Jump to content
Ани

1928_06_10 Кога ражда

Recommended Posts

От томчето "За сѫдба дойдохъ"
Сила и живот, XI серия, т.3,(1928),
Издание 1929 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

Кога ражда.

 

„Жена кога ражда“.

 Иоана 16:21

 

Една ханъмка отъ Цариградъ, която била отъ високо произхождение, дъщеря на бей, веднъжъ запитала: „Какъ се ражда хлѣба по дърветата? Такива голѣми ли сѫ самунитѣ, каквито ги купуваме?“ Подобни въпроси задаватъ, напримѣръ, и нѣкои отъ съврѣменнитѣ хора; тѣ говорятъ за това, що е животътъ, какъвъ е неговиятъ характеръ и т. н. Ние, обаче, говоримъ за живота като проявление и като форма на Божествения свѣтъ.

 

Други запитватъ: „Какво нѣщо е човѣкътъ?“ — Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Запитайте нѣкой религиозенъ човѣкъ нѣщо за Бога, той ще ви даде всевъзможни обяснения, като че Го е виждалъ. Запитайте нѣкой ученъ човѣкъ нѣщо за Бога, и той, безъ да Го познава, ще ви даде различни опрѣдѣления, ще ви говори за създаването на свѣта така, като че е присѫтствувалъ при този актъ. За такъвъ религиозенъ човѣкъ се казва, че той глава има, тѣло нѣма; за такъвъ ученъ се казва, че той тѣло има, глава нѣма. Тия хора започнали да третиратъ такива важни въпроси: що е Богъ; какъ е създаденъ свѣтътъ и т. н. Какво струва глава безъ тѣло? Какво струва тѣло безъ глава? Въ този смисълъ човѣчеството прѣдставлява тѣлото на Бога. Богъ прѣдставлява главата, главната идея, намѣстена върху тѣлото. Значи, Богъ — главата — живѣе върху човѣшкото тѣло. Слѣдователно, жилището на Бога е човѣшката глава. Богъ живѣе въ главата на човѣка

 

Като ви говоря за глава, не разбирайте главата на съврѣменния човѣкъ. Добрѣ щѣше да бѫде, ако имахме главата на първия човѣкъ, на Адама, да разгледаме черепа му, какъвъ е билъ по форма, по размѣри. Цѣли 8,000 години вече, отъ какъ главата на Адама е била тласкана въ вълнитѣ на морето, та сега вече е обезличенъ първичниятъ видъ, който Богъ му е далъ. За тази първична глава се говори въ Битието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ Едва ли може да се намѣри днесъ човѣкъ въ свѣта, който да е запазилъ първичния образъ на своята глава. Тя днесъ се е напълно изопачила, обезличила. Ако става въпросъ за Любовьта на съврѣменния човѣкъ, за нея се казва, че е любовь отъ картошки. Ако става въпросъ за Мѫдростьта, за неговото знание, за тѣхъ се казва, че сѫ още на много низко стѫпало. Когато майката се радва на своето живо, здраво дѣте, тя има едни разбирания; когато изгуби дѣтето си, тя има други разбирания. Значи, за единъ и сѫщъ въпросъ майката има двѣ различни схващания.

 

Мнозина питатъ: „Защо Христосъ е казвалъ, че когато жена ражда, скърби?“ Това прѣдставлява положението на жената слѣдъ грѣхопадането, затова Христосъ казва, че отъ това врѣме насамъ жената ражда съ скръбь и страдания. Значи, било е врѣме, когато тя е раждала безъ скърби. Това положение има и символистическо значение. То подразбира: всѣка нова идея, или всѣка нова мисъль, която се зачева въ човѣшката душа, срѣща съпротивление още прѣди да се е появила въ свѣта.

 

Днесъ всички съврѣменни хора разрѣшаватъ въпроситѣ колективно. Затова, именно, всѣки народъ, всѣка държава казва: „Ако е добрѣ на държавата, добрѣ ще бѫде и на поданицитѣ ѝ.“ Това правило е вѣрно за държавата, но и обратното е вѣрно: ако е добрѣ на поданицитѣ, добрѣ ще бѫде и на държавата; ако не е добрѣ на поданицитѣ, нѣма да бѫде добрѣ и на държавата. Подъ думата „държава“ ние разбираме сборъ отъ разумни сѫщества, събрани на едно мѣсто, рѫководени отъ извѣстни разумни закони, съ цѣль да живѣятъ организиранъ, разуменъ животъ. Такъвъ животъ сѫществува и въ растителното царство, между растенията. Напримѣръ, дѫбовитѣ дървета, като отдѣленъ народъ, живѣятъ въ извѣстна область; буковитѣ дървета, като отдѣленъ народъ, живѣятъ въ извѣстна область; плоднитѣ дървета, като отдѣленъ народъ, сѫщо тъй иматъ своя специална область — всички дървета и растения, като отдѣлни народи, иматъ свои опрѣдѣлени зони, въ които растатъ и се развиватъ.

 

Растенето прѣдставлява физическия животъ на човѣка. До извѣстно врѣме той расте, и послѣ растенето спира. Защо? — Когато растенето спира, настѫпва развитието на човѣка. Развитието на човѣка се отнася до неговитѣ сили — проявява се волевата страна на човѣка. Щомъ се създадатъ условия за развитието му, първо се проявява ума, а послѣ Божественото въ него. Божественото, именно, отличава човѣка отъ другитѣ сѫщества, поради което е казано въ Битието: „Човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие.“ И въ Писанието се прави разлика между първия човѣкъ, направенъ отъ пръсть, или отъ материя, и вториятъ — отъ духъ. За първия човѣкъ се казва, че е билъ жива душа, а за втория, че е билъ животворещъ духъ. Въ първия човѣкъ Богъ е вдъхналъ жива душа. Това прѣдставлява продължителенъ процесъ. За втория човѣкъ — за Христа — се казва, че билъ животворещъ духъ, т. е. той прѣдставлява най-възвишеното у човѣка — неговата душа. Христосъ прѣдставлява възвишеното съзнание на човѣка, което, за да се оформи, трѣбва да има вѫтрѣшна опора. Вѫтрѣшната опора е духътъ на човѣка, който опрѣдѣля неговото безсмъртие. Който нѣма тази вѫтрѣшна опора, той не може да бѫде безсмъртенъ. Изобщо, казва се, че душата е безсмъртна. Това е философски въпросъ, но питамъ: безсмъртни ли сѫ душитѣ на всички хора? Казватъ, че всички хора сѫ чада Божии. Да, всѣки човѣкъ, който има Божие дихание, той е чадо Божие, той е Синъ Божий. За онѣзи души, които иматъ Божие дихание, нѣма защо да доказваме това; онѣзи пъкъ, душитѣ на които нѣматъ Божие дихание, ще оставимъ да вървятъ по естествения пѫть на своето развитие.

 

Често хората изпадатъ въ извѣстни противорѣчия. Защо? — Защото тѣ не съпоставятъ нѣщата. Питамъ: какво ще се ползувате, ако въ аудиторията на нѣкой виденъ съврѣмененъ професоръ вкарате вашитѣ най-хубави коне и волове да слушатъ лекцията му? Или, какво ще се ползувате, ако ги запишете студенти въ университета? Казвате: „Има коне, които знаятъ да смѣтатъ, да вадятъ квадратенъ коренъ отъ нѣкой числа.“ Казвамъ: това сѫ конски квадратни корени! Когато на единъ трънъ се присади нѣкоя благородна присадка, и този трънъ ражда хубави, благородни плодове, отъ кого зависи това? — Това не зависи отъ тръна, а отъ онази благородна присадка, която нѣкой разуменъ човѣкъ е присадилъ.

 

И тъй, първиятъ въпросъ, който човѣкъ трѣбва да знае за себе си е слѣдниятъ: има ли той душа, или нѣма? Всички души не сѫ излѣзли отъ Бога изведнъжъ, въ едно и сѫщо врѣме, но послѣдователно, въ врѣме и пространство. Въ тази послѣдователность на своето излизане, тѣ се намиратъ помежду си въ такова отношение въ каквото се намиратъ музикалнитѣ тонове единъ спрѣмо другъ. Въ отношенията си душитѣ съставляватъ помежду си извѣстни хармонични групи. Хората на сегашната еволюция отчасти само разрѣшаватъ въпроса за произхода на човѣка. Тѣ започватъ отъ най-малката клѣтка, прослѣдяватъ пѫтя на постепенното ѝ развитие, докато стигнатъ до човѣка. Значи, тѣ разглеждатъ въпроса еволюционно. Източнитѣ народи вървятъ по обратенъ пѫть: тѣ излизатъ отъ най-голѣмата клѣтка, отъ Божественото ѝ произхождение, и постепенно слизатъ до най-малката клѣтка. Тѣ разглеждатъ въпроса инволюционно, т. е. излизане на човѣшката душа и духъ отъ Бога и слизането имъ въ материята. Дотукъ тѣ спиратъ, по-нататъкъ не разглеждатъ въпроса, защото мислятъ, че знаятъ всичко. Обаче, слѣдъ тѣхъ идватъ западнитѣ народи и казватъ: „Вѣрно е, че отъ това мѣсто, додѣто човѣкъ е слѣзълъ, по-нататъкъ не може да върви. Но тамъ ли трѣбва да остане? Не, той може да направи малка кривина и да извие нагорѣ, за да започне своето възкачване.“ Значи, западнитѣ народи, въ развитието на всички сѫщества, приеха закона на еволюцията, който се подържа и до днесъ. И еволюцията, и инволюцията сѫ вѣрни положения: човѣкъ слиза и се качва; смалява се и се увеличава. Слѣдователно, когато човѣкъ завърши своята еволюция, той ще бѫде толкова голѣмъ, колкото е билъ първоначално, когато е слизалъ на земята; той ще има толкова познания, колкото е ималъ първоначално.

 

Питамъ: защо е трѣбвало човѣкъ да слиза, а послѣ да възлиза нагорѣ? Коя е била вѫтрѣшната причина, която е заставила човѣка да се облѣче въ материална дреха и да слѣзе на земята да живѣе, да го събуждатъ, да го учатъ, да му разправятъ, че има рай и адъ, че има небе и земя, че има Господъ и т. н.? Защо му е това учение, когато слѣдъ врѣме той ще започне да отрича всичко това, да казва, че нѣма нито рай, нито небе, че Богъ не сѫществува? Като слѣзълъ въ материята, този човѣкъ става материалистъ и казва: „Когато бѣхъ въ Господа, имаше само единъ Господъ, никакъвъ човѣкъ не сѫществуваше; но сега, като излѣзохъ отъ Бога, Той остана горѣ, а у мене нѣма никакъвъ Богъ.“ Казвамъ: този човѣкъ живѣлъ въ Господа, но като излѣзълъ отъ Него, вече не Го помни. Така може да разсѫждава и пилето, което се е измѫтило отъ яйцето. То казва: „Ако, наистина, кокошката, майка ми, сѫществува, дѣ е тя?“ Питамъ: трѣбва ли тази кокошка да слѣдва подиръ пилето прѣзъ цѣлия му животъ и постоянно да му показва, какъ трѣбва да се храни, и какъ трѣбва да мисли? Ако вие имате материалистични схващания за Бога, тогава вашитѣ отношения къмъ Него ще се продължатъ само докато ви измѫти и научи, какъ да се храните, а слѣдъ това Той нѣма да ви обръща никакво внимание, ще ви остави сами да си изкарвате прѣхраната. Коя кокошка се интересува за своитѣ пилета? Докато сѫ малки, тя ходи слѣдъ тѣхъ, учи ги да се хранятъ, да си търсятъ сами храната, но като израснатъ, тя започва да ги кълве и казва: „Отъ днесъ вече вие сами можете да се храните.“ Нѣкои хора казватъ: „Богъ ще промисли за насъ.“ — Да, Богъ промисля за васъ, докато сте малки, докато сте пилета, но щомъ станете пѣтли, по-голѣми отъ баща си, и кокошки, по-голѣми отъ майка си, трѣбва ли да промисля за васъ?

 

По този начинъ ние идваме до разумнитѣ положения въ свѣта, до Божествения Промисълъ. Само така ще разберемъ, че сѫществува Божественъ пѫть за възпитание на душитѣ. Всѣка душа ще мине прѣзъ този пѫть, като спазва за това всички Божествени правила и закони. Като влѣзе въ този пѫть, душата ще се запретне на работа, като слугиня. Тя нѣма да чака като царската дъщеря, да ѝ слугуватъ други наоколо. Тя е попаднала вече въ периода на самовъзпитанието. И когато хората завършатъ своето самовъзпитание, всички противорѣчия въ тѣхния животъ ще изчезнатъ. Противорѣчията въ свѣта се дължатъ на това, че хората искатъ да имъ слугуватъ. Ако се откажешъ да слугувашъ на нѣкое дѣте, което е привикнало да му служатъ, то веднага ще заплаче. Бащата на това дѣте може да е князъ, или царь, то не иска да знае и казва: „Дали си царь, или князъ, това не ме интересува. Ще ми слугувашъ на общо основание; храната трѣбва да ми се даде на врѣме“! Плаче това дѣте и заповѣдва. На какво се дължи този плачъ? Когато нѣкой човѣкъ плаче, докато не е изтеглилъ още вложенитѣ си пари въ банката, той има право да плаче. Но слѣдъ като изтегли паритѣ си, има ли право да плаче и да задѣва касиера?

 

Да допуснемъ, че споредъ степеньта на твоето развитие, споредъ економията на твоя животъ, Богъ ти дава 5,000 лева, но ти си недоволенъ отъ тѣхъ и казвашъ: „Не се живѣе съ 5,000 лева. Трѣбва да се намѣрятъ още нѣкакви ресурси!“ Казвамъ: за да намѣришъ отнѣкѫдѣ още ресурси за себе си, това значи да ощетишъ економически друго нѣкое сѫщество. Питамъ: съ това ощетяване ти помагашъ ли поне малко за човѣшкото развитие? Тази е страшната економическа борба, която става между всички народи въ Европа. Днесъ на всички народи не достигатъ паритѣ. Като прѣдприематъ война, или нѣкакво въорѫжение, тѣ харчатъ милиарди левове. Отдѣ взиматъ тѣзи ресурси? — Народитѣ се взаимно ощетяватъ. Често голѣмитѣ народи ощетяватъ малкитѣ. Такова ощетяване се отразява и на природата. Разумно ли е то? — Не е разумно. Съврѣменнитѣ народи малко мислятъ върху лошитѣ послѣдствия отъ тѣзи ощетявания, защото, прѣди всичко, много отъ тѣхъ сѫ безвѣрници. Малко народи днесъ вѣрватъ въ вѫтрѣшната връзка, която сѫществува между живота и разумната природа. Повечето народи вѣрватъ само въ себе си. Англия вѣрва въ себе си. Германия вѣрва въ себе си. Франция вѣрва въ себе си. България сѫщо вѣрва въ себе си. Кой отъ старитѣ народи не вѣрваше въ себе си? Нима Римъ не вѣрваше въ себе си. Нима Асирия не вѣрваше въ себе си? Нима Персия не вѣрваше въ себе си? Това сѫ частични схващания, но тѣ съставляватъ само половината отъ Истината. Човѣчеството съставлява едно цѣло, а отдѣлнитѣ народи сѫ негови удове. Окултната наука поставя всѣки народъ като отдѣленъ удъ на единъ общъ организъмъ — на човѣшкия организъмъ.

 

Мнозина се интересуватъ да знаятъ, на кой органъ отъ човѣшкия организъмъ отговаря всѣки народъ. Азъ ще ви кажа само тия органи, които съотвѣтствуватъ на българитѣ и на евреитѣ, а за другитѣ народи нѣма да ви кажа. Окултиститѣ казватъ, че славянитѣ прѣдставляватъ стомашната система отъ общия организъмъ; българитѣ прѣдставляватъ черния дробъ, специално жлъчката, а евреитѣ прѣдставляватъ единъ малъкъ вѫзелъ, който се намира близо до сърцето. Тази е била службата на евреитѣ въ общия организъмъ още отъ най-старитѣ врѣмена на човѣчеството, но сега тѣ се мѫчатъ да запушатъ отвърстието въ гърдитѣ на Христа, което се е образувало при пробождането Му на кръста. Значи, въ бѫдеще евреитѣ трѣбва да станатъ запушалки на дупки. Ще попитате: „На какво величие може да се надѣва единъ народъ, който се използува за запушване на малки дупки? — Това е голѣма привилегия! Ако ти можешъ да запушишъ една дупка, която зѣе въ раната на нѣкой човѣкъ, това е голѣма привилегия за тебе. Този човѣкъ ще ти благодари, че си му облекчилъ болката.

 

Съврѣменнитѣ хора искатъ да спасятъ своитѣ тѣла, да придобиятъ безсмъртие. Тѣхното желание не е правилно. Безсмъртието на тѣлото зависи отъ душата. Да се спаси човѣкъ, да получи безсмъртие, това е една отъ великитѣ задачи на окултната наука. Всѣки знае, какво значи да бѫде спасенъ; не е достатъчно да бѫде човѣкъ спасенъ за година, двѣ или повече, но за цѣлата вѣчность. И като влѣзе въ живота на безсмъртието, той трѣбва да бѫде въ хармония съ цѣлото Битие, да бѫде въ хармония съ всички разумни сѫщества. Вземете, напримѣръ, нѣкой светия, прослѣдете живота му и ще видите, че всички негови мисли, чувства и дѣйствия сѫ насочени къмъ единствената цѣль — да подържатъ тази връзка и хармония съ сѫществата отъ невидимия свѣтъ. Всѣки народъ има не само по единъ, а по нѣколко светии. И въ България има не по малко отъ десеть души светии. Ние наричаме светиитѣ „гении“ на своя народъ. Тѣ не искатъ да бѫдатъ турени на високи мѣста, да служатъ като икони на своя народъ, но работятъ за народа, всрѣдъ който живѣятъ. Тѣ носятъ своята култура, по-висока отъ тази на народа, всрѣдъ който сѫ дошли. Българскитѣ светии работятъ за българския народъ, но единъ день, когато завършатъ работата си, ще задигнатъ чуковетѣ си и ще заминатъ. Ако отидете при нѣкой отъ тия светии и поискате да ви даде половината отъ своето имущество, ще го даде ли той? Светията не дава пари на заемъ; кесия въ джобъ не носи; пари въ рѫка никога не държи. Единственото нѣщо, което той може да ви направи е, да ви нагости хубаво и да ви даде отличенъ приемъ. Той ще ви даде легло, съ копринени покривки; сламеникътъ ще бѫде пъленъ съ най-хубавата трѣва, нерѣзана съ ножъ, а кѫсана съ рѫка; юрганътъ ви ще бѫде отъ най-финъ лененъ платъ, дебелъ 5 м. м., който държи много топло. Слѣдъ като се нахраните и прѣнощувате тамъ, на другия день той ще ви изпрати любезно и ще ви каже: „На добъръ часъ! Богъ да бѫде съ васъ!“ Речете ли да му поискате пари, той ще ви отговори: „Щомъ Богъ е съ васъ, и безъ пари се живѣе въ свѣта.“ — Ама имамъ жена, дѣца, какво да правя съ тѣхъ? — Дѣцата и жена ви нека се учатъ да служатъ на Бога. Вижте, какво правятъ птицитѣ! Прѣди два дни единъ господинъ намѣрилъ нѣкаква малка птичка, която дава на една позната, като казва: „Вземете тази малка птичка, хранете я, докато израсне. Тя се храни само съ хлѣбъ.“ Госпожата взима птичката и започва да я храни. Дава ѝ хлѣбъ, но тя: не си отваря устата. Послѣ тя ѝ отваря човката и туря трошицитѣ хлѣбъ близо до гърлото. Сега пъкъ не искала да глътне хлѣба. Чудѣла се госпожата, какво да прави съ тази малка птичка. Тя не могла да намѣри методъ, какъ да я храни. Какво заключение можемъ да извадимъ отъ този примѣръ? — Само онзи човѣкъ може да разбере Истината, който има вѫтрѣшна жажда, вѫтрѣшенъ импулсъ да учи.

 

Нѣкои казватъ: „Ние не се нуждаемъ отъ знания.“ Защо? — Понеже тѣзи хора мислятъ само за прѣхраната си. Добрѣ е да мислите за прѣхраната си, но Богъ, като ни е далъ животъ, Той сѫщеврѣменно ни е осигурилъ. Той ни осигурява само за единъ день, а не за повече. За другия день пакъ ни осигурява. Обаче, пристѫпимъ ли Неговитѣ закони, Той нищо не ни дава. По сѫщия начинъ постѫпва и светията: като отидешъ при него, той ще те нахрани, ще ти даде приемъ, но само за единъ день. Питамъ съврѣменнитѣ хора: всичкото изобилие на жито, на плодове и на много още храни, случайни явления ли сѫ на земята? Значи, въ сегашната еволюция на човѣчеството има достатъчно, даже прѣизобилно храна, отъ която всички живи сѫщества могатъ да се хранятъ умѣрено. Обаче, поради голѣмата лакомия на хората, днесъ храната не е правилно разпрѣдѣлена. Впрочемъ, и това има своя добра чърта. Нѣкога човѣкъ се е хранилъ изобилно, а сега трѣбва да се храни умѣрено, за да развие своитѣ морални сили. Въ сиромашията човѣкъ се развива морално повече, отколкото въ богатството. Гладътъ продължава живота на човѣка, води го къмъ безсмъртие. Онзи, който не е гладувалъ, не може да разбере, какви блага носи гладътъ, и колко врѣме може да се гладува.

 

Единъ английски инженеръ направилъ слѣдния опитъ: той зазидалъ паякъ въ единъ камъкъ, като циментиралъ добрѣ камъка, отнийдѣ да не влиза въздухъ, и го оставилъ така цѣли 14 години. Слѣдъ този срокъ той отваря камъка и намира паяка живъ. Значи, паякътъ можалъ да прѣкара 14 години въ този камъкъ, лишенъ отъ въздухъ и храна. Питамъ: ако единъ паякъ може да живѣе 14 години безъ храна и слѣдъ това веднага пакъ да продължи всички функции на живота си, какво остава за човѣка?

 

Хората на съврѣменната култура минаватъ за много учени, за много духовни и се хвалятъ, че се разговарятъ съ Бога, че иматъ откровения отъ невидимия свѣтъ. Но биха ли могли да издържатъ като този паякъ 14 години затворени въ камъкъ, лишени отъ въздухъ и храна? При тѣзи условия тѣ не биха могли да издържатъ. Има случаи, дѣто светии били заравяни въ гробищата, но слѣдъ извѣстно врѣме ги разравяли и не намирали нищо отъ тѣхъ. Значи, светиитѣ позволяватъ да ги заравятъ, но слѣдъ това сами излизатъ вънъ отъ гробоветѣ си. Обаче, това, което става съ светиитѣ, е непонятно за единъ съврѣмененъ умъ, който е привикналъ да разсѫждава материалистически за явленията въ живата природа. Той не може да си обясни, какъ е възможно човѣкъ, който е умрѣлъ веднъжъ и е заровенъ въ гроба, да излѣзе самъ отъ него. Това нѣщо знае само онзи, който излиза отъ гроба. Какво казва Писанието за Христа, когато излѣзълъ отъ гроба? Казва се, че ангелъ Господенъ слѣзълъ отъ небето и дигналъ камъка, който билъ върху гроба на Христа. Този ангелъ не дигналъ самъ камъка, но внесълъ нѣщо ново въ тѣлото на Христа. Той свали прѣвръзкитѣ, съ които бѣше обвито тѣлото на Христа, и така Христосъ излѣзе отъ гроба.

 

Значи, има сила въ свѣта, която възкресява хората. Азъ наричамъ тази сила съ едно източно име „Лемру“. Тази сила съдържа Първичния Законъ, чрѣзъ който Богъ е създалъ цѣлото човѣчество. Въ този Първиченъ Законъ сѫществуватъ извѣстни условия, при които животътъ може правилно да се развива. При тѣзи условия само най-разумни сѫщества взиматъ участие въ развитието на човѣка. Човѣкъ не може да стане разуменъ, великъ и гениаленъ, ако не е свързанъ съ тѣзи разумни сѫщества. Това прѣдставлява вѫтрѣшна връзка на живота.

 

Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е“. Той подразбира разумния, Първичния законъ, при който човѣкъ може самъ да се роди. Скръбьта произтича отъ условията, които ни се налагатъ. За да роди човѣкъ нѣщо, непрѣменно трѣбва да мине прѣзъ ограничителнитѣ условия на живота. При всѣки даденъ случай скръбьта не се отнася до зародиша, но до самия законъ. Майката скърби, понеже се опасява, че не ще може да роди дѣтето, както трѣбва, и съ това ще напакости на себе си и на Първичния законъ. Понѣкога у човѣка се заражда вѫтрѣшно съмнѣние, да не изгуби душата си. Това не е обикновеното съмнѣние, но разговоръ между Първичната Причина и душата на човѣка, както майката се разговаря съ дѣтето, което е въ утробата ѝ. Тя му казва: „Докато си въ мене, ти ще кротувашъ, нѣма да дигашъ шумъ, защото условията, при които живѣешъ, сѫ опасни. Дигашъ ли шумъ, ще напакостишъ и на себе си, и на мене. Прѣзъ брѣменния си периодъ майката трѣбва да се стреми да не събуди прѣждеврѣменно съзнанието на дѣтето. Цѣли деветь мѣсеца то спи дълбокъ сънъ и се събужда, само слѣдъ като се образува първата нишка на дихателната система. И затова, когато дѣтето излѣзе отъ утробата на майка си, чува се първата вдишка. Чрѣзъ тази вдишка става съединение на дѣтския животъ съ великия животъ. Отъ този моментъ то става свободно, а майката се радва, защото започватъ вече отношения между нея и дѣтето. Майката скърби, докато дѣтето е въ нея, докато нѣма отношения съ него, но щомъ се зародятъ отношения и нейниятъ животъ се съедини съ живота на дѣтето, тя се радва.

 

Слѣдователно, всѣки човѣкъ скърби за своитѣ идеи, докато сѫ у него; щомъ излѣзатъ отъ него, той се радва. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ живота. Търговецътъ скърби, докато паритѣ му не сѫ пласирани; щомъ ги пласира, той се радва. Земледѣлецътъ скърби, докато изоре нивитѣ си; щомъ ги изоре, ожъне и прибере житото, той вече не скърби. Военачалникътъ скърби, докато не е влѣзълъ въ бой; щомъ влѣзе въ бой и побѣди, той се радва. Всѣки човѣкъ се радва на идеитѣ си, слѣдъ като тѣ принесатъ плодъ.

 

Казвамъ: при сегашното развитие на човѣчеството, хората скърбятъ, докато придобиятъ капиталъ; като го придобиятъ и пласиратъ, скръбьта имъ се прѣвръща въ радость. Днесъ всички хора се стремятъ да придобиятъ Божията Любовь, т. е. капитала на Вѣчния Животъ. Питамъ: като придобиете Божията Любовь, за какво ще я употрѣбите? Достатъчно ли ви е само да знаете, че Богъ ви обича? — Не. Щомъ Богъ обича хората, Той ще ги изпрати въ свѣта на работа. Не е ли сѫщото и въ свѣта? Когато момъкъ и мома се обичатъ, единиятъ отъ тѣхъ казва: „Или азъ ще дойда да живѣя при тебе, или ти ще дойдешъ при мене.“ Тогава и момата напуска майка си и баща си, и момъкътъ напуска майка си и баща си — двамата напускатъ своя домъ. Не е добро положението на онзи, който остава при майка си и при баща си. Всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми да роди Божественото добро, да придобие своята свобода. Не е въпросътъ въ женитбата по форма, но това подразбира законъ за сливане, за обединение на хората въ едно цѣло. За насъ всѣка форма трѣбва да бѫде тъй свещена, както душата е свещена. Засега човѣкътъ, като форма, като физическо тѣло, не е свещенъ. Съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили тази святость, затова, именно, всички религиозни и свѣтски хора ще минатъ прѣзъ голѣмъ изпитъ. Човѣкъ трѣбва да дойде до това положение, че като срещне подобния си, да вижда Божественото въ него. Така трѣбва да схващатъ нѣщата и страдащиятъ, и онзи, който изстрада. И двамата еднакво трѣбва да съзнаватъ положението си, като братя, за да спомогнатъ при създаване на новата култура, новото възпитание. Тъй както живѣятъ хората днесъ, тѣхнитѣ мисли и чувства раждатъ само условия за смърть и страдания. Днесъ и при най-благоприятнитѣ условия на живота, всички хора лѣгатъ и ставатъ съ страхъ, умиратъ и се раждатъ съ страхъ и казватъ: „Какво ли има на онзи свѣтъ? Ние сме грѣшни; като отидемъ на онзи свѣтъ, ще има мѫчения и страдания.“ Умътъ на съврѣменнитѣ хора е изпълненъ само съ отрицателни мисли. Питамъ: какво може да се постигне отъ единъ такъвъ животъ, пъленъ само съ отрицателни мисли?

 

Казвамъ: всички непотрѣбни нѣща въ човѣшкия умъ и въ човѣшкото сърце трѣбва да се изхвърлятъ навънъ. Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичкия киръ, отъ всички физически нечистотии; човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всички нечисти мисли и желания. Той трѣбва абсолютно да се освободи отъ тѣхъ и да се прѣчисти, като вземе очистително, по всички правила на науката. Разбира се, това не става съ насилие. Онѣзи, които постѫпватъ по този начинъ, ще иматъ прогресъ въ своя животъ, ще се развиватъ еволюционно. Онѣзи, които не постѫпватъ по този начинъ, всѣкога ще иматъ загуби. И затова Писанието казва: „Божието благоволение е само върху онѣзи, които вървятъ съобразно Неговитѣ закони“.

 

Христосъ казва: „Ако моето разумно Слово прѣбѫдва въ васъ, и вие прѣбѫдвате въ Мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище ще направимъ въ васъ. И слѣдъ това Азъ ще ви се изявя.“ Изявяването е законъ на безсмъртие. Това подразбира да се освободишъ отъ всички тягости на живота, или казано на съврѣмененъ езикъ: да имашъ свободенъ билетъ да пѫтувашъ разумно навсѣкѫдѣ, дѣто пожелаешъ. Разумность се иска отъ хората! Една религиозна жена се качила единъ день на трена безъ билетъ, искала да пропѫтува България безплатно. Идва кондукторътъ, иска билета ѝ. Тя му казала: „Азъ съмъ царска дъщеря, дъщеря на Бога и пѫтувамъ безплатно.“ Кондукторътъ не хваналъ вѣра на това, че тя била царска дъщеря и я свалилъ още на първата станция, като ѝ съставилъ актъ за нарушение на законитѣ въ държавата. По сѫщия начинъ нѣкой човѣкъ казва: „Знаешъ ли кой съмъ азъ?“ — Кой си ти? — Царски синъ съмъ. — Не, ти си човѣкътъ, съ когото кондукторътъ лесно ще се справи. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ заблуждения. Ако нѣкой човѣкъ иска да покаже, че е духовенъ, прѣди всичко, той трѣбва да има въ себе си сила и мощь, да прави чудеса, каквито обикновенитѣ хора не могатъ да правятъ.

 

Единъ човѣкъ разправялъ, че прѣди 20 години могълъ да лѣкува болни, да възкресява мъртви и т. н.. Казватъ му: „Хайде, опитай се и сега да излѣкувашъ нѣкой умиращъ или да възкръсишъ нѣкой умрѣлъ, както си правилъ това прѣди 20 години! — Сега вече изгубихъ силата си. — Не е така. Защо прѣди 20 години си ималъ сила, а сега си я изгубилъ? Това не говори добрѣ за тебе. Човѣкъ, който има сила да лѣкува, той и сега ще има сила да лѣкува, както и прѣди 20 години. Законътъ и въ миналото, и сега трѣбва да бѫде единъ и сѫщъ. Не може да има изключения отъ този законъ. Изключенията говорятъ, че има нѣкакво нарушение на Божиитѣ закони, а нарушения има всѣкога въ личния животъ на човѣка. Когато човѣкъ помисли за себе си, че е факторъ въ свѣта, той е вече на погрѣшната страна. Човѣкъ трѣбва да знае, че Богъ е начало и край на нѣщата, и когато започва нѣкаква работа, той трѣбва да съзнава, че Богъ дѣйствува чрѣзъ него. Отиде ли при нѣкой боленъ, нека първо се обърне къмъ Господа и каже: „Господи моля ти се, помогни ми да излѣкувамъ този боленъ!“ Не може ли да го излѣкува, той трѣбва да знае, че между Бога и неговото съзнание нѣма никаква връзка. Щомъ съзнае това, веднага трѣбва да потърси причината на неговия неуспѣхъ. Свърже ли се човѣкъ съ Божественото съзнание, Богъ работи вече чрѣзъ него. И като отиде този човѣкъ при нѣкой боленъ, достатъчно е да постави рѫката си върху главата на болния, и слѣдъ три минути болниятъ ще стане отъ леглото си. Този човѣкъ вече вижда, че между него и Божието съзнание има връзка. Ако единъ духовенъ човѣкъ успѣе да излѣкува сина на нѣкой богати хора, той трѣбва да имъ каже: „Сега вие трѣбва да продадете вашето имане, да го раздадете на сиромаситѣ и да заживѣете новъ животъ.“ Отъ този моментъ и болниятъ, и здравитѣ около него ще станатъ слуги на Бога. — Ами ти колко искашъ? — Нищо. Това, което давате на другитѣ, правите заради мене. Тъй трѣбва да постѫпва всѣки човѣкъ, който се наема да лѣкува въ името Божие. Не постѫпва ли така, той все ще говори за своята сила, която е ималъ прѣди 20 години. Да излѣкувашъ днесъ единъ боленъ, а утрѣ да не можешъ да лѣкувашъ, това не е лѣкуване. Не може да се разчита на човѣкъ, който губи своята сила.

 

Казвамъ: за да имаме прогресъ, трѣбва да придобиемъ Божията Любовь. Мнозина искатъ да иматъ Божието благоволение и Божията Любовь, но не сѫ готови за жертви. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това да бѫде човѣкъ свързанъ си Божественото съзнание и да влезе като ученик въ Божествената Школа. Свързан ли си съ Бога, и беден да си, ще се чувствувашъ богатъ въ съзнанието си: и въ който гради влезеш, на която врата да похлопаш, навсѣкѫдѣ ще ти отворят, ще те приемат въ своитѣ обятия. Дѣто и да идешъ по свѣта, навсѣкѫдѣ ще намѣришъ свои братя. А сега, на една врата хлопате — не ви отварятъ; на друга врата хлопате — пакъ не ви отварятъ. Защо? — Вие търсите само богатитѣ банкери, но трѣбва да знаете, че богатитѣ банкери не раждатъ лесно. Тѣ само помѣтатъ. Заченатъ нѣщо, поносятъ го 2-3 мѣсеца и послѣ го помѣтатъ. И най-послѣ какво става съ тѣхъ? — Умиратъ и оставятъ всичката работа на синоветѣ си, тѣ да я довършатъ. Слѣдъ това синоветѣ питатъ: „Сега какво да правимъ съ паритѣ?“ — Раздайте ги на бѣднитѣ! Ето едно отъ разрѣшенията на економическия въпросъ. Като казвамъ, че паритѣ трѣбва да се раздадатъ на бѣднитѣ, не подразбирамъ раздаване въ букваленъ смисълъ на думата, но имамъ прѣдъ видъ това злато да се разтопи по алхимически начинъ и да се разтвори въ вода. И като дойде при мене нѣкой бѣденъ да иска пари на заемъ, ще му дамъ три лъжици отъ този разтворъ сутринь една, на обѣдъ една и вечерь една. Приеме ли той три лъжици отъ разтвореното злато, нищо друго не му трѣбва. Който не може да приеме златото по такъвъ начинъ, той ще се стреми да го придобие по външенъ пѫть, но това злато ще му костува живота. Ако има такова злато въ джоба си, дѣто и да бѫде, все ще се озърта, да не го слѣди нѣкой. Отиде ли нѣкѫдѣ въ странство, щомъ разбератъ, че има пари, веднага апашитѣ ще тръгнатъ подиръ него, и въ нѣкое затънтено мѣсто ще го наложатъ. Тамъ той трѣбва да рѣши: или живота си да даде, или златото — едно отъ двѣтѣ трѣбва да пожертвува. Малко хора ли сѫ били задушавани и убивани само поради това злато? Ако дойде единъ апашъ при мене да иска пари, азъ ще му кажа: „Ти искашъ пари, нали? Добрѣ, ще ти дамъ, но първо ще те попитамъ: „Съгласенъ ли си да се простишъ съ своя занаятъ? Ако той каже, че е съгласенъ, ще му дамъ три лъжици отъ разтвореното по алхимически начинъ злато. Изпие ли три лъжици отъ алхимическото злато, той веднага ще се откаже отъ своя старъ занаятъ.

 

Вие казвате: „Лесно се говори така, но мѫчно се живѣе“. Съгласенъ съмъ съ васъ, че мѫчно се живѣе въ свѣта. Какво подразбираме подъ думитѣ „мѫчно се живѣе?“ Тѣ означаватъ: мѫчно се живѣе безъ Бога, т. е. мѫчно се живѣе безъ глава, но мѫчно се живѣе и безъ тѣло; мѫчно се живѣе съ пари, но мѫчно се живѣе и безъ пари; мѫчно се живѣе съ здраве, но мѫчно се живѣе и безъ здраве. Ако си здравъ, държавата ще те вземе войникъ и ще те тури въ казармата. Оттамъ ще те праща на работа: шосета да правишъ, улици да регулирашъ, релси на желѣзницитѣ да прокарвашъ, да взимашъ участие въ нѣкои държавни постройки и т. н. Ако пъкъ дойде нѣкоя болесть, туря те на легло да лежишъ на гърба си не можешъ да се обърнешъ нито налѣво, нито надѣсно. Викатъ лѣкари; тѣ правятъ една, втора, трета инжекция, нищо не ти помага. Кое е най-лесното въ живота? Турцитѣ казватъ: „Най-лекиятъ животъ е да се намирашъ прѣдъ наргелето, да си пиешъ едно слѣдъ друго кафенцата и за нищо въ свѣта да не мислишъ.“ Казвамъ: турцитѣ изпиха толкова хиляди наргелета, но не можаха да съградятъ Турция, не можаха да направятъ прѣобразования. Като си отидоха старитѣ турци, и наргелетата отидоха. Дойдоха младотурцитѣ, и Турция взе да се съвзима. Най-първо тѣ се заеха да освободятъ Турция отъ кучетата, които се бѣха много размножили. Дойдоха младотурцитѣ, и нови врѣмена, нови идеи дойдоха въ Турция.

 

И тъй, всички съврѣменни християни трѣбва да се освободятъ отъ своитѣ наргелета. Защо? — За да придобиятъ Любовьта. Само по такъвъ начинъ човѣкъ може да добие Любовьта. Любовьта на земята може да се изрази чрѣзъ нѣкой човѣкъ, който ви обича. Той може да бѫде вашата майка или вашиятъ баща, вашитѣ братъ или сестра, вашата жена или вашитѣ дѣца, и най-послѣ нѣкой вашъ приятель, или нѣкое животно. Само при такива условия човѣкъ може да придобие щастие. Въ това направление всѣки отъ васъ може да направи единъ опитъ, за да се убѣди, че смисълътъ на живота не се крие въ сегашнитѣ врѣменни блага, за постигането на които може да си разбие главата. Не, има новъ начинъ, по който може да се живѣе; има новъ начинъ, по който женитѣ могатъ да раждатъ — да раждатъ безъ скръбь. Започнатъ ли хората да живѣятъ по новия начинъ, тѣ ще трѣбва да постѫпятъ въ първо отдѣление на живота и да възприематъ и слушатъ като дѣца това, което имъ се прѣподава. Днесъ всички хора казватъ, че народитѣ трѣбва да сѫществуватъ. — Така е, народитѣ трѣбва да сѫществуватъ, но за да бѫде единъ народъ здравъ, той трѣбва да постави Божията Любовь като основа на своя животъ. Когато тази Любовь дойде между хората, тя дѣйствува навсѣкѫдѣ по единъ и сѫщъ начинъ. Дойде ли Любовьта между хората, майкитѣ ще раждатъ добри, разумни, здрави дѣца. Всички добри, всички гениални дѣца, били тѣ поети, музиканти или художници, се раждатъ при условията на Любовьта. Азъ наричамъ тия състояния „Лемру.“

 

За да дойде човѣкъ до това състояние, той трѣбва да е направилъ редъ усилия въ живота си, да се е трудилъ и работилъ съ постоянство. Мнозина казватъ: „Ние се молимъ.“ — Да, молите се, но не учите. Да се моли човѣкъ, това не е още всичкото; то е само приготовление за работа. Когато ученикътъ влѣзе въ училището, той не трѣбва прѣзъ цѣлия день само да се моли, но трѣбва и да учи. Ако той се моли, но не учи, учительтъ ще му каже: „Ти трѣбва да се молишъ, но едноврѣменно съ това трѣбва и да учишъ.“ Ученикътъ казва: „Като излѣза на дъската, азъ ще се моля, и задачата ми ще се рѣши.“ — Не, задачата не може да се разрѣши само по този начинъ. Молитвата и учението трѣбва да вървятъ паралелно. Молитвата е само единъ актъ въ разбирането. Когато азъ разрѣшавамъ една задача, трѣбва да се моля, но сѫщеврѣменно и да работя, като се радвамъ, че рѣшавамъ задачата си по единъ правиленъ начинъ. Когато правя едно добро дѣло, не само азъ трѣбва да се радвамъ, но и този, на когото правя доброто; и слѣдъ това, всѣки, който види това дѣло извършено, да каже: „По-добро дѣло отъ това не може да бѫде!“

 

Христосъ казва: „Жена кога ражда, на скръбь е“. Това се отнася за сегашнитѣ врѣмена. Ние виждаме, че днесъ човѣкътъ е дошълъ до положение да чувствува само своитѣ страдания и нещастия. Затова хората казватъ: „Родили сме се, но слѣдъ това ще умремъ.“ Човѣкъ се е родилъ, така е, но азъ не съмъ съгласенъ съ това, че ще умре. За човѣшката душа има раждане, но нѣма смърть. Човѣшката душа трѣбва да се ражда, безъ да умира. Това е радостьта. Когато човѣкъ дойде до положението да съзнае, че е излѣзълъ отъ смъртьта, отъ ограниченията, въ него настава вѫтрѣшна радость.

 

Казвамъ: ние трѣбва да се върнемъ къмъ първичния животъ. Какъ ще се постигне това нѣщо? — Когато дойдатъ голѣмитѣ страдания въ свѣта, голѣмиятъ недоимъкъ. Прѣдставете си, че нѣкой човѣкъ иска да направи добро, но се чувствува ограниченъ, съ голѣма тъмнина на съзнанието, недоволенъ отъ себе си и не знае, какъ да направи доброто. Този човѣкъ се пооглежда натукъ-натамъ, позамисля се, но нѣщо му не достига, не разбира, какъ и отдѣ да започне работата. Обръща се за съвѣтъ къмъ единъ, къмъ втори, къмъ трети, но положението му не се улеснява. Най-послѣ дохожда въ свѣта нѣкакво общо страдание, и той обръща мисъльта си къмъ него. Не се минава много врѣме, мисъльта му се прояснява, и този човѣкъ започва да разбира, какво трѣбва да направи, какъ да пристѫпи къмъ разрѣшението на своята задача.

 

Ще ви приведа другъ примѣръ. Единъ американски милионеръ ималъ синъ ученикъ, който билъ много слабъ по математика. Когато трѣбвало да се яви на изпитъ по този прѣдметъ, той се чудѣлъ, какъ да подкупи учителя си, за да прѣмине въ по-горенъ курсъ, но никога не успѣвалъ въ това. По едно врѣме, когато трѣбвало втори пѫть да се яви на изпитъ по математика, съобщаватъ му, че бащата изгубилъ всичкото си имане и остава послѣденъ сиромахъ. Като чулъ тази новина, синътъ се стресналъ силно, понеже до това врѣме всѣкога уповавалъ на богатството на баща си, и вслѣдствие силното сътресение, въ мозъка му става голѣмо прояснение. Отъ този моментъ синътъ на богаташа започналъ да разбира задачитѣ и самъ да ги рѣшава. Слѣдъ продължителни усилия въ това направление, той успѣлъ да стане даже виденъ математикъ. Докато бащата билъ богатъ, синътъ билъ послѣденъ ученикъ по математика; щомъ бащата изгубилъ имането си, синътъ станалъ пръвъ ученикъ по този прѣдметъ. На това основание, докато човѣкъ е богатъ, той не може да стане гений или светия. Това не показва, че богатството е лошо нѣщо, но докато човѣкъ е богатъ, върху него се натрупватъ мислитѣ на хората, които сковаватъ ума му, и той не може да работи. Изгуби ли богатството си, той се освобождава отъ натрупанитѣ мисли върху него, умътъ му се избистря и започва да работи. Нѣкой казва: „Защо да не бѫда богатъ човѣкъ?“ — Ако искашъ да бѫдешъ обикновенъ човѣкъ, можешъ да бѫдешъ богатъ; но ако искашъ да се подигнешъ, да придобиешъ знания, трѣбва да се освободишъ отъ богатството, което смущава твоя умъ, и по този начинъ спъва твоето развитие. Ако си богатъ, хората постоянно ще ти даватъ проекти, какво да правишъ; и ако ги слушашъ, главата ти ще се забърка. Нѣма гений въ свѣта, който да е разширилъ своето богатство. Той го е оставилъ на други, тѣ да се занимаватъ съ него. Затова всички Велики Учители на човѣчеството сѫ казвали: „Който иска да придобие Вѣчния Животъ, трѣбва да се отрече отъ своето богатство, да го раздаде на бѣднитѣ, а той самъ да работи за своето усъвършенствуване.

 

Христосъ казва: „Продай имането си и го раздай на сиромаситѣ.“ Това не се отнася до обикновенитѣ хора. Тѣ нека държатъ имането си вързано въ деветь вѫзла, както казватъ българитѣ. Това се отнася до онѣзи, които искатъ да се подигнатъ, които искатъ да станатъ гении, светии. Тѣ трѣбва да бѫдатъ доволни въ себе си отъ условията, които разумното Провидѣние имъ е наложило. Такъвъ човѣкъ трѣбва правилно да разрѣшава задачата си и всѣка сутринь, като стане, той трѣбва да знае, има ли връзка съ разумнитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ, или нѣма; той трѣбва да знае още, ще може ли да свърши работата, която започва. Това нѣщо може да знае и всѣки обикновенъ човѣкъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ това, че започватъ една работа и я оставатъ недовършена. Смисълътъ седи въ това, когато една жена зачне, тя трѣбва да роди! Започнешъ ли съ образованието си, трѣбва да имашъ резултатъ; започнешъ ли съ Любовьта, трѣбва да имашъ резултатъ; започнешъ ли съ Мѫдростьта, трѣбва да имашъ резултатъ; започнешъ ли съ Правдата, трѣбва да имашъ резултатъ; започнешъ ли съ Добродѣтельта, трѣбва да имашъ резултатъ. Всички резултати въ земния животъ трѣбва да бѫдатъ свързани въ едно цѣло.

 

Казвамъ: първиятъ човѣкъ, Адамъ, е ималъ съвсѣмъ друга форма отъ тази на сегашния човѣкъ. Първитѣ хора сѫ имали знания, тѣ сѫ били ясновидци и сѫ виждали нѣщата, които ставатъ не само въ настоящето, но и тия които ще станатъ въ бѫдеще. Първитѣ хора сѫ боравили съ чистата наука; и това, което виждаме въ съврѣменната математика, както и въ другитѣ отрасли на науката, е останало отъ тѣхъ. Съврѣменната наука дължи на тия хора, които сѫ заминали вече отъ земята. Азъ подразбирамъ, че тѣ живѣятъ въ друга сфера, по-висока отъ земята. Нѣкои отъ тия хора живѣятъ на височина около 6,000 километра надъ земята; други живѣятъ на височина 10 - 15 хиляди километра надъ земята, а има такива, които живѣятъ и на 120 хиляди километра височина. Онѣзи пъкъ, които живѣятъ на слънцето, тѣ се явяватъ много рѣдко на земята. Обаче, всички тия сѫщества взиматъ колективно участие въ развитието на човѣчеството, понеже иматъ любовь къмъ първичния човѣкъ. Значи, на земята сѫществува единъ човѣкъ, който служи за образецъ на другитѣ, а всички останали хора съставляватъ неговото тѣло. По причина на този общъ човѣкъ, всички разумни сѫщества иматъ любовь къмъ цѣлото човѣчество, което съставлява неговото тѣло. Този, когото тѣ обичатъ, ние наричаме проявения Богъ, или Господъ, или Спаситель. Подъ тѣзи имена ние подразбираме козмичния човѣкъ, който включва всичко въ себе си.

 

Споредъ положителната религия, за да вървятъ работитѣ на човѣка добрѣ и въ материалния, и въ духовния, и въ Божествения свѣтъ, той трѣбва да бѫде свързанъ съ козмичния човѣкъ. Свърже ли се съ него, нѣма защо да ходи изъ цѣлия свѣтъ да търси това, което му е необходимо. Защо? — Защото каквото му потрѣбва, той ще го поиска отъ козмичния човѣкъ, и веднага ще го получи. Този човѣкъ не строшава никому думата на двѣ. Искате ли нѣщо отъ него, пожелайте го само единъ пѫть, нѣма защо да го искате 20 пѫти. Натиснете ли веднъжъ звънеца, чакайте вече за отговоръ. Козмичниятъ човѣкъ ще стане, ще се облѣче хубаво, ще вземе книжата си, и докато ви отговори, може да минатъ часъ - два — нищо отъ това; не бързайте и не се безпокойте за отговора му. Слѣдъ това той ще отвори вратата на стаята си и ще каже: „Заповѣдайте въ моя палатъ!“ Казвамъ: онѣзи отъ васъ, които иматъ тази опитность, ще повѣрватъ; онѣзи, обаче, които нѣматъ тази опитность, ще кажатъ: „Това не се отнася до насъ.“ Едно е вѣрно, че всички ще дойдатъ до тази опитность.

 

Казва Христосъ: „Жена кога ражда, на скръбь е.“ Момата казва: „Какво ме интересува скръбьта на родилката?“ Казвамъ: и ти ще дойдешъ до това положение, и ти ще трѣбва да родишъ! Момъкътъ казва: „Какво ме интересува тази скръбь? Баща ми да му мисли!“ — Не, и ти ще дойдешъ до това положение. Има хора, които не сѫ женени, но Господъ нѣма да ги остави така, все ще ги застави поне една жена да хранятъ. На нѣкои хора ще даде десеть жени да гледатъ. Една лека жена дойде при нѣкой светия и му казва: „Нѣма какво да правишъ, ще ме гледашъ, ще ме хранишъ, ще се молишъ за моето спасение!“ Той, горкиятъ, не може да се освободи отъ нейнитѣ лоши мисли. Обръща се къмъ Господа, моли се, казва: „Моля Ти се, Господи, освободи ме отъ тази жена!“ Тъкмо се освободи отъ нея, дойде друга нѣкоя. Вие мислите, че като станете светии, ще се освободите отъ тѣзи жени. Не, десеть паднали жени ще се изредатъ при васъ, че коситѣ ви ще побѣлѣятъ отъ чудо. Косата на светията е бѣла, но като мине послѣдния изпитъ, като се освободи и отъ послѣдната жена, косата му става черна, лъскава, като на младъ момъкъ.

 

„Жена кога ражда, на скръбь е, но като роди, скръбьта ѝ се прѣвръща въ радость.“ Това подразбира, че тя се свързва съ Бога. Тази е идеята. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да се свърже човѣкъ съ Бога. Ние, обаче, не разбираме да се направи връзка съ обикновения Богъ, както Го схващатъ религиознитѣ хора, но подразбираме връзка съ възвишеното, тихото състояние у човѣка, което всѣкога му посочва правия пѫть въ живота. Това Божествено начало говори въ всички хора, били тѣ царе, князе, министри, светии, или най-послѣдни бѣдняци. Това сѫ служби само, които човѣкъ изпълнява въ своя врѣмененъ животъ на земята. Великиятъ Господъ може да ви постави на различни служби — всички сѫ почтени. При всѣка служба човѣкъ има възможность да изучава хората, а едноврѣменно съ това да проучава и себе си. Чрѣзъ тѣзи служби Богъ ви изпраща нѣкѫдѣ да прѣдадете Неговото благословение. Богъ ви изпраща да прѣдадете нѣкое писмо отъ Него. Който получи това писмо отъ васъ, ще каже: „Има праведни хора въ свѣта!“

 

Къмъ тази връзка, именно, трѣбва да се стремите! Направите ли тази връзка, вие ще бѫдете сигурни, че никой не може да ви вземе това, което имате. То не значи, че ако сте свързани съ Бога, нѣма да имате мѫчнотии. Ще имате мѫчнотии, но ще бѫдете силни да ги разрѣшавате. Сега, при прѣсъздаване вашия характеръ, турете си като задача, въ продължение на една година да рѣшавате правилно и съ радость мѫчнотиитѣ си. Като дойде нѣкоя мѫчнотия, кажете си: „Жена кога ражда, на скръбь е, но като роди, не помни скръбьта си. Щомъ е така, и азъ мога да родя. Сега скърбя, защото съмъ заченала нѣщо, но като родя, ще се радвамъ.“ Казвате: „Кой знае, дали е така!“ — Вие знаете, че е така; щомъ сте заченали, ще родите. Христосъ казва: „Овцитѣ, които Богъ ми е далъ, никой не може да ги отнеме, понеже нѣма по-голѣмъ отъ Отца ми.“ Богъ е най-голѣмъ въ цѣлото Царство. Питамъ: кой може да попрѣчи на вашитѣ идеи? Ако нѣкой може да попрѣчи на идеитѣ ви, тѣ не сѫ силни.

 

За обяснение на мисъльта си, ще ви приведа слѣдния примѣръ. Единъ човѣкъ се заелъ да подържа правото навредъ по свѣта. На десеть мѣста подържалъ правото, и на десетьтѣ мѣста го били. По едно врѣме чува едного, че пита: „Нѣма ли право въ този свѣтъ?“ Той му отговорилъ: „Азъ подържамъ правото, но не смѣя да го изповѣдвамъ, понеже на десеть мѣста ме биха, а тебе само на едно мѣсто сѫ те били.“ Днесъ хората сѫ наплашени, и всѣки отъ тѣхъ казва: „И азъ подържамъ правото, но понеже на десеть мѣста ме биха, повече не смѣя да го подържамъ, сега ще мълча.“ Не е важно да подържаме правото на думи, но да го устояваме въ дѣла. Въ турско врѣме българитѣ съ мисъльта си кѫсаха вѫжетата, на които бѣсѣха тѣхнитѣ братя. Мощна бѣше тѣхната мисъль! Турцитѣ имаха обичай, като се скѫса вѫжето, на което бѣсятъ нѣкого, сваляха го отъ бѣсилката. Въ сегашнитѣ врѣмена, между съврѣменнитѣ християнски народи, и десеть пѫти да се скѫса вѫжето, пакъ ще обѣсятъ човѣка. Старитѣ българи, обаче, спазваха обичая на турцитѣ. Днесъ много хора се интересуватъ да гледатъ, какъ бѣсятъ. Питамъ: какъвъ е този човѣкъ, който иска да гледа зрѣлища, който се интересува да види, какъ бѣсятъ нѣкого? Мисъльта на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде толкова силна, че да кѫса вѫжетата, съ които бѣсятъ. Никакви вѫжета не трѣбва да се турятъ на врата на човѣка! Мисъльта на всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде насочена къмъ слѣдното: да кѫса вѫжетата, да разрушава затворитѣ, да разтопява веригитѣ отъ краката и рѫцѣтѣ на затворницитѣ. Такава мощна мисъль и такова мощно чувство трѣбва да има въ ума и въ сърцето на праведния. Така трѣбва да мислятъ и чувствуватъ всички хора, та като ги види Господъ, да каже: „Тѣзи хора мислятъ и чувствуватъ така, както азъ ги създадохъ първоначално. Тѣ живѣятъ споредъ моя законъ.“ Кой създаде бѣсилкитѣ, затворитѣ, веригитѣ? — Нѣкой създаде и бѣсилкитѣ, и затворитѣ, и веригитѣ. За него Христосъ казва: „Той отначало бѣше человѣкоубиецъ, но дерзайте, Азъ побѣдихъ свѣта!“ Ако сегашнитѣ християни иматъ такава мощна мисъль, каквато имаха старитѣ българи, всички вѫжета на бѣсилкитѣ щѣха да се скѫсатъ, както това ставаше въ турско врѣме. Трѣбва ли да чакате да дойде нѣкой да прѣрѣже вѫжетата? Въ Индия има факири, които владѣятъ закона чрѣзъ силата на мисъльта да прѣрѣзватъ вѫжета, да разтопяватъ желѣзни вериги. Мощна е човѣшката мисъль! Тя може и желѣзни вериги да разтопява, вѫжета на бѣсилки да кѫса, и пѫтя на хората да отваря. Това е резултатъ на мощната сила Божия, която дѣйствува въ насъ. Богъ, Който живѣе въ насъ, казва: „Продай всичкото си имане и го раздай на сиромаситѣ!“ Но ти се усъмнишъ, прѣкѫснешъ връзката си съ Него, и тѣлото ти остава безъ глава, обѣсватъ те. Нѣкой човѣкъ има глава, която се търкаля, а тѣло нѣма. Какво ще прави само съ една глава?

 

Казвамъ: религиознитѣ хора говорятъ днесъ само върху Библията. Тѣ казватъ: „Знаете ли, какво е казалъ пророкъ Иезекиилъ? Знаете ли, какво е казалъ пророкъ Исайя?“ — Знаемъ, какво сѫ казали пророцитѣ, но най-важно е, какво сѫ въплотили въ думитѣ си; важно е, какъвъ примѣръ сѫ оставили съ своя животъ на човѣчеството. Пророкъ Данаилъ бѣше въ рова между лъвоветѣ. Изядоха ли го тѣ? Тримата момци, Сидрахъ, Мисахъ, Авденаго, бѣха въ огнена пещь. Изгорѣха ли тамъ? Такъвъ трѣбва да бѫде религиозниятъ човѣкъ: нито лъвове да го ядатъ, нито огънъ да го гори! Истински религиозенъ човѣкъ е този, който има такава силна мисъль, която прѣдъ никакви прѣпятствия не се спира. Като отиде при нѣкой богатъ човѣкъ, той нѣма да му се моли за пари, но съ мисъльта си само ще го застави да даде, колкото му трѣбватъ. Ще кажете: „Тогава ще ставатъ голѣми злоупотрѣбления.“ — Не, само мисъльта на абсолютно чистия човѣкъ е въ състояние да прѣодолява всички спънки и мѫчнотии въ живота.

 

И тъй, правете опити, да видите, каква е силата на вашата мисъль. Виждате въ паяжината не паяка една муха. Концентрирайте мисъльта си къмъ паяжината и слѣдете, ще можете ли да скѫсате паяжината и да освободите мухата. Ако можете да освободите мухата, вашата мисъль и вашето християнство сѫ силни; не можете ли да я освободите и мисъльта ви, и християнството ви, като идея, сѫ слаби. Това индуситѣ могатъ да правятъ. Единъ българинъ, който се занимавалъ съ тайнитѣ науки, правилъ опити за усилване на мисъльта си и дошълъ до убѣждението, че съ мисъльта човѣкъ може да прави различни чудеса. И наистина, съ силата на своята мисъль той могълъ да прѣнася малки прѣдмети отъ едно мѣсто на друго.

 

Христосъ казва: „Всѣки, който вѣрва въ мене и изпълнява моитѣ заповѣди, ще прави чудеса, като моитѣ, и по-голѣми отъ моитѣ.“ Ние не говоримъ за чудеса, които залъгватъ хората, но за такива, отъ които можемъ да добиемъ пълна самоувѣреность, че сме свързани съ Бога, и съ Неговата помощь само можемъ да разрѣшимъ голѣмитѣ мѫчнотии, които сега идатъ въ свѣта. Изобщо, въ сегашната култура, ученицитѣ на християнството или на Божествената Школа, ще прѣминатъ прѣзъ голѣмо прѣсѣване, за да се опита, додѣ е стигнала тѣхната вѣра, тѣхната интелигентность и тѣхнитѣ способности. То ще бѫде генерално прѣсѣване, генераленъ изпитъ. Това наричаме край на една епоха, която завършва и начало на друга, нова, въ която сега влизаме.

 

„Жена кога ражда, на скръбь е.“ И ако вие сега скърбите, причината е, че раждате великата идея, която е дълбоко скрита въ васъ. Като родите, нѣма да помните скръбьта си. Това подразбира, че ще имате единъ завършенъ плодъ. Това подразбира още и закона на безсмъртието. Който придобие безсмъртието, той ще стане ученикъ на Божествената Школа, или приятель на Бога, както се е наричалъ Аврамъ.

 

„Жена кога ражда, на скръбь е, а като роди, забравя скръбьта си и се радва, че се е родилъ човѣкъ на свѣта.“

 

Разумното въ насъ съзнава, че Богъ живѣе въ нашата глава; ние вървимъ по Неговитѣ пѫтища, прилагаме Неговитѣ закони и затова, каквото поискаме, можемъ да постигнемъ.

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на

10 юний, 1928 г. въ гр. София.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×