Jump to content

1928_05_27 Богъ е Духъ


Ани

Recommended Posts

От томчето "За сѫдба дойдохъ"
Сила и живот, XI серия, т.3,(1928),
Издание 1929 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

Богъ е Духъ.

 

За прѣдметъ на тази бесѣда ще взема изречението: „Богъ е духъ“. Тази тема е за велики умове, за философи, за адепти и за просветени хора, които разбиратъ сѫщината на нѣщата.

 

„Богъ е Духъ“. Ние ще оставимъ думата „Богъ“ и ще се спремъ на думата „Духъ“. Духътъ е проявлението на Бога. Той е Първичното начало, отъ което произтича разумностьта въ свѣта. Той движи, оживотворявя и опрѣдѣля посоката на всички живи сѫщества. Дѣто Духътъ се проявява, тамъ животътъ се ражда. Писанието казва: „Изпраща Духа си и оживѣва, оттегля Духа си и умъртвява“. Слѣдователно, отъ чисто научно гледище, Духътъ се разглежда като вториченъ принципъ, произлѣзълъ отъ най-великата и могъща сила въ свѣта - отъ Бога.

 

Питамъ: на какви начала почива животътъ? Отговорътъ на този въпросъ се крие въ всѣко сѣменце. Не е достатъчно само да се създаде сѣмето, но се изискватъ редъ условия за неговото растене и развитие. Ако това е нужно за сѣмето, толкова по-необходимо е за човѣка, който прѣдставлява разуменъ зародишъ. Ако не се дадатъ на този зародишъ съотвѣтнитѣ условия — свѣтлина, топлина, влага, почва и нужнитѣ въ нея елементи — неговото развитие ще се прѣкрати, ще се опорочи. Въ това отношение, не е достатъчно човѣкъ да работи и да се развива само прѣзъ единъ животъ, но трѣбва да продължава своето развитие и прѣзъ втори, трети и редъ още животи. Умътъ на много съврѣменни хора е толкова плитъкъ, че той не може да възприеме идеята за прѣраждането, т. е. за сѫществуването на човѣка въ много прѣдишни животи и казва: „Ние живѣемъ на земята само единъ пѫть и слѣдъ това умираме.“ Тия хора мязатъ на плитки барички, водата на които е дълбока само 3-4 сантиметра. Когато нѣкой човѣкъ казва, че теорията за прѣраждането не е за неговата глава, това подразбира, че дълбоката вода не е за него. Той не може да плава въ такава вода, има опасность да се удави. И наистина, коя философия може да докаже, че човѣкъ въ единъ животъ може да добие всичко това, съ което разполага днесъ? Човѣкъ разполага съ редъ дарби и способности, съ редъ положителни и отрицателни качества въ своя характеръ, за които едва ли и най-гениалниятъ философъ би могълъ да докаже, че тѣ сѫ резултатъ само на единъ животъ.

 

Въ единъ отъ американскитѣ богословски университети, професорътъ по богословие разглеждалъ прѣдъ студентитѣ си въпроса за създаването на свѣта въ букваленъ смисълъ, като имъ казвалъ, че свѣтътъ билъ създаденъ въ шесть дни, каквито ние познаваме днесъ: шесть денонощия по 24 часа. Казвате: „Възможно ли е това?“ — За този професоръ е възможно, защото такъвъ е билъ неговиятъ умственъ уровенъ, степеньта на неговото развитие; такива сѫ били неговитѣ възгледи за живота. Много учени, философи и богослови разглеждатъ този въпросъ другояче. Това показва, че ученитѣ хора се различаватъ помежду си по степеньта на своето развитие. Такава разлика сѫществува и между светиитѣ, адептитѣ, ангелитѣ, арахангелитѣ и т. н. Това трѣбва да насърдчава, да окуражава хората, а не да ги обезсърдчава. Красотата на живота седи въ разнообразието. Въ какво седи цѣната и красотата на нѣкоя плоча, намѣрена нѣйдѣ въ земята още отъ най-стари врѣмена? Въ разнообразието на надписитѣ по нея. Ако тя бѣше гладка, полирана, нѣмаше да бѫде тъй цѣнна. Надписитѣ, надраскванията на плочата привличатъ вниманието на хората. Тѣ напрѣгатъ ума си да четатъ, да разбератъ смисъла на тия надписи. Нѣкои казватъ: „Драскулки сѫ това“! — Не, тия драскулки сѫ разумни вглѫбявания на перото.

 

Казвамъ: сегашнитѣ геолози изучаватъ образуването на планинитѣ, на канаритѣ, огъването и прѣчупването на земнитѣ пластове, но тѣ едва сега изучаватъ истинската азбука, по която могатъ да четатъ тия нѣща. Питамъ: каква е първата азбука на геологията, по която можете да четете за образуването и промѣнитѣ на земнитѣ пластове? Казвате: „Огъванията, прѣчупванията на земнитѣ пластове ставатъ вслѣдствие външнитѣ влияния на природата върху земята и нейнитѣ вѫтрѣшни промѣни. Тия явления пъкъ и редъ други сѫ причина за землетресенията.“ — Не, съ огъванията и прѣчупването на пластоветѣ въпросътъ не се разрѣшава. Това, което днесъ става на земята, е една катастрофа, не е нормално явление. Тъй, както виждаме земята, това не е нейниятъ първоначаленъ видъ. Външно и вѫтрѣшно земята нѣкога е прѣдставлявала нѣщо красиво. Пластоветѣ ѝ не сѫ били тъй огънати и прѣчупени; планинитѣ ѝ не сѫ били тъй разхвърляни. Но когато боговетѣ дошли на земята, тѣ направили помежду си голѣмо сражение, при което размѣстили и изпочупили земнитѣ пластове, планинитѣ разхвърлили и нарушили първоначалния ѝ редъ и порядъкъ. Слѣдъ това Богъ ги задигналъ и се заелъ съ прѣустройството на земята. Затова, именно, се казва въ Битието, че първоначално земята била неустроена и пуста.

 

И днесъ, по сѫщия начинъ, всички управници вършатъ сѫщото. Тѣ сѫ наслѣдници на ония богове, които сѫ живѣли нѣкога въ миналото. Като тѣхъ, и тѣ прокопаватъ земята, прокопаватъ тунели, вадятъ богатства и съкровища отъ нея, вѫглища и разни видове руди. Слѣдъ всичко това ученитѣ обясняватъ, какъ се образували пещеритѣ въ природата. Въ Америка, при изкопаване на вѫглища се образували пещери, съ входове дълги около 10 километра. Нѣкой ученъ геологъ ще обясни образуването на такава една пещера съ влиянието на подземнитѣ водни сили и газове и т. н. Казвамъ: не сѫ само тия причинитѣ за образуване на пещеритѣ въ природата. Причината седи въ самитѣ хора. Тѣ сѫ копали дълбоко въ земята, да вадятъ вѫглища, вслѣдствие на което се образували голѣми празнини. Обаче, празни пространства въ природата не могатъ да сѫществуватъ, затова въ тия мѣста нахълтва вода, разни газове, които започватъ да влияятъ върху земнитѣ пластове по физически и химически начинъ, докато най-послѣ ние виждаме тукъ тамъ образувани пещери. За насъ не е важно, какво е било лицето на земята първоначално и какво е днесъ, защото ние знаемъ, че между всички явления на миналото и настоящето има непрѣривна вѫтрѣшна връзка.

 

Споредъ насъ, както има връзка между външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ явления въ природата, така сѫщо има връзка и между топлината и Любовьта, между свѣтлината и мисъльта. Когато топлината се увеличава, и Любовьта се увеличава. Обаче, има една опрѣдѣлена граница на топлината, задъ която проявитѣ на Любовьта сѫ вече неразумни. Щомъ топлината надмине 100°, проявитѣ на любовьта сѫ неразумни. Питамъ: при колко градуса топлина човѣшкиятъ животъ може да функционира правилно? Понѣкога въ химическитѣ лаборатории се изисква голѣма топлина, за да разлагатъ нѣкои съединения, или да стопяватъ различни метали. Тамъ си служатъ съ температура  300 - 400 500 - 1000 - 2000 - 3000 градуса, споредъ нуждитѣ. Такива и по-високи температури се образуватъ понѣкога и въ вѫтрѣшностьта на земята, но това сѫ рѣдки случаи. Топлината може да се увеличава безгранично, тя може да достигне до 5000 градуса, до петь милиона градуса, а нѣкога до 250 милиона градуса и повече.

 

Обаче, колкото и да се увеличава топлината, ние различаваме два разреда топлина: при едното увеличение на топлината човѣкъ расте и се развива правилно, а при другото увеличение той се топи и се прѣвръща въ въздухообразно вещество. При този случай човѣкъ губи формата си. Прѣдставете си, че на земята дойде една гореща вълна около 10,000 градуса. Какво ще остане отъ цѣлата съврѣменна култура? — Тя ще изчезне. Това сѫ бѫдещи възможности. Писанието казва, че ще дойде день, когато земята ще се яви прѣдъ лицето на Бога и ще се разтопи. Отъ разтопяването на тази земя ще се яви новата земя и новата топлина, при която всички сѫщества ще могатъ да растатъ и да се развиватъ. Сегашната топлина има чисто физически, механически характеръ, вслѣдствие на което въ организмитѣ на живитѣ сѫщества се явява извѣстно противодѣйствие, и тѣ се разрушаватъ. Днесъ нито единъ организъмъ не може да достигне своето крайно развитие; нито една пѫпка не може да цъвне, както трѣбва, т. е. да се развие докрай. Ако се разцъвти добрѣ, скоро увѣхва и не може да завърже. Въ това отношение човѣкъ прѣдставлява пѫпка. И ние виждаме, какъ хората се раждатъ и скоро умиратъ. Тѣ се разцъвтяватъ, живѣятъ, но до плодъ малцина достигатъ. Които пъкъ успѣятъ да завържатъ плодъ, плодътъ имъ скоро окапва. За сега много малко плодове има въ свѣта. Въ духовно отношение човѣкъ е дошълъ до фазата, дѣто трѣбва да изучава дълбоката наука, да изучава законитѣ и силитѣ въ природата, чрѣзъ които може да добие пълно оплодяване.

 

Нѣкой казва: „Азъ живѣя“. — Какъ? — Като пѫпка? — Ама азъ искамъ да придобия знания. — Какви знания искашъ да придобиешъ? Ако имашъ знание и при първото заболѣване викашъ лѣкари да те лѣкуватъ, какво знание е това? Ако имашъ знание, но си поставенъ въ ограничителни условия на живота — въ робство, въ лишения, постоянно гладенъ, нѣмашъ жилище, дѣ да се подслонишъ, и не можешъ да разрѣшишъ този економически въпросъ на живота, какво те ползува твоето знание? Ако имашъ знание, но си робъ на модата, цѣлъ день се занимавашъ съ облѣклото си, съ обущата, чакашъ да дойде послѣдната мода обуща отъ Парижъ, да видишъ, какви сѫ токоветѣ имъ, дали тѣсни или широки, какъвъ смисълъ има твоето знание? Ученитѣ хора се запитватъ: „Кои токове сѫ най-добри и хигиенични?“ — За едни случаи сѫ добри низкитѣ токове, а за други случаи — високитѣ токове. И еднитѣ, и другитѣ токове иматъ своето прѣдназначение. Кои хора обичатъ да носятъ високи токове? — Низкитѣ хора. Когато нѣкоя дама иска да стане по-висока, тя носи обуща съ високи токове. Защо хората искатъ да бѫдатъ високи? — Нѣкои твърдятъ, че високитѣ хора сѫ идейни, а низкитѣ — материалисти. Да, но интелигентностьта на човѣка не се опрѣдѣля отъ височината на токоветѣ. Въ сѫщность, кои сѫ побудителнитѣ причини, които каратъ хората да носятъ низки или високи токове? Нѣкой ще каже: „Това сѫ маловажни работи“. — Дѣйствително, въ едно отношение сѫ маловажни, но въ друго отношение не сѫ маловажни работи, защото въпросътъ, какви токове трѣбва да носи човѣкъ, има значение за неговото здравословно състояние. За въ бѫдеще ученитѣ хора трѣбва да приспособятъ токоветѣ съ пружини, че като стѫпва човѣкъ, пружината да се свива и разпуща, да улеснява движението. Тъй както днесъ се правятъ токоветѣ на обущата, при стѫпване токътъ удря силно земята, и прѣдизвиква сътресение въ гръбнака на човѣка. Вслѣдствие на това сътресение, много хора заболѣватъ отъ различни разстройства на нервната система.

 

По начина на стѫпването, на ходенето се познава и характера на човѣка. Човѣкъ, който стѫпва твърдо, тежко, той е твърдъ, упоритъ и своенравенъ. Онзи пъкъ, който стѫпва само на пръститѣ си, върви леко, тихо, като котка, той е ловъкъ, хитъръ по характеръ. Нѣкои питатъ: „Защо този човѣкъ удря тъй силно съ краката си?“ — Защото центърътъ на тежестьта у този човѣкъ се намира въ задната часть на главата. Той ходи като конь, тропа съ краката си. Когато разумниятъ човѣкъ върви, той стѫпва леко, никой не го чува. Добриятъ човѣкъ сѫщо тъй върви тихо, леко, като по вода. Войникътъ като върви, цѣлото здание се тресе. Нищо лошо нѣма въ това, но при такова ходене се хаби повече енергия.

 

Като наблюдаваме възгледитѣ на съврѣменнитѣ хора, много отъ тѣхъ, по какъвто начинъ стѫпватъ, така разрѣшаватъ и нѣкои важни житейски и философски въпроси. Напримѣръ, тѣ разрѣшаватъ догматически въпроса за Бога. Обаче, понятието Богъ е необяснимо. Богъ е това сѫщество, което е сѫществувало и сѫществува прѣди всички други сѫщества. Той е неограниченъ, а ограничава всички други сѫщества, като включва всичко въ себе си. Богъ е вѣченъ и безпрѣдѣленъ. Всичко, което влиза въ Неговото съзнание, се ограничава, затова именно, и нашата вселена е конечна и ограничена. Напримѣръ, може да се изчисли, колко милиарди звѣзди има въ вселената. Съврѣменнитѣ математици изчисляватъ, слѣдъ колко години вселената ще дойде до своя край.

 

Сега ще ви прѣдставя една картина отъ Корана, която Мохамедъ прѣдставилъ въ една отъ своитѣ легенди. Картината прѣдставя момента, когато цѣлата вселена умира: всички слънца и планети изгасватъ, потъмняватъ, рай и небе изчезватъ; всички хора, всички ангели, арахангели заспиватъ, а оставатъ само Богъ и арахангелъ Михаилъ. Като се огледалъ арахангелъ Михаилъ самъ всрѣдъ цѣлата вселена, станало му много мѫчно и не могълъ да издържи този моментъ, затова си откѫсналъ главата. Това е турско разбиране! Питамъ: вѣренъ ли е този фактъ? — Може да бѫде вѣренъ само 50%. Обаче, ако цѣлата сегашна вселена, съ всички свои слънца и планети, съ всички живи сѫщества по нея изчезне, животътъ ще се трансформира, ще мине задъ нейнитѣ прѣдѣли. Задъ тази материална вселена, която ние познаваме, има друга вселена, създадена отъ по-ефирни сѫщества, отъ по-ефирни слънца, недостѫпни за нашитѣ очи. Слѣдователно, цѣлиятъ животъ ще се прѣнесе въ тази, именно, вселена, хиляди пѫти по-красива отъ нашата. Всички сѫщества, които сѫ готови да живѣятъ въ тази вселена, ще се прѣнесатъ тамъ, а тия, които не сѫ готови, ще останатъ въ сегашната вселена, да си кѫсатъ главитѣ, като арахангелъ Михаилъ.

 

„Богъ е Духъ“. Духътъ е нѣщо по-близо да човѣка. Той е носитель на животъ. При създаването на човѣка, Духътъ е внесълъ красотата въ него, която наричаме душа. Той е одухотворилъ човѣка. Въ свѣта човѣкъ сѫществува не като духъ, но като душа. Въ науката думата „духъ“ подразбира сила. И затова, когато искатъ да кажатъ за нѣкой човѣкъ, че е силенъ, мощенъ, казватъ: „Този човѣкъ има силенъ духъ“.

 

Казвамъ: първата форма, въ която Духътъ е вложилъ своята интелигентность, нѣкои наричатъ „човѣкъ“, т. е. частица излѣзла отъ Бога, или първото сѣменце, първиятъ зародишъ, който сега се развива въ свѣта. Ученитѣ хора на миналото, както и тия на настоящето, се стремятъ да разрѣшатъ въпроса, какъ се е създалъ човѣкътъ. Ние оставяме този въпросъ настрана, не го разрѣшаваме. Всѣки, който се интересува отъ въпроса, какъ е произлѣзълъ човѣкътъ, нека чете научнитѣ теории на редъ естественици. Дълга е историята на човѣшката душа! Душата е принципъ, който самъ по себе си никога не умира, но постоянно се измѣня. Душата е онази свещена, велика книга, въ която сѫ написани всички прояви на Бога. Човѣкъ живѣе по единствената причина, че съставлява проява на Духа. Слѣдователно, висшитѣ духове се грижатъ за човѣка, понеже въ неговата душа е вложено всичко онова, което е минало прѣди тѣхъ, което сега става и което ще стане въ бѫдеще. Всичко това е написано въ човѣшката душа, и който знае да чете, може да учи отъ нея развитието на цѣлото Битие.

 

И тъй, като погледнемъ на човѣшкото лице, или на цѣлия неговъ организъмъ, както е построенъ, ние можемъ да кажемъ, отдѣ произтича човѣка. Въ Писанието се казва, че човѣкъ е направенъ по образъ и подобие Божие. Това се отнася до първия човѣкъ. Вториятъ човѣкъ е направенъ отъ пръсть, значи отъ всички елементи на природата, въ която влизатъ и минералитѣ, и растенията, и животнитѣ. Всички тия елементи, отъ които е направенъ човѣкътъ, се разглеждатъ като живи сѫщества. Този човѣкъ е елиминиралъ идеалното, възвишеното въ себе си, и затова трѣбвало да излѣзе отъ рая, да влѣзе въ свѣта, въ живота, за да проучи своята нисша природа. Ето защо днесъ у човѣка бушуватъ различни желания, мисли, различни неразположения, съ които той трѣбва разумно да се справи.

 

Казвамъ: на разумния човѣкъ днесъ е дадена велика задача къмъ себе си — да прѣсъздаде своя характеръ. Не само това, но той трѣбва да завладѣе и да разработи силитѣ и способноститѣ, които сѫ вложени въ неговата душа. Много хора спорятъ върху въпроса, има ли душа, или нѣма. Хората, които казватъ, че душа не сѫществува, тѣ не сѫ интересни за насъ, нѣма какво да се чете по тѣхъ. Въпросътъ е разрѣшенъ съ тѣхъ, затова ние ги оставяме настрана. Ония хора, които признаватъ сѫществуването на душата, тѣ сѫ научни книги, тѣ сѫ важни хора въ свѣта, и по тѣхъ може да се чете. Ние търсимъ хора съ души. Когато нѣкой професоръ казва, че душа не сѫществува въ човѣка, ние казваме, че този професоръ не е отъ ученитѣ, не е отъ виднитѣ хора въ свѣта. Той се занимава съ проститѣ елементи въ природата, както нѣкой ученъ бактериологъ изучава микробитѣ. Цѣлата негова наука почива върху живота на тия малки сѫщества. Единъ день, когато природата нѣма да се нуждае отъ тия микроскопически сѫщества, тѣ ще изчезнатъ. Дѣ ще остане тогава науката на този ученъ бактериологъ?

 

Сѫщото може да се каже и за другитѣ отрасли на съврѣменната наука. Напримѣръ, нѣкой физикъ изучава отдѣла механика, интересува се отъ въпроса за движенията, за силитѣ и законитѣ, на които се подчиняватъ тѣ и т. н.. Всичко това е хубаво, но какво ще остане отъ физиката, отъ механиката на този ученъ, когато единъ день тази механика се видоизмѣни споредъ новитѣ условия на живота? Сегашната наука съ своитѣ задачи е врѣменна. Какво ще остане у васъ отъ цѣлата съврѣменна наука? Сега хората изучаватъ готварството, шивачеството и редъ други изкуства и занаяти, необходими за живота. Ще дойде день, когато тѣ нѣма да се нуждаятъ отъ готвачи, нѣма да шиятъ дрехитѣ си по този начинъ, както сега ги шиятъ. Какво ще правятъ тогава тѣзи готвачи и шивачи? Споредъ мене, една отъ причинитѣ за нещастията, които сполетяватъ хората, е начинътъ, по който тѣ шиятъ и кроятъ своитѣ дрехи. Шивачътъ размѣри плата, послѣ го разрѣже съ ножицитѣ и започва да го шие съ желѣзни игли, надупчва го съ тѣхъ и това нѣщо наричатъ шиене на дреха. Който облѣче такава дреха, иска да има мекъ характеръ. Това е невъзможно! Той ще мяза на дрехата си. Каквото прави човѣкъ съ дрехата си, това ще правятъ и хората съ него. Обущарьтъ взима шилото си и дупчи кожата, прави обуща на хората. Както дупчи кожата, така продупчва и своитѣ мисли; такива отношения си създава и къмъ хората. Нѣкой казва: „Чакай, ще намушкамъ азъ този човѣкъ!“ Съ какво го намушква? — Съ езика си. Такъвъ човѣкъ употрѣбява езика си вмѣсто шило. Значи, той е обущарь. Ние не трѣбва да мислимъ, че нашитѣ дрехи и обуща сѫ идеални, но трѣбва да създадемъ нѣщо по-хубаво, което да влияе благотворно върху нашия характеръ. И ако съврѣменната култура не може да създаде нѣщо по-хубаво, по-идеално отъ това, което имаме сега, тази култура е въ застой, тя е изиграла вече своята роля.

 

Сега, като се говори за новата култура, ние очакваме тя да внесе голѣми прѣобразования въ живота, въ религията, въ науката на съврѣменнитѣ хора. Тя трѣбва да внесе обнова за цѣлото човѣчество. Хората на новата култура ще се обличатъ по новъ начинъ, съ нови дрехи, ушити по новитѣ правила на шивачеството. Въ книгата на Данаила, глава 10, стихъ 5 се казва слѣдното: „Подигнахъ очитѣ си и видѣхъ человѣкъ облѣченъ съ ленени дрехи... и гласътъ на думитѣ му като гласъ на народъ“. „Азъ, прочее, останахъ самъ и видѣхъ това голѣмо видение; и не остана сила въ мене... (8 ст.). „Чухъ, обаче, гласа на думитѣ му, и като слушахъ гласа на думитѣ му, азъ бѣхъ нечувствителенъ, паднахъ на лицето си, и лицето ми върху земята“ (9 ст.). Както виждате, Данаилъ, този великъ пророкъ, който тълкуваше сънищата на Новуходоносора, падна прѣдъ лицето на този човѣкъ и изгуби силата си. Защо? — Разумно сѫщество е билъ този човѣкъ. Такива ще бѫдатъ и хората на новата култура. Дѣ живѣятъ тѣзи сѫщества сега? Въ въздуха ли живѣятъ тѣ?

 

За мнозина отъ васъ тия нѣща сѫ понятни, а за други — съвсѣмъ непонятни. Въ такъвъ случай и моята бесѣда ще се отрази върху васъ различно. Нѣкои ще кажатъ: „Такива нѣща не трѣбва да се говорятъ. Ние искаме нѣщо по-практично, по-близо до нашия животъ.“ Тия хора, въ дадения случай, могатъ да се уподобятъ на пѣтела, който намѣрилъ скѫпоцѣнния камъкъ. Единъ пѣтелъ излѣзълъ да се поразходи малко и се качилъ на едно бунище. Той се поогледалъ наоколо, изгледалъ кокошкитѣ, издигналъ главата си нагорѣ и започналъ да кукурига, да покаже своето изкуство. По едно врѣме взелъ да рови съ краката си и нѣщо твърдо, лъскаво блеснало прѣдъ него. „Какво ли ще е това“? Клъвналъ го и веднага го изхвърлилъ отъ устата си. То било единъ голѣмъ, хубавъ скѫпоцѣненъ камъкъ. „Това ли трѣбваше да намѣря? Не можа ли да ми се падне нѣкое хубаво зрънце, че да го дамъ на една отъ своитѣ любимки?“ Ако този пѣтелъ имаше разбирането и разумностьта на човѣка, той би продалъ този камъкъ и би купилъ съ паритѣ храна за хиляди кокошки и пѣтли като него. Съ тази храна тѣ биха прѣкарали много честити и спокойни дни, безъ да мислятъ, какъ да се прѣхранятъ, безъ да се мѫчатъ да ровятъ земята.

 

Казвамъ: когато искаме нѣщо, най-първо трѣбва да се научимъ да служимъ на Истината. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Трѣбва да се живѣе! За да живѣемъ пъкъ, трѣбва да се хранимъ; зрънца сѫ нужни за живота! Тия зрънца струватъ повече отъ скѫпоцѣннитѣ камъни“. За извѣстни случаи е така, но въ дадения случай скѫпоцѣнниятъ камъкъ струва повече, отколкото зрънцата на кокошкитѣ. Тия зрънца прѣдставляватъ старитѣ идеи на човѣчеството, които не могатъ да го спасятъ. Всѣки скѫпоцѣненъ камъкъ е една нова идея, която може да спаси човѣка. Такива сѫ идеитѣ, които включва въ себе си великата Истина на живота.

 

Всѣки човѣкъ трѣбва да има поне една основна идея въ себе си, която да му служи като огледало на живота, да прѣдставлява великата Истина, въ която да се отразява небето. Безъ такава идея човѣкъ не може да разбере свѣта. Тази идея трѣбва да бѫде като нашитѣ очи. Нека гледаме прѣзъ нея, макаръ и да не разбираме всичко. По-добрѣ е да гледашъ, макаръ и да не разбирашъ всичко, отколкото да не гледашъ. Отъ гледането, отъ виждането идатъ знанията. Докато имаме сърце, ние чувствуваме. Не считайте, че съ сърцето си ще можете да разберете всичко. Достатъчно е, че чувствувате. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да прѣживѣя нѣщата.“ — Това е лъжлива философия. Не прѣживѣвайте нѣщата, но ги живѣйте! Когато нѣкой каже, че е прѣживѣлъ много нѣща ние казваме: този човѣкъ е прѣживѣлъ изгарянето на кѫщата си, умирането на баща си, на майка си, на жена си, на дѣцата си и т. н.. Каква наука има въ прѣживяванията? Въ прѣживяванията има нѣщо непостоянно. То има смисълъ само тогава, когато отъ него оставатъ опитности за душата. Ако прѣживѣешъ нѣщо и не придобиешъ никаква опитность, това прѣживяване нѣма смисълъ.

 

Нѣкои хора казватъ: „Тази фаза на живота трѣбва да се прѣживѣе!“ Коя фаза? — Дѣтинската. — Защо? — Защото дѣцата не знаятъ, какво трѣбва да правятъ. — Ами възрастнитѣ знаятъ ли, какво трѣбва да правятъ? Напротивъ, човѣкъ сега, именно, трѣбва да започне съ дѣтинското състояние въ себе си; да бѫде тъй чистосърдеченъ, тъй любещъ, като дѣцата; сѫщеврѣменно тъй разуменъ и интелигентенъ, като възрастнитѣ. Казано е: „Бѫди дѣте по сърце, мѫжъ по умъ!“ Злото въ живота седи, именно, тамъ, че хората остаряватъ прѣждеврѣменно въ своитѣ идеи, а остаряването всѣкога води къмъ изгубване смисъла на нѣщата. Нѣкои казватъ: „Не искаме да се занимаваме съ тѣзи работи, искаме да си починемъ, да дойдемъ до състояние на упокоение“. Въ Писанието се казва: „И прибра се Аврамъ при отцитѣ си и си почина“.

 

Какво означава думата „почивка“? Въ Писанието думата „почивка“, почина си Аврамъ, подразбира благоприятнитѣ условия на живота, висшия свѣтъ, дѣто душитѣ отиватъ да изучаватъ живота въ неговия дълбокъ смисълъ. Въ Евангелието на Лука, глава 16 се разправя за единъ богатъ човѣкъ и за другъ сиромахъ, на име Лазаръ. „И умрѣ сиромахътъ, и занесоха го ангелитѣ на лоното Аврамово“ — при благоприятнитѣ условия на живота; „умрѣ и богатиятъ и погребанъ бѣ. И занесоха го въ ада, при лошитѣ условия на живота. Тѣзи два свѣта сѫ далечъ единъ отъ другъ, но жителитѣ имъ иматъ радио, съ помощьта на което се съобщаватъ. Тѣ сѫ на разстояние едни отъ други съ хиляди километри, но се виждатъ и се разговарятъ. „Богатиятъ, като бѣше изложенъ на голѣми мѫки въ ада, дигна очитѣ си и видѣ отдалечъ Аврама и Лазара въ неговитѣ обятия. Той извика и рече: „Отче Авраме, помилвай ме и проводи Лазара да накваси края на пръста си съ вода и да разхлади езика ми, защото съмъ на мѫки въ този пламъкъ.“ Аврамъ му рече: „Синко, припомни си, че ти си приелъ твоитѣ добрини на земята, а Лазаръ — злинитѣ; сега той е на утѣшение, а ти на мѫки“. Това показва, че има вѫтрѣшно равновѣсие въ цѣлия животъ.

 

Значи, въ Писанието се изнася живота и опитноститѣ на велики души, които трѣбва да се изучаватъ. Нѣкои ще запитатъ: „Дали е вѣрно всичко това, което се говори?“ Тогава азъ ще ви запитамъ: „Всичко, което е писано въ книгитѣ, въ учебницитѣ, вѣрно ли е? Всичко, каквото проповѣдватъ учителитѣ и свещеницитѣ, вѣрно ли е?“ Кой не е говорилъ за Бога днесъ? Кой не третира въпроса за Неговото сѫществувание? Обаче, за Бога може да говори само този, който има великъ умъ и възвишено сърце. Това не е за обикновенитѣ хора, но сега и тия хора казватъ, че Господъ имъ говори. Това не е вѣрно. Ако земята се разтопява прѣдъ лицето на Бога, какво ще стане съ обикновения човѣкъ, като се яви прѣдъ Него? И Мойсей, който бѣше великъ адептъ, който учеше въ Египетъ, толкова се изплаши отъ видението, че каза: „Много съмъ изплашенъ и разтреперанъ“. — (Евреемъ 12:21). Мойсей се уплаши отъ Бога, а евреитѣ отъ него, защото свѣтлина излизаше отъ лицето му. И за да могатъ да го гледатъ, той тури було на лицето си. Съврѣменнитѣ християни казватъ: „Ние искаме да отидемъ при Бога“. — Ще отидете, но ще се разтреперите като Мойсея, и хората ще се плашатъ отъ васъ. Богъ е внесълъ живота у насъ. И този страхъ, който имаме, той е да не изгубимъ живота си, защото само живиятъ човѣкъ се страхува, но не и мъртвиятъ.

 

Казвамъ: Духътъ е проявление на Бога, затова, Той трѣбва да се изучава въ всичкото свое разнообразие. Когато Духътъ дѣйствува въ ума, въ сърцето и въ волята на човѣка, трѣбва да се изучаватъ законитѣ, при които Той дѣйствува. Защото, ако вие не разбирате законитѣ и едноврѣменно поставите въ ума си два елемента, еднакви по сила, тѣ ще произведатъ въ васъ противоположна реакция, която може да ви разруши. Ако едноврѣменно поставите въ ума си двѣ еднакво силни идеи, тѣ ще произведатъ въ душата ви умраза. Ще ви приведа слѣдния простъ примѣръ: когато нѣкоя красива мома дружи съ грозни моми, тя е доволна отъ положението си, защото красивитѣ момци обикалятъ само нея. Яви ли се въ обществото ѝ мома, по-красива отъ нея, тя става недоволна, и въ душата ѝ се заражда умраза къмъ хубавата мома, защото тя отнима половината отъ красивитѣ момци. Двѣтѣ хубави моми не могатъ да живѣятъ добрѣ помежду си, защото и двѣтѣ иматъ положителенъ, творчески характеръ. Всѣка красива мома или момъкъ иматъ желание да взематъ богатството на своя страна. Всички богати, всички силни хора, всички управляващи сѫ положителни.

 

Добрѣ е хората да бѫдатъ положителни, но между тѣхъ всѣкога ще се явява споръ. Има една страна въ живота, дѣто не се явява споръ. Тя е мекиятъ елементъ — Любовьта. Когато говоримъ за Любовьта, разбираме тази сила, именно, която внася животъ. Само Любовьта може да внесе животъ. Ако при сегашнитѣ условия Духътъ дойде въ човѣка, Той не може да внесе животъ, но внася знание, сила и интелигентность. Когато Духътъ дойде у човѣка, той започва да страда повече, отколкото по-рано и казва: „Защо ми трѣбваше да свърша университетъ? По-рано, като овчарь, положението ми бѣше по-добро. Сега, този ме подтикне на една страна, онзи на друга“. Този човѣкъ има вече по-голѣмо мнѣние за себе си, по-голѣми стремежи и изисквания, вслѣдствие на което става по-недоволенъ отъ живота. Кое е по-хубаво: да бѫдешъ ученъ, или невѣжа? Разрѣшението на въпроситѣ не се постига чрѣзъ невѣжеството. Нима онзи волъ, който по цѣлъ день оре нивата на своя господарь и живѣе въ пълно невѣжество е по-щастливъ отъ човѣка? По-завидно ли е неговото положение отъ това на човѣка? — Разбира се, че не е по-завидно. Сегашнитѣ учени сѫ недоволни отъ живота главно поради това, че тѣ не вѣрватъ, какво при всички събития въ живота, едно разумно висше съзнание обединява и рѫководи всички хора.

 

Съврѣменнитѣ хора не допущатъ въ ума си мисъльта, че има Едно висше сѫщество надъ тѣхъ, което ги рѫководи и управлява. Напримѣръ, Наполеонъ ималъ свой гений, свой рѫководитель въ живота си. — По сѫщия начинъ всѣки човѣкъ има свой рѫководитель. Обаче, тия гении, които прѣдприематъ нѣкакви работи безъ духовно рѫководство, тѣ се различаватъ по своитѣ знания отъ ония гении, които въ всѣка своя работа или прѣдприятие се допитватъ до своя духовенъ рѫководитель. Нѣкой казва: „Азъ се разговарямъ съ Бога.“ — Добрѣ, щомъ се разговаряшъ съ Бога, кажи какво има на слънцето. Разкажи ми да се поуча отъ тебе. — Нищо не зная за слънцето. — Щомъ не знаешъ нищо за слънцето, нѣма да знаешъ нищо и за Бога. И това било гениаленъ човѣкъ! Съ Бога се разговаря, а не може да рѣши най-простата математическа задача. Когато човѣкъ отива при Бога, Той го завежда на слънцето, показва му всички красиви звѣзди, всички плодни дръвчета въ своитѣ градини, прѣдставя го на ангелитѣ, като имъ казва: „Ето единъ отъ моитѣ любимци!“

 

Сега, хората като не разбиратъ смисъла на тия нѣща, казватъ: „Това сѫ отвлѣчени идеи, неприложими въ този животъ. Всички религиозни хора се занимаватъ все съ такива отвлѣчени идеи. Отъ тия хора нищо не може да се очаква.“ — Не е така. Всѣки човѣкъ, който има правилно понятие за Бога, той има възвишена душа и мощенъ духъ; той има знание, сила и любовь. За такъвъ човѣкъ е безразлично, дали е поставенъ на опашката или на главата, дали има рога или копита — каквото и да му турятъ, всичко приема. Този човѣкъ е ученъ, знае какъ да се освободи отъ рогата и отъ копитата си. Въ каквато форма и да го поставятъ, той ще може да излѣзе навънъ. И да го варятъ и да го пекатъ на скара, като риба, докато отъ едната страна го пекатъ, той ще се обърне на другата страна и пакъ ще скочи въ водата. Такъвъ човѣкъ се намира въ положението на онѣзи риби, които пекли нѣкога за Пилата. Едно прѣдание разправя, че когато Христосъ билъ разпнатъ, Пилатъ, който искалъ да Го освободи, пожелалъ да му опекатъ нѣколко риби. Въ това врѣме Мария и Магдалина дошли при него да му съобщятъ, че Христосъ възкръсналъ. Като чулъ това, Пилатъ се очудилъ на тия думи и казалъ: „Ако е вѣрно това, нека рибитѣ отъ скарата скочатъ въ водата“. И дѣйствително, рибитѣ отъ скарата скочили направо въ водата. И сега, на основание на това, хората казватъ, че едната половина на рибитѣ била опечена, а другата половина — не допечена. Защо сѫществува това прѣдание въ свѣта — не се знае. Рибата е емблема на Християнството.

 

Казвамъ: ако човѣкъ има дълбоко разбиране и понятие за Бога, и на скара да го пекатъ, той отъ скарата ще скочи и пакъ нѣма да се опече. Колкото и да пекатъ този човѣкъ, пакъ не могатъ да го опекатъ. Всѣки ученъ, всѣки младъ или старъ човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ новото учение, къмъ новитѣ понятия за Бога и за природата. Имате ли обикновени разбирания по тия въпроси, отъ васъ нищо не може да излѣзе. Човѣкъ не може изведнъжъ да стане светия, но постепенно ще върви отъ стѫпало на стѫпало, докато стигне върха. Това е послѣдователенъ процесъ на развитие, на приготовление, докато се дойде до положителнитѣ, истински разбирания на живота.

 

„Богъ е Духъ“. Отъ правилното разбиране на Духа зависи доброто състояние на човѣшкия умъ. Въ това отношение съврѣменнитѣ физиономисти опрѣдѣлятъ интелигентностьта на човѣка по неговия носъ. Вѣждитѣ пъкъ опрѣдѣлятъ, какъвъ е носътъ. Понеже вѣждитѣ сѫ надъ очитѣ, тѣ опрѣдѣлятъ носа, тѣ даватъ направлението му. Носътъ се опрѣдѣля още и отъ устнитѣ на човѣка, отъ тѣхната голѣмина и форма. Значи, носътъ, вѣждитѣ и устнитѣ опрѣдѣлятъ интелигентностьта на човѣка. Това сѫ живи геометрически линии, отъ които зависи, дали човѣкъ може да стане гениаленъ или да си остане обикновенъ. Има много хора, които сѫ свършили университетъ, а умиратъ простаци; има и такива пъкъ, които не сѫ свършили университетъ, а минаватъ за учени. Не се лъжете отъ външното положение на хората! Гледате нѣкоя мома, която се хванала на хорото, като нея нѣма втора: пѣе, скача, всички наоколо очудва. Ожени ли се, родятъ ли ѝ се дѣца, не знае, какъ да ги гледа — отъ нея по-проста нѣма. На хорото тропа хубаво, но не знае какъ да живѣе. Въ живота ще срещнете много такива хора, които сѫ свършили четири факултета, но нищо не знаятъ за Любовьта, за Духа, за душата, за ангелитѣ, за звѣздитѣ, за слънцето, за планетитѣ и т. н. Тѣ казватъ: „Това сѫ празни работи“. Споредъ тѣхъ, кои работи не сѫ празни? Да отидатъ на Хамлетъ, на Венецианския търговецъ или на друго нѣкое прѣдставление, това не сѫ празни работи. Какво искалъ да каже Шекспиръ съ тия свои произведения? Той искалъ да покаже на хората, че за всичко въ свѣта има съотвѣтно наказание и възнаграждение. Сѫщината на въпроса седи въ това, че всичко получава своята равноцѣнность. Въ физически смисълъ то подразбира: на всичко, каквото мислимъ, чувствуваме и дѣйствуваме, равноцѣнното ще дойде. Слѣдователно, когато страданията дохождатъ въ живота, тѣ иматъ своята равноцѣнность. Тогава, трѣбва ли да се страхуваме отъ страданията? Нѣкой човѣкъ има вѫглища. Какво трѣбва да прави: съ тѣхъ? — Да ги прѣвърне въ скѫпоцѣнни камъни. Другъ има желѣзо — да го прѣвърне въ злато; трети има мѣдь — да я прѣвърне въ злато.

 

Ето една задача за бѫдещето! Такива трѣбва да бѫдатъ духовнитѣ хора — хората на шестата раса. Нѣкой казва: „Азъ съмъ човѣкъ на шестата раса“. — Радвамъ се, че си отъ шестата раса. Докажи това! — Какъ ще докажа? — Ти трѣбва да си рѣшилъ вече задачата за прѣвръщане на отрицателнитѣ мисли въ положителни. Щомъ хванешъ една отрицателна мисъль, веднага ще трѣбва да я прѣвърнешъ въ положителна, да ѝ дадешъ другъ знаменатель. Който се прѣпорѫчва за човѣкъ на шестата раса, трѣбва да знае да прѣвръща отрицателното въ положително, неблагородното въ благородно, а не да вземе нѣкоя мома, да я обезвѣри, да изчерпи силитѣ ѝ и послѣ да я хвърли като парцалъ на пѫтя. Това не е култура, нито християнство; това не е човѣщина! Човѣкътъ на шестата раса, ако е момъкъ, трѣбва да подигне момата; ако е мома, трѣбва да подигне момъка. Който обича, неговата любовь трѣбва да внесе Божественъ елементъ въ душата на своя любимъ или любима. Който иска да бѫде щастливъ, трѣбва да обича по всичкитѣ правила на Любовьта. Да обичаме и да ни обичатъ, това е задачата на новата култура.

 

Казвате: „Да любимъ!“ Какъ? Като онази българка, която обрала вуйча си? Единъ българинъ ималъ въ джоба си хубавъ златенъ часовникъ и разни скѫпоцѣнности. Като вървѣлъ по улицата, до него се приближава млада, хубава мома и му казва: „Вуйчо, отъ кога те чакаме. Толкова врѣме не сме те виждали. Хайде, да те заведа да си починешъ у дома.“ Като я видѣлъ, той се захласналъ въ нея и докато се чудилъ, коя ще е тази мома, тя успѣла да бръкне въ джоба му, извадила часовника и скѫпоцѣнноститѣ и избѣгала. Той се поогледалъ натукъ-натамъ, но внучката я нѣмало вече. Питамъ: какво по-лошо отъ това да вземешъ най-хубавото, най-скѫпоцѣнното отъ човѣка и да го оставишъ всрѣдъ пѫтя, като единъ безволенъ човѣкъ? Казвате: „Този човѣкъ е лошъ.“ — Каква философия има въ това? — Еди-кой си човѣкъ е добъръ. Дали човѣкъ е добъръ или лошъ, това сѫ елементи, съ които ти трѣбва да работишъ. Ако нѣкой човѣкъ е лошъ, ще работишъ съ него по единъ начинъ; ако е добъръ — ще работишъ по-другъ начинъ. Това е специфична математика и геометрия, съ която всѣки ще работи, както намира за добрѣ. Тъй ще работите, че ще прѣвърнете лошия човѣкъ въ добъръ. Това ще бѫде една отъ важнитѣ задачи въ вашия животъ.

 

Мнозина хора искатъ да имъ говорятъ утѣшителни думи, да имъ се говори за придобивкитѣ на съврѣменната наука. Наистина, съврѣменната наука разрѣшава единъ великъ въпросъ — социалния — но разрѣшението на този въпросъ е въ рѫцѣтѣ на най-благороднитѣ хора — хората на шестата раса. И въ сегашната наука има едно ядро отъ учени, които работятъ върху разрѣшението на този въпросъ, но и тѣхнитѣ ученици трѣбва да го подематъ. Не е достатъчно само да каже човѣкъ за себе си, че е добъръ или лошъ и да се оправдае за това съ закона на наслѣдственостьта, да каже, че се е родилъ такъвъ. Споредъ условията, при които си дошълъ на земята, дали си добъръ или лошъ, всичко това е за добро, но за тебе е важно да използувашъ разумно своя животъ. Изучавали ли сте подробно закона за наслѣдственостьта? Който разбира добрѣ този законъ, той може да прѣвърне и най-лошитѣ си качества въ добри; който не го разбира, той може да прѣвърне и най-добритѣ си качества въ лоши. Има редъ статистически сведѣния, споредъ които добри, способни ученици, като влѣзатъ въ живота, свършватъ злѣ, фатално; и обратно: слаби, мързеливи ученици въ училището, като влѣзатъ въ живота, проявяватъ се добрѣ, и работитѣ имъ тръгватъ напрѣдъ. Тъй щото, трѣбва да знаете, че законътъ за наслѣдственостьта не е Божественъ. Това, което се отнася до нашитѣ дѣди и прадѣди, се прѣдава и върху насъ по наслѣдство. Обаче, щомъ дойдемъ до основата на Божествената душа, която е създадена отъ Божествения Духъ, тя съдържа въ себе си велики възможности.

 

И тъй, всѣки човѣкъ трѣбва да се върне къмъ своята първична форма, къмъ своитѣ първични чисти, възвишени желания и мисли, които при никакви условия не се измѣнятъ. Затова всѣки трѣбва да прави опити, маневри въ себе си, докато намѣри, кое е онова неизмѣнно желание или чувство въ него. Напримѣръ, обичашъ нѣкого. Не е лошо да обичашъ. Обичьта е пробниятъ камъкъ, който опрѣдѣля постоянството на човѣшкия характеръ. Човѣкъ не може да обича всички хора едноврѣменно, затова той ще започне съ провѣрка на своето чувство къмъ дадено лице. Направете слѣдния опитъ: допуснете въ себе си, че лицето, което обичате, взима всичкитѣ ви пари, обира ви. Слѣдъ това наблюдавайте, дали вашитѣ чувства къмъ него се измѣнятъ, или не. Ако не се измѣнятъ, това показва, че чувствата ви сѫ силни, тѣ взиматъ връхъ надъ условията; значи, нищо не може да ви разколебае. Послѣ допуснете, че този, когото обичате, взима службата ви, или ви компрометира съ нѣщо прѣдъ цѣлото общество и т. н.. Значи, ще си прѣдставяте всички отрицателни качества, които може да има любимото ви лице, и ако при всички тия условия любовьта ви къмъ него не се разколебава, вие сте надъ условията, вие сте господарь на положението. Като правите редъ маневри, вие ще познаете доколко вашата любовь е устойчива.

 

Слѣдъ тия опити, правете, маневри въ обратния процесъ. Прѣдставете си, че лицето, което обичате, прави голѣми жертви заради васъ, помага ви, дава ви много нѣща. Наблюдавайте сега, дали вашата любовь се увеличава само поради това, че получавате облаги отъ туй лице. Ако любовьта ви се увеличава само за облагитѣ отъ любимото ви лице, тя не е силна. Когато обичате нѣкой човѣкъ, любовьта ви трѣбва да остане непоколебима, една и сѫща, независимо отъ това, дали този човѣкъ ви прави добрини или пакости. Когато той ви прави добрини, ще благодарите, че се проявява въ доброто. Когато ви причинява злини, пакости, пакъ ще благодарите, защото ви дава възможность да научите нѣщо ново. Който иска да изучава Божиитѣ наредби, ще се абстрахира и отъ доброто, и отъ лошото, което му се прави. Това сѫ външни нѣща. Ако пъкъ искате да изучавате човѣшкитѣ наредби, имате право да се спирате и влияете отъ доброто и отъ злото, което хората ви правятъ. Ако искате да растете и да се развивате, да станете силни, да калите вашия характеръ, да облагородите вашата душа, трѣбва да правите редъ такива опити. Двата опита, които ви давамъ, сѫ трудни, но трѣбва да ги правите, за да станете герои.

 

Христосъ казва: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си, като себе си. Да възлюбишъ и врага си.“ Да възлюбишъ ближния си, както себе си, това е Божественъ законъ, не е нѣщо обикновено. Да обичашъ врага си, отъ наше гледище, това е много по-мѫчно, отколкото да обичашъ ближния си, като себе си. Да проявявашъ любовьта си къмъ своя врагъ, трѣбва да изхарчишъ повече енергия, отколкото за любовьта къмъ своя ближенъ. Да обичашъ брата си, това е естествено, то не съставлява голѣма мѫчнотия; да обичашъ онзи, който не ти е братъ, затова се изисква Божествена енергия. Сега ние сме едва въ първата фаза на живота, когато започваме да се самоизучаваме. Напримѣръ, ти постѫпвашъ въ университетъ — не ти върви. Защо? —Не знаешъ, защо не ти върви. Това е една интересна задача, която трѣбва да разрѣшишъ. Назначаватъ те чиновникъ нѣкѫдѣ изъ България и въ продължение на нѣколко години те мѣстятъ най-малко 20 пѫти. Защо? — И това не знаешъ. Това е друга задача, която трѣбва да разрѣшишъ. Ако си окултенъ ученикъ, ще трѣбва да разберешъ, защо не ти върви въ университета, защо тѣ мѣстятъ отъ една служба на друга и т. н..

 

Прочетете историята на Аврама и вижте, прѣзъ какви изпитания е миналъ той. И рече Господъ Авраму: „Излѣзъ изъ земята си и изъ рода си, и изъ дома бащинъ, и иди въ земята, която ще ти покажа.“ Аврамъ послуша Господа и насели се въ Ханаанската земя. Послѣ Богъ изпрати при него трима ангели да го посѣтятъ и да му кажатъ, че жена му Сарра ще роди дѣте. Това показва, че човѣшката душа все трѣбва да роди нѣщо, иначе човѣшкиятъ животъ ще се обезсмисли. Когато човѣкъ се обезсърдчава, той се намира въ положението на Аврама, нѣма наслѣдникъ, а душата все трѣбва да роди нѣщо. Хората казватъ: „Женитбата е необходимъ пѫть въ живота на човѣка“. Казвамъ: три вида женитби има въ свѣта. Първата женитба е физическата, по тѣло; втората женитба е съчетание по души; третата женитба е по духъ, свързване съ Бога. Ако си завършилъ съ физическата жена, свържи се съ душата си, тя да роди нѣкоя основна идея, за която ти трѣбва да пожертвувашъ земния си животъ, да минешъ отъ едно състояние въ друго. Това се нарича възкресение. Онзи, който е възкръсналъ, той е родилъ нѣщо. Когато душата ражда, и бащата, и майката, и синътъ се явяватъ въ една и сѫща форма — тѣ не сѫществуватъ отдѣлно. Значи, на физическия свѣтъ човѣкъ едноврѣменно е и баща, и майка, и синъ: въ едно положение той се проявява като баща, въ друго положение като майка и въ трето положение като синъ. Въ такъвъ човѣкъ ставатъ голѣми прѣобразования, и той казва: „Азъ вече не съмъ онзи човѣкъ, който бѣхъ прѣди години“. Павелъ казва: „Родихъ ви“. Ако се взематъ тия думи въ букваленъ смисълъ, питамъ: мѫжъ може ли да ражда? — Мѫжътъ не може да ражда по физически начинъ, но духовно може да ражда. Всѣка душа може да ражда. Умътъ може да възприема идеитѣ, но той не може да ги ражда душата ражда. Затова, именно, хората се мѫчатъ, докато душата роди нѣкоя идея. Нѣкой казва: „Животътъ ми нѣма смисълъ.“ — Животътъ на човѣка нѣма смисълъ, докато още нищо не е родилъ, но щомъ душата му роди нѣщо, и животътъ се осмисля. Дѣ е тогава душата на човѣка?

 

„Богъ е Духъ“. Значи, задъ сегашния животъ, задъ всички промѣни, които ставатъ въ него, задъ злото и доброто въ свѣта седи разумното, великото, безграничното, първичното съзнание. Слѣдователно, намѣришъ ли се прѣдъ противорѣчия, прѣдъ несполуки, прѣдъ смъртьта въ живота, кажи: „Задъ противорѣчията седи разумния животъ; задъ несполукитѣ седятъ сполукитѣ; задъ смъртьта седи безсмъртието. Щомъ поставите тази велика мисъль въ душата си, веднага ще ви олекне. Сега нѣкои казватъ: „Дали дѣйствително сѫществува Божественъ свѣтъ?“ Най-малкото колебание по този въпросъ е прѣкѫсване на вашето радио съ Бога. Не е достатъчно човѣкъ да вѣрва само съ ума си, но цѣлото му сѫщество трѣбва да е пропито отъ вѣра въ Бога и да каже: „Задъ всички явления въ свѣта седи Богъ, Божественото съзнание.“ Не схващайте Бога като нѣкаква форма, но знайте, че задъ безграничностьта седи едно Възвишено Съзнание, което въ всички случаи бди за васъ. Всѣкога може да опитате това съзнание. Порѣжешъ рѫката или крака си, веднага почувствувашъ болка. Това съзнание иде при тебе и те пита: „Защо направи така? Защо разваляшъ това, което азъ направихъ?“ Ти започвашъ да роптаешъ, да обвинявашъ другитѣ хора около тебе. Не, кажи: „Господи, порѣзахъ се; какво да правя сега?“ — Не пипай раната! Прѣвържи я и я остави на спокойствие! И наистина, не се минава день, два или три, раната оздравява — това съзнание ти е помогнало. Обаче, ти казвашъ: „Раната прѣмина отъ само себе си, това е естественъ процесъ“. — Не, това е съзнателенъ, разуменъ процесъ. Какво ще направишъ, когато твоята инсталация се развали? — Ще извикашъ единъ разуменъ техникъ, а не нѣкой простъ човѣкъ, който нищо не разбира отъ тази работа. Когато се разглежда едно дѣло, въ което те обвиняватъ за нѣщо, ти ще извикашъ нѣкой опитенъ адвокатъ да те защищава, защото той добрѣ разбира законитѣ. Това е много естествено! Нѣма да извикашъ нѣкой простъ човѣкъ да те защищава. Простиятъ човѣкъ нищо не разбира отъ адвокатство.

 

Божественото съзнание всѣкога ни нашепва, какво трѣбва да правимъ. Нѣкога хората прѣкѫсватъ течението на хубавитѣ мисли въ себе си, но Божественото въ тѣхъ ги запитва: „Защо прѣкѫсна хубавото, красивото въ себе си?“ — Какво да направимъ, Господи? — Прѣстанете да прѣкѫсвате течението на хубавитѣ мисли въ себе си, и азъ ще поправя всичко. Сѫщото нѣщо става и съ чувствата на човѣка. Прѣкѫсне ли течението на красивитѣ чувства въ себе си, той веднага ще почувствува нѣкаква болка, и Божественото въ него ще му каже: „Защо прѣкѫсвашъ връзката на хубавитѣ чувства въ себе си?“ — Какво да направя, Господи? — Не прѣкѫсвай инсталацията, която азъ съмъ направилъ! Внимавай да не прѣкѫснешъ нѣйдѣ жицитѣ! Който не служи на Бога ще страда единъ, два, три, хиляди животи подъ редъ, докато най-послѣ главата му побѣлѣе и каже: „Искамъ да Ти служа, Господи!“ Богъ ще каже: „Настана спасението на твоята душа. Отсега нататъкъ твоята рана ще почне да заздравява.“ Съ тия и редъ други опитности вие ще провѣрите, какъ работи Божественото съзнание въ свѣта. То работи моментално и се проявява чрѣзъ ума и сърцето на човѣка.

 

Казвате: „Има редъ философски системи, които ни даватъ методи да познаваме Божественото въ насъ. — Хубави сѫ тия методи, но вие трѣбва да правите малки опити, да видите, какъ се проявява Богъ въ вашия всѣкидневенъ животъ. Когато Божественото съзнание работи въ насъ, ние ставаме меки, внимателни, и хората започватъ да ни обичатъ; когато направимъ нѣкаква погрѣшка, Божественото съзнание се отделечава отъ насъ, и хората прѣставатъ да ни обичатъ. Обичьта на хората къмъ насъ се дължи на Божественото съзнание, което работи въ душитѣ ни. Когато нѣкои хора страдатъ много, тѣ започватъ постепенно да съзнаватъ своитѣ погрѣшки и се стараятъ да ги изправятъ. Тогава близкитѣ имъ започватъ да ги обичатъ да имъ съчувствуватъ. Нѣкой човѣкъ се подигне въ живота си, започва да се държи гордо прѣдъ другаритѣ си, съ което иска да имъ обърне внимание, че е ученъ човѣкъ, отъ високо произхождение, заема високъ постъ въ обществото и т. н.

 

Въ свѣта има само едно високо произхождение — произхождение отъ Бога. Ако нѣкой човѣкъ е отъ царско произхождение, а не работи, какъвъ смисълъ има неговото високо произхождение? Въ такъвъ случай, ако нѣкой човѣкъ е роденъ отъ бѣдно сѣмейство, но работи, той ще има всички условия да надмине царския синъ. Обаче, ако царскиятъ синъ учи, той ще има по-голѣмъ успѣхъ отъ бѣдния. Слѣдователно, ако ние учимъ, и при най-бѣднитѣ условия на живота да сме, пакъ ще можемъ да надделѣемъ трудноститѣ; не учимъ ли, и при добри условия да сме, нищо нѣма да направимъ. При сегашнитѣ условия на живота човѣкъ не е въ състояние да използува богатствата, които се криятъ въ него. Напримѣръ, той не е въ състояние да използува силата на своитѣ очи, на своя мозъкъ, на своето сърце. Знаете ли, какви сили се криятъ въ човѣшкото сърце, напримѣръ! Когато човѣшкото сърце свърши своята работа, въ него винаги остава излишна енергия, съ която човѣкъ би могълъ да направи чудеса. Кога? —Когато знае, какъ да я използува. И отъ мозъка на човѣка винаги изтича грамадно количество енергия, която, разумно използувана, би направила човѣка щастливъ, богатъ, уменъ. Днесъ хората очакватъ да дойде богатството имъ нѣкѫдѣ отвънъ. Тѣ не се спиратъ върху богатството, което Богъ е вложилъ въ тѣхното сърце и въ тѣхния умъ и него да разработватъ. Знаете ли, какво богатство, каква динамическа сила, какви блага сѫ скрити въ мозъка на човѣка? И слѣдъ всичко това съврѣменнитѣ хора чакатъ, дано дойде нѣкой отвънъ да ги спаси. Онзи, който може да спаси хората, той ще имъ покаже начинъ, какъ да използуватъ своята мозъчна енергия; той ще имъ покаже начинъ, какъ да използуватъ своята сърдечна енергия; той ще имъ покаже, какъ да използуватъ своята мускулна енергия; и най-послѣ той ще имъ покаже начинъ, какъ да използуватъ своята нервна енергия. Причината за неврастенията въ сегашнитѣ хора се дължи на това, че тѣ не знаятъ, какъ да използуватъ излишната енергия, която изтича отъ организма имъ.

 

И тъй, утѣшителното, което ще ви кажа е, че сте много невѣжи. Ще ме извините за тази искреность, но трѣбва да знаете Истината. За този свѣтъ вие сте много учени, но за онзи сте много невѣжи. Щомъ сте много невѣжи, вие сте и много нещастни. Нека това невѣжество ви послужи като импулсъ за влизане въ Божественото училище. Дѣцата влизатъ въ училището невѣжи и слѣдъ 12 годишни усилия тѣ излизатъ съ дипломъ за завършено срѣдно образование. Който съзнава, че е невѣжа, той е издържалъ вече първия конкурсъ за влизане въ училището. Първото условие за влизане въ Божественото училище е да съзнаете, че сте невѣжи. Съзнаете ли това, ще ви дадатъ всички благоприятни условия да учите. Ако кажете, че знаете, че сте ученъ човѣкъ, ще ви отговорятъ: „Вие не сте за това училище. Излѣзте вънъ въ свѣта да работите!“ Нѣкой ще кажатъ: „Какъ смѣе този човѣкъ да ни нарича невѣжи, простаци?“ — Такъвъ е Божествениятъ законъ. Писанието казва: „Богъ счита всички народи за нищо“. Това не е за обезсърдчение. Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти тълкуваме, отчасти обясняваме, но когато дойде съвършеното у насъ, когато дойде Духътъ на Истината, тогава всичко ще знаемъ“. Това ще бѫде, когато душата се съедини съ Духа. Писанието казва: „Тогава и ние ще познаемъ, както сме били познати“.

 

„Богъ е Духъ“. Богъ, това е вѣчностьта, това е безграничното, това е великиятъ изворъ на всичко въ живота. Духътъ, това е проявениятъ Богъ, Който ни се прѣдставя въ своята пълнота. Проявата на Духа, това е нашата душа. Следователно, душата ще ни говори за Духа, а Духътъ — за Бога. Душата ще говори на сърцата и умоветѣ ни. Това е цѣла наука! Съврѣменнитѣ хора не могатъ още да възприематъ Истината напълно. Защо? — Тѣ не сѫ отворили още душитѣ си за нея. Когато човѣкъ отвори душата си за Истината, той ще може да я възприеме или чрѣзъ ума, или чрѣзъ сърцето си. Различни сѫ пѫтищата за възприемане на Истината, но тия пѫтища трѣбва да обединятъ въ себе си всички явления и да покажатъ на хората, че задъ границата на видимия свѣтъ сѫществува единъ интересенъ свѣтъ, населенъ съ свѣтли, възвишени и разумни сѫщества. Този свѣтъ се интересува отъ нашия животъ тъй, както ние се интересуваме отъ състоянието на нашитѣ плодни и зеленчукови градини. Нѣкое отъ тия сѫщества дойде при единъ човѣкъ отъ земята, погледне къмъ него и вижда, че го нападнали малки бубулечки, гѫсеници и други. Веднага взима мѣрки да го изчисти. Отива при другъ човѣкъ, вижда, че и той е малко изсъхналъ. Веднага взима вода, полива го отгорѣ, докато се ободри.

 

Въ това отношение, молитвата, къмъ която прибѣгваме, има за цѣль да ни избави отъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Молитвата прѣдставлява връзка между насъ и възвишенитѣ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Щомъ дойдатъ при насъ, тѣ започватъ да ни учатъ. Човѣкъ трѣбва да се моли, ако иска да учи. Животътъ е красивъ, когато и млади, и стари учатъ. Ние не трѣбва да мислимъ, че сме стари, или че много знаемъ, или че нѣма кой да ни обича въ свѣта. Да мислишъ, че никой не те обича, това е първата лъжа въ свѣта. И при най-неблагоприятни условия да си, благодари, че живѣешъ. Да живѣешъ, струва повече, отколкото да си заровенъ въ земята. Израсналото сѣме е при по-благоприятни условия, отколкото онова, което седи въ хамбара.

 

Сега нека остане у васъ слѣдната мисъль: има кой да ви обича въ свѣта; има кой да мисли и кой да се грижи за васъ; има кой да урежда живота ви. Не разваляйте това, което Богъ нарежда! Никѫдѣ по тѣлото си не правете разрѣзи, за да не чувствувате болки. Пазете ума си, пазете сърцето си, пазете душата си, като зеницата на окото! Това, което Богъ пази, и ние трѣбва да пазимъ. Туй, което ние можемъ да пазимъ, това сѫ нашитѣ мисли и чувства. Това е задачата на нашия животъ. Всичко друго, което ви говоря, се отнася за ангелитѣ, за светиитѣ, за великитѣ души, които сѫ прѣдъ васъ. Вие трѣбва да пазите вашитѣ мисли и чувства; трѣбва да пазите и вашето тѣло, разбирамъ духовното тѣло, защото то е, което ще ви придружава навсѣкѫдѣ — и въ този , и въ онзи свѣтъ. Отъ физическото си тѣло

единъ день ще се освободите — то е прѣходното у васъ.

 

Ако постѫпвате така, вие ще се убѣдите, че надъ васъ има единъ красивъ, великъ, обиленъ животъ, въ който имате приятели, които работятъ за васъ и ви помагатъ. Когато влѣзете въ този животъ, ще имате най-благоприятни условия за работа. Ако ви кажа, че при условията на живота ви тукъ на земята ще станете великъ поетъ, или великъ музикантъ, или голѣмъ милиардеръ, нѣма да ви кажа Истината. Това могатъ да постигнатъ само 10-20-30 души, не повече, а останалитѣ ще бѫдатъ обикновени хора, ще водятъ обикновенъ животъ. Колко учени хора може да има днесъ, при тия условия на земята? — Най-много хиляда души. Азъ ще се радвамъ, ако единъ день всички хора станатъ учени. Какво отговори Мойсей на хората, които дойдоха да му кажатъ, че се явили много пророци като него? Той имъ каза: „Защо ви смущава това? Азъ бихъ желалъ всички хора да станатъ пророци, които да вършатъ волята Божия.“

 

Сега и азъ ще ви кажа: „Богъ е Духъ.“ Азъ бихъ желалъ всички да станете пророци, да разберете, че има душа, на която Богъ е написалъ най-хубавитѣ нѣща. Отворете тази книга и започнете да четете отъ нея!

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на

27 май, 1928 г. въ гр. София

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...