Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1928_04_15 По-драгоцененъ

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 23 февруари 2017 - 10:15

От томчето "Синове на възкресението"
Сила и живот, X серия, т.3,(1928),
Издание 1934 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

По-драгоцененъ.

 

„Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната, и тѣлото — отъ облѣклото.“

Лука 12:23.

 

„Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната“. — Това е уравнение съ три неизвестни: X, Y, Z. Какво представя X въ даденото уравнение? Той е една първична възможность, отъ която зависятъ следващитѣ елементи на друго уравнение. Напримѣръ, при каквото обществено положение и да се намира, гладниятъ човѣкъ, трѣбва да задоволи глада си: дали той е философъ, поетъ, музикантъ, или религиозенъ — той трѣбва да яде. Гладътъ е уравнение съ три неизвестни. Първото неизвестно, X, подразбира: може ли отнѣкѫде да се намѣри брашно, отъ което да се омѣси хлѣбъ. Второто неизвестно — Y: кой ще омѣси това брашно, да се направи отъ него хлѣбъ? Третото неизвестно — Z: де ще се намѣри фурнаджия, който да опече този хлѣбъ? Като се намѣрятъ тѣзи три неизвестни, гладнитѣ пристигатъ на трапезата да ядатъ хлѣбъ. Първи отъ поканенитѣ сте вие.

 

Следователно, докато живѣе, човѣкъ трѣбва да се справя съ нуждитѣ на своя животъ. Една отъ първитѣ нужди на човѣка е да яде. Ако не се храни, той ще умре. Гладътъ носи смърть. Гладниятъ трѣбва да храни душата си и тѣлото си. Гладътъ, като процесъ, може да се задоволи само съ хранене. Оттукъ можемъ да извадимъ друго заключение, а именно: смъртьта може да се задоволи само съ живота. Значи, само животътъ може да нахрани и укроти смъртьта. Дето има животъ, смъртьта не уморява хората. Това сѫ редъ противоречия, които сѫществуватъ въ живота. За да се разрешатъ тѣзи противоречия, нужно е знание. Знанието носи свобода, а невежеството — робство.

 

И тъй, първата храна, съ която човѣкъ трѣбва да започне, за да прояви живота, това е любовьта. Това значи да се пробуди висшето, т. е. Божественото съзнание въ човѣка, или тъй нареченото будическото тѣло на човѣка. Досега Божественото е спѣло, но трѣбва да се пробуди. То се е намирало въ такова състояние, въ каквото се е намирало яйцето, преди да се постави подъ квачката. Следователно, божественото съзнание чака сега да намѣри своитѣ благоприятни условия да се излупи. Щомъ се постави подъ квачката, пиленцето, само по себе си, ще се оформи. Докато е въ яйцето още, то ще образува главичката, тѣлцето, крачката, крилцата си, и най-после трѣбва да дойде нѣкой отвънъ, да му помогне да пробие черупката. Щомъ черупката се пробие, пиленцето веднага насочва главичката си къмъ тази посока, и въ него се създава ново движение, новъ подемъ. Това наричаме ние раждане на оформения животъ, който вѫтре се е създалъ. Яйцето, отъ което човѣкъ излиза, е по-голѣмо отъ камилското, което е образувано отъ 50 кокоши яйца. Щомъ се счупи това яйце, нищо не остава отъ него: нито главата, нито гърдитѣ, нито стомахътъ.

 

Следователно, ако преди излупването си, човѣкъ е билъ яйце, а после се излупи като пиле, има ли право това пиле да казва, че животътъ нѣма смисълъ? Да казва човѣкъ, че животътъ нѣма смисълъ, това значи, че той е още въ яйцето, съ неоформена глава. Да казва, че нѣма никакъвъ идеалъ въ себе си, това значи, че той е още въ яйцето, съ неоформени гърди. Да казва, че и безъ храна може да се живѣе, това показва, че този човѣкъ е още въ яйцето, съ неоформенъ стомахъ. Обаче, съ седене въ яйцето, въпросътъ не се разрешава. Нѣма да мине много време, яйцето ще се развали, и смъртьта ще дойде. Но и съ смъртьта въпросътъ не се разрешава.

 

Сега ще направя една аналогия, да видите, какво представя човѣка на земята. Събератъ се нѣколко души и решаватъ да образуватъ дружество. Съставятъ уставъ на дружеството и си избиратъ председатель, който не е нищо друго, освенъ главата на човѣка. После избиратъ подпредседатель — дробоветѣ на човѣка. Най-после избиратъ секретарь — касиеръ — сърцето и членове — стомахътъ на човѣка. Секретарьтъ събира пари отъ членоветѣ и ги внася въ дружеството; по този начинъ се подържа неговия материаленъ животъ. Такова нѣщо е и стомахътъ въ човѣка. Той приема храна, смила я, и по този начинъ подържа живота на организъма. Освенъ тѣзи три главни служби, въ дружеството има и десетина почетни членове. Обаче, единъ день това дружество фалира. Какво става съ него? Съ фалирането на дружеството, председательтъ умира ли? — Не умира. — Подпредседательтъ умира ли? — Не умира. — Секретарьтъ умира ли? —Не умира. — Почетнитѣ членове умиратъ ли? — И тѣ не умиратъ. Щомъ дружеството умре, всички негови членове, заедно съ управителното тѣло, раздѣлятъ помежду си капиталитѣ му и съ това го погребватъ. Сѫщото нѣщо става и съ човѣка. Следователно, когато нѣкой умре, това значи, че той е напусналъ председателското мѣсто на дадено дружество и става председатель на друго нѣкое. Тъй щото, когато се говори за смъртьта, трѣбва да се знае, че умиратъ само заведенията, учрежденията, или дружествата, въ които хората сѫ служили, но самитѣ индивиди не умиратъ. Тѣлото умира, но управницитѣ му не умиратъ. Председательтъ на човѣшкото тѣло е главата; подпредседательтъ — дробоветѣ; касиерътъ — секретарьтъ — е сърцето; членоветѣ на дружеството — това е стомахътъ, който се грижи за храненето на общия организъмъ. Единъ день цѣлото дружество, съ всичкитѣ свои служби, ще фалира, а ще останатъ само индивидитѣ.

 

Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ прави разбирания за великия животъ и за неговитѣ функции. Всѣки търси този животъ, подразбирамъ съзнателния, вънъ отъ себе си, а въ сѫщность той се намира въ самия него. Този животъ се храни, т. е. подържа се съ любовь. За да познаете, кой човѣкъ се храни съ любовь, първиятъ признакъ е този, че поне половината човѣчество го обичатъ. Който не се храни съ любовь, той отъ никого не е обичанъ. Всички обичатъ здравитѣ хора. Защо? Защото работятъ. Лѣкаритѣ пъкъ обичатъ болнитѣ хора, и то главно ония, които могатъ да плащатъ. Ако болниятъ е беденъ, той трѣбва нѣколко пѫти на редъ да вика лѣкаря, докато отиде въ дома му да го прегледа. Обаче, ако богатиятъ извика лѣкарь, последниятъ веднага ще отиде въ дома му. За да бѫде обичанъ отъ лѣкаря, болниятъ трѣбва скѫпо да плаща. За да се учи, невежиятъ трѣбва скѫпо да плаща. За да се простятъ грѣховетѣ на грѣшния, и той трѣбва скѫпо да плаща. За да се освободи отъ оковитѣ, затворникътъ трѣбва скѫпо да плаща. Като влѣзе въ затвора, богатиятъ лесно се освобождава. Едва една година минава, откакъ го осѫдили, и той — на този намаже колата, на онзи намаже колата, виждате, тъй се стекли условията, че го освободили отъ затвора. Какво станало, никой не знае. Умни сѫ богатитѣ хора! По-добре паритѣ си да затворятъ, отколкото тѣ да лежатъ въ затворъ. Ако нѣкой човѣкъ носи на гърба си чувалъ съ пари, а трѣбва да преплава морето, по-добре е да хвърли чувала съ паритѣ въ водата, а той да изплава на повърхностьта, отколкото да потъне въ водата. Заблуждаватъ се, хората когато мислятъ, че не може безъ пари. Азъ съмъ съгласенъ съ това само въ едно отношение, а именно: животътъ безъ пàри въ кръвьта не може. Вънъ отъ кръвьта, обаче, животътъ може безъ пари. Тази дума има три значения пàра, пара и пàри. Пàра е това, което движи локомотивитѣ. Тъй щото, и азъ съмъ съгласенъ съ васъ, че и безъ пари не може, и безъ пари не може и безъ пàра не може.

 

„Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ И наистина, храната е сѫществено нѣщо въ живота. Когато влѣзе въ организъма, тя се превръща на кръвь, на мисъль и на чувство. Безъ кръвь, безъ мисъль и безъ чувства, животътъ на земята не може да се прояви. Щомъ храната е сѫщественото въ живота, вие трѣбва да я превърнете въ хлѣбъ, т. е. въ пàра. Който превръща паритѣ въ пара, той е уменъ човѣкъ; който превръща пàрата въ пари, той е глупавъ човѣкъ, той умира съ паритѣ на гърба си.

 

Христосъ казва: „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Той е цененъ въ физиологическо отношение затова, че и въ яйцето още представя сформиранъ животъ. Животътъ въ яйцето очаква условия само да се излупи. Съ други думи казано: Докато пилето не се е излупило, първото условие за него е храната. То трѣбва да се храни въ яйцето. Щомъ се излупи, храната отъ яйцето изчезва. Щомъ храната изчезне, животътъ изгубва условия да се развива. Животътъ може да се развива дотогава, докато природата е вложила въ него условия да се развива. Значи, всички сѫщества на земята иматъ условия да живѣятъ, докато сѫществуватъ условия за животъ. Щомъ условията изчезнатъ, и животътъ се прекратява. При това положение, всички живи сѫщества трѣбва да минатъ въ друго състояние, за да може Първичната Майка да имъ даде нови условия за животъ, за развиване. Затова, именно, Христосъ казва: „Работете, докато е день!“ Това значи: работете, докато имате условия. Щомъ изгубите условията, колкото и да съжалявате, не можете да ги върнете.

 

„Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ За тази цель, всѣки трѣбва да се заеме да култивира живота си, да вѣрва, че въ него се криятъ всички възможности за реализиране на доброто. Обаче, човѣкъ трѣбва да се домогне до тѣзи възможности по единъ правиленъ начинъ. Ако избере неправилни методи, той нищо нѣма да постигне. За обяснение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Когато бѣше въ Египетъ, Мойсей се запозна съ египетската мѫдрость, придоби голѣмо знание. Той бѣше избранъ отъ Бога да освободи Израилския народъ отъ робството, въ което се намираше по това време. Обаче, при всичкото знание, съ което разполагаше, Мойсей избра единъ неправиленъ методъ: като видѣ, че единъ египтянинъ се подиграва съ единъ израилтянинъ, Мойсей се хвърли върху египтянина и го уби. За да не го уловятъ, той го зарови въ земята и избѣга. На другия день, Мойсей вижда, че двама израилтяни се биятъ помежду си. Тогава той каза: Да се биятъ египтянинъ съ израилтянинъ, разбирамъ; да се биятъ, обаче, двама израилтяни, това не разбирамъ. Той отиде да ги примирява. Тогава единъ отъ израилтянитѣ му каза: Какво искашъ? И мене ли искашъ да убиешъ като египтянина, когото вчера зарови въ пѣсъка? Като разбра, че съ видѣли престѫплението му, Мойсей се уплаши и избѣга въ пустинята, дето прекара цѣли 40 години да пасе овцетѣ. Тукъ той видѣ погрѣшката на своя методъ, а именно, насилието не изправя човѣка, нито го спасява. И наистина, мѫчно се решава такава задача. Не е лесно да се домогне човѣкъ до метода на любовьта.

 

Казвамъ: докато мисли, че съ убийство може да разрешава мѫчнотиитѣ и трудноститѣ на своя животъ, човѣкъ е на кривъ пѫть. Мѫчнотиитѣ не трѣбва да се убиватъ, но да се превръщатъ въ динамическа сила. Умниятъ човѣкъ съ разумностьта си превръща мѫчнотиитѣ си въ динамическа сила, която впрѣга на работа. Глупавиятъ, обаче, съ глупостьта си, вмѣсто да използува силата, която се крие въ мѫчнотиитѣ му, за работа, той повече ги усложнява. Отъ това, какъ човѣкъ се справя съ мѫчнотиитѣ си, се опредѣля неговата сила. Следователно, силата на човѣка седи въ неговото вѫтрешно знание, да може правилно да разрешава задачитѣ на своя животъ. Представете си, че нѣкой човѣкъ разполага съ голѣми богатства и знания, които, обаче, не може да приложи въ живота си, не може да използува тѣхната сила. Какво ще стане най-после съ неговото богатство и знание? Той ще ги изгуби и ще стане последенъ сиромахъ. И тогава, като сиромахъ, пакъ нѣма да разреши задачитѣ си. Значи, при това положение, нито богатството, нито сиромашията съ въ сила да разрешатъ въпроситѣ и задачитѣ на живота. Който разбира законитѣ, които управляватъ богатството и сиромашията, и може да ги използува като динамическа сила въ живота си, той ще се ползува разумно отъ тѣхъ. Въ това отношение, както богатството и сиромашията сѫ необходими за развиването на човѣка, такава необходимость представя и гладътъ. Гладътъ носи смърть, но ако правилно се използува, той е динамическа сила, която продължава живота на човѣка. Който може да гладува и знае, какъ да гладува, той продължава живота си. Всички добри, разумни и велики хора въ свѣта сѫ гладували, но глупавитѣ, неразумнитѣ хора никога не сѫ гладували. Като говоря за глада, азъ имамъ предъ видъ доброволно, съзнателно приетия гладъ. Който казва, че е гладувалъ много, той трѣбва да е разуменъ, добъръ човѣкъ. Който не е гладувалъ, той не може да говори за разумность; презъ цѣлия си животъ той е ялъ и пилъ, лѣгалъ и ставалъ, събличалъ се и се обличалъ, вследствие на което е дошълъ до положение на воденица, която знае само да дрънка. Какво може да разбере воденицата отъ дълбокия смисълъ на живота?

 

„Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ За кого? За разумния човѣкъ. Този животъ крие въ себе си вѫтрешни сили, вѫтрешни стремежи. Отъ живота излизатъ безброй издънки, едни отъ които сѫ човѣшкитѣ мисли, а други — човѣшкитѣ чувства. Който може правилно да използува своитѣ мисли и чувства, той ще може правилно да използува и живота. Велика наука е да знае човѣкъ да обработва своитѣ мисли и чувства. Че се явили въ човѣка една лоша мисъль, или едно лошо чувство, това още не е зло. Злото седи въ това, че човѣкъ не обработва тия свои мисли и чувства. Добро, благословение за човѣка е да знае, какъ да обработва своитѣ мисли и чувства и да ги прилага въ живота, както за своето благо, така и за благото на другитѣ. Ако не умѣе да обработва своитѣ лоши мисли, чувства и желания, човѣкъ ще се намѣри въ положение да търси начини, какъ да се справи съ тѣхъ. Често нѣкои хора попадатъ на методи изъ живота на индуситѣ, прилагатъ ги, но не получаватъ никакви резултати. Напримѣръ, като методъ за работа, индуситѣ казватъ: „Убий всѣко желание въ себе си!“ За индуситѣ, този методъ има смисълъ, но за западнитѣ народи, той остава съвършено безсмисленъ.

 

Следователно, когато се превеждатъ нѣкои книги, или нѣкои мисли отъ единъ на другъ езикъ, трѣбва да се разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Който не разбира вѫтрешния имъ смисълъ, той не превежда правилно. Напримѣръ, въ „Книгата на безмълвието,“ на санскритски езикъ е казано: Превърни всѣка противоположна мисълъ въ динамическа сила и я употрѣби за добро. Като не разбиратъ вѫтрешния смисълъ на тѣзи думи, преводчицитѣ казватъ: Убий въ себе си всички вълци и мечки! Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ избиватъ вълцитѣ и мечкитѣ вънъ отъ себе си, а оставатъ свободно вълцитѣ и мечкитѣ въ тѣхъ да се размножаватъ. Вълцитѣ и мечкитѣ съ въ самия човѣкъ, а не вънъ отъ него. Злото е вѫтре въ човѣка, а не вънъ отъ него. Злото е резултатъ на неразумния животъ на човѣка. Сега, да оставимъ настрана въпроса за злото. Има кой да съ справя съ злото, съ неразумностьта въ свѣта. Който е създалъ свѣта, Той има грижата за всичко. Нѣма защо хората да разрешаватъ въпроса, защо свѣтътъ е създаденъ така, а не иначе. Задачата на съвременнитѣ хора се заключава въ това, тѣ да разрешатъ своя животъ, да подобрятъ неговитѣ условия. И най-лошитѣ условия на живота си, човѣкъ може да подобри, а сѫщевременно и да използува за добро.

 

Сега ще приведа единъ примѣръ, който купихъ за три хиляди лева. Той представя цѣло съчинение и се заключава въ следното. Дохожда при мене единъ младежъ, който служи въ нѣкакво дружество, и ми казва: Господине, досега не вѣрвахъ въ нищо, но отскоро започна да се събужда въ мене малка вѣра. Азъ всѣкога съмъ билъ свободенъ въ мисъльта си. Като го наблюдавамъ, виждамъ, че той е готовъ да говори нѣща, които даже не сѫ били. Той продължи: Решихъ да туря край на живота си и дойдохъ при Васъ, да ви помоля да ме спасите по нѣкакъвъ начинъ. — Коя е причината за това решение? — Имамъ да давамъ три хиляди лева, но не мога да ги платя, нѣмамъ срѣдства. — Струва ли за три хиляди лева да туряшъ край на живота си? Какъ направи този дългъ? — Подписахъ една полица съ чуждо име, и ако ме уловятъ, ще ме държатъ отговоренъ. Ако пъкъ и възлюбената ми научи това, още по-зле за мене. — Ако ми дадете три хиляди лева, азъ и моята възлюбена ще ви станемъ роби. Казвамъ: не е въпросътъ въ това, ние не се нуждаемъ отъ роби, но ще му дадемъ три хиляди лева, за да спасимъ единъ животъ. Следъ това той трѣбва да води добъръ животъ, не заради мене, но за себе си.

 

Както виждате, има хора, които сѫ готови за три хиляди лева да се самоубиятъ. Каква стабилность има въ такива хора? Тѣ не сѫ готови да говорятъ истината, но лъжатъ, а следъ това искатъ да имъ се помогне. Този младъ човѣкъ ме гледа право въ очитѣ, лъже ме и сѫщевременно иска да ме убеди, че това, което говори, е истина.

 

Питамъ: кой човѣкъ, като се представя предъ лицето на Първичната Причина и не говори истината, може да се надѣва на нейното благословение? Не, каквото говори човѣкъ, то трѣбва да бѫде съгласно съ истината. Каквото обещае, трѣбва да го направи. Той трѣбва да бѫде честенъ, справедливъ, благороденъ въ постѫпкитѣ си, и то въ малкитѣ, а не въ голѣмитѣ. Единъ човѣкъ не може да носи товара на всички хора; той не може да обича всички хора; той не може да оправи цѣлия свѣтъ. Само великитѣ хора, само Синоветѣ Божии могатъ да обичатъ всички хора. Само Богъ може да обича всички живи сѫщества. Обикновениятъ човѣкъ, обаче, може да обича единъ, двама, трима, най-много десетина души. При това, неговата любовь, се раздава така, както свѣтлината се разпръсва. По-близкитѣ му се ползуватъ повече отъ неговата любовь, а по-далечнитѣ — по-малко. Сѫщото прави и свѣтлината: по-близкитѣ предмети по-силно се освѣтяватъ отъ нея, а по-далечнитѣ — по-слабо. Колкото по-близо е човѣкъ до плодоветѣ на нѣкое дърво, толкова по-прѣсни ще ги яде. Колкото е по-далечъ отъ дървото, толкова по-лоши плодове ще яде. Щомъ плодоветѣ минаватъ презъ нѣколко рѫце, докато стигнатъ до човѣка, тѣ изгубватъ своята първа свежесть, своята здравина и цвѣтъ. Сѫщото нѣщо може да се каже и за любовьта, и за живота. Когато нѣкой приема любовьта направо отъ приятеля си, напримѣръ, тя е по-силна; щомъ тази любовь минава презъ нѣколко души, докато стигне до него, тя вече е изгубила часть отъ своята сила, отъ своята свежесть и красота. Животътъ се подържа само чрезъ любовьта. Който не люби, той е осѫденъ на вѣчна смърть. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ смърть, предизвикана отъ безлюбие. Силата на любовьта е въ самия човѣкъ. Самъ за себе си, той е изворъ. Следователно, той не трѣбва да очаква на любовьта на хората. Който люби, той е разуменъ човѣкъ. И тогава, нѣма той да ходи при хората, но тѣ ще дохождатъ при него. При пресъхналитѣ чешми никой не отива; при течащитѣ чешми, обаче, всички хора се събиратъ. Хората се трупатъ около богатитѣ, а не около беднитѣ.

 

Казвате: унизително е положението на бедния, на просещия. — Не е ли по-унизително положението на онзи, който краде, лъже и убива? Какво по-страшно отъ това, да оберешъ човѣка и да легнешъ вечерь въ меко легло, завитъ съ коприненъ юрганъ? За предпочитане е да легне човѣкъ на камъкъ, като Якова, но да има спокойна съвесть, отколкото да спи на меко, топло легло, но съ смутена съвесть. Ако завиете единъ светия съ такъвъ юрганъ, той ще се разболѣе. Светията предпочита да спи на простъ, но чистъ отъ престѫпления козякъ, или на зелената трева, отколкото на меки легла, напоени отъ грѣхове и престѫпления. Тѣ предпочитатъ зелената трева, защото тя е Божие притежание. Тѣ съ дошли на Божията земя да работятъ и да живѣятъ и казватъ: Ние обичаме Бога, и щомъ сме дошли на Божията земя, ще спимъ върху нея. Земята не е на Наполеона, който искаше да завладѣе свѣта. Тя не е нито на Бисмарка, нито на Цезаря, които искаха да оправятъ свѣта. Какво остави Бисмаркъ на Германия? Дългове. Какво донесоха виднитѣ дипломати на Австрия? Разпокъсването ѝ. Какво донесоха виднитѣ дипломати на Русия? Опропастяването ѝ. Ще кажете, че сѫдбата на тия народи е била такава. — Съдба сѫществува за глупавитѣ, за обикновенитѣ хора, а за разумнитѣ, за великитѣ хора сѫществува Божи Промисълъ. За глупавия, за неразумния човѣкъ сѫществува карма, а за разумния — дихарма.

 

Ето защо, страданията и нещастията на съвременнитѣ хора трѣбва да се разглеждатъ като отклонения отъ разумния животъ, отъ законитѣ, които Първичната Причина е поставила въ живота. Следователно, страданията и нещастията иматъ за цель да върнатъ човѣка къмъ първичния животъ. Какъвъ е този животъ? Той е животъ на истинско знание, на вѣчна любовь и мъдрость. При това грамадно знание, при тази велика и необятна любовь, чрезъ които Богъ се изявява, ще бѫде смѣшно за съвременнитѣ хора, които казватъ, че служатъ на Бога, а правятъ малки, микроскопически добрини. Нѣкой направи едно малко добро, и всички вестници започватъ да пишатъ за него. Какво добро е това? Имената на голѣмитѣ благодетели на земята не сѫ записани въ Божествената книга. Въ Божествения свѣтъ такива благодеяния се равняватъ на нашитѣ стотинки. Когато преглеждате книгитѣ на невидимия свѣтъ, тукъ-таме, въ малки графи, ще срещнете имената на нѣколко само благодетели отъ земята, които сѫ внесли нѣколко стотинки. Тѣзи нѣколко стотинки въ невидимия свѣтъ се равняватъ на сто милиона наши пари. Само на сто души имената сѫ записани въ книгитѣ на Божествения свѣтъ. Кои сѫ тѣзи сто души? Които изведнъжъ, на цѣло сѫ дали по сто милиона лева за нѣкаква добра, разумна работа. Тѣзи сѫ истински благороднитѣ, знатнитѣ хора на земята, които сѫ правили материални добрини. Да даде сто милиона изведнъжъ и после отново да започне да печели за човѣчеството — ето идеалътъ, къмъ който всѣки човѣкъ трѣбва да се стреми въ живота си. Щомъ постигне този идеалъ, животътъ му ще се осмисли.

 

„Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ — Кой животъ? — Който сега живѣемъ. Който разбира формата, съдържанието и смисъла на този животъ, той ще разбере дълбокото значение на думитѣ, които Христосъ е вложилъ въ стиха: „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Земедѣлецътъ трѣбва да разбира своята нива; градинарьтъ трѣбва да разбира своята градина; учениятъ трѣбва да разбира своята наука; химикътъ трѣбва да разбира свойствата на елементитѣ; техникътъ трѣбва да разбира законитѣ на техниката; човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на своя организъмъ. Изобщо, всѣки човѣкъ трѣбва да разбира отъ науката, изкуството или занаята, съ който се занимава. Знаете ли, коя е отличителната чърта на човѣка? Отличителната чърта на човѣка е честностьта. Ако обикновениятъ човѣкъ иска да стане необикновенъ, той трѣбва да развие въ себе си честностьта. Въ отношенията си, въ взиманията и даванията си, той трѣбва да бѫде абсолютно честенъ, абсолютно изправенъ. Честни хора има много въ България, но азъ познавахъ единъ българинъ, който бѣше извънредно честенъ. Въ всички свои взимания и давания, той бѣше изправенъ до стотинка. Това не е дребнавость, но честность. Благородството въ човѣка пъкъ е морална чърта, която го свързва съ свѣтъ, по-високъ отъ физическия. На физическия свѣтъ човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ, а въ моралния свѣтъ, като душа — благороденъ. Благородството седи надъ честностьта. Благородниятъ е не само честенъ човѣкъ, но той остава всичко да замине отъ него. Той е готовъ на високи, благородни жертви. Сѫщевременно, човѣкъ трѣбва да бѫде и милостивъ. Значи, човѣкъ трѣбва да бѫде честенъ, благороденъ и милостивъ. Който има тѣзи три качества въ себе си, той ще бѫде носитель на свѣтлина, отъ която всички хора ще се ползуватъ.

 

Единъ день Буда срещналъ единъ беденъ човѣкъ на пѫтя си. Той го спрѣлъ, пригърналъ го, целуналъ го и започналъ да се разговаря съ него, Като гледали това, ученицитѣ се чудили, защо Учительтъ имъ обърналъ такова голѣмо внимание на този беденъ човѣкъ и Го запитали: Учителю, защо обръщашъ такова внимание на този човѣкъ? Буда имъ отговорилъ: Единъ день, въ моето далечно минало, азъ бѣхъ много гладенъ и се молихъ на Бога, но отъ гладъ едва се държахъ на краката си, вследствие на което не бихъ могълъ да свърша молитвата си, да направя връзка съ Първата Причина. Въ този моментъ, нѣкѫде изъ шубрѫцитѣ изкочи заекъ, който се хвърли въ огъня, да се опече заради мене. Азъ ядохъ отъ него. По този начинъ се укрепихъ и можахъ да свърша молитвата си, да се свържа съ Първата Причина. Този заекъ е днешниятъ браминъ, когото виждате предъ мене. Той се пожертвува заради мене.

 

Казвамъ: всѣки човѣкъ трѣбва да направи такова добро, такава жертва, която да го свърже съ Първата Причина. Това значи добро. Добро, което не свързва човѣка съ Първата Причина, не е истинско добро. Ако се свържатъ съ Първата Причина, всички хора ще живѣятъ помежду си тъй, както Богъ изисква отъ тѣхъ. Споредъ новото учение, само онзи може да ви обича, които, преди всичко, обича Бога. И тогава, ако отидете на гости при такъвъ човѣкъ, той нѣма да ви пита, колко време ще му гостувате, но ще ви приеме като свой братъ. Колкото време прекарате при него, всѣкога ще му бѫдете приятенъ. Това не значи, че така ще приемете и онзи, който иде въ дома ви да краде и лъже. Ако вълкъ влѣзе въ дома ви, ще го приемете ли като свой братъ? На вълка нѣма да направите нито баница, нито овца ще заколите, но първото нѣщо, което ще изисквате отъ него, е да изоре нивата ви. После, ще го заставите да пости, да се моли, да се изповѣда, колко овце е изялъ, да се разкае, да се самоотрече отъ лошитѣ си навици и т. н. И, ако той издържи на всички тия условия и ги изпълни, тогава ще го приемете като свой братъ, отдавна желанъ и очакванъ.

 

Значи, всичко, каквото човѣкъ прави, трѣбва да бѫде благо за самия него и за онзи, на когото го прави. Само така човѣкъ може да се повдигне. Сѫщиятъ законъ виждаме и въ растенията. Когато слънцето изпраща благата си, т. е. своята свѣтлина и топлина къмъ растенията, тѣ я възприематъ и благодарение на нея израстватъ, велики ставатъ.

 

Следователно, всички хора, които минаватъ за велики, за талантливи, трѣбва съ любовь да служатъ на Бога. Защо? Тѣ сѫ приели отъ Него блага, които сѫ ги повдигнали. Който пожелае да служи на Бога отъ любовь, въ него непременно ще се събуди известна дарба, или нѣкакъвъ малъкъ талантъ, който постепенно ще се разраства. Щомъ срещна човѣкъ съ нѣкакъвъ талантъ, азъ зная вече, кога и какъ е произлѣзълъ този талантъ въ него. Първиятъ плодъ на Духа е любовьта. Само любовьта носи въ себе си Божественитѣ дарби. Който работи съ любовь, той въ една година само може да се научи да свири, като нѣкой отъ виднитѣ цигулари. Въ една година само той може да напише толкова романи, колкото нѣкой отъ виднитѣ писатели може да напише въ 20 години. Като четете романитѣ на видни писатели, като наблюдавате живота, ще видите, че каквито способности и да се приписватъ на героитѣ имъ, тѣ още не сѫ решаващи фактори въ живота. Защо не сѫ такива фактори? Защото не се хранятъ още съ любовьта. Докато не се храни съ любовьта, човѣкъ не може да бѫде факторъ въ живота, не може да има никакво влияние въ свѣта. Ще кажатъ нѣкои, че Наполеонъ е билъ факторъ въ живота, понеже измѣнилъ лицето на Европа. Възможно е да е направилъ това, но посочете на едно конкретно благо, което Наполеонъ е внесълъ въ свѣта, и за което да е обезсмъртилъ името си. Сравнете Наполеона съ Христа и вижте, какво внесе Христосъ въ свѣта и какво — Наполеонъ. Христосъ свърза хората помежду имъ и ги застави да се обичатъ. Христосъ внесе любовьта въ свѣта — една основна идея въ живота. Наполеонъ внесе щеславието. Който иска да владѣе свѣта, той трѣбва да бѫде силенъ. Христосъ казва: „Само разумниятъ, само любещиятъ човѣкъ е силенъ.“ Такъвъ човѣкъ има власть, и всички му се подчиняватъ доброволно, както децата се подчиняватъ на майката, която се грижи за тѣхъ. Тѣ ходятъ около нея, допитватъ се за всичко, понеже тя желае тѣхното добро. Майката влага часть отъ своя животъ въ децата си, и когато тѣ растатъ, развиватъ се и учатъ, тя се радва, защото живѣе чрезъ тѣхъ. Сѫщо такова е положението на всѣки добъръ и великъ човѣкъ, който работи за благото на другитѣ. Трѣбва ли да се завижда на такъвъ човѣкъ? Радвайте се, че Богъ се изявява чрезъ него. Въ това отношение Мойсей имаше една добра чърта, а именно: когато му казваха, че много пророци има въ Израиль, той се радваше. Защо? Той искаше да каже, че желае всички пророци да служатъ на Бога отъ любовь, а не съ насилие.

 

„Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Всички хора трѣбва да разбератъ тази мисъль, за да се освободятъ отъ робството на храната, отъ робството на паритѣ, както и на външнитѣ условия. Не само обикновенитѣ хора, но и ученитѣ даже се влияятъ отъ временнитѣ условия на живота и казватъ: Безъ пари не може да се живѣе. Човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, да има пари, да се храни добре, ако иска да живѣе и да се развива правилно. Питамъ: колко пари сѫ нужни на човѣка, за да стане добъръ? Ако е въпросъ за пари, за жилища, човѣкъ може да има много такива, но тѣ не могатъ да го направятъ нито добъръ, нито ученъ. Казано е въ Писанието: „Въ дома на Отца моего много жилища има.“ Значи, на небето за всѣки човѣкъ е приготвено по-красиво жилище отъ това, което има на земята. Но сега, бѫдете доволни отъ тия, които имате на земята. „Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Затова, на всички съвременни хора по цѣлия свѣтъ казвамъ да не правятъ високи кѫщи, защото нѣма да мине много време, земната кора ще претърпи голѣми огъвания, и отъ тѣзи кѫщи нищо нѣма да остане. Всички високи кѫщи ще се съборятъ, камъкъ нѣма да остане отъ тѣхъ. Кѫщитѣ, които за въ бѫдеще се строятъ, трѣбва да бѫдатъ най-много единъ етажъ и половина високи и не много масивни, защото ще се разсипятъ. Иде време, когато земната кора ще се огъва, а заедно съ нея и вие ще се огъвате. Две години преди търновското земетресение дойде при мене една позната госпожа да ме пита, какъвъ съветъ ще ѝ дамъ за строежъ, искала да си строи кѫща. Азъ ѝ казахъ да почака известно време, да не бърза да си прави кѫща. Тя ме послуша и отложи строежа за неопредѣлено време. Наскоро следъ това стана земетресението въ Търново, отъ което много кѫщи пострадаха. Като мина земетресението окончателно, тя си построи нова кѫща, а сѫщевременно поправи старата си кѫща, която бѣше пострадала отъ земетресението. Ако не бѣше ме послушала, тя нѣмаше да има нито нова, нито стара кѫща. И дветѣ кѫщи щѣха да пострадатъ отъ земетресението.

 

Сега и на васъ казвамъ: не си правете високи, масивни кѫщи! Въ време на земетресение, за предпочитане сѫ низки, не толкова масивни кѫщи. Този съветъ се отнася до разумнитѣ хора, които сѫ готови да слушатъ, а за останалитѣ, които не искатъ да слушатъ, никакъвъ съветъ не давамъ, тѣ сѫ свободни да си правятъ кѫщи, каквито искатъ. Разумниятъ човѣкъ не трѣбва да насочва ума си къмъ материални блага, защото тѣ ще го спъватъ въ духовното му развитие. По-добре е човѣкъ да развива Божествената Любовь въ себе си, отколкото да придобива външни богатства. По-добре е човѣкъ да усилва разумностьта си, отколкото физическата сила. За обяснение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ.

 

Единъ адептъ на древностьта, нареченъ Елтамаръ, отишълъ единъ день въ една мѣстность, дето живѣли най-културнитѣ хора по това време. Той искалъ да помогне на тия хора, защото тъкмо при неговото пристигане, водата въ тази мѣстность се изгубила, и всички тамошни жители се измѫчвали отъ голѣма жажда, отъ суша и безводие. Адептътъ ги извикалъ при себе си и имъ казалъ да почакатъ малко, да се въорѫжатъ съ търпение, докато приложи своето знание. Той построилъ една хубава чешма, отъ която потекла чиста, студена вода. Като видѣли това, жителитѣ на тази мѣстность се завтекли къмъ чешмата, дето се явилъ голѣмъ споръ, кой отъ тѣхъ пръвъ да си налѣе вода. Жрецътъ на капището се приближилъ къмъ адепта и казалъ: Моля ти се, остави ме азъ пръвъ да налѣя вода и да я занеса на своитѣ богомолци, които ме чакатъ да свърша молитвата си. Адептътъ го запиталъ: Ако те оставя пръвъ да налѣешъ вода и занесешъ на своитѣ богомолци, ще станатъ ли по-добри? — Не зная, ще видимъ. — Тогава и азъ ще видя, да ти дамъ ли пръвъ да налѣешъ вода. Следъ това идва единъ учитель, спира се предъ чешмата и казва на адепта: Позволи ми азъ пръвъ да налѣя вода да занеса на ученицитѣ си да пиятъ отъ нея, и следъ това да продължа обучението си. — Ако ученицитѣ ти първи пиятъ вода, ще станатъ ли по-добри и разумни, ще могатъ ли по-добре да служатъ на Бога? — Не зная, нищо не мога да кажа. — Щомъ не знаешъ, и азъ се въздържамъ да дамъ първо на тебе вода. Започватъ едни следъ други да се изреждатъ всички ония, които иматъ свои обични, и да искатъ първи да взематъ вода. Адептътъ всички запитвалъ: Ако занесете на своитѣ обични първи да пиятъ отъ тази вода, ще станатъ ли по-добри и по-разумни? — Не знаемъ. — Щомъ не знаете, и азъ ще помисля, да ви дамъ ли първи да вземете отъ тази вода. Най-после пристига единъ генералъ и казва на адепта: Моля, дайте ми пѫть по-скоро да налѣя вода за войницитѣ си, защото ми предстои важно сражение. Ако не пиятъ вода, войницитѣ ми сѫ осѫдени на смърть. — Ако победите въ това сражение, какво благо ще допринесете на човѣчеството и на своя народъ? — Не зная, ще видимъ. — Тогава и азъ ще видя, да ви дамъ ли вода, или не. Следъ това адептътъ се обърналъ къмъ всички присѫтствуващи и казалъ: Нека свещеникътъ извика своитѣ богомолци тукъ, сами да пиятъ вода отъ чешмата, а не да имъ се носи на крака. Нека учительтъ доведе ученицитѣ си тукъ, сами да пиятъ вода отъ чешмата. Нека генералътъ доведе войницитѣ си тукъ, да пиятъ направо отъ чешмата. И започнали да дохождатъ на чешмата млади и стари, учени и прости да пиятъ отъ новата вода, да утоляватъ жаждата си. Като задоволили жаждата си, адептътъ се обърналъ къмъ всички съ следнитѣ думи: Ето, хиляди години вече, какъ вие пиете вода отъ тази чешма, но понеже се отклонихте отъ правия пѫть, забравихте Бога, извършихте редъ престѫпления, водата се изгуби. По Божия милость тя отново дойде, за да ви покаже, какво ви чака въ бѫдеще, ако не подобрите живота си и не се върнете въ правия пѫть. Ако не подобрите живота си, водата съвсемъ ще изчезне, а съ това ще се прекрати и вашиятъ животъ. Докато пиете вода отъ новия изворъ, никой нѣма да умре.

 

Сега ще направя сравнение между водата и вѣчния животъ. Водата представя живота. Затова, именно, мнозина казватъ: Животътъ е великъ изворъ. Казано е въ Иезекиилъ: Ако извърши престѫпление, праведниятъ прекъсва връзката си съ Бога. Ако извърши добро, грѣшникътъ се свързва съ Бога. Връзката съ Бога трѣбва да бѫде непреривна. Не е достатъчно човѣкъ само веднъжъ да повѣрва, или само веднъжъ да пие вода отъ Великия Изворъ на живота. Той трѣбва непреривно да черпи вода отъ Него, да се освежава. Ето, и Богъ постоянно работи. Той никога не спи. Въ този смисълъ, и ние трѣбва постоянно да работимъ, да бодърствуваме. Това е възможно за съзнанието на човѣка. Който служи на Бога, той е вещъ въ своитѣ прояви. Ако е лѣкарь, въ своята практика не ще има нито единъ смъртенъ случай. Ако лѣкарьтъ не служи на Бога, повечето отъ пациентитѣ му ще умиратъ. Съвременнитѣ хора казватъ, че лѣкарьтъ може да бѫде виденъ, знаменитъ, само следъ дългогодишна практика. Тѣ разбиратъ, че въ тази дългогодишна практика, той е правилъ много опити. Известно е, при това, на всички, че опититѣ могатъ да бѫдатъ сполучливи и несполучливи. Сѫщевременно тѣ казватъ, че за да бѫде добъръ, държавникътъ трѣбва да е направилъ редъ погрѣшки, за да може отъ тѣхъ да извлѣче поука и опитности. Питамъ: какво научиха българитѣ отъ многото войни въ своето минало? Изхарчиха милиони и милиарди. Какво още научиха? Станаха упорити, твърди, като кремъкъ, и развиха крайно критиченъ умъ. Всички войни, които българитѣ направиха, отъ началото на своето сѫществуване досега, се диктуваха отъ Сатурна, когото изпратиха да управлява България. Днесъ за днесъ единъ царь сѫществува въ България — Сатурнъ, който съ камшикъ я управлява. Най-размирниятъ центъръ въ цѣла Европа днесъ е Балканскиятъ полуостровъ. Понеже българитѣ сѫ твърди и упорити, невидимиятъ свѣтъ ги постави на огънь, да се смекчатъ малко. Българинътъ е много практиченъ. Като правихъ своитѣ научни изследвания върху тѣхъ, много учени българи ми казваха: Кажи ни, до какви резултати дойде въ своитѣ заключения, за да използуваме и ние тия данни? Казвамъ: 12 години ми сѫ нужни, за да събера тия данни; други 12 години, за да ги обработя и още 12 години, за да ги препиша. Тъй щото, следъ 36 години ще ви дамъ нѣкои данни — Дотогава ние ще измремъ. — Които останатъ живи, за тѣхъ ще бѫде.

 

И тъй, учението, което е вложено въ душитѣ на хората, се предава по цѣлия свѣтъ. Онѣзи пъкъ, които искатъ да бѫдатъ ученици, въ широкъ смисълъ на думата, трѣбва да прилагатъ това учение въ живота си. Днесъ има малко истински ученици, защото, като прилагатъ безразборно методитѣ на окултизъма, тѣ губятъ силитѣ си. Много отъ ученицитѣ на западъ си служатъ съ хипнотизъмъ, съ внушение, като подържатъ, че човѣкъ трѣбва да има силна воля, за да си служи съ тѣзи опити. Обаче, силната воля изисква разумность. Безъ разумность волята може да стане толкова твърда, че да поквари мозъка на човѣка. Вследствие на такава силна воля се явяватъ редъ отрицателни резултати. Религиознитѣ хора пъкъ, които възприеха Христовото учение по буква, се натъкнаха на много заблуждения. Тѣ казватъ, че хората трѣбва да бѫдатъ милостиви, да правятъ добрини. Когато иска да направи добро нѣкому, човѣкъ първо трѣбва да се обърне къмъ Бога, да запита, трѣбва ли да направи добро на този човѣкъ, или не трѣбва. И когато иска отъ другитѣ да му правятъ добро, той пакъ трѣбва първо да се обърне къмъ Бога, да запита, трѣбва ли да иска съдействието на другитѣ хора, или не. Ако му се отговори положително, тогава само той трѣбва да се обърне къмъ онзи, отъ когото иска съдействие, съ думитѣ: Братко, азъ имамъ добъръ занаятъ, затова те моля да ми дадешъ възможность да ти услужа въ нѣщо, за да изкарамъ днешната си прехрана. Азъ мога и да копая, и да ора, и поезии да пиша. — Добре, азъ имамъ дъщеря, която обича поезията. Какво стихотворение ще ѝ напишешъ? — Ще ѝ напиша нѣщо хубаво за слънцето, за любовьта. Следователно, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ и когато дава, и когато иска.

 

Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, но тѣ още не я разбиратъ. Тѣ на всѣка стѫпка се критикуватъ, обиждатъ и считатъ, че не сѫ достатъчно оценени. Питамъ: Кои учени, или кои велики хора, отъ памти — вѣка до днесъ, сѫ били оценени? Кой поетъ, кой философъ, кой ученъ досега е билъ оцененъ, почитанъ или уважаванъ, както трѣбва? Всички велики хора сѫ умрѣли, а тѣлата имъ сѫ изядени отъ червеи. Каква почитъ е тази? И следъ всичко това надъ гробоветѣ на тия велики хора сѫ съградени паметници. Тия хора може да сѫ велики, но не сѫ светни. Светиитѣ не се нуждаятъ отъ паметници. Въ една отъ своитѣ поезии, Ботевъ казва: „Не Ти, Боже, Който си на небесата, но Ти, Боже, Който си въ сърцата.“ — Щомъ Богъ е въ сърцата на хората, нека тия хора Го проявятъ, всички да видятъ, че наистина Богъ живѣе въ сърцата имъ. Богъ, Който живѣе въ сърцата на хората, трѣбва да бѫде силенъ: за три хиляди лева не трѣбва да се продава, за пари не трѣбва да се жени, нито да се самоубива. Той е господарь на положението, господарь на условията. Много отъ религиознитѣ хора, които минаватъ за Синове Божии, намѣсто да работятъ, да помагатъ на себе си и на ближнитѣ си, подаватъ рѫка и просятъ. Срамъ е за човѣка на 20 вѣкъ да се самоубива, да проси, да го осѫждатъ, да лежи въ затворъ и т. н. Срамъ е за тия хора да се гонятъ помежду си, че този вѣрва въ Бога, а онзи не вѣрва. Кой вѣрва днесъ въ Бога? Всички хора сѫ безвѣрници. Вѣрата изключва безвѣрието. Нѣкой казва, че вѣрва въ Бога. Който вѣрва въ Бога, той ще бѫде подложенъ на изпитъ. Какъ? Ще му кажатъ да продаде имането си, да го раздаде на сиромаси и да тръгне да проповѣдва. Този е единъ отъ начинитѣ за изпитване вѣрата на човѣка. Питамъ: колко души въ България сѫ готови да изпълнятъ тази заповѣдь? — Ами какво ще правимъ съ женитѣ и съ децата си? — И тѣ да дойдатъ съ васъ. — Кой ще ни храни тогава? — За това не мислете. Ще дойде день, когато ангелътъ ще похлопа на сърцето на всѣки човѣкъ и ще му каже: Ти знаешъ да свиришъ на цигулка. Вземи цигулката си и тръгни изъ свѣта, да свиришъ на хората, да имъ проповѣдвашъ. — Ами жена ми и децата ми? — Нека всѣки отъ тѣхъ вземе своя инструментъ, билъ той перо за писане, мотика, търнокопъ, лопати, и всички заедно тръгнете да проповѣдвате Словото Божие. Идете, дето Богъ ви праща. Това значи послушание.

 

Казвате: Какъ така ние, културнитѣ хора на 20 вѣкъ, да тръгнемъ отъ градъ въ градъ, или отъ село въ село да се опозоряваме? — Че вие сега сте опозорени. Но ако тръгнете да проповѣдвате за Бога, отъ положението, въ което се намирате сега, ще се повдигнете и светии ще станете. Ще работите за Великото въ свѣта, безъ да очаквате паметници да ви правятъ. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ честния, отъ благородния, отъ милостивия човѣкъ. Тѣ сѫ живи паметници, на които всѣки трѣбва да се кланя. По-добре е великиятъ скулпторъ да извае една статуя и да я продаде на нѣкой богатъ човѣкъ, отколкото да прави паметници и бюстове на велики хора и да ги излага по градинитѣ, по улицитѣ и площадитѣ. Въ дома на богатия човѣкъ статуята ще бѫде при добри условия, и кой какъ дойде въ кѫщата му, ще я гледа, ще ѝ се радва. И паритѣ, които скулпторътъ получи за тази статуя, ще бѫдатъ превърнати въ динамическа, въ животворна сила, съ която ще лѣкува хората.

 

„Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Всѣки художникъ, всѣки музикантъ, всѣки скулпторъ седи по-високо отъ своето произведение. Наука, изкуство, поезия, техника — всичко това трѣбва да се впрегне на работа, въ услуга на Бога, на Божия Духъ. Ще кажете, че съвременната наука казвала това-онова. Какво казва съвременната наука, това не е важно. Ако иска да се развива, тя трѣбва да бѫде въ услуга на Божествената наука. Съвременната наука е произведение на човѣшкия духъ; следователно, тя е наука на обикновения човѣкъ. Обаче, истински учени сѫ честнитѣ, благороднитѣ, милостивитѣ хора. Тѣ сѫ живитѣ паметници въ свѣта. Каквото кажатъ тѣзи хора, така е. Тѣхнитѣ твърдения не търпятъ критика. Дойде нѣкоя циганка, вземе рѫката на човѣка, гледа въ нея и гадае: Ти си много щастливъ човѣкъ. Ще се оженишъ за млада, красива, черноока мома. Колкото повече пари дадете на циганката, толкова повече ще гадае. Тази циганка не знае, че черноокитѣ хора създаватъ голѣми неприятности. Въ едно варненско село две циганки ходили отъ кѫща въ кѫща да врачуватъ. Единъ день тѣ отишли въ дома на една богата селянка, която имала само една дъщеря, искали да ѝ предскажатъ, кога и за кого ще се ожени. Дъщерята не била въ кѫщи. Майката имъ казала да влѣзатъ въ коридора, да почакатъ малко, докато дъщеря ѝ си дойде. Тѣ видѣли въ коридора единъ голѣмъ кошъ съ брашно. Едната циганка сграбчила богатата селянка и пъхнала главата ѝ въ коша съ брашното, а другата влѣзла въ стаитѣ да краде. Като взели, каквото имъ трѣбвало, първата отъ тѣхъ освободила домакинята, после и дветѣ заедно си отишли. Следъ малко дъщерята се върнала и, като видѣла главата на майка си цѣла побѣляла отъ брашно, разбрала, че сѫ дохождали циганки въ кѫщата имъ.

 

Ще кажете, че тази жена била много глупава, дето се оставила на циганкитѣ да си играятъ съ нея. Питамъ: нима вашитѣ глави не сѫ посипани съ брашно? Днесъ хората се безпокоятъ за най-малкитѣ нѣща и сѫ готови за нищо и никакво да се самоубиватъ. Цѣли деветь месеца вашитѣ майки сѫ ви носили въ утробитѣ си, а вие сте готови за единъ часъ да свършите съ живота си. Вие продавате живота си много евтино, само за три хиляди лева. Обаче, не знаете, че и най-голѣмитѣ ви мѫчнотии не струватъ даже и три хиляди лева.

 

„Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Въ живота се крие силата на човѣка. Да познаете Великия въ своитѣ мисли, чувства, действия, както и въ проявитѣ на своя духъ и на своята душа, това значи придобиване на сила, която животътъ съдържа въ себе си.

 

Сега, по случай Великъ-день, желая на всички да превърнете стария си животъ въ динамическа сила и да внесете въ него абсолютна честность, абсолютно благородство и милосърдие. Ако внесете тѣзи три качества въ душата си, вие ще придобиете онова вѫтрешно богатство, което представя идеалъ въ живота на всѣки човѣкъ. Само по този начинъ Божествениятъ свѣтъ ще се разкрие предъ васъ, съ всички свои възможности и богатства, съ всички свои складове отъ хранителни припаси. Тогава за всички ще има храна, всички ще бѫдатъ осигурени за вѣчни времена. Само така човѣшкиятъ свѣтъ ще се оправи. Външниятъ свѣтъ е оправенъ, но свѣтътъ на човѣка още не е оправенъ. Обаче, всѣки трѣбва да знае, че бѫдещата култура нѣма нищо общо съ старата. Както гѫсеницата нѣма нищо общо съ пеперудата, и както пеперудата нѣма нищо общо съ гѫсеницата, така и новиятъ животъ нѣма нищо общо съ стария. Време е вече хората да излѣзатъ отъ стария животъ. Обаче, докато се приготвятъ новитѣ условия на живота, хората ще се намѣрятъ предъ кръстопѫть, предъ дилема.

 

Като знаятъ това, Учителитѣ на човѣчеството предупреждаватъ хората, а специално своитѣ ученици, да бързатъ. Времето е скѫпо, деньтъ е равенъ на вѣкъ. Който може добре да използува времето, той ще придобие голѣми богатства. Бѫдещето е важно и велико. Работа се изисква отъ всички. Тази е единствената философия — никаква друга философия не може да ви помогне. Да мислите, че като се преродите, тогава ще работите, или че нѣкаква нова религия ще ви спаси — това сѫ празни работи. Освенъ работата, нищо друго не може да ви спаси. Освенъ вѣрата ви въ Божия Духъ и въ Божествената наука, нищо друго не може да ви спаси. Учете се отъ звездитѣ, вслушвайте се въ тѣхния шепотъ. Тѣ свѣтятъ и тихо нашепватъ: Радвайте се за възможноститѣ, които ние откриваме за васъ. Ще дойде день, когато ще се ползувате отъ тѣзи възможности. Тукъ се готвятъ мѣста за васъ. Ще кажете, че това сѫ залъгалки. — За предпочитане е човѣкъ да се залъгва, отколкото да се самоубива, както е намислилъ младиятъ човѣкъ, за когото ви говорихъ. — Ами ако следъ получаване на паритѣ пакъ се самоубие? — Не, щомъ получи паритѣ, той нѣма да се самоубие. Въ такъвъ случай, за предпочитане е по-малкото зло предъ по-голѣмото. Да служишъ на истината, това е най-малкото зло, което може да сполети човѣка. Да се отклонишъ отъ истината, това е най-голѣмото зло, което може да сполети човѣка. Сега ще дамъ нѣколко важни максими за живота. Тѣ сѫ следнитѣ: животътъ изключва смъртьта; истината изключва лъжата; мѫдростьта, която носи свѣтлина и знание, изключва тъмнината и невежеството; правдата изключва всѣкаква неправда; милосърдието изключва насилието. Който се води по тѣзи максими, той ще се ползува отъ великитѣ блага и богатства на живота, той ще бѫде новиятъ човѣкъ, носитель на новата култура.

 

„Животътъ е по-драгоцененъ отъ храната.“ Кой животъ е по-драгоцененъ отъ храната? Който ни е даденъ отъ Бога. Този животъ струва повече, отколкото благата, които земята може да ни даде. И Христосъ говори за този съзнателенъ животъ.

 

Сега, поздравявамъ всички съ Възкресение Христово, като ви пожелавамъ да възкръснете, безъ да става нужда да се повтарятъ поздравления, като тия въ Чирпанъ. Пожелавамъ ви Богъ да ви проговори, но не чрезъ езика на чирпанското земетресение. Ще дойде день, когато въ свѣта ще стане такова земетресение, отъ което главитѣ на хората ще побѣлѣятъ. Главитѣ имъ ще побѣлѣятъ, но сърцата и умоветѣ имъ моментално ще се отворятъ. Тогава всички хора ще излѣзатъ подъ открито небе, подъ небето на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость и на Божията Истина. Тогава всички хора единодушно ще отправятъ своята благодарствена молитва къмъ Бога за всички добрини, които Той имъ е направилъ отъ създаването на свѣта до сега.

 

31. Беседа отъ Учителя, държана на 15 априлъ, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt