Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1928_04_08 Ще хвърля мрежата

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 23 февруари 2017 - 10:14

От томчето "Синове на възкресението"
Сила и живот, X серия, т.3,(1928),
Издание 1934 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Ще хвърля мрежата.

 

„По твоята речь ще хвърля мрежата!

 Лука 5:5.

 

Щастието и несполукитѣ съ две фази въ живота на човѣка. Щастието е постижимо, и затова всѣки се стреми къмъ него. То представя единъ отъ великитѣ импулси на човѣшката душа. Щастливъ може да бѫде само онзи, който има истинско знание. Мнозина могатъ да се противопоставятъ на това съ думитѣ на Соломона: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“ Тѣ искатъ да кажатъ, че Соломонъ, който ималъ всичкото знание на свѣта, пакъ е счелъ всичко за суета. — Соломонъ не е авторитетъ. Той не може да бѫде авторитетъ, защото е смъртенъ. И той умрѣ, както умрѣха много велики хора на миналото.

 

Съвременнитѣ хора спорятъ върху въпроса, постижимо ли е щастието, или не. Щастието сѫществува въ свѣта. Има хора, които постоянно живѣятъ въ щастие; има хора, които постоянно живѣятъ въ несполуки. Ако питате, защо е така, ще ви отговоря по следния начинъ: Причината, поради която едни хора живѣятъ постоянно въ щастие, е тѣхната безсмъртность. Тѣ съ придобили безсмъртието. Другитѣ, които живѣятъ въ постоянни несполуки, сѫ смъртни. Първитѣ се раждатъ, за да не умиратъ. Вторитѣ се раждатъ, за да умиратъ. Който се е родилъ, за да умре, каквото и да прави, несполукитѣ ще вървятъ следъ него като сѣнки. Колкото и да уважаватъ хората такъвъ човѣкъ, щомъ умре, той губи вече всичкото имъ уважение. Ние виждаме, какъ Симонъ — Петъръ, съ изкуството си на рибарь, цѣла нощь е хвърлялъ мрежата си да лови риба, но нищо не уловилъ. Рибитѣ представятъ щастието, което Петъръ искалъ да улови, но не могълъ. Цѣла нощь хвърлялъ мрежата си да го улови, но не успѣлъ. Така правятъ и българскитѣ малджии. Съ години наредъ тѣ търсятъ нѣкѫде заровено имане, но не могатъ да го намѣрятъ. Интересни съ тѣзи малджии. Достатъчно е да чуятъ, че нѣкѫде има заровено имане, за да отидатъ тамъ да копаятъ, Тѣ копаятъ, ровятъ, заравятъ, но нищо не намиратъ. И въ края на краищата, тѣ пакъ не се обезсърдчаватъ. Тѣ изпадатъ до голѣмо суевѣрие, лековѣрие, и все вѣрватъ, че ще намѣрятъ това, което търсятъ. Нѣкои хора сѫ успѣли да намѣрятъ заровено имане, но всички не могатъ да успѣятъ.

 

Ние подържаме, че всичко въ живота е постижимо, но при съвсемъ други условия отъ сегашнитѣ. За да се постигнатъ добритѣ желания на човѣка, за да се реализиратъ стремежитѣ на неговата душа, изисква се новъ животъ, нова наука, нови методи за работа. Обаче, азъ не считамъ, че несполукитѣ сѫ нѣкакво зло за човѣка. И въ несполукитѣ има поне малко щастие. Въ единъ свой разказъ, заимствуванъ отъ индуския животъ, Толстой, съ свои думи, разправя, какъ несполукитѣ следватъ човѣка, както сѣнката му върви следъ него. Въ този разказъ се разправя за единъ ученъ, който тръгналъ по свѣта да прави научни изследвания, съ цель да открие нѣщо, съ което да подобри положението на човѣчеството. Обаче, единъ бикъ попадналъ въ следитѣ на този ученъ и започналъ да го преследва. Бикътъ ни най-малко не искалъ да знае, че този ученъ тръгналъ да прави нѣкакви научни изследвания и, на общо основание, почналъ да го гони. Учениятъ се принудилъ да бѣга: той напредъ, бикътъ следъ него. Озърталъ се натукъ-натамъ, докато видѣлъ най-после на пѫтя си единъ сухъ кладенецъ, а въ кладенеца шубръки. Бързо се хваналъ за шубръкитѣ и увисналъ надолу. Следъ това стѫпилъ съ краката си на единъ малъкъ камъкъ и така останалъ въ кладенеца, докато бикътъ си отиде. Но бикътъ седѣлъ отгоре и очаквалъ учения да излѣзе вънъ. Той му казвалъ: Смѣй само да излѣзешъ оттукъ! Ще се разговоря съ тебе по особенъ начинъ. Учениятъ му казвалъ: Ти не мислишъ ли, че препятствувашъ на моитѣ научни изследвания? Не мислишъ ли, че въ кладенеца нищо не мога да науча? — Това не ме интересува — отговорилъ бикътъ. Както седѣлъ, по листата на шубръкитѣ, учениятъ видѣлъ капчици медъ. При всичкото си нещастие, той се зарадвалъ и започналъ да ближе меда по листата. Доволенъ, че поне отъ гладъ нѣма да умре, изведнъжъ забелѣзалъ, че две мишки гризѣли клончетата на шубръкитѣ, за които той се държалъ. Като се размислилъ за положението си, новъ ужасъ го обхваналъ; ако мишкитѣ успѣятъ да прегризатъ клончетата на шубръкитѣ, той ще падне на дъното на кладенеца, дето забелѣзалъ, че го дебне змей съ отворена уста.

 

Такова е положението на всѣки човѣкъ, който е дошълъ на земята да умре. Такова е положението на смъртния: отначало бикъ го гони. Той успѣва да се скрие въ кладенецъ, да се улови за шубръкитѣ въ кладенеца. По листата на шубръкитѣ вижда капчици медъ и се радва, че нѣма да умре отъ гладъ. Но после изкачатъ отнѣкѫде две мишки, които идватъ да прегризятъ клончетата, за които той се е хваналъ и виси. И най-после, когато достига крайния предѣлъ на своя животъ, той вижда, че долу го чака змей съ отворена уста. — Въ младинитѣ си, хората виждатъ само бика надъ главитѣ си и сѫ недоволни, че не могатъ да проявятъ юначеството си. Бикътъ, кладенецътъ, змеятъ представятъ неблагоприятнитѣ условия на живота.

 

Ще ви приведа още единъ примѣръ изъ живота на хората, който говори за неблагоприятнитѣ условия, въ които тѣ често попадатъ. Единъ български сѫдия отивалъ единъ день да прави нѣкѫде огледъ. Трѣбвало да мине презъ една гора. Това се случило презъ единъ зименъ, студенъ день, когато земята била покрита съ снѣгъ. По пѫтя го настигнала глутница вълци. Той хукналъ да бѣга и едва успѣлъ да се качи на една голѣма круша: мислилъ, че така ще надхитри вълцитѣ. Като го видятъ на дървото, тѣ ще обиколятъ единъ-два пѫти около него и ще се разбѣгатъ. Обаче, не излѣзло, както мислилъ. Вълцитѣ налягали около дървото, и така прекарали цѣлата нощь. Сѫдията се принудилъ да прекара нощьта на дървото, дето почти замръзналъ. На сутриньта вълцитѣ се разбѣгали, и следъ това дошли хора отъ близкото село да го спасятъ. Тѣ едва могли да разтворятъ вкоченясалитѣ му рѫце, съ които билъ заловенъ за клонищата на дървото, за да го свалятъ на земята и спасятъ отъ явна смърть. Това е едно изключително събитие въ живота на човѣка, което почти изглежда като анекдотъ.

 

Ще приведа още единъ подобенъ примѣръ. Единъ младъ виртуозъ, но беденъ, неизвестенъ още на свѣта, тръгналъ съ своята цигулка да дава концерти. Като пѫтувалъ отъ градъ въ градъ, и отъ село въ село, трѣбвало единъ студенъ зименъ день да мине презъ една гѫста гора самъ, от никого не придружаванъ. Дебелъ снѣгъ покривалъ земята. Както вървѣлъ, отъ гората нѣкѫде излѣзли нѣколко вълка и го последвали. Като се видѣлъ въ това положение, той разбралъ, какво го очаква и си казалъ: И така смъртьта ме дебне, но поне ще извадя цигулката си да посвиря. Започналъ да свири и да върви. И вълцитѣ вървѣли следъ него. Наблизо въ гората селяни сѣкли дърва. Като чули, че нѣкой свири, тѣ се отправили по посока на звуковетѣ и видѣли младия цигуларь, следванъ отъ нѣколко вълка. По този начинъ, тѣ го спасили отъ дебнещата го смърть. Какво показватъ тѣзи примѣри? Отъ тѣзи примѣри се вижда, че и при най-неблагоприятнитѣ, и при най-нещастнитѣ случаи въ живота на човѣка, все пакъ ще дойде отнѣкѫде свѣтлина, все ще дойде отнѣкѫде спасение.

 

„Но по твоята речь ще хвърля мрежата.“ Когато първиятъ пѫть хвърли мрежата си, Петъръ нищо не улови; следъ думитѣ на Христа, той отново хвърли мрежата и улови толкова много риби, че мрежата се кѫсаше отъ тежестьта имъ. И напълниха две ладии съ риба. Ще кажете, че вие не се интересувате отъ това, колко ладии били пълни съ риба. Много рибари има, на които ладиитѣ сѫ пълни съ риба. Какво отъ това? Какво щастие могатъ да донесатъ тия риби на човѣчеството? Колко пѫти по две ладии сѫ пълнили хората съ риба отъ две хиляди години насамъ? Ако погледнете презъ очитѣ на вегетарианцитѣ, това ловене на риба дори не е много похвално. Тѣ ще кажатъ: Какъ е възможно, великъ Учитель, дошълъ на земята да спасява хората, да помага на ученицитѣ си въ ловене на риба? Отъ това ще възникне цѣлъ споръ, дали трѣбва хората да ловятъ риба, или не трѣбва. Обаче, какъвто споръ и да се води, хората ловятъ риби и ги ядатъ. — Ама хората трѣбва да бѫдатъ вегетарианци, да не ядатъ риба и месо.— Това е другъ въпросъ. Засега и месоядството сѫществува, и вегетарианството има право да сѫществува. И двата вида хранене иматъ свои психологически причини, които оправдаватъ тѣхното право за сѫществуване. Онѣзи, които се занимаватъ съ научната страна на тѣзи въпроси, знаятъ, какво е било устройството на човѣка отъ най-раннитѣ времена досега — какви сѫ били зѫбитѣ, какъвъ е билъ стомахътъ на всички животни — месоядни, тревопасни и плодоядни, като стигнете най-после и до човѣка. Това, обаче, се отнася до външната страна на живота.

 

Сега, да дойдемъ до щастието, или сполукитѣ на живота. Щастието представя идеалния изразъ на живота. Подъ думата „щастие,“ ние не разбираме онова мимолѣтно щастие — нѣкой да ти свири, а ти цѣла нощь да играешъ. Истинското щастие подразбира онова състояние, при което умътъ, сърцето и волята на човѣка сѫ въ пълна хармония. При това положение, човѣкъ е напълно доволенъ, както отъ своя животъ, така и отъ окрѫжаващата срѣда. Това е специфично състояние. Щастливиятъ човѣкъ не е въ разрѣзъ съ живота. Той не се смущава отъ противоречията въ живота, или по-право, противоречия за него не сѫществуватъ. Всички хора се стремятъ къмъ това щастие. Този пѫть на щастието се намира най-мѫчно. Защо? По единствената причина, че хората искатъ да придобиятъ своето щастие по физически начинъ. Напримѣръ, слушате нѣкой да казва: Да съмъ богатъ човѣкъ! — Богатството, обаче, не е щастие, то е условие за придобиване на щастието. — Да съмъ силенъ човѣкъ! — Щастието не седи и въ силата. Силата е само условие за придобиване на щастието. Силата е външенъ процесъ. — Да съмъ ученъ човѣкъ! — Щастието не седи и въ ученостьта на човѣка. Ученостьта е външенъ процесъ, едно отъ условията за придобиване на щастието. Щастието е великъ законъ, за постигането на който човѣшката душа трѣбва да се съедини съ Първичната Причина, отъ Която е излѣзла.

 

Какво представя нещастието? Какво представятъ несполукитѣ въ живота? Това, което наричаме нещастия, несполуки, не сѫ нищо друго, освенъ утайки, накопления въ, човѣшкия организъмъ. Отъ хиляди години насамъ, съ своя лошъ животъ, съ своитѣ лоши мисли и чувства, човѣкъ е натрупалъ въ организъма си известни утайки, които днесъ създаватъ неговото нещастие и несполуки. Тежко на онзи, който попадне въ тия утайки! Съвременнитѣ хора наричатъ това наследственость. Напримѣръ, нѣкой е наследилъ лоши навици отъ баща си, или отъ майка си, като кражба, лъжа, подлость, пиянство и т. н. Това сѫ утайки отъ лошитѣ мисли не само на едно поколѣние, но на хиляди поколѣния преди него. Щастието, обаче, има съвсемъ другъ произходъ. Нещастието и несполукитѣ сѫ образувани въ време и пространство, а щастието и сполукитѣ — извънъ времето и пространството. Следователно, произходътъ на щастието е отъ далечното минало и представя вѫтрешенъ процесъ на битието. Писанието казва: „Дето е Духътъ Божи, тамъ е щастието.“ Въ този смисълъ, казвамъ: щастливъ може да бѫде само онзи, който е въ съприкосновение съ сѫщество, по-разумно отъ самия него. Който е въ съприкосновение съ сѫщество, което седи по-долу отъ него, той е въ несполукитѣ на живота. Това сѫщество изисква само да му се слугува. Вие можете да приведете редъ доказателства отъ живота, че на физическия свѣтъ господаритѣ каратъ слугитѣ си да работятъ. — Каквото и да говорите, трѣбва да знаете, че тѣзи господари сѫ смъртни сѫщества. Истински господари сѫ ония сѫщества, които седатъ по-високо отъ човѣка, и въ душата на които цари доброта, истина и любовь. Ние ги наричаме сѫщества на любовьта, сѫщества, въ които живѣе Светия Божи Духъ, сѫщества, отъ които излиза благото за човѣка. Тия сѫщества се стремятъ да направятъ другитѣ щастливи като себе си. Богатитѣ хора на земята нѣматъ желание да направятъ другитѣ хора богати като себе си. Въ това отношение сиромаситѣ сѫ по-щедри. Сиромахътъ е готовъ да раздаде сиромашията си на всички около себе си. Когато е сиромахъ, човѣкъ отваря  душата си и е готовъ на всичко. Той казва: Да съмъ богатъ, и църкви ще правя, и училища ще правя, и на бедни ще давамъ, и на болни ще помагамъ. Щомъ се обърне този листъ, и стане богатъ, той прави това, което не е мислилъ като сиромахъ. Тамъ е нещастието на хората, че като сиромаси говорятъ едно, а като богати вършатъ друго. Сиромаситѣ пишатъ история, какъ трѣбва да живѣятъ хората, а богатитѣ не работятъ, не живѣятъ споредъ тази история. И ако свѣтътъ днесъ не задоволява хората, това се дължи на богатитѣ, които не живѣятъ тъй както сѫ говорили едно време, като сиромаси, и не работятъ. Спорътъ между богати и сиромаси се заключава въ това, че и еднитѣ, и другитѣ не знаятъ, какво е тѣхното предназначение като сѫщества, дошли на земята. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае своето предназначение.

 

Следователно, всѣка клетка отъ човѣшкия организъмъ трѣбва да знае своето предназначение: клетката, която е въ мозъка, трѣбва да знае, че нейното предназначение е да мисли; клетката, която е въ бѣлитѣ дробове, трѣбва да знае, че предназначението ѝ е да диша, да поема въздухъ; тази, която е въ стомаха, трѣбва да знае, че нейното предназначение е да мели храната, да разбира законитѣ на храносмилането, но не и законитѣ на мисъльта. Нѣма защо да се занимава тя съ тази висша философия, съ която се занимава клетката въ мозъка. На сѫщото основание, и човѣкъ трѣбва да знае, на кое мѣсто се намира той въ Висшия Божественъ организъмъ, като клетка — дали въ мозъка, въ бѣлитѣ дробове, или въ стомаха. Това сѫ три различни функции. Ако човѣкъ живѣе въ умствения свѣтъ, въпроситѣ тамъ се разрешаватъ по единъ начинъ; ако живѣе въ свѣта на бѣлитѣ дробове, тамъ въпроситѣ се разрешаватъ по другъ начинъ; и най-после, ако живѣе въ стомаха, тамъ въпроситѣ се разрешаватъ по трети начинъ. Тия три свѣта заедно представятъ единъ свѣтъ.

 

„По твоята речь ще хвърля мрежата.“ Апостолъ Петъръ се намира на физическия свѣтъ, въ третата категория. Въ древностьта индуситѣ сѫ имали три философии за живота: първата философия подразбира постигане на щастието чрезъ усилия, чрезъ волята; втората философия — чрезъ сърцето, а третата — чрезъ ума. Това сѫ три специфични пѫтища за постигане на щастието. Обаче, и досега, нито по единъ отъ тия пѫтища индуситѣ не сѫ постигнали щастието. Въ своитѣ усилия да разрешатъ този въпросъ, тѣ сѫ разрешили редъ органически въпроси, но главния въпросъ — щастието — и до днесъ още не сѫ го разрешили. Ето защо, тѣ очакватъ вече да дойде нѣкой отвънъ, да имъ покаже, какъ да постигнатъ щастието. Тѣ сѫ дошли до една точка и очакватъ нѣкой да имъ помогне въ разрешаването на този въпросъ.

 

Думата „щастие“ трѣбва да се разработи, т. е. да се освободи отъ своя материаленъ характеръ, отъ своитѣ ограничения. Ето какво се разбира подъ думата освобождаване. Когато едно млѣкопитаеще, надарено съ известна интелигентность, си изработи здраво тѣло, то е щастливо отъ своето положение. Обаче, тази изработка, това тѣло по никой начинъ не трѣбва да съблазни окрѫжаващитѣ, че и тѣ да пожелаятъ неговото богатство. Питамъ: при сегашнитѣ условия, кой господарь не се съблазнява отъ своята красива кокошка, или отъ своето красиво агънце? Има нѣщо въ тия красиви животни, което съблазнява тѣхния господарь. Съблазъньта лишава тия сѫщества отъ тѣхното щастие.

 

И тъй, това, което се отнася до животнитѣ, се отнася и до живота на хората, които, по сѫщия законъ си причиняватъ едни-други нещастия. Напримѣръ, ако проследите психологията на българитѣ, както и тази на останалитѣ народи, малко хора ще срещнете, които да сѫ доволни отъ щастието на другитѣ. На тѣхъ всѣко щастие се вижда анормално, и тѣ ще подложатъ щастливия човѣкъ на изпитания, да провѣрятъ неговото търпение, неговата вѣра и любовь, неговото милосърдие. Напримѣръ, ще дойде нѣкой да иска пари на заемъ отъ него нѣколко пѫти наредъ и, ако най-после той излѣзе отъ нетърпение, веднага ще му се каже: Азъ мислѣхъ, че ти си отъ търпеливитѣ хора, но и ти си ималъ слабости, като всички други. Божествениятъ законъ не позволява на никого да изкушава своя ближенъ. Когато Христосъ прекара 40 деня въ пустинята, при Него се яви изкусительтъ, който познаваше тайнитѣ науки и Му каза: „Ако, наистина, си Синъ Божи, дошълъ да повдигнешъ човѣчеството, ти трѣбва да знаешъ основния законъ, чрезъ който да превърнешъ тия камъни въ хлѣбъ.“ Христосъ му отговори: „Щастието не се заключава само въ този хлѣбъ. Всички хора, които сѫ яли отъ хлѣба, произлѣзълъ отъ камънитѣ, сѫ умрѣли; но всички ония, които сѫ се хранили съ Словото Божие, и до днесъ сѫ живи.“ Следъ това изкусительтъ качи Христа на храма и Му каза: „Ако си Синъ Божи, хвърли се отъ този храмъ. Защото, знаешъ, че е писано: „На рѫце ще те повдигатъ, да не препънешъ въ камъкъ ногата си.“ Христосъ му отговори: Въпросътъ за хвъркането, за спущане отгоре, отдавна е разрешенъ отъ птицитѣ. Всѣка птица се спуща отъ високо, безъ да счупи краката си. Нѣкой казва: Направи едно голѣмо предприятие. — Ако си птица, можешъ да направишъ едно голѣмо предприятие, да скочишъ отъ високо. Но ако си човѣкъ и направишъ такова предприятие, както птицата, това е рискъ. Затова е казано: „Да не изкушавашъ Господа Бога моего.“ Въ какво седи изкушаването? Поставятъ нѣкой човѣкъ на високо и го каратъ да скочи оттамъ. Обаче, Христосъ казва: „Не скачай отъ високо, понеже този въпросъ е разрешенъ отъ птицитѣ.“ Това, което египтянитѣ разрешиха чрезъ своята философия за странствуването на човѣшкия духъ, е влизане, а не скачане. Не е въпросътъ за скачане сега, но Христосъ каза на изкусителя: „Да не изкушавашъ Господа Бога твоего.“ Най-после изкусительтъ му казалъ: „Ако ми се поклонишъ, ще ти дамъ всички царства, които виждашъ предъ себе си.“ Христосъ му отговорилъ: „Махни се оттукъ, сатана!“ Подъ думата „махни се,“ се разбира, че човѣкъ трѣбва да пожертвува всичко само за Бога и само на Него да се поклони. Не може човѣкъ да предпочете славата на хората предъ славата Божия.

 

И тъй, щастието, което хората желаятъ, може да се придобие отъ всички разумни сѫщества, отъ всички вѣрващи. Онѣзи, които търсятъ Бога, трѣбва да знаятъ, че тѣ не могатъ да Го намѣрятъ, докато сѫ смъртни. Смъртьта е свързана съ плътьта, съ закона на умирането, на раждането и на прераждането. Смъртьта е свързана съ закона на постояннитѣ промѣни, който държи човѣка далечъ отъ Първичната Причина, Която носи неговото щастие. Ако човѣкъ, който носи въ себе си щастието, влѣзе между обикновенитѣ хора, той ще превърне тѣхния животъ въ райска градина. Голѣмо е влиянието на щастливия човѣкъ. Преди години, въ Америка се случило нѣщо особено, което ми разправяше единъ познатъ свещеникъ. Цѣли гори тамъ били атакувани отъ особенъ родъ гѫсеници, които въ кратко време ги изсушавали. Американцитѣ се принудили да полѣятъ тия гори съ газь и да ги запалятъ. Така изгорѣли тѣзи гори и се превърнали въ пепелища. Какво било очудването имъ, когато непосрѣдствено до тия гори се зеленѣела една малка мѣстность. Тѣ се чудили, коя е причината, че тази мѣстность е останала запазена отъ нападането на гѫсеницитѣ. И какво намѣрили? Въ тази мѣстность имало много мравуняци, които изяждали гѫсеницитѣ, и по този начинъ я запазили отъ тѣхъ. Тѣзи мравки били стражари на тази мѣстность. Това показва, че и въ човѣка има известенъ родъ сили, които могатъ да го запазятъ отъ външнитѣ нападения, и по този начинъ да осигурятъ неговото благосъстояние.

 

Питамъ: коя сила е въ състояние да запази човѣка отъ външното зло и да осигури щастието му? Добродетельта е първиятъ елементъ, първата сила въ човѣка, която му помага да добие щастието. Като не разбиратъ тази сила, мнозина казватъ, че не струва човѣкъ да бѫде добъръ. Тѣ иматъ криво, изопачено понятие за добродетельта. Тѣ мислятъ, че добриятъ човѣкъ е малодушенъ, неразуменъ, неинтелигентенъ и т. н. Не, човѣшкото щастие трѣбва да започне съ доброто, въ широкъ смисълъ на думата, а не съ външното положение на човѣка да се представя добъръ. Крайѫгълниятъ камъкъ на живота е доброто, добродетельта. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ доброто и да не се страхува отъ хората. Вѣра се изисква отъ всички хора. Казвате на нѣкого: Следъ като си повѣрвалъ, имашъ ли щастие? Или, следъ като си повѣрвалъ, станалъ ли си по-добъръ? Такива и редъ още въпроси се задаватъ между съвременнитѣ хора, но съ това задачитѣ на живота не се разрешаватъ. Ако е въпросъ за доброта, азъ зная, при какви условия човѣкъ може да бѫде добъръ. Едно е важно: да се създаде връзка между Първичната Причина и човѣка. Всѣки може да направи опитъ, да види, дали има връзка съ Първичната Причина. Често Първичната Причина може да заеме по отношение на насъ такова поведение, като че отъ нищо не се интересува — дали правимъ добро, или зло, тя остава чужда къмъ насъ. Това е външно, привидно отношение. Има случаи, обаче, когато това отношение не е привидно, и тогава, каквото и да вършимъ, нашитѣ постѫпки сѫ осѫдени на вѣчно разрушаване. Затова, именно, Христосъ е казалъ: „Всѣко дърво, което Отецъ ми не е насадилъ, ще се изкорени.“ Ще дойдатъ външни условия — бури, вѣтрове, гѫсеници, които ще го изкоренятъ. „Всѣко дърво, което Отецъ ми е насадилъ, ще расте, ще се развива и плодове ще даде.“ Ако искате да опитате този законъ, можете да насадите плодни дървета и да видите, какви резултати ще имате. Направете този опитъ много пѫти, 99 пѫти най-малко, за да се увѣрите въ неговитѣ резултати. Може да правите опити съ ябълки, съ круши и съ други плодове. Ябълката е щестлавна, тя обича похвалитѣ. Чувствата въ нея сѫ силно развити. Крушата пъкъ е повече интелектуална. Когато имате добро разположение на ума си и отидете при нѣкоя круша, вие ще влѣзете въ връзка съ нея и ще можете да се разговаряте помежду си. Ако турите рѫката си на круша, която има вече зрѣли плодове, една отъ най-хубавитѣ круши ще падне близо до васъ. За да не мислите, че това е станало случайно, турете рѫката си нѣколко пѫти на нея, и ще видите, че при всѣко докосване, предъ нозетѣ ви ще падне една зрѣла, хубава круша. На другия день, ако нѣмате добро разположение на ума, направете сѫщия опитъ. Идете при крушата, турете рѫката си върху нея, и ще видите, че нито една круша нѣма да падне отъ дървото. Колкото пѫти повтаряте опита, все сѫщото положение ще имате. Разбира се, ако започнете да бруляте крушата, плодоветѣ ѝ ще падатъ, независимо вашето разположение. Значи, при добро разположение на ума, отъ докосване на рѫката ви до дървото, плодоветѣ му ще падатъ. При лошо разположение, нито единъ плодъ доброволно нѣма да падне предъ нозетѣ ви. Отъ тѣзи опити ще видите, каква интелигентность се крие, напримѣръ, въ крушата. Индуситѣ сѫ правили такива опити съ много животни и сѫ достигнали добри резултати. Тѣ сѫ правили опити съ много страхливи животни и сѫ успѣли да ги привлѣкатъ при себе си.

 

Следователно, ако имате връзка съ Първичната Причина, вие ще можете да извикате при себе си заека, който е известенъ съ своя страхъ. Този страхливъ заекъ ще се приближи при васъ и ще легне предъ краката ви. Само едно докосване на рѫката ви до заека е въ състояние да го успокои. Ако на другия день изгубите доброто си разположение, колкото и да викате заека при себе си, той нѣма да дойде. Индуситѣ казватъ, че имало нѣкаква тайна въ това. Да, има нѣкаква тайна, и тя се заключава въ връзката на човѣка съ Първичната Причина. Който не разбира това, казва, че хора, които сваляли плодоветѣ отъ дърветата само съ едно докосване на дървото съ рѫката си, имали нѣкаква хипнотична сила, имали силенъ погледъ и т. н. Не е така. Правете тѣзи опити, да видите, имате ли връзка съ Първичната Причина, или нѣмате. Ако плодоветѣ не падатъ предъ нозетѣ ви, и ако заекътъ бѣга отъ васъ, това не значи, че сте лоши хора, но се намирате при обикновени условия на живота. Това ни най-малко не трѣбва да ви обезсърдчава. Ако първия день не успѣете, направете опита още нѣколко пѫти наредъ докато единъ день видите, че сте господари на положението. Вие можете да направите сѫщия опитъ и съ нѣкой човѣкъ. Представете си, че искате да започнете нѣкакво предприятие, за което ви сѫ нужни сто хиляди лева, но нѣмате петь пари въ джоба си. Какво трѣбва да направите? Първо влѣзте въ връзка съ Първичната Причина, и следъ това идете при нѣкой банкеръ да му поискате тази сума. Ако имате тази връзка, банкерътъ ще извади отъ касата си сто хиляди лева и ще ви каже: Заповѣдайте, господине, услужете си! При това, той нѣма да ви иска никаква полица. Обаче, нарушите ли връзката и пакъ отидете при сѫщия банкеръ за новъ заемъ, той ще ви каже: Изплатете първата сума отъ сто хиляди лева, и тогава пакъ елате да искате пари.

 

Значи, отношенията на хората едни къмъ други говорятъ за вѫтрешнитѣ отношения, които сѫществуватъ между тѣхъ и Първата Причина. Казвате, че богатитѣ хора сѫ лоши, затова не услужватъ на сиромаситѣ. Азъ пъкъ казвамъ, че нито богатитѣ, нито сиромаситѣ, нито ученитѣ хора сѫ лоши, но всички тия хора сѫ въ дисхармония съ Първичната Причина. Какво виждаме днесъ въ свѣта? Приятель съ приятель не могатъ да живѣятъ. Братъ съ брата си не може да живѣе. Защо? Не сѫ въ съгласие съ Първичната Причина. Истински приятель е онзи, който е готовъ, като види приятеля си въ нужда, да му направи нѣкаква услуга, или да се пожертвува за него. Истинскиятъ приятель никога нѣма да изложи приятеля си на опасность. Една богата французойка обичала едного, но го поставяла на различни изпитания, да провѣри неговата любовь. Единъ день, като били на разходка изъ Алпитѣ, тя му казала: За да докажешъ, че ме обичашъ, иди на онази височина тамъ, да ми откѫснешъ отъ онова алпийско цвѣте. Височината била много стръмна, опасна и мѫчна за изкачване. Всѣко изкачване по нея било свързано съ рискъ за живота. Той погледналъ къмъ възлюбената си и започналъ да се изкачва къмъ опредѣления връхъ. Съ голѣми усилия и мѫки, той стигналъ върха, откѫсналъ цвѣтето и слѣзълъ въ подножието на планината, дето го очаквала неговата възлюбена. Той ѝ подалъ цвѣтето, поклонилъ се, свалилъ шапката си и си заминалъ. Повече не се явилъ предъ лицето ѝ. Съ това той искалъ да ѝ каже: Понеже ти нѣмашъ връзка съ Първичната Причина, азъ не съмъ за тебе.

 

Всички хора търсятъ щастието, но тѣ трѣбва да знаятъ, че щастието е извънъ времето и пространството. За да се домогне до него, човѣкъ постоянно трѣбва да се тонира. Това е наука, изучаването на която ще отнеме цѣлъ животъ. Каквото и да мисли, каквито науки и да изучава, човѣкъ трѣбва да знае, че науката за щастието е една отъ великитѣ науки, съ която могатъ да се разрешатъ всички въпроси въ живота. Философъ си, искашъ да разрешишъ нѣкой философски въпросъ — чрезъ тази наука ще го разрешишъ; поетъ си, искашъ да напишешъ нѣщо поетично — само тази наука ще ти помогне; баща си, майка си, учитель си, искашъ да възпитавашъ деца — само въ тази наука ще намѣришъ методи за възпитанието; общественикъ, държавникъ си, искашъ да възпитавашъ обществото, народа си — само чрезъ тази наука ще го просвѣтишъ. Най-после, въ тази наука има закони за справяне съ сиромашията, съ болеститѣ, съ недѫзитѣ на хората и т. н. Природата има статистика, отъ която се вижда, кои и колко хора тя сама е направила сиромаси. Тѣзи сиромаси тя нарича „щастливцитѣ въ живота.“ Останалитѣ сиромаси сами сѫ станали такива. Тѣхъ тя нарича „човѣшки сиромаси.“ Сѫщо така, има хора, които природата сама е направила богати; има хора, които сами сѫ станали богати. Има учени, които природата е направила учени; има учени, които сами сѫ станали такива. Има хора, силни по духъ, които природата е създала; има хора, които по други причини сѫ станали силни по духъ.

 

Всички дарби, които природата е дала на хората, представятъ благословение за тѣхъ. Богатитѣ хора, които природата е създала такива, ние наричаме благородни, възвишени души. За онѣзи богати, които сами сѫ станали такива, е казано въ Писанието: „По-лесно е камила да влѣзе презъ иглени уши, нежели богатъ — въ Царството Божие.“ И беднитѣ, които сѫ отъ сѫщата категория, т. е. сами създадени бедни, сѫщо така не могатъ да влѣзатъ въ Царството Божие.

 

Когато нѣкой човѣкъ се интересува отъ новитѣ течения, отъ новитѣ възгледи за живота, близкитѣ му веднага го запитватъ: Ти защо се отрече отъ убежденията си? — Какво е било неговото убеждение? Въ свѣта сѫществува само едно убеждение, и нѣма защо да се отрича човѣкъ отъ него. Щомъ е така, може ли човѣкъ да се отрече отъ своето убеждение? Отива единъ българинъ въ Франция и му казватъ: Понеже Франция воюва съ България, ти или трѣбва да напуснешъ страната ни, или да се отречешъ отъ своята българщина, отъ България. Може ли българинътъ да се отрече отъ българщината? И да се отрече, пакъ българска кръвь продължава да тече въ него. И да се отрече на думи, българска кръвь тече въ него. Колкото французинътъ може да се отрече отъ своята кръвь, толкова и българинътъ може да се отрече отъ българската кръвь. Казвате нѣкому: Откажи се отъ своята наука, или отъ своята вѣра, или отъ своитѣ убеждения. — Какъ мога да се откажа отъ нѣща, съ които съмъ роденъ? Казвате: Азъ накарахъ еди-кого си да вѣрва. — Ако вие можете да накарате нѣкого да вѣрва, той е човѣкъ отъ втората категория. Човѣкъ трѣбва да е роденъ съ вѣра, а не отпосле да става вѣрващъ. Когато говоря на хората за истината, подразбирамъ онази истина, въ която тѣ сѫ родени. Когато говоря на хората върху известни религиозни въпроси, считамъ, че тѣ се интересуватъ отъ тѣхъ, само че азъ ги разглеждамъ отъ едно гледище, а тѣ — отъ друго. Изобщо, човѣкъ не може да се отрече отъ това, което Богъ е вложилъ въ него. Да се отрече отъ онова, което Богъ е вложилъ въ него, значи да се хвърли той отъ една висока скала и да изгуби смисъла на живота. Отъ какво трѣбва да се откаже човѣкъ? Нѣкой младъ момъкъ намѣрилъ своята половина въ свѣта, влюбилъ се въ нея, но майка му започва да го съветва: Синко, откажи се отъ тази мома, тя не е за тебе. Ако не се откажешъ, ще те лишимъ отъ наследство. — Нѣкой момъкъ може да се откаже отъ своята любима, но другъ предпочита да се откаже отъ майка, отъ баща, отъ наследство, но отъ своята възлюбена не се отказва. Питамъ: кой отъ двамата е правъ — който се отказва, или който не се отказва? Едно трѣбва да знаятъ всички: човѣкъ никога не може да се откаже, нито да измѣни на това, което е вложено въ душата му.

 

Сега ще приведа единъ примѣръ отъ българския животъ, който ми разправяше единъ свещеникъ отъ село Николаевка, варненско. Една млада, красива мома, дъщеря на богатъ чорбаджия, се влюбила въ единъ беденъ, но добъръ и разуменъ момъкъ. Родителитѣ на момата по никой начинъ не ѝ позволявали да се ожени за този беденъ момъкъ и на сила я заставили да се ожени за другъ, когото тѣ искали. Десеть години следъ това този момъкъ умрѣлъ. Като остарѣла тази жена повикала свещеника и му казала: Искамъ да изповѣдамъ предъ Бога единъ свой грѣхъ. Преди години, когато не бѣхъ още женена, обичахме се съ единъ младъ момъкъ, когото родителитѣ ми не искаха, понеже билъ беденъ. Тѣ на сила ме ожениха за другъ, когото не обичахъ. Отъ него имамъ три момичета и две момчета, но откакъ се оженихъ, животътъ ми не бѣше лекъ. Най-голѣмата ми мѫка седи въ това, че не обичамъ този човѣкъ. И него мразя, и децата си мразя, а това ме силно измѫчва. Толкова години вече, азъ не мога да се справя съ това чувство на умраза, а не мога да забравя и своя възлюбенъ. Снощи го сънувахъ, че ядемъ заедно съ него и любовно се разговаряме. Да ме прости Господъ, че не мога да го забравя и като женена. Питамъ: има ли нѣщо грѣшно въ това? Казвамъ: колкото години и да минатъ, любовьта не се изглажда. Ето, тази стара жена, станала вече на 80 години, още не може да забрави своя възлюбенъ; тя сънувала, че яде и пие и любовно се разговаря съ него. Значи, нищо не е въ сила да скѫса връзкитѣ, които сѫществуватъ между две души, свързани съ любовьта. Тогава свещеникътъ ѝ казалъ: Сестра, не се безпокой. Любовьта е отъ Бога. Щомъ се обичате, Богъ е съ васъ. Той ще оправи работитѣ ви, ще уреди всички въпроси. Следъ това старата жена продължила: Дано по-скоро ме освободи Богъ отъ връзкитѣ ми на земята съ мѫжа и съ децата ми. Дотегна ми вече да живѣя при тѣзи условия! Искамъ да отида горе, да се видя съ моя възлюбенъ и съ него да си поприказвамъ на свобода.

 

Казвамъ: всички хора, учени и прости, богати и бедни, ще се намѣрятъ въ положението на тази стара жена и ще кажатъ, че всичко въ живота имъ е дотегнало и часъ по-скоро искатъ да отидатъ при онзи, когото обичатъ. Следователно, човѣкъ не може да се отрече отъ това, което е вложено въ него. Кое е вложено въ човѣка? Любовната връзка. При тази връзка той изпитва разширяване въ душата си и вѣра, че може да направи всичко, каквото желае. Какво може да желае такъвъ човѣкъ? Той желае да даде възможность на възвишеното и благородното въ себе си да се прояви.

 

„Ще хвърля мрежата си.“ Мрежата представя методъ, начинъ за постигане на нѣщо. Та сега и вие, съ вашата вѣра, се самозаблуждавате, че можете да постигнете щастието. Съ вѣрата, която съвременнитѣ хора иматъ, трѣбва день и нощь да разсѫждаватъ, за да разрешатъ въпроса за щастието. За да разрешатъ този въпросъ, тѣ трѣбва да направятъ поне въ най-малъкъ размѣръ връзка съ любовьта. Само тогава тѣ ще разбератъ, че тази връзка по никой начинъ не се кѫса. Който почувствува тази връзка въ себе си, той разполага съ сили, психически и морални, за да преодолѣе всички мѫчнотии и страдания, които се изпрѣчватъ на пѫтя му. Всички противоречия, страдания, мѫчнотии, индуситѣ разглеждатъ като въпроси на кармата. Споредъ тѣхъ, Този, Който е създалъ свѣта, на 365 милиона години слиза единъ пѫть на земята да очисти хората отъ грѣховетѣ имъ, да снеме кармата отъ гърба имъ, да ги освободи отъ противоречията имъ, да имъ даде новъ животъ и да имъ каже: Живѣйте сега споредъ новия законъ на любовьта и не грѣшете повече! Следъ това Той се оттегля. Ако хората още продължаватъ да грѣшатъ следъ 365 милиона години Той пакъ ще слѣзе на земята. Като чуятъ, че Богъ слиза на земята на всѣки 365 милиона години, тѣ ще се изплашатъ. Казвамъ: нѣма защо да се страхуватъ. Тѣ не знаятъ, колко години сѫ се изминали отъ тия 365 милиони. Може би сѫ останали само още нѣколко години, или нѣколко деня. Пръвъ пѫть Богъ е слѣзълъ на земята, когато е създалъ човѣка по образъ и подобие свое. Втори пѫть предстои да слѣзе сега, когато хората сѫ създали много грѣхове и престѫпления на земята. Понеже нѣма кой да ги избави, Той се е наелъ съ тази грижа. А това е периодъ отъ 365 милиони години. Щомъ слѣзе на земята, Богъ тъй ще огрѣе свѣта, че всички грѣхове ще се стопятъ и ще изчезнатъ. Всички хора ще се стоплятъ, и моментално ще се създаде новъ общественъ строй, какъвто никога не е сѫществувалъ. Тогава между хората ще се създаде такава любовь, такава наука и хармония, каквито никога не сѫ сѫществували. Когато Божественото работи въ свѣта, всичко става моментално, а не както при закона на еволюцията. Обаче, всичко, което става днесь въ свѣта е приготовяне за идването на Бога на земята.

 

„Ще хвърля мрежата си.“ Сега и на васъ казвамъ: Хвърлете мрежитѣ си въ живота! Досега вие още нищо не сте уловили. Сегашниятъ животъ е животъ на несполуки, на нещастия. Като не разбирате законитѣ на живота, казвате: Побѣлѣхме, остарѣхме, животътъ нѣма смисълъ, нѣма щастие въ свѣта.

 

Христосъ казва: „Хвърлете мрежитѣ си въ житейското море!“ Рибата, която уловите въ мрежитѣ си, е Божественото, къмъ което човѣкъ се стреми. Той мисли по човѣшки, а говори за небето, какво ще прави, като отиде тамъ и т. н. Това е физическо щастие. Небето е навсѣкѫде, дето има любовь, дето има разуменъ животъ. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ е адътъ — нищо повече. Дето е разумностьта, тамъ е щастието, тамъ сѫ поетитѣ, тамъ сѫ музикантитѣ, тамъ сѫ великитѣ хора въ свѣта. Дето разумностьта отсѫтствува, тамъ хората вървятъ по закона на израждането. Тъй щото, бѫдете смѣли, като българинътъ, да не се отказвате отъ своята българщина. Българинътъ е благороденъ, както и хората отъ всички нации, заради това, че Богъ е вложилъ Божествена душа въ него. Ако въ неговата душа не е вложено Божественото, той не е никакъвъ българинъ. Като говоримъ за Божественото, разбираме любовь къмъ Бога. Казвате: Какъ да Го любимъ? — Такъвъ въпросъ не може да се зададе. Всѣки самъ знае, какъ да люби. Любовьта не се заключава въ целувкитѣ. Каква целувка е тази, следъ като целунешъ нѣкого, да триешъ устата си, да си недоволенъ? Веднъжъ дадена, истинската целувка, никога не се забравя. Тя е чистъ нектаръ, благоухание, което човѣкъ запазва презъ цѣлия си животъ. Свещената целувка прави хората светии. Знаете ли, защо светията е живѣлъ цѣли 20 години въ пустинята? Той е живѣлъ въ пустинята, само да придобие една свещена целувка. Щомъ получи тази целувка, той слиза въ свѣта, между хората. Ангелътъ, който носи огъня на човѣшката душа, ще се яви при него въ видъ на млада, красива мома, ще го пригърне и целуне. Тогава той напуща своята колиба, слиза долу, между хората, и започва да проповѣдва за любовьта. Той казва като онази стара жена: Не ми трѣбва мѫжъ, не ми трѣбватъ деца, ще отида на небето, да живѣя съ моя възлюбенъ. Светията казва: Заслужава да живѣя цѣли 20 години въ пустинята, за да придобия тази свещена целувка, която ще остане паметна за всички времена и епохи. Тази е свещената целувка, за която казва Апостолъ Павелъ: „Целунете се съ свето целование!“

 

„Ще хвърля мрежата си.

 

30. Беседа отъ Учителя, държана на 9 априлъ, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt