Jump to content

1928_03_18 Помаза ме


Ани

Recommended Posts

От томчето "Синове на възкресението"
Сила и живот, X серия, т.3,(1928),
Издание 1934 г., София
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

 

Помаза ме.

 

„Духътъ на, Господа Иеова е връхъ мене, защото Господъ ме помаза.“

 Исаия 61:1.

 

Съвременнитѣ хора мислятъ, изказватъ и написватъ мисъльта си, но мисъльта имъ може да бѫде понятна, само когато има свое срѣдоточие. Всички сте изучавали геометрията, изучавали сте крѫга и знаете, че всички точки на окрѫжностьта се намиратъ на еднакво разстояние отъ центъра на крѫга. Това показва, че всички тия точки иматъ стремежъ къмъ центъра. Следователно, когато се говори за човѣшкия животъ, като за крѫгъ, ние разбираме единъ разуменъ процесъ. Като казваме, че животътъ представя разуменъ процесъ, това ни най-малко не означава, че животътъ има нѣкаква цель. Никаква цель нѣма животътъ. Това сѫ човѣшки схващания. Каква е цельта на философа? Да стане философъ. Каква е цельта на крадеца? Да открадне нѣщо. Каква е цельта на красивия човѣкъ? Да стане още по-красивъ. Каква е цельта на силния човѣкъ? Да стане още по-силенъ. Каква е цельта на музиканта, когато изучава нѣкакъвъ инструментъ? Да стане виденъ музикантъ. Всѣки човѣкъ има нѣкаква цѣль, но каквато и да е неговата цель, тя не опредѣля сѫщината на живота. Животътъ е нѣщо по-високо отъ цельта. Цельта може да оправдава срѣдствата, и срѣдствата може да оправдаватъ цельта, но цельта и срѣдствата не оправдаватъ самия животъ. Животътъ седи по-високо и отъ цельта, и отъ средствата, които могатъ да се употрѣбятъ.

 

Едно изисква животътъ отъ всички хора: правилно разбиране. Какъвто и да е човѣкъ — философъ, музикантъ, художникъ, държавникъ, свещеникъ — на каквато степень на развитие и да се намира, той вѣчно трѣбва да корегира своитѣ възгледи, т. е. той вѣчно трѣбва да разширява своитѣ възгледи. Който не разбира така живота, той ще се намѣри въ голѣмо затруднение. При лесната задача, разрешаването е лесно, но при трудната задача, мѫчнотията веднага иде. Малкитѣ дългове лесно се изплащатъ, но щомъ дойде до голѣмитѣ дългове, отъ стотици милиони и отъ милиарди левове, изплащането е трудно. Ако сте обикновенъ чиновникъ, но имате да изплащате сто милиона лева, въ колко години ще ги изплатите? Въ сѫщото затруднение ще се намѣри човѣкъ, не само когато има да изплаща голѣми дългове, но и когато се стреми да постигне копнежитѣ на своя духъ, на своята душа, на своя умъ и на своето сърце. Човѣкъ се състои не само отъ единъ крѫгъ, но отъ хиляди крѫгове, които иматъ свой центъръ. Нѣкой учи музика — това е единъ крѫгъ съ свой центъръ. Другъ учи художество — това е другъ крѫгъ съ свой центъръ. Това сѫ отдѣлни области, отдѣлни възможности въ живота, които съставятъ една цель. За постигането на тази цель, човѣкъ трѣбва да разбира вѫтрешната връзка на живота, т. е. онзи великъ законъ, който рѫководи човѣшката душа. Онѣзи, които не вѣрватъ въ душата, нека вѣрватъ въ своя умъ, и него да следватъ. Онѣзи пъкъ, които не вѣрватъ и въ ума, нека следватъ пѫтя на своето сърце. Безразлично е, въ какво вѣрва човѣкъ, но той все вѣрва въ нѣщо. Какво е вѣруюто, напримѣръ, на водата, която се спуща отъ нѣкой планински връхъ? И съ вѣра, и безъ вѣра, водата слиза по единъ наклонъ надолу. Когато говоримъ за стремежа на нѣкой човѣкъ, ние знаемъ, че и съ вѣра, и безъ вѣра, той все ще постигне нѣщо, но по два различни начина: когато постига своя стремежъ съ вѣра, човѣкъ олеква и кацва на земята; когато постига своя стремежъ безъ вѣра, той се разбива на хиляди парченца, като бъчва. И това е хубаво. Нима детето, което никога не е плакало, като счупи шишето на безброй парченца, нѣма да плаче? Ще плаче, разбира се. Извори ще бликнатъ отъ очитѣ му. Какво означава счупването на шишето? Шишето е символъ на нѣщо, затова детето плаче. Хубаво е, когато, при счупване на шишето, изворитѣ бликатъ отъ очитѣ на детето. То е изгубило нѣщо, за което трѣбва да плаче. Ако детето плаче за едно шише, колко повече трѣбва да плаче човѣкъ, когато изгуби своята свещена идея! Има хора, които сълза не проронватъ при изгубване на своята свещена идея. Тѣ казватъ: Изгубихме своята свещена идея, но нѣма нищо. Не, и вие, като детето, трѣбва да плачете за своята свещена идея.

 

Велика работа предстои на съвременното човѣчество! Всички хора трѣбва да се заематъ съ изучаване еволюцията на човѣчеството, развитието на народитѣ, развитието на раситѣ, но не повърхностно, а въ тѣхната дълбочина. Да изучавате нѣщата повърхностно, то е все едно да имате желание да станете поетъ, философъ, ученъ, и т.н. Хиляди желания може да има човѣкъ, но философътъ има за цель да обясни причинитѣ и последствията на нѣщата въ човѣшкия животъ. Той не може да бѫде философъ, ако не се вдълбочава, ако не издирва причинитѣ и последствията на нѣщата. Поезията, музиката и изкуството иматъ за цель да създадатъ условия за красота и щастие въ живота. Който иска да бѫде щастливъ и красивъ, той непременно трѣбва да бѫде музикантъ, поетъ и художникъ. Нѣма ли тѣзи три качества въ себе си, той нищо не може да постигне. Щастието и красотата се постигатъ само чрезъ музика, чрезъ художество и чрезъ поезия. Когато искатъ да се веселятъ, свѣтскитѣ хора пазаряватъ музиканти и пѣвци да имъ пѣятъ и свирятъ. При това, тѣ не викатъ стари музиканти, баби и старци, да имъ свирятъ, но викатъ млади, жизнерадостни моми и момци. — Това не е ли престѫпление? Питамъ: какво престѫпно има въ това, че искате млади хора да ви свирятъ? Не е ли по-престѫпно да видите, какъ нѣкой човѣкъ се е изоставилъ, напусналъ, вследствие на което лицето му се е набръчкало? Нима художникътъ не страда, когато види своята картина, която съ години рисувалъ, цѣла набръчкана? Коя е причината за нейното набръчкване? Споредъ мене, картината на истинския художникъ, презъ всички времена и епохи, трѣбва да остане красива, безъ никакви набръчквания. Следъ всичко това хората казватъ, че ще остарѣятъ. Какъ ще остарѣятъ? Кожата имъ щѣла да се набръчка, веждитѣ, коситѣ имъ щѣли да побѣлѣятъ, отъ живота щѣли да бѫдатъ недоволни, въ себе си щѣли да се усъмнятъ. Това значило старость. Питамъ: какви сѫ тѣзи идеи? Каква е тази философия на остаряването? Остаряването е неестественъ пѫть въ живота. Старостьта е най-опасната болесть въ живота. Тя е най-ужасната паталогия. Най-ужаснитѣ микроби сѫ тия на старостьта. Когато се заразятъ отъ тия микроби, хората остаряватъ, изгубватъ всичко възвишено и благородно въ себе си. Тия микроби, като термититѣ, изяждатъ всичко свещено въ човѣка, като оставатъ отъ него само сухи кости. И тогава всички казватъ: Остарѣ този човѣкъ. Философитѣ казватъ, че въ старостьта си човѣкъ поумнѣвалъ, а въ младостьта си билъ глупавъ. Споредъ мене е точно обратно; въ старостьта си човѣкъ оглупява, а въ младостьта си е уменъ. Поискайте отъ детето това, което държи въ рѫката си, то ще го даде; поискайте отъ стария това, което държи въ рѫката си, той нѣма да го даде. Кой отъ двамата е по-благороденъ? Изворътъ, който тече ли е по-благороденъ, или щерната? Изворътъ е по-благороденъ, защото постоянно дава.

 

Сега азъ говоря за нѣщата въ тѣхния правъ смисълъ. И разумниятъ животъ трѣбва да бѫде изворъ, който постоянно да изтича навънъ. За да бѫде човѣшкиятъ животъ щастливъ, той трѣбва да се наторява, но не по начина, по който сегашнитѣ хора торятъ нивитѣ си. Разправятъ за единъ опитъ на наторяване, който Франклинъ направилъ. На известно мѣсто, насадено съ трева, той посипалъ гипсъ, но така, че написалъ съ него думитѣ: Това мѣсто е наторено съ гипсъ. Когато тревата подъ тѣзи букви, израснала, тя била два пѫти повече и по-буйна отъ съседната, която не била наторена съ гипсъ.

 

И тъй, всички хора, които иматъ идеи, това съ хора, наторени съ Божествения Духъ. Онѣзи пъкъ, които нѣматъ идеи, тѣ не съ наторени съ Божествения Духъ, тѣ сѫ киселини и основи. Ако поливате нѣкое цвѣте съ азотна, или съ друга нѣкаква киселина, какво ще стане съ него? Ако наторявате градини и ниви съ киселини и основи, всичко ще се превърне въ пустиня. Какво може да расте въ пустинята? Какво може да расте въ Сахара, напримѣръ? Знаете ли, кои сѫ причинитѣ за образуването на Сахара? Две теории сѫществуватъ за образуването на Сахара. Споредъ нѣкои учени, Сахара се образувала отъ отбиването на рѣката Нилъ. Споредъ други учени, Сахара се образувала следъ отбиването на Голфщрома. Тукъ се натъкваме на противоречие, че благото на едного, носи нещастие за другиго. Значи, за повдигането на Европа трѣбвало е да се създаде пустинята Сахара. Ако днесъ се отбие Голфщрома отъ Европа, цѣлиятъ ѝ климатъ ще се измѣни.

 

Сега, за развиване на човѣшкия духъ, трѣбва да се обърне внимание на единството на нѣщата, което сѫществува въ човѣшката еволюция, Въ такъвъ случай, всички науки иматъ смисълъ само при здравъ, разуменъ човѣшки духъ. Мислите ли, че богатитѣ търговци въ свѣта, които сѫ вложили всичкото си внимание въ своитѣ тевтери, въ смѣткитѣ си за взимане и даване, знаятъ нѣщо отъ философия, или отъ астрономия? Въ това нѣма никаква наука, никаква търговия. Мислите ли, че младиятъ момъкъ, който седи предъ тевтеритѣ на красивитѣ моми и се чуди, коя отъ тѣхъ да избере, разбира живота? Мислите ли, че философътъ, който има голѣма библиотека отъ книги, и прочете ту една, ту друга отъ тѣхъ, се е добралъ до смисъла на живота? Смисълътъ на живота може да се разбере само при дълбоко вѫтрешно вглеждане въ нѣщата. Казвате: Смисълътъ на живота е въ храненето. — И азъ съмъ съгласенъ, че трѣбва да се хранимъ, но храната, която употрѣбяваме, трѣбва да бѫде толкова пълна, че да не остава никакви излишъци. При това, при храносмилането не е достатъчно само да се образуватъ хранителни сокове, но тѣ трѣбва правилно да се окисляватъ, за да предадатъ на кръвьта чистъ червенъ цвѣтъ. Чистата кръвь съдържа въ себе си всички жизнени елементи, както и потенциална, и кинетическа енергия, които сѫ причина за образуване на мисъльта. При кръвообръщението става и обратно течение на кръвьта, което може да се върне къмъ духовното тѣло на човѣка. Сложенъ е процесътъ на кръвообръщението. Той не е само физически, но и духовенъ. Подъ физически процесъ, подъ физически животъ разбираме само това, което е видимо и което може да се подложи на опитъ. Значи, има нѣща, които съ обикновено око не могатъ да се видятъ и не могатъ да се подложатъ на опитъ.

 

Процеситѣ, които се извършватъ въ човѣшкия организъмъ, трѣбва да бѫдатъ нормални. Когато сѫ анормални, въ човѣка се явява вѫтрешно недоволство. По-голѣмата часть отъ времето на съвременнитѣ хора е заето съ неправилни мисли и чувства. Това е патологическо състояние. Нѣкой се оплаква, че е неразположенъ? Защо е неразположенъ! Богатъ е, силенъ е, защо е неразположенъ? Нѣкой има десеть милиона лева на разположение, другъ има двадесеть милиона, но и първиятъ, и вториятъ сѫ недоволни отъ живота. Много дъщери и синове на богати американски милионери сѫ недоволни отъ живота, самоубиватъ се, като казватъ, че животътъ нѣмалъ смисъль. Мнозина казватъ, че ако биха имали пари, съвсемъ другъ щѣлъ да бѫде тѣхниятъ животъ. Паритѣ сѫ срѣдство, което трѣбва добре и на мѣсто да се употрѣби. Храната е срѣдство, което трѣбва добре да се употрѣби. Силата е сѫщо така срѣдство, което трѣбва на мѣсто да се употрѣби. Ако всички тия нѣща се употрѣбятъ добре и на мѣсто, тѣ ще допринесатъ нѣщо за съграждането на човѣшкия характеръ. Хората отъ XX в. на първо мѣсто трѣбва да се научатъ да съграждатъ своето тѣло. Въ този смисълъ, истинска религия е онази, която дава методи за съграждане на човѣшкото тѣло, за изправяне на всички недѫзи въ него, както и за освобождаване на човѣка отъ съмнението, отъ злобата, отъ невѣрието, отъ разногласието въ живота му. Това сѫ паталогически състояния, отъ които човѣкъ трѣбва да се освободи. Всички болести, които съвременната медицина познава, се дължатъ все на живи сѫщества, на тъй нареченитѣ микроби. Напримѣръ, безвѣрието се дължи на единъ родъ микроби, злобата — на другъ родъ микроби. Тѣзи отрицателни състояния въ човѣка се дължатъ, въ сѫщность, на изверженията на микробитѣ, които образуватъ въ организъма му редъ отрови и киселини. И затова, когато казваме, че злото се побеждава съ добро, разбираме, че въ доброто сѫществува единъ принципъ, чрезъ който тѣзи микроби могатъ да се отстранятъ. Злото е животъ, подобенъ на нашия. Следователно, и злото е на мѣстото си. Злото представя красива, мощна сила, която невидимиятъ свѣтъ използува на време и на мѣсто. Момцитѣ обикновено търсятъ красиви моми, но тѣ не знаятъ, че красивитѣ моми сѫ зло въ живота. Това не значи, че красивата мома, сама за себе си, е зло, но тя иска хубави дрехи, обуща, удоволствия — нѣща, за подържането на които сѫ нужни хиляди и милиони. Въ този смисълъ, красивата мома е зло въ свѣта. За тази красива мома момъкътъ може да лежи въ затворъ. Тя ще бѫде щастлива, а той — нещастенъ; тя ще иска това-онова, ще има приятели, ще живѣе, както иска, а той ще се измѫчва. Този момъкъ ще каже: Господи, защо ми даде това зло? Не, красивата мома е благо, което момъкътъ е получилъ преждевременно. Идея има красивата мома! Тя казва на момъка: Ти можешъ ли да изпълнишъ сърцето ми съ красиви чувства? — Не мога. — Тогава азъ ще си намѣря другъ момъкъ. — Можешъ ли да изпълнишъ ума съ свѣтли мисли? — Не мога. — Тогава азъ ще си намѣря другъ момъкъ. Питамъ: какво зло има въ това? Следователно, ако не искате да се измѫчвате, не ограничавайте красивитѣ моми и момци! Какво виждаме днесъ въ свѣта? Красивитѣ моми и момци ги затварятъ, ограничаватъ; богатитѣ и силнитѣ хора вързватъ, букаи турятъ на рѫцетѣ и краката имъ. Слабитѣ никой не вързва, никой не ограничава, но тѣ сами сѫ вързани на леглата си.

 

Сега, за да се избегнатъ аномалиитѣ, паталогичнитѣ състояния въ живота, трѣбва да се приложи Божественото учение. Като се заговори за това учение, и най-великитѣ писатели се изказватъ едностранчиво. Въ нѣкои отношения разсѫждаватъ добре, но щомъ дойдатъ до този въпросъ, веднага мисъльта имъ се отклонява отъ правия пѫть. Тѣзи велики писатели мязатъ на онзи човѣкъ, който казвалъ за приятеля си: Когато срещнете моя приятель, можете да му говорите за всичко — за музика, за изкуство, за поезия, за наука, но дойде ли въпросъ до месечината, дума не отваряйте. Защо? Защото, като заговорите на този човѣкъ за месечината, той изгубва всичкото си равновесие.

 

Казвамъ: всѣки отъ васъ има такава една месечина. Докато не му говорите за месечината, той е добъръ, но щомъ го бутнете за месечината, той става лошъ, изгубва разположението си. Месечината подразбира слабоститѣ въ хората. Всички хора иматъ слабости, до които, като дойдатъ, тѣ изгубватъ своето равновесие. Тъй както се развива животътъ на съвременнитѣ хора, той има предъ видъ да имъ покаже, де сѫ тѣхнитѣ слабости, до които, като дойдатъ, тѣ изгубватъ своето равновесие. Той има предъ видъ да имъ покаже, де сѫ тѣхнитѣ слабости, т. е. де е тѣхната месечина. Чрезъ страдания, чрезъ изпитания, Провидението иска да покаже на хората, де сѫ слабитѣ имъ страни. Всѣки човѣкъ има слаби страни. Въ това нѣма нищо лошо. Азъ считамъ гениаленъ човѣкъ онзи, който изправя една своя слаба чърта. Талантливитѣ, гениалнитѣ хора идатъ въ свѣта, за да изправятъ своитѣ погрѣшки, както и погрѣшкитѣ на другитѣ хора. Хората трѣбва да изправятъ редъ погрѣшки, докато дойдатъ до истинското знание. Иначе, ако днесъ, при слабоститѣ и погрѣшкитѣ, които иматъ, придобиятъ истинско, положително знание, тѣ ще злоупотрѣбятъ съ него. Напримѣръ, красотата е необходима въ живота на хората, но тѣ трѣбва разумно да се ползуватъ отъ нея. Безъ красота животътъ не може да сѫществува. Тя дава потикъ на хората. Като видите единъ ангелъ, вие се импулсирате. Какъ си представяте ангелитѣ? Като стари, набръчкани баби и дѣдовци? Не, красотата не се заключава въ бръчки. Красивото лице нѣма бръчки, но и мумия не е. Красивото лице не е гладко, опнато, безъ никакви бръчки. Красивото лице не трѣбва да има бръчки, но трѣбва да има долини и планински върхове, поля и градини, рѣки, морета и извори. Който погледне такова красиво лице, той трѣбва да види въ него великъ, обширенъ свѣтъ.

 

Пророкътъ преди хиляди години е казалъ: „Духътъ на Господа е върху мене.“ И наистина, нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, Духътъ на Господа да бѫде върху човѣка. Когато Божествениятъ Духъ дойде върху човѣка, въ него се явяватъ необикновени състояния. Нѣма по-красиво състояние отъ присѫтствието на Божествения Духъ върху човѣка! Той чувствува въ себе си онова вѣчно благо, което внася радость и веселие. Съвременнитѣ хора иматъ различни понятия за присѫствието на Духа. Велико нѣщо е присѫствието на Божествения Духъ въ човѣка! Съвременната наука нарича това състояние „пробуждане на съзнанието.“ Думата „съзнание“ обхваща само едната страна на понятието „духъ.“ Думата „духъ“ въ българския езикъ е силна дума. Другата страна на понятието „духъ“ подразбира великото въ свѣта, което осмисля вѫтрешния животъ, което поставя всичко въ права посока, което туря въ контактъ човѣка съ всички живи, разумни сѫщества, повдига го и го обезсмъртява. Духътъ е източникъ или носитель на живота. Дето се явява силата на човѣка, тамъ се явява духътъ. Значи, силата на човѣка зависи отъ Духа. Дето се явява Духътъ, тамъ се явява животътъ. Когато Духътъ напусне човѣка, той губи съзнанието си, т. е. губи Духа. Ако проследите пулса на човѣкъ, въ когото Божествениятъ Духъ работи, ще видите, че има голѣма разлика въ сравнение съ пулса на другъ, въ когото Божествениятъ Духъ не работи. Тамъ, дето Духътъ работи, пулсътъ е ритмиченъ, хармониченъ. Тамъ, дето Духътъ не работи, пулсътъ е дисхармониченъ.

 

И тъй, първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да създаде Божественъ ритмусъ на своето сърце. Какъ ще се образува този ритмусъ? Когато Божествениятъ Духъ започне да работи въ човѣка, той неусѣтно придобива този пулсъ, този Божественъ ритмусъ на своето сърце. Ритмусътъ на човѣшкото сърце е ритмусътъ на неговия животъ. Този ритмусъ, този пулсъ е Божественъ. Той иде въ свѣта, за да ритмува всичко. Животътъ на хората върви, именно, споредъ този пулсъ. И затова, съ право можемъ да кажемъ: дето има пулсъ, тамъ и животъ има. Ние сме дошли до пулса на кръвоносната система, който се изразява чрезъ сърцето, но и сърцето, само по себе си, има свой пулсъ.

 

Сега, главното качество, което характеризира човѣка, като мислещо сѫщество, е неговата мисъль, неговата разумность. Разумниятъ човѣкъ се отличава пъкъ съ любовьта си. Любовьта на разумния човѣкъ е толкова широка, че при каквито условия да го поставятъ, както и да се измѣнятъ тия условия, тя е постоянна и обхваща всичко. Разумниятъ човѣкъ е готовъ да даде хапката отъ устата си; той е готовъ на всѣкакви разумни услуги. Да услужите на човѣка, това не значи само да го задоволите, но да му услужите разумно, т. е. на мѣсто и на време. Да обичате човѣка, това значи разумно да отговаряте на нѣкакви негови вѫтрешни стремежи. Нѣма по-красиво нѣщо отъ това, да отговорите на стремежитѣ на душата на нѣкой човѣкъ, или да реализирате нѣкоя негова мисъль, или да способствувате на нѣкое негово чувство. Това може да направи само онзи, въ когото Духътъ работи. Въ това отношение, да възпитавате нѣкого, значи да отстраните всички онѣзи лоши, неблагоприятни условия, които пречатъ на неговото развитие.

 

Съвременнитѣ културни хора на XX в., които иматъ опитностьта на хилядитѣ поколѣния преди тѣхъ, които носятъ въ себе си знанието на вѣковетѣ, често изпадатъ въ известни слабости, вследствие на което изгубватъ красивото, хубавото въ себе си. И трѣбва да минатъ редъ години на работа, на усилия, за да го придобиятъ отново. И наистина, благодарение на нѣкаква своя слабость, за нищо и никакво, човѣкъ изгубва своя красивъ животъ. Напримѣръ, нѣкой иска да стане чиновникъ, но съ това чиновничество той ще изгуби своя идеалъ. Щомъ е така, никакво чиновничество не му трѣбва. Той не е роденъ за чиновникъ. Другъ иска да стане учитель. Обаче, за да стане учитель, той трѣбва да има въ себе си нѣщо възвишено и благородно, което да вложи въ душитѣ на децата. Той не трѣбва да гледа на учителството като на професия и да заблуждава децата. Сѫщо така, който иска да стане свещеникъ, той трѣбва да има въ душата си великъ, възвишенъ идеалъ, който да внесе и въ душитѣ на своитѣ пасоми. Свещеничеството не е професия, не е занаятъ. Учителството, свещеничеството сѫ отговорни служби. Всички ученици и всички хора, които минаватъ презъ рѫцетѣ на учителитѣ и на свещеницитѣ, единъ день ще ги държатъ отговорни за всѣко отклонение, за всѣко заблуждение, въ което тѣ сѫ ги поставили. Тѣхнитѣ възпитаници ще ги питатъ: Защо не ни казахте Истината? Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ се стремятъ къмъ високи служби, безъ да иматъ предъ видъ, какви отговорности носятъ и казватъ: Днесъ за днесъ. — Ако подъ думата „днесъ за днесъ“ тѣ разбиратъ Божествения животъ, и азъ съмъ съгласенъ съ тѣхъ. Но ако подъ думата „днесъ за днесъ“ разбиратъ човѣшкия животъ, който трѣбва да прекаратъ, както и да е, тѣ сѫ на крива посока, на кривъ пѫть.

 

Сега вие трѣбва да се стремите да възприемете Божествения Духъ. Той иде днесъ въ помощь на човѣчеството. Нѣкога, въ далечното минало, човѣчеството е паднало въ тъмна зона, въ която се намира и до днесь. Само Божествениятъ Духъ е въ сила да го извади оттамъ. Защо и за какво е станало това, върху него сѫ писали мнозина; вие можете да четете всичко, което е писано по този въпросъ. Това слизане на човѣчеството въ тъмната область се дължи на грѣхопадането, вследствие на което той се е озвѣрилъ. Въ естеството на човѣка има нѣщо низше, нѣщо животинско, звѣрско, вследствие на което той може да извърши най-страшнитѣ престѫпления. И наистина, нѣма сѫщество въ свѣта по-страшно отъ човѣка, който може да извърши такива ужасни престѫпления! Едновременно съ това, нѣма друго сѫщество на земята, което може да извърши такива добрини, каквито човѣкъ върши. Отъ една страна виждате този красивиятъ човѣкъ да проповѣдва любовь къмъ Бога, любовь къмъ ближния и къмъ цѣлото човѣчество, а отъ друга страна го виждате да осакатява своя ближенъ, да убива брата си. Следъ това пъкъ виждате тия двамата се примиряватъ, прощаватъ си. Виновникътъ се обръща къмъ пострадалия съ думитѣ: Ще ме извинишъ, че те наранихъ. Съжалявамъ за всичко това, което ти причинихъ. И азъ не зная, какво ми дойде въ главата, че безъ да мисля много, ти причинихъ такова зло.

 

Много отъ съвременнитѣ хора, безъ да съзнаватъ, какво правятъ, изпадатъ въ положението на онзи разбойникъ, който убилъ брата си. Този разбойникъ билъ главатарь на една банда. Като вървѣлъ изъ гората, срещналъ единъ пѫтникъ и, безъ да мисли много, взима пушката си и го прицелва, удря го въ крака и го поваля на земята. Следъ това отива къмъ пѫтника, да види, какво може да вземе отъ него, навежда се близо до лицето му, и остава ужасенъ, когато въ лицето на непознатия пѫтникъ вижда своя роденъ братъ. Тогава започва да се извинява на брата си, че не го позналъ. Извинява се, съжалява, но късно. Като извършатъ нѣкое престѫпление, тогава всички хора, като този разбойникъ, започватъ да съжаляватъ, да се извиняватъ, че не сѫ знаели, че не сѫ видѣли, че не сѫ познали и т. н. Тѣ седатъ готови съ своитѣ пушки и, който мине покрай тѣхъ, стрелятъ.

 

Страданията и нещастията на съвременнитѣ хора се дължатъ на безлюбието. Тѣ не се познаватъ едни други. Ако нѣкой каже на нѣкого най-малката обида, той е готовъ да изсипе върху него огънь и жупель. И започва следъ това: Азъ познавамъ този човѣкъ, той е такъвъ-онакъвъ. Ще изхвърли по неговъ адресъ редъ нелепости, но като види, че е излъганъ, ще отиде при него да се извинява, че билъ излъганъ, че го подвели и т. н. Това не е нищо друго, освенъ състояние на разбойника, който вдига пушката си, наранява своя братъ, за да го обере, но като го познае, извинява се и съжалява за направеното. Питамъ: въ какво седи сегашниятъ животъ? Въ какво седи сегашната култура? Ще кажете, че сегашната култура се заключава само въ ядене и пиене. Каква философия е тази? Какво отношение има тази философия къмъ бѫдещия ви животъ? Какво отношение има това изкуство къмъ бѫдещия ви животъ? Все има нѣкакво отношение. Следъ време вие не трѣбва да бѫдете баби и дѣдовци съ набръчкани лица. Вие трѣбва да дойдете до онова съзнание, при което повече да не остарявате. Като дойдете до 33 години, повече не трѣбва да остарявате. Щомъ дойдете до 33 годишна възрасть, ще се задържите такъвъ, какъвто сте въ този моментъ и ще останете, колкото време искате младъ. Ако разполагате съ наука, съ изкуство, трѣбва ли да се страхувате отъ сиромашията? Азъ наричамъ истинска наука онази, която може да се бори съ сиромашията, съ болеститѣ, съ недѫзитѣ, съ злото, съ грѣха. Който нѣма тази наука, той ще види, какво нѣщо е сиромашията и ще разбере, какъ постѫпва природата. Ако има да дава нѣкому 20 — 30 хиляди лева, той ще дойде въ името на закона, ще го хване, ще го тури въ затворъ, и тамъ ще се разправя съ него, както разбира. Строга е природата! Строга е, но за кого? За онзи, който не я разбира. Коя майка, като получи писмо отъ сина си, че е гладенъ, нѣма да му изпрати пари? Сѫщото може да се каже и за васъ. Ако разбирате законитѣ на природата и ѝ пишете писмо, че сте гладни, тя веднага ще ви изпрати толкова, колкото искате. Но трѣбва да пишете на нейния езикъ. Не пишете ли на нейния езикъ, тя ще ви каже: Синко, забравилъ си ме. Който пише на моя езикъ, азъ го познавамъ и му давамъ, колкото пожелае. Който не пише на моя езикъ, не го познавамъ и нищо не му давамъ. Наистина, доколкото съмъ провѣрявалъ този законъ, азъ не съмъ срещналъ синъ или дъщеря, които да сѫ писали на своята майка писмо, и тя да не е изпълнила на момента още желанието имъ. Това е вѣрно и въ букваленъ, и въ преносенъ смисълъ.

 

Питамъ: щомъ е така, какво по-хубаво за васъ отъ това, да познавате езика на природата? Какъвъ е езикътъ на природата? Ще кажете, може би, че любовьта е езикътъ на природата. Не, любовьта е човѣшки езикъ; за нея всички народи иматъ различни думи. Обаче, трѣбва да се знае, кой е първичниятъ езикъ, отъ който и нашиятъ е произлѣзълъ. Едно е важно да се знае: когато любовьта заговори въ човѣка, всички го разбиратъ: и растенията, и животнитѣ, и хората — всички разбиратъ езика на любовьта. Следователно, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ истинската наука, която може да придобие отъ природата. Ако нѣкой, следъ като е свършилъ единъ факултетъ, каже, че е завършилъ наукитѣ си, или че е намѣрилъ пѫтя, той е на крива посока. Ученикътъ, който е влѣзълъ въ природния университетъ, трѣбва да има предъ видъ да следва най-малко четири години по философия, четири години по естественитѣ науки — зоология, ботаника, минералогия, анатомия, четири години по правото, петь-шесть години по медицина и т. н. За да се специализира, той трѣбва да учи най-малко сто години, за да мине презъ всички области на науката. Кой човѣкъ днесъ е свършилъ всички факултети? Нѣкой отъ васъ едва сѫ свършили два-три факултета. На ученитѣ хора въ Америка турятъ по нѣколко титли и ги произвеждатъ почетни хора.

 

Съвременнитѣ хора сѫ дошли до единъ кръстопѫть и, за да излѣзатъ отъ него, тѣ трѣбва да започнатъ отъ великата Божествена наука. Съвременнитѣ учени, които работятъ въ науката, сѫ асистенти на великитѣ учени, които ускоряватъ, или помагатъ на човѣчеството да върви въ Божествения пѫть. Азъ не отричамъ свѣтската наука. Безъ нея никѫде не можете да отидете. — Ама математика не ми трѣбва. — Не, безъ математика, безъ естественитѣ науки, безъ астрономия никѫде не можете да отидете. Астрономията е красива наука. Тя развива въображението на човѣка. Ботаниката го запознае съ основитѣ на човѣшкия животъ. Минералогията го запознава съ първичния животъ. Човѣкъ не трѣбва да изучава нѣщата повърхностно. Децата изучаватъ всичко повърхностно, но онзи, който е дошълъ до положение да се занимава съ философия на наукитѣ, той трѣбва да се вдълбочава въ нѣщата. При изучаване на минералогията — кристалитѣ, минералитѣ тѣ иматъ и друга страна, не само външна, но и вѫтрешна. Сѫщо така и растенията иматъ съзнателенъ животъ, който трѣбва да се изучава. Човѣкъ трѣбва да започне отъ минералитѣ, да мине презъ растенията и животнитѣ, и тогава да дойде до антропологията. Самъ по себе си, човѣкъ е единъ изводъ, задъ който седи цѣлата природа. Той е като фонъ, задъ който изпѫква цѣлото. На този фонъ човѣкъ изпѫква като главно лице. Всички минерали, растения, риби, птици, млѣкопитаещи сѫ сѣнки на човѣка, а самиятъ човѣкъ е Божественото въ него. Казвате: Ние не се нуждаемъ отъ сѣнки. Не, безъ сѣнки не може да се даде изразъ на образа. Безъ сѣнки животътъ не може да се прояви. Ако не познавате животинското, не можете да познаете и човѣшкото. Ако не познавате животнитѣ, не можете да познаете растенията. Ако не познавате растенията, не можете да познаете минералитѣ и т. н. Ако не познавате разумното, не можете да познаете и себе си, т. е. Бога, Божественото начало въ себе си. Ако човѣкъ не познава Бога, това велико, необятно начало, нищо не може да познае. Богъ е обширна идея, за която най-малко трѣбва да се говори. Споредъ мене, човѣкъ трѣбва само единъ пѫть въ живота си да произнесе това свещено име. Впрочемъ, това не е още сѫщинското име на Бога. Азъ произнасямъ сѫщинското име на Бога само единъ пѫть въ годината, и когато Го произнеса, душата ми се отваря, като презъ месецъ май, и се изпълва съ свещенъ трепетъ.

 

Само при това положение, човѣкъ придобива сила и животъ въ себе си и е готовъ да работи, както за своето благо, така и за благото на своитѣ ближни. Загубено е днесъ името на Бога, и всѣки трѣбва да Го намѣри. Въ това седи смисъла на живота. Хората не знаятъ името на своя Баща. Ако попитате съвременнитѣ християни за името на своя Баща, и тѣ не Го знаятъ. Нѣкой казва, че Го знае. Ако е така, радвамъ се, но не искамъ да го изкушавамъ, да го изпитвамъ. Другъ казва, че е забравилъ това име. Ако синътъ е забравилъ името на баща си, може ли да очаква нѣкакво наследство отъ него? Когато хората казватъ, че името на тѣхния великъ Баща е Богъ, тѣ се лъжатъ. Никакво име не е това. Казано е въ Писанието: „Призови ме въ день скърбенъ.“ Съ какво? Съ Неговото име. Ако знаете името на Бога, всѣкога можете да Го призовете, а не само въ день скърбенъ. Когато избиратъ нѣкого за министъръ председатель, не трѣбва ли той, преди да заеме властьта, да призове името на Господа? Ако Го призове, той ще управлява сто пѫти по-добре, отколкото сега. Ако единъ царь призове името на Бога, той ще управлява сто пѫти по-добре, отколкото сега. Ако единъ учитель призове името на Бога, и той ще преподаде своята наука десеть пѫти по-добре, отколкото сега я преподава.

 

Мнозина се спиратъ върху въпроса, какъ трѣбва да вѣрватъ, въ коя църква да отидатъ? — Тѣзи нѣща сѫ остарѣли вече. Преди всичко, вие трѣбва да знаете имената на баща си и на майка си. И тогава, като кажете на майка си, че имате нужда отъ 50 хиляди златни лева, да разчитате, че ще ги получите. И наистина, не се минаватъ десеть деня, и вие получавате тѣзи пари. Не заслужава ли тази майка да бѫде обичана? Когато способниятъ ученикъ се интересува отъ нѣщо и отиде да запита учителя си, той не отваря ли специално за него библиотеката си и започва да му разправя по въпроса, отъ който се интересува? За неспособния ученикъ, за ученика, който нѣма любовь въ себе си, учительтъ е затворенъ.

 

Човѣкъ трѣбва да работи съ вдъхновение, ако иска да има успѣхъ. Не е въпросътъ за онова временно вдъхновение. Има едно вдъхновение, което, при всички условия на живота е непреривно, независимо това, дали човѣкъ е скърбенъ, или радостенъ. Каквото и да прави той, това вдъхновение въ него е непреривно. То е Божественото, съ което човѣкъ непреривно трѣбва да гради. Докато е въ свѣта, човѣкъ ще се гнѣви, ще пада, ще става, но при всички условия той трѣбва да се държи за Божественото. Щомъ се справи съ злото въ будния си животъ, човѣкъ трѣбва да се справи съ него и въ сънния си животъ. Забележете, нѣкой човѣкъ не върши никакво зло презъ деня, но въ време на сънь върши кражби, убийства и редъ други престѫпления. Значи, на човѣка предстои задачата да се справи съ злото и въ сънния си животъ, да дойде до положение да вижда предъ себе си само красиви, хубави образи. Човѣкъ е онзи, който е придобилъ чистота и въ будния, и въ сънния си животъ. Не само това, но неговата душа трѣбва да бѫде широка, чиста и благородна, безъ никакво петно, безъ никакви утайки, безъ никаква каль. Най-малката нечистота въ него докарва вече злото. Отъ хиляди поколѣния насамъ, злото се е наслоило въ човѣка, и той трѣбва усилено да работи, да се освободи отъ него. Чистене е необходимо.

 

Като говоря по разни въпроси, нѣкой отъ моитѣ слушатели бързатъ, искатъ да схванатъ изкуството да живѣятъ. Тѣ сами знаятъ това изкуство отъ преди хиляди години насамъ, но не трѣбва да се бърза. Бързането е лошъ признакъ. Постоянство се изисква отъ човѣка. Той трѣбва да има единъ центъръ въ себе си, една непреривна идея, къмъ която да се стреми. За тази цель, той трѣбва да започне съ положителната страна на знанието — съ Божествената наука. Опасностьта за човѣка седи въ това, че той иска да придобие знания по механически начинъ. Знание по механически начинъ не се добива. Въ единъ отъ старитѣ романи се разправя, че единъ отъ героитѣ на този романъ живѣлъ при една вълшебница, която могла да се преобразява, въ каквото животно иска: на птица, на риба, на червей, на лъвъ, на мечка и т. н. Тя имала различни шишенца съ течности, и каквато форма искала да вземе, отъ съответното шишенце вадила по нѣколко капки, съ които се намазвала. Главниятъ герой на романа видѣлъ, какво правила вещицата и решилъ да вземе формата на лъвъ. Една вечерь той се отправилъ къмъ шишенцето, въ което имало течность, съ която ще може да приеме лъвска форма, и се намазалъ съ нея. Обаче, въ бързината, вмѣсто да вземе отъ шишенцето съ съответната течность, той взелъ отъ друго шишенце. Каква била изненадата му, когато, вмѣсто да приеме формата на лъвъ, той станалъ магаре. Заключението на автора, който пише този романъ, е следното: старитѣ възгледи на хората, т. е. възгледитѣ на тѣхнитѣ баби и дѣдовци сѫ такива, че ги правятъ или лъвове, или магарета.

 

Следователно, когато дойде до положителната наука, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ възгледитѣ, които възприема. Има хора въ свѣта, които служатъ на истината въ всички области. Тия хора могатъ да бѫдатъ философи, художници, музиканти, свещеници, проповѣдници, държавници, царе и редъ други, но всички служатъ на истината. Това показва, че има добри хора въ свѣта. Днешнитѣ условия сѫ най-добри, най-благоприятни, за да намѣри човѣкъ истинския пѫть и да се приближи къмъ истината.

 

„Духътъ на Господа Иеова е връхъ мене, защото Господъ ме помаза.“ Първото нѣщо, което се иска отъ човѣка е да повѣрва, че е помазанъ. Той трѣбва да повѣрва, а да не чака да му доказватъ. И съ доказване може, но да чакате да ви се доказватъ нѣщата, изисква се дълго време. При доказването и вѣрването резултатитѣ сѫ едни и сѫщи; разликата е само въ времето. При доказване на нѣщата губи се много време, а при вѣрването, всичко става веднага. Единъ познатъ господинъ ми разправяше, какъ се убедилъ, че трѣбва да вѣрва. По едно време той си направилъ хубава, двуетажна кѫща и търсилъ наематели за единъ отъ етажитѣ. Явилъ се единъ господинъ като наематель, но нѣщо отвѫтре му казвало: Не давай кѫщата си на този човѣкъ, той обича да плаща. Обаче, външно този човѣкъ билъ добре облеченъ, благовиденъ, внушавалъ довѣрие, и затова той не послушалъ гласа си и далъ подъ наемъ етажа си, именно, на него. Гласътъ отвѫтре пакъ му нашепвалъ: този човѣкъ въ първо време плаща, но после не плаща. — Не, азъ ще го заставя да плаща редовно. Както и да е, влѣзълъ този господинъ въ кѫщата му и платилъ само два-три месеца. Останалото време вече не плащалъ. Какво не правилъ той, докато най-после го извадилъ отъ кѫщата си. Така се научилъ той да вѣрва на Божественото въ себе си. Така провѣрилъ той, че този господинъ не билъ за неговата кѫща, Първитѣ два месеца платилъ наема си, а цѣли две години следъ това живѣлъ безъ наемъ, не плащалъ нищо.

 

Много отъ съвременнитѣ хора мязатъ на хазяина на двуетажната кѫща, искатъ всичко да имъ се докаже. Може да имъ се докаже, но дълго време ще мине и кѫщата имъ ще седи празна. Презъ времето, докато чакате доказателства, и умътъ ви ще бѫде празенъ.

 

Нѣкой иска да му докажатъ, че Богъ сѫществува. Докато чака да му се докаже, много време ще мине. Хората обичатъ да имъ казватъ приятни нѣща, макаръ и да не сѫ вѣрни. Единъ турчинъ отъ Дели-Орманъ отишълъ по работа въ Цариградъ. Като се върналъ, ходжата го запиталъ: Какви новини има въ Цариградъ? Последната новина е, че сѫ взели решение да те направятъ Шейхъ-Юлъ-Ислямъ.— А, не говори такива работи. Не вѣрвамъ въ това. Следъ две седмици ходжата пакъ отишълъ при този турчинъ и му казалъ: А кажи нѣщо ново отъ Цариградъ. — Макаръ че не е вѣрно, все било приятно на ухото му да чуе, че щѣли да го правятъ Шейхъ-Юлъ-Ислямъ. Даже и за утеха да е, все нѣкога е приятно на човѣка да го позалъжатъ, че въ друго нѣкое прераждане има възможность да стане Шейхъ-Юлъ-Ислямъ.

 

Сега и на васъ казвамъ: не търсете доказателства да ви убеждаватъ хората, че сте помазани. Като повѣрвате, не ходете да разправяте на хората, че сте помазани. Преди да имъ разправяте, направете единъ — два или повече опита, докато сами дойдете до Истината. И за опититѣ не говорете нищо, докато не придобиете единъ вѣренъ резултатъ. Следъ това ще намѣрите нѣкой вашъ добъръ приятель, който отдавна ви очаква, който има сѫщата опитность и ще му кажете: Азъ съмъ помазанъ. — И азъ съмъ помазанъ. Единиятъ ще разказва своитѣ опитности, и другиятъ ще разказва своитѣ — и двамата заедно ще правятъ опититѣ си. По този начинъ ще се събератъ трима, четирма, петима и повече помазани и ще образуватъ общество отъ помазани. Значи, ако въ нѣкоя мѣстность извира чиста, хубава вода, въ скоро време тя ще стане една отъ най-хубавитѣ мѣстности.

 

„Защото Господъ ме помаза.“ Помазанитѣ хора, това сѫ гениалнитѣ хора въ свѣта, които даватъ потикъ на цѣлото човѣчество да върви напредъ, да се развива. Когато ангелъ Господенъ посети Аврама и му каза, че ще отиде да изгори Содомъ и Гоморъ, Аврамъ го запита: Ако тамъ има поне петь души помазани, ще отмѣни ли Богъ решението си? Значи, силата въ свѣта иде отъ помазанитѣ. Повѣрвайте и вие, че сте помазани, но следъ като повѣрвате, гледайте да не се измѣните. Има една опасность за помазанитѣ, че следъ като повѣрватъ, че сѫ помазани, надигатъ се, възгордяватъ се, а съ това заедно се изсушаватъ. Знаете ли, каква е диагнозата, по която се познава, кой човѣкъ е помазанъ? Помазаниятъ заема най-долното положение. Заемашъ ли най-долното положение, ти си помазанъ. Защо? Защото, който заема най-долното положение, той може да се качи и на най-горното. Който може да слѣзе най-долу, той може да се качи и най-горе. Това значи силенъ човѣкъ! Силенъ е онзи, който може да слѣзе долу и да вдигне товара. Той не се плаши отъ нищо. Той е човѣкъ, който може да воюва. И Христосъ казва: „Азъ съмъ помазанъ.“ Христосъ не мязаше на Петра, който единъ день Му каза: Учителю, я да бѣгаме ние оттукъ! Тъй както си започналъ, тази работа нѣма да излѣзе на добъръ край. Христосъ му каза: „Махни се, сатана, оттукъ!“

 

Сега мнозина отъ васъ, като се намѣрятъ на тѣсно, казватъ: Защо ни трѣбваше това учение? А да избѣгаме оттукъ! — Апостолъ Петъръ говори въ васъ. Вие трѣбва да му кажете: „Махни се, сатана!“ Христосъ, обаче, казва: „За това дойдохъ азъ въ свѣта, за този часъ, да изпълня волята Божия. Онзи който ме е пратилъ въ свѣта, Той ще покаже своята сила. — Не е било време Богъ да не е изпълнилъ своитѣ обещания. На помазанитѣ се дължи всичката наука въ свѣта, т. е. всичко възвишено и благородно. Това значи, че на помазанитѣ се дължи всичката наука, въ своята пълнота. Въ помазването всички трѣбва да бѫдемъ добри, весели, радостни, да пѣемъ и да се веселимъ. Помазаниятъ е красивъ човѣкъ. Когото срещне, той е готовъ да го насърдчи. Като види нѣкой отчаянъ, обезсърдченъ той му казва: Махни обезсърдчението отъ себе си! Ти си способенъ за велики работи. На художника казва: Хубави сѫ твоитѣ картини, но можешъ да рисувашъ още по-хубаво. На музиканта казва: Хубаво свиришъ, но още по-добре можешъ да свиришъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Когато станатъ на 45 — 50 години, тѣ се обезсърдчаватъ и казватъ: Нашата работа се свърши вече. Каквото не можахме да постигнемъ въ този животъ, ще го оставимъ за другото прераждане. Не, тѣ трѣбва да работятъ сега, въ този животъ още, да свършатъ онази работа, която имъ е опредѣлена. Днешната работа не трѣбва да се отлага за утре. Оставите ли днешнитѣ работи за друго прераждане, нищо нѣма да излѣзе. За тази цель първо ще се справите съ баба си, съ дѣдо си, като имъ кажете, че не искате да остарявате като тѣхъ. Ще работите върху себе си, да придобиете изкуството на змията, да събличате старитѣ си дрехи и да обличате нови. По този начинъ ще покажете на хората, че сте помазани. Ще хвърлите старата маска на баба си и на дѣдо си. Отъ старата дреха на вашата баба и на вашия дѣдо ще излѣзе единъ младъ, 33 годишенъ момъкъ. Който го види, ще каже: Ето помазаниятъ! Всѣки да си каже: Азъ мога да съблѣка старата дреха на баба си и на дѣдо си и на всички да покажа, че не съмъ старъ. Старата баба и стариятъ дѣдо едно знаятъ да говорятъ: Синко, и ти, като насъ, ще остарѣешъ, пари ще трѣбватъ, да има, кой да те гледа, да ти шета на старини. Вие трѣбва да имъ отговорите: На стари години ние ще шетаме на другитѣ. Остане ли тѣ да ни шетатъ, нашата работа е свършена. Ние сами ще си работимъ, сами ще си услужваме.

 

„Духътъ на Господа Иеова е връхъ мене.“ Духътъ на Господа, това е Божественото въ човѣка. Христосъ казва „Не дойдохъ да ми послужатъ, но да послужа.“ Затова и на васъ казвамъ: нека въ всички се яви желание да работите. Въ малкитѣ работи бѫдете възвишени и благородни. Дайте мѣсто на Духа, на възвишеното въ себе си, и ще видите, че благородното, възвишеното, което е вложено въ васъ първоначално още, ще почне да се развива. Преди две хиляди години още бѣше казано на младия човѣкъ, който искаше да придобие вѣчния животъ, да продаде имането си, да го раздаде на беднитѣ и тогава да посвети живота си на Бога. Сега азъ нѣма да повтарямъ сѫщото, но ще кажа: служете на Бога, служете на човѣчеството, служете на Божественото въ себе си! Това е едно правило за живота, което трѣбва да приложите. Давайте ходъ на всичко възвишено и благородно въ себе си, ако искате да нѣмате противоречия. Насърдчавайте всѣки човѣкъ, въ каквото и да е направление. Нека има радость и веселие въ свѣта! Щастието е постижимо, но не съ разбиранията на баба ви и на дѣдо ви. Докато вървите въ тѣхния пѫть, съ тѣхнитѣ разбирания, щастие нѣма. Ако можете да съблѣчете баба си и дѣдо си презъ главата, щастието е постижимо.

 

„Защото ме помаза Господъ.“ Първото нѣщо: повѣрвайте, че сте помазани! Щомъ повѣрвате, знанието, което имате, ще вземе другъ обратъ у васъ. Душата ви ще се разшири; въ нея ще влѣзе новиятъ миръ, новата радость. Хубавото, което имате сега, това е вашата радость, това е вашето богатство. Сега вие имате капиталъ отъ сто хиляди лева златни, но богатството, което ще придобиете чрезъ помазването на Духа, ще струва хиляди милиарди. Когато спечелите това богатство, занесете на Бога своя десетъкъ.

 

27. Беседа отъ Учителя, държана на 18 мартъ, 1928 г

София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...