Jump to content
Ани

1928_04_01 Славата человѣческа

Recommended Posts

От томчето "Синове на възкресението"
Сила и живот, X серия, т.3,(1928),
Издание 1934 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Славата човѣческа.

 

„Защото вие възлюбихте славата човѣческа повече, нежели славата Божия.“

 Иоана 12:43

 

Въ цитирания стихъ се изнася контраста, който сѫществува между славата човѣческа и славата Божия. Славата е външенъ изразъ на нѣщата. Този изразъ апелира къмъ човѣшкия умъ, къмъ човѣшкото сърце и къмъ човѣшката воля. Човѣшката слава, сама по себе си, не е нѣщо фиктивно, но тя не може да се сравни съ славата Божия. Защо? Защото човѣшката слава подразбира човѣшкия животъ, а Божията слава — Божия животъ. А понеже човѣшкиятъ животъ произтича отъ Божия, то човѣшката слава по никой начинъ не може да бѫде по-голѣма отъ Божията. Славата на единъ удъ, на една часть отъ тѣлото не може да бѫде по-голѣма отъ славата на цѣлото тѣло. Следователно, разумниятъ човѣкъ, който разбира дълбокия смисълъ на съпоставянето на явленията въ живота и въ разумната природа, ще постави всѣко нѣщо на своето мѣсто. Само по този начинъ човѣшкиятъ животъ може да бѫде сносенъ. Сѫщевременно той трѣбва да бѫде разуменъ и разбранъ. Всѣки човѣкъ се стреми животътъ му да бѫде сносенъ. Тъй както днесъ се проявява животътъ на хората, въ него се включва и животинското. И наистина, повечето отъ съвременнитѣ хора не правятъ подборъ въ своитѣ мисли, чувства, постѫпки и въ своитѣ идеали. За тѣхъ не важи това, че затворили нѣкого, или че го обесили, или че умрѣлъ нѣкой. Въ обикновения животъ, когато овцата има агънца, или когато свинята има прасенца, всички се радватъ, защото има какво да ядатъ. Когато нѣкоя жена роди дете, мѫжко или женско, всички се радватъ, защото единъ день тѣзи деца ще имъ бѫдатъ полезни въ нѣщо. Момчето ще порасне, ще стане войникъ, ще вземе участие въ нѣкоя война. Момичето ще порасне, ще помага на майка си. Такива съ основанията на хората, които ги заставятъ да се радватъ.

 

„Вие възлюбихте славата човѣческа повече.“ Тази слава мами, привлича хората, но тя е външна. Тази слава подразбира времененъ порядъкъ. Тя трае толкова, колкото трае ролята на нѣкой виденъ актьоръ. Той излиза на сцената, представя царь, облѣченъ съ хубави, великолепни дрехи, съ царска мантия и корона на глава; всички му се подчиняватъ, той дава заповѣди, които после отмѣня, но всичко това продължава най-много три — четири часа. Като изиграе ролята си, актьорътъ слиза отъ сцената, облича се въ своитѣ дрехи и влиза въ обикновения животъ. Временна е тази слава. Щомъ слѣзе отъ сцената, актьорътъ се усеща уморенъ, измѫченъ. Този актьоръ играе ролята на царь, но въ умоветѣ на хората седи авторътъ, за когото всички се произнасятъ, че е на писалъ нѣщо гениално. Той си мисли, че е царь, радва се на славата, но въ сѫщность славата принадлежи на автора, който е скритъ нѣкѫде. Казвате: Ние не искаме да бѫдемъ автомати. — Автомати нѣма да бѫдете, но всички сте актьори. Всички играете чужди роли. Сѫщото може да се каже и за писателитѣ. Въ свѣта не сѫществува нито единъ виденъ писатель. Който авторъ и да цитирате, който писатель и да си спомните, всички сѫ преписвачи. Истинскиятъ писатель никога не умира. Той заминава за онзи свѣтъ безъ да остави гробъ на земята. А всички ония писатели, поети, държавници и учители, които сѫ оставили коститѣ си на земята, тѣ съ обикновени преписвачи.

 

Сега, като слушате да говоря така, вие не трѣбва да вадите прибързани заключения. Това показва, че човѣшкиятъ животъ не е завършенъ. Вие едва сега сте влѣзли въ великото училище на земята да учите. Хиляди поколѣния съ минали преди васъ, и хиляди поколѣния ще дойдатъ следъ васъ — всички съ свои опредѣлени идеали и стремежи. Казвате: Каква ще бѫде крайната цель на този животъ? — Единъ день, когато всички се съберете заедно, тогава ще разберете, каква е била крайната цель на живота. Докато частитѣ на едно цѣло съ пръснати по четиритѣ краища на земята, и една съ една не се виждатъ и разбиратъ, дотогава не може да се говори за никакъвъ край. Забележете, напримѣръ, днесъ астрономитѣ се занимаватъ съ петната, които се явяватъ на слънцето, правятъ най-щателни наблюдения, изучавания и каквото видятъ, всичко отбелѣзватъ: какви и по колко петна се явяватъ, голѣмината имъ, формата имъ, бързината и направлението на тѣхното движение и т. н. Тѣ даватъ свои тълкувания, свои обяснения на всичко, което виждатъ съ своитѣ телескопи, но нито единъ астрономъ досега не е обяснилъ причинитѣ за явяването на тѣзи черни петна въ слънцето, както и тѣхното предназначение. Слънчевитѣ петна иматъ свое дълбоко предназначение. Обикновенитѣ учени наблюдаватъ тия петна и казватъ, че имало петна на слънцето и изучаватъ тѣхната външна страна.

 

Истински ученитѣ, които минаватъ за безсмъртни, навлизатъ въ дълбокия смисълъ за явяването на тия петна, изучаватъ вѫтрешната страна на въпроса и вадятъ съвсемъ други заключения отъ тия, до които се домогватъ първитѣ учени. По положението, по посоката на движението на слънчевитѣ петна, истински ученитѣ вадятъ заключение, че жителитѣ на слънцето се разговарятъ съ жителитѣ на земята. На мѣсто да изпращатъ съобщенията си чрезъ тренове, чрезъ аероплани, или по другъ нѣкакъвъ начинъ, жителитѣ на слънцето, отъ икономически съображения, си служатъ съ тия петна по тѣхъ, като сигнали, да предупредятъ въ нѣщо земнитѣ жители. Тѣзи петна сѫ толкова голѣми, че въ тѣхъ могатъ да се вмѣстятъ десетина земи, като нашата. За разумния човѣкъ, слънчевитѣ петна сѫ нѣкакви сигнали, съобщения, и тѣ се вслушватъ въ тѣхъ. За обикновения човѣкъ, обаче, слънчевитѣ петна сѫ нѣкакви природни явления, безъ особенъ вѫтрешенъ смисълъ Ето защо, докато хората не разбиратъ проявитѣ на живота и явленията въ природата въ тѣхния външенъ и вѫтрешенъ смисълъ, дотогава крайната цель на живота ще остане за тѣхъ скрита.

 

Казвамъ: ако съвременнитѣ хора знаеха, какво означаватъ слънчевитѣ петна, главитѣ имъ преждевременно биха побѣлѣли отъ ужасъ. Мнозина пъкъ биха изгубили ума си отъ ужасъ. Тѣ щѣха да се намѣрятъ въ положението на единъ турчинъ, хамалинъ въ Цариградъ, който спечелилъ на лотария единъ голѣмъ английски параходъ. Като го завели да види парахода си, той не могълъ да повѣрва, че наистина е неговъ, и запиталъ: Мой ли е този параходъ? — Твой е. Отъ радость, той започналъ да играе предъ хората кючекъ. Дълго време билъ въ такова опиянение, че всички го помислили за лудъ. Мисъльта за парахода влѣзла въ ума му, и той не могълъ да издържи славата на този голѣмъ параходъ.

 

Отъ това гледище, за да разбере живота, човѣкъ трѣбва да започне съ изучаването на своя животъ. За да изучи своя животъ, той трѣбва да се занимава съ три науки главно, които, обаче, не сѫ признати отъ официалната наука. Тѣзи три науки се обобщаватъ отъ четвърта наука, която сѫщо така не е призната, Това нищо не значи. Единъ день тия науки ще се признаятъ за официални. Първата отъ тия науки се нарича „хиромантия.“ Тя се занимава съ човѣшката рѫка. Азъ наричамъ тази наука „наука за физическия, или за волевия човѣкъ.“ Който иска да изучава силата на човѣшката воля, способноститѣ на човѣка и възможноститѣ, които му се откриватъ чрезъ силата на волята, той трѣбва да се занимава съ хиромантия. Втората наука наричамъ „физиогномия,“ или наука за човѣшката душа, за човѣшкитѣ чувства, или за това, което човѣкъ преживява. Тази наука е най-достѫпна за изучаване. По промѣнитѣ на лицето може да се сѫди за вѫтрешния животъ на човѣка. Може да се каже, че физиогномията е наука за преживяванията на сърцето. Третата наука е „френологията.“ Тя се занимава изключително съ устройството на мозъка. По промѣнитѣ, които ставатъ съ човѣшкия черепъ, може да се сѫди за умственитѣ му способности. Значи, френологията е наука за ума.

 

И тъй, хиромантията е наука за волята. Физиогномията — наука за сърцето. Френологията — наука за ума, Метрологията пъкъ е четвъртата наука, която обобщава външнитѣ условия, при които човѣкъ се развива, Тя изучава влиянията на планетитѣ върху човѣка. Значи, човѣкъ едновременно се проектира въ три свѣта. Главата му спада къмъ единъ свѣтъ, който не принадлежи на земята. Тя е устроена по съвсемъ други правила и закони отъ тия, които сѫществуватъ на земята. По никой начинъ човѣшката глава не може да се създаде при условията на земята. Ако се отрѣже главата на човѣка, невъзможно е вече да се създаде нова глава на земята. Нѣкой казва: Защо да не снемемъ главата на еди-кого си? Най страшното престѫпление е да се снеме главата на човѣка. Главата е създадена въ Божествения свѣтъ още въ далечното минало. За създаването ѝ сѫ работили разумни, гениални сѫщества, каквито на земята не се срещатъ. При това, човѣшката глава е построена възъ основа на редъ математически и геометрически начала, каквито и най-способниятъ математикъ на земята не може да направи. Тази геометрия, която се занимавала съ устройството на човѣшката глава, се нарича Божествена геометрия. Тя борави съ строго опредѣлени пропорции и форми, всѣка отъ които представя строго опредѣлена величина, не само физическа, но още и сърдечна, и умствена. Напримѣръ, ако вземете числото 37´5, което представя дължината на глава на човѣкъ съ срѣденъ ръстъ, то означава нѣщо. За мнозина, които не разбиратъ Божествената геометрия, това число не означава нищо, то е нѣкаква необяснена величина. Обаче, за онзи, който превежда величинитѣ на Божествената геометрия въ обикновени величини, тази мѣрка говори за човѣкъ съ силно развита съвесть, или чувство на справедливость. Такъвъ човѣкъ мѫчно може да се подведе, да направи нѣкакво престѫпление. Числото 37´5 е отсѣчка отъ крива линия, отсѣчка отъ крѫга. Ако сѫщата отсѣчка е 39 см., тя говори за твърдъ човѣкъ, който при никакви условия на живота не отстѫпва. Твърдостьта е силно развита въ българина, за когото се казва, че за своитѣ интереси той предъ нищо не отстѫпва. Всичко наоколо му може да пострада, но предъ своитѣ интереси той не е готовъ за нищо да отстѫпи. При сегашнитѣ условия на живота, човѣшката глава намѣсто да расте, да се увеличава, тя се намалява. Мозъкътъ на съвременния човѣкъ е станалъ по-гѫстъ, фибритѣ му сѫ по-гѫсто набръчкани, вследствие на което не е тъй пластиченъ, не може правилно да възприема и предава идеитѣ. И действително, човѣшкиятъ мозъкъ расте повече въ основата си, отколкото по периферията си. Той става по-твърдъ къмъ центъра си.

 

Следователно, когато казваме, че човѣкъ трѣбва да живѣе възвишенъ, благороденъ, т. е, Божественъ животъ, имаме предъ видъ неговата глава. Който иска да има добре устроенъ мозъкъ, той трѣбва да живѣе чистъ, мораленъ животъ. Моралностьта въ човѣка е свързана съ неговия мозъкъ. Който не води мораленъ животъ, той има зле устроенъ мозъкъ; като последствия на своя животъ, той ще бѫде изложенъ на чести заболявания. Нѣма да мине болесть, която да го не засегне. Тогава можемъ да кажемъ и обратното: моралниятъ животъ изключва всички болести. Когато кажемъ, че свѣтътъ е пъленъ съ болести, подразбираме, че този свѣтъ е немораленъ. Когато се говори за Божествения свѣтъ, за по-висока култура, имаме предъ видъ човѣшкия мозъкъ. Божествениятъ свѣтъ е организиранъ свѣтъ, вследствие на което въ него почти не ставатъ промѣни. Сѫщото може да се каже и за човѣшкия мозъкъ. Най-малкитѣ промѣни ставатъ въ мозъка на човѣка. Той не се изтощава, не се изразходва, както тѣлото. Веществото на човѣшкия мозъкъ се отличава съ голѣма устойчивость. Най-голѣмиятъ капиталъ е вложенъ въ мозъка. Мозъкътъ пъкъ е създалъ лицето. Отъ лицето познаваме състоянията на мозъка. Сѫщо така и отъ очитѣ, отъ ушитѣ, отъ обонянието, отъ вкуса познаваме състоянията на мозъка. Щомъ знаемъ състоянията на мозъка, ще знаемъ състоянията на цѣлото тѣло.

 

Следователно, при най-малката анормалность въ кое и да е отъ сѣтивата — зрение, слухъ, обоняние, вкусъ и осезание — причината се крие въ известно неразположение на човѣшкия мозъкъ. Въ такива случаи казваме, че силитѣ, или способноститѣ на човѣшкия мозъкъ не работятъ хармонично. Човѣшкиятъ мозъкъ може да се свърже съ почвата. Само въ добра почва могатъ да растатъ, да се развиватъ правилно плодни дървета. Ако въ тази почва вирѣятъ паразити, тѣ ще изяждатъ листата, както и клончетата на плоднитѣ дървета, ще образуватъ въ тѣхъ каналчета, дето ще снасятъ яйцата си, и по този начинъ ще осакатяватъ самитѣ дървета. Такива паразити сѫществуватъ и въ човѣшкия мозъкъ. На тѣхъ, именно, се дължатъ болеститѣ на съвременнитѣ хора.

 

Новитѣ разбирания изискватъ на първо мѣсто хигиена на мозъка, но не тази хигиена, която днесъ се препорѫчва на хората. Преди всичко, съвременнитѣ хора трѣбва да знаятъ, отъ каква храна се нуждае тѣхния мозъкъ. За тази цель, ученитѣ трѣбва да правятъ опити съ деца, съ млади моми и момци, съ стари баби и дѣдовци, отъ 80 — 120 годишни, да видятъ, каква храна е нужна за различнитѣ възрасти. Когато се намѣри съответна храна за човѣшкия мозъкъ, ще започне и обновяването на човѣшкия животъ.

 

И тъй, подъ думата „моралъ“ ние разбираме „хигиена на човѣшкия мозъкъ.“ Тази хигиена е въ зависимость отъ хармонията между чувствата, мислитѣ и постѫпкитѣ на човѣка. Като знае това, човѣкъ е длъженъ да създаде въ себе си тази хармония, за да осигури чрезъ нея благосъстоянието на своя мозъкъ. За придобиване на тази хармония, сѫществуватъ редъ методи. Това е цѣла наука. Тази наука е само за високо ученитѣ хора. Онѣзи, които не я разбиратъ, нека се радватъ, че въ бѫдеще ще станатъ учени. Всѣки има възможность да стане ученъ. Ученостьта е придобито богатство, но преди да го е придобилъ, човѣкъ трѣбва да бѫде трудолюбивъ. Ученъ или неученъ, човѣкъ трѣбва да започне да работи върху своя мозъкъ. Достатъчно е да съзнава необходимостьта отъ тази работа. Нѣкой пѫть човѣкъ усеща едно втвърдяване въ себе си, като че не чувствува нищо, като че е бездушенъ. Това неразположение се дължи на предната часть на мозъка, дето се намира центъра на милосърдието. Въ този моментъ центърътъ на милосърдието въ него не функционира правилно. Когато въображението въ човѣка е извратено, изопачено, създава лоши образи. Ако този човѣкъ е жененъ, въ въображението му ще изпѫкватъ такива образи, които ще събуждатъ въ него ревность, и той ще измѫчва жена си, ще я подозира, ще ѝ приписва различни неморални постѫпки. Тѣзи криви образи сѫ бентове въ неговия мозъкъ, които прѣчатъ на правилното разпредѣляне на мозъчнитѣ течения. Центърътъ на ревностьта, както и другитѣ центрове, сѫ измѣрени чрезъ отсѣчки на крѫга. Достатъчно е съ единъ милиметъръ само да се намали този центъръ, за да се намали и силата на ревностьта въ човѣка. Ако не може да се намали този центъръ, човѣкъ изпитва адско състояние. Страшно нѣщо е ревностьта. Има случаи, когато жената на нѣкой мѫжъ, следъ като е живѣла цѣли 20 години съ него чистъ, напълно мораленъ животъ, той пакъ ѝ приписва различни престѫпления. Смѣшно е да се осѫжда човѣкъ безъ никакви факти. Съмнението, подозрението е недѫгъ въ човѣка, който се дължи на анормални образи въ неговия мозъкъ. За да се освободи отъ този недѫгъ, човѣкъ трѣбва да развива въ себе си милосърдието. Когато мѫжъ ревнува жена си, нека отправи ума си къмъ Бога, да се свърже съ Неговата мисъль, съ Неговото милосърдие и ще види, че следъ 5 — 6 минути ревностьта му ще изчезне. Има едно мѣсто въ човѣка, дето Богъ най-силно се проявява. Кое е това мѣсто, всѣки самъ трѣбва да намѣри. Както човѣкъ живѣе въ главата си, а се проявява въ тѣлото си, така и Божествениятъ Духъ има свое срѣдоточие, дето се проявява.

 

Казано е въ Писанието: „Глава на Твоето Слово е Истината.“ Следователно, Божественото начало се проявява тамъ, дето е Истината. Отъ това гледище, като ставате сутринь, първо трѣбва да помислите за своята глава. Какво трѣбва да мисли човѣкъ за своята глава? Той трѣбва да мисли върху хигиената на своя мозъкъ. Като мисли и чувствува правилно, той ще има добре устроена глава. Щомъ главата му е добре устроена, всичкитѣ му желания ще бѫдатъ постижими. Ако главата на човѣка не е устроена по Божественъ начинъ, споредъ Божествени правила и закони, за него всичко ще бѫде непостижимо. Иначе, ходи ли по правилата и морала на свѣта, нищо нѣма да придобие. Моралътъ на съвременния свѣтъ нищо не допринася за устройството на човѣшкия мозъкъ.

 

Когато силитѣ въ мозъка функциониратъ правилно, когато тѣ сѫ въ правилно съчетание, тогава Божественото най-силно се проявява въ човѣка. Като погледнете този човѣкъ, отъ лицето, отъ очитѣ му излиза мека, приятна свѣтлина. Тази свѣтлина ту се явява, ту изчезва. Една госпожа разправяше следния интересенъ фактъ въ нейния животъ. Тя е женена за човѣкъ, съ тъменъ, почти черенъ цвѣтъ на лицето. Той е смѣсенъ типъ отъ черната и бѣлата раса. Обаче, когато се намиралъ въ голѣми страдания, лицето му ставало съвсемъ бѣло, свѣтло, съ приятенъ цвѣтъ. Тази свѣтлина и този бѣлъ цвѣтъ траели кратко време и следъ това изчезвали. Жена му слушала, какъ той се молилъ въ време на страданията си. Той се обръщалъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, моля Ти се, просвѣти ума ми, да се справя съ трудноститѣ на живота си. Разбрахъ смисъла на Великия животъ, разбрахъ временния, преходния животъ и силно желая да следвамъ пѫтя, който Си ми опредѣлилъ. Следъ тази молитва лицето му придобивало бѣлъ, чистъ, свѣтълъ цвѣтъ. Разбира се, този цвѣтъ не може да се задържи за цѣлъ животъ, но временно само, за нѣколко часа. Тази промѣна на цвѣта се дължи на едно възвишено състояние, въ което човѣкъ изпада. Ето единъ методъ за придобиване на красотата. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ красотата въ свѣта. Свържете се съ Бога и ще бѫдете красиви.

 

Съвременнитѣ хора прибѣгватъ до външни, козметически срѣдства, за да станатъ красиви. И това не е лошо, но скѫпо струва, пъкъ и неестествено е, нищо не придава за вѫтрешния животъ на човѣка. Представете си, че мѫжътъ е беденъ, какъ ще достави тия козметически срѣдства на жена си? Който иска естествена козметика, нека се свърже съ Великия принципъ на живота; нека води духовенъ животъ. Той ще има красиво, привлѣкателно лице, съ подвижни, пластични мускули. Това лице е толкова подвижно, че изразява и най-тънкитѣ чувствувания и преживявания на човѣшката душа. Приятно е да видите такова красиво лице, на което да се отразява цѣлия животъ на една отворена, широка душа, свободна отъ всѣкакви хитрини и задни мисли. Това се отпечатва и върху устнитѣ на човѣка. Когато мозъкътъ на човѣка е добре развитъ, и устнитѣ му сѫ добре развити. Тѣ иматъ строго опредѣлена величина. Художницитѣ, които рисуватъ различни типове, иматъ до известна степень понятие, каква е мѣрката за нормалнитѣ устни. Ако устнитѣ на нѣкого започнатъ да изтъняватъ, той трѣбва да моли, да работи върху себе си, да дойдатъ до нормалната величина. Ако очитѣ на човѣка сѫ много малки, това показва, че приематъ малко физическа свѣтлина, което е опасно за мозъка. Ако очитѣ сѫ много голѣми, тѣ приематъ физическа свѣтлина повече, отколкото е потрѣбна за мозъка. Това е друга опасность. Следователно, при малката свѣтлина, мозъкътъ губи своята влага и изсъхва; при голѣмата свѣтлина, той приема повече, отколкото трѣбва влага, вследствие на което въ него става гниене. Очитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ нормално голѣми, да приематъ нормално количество свѣтлина. Отъ количеството на свѣтлината, която очитѣ приематъ, зависи и доброто, или лошото състояние на мозъка. Отъ това гледище, намираме, че мисъльта на човѣка е въ сила да създаде, каквато глава желае. Човѣшката глава не трѣбва да бѫде съвършено крѫгла, нито съвършено продълговата. Само хората на новата раса, които ще дойдатъ въ бѫдеще, ще иматъ идеална глава. Само при такава глава ще могатъ да се развиятъ всички скрити способности въ човѣшкия мозъкъ. Всѣка друга форма на главата, по-далечъ или по-близо отъ идеалната, указва известна съпротива при проява на умственитѣ сили и способности въ човѣка. Ако костьта при математическата способность на човѣка е дебела, тя указва известна съпротива при развиването на този центъръ. Ако костьта на това мѣсто е тънка, тя указва благоприятно влияние при развиване на тази способность. Въ това отношение сѫ правени редъ наблюдения и изчисления. Тамъ, дето мозъкътъ е проявилъ голѣма деятелность, костьта е тънка. Онѣзи центрове, въ които деятелностьта на мозъка е слаба, тамъ костьта е по-дебела. Дебелата кость е препятствие за проява на известна мозъчна деятелность. На първо мѣсто човѣкъ трѣбва да работи съ чувствата си, да изтънчи коститѣ си, да ги префини, да ги направи по-пластични да се подаватъ на неговата мисъль. Сѫщевременно той трѣбва да продължи мозъчнитѣ нишки. Колкото по-дълги сѫ тия нишки, толкова по-благородна е човѣшката мисъль.

 

Следователно, между човѣшкитѣ мисли отъ една страна и между моралнитѣ, общественитѣ, личнитѣ и самосъхранителнитѣ чувства отъ друга страна, трѣбва да сѫществува пълно равновесие. Преди всичко, личнитѣ чувства трѣбва да се подчиняватъ на Божественитѣ и на моралнитѣ чувства. Моралнитѣ чувства пъкъ трѣбва да иматъ за съветникъ интелектуалнитѣ способности въ човѣка. Коститѣ на черепа, главно на предната часть, на способнитѣ хора сѫ тънки, за да могатъ да възприематъ лѫчитѣ, които идатъ отъ слънцето. За развитието на всѣка умствена способность отъ слънцето идатъ специални лѫчи. При това, тѣзи лѫчи не идатъ всѣкога, но отъ време на време, затова и развитието на известни способности върви периодически. Затова, именно, много хора губятъ условията за развиването на своитѣ умствени способности. Съвременнитѣ хора не развиватъ толкова способноститѣ си въ предната часть на мозъка, колкото центроветѣ въ слѣпоочнитѣ области. Повечето отъ откритията на съвременната наука, напримѣръ, въ химията, въ физиката, ставатъ главно въ полуинтелектуалнитѣ способности на човѣка, затова човѣшкиятъ мозъкъ се развива анормално. По тази причина, именно, се явяватъ много мозъчни заболявания. Като съзнаватъ това, възпитателитѣ на народитѣ искатъ да имъ дадатъ нова насока на живота. Тѣ искатъ да имъ дадатъ морално възпитание. Тѣ не знаятъ, какъ и отде да започнатъ. Като дойде нѣкой ученъ да имъ посочи новъ пѫть, новъ методъ на възпитание, тѣ казватъ: Ние искаме да вървимъ по стария пѫть, не искаме нови методи, които не познаваме. — Кой е стариятъ пѫть? Коя е старата истина? Когато влѣзе въ Божествения свѣтъ и работи само за своята глава, човѣкъ не трѣбва да допуща въ ума си абсолютно никакви престѫпни мисли. Има единъ животъ, който допуща въ себе си отрицателни, престѫпни мисли, но той нѣма нищо общо съ Божественото. Ако въ ума ви влѣзе една отрицателна мисъль, това не трѣбва да ви смущава. Тя може да гостува у васъ десетина деня, но ако вие се съгласите съ нея и ѝ дадете мѣсто въ вашия умъ, въ вашето сърце и въ вашата воля, тя непременно ще ви изгори. Значи, всѣко престѫпление започва съ влизането на една престѫпна мисъль въ ума на човѣка, отдето тя слиза въ сърцето му, въ волята му, докато се реализира и прояви на физическия свѣтъ. Споредъ Божествения животъ, който е отхранилъ въ себе си такава идея, той ще плаща всички разходи за нейния животъ. Мислитѣ живѣятъ въ човѣка. Има хиляди мисли, добри и лоши, които отъ години живѣятъ въ човѣка, хранятъ се, чакатъ момента на своето раждане.

 

„Защото възлюбиха славата человѣческа повече, нежели славата Божия.“ Славата на човѣка се заключава въ неговата глава, която е устроена по особенъ начинъ. Човѣкъ се отличава отъ всички животни по своята глава. Тя представя първия свѣтъ. Вториятъ неговъ свѣтъ започва отъ шията, обхваща цѣлия грѫденъ кошъ, съ сърцето, бѣлитѣ дробове и часть отъ стомаха. Третиятъ свѣтъ започва отъ стомаха надолу и обхваща чървата, черния дробъ и бъбрецитѣ. Черниятъ дробъ представя човѣка на сърцето, или чувствениятъ човѣкъ. По форма човѣкъ е конусообразенъ: горе, при раменетѣ е по-широкъ, а долу е по-тѣсенъ. Това показва слизане на човѣка въ физическия, т. е. въ материалния свѣтъ. Долната часть на тѣлото му е по-тѣсна, понеже той е слѣзълъ въ гѫстата материя. И грѫдниятъ кошъ на човѣка се е образувалъ при специални условия. Съвременнитѣ хора още не живѣятъ въ своята глава. Че е така, виждаме по това, че каквото мислятъ, едва едно на хилядата отъ него е вѣрно. Обаче, отъ това, което чувствуватъ, по-голѣмата часть е вѣрно. Въ областьта подъ лъжичката се намира тъй наречения стомашенъ мозъкъ, който е свързанъ съ симпатичната нервна система. Забелѣзано е, че каквото човѣкъ почувствува въ първия моментъ, 95% отъ него е вѣрно. Каквото почувствува въ втория моментъ, процентътъ на вѣрностьта се намалява. Въ това отношение, още древнитѣ учители на човѣчеството сѫ казвали, че пространството е пълно съ безброй живи форми — мисъль форми, които се движатъ, и като по радио се предаватъ и възприематъ отъ хората. Цѣлото пространство е живъ проводникъ на тия мисли. Това, което сега говоря, веднага се възприема по радио-вълнитѣ въ пространството и въ 24 часа най-много може да обиколи цѣлата земя и да се върне тамъ, отдето е излѣзло. Не само моитѣ думи се предаватъ чрезъ пространството, но и на всѣки, който говори. Разбира се, за правилното възприемане и предаване на мислитѣ отъ значение е и интенсивностьта имъ, както и устройството на радио-възприемателя. Отъ значение е сѫщо така и посоката, отъ която идватъ вълнитѣ. Следователно, както човѣшкитѣ мисли се предаватъ чрезъ пространството, така сѫщо се предаватъ и мислитѣ отъ невидимия свѣтъ. Тия мисли представятъ цѣлъ свѣтъ. Тѣ се наслояватъ въ пространството на дебелина отъ 1—2 с. м. Чувствителниятъ човѣкъ веднага възприема тия мисли, вследствие на което понѣкога разположението му се повдига, а нѣкога — понижава.

 

Като знаете този законъ, вие лесно ще се справяте съ настроенията си. Щомъ изпаднете въ лошо настроение, ще знаете, че тази мисъль, която ви измѫчва, не е ваша. Тя е кукувиче яйце, което кукувицата е турила въ вашето гнездо да го измѫтите. Тогава, ще вземете това яйце отъ вашето гнездо, ще го занесете на кукувицата и ще ѝ кажете: Споредъ Божествения законъ, не е позволено да оставяшъ яйцата си въ чужди гнезда, други да ги мѫтятъ! Когато нѣкоя птичка измѫти нѣкое кукувиче яйце по любовь, това е другъ въпросъ. Обаче, ако птичката не иска да мѫти кукувичитѣ яйца, съ право може да ги хвърли на земята. Всѣка чужда мисъль, ако е силна, тя е въ състояние да измѣни благороднитѣ мисли и желания на човѣка. Нѣкой казва: Едно време имахъ благородни мисли и желания, но не зная, защо сега съмъ толкова огрубѣлъ. — Огрубѣлъ си, защото си измѫтилъ едно кукувиче яйце. Какво да правя тогава? — Ще оставишъ кукувичето яйце настрана, а ще започнешъ да мѫтишъ своитѣ благородни мисли и желания. Казвате: Позволено ли е да се изхвърлятъ кукувичитѣ яйца навънъ? — Щомъ кукувицата е влѣзла въ вашето гнездо безъ позволение, вие имате право да изхвърлите яйцата ѝ навънъ. — Не е ли грубо това? — — Нищо грубо нѣма въ поведението ви по отношение на кукувичитѣ яйца.

 

Когато огрубяватъ, нѣкои хора считатъ това за геройство. — Геройството на човѣка не се заключава въ неговата физическа грубость и сила, но въ неговия умъ. Не е герой онзи, който проявява кралимарковската си сила въ хвърляне на боздуганъ на нѣколко километра разстояние. Ако е въпросъ за геройство, нашитѣ съвременни военни хвърлятъ боздуганитѣ си на нѣколко километра по-далечъ отъ този на Крали-Марко. На колко километра е хвърлялъ Крали-Марко своя боздуганъ? — На единъ, най-много на четири петь километра. Нѣкой отъ съвременнитѣ Крали-Марковци хвърлятъ боздугани, пълни съ пироксилинъ, на 40—50 клм, разстояние. И като паднатъ на земята, тия боздугани разравятъ едно пространство отъ четири-петь километра въ дължина и широчина. Питамъ: каква култура могатъ да внесатъ тия боздугани въ свѣта? Тѣзи дупки могатъ нѣкога да се употрѣбятъ за насаждане на плодни дървета, но тѣ могатъ да се използуватъ само впоследствие.

 

Казвамъ: силата на човѣшката воля зависи отъ единъ добъръ малъкъ импулсъ. Който иска да възпитава волята си правилно, той трѣбва да дойде въ първото си положение, за което Апостолъ Павелъ говори въ 5. глава къмъ Коринтянитѣ: „Плодоветѣ на Духа сѫ любовь, радость, миръ.“.. Това е храната на мозъка. Ти не можешъ да хранишъ, да развивашъ мозъка си безъ любовь. Твоятъ мозъкъ не може да расте безъ любовь. Твоятъ мозъкъ не може да бѫде силенъ безъ миръ. Значи, любовь, радость и миръ сѫ необходими, за да може мозъкътъ да се развива, да расте и да бѫде силенъ. Любовьта е естествената храна на мозъка. Казвате: Да се любимъ! — Любовьта е храна за мозъка, и който яде отъ тази храна, която произтича отъ Духа, той люби. Който се храни съ любовьта, той твори своя мозъкъ. Който храни мозъка си съ любовь, радость и миръ, неговата глава, неговиятъ мозъкъ се развиватъ симетрично. Симетричната глава има главно три мѣрки. Едната отъ тѣхъ е физическа. Съ тази мѣрка всѣки може да работи. Следователно, човѣкъ трѣбва да се храни съ любовьта. Любовьта е сила, която се възприема отъ човѣка като съ антена. Когато нѣкой казва, че е изгубилъ любовьта си, той е прекѫсналъ връзката, антената съ радиото на любовьта. Той лесно може да възстанови изгубената любовь. Какъ? Ще вземе ключоветѣ на любовьта, ще прекара презъ тѣхъ жицитѣ, споредъ дължината на вълнитѣ, и радиото на любовьта отново ще почне да действува. Но човѣкъ трѣбва да знае, отъ кое мѣсто да възприема любовьта. Първо той трѣбва да възприеме милосърдието, което се намира отгоре, на предната часть на главата. Милосърдието спада къмъ ангелския свѣтъ, който е по-низъкъ отъ Божествения. Тукъ ангелитѣ развиватъ своето милосърдие, благость и търпение, а хората — вѣра, кротость и въздържание. Ангелитѣ не се нуждаятъ отъ вѣра, кротость и въздържание, но главно отъ милосърдие. Въ свѣта Богъ проявява своето милосърдие чрезъ ангелитѣ. Богъ има единъ планъ, който иска да реализира на земята, а именно: Той иска всички хора да иматъ добре устроена глава. За тази цель, день и нощь, Той работи върху човѣшката глава, корегира я. Въ края на краищата, всички хора ще иматъ добре устроени глави. Богъ работи за това, разумнитѣ сѫщества работятъ, и вие трѣбва да работите. Който не се подчинява на Божиитѣ закони, той ще мине презъ ненужни страдания. И като не разбира причинитѣ на тѣзи страдания, той ще се чуди, защо му е този животъ. Днешнитѣ хора не разбиратъ любовьта, вследствие на което дохождатъ до голѣми крайности. Младъ момъкъ обича една мома и си казва: Голѣмо геройство, е, следъ като обичашъ тази мома, да убиешъ и себе си, и нея, да покажешъ, че я обичашъ. — Де е геройството тука? Споредъ мене, ако обичашъ една мома, дай ѝ условия да се развива, а ти стани неинъ слуга. А тъй, да убиешъ човѣка, да го унищожишъ, никаква любовь не е това. Да убиешъ, да унищожишъ човѣка, това е равносилно да унищожишъ своята глава, своитѣ дробове и своята костна система. Докато има глава, човѣкъ мисли, че произлиза отъ Бога, т. е. че е отъ високо произхождение.

 

Като знае своя Божественъ произходъ, човѣкъ трѣбва да се стреми да разработи своята глава, да я закрѫгли, да ѝ даде хубава форма. Главата на човѣка не трѣбва да бѫде плоска, като покривъ, но добре закрѫглена, като кубе на храмъ. Бѫдещитѣ здания, бѫдещитѣ храмове ще се строятъ по новъ начинъ. Прозорцитѣ ще бѫдатъ така направени, че свѣтлината нѣма да пада подъ прави линии, да образува ѫгли на падането и ѫгли на отражаването, но ще пада по криви линии. Бѫдещитѣ храмове, дето хората ще се молятъ, ще сѫ откритото небе: вечерь, когато луната и звездитѣ свѣтятъ, а сутринь, когато слънцето изгрѣва. Въ този храмъ ще има безброй картини, които ще се отнасятъ къмъ по-широкъ, по-възвишенъ свѣтъ отъ физическия. Въ този храмъ всѣки ще се интересува отъ великитѣ картини, които ще се разкриватъ предъ неговия погледъ.

 

Когато се говори за идеаленъ животъ, ние разбираме човѣшката глава. Това се отнася за бѫдещия животъ. Сегашниятъ животъ пъкъ опредѣля миналия. По него сѫдимъ за хората на миналото. За миналия животъ ние не сме отговорни, но ще носимъ отговорность за бѫдещето поколѣние. Чрезъ настоящия животъ ние корегираме грѣшкитѣ на миналия и създаваме добри условия за бѫдещия. Ако мисъльта ни е права, тя може да обгърне цѣлия свѣтъ. Който е могълъ да корегира правилно една своя мисъль, той е записанъ на небето. Тукъ никой може да не знае, какво е направилъ, но въ невидимия свѣтъ е хроникирано. Тамъ всичко се пише. Като отворите книгитѣ на невидимия свѣтъ, ще прочетете, че еди-кой си българинъ, съ такъвъ и такъвъ умъ, е проектиралъ правилно една своя мисъль въ пространството, съ което е принесълъ голѣма услуга на човѣчеството. Дали този българинъ е министъръ, владика, учитель, или нѣкой простъ човѣкъ — безразлично. Името му ще бѫде написано въ небето. Следователно, всѣка хубава мисъль, която проектирате въ пространството, ще ви обгръща, ще носи вашето щастие. Това подразбира да има човѣкъ благоволението на Сатурна, на единъ отъ най-недоволнитѣ и критични богове. Той гледа на човѣчеството съ голѣмо недовѣрие, съ подозрение и седи предъ тѣхъ съ голѣмъ боздуганъ, или съ голѣмо копие и ги следи. Като види, че нѣкой грѣши, той го мушне съ копието си, или го удари съ боздугана си и му казва: Да мислишъ тамъ! Другъ иска да покаже силата си, разпери ножа, но Сатурнъ веднага го мушне съ копието си: Какво си се разперилъ тамъ? Скрий ножа въ ножницата си и повече мисли! Като види нѣкоя красива жена, добре разположена, и нея мушне. Той не обича красивитѣ жени. Единствено къмъ Венера показва слабость. Като види, че Марсъ се влюби въ нея, той казва: Какво да правишъ? Тукъ е малко снизходителенъ, поусмихне се едва забелязано, но следъ това пакъ хване копието си и се понамръщи малко. Като види, че малко се е понамазала, той я мушне съ копието си и казва: Какво си се намазала? Знаешъ ли, че ще пратя при тебе майка ти и баща ти да видятъ, какво правишъ? Обаче, сѫщиятъ този богъ, достатъчно е да види, че нѣкой човѣкъ е проектиралъ една добра мисъль въ пространството, и той написва една линийка на рѫката му. Тази мисъль създава линията на щастието, или сатурновата линия. Който има тази линия на рѫката си, той нѣкога е проектиралъ една добра мисъль въ пространството. Нека се радва на тази линия! Който нѣма тази линия, да гледа сега да я направи.

 

Мнозина ще кажатъ: Сериозно ли ни се говори, или ни залъгватъ само? — И залъгването е наука. Каква разлика има между майката, която залъгва детето си, и професорътъ, който преподава на студентитѣ си? Никаква разлика. Майката напише едно педагогическо правило, но детето казва: Не е така. Тя напише друго педагогическо правило, но детето пакъ казва: Не е така. Майката се намира въ чудо отъ това дете, не знае, какво да прави. Тя изпада въ положението, въ което се намиралъ единъ лѣкарь, на когото била дадена задача да забавлява нѣколко часа малкото си детенце. Този лѣкарь е вече въ другия свѣтъ. Той разправяше следната своя опитность: „Една вечерь жена ми отиде на театъръ и ме остави да гледамъ малкото дете. Никога до това време не бѣхъ се занимавалъ съ малко дете. Случи се, че жена ми малко закъснѣ, и детето започна да плаче. Какво не правихъ съ него? Люляхъ го, на рѫце го носихъ — нищо не помага. Колкото и каквито лекарски методи знаехъ — всички употрѣбихъ — не помагатъ. Колкото педагогически правила знаехъ, и тѣхъ употрѣбихъ — не помагатъ. Най-после ми дойде на умъ да се обърна къмъ Бога. Никога до това време не бѣхъ се молилъ на Бога, но видѣхъ се въ чудо съ това дете. Обърнахъ се къмъ Бога съ думитѣ: Господи, моля Ти се, изпрати ми ангели, добри сѫщества отъ небето, да укротятъ това дете! Каква бѣше изненадата ми, когато, скоро следъ това, детето престана да плаче и заспа?“ Казвамъ му: детето е искало да ти каже да не го занимавашъ съ празни работи, но да го научишъ на Божиитѣ пѫтища.

 

Казвате: Кои сѫ човѣшки пѫтища и кои Божествени? Кои сѫ човѣшки и кои Божествени работи? Всички постѫпки и събития въ живота на човѣка, които служатъ за облагородяване на неговия умъ, сърце и воля, които образуватъ вѫтрешни връзки, които отварятъ душитѣ за възприемане на Божествената свѣтлина, които даватъ възможность на човѣка да се храни съ любовь, да бѫде радостенъ, да има миръ въ душата си, да развива въ себе си вѣра, кротость и въздържание, отъ една страна, милосърдие, благость и търпение — отъ друга страна, това е великъ идеалъ, който тепърва човѣкъ трѣбва да развива. Това сѫ качества на напредналитѣ сѫщества.

 

Когато добие тѣзи Божествени качества, лицето на човѣка започва да свѣти, а въ очитѣ му се забелязва мека, приятна свѣтлина. Можете да направите опитъ да провѣрите това. Вземете едно огледало и се гледайте известно време, но като че другъ човѣкъ гледате. Ще видите, колко е страшно нѣкога човѣкъ да се самонаблюдава. Като се оглеждате, следете погледа си, дали е тихъ и спокоенъ. Обаче, не се гледайте дълго време, защото можете да заспите. Докато човѣкъ се страхува отъ своя погледъ, това показва, че въ него има нѣщо неуравновесено. Ако човѣкъ се страхува отъ своя погледъ, може ли да изисква отъ другитѣ хора да го гледатъ спокойно, безъ страхъ? Следователно, погледътъ на човѣка трѣбва да бѫде мекъ, приятенъ, и който го срещне, да разбере, че въ този човѣкъ се крие Божественото начало и може да сподѣли съ него мислитѣ и чувствата си. Като говорите съ такъвъ човѣкъ, той е готовъ да ви изслуша, да влѣзе въ положението ви и да ви помогне. Той никого не критикува, въ никого не търси дефекти и не се занимава съ тѣхъ. Той знае, че дефектитѣ на хората се дължатъ на нѣщо недоразвито, необработено у тѣхъ. Когато коститѣ на човѣка сѫ груби, това говори за грубъ, низшъ животъ. Коститѣ на хора, които сѫ водили добъръ, възвишенъ животъ, сѫ по-тънки, гледжосани отгоре и по-фини. И кожата на тѣзи хора е по-деликатна, съ по-ситни пори. Космитѣ имъ сѫ тънки, меки, като коприна. Дебелитѣ и корави косми сѫ лоши проводници, лоши възприематели. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ тънки, меки, гладки косми. Такива косми сѫ добри проводници на слънчевата енергия, както и на Божественитѣ мисли. Чрезъ храната си, човѣкъ може да измѣни, въ смисълъ да подобри, космитѣ си. Каквато е храната, такива ще бѫдатъ и космитѣ му. Каквато е храната, такива сѫ и чувствата, и мислитѣ на човѣка. Въ странство, въ Франция, напримѣръ, когато нѣкой актьоръ трѣбва да представи нѣкаква любовна сцена, известно време той се храни съ овче месо, за да смекчи, да облагороди малко чувствата си. Сѫщото може да се каже и за вълка, който обича овцетѣ и ги напада. Ако запитате вълка, защо се храни съ овце, той ще каже: Понеже по характеръ и по чувства съмъ грубъ, жестокъ, азъ трѣбва да се храня съ овче месо, за да смекча и облагородя малко чувствата си. Овчето месо облагородява характера на хищнитѣ животни. Тази е причината, задето тѣ, изобщо, се хранятъ съ тревопасни животни. А последнитѣ, понеже не сѫ тъй груби по характеръ, се хранятъ съ трева. Това показва, че всѣки се стреми къмъ хубави мисли, къмъ благородни чувства.

 

„Защото вие възлюбихте славата человѣческа повече, нежели славата Божия.“ Външната слава, това е човѣшката слава. Кое бихте предпочели: цѣлъ свѣтъ да ви слави, всички вестници да пишатъ хубави работи за васъ, но никой да не ви обича, или само единъ приятель отъ Божествения свѣтъ да ви обича и да мисли добре за васъ? Добриятъ приятель е всѣкога за предпочитане. Българитѣ казватъ: За предпочитане е да имашъ десеть души неприятели, но разумни, отколкото единъ неразуменъ приятель. Често хората страдатъ, измѫчватъ се, разочароватъ се, безъ да се спиратъ върху едно важно положение: тѣ трѣбва да изучаватъ себе си за да видятъ, че каквото се крие въ тѣхъ, това сѫществува и въ другитѣ хора. Съ паталогическата страна на живота си не се занимавайте, но изучавайте здравословния животъ. Паталогията е вметнато нѣщо въ живота на човѣка. Че нѣкой страдалъ отъ нѣкаква болесть — това е наследствено. Добритѣ работи не се унаследяватъ, човѣкъ вѣчно ги носи съ себе си, Богъ е вложилъ доброто въ човѣка. То представя неговата сѫщина. Синътъ носи качествата на баща си, но бащата не е внесълъ тѣзи качества въ сина си. Качества, които се унаследяватъ, претърпяватъ известни кризи. Азъ не отричамъ наследственостьта, но тя има влияние върху човѣка, само докато е на физическия свѣтъ. Щомъ човѣкъ напусне физическия свѣтъ, и наследственостьта губи вече своето влияние върху него.

 

Отъ човѣка зависи да измѣни условията на своя животъ. Той може да подобри състоянието на своя мозъкъ, на дробоветѣ си и на стомаха. Дробоветѣ му сѫ създадени отъ ангелитѣ. Ангелскиятъ свѣтъ е взелъ участие при създаването на човѣшкитѣ гърди. Затова, именно, интелигентностьта на човѣка е вложена въ неговото сърце. Значи, сърцето мисли. Подъ лъжичката, въ симпатичната нервна система се крие знанието на сърцето. Каквото разположение чувствува човѣкъ подъ лъжичката си, то е вѣрно. Затова, именно, той не трѣбва да се поставя на рѣзки промѣни въ чувствуванията си. Той трѣбва да се стреми къмъ миръ въ душата си. Че билъ боленъ, че три деня не ялъ — той трѣбва да благодари. Че работитѣ му не били уредени, както трѣбва — пакъ да благодари. Човѣкъ трѣбва за всичко да благодари — отъ това зависи неговото вѫтрешно благосъстояние. Ако вѫтрешното чувство въ човѣка е развито, пѫтьтъ му навсѣкѫде ще бѫде отворенъ. Ако това чувство въ него не е добре развито, той ще се намира въ положението на пѫтникъ, който блуждае всрѣдъ мъгла. Следователно, когато казвамъ, че човѣкъ не трѣбва да се безпокои, имамъ предъ видъ това съзнание. Сърцето на човѣка постоянно трѣбва да работи. Сѫщевременно и мозъкътъ му постоянно трѣбва да работи. Възъ основа на това, човѣкъ трѣбва да върши това, което вѫтрешното му чувство го съветва. И тогава, заключенията на нѣкой ученъ върху известенъ въпросъ ще бѫдатъ дотолкова вѣрни, доколкото той се вслушва въ това свое чувство. Нѣкой боленъ сънува, че за да оздравѣе, трѣбва да вземе известно лѣкарство. Лѣкаритѣ му препорѫчватъ други лѣкарства, но тѣ не му помагатъ. Той взима отъ лѣкарството, което е сънувалъ, и оздравява. Значи, има лѣкарства, които повишаватъ трептенията на човѣшкия мозъкъ, вследствие на което той оздравява. Болеститѣ, работоспособностьта на човѣка зависятъ отъ трептенията на неговия мозъкъ. Докато трептенията въ човѣшкия мозъкъ сѫществуватъ, той е способенъ, работливъ човѣкъ, Щомъ тия трептения се изгубятъ, той престава да работи и казва: Не съмъ ученъ човѣкъ, не мога да работя. Нищо не мога да направя. Майка ми и баща ми нищо не сѫ вложили въ мене. — Това е човѣшко мислене.

 

„Вие възлюбихте повече славата человѣческа.“ Да мислите по човѣшки, значи да очаквате слава отъ хората. Да търсите славата Божия, значи да сте готови да слушате това, което Богъ ви говори, да развивате това, което Той е вложилъ въ душитѣ ви. Колко хора може да намѣрите днесъ, които сѫ готови да ви направятъ добро, или да ви насърдчатъ? Това не означава, че хората сѫ лоши, но нѣматъ условия въ себе си да проявятъ доброто. Често, безъ да знаятъ истината по известни въпроси, тѣ бързатъ да дадатъ мнението си, но като имъ се обясни, казватъ: Извинете, ние имахме криви понятия, криви разбирания по тия въпроси. — Щомъ знаете това, нѣма защо да се сърдите на хората. Тѣ живѣятъ съ редъ предубеждения. И вие имате предубеждения за Божествения свѣтъ. Достатъчно е за петь минути само да влѣзете въ Божествения свѣтъ и да се разговаряте съ едно отъ сѫществата на този свѣтъ, за да измѣните съвършено мнението си за тѣхъ. Който иска да бѫде ученъ, той непременно трѣбва да влѣзе въ връзка съ напредналитѣ сѫщества въ Божествения свѣтъ. Много отъ тия сѫщества сѫ видими, живѣятъ на земята и работятъ между ученитѣ хора. Нѣкои пъкъ се явяватъ рѣдко на земята. За разумния човѣкъ всичко това сѫществува, било на земята, било въ невидимия свѣтъ.

 

И тъй, започнете съ вашата глава, т. е. започнете да работите съ Божествения свѣтъ! Всички съвременни хора, призвани да работятъ въ свѣта, трѣбва да започнатъ отгоре, отъ главата, отъ Божественото въ себе си. Голѣмитѣ мѫчнотии, на които хората се натъкватъ, се дължатъ на многото знания, които сѫ придобили. Това знание нѣма приложение въ тѣхния животъ. Въ бѫдеще това знание ще се оформи и ще се приложи, но за днесъ то остава неизползувано. Много отъ сегашнитѣ знания внасятъ въ живота на хората голѣми противоречия. Напримѣръ, въпроситѣ за произхода на човѣка, за сѫществуването на другъ свѣтъ, за наследственостьта и т. н., внасятъ въ ума на човѣка редъ противоречия. Напримѣръ, споредъ съвременнитѣ учени, унаследенитѣ отъ родителитѣ чърти не могатъ да се измѣнятъ. Това значи: за да се измѣнятъ унаследенитѣ чърти въ човѣка, въ неговото естество трѣбва да стане коренна промѣна. А това е възможно, Преди години, Американското правителство, се бѣше нагърбило съ задачата да превъзпита нѣкои индийци. За тази цель, тѣ взеха нѣколко отъ най-способнитѣ между тѣхъ, млади момчета, и ги възпитаваха по тѣхни методи, свършваха тѣхни училища и университети. Обаче, като се връщаха въ роднитѣ си мѣста, следъ десеть години най-много, тѣ изгубваха всичката американска култура и започваха да живѣятъ пакъ по старому. Значи, тази придобивка, тази култура, това възпитание е било външно. То не е могло да произведе въ тѣхъ вѫтрешенъ превратъ. Обаче, онѣзи индийци, които възприемаха Христовото учение, и следъ връщането си въ своето отечество, тѣ устояваха на това, което сѫ придобили. Значи, единствено Христовото учение е въ сила да произведе вѫтрешенъ превратъ въ човѣка. Само Христовото учение е въ сила коренно да измѣни естеството на човѣка.

 

Следователно, въ чувствата на човѣка трѣбва да станатъ дълбоки промѣни. Отъ дълбочината на чувствата зависятъ и преобразованията, които могатъ да станатъ съ човѣка. Всѣка идея, която не разтърсва човѣка отъ дълбоко, не да го отчае, но да проникне дълбоко въ душата му, не може да се реализира. Значи, следъ чувствата, идатъ идеитѣ на човѣка. Сѫщевременно човѣкъ трѣбва да развива своята вѣра, кротость и своето въздържание. По отношение на храната въ Божествения свѣтъ, човѣшкиятъ мозъкъ се нуждае първо отъ любовь. Сърцето пъкъ се нуждае отъ търпение. Търпението е храна за сърцето. Търпението е най-приятното нѣщо за човѣка. То е качество, сила, която е достояние за най-разумнитѣ, за най-силнитѣ сѫщества въ свѣта. За човѣка на физическия свѣтъ е нужна вѣра, Вѣрата се нуждае отъ любовь и търпение. Тѣзи три качества сѫ необходими за правилното развитие на човѣшкия умъ. Който нѣма вѣра, любовь и търпение, той спъва своето умствено развитие. Затова, именно, човѣкъ трѣбва да изучава всѣки предметъ съ любовь. Безъ любовь той не може да учи. Каквато наука и да изучавате — физиогномия, френология, хиромантия, астрология, естественитѣ науки, математика, геометрия — безъ любовь вие никога не можете да проникнете въ тѣхния дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. Геометрията е най-стариятъ езикъ, съ който човѣчеството нѣкога си е служило. Който разбира геометрията, той разбира езика на природата. Природата говори съ геометрически фигури. Когато иска да покаже, кой е разуменъ човѣкъ, природата туря на челото му две успоредни линии. Такъвъ човѣкъ може да се справя съ всички хора. Когато иска да покаже, кой е честенъ, взискателенъ човѣкъ, природата туря на челото му само една линия. Тази линия сѫщевременно показва и критическо разположение на ума на даденъ човѣкъ. Дето природата е турила триѫгълникъ на челото, това показва равновесие и правилность въ функциитѣ на мозъка.

 

За да разбере живота, човѣкъ трѣбва да разбира своя умъ, своето сърце, своята воля. Следователно, когато говоримъ за славата Божия, ние разбираме всички възможности, които Богъ е вложилъ въ човѣка. Въ бѫдеще човѣкъ ще влѣзе въ единъ широкъ свѣтъ, съ широки възможности. Той ще се освободи отъ смъртното, отъ временнитѣ черупки и ограничения, въ които сега живѣе и ще му се дадатъ безсмъртнитѣ възможности и богатства на природата, за да може да работи и да строи тъй, както сега разбира. Днесъ и малкитѣ деца иматъ великата идея, че могатъ да вдигатъ голѣмъ товаръ, но като се опитатъ, виждатъ, че тѣхната форма е слаба да извърши това, което мислятъ. Та когато мнозина отъ васъ мислятъ, че сѫ добри, това се отнася до живота на тѣхната глава. Тѣ сѫ добри и могатъ да бѫдатъ добри, но щомъ слѣзатъ на физическия свѣтъ, злото веднага ги завладява. Злото е сила, течение, което лесно завладява човѣка. Достатъчно е десеть лоши хора да ви срещнатъ на пѫтя, за да могатъ съ мисъльта си да измѣнятъ вашето състояние. И обратно: достатъчно е десеть добри хора да ви срещнатъ, за да измѣнятъ съ мисъльта си вашето състояние. Хората се намиратъ подъ постоянно внушение, било на книги, било на приятели, на познати и непознати, на окрѫжаващата срѣда и т. н.

 

Единъ английски писатель разправялъ една своя опитность за силата на внушението. Той си купилъ отъ Кавказъ една хубава кама, изработена съ злато. Колкото пѫти поглеждалъ къмъ камата, винаги изпитвалъ желание да мушне нѣкого съ нея. Той се чудилъ, отде иде това желание въ него. Впоследствие разбралъ, че съ тази кама билъ убитъ човѣкъ. Значи, мисъльта, която е вложена въ предмета, съ който е извършено известно престѫпление, се предава и на други хора, чрезъ закона на внушението. Ако носите пръстенъ отъ човѣкъ, който е станалъ жертва нѣкѫде, той може да ви повлияе, въ смисълъ, че и вие, като него, да станете единъ день жертва. Затова, колкото цененъ да е този пръстенъ съ камъкъ върху него, хвърлете го, не го носете на рѫката си. Отъ това гледище, всички нѣща трѣбва да се чистятъ, да се освобождаватъ отъ лошитѣ влияния, които сѫ останали върху тѣхъ. Затова, именно, ако ви даватъ дрехи отъ умрѣли, отъ болни хора, не ги носете. Носете само такива нѣща, които ви създаватъ разположение. Ако вашата баба, или вашиятъ дѣдо сѫ били свети, благородни хора, носете тѣхнитѣ пръстени, като светиня. Обаче, ако тѣ не сѫ били добри хора, нищо не носете отъ тѣхъ. Всѣко нѣщо, което не ви създава разположение, не го носете. Всѣка Божествена мисъль, всѣко Божествено чувство, като влѣзе въ васъ, създава добро разположение на духа ви. Тѣ иматъ специфична форма, своя красота. Задъ всѣка Божествена мисъль седи едно разумно сѫщество. Щомъ тази идея проникне въ ума ви, едновременно съ нея се привлича и разумното сѫщество. Значи, идеята е домътъ, стаята, въ която разумното сѫщество ще влѣзе да работи заедно съ човѣка.

 

Първо човѣкъ трѣбва да преобрази ума и сърцето си, за да може да го посети Великиятъ, Който е създалъ цѣлия свѣтъ — небето и земята, цѣлата наука, всички изкуства. Той ще внесе въ човѣка безсмъртния животъ — животътъ на възкресението. Това посещение ще трае само една секунда, но никога нѣма да се забрави. Ехото му ще продължава въ вѣчностьта. Казвате: Само една секунда! Това е толкова кратко. — Знаете ли, какво нѣщо е да ви посети свѣтлината само за една секунда? За една секунда свѣтлината изминава разстояние отъ 300,000 клм. пѫть. За колко време можете да изминете този пѫть? Достатъчно е Богъ да ви посети само за една секунда, за да ви остави животъ отъ хиляди години. Ако вие задържите въ себе си богатството, което Той ви е оставилъ само въ една секунда, ще се ползувате отъ това богатство хиляди години. Колко работа ще ви създаде това посещение! Богъ само ще ви погледне, и ще усетите, че товарътъ ви е снетъ отъ гърба. Ще олекнете като ангелъ, и ще бѫдете готови да разперите криле, да хвръкнете изъ пространството и да кажете: Сега разбрахъ, какво нѣщо е животътъ. И тогава, каквато работа започнете, каквато наука заловите, всичко ще свършите съ успѣхъ. Само така ще разберете думитѣ: „За Бога всичко е възможно.“ Но затова се изисква търпение. Много добродетели има у васъ недоразвити, а тѣ трѣбва да се развиятъ.

 

Христосъ казва: „Търсете слава Божия, а не слава человѣческа!“ Славата Божия е вѫтрешна слава, а славата человѣческа е външна слава. Съвременниятъ свѣтъ жертвува славата Божия за славата человѣческа. Бѫдещата раса ще отдаде предпочитание на Божията слава. Тогава ще имаме Божествена култура. Само тогава ще се реализиратъ вашитѣ мисли и желания. Само новото, което възприемете, ще бѫде въ сила да подобри сегашния ви животъ. За тази цель, отсега още вие трѣбва да започнете да се миете, да се чистите, да хвърлите старитѣ си дрехи, да се освободите отъ дълговетѣ си. Като дойде новото време, всички разумни хора ще бѫдатъ готови да подематъ живота отново. Тогава всички ще бѫдатъ млади. Стари хора между васъ нѣма да има. Хората на новата култура нѣма да остаряватъ. Щомъ нѣкой стане на 120 години, той ще извика приятелитѣ си, ще имъ даде угощение и ще каже: Азъ заминавамъ. Въ новата култура нѣма да има никакви гробища.

 

„Търсете славата, която иде отъ Бога!“ Сега азъ оставямъ тази мисъль въ умоветѣ ви. Работете върху вашия мозъкъ! Работете върху вашето сърце! Само така ще придобиете миръ въ душата си и ще работите за развиване на милосърдието, както и на интуицията въ себе си. Само така ще се домогнете и до положителната наука. Работете върху мозъка си да го преустроите, да възприемете свѣтли, възвишени идеи. Възвишена идея е тази, която обхваща цѣлата земя. Тази идея е Божествена. Ако една идея обхваща само една държава, тя не е още възвишена, не е Божествена идея. Радиото, напримѣръ, показва, че мисъльта се предава по цѣлата земя. Мисъльта се предава по цѣлото пространство.

 

„Търсете славата Божия!“ Работете върху вашия мозъкъ, върху вашата глава, ако искате да се подмладите. Този е най-правилниятъ начинъ за подмладяване. Работете за славата Божия, а не за славата человѣческа, ако искате да се повдигнете, ако искате да повдигнете ближнитѣ си. Работете за славата Божия, работете за своя мозъкъ, ако искате да влѣзете въ новата култура, която сега иде въ свѣта.

 

29. Беседа отъ Учителя, държана на 1 априлъ, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×