Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1928_05_20 Той дойде при Пилата

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 23 февруари 2017 - 03:27

От томчето "За сѫдба дойдохъ"
Сила и живот, XI серия, т.3,(1928),
Издание 1929 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

 

 

Той дойде при Пилата

 

„Той дойде при Пилата и

поиска тѣлото Исусово.

Лука 23:52.

 

Съврѣменниятъ животъ е животъ на реликсии, на остатъци. Въ съврѣменния свѣтъ умрѣлитѣ се изпращатъ съ по-голѣмо тържество, отколкото се посрѣщатъ живитѣ, които идатъ на земята.

 

Прочетете 105 Псаломъ, да видите, че човѣчеството и до днесъ се намира прѣдъ несбъднати идеали. Псалмопѣвецътъ пише, че Господъ е далъ много нѣщо на евреитѣ, далъ имъ е много обѣщания, въпрѣки това ние виждаме, че отъ три хиляди години насамъ еврейскиятъ народъ е така тласканъ по лицето на земята, както никой другъ народъ. Какъвъ смисълъ има този Псаломъ за евреитѣ? Ако се разглеждатъ нѣщата буквално, мнозина ще запитатъ: „Какъвъ смисълъ иматъ тия обѣщания, както всичко това, което Богъ нѣкога е правилъ за евреитѣ, щомъ отъ толкова години тѣ съ подложени на такива бури и изпитания? Споредъ тѣхъ ще излѣзе, че този Псаломъ не е вѣренъ. Обаче, той е вѣренъ само за избранитѣ. Всички тия знамения ще дойдатъ за въ бѫдеще на земята, а нѣкои отъ тѣхъ вече идатъ. Щомъ Богъ е обѣщалъ, че ще спаси своитѣ възлюбени, единъ день земята ще се прѣвземе, и Той ще я прѣдаде на избраницитѣ си. Засега земята е въ чужди рѫцѣ. Подъ чие владичество е сега земята, нѣма да обяснявамъ, но казвамъ: тази истина не може днесъ да се открие на човѣчеството, защото неговото съзнание не е така развито, да може правилно да я разбере и възприеме.

 

За да разберете, доколко вашето съзнание е пробудено, излѣзте вечерно врѣме вънъ и наблюдавайте звѣздитѣ по небето. Ако съзнанието ви е развито, всички тия звѣзди, които блѣщукатъ по небето, като малки запалени свѣщици, ще бѫдатъ за васъ обширни свѣтове, каквито сѫ въ сѫщность. Не е ли пробудено съзнанието ви, тия звѣздички ще останатъ за васъ малки, свѣтли точици, каквито ги виждате отдалечъ. Който ученъ и да ги наблюдава отъ земята, нѣма ли развито съзнание, не ще може да ги схване въ тѣхната дѣйствителна голѣмина.

 

„Той дойде при Пилата и поиска тѣлото Исусово“. Вие ще кажете: „Какво отъ това, че Никодимъ дошълъ при Пилата да иска тѣлото Исусово? — Това показва, че всички съврѣменни хора обичатъ реалния свѣтъ. Реалниятъ или материалниятъ свѣтъ е свѣтъ безъ любовь. Той е съставенъ отъ труповетѣ на милиарди възвишени на врѣмето си сѫщества, които сѫ живѣли прѣди милиони години въ безконечнитѣ вселени. Този свѣтъ прѣдставлява мъртва материя или материя на спещи сѫщества, разхвърляни по цѣлата вселена. Почвата, върху която днесъ стѫпвате, е посѣта отъ труповетѣ на тия възвишени сѫщества. Ако единъ день тия сѫщества се събудятъ и се изправятъ прѣдъ васъ съ всичкото си величие, отъ васъ поменъ нѣма да остане. Тѣ ще ви кажатъ: „Не знаете ли, какви божества сме ние? Съ какво право тѫпчите отгорѣ ни?“ Вие тѫпчите спокойно върху земята и казвате: „Земя, пръсть е това, която се е образувала отъ разлагането на неорганически вещества и гниенето на органически, като листа, корени и клончета на дървета, животински остатъци т. н.“ Питамъ: какъ се образуваха тия листа? Отдѣ взеха тѣ своята материя? Едно врѣме материята, отъ която се създаде земята, е била разпръсната изъ цѣлото пространство, и тогава тя е заемала по-голѣмъ обемъ, отколкото е обемътъ на слънчевата система днесъ.

 

Питамъ: какво ще схванете отъ това съ вашето съзнание? Защо трѣбваше земята да се смали толкова много, да стане такава малка топка, каквато я виждаме днесъ? Защо трѣбваше да се явимъ и ние на земята, да разглеждаме редица социални и научни въпроси, като, напримѣръ, въпроситѣ: защо е създадена земята, защо сме дошли да живѣемъ върху нея и т. н..? Ако човѣкъ може да си отговори ясно, положително, защо е дошълъ на земята, той е разрѣшилъ единъ кардиналенъ въпросъ. Това, което Богъ е разрѣшилъ въ себе си, и ние трѣбва да разрѣшимъ. Щомъ разрѣшимъ въпроса, защо е създаденъ свѣтътъ, ние ще станемъ като Бога и Едно съ Него. Искате ли да разрѣшите тази велика задача извънъ Бога, като се индивидуализирате, или като личность, или като божество, отдѣлно отъ Бога, и цѣлата вѣчность не ще бѫде въ състояние да ви достави нужното врѣме, за да я разрѣшите.

 

„Той дойде при Пилата и поиска тѣлото Исусово?“ Защо бѣше нужно на Никодима това тѣло, когато Христовиятъ Духъ е вече отлетѣлъ? При това, Христосъ каза на ученицитѣ си: „Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣма да имате животъ въ себе си“. Мнозина отъ Неговитѣ ученици, като чуха това, съблазниха се и рекоха: „Жестока е тая дума. Кой може да я слуша?“ И казваше имъ Исусъ: „Затова ви рекохъ, че никой не може да дойде при мене, ако не му е дадено отъ Отца ми“. Отъ това мнозина отъ Неговитѣ ученици се повърнаха назадъ и не ходѣха съ Него. Тогазъ рече Исусъ на дванадесетьтѣ: „Дали искате и вие да си идете?“ Симонъ Петъръ му отговори: „Господи, при кого да идемъ? Ти имашъ думи на животъ вѣченъ, и ние повѣрвахме и познахме, че Ти си Христосъ, Синъ на Бога живаго“. Тогава Христосъ имъ каза: „Не разбирайте нѣщата буквално. Словото, което проповѣдвамъ, това е моята плъть и кръвь“.

 

Отъ двѣ хиляди години насамъ съврѣменното християнство върви все по пѫтя на 70-тѣ ученици, които се съблазниха отъ думитѣ Христови и Го напуснаха. Никодимъ все още продължава да търси тѣлото на Христа, разпитва, дѣ е ходилъ Христосъ, дѣ се намира сега Неговото тѣло и т. н. Отъ 2000 години насамъ съврѣменното християнство, като Никодима, отива въ Палестиня да се покланя на светитѣ нѣща, да ги прѣвзема, безъ да му дойде на умъ да приложи Христовото учение въ себе си и да разбере, какво значи възкресение. Докато човѣкъ е пъленъ съ неестествени желания, въ себе си, той не може да намѣри Истината. Неестественитѣ желания, споредъ теорията на германския ученъ Луи-Куне, прѣдставляватъ натрупана полуорганическа материя въ организма на човѣка. Отъ натрупването на тия полуорганически вещества въ организма на човѣка, тѣлото му започва да затлъстѣва, да надебелява: лицето, вратътъ, коремътъ му надебеляватъ. Отъ натрупването на тази излишна материя по тѣлото, човѣкъ започва да се задушава, трудно се движи, запотѣва се лесно и казва: „Тежъкъ, лошъ е моятъ животъ.“ Такъвъ пъленъ човѣкъ може да се уподоби на добиче, много натоварено, което едва се движи подъ тежестьта на своя товаръ. По сѫщия начинъ човѣкъ често изпада въ живота си прѣдъ редица неестествени желания, които създаватъ въ него тия неестествени натрупвания, наслоявания. Тѣзи послѣднитѣ сѫ причина за много отъ нещастията на неговия животъ. Човѣшкиятъ умъ може да се натрупа; човѣшкото сърце може да се натрупа; човѣшката воля може да се натрупа. Съ какво? — Съ неестествени желания, които не могатъ да се реализиратъ. Защо не могатъ да се реализиратъ? — Защото тази материя, която се натрупва въ организма, е полуорганическа и не може да се използува отъ него. Отъ такива натрупвания, именно, се създава болестьта „артерио-склероза“, която се явява повече въ възрастнитѣ хора.

 

Азъ наричамъ тази болесть „циментова мазилка“, Човѣкъ трѣбва да разбира свойствата на тази циментова мазилка, ако иска да се прѣдпазва и лѣкува отъ нея. Ако дадете на едно малко дѣте циментъ и вода и му кажете да си поиграе съ тѣхъ, какво ще направи това дѣте? — То ще вземе циментовия прахъ, ще го залѣе съ вода, ще направи отъ него каша и ще постави крака си въ кашата. Поседи ли кракътъ му нѣколко часа въ тази каша, ще се втвърди и не ще може да го извади оттамъ. Сѫщо такива желания, съ свойства подобни на циментовото брашно, се срѣщатъ и у човѣка. Докато човѣкъ не е забъркалъ още циментовото брашно съ водата, той е свободенъ. Даже и слѣдъ като забърка циментовото брашно съ водата, но не си е турилъ крака въ тази каша, той е още свободенъ. Обаче, тури ли си веднъжъ крака въ циментовата каша, тя започва постепенно да го вързва, да го вцѣпенява. Въ първо врѣме желанието на човѣка може да е хубаво, красиво, но послѣ, слѣдъ като тури крака си въ него и поседи така нѣколко часа, то започва да го вързва. За да се освободи този човѣкъ отъ това ограничително условие, трѣбва да дойде отвънъ другъ нѣкой съ длето, съ чукъ, за да го освободи и развърже отъ тази циментова каша.

 

На съврѣменнитѣ учени хора, паралелно съ изучаване живота на мравитѣ, пчелитѣ, прѣдстои да разрѣшатъ основния въпросъ на човѣшкия животъ, въпросътъ за тази вѫтрѣшна неестествена материя въ организма, която вцѣпенява, втвърдява идеитѣ, желанията и волята на човѣка. Нѣма по-страшно нѣщо отъ това, когато човѣшкитѣ мисли, чувства и желания се втвърдятъ, т. е. кристализиратъ. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да кристализирамъ!“ Казвамъ: нѣма по-страшно нѣщо отъ кристализиране на мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка! Който не разбира това нѣщо, той си го прѣдставлява леко и го желае.

 

„И отиде Никодимъ при Пилата да поиска тѣлото Исусово“. Защо му бѣше нужно това тѣло? — За реликсии. Въ миналото, както и сега, много хора търсятъ нѣкакви останки, спомени отъ велики хора, отъ светии, за да могатъ да ги използуватъ като лѣкарства, или да правятъ съ тѣхъ нѣкакви чудеса. Срѣщамъ нѣкой човѣкъ носи кръстче, направено отъ дървото, на което Христосъ билъ разпнатъ, и казва: „Това кръстче има особени свойства: тури ли се въ прѣсно млѣко, веднага го подквасва“. Казвамъ: азъ зная една течность, отъ която, като капна нѣколко капки въ млѣкото, то веднага се подквасва. Питамъ: каква разлика има тогава между дървеното кръстче и нѣколкото капки отъ течностьта, щомъ и двѣтѣ еднакво подквасватъ млѣкото?

 

И тъй, всички вѣрвания, всички мисли и чувства, които служатъ за облагородяване на човѣшката душа, сѫ естествени вѣрвания, естествени мисли и чувства. Всички ония мисли, чувства и желания, които спъватъ човѣшкия прогресъ, отѫпяватъ човѣшкия умъ и отслабватъ човѣшката воля, тѣ сѫ останки, които кристализиратъ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка. Питамъ: какво ще бѫде положението на човѣка, ако въ духовния му животъ поставимъ такава основа, каквато поставятъ хората на кѫщитѣ? Въ духовния свѣтъ човѣкъ не трѣбва да има никаква кѫща, никакъвъ домъ, никакво училище, никаква служба, никаква религия — нищо не трѣбва да има. Ще кажете, че това е противорѣчие, че това е афоризъмъ. Прѣдставете си единъ домъ отъ десеть члена — родители и дѣца. Какво ще бѫде положението на този домъ, ако всѣко дѣте пожелае да има отдѣлна кѫща, свои дѣца и т. н.? Докато дѣцата въ единъ домъ сѫ още дѣца, съ дѣтински желания, не мислятъ за своя кѫща, за свои дѣца, този домъ, тази фамилия може още да сѫществува. Започнатъ ли, обаче, и дѣцата на този домъ, на тази фамилия да искатъ, всѣко за себе си, отдѣлна кѫща, свои дѣца, тази фамилия умира вече. Прѣдставете си, че едно десетгодишно момиченце и едно дванадесетгодишно момченце пожелаятъ да си направятъ своя кѫща, да се отдѣлятъ отъ родителитѣ си и да заживѣятъ свободно, какво ще стане съ тѣхъ? Какво ще стане и съ цѣлата фамилия? Наистина, фамилията трѣбва да се разширява, но правилно. Въ природата сѫществува само една фамилия. Страданията и нещастията въ свѣта се дължатъ на това, че всѣки човѣкъ желае да създаде свой домъ, да стане баща или майка. Казвамъ: свѣтътъ страда отъ много бащи и майки, че не знае кого отъ тѣхъ да слуша. Майката вълчица казва на своя синъ: „Синко, ще отидешъ до нѣкоя кошара, ще прѣскочишъ вѫтрѣ, ще грабнешъ едно отъ младитѣ и хубави агънца и ще го донесешъ да си похапна.“ Майката лисица казва на своитѣ дѣца: „Ще отидите въ нѣкой курникъ, ще се промъкнете до най-тлъстата и едра кокошка и ще ми я донесете. Азъ затова, именно, ви отгледахъ, да ме храните на стари години.“ Майката змия казва на младитѣ си змийчета: „Ще отидите до най-близкото блато, ще хванете за крака една отъ тлъститѣ жаби и, независимо отъ това, дали крѣка, или не, ще ми я донесете да си хапна“.

 

Питамъ: какъ ще примирите всички тия противорѣчия, които сѫществуватъ въ природата? Ще кажете: „Това е законъ“. — Не, въ противорѣчията законъ не сѫществува. Законъ сѫществува само въ разумния свѣтъ. Дѣто нѣма разумность, тамъ има само безпорядъкъ и беззакония. Когато вълкътъ изяжда агнето, това е беззаконие; когато лисицата изяжда кокошката, това е беззаконие; когато змията изяжда жабата, това е беззаконие; и най-послѣ, когато човѣкъ убива или обѣсва човѣка, това е пакъ беззаконие. Въ сѫдилища, дѣто не се спазватъ Божиитѣ закони, сѫществува беззаконие. Всички сѫдии, всички управници, на коя и да е държава, трѣбва да постѫпватъ така, както Богъ постъпва. Христосъ казва: „Отецъ никого не съди, но е далъ власть, сѫдба на Своя Синъ“. Значи, свѣтътъ ще се оправи, когато дойдатъ на власть дѣцата, тѣ да го управляватъ. Какъ разрѣшаватъ дѣцата въпроситѣ? — Много лесно. Като се скаратъ двѣ малки дѣца, едното хваща другото за косата, поразтърсва го малко, и то заплаква. Слѣдъ това то се хвърля върху първото, набива го малко, хваща го за косата и се отдръпва. Послѣ, първото дѣте се приближава при второто, дава му едно орѣхче и се помиряватъ. Както виждате, бърза процедура, бърза сѫдба, бързо разрѣшение на въпроситѣ.

 

Казвамъ: въ съврѣменния животъ на човѣка има редъ архаически, редъ атавистически идеи и чувства, които се прѣповтарятъ периодически. Често и напрѣднали, разумни хора, когато изпаднатъ подъ влиянието на тия атавистически мисли и чувства, изгубватъ присѫтствието на духа си, изгубватъ яснотата и бистротата на съзнанието си. И вие виждате тогава този човѣкъ, който прѣди единъ часъ, прѣди единъ день е билъ готовъ да възлюби цѣлия свѣтъ, щомъ изпадне въ нѣкое тъмно състояние на миналото, започва да говори, че хората сѫ лоши, че всичко въ свѣта е мракъ и тъмнина и т. н. Питамъ: какъ е възможно да стане такава бърза промѣна съ човѣка, който до вчера е казвалъ, че е готовъ на всички жертви, че е готовъ да възлюби цѣлия свѣтъ? Каква любовь е неговата? Реално ли е това? — Реални нѣща сѫ само тѣзи, които не търпятъ никакви промѣни. Какъ е възможно една рѣка, която до вчера е била чиста, днесъ да се размѫти? — Щомъ тази рѣка се размѫтва, има причини за това. Когато една рѣка се размѫтва, това показва, че всички дръвчета около нея сѫ изсѣчени. Щомъ дърветата около една рѣка се изсѣкатъ, тя носи каль, която я прави мѫтна.

 

Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ живота. Въ всѣка страна, въ която дърветата се изсичатъ и растителностьта не се подържа, никаква култура не може да има. Този законъ е вѣренъ и по отношение на самия човѣкъ. Често хората страдатъ по причина на това, че изтрѣбватъ растителностьта на своя организъмъ. Ако разгледаме организма на нѣкой здравъ човѣкъ, въ него виждаме гѫсти гори и богата растителность. И ако този човѣкъ, по невнимание, изсѣче своитѣ гори, изворитѣ на неговия, умъ и на неговото сърце непрѣменно ще се размѫтятъ.

 

Често съврѣменнитѣ хора говорятъ за моралъ, за убѣждения, обаче, моралътъ, убѣжденията на повече отъ сегашнитѣ хора се заключаватъ въ слѣдното: да живѣятъ добрѣ, да иматъ хубави жилища, да бѫдатъ щастливи. Тази идея е отлична, но тя подразбира друго нѣщо. Когато човѣкъ се стреми да има хубаво, хигиенично жилище, това подразбира здраво тѣло, отличенъ, свѣтълъ умъ, чисто и благородно сърце и устойчива воля. Има ли човѣкъ тия нѣща, и физическитѣ условия на живота му непрѣменно ще бѫдатъ добри. Той ще има отлична кѫща, която ще отговаря на всички хигиенични и економични изисквания на живота. Ако всички: хора коопериратъ своя трудъ, безъ да проявятъ желание да забогатяватъ, тѣ щѣха да употрѣбятъ по-малко трудъ и по-малко пари, и цѣльта щѣше да бѫде постигната — всички хора щѣха да бѫдатъ задоволени въ своитѣ естествени нужди. Какви кѫщи строятъ днесъ хората? Ако вземете съврѣменна цивилизована Америка, тамъ ще видите високи кѫщи отъ 10 - 20 - 30 етажа. Повечето кѫщи сѫ лишени отъ слънце, и едни на други си прѣпятствуватъ да влѣзе въ тѣхъ слънчевата свѣтлина. Въ това отношение тѣ мязатъ на затвори, въ които не прониква слънчевъ лѫчъ. Въ такива кѫщи живѣятъ повече отъ 50 фамилии. Нѣкои бѣдни сѣмейства живѣятъ само въ една стая, която имъ служи и за спане, и за готвене, и за работа.

 

Питамъ: какви могатъ да бѫдатъ вашитѣ идеи, ако живѣете въ една стая? Единъ отъ труднитѣ обществени въпроси е този за жилищата, който съврѣменното човѣчество трѣбва правилно да разрѣши. Всѣки човѣкъ индивидуално трѣбва да разрѣши този въпросъ. Той трѣбва да принесе своя даръ въ жертва прѣдъ олтаря на човѣчеството. Той трѣбва да разрѣши този въпросъ като служитель на Божието дѣло. По какъвъ начинъ ще разрѣши този въпросъ? — Като направи най-първо единъ опитъ съ себе си. Разрѣши ли въпроса лично за себе си, съ това той допринася нѣщо за общото благо. Прѣдставете си, че нѣколко приятели пѫтуватъ прѣзъ една бурна, студена зимна нощь, и всѣки отъ тѣхъ носи нѣщо, необходимо прѣзъ пѫтуването: единъ отъ тѣхъ носи само една кутия кибритъ, вториятъ — само единъ хлѣбъ, а останалитѣ носятъ по една торбичка пълна съ злато. Питамъ: кой прѣдметъ отъ всички тия ще бѫде най-важенъ и най-необходимъ при даденитѣ условия? Най-послѣ тия пѫтници пристигатъ до една хижа всрѣдъ гората, въ която нѣма нищо за проданъ: нито хлѣбъ, нито кибритъ, нито какви и да сѫ закуски. Каква цѣнность ще има сега това злато? Всѣки ще гледа първо да се подслони на завѣтъ, и послѣ да си накладе огънь и да си хапне малко хлѣбъ. Въ този случай най-важенъ е онзи, който носи кибрита, да запали огъня, и всички да се огрѣятъ. Послѣ всички се интересуватъ отъ този, който носи торбата съ хлѣба: нареждатъ се около него, той начупва хлѣба, и започватъ да ядатъ. Въ случая най-ненужни сѫ тия, които носятъ торбичкитѣ съ злато. Съ това злато не може да се купи нищо.

 

Прѣдставете си сега друго положение. Всички тия приятели отиватъ въ една добра гостилница въ града, да се нахранятъ и да се повеселятъ. Въ този случай кой отъ тѣхъ е най-важенъ? — Най-важни сѫ тия съ златото въ торбитѣ си. Въ гостилницата, прѣдъ торбитѣ съ златото, не е важенъ нито онзи, който носѣше кибритъ въ джоба си нито онзи, който носѣше хлѣбъ въ торбата си. Както първиятъ има готовностьта да извади кибрита отъ джоба и съ него да запали огъня и да извика всички около огъня да се стоплятъ, така и богатитѣ трѣбва да бѫдатъ готови да извадятъ златото отъ торбитѣ си и всички общо да се ползуватъ отъ него. И както вториятъ пѫтникъ има готовностьта да извади хлѣба отъ торбата си, да го разчупи на нѣколко парчета и да извика всички наоколо си да хапнатъ заедно и да уталожатъ глада си, така и богатитѣ хора трѣбва широко да разтворятъ своитѣ торби съ злато, и да се ползуватъ отъ това благо всички тѣхни братя и съпѫтници въ общия животъ. Обаче, много отъ съврѣменнитѣ богати хора не искатъ да знаятъ нищо за своитѣ братя, които се намиратъ въ лишения. Бѣднитѣ хора казватъ: „Богъ е създалъ свѣта така, че всички да се грижимъ едни за други, да си помагаме“. Разбогатѣятъ ли сѫщитѣ тия хора, тогава казватъ: „Всѣки трѣбва да работи, да се труди да изкарва прѣхраната си и да се грижи самъ за себе си“. Питамъ: кое е по-право отъ тия двѣ учения? — И двѣтѣ сѫ прави. Всички хора трѣбва да живѣятъ заедно, и всѣки трѣбва да живѣе за себе си. Когато пѫтуваме прѣзъ бурна зимна нощь, трѣбва да носимъ кутия съ кибритъ въ джоба си и хлѣбъ въ торбата си. Когато влизаме въ добрѣ уредени градове, съ хубави гостилници, трѣбва да носимъ торби пълни съ злато. Къмъ този законъ, именно, трѣбва да се свеждатъ отношенията на хората.

 

За кои хора се отнася този законъ? — За разумнитѣ хора. Когато хората не искатъ да услужватъ нѣкому, това подразбира, че този човѣкъ не заслужава тази услуга. Дѣйствително, има хора, които не заслужаватъ да имъ се услужва, но питамъ: какви сѫ тия хора? — Умрѣли. Само на умрѣлитѣ хора не може да се услужва. Ако въ дома на нѣкой човѣкъ донесатъ десеть души умрѣли хора, какви услуги могатъ да имъ се направятъ? Може ли да имъ се наготви нѣщо? — Не може. За тия мъртви хора ще се направи по единъ ковчегъ, ще имъ се нареди едно церемониално погребение — нищо повече. При това, ако за погребението на всѣки едного трѣбва да се изхарчатъ по 10,000 лв., за десеть души ще се употрѣбятъ 100,000 лева. Ако пъкъ трѣбва да се услужи на живитѣ хора, за храна на всѣки едного прѣзъ деня ще отидатъ 50 лева. Значи, за десетьтѣ живи хора ще се употрѣбятъ 500 лева на день. Въ такъвъ случай, за прѣдпочитане е да се хранятъ живи хора, отколкото да се погребватъ умрѣли. Този законъ Христосъ е изказалъ въ слѣдния стихъ: „Оставете мъртвитѣ да погребватъ своитѣ умрѣли!“ Нѣкой казва: „Да поправимъ живота си, да се наредимъ, че тогава ще мислимъ за идейни работи“. Казвамъ: оставете мъртвитѣ хора да се занимаватъ съ умрѣлитѣ идеи, а вие се занимавайте съ новитѣ, съ живитѣ идеи, които идватъ сега въ свѣта! Гощавайте, хранете живитѣ хора! Това ще ви костува по-малко, отколкото да изпращате умрѣлитѣ. Въ това отношение, всѣка отрицателна идея е мъртвецъ, за погребението на която трѣбва да се погрижите. За да погребете такава една идея, най-първо трѣбва да искате разрѣшение отъ общината да я погребете, послѣ ще искате да ви опрѣдѣлятъ мѣсто, въ коя часть на гробищата да я заровите, слѣдъ това ще мислите съ колко свещеници да я опѣете, съ коя кола да я отнесете, въ коя църква да я опѣете и т. н.. При това, ще ви искатъ смѣтка, защо убихте тази идея, кой стана причина за нейната смърть? По този начинъ срѣщу васъ ще се заведе цѣлъ сѫдебенъ процесъ.

 

Сега ние изнасяме външнитѣ отношения, които сѫществуватъ въ свѣта. Обаче, всѣко външно отношение отговаря на една вѫтрѣшна реалность. Това значи: не се занимавайте съ мъртвитѣ идеи, които отдавна сѫ умрѣли! Не ги разбутвайте! Не се занимавайте съ вашата лоша сѫдба, отъ която днесъ никой не се интересува! Нѣкой се интересува да знае, какъвъ е билъ въ миналото. Казвамъ му: не се интересувай, това не е важно сега. — Не, азъ искамъ да зная, какъвъ съмъ билъ. — Добрѣ, щомъ искашъ да знаешъ, ще ти кажа: прѣди петь прѣраждания ти живѣеше въ еди-кой си градъ, дѣто уби около десетина души. Слѣдъ това те осѫдиха на смърть чрѣзъ обѣсване. Когато те качиха на вѫжето да те бѣсятъ, то се скѫса. Десеть пѫти се кѫса вѫжето, и ти най-послѣ остана живъ. Вслѣдствие на това, обаче, у тебе остана единъ голѣмъ страхъ, отъ който и досега не можешъ да се освободишъ. — Дѣйствително, азъ имамъ голѣмъ страхъ въ себе си. — Този страхъ ти прѣпятствува да издържашъ въ убѣжденията си. Въ даденъ моментъ ти си готовъ на всичко, обѣщавашъ много нѣща, но като се намѣришъ на тѣсно, веднага се отказвашъ. Смѣли хора се изискватъ сега въ свѣта! Не е важно, какъвъ си билъ нѣкога. Важно е, какъвъ си днесъ и какво можешъ да направишъ. Отъ 8,000 години насамъ всички хора сѫ живѣли неправилно, водили сѫ изопаченъ, лошъ животъ. Казвамъ: оставете миналия си животъ, не се занимавайте съ него! Прѣскочете този животъ, оставете го на Бога! Нека Той се занимава съ него. Богъ ще заличи всичко непотрѣбно отъ него и ще извади само най-необходимото. Миналиятъ ви животъ е мракъ, тъмнина за съзнанието ви и се явява като спънка за сегашния ви животъ.

 

Нѣкой казва: „Ще се пръсна отъ мѫка“. Тази мѫка, както и всички страдания и нещастия на човѣка, се дължатъ на неговия лошъ животъ въ миналото. Когато нѣкой отъ миналитѣ животи на човѣка прѣмине прѣзъ съзнанието му, той се чувствува недоволенъ, животътъ му се обезмисля и потъмнява. Ето защо, всички хора трѣбва да прѣминатъ тази тъмна зона на живота и да отидатъ на свѣтлата страна, въ зоната на праведнитѣ хора, между хората на шестата раса, които отъ прѣди 8,000 години и досега сѫ живѣли и живѣятъ чистъ и святъ животъ. По този начинъ, именно, тѣ сѫ създали новата култура на земята. И сега цѣлото съврѣменно човѣчество трѣбва да влѣзе въ тази нова култура, която му принадлежи.

 

И тъй, когато говоримъ за Царството Божие, ние разбираме усилията на човѣшкитѣ синове, които сѫ създали новата култура; тази култура ще се насажда отсега нататъкъ на земята. Ако искате да знаете нѣщо за тази култура, четете Посланията на Павла къмъ евреитѣ. И пророцитѣ сѫ говорили за тази култура. И Христосъ е говорилъ за новата култура, която всѣки трѣбва да приеме въ себе си, което е изразилъ въ слѣднитѣ стихове: „Търсете първомъ Царството Божие и Правдата Негова“, и „Който се отрече отъ мене, и азъ ще се отрека отъ него на небето“. За новата култура свидѣтелствуватъ и ангели, които не сѫ отъ човѣшка раса. Това подразбира, че има ангели, които сѫ произлѣзли отъ човѣшка раса, но има и такива, които сѫ произлѣзли отъ сѫщества отъ висша иерархия.

 

„Никодимъ дойде при Пилата и поиска тѣлото Исусово“. Днесъ всѣки човѣкъ би се считалъ щастливъ, ако би ималъ нѣколко косми отъ главата на Христа. Кой какъ дойде при такъвъ човѣкъ, той все ще му показва космитѣ отъ главата на Христа. Сѫщо така би се считалъ щастливъ и онзи човѣкъ, който би ималъ парченце отъ кожата на Христа. Той би я турилъ подъ микроскопъ да я изучава и би казалъ: „Колко хубава, съвършена и деликатна е била кожата на Христа!“ Ако азъ бѣхъ на вашето мѣсто, не бихъ желалъ да имамъ нито косъмъ отъ главата на Христа, нито парче отъ кожата Му, но бихъ желалъ да имамъ само една отъ Неговитѣ думи, въ нейната първична форма, тъй както е излѣзла за пръвъ пѫть изъ Неговата уста. Напримѣръ, щастливъ бихъ се считалъ, ако имахъ въ първичния видъ слѣднитѣ думи на Христа: „Богъ е Любовь“, или „любете се едни други“! Нѣкой казва: „Азъ пъкъ бихъ се считалъ щастливъ, ако имахъ въ албума си саморѫчния подписъ на Христа“. И наистина, такъвъ албумъ днесъ би струвалъ милиарди левове. При това положение, обаче, хората не биха имали желание да изтълкуватъ Неговия подписъ, или да разбератъ смисъла на написанитѣ отъ Него думи, но щѣха да иматъ желание да откраднатъ този албумъ, и съ това да изопачатъ Истината. У повечето съврѣменни хора днесъ има желание да обсебватъ, да крадятъ красивитѣ картини въ свѣта. Едва се яви нѣкоя красива картина въ свѣта и веднага изчезва.

 

Казвамъ: сегашнитѣ условия на живота изискватъ отъ всички хора една вѫтрѣшна реформа. Това се изисква и отъ най-праведнитѣ. Помнете слѣдното нѣщо: докато човѣкъ живѣе въ физическия свѣтъ, той всѣкога трѣбва да бѫде недоволенъ. Азъ не подразбирамъ недоволството на съврѣменнитѣ хора. Отъ какво сѫ недоволни хората днесъ? Нѣкой казва: „Азъ съмъ недоволенъ, че нѣмамъ кѫща“. — Въ това седи твоето зло. — Азъ съмъ недоволенъ, че нѣмамъ пари, че не съмъ богатъ човѣкъ. — Въ това седи твоето зло. — Азъ съмъ недоволенъ, че не съмъ свършилъ университетъ. — Въ това седи твоето зло. Тия и редъ други недоволства създаватъ нещастието на съврѣменнитѣ хора. Истинското недоволство се заключава въ факта, че човѣкъ има желание да използува всички условия, дадени за неговото развитие, а по нѣкакви причини, вънъ или вѫтрѣ въ него, не може да ги използува. Ако е въпросъ да бѫде човѣкъ недоволенъ отъ това, че не е свършилъ университетъ, ние виждаме два вида хора въ свѣта: едни свършватъ университетъ, излизатъ оттамъ съ дипломъ, обаче, като влѣзатъ въ живота, не могатъ да реализиратъ, да приложатъ своята наука; други пъкъ не свършватъ никакъвъ университетъ, влизатъ въ живота безъ дипломъ, обаче, тѣ иматъ творчески умъ, могатъ да творятъ, и се проявяватъ. Нѣкой човѣкъ свършва музикална академия, но не може да свири хубаво, не се харесва на публиката. Другъ нѣкой не свършва никаква музикална академия, самоукъ е, обаче, свири хубаво и задоволява хората. Това, именно, е вѫтрѣшната, реалната страна на живота. Да живѣемъ добрѣ, това е най-голѣмото изкуство, на което човѣкъ, ако го притежава, може да се радва.

 

Питамъ: какъ се обяснява желанието на Никодима да отиде при единъ свѣтски човѣкъ, какъвто бѣше Пилатъ, и да иска тѣлото Христово? Главната задача на съврѣменния човѣкъ е като тази на Никодима: да освободи Словото Божие, което е дълбоко заровено въ него. Като Го освободи, той трѣбва съ голѣма прѣдпазливость да изчисти съ своитѣ четки всичкия прахъ отъ плочитѣ, наслоенъ отъ вѣковетѣ, безъ да заличи написаното върху тѣхъ. Всички хора трѣбва да внимаватъ да не осакатятъ, да не изопачатъ написаното върху тия плочи. Когато човѣкъ започва да чисти, да облагородява своето съзнание, на всѣко изчистено мѣсто изпѫкватъ написанитѣ отъ вѣковетѣ още идеи и чувства. И сега, като става въпросъ за свършване на извѣстни науки, казвамъ: има другъ начинъ, по който се изучаватъ наукитѣ, а именно, като се чисти и освобождава съзнанието отъ ненужния багажъ на миналото. Изчисти ли се съзнанието на човѣка, въ него изпѫква онова истинско и положително знание, написано върху него отъ памти-вѣка. Всѣки човѣкъ е работилъ нѣкога, въ своето минало, за придобиване на това знание, а днесъ трѣбва да работи за неговото освобождение. И ако днесъ човѣкъ учи, работи и прави редъ усилия въ своя животъ, всичко това не е нищо друго, освѣнъ усилията на неговия духъ да освободи отъ забрава своето първично знание, което той нѣкога е ималъ. Къмъ това се стремятъ и всички науки, всички изкуства и занаяти. Изчисти ли се съзнанието на човѣка, въ една година той може да стане музикантъ, ученъ или какъвъ и да е знатенъ човѣкъ. Такъвъ човѣкъ най-първо ще знае, какъ да моделира своята глава, а едноврѣменно съ това и цѣлото тѣло.

 

Нѣкои ще възразятъ: „Какво значение иматъ формата, устройството на главата и тѣлото на човѣка?“ При сегашното развитие на човѣчеството, всѣки човѣкъ, на когото костьта на черепа е дебела, той не е готовъ за новата култура. Костьта на черепа у човѣка трѣбва да бѫде тънка и гъвкава, а мозъчнитѣ центрове трѣбва да бѫдатъ отзивчиви, възприемчиви къмъ вълнитѣ, които идватъ отъ добритѣ и възвишени сѫщества на културния свѣтъ. Само по този начинъ ще може да се създаде вѫтрѣшна връзка между тѣхъ. Кой отъ васъ, напримѣръ, може сега съ своето вѫтрѣшно радио да се разговаря съ нѣкой човѣкъ изъ България, или още повече съ нѣкой човѣкъ отъ Америка, и да образува съ него връзки? Както е възможно да стане това съ сѫщества отъ физическия свѣтъ, по сѫщия начинъ е възможно хората да се разговарятъ и съ сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Както хората се съобщаватъ по телефони, телеграфи, а днесъ вече и по радиоапаратъ, така сѫщо могатъ да се образуватъ вѫтрѣшни връзки, вѫтрѣшни отношения и съ възвишения Божественъ свѣтъ.

 

Всѣки човѣкъ трѣбва да си създаде вѫтрѣшни отношения съ Христа! Какво се изисква за това? — Да си приготви своето вѫтрѣшно, духовно радио, съ което да възприема мислитѣ на Христа и да се разговаря съ Него. Като приготвите радиото си, вие отивате при Христа, дрънкате на звънеца, и Христосъ ви се обажда: „Кой тамъ?“ — Господи, азъ съмъ. — Какво искашъ? — Намирамъ се въ трудни условия на живота, помогни ми да излѣза на свобода. Отъ много години Те търся, едва днесъ Те намѣрихъ. — Въ какво седи твоето затруднение? — Младъ съмъ, искамъ да се оженя, а не мога да намѣря момата, която търся. — Тази мома, за която ти ще се оженишъ, още не се е родила на земята, затова по добрѣ не се жени. Искашъ ли друго нѣщо? — Бѣденъ съмъ, Господи, кѫща нѣмамъ, па и навредъ около мене бѣдни хора. — Днесъ ти живѣешъ между лоши хора, прѣстѫпници, и ако станешъ богатъ, заради богатството тѣ ще те убиятъ, съ което твоето развитие на земята ще се прѣкрати. Ето защо, по-добрѣ за тебе е да останешъ бѣденъ. Ще искашъ ли още нѣщо? — Да, Господи, искамъ да уча, да свърша университетъ. — И това още не е за тебе. Съврѣменната наука е повече материалистична, отколкото духовна, и ако ти, съ твоя неопрѣдѣленъ още умъ, влѣзешъ въ университета, ще се изопачишъ въ мисъльта си. Затова, по-добрѣ остани простъ човѣкъ на земята. Истинскитѣ професори не сѫ дошли още. Ти не си дошълъ до сѫщностьта на нѣщата, а искашъ да се занимавашъ съ материални работи. Какъвъ въпросъ още искашъ да ми зададешъ? — Господи, искамъ да Ти служа! Какво ще отговори Христосъ на този въпросъ? — Той ще вземе Евангелието и ще му прочете стиха, който е изказалъ прѣди 2,000 години на свѣта: „Който иска да дойде при мене, да дигне кръста си и да ме послѣдва“!

 

Значи, съврѣменното човѣчество се намира въ епоха 2,000 години слѣдъ Христа. То е извървѣло вече пѫтя на страданията и е готово да слѣдва Христа. Ако съврѣменниятъ човѣкъ е развилъ своето духовно радио, съ какво трѣбва да занимава Христа? Ако той иска да се свърже, нека се свърже, нека съжителствува съ нѣкой ангелъ. Ако той иска да живѣе идеенъ животъ, нека се обърне къмъ Бога, да иска Божиятъ Духъ да се всели въ него. Въ нѣкой отъ стиховетѣ на Писанието се казва: „Който иска да живѣе идеенъ, щастливъ животъ, нека съедини своята душа и своя духъ въ едно, да живѣятъ заедно“. Думата „духъ“, взета въ широкъ и дълбокъ смисълъ, подразбира най-мощната, най-красивата форма, която сѫществува въ свѣта. Душата пъкъ прѣдставлява най-меката, най-нѣжната форма въ свѣта. Ще знаете: всѣка форма, която внася мощь и мисъль въ човѣка, това е духътъ; и всѣка форма, която внася мекота въ човѣка, това е душата. Задъ тѣзи форми пъкъ сѫществува известно съдържание.

 

Една отъ важнитѣ задачи на съврѣменния човѣкъ е да моделира своя черепъ. Сегашнитѣ хора се ретуширатъ, но тѣ не знаятъ, по какъвъ начинъ става правилното ретуширане. Има извѣстни правила и закони, по които човѣкъ може да се ретушира, но сѫщественото и важно за човѣка не е да се ретушира, а да моделира своя черепъ, както и своето тѣло. Когато Господъ създаде свѣта, Той остави единъ моделъ, единъ образецъ, по който човѣкъ да се рѫководи, да знае, какво трѣбва да изработи и постигне въ своя животъ. Дѣ е сега този моделъ? Дайте ми скицата на първата глава, на първата рѫка, на първото око и ухо, на първата уста, на първия езикъ, на първитѣ дробове и на всичко първо въ човѣка, което Богъ създаде! Първитѣ нѣща, които Богъ създаде, сѫ сѫщественитѣ нѣща въ живота на всѣки едного. Ние трѣбва да имаме тѣзи точни математически и геометрически мѣрки, които Богъ е далъ първоначално. Тѣ прѣдставляватъ истинския човѣкъ.

 

Съврѣменнитѣ учени казватъ: „Анатомически човѣкъ е построенъ по този и този начинъ“. Казвамъ: една анатомия сѫществува въ свѣта — Божествената анатомия. Една физиология сѫществува въ свѣта — Божествената физиология. Важни сѫ първичната анатомия и първичната физиология за човѣка. Това, което съврѣменнитѣ учени наричатъ анатомия и физиология, не е нито анатомия, нито физиология — това е деформация на човѣка, това е особенъ родъ паталогия. Да изучавашъ анатомията и физиологията на човѣка, значи да изучавашъ органитѣ въ човѣшкото тѣло и тѣхнитѣ функции тъй, както Богъ първоначално ги е създалъ. Като погледнешъ една кость, трѣбва да знаешъ, че тя е жива, никога не умира. Коститѣ, които Богъ е създалъ, не умиратъ. Черепътъ, който Богъ е създалъ, не умира, не се разпръсва. Всичко, което умира, което се разпръсва, не е Божествено.

 

Казвамъ: ние говоримъ за вѫтрѣшния човѣкъ, у когото душата и духътъ живѣятъ заедно. Има ли човѣкъ това състояние въ себе си, той никога не умира. Такъвъ човѣкъ е безсмъртенъ. Сега, нѣкой човѣкъ казва, че нѣма да умре, а при това умира. Другъ нѣкой казва, че ще живѣе много врѣме на земята, най-малко 120 години, а при това, не се минаватъ десеть години, и той умира. Истинското знание на човѣка седи въ това, като каже, че нѣма да умре, да не умира; когато каже, че ще живѣе повече отъ 120 години, да ги доживѣе. Той казва, че ще живѣе 120 години, но започва да се колебае, да се съмнѣва, че ще ги доживѣе, започва да мисли, какъ ще ги прѣкара и т. н. Какво прѣдставляватъ 120 години прѣдъ 2,000 и повече години или прѣдъ цѣлата вѣчность? — Една микроскопическа часть отъ цѣлия животъ.

 

Казвамъ: при сегашното състояние на живота, за онѣзи хора, които искатъ да живѣятъ новъ животъ, по новъ начинъ, се изисква положителна, Божествена наука. Тази наука изключва всички противорѣчия. Дойдете ли до тази наука, никой не може да каже, че разбира нѣщата по своему. Въ тази наука има едно разбиране на нѣщата, а не двѣ разбирания. Дойдете ли до извора водата трѣбва да бѫде еднаква. Вие не може да имате различни разбирания за водата. Щомъ вкусоветѣ ви сѫ еднакви, ще имате еднакви схващания за водата. Вие не може да имате различни разбирания и за свѣтлината. Щомъ очитѣ ви виждатъ еднакво, ще виждате едни и сѫщи форми, едно и сѫщо положение за нѣщата. Ако двама фотографи иматъ еднакви плочи и застанатъ прѣдъ единъ и сѫщъ прѣдметъ, при едно и сѫщо положение, и дѣйствуватъ въ едно и сѫщо врѣме, тѣ ще получатъ два еднакви образа. Различни ли сѫ условията, и образитѣ ще бѫдатъ различни.

 

И тъй, когато нѣкой казва, че мисли малко по-другояче отъ останалитѣ хора, това показва, че той се е намиралъ при по-особени условия отъ другитѣ. Това подразбира, че едни хора наблюдаватъ слънцето сутринь, други — по обѣдъ, а трети — вечерь. Тия три вида наблюдения ще се различаватъ, но тритѣ заедно ще съставляватъ единъ полукрѫгъ. Всички данни отъ тия три вида наблюдения трѣбва да се събератъ и да образуватъ едно цѣло. Първиятъ, който е наблюдавалъ слънцето при изгрѣвъ, ще разкаже подробно на другитѣ двама, какъвъ е билъ изгрѣвътъ. Вториятъ, който е наблюдавалъ слънцето на обѣдъ, ще разкаже на другитѣ двама, какво е било обѣдното слънце. Третиятъ пъкъ ще имъ разкаже, какъвъ е билъ залѣзътъ на слънцето и т. н.. Като се събератъ всички данни около движението и свѣтлината на слънцето, човѣкъ нѣма да намира никакво противорѣчие, както въ живота, така и въ цѣлата природа. Ако всички хора едноврѣменно наблюдаваха изгрѣва на слънцето, тѣ щѣха добрѣ да се разбиратъ.

 

Като говоримъ за изгрѣва на слънцето, ние не подразбираме толкова физическия изгрѣвъ, колкото духовния изгрѣвъ, т. е. изгрѣва на душата. Изгрѣвътъ на слънцето, това е изгрѣвъ на душитѣ на различни сѫщества. Значи, тия сѫщества сѫ причина за изгрѣване на слънцето. Психическиятъ изгрѣвъ на човѣка е изразъ на импулса, който иматъ сѫществата, които живѣятъ надъ него. Ако тия сѫщества имаха активно съзнание, нашиятъ изгрѣвъ никога не би залѣзвалъ. Слѣдователно, всичко, което ни заобикаля — трѣвитѣ, растенията, животнитѣ, звѣздитѣ, слънцето — е изразъ на Божественото съзнание, което изгрѣва и функционира въ всички свои части. Всички тия нѣща съставляватъ части на цѣлокупното Божествено съзнание. Това съзнание не се проявява навсѣкѫдѣ въ еднаква степень. Божественото съзнание е проявено у човѣка само до извѣстна степень, когато у светиитѣ и гениитѣ то е проявено въ по-висока степень. Когато става въпросъ за погрѣшкитѣ на хората, светиитѣ и гениитѣ не ги сѫдятъ, не се занимаватъ съ тѣхнитѣ грѣхове. Когато светията носи грѣховетѣ на хората, той знае тѣ че сѫ тѣхни, а не негови. Съ това той иска да имъ помогне.

 

Та казвамъ: Христосъ е дошълъ на земята съ цѣль да освободи хората отъ страданията“. Той е казалъ на ученицитѣ си: „Който иска да придобие вѣчния животъ, нека дигне кръста си и ме послѣдва“. Съ това Христосъ подразбира слѣдното положение: на пѫтя, по който вървишъ, е поставенъ камъкъ, въ който хиляди коли се строшаватъ. Затова, ако искашъ твоята кола да не се строши, дигни този камъкъ отъ пѫтя и го тури на друго мѣсто! По този начинъ ти ще направишъ добро и на себе си, и на другитѣ хора, които минаватъ по този пѫть. И слѣдъ това, като дигнешъ кръста си и отново минешъ по този пѫть, колата ти нѣма да се счупи. Това подразбира този стихъ. Това значи освобождение отъ страданията, освобождение отъ кръста. Мнозина взиматъ този стихъ въ неговия букваленъ смисълъ и мислятъ, че, наистина, трѣбва да турятъ кръста на гърба си и да го носятъ. Кръстътъ, това сѫ мѫчнотиитѣ, страданията въ живота. Затова всѣка мѫчнотия, дигната на врѣме, не е мѫчнотия. Тя отслабва, стопява се, и у човѣка остава една малка радость. При всички мѫчнотии въ живота, въ съзнанието на хората остава мисъльта, че животътъ е тежъкъ, че Христовиятъ кръсть е тежъкъ, че Христовото учение е тежко и неприложимо. Питамъ: тежъкъ ли е кръстътъ на Любовьта? Тежъкъ ли е кръстътъ на знанието? Тежъкъ ли е кръстътъ на богатството? Тежки нѣща въ живота сѫ само тия, които се използуватъ неправилно и неразумно. Богатиятъ човѣкъ казва: „Тежъкъ е моятъ кръсть“. - Добрѣ, щомъ твоятъ кръсть е тежъкъ, дай го на мене! А, не може. — Щомъ не го давашъ, не е тежъкъ твоятъ кръстъ. Бѣдниятъ човѣкъ казва: „Тежъкъ е моятъ кръстъ!“ — Добрѣ, азъ съмъ готовъ да понеса кръста на бѣдния човѣкъ, но едноврѣменно съ това искамъ да взема и неговия животъ, неговия умъ и неговото сърце, тъй както му сѫ дадени отъ Бога. Готовъ ли е на това? — Не е готовъ. Значи, и неговиятъ кръстъ не е тежъкъ. Американскиятъ професоръ, докторъ Sarong, който е заминалъ вече за другия свѣтъ, често казваше: „Колкото и да страдамъ, съ нищо на свѣта, обаче, не бихъ замѣнилъ своя умъ, своето сърце и своя животъ! За никакъвъ царски животъ, за никаква царска корона не бихъ замѣнилъ своето състояние!“

 

И тъй, ще знаете, че никому не е тежъкъ кръстътъ — нито на богатия, нито на бѣдния, нито на учения, нито на простия. Човѣкъ самъ прави кръста си тежъкъ. Когато нѣкой казва, че кръстътъ му е тежъкъ, то е, защото той не иска, или пъкъ нѣма желание да изпълни волята Божия. Защо трѣбва да служимъ на Бога? Прѣди всичко Богъ не се нуждае отъ нашето служене, но по този начинъ, именно, Той иска да ни направи свободни. Човѣкъ не може да добие своята свобода, ако не служи на Бога. Това е единъ абсолютенъ законъ, който сѫществува не само между хората, но и между всички сѫщества, въ каквато степень на развитие и да се намиратъ. Да служишъ на Бога, това подразбира да имашъ силно, интенсивно желание да добиешъ свободата си. Човѣкътъ на свободата винаги има разположение на духа, свѣтътъ прѣдъ него се разтваря широко, и той е радостенъ и веселъ. Който го види, казва: „Този човѣкъ е щастливъ, защото е намѣрилъ своя Учитель, своя господарь, на когото нѣма подобенъ въ свѣта“. Днесъ, ако срещнете нѣкой човѣкъ, който не е придобилъ свободата си, дълго врѣме трѣбва да го убѣждавате, че е необходимо да се моли на Бога, да Му служи. Той ще ви пита: „Защо е потрѣбна молитвата, защо трѣбва да служа и да се подчинявамъ на Бога? На сѫщото основание и азъ ще ви запитамъ: защо да не се моли човѣкъ? Защо да не служи на Бога? Сѫщиятъ този ученъ, който пита, защо трѣбва да се молимъ и служимъ на Бога, щомъ се разболѣе, веднага вика лѣкари и се моли да му помогнатъ. Като дойдатъ лѣкаритѣ при него, тѣ започватъ да му прѣдписватъ различни лѣкарства, отъ които да взима по нѣколко капки на день. Този ученъ професоръ взима ту едно, ту друго шише съ лѣкарства, внимателно отлива по нѣколко капки и започва да ги пие. Питамъ: това не е ли молитва? Той употрѣбява день слѣдъ день по 5-10 капки отъ нѣкое лѣкарство, но работата не отива на добрѣ — болестьта не излиза отъ него. Пакъ дойде лѣкарьтъ, прѣдписва второ лѣкарство, по петь капки три пѫти на день, но и този пѫть болестьта не си отива.

 

Казвате: „Има ли нѣщо лошо въ това, човѣкъ да слуша и изпълнява прѣдписанията на лѣкаритѣ? — Нищо лошо нѣма. Това не е унижение. Често дѣтето се качва на гърба на баща си, и този голѣмъ ученъ, виденъ професоръ, го разнася изъ стаята, като конь. Дѣтето се моли на баща си: „Тате, поноси ме малко!“ Има ли нѣкакъвъ срамъ въ това, бащата да служи на своето дѣте? — Нѣма никакъвъ срамъ. Безчестие ли е за магарето, когато нѣкой човѣкъ се качва на гърба му? — Не е безчестие. Безчестие ли е за човѣка да се качва на гърба на магарето? — И това не е безчестие. Мнозина казватъ: „Горкото магаре!“ Казвамъ: горкиятъ човѣкъ, който се е качилъ на гърба на магарето! Ние разглеждаме въпроса въ обширенъ смисълъ. Когато човѣкъ се качи на гърба на нѣкое магаре, той приема неговитѣ разсѫждения, а магарето приема разсѫжденията на човѣка. Въпросътъ не седи въ това, за кого е безчестието, дали за човѣка, или за магарето, но казвамъ: привилегия е за магарето да се качва човѣкъ на гърба му; привилегия е и за човѣка да се качва на гърба на магарето, да става вѫтрѣшна обмѣна между него и магарето, да види човѣкъ, какво е положението на магарето днесъ. Лесно е да се каже: „Магаре е това!“ Човѣкъ трѣбва да разбере, какво е прѣдназначението на магарето, като форма, която Богъ е създалъ. Съврѣменнитѣ хора иматъ лъжлива идея въ себе си, като мислятъ, че само човѣшката форма е създадена съобразно законитѣ на великата природа, а всички останали форми сѫ несъобразни съ живата разумна природа. Вѣрно е, че човѣкътъ заема високо стѫпало по своето развитие, въ сравнение съ всички други сѫщества, но ако въ неговата форма липсватъ всички други форми, въ него ще се забѣлѣжи единъ вѫтрѣшенъ дефектъ.

 

Азъ говоря за разумнитѣ хора, които съзнателно вървятъ въ пѫтя. Въ съзнанието на тия хора никога не трѣбва да става прѣкѫсване. Тѣ трѣбва да знаятъ, че всѣко нѣщо, което става въ свѣта, е на своето мѣсто и врѣме. Въ такъвъ случай, всѣки човѣкъ е достоенъ за това, което му се дава, или за това, което му се случва въ живота. Мѫчнитѣ задачи сѫ достояние на силнитѣ, на способнитѣ ученици, а не на слабитѣ. Какво показва натоварениятъ конь? — Че е силенъ, че е достоенъ за товара, който носи. Човѣкътъ на голѣмитѣ жертви е достоенъ за всичко, което прави. Ако се разсѫждава по този начинъ, ще видимъ, че между всички явления има вѫтрѣшна връзка. Въ Божествения свѣтъ има единъ вѫтрѣшенъ законъ, който регулира всички нѣща. Ако питате, защо Господъ създаде така свѣта, никакъвъ отговоръ нѣма да получите. Като отидете въ нѣкоя гостилница, вие нѣма да питате, защо Господъ създаде хората само да ядатъ и да пиятъ, но ще кажете на гостилничаря: „Моля, бѫдете тъй добри да ми дадете единъ хубавъ обѣдъ!“ Да се храните и да подържате живота си, това е реалното за васъ. Запитате ли нѣкой знаменитъ професоръ, защо Господъ създаде човѣка по този, а не по другъ начинъ, той ще ви даде една бѣлѣжка и ще ви изпрати до другъ професоръ. Отидете ли при него, и той ще постѫпи по сѫщия начинъ.

 

За изяснение на мисъльта си ще ви приведа слѣдния примѣръ. Слѣдъ освобождението на България единъ младъ българинъ се завръща отъ Америка, дѣто свършилъ наукитѣ си и се явява при князъ Батемберга да го моли за нѣкаква служба. Князътъ, като го видѣлъ, намислилъ да го направи пръвъ министъръ въ България, и затова го запиталъ: „Каква служба искате да ви дамъ? Бихте ли приели нѣкой високъ постъ?“ — Не, азъ искамъ да стана директоръ на една отъ тукашнитѣ гимназии“. Князътъ му далъ една бѣлѣжка, съ която го изпратилъ до единъ отъ своитѣ министри, като му казалъ: „Ще отидете съ тази бѣлѣжка при министра, той ще ви даде исканата отъ васъ служба“. Обаче, като отишълъ при министра, този българинъ не получилъ директорското мѣсто, а сѫщеврѣменно изгубилъ и министерския постъ. Това значи да не разбирате основния законъ на живота.

 

Казвамъ: като отидете при Бога, нѣма да казвате, че този постъ не искате, или онзи постъ не искате. Съврѣменнитѣ хора искатъ да станатъ велики. Тамъ е нещастието на хората. Много хора искатъ да станатъ велики поети. — Днесъ свѣтътъ страда отъ поети. Много хора искатъ да станатъ велики музиканти. — Свѣтътъ страда отъ музиканти. Много хора искатъ да станатъ пророци. Мнозина пъкъ искатъ да станатъ учители. — Свѣтътъ страда отъ учители. Когато Богъ е създалъ свѣта, Той е поставилъ поетитѣ, ученитѣ, философитѣ, пророцитѣ, учителитѣ на своето мѣсто. И затова ти, който си останалъ послѣденъ, не искай да станешъ нито поетъ, нито философъ, нито пророкъ, нито учитель, но кажи: „Господи, дай ми единъ хубавъ обѣдъ!“ Какво по-хубаво отъ това? Казвате: „Ами ние кога ще заемемъ едно отъ тия почтени мѣста?“ — Когато нѣкой отъ тия поети, или философи, или учени, или професори се наситятъ на своето мѣсто и ви кажатъ: „Вземете моето мѣсто!“ Трѣбва да знаете, че въ духовния свѣтъ поетитѣ, философитѣ, ученитѣ и пророцитѣ не сѫ самозвани, не се назначаватъ произволно, но първоначално сѫ назначени отъ Бога. Тия хора сѫ родени отъ Бога и сѫ дошли готови съ своитѣ дарби. Човѣкъ не може да бѫде пророкъ, ако не е роденъ за такъвъ; човѣкъ не може да бѫде философъ, ако не е роденъ за такъвъ; човѣкъ не може да бѫде учитель, ако не е роденъ за такъвъ. Роденитѣ отъ Бога сѫ хора, които носятъ благословение за свѣта, а всички други, които не сѫ родени отъ Бога, тѣ създаватъ нещастия, както за себе си, така и за окрѫжаващитѣ.

 

„Той дойде при Пилата и поиска тѣлото Исусово“. Наистина, нужно е тѣлото Христово, но по-необходимъ е Христовиятъ Духъ. Въ Писанието се казва: „Ще изпратя Духа си. И като дойде Духътъ на Истината, Той ще ви научи на всичко.“ Сѫществено нѣщо е тѣлото Христово, но важно е да имаме и Христовия Духъ. Когато се казва, че трѣбва да имаме Христовия Духъ, това не подразбира, че ще Го придобиемъ изведнъжъ, но постепенно. Идването на Духа е процесъ на пробуждане съзнанието. Отъ хиляди години Христовиятъ Духъ работи въ свѣта, въ душитѣ на хората и въ момента, когато човѣкъ съзнае това и образува вѫтрѣшна връзка съ Духа, Той напълно прониква въ него. Връзката между душата и Духа не се създава сега, но сега трѣбва само да се възстанови. Нѣкой пита: „Азъ дали съмъ достоенъ за тази връзка?“ Който задава този въпросъ, мяза на българина, който отишълъ при Батемберга да иска служба. Та и вие сега не трѣбва да питате, дали сте достойни за тази връзка, или не сте достойни. На всѣки, който задава такъвъ въпросъ сега, въ края на вѣка, азъ казвамъ: ти си отъ недостойнитѣ, защото, ако бѣше отъ достойнитѣ, нѣмаше да бѫдешъ на това мѣсто. Щомъ си останалъ на края, щомъ не си свършилъ училището, ти си отъ недостойнитѣ. Другъ нѣкой казва: „Азъ не съмъ уменъ човѣкъ“. — Ако бѣше уменъ, способенъ човѣкъ, ти щѣше да бѫдешъ на своето мѣсто, а сега си останалъ на края, не си свършилъ училището. Такива заключения могатъ да се вадятъ отъ подобни запитвания.

 

Казвамъ: моята цѣль не е да ви обезсърдчавамъ, но да ви насърдча, да изправите нѣкои свои погрѣшни разбирания, защото и напрѣднали въ науката хора понѣкога могатъ да изпаднатъ въ заблуждения. Най-първо мисъльта на човѣка трѣбва да се освободи съвършено отъ всички тревоги и смушения. Често съврѣменнитѣ хора се безпокоятъ отъ мисъльта, какъ ще прѣкаратъ живота си, какво ще стане съ тѣхъ и т. н.. Не се безпокойте, всички ще прѣминете добрѣ. Христосъ казва: „Доста е злото за деня“. Нѣкой казва: „Мѫченъ е животътъ ми“! — Не говорете за мѫчнотиитѣ. Всѣка мѫчнотия развива по една сила въ вашата душа. — Знаете ли какви лишения търпя? — Нищо, лишенията развиватъ вашия характеръ. — Никой не ме обича. — Не, има Единъ, Който ви обича. Богъ ви обича. Ако Той не ви обичаше, вие не бихте могли да живѣете на този свѣтъ. Щомъ живѣете, значи Той ви обича. — Какво ще бѫде въ онзи свѣтъ? — Каквото и въ този свѣтъ. Този и онзи свѣтъ сѫ едно и сѫщо нѣщо. Тѣ прѣдставляватъ двѣтѣ граници на единъ и сѫщъ животъ. Прѣдставете си, че азъ излизамъ вънъ отъ стаята си безъ свѣщь, и никой не ме вижда, но гласътъ ми само чуватъ. Питатъ ме: „Моля, кой е тамъ“? — Единъ вашъ приятель. — Почакайте малко, сега ще излѣза. Влизате вѫтрѣ, обличате дрехата си, запалвате свѣщьта, излизате вънъ и ме виждате. Значи, въ този свѣтъ ви посрѣщатъ безъ свѣщь, а въ онзи свѣтъ — съ свѣщь. За да може нѣкой да види своя приятель въ духовния свѣтъ, трѣбва да запали своята духовна свѣщь. Обаче, и безъ свѣщь, и съ свѣщь да сте, азъ съмъ все сѫщиятъ вашъ приятель. По сѫщия начинъ, дали Господъ ни посрѣща съ свѣщь, или безъ свѣщь, Той е всѣкога и навсѣкѫдѣ единъ и сѫщъ.

 

И тъй, ако искате да разберете смисъла на Любовьта въ живота, да бѫдете щастливи, трѣбва да живѣете по новия начинъ, съ нови методи и правила. Не живѣете ли така, никой въ свѣта не може да ви обича. Ако вие носите отрицателното въ себе си и се съмнѣвате въ всѣки човѣкъ, какъ ще ви обичатъ хората? Единъ необикновенъ човѣкъ може да ви обича, но единъ обикновенъ човѣкъ не може де ви обича. Вие не можете да обичате умрѣлия човѣкъ, който е започналъ да се вмирисва; вие не можете да обичате развалената храна; вие не можете да обичате скѫсанитѣ дрехи; вие не можете да играете хоро съ единъ човѣкъ, на когото кракътъ е счупенъ. Това е новото разбиране.

 

Днесъ всички хора говорятъ за старата Истина въ свѣта. Казвамъ: старата Истина, това е онази мъртва материя, която се тѫпчи отъ вѣкове насамъ. Божественото, обаче, седи надъ всички врѣмена и години. То никога не умира, а вѣчно живѣе. Този е новиятъ възгледъ, който хората трѣбва да възприематъ. Съврѣменнитѣ хора често се обезсърдчаватъ. Защо? — Тѣ се стремятъ къмъ новото, но като не могатъ да го постигнатъ изведнъжъ, отпадатъ духомъ. Не, човѣкъ трѣбва да се научи правилно да носи страданията. Каквото страдание и да му дойде, да каже: „Радвамъ се, че ме сполетѣ тази скръбь, това страдание“. Човѣкъ расте и се развива въ скръбьта, но трѣбва да има и радость въ себе си. Радостьта трѣбва да бѫде винаги въ тилъ, а скръбьта — на фронта. При скръбьта човѣкъ мисли, разсѫждава, и по такъвъ начинъ той се развива и расте. Азъ не говоря за онази скръбь, която сломява човѣка. Тя е лишена отъ радостьта. Азъ говоря за онѣзи моменти въ живота на човѣка, когато радостьта е въ тилъ, а скръбьта — на фронта. Такъвъ човѣкъ издържа всичко, като храбъръ войникъ. Имайте търпѣние, и вие спокойно ще изнесете страданията си, колкото и да сѫ голѣми.

 

Мнозина казватъ: „Ние изсъхнахме вече“. Казвамъ: идете въ градината, дѣто има изобилно вода и полѣйте и своята градина! Когато нѣкой казва, че е изсъхналъ, това подразбира, че нѣма кой да го обича. — Не, има кой да го обича. Затова, който е изсъхналъ, нека отвори крана на своята чешма и да полѣе градината си. Онзи човѣкъ, който страда, че нѣма знания, нека пусне въ себе си крана на знанието и да си каже: „Отсега нататъкъ ще започна да придобивамъ знания“. Другъ нѣкой казва: „Азъ пъкъ нѣмамъ любовь“. — Въ всѣки човѣкъ има единъ кранъ за Любовьта. Пусни този кранъ въ себе си и кажи: „Отсега нататъкъ ще почна да придобивамъ Любовьта“. — Азъ нѣмамъ Истината въ себе си. — Пусни крана на Истината и ще я придобиешъ. — Азъ нѣмамъ Правдата въ себе си. — Пусни крана на Правдата и ще я придобиешъ.

 

Казвамъ: само по този начинъ новиятъ животъ може да дойде у васъ. Гледайте радостно на живота и на свѣта, и само по този начинъ Богъ ще ви слуша и учи. И сега, понеже настава освобождението на земята, искатъ се силни и здрави хора, пълни съ идеали и устой. Животътъ нѣма да бѫде така миренъ, тихъ и спокоенъ, както мнозина мислятъ. Защо? — Понеже иде нова култура. А когато иде нова култура въ свѣта, всички плодородни полета трѣбва да се разоратъ, цѣлата земя трѣбва да се прѣобърне. За да се разоратъ полетата, първо ралата трѣбва да минатъ отгорѣ имъ, а послѣ да се засѣятъ. И слѣдъ 20 - 30 дни, гледашъ, всичко отгорѣ имъ позеленѣло — новъ животъ надъ тѣхъ расте. Сѫщото нѣщо стана въ Пловдивъ и въ Чирпанъ при землетресенията. Богъ пусна тамъ ралата си и разора земята? Може-би и другадѣ нѣкѫдѣ да пусне ралата си да оратъ. Слѣдъ разораването, тѣзи мѣста отново ще се посѣятъ, нѣма защо да се плашатъ хората. Днесъ Богъ разорава не само България, но и цѣлия свѣтъ. Ралата, плуговетѣ, съ които Богъ разорава земята, това сѫ разнитѣ видове страдания, нещастия, смърть, които сполетяватъ хората, но всичко това е за добро. И смъртьта е едно благо за човѣка, но животътъ е още по-голѣмо благо. И скръбьта е едно благо, но радостьта е още по-голѣмо благо. Ако не дойде скръбьта, по-малкото благо за човѣка, и радостьта — по-голѣмото благо, нѣма да дойде. Ако не дойде смъртьта, и животътъ не може да дойде. Да благодаримъ на малкото благо, за да дойде по-голѣмото благо!

 

„Той дойде и поиска тѣлото Христово“. Никодимъ отиде да търси тѣлото Христово — по-малкото благо, за да намѣри по-голѣмото благо — Словото Божие, Духа Божий. Той взе тѣлото Христово и Го постави въ гроба. Това малко благо възкреси живота. Малкото благо, посѣто въ живота, ще оживи ума и сърцето на човѣка, и тогава ще се яви неговия Спаситель, неговиятъ Учитель, но не вече мъртавъ, а възкръсналъ. Щомъ Учительтъ живѣе и възкръсне, и ученикътъ ще стане, ще оживѣе и ще възкръсне. Ако Той е мощенъ, и ученикътъ ще стане мощенъ.

 

И тъй, който е слабъ, ще знае, че неговиятъ Учитель още не е възкръсналъ. Дѣ е тѣлото на вашия Учитель? Ще отидете да Го намѣрите и тамъ ще чакате, докато дойде ангелътъ да Го възкреси. И когато Той възкръсне, ще дойде голѣмата радость, голѣмото благо въ душата на ученика. И всѣки, който придобие тази опитность, ще придобие и свѣтлина въ съзнанието си, прозрѣние въ душата си.

 

И сега желая на всички ви така де възкръсне и вашиятъ Христосъ въ васъ!

 

Бесѣда отъ Учителя, държана на

20 май 1928 г. въ гр. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt