Jump to content
Ани

1928_03_25 Остани с насъ!

Recommended Posts

От томчето "Синове на възкресението"
Сила и живот, X серия, т.3,(1928),
Издание 1934 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Остани съ насъ!

 

„Остани съ насъ, защото е привечерь, и деньтъ превали.“

Лука 24:29.

 

Има учени хора въ свѣта, които, отъ единъ малъкъ скѫпоцененъ камъкъ, създаватъ цѣла история: произходътъ и образуването на този камъкъ, условията на създаването му и т. н. Има учени хора въ свѣта, които, отъ една малка кость на нѣкое предпотопно животно, възстановяватъ цѣлото животно: скелетътъ му, неговата голѣмина, условията, при които е сѫществувало това животно и т. н. Онѣзи, които иматъ картината на това животно, чудятъ се, какъ е дошло на ума на тия учени да възкръсяватъ мъртвитѣ животни отъ миналитѣ вѣкове. Тѣ се запитватъ, защо трѣбва да изучаватъ това предпотопно животно. Химикътъ пъкъ ще запита, защо е трѣбвало да се знае състава и разположението на земнитѣ пластове, когато се е образувалъ този малъкъ скѫпоцененъ камъкъ. Кой какъ се спре върху историята на скѫпоценния камъкъ, ще каже: Ние можемъ да носимъ скѫпоценнитѣ камъни на главата, на рѫцетѣ, на вратоветѣ си, безъ да знаемъ тѣхната история. Това на половина е право. Ако черноземътъ, въ който съ посѣти плоднитѣ дървета, не бѣше обработенъ, той щѣше да поквари тѣхнитѣ цвѣтове, и тѣ нѣмаше да вържатъ, нѣмаше да дадатъ добри плодове. Значи, хубавитѣ цвѣтове се криятъ въ канаритѣ, затова трѣбва да ги изучаваме. Следователно, кажете ли, че миналитѣ форми не ви сѫ потрѣбни, вие падате въ друга крайность. Всички предпотопни животни, които сѫ изчезнали вече, сѫ оставили своята плъть, своитѣ кости на земята, и досега още ние се хранимъ отъ изобилието на това, което тѣ съ ни оставили. Благодарение, че тѣ съ измрѣли, за да сѫществува сегашното човѣчество. Иначе, то не би могло да сѫществува. Ето, съвременнитѣ хора считатъ за свой дългъ да турятъ на гроба на нѣкой виденъ покойникъ — герой за отечеството си, държавникъ, или нѣкое духовно лице, бюста му. Защо турятъ бюстоветѣ на виднитѣ хора върху гробоветѣ имъ? Да покажатъ на хората, че въ свѣта нищо не умира. Сѫщо така се доказва, че и съ изчезването на тѣзи грамадни, предпотопни животни и растения, които нѣкога сѫ сѫществували, тѣ окончателно не сѫ изчезнали. Следъ като сѫ завършили своята работа на земята, тѣ сѫ отишли другаде нѣкѫде да работятъ — влѣзли сѫ въ човѣка. Нима машинитѣ, които сѫ взели участие при съграждането на нѣкоя голѣма стена, следъ свършването на стената изчезватъ? Тѣ не сѫ изчезнали, но сѫ отишли другаде да работятъ.

 

Въ природата сѫществува непреривенъ процесъ, непреривни действия. Учениятъ, въ широкъ смисълъ на думата, трѣбва да познава непреривностьта въ процеситѣ на природата. И всѣкога, когато се прекѫсватъ процеситѣ, идватъ страданията. Отъ такива прекѫсвания на бентоветѣ си, често американцитѣ страдатъ. Американцитѣ, които минаватъ за най-културни, за умни, цивилизовани и практични хора, често, поради нѣкаква несъобразителность отъ тѣхна страна, пострадватъ отъ своитѣ бентове, не знаятъ, де да ги поставятъ. Тѣ сѫ голѣми любители на бентове. Преди години, надъ единъ отъ своитѣ градове, тѣ подпушили една голѣма рѣка, направили бентъ, за да заградятъ едно езеро, въ което да могатъ зимно време да се разхождатъ съ шейни и съ кънки. Този бентъ представялъ грамадна стена, висока 25 — 30 метра, за да събира голѣмо количество вода. Инжинеритѣ, които строили тази стена, мислили, че тя ще издържи на напора на водата. Обаче, единъ день тази стена се съборила, и водата залѣла града. Хиляди кѫщи били залѣти съ вода и хиляди хора удавени. На нѣколко мѣста въ Америка сѫ се случили подобни прекѫсвания на бентове, отъ които хиляди хора сѫ пострадали. Ще кажете, че тѣзи американци сѫ излѣзли глупави, като не сѫ взели предъ видъ всички възможности за станалитѣ нещастия. Казвамъ: колко бентове днесъ не сѫ поставени на мѣсто! Нима вашитѣ бентове сѫ поставени на мѣсто? Досега азъ не съмъ срещналъ нито единъ човѣкъ, на когото всички бентове да сѫ на мѣсто. Много отъ вашитѣ бентове сѫ надъ града, а много сѫ подъ града, и всѣкога се очаква да дойде нѣкаква опасность въ живота. По този начинъ, именно, азъ обяснявамъ моралното падане на нѣкои хора. Когато казватъ, че нѣкой човѣкъ е падналъ морално, казвамъ, че нѣкой бентъ надъ града на този човѣкъ се е прекѫсналъ нѣкѫде и залѣлъ голѣма часть отъ този градъ. Това е криза въ неговия животъ. Този човѣкъ не е могълъ да устои на едно свое силно желание. Той не е могълъ да устои предъ известна съблазънь, предъ касата на своя господарь. Отворената каса на неговия господарь е сила, която нахлува въ сърцето му, събаря бента и завлича всичко, което е подъ него. Съ бента заедно отива и човѣкътъ.

 

Следователно, човѣкъ трѣбва да гради върху ония здрави основи, на които първоначално още животътъ е билъ поставенъ. Затова той трѣбва да знае, какво е необходимо за този животъ. Не е въпросътъ за задгробния животъ. Като процесъ, задгробниятъ животъ представя цъвтенето, но преди цъвтенето е растенето. Преди да цъвне, дървото ще расте редъ години. Значи, всѣки трѣбва да се запита, кое е най-сѫщественото за деня. Сѫщественото за всѣки день е онова, което можемъ да постигнемъ. Значи, при съзнателното растене сѫществено е онова, което може да ни достави необходимитѣ материали, да свършимъ работата, която ни е дадена за деня. Следъ като свършимъ тази работа, ще имаме едно малко удоволствие, едно малко възнаграждение. Това наричаме ние постигане на нашитѣ идеали. За всѣки день е предвидено едно малко постижение. Ако постигнете това, което желаете, волята ви се усилва, сърцето ви се усилва и умътъ ви се усилва. Ако не постигнете това, което желаете, въ васъ настава разслабване на силитѣ ви. На това основание, ударитѣ, които идатъ отвънъ, хората наричатъ сѫдба. Не, това не е нищо друго, освенъ разкъсване, разпадане на бентоветѣ имъ. Ударитѣ, които идатъ отвънъ, съ разумни актове. Когато чукътъ удря добре, и гвоздеятъ пада на мѣсто. Но когато гвоздеятъ се забива повече, отколкото трѣбва, той става непотрѣбенъ. Всѣки гвоздей трѣбва да отиде на своето мѣсто.

 

Следъ възкресението си, Христосъ се яви на ученицитѣ си, и тѣ Му казаха: „Остани съ насъ!“ Защо? Защото е вечерь, не е день, когато слънцето изгрѣва, но е вечерь. Изгрѣването на слънцето подразбира изгрѣвъ на Божественото въ човѣка. „Остани съ насъ!“ Остани съ насъ тази вечерь да ни разправишъ нѣщо отъ Божественото, което носишъ съ себе си. Значи, Христосъ трѣбва да ни остави най-хубавото, което носи съ себе си. Защо рударьтъ промива златния пѣсъкъ? Той иска да отдѣли златото, а пѣсъкътъ да тури настрана. Какво е желанието на търговеца, който се занимава съ клиентитѣ си? Той има желание всичкитѣ му клиенти да влѣзатъ въ неговия дюкянъ, да купятъ нѣщо, да му оставятъ часть отъ паритѣ си, а после той да остане самъ съ своето съкровище. Всѣки човѣкъ, най-после, все иска да остане съ нѣкого.

 

И тъй, основната идея трѣбва добре да се разбере. Защо? Защото понѣкога хората разбиратъ нѣщата, но не знаятъ тѣхното приложение. Значи, всѣко нѣщо има свое теоретическо разбиране, както и свое практическо приложение. И наистина, вие можете да срещнете двама лѣкари, единиятъ силенъ въ теорията, а другиятъ — въ практиката. Викатъ първия лѣкарь при едного, кракътъ на когото е счупенъ. Той преглежда крака на болния, констатира на кое мѣсто е счупенъ и на колко парчета е надробена костьта. Питатъ го: Какво трѣбва да се направи сега? Той казва: Азъ констатирамъ само, че кракътъ на еди-кое си мѣсто е счупенъ, а вие трѣбва да намѣрите човѣкъ, който може да го намѣсти. Викатъ втория лѣкарь. Той веднага пристѫпва къмъ работа: туря рѫцетѣ си на счупената кость, разбира положението на болния и започва да поставя всѣка часть на нейното мѣсто. Следъ това той казва на болния: Ще държите крака си неподвижно, 40 деня нѣма да го мѣстите никакъ. Питамъ: кое е по-хубаво — да познаете, коя кость е счупена и на колко части, или да поставите всѣка кость на нейното мѣсто. По сѫщия начинъ, при съграждане на вашия животъ, вие трѣбва да разбирате онѣзи вѫтрешни процеси, споредъ които да знаете, де да поставяте всѣко ваше чувство. Въ всѣки даденъ моментъ, въ съзнанието на човѣка се зараждатъ известни мисли, идеи, желания, които занимаватъ неговия умъ. Той се решава да действува, да реализира тия свои желания, но нѣма планъ, не знае, какъ и де да ги постави. Напримѣръ, нѣкой става пръвъ министъръ, иска да внесе известни реформи, известни подобрения, но нѣма опредѣленъ планъ, отде и съ какво най-напредъ да започне. Ако нѣкой стане министъръ, първата му работа е да уволни всички чиновници, всички стражари, които не сѫ отъ неговата партия, и на тѣхно мѣсто да назначи свои хора. И това е добре, но кога? Когато новоназначенитѣ чиновници сѫ по-способни, по-благородни отъ първитѣ. Обаче, ако не сѫ по-способни отъ първитѣ, тази смѣна е безпредметна. Ако новитѣ чиновници сѫ хора безъ моралъ, безъ култура, безъ наука, каквито често се срещатъ, учени - недоучени, тѣ не могатъ да помогнатъ на отечеството си. Тѣ сѫ хора, които обиратъ на общо основание, за което ще ги видите въ затворъ, ужъ несправедливо осѫдени за нѣкакви злоупотрѣбявания. Такава реформа на мѣсто ли е? Даже и на мѣсто да е, съ нея не трѣбва да се започва. Когато единъ министъръ дойде на власть, той първо трѣбва да се примири съ враговетѣ си, да ги извика и да имъ каже: Вие имате такива и такива възгледи, съ които нѣкога можете да ми бѫдете полезни; когато не постѫпвамъ добре, искамъ отъ време на време да ми напомняте.

 

Сега ще приведа единъ случай изъ живота на единъ американски проповѣдникъ, който обичалъ да преувеличава нѣщата. Веднъжъ той чулъ нѣкои отъ слушателитѣ си да се произнасятъ за него: Нашиятъ проповѣдникъ не говори всѣкога истината. Като чулъ това, проповѣдникътъ казалъ на своя приятель: Слушай, приятелю, ще те моля, когато се увлѣка въ проповѣдьта си и започна да преувеличавамъ фактитѣ, дай ми знакъ съ пръста си да се корегирамъ. Единъ день, когато проповѣдвалъ на слушателитѣ си, трѣбвало да спомене за единъ еврейски герой, който хваналъ 300 лисици, вързалъ на опашкитѣ имъ по една запалена свѣщь и така ги пусналъ. При това, трѣбва да се знае, казвалъ той, че опашкитѣ на тѣзи лисици били по три метра дълги. Приятельтъ му го погледналъ, далъ му знакъ съ пръста си, че преувеличилъ. Тогава проповѣдникътъ продължилъ: Като преглеждахъ писаното отъ различни автори за тия лисици, намѣрихъ, че невъзможно е да сѫ имали тѣ по три метра дълги опашки. Пъкъ и мене ми се струва, че е невъзможно това. Опашкитѣ имъ сѫ били дълги отъ 2—2½ м. Приятельтъ му пакъ далъ знакъ, че и това е много. — Ще ме извините, драги слушатели, струва ми се, че и два метра не сѫ били дълги опашкитѣ на лисицитѣ. Тѣ ще сѫ били най-много 1½ м. Приятельтъ пакъ далъ знакъ, че и това е много. — Впрочемъ, казалъ проповѣдникътъ, повече отъ единъ метъръ не сѫ били. Приятельтъ пакъ далъ знакъ съ пръста си. — Вижте какво, нѣма защо да говоря за ония времена. Тогава опашкитѣ на лисицитѣ може да сѫ били и по единъ метъръ дълги, но споредъ мене, най-вѣроятно е да има грѣшка въ тия данни, повече отъ половинъ метъръ не могатъ да бѫдатъ дълги. Приятельтъ му пакъ далъ знакъ.— Не, отъ половинъ метъръ надолу не слизамъ!

 

Казвамъ: трѣбва да се знае, че дължината на опашката на лисицата е точно опредѣлена. Ако този проповѣдникъ бѣше си далъ малко трудъ да изучи лисицата, щѣше да види, че невъзможно е отъ 2500 години насамъ дължината на лисичата опашка да се намали отъ три метра на половинъ метъръ. По сѫщия начинъ единъ английски проповѣдникъ изненадалъ слушателитѣ си, като имъ казалъ, че овцетѣ пиятъ вода, само когато сѫ болни. Знанието на много хора, които разискватъ върху известни обществени въпроси, се простира не по-далечъ отъ това на английския проповѣдникъ, който казалъ, че овцетѣ пиятъ вода, само когато сѫ болни. Въ сѫщность, когато сѫ болни, овцетѣ или никакъ не пиятъ вода, или малко пиятъ. Понеже съвременнитѣ хора сѫ бързи въ своитѣ разисквания, въ своитѣ заключения, темитѣ, които тѣ развиватъ, ставатъ безинтересни. Тѣ мязатъ на ония хора, които обичатъ да разиграватъ лотария. Взиматъ единъ билетъ и съ нетърпение чакатъ деня да се тегли лотарията, да спечелятъ нѣщо. Това говори за голѣмото суевѣрие на съвременнитѣ хора. Като не спечелятъ съ първия билетъ, тѣ купуватъ втори, трети, съ надежда, че този пѫть ще спечелятъ нѣщо. Азъ познавамъ единъ господинъ, който отъ 15 години насамъ постоянно купува лотарийни билети, но и до днесъ нищо не е спечелилъ. Той все вѣрва, че ще спечели първата премия. Преди нѣколко години дохожда при мене единъ българинъ иманяръ, да ме пита, не зная ли, де е имането, което преди две хиляди години нѣкой виденъ римски адмиралъ го заровилъ нѣкѫде. Въ Бургазъ се е образувало едно дружество, което търси това злато. Интересно е, на какво, именно, се съгражда тази вѣра, че човѣкъ може да спечели. На какво отгоре се крепи вѣроятностьта, че може да се спечели нѣщо, било на лотария, било да се намѣрятъ заровени пари въ земята. Единъ мой познатъ твърдѣше, че ще живѣе 120 години. Не се минаха една — две години, и той замина за онзи свѣтъ на 70 годишна възрасть; значи, съ 50 години по-рано. Казвамъ: изчисленията на този човѣкъ не сѫ били вѣрни. Човѣкъ може да живѣе 120 години, но той трѣбва да има такова разположение на духа, че отдето и да дойдатъ вълни, каквито страдания и удари да му дойдатъ, да не предизвикатъ въ него никакво сътресение. Ако страданията въ живота произвеждатъ сътресения въ човѣка, той едва ли ще може да доживѣе 50 години.

 

„Остани съ насъ!“ Великото, красивото въ живота трѣбва да остане съ насъ. Думитѣ „остани съ насъ“ могатъ да се отнесатъ до Христа, а могатъ да се отнесатъ и до нѣкоя наша основна идея. Идеитѣ не сѫ само форми. Всѣка свещена идея е идея на нѣкое живо, разумно сѫщество, което е тѣсно свързано съ насъ. Неговиятъ животъ е преплетенъ съ нашия. Следователно, всѣка идея, която живѣе въ насъ, и отъ която не можемъ да се освободимъ, е преплетена съ нашия животъ и върви паралелно съ него. Ето защо, ние трѣбва да подържаме разумни отношения съ всѣка наша идея, като съ живо сѫщество. Вземете, напримѣръ, идеята, която всѣки човѣкъ подържа въ себе си — да бѫде обичанъ. За да бѫде обичанъ, човѣкъ трѣбва да има нѣщо въ себе си, за което да го обичатъ. Всѣки иска да му дойде единъ приятель да го нагости. Отлична идея е тази. Но за да ти дойде нѣкой, трѣбва да има съ какво да го нагостишъ. Другъ е въпросътъ, ако той самъ ти дойде на гости и донесе нѣщо за ядене. Обаче, ако ти го поканишъ да дойде, и нѣмашъ съ какво да го угостишъ, а той донесе всичко, ти ще се почувствувашъ унизенъ, че не си билъ въ състояние да приемешъ единъ гостъ, както трѣбва.

 

„Остани съ насъ!“ Този е важниятъ въпросъ, който трѣбва да се разреши на земята. Този въпросъ трѣбва да се разреши днесъ, а не въ бѫдеще. Ако тази идея „остани съ насъ“ я разрешите още днесъ, и вървите паралелно съ нея, за васъ всичко ще бѫде възможно. Когато ученицитѣ пожелаха Христосъ да остане съ тѣхъ, Той остана ли? Остана. Казва се въ Писанието, че Христосъ имъ отворилъ умоветѣ, и тѣ Го познали. Следъ като си заминалъ, тѣ били радостни и весели и се върнали при приятелитѣ си да имъ разправятъ, че срещнали Учителя си, Който имъ разправилъ велики работи за бѫдещето, за плановетѣ на небето, на невидимия свѣтъ и т. н. Когато говоримъ за невидимия свѣтъ, вие разбирате свѣтъ, който нѣма никакви отношения къмъ васъ. Не, невидимиятъ свѣтъ е реаленъ; той има отношения къмъ васъ. Той е Божествениятъ свѣтъ, който се проявява и въ най-малкитѣ нѣща на живота. Този свѣтъ ви упѫтва, той ви дава посока, направление. Понѣкога искате да кажете нѣкоя лоша дума, но нѣщо ви казва: Въздържай езика си, защото лошитѣ думи носятъ лоши последствия. Нѣкога допуснете нѣкоя лоша мисъль въ ума си, но отвѫтре нѣщо ви казва: Не оставяйте тази мисъль въ ума си, защото лошитѣ мисли оставятъ следъ себе си нечистотии, отъ които мѫчно ще се освободите.

 

За потвърждение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Игуменътъ на единъ монастиръ заминалъ за онзи свѣтъ, безъ да успѣе да даде отчетъ на замѣстника си за това, което вършилъ до негово време. Новиятъ игуменъ дълго време се молилъ, дано се яви по нѣкакъвъ начинъ стариятъ игуменъ отъ онзи свѣтъ, да му разправи, де оставилъ паритѣ, какво да прави съ тѣхъ и т. н. Най-после стариятъ игуменъ могълъ по нѣкакъвъ начинъ да излѣзе отъ ада, дето се намиралъ следъ заминаването си отъ този свѣтъ, понеже не билъ отъ праведнитѣ, но съ присѫтствието си въ монастиря, внесълъ такава неприятна миризма, че служителитѣ били принудени да премѣстятъ цѣлия монастиръ другаде нѣкѫде. Новиятъ игуменъ забравилъ и монастиря, и паритѣ, не помислилъ вече да се връща назадъ. Никой не смѣелъ да влѣзе въ този монастиръ. Игуменътъ си казвалъ: Защо ми трѣбваше да викамъ този старецъ, да ми казва, де сѫ паритѣ на монастиря? — Монастиръ съ пари не се поправя. Общество съ пари не се поправя. Ако новиятъ игуменъ бѣше истински служитель на Бога, той самъ трѣбваше да намѣри паритѣ, не трѣбваше да се обръща за съдействие къмъ умрѣлитѣ. Той трѣбваше да има достатъчно вода на разположение, че като извика стария игуменъ, да го посрещне вънъ нѣкѫде, тамъ да го измие, изчисти и после да го пусне да влѣзе въ монастиря. Какъ постѫпи той? Като сѫдия, който сѫди нѣкой престѫпникъ. Такива сѫ разбиранията на съвременнитѣ хора. Тѣ викатъ единъ престѫпникъ и казватъ: Да дойде невежиятъ, простакътъ. Казвамъ: ако е въпросъ за простащина, всички хора сѫ простаци. Защо? Защото, ако не бѣха простаци, тѣ щѣха да бѫдатъ щастливи, щѣха да бѫдатъ безсмъртни. Ако кажатъ днесъ нѣкому, че е простакъ, той ще се обиди. Питамъ: защо трѣбва да се обижда? Ако майка му и баща му сѫ умрѣли, той е простакъ — нищо повече. Ако и той умре, и той е простакъ. Нѣма защо да се обиждате. Едно ще знаете: който умира, той е простакъ. Като умре нѣкой, нѣма защо да пишете, че тукъ почива младъ и зеленъ момъкъ, не вкусилъ още отъ живота. По-добре пишете: Тукъ почива единъ простакъ, който не разбираше Божиитѣ закони.

 

Казвате: Така не се говори. Какво прави лѣкарьтъ, като прегледа нѣкой боленъ и намѣри въ него нечисто, заразено, мѣсто. Той изважда ножчето си, изрѣзва заразеното, нечистото мѣсто и започва да стърже. А когато види на дървото нѣкой красивъ, узрѣлъ плодъ, той внимателно го хваща съ двата си пръста и го опитва. Следователно, който иска да бѫде обичанъ, той трѣбва да има идея въ себе си, да бѫде искренъ човѣкъ. Днесъ рѣдко се срѣщатъ искрени хора въ свѣта. Повечето хора сѫ турили маски на лицата и мислятъ, че съ този моралъ, който иматъ, ще могатъ да спасятъ себе си, ще могатъ да спасятъ свѣта. Това не значи, че свѣтътъ не е спасенъ, но вашиятъ свѣтъ не е спасенъ. Съвременниятъ моралъ е бентъ, който единъ день ще се прекѫсне нѣкѫде и ще залѣе цѣлия градъ подъ него, Какъвъ моралъ е този, когато приятельтъ ти едно говори предъ тебе, а друго задъ тебе? Какъвъ приятель е този, който, преди да е познавалъ твоитѣ слабости, те е обичалъ, а щомъ научи слабоститѣ ти, измѣня мнението си и чувствата си къмъ тебе? Какъвъ приятель е този, който ти дава пари съ 30 — 40% лихва? Хората се търсятъ днесъ, за да се хвалятъ едни-други, да си бѫдатъ полезни, за да си помагатъ, а не защото се обичатъ. Още въ времето на Христа бѣше казано, че когато нѣкой е нещастенъ, не трѣбва да влиза въ дома на приятеля си. Въ Стария Заветъ още е казано, когато нѣкой е заразенъ отъ чума, отъ проказа, или отъ друга нѣкаква опасна болесть, той не трѣбва да влиза въ дома на приятеля си. Свещено трѣбва да се пази приятелското чувство. Тъй щото, ако нѣкой има известна слабость, той трѣбва да знае, че тѣзи стари форми, тѣзи стари навици и недѫзи и при новитѣ убеждения, и при новия животъ пакъ ще се явятъ, но съ нови форми. Значи, старото ще върви паралелно съ новото.

 

„Остани съ насъ!“ Идейното трѣбва да остане съ насъ. Идейното въ живота носи радость и веселие за душата. Щомъ идейното изчезне, страданията дохождатъ. Който не разбира този законъ, той се оплаква отъ живота, отъ страданията и казва, че братята и сестритѣ му го измѫчвали. — Това е невъзможно. Никѫде въ историята на човѣчеството не се е срещналъ случай, дето братя и сестри, които те обичатъ, да те измѫчватъ. Онзи, който измѫчва нѣкого, той нѣма нищо общо съ братството. И Христосъ бѣше измѫчванъ, битъ. Кой би Христа? Кой измѫчваше светиитѣ? Все грѣшнитѣ хора. Съвременнитѣ християни не сѫ си обяснили още, кои сѫ причинитѣ, задето хората се измѫчватъ едни-други. Ще кажете, че нѣкои хора иматъ слабость да биятъ, да измѫчватъ другитѣ. — Това не може да бѫде обяснение. Едно трѣбва да се знае, че човѣшкиятъ духъ е по-силенъ отъ всѣкаква слабость. — Ама нѣкой ималъ настроение, че се проявилъ по единъ, или по другъ начинъ. — Човѣшкиятъ духъ е по-силенъ отъ всѣкакво настроение. — Ама обществото, условията сѫ лоши. — Човѣшкиятъ духъ е по-силенъ и отъ обществото, и отъ условията. Ако вѣрвате, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, Който е Великото Начало на живота, тогава трѣбва ли да се влияете отъ обществото? Обществото е часть отъ това Велико Начало.

 

Има два възгледа за обществото и неговото влияние върху човѣка. Едното мнение е на единъ английски писатель, който казва, че героитѣ създаватъ обществата. Толстой казва обратното: обществата създаватъ героитѣ. Въ една своя критика за Наполеона, Толстой казва, че Наполеонъ самъ нищо не е направилъ. Ако той правѣше всичко самъ, защо при Бородино издаде една заповѣдь, която после отмѣни? Кой го накара да издаде заповѣдьта и после да я отмѣни? Въ приложенията си, и двата възгледа съ прави. Споредъ първия възгледъ, обществото е слама, а героятъ е искрицата, която запалва тази слама. Не, обществото не може да бѫде слама. Защо? Защото, ако обществото е слама, като изгори сламата, нищо не остава отъ нея. Така ли е въ сѫщность? Обществото е почва, а героятъ е семето, което се посажда въ тази почва. Ако семе имате, а почва нѣмате, какъ ще израсте това семе? Зърното само ли се произвежда, или почвата го произвежда? Толстой подържа, че почвата създава семето, а английскиятъ писатель подържа точно обратното. Ако почвата не сѫществуваше, семето нѣмаше отде да черпи сокове. И ако семето не е близо до почвата, тя не ще може да го издържа. Това сѫ външнитѣ страни на тѣзи два възгледа.

 

Външнитѣ условия съ само служби. Напримѣръ, нѣкой е герой: герой въ яденето, герой въ борбата, герой въ носенето и т. н. За всѣки даденъ случай, геройството е служба. Геройство е, когато нѣкой човѣкъ иска да освободи единъ народъ. Има нѣщо по-високо отъ геройството. Не е въпросътъ въ външното освобождаване. Съвременнитѣ хора и безъ това се намиратъ въ епоха на вѫтрешно освобождаване, когато се създаватъ условия за другъ животъ, въ който хората трѣбва да бѫдатъ щастливи. И тогава всѣки човѣкъ ще бѫде на своето мѣсто.

 

Сега, като говоримъ за положението на съвременния животъ, веднага си спомняме за създаването на човѣка отъ пръсть. Казано е, че Богъ взе пръсть и направи отъ нея първия човѣкъ. Тази пръсть представяла нѣкаква смѣсь, т. е. конгломератъ отъ всевъзможни елементи, свързани съ различни сили. На наученъ езикъ казано: първиятъ човѣкъ билъ създаденъ отъ най-фини елементи, свързани помежду си съ различни сили. Всѣки отъ тѣзи елементи има свои специфични качества, на които човѣкъ още не може да бѫде господарь. Понеже не разбира законитѣ, по които се управляватъ тѣзи елементи, човѣкъ още не е дошълъ до положение да ги владѣе. Напримѣръ, въ нѣкой човѣкъ се явява нѣкаква страсть, или нѣкакво желание за слава, но той не знае, какъ да се справя съ тази страсть, или съ това желание, понеже не знае, кой е елементътъ, който е въ връзка съ тази страсть, или съ това желание. Какво лошо има въ желанието на човѣка за слава? Въ Писанието е казано: „Славете Господа!“ Следователно, щомъ сме излѣзли отъ Бога, и ние се стремимъ къмъ слава. Щомъ Богъ иска хората да Го славятъ, и ние искаме да ни славятъ. Въ това нѣма нищо лошо. Лошото е, когато човѣкъ иска да го славятъ, безъ да заслужава. Нѣкой направи една малка услуга, или едно малко добро, и веднага иска да го славятъ. Обаче, ако нѣкой се хвърли въ водата да спаси нѣкого, съ рискъ на живота си, той заслужава слава. Когато давате нѣкому срѣдства да учи, това заслужава слава. Ако нѣкой откаже да подаде нѣкому рѫката си, да го спаси, той е загубенъ човѣкъ. И ако спасениятъ откаже да благодари на онзи, който го е спасилъ, и той е загубенъ човѣкъ.

 

За изяснение на последната мисъль, ще приведа следния примѣръ. Единъ варненецъ, адвокатъ въ Горна-Орѣховица, стои единъ день на Горно-Орѣховската гара, чака трена, който отива за Варна. Въ това време, единъ селянинъ отива да си купи билетъ до една отъ близкитѣ станции, но указва се, че само 30 стотинки не му достигатъ за билета. Обръща се той натукъ-натамъ, да види нѣкой познатъ да му услужи, но като не вижда никакъвъ познатъ около себе си, приближава се къмъ адвоката и му казва: Господине, услужете ми, моля Ви се, съ 30 стотинки, защото не ми стигатъ за билетъ. Адвокатътъ го погледналъ, направилъ се, че не го чулъ и се обърналъ на другата страна. Той счелъ за обидно даже да се спира, да вади пари отъ кесията си да услужва на този селянинъ. Щомъ тренътъ пристигналъ, адвокатътъ, веднага се качилъ и тръгналъ за Варна. Селянинътъ погледналъ къмъ отдалечаващия се тренъ, въздъхналъ си и казалъ: Какво струваше на този господинъ да ми услужи съ 30 стотинки? Поогледалъ се пакъ на една и на друга страна, метналъ торбичката си на рамо и поелъ пѫтя си пешъ. Нѣколко години следъ това, този адвокатъ попадналъ въ Англия, и трѣбвало да пѫтува отъ единъ градъ за другъ. Отишълъ на гарата да си купи билетъ. Извадилъ пари отъ кесията си да плати билета, но каква била изненадата Му, когато видѣлъ, че 30 стотинки не му достигатъ за билета. Понеже нѣмалъ никакъвъ познатъ, отъ когото може да поиска услуга, той се принудилъ да вземе багажа си на рамо и да тръгне пешъ. Едва сега въ паметьта му изпѫкналъ образа на селянина въ Горна-Орѣховица, на когото той не пожелалъ да услужи само съ 30 стотинки. Ако бѣше му услужилъ, щѣше да се намѣри човѣкъ, който и на него да услужи съ 30 стотинки.

 

Съвременнитѣ хора често пропущатъ хубавитѣ, великитѣ моменти въ своя животъ, като този Горно-Орѣховски адвокатъ. Ако нѣкой човѣкъ влѣзе въ известно общество, съ цель да работи за неговото повдигане, веднага ще му прикачатъ различни епитети, че той билъ славолюбивъ, че ималъ нѣкаква користна мисъль и т. н. — И това е възможно, но провѣрете първо, дали е така. Всѣки, който работи за дадено общество, или за единъ народъ, трѣбва да бѫде изслушанъ. Който иска да каже една добра дума, той трѣбва да бѫде изслушанъ. Сѫщото се отнася и за васъ. Кажете ли нѣкому една добра дума, повече не я повтаряйте. Ще му кажете, че времето ви е скѫпо, не можете да повтаряте. И когато нѣкой ви говори, сѫщо така трѣбва да му кажете, че времето ви е скѫпо, и следователно, нека ви каже само това, което не е казалъ.

 

Съвременното общество се нуждае отъ развиване на Божественитѣ идеи и прилагането имъ въ живота. Въ това отношение, човѣкъ е дотолкова важенъ, доколкото е носители на Божественитѣ идеи въ свѣта. Сѫщото може да се каже и за отдѣлнитѣ удове на човѣшкия организъмъ. Рѫката, напримѣръ, е важна дотолкова, доколкото е носителка на нѣщо хубаво, велико. Окото е важно дотолкова, доколкото възприема свѣтлината. Много хора ослѣпяватъ по единствената причина, че не четатъ и не учатъ. Умътъ на много хора се осакатява по единствената причина, че се отказватъ да мислятъ. Ето защо, когато се натъкватъ на редъ противоречия и страдания, хората не мислятъ право и считатъ, че всичко това става произволно. Всичко, което се случава въ свѣта, не е произволно. Но човѣкъ трѣбва да мисли, за да разбере, че това е действително така. Единъ день хората ще разбератъ, че всичко, което се случава въ живота имъ, е за тѣхно добро. Ако човѣкъ вѣрва въ това, нѣма да минатъ много години и ще се убеди въ този законъ. Ако не вѣрва, той ще опита обратното, Обаче, дали вѣрва, или не вѣрва, законътъ работи. Който се храни съобразно законитѣ на своето тѣло, той се ползува; който не се храни съобразно законитѣ на своето тѣло, той не може да се ползува отъ тия закони, той се осакатява, безразлично, дали вѣрва, или не вѣрва. Изобщо, който работи разумно, той вѣрва въ законитѣ.

 

Въ природата сѫществуватъ три важни нѣща: права мисъль, прави чувства и прави действия. Безъ тѣзи три нѣща нѣма вѣра. Когато въ ума ви проникне една права мисъль, ще я приемете безъ никакво съмнение. Ще правите редъ опити, ще провѣрявате нѣщата, безъ да падате духомъ. Щомъ се убедите въ правотата на нѣщо, ще издържате до край. Христосъ направи този опитъ. Много тояги се сложиха на гърба на Христа, но Той не каза, защо Богъ го постави на този изпитъ да го биятъ. Въ ударитѣ, които се сложиха върху гърба на Христа, се крие нѣкаква тайна. Ако тия удари не бѣха се сложили върху гърба на Христа, човѣчеството нѣмаше да върви напредъ. Сѫщевременно, отъ енергията, която се съдържаше въ тия удари, се помете и цѣлата римска империя. Възъ основа на сѫщия законъ, ще знаете, че при страданията действува Божествена енергия, която единъ день ще помете препятствията отъ вашия животъ и ще ви освободи. Страданията, които хората преживяватъ, сѫ ударитѣ, тоягитѣ, чрезъ които Божествената енергия се излива върху тѣхъ. Ударитѣ, страданията представятъ инсталация, по която тече Божествената енергия. Въ такъвъ случай, който веднъжъ само те удари, той ще ти стане най-добъръ приятель. Ако 50 души те ударятъ, ще имашъ 50 добри приятели. Отъ Божествено гледище, Богъ така е наредилъ свѣта, че каквото и да се случи на онѣзи, които вѣрватъ въ Него и Го любятъ, всичко ще се превърне въ добро.

 

„Остани съ насъ!“ Остани съ тази мисъль въ душата си! Каква е тази мисъль? Не че моятъ приятель ми е направилъ нѣкаква пакость, но че Богъ мисли заради мене, за моето добро. Богъ изпратилъ моя приятель до мене, но като не Го разбралъ, той направилъ една погрѣшка. Азъ нѣма да се сърдя на приятеля си, но веднага ще взема телефона и ще запитамъ Бога, какъ седи въпросътъ. По този начинъ ще видя, де е погрѣшката. Следователно, когато нѣкой постѫпва неправилно по отношение на васъ, вие ще знаете, че той не е разбралъ това, което му е предадено. Така, именно, вие ще се домогнете до истината въ живота. Казвате: Ами, ако отида до телефона и нищо не ми отговорятъ? — Ако имате права мисъль, прави чувства и прави действия, непременно ще ви отговорятъ. Има редъ факти въ живота, които показватъ, че Божественото работи, но не чрезъ детински умове, но чрезъ философски умове, които мислятъ право. И чрезъ детски умове може да работи Божественото, но умове на разумни деца, които по сърце сѫ деца, а по умъ мѫже. Такова дете, такъвъ синъ знае, че баща му никога не лъже. Той знае, че баща му е честенъ и никога не го поставя на изкушение. Той изисква отъ баща си толкова, колкото въ дадения моментъ може да му даде. Който постѫпва по този начинъ, той ще разбере, че великата Истина се проявява въ живота и обединява всички разумни хора въ едно. Ако се допитате до тази Истина, вие ще разберете, защо и за какво ставатъ всички нѣща въ живота. Какъ ще се допитате до тази Истина? Чрезъ нѣкоя разумна душа. Обаче, ако подложите нейнитѣ знания на критика, тя веднага ще се отегли и ще ви остави сами да носите последствията си. Всички трѣбва да знаете, че свѣтътъ не е създаденъ отъ насъ. Този свѣтъ е сѫществувалъ преди насъ, а ние сме съработници въ него. Ако допуснете, че нѣщата въ свѣта ставатъ и по единъ, и по другъ начинъ, вие сте на кривъ пѫть.

 

Питамъ: може ли да се нарече герой онзи, който не е проявилъ никакво геройство? Трѣбва ли да се украси онзи, който не се е проявилъ като герой? Въ съвременното общество, когато млада мома се жени, турятъ вѣнецъ на главата и, букетъ въ рѫцетѣ ѝ, огърлица на врата ѝ, безъ да е проявила нѣкакво геройство. Какво геройство ще прояви тя? Че ще роди нѣколко деца. Не е достатъчно само да роди нѣколко деца, но тя трѣбва да ги възпита, и то така, че да внесе въ тѣхъ прави мисли, прави чувства и прави действия. Тя трѣбва да ги възпита така, че единъ день тѣ да бѫдатъ признати за герои отъ цѣлото човѣчество. Ако направи това нѣщо, тя заслужава вѣнци, букети, огърлици; ако не го направи, нищо не заслужава. Вѣнци, букети се даватъ само на герои. Огърлици, пръстени се турятъ само на герои. Докато не е станалъ герой, човѣкъ може да носи пръстенъ и огърлица, но ще знае, че това е по задължение само, а не по заслуга. Пръстенъ се дава на човѣка само за геройство, да се знае, че той е извършилъ нѣщо велико въ свѣта. Всички хубави работи въ свѣта се даватъ само на ония, които сѫ готови, при всички условия на живота, да устояватъ за своитѣ идеи и да работятъ не само за себе си, но и за общото благо. Тѣ знаятъ, че общото благо е и тѣхно благо.

 

Христосъ остана съ ученицитѣ си да имъ разправя за Царството Божие, за бѫдещето общество, за вѣрата въ Бога, за правилнитѣ отношения между хората и т. н. Какви сѫ отношенията между съвременнитѣ хора? Събератъ се двама приятели, поживѣятъ нѣколко деня заедно, и любовьта имъ презъ това време изчезва. Каква любовь е тази, която въ нѣколко деня изчезва? Това не е любовь, това е само заблуда. Вие не можете да обичате нѣкого, и любовьта ви да се измѣни. Такъвъ законъ не сѫществува. Казвате, че сте обичали нѣкого, но днесъ не го обичате. Ако е вѣрно, това показва, че никога не сте обичали този човѣкъ. Нѣкой говори за своята първа любовь. Щомъ говори за първата си любовь, значи той има втора, трета любовь и т. н. Първата любовь се отнася до хора, които отчасти знаятъ, отчасти разбиратъ. Апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти разбираме.“ Когато дойде въ свѣта Божествената Любовь, не може да се мѣни. Тя изключва всички съмнения, всички подозрения. Докато отчасти знаемъ, ние сме въ положението на младенци. Тогава и любовьта ни ще бѫде такава. Въ кого можете да се съмнявате? Въ слабитѣ хора, а не въ силнитѣ. Въ силнитѣ хора никога не можете да се съмнявате. Следователно, когато хората се съмняватъ въ Бога, това показва, че и Той е като тѣхъ. Понеже тѣ сѫ пълни съ недѫзи, съ слабости, казватъ, че и Богъ се е объркалъ като тѣхъ. Значи, както пѣтелътъ се обърква въ кълчища, така и хората могатъ да се объркатъ. Не е така. Така могатъ да мислятъ само хората на старото учение, но хората на новото, на Божественото или на идейното учение трѣбва да развиватъ въ себе си висшето, т. е. Божественото съзнание. Въ човѣка едновременно вървятъ два живота, две съзнания: Божествено и човѣшко. Въ Божественото съзнание той се чувствува свързанъ съ всички хора по лицето на земята по мисъль, по чувства и по действия. Ако при това положение срещнете двама души, съ различни професии, съ различно обществено положение, това не е прѣчка за тѣхнитѣ отношения. Добритѣ хора се познаватъ помежду си по своитѣ правилни възгледи и всѣкога си съдействуватъ. Ако на единъ добъръ човѣкъ поискате нѣкаква услуга, той не се замисля да услужи ли, или не, но веднага пристѫпва къмъ действие, Той не чупи рѫцетѣ си, не се колебае. Когато човѣкъ се намѣри въ голѣма скръбь и не знае, какво да прави, тогава само започва да чупи рѫцетѣ си. Когато изгуби богатството си, богатиятъ започва да чупи рѫцетѣ си, да се оплаква, да съжалява за изгубеното. Когато имате нужда отъ пари, или отъ друго нѣщо, идете при човѣкъ, който не чупи рѫцетѣ си. Той веднага ще ви каже; Приятелю, заповѣдай, колкото искашъ. Ще извади отъ кесията си 20—30 хиляди лева и ще ви услужи. Онзи, който се нуждае, той ще вземе само толкова лева, колкото му трѣбватъ. Това сѫ новитѣ хора, които разбиратъ и прилагатъ онѣзи принципи, върху които се гради бѫдещето общество. Що се отнася до стария животъ, всички го познаватъ, нѣма защо да се критикува този животъ.

 

„Остани съ насъ!“ Какво трѣбва да остане съ насъ? Онзи вѫтрешенъ методъ за работа. При сегашнитѣ условия, човѣкъ може да придобие толкова много знания, че да стане сухъ. При това положение, въ него се развива гордостьта. Сухотата показва, че мислитѣ на човѣка сѫ неестествени. Това е лошъ признакъ. Обаче, голѣмата влага въ човѣка е друга крайность. Тя образува въ него много отлагания, вследствие на което той напълнява, става повече тлъстъ, отколкото трѣбва. Сухотата и дебелината въ човѣка сѫ две болезнени състояния. Нормалното състояние въ човѣка е, когато той е изтъканъ само отъ мускули и отъ нерви. Тѣлото на нормалния човѣкъ е пластично, а движенията му сѫ хармонични и се предаватъ по всички удове на неговия организъмъ.

 

Да работимъ за Бога — това е вѣруюто, което всички трѣбва да носимъ въ себе си. Да работимъ за Бога, това значи да преустроимъ своето физическо тѣло. Когато работи за Бога, човѣкъ може да възкръсне, да придобие безсмъртие. Той може да възкръсне и докато е на земята още. Нѣкои евангелисти казватъ, че сѫ възкръснали. Тѣ възкръсватъ, но после пакъ умиратъ. За да бѫде възкресението непреривенъ процесъ, човѣкъ никога не трѣбва да грѣши. Ако грѣши, той пакъ ще се върне назадъ. Въ този смисълъ, възкресението подразбира законъ за възпитанието на душитѣ, правилно да разбиратъ и прилагатъ Божественитѣ закони. Казано е въ Писанието: „Който яде отъ забранения плодъ, той непременно ще умре.“ Това може да се потвърди съ редъ примѣри отъ живота. Напримѣръ, има случаи, когато нѣкой мѫжъ по никой начинъ не трѣбва да се ожени за дадена жена. Ако пристѫпи този законъ, той непременно ще умре. И обратното се случава: ако нѣкоя жена се ожени за мѫжъ, съ когото не хармонира, тя непременно ще умре. Защо? Силитѣ на единия, или на другия сѫ подобни на динамита и произвеждатъ взривъ въ организъма. На обикновенъ езикъ казано: тѣзи хора не сѫ единъ за другъ. Тѣ представятъ динамитни съчетания. Какво виждаме въ живота? Нѣкой момъкъ се влюбилъ въ една мома, съ която не хармонира, и иска да се ожени за нея. — Ще се ожени, но ще умре. И така става. Това значи неразбиране на великия законъ, който работи въ свѣта. Този момъкъ трѣбва да се ожени за такава мома, съ която може да живѣе, а не следъ една — две години да умре. Който иска да умре, той се движи по законъ, вънъ отъ правилата, които Богъ е поставилъ въ живота.

 

Като не разбиратъ тия закони, хората казватъ: Каквото и да се говори, животътъ другояче се развива. — Тъй както сегашниятъ животъ се развива, това сѫ неправилности. Ако искате да знаете, какъвъ е правилниятъ начинъ на живѣене, четете съчиненията на автори които изнасятъ новитѣ идеи и ще видите, какви лесни пѫтища препорѫчватъ тѣ на човѣчеството. Кой е най-лесниятъ пѫть на движение? Той е пѫтътъ на най-малкитѣ съпротивления. Наистина, когато садите нѣкоя градина, нѣма да я поставите на мѣсто, дето духатъ силни вѣтрове и бури, но ще я поставите на тихо, спокойно мѣсто, дето едва лъха вѣтрецъ. Когато правите воденица, нѣма да я турите въ нѣкоя долина, но ще я поставите на такова мѣсто, дето има голѣмо течение, че постоянно да се върти. Сѫщо така ще внимавате, теченията да не бѫдатъ много голѣми, че да я задигнатъ. Когато ловите риба съ малка вѫдица, ще знаете, че съ тази вѫдица можете да хващате риби, най-много отъ 5 — 6 килограма. Попадне ли въ вѫдицата ви нѣкой сомъ, тежъкъ отъ 50 — 60 кгр., ще оставите вѫдицата си свободна, да излѣзе сомътъ вънъ. Иначе, и вие заедно съ сома ще отидете въ водата. Понѣкога вие сте отъ тѣзи герои, които хващатъ въ своята малка вѫдица голѣми омове, отъ 50 — 60 кгр. но сомътъ е пехливанинъ, не излиза вънъ. Въ края на краищата, вие теглите, той не излиза, докато ви завлѣче въ водата. Не, приятели, за голѣмитѣ сомове се изисква голѣма наука. За да се извади отъ водата голѣмъ сомъ, трѣбва да дойдатъ най-малко десеть души и заедно да теглятъ.

 

Сега всички хора искатъ да се занимаватъ съ голѣмитѣ мѫчнотии въ своя животъ. Казвамъ: оставете голѣмитѣ мѫчнотии за после. Като ви дойде нѣкоя голѣма мѫчнотия, извикайте десетина ваши разумни приятели и започнете да разисквате философски върху въпроса, защо и за какво е дошла тази мѫчнотия, защо и за какво е дошло известно страдание. И когато ви посети нѣкое голѣмо благо, пакъ извикайте нѣколко ваши добри приятели, да разисквате върху въпроса, защо и за какво е дошло това благо. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като задлъжнѣятъ, тѣ викатъ своитѣ приятели да говорятъ съ тѣхъ, защо и за какво имъ е дошло това страдание, и какво трѣбва да правятъ да се освободятъ отъ него. Когато спечелятъ нѣкаква голѣма сума, тѣ скриватъ това благо отъ своитѣ приятели. Споредъ мене, като получатъ известно благо, напримѣръ, сто хиляди лева, тѣ сѫщо така трѣбва да извикатъ приятелитѣ си, да се разговарятъ съ тѣхъ, да се посъветватъ, какво да правятъ съ това благо. Следователно, щомъ викате приятелитѣ си при стотѣ хиляди лева загуба, ще ги викате и при стотѣ хиляди лева печалба. Възъ основа на сѫщия законъ, когато трѣбва да се произнасяте за нѣкой човѣкъ, вие се спирате главно върху неговитѣ недѫзи, върху лошата страна у него. Да, но този човѣкъ има и добра страна. Представете си, че нѣкога този човѣкъ ви е обралъ. Обаче, нѣколко години следъ това той съзнае грѣшката си и се нагърбва да издържа сина ви въ странство. Той е върналъ вече паритѣ ви, но вие трѣбва да измѣните мнението си за него и да кажете: Герой е този човѣкъ! Той изправи грѣшката си. Това, именно, обича Богъ въ насъ. Сега ние идваме до една фаза, споредъ която всѣки трѣбва да бѫде справедливъ — не само да не говори за лошото, но ако говори за лошото, да говори и за доброто. Всѣки трѣбва да държи въ себе си тѣзи два принципа паралелно. Тѣ работятъ само при това положение. Когато чуете, че нѣкой лошъ човѣкъ е направилъ добро, говорете за това добро. Това е единъ начинъ за изправяне на погрѣшкитѣ въ човѣка. Ако не се спрете върху доброто въ човѣка, колкото и да се извинявате, че сте говорили за него лошо, той нѣма да ви извини. Обаче, ако чуе, че сте говорили за него добро, той ще се зарадва и ще ви извини.

 

„Остани съ насъ!“ Кое трѣбва да остане съ насъ? Съ насъ трѣбва да остане Божественото, което да ни обясни начина, чрезъ който можемъ да придобиемъ вѫтрешенъ миръ. Нѣкои искатъ да си направятъ кѫща, съ две-три стаи, но нѣматъ пари и се чудятъ, какво да правятъ. Тѣ съжаляватъ за своя идеализъмъ, който сѫ имали на младини, че не сѫ използували условията да се оженятъ за нѣкоя млада и богата мома, че днесъ и кѫща щѣли да иматъ, и деца щѣли да иматъ. А сега? Седатъ сами, ходятъ по чужди кѫщи, наеми плащатъ — двата края не могатъ да свържатъ на едно. Другъ казва: Едно време бѣхъ началникъ на министерство, имахъ възможность да стана министъръ, но като идеалистъ, отказахъ се отъ всички тия блага. Голѣмъ глупакъ излѣзохъ! Трети пъкъ съжалява, че пропусналъ условията да стане владика. — Красиви нѣща сѫ тѣзи, но тѣ представятъ само външни условия на живота. Разрешаването на важнитѣ въпроси не седи въ външнитѣ условия.

 

„Остани съ насъ!“ Когато Любовьта минава покрай мене, ще кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечерь! Когато Мѫдростьта минава, ще ѝ кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечерь! Когато Истината минава, ще ѝ кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечерь! На всѣка добродетель, която минава покрай мене, ще кажа: Моля ти се, остани при мене тази вечерь! Този е великиятъ смисълъ на живота. Нѣма по-хубаво нѣщо за човѣка отъ това, когато той направи едно добро дѣло. Колкото микроскопическо да е това дѣло, човѣкъ изпитва вѫтрешно доволство въ себе си. Въ този моментъ, като че всички разумни сѫщества по лицето на земята виждатъ това нѣщо и удобряватъ постѫпката му. Този е пѫтьтъ, по който човѣчеството може да се поправи. Въ всички хора трѣбва да се всади мисъльта, че тѣ могатъ да направятъ това. Като минатъ добродетелитѣ покрай тѣхъ, да ги поканятъ въ дома си, поне за дадената вечерь. Минава покрай дома ви нѣкой беденъ човѣкъ — поканете го. Външно е беденъ, но въ сѫщность той е великъ адептъ, или светия, който носи любовьта въ себе си. Казвате: Ние не вѣрваме въ суевѣрия. Азъ не казвамъ да вѣрвате въ суевѣрия, но обръщамъ вниманието ви на следното: докато е идеалистъ, човѣкъ е щастливъ. Щомъ стане материалистъ, едновременно съ това става нещастенъ. Що е материализъмътъ? Материализъмътъ е рѣка, която постоянно тече и завлича всичко, каквото срещне на пѫтя си. Хубаво нѣщо е рѣката, но тя тече и завлича. Ако тази рѣка минава презъ вашитѣ градини и оставя своята влага на житото, на овеса, на царевицата, на динитѣ, на пипонитѣ и на всички останали растения, тя е на мѣстото си. Докато рѣката пои градини, ниви и бостани, тя е на мѣстото си; щомъ тече и само завлича, каквото срещне на пѫтя си, тя е „Луда Яна.“ Ако енергията на „Луда Яна“ се впрегне разумно, тя може да извърши хубави работи.

 

„Остани съ насъ!“ Тази беседа е само за онѣзи отъ васъ, на които съзнанието е високо повдигнато, и за които е наближило времето да цъвнатъ. И затова, казвамъ; Ставайте рано сутринь, да видите, какъ изгрѣва Божественото слънце. И като видите първия лѫчъ на това слънце, кажете му: „Остани съ насъ тази вечерь!“ Когато въ материалния свѣтъ е вечерь, въ Божествения свѣтъ е сутринь. Ако Божественото остане при васъ, настаналъ е вече за васъ новиятъ день. Ако остане при васъ Божественото, ще направи съ васъ непреривна връзка. Тогава и вие, като ученицитѣ на Христа, ще слушате да ви се говори за великитѣ Божии закони.

 

Сега като имате свободно време, прочетете сами цѣлата глава на Евангелието, отъ която взехъ само стиха „Остани съ насъ!“ Въ нея има много недоизказани работи, върху които вие сами трѣбва да мислите. Когато цъвнете, вие ще дойдете до редъ Божествени мисли, които ще опредѣлятъ, какъвъ е великиятъ смисълъ на живота. Така само ще разберете, защо сте дошли на земята и какво можете да постигнете. Така само ще станете съучастници въ общитѣ блага на човѣчеството. Ще дойде день, когато всички единодушно ще кажете: Всичко, каквото Богъ е внесълъ въ насъ, и всичко, каквото ние сме внесли въ Него, нѣма да се загуби. Това, именно, подразбира стиха, въ който Христосъ е казалъ: „Събирайте съкровища за небето, дето нито крадецъ, нито молецъ може да влѣзе!“

 

„Остани съ насъ, защото вечерь е, а деньтъ превали!“ Така и вие трѣбва да кажете на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость, на Божията Истина, на всички добри хора по лицето на земята, които минаватъ покрай васъ. И българитѣ казватъ нѣкому: Остани съ насъ за две сладки думи!

 

28. Беседа отъ Учителя, държана на 25 мартъ, 1928 г.

София. — Изгрѣвъ.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×