може да яде.

 

Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ противоречия, но трѣбва да работятъ, да разрешаватъ тия противоречия. Нѣкой кихне и казва: Дотегна ми да работя! — Не, веднъжъ си кихналъ, ще работишъ, нѣма какво да правишъ. Кихането, прозяването сѫ символи, които служатъ за обяснение на нѣкои окултни истини. Единъ ангелъ, на име Афуелъ, като разсѫждавалъ дълго време за злото въ свѣта и за разногласията, които то създава, измолилъ най-после Бога да го пусне на земята, да изучи причинитѣ и последствията на нѣщата. Господъ му далъ следната задача: Като слѣзешъ на земята, ще срещнешъ една мома и ще се приближишъ до нея. Презъ цѣлия ѝ животъ ще я придружавашъ: дето отиде тя, навсѣкѫде ще бѫдешъ съ нея. Каквото пожелае, въ всичко ще ѝ услужвашъ. Ти ще бѫдешъ слуга на тази мома презъ цѣлия ѝ животъ. Той слѣзълъ на земята, и първиятъ човѣкъ, когото срещналъ, било едно младо, красиво момиче, босо, съ скѫсани дрехи. Като погледналъ къмъ момичето, той видѣлъ на очитѣ ѝ сълзи. — Защо плачешъ? — Азъ съмъ княжеска дъщеря, но майка ми умрѣ, а баща ми се ожени за втора жена, която се отнася съ мене много зле, постоянно ме бие. Най-после решихъ да напусна дома си, но тя заключи дрехитѣ ми, и се принудихъ да бѣгамъ боса, гола, безъ обуща, безъ дрехи. — Нѣма нищо, всичко ще имашъ. Какво искашъ сега? — Понеже вънъ е студено, зима наближава, искамъ дрехи и обуща. Ангелътъ махналъ съ прѫчицата си, и предъ момата се явилъ хубавъ палатъ. Той въвелъ момата вѫтре и оставилъ всичко на нейно разположение: дрехи, обуща, храна. Момичето влѣзло вѫтре, измило се, облѣкло се, нагиздило се, нахранило се и започнало да се оглежда, да се върти налѣво-надѣсно. Отъ този моментъ сълзитѣ, недоволството ѝ престанали! Афуелъ я оставилъ въ палата, и отъ време на време само се явявалъ, когато тя го извиквала. Презъ всичкото време той я изучавалъ и наблюдавалъ, какво ще прави сама въ палата. Единъ день тя го извикала и му казала: Тежко ми стана вече да живѣя сама въ този палатъ. Искамъ да излѣза малко оттукъ, да подишамъ чистъ въздухъ. — Де искашъ да отидешъ? Искашъ ли на планината да те заведа? — Не, искамъ да слѣза въ града, между хората, да ме видятъ. Щестлавието заговорило въ нея, затова тя искала да влѣзе между хората. — Добре, казалъ ангелътъ, ще те заведа, дето искашъ. Тръгнали двамата за града. Едва влѣзли въ шумния градъ, и около нея започнали да се събиратъ млади, красиви момци, тъй както и днесъ момцитѣ обикалятъ красивитѣ моми. Тя се почувствувала доволна, щастлива, но наскоро започнали интриги между нея и момцитѣ: Защо къмъ едного се отнесла хладно, съ пренебрежение, а къмъ другиго била благосклонна, внимателна? Ангелътъ стоялъ настрана и само наблюдавалъ. Той се запитвалъ: Защо въ сърцето на тази мома се явило желание да бѫде между хора? Защо едного привличала къмъ себе си, а другиго отблъсквала? Защо на едного се усмихвала, а къмъ другиго била сериозна?

 

Питамъ: какъвъ отговоръ ще дадете вие на всичко това? Ще кажете, че животътъ е такъвъ, че всичко това трѣбва да се преживѣе. Не, така може да говори само невежиятъ. Ако човѣкъ пипа рѫцетѣ, краката, ушитѣ си, има причини затова; ако той гледа очитѣ си, има причини затова. Всѣко нѣщо има свой смисълъ, своя причина. Не мислете, че когато човѣкъ обръща по-голѣмо внимание върху известенъ удъ отъ своето тѣло, това е безъ причина. Срѣщамъ една мома и забелязвамъ, че всичкото ѝ внимание е съсрѣдоточено къмъ пръститѣ на рѫцетѣ. Който не разбира, защо момата прави това, ще каже, че тя си губи времето. Не, момата не си губи времето, тя знае, защо се спира върху пръститѣ си и имъ се радва. Както ангелътъ наблюдавалъ, така и азъ наблюдавамъ всѣко движение и проява на хората и вадя свои заключения. Вѫтре и вънъ отъ нашето съзнание, всѣко нѣщо, което се върши, има свои причини, свой дълбокъ смисълъ. Когато малкото дете излиза на сцената да декламира едно стихотворение отъ нѣкой виденъ поетъ, задъ гърба му седи или майка му, или баща му, или учительтъ му. Защо излиза това дете на сцената? За да изкаратъ нѣщо за ядене и пиене. Когато нѣкѫде се дава представление, концертъ или забава, това показва, че хората искатъ да ядатъ и да пиятъ. Тъй щото, хората трѣбва да проникнатъ дълбоко въ кихането и прозявкитѣ, да разбератъ тѣхния вѫтрешенъ смисълъ.

 

Сегашнитѣ хора сѫ недоволни отъ живота. Тѣ трѣбва да знаятъ, какъ да се освободятъ отъ недоволството. При радости или скърби, при доволство или недоволство, хората трѣбва да изучаватъ закона за трансформиране на енергиитѣ, да могатъ да задържатъ радоститѣ за повече време, и лесно да се освобождаватъ отъ скърбитѣ. Ако не знаете закона, съ който да задържате радостьта си за по-дълго време, тя ще ви напусне. Хората гледатъ на скърбитѣ и на радоститѣ, като на механически процеси. Щомъ имъ дойде една малка радость, тѣ казватъ: Защо ни е тази гола радость? Кажатъ ли така, радостьта ги напуща. Дойде ли имъ малко богатство, малко здраве, тѣ пакъ казватъ: Защо ни е това голо здраве, голо богатство? Задъ голата радость, задъ голото богатство, задъ голото знание, задъ голото здраве се крие по единъ ангелъ, когото вие, отъ неразбиране, прогонвате. И следъ това съжалявате и казвате: Изгубихме радостьта си! И тогава, вмѣсто радостьта, ще дойде скръбьта. Скръбьта идва въ разни форми. Ще дойде въ дома ви нѣкой беденъ, гладенъ човѣкъ, съ кобуръ въ рѫка, и насила ще ви застави да му дадете пари, храна. Това е все едно, че ви е срещналъ разбойникъ въ гората и ви обира. Вие започвате да страдате и питате: Не може ли безъ страдания? — И безъ страдания може, но трѣбва да бѫдете разуменъ, като онзи пѫтникъ, който отдалечъ още предложилъ кесията си на разбойницитѣ и съ това избегналъ страданията. При такава разумна постѫпка, разбойницитѣ ще взематъ само по една златна монета отъ кесията, а останалитѣ пари ще върнатъ. Тази е причината, задето разумниятъ човѣкъ, и при най-голѣмитѣ изненади и нещастия, всѣкога остава здравъ и читавъ.

 

„Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?“ Ако можете да произнесете думитѣ „Учителю благи“ съ дълбоко вѫтрешно разбиране, вие ще ги осмислите, и каквато работа започнете, благополучно ще я свършите. Само при това положение, вие можете да изпълните волята Божия. Казвате: Каквото Учительтъ е казалъ, всичко ще изпълнимъ, безъ, обаче, да станемъ роби на Неговитѣ думи. — Това показва, че вие не разбирате дълбокия смисълъ на думата Учитель. Безъ Учитель човѣкъ става робъ; съ Учитель той става свободенъ. Ако нѣкой учитель заробва ученицитѣ си, за такъвъ учитель не могатъ да се приложатъ думитѣ „Учителю благи“; тѣ съдържатъ въ себе си всички Божии блага. Тѣ носятъ въ себе си условия за реализиране на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Тѣ носятъ въ себе си условия за реализиране на всички добродетели. Тѣзи думи сѫ ключъ, съ който могатъ да се отварятъ врати, затворени отъ вѣковетѣ насамъ. По-нататъкъ Христосъ казва: „Ако ме любите, ще упазите моитѣ заповѣди. И каквото попросите отъ Отца въ мое име, ще ви се даде“. Какво по-хубаво отъ това, да поискаме нѣщо отъ Бога, и Той да ни послуша? Представете си, че нѣкой беденъ човѣкъ, изхвърленъ на пѫтя, пренебрегнатъ отъ всички, се помоли на Бога и чуе тихия гласъ да му говори: „Не бой се, ти не си самъ. Каквото искашъ, ще ти се даде. Ако искашъ дрехи, дрехи ще имашъ; ако искашъ приятели, приятели ще имашъ“. Ако ангелътъ не бѣше слѣзълъ отъ небето да придружава красивата мома, никакви момци не биха я заобиколили. Красивитѣ момци дойдоха, следъ като ангелътъ обърна внимание на младата мома. Ангелътъ седи задъ тази мома, крие се да го не види, и оттамъ направлява цѣлата работа. Красивата мома не знае тази работа, но ангелъ Афуелъ всичко знае.

 

Сега и вие играете ролята на красивата мома въ живота а Афуелъ седи скритъ нѣкѫде и наблюдава всичко, каквото правите. Никой човѣкъ не може да каже, че е самъ, че никой не го придружава. Напротивъ, всѣки човѣкъ има толкова много адютанти, че не може спокойно да спи отъ тѣхъ. И докато се освободи отъ тѣхъ, цѣлата нощь минава. Сутриньта, като се събуди, казва: Отиде ми нощьта! Тази нощь не спахъ добре, все мислихъ, не можахъ да си почина. — Вие не сте спали спокойно, защото всички ваши адютанти сѫ ви нападнали и сѫ взели по нѣщо отъ васъ. Следователно, когато взимате нѣщо отъ живота, вие сте доволни; когато нищо не взимате, тогава пъкъ отъ васъ взиматъ, и вие се усещате уморени, измѫчени. Тъй щото, за да си починете, трѣбва да се освободите отъ излишни и непотрѣбни желания. Това е единъ психологически законъ, който хората трѣбва правилно да разбиратъ и прилагатъ.

 

И тъй, думитѣ „Учителю благи“ трѣбва да се поставятъ въ тѣхния дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Тѣ представятъ магическа формула, силата на която може да се изпита и провѣри. Вѣра се иска за това! И наистина, ако отидете при нѣкой вашъ приятель за известна услуга, той ще ви се отзове дотолкова, доколкото вие го обичате и вѣрвате въ него. Много хора, много ваши близки не ви помагатъ, защото любовьта ви не отговаря на тѣхната. Законъ е: не можешъ да обичашъ нѣкого, и той да не е готовъ да ти помогне. Любовьта има отношение къмъ душата на човѣка, а не къмъ неговата личность. Който обича, той е по-силенъ отъ онзи, когото обичатъ. Допущате ли въ ума си мисъльта, че онзи, когото любите, може да ви причини нѣкаква пакость, това значи, че не го обичате. Кое не обичатъ хората? Тѣ не обичатъ злото. Защо? Защото имъ причинява редъ пакости. Защо злото пакости на хората? Защото не го обичатъ. Следователно, това, което хората наричатъ зло, е зло само по отношение на тѣхъ. Ако тѣ обикнатъ злото, и то ще измѣни поведението си по отношение на тѣхъ. Значи, и злото иска да го обичатъ. Щомъ хората обикнатъ злото, и то ще измѣни своя характеръ, нѣма да бѫде вече зло.

 

Като говоря по-този начинъ, това ни най-малко не значи, че вие можете и трѣбва да се заемете съ преобразяването на хората, нито съ превръщането на злото въ добро. Вашата единствена задача е да се обърнете къмъ Бога. Щомъ вие се обърнете къмъ Бога, ще помагате и на другитѣ хора да се обърнатъ къмъ Бога. По този начинъ тѣ ще излѣзатъ отъ условията, при които сега живѣятъ. Останалата работа — преобразяването на хората — е задача на Бога. Не се занимавайте съ работи, които не сѫ по силитѣ ви. Обаче, щомъ се натъкнете на условия да помагате, не се обленявайте. Запримѣръ, идеята на богатия човѣкъ, който отиде при Христа, бѣше права, на мѣстото си, но той вложи въ нея користолюбива мисъль, а именно: той искаше да придобие вѣчния животъ, съ цель да живѣе по-дълго време на земята, да може самъ да се ползува отъ придобитото богатство. Той не бѣше още проникнатъ отъ идеята да служи на Бога. Ето защо, когато Христосъ му каза да продаде всичкото си имане, да го раздаде на сиромаситѣ и следъ това да Го последва, той не бѣше готовъ да изпълни този съветъ.

 

Казвамъ: ако се откажете отъ Христовитѣ думи, последствията и за васъ ще бѫдатъ такива, каквито бѣха за този голѣмецъ. Де е този голѣмецъ сега? Навсѣкѫде ще го срещнете. Когато чу съвета на Христа, той наведе главата си и си замина. Такива хора обикновено сѫ страхливи. Тѣ се плашатъ отъ всѣка промѣна въ свѣта и казватъ: Какво ли ще стане съ насъ? Като заболѣятъ, тѣ веднага викатъ лѣкари, страхъ ги е да не умратъ. Лѣкаритѣ ги мѫчатъ съ лѣкарства, съ инжекции, но и при това положение пакъ нищо не се постига. Първо тѣ трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога. Идеята, която тѣзи хора преследватъ въ живота, е крива въ основата си. Заболѣятъ ли, тѣ първо трѣбва да се обърнатъ къмъ Бога въ себе си, да се помолятъ, Той да имъ изпрати лѣкарь. Обаче, лѣкарьтъ ще дойде, само следъ като въ душата на човѣка трепне любовь къмъ Бога. Такъвъ е законътъ въ природата. Първо трѣбва да се яви въ човѣка основната идея — любовь къмъ Бога, т. е. първо семето ще се посѣе, а после ще дойдатъ свѣтлината, топлината и влагата. Само по този начинъ семето може да порасте. Ако у васъ не се събуди основната идея за Бога, всичко друго е безпредметно. Ако човѣкъ живѣе безъ любовь, безъ мѫдрость, безъ истина, всичко около него ще се обезсмисли. Какъвъ смисълъ има животътъ безъ любовь? Смисълътъ на живота седи въ Любовьта — да любишъ и да те любятъ. Докато си въ крѫга на близкитѣ си, въ семейството си, първо трѣбва да чувствувашъ Божията Любовь въ сърцето си, а оттамъ обединението на братята и сестритѣ въ дома ти. Смисълътъ на живота седи въ връзката, която чувствувашъ въ съзнанието си съ всички напреднали твои братя и сестри. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Съ ставането си още, тѣ се усещатъ голи, боси, отъ всички изоставени и необичани. Какво трѣбва да направятъ? Да бѫдатъ като малкитѣ деца, които, щомъ станатъ сутринь отъ леглото си, веднага сѫ радостни и весели, знаятъ, че има кой да ги обича. Щомъ детето стане, майка му го поема, измива, облича, нахранва го — радва му се. Бѫдете и вие като децата! Знайте, че има кой да ви обича. Това е подразбиралъ Христосъ въ стиха: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Сегашнитѣ хора преждевременно остаряватъ. Защо? Любовь нѣматъ. Тѣ иматъ знание безъ любовь, мѫдрость безъ любовь, свобода безъ любовь. Това не е животъ, това е робство — робство на възрастнитѣ хора, робство на хората, които живѣятъ въ безлюбието.

 

„Учителю благи, що да сторя, за да наследвамъ животъ вѣченъ?“ Вземете тѣзи думи като ключъ въ живота си. Спрете се дълбоко въ себе си и се отправете къмъ Христа съ сѫщитѣ думи. Щомъ зададете този въпросъ съзнателно, вие веднага ще се измѣните. Кажете въ себе си: Учителю благи, искамъ да изпълня закона Ти! Преди две хиляди години този голѣмецъ зададе въпроса на Христа и получи отговоръ отъ Него, но понеже не изпълни думитѣ Му, не придоби вѣчния животъ. Христосъ му каза: „Иди, продай имането си, раздай го на сиромаситѣ, и ела, та ме последвай!“ Ето защо, съвременнитѣ християни не трѣбва втори пѫть да задаватъ сѫщия въпросъ на Христа. Тѣ направо трѣбва да Му отговорятъ: Господи, ние сторихме всичко, каквото ни каза: ето, сега идваме да Те следваме“. Подъ думитѣ „раздай имането си“, не се разбира физическо даване. Ако външно раздадете богатството си, a вѫтрешно не сте готови да го раздадете, все едно, че нищо не сте направили. Изкуство е, ако си богатъ човѣкъ, милиардеръ, да раздадешъ богатството си на други, тѣ да го притежаватъ. Ти ще бѫдешъ въ положението на слуга, но ще изпитвашъ голѣма радость, че си свободенъ отъ всѣкакви задължения, а сѫщевременно причинявашъ радость и на другитѣ. Това значи силенъ човѣкъ! Силенъ човѣкъ е онзи, когото желанията му не го ограничаватъ; силенъ човѣкъ е онзи, когото външнитѣ условия не ограничаватъ, но представятъ само външенъ потикъ за придобиване на неговата свобода. Свободенъ човѣкъ пъкъ е онзи, който не се влияе отъ чуждитѣ мисли. Той съзнателно приема всички мисли, взима отъ тѣхъ хубавото, както малкото дете приема отъ възрастнитѣ всичко онова, на което тѣ го учатъ. Виждамъ едно малко дете, държи семенца въ рѫката си, иска да ги посади, но не знае, какъ да направи това. Взимамъ отъ него семенцата и му казвамъ: ела при мене, азъ ще ти покажа, какъ се садятъ семенца. Взимамъ лопата, мотика, разравямъ почвата до известна дълбочина, турямъ вѫтре семенцата, затрупвамъ ги отгоре съ пръсть и ги оставямъ да никнатъ. После, показвамъ на детето, какъ трѣбва да ги полива. Това значи да дадешъ наставления на човѣка, какъ да използува своитѣ и чуждитѣ мисли, като семенца въ живота.

 

Съвременнитѣ хора седятъ предъ великата идея за вѣчния животъ и се питатъ, да продадатъ ли имането си, или не. Сѫщо така и ученицитѣ на окултнитѣ школи отъ миналитѣ епохи и досега все искатъ да станатъ маги, да владѣятъ магическата прѫчица. Лесно е да се желаятъ нѣщата, но трѣбва да се разбира смисъла имъ. Който иска да владѣе магическата прѫчица, той трѣбва да разбира нейния дълбокъ смисълъ. При това, важно е, отъ какво трѣбва да бѫде направена тази прѫчица, тази единица: дали отъ леска отъ желѣзо, отъ сребро или злато; тази прѫчица може да бѫде направена отъ чувствата или отъ мислитѣ на човѣка; и най-после, тази прѫчица, тази единица може да бѫде направена отъ душата или отъ духа на човѣка. Значи, тази единица може да представя сърцето, ума, душата или духа на човѣка. Въ такъвъ случай, знаете ли смисъла на тази единица? Тази единица има своя форма, своя сила и свои опредѣлени качества или свойства. Ако разбирате, какво нѣщо е единицата душа, или единицата духъ, вие никога нѣма да заповѣдвате. Следователно, дойдете ли до душата, ще имате особени отношения и ще кажете: „Учителю благи!“ Къмъ ума и сърцето си нѣма да се обърнете съ думитѣ „Учителю благи“. Къмъ тѣхъ ще имате съвършено различни отношения отъ тия, които имате къмъ душата и духа. Като дойдете до сърцето си, ще кажете: Мой добри приятелю! Като дойдете до ума си, ще кажете: Вѣрни рабе! Като дойдете до волята си, ще кажете: Мощна и красива сабя! Както виждате, това сѫ редъ символи, съ които човѣкъ трѣбва да си служи и чийто смисълъ да разбира. Въ сабята се заключаватъ редъ методи за разрешаване на непостигнати желания. Волята е въ състояние да развърже гордиевия вѫзелъ, който никой досега не е могълъ да развърже.

 

„Учителю благи!“ Тѣзи думи разрешаватъ противоречията въ живота. За тази цель човѣкъ трѣбва да се учи. Хората говорятъ за любовьта, но още не сѫ дошли до Божията Любовь. Тѣ говорятъ за знание, но още не сѫ го приложили. Тѣ говорятъ за свобода, но още не сѫ познали Истината, която носи свободата. Нѣкой казва: Азъ съмъ свободенъ. — Отчасти си свободенъ. — Азъ любя. — Отчасти любишъ. — Азъ имамъ знания. — Отчасти имашъ знания. Не е лошо, че човѣкъ е придобилъ нѣщата само отчасти. Това показва, че той се намира предъ велика область, която носи нова любовь, нови знания, нова свобода. Любовьта, която иде въ свѣта, ще повдигне хората и ще ги постави на мѣстата имъ. Да срещнете човѣкъ, уменъ като васъ, и да го поставите на сѫщото положение, на което и вие се намирате, това е качество на любовьта. Виждали ли сте, какъ ученитѣ се разговарятъ помежду си? Единиятъ отъ тѣхъ пише на дъската, решава, а другиятъ следи. И вториятъ може да решава, но той мълчи. Ако първиятъ направи нѣкаква погрѣшка, вториятъ внимателно казва: Тукъ има една малка грѣшка въ знаковетѣ. Следователно, двама души могатъ да бѫдатъ на единъ уровенъ, на едно мѣсто само тогава, когато и двамата еднакво познаватъ въпроса, върху който ще работятъ или разискватъ. Когато двама или повече души работятъ заедно, задачитѣ по-лесно се решаватъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който работи самъ. Привидно, човѣкъ може да работи самъ, но той непременно държи нѣкого, било въ ума, било въ сърцето си. Когато пише, или проповѣдва нѣщо, човѣкъ все държи нѣкого въ своя умъ или сърце. Казва нѣкой: Азъ работя идейно. Не, все имашъ нѣкого предъ видъ, за когото работишъ. Казано е въ Писанието: „Проклетъ е онзи човѣкъ, който уповава на човѣка“. Това подразбира: Проклетъ е онзи, който уповава на глупавия човѣкъ; проклетъ е онзи, който уповава на човѣка на безлюбието; проклетъ е онзи, който уповава на човѣка безъ свобода, безъ животъ, безъ истина въ себе си. Следователно, не уповавайте на хора, които противодействуватъ на Божиитѣ блага! Уповавайте на Бога, на Великото въ свѣта! Които уповаватъ на Бога, тѣ сѫщевременно уповаватъ на всички ония, които сѫ проводници на Божиитѣ идеи. Тѣ знаятъ, че Божието благо е общо за всички хора, за всички живи сѫщества на земята.

 

Казвамъ: като четете Евангелието, вие трѣбва да се спирате върху всѣки стихъ, да размишлявате, да разбирате вѫтрешния му смисълъ. Мнозина цитиратъ стихове отъ Евангелието, но криво ги тълкуватъ. Запримѣръ, тѣ цитиратъ стиха, че на хората не трѣбва да се уповава и го приематъ буквално. На кои хора не трѣбва да се уповава? На глупавитѣ. На хора съ права мисъль, съ благородни сърца можете да уповавате, да разчитате, като на себе си. Затова е казано: „Люби ближния си, като себе си!“ Значи, уповавай на ближния си, като на себе си. Щомъ си далъ на ближния си по-голѣмото нѣщо — своята любовь, своята обичь, защо да не очаквашъ по-малкото — да уповавашъ на него? Тъй щото, щомъ любишъ ближния си, като себе си, ще уповавашъ на него, като на себе си. И тогава, възложишъ ли му нѣкаква работа, ще уповавашъ на него, като на себе си. Затова, именно, Божествената Школа изисква отъ ученицитѣ си да установятъ прави, истински отношения помежду си.

 

Сега, ще завърша разказа за ангелъ Афуелъ. Ангелътъ продължавалъ да следи и да изучава живота на красивата мома. По едно време той я видѣлъ заобиколена отъ десеть млади момци, съ които отишла въ една хубава, плодна градина. Отъ време на време тя се обръщала къмъ едного отъ десетьтѣ момци, къмъ когото била разположена, и му се усмихвала, като се разговаряла сърдечно. Другитѣ поглеждали крадливо, недоволно къмъ него и страдали. Като се разхождали изъ градината, любимецътъ на красивата мома откѫсналъ единъ плодъ отъ градината и го подалъ на възлюбената си да го опита. Първо тя трѣбвало да опита плода, а после другитѣ. Обаче, докато дойде това време, тя забелязала, че всички заспали, преди да хапнатъ отъ плода. Ангелътъ наблюдавалъ всичко това и видѣлъ, че въ устата на красивата мома започнало да расте нѣкакво дърво; това дърво се създало отъ семкитѣ, които момата глътнала заедно съ плода. При развиването си, това дърво изсмукало соковетѣ на нейния животъ, следъ което тя се превърнала на камъкъ. Щомъ се събудили, момцитѣ останали очудени, като видѣли, че красивата мома не е между тѣхъ, а вмѣсто нея стърчалъ единъ голѣмъ камъкъ. Близо до камъка се изправило красиво, стройно дърво — круша. Всички се запитвали: Де отиде нашата красавица? — Плодътъ погълналъ красивата мома.

 

Следователно, ябълкитѣ, крушитѣ и другитѣ плодове, които ядете, не сѫ нищо друго, освенъ погълнати красавици. По сѫщия начинъ и желанията на хората единъ день ще се превърнатъ въ ябълки, круши или други нѣкакви плодове. Тази промѣна на човѣшкитѣ желания е въ сила да измѣни, да преобрази тѣхното съзнание. Това показва, че между психическитѣ и органическитѣ процеси има тѣсна връзка. Въ съзнанието на човѣка всѣкога може да стане известна психологическа промѣна; ако трае дълго време, тази промѣна ще се отрази и на физическия свѣтъ. Следователно, всички болести на физическия свѣтъ сѫ се явили първо въ духовния свѣтъ, а после сѫ слѣзли на физическия. И ако човѣкъ успѣе да създаде антиподъ на идеята, която е причинила болестьта въ него, нѣма да мине много време, два или три месеца, и болестьта ще изчезне. Сѫщиятъ законъ се отнася до щастието, до богатството и до доброто въ свѣта. Ако знаете, какъ да посадите нѣкоя велика идея въ духовния свѣтъ, тя въ скоро време ще даде резултатъ и на физическия свѣтъ; ако не знаете, какъ да я посадите, тя ще има резултатъ, какъвто красивата мома получи, следъ като изяде плода. Трѣбва ли плодоветѣ на вашитѣ мисли, чувства и желания да изсмукватъ соковетѣ на вашия животъ? Ако тѣ поглъщатъ соковетѣ на вашия животъ, въ края на краищата, вие ще се превърнете въ плодно дърво, и вашитѣ любими, вашитѣ ближни ще ви търсятъ, както младитѣ момци търсѣха красивата мома. Всички се питали: Де е красивата мома? — Заминала е нѣкѫде.

 

Сега, за да се домогнатъ до вѫтрешнитѣ знания, хората трѣбва да потърсятъ новата, истинската наука. Това, което сегашнитѣ хора учатъ, е знайно; това, което не знаятъ още, е тайно. Това, което учатъ и прилагатъ въ живота си, е знайно; това, което въ бѫдеще ще учатъ, при ангелитѣ, е тайно. Следователно, това, което днесъ научите и приложите въ живота си, е знайно, но то ще бѫде задача за разрешаване на бѫдещитѣ тайни. Това не значи, че всичко въ живота може да се разреши, но има задачи, които, очакватъ своето разрешаване още днесъ. Запримѣръ, нека всѣки работи усилено върху себе си, да си създаде навикъ, не той да използува доброто въ хората, но да е готовъ всѣкога да даде нѣщо отъ себе си на другитѣ. т. е. да кихне. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да срещнете човѣкъ, въ когото нѣма абсолютно никакво желание да ви използува, но да е готовъ нѣщо да ви даде. Предъ такъвъ човѣкъ всѣки отваря душата си и е готовъ да му услужи въ нѣщо.

 

Щомъ почувствувате добрината, безкористието на нѣкой човѣкъ, въ васъ се заражда желание, непременно да му бѫдете полезни. Ако този човѣкъ е беденъ, веднага въ васъ се явява желание тъй да му помогнете, че съ нищо да не го ограничите. Вие желаете той да остане доволенъ отъ помощьта, безъ да знае даже, кой му е услужилъ. Не е въпросътъ да му помогнете съ пари, да му дадете хиляди левове, но така да му услужите, че и той да се почуди, отде му дойде тази помощь. Тогава той ще разбере, колко добъръ е Богъ, Който се изявява чрезъ всички хора. Така трѣбва хората да си помагатъ, а не да чакатъ свѣтътъ да се изправи по нѣкакъвъ механически начинъ, или да дойде Христосъ на земята да спаси хората. Питамъ: какъвъ смисълъ има, Христосъ да дойде на земята? Има ли смисълъ Той да дойде при сегашнитѣ условия на земята? Ако днесъ дойде на земята, първата Му работа е да потърси вълнени чорапи. Защо? Зима е сега въ свѣта. Нѣма смисълъ Христосъ да дойде на земята и да обува било вълнени, било памучни, било копринени чорапи. Когато дойде на земята, Христосъ трѣбва да бѫде босъ. Какво значи босотата? Босотата разбира открито, свѣтло съзнание, което не ограничава човѣка, но му дава свобода, просторъ на действие. Въ присѫтствието на такъвъ човѣкъ вие се усещате свободни, разположени, като че небето се открива предъ васъ. Въ присѫтствието на този човѣкъ мисъльта ви е права, хармонична, а чувствата — свободни и чисти. Отъ сърцето на този човѣкъ блика любовь, като отъ изворъ. Сегашнитѣ хора се плашатъ отъ любовьта. Като дойде при тѣхъ човѣка, когото обичатъ, тѣ се страхуватъ, искатъ да бѣгатъ отъ него. Защо се плашатъ? Има причини за това. Ако Христосъ дойде днесъ между хората, богатитѣ ще се изплащатъ, ще мислятъ, че трѣбва да дадатъ нѣщо. Беднитѣ пъкъ ще се радватъ, ще кажатъ: Дано по-скоро дойде Христосъ на земята, да донесе нѣкакво благо и за насъ. Казано е въ Писанието: „Нѣма човѣкъ на земята, който да е напусналъ баща и майка заради мене и да не е получилъ стократно блага“. Който е изпълнилъ Христовитѣ думи, той ще бѫде възнаграденъ стократно; който не е изпълнилъ Христовитѣ думи, той нищо нѣма да получи. И да дойде Христосъ днесъ на земята, работитѣ на мнозина пакъ нѣма да се наредятъ. Защо? Защото не сѫ изпълнили волята Божия. Всѣки день земята се върти по волята Божия. Слънцето изгрѣва и залѣзва по волята Божия. Хората се раждатъ и умиратъ по волята Божия, но свѣтътъ не се управлява по волята Божия. Свѣтътъ все се управлява и оправя отъ нѣкого, но тоягата играе важна роль. Има една воля Божия безъ тояга. Тоягата е за малкитѣ деца, а Словото Божие — за възрастнитѣ. Ако и днесъ още продължаваме да се изправяме чрезъ тоягата, това показва, че се намираме въ фазата на детинското си разбиране.

 

И тъй, най-проститѣ нѣща, които ви спъватъ въ живота, се заключаватъ въ кривата мисъль, която допущате въ ума си, че хората не ви разбиратъ. Щомъ допущате тази мисъль, това показва, че по съзнание, вашето съзнание и това на другитѣ, не сѫ на еднакво ниво. Кажете ли, че нѣкой не ви обича, това показва, че вашето и неговото съзнание не сѫ на еднакво ниво. Кажете ли, че между хората нѣма братски отношения, пакъ сѫщото нѣщо. Това подразбира, че всички хора не сѫ на еднаква степень на развитие. Братството не може да дойде по физически начинъ. То подразбира отношения на разумни сѫщества, които живѣятъ помежду си по закона на Любовьта. Първата стѫпка на общение между две разумни сѫщества подразбира „отношения между тия сѫщества“. Втората стѫпка почива на основа — братство. Братството е резултатъ на правилни отношения между разумни сѫщества. Следъ братството идатъ по-високи отношения между разумнитѣ сѫщества — на база на наука, на изкуство, на музика — културни отношения. При тѣзи отношения вече се проявяватъ дарбитѣ, способноститѣ въ човѣка.

 

Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ усилено, да поставятъ основа на бѫдещата култура. Безъ тази основа, и ангели да имъ проповѣдватъ, и Христосъ да слѣзе на земята, все сѫщото положение ще остане. Защо? Защото сѫ пукнати стомни. Колкото да наливате вода въ пукната стомна, тя все празна ще остане. Извори, които текатъ, не се нуждаятъ отъ вода. Като очакватъ Христа, много отъ християнитѣ вече сѫ си изработили ново разбиране за Неговото идване. При това разбиране, Христосъ още днесъ може да дойде. Какъ ще дойде? Чрезъ възкресението. Отъ гроба на всѣки едного ще се вдигнатъ запечатанитѣ плочи, и той ще подаде главата си и ще каже: „Учителю благи!“ До това време Христосъ ще седи скритъ нѣкѫде въ задната стаичка, и оттамъ ще наблюдава, какво правите и съ какво се занимавате. Понѣкога вие се смущавате и казвате: Много време ще мине, докато Христосъ дойде на земята. — Христосъ поглежда презъ малкото отвърстие и казва: „Продай имането си, раздай го на сиромаситѣ, и ела, та ме последвай!“ Вие се уплашите и казвате: Господи, да си поживѣя още малко. Не съмъ готовъ да Те следвамъ. — Това е неразбиране на вѣчния животъ. Какво има да си поживѣете? Това, което наричате животъ, не е нищо друго, освенъ робство. Когато продаде всичкото си имане и го раздаде на сиромаситѣ, тогава, именно, човѣкъ започва истински да живѣе. Започни да продавашъ, да се освободишъ отъ богатството на твоитѣ грѣхове. Какво трѣбва да направи нѣкой човѣкъ, който е живѣлъ въ фамилии, дѣдитѣ и прадѣдитѣ на когото сѫ убивали и обирали хората? Той трѣбва да продаде всичкото си имане, да извика ония сиромаси, които, въ миналото нѣкога, сѫ били ограбени отъ неговитѣ дѣди и прадѣди, и да имъ каже: Братя, преди години, моитѣ дѣди и прадѣди направиха нѣкакви погрѣшки по отношение на васъ, но сега, азъ, последниятъ отъ това поколѣние, ви моля да извините; готовъ съмъ да въздамъ четверократно за всичко онова, съ което сме ви ощетили. Вземете всичкото ми богатство и се радвайте на живота! Тѣ ще взематъ това богатство и ще се зарадватъ, че има съвестни, добри хора на свѣта. Който изпълни това нѣщо по Бога, той ще има задъ себе си тилъ, на който всѣкога може да уповава. Дръжте Бога като антиподъ въ своя животъ, ако искате да имате животъ, знание, сила и свѣтлина. Отъ такива хора свѣтътъ се нуждае. Дето и да отидатъ тѣ, пѫтьтъ имъ всѣкога ще бѫде отворенъ.

 

Мнозина се плашатъ отъ лошитѣ условия на живота, отъ смъртьта. Тѣ трѣбва да знаятъ, че за праведния нѣма смърть. Праведниятъ самъ оставя дрехата си вънъ, както онзи, който отива на балъ, съблича всекидневнитѣ си дрехи и облича параднитѣ. Когато праведенъ умира, окрѫжаващитѣ го виждатъ облѣченъ съ свѣтли, парадни дрехи. Когато се отдѣли отъ тѣлото си, тази душа тежи едва 5—10 грама. Дето я духне вѣтърътъ, натамъ отива. Понѣкога тя олеква още повече, достига едва до единъ грамъ, а често и това тегло изгубва. Какво ще каже сегашниятъ ученъ? Той ще каже, че това сѫ нереални, невѣрни нѣща. Питамъ: ледътъ реаленъ ли е? Споредъ васъ ледътъ е реаленъ, но де отива той, като се стопи? Превръща се въ вода. Водата реална ли е? И тя е реална, но като се изпари, превръща се въ пара. Парата реална ли е? Реална е, но като се разложи по химически начинъ, отъ нея се получаватъ съставнитѣ ѝ елементи — водородъ и кислородъ. Твърдото, течното и въздухообразното вещество сѫ състояния на материята, които ние наричаме реалности. Обаче, вие още не сте се домогнали до тѣзи реалности. Реалностьта не седи въ съзнанието, но различни сѫщества, съ различни степени на съзнание сѫ действували за създаване, напримѣръ, на леда, на водата, на парата. Когато едно отъ тия сѫщества започне да се повдига, съзнанието му минава въ възходеща степень; тогава и водата, напримѣръ, се превръща въ пара. Съзнанията на тия сѫщества и човѣшката мисъль произвеждатъ два различни резултата. Въ невидимия, въ духовния свѣтъ нашитѣ мисли иматъ нѣкакъвъ резултатъ, който тамъ изучаватъ обективно. Въ нашия свѣтъ растатъ мислитѣ на ангелитѣ, а въ ангелския свѣтъ растатъ нашитѣ мисли. Следователно, растенията на физическия свѣтъ сѫ мисли на ангелитѣ, а растенията на ангелския свѣтъ сѫ човѣшкитѣ мисли. Какво ще кажете за това? И вие, като турцитѣ, ще кажете: „И да видишъ, и да чуешъ, не вѣрвай!“ Това е аналогия на нѣща, които сѫ вѣрни.

 

Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ, а Отецъ ми е земедѣлецътъ“. Питамъ: може ли Христосъ да е лоза, а Отецъ, Богъ — земедѣлецъ? Това е аналогия, съ която се изясняватъ известни истини. Това показва, че има една лоза, подобна на земната, която символизира Христа. Има Единъ земедѣлецъ, подобенъ на земнитѣ, Който символизира Отца. Когато Този лозарь слиза на земята, и Той, като нашитѣ земни лозари, едни прѫчки отрѣзва и хвърля настрана, а други — оставя на лозата. Този стихъ не се отнася до земнитѣ лози. Затова, ако вземете стиха въ букваленъ смисълъ, нищо нѣма да разберете. Нашитѣ лози сѫ мисли на ангелитѣ. И безъ да ги обрѣзватъ, тѣзи мисли растатъ. Човѣшкитѣ лози, обаче, не могатъ да растатъ безъ обрѣзване. Понеже и ние сме слѣзли отъ невидимия свѣтъ, понѣкога, подобно на Отца, обрѣзваме нашитѣ лози, но съ това ги осакатяваме. Малко лозари има, които знаятъ да обрѣзватъ лозитѣ. По колко очи трѣбва да оставятъ на лозитѣ? Нѣкои оставятъ по едно око, други — по две, а рѣдко — по три. Едното око символизира Бога. Дветѣ очи — човѣка; за дветѣ очи казватъ „ненаситни човѣшки очи.“ Споредъ мене, на всѣка лоза трѣбва да се оставятъ най-малко по три очи. Нашитѣ лозари мислятъ, че по този начинъ ще осакатятъ лозитѣ, и затова оставятъ само по едно око. Обрѣзването на лозитѣ не е земно изкуство. И човѣкъ може да се обрѣже, но има редъ правила за това, които трѣбва да се спазватъ. Това е дълбока наука, която трѣбва да се изучава. Въ това отношение, окултнитѣ науки, като астрология, хиромантия, физиогномия, сѫ методи, чрезъ които човѣкъ може да направлява силитѣ въ своя организъмъ. Започвате нѣкаква работа и, като не можете да я свършите, казвате: Учителю, не мога да свърша тази работа. Не, ще кажете: „Учителю благи!“ Изучавате хиромантия, кажете: „Учителю благи!“ Изучавате физиогномия, кажете: „Учителю благи“. Изучавате астрология, кажете: „Учителю благи!“ Каквото искате да изучвате, всѣкога казвайте: „Учителю благи!“ Тѣзи думи сѫ методъ, съ който човѣкъ може правилно да работи.

 

Сега, като говоря за наука, нѣкои считатъ, че науката не е необходима, понеже и Богъ не се занимава съ наука. Значи, при създаването на свѣта, наукитѣ сѫ били необходими, а сега не сѫ необходими. Когато създаваше свѣта, Богъ се ползуваше и отъ геометрия, и отъ математика, и отъ много още науки. Понеже създаването на свѣта и днесъ продължава, Той пакъ прилага тия науки, пакъ се ползува отъ тѣхъ. Ето защо, който иска да изучава геометрия, математика, той трѣбва да отиде при Бога, тамъ да ги изучава. Безъ Божията помощь нищо не можете да научите. Преди сѫществуването на геометрията, математиката и другитѣ науки на земята, сѫществуваше Божествена геометрия, Божествена математика и т. н.

 

„Учителю благи!“ Като четатъ Евангелието, като слушатъ беседитѣ, мнозина се намиратъ предъ голѣма опасность, защото започватъ да мислятъ, че всичко знаятъ и разбиратъ. Които мислятъ, че знаятъ много нѣща, нека кажатъ, какво направи ангелъ Афуелъ съ крушата, въ която красивата мома се превърна. После, нека кажатъ, какво означаватъ думитѣ „животъ вѣченъ“. Тѣ ще кажатъ, че съ това се прави нѣкакво уподобяване, нѣкаква аналогия. — Така е, но това не е достатъчно обяснение. Ако една аналогия не е поставена на мѣсто, тя не е валидна; ако всѣка дума не се постави на своето мѣсто, тя не може да произведе нужния ефектъ. Затова човѣкъ трѣбва първо да мисли, после да говори. Казвате на нѣкого, че го обичате. Този човѣкъ започва да мисли, истината ли говорите, или го забавлявате. Думитѣ „обичамъ те“ сѫ подобни на думитѣ „Учителю благи“, съ които голѣмецътъ се обърна къмъ Христа. Какъ трѣбва да кажете думитѣ „обичамъ те“? Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ. Азъ дойдохъ да ви дамъ животъ, и то преизобилно“. Щомъ дадешъ животъ на нѣкого, ти вече го обичашъ. На онзи, на когото си далъ животъ, първо трѣбва да му говоришъ да измѣни условията на своя животъ, а после ще му говоришъ други работи. Само онзи човѣкъ ви обича, въ присѫтствието на когото вашитѣ мѫчнотии постепенно намаляватъ и изчезватъ. Както дървата въ печката постепенно намаляватъ студа въ стаята, така и любовьта е въ сила да намали и съвършено да отстрани мѫчнотиитѣ, спънкитѣ и страданията на човѣка.

 

Едно се изисква отъ хората днесъ: да вършатъ волята Божия! Всички говорятъ за волята Божия, но не я изпълняватъ. Мнозина искатъ да бѫдатъ като Христа. Въ какво отношение искатъ това? Христосъ казва: „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. Къмъ тази власть ли се стремятъ хората? Всѣки може да бѫде изправенъ, като Христа предъ Пилата, съ тежкия кръстъ на римската империя, да изнемогва отъ неговата тежесть. Хората искатъ да бѫдатъ въ положението на възкръсналия Христосъ. Може ли човѣкъ да възкръсне, преди да е миналъ презъ другитѣ процеси? Христосъ казва на ученицитѣ си: „И по-голѣми работи можете да направите“. Това подразбира: „Но и по-голѣми страдания ще имате“. „Който се отрече отъ баща си и отъ майка си, отъ братята и сестритѣ си и ненавиди своя животъ, той може да се нарече мой ученикъ“. Сега разсѫждавамъ: да се откажете отъ баща си и отъ майка си, както и да е. Кой не се е отказвалъ отъ родителитѣ си за една жена? Да се откажете отъ братята и сестритѣ си, и това е възможно. Да се откажете отъ богатството си, и това е възможно. Но да ненавидите своя животъ, да се откажете отъ себе си и да тръгнете следъ Христа, това е много вече. Наистина, който не разбира тази идея, той ще настръхне отъ страхъ. Който я разбира, той се е домогналъ вече до разрешаването на вѣковнитѣ проблеми. Да приложишъ този стихъ въ неговия вѫтрешенъ, дълбокъ смисълъ, това подразбира да свалишъ отъ съзнанието си товара на миналото, да придобиешъ Царството Божие, да владѣешъ магическата прѫчица, магическата единица и да бѫдешъ като Афуела, каквото пожелаешъ, да стане.

 

„Учителю благи!“ Нека тѣзи думи се запечататъ въ ума ви за вѣчни времена. Не желайте вѣчния животъ, за да останете дълго време на земята, да ядете и пиете, но желайте вѣчния животъ, като резултатъ на любовьта ви къмъ Бога, къмъ вашитѣ ближни, къмъ вашата душа и къмъ всички разумни сѫщества. Всичко това зависи отъ любовьта; ето защо, като на българи, казвамъ: всички да дадете своя данъкъ, за да направите връзка съ Божията Любовь. Това не значи, че не сте свързани съ Любовьта, но трѣбва да се направи единъ царски пѫть, по който да се разлѣе Божията Любовь, като вълна. По този пѫть, именно, всички ангели, всички Божии служители, ще слизатъ и възлизатъ, ще носятъ Божието благословение, ще упражняватъ върху хората своето добро влияние. Какво по-хубаво отъ това, да намѣрите човѣкъ, който да възприеме идеята, която изпълва душата ви? Колко хора има днесъ, съ които Христосъ може да се разговаря? Срѣщате нѣкой човѣкъ, обиквате го, разговаряте съ него, но щомъ започнете да му откривате нѣкоя своя съкровена идея, той веднага се затваря. Той прилича на баща, предъ когото дохожда нѣкой кандидатъ за дъщеря му. Докато не знае, защо е дошълъ, бащата е любезенъ, внимателенъ, но щомъ този господинъ изкаже своето намѣрение, бащата се затваря. Той разбира вече, че господинътъ иде за дъщеря му. Значи, бащата не е готовъ да даде дъщеря си на този човѣкъ. Готовностьта на човѣка да направи нѣщо, подразбира любовь къмъ Бога, съзнателно ходене въ Неговия пѫть и желание да Го познае. Това сѫ хората, или децата на шестата раса, които упражняватъ влияние върху цѣлото човѣчество. Всѣки трѣбва да пожелае въ себе си да стане дете на шестата раса, да има сила, съ едно махане на рѫката си, да приспи всички, които вършатъ престѫпления; да разруши затворитѣ, да прекрати всички кражби и убийства. При това положение само насилията ще престанатъ и ще се възстанови навсѣкѫде пъленъ редъ и порядъкъ. За синоветѣ на шестата раса всичко е възможно, но за петата раса всичко се постига съ пушки и топове. Следователно, разликата между петата, бѣлата раса, и шестата, се заключава въ това, че петата раса се мѫчи да възстанови редъ и порядъкъ въ свѣта чрезъ закони, чрезъ пушки и топове — чрезъ насилие; шестата раса възстановява реда чрезъ великия законъ на Любовьта и чрезъ свободата. Има ли нужда да посочвате револвера си на онзи, когото обичате и който ви обича? Достатъчно е този човѣкъ да разбере вашитѣ нужди, за да бѫде готовъ веднага да ви предложи своята помощь.

 

И тъй, за да приемете Любовьта въ себе си, въ вашето съзнание трѣбва да стане дълбокъ вѫтрешенъ превратъ. Казвате: Трѣбва ли да напуснемъ свѣта? — Напущането на свѣта не е механически процесъ. — Трѣбва ли да учимъ? — Вие ще бѫдете въ свѣта, и при тѣзи условия ще вършите всичко: ще учите, ще работите за другитѣ и ще видите, доколко ще преобразите себе си, а оттамъ и ближнитѣ си. Казано е въ Писанието: „Търсете ме въ день скърбенъ! Тогава ще ви помогна и ще ме прославите“. Значи, ще търсите Бога въ дни на голѣми нещастия, разочарования, невежество, а не въ дни на щастие и блаженство. „Тогава азъ ще ви се изявя и ще ви прославя“. Вие знаете тия нѣща, но пакъ правите погрѣшки. Богъ всичко вижда и знае, но се прави, че не вижда. Щомъ дойде до нѣкоя важна работа, Той не се обръща къмъ васъ, защото знае, че ще направите нѣкаква пакость. Богъ предоставя труднитѣ задачи на ангелитѣ, а на невежитѣ дава забавления. Ако пъкъ искате да бѫдете щастливи, при васъ трѣбва да дойде нѣкой ангелъ на щастието; ако търсите любовьта, пакъ трѣбва да дойдете въ връзка съ нѣкой ангелъ на Любовьта, той да бѫде посрѣдникъ между Бога и вашата душа.

 

Днесъ всички хора се стремятъ къмъ нова връзка съ любовьта, т. е. къмъ възкресението. Значи, възкресението не е нищо друго, освенъ минаване на човѣшкото съзнание въ по-висока степень. По този начинъ и любовьта влиза въ нова фаза, въ фазата на Божествената Любовь. При това състояние, въ човѣка нѣма да ставатъ рѣзки промѣни; той нѣма да се ражда и умира. Следователно, раждането, като процесъ, ще остане само за тия хора, които не сѫ добили високо съзнание. Онѣзи пъкъ, които сѫ се сдобили съ възкресението, ще бѫдатъ Синове Божии, и като такива, пакъ ще дохождатъ между хората. Тѣ могатъ да бѫдатъ видими и невидими, споредъ желанието си. Така ще помагатъ на хората, ще ги обръщатъ къмъ Бога. Нѣма по-красиво нѣщо за човѣка отъ това, да обърне ближния си къмъ Бога и да се създаде връзка между тѣзи две души. Този човѣкъ ще слуша, каквото му се говори и ще се радва, че разбира. Вие ще му говорите, както говорите на себе си. Той ще слуша безъ никакво съмнение. Опасно е, когато съмнението бушува въ човѣка. Дойде ли съмнението въ него, той казва: Едно време вѣрата ми, любовьта ми бѣше по-голѣма. — Така е, но това не е само въ днешнитѣ времена. Така е било и въ миналитѣ времена, за които е казано въ Писанието: „Любовьта ви ще охладѣе“. Обаче, за онѣзи, които разбиратъ Бога, тѣхната любовь не само, че нѣма да охладѣе, но ще се увеличи. Приложете Божията Любовь въ живота си, да видите нейнитѣ резултати.

 

Казвамъ: това е единъ опитъ, който непременно трѣбва да направите. Докато не направите опита и видите резултата, нищо не говорете за него. Докато сте бременни, не отваряйте утробата си да показвате, какво сте заченали. Крийте вашата бременность, да не се изложите на нѣкаква опасность. Бременнитѣ жени носятъ специални дрехи, да не се вижда, че сѫ бременни. Щомъ детето се роди, радвайте се, че се е създалъ животъ, че се е явило нѣщо хубаво на свѣта. Обаче, докато сте бременни, крийте се, защото, отъ идеята, която родите, зависи бѫдещия ви животъ. И въ Писанието е казано: „Цѣлиятъ свѣтъ е бремененъ съ нѣщо хубаво, което трѣбва да възкръсне“. Това хубавото, красивото нѣщо трѣбва да се подхранва съ новия животъ, съ новитѣ идеи, за да расте и се развива правилно. Всѣки самъ трѣбва да пази плода, който е заченалъ. Много хора злословятъ, критикуватъ другитѣ, като забравятъ, че съ това прѣчатъ и на своята бременность. На такива хора казвамъ да бѫдатъ внимателни, да мислятъ, какво говорятъ, а тѣ се обиждатъ, че съмъ говорилъ строго. Питамъ: на кого се говори меко? На здравия човѣкъ. Обаче, на болния, лицето и рѫцетѣ на когото сѫ покрити съ рани, и да искашъ, не можешъ да говоришъ меко. Най-малкото докосване до ранитѣ, му причинява силни болки. Значи, за болния и най-меката дума е строга. Единъ день, когато ранитѣ по лицето и рѫцетѣ на болния изчезнатъ, думитѣ ми ще бѫдатъ като балсамъ върху неговата душа. Тогава, лицето и рѫцетѣ му ще бѫдатъ красиви, ще обръщатъ внимание на всѣки художникъ. Така трѣбва да гледате и вие на нѣщата, да бѫдете искрени въ себе си, да се освободите отъ всѣкакво пристрастие. Преди всичко, вие не сте дошли на земята да разрешавате въпроса за правото и кривото, кой какъ постѫпва. Защо сѫществуватъ злото и грѣхътъ въ свѣта, не е ваша работа. Изучавайте злото като фактъ, а защо сѫществува, оставете този въпросъ настрана. Прилагайте Божията Любовь въ живота си, като смисълъ на цѣлокупния животъ.

 

„Учителю благи!“ Започнете тази година да живѣете съ тѣзи две думи. Забележете, въ български езикъ буквитѣ У и Ч представятъ две отворени чаши, които очакватъ да се напълнятъ съ нѣщо. Не отлагайте нѣщата! Щомъ съзнанието ви е будно, живѣйте съ думитѣ „Учителю благи“ и не се страхувайте. Тѣзи думи ще дадатъ добъръ резултатъ. Ако е въпросъ за страхъ, дръжте въ себе си онзи свещенъ страхъ, който спасява, но не онзи страхъ, който обезсърдчава, обезнадежва човѣка. Дръжте въ ума си примѣритѣ за двамата пѫтника и за ангелъ Афуелъ. При това, като работите, гледайте нито да се прозявате, нито да кихате. Ако се прозявате, ще знаете, че ще ядете, преди да сте свършили работата си, а това нищо нѣма да ви допринесе. Ако пъкъ кихате, ще огладнѣете, преди да сте свършили нѣщо. Обаче, и едното, и другото сѫ два процеса, които се извършватъ преждевременно въ човѣшката душа. А всѣки процесъ, който се извършва преждевременно, не дава плодъ.

 

Сега, азъ искамъ да остане въ ума ви сѫществената идея, която се заключава въ думитѣ „Учителю благи“. Вашиятъ животъ трѣбва да бѫде образъ на Любовьта. Вие трѣбва да бѫдете хора на науката, да се стремите къмъ знания, каквито ангелитѣ и светиитѣ иматъ. Мнозина иматъ това знание въ себе си, въ зародишъ, но то ще се развие и ще произведе голѣма промѣна въ съзнанието имъ. Това знание може да превръща скръбьта въ радость, недоволството въ доволство, невежеството въ знание. Това знание е необходимо, за да може човѣкъ да се справи съ противоречията, които неизбѣжно идватъ. Докато не дойде до възкресението, докато не получи посвещение, човѣкъ все ще се натъква на противоречия, на мѫчнотии. Не се спирайте предъ мѫчнотиитѣ, но се запитвайте, какво се изисква отъ васъ, за да ги разрешите. Ако копаете лозе и излѣзатъ пришки по рѫцетѣ ви, не се оплаквайте отъ тѣхъ, но помислете за майка си, за която работите. Ако работите за нѣкого отъ любовь, пришкитѣ на рѫцетѣ ви сѫ на мѣстото си. Следователно, страданията се оправдаватъ, само ако има нѣкого да обичаме; нѣма ли кого да обичаме, страданията сѫ безпредметни.

 

„Учителю благи!“ — Безъ прозяване и безъ кихане.

 

„Учителю благи!“ — Ще служа на Бога съ щедрость и милосърдие.

 

„Учителю благи!“ — Дето и да ме пратишъ, всичко ще изпълня споредъ Твоя великъ законъ на Любовьта.

 

„Учителю благи!“

 

*

1. Беседа отъ Учителя, държана на 3 февруарий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt